Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

ДИРЕКТИВА 2002/87/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

С настоящата директива се установяват правила за допълнителен надзор върху регулираните образувания, които са получили лиценз в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО ( 1 ), член 5 от Директива 2004/39/ЕО ( 2 ), член 3 от Директива 2005/68/ЕО ( 3 ), член 6 от Директива 2006/48/ЕО ( 4 ), член 5 от Директива 2009/65/ЕО ( 5 ), член 14 от Директива 2009/138/ЕО ( 6 ) или членове 6—11 от Директива 2011/61/ЕС ( 7 ), и които са част от финансов конгломерат.

С настоящата директива се изменят и съответните секторни правила, които се прилагат спрямо лицата, чиято дейност е уредена от посочените директиви.

1. „кредитна институция“ означава кредитна институция по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2006/48/ЕО;

2. „застрахователно предприятие“ означава застрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 1, 2 и 3от Директива 2009/138/ЕО;

3. „инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО, в т.ч. предприятията по член 3, параграф 1, буква г) от Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции ( 8 ), или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно Директива 2004/39/ЕО, ако седалището му беше в Съюза;

4. „регулирано образувание“ означава кредитна институция, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или администратор на фондове за алтернативни инвестиции;

5. „дружество за управление на активи“ означава управляващо дружество по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно тази директива, ако седалището му беше в Съюза;

5а. „администратор на фондове за алтернативни инвестиции“ означава администратор на фондове за алтернативни инвестиции по смисъла на член 4, параграф 1, букви б), л) и аб) от Директива 2011/61/ЕС или предприятие, чието седалище е в трета държава и което би подлежало на лицензиране съгласно тази директива, ако седалището му беше в Съюза;

6. „презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие по смисъла на член 13, точки 4, 5 или 6 от Директива 2009/138/ЕО или схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по смисъла на член 13, параграф 26 от Директива 2009/138/ЕО (дружество със специално предназначение);

7. „секторни правила“ означава законодателството на Съюза, отнасящо се до надзора за разумност върху регулираните образувания, и по-специално директиви 2004/39/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/138/ЕО;

а) кредитна институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги по смисъла на член 4, параграфи 1, 5 или 21 от Директива 2006/48/ЕО (по-нататък наричани общо „банковия сектор“);

б) застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество по смисъла на член 13, параграфи 1, 2, 4 или 5 или член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО (по-нататък наричани общо „застрахователния сектор“);

в) инвестиционен посредник по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2006/49/ЕО (по-нататък наричани общо „сектора на инвестиционните услуги“);

9. „предприятие майка“ означава предприятие майка съгласно определението по член 1 от Седма Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети ( 9 ) или всяко предприятие, което според компетентните органи упражнява ефективно господстващо влияние върху друго предприятие;

10. „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО или всяко предприятие, върху което според компетентните органи ефективно се упражнява господстващо влияние от предприятие майка или всички дъщерни предприятия на подобни дъщерни предприятия;

11. „дялово участие“ означава дялово участие по смисъла на член 17, първо изречение от Четвърта Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ( 10 ) или прякото или непрякото притежаване на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на дадено предприятие;

12. „група“ означава група предприятия, състояща се от предприятие майка, неговите дъщерни предприятия и лицата, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат дялово участие, или предприятия, свързани едно с друго по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, включително всички съответни подгрупи;

12а. „контрол“ означава отношение между предприятие майка и дъщерно предприятие съгласно член 1 от Директива 83/349/ЕИО или подобно отношение между физическо или юридическо лице и предприятие;

13. „тесни връзки“ означава положение, при което две или повече физически или юридически лица са свързани чрез контрол или дялово участие, или случай в който две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице чрез отношение на контрол;

14. „финансов конгломерат“ означава група или подгрупа, в която регулирано образувание е начело на групата или подгрупата, или поне едно от дъщерните предприятия в тази група или подгрупа е регулирано образувание, и която отговаря на следните условия:

i) това образувание е предприятие — майка на предприятие от финансовия сектор, или лице, което притежава дялово участие в предприятие от финансовия сектор, или лице, свързано с предприятие от финансовия сектор посредством отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;

ii) поне едно от лицата в групата или подгрупата е от застрахователния сектор и поне едно е от банковия сектор или сектора на инвестиционните услуги; и

iii) както консолидираните или агрегираните дейности на лицата в групата или подгрупата от застрахователния сектор, така и консолидираните или агрегираните дейности на лицата от банковия сектор и сектора на инвестиционните услуги са съществени по смисъла на член 3, параграфи 2 или 3 от настоящата директива; или

i) дейностите на групата или подгрупата се извършват главно във финансовия сектор по смисъла на член 3, параграф 1 от настоящата директива;

15. „смесено финансово холдингово дружество“ означава предприятие майка, което не е регулирано образувание и което заедно с дъщерните си предприятия, поне едно от които е регулирано образувание със седалище в Съюза, и други лица формира финансов конгломерат;

16. „компетентни органи“ означава националните органи на държавите-членки, които са оправомощени със законов или подзаконов нормативен акт да упражняват надзор върху кредитните институции или застрахователните предприятия, или презастрахователните предприятия, или инвестиционните посредници, или дружествата за управление на активи, или администраторите на фондове за алтернативни инвестиции, на индивидуална или групова основа;

а) компетентните органи на държавите-членки, отговарящи за секторния надзор на групова основа върху всяко регулирано образувание във финансов конгломерат, по-специално върху крайното предприятие майка в даден сектор;

в) в приложимите случаи — другите съответни компетентни органи според становището на органите по букви а) и б);

18. „вътрешногрупови сделки“ означава всички сделки, при които регулирани образувания от един финансов конгломерат зависят пряко или косвено от други предприятия от същата група или от друго физическо или юридическо лице, свързано с предприятията от тази група чрез тесни връзки, за изпълнението на задължение, независимо дали е договорно или не и дали е за плащане или не;

19. „концентрация на риска“ означава всички рискови експозиции с потенциална загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние като цяло на регулираните образувания във финансовия конгломерат, когато подобни експозиции се дължат на риск от контрагента/кредитен риск, инвестиционен риск, застрахователен риск, пазарен риск, други рискове или съчетание от тези рискове, или взаимодействие между тях.

До влизането в сила на всички регулаторни технически стандарти, приети в съответствие с член 21а, параграф 1, буква б), становището, посочено в точка 17, буква в) държи сметка по-специално за притежавания от регулираните образувания на финансовия конгломерат пазарен дял в други държави-членки, особено ако той надвишава 5 %, както и за значимостта в рамките на финансовия конгломерат на всяко регулирано образувание, установено в друга държава-членка.

Прагове, определящи понятието финансов конгломерат

1. Счита се, че дейностите на една групировка се осъществяват главно във финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 14, буква б), подточка i), когато отношението между салдото на баланса на регламентираните и нерегулираните образувания от финансовия сектор на групировка като цяло и салдото на баланса на групировката надхвърля 40 %.

2. Дейностите от различните финансови сектори се считат за съществени по смисъла на член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), за всеки финансов сектор, когато средната стойност на съотношението между салдото на баланса на съответния финансов сектор и салдото на баланса на структурите от финансовия сектор на групировката и на съотношението между изискванията за платежоспособност на същия финансов сектор и общото изискване за платежоспособност на структурите от финансовия сектор на групировката надхвърля 10 %.

За целите на настоящата директива, най-незначителният финансов сектор в рамките на един финансов конгломерат е този, който има най-ниската средна стойност, а най-големият финансов сектор в рамките на един финансов конгломерат е този, който има най-високата средна стойност. За изчисляването на средната стойност и за да се определи кой е най-незначителният финансов сектор и кой е най-значителният, се присъединяват банковият сектор и секторът на инвестиционните услуги.

Дружествата за управление на активи се прибавят към сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.

Администраторите на фондове за алтернативни инвестиции се прибавят към сектора, към който принадлежат в рамките на групата. Ако не принадлежат изключително към един сектор в рамките на групата, те се прибавят към най-малкия финансов сектор.

3. Междусекторните дейности също се смятат за съществени по смисъла на член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), ако балансовото число на най-малкия финансов сектор в групата надвишава 6 милиарда евро.

Ако групата не достигне прага, посочен в параграф 2 от настоящия член, съответните компетентни органи могат да решат по общо съгласие да не разглеждат групата като финансов конгломерат. Те могат също да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8 или 9, ако считат, че включването на групата в обхвата на настоящата директива или прилагането на такива разпоредби не е необходимо или би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.

За решенията, взети съгласно настоящия параграф, се изпраща уведомление на другите компетентни органи, като, освен при извънредни обстоятелства, решенията се оповестяват публично от компетентните органи.

3а. Ако групата достигне прага, посочен в параграф 2 от настоящия член, но най-малкият сектор не надвишава 6 милиарда евро, съответните компетентни органи могат да решат по общо съгласие да не разглеждат групата като финансов конгломерат. Те могат също да решат да не прилагат разпоредбите на членове 7, 8 или 9, ако смятат, че включването на групата в обхвата на настоящата директива или прилагането на такива разпоредби не е необходимо или би било неподходящо или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор.

За решенията, взети съгласно настоящия параграф, се изпраща уведомление на другите компетентни органи, като, освен когато са налице извънредни обстоятелства, решенията се оповестяват публично от компетентните органи.

4. За нуждите на прилагането на параграфи 1, 2 и 3, съответните компетентни органи могат, по общо съгласие:

а) да изключат дадено образувание от изчисляването на съотношенията в случаите, посочени в член 6, параграф 5, освен в случаите, когато образуванието е преместено от държава-членка в трета държава и съществуват доказателства, че образуванието е променило своето местоположение с цел избягване на регулиране;

б) да вземат предвид достигането на праговете, предвидени в параграфи 1 и 2 през три последователни години по такъв начин, че да се избегнат резки промени на режима и да не вземат предвид това достигане в случай на съществено изменение на структурата на групировката;

в) да изключат едно или повече дялови участия в по-малкия сектор, ако тези дялови участия са решаващи за определянето на даден финансов конгломерат, но взети заедно, представляват незначителен интерес от гледна точка на целите на допълнителния надзор.

Когато един финансов конгломерат е бил определен като такъв в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, посочените в първото изречение на настоящия параграф решения се взимат въз основа на предложение, направено от координатора на този финансов конгломерат.

5. За прилагането на параграфи 1 и 2 съответните компетентни органи могат, при изключителни случаи и по общо съгласие, да заменят критерия, основан на балансовото число, с един или повече от следните параметри или да добавят един или повече от тези параметри, ако преценят, че тези параметри са особено значими за целите на допълнителния надзор по силата на настоящата директива: структура на доходите, задбалансови дейности, обща стойност на управлявани активи.

6. За нуждите на прилагането на параграфи 1 и 2, ако съотношенията, посочени там, спаднат съответно под 40 % и под 10 % за финансовите конгломерати, вече подложени на допълнителен надзор, през следващите три години се прилага по-ниско съотношение, фиксирано съответно на 35 % и 8 %, за да бъдат избегнати резки промени на режима.

Също така, за нуждите на прилагането на параграф 3, ако балансовата стойност на най-незначителния финансов сектор в рамките на групировката спадне под 6 милиарда евро за конгломератите, вече подчинени на допълнителния надзор, през следващите три години се прилага по-нисък праг, фиксиран на 5 милиарда евро, за да бъдат избегнати резки промени на режима.

През посочения в настоящия параграф период координаторът може, със съгласието на другите съответни компетентни органи, да реши коефициентите или долните стойности, посочени в настоящия параграф, да престанат да се прилагат.

7. Изчисленията, отнасящи се до баланса, посочени в настоящия член, се извършват на основата на общата стойност на обобщения баланс на образуванията на групировката в съответствие с техните годишни счетоводни отчети. За нуждите на това изчисляване предприятията, в които има чуждо на групировката дялово участие, се взимат предвид до размера на салдото на баланса, отговарящ на пропорционалната присъединена част, притежавана от групировката. Независимо от това, когато консолидираният счетоводен отчет е достъпен, той се използва вместо обобщения счетоводен отчет.

Изискванията за платежоспособност, посочени в параграфи 2 и 3, се изчисляват в съответствие с разпоредбите на съществените секторни правила.

8. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ), (ЕБО), Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ) („ЕОЗППО“), Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) (ЕОЦКП), (наричани по-долу с общото съкращение „ЕНО“) издават, чрез Съвместния комитет на ЕНО („Съвместен комитет“), общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с прилагането на параграфи 2, 3, 3а, 4 и 5 от настоящия член.

9. Компетентните органи преоценяват на годишна база изключенията при упражняването на допълнителния надзор и преразглеждат количествените показатели, посочени в настоящия член, и оценките, основаващи се на анализ на риска, които се прилагат по отношение на финансовите групи.

1. Компетентните органи, които са одобрили регулирани структури определят, въз основа на членове 2, 3 и 5, всяка групировка попадаща в приложното поле на настоящата директива.

— компетентните органи, които са лицензирали регулирани образувания в групата, си сътрудничат тясно,

— ако компетентен орган прецени, че регулирано образувание, лицензирано от този компетентен орган, е част от група, която може да бъде финансов конгломерат, който обаче все още не е бил определен в съответствие с настоящата директива, този компетентен орган съобщава становището си на другите заинтересовани компетентни органи и на Съвместния комитет.

2. Координаторът, определен в съответствие с член 10, уведомява предприятието–майка, което ръководи дадена групировка, или при липсата на предприятие–майка, регулираното образувание, което в рамките на дадена групировка обявява най-високо салдо на баланса в най-значимия финансов сектор, че групировката е била определена за финансов конгломерат, както и за определянето на координатор.

Координаторът уведомява за това също и компетентните органи, които са лицензирали регулираните образувания в групата, компетентните органи на държавата-членка, в която е главното управление на смесеното финансово холдингово дружество и Съвместния комитет.

3. Съвместният комитет публикува и актуализира на своята интернет страница списък на определените в съответствие с член 2, параграф 14 финансови конгломерати. Тази информация е достъпна чрез електронна препратка на всяка от интернет страниците на ЕНО.

Наименованието на всяко регулирано образувание, посочено в член 1, което е част от финансов конгломерат, се включва в списък, който Съвместният комитет публикува и актуализира на своята интернет страница.

Приложно поле на допълнителния надзор на регулираните структури, посочени в член 1

1. Без да се засягат разпоредбите в областта на надзора, предвидени от секторните правила, държавите-членки осигуряват регулираните образувания, посочени в член 1, да бъдат подложени на допълнителен надзор в степента и при условията, определени в настоящата директива.

2. Регулираните образувания, описани по-долу, са подложени на допълнителен надзор на равнище на финансовия конгломерат в съответствие с членове от 6 до 17;

б) всяко регулирано образувание, чието предприятие майка е смесено финансово холдингово дружество, чието седалище е в Съюза;

в) всяко регулирано образувание, свързана с друго образувание от финансовия сектор по начина, посочен в член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО.

Когато един финансов конгломерат е подгрупа на един друг финансов конгломерат, отговарящ на критериите, описани в първото изречение, държавите-членки могат да прилагат членове от 6 до 17 единствено по отношение на регулираните образувания от втория конгломерат и всяко позоваване на настоящата директива за изразите „групировка“ и „финансов конгломерат“ се счита, че се отнася до втория конгломерат.

3. Всяко регулирано образувание, което не подлежи на допълнителния надзор съгласно параграф 2, чието предприятие майка е регулирано образувание или смесено финансово холдингово дружество, чието главно управление се намира в трета държава, подлежи на допълнителния надзор на ниво на финансовия конгломерат в степента и при условията, определени в член 18.

4. Когато дадени лица притежават дялово участие в една или в няколко регулирани структури или са свързани с тези структури посредством дялови участия, или пък упражняват върху тях съществено влияние, без да имат дялово участие, нито да са свързани с тях посредством дялови участия, по начин, различен от случаите, изброени в параграфи 2 и 3, съответните компетентни органи определят по общо съгласие и в съответствие с националното право дали и в каква степен допълнителният надзор на регулираните образувания трябва да се осъществява, все едно че те представляват един финансов конгломерат.

За да се прилага този допълнителен надзор, поне едното от регулираните образувания трябва да бъде регулирано образувание от категорията на посочените в член 1 и условията, изложени в член 2, параграф 14, буква а), подточка ii) или параграф 14, буква б), подточка ii) и член 2, параграф 14, буква а), подточка iii) или параграф 14, буква б), подточка iii), трябва да бъдат спазени. Съответните компетентни органи взимат решението си, като се съобразяват с целите на допълнителния надзор, така както са определени в настоящата директива.

За нуждите на прилагането на първото изречение по отношение на „кооперативните групи“, компетентните органи трябва да имат предвид публичното финансово задължение, поето от тези групи по отношение на други финансови структури.

5. Без да се засяга приложението на член 13, упражняването на допълнителния надзор на равнище на финансовия конгломерат не предполага по никакъв начин компетентните органи да упражняват индивидуален надзор по отношение на смесените финансови холдингови компании, на регулираните образувания от трети страни, принадлежащи към един финансов конгломерат, или по отношение на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат.

1. Без да се засяга приложението на секторните правила, един допълнителен надзор върху капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, се упражнява в съответствие с правилата, изложени в раздел 3, член 9, параграфи от 2 до 5 на настоящата глава и в приложение I.

2. Държавите-членки изискват от регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, да следят да разполагат, на равнище на конгломерата, със собствени средства, които винаги да бъдат поне равни на изискванията в областта на капиталовата адекватност, изчислени в съответствие с приложение I.

Държавите-членки изискват също така от регулираните образувания да въведат подходяща политика на капиталова адекватност на равнище на финансовия конгломерат.

Изискванията, посочени в първото и второто изречение, са предмет на контрол за спазване на финансовите правила, упражняван от координатора в съответствие с раздел 3 на настоящата глава.

Координаторът осигурява изчисляването, посочено в първото изречение, да се осъществява поне един път в годината или от регулираните образувания, или от смесената финансова холдингова компания.

Резултатите от изчислението и съществените данни, на които то се основава, се представят на координатора от регулираното образувание по смисъла на член 1, която е на върха на финансовия конгломерат или, когато тя няма на върха си регулирано образувание по смисъла на член 1, от смесената финансова холдингова компания, или от регулирано образувание на финансовия конгломерат, определено от координатора, след допитване до другите заинтересовани компетентни органи и до финансовия конгломерат.

3. За изчисляването на изискванията по отношение на капиталовата адекватност, посочени в параграф 2, първа алинея, посочените по-долу лица се включват в обхвата на допълнителния надзор по начина и в степента, определени в приложение I:

б) застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество;

4. Когато се изчисляват изискванията за допълнителната капиталова адекватност на финансов конгломерат чрез прилагане на метод 1 (счетоводна консолидация) по приложение I към настоящата директива, собствените средства и изискванията за платежоспособност на лицата в групата се изчисляват, като се прилагат съответните секторни правила за формата и обхвата на консолидацията, установени по-конкретно в членове 133 и 134 от Директива 2006/48/ЕО и член 221 от Директива 2009/138/ЕО.

Когато се прилага метод 2 (приспадане и агрегиране) по приложение I, при изчислението се отчита делът от записания капитал, притежаван пряко или косвено от предприятието майка, или на предприятието, което има дялово участие в друго предприятие от групата.

5. Координаторът може да реши да не включва определено образувание в обхвата на изчисляването на допълнителните изисквания във връзка с капиталовата адекватност в следните случаи:

а) ако образуванието се намира в трета страна, където юридически пречки препятстват предаването на необходимите сведения, което не изключва приложението на секторните правила, задължаващи компетентните органи да отказват разрешение, когато реалното изпълнение на техните надзорни функции е възпрепятствано;

б) ако образуванието представлява незначителен интерес от гледна точка на целите, които има допълнителният надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат;

в) ако нейното включването е неподходящо или има опасност да доведе до объркване от гледна точка на целите на допълнителния надзор.

Независимо от това, ако няколко структури трябва да бъдат изключени въз основа на първа алинея на буква б), следва все пак да бъдат включени, щом заедно те представляват интерес, който не може да бъде пренебрегнат.

В случая, посочен в първа алинея, буква в), координаторът се допитва, освен в спешни случаи, до другите заинтересовани компетентни органи, преди да вземе решение.

Когато координаторът не включи регулирано образувание в обхвата на изчислението в един от случаите, посочени в първа алинея, букви б) и в), компетентните органи на държавата-членка, в която тя се намира, могат да изискват от образуванието, което се намира начело на финансовия конгломерат сведения, които могат да улеснят надзора на регулираното образувание.

1. Без да се засягат секторните правила, допълнителен надзор върху концентрацията на риска на регулираните образувания, принадлежащи към финансов конгломерат, се упражнява в съответствие с правилата, изложени в член 9, параграфи от 2 до 4, в раздел 3 на настоящата глава и в приложение II.

2. Държавите-членки изискват от регулираните образувания или от смесените финансови холдингови компании да съобщават периодично и най-малко един път в годината на координатора всяка значителна концентрация на риска на равнище на финансовия конгломерат в съответствие с правилата, изложени в настоящия член и в приложение II. Необходимите сведения се представят на координатора от регулираното образувание по смисъла на член 1, която е начело на финансовия конгломерат или, когато той не се оглавява от регулирано образувание по смисъла на член 1, от смесената финансова холдингова компания или от регулираното образувание на финансовия конгломерат, определена от координатора след допитване до другите заинтересовани компетентни органи и до финансовия конгломерат.

Тези концентрации на риска са предмет на контрол за спазването на финансовите правила, упражняван от координатора.

3. В очакване на по-нататъшна координация на законодателството на Съюза, държавите-членки могат да определят количествени граници, да позволят техните компетентни органи да определят количествени граници за всяка концентрация на риска на ниво на финансовия конгломерат, или да вземат други надзорни мерки, даващи възможност да се постигнат целите на допълнителния надзор.

4. Когато финансов конгломерат има на върха си смесена финансова холдингова компания, секторните правила относно концентрацията на риска, приложими по отношение на най-значителния финансов сектор във финансовия конгломерат, доколкото има такива, се прилагат по отношение на целия съответен сектор, включително и на смесената финансова холдингова компания.

5. ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху концентрацията на риск по параграфи 1—4 от настоящия член. За да се избегне дублиране, насоките осигуряват прилагането на надзорните средства, предвидени в настоящия член, да е съобразено с прилагането на членове 106—118 от Директива 2006/48/ЕО и на член 244 от Директива 2009/138/ЕО. Органите издават специални общи насоки за прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.

1. Без да се засяга приложението на секторните правила, допълнителен надзор върху сделките в рамките на групировката на регулираните образувания, принадлежащи на един финансов конгломерат, се упражнява в съответствие с правилата, изложени в член 9, параграфи от 2 до 4, в раздел 3 на настоящата глава и в приложение II.

2. Държавите-членки изискват от регулираните образувания или от смесените финансови холдингови компании, да съобщават периодично, и поне един път в годината на координатора всяка значима сделка в рамките на групировката на регулирани образувания в рамките на финансовия конгломерат в съответствие с правилата, изложени в настоящия член и в приложение II. Доколкото праговете, посочени в приложение II, първа алинея, последно изречение, на не са определени, една сделка в рамките на групировката се смята за значима, ако нейната стойност надвишава поне 5 % от общата сума на изискванията в областта на капиталовата адекватност на равнище на финансовия конгломерат.

Необходимите сведения се представят на координатора от регулираното образувание по смисъла на член 1, която е начело на финансовия конгломерат или, когато той няма на върха регулирано образувание по смисъла на член 1, от смесената финансова холдингова компания или от регулираното образувание на финансовия конгломерат, определена от координатора след допитване до другите заинтересовани компетентни органи и до финансовия конгломерат.

Тези сделки в рамките на групировката са предмет на контрол за спазване на нормите за финансова сигурност, упражняван от координатора, натоварен с допълнителния надзор, в съответствие с раздел 3 на настоящата глава.

3. В очакване на последващо координиране на законодателството на Съюза, държавите-членки могат да определят количествени граници и качествени изисквания, да позволят на техните компетентни органи да определят количествени граници или качествени изисквания по отношение на вътрешногруповите сделки на регулираните образувания в рамките на един финансов конгломерат, или да вземат други надзорни мерки, даващи възможност да се постигнат целите на допълнителния надзор.

4. Когато финансов конгломерат има на върха смесена финансова холдингова компания, секторните правила относно сделките в рамките на групировката, приложими по отношение на най-важния финансов сектор във финансовия конгломерат, се прилагат по отношение на целия съответен сектор, включително и на смесената финансова холдингова компания.

5. ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху вътрешногруповите сделки по параграфи 1—4 от настоящия член. За да се избегне дублиране, насоките осигуряват прилагането на надзорните средства, предвидени в настоящия член, да е съобразено с прилагането на член 245 от Директива 2009/138/ЕО. Органите издават специални общи насоки за прилагането на параграфи 1—4 от настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.

Мерки за вътрешен контрол и процедури за управление на риска

1. Държавите-членки изискват от регламентираните си структури да изготвят на равнище на финансовия конгломерат подходящи процедури за управление на риска, както и мерки за подходящ вътрешен контрол, включващи добри административни и счетоводни процедури.

2. Процедурите за управление на риска включват:

а) добро управление и добро ръководство на делата, включващи периодичен преглед и одобряване на стратегии и политики за всички поемани рискове от съответните ръководни органи на равнище на финансовия конгломерат;

б) подходяща политика по отношение на капиталовата адекватност, за да се изпревари въздействието на стратегиите на развитието върху вида на риска и изискванията по отношение на собствените средства, определена в съответствие с член 6 и приложение I;

в) подходящи процедури, даващи възможност да се гарантира, че механизмите за наблюдение на риска са приспособени към организацията, както и че са взети всички мерки за да бъдат системите, създадени във всяко едно от предприятията, подлежащи на допълнителен надзор, съгласувани, за да могат рисковете да бъдат премерени, наблюдавани и овладени на равнище на финансовия конгломерат;

г) съществуващите правила за участие в адекватни схеми и планове за възстановяване и преструктуриране и при необходимост за разработването на такива схеми и планове. Тези правила подлежат на редовен преглед.

3. Механизмите за вътрешен контрол включват:

а) подходящи механизми по отношение на капиталовата адекватност, даващи възможност да се установят и да се премерят всички съществуващи възможни значими рискове и да се определи равнището на собствените средства, съобразено с рисковете;

б) добри процедури за информация и счетоводство, даващи възможност да се установят, да се премерят, да се обхванат и да се контролират сделките в рамките на групировката, както и концентрацията на риска.

4. Държавите-членки следят за това, всички предприятия, подлежащи на допълнителен надзор по силата на член 5, да имат подходящи механизми за вътрешен контрол, които да осигуряват получаването на всички данни и информация, които биха могли да се окажат от значение за целите на допълнителния надзор.

Държавите-членки изискват от регулираните образувания, на равнището на финансовия конгломерат, редовно да предоставят на съответния компетентен орган подробни сведения относно правната им структура и управленската и организационната им структура, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове.

Държавите-членки изискват от регулираните образувания да оповестяват публично на годишна основа, на равнището на финансовия конгломерат, или пълно описание на правната им структура и управленската и организационната им структура, или като се позовават на еквивалентна информация.

5. Процедурите и механизмите, посочени в параграфи от 1 до 4, са предмет на контрол от гледна точка на правилата на финансовата сигурност, който се упражнява от координатора.

6. Компетентните органи хармонизират упражняването на допълнителния надзор върху механизмите за вътрешен контрол и процедурите за управление на риска по настоящия член и процедурите за надзорен преглед по член 124 от Директива 2006/48/ЕО и член 248 от Директива 2009/138/ЕО. За тази цел ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи сближаване на надзорните практики във връзка с упражняването на допълнителен надзор върху механизмите за вътрешен контрол и процедурите за управление на риска по настоящия член, както и осигуряване на съответствие с процедурите за надзорен преглед по член 124 от Директива 2006/48/ЕО и член 248 от Директива 2009/138/ЕО. Те издават специални общи насоки за прилагането на настоящия член спрямо дяловите участия на финансовия конгломерат в случаите, когато национални разпоредби в областта на дружественото право пречат на прилагането на член 14, параграф 2 от настоящата директива.

МЕРКИ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР И ПРАВОМОЩИЯ НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ

В съответствие с член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно Съвместният комитет осигурява съгласуван междусекторен и презграничен надзор и спазване на законодателството на Съюза.

1. Държавите-членки може да изискват от координатора да осигури целесъобразно и редовно стрес тестване на финансовите конгломерати. Те изискват от съответните компетентни органи да си сътрудничат в пълна степен с координатора.

2. За целите на стрес тестването в целия Съюз, ЕНО може чрез Съвместния комитет и в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаването на Европейски съвет за системен риск ( 14 ), да разработва допълнителни параметри, които отразяват специфичните рискове, свързани с финансовите конгломерати, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010. Координаторът съобщава резултатите от стрес тестването на Съвместния комитет.

Компетентен орган, натоварен с допълнителния надзор (координатор)

1. За да се осигури подходящ допълнителен надзор на регулираните образувания в даден финансов конгломерат, измежду компетентните органи заинтересованите държави–членки, включително и тези на държавата–членка, в която се намира главното управление на смесената финансова холдингова компания, се определя един координатор, отговарящ за координацията и за упражняването на допълнителния надзор. Идентификационните данни на координатора се публикуват на интернет страницата на Съвместния комитет.

2. Определянето се основава на следните критерии:

а) когато финансов конгломерат е под ръководството на регулирано образувание, ролята на координатора се изпълнява от компетентния орган, който е одобрил посочената регулирано образувание в съответствие с приложимите секторни правила;

б) когато един финансов конгломерат не е под ръководството на регулирано образувание, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган, избран, като се прилагат следните принципи:

i) когато предприятието-майка на регулирано образувание е смесена финансова холдингова компания, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган, който е оторизирал посоченото регулирано образувание в съответствие с приложимите секторни правила;

ii) когато предприятието майка на няколко регулирани образувания със седалище в Съюза е едно и също смесено финансово холдингово дружество и когато една от тези структури е била лицензирана в държавата-членка, в която е седалището на смесеното финансово холдингово дружество, ролята на координатора се изпълнява от компетентния орган на държавата-членка, която е лицензирала регулираното образувание.

Когато няколко регулирани образувания, осъществяващи дейността си в различни финансови сектори, са били оторизирани в държавата-членка, в която е главното управление на смесената финансова холдингова компания, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган за регулираното образувание, което осъществява дейността си в най-големия финансов сектор.

Когато финансовият конгломерат има на върха няколко смесени финансови холдингови компании с главно управление в различни държави-членки и във всяка от държавите-членки има по едно регулирано образувание, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган за регулираното образувание, което е обявило най-високо салдо на баланса, ако тези образувания упражняват дейността си в един и същ финансов сектор, или от компетентния орган за регулираното образувание, упражняващо дейността си в най-големия финансов сектор;

iii) когато предприятието майка на няколко регулирани образувания със седалище в Съюза е едно и също смесено финансово холдингово дружество, без обаче което и да е от тези образувания да е било лицензирано в държавата-членка, където се намира седалището на това смесено финансово холдингово дружество, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган, лицензирал регулираното образувание, което е обявило най-високо балансово число в най-значимия финансов сектор;

iv) когато финансов конгломерат представлява групировка, която не се оглавява от предприятие-майка, или във всички други случаи, ролята на координатор се изпълнява от компетентния орган, одобрил регулираното образувание, което обявява най-високо салдо на баланса в най-значимия финансов сектор.

3. В особени случаи заинтересованите компетентни органи могат по общо съгласие да не приложат критериите, посочени в параграф 2, ако се оказва неподходящо те да бъдат прилагани, като се имат предвид структурата на конгломерата и относителното значение на неговите дейности в различни страни, и да изберат друг компетентен орган за координатор. В такива случаи, преди да вземат решението си, компетентните органи дават на конгломерата възможност да изложи становището си във връзка с него.

1. Мисиите, възложени на координатора по отношение на допълнителния надзор, са следните:

а) координация на събирането и разпространяването на полезните и съществени сведения при нормално развитие на дейността, както и при спешни ситуации, включително да разпространява сведения важни за надзора за спазване на финансовата дисциплина, осъществяван от един компетентен орган по силата на секторните правила;

б) да осъществява надзора за спазване на финансовата дисциплина и да оценява финансовото положение на един финансов конгломерат;

в) да оценява приложението на правилата за капиталовата адекватност, за концентрацията на риска и за сделките в рамките на групировката, които фигурират в членове 6, 7 и 8;

г) да оценява структурата, организацията и механизмите за вътрешен контрол на финансовия конгломерат, посочени в член 9;

д) да планира и координира дейностите по надзора за спазване на финансовата дисциплина при нормално развитие на дейността, както и в спешни ситуации, в сътрудничество със заинтересованите компетентни органи;

е) да изпълнява другите задачи и да взима другите мерки и решения, които са в тежест на координатора по силата на настоящата директива, или при прилагането на нейните разпоредби.

За улесняване и осигуряване на широка правна основа на допълнителния надзор координаторът и останалите заинтересовани компетентни органи, и когато има такива, останалите съответни компетентни органи, установяват правила за координация. С тези правила за координация могат да се възлагат допълнителни задачи на координатора и да се уточняват процедурите за вземане на решение между заинтересованите компетентни органи, както е посочено в членове 3 и 4, член 5, параграф 4, член 6, член 12, параграф 2 и членове 16 и 18, както и процедурите за сътрудничество с други компетентни органи.

В съответствие с член 8 и при спазване на процедурата, предвидена в член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно, ЕНО посредством Съвместния комитет разработват насоки, насочени към сближаването на надзорните практики по отношение на съгласуваността на координационните споразумения в областта на надзора в съответствие с член 131а от Директива 2006/48/ЕО и член 248, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО.

2. Когато има нужда от сведения, които вече са били предоставени на друг компетентен орган в съответствие със секторните правила, координаторът, когато това е възможно, се обръща към този орган, за да избегне двойната употреба на сведенията, съобщавани на различните органи, участващи в надзора.

3. Без да се засяга предвидената в законодателните актове на Съюза възможност да бъдат делегирани конкретни правомощия и отговорности във връзка с надзора, наличието на координатор, натоварен със задачи, специфични за допълнителния надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, не променя задачите и отговорностите на компетентните органи, предвидени в секторните правила.

4. Изискваното по настоящия раздел сътрудничество и упражняването на функциите по параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член и по член 12 и, при спазване на изискванията за поверителност и на законодателството на Съюза, подходящата координация и сътрудничество по целесъобразност със съответните надзорни органи от трети държави се осъществяват посредством колегиите, създадени съгласно член 131а от Директива 2006/48/ЕО или член 248, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.

Споразуменията за координация, посочени в параграф 1, втора алинея, са отразени поотделно в писмените споразумения за координация, въведени съгласно член 131 от Директива 2006/48/ЕО или член 248 от Директива 2009/138/ЕО. В качеството си на председател на дадена колегия, създаден съгласно член 131а от Директива 2006/48/ЕО или член 248, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, координаторът решава кои други компетентни органи ще участват в заседание или дейност на тази колегия.

Сътрудничество и обмен на сведения между компетентните органи

1. Компетентните органи, натоварени с надзора на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, и компетентният орган, определен за координатор за този финансов конгломерат, сътрудничат тясно помежду си. Независимо от техните съответни отговорности, така както са определени от секторните правила, тези органи, независимо дали са установени в една и съща държава-членка или не, обменят всяка информация, съществена или полезна за изпълнението на техните съответни мисии по упражняване на контрол за спазване на финансовата дисциплина, въз основа на секторните правила и на настоящата директива. За тази цел компетентните органи и координаторът съобщават при поискване всяка полезна информация, а по тяхна собствена инициатива — всяка съществена информация.

Това сътрудничество обхваща поне събирането и обмена на информация по следните въпроси:

а) определение на правната структура и управленската и организационната структура на групата, включително всички регулирани образувания, всички нерегулирани дъщерни дружества и значими клонове, принадлежащи към финансовия конгломерат, притежателите на квалифицирано участие на равнище крайно предприятие майка, както и на компетентните органи на регулираните образувания в групата;

в) финансовото положение на финансовия конгломерат, по-специално от гледна точка на капиталовата адекватност, сделките в рамките на групировката, концентрацията на риска и рентабилността;

д) организацията, управлението на риска и системите за вътрешен контрол на равнище на финансовия конгломерат;

е) процедурата за събиране на информация от структурите на финансовия конгломерат и за проверяване на тази информация;

ж) трудностите, срещани от регулираните образувания или други структури на финансовия конгломерат, които биха могли сериозно да засегнат цитираните регулирани структури;

з) основните санкции и извънредни мерки, взети от компетентните органи в съответствие със секторните правила и с настоящата директива.

В съответствие с разпоредбите на секторните правила компетентните органи могат също така да обменят информацията за регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, необходима за изпълнението на техните съответни задачи, със следните органи: централните банки, Европейската система на централните банки, Европейската централна банка и Европейския съвет за системен риск в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск ( 15 ).

2. Без да се засягат техните съответни отговорности, така както са определени от секторните правила, съответните компетентни органи се допитват взаимно по проблемите, изложени по-долу, преди да вземат решение от интерес за функциите по контрола за спазване на финансовата дисциплина, упражнявани от другите компетентни органи:

а) структурно изменение на състава на акционерите, на организацията или на ръководството на регулираните образувания на един финансов конгломерат, изискващи одобрението или разрешението на компетентните органи;

Един компетентен орган може да реши да не се допитва до своите колеги в спешни случаи или когато съществува опасност това допитване да застраши ефективността на решенията. В подобни случаи компетентният орган уведомява незабавно другите компетентни органи.

3. Координаторът може да поиска от компетентните органи на държавата-членка, в която се намира главно управление на едно предприятие-майка, които не упражняват допълнителния надзор в съответствие с член 10, да поискат от предприятието-майка да им предостави всички полезни сведения за изпълнението на неговата мисия по координирането, така както тя е определена в член 11, и да му предадат тези сведения.

Когато сведенията, посочени в член 14, параграф 2, вече са били съобщени на един компетентен орган въз основа на секторните правила, компетентните органи, натоварени с допълнителния надзор, могат да се обърнат към него, за да получат тези сведения.

4. Държавите-членки разрешават на техните компетентни органи да обменят сведенията, посочени в параграфи 1, 2 и 3, както помежду си, така и с други органи. Събирането или притежаването на сведения относно дадено образувание, принадлежащо към един финансов конгломерат, която не е регулирано образувание, не включва никакво задължение за компетентните органи да изпълняват роля по контрол за спазване на правилата на финансовата дисциплина по отношение на съответното образувание, разглеждано самостоятелно.

Сведенията, получени в рамките на допълнителния надзор и по-специално всяка информация, разменена между компетентни органи или между тях и други органи в съответствие с настоящата директива, попадат в обхвата на разпоредбите на секторните правила относно професионалната тайна и съобщаването на поверителни сведения.

Сътрудничество и обмен на информация със Съвместния комитет

1. Компетентните органи си сътрудничат със Съвместния комитет за целите на настоящата директива в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010.

2. Компетентните органи незабавно предоставят на Съвместния комитет цялата информация, необходима за изпълнение на задълженията му, в съответствие с член 35 Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно.

3. Координаторите предоставят на Съвместния комитет информацията, предвидена в член 9, параграф 4 и член 12, параграф 1, втора алинея, буква а). Съвместният комитет предоставя на разположение на компетентните органи информация относно правната структура и управленските и организационни структури на финансовите конгломерати.

1. ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, общи насоки относно начините, по които компетентният орган трябва да извършва оценките, основаващи се на анализ на риска, по отношение на финансови конгломерати. В частност тези насоки гарантират, че оценките, основаващи се на анализ на риска, включват целесъобразни инструменти с цел да се извърши оценка на груповите рискове, на които са изложени финансовите конгломерати.

2. ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общи насоки, целящи разработване на надзорните практики, позволяващи допълнителен надзор върху смесените финансови холдингови дружества, с цел да допълнят по подходящ начин надзора на групова основа съгласно Директива 98/78/ЕО и Директива 2009/138/ЕО или, по целесъобразност, надзора на консолидирана основа съгласно Директива 2006/48/ЕО. Тези насоки позволяват в надзора да бъдат включени всички съответни рискове, като премахват възможните припокривания в надзорен и пруденциален аспект.

Управляващи органи на смесените финансови холдингови компании

Държавите-членки изискват лицата, които реално ръководят делата на смесена финансова холдингова компания, да имат необходимата почтеност и достатъчно подходящ опит, за да упражняват тези функции.

1. Държавите-членки гарантират, че в рамките на тяхната юрисдикция не съществуват правни пречки, които възпрепятстват физическите или юридическите лица, по отношение на които се упражнява допълнителен надзор, независимо дали те са регулирани образувания или не, да обменят помежду си всякаква информация, която би могла да бъде от значение за постигане на целите на допълнителния надзор, и да обменят информация в съответствие с настоящата директива и с ЕНО в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно, когато е необходимо - чрез Съвместния комитет.

2. Държавите-членки следят техните компетентни органи, натоварени да упражняват допълнителния надзор, да имат достъп в техните преки или непреки контакти с регламентираните или нерегулирани структури, принадлежащи към един финансов конгломерат, до всяка информация, която би могла да е от значение за този допълнителен надзор.

Когато в рамките на прилагането на настоящата директива компетентните органи пожелаят в специфични случаи да проверят сведенията относно образувание, регулирано или не, която принадлежи към един финансов конгломерат и чието седалище е в друга държава-членка, те искат от компетентните органи на другата държава-членка да разпоредят извършването на тази проверка.

Органите, които получат такова искане, го придвижват в рамките на техните компетенции, или като направят те самите тази проверка, или като разрешат един одитор или експерт да я направи, или като разрешат на органа, направил искането, да я осъществи сам.

Когато не извършва сам проверката, компетентният орган, който е направил искането, може, ако желае, да участва в нея.

Ако регулираните образувания на един финансов конгломерат не спазват изискванията, посочени в членове от 6 до 9, или когато тези изисквания са спазени, но има опасност, независимо от това, платежоспособността да бъде засегната, или когато сделките в рамките на групировката или концентрацията на риска застрашават финансовото положение на въпросните регулирани структури, мерките, необходими, за да се поправи веднага, когато това е възможно това положение, трябва да бъдат взети:

— от компетентните органи, когато става въпрос за регулираните образувания; за тази цел координаторът уведомява въпросните компетентни органи за своите констатации.

Без да се засяга член 17, параграф 2, държавите-членки могат да определят какви мерки могат да предприемат компетентните органи по отношение на смесените финансови холдингови компании. В съответствие с членове 16 и 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно ЕНО могат да разработват насоки за мерки във връзка със смесените финансови холдингови компании посредством Съвместния комитет.

Заинтересуваните компетентни органи, включително координаторът, координират, ако е необходимо, тяхната дейност по надзора.

Допълнителни правомощия на компетентните органи

1. Докато се чака допълнително развитие на хармонизирането на секторните правила, държавите-членки оправомощават своите компетентни органи да взимат всякакви мерки за контрол на спазването на финансовата дисциплина, каквито те преценят, че са необходими, за да попречат на всякакво заобикаляне на секторните правила от регулираните образувания, принадлежащи към един и същ финансов конгломерат, или за да отстранят последиците от него.

2. Без да се засягат наказателните разпоредби, държавите-членки правят така че санкции или мерки, годни да преустановят наблюдаваните нарушения или да премахнат причините за тези нарушения, да могат да бъдат наложени на смесените финансови холдингови компании или на техните действителни ръководители, които пречат на прилагането на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приети с оглед въвеждането в сила на настоящата директива. В някои случаи тези мерки могат да изискват намесата на съдилищата. Компетентните органи осъществяват тясно сътрудничество, за да следят тези санкции или мерки да произведат желания ефект.

1. Без да се засягат секторните правила, когато се прилага член 5, параграф 3, компетентните органи проверяват дали по отношение на регулираните образувания, чието предприятие–майка е с главно управление в трета държава, компетентният орган на тази трета държава упражнява надзор, равностоен на предвидения в настоящата директива относно допълнителния надзор на регулираните образувания, посочени в член 5, параграф 2. Проверката се извършва от компетентния орган, който би изпълнявал ролята на координатор, ако се прилагаха критериите, определени в член 10, параграф 2, по искане на предприятието–майка или на което и да е от регулираните образувания, одобрени в Съюза, или по негова собствена инициатива.

Този компетентен орган се консултира с останалите заинтересовани компетентни органи и полага всички възможни усилия, за да се съобрази с всички приложими насоки, изготвени посредством Съвместния комитет в съответствие с членове 16 и 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно.

1а. Ако даден компетентен орган не е съгласен с решение, взето от друг заинтересован компетентен орган съгласно параграф 1, се прилага член 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно.

2. При липса на равностоен надзор, посочен в параграф 1, държавите-членки прилагат по аналогия разпоредбите относно допълнителния надзор на регулираните образувания, посочени в член 5, параграф 2, по отношение на регулираните образувания. Компетентните органи могат също да прибягнат до един от методите, изложени в параграф 3.

3. Компетентните органи могат да прилагат други методи, осигуряващи подходящ допълнителен надзор на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат. Тези методи се одобряват от координатора след консултации с другите съответни компетентни органи. Компетентните органи могат по-специално да изискват учредяването на смесено финансово холдингово дружество със седалище в Съюза и да прилагат настоящата директива по отношение на регулираните образувания от финансовия конгломерат, начело на който е посоченото холдингово дружество. Компетентните органи гарантират, че тези методи водят до постигане на целите на допълнителния надзор съгласно настоящата директива и уведомяват другите заинтересовани компетентни органи и Комисията.

Сътрудничество с компетентните органи на трети държави

Член 39, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/48/ЕО, член 10а от Директива 98/78/ЕО и член 264 от Директива 2009/138/ЕО се прилагат mutatis mutandis за сключването на споразумения с една или повече трети държави относно начините за упражняване на допълнителен надзор върху регулираните образувания във финансов конгломерат.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21в относно техническите изменения, които следва да се направят в настоящата директива, в следните области:

а) по-точно формулиране на определенията, посочени в член 2, за да се отчита при прилагането на настоящата директива развитието на финансовите пазари;

б) съобразяване на терминологията и на формулировките на определенията в настоящата директива с тези на по-късни актове на Съюза, отнасящи се до регулираните образувания и други свързани с тях области;

в) по-точно определяне на методите за изчисляване, описани в приложение I, за да се отчита развитието на финансовите пазари и пруденциалните техники.

Тези мерки не включват предмета на правомощието, делегирано и възложено на Комисията по отношение на въпросите, посочени в член 21а.

1. Комисията се подпомага от Комитет за финансовите конгломерати, наричан по-долу „комитет“.

4. ЕНО посредством Съвместния комитет могат да дават общи насоки по въпроса, дали режимите на допълнителния надзор на компетентните органи на трети държави могат да постигнат целите на допълнителния надзор, определени в настоящата директива, по отношение на регулираните образувания на финансов конгломерат, който се ръководи от предприятие с главно управление в трета държава. Съвместният комитет прави редовен преглед на тези насоки и взема предвид всякакви промени в допълнителния надзор, упражняван от посочените компетентни органи.

6. Държавите-членки информират Комитета за принципите, които те прилагат по отношение на надзора на сделките в рамките на групировката и концентрацията на риска.

1. За да се осигури последователното хармонизиране на настоящата директива, ЕНО в съответствие с член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно могат да разработват проекти за регулаторни технически стандарти по отношение на:

а) член 2, точка 11, за да се уточни прилагането на член 17 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета в контекста на настоящата директива;

б) член 2, точка 17, за да се установят процедурите или да се конкретизират критериите за определяне на „заинтересованите компетентни органи“;

в) член 3, параграф 5, за да се определят алтернативните променливи величини за определянето на финансов конгломерат;

г) член 6, параграф 2 с цел да се осигури единен формат (с инструкции), да се определи честота, и по целесъобразност, дати на докладване.

На Комисията са делегират правомощия да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10-14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно.

1а. За да се гарантира последователното прилагане на членове 2, 7 и 8 и на приложение II, ЕНО разработват, чрез Съвместния комитет, проекти на регулаторни технически стандарти за по-точно формулиране на определенията, установени в член 2, и координиране на разпоредбите, приети съгласно членове 7 и 8 и съгласно приложение II.

Съвместният комитет представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 1 януари 2015 г.

На Комисията се предоставя правомощие да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

2. За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящата директива, ЕНО в съответствие с член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно могат да разработват проекти на технически стандарти за изпълнение по отношение на:

б) член 7, параграф 2, за да се осигурят еднакви условия на прилагане на процедурите за включване на елементите, попадащи в обхвата на определението „концентрации на риска“, в посочения в член 7, параграф 2, втора алинея контрол за спазване на финансовите правила;

в) член 8, параграф 2, за да се осигурят еднакви условия на прилагане на процедурите за включване на елементите, попадащи в обхвата на определението за „сделки в рамките на групировката“, в посочения в член 8, параграф 2, трета алинея контрол за спазване на финансовите правила.

На Комисията се предоставят правомощия да приема посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно.

3. За да се осигурят еднакви условия за прилагане на методите за изчисление, посочени в част II от приложение I към настоящата директива, във връзка с член 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и член 228, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, но без да се засяга член 6, параграф 4 от настоящата директива, ЕНО разработват чрез Съвместния комитет проекти за регулаторни технически стандарти в съответствие с член 6, параграф 2 от настоящата директива.

ЕНО представят на Комисията тези проекти за регулаторни технически стандарти най-късно до пет месеца преди датата на прилагане, посочена в член 309, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО.

На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти, в съответствие с членове 10—14 от съответно Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ЕНО издават, чрез Съвместния комитет, общите насоки, посочени в член 3, параграф 8, член 7, параграф 5, член 8, параграф 5, член 9, параграф 6, член 11, параграф 1, алинея трета, член 12б и член 21, параграф 4, в съответствие с процедурата, изложена в член 56 съответно от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочени в член 20, се предоставя на Комисията за период от четири години от 9 декември 2011 г. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегираните правомощия се продължават с мълчаливо съгласие за периоди със същата продължителност освен ако Европейският парламент или Съветът не се противопоставят на такова продължение не по-късно от три месеца преди края на всеки период.

3. Делегирането на правомощия, посочени в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощия, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не накърнява действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила само в случай че нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от три месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1. Отправя се запитване до компетентните органи на другата заинтересувана държава-членка преди издаването на разрешение за застрахователно предприятие, което е:

б) дъщерно дружество на предприятието-майка на оторизирано застрахователно предприятие в друга държава-членка; или

в) контролирано от физическо или юридическо лице, което контролира също и застрахователно предприятие, оторизирано в друга държава-членка.

2. Прави се запитване до компетентния орган на другата заинтересувана държава-членка, отговарящ за надзора на кредитните институции и на инвестиционните посредници, преди издаването на разрешително за животозастрахователно предприятие, което е:

а) дъщерно дружество на оторизирана в Общността кредитна институция или на инвестиционни посредници, оторизирани в Общността; или

б) дъщерно дружество на предприятието-майка на оторизирано в Общността инвестиционен посредник или на кредитна институция, оторизирана в Общността; или

в) контролирано от физическо или юридическо лице, което контролира също и оторизирано в Общността инвестиционен посредник или кредитна институция, оторизирана в Общността.

3. Заинтересованите компетентни органи, посочени в параграфи 1 и 2, се консултират по-специално, за да се оцени качеството на акционерите, както и почтеността и компетентността на ръководителите, свързани с управлението на друго образувание от същата групировка. Те си разменят всички сведения, отнасящи се до тези въпроси, винаги когато тези сведения представляват интерес за другите заинтересовани компетентни органи, както за издаването на разрешително, така и за постоянния контрол за спазването на условията за упражняване на дейността.“

„Разполагаемите собствени средства се намаляват също така и със следните елементи:

— застрахователни предприятия по смисъла на член 6 на настоящата директива, на член 6 на Директива 73/239/ЕИО ( *1 ) или на член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( *2 ),

— кредитни учреждения и финансови учреждения по смисъла на член 1, параграфи 1 и 5 от Директива 2000/12/ЕО ( *3 ),

— инвестиционни посредници и финансови учреждения по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО ( *4 ), и на член 2, параграфи 4 и 7 от Директива 93/6/ЕИО ( *5 ),

б) всеки от описаните по-долу елементи, които застрахователното предприятие притежава, издадени от структурите, определени в буква а), в които то има участие:

Когото едно участие се държи временно в друга кредитна институция, друг инвестиционен посредник, друго финансово учреждение, друго застрахователно предприятие, друго презастрахователно предприятие или друго застрахователно холдингово дружество за нуждите на операция по финансово подпомагане, целяща да заздрави и да спаси това образувание, компетентният орган може да не приложи разпоредбите относно приспадането, посочени в трета алинея, букви а) и б).

Като алтернатива на приспадането на елементите, посочени в трета алинея, букви а) и б), държани от застрахователното предприятие в кредитни институции, в инвестиционен посредник и във финансови институции, държавите-членки могат да разрешат на техните застрахователни предприятия да прилагат съответно методите 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници, принадлежащи към един финансов конгломерат ( *6 ). Метод № 1 (счетоводно консолидиране) се прилага само ако компетентният орган е сигурен за равнището на интегрираното управление и на вътрешния контрол на предприятията, до които би се отнасяло консолидирането. Избраният метод се прилага последователно в дългосрочен план.

Държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на собствените средства, предвидено в настоящата директива, застрахователните предприятия, подчинени на допълнителния надзор въз основа на Директива 98/78/ЕО или на Директива 2002/87/ЕО, могат да не приспадат елементите, посочени в трета алинея, букви а) и б), които се държат в кредитни институции, в инвестиционни посредници, във финансови институции, в застрахователни и презастрахователни предприятия или в холдингови застрахователни дружества, които подлежат на допълнителен надзор.

За нуждите на приспадането на участията, посочени в настоящия параграф, под „участие“ се разбира участие по смисъла на член 1, буква е) от Директива 98/78/ЕО.

„1а. Ако приобретателят на участие, посочено в параграф 1, е оторизирано застрахователно предприятие, оторизирана кредитна институция или оторизиран инвестиционен посредник в друга държава-членка, или предприятието-майка на такава образувание, или физическо или юридическо лице, контролиращо такова образувание, и ако в резултат на това придобиване предприятието, в което приобретателят иска да притежава участие, ще стане дъщерно дружество на въпросния приобретател или ще бъде контролирано от него, оценяването на неговото придобиване трябва да бъде подчинено на процедурата на предварителни консултации, посочена в член 12а от Директива 79/267/ЕИО.“

„5в. Настоящият член не е пречка един компетентен орган да предаде:

— на централните банки и на другите структури със сходно предназначение като парични институции,

сведенията, предназначени за изпълнението на тяхната мисия, нито тези органи или структури да предадат на компетентните органи сведенията, които са им необходими за нуждите на параграф 4. Сведенията, получени по този начин, са подчинени на правилата на професионалната тайна, наложени от настоящия член.“

В член 7, параграф 3 от Директива 93/6/ЕИО, първо и второ тире се заменят със следния текст.

„— „финансова холдингова компания“ е финансово учреждение, чиито дъщерни дружества са или изключително или главно инвестиционни посредници, или други финансови учреждения, като поне един от тези дъщерни дружества е инвестиционен посредник, и което не е смесена финансова холдингова компания по смисъла на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници, принадлежащи към един финансов конгломерат ( *7 ),

— „смесена холдингова компания“ е предприятие-майка, което не е финансова холдингова компания, нито инвестиционен посредник, нито смесена финансова холдингова компания по смисъла на Директива 2002/87/ЕИО, което има между дъщерните си дружества поне един инвестиционен посредник,

„Прави се запитване до компетентния орган на заинтересована държава-членка, натоварен с надзора на кредитните институции или на застрахователните предприятия преди издаването на разрешение на инвестиционен посредник, което е:

а) дъщерно дружество на оторизирана в Общността кредитна институция или на застрахователно предприятие, оторизирано в Общността; или

б) дъщерно дружество на предприятието-майка на оторизирана в Общността кредитна институция или на застрахователно предприятие, оторизирано в Общността; или

в) контролирано от физическо или юридическо лице, което контролира също и оторизирана в Общността кредитна институция или застрахователно предприятие, оторизирано в Общността.

Заинтересованите компетентни органи, посочени в параграфи 1 и 2, се консултират по-специално, за да се оцени качеството на акционерите, както и почтеността и компетентността на ръководителите, свързани с управлението на друго образувание от същата групировка. Те си разменят всички сведения, отнасящи се до тези въпроси, винаги когато тези сведения представляват интерес за другите компетентни органи, заинтересовани както от издаването на разрешително, така и от постоянния контрол за спазването на условията за упражняване на дейността.“

„2. Ако приобретателят на участие, посочено в параграф 1, е оторизиран в друга държава-членка инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, или предприятието-майка на такова образувание, или физическо или юридическо лице, контролиращо такова образувание, и ако в резултат на това придобиване предприятието, в което приобретателят иска да притежава участие, ще стане дъщерно дружество на съответния приобретател или ще бъде контролирано от него, оценяването на неговото придобиване трябва да бъде подчинено на процедурата на предварителни консултации, посочена в член 6.“

„2. Ако приобретателят на участие, посочено в параграф 1, е оторизирано в друга държава-членка кредитно предприятие, застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, или предприятието-майка на такова образувание, или физическо или юридическо лице, контролиращо такова образувание, и ако в резултат на това придобиване предприятието, в което приобретателят иска да притежава участие, ще стане дъщерно дружество на съответния приобретател или ще бъде контролирано от него, оценяването на неговото придобиване трябва да бъде подчинено на процедурата на предварителни консултации, посочена в член 12.“

Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят дружествата за управление на активи да попадат:

а) в обхвата на консолидирания надзор на кредитните институции и на инвестиционните посредници или в приложното поле на допълнителния надзор на застрахователните предприятия, принадлежащи към една застрахователна група;

б) когато групата е финансов конгломерат, в обхвата на допълнителния надзор по смисъла на настоящата директива; и

За целите на прилагането на първа алинея държавите-членки позволяват на техните компетентни органи или им възлагат да вземат решение според кои секторни правила (банков сектор, застрахователен сектор или сектор на инвестиционните услуги) дружествата за управление на активи са обхванати от консолидирания и/или допълнителния надзор, посочен в първи параграф, буква а). За нуждите на настоящата директива, съществените секторни правила, които предвиждат под каква форма и в каква степен са обхванати финансовите институции (когато дружествата за управление на активи попадат в приложното поле на консолидирания надзор на кредитните институции и на инвестиционните посредници) и презастрахователните предприятия (когато дружествата за управление на активи попадат в приложното поле на допълнителния надзор на застрахователните предприятия), се прилагат mutatis mutandis по отношение на дружествата за управление на активи. За нуждите на допълнителния надзор предвиден в първи параграф, буква б), дружеството за управление на активи се третира така, все едно че принадлежи на сектора, към който спада по силата на първи параграф, буква а).

За нуждите на настоящата директива, когато едно дружество за управление на активи е част от един финансов конгломерат, всяко позоваване на понятието регулирано образувание и всяко позоваване на понятието компетентни органи и заинтересовани компетентни органи се разбира съответно като позоваване на дружествата за управление на активи и на органите отговорни за надзора на дружествата за управление на активи. Настоящата разпоредба се прилага съответно по отношение на групите посочени в първи параграф, буква а).

Администратори на фондове за алтернативни инвестиции

1. Докато се очаква по-нататъшно координиране на секторните правила, държавите-членки следят за това, администраторите на фондове за алтернативни инвестиции да попадат:

а) в обхвата на консолидирания надзор върху кредитни институции и инвестиционни посредници или в обхвата на допълнителния надзор върху застрахователни предприятия в застрахователна група;

б) когато групата е финансов конгломерат, в обхвата на допълнителния надзор по смисъла на настоящата директива; както и

2. За целите на прилагането на параграф 1 държавите-членки определят или предоставят на компетентните си органи правомощието да решават съгласно кои секторни правила (банков сектор, застрахователен сектор или сектор на инвестиционните услуги) администраторите на фондове за алтернативни инвестиции са обхванати от консолидирания или допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква а). За целите на настоящия параграф съответните секторни правила относно формата и обхвата на включването на финансовите институции се прилагат mutatis mutandis за администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. За целите на допълнителния надзор, посочен в параграф 1, буква б), администраторът на фондове за алтернативни инвестиции се третира като част от сектора, в който е включен по силата на параграф 1, буква а).

Следователно за целите на настоящата директива, когато даден администратор на фондове за алтернативни инвестиции е част от финансов конгломерат, позоваването на регулирани образувания и на компетентни органи и съответни компетентни органи се разбира като позоваване, включващо съответно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции и компетентните органи, отговарящи за надзора върху администраторите на фондове за алтернативни инвестиции. Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis по отношение на групите, посочени в параграф 1, буква а).

1. Най-късно до 11 август 2007 г. Комисията представя на комитета за финансовите конгломерати, посочен в член 21, доклад за практиките на държавите-членки и, ако е необходимо, за необходимостта от по-задълбочено хармонизиране в областта на:

— включването на дружествата за управление на активи в приложното поле на консолидирания надзор на равнище на групировката,

— определението на важните сделки в рамките на групировката, на концентрацията на риска, на надзора на сделките в рамките на групировката и на концентрацията на риска, посочени в приложение II, по-специално що се отнася до въвеждането за тази цел, на количествени ограничения и изисквания за качество,

— интервалите, през които финансовите конгломерати извършват оценка на изискванията по отношение на капиталовата адекватност в съответствие с член 6, параграф 2, и съобщават на координатора съществените концентрации на риска в съответствие с член 7, параграф 2.

Комисията се допитва до комитета, преди да представи предложенията си.

2. В срок от една година, считано от сключването на международно споразумение за разпоредбите относно премахването на двойната употреба на собствените средства във финансовите групировки, Комисията разглежда начините, даващи възможност да се съобразят разпоредбите на настоящата директива с тези международни споразумения и, когато това е необходимо, прави съответни предложения.

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 11 август 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки следят разпоредбите, посочени в първа алинея, да се приложат за първи път по отношение на контрола на счетоводните отчети на дружествата за периода, започващ на 1 януари 2005 г. или през тази година.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност за регулираните образувания, принадлежащи към финансов конгломерат, посочени в член 6, параграф 1, се извършва в съответствие с техническите принципи и с един от методите, изложени в настоящото приложение.

При спазване на разпоредбите на следващото изречение, държавите-членки разрешават на техните компетентни органи, когато те изпълняват ролята на координатор по отношение на един определен финансов конгломерат, да решат, след допитване до заинтересованите компетентни органи и до самия конгломерат, какъв метод да се прилага от този финансов конгломерат.

Държавите-членки могат да изискват изчисляването да става по един отделен метод от тези, които са описани в настоящото приложение, ако един финансов конгломерат има на върха регулирано образувание, което е било оторизирано в съответната държава-членка. Когато един финансов конгломерат не се оглавява от регулирано образувание по смисъла на член 1, държавите-членки разрешават да се прилага единият или другият метод, описани в настоящото приложение, освен в случаите, когато съответните компетентни органи се намират в същата държава-членка, в който случай тази държава-членка може да изисква да се прилага един от методите.

1. Приложно поле и форма на изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност

Който и да е използваният метод, когато образуванието е дъщерно предприятие, имащо недостиг на средства, или, в случай на нерегулирано образувание от финансовия сектор, недостиг на средства по дефиниция, взима се предвид общия недостиг на средства на дъщерното предприятие. Когато, в този случай, по мнение на координатора, отговорността на предприятието-майка, което държи част от капитала, е ограничена точно и недвусмислено до тази част от капитала, той може да разреши да се вземе предвид недостигът на средства на дъщерното предприятие на пропорционална основа.

Когато няма капиталова връзка между предприятията от един и същ финансов конгломерат, координаторът, след допитване до другите заинтересовани компетентни органи, определя пропорционалната част, която трябва да бъде взета предвид, като се съобразява с отговорността, породена от съществуващата връзка.

Независимо от използвания метод за изчисляване на допълнителните изисквания по отношение на капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, така както е изложен в раздел II на настоящото приложение, координаторът и, когато са налице условията за това, другите заинтересовани компетентни органи следят за прилагането на следните принципи:

i) многократното използване на елементи, които могат да бъдат включени при изчисляването на собствените средства на равнище на финансовия конгломерат („двойно използване на собствените средства“), както и неподходящото създаване на собствени средства в рамките на групировката, трябва да бъдат изключени; за да се гарантира изключването на двойното използване на собствените средства и създаването в рамките на групировката на собствени средства, компетентните органи прилагат по аналогия подходящите принципи, изложени в съответните секторни правила;

ii) докато се очаква по-задълбочено хармонизиране на секторните правила, изискванията за платежоспособност, приложими по отношение на различните финансови сектори, застъпени в един финансов конгломерат, се покриват от елементите на собствените средства в съответствие със съответните секторни правила. В случай на недостиг на собствени средства на равнище на финансовия конгломерат, единствено елементите от собствените средства, приети от всички секторни правила („междусекторни капитали“) влизат в сметката за проверяването на спазването на допълнителните изисквания за платежоспособност;

когато секторните правила предвиждат ограничения за приемането на някои инструменти от собствените средства, които биха могли да се разглеждат като междусекторни капитали, тези ограничения се прилагат съответно при изчисляването на собствените средства на равнището на финансовия конгломерат;

при изчисляването на собствените средства на равнище на финансовия конгломерат, компетентните органи отчитат също и реалната наличност и възможност за прехвърляне на собствените средства между различните юридически структури на групировката, като се държи сметка за целите, поставени от правилата относно капиталовата адекватност;

когато, в случай на нерегулирано образувание от финансовия сектор изискване за платежоспособност по дефиниция се изчислява, както е посочено в раздел II на настоящото приложение, под „изискване за платежоспособност по дефиниция“ се разбира изискването за собствени средства, което съответното образувание ще трябва да спазва по силата на секторните правила, които биха се прилагали, ако тя беше регулирано образувание от съответния финансов сектор; при дружествата за управление на активи, под изискване за платежоспособност се разбира изискването за капитал, посочено в член 5а, параграф 1, буква а) от Директива 85/611/ЕИО; изискването за платежоспособност по дефиниция за смесена финансова холдингова компания се изчислява в съответствие със секторните правила за най-значимия финансов сектор във финансовия конгломерат.

Изчисляването на допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност на регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, се осъществява на основата на консолидираните отчети.

Допълнителните изисквания по отношение на капиталовата адекватност са резултат от разликата между:

i) собствените средства на финансовия конгломерат, изчислени на основата на неговото общо финансово състояние; елементите, включени в това изчисление, са тези приети от приложимите секторни правила,

ii) сбора от изискванията за платежоспособност, приложими по отношение на различните финансови сектори представени в групировката; за всеки от тези сектори, изискванията за платежоспособност се изчисляват според съответните секторни правила.

Посочените секторни правила по-специално са: дял V, глава 3 от Директива 2000/12/ЕО за кредитните институции; Директива 98/78/ЕО за застрахователните предприятия и Директива 93/6/ЕИО за кредитните институции и инвестиционните посредници.

Когато става въпрос за нерегулирани образувания от финансовия сектор, които не се включват в изчисляването на посочените по-горе секторни изисквания за платежоспособност, се изчислява изискването за платежоспособност по дефиниция.

Допълнителните изисквания в областта на капиталовата адекватност са резултат от разликата между:

i) сбора от собствените средства на всички регламентирани или нерегулирани структури от финансовия сектор, принадлежащи към финансовия конгломерат; елементите, включени в това изчисление, са тези приети от съответните секторни правила;

— изискванията за платежоспособност на всички регламентирани и нерегулирани образувания от групировката; тези изисквания за платежоспособност се изчисляват в съответствие с приложимите секторни правила, и

Когато става въпрос за нерегулирани образувания от финансовия сектор, се изчислява изискването за платежоспособността по дефиниция. Собствените средства и изискванията за платежоспособност се взимат предвид с тяхната пропорционална част, както е предвидено в член 6, параграф 4, и в съответствие с раздел I на настоящото приложение.

Компетентните органи могат да разрешат съчетаване на метод № 1 и метод № 2.

ТЕХНИЧЕСКО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ОТНОСНО СДЕЛКИТЕ В РАМКИТЕ НА ГРУПИРОВКАТА И КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА РИСКА

Координаторът, след допитване до заинтересованите компетентни органи, определя категориите сделки и рискове, които регулираните образувания, принадлежащи към един финансов конгломерат, декларират в съответствие с член 7, параграф 2, и с член 8, параграф 2, относно уведомяването за сделките в рамките на групировката и за концентрацията на риска. Когато координаторът и заинтересованите компетентни органи определят категориите сделки и рискове или дават становище по този въпрос, те се съобразяват със специфичната структура на този финансов конгломерат и с неговото управление на риска. За да може да се определят сделките в рамките на групировката и концентрацията на риска, които поради тяхната значимост трябва да бъдат съобщени в съответствие с членове 7 и 8, координаторът, след допитване до другите заинтересовани компетентни органи и до самия конгломерат определя подходящи прагове въз основа на регулираните собствени средства и/или на техническите провизии.

При контрола, който осъществява върху сделките в рамките на групировката и върху концентрацията на риска, координаторът обръща особено внимание на евентуалния риск от зараза в рамките на финансовия конгломерат, на риска от конфликт на интереси, на риска от заобикаляне на секторните правила и на равнището и на обема на риска.

Държавите-членки могат да разрешат на компетентните органи да прилагат на равнището на финансовия конгломерат разпоредбите от секторните правила относно сделките в рамките на групировката и концентрацията на риска, по-специално за да бъде избегнато заобикалянето на секторните правила.

( 1 ) Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1).

( 2 ) Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите за финансови инструменти (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).

( 3 ) Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (ОВ L 323, 9.12.2005 г., стр. 1).

( 4 ) Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1).

( 5 ) Директива 2009/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

( 6 ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

( 7 ) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно администраторите на фондове за алтернативни инвестиции (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

( *1 ) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2002/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 77, 20.3.2002 г., стр. 17).

( *3 ) ОВ L 126, 26.5.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/28/ЕО (ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 37).

( *4 ) ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Директива 2000/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 290, 17.11.2000 г., стр. 27).

( *5 ) ОВ L 141, 11.6.1993 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 29).

		Официален вестник
		№	страница	дата
M1	ДИРЕКТИВА 2005/1/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 9 март 2005 година	L 79	9	24.3.2005
►M2	ДИРЕКТИВА 2006/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 14 юни 2006 година	L 177	1	30.6.2006
M3	ДИРЕКТИВА 2008/25/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година	L 81	40	20.3.2008
►M4	ДИРЕКТИВА 2009/138/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 25 ноември 2009 година	L 335	1	17.12.2009
►M5	ДИРЕКТИВА 2010/78/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 24 ноември 2010 година	L 331	120	15.12.2010
►M6	ДИРЕКТИВА 2011/89/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 16 ноември 2011 година	L 326	113	8.12.2011
►M7	ДИРЕКТИВА 2013/36/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 26 юни 2013 година	L 176	338	27.6.2013