2004R0021 — BG — 01.07.2013 — 007.003
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 21/2004 НА СЪВЕТА от 17 декември 2003 година (ОВ L 005, 9.1.2004 г., стp. 8) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1791/2006 НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година |
L 363 |
1 |
20.12.2006 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1560/2007 НА СЪВЕТА от 17 декември 2007 година |
L 340 |
25 |
22.12.2007 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 933/2008 НА КОМИСИЯТА от 23 септември 2008 година |
L 256 |
5 |
24.9.2008 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 759/2009 НА КОМИСИЯТА от 19 август 2009 година |
L 215 |
3 |
20.8.2009 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 506/2010 НА КОМИСИЯТА от 14 юни 2010 година |
L 149 |
3 |
15.6.2010 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 45/2012 НА КОМИСИЯТА от 19 януари 2012 година |
L 17 |
1 |
20.1.2012 |
|
|
L 158 |
1 |
10.6.2013 |
||
поправен от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 21/2004 НА СЪВЕТА
от 17 декември 2003 година
за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО
Член 1
1. Всяка държава-членка създава система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
2. Настоящият регламент се прилага без да се засягат правилата на Общността, които могат да бъдат създадени с цел унищожаване на болести или за целите на контрола, и без да се засяга Директива 91/496/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1782/2003.
Член 2
За целта на настоящия регламент:
а) „животно“ означава всяко животно от рода на овцете или козите;
б) „стопанство“ означава всяко предприятие, всяка структура, или в случай на пасищно животновъдство, всяка среда, в която се държат, отглеждат или третират животни постоянно или временно, с изключение на ветеринарни кабинети или клиники;
в) „животновъд“ означава всяко физическо или юридическо лице, което носи отговорност за животните, дори и временно, с изключение на ветеринарни кабинети или клиники;
г) „компетентен орган“ означава централният орган или органи в дадена държава-членка, които са отговорни или на които е поверено провеждането на ветеринарни проверки и прилагането на настоящия регламент, или, в случай на контрол на премиите, органът, на който е поверено прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003;
д) „вътрешнообщностна търговия“ означава търговия по смисъла на член 2, параграф 6 от Директива 91/68/ЕИО ( 13 ).
Член 3
1. Системата за идентификация и регистрация на животни включва следните елементи:
а) средства за идентификация с цел идентифициране на всяко животно;
б) актуални регистри, които да се поддържат във всяко стопанство;
в) документи за движение на животните;
г) централен регистър или компютърна база данни.
2. Комисията и компетентният орган на съответната държава-членка имат достъп до цялата информация, която е предмет на настоящия регламент. Държавите-членки и Комисията взимат необходимите мерки, за да осигурят достъп до тази информация на всички заинтересовани страни, включително организации на потребителите, признати от държавата-членка, при условие че са спазени изискванията за защита и поверителност на информацията, предвидени в националното законодателство.
Член 4
1. Всички животни в дадено стопанство, родени след 9 юли 2005 г. ►M7 или за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване ◄ се идентифицират в съответствие с параграф 2 в рамките на период, определен от държавата-членка, считано от раждането на животното и при всички положения преди животното да е напуснало стопанството, в което е родено. Този период е не по-дълъг от шест месеца.
Чрез дерогация държавите-членки могат да удължават периода, който, обаче, не може да надхвърля девет месеца за животни, отглеждани при екстензивно или пасищно животновъдство. Съответните държави-членки информират Комисията за предоставената дерогация. Ако е необходимо, могат да бъдат приети правила за прилагане в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.
2.
а) Животните се идентифицират първо чрез средствата за идентификация, които отговарят на изискванията от раздел А.1 до А.3 от приложението към настоящия регламент, и
б) второ, чрез средствата за идентификация, одобрени от компетентния орган и отговарящи на техническите характеристики, изброени в раздел А.4 от приложението към настоящия регламент.
в) Въпреки това, до датата, посочена в член 9, параграф 3, второто средство за идентификация може да бъде заменено от системата, посочена в раздел А.5 на приложението към настоящия регламент, освен в случаите на животни, включени във вътрешнообщностната търговия.
г) Държавите-членки, които въвеждат системата, посочена в буква в), искат нейното одобрението от Комисията съгласно процедурата, предвидена в член 13, параграф 2. За целта Комисията проверява документацията, предоставена от държавите-членки, и извършва необходимите проверки за оценка на системата. Когато тези проверки приключат, Комисията, в рамките на 90 дни от получаването на молбата за одобрение, предава на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните доклад заедно с проект за подходящи мерки.
3. Въпреки това, за животни, предназначени за клане преди навършване на 12-месечна възраст и които не са предназначени нито за вътрешнообщностна търговия, нито за износ за трети държави, идентификационнният метод, описан в раздел А.7 от приложението към настоящия регламент, може да бъде разрешен от компетентния орган като алтернатива на средствата за идентификация, посочени в параграф 2.
4. Всяко животно, внесено от трета страна, което след 9 юли 2005 г. ►M7 или за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване ◄ е подложено на проверките, установени в Директива 91/496/ЕИО, и което ще остане на територията на Общността, се идентифицира в съответствие с параграф 2 в стопанството по местоназначение, което отглежда живи животни, в рамките на период, определен от държавата-членка, но не по-дълъг от 14 дни след като е преминало тези проверки, и при всички положения преди напускане на стопанството.
Първоначалната идентификация, осъществена от третата страна, се записва в регистъра на стопанството, предвиден в член 5, заедно с идентификационния код, който му е даден от държавата-членка на местоназначението.
Въпреки това, идентификацията, предвидена в параграф 1, не е необходима за животно, предназначено за клане, ако животното е транспортирано директно от граничния ветеринарно-медицински контролен пункт до кланица, разположена в държавата-членка, където се осъществяват проверките, посочени в първата алинея, и животното бива заклано до пет работни дни от преминаването през тези проверки.
5. Всяко животно, произхождащо от друга държава-членка, запазва първоначалната си идентификация.
6. Нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато или заменено без разрешението на компетентния орган. Там, където средство за идентифициране е станало неясно или е изгубено, се поставя заместител със същия код, колкото е възможно най-бързо, в съответствие с разпоредбите на настоящия член. В допълнение към кода и за разлика от него, заместителят може да носи знак с видоизменения номер на заместителя.
Въпреки това, компетентният орган може, под свой контрол, да разреши заместващите средства за идентифициране да носят различен код, при условие, че не се прави компромис с целта за проследяемост, особено в случай на животни, идентифицирани в съответствие с разпоредбите на параграф 3.
7. Средствата за идентификация се предоставят на стопанствата, разпределят се и се поставят на животните по начин, определен от компетентния орган.
8. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията модела на средствата и метода за идентификация, използвани на тяхната територия.
9. До датата, посочена в член 9, параграф 3, държавите-членки, които по желание са въвели електронна идентификация в съответствие с разпоредбите на раздел А.4 и А.6 от приложението към настоящия регламент, трябва да гарантират, че индивидуалният номер за електронна идентификация и характеристиките на използваните средства са посочени в съответния сертификат, съобразно Директива 91/68/ЕИО, придружаващ животните, които са обект на вътрешнообщностна търговия.
Член 5
1. Всеки животновъд, с изключение на превозвача, трябва да поддържа актуален регистър, съдържащ най-малко информацията, посочена в раздел Б от приложението към настоящия регламент.
2. Държавите-членки могат да изискват животновъдите да включат допълнителна информация в регистъра, посочен в параграф 1, в допълнение на информацията, изброена в раздел Б от приложението към настоящия регламент.
3. Регистърът е във формат, одобрен от компетентния орган, поддържа се на ръка или в компютърна форма, и по всяко време при поискване е на разположение в стопанството и на компетентния орган, за минимален период, определен от компетентния орган, но за не по-малко от три години.
4. Чрез дерогация от параграф 1, регистърът с информацията, изисквана в раздел Б от приложението към настоящия регламент, се поддържа по избор във всяка държава-членка, в която функционира централизирана компютърна база данни, която съдържа тази информация.
5. При поискване всеки животновъд предоставя на компетентния орган цялата информация относно произхода, идентификацията и, където е възможно, местоназначението на животните, които животновъдът е притежавал, отглеждал, транспортирал, продавал или заклал през последните три години.
6. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията модела на стопанския регистър, използван на тяхната територия, а където е приложимо и направената дерогация от разпоредбите в параграф 1.
Член 6
1. Считано от 9 юли 2005 г. ►M7 или за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване ◄ всеки път, когато дадено животно бива придвижвано на национална територия между две отделни стопанства, то е придружено от документ за движение, на базата на модел, съставен от компетентния орган, и съдържащ най-малко информацията, изброена в раздел В от приложението към настоящия регламент, който е попълнен от животновъда, ако компетентният орган не го е попълнил.
2. Държавите-членки могат да включват допълнителна информация, освен тази, която се съдържа в раздел В от приложението към настоящия регламент, относно документа за движение, предвиден в параграф 1, или да изискват такава информация да бъде включена.
3. Животновъдът в стопанството по местоназначение пази документа за движение в продължение на минимален период, определен от компетентния орган, но не по-малко от три години. При поискване той предоставя на компетентния орган копие от него.
4. Чрез дерогация от параграф 1, документът за движение не е задължителен в държава-членка, в която функционира централизирана компютърна база данни, съдържаща минималната информация, изисквана в раздел В от приложението към настоящия регламент, с изключение на подписа на животновъда.
5. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията модела на документа за движение, използван на тяхната територия, а, когато е приложима, и дерогацията, посочена в параграф 4.
Член 7
1. Държавите-членки гарантират, че компетентният орган има централен регистър на всички стопанства, свързани с животновъди на тяхната територия, с изключение на превозвачи.
2. Регистърът включва идентификационния код на стопанството или, ако е одобрено от компетентния орган, този на животновъда, без превозвача, дейността на животновъда, вида на продукцията (месо или мляко) и отглежданите видове. Ако животновъдът отглежда животни постоянно, той прави опис на отглежданите животни на равни интервали от време, определени от компетентния орган на държавата-членка, но най-малко един път годишно.
3. Дадено стопанство остава вписано в централния регистър за три последователни години, след като не е имало животни. Считано от 9 юли 2005 г. ►M7 или за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване ◄ регистърът се включва в компютърната база данни, посочена в член 8, параграф 1.
Член 8
1. Считано от 9 юли 2005 г. ►M7 или за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване ◄ компетентният орган на всяка държава-членка създава компютърна база данни в съответствие с раздел Д.1 от приложението към настоящия регламент.
2. Всеки животновъд, с изключение на превозвача, в рамките на 30 дни за информация, свързана със животновъда или със стопанството, и в рамките на седем дни за информация, свързана с движението на животни, предоставя на компетентния орган:
а) информацията за включване в централния регистър и резултата от описа, посочен в член 7, параграф 2 и изискваната информация за създаването на базата данни, посочена в параграф 1;
б) в държавите-членки, прилагащи дерогацията, предвидена в член 6, параграф 4, при всяко превозване на животно подробностите за движението, както е посочено в документа за движение по член 6.
3. При желание, компетентният орган на всяка държава-членка може да създаде компютърна база данни, съдържаща най-малко информацията, изброена в раздел Д.2 от приложението към настоящия регламент.
4. Държавите-членки могат да включат в компютърната база данни, посочена в параграфи 1 и 3, още информация в допълнение на информацията, изброена в раздели Д.1 и Д.2 от приложението към настоящия регламент.
5. Считано от 1 януари 2008 г., ►M7 или за Хърватия датата на присъединяването, ◄ базата данни, посочена в параграф 3, е задължителна.
Член 9
1. Насоките и процедурите за прилагането на електронната идентификация се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.
2. Решенията, посочени в параграф 1, се приемат с цел да се подобри приложението на общата електронна идентификация.
3. Считано от 31 декември 2009 г. ►M7 или за Хърватия датата на присъединяването, ◄ електронната идентификация съгласно насоките, посочени в параграф 1 и в съответствие със съответните разпоредби на раздел А от приложението, става задължителна за всички животни.
Въпреки това, държавите-членки, в които общият брой на животни от рода на овцете и козите е 600 000 или по-малко, могат да направят тази електронна идентификация незадължителна за животни, които не са обект на вътрешнообщностна търговия.
Държавите-членки, в които общият брой на животни от рода на козите е 160 000 или по-малко, също могат да направят тази електронна идентификация незадължителна за животни от рода на козите, които не са обект на вътрешнообщностната търговия.
4. До 31 декември 2009 г. държавите-членки могат да въведат задължителната употреба на електронна идентификация за животни, родени на тяхна територия.
Член 10
1. Измененията на приложенията и мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.
Тези мерки по-специално засягат:
а) минималното ниво на проверките, които следва да бъдат направени;
б) прилагането на административни наказания;
в) необходимите преходни разпоредби за началния период на системата.
2. В съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2, следните данни могат да бъдат актуализирани:
а) крайните срокове за осигуряване на информацията, посочени в член 8, параграф 2;
б) демографските прагове за добитък, посочени в член 9, параграф 3, втора и трета алинея.
Член 11
1. Държавите-членки съобщават една на друга и на Комисията самоличността на компетентния орган, който е отговорен за осигуряване на съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
2. Държавите-членки трябва да гарантират, че всяко лице, което отговаря за идентификацията и регистрацията на животни, е получило инструкция и указание относно свързаните разпоредби в приложението към настоящия регламент, и че съществуват подходящи курсове за обучение.
Член 12
1. Държавите-членки взимат всички необходими мерки, за да обезпечат съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Предвидените проверки не засягат каквито и да е проверки, които Комисията може да осъществява в съответствие с разпоредбите на член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.
2. Държавите-членки установяват правилата относно наказания, които се прилагат за нарушения на настоящия регламент, и вземат всички мерки, които са необходими, за да обезпечат тяхното прилагане. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи.
3. Експертите от Комисията, заедно с компетентните органи:
а) проверяват дали държавите-членки се съобразяват с изискванията на настоящия регламент;
б) ако е необходимо, правят проверки на място, за да гарантират, че проверките, предвидени в параграф 1, се осъществяват в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.
4. Държава-членка, на чиято територия се провежда проверка на място, осигурява на експертите от Комисията каквато и да е помощ, от която имат нужда при изпълнение на техните задачи.
Резултатът от проведените проверки трябва да бъде обсъден с компетентния орган на дадената държава-членка преди да бъде изготвен и разпространен окончателният доклад.
5. Когато Комисията сметне, че резултатът от проверките оправдава това, тя преразглежда ситуацията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, посочен в член 13, параграф 1. Тя може да приеме необходимите решения в съответствие с процедурата, посочена в член 13, параграф 2.
6. Комисията наблюдава развитието на ситуацията. С оглед на развитието и в съответствие с процедурата по член 13, параграф 2, тя може да измени или отмени решенията, посочени в параграф 5.
7. Подробни правила за приложението на настоящия член се приемат, при необходимост, в съответствие с процедурата по член 13, параграф 2.
Член 13
1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ).
2. В случаите, когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.
Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 14
Регламент (ЕИО) № 1782/2003 се изменя, както следва:
1. член 18, параграф 2 се заменя със следния текст:
„2. В случай на прилагане на членове 67, 68, 69, 70 и 71, интегрираната система включва система за идентификация и регистрация на животни, изградена от една страна в съответствие с Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно системата за идентификация и регистрация на животни от рода на едрия рогат добитък (ЕРД) и етикетирането на говеждо месо и на продукти от говеждо месо ( 15 ), а от друга страна с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите ( 16 ).
2. в член 25, параграф 2, втората алинея се заменя със следния текст:
„Тези системи, и особено системата за идентификация и регистрация на животни, създадена в съответствие с Директива 92/102/ЕИО, Регламент (ЕО) № 1760/2000 и Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1782/2003, трябва да са съвместими, по смисъла на член 26 от настоящия регламент, с интегрираната система.“;
3. член 115, параграф 2 се заменя със следния текст:
„2. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1782/2003, за да бъде квалифицирано за премия, животното бива идентифицирано и регистрирано в съответствие с тези правила.“;
4. следната точка 8а се добавя към раздел А от приложение III:
|
„8а. |
Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. относно система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите, и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8). |
Членове 3, 4, и 5“ |
Член 15
Директива 92/102/ЕИО се изменя, както следва:
1. член 2, буква а) се заменя със следния текст:
„а) животно означава всяко животно от видовете, посочени в Директива 64/432/ЕИО ( 17 ), различно от животно от рода на едрия рогат добитък (ЕРД).
2. член 3, параграф 2 се заменя със следния текст:
„На държавите-членки може да бъде разрешено съгласно процедурата, установена в член 18 от Директива 90/425/ЕИО, да изключват от списъка в параграф 1, буква а), физически лица, които отглеждат само едно прасе, предназначено за лична употреба или консумация, или да вземат предвид определени обстоятелства при условие, че това животно е подложено на контролните мерки, посочени в тази директива, преди каквото и да е движение.“;
3. член 4 се изменя и допълва със следния текст:
а) параграф 1, буква а) се изменя и допълва, както следва:
— в първата алинея думите „едър рогат добитък (ЕРД) или“ се заличават,
— във втората алинея думите „от всички раждания, смъртни случаи и движения“ се заместват от „от движения“,
— четвъртата алинея се заличава;
б) параграф 1, буква б) се заличава;
в) параграф 3, буква б), първа алинея се заменя със следния текст:
„всеки животновъд, чиито животни са с местоназначение или идват от пазара или събирателен център, предоставя документ, съдържащ подробности за въпросните животни, на обслужващото лице на пазара или в събирателния център, което временно е животновъд.“;
4. член 5 се изменя и допълва, както следва:
а) параграф 2 се заличава;
б) параграф 3 се изменя и допълва, както следва:
— в първата алинея думите „с изключение на животни от рода на едрия рогат добитък (ЕРД)“ се заличават,
— втората алинея се заменя от следния текст:
— „Държавите-членки могат, в очакване на решението, предвидено в член 10 от настоящата директива и чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква в), втора алинея от Директива 90/425/ЕИО, да прилагат техни национални системи за всички движения на животни на тяхна територия. Тези системи трябва да позволяват идентификацията на стопанството, от което идват животните и на стопанството, в което са били родени. Държавите-членки уведомяват Комисията за системите, които възнамеряват да въведат за тази цел, считано от 1 юли 1993 г. за прасета. В съответствие с процедурата, установена в член 18 от Директива 90/425/ЕИО, може да бъде поискано дадената държава-членка да направи промени в системата си, ако не изпълнява горепосоченото изискване.“,
— четвъртата алинея се заличава;
в) параграф 4 се заличава;
5. член 11, параграф 1, първото и третото тире се заличават.
Член 16
►C1 Член 3, параграф 2, буква в) от Директива 64/432/ЕИО се заменя със следния текст:
„в) се идентифицира ◄ в съответствие с разпоредбите на Директива 92/102/ЕИО, в случай на свине, и в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1760/2000, в случай на животни от рода на едрия рогат добитък (ЕРД).“
Член 17
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Членове 14, 15 и 16 се прилагат от 9 юли 2005 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
A. СРЕДСТВА ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
1. Компетентният орган одобрява средствата за идентификация, предвидени в член 4, параграф 1, които трябва да бъдат направени така, че:
а) да осигуряват поне един ясно отчетлив и един електронночетим знак;
б) да могат да бъдат прикрепени към животното, без да му причиняват болка или вреда; и
в) да могат лесно да се отстраняват от хранителната верига.
2. Средствата за идентификация трябва да показват код, с който се предоставя следната информация в посочения ред:
а) двубуквения или трицифрения код ( 18 ) в съответствие с ISO 3166 на държавата-членка, в която се намира стопанството, където животното е идентифицирано първоначално („код на страната“);
б) индивидуален код на животното от не повече от 12 цифри.
В допълнение към кодовете, посочени в букви а) и б), и при условие че четливостта на посочените кодове не се нарушава, компетентният орган може да одобри баркод и прибавяне на допълнителна информация от животновъда.
3. Първите средства за идентификация, посочени в член 4, параграф 2, буква а), трябва да отговарят на критериите, установени в буква а) или б):
а) електронен идентификатор под формата на болус за преживяне или електронна ушна марка в съответствие с техническите характеристики, изброени в точка 6; или
б) ушна марка, изработена от неразграждащ се материал, която има защита срещу фалшификация и може да се чете лесно през целия живот на животното; тя трябва да бъде неизползваема повторно, а надписите, посочени в точка 2, трябва да бъдат незаличими.
4. Второто средство за идентификация, предвидено в член 4, параграф 2, буква б), трябва да отговаря на следните критерии:
а) за животните, идентифицирани в съответствие с точка 3, буква а):
i) ушна марка, която отговаря на критериите, установени в точка 3, буква б); или
ii) електронен знак на надкопитната става, който отговаря на критериите за ушните марки, установени в точка 3, буква б); или
iii) татуировка, с изключение на животните, които са обект на вътреобщностна търговия;
б) за животните, идентифицирани в съответствие с точка 3, буква б):
i) електронен идентификатор, който отговаря на критериите, установени в точка 3, буква а); или
ii) за животни, които не са обект на вътреобщностна търговия, електронен идентификатор под формата на електронен знак на надкопитната става или на транспондер, който се инжектира, в съответствие с техническите характеристики, изброени в точка 6; или
iii) когато електронната идентификация не е задължителна, съгласно член 9, параграф 3:
— ушна марка, която отговаря на критериите, установени в точка 3, буква б),
— електронен знак на надкопитната става, който отговаря на критериите за ушни марки, установени в точка 3, буква б); или
— татуировка.
5. Системата, посочена в член 4, параграф 2, буква в), изисква идентификация на животните както по стопанство, така и индивидуално. Тя предвижда и процедура за подмяна, когато средствата за идентификация са станали нечетливи или са изгубени, под контрола на компетентния орган и без да се застрашава проследяването между стопанствата, като целта е да се контролират епизоотичните болести. С оглед на същата цел системата позволява проследяването на придвижването на животните в рамките на националната територия.
6. Електронните идентификатори трябва да отговарят на следните технически характеристики:
а) те трябва да бъдат пасивни транспондери само за четене (електронни устройства), използващи HDX- или FDX-B технология, в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785;
б) те трябва да могат да бъдат прочетени от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785 и четящи HDX- или FDX-B транспондери (електронни устройства);
в) разстоянието за четене трябва да бъде:
i) минимум 12 cm за ушна марка и за знак на надкопитната става, когато се разчитат от портативни четящи устройства;
ii) минимум 20 cm за болусите за преживяне и за транспондерите, които се инжектират, когато се разчитат от портативни четящи устройства;
iii) минимум 50 cm за всички видове идентификатори, когато се разчитат от стационарни четящи устройства.
7. Идентификационният метод, посочен в член 4, параграф 3, е, както следва:
а) животните трябва да се идентифицират по ушна марка, одобрена от компетентния орган, поставена на едното ухо;
б) ушната марка трябва да бъде изработена от неразграждащ се материал, да има защита срещу фалшификация и да може да се чете лесно; тя трябва да бъде неизползваема повторно и трябва да съдържа само незаличими кодове;
в) ушната марка трябва да съдържа най-малко следната информация:
i) двубуквения код на страната (18) ; и
ii) идентификационния код на стопанството, в което е родено животното, или индивидуален код на животното, от който може да се определи кое е стопанството, в което е родено животното.
Държавите-членки, които използват посочения алтернативен метод, трябва да уведомят за това Комисията и другите държави-членки в рамките на посочения в член 13, параграф 1 комитет.
Животните, идентифицирани в съответствие с настоящата точка, предназначени за отглеждане след навършване на 12-месечна възраст или за вътреобщностна търговия, или за износ за трети държави, трябва да бъдат идентифицирани в съответствие с точки 1—4, за да се осигури цялостна проследимост на всяко животно обратно до стопанството, в което е родено.
8. Чрез дерогация от изискването за идентифициране, предвидено в член 4, параграф 1, компетентният орган може да реши, че разпоредбите на раздел А не се прилагат за животни от рода на овцете и козите, отглеждани в зоопаркове или премествани между зоопаркове, които са одобрени в съответствие с член 13, параграф 2 от Директива 92/65/ЕИО на Съвета ( 19 ), при условие че тези животни са индивидуално идентифицирани и проследими.
Б. РЕГИСТЪР НА СТОПАНСТВОТО
1. След 9 юли 2005 г. ►M7 или за Хърватия датата на присъединяването, ◄ регистърът на стопанството трябва да съдържа най-малко следната информация:
а) идентификационния код на стопанството;
б) адреса на стопанството и географските координати или еквивалентна идентификация на географското местоположение на стопанството;
в) вида на продукцията;
г) резултата от последния опис, посочен в член 7, и датата, на която е извършен описът;
д) името и адреса на животновъда;
е) в случай че животните напускат стопанството:
i) името на превозвача;
ii) регистрационния номер на онази част от транспортните средства, в която се превозват животните;
iii) идентификационния код или името и адреса на стопанството по местоназначение или в случай че животните се придвижват до кланица, идентификационния код или името на кланицата и датата на заминаване;
или дубликат или сертифицирано копие на документа за движение, посочен в член 6;
ж) в случай че животните пристигат в стопанството, идентификационния код на стопанството, от което е прехвърлено животното, и датата на пристигане;
з) информация за подменените средства за идентификация.
2. След 31 декември 2009 г. регистърът на стопанството трябва да съдържа поне следната актуализирана информация за всяко животно, родено след тази дата:
а) идентификационния код на животното;
б) в стопанството, в което е родено животното, годината на раждане и датата на идентификацията;
в) месеца и годината на смъртта на животното в стопанството;
г) ако са известни, породата и генотипа.
За животните, идентифицирани в съответствие с част А, точка 7, информацията, посочена в букви а)—г) от настоящата точка, трябва да бъде предоставена за всяка партида животни с една и съща идентификация и трябва да включва броя на животните.
3. В регистъра на стопанството трябва да се съдържат името и подписът на определения или одобрения от компетентния орган служител, който е проверил регистъра, и датата, на която е била извършена проверката.
В. ДОКУМЕНТ ЗА ДВИЖЕНИЕ
1. Документът за движение трябва да бъде попълнен от животновъда по образец, съставен от компетентния орган. Той трябва да съдържа най-малко следната информация:
а) идентификационния код на стопанството;
б) името и адреса на животновъда;
в) общият брой на придвижените животни;
г) идентификационния код или името и адреса на стопанството по местоназначение или на следващия животновъд, или когато животните са превозвани до кланица, идентификационния код или името и местоположението на кланицата, или в случай на преместване към друго пасище, мястото на местоназначението;
д) данните, свързани с транспортните средства или с превозвача, включително номера на разрешителното на превозвача;
е) датата на отпътуване;
ж) подписа на животновъда.
2. От 1 януари 2011 г. ►M7 или за Хърватия датата на присъединяването, ◄ животновъдът в стопанството на отпътуване регистрира в документа за движение индивидуалния идентификационен код на всяко животно, идентифицирано в съответствие с точки 1—6 от раздел А, преди да се осъществи придвижването.
Чрез дерогация от първата алинея компетентният орган може да разреши в случаите на движения, които не предполагат вътреобщностна търговия, регистрирането на индивидуалния идентификационен код на всяко животно да се извършва на местоназначението от името на животновъда в стопанството на отпътуване при следните условия:
а) животните не се транспортират в едни и същи превозни средства заедно с животни от други стопанства, освен ако партидите с животни не са физически отделени една от друга;
б) стопанството на местоназначение е одобрено от компетентния орган за целите на регистрирането на индивидуалните кодове на животните от името на животновъда в стопанството на отпътуване;
в) налице са процедури, които гарантират, че в рамките на 48 часа след отпътуването:
i) индивидуалният идентификационен код на всяко животно е регистриран в съответствие с точка 2, буква а) от раздел Б в регистъра на стопанството на отпътуване,
ii) информацията относно движението е предоставена на компетентния орган с цел актуализиране на компютърната база данни в съответствие с точка 2 от раздел Г.
3. Информацията, предвидена в точка 2, не е задължителна за животните, родени преди 31 декември 2009 г.:
а) при придвижването им до кланица, директно или чрез канализираща процедура, с изключение на последващо превозване до друго стопанство;
б) до 31 декември 2014 г. за всички останали придвижвания.
Г. КОМПЮТЪРНА БАЗА ДАННИ
1. Компютърната база данни трябва да съдържа най-малко следната информация за всяко стопанство:
а) идентификационния код на стопанството;
б) адреса на стопанството и географските координати или еквивалентна идентификация на географското местоположение на стопанството;
в) името, адреса и дейността на животновъда;
г) видовете животни;
д) вида на продукцията;
е) резултатът от описа на животните, предвиден в член 7, параграф 2, както и датата, на която е извършен описът, освен в държавите-членки, където в централизираната компютърна база данни се съхранява индивидуалният идентификационен код на всяко животно, отглеждано в стопанство;
ж) поле за данни, определено за компетентния орган, в което той може да вписва информация относно здравето на животните, например ограничения за движение, статус или друга свързана информация в контекста на програми на Общността или национални програми.
2. В съответствие с член 8 трябва да бъде направено вписване в базата данни за всяко отделно придвижване на животните.
Вписването трябва да обхваща поне следната информация:
а) броя на животните, които са придвижени;
б) идентификационния код на стопанството на отпътуване;
в) датата на отпътуване;
г) идентификационния код на стопанството по местоназначение;
д) датата на пристигане.
( 1 ) Становище от 17 декември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
( 2 ) ОВ С 208, 3.9.2003 г., стр. 32.
( 3 ) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2002/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 315, 19.11.2002 г., стр. 14).
( 4 ) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56. Директива, последно изменена с Директива 96/43/ЕО (ОВ L 16, 22.1.1996 г., стр. 3).
( 5 ) ОВ L 355, 5.12.1992 г., стр. 32. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
( 6 ) ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1.
( 7 ) ОВ L 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1226/2002 на Комисията (ОВ L 179, 9.7.2002 г., стр. 13).
( 8 ) ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1.
( 9 ) ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.
( 10 ) ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 23.
( 11 ) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1.
( 12 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
( 13 ) ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 19.
( 14 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.
( 15 ) ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1.
( 16 ) ОВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 8.“
( 17 ) ОВ № 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.“
(
18)
|
Австрия |
AT |
040 |
|
Белгия |
BE |
056 |
|
България |
BG |
100 |
|
Хърватия |
HR |
191 |
|
Кипър |
CY |
196 |
|
Чешка република |
CZ |
203 |
|
Дания |
DK |
208 |
|
Естония |
EE |
233 |
|
Финландия |
FI |
246 |
|
Франция |
FR |
250 |
|
Германия |
DE |
276 |
|
Гърция |
EL |
300 |
|
Унгария |
HU |
348 |
|
Ирландия |
IE |
372 |
|
Италия |
IT |
380 |
|
Латвия |
LV |
428 |
|
Литва |
LT |
440 |
|
Люксембург |
LU |
442 |
|
Малта |
MT |
470 |
|
Нидерландия |
NL |
528 |
|
Полша |
PL |
616 |
|
Португалия |
PT |
620 |
|
Румъния |
RO |
642 |
|
Словакия |
SK |
703 |
|
Словения |
SI |
705 |
|
Испания |
ES |
724 |
|
Швеция |
SE |
752 |
|
Обединено кралство |
UK |
826 |
( 19 ) ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54.