2002L0053 — BG — 18.04.2004 — 001.001

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

Изменен с

▼B

ДИРЕКТИВА 2002/53/ЕО НА СЪВЕТА

от 13 юни 2002 година

относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове

Член 1

1.  Настоящата директива се отнася до признаването за вписване в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове на тези сортове от цвекло, фуражни култури, зърнени култури, картофи и маслодайни и влакнодайни култури, посевен или посадъчен материал от които може да бъде предлаган на пазара съобразно разпоредбите на директивите, отнасящи се съответно до търговията със семена от цвекло (2002/54/ЕО), семена от фуражни култури (66/401/ЕИО), семена от зърнени култури (66/402/ЕИО), посадъчен материал от картофи (2002/56/ЕО) и семена от маслодайни и влакнодайни култури (2002/57/ЕО).

2.  Общият каталог на сортовете от земеделски растителни видове се съставя на базата на националните каталози на държавите-членки.

3.  Настоящата директива не се прилага за сортове, посевният или посадъчният материал от които е доказано, че е предназначен за износ за трети страни.

Член 2

По смисъла на настоящата директива терминът „официални мерки“ означава мерки, които са взети:

при условие че лицата, посочени в букви б) и в), не извличат лична изгода от такива мерки.

Член 3

1.  Всяка държава-членка създава един или повече каталози за сортовете, официално признати за сертифициране и търговия на нейната територия. Всяко лице може да прави справка в каталозите.

2.  В случай на сортове (самоопрашени линии, хибриди), предназначени единствено да бъдат компоненти за крайни сортове, то разпоредбите по параграф 1 се прилагат само дотолкова, доколкото посевният материал, който принадлежи към тях, ще бъде търгуван под техните наименования.

Условията, по силата на които разпоредбите по параграф 1 също се прилагат за други компонентни сортове, могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2. Дотогава в случай на семена от житни култури различни от царевица, държавите-членки могат сами да прилагат тези разпоредби по отношение на други компонентни сортове относно посевен материал, предназначен за сертифициране на техните територии.

Компонентните сортове се означават като такива.

3.  Държавите-членки могат да посочат, че признаването на сорт за вписване в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове или в сортовия каталог на друга държава-членка е равнозначно на признаването за вписване в техните собствени каталози. В този случай държавата-членка се освобождава от задълженията, посочени в член 7, член 9, параграф 4 и член 10, параграфи 2—5.

Член 4

1.  Държавите-членки гарантират, че даден сорт е признат само когато той е различим, стабилен и достатъчно хомогенен. Сортът трябва да бъде със задоволителни биологични и стопански качества.

2.  Изпитване за биологични и стопански качества не се изисква:

3.  В случай на сортове, за които се прилага параграф 2, буква а), може да бъде решено, в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, и доколкото тази мярка е оправдана в интерес на свободното движение на посевния материал в Общността, сортовете да докажат чрез съответно изпитване, че са подходящи за използването, за което са обявени. В такива случаи трябва да бъдат определени условията за изпитване.

4.  В случай на генетично модифициран сорт по смисъла на член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 90/220/ЕИО сортът се признава само ако са били взети съответни мерки за избягване рисковете за здравето на хората и за околната среда.

▼M1

5.  Освен това, когато семената, получени от растителен сорт, са предназначени да бъдат използвани за храна, попадаща в обхвата на член 3, или за фураж от обхвата на член 15 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 за генетично модифицирани храни и фуражи ( 12 ), този сорт се допуска само ако е бил одобрен в съответствие с посочения регламент.

▼B

6.  В интерес на запазването на растителните генетични ресурси, както е уточнено в член 20, параграф 2, държавите-членки могат да се отклоняват от критериите за признаване, посочени в първото изречение на параграф 1, доколкото са създадени специфични условия в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, като се имат предвид изискванията на член 20, параграф 3, букви а) и б).

Член 5

1.  Даден сорт се счита за различим, когато какъвто и да е произходът — изкуствен или естествен — от първоначалното изменение, от което той произхожда, той е ясно различим по една или повече важни характеристики от който и да е друг сорт, познат в Общността.

Характеристиките на даден сорт трябва да могат да бъдат точно признати и точно описани.

Сорт, познат в Общността, е всеки сорт, който в момента на надлежно внасяне на заявлението за оценка на сорта, е:

освен ако гореспоменатите условия не са изпълнени във всичките заинтересовани държави-членки, преди да бъде взето решение по заявлението за приемане на сорта за оценяване.

2.  Даден сорт се счита за стабилен, ако след последователно размножаване или преразмножаване, или в края на всеки цикъл (когато селекционерът е определил специален цикъл за размножаване или преразмножаване) съответства на описанието на неговите основни характеристики.

3.  Даден сорт се счита за достатъчно хомогенен, ако растенията, от които е съставен, с изключение на редки отклонения и предвид отличителните особености на възпроизводствените системи на растенията, са сходни или генетично идентични по отношение съвкупността от характеристики, взети предвид за тази цел.

4.  Биологичните и стопански качества на сорта се считат за задоволителни, ако сравнени с други сортове, включени в сортовия каталог на въпросната държава-членка, представляват със своите качества, взети заедно, поне по отношение на добива в даден район, ясно подобрение на отглеждането или на използването на реколтата, или на използването на продуктите, произлезли от дадената култура. Когато са налице други, по-важни характеристики, по-маловажните могат да бъдат пренебрегнати.

Член 6

Държавите-членки гарантират, че сортовете, произхождащи от други държави-членки, са подчинени на същите изисквания, по-специално по отношение процедурата за признаване, както тези, прилагани за местните сортове.

Член 7

1.  Държавите-членки предвиждат, че признаването на сортовете се основава на резултатите от официалните изпитвания, по-специално от грунтовия контрол, обхващащи достатъчен брой характеристики, позволяващи сортът да бъде описан. Методите, използвани при определянето на отличителните белези, трябва да бъдат точни и надеждни. За да се установи различимост, грунтовият контрол включва поне наличните сравними сортове, познати в Общността по смисъла на член 5, параграф 1. За целите на прилагането на член 9 се включват други налични сравними сортове.

2.  Съобразно процедурата, посочена в член 23, параграф 2, се определят, като се държи сметка за текущите научни и технически познания:

3.  Когато е необходимо да се извърши изпитване на родителските компоненти за проучване на хибридите и синтетичните сортове, държавите-членки гарантират, че резултатите от изпитването и описанието на родителски компоненти, ако селекционерът така го изисква, се третират като поверителни.

4.  

▼M1

5.  Държавите-членки гарантират, че предвиденият сорт за храна или фураж, както е определено от членове 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган по безопасност на храната и за определяне на процедури относно безопасността на храната ( 13 ), се приема само ако е бил разрешен съобразно съответното законодателство.

▼B

Член 8

Държавите-членки изискват при подаване на заявление за признаване на даден сорт заявителят да посочва дали сортът е бил представян за признаване в друга държава-членка, коя е въпросната държавата-членка и дали признаването е било дадено официално.

Член 9

1.  Всяка държава-членка следи за официалното публикуване на каталог на сортовете, признати на нейната територия, и името на лицето или лицата, които отговарят за сортоподдържането. Когато няколко лица са отговорни за сортоподдържането, не е необходимо техните имена да бъдат публикувани. Когато имената не се публикуват, в сортовия каталог се посочват органите, които разполагат със списъка с имената на лицата, отговорни за сортоподдържането.

2.  Държавите-членки, доколкото е възможно, гарантират през време на признаването, че сортът е познат под едно и също наименование във всички държави-членки.

Ако е известно, че посевният или посадъчният материал от даден сорт се търгува в друга страна под различно наименование, то това наименование също се посочва в сортовия каталог.

3.  Държавите-членки, като вземат под внимание наличната информация, освен това гарантират, че даден сорт, който не се различава ясно:

носи наименованието на този сорт. Тази разпоредба не се прилага, ако това наименование въвежда в заблуждение или води до объркване относно въпросния сорт, или ако по силата на всичките разпоредби на съответната държава-членка относно наименованията на сортовете, други факти възпрепятстват неговото използване, или ако правата на трети страни пречат на свободното използване на това наименование във връзка с въпросния сорт.

4.  Държавите-членки съставят досие за всеки признат сорт, което съдържа описание на сорта и ясно изложение на всичките факти, на които се основава признаването. Описанието на сортовете се отнася за растения, произведени директно от посевен или посадъчен материал от категорията „сертифициран посевен и посадъчен материал“.

5.  Държавите-членки следят признатите генетично модифицирани сортове да са ясно посочени като такива в сортовия каталог. Те следят също всяко лице, което търгува с такива сортове, да посочва ясно в своя каталог по продажбите, че сортът е генетично модифициран.

6.  По отношение на допустимостта на наименованието на даден сорт се прилага член 63 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 г. относно правната закрила на Общността на сортовете растения ( 14 ).

Подробни правила за прилагане по отношение на допустимостта на наименованието на някои сортове могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

Член 10

1.  Всяко заявление или оттегляне на заявление за признаване на даден сорт, всяко вписване в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, както и всяко изменение към него, се съобщават незабавно на другите държави-членки и на Комисията.

2.  За всеки нов признат сорт държавите-членки изпращат на останалите държави-членки и на Комисията кратко описание на неговите най-важни характеристики относно използването му. Тази разпоредба не се прилага в случай на сортове (самоопрашени линии, хибриди), предназначени единствено да служат като компоненти за крайни сортове. При поискване държавите-членки също така съобщават характеристиките, които позволяват сортът да се различава от други подобни сортове.

3.  Всяка държава-членка предоставя на разположение на останалите държави-членки и на Комисията досиетата, посочени в член 9, параграф 4, отнасящи се за сортовете, които са признати или са престанали да бъдат признати. Обменяната информация, засягаща тези досиета, се третира като поверителна.

4.  Държавите-членки гарантират, че до досиетата по признаването има достъп лично и изключително всяко лице, което е в състояние да докаже законен интерес. Тези разпоредби не се прилагат, когато информацията трябва да бъде третирана като поверителна по силата на член 7, параграф 3.

5.  Когато признаването на даден сорт е отказано или отменено, резултатите от изпитванията се предоставят на разположение на лицата, засегнати от решението.

Член 11

1.  Държавите-членки предвиждат, че признатите сортове трябва да бъдат поддържани в съответствие с приетите практики в областта на сортоподдържането.

2.  По всяко време трябва да бъде възможно да се проверява сортоподдържането въз основа на записите, които се съхраняват от лицето или лицата, отговарящи за сорта. Тези записи обхващат също производството на всички поколения, предхождащи началния посевен или посадъчен материал.

3.  Проби могат да се поискат от лицето, което отговаря за сорта. Такива проби могат, ако е необходимо, да бъдат взети официално.

4.  Когато сортоподдържането се извършва в държава-членка, различна от тази, в която сортът е бил признат, заинтересованите държави-членки се подпомагат една друга административно по отношение на проверката.

Член 12

1.  Признаването е валидно до края на десетата календарна година след признаването.

Признаването на сортовете от органите на бившата Германска демократична република преди обединяването на Германия е валидно най-късно до края на десетата календарна година след тяхното вписване в сортовия каталог, съставен от Федерална република Германия в съответствие с член 3, параграф 1.

2.  Признаването на даден сорт може да бъде подновявано през определени интервали, ако този сорт все още се отглежда в размер, който оправдава това, или ако трябва да бъде запазен в интерес на съхраняването на генетичните растителни ресурси и доколкото предвидените изисквания за различимост, хомогенност и стабилност, или критериите, определени по силата на член 20, параграфи 2 и 3, все още са изпълнени. С изключение на случая на генетичните растителни ресурси по смисъла на член 20, заявленията за подновяване трябва да бъдат представяни не по-късно от две години преди изтичането на периода на признаване.

3.  Периодът на валидност на признаването се удължава временно до вземането на решение по заявлението за подновяване.

Член 13

1.  Държавите-членки гарантират, че всякакви съмнения, възникнали след признаването на даден сорт, относно оценката на неговата различимост или на неговото наименование по време на признаването се отстраняват.

2.  Когато след признаване на даден сорт се установи, че условието за различимост по смисъла на член 5 не е изпълнено по време на признаването, то признаването се заменя с друго решение или в краен случай с отменяне, което съответства на настоящата директива.

По силата на това друго решение сортът, в сила от датата на неговото първоначално признаване, не се счита вече за сорт, познат в Общността по смисъла на член 5, параграф 1.

3.  Когато след признаване на даден сорт се установи, че неговото наименование по смисъла на член 9 не е било допустимо, когато сортът е признаван, то наименованието се адаптира по такъв начин, че да съответства на настоящата директива. Държавите-членки могат да разрешат предишното наименование да бъде използвано временно като допълнително наименование. Подробни мерки, в съответствие с които предишното наименование може да бъде използвано като допълнително наименование, могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

4.  Редът и условията за прилагането на параграфи 1 и 2 могат да бъдат установени съобразно процедурата, посочена в член 23, параграф 2.

Член 14

1.  Държавите-членки следят признаването на даден сорт да бъде отменено:

2.  Държавите-членки могат да отменят признаването на даден сорт:

Член 15

1.  Държавите-членки следят даден сорт да бъде заличен от техните каталози, ако признаването на този сорт е било отменено или ако периодът на валидност на признаването е изтекъл.

2.  Държавите-членки могат да определят за техните собствени територии срок за сертифицирането и търговия на семена и посадъчен материал най-късно до 30 юни на третата година след изтичане валидността на признаването.

В случай на сортове, изброени съгласно член 16, параграф 1 в общия каталог, посочен в член 17, срокът, който изтича последен измежду тези, които официално са дадени от различните държави-членки за признаване по силата на първата алинея, се прилага за търговия във всичките държави-членки, при условие че посевният или посадъчният материал от въпросния сорт не са били предмет на каквото и да е търговско ограничение по отношение на сорта.

Член 16

1.  Държавите-членки гарантират, считано от датата на публикуването, посочено в член 17, че посевният материал от сортове, признати в съответствие с настоящата директива или в съответствие с принципите, съответстващи на тези от настоящата директива, не е предмет на каквото и да е търговско ограничение по отношение на сорта.

2.  Дадена държава-членка може, ако подаде заявление, за което се прилага процедурата, определена в член 23, параграф 2 или член 23, параграф 3, в случай на генетично модифицирани сортове, да получи разрешение да забрани употребата на сорта на цялата или на част от нейната територия, или да определи подходящи условия за отглеждане на сорта и в случая, предвиден в буква в), условия за използване на продуктите, които произлизат от отглеждането на този сорт:

Член 17

Комисията, въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки и постепенно с постъпването ѝ, осигурява публикуването в серия „С“ на Официален вестник на Европейските общности, под заглавието „Общ каталог на сортовете от земеделски растителни видове“, на всички сортове, чиито посевен и посадъчен материал в приложение на член 16 не е подложен на никакви ограничения за търговия по отношение на сорта, както и на информацията, предвидена в член 9, параграф 1, касаеща лицето или лицата, отговорни за сортоподдържането. Публикацията посочва държавите-членки, които са получили разрешение по силата на член 16, параграф 2 или член 18.

Тази публикация обхваща сортовете, за които е бил приложен определен период в съответствие с член 15, параграф 2. Посочва се продължителността на периода и евентуално държавите-членки, за които този период не се прилага.

Кратко допълнение към публикацията ясно посочва сортовете, които са били генетично модифицирани.

Член 18

Ако се установи, че отглеждането на даден сорт, включен в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, може да навреди в дадена държава-членка от фитосанитарна гледна точка на отглеждането на други сортове или видове, или да представлява риск за околната среда или за човешкото здраве, то при подаване на заявление тази държава-членка може да получи официално разрешение съобразно процедурата, посочена в член 23, параграф 2 или в член 23, параграф 3, и в случай на генетично модифициран сорт да забрани пускането на пазара на посевен или посадъчен материал от този сорт на цялата или на част от своята територия. Когато съществува непосредствена опасност от разпространение на вредители или непосредствена опасност за човешкото здраве или за околната среда, тази забрана може да бъде наложена от заинтересованата държава-членка от момента на подаване на нейното заявление до момента на вземане на окончателното решение. Това решение се взема в срок от три месеца в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2 или в член 23, параграф 3, ако се касае за генетично модифициран сорт.

Член 19

Когато даден сорт престане да бъде признаван в държавата-членка, която първоначално го е признала, една или повече от останалите държави-членки могат да продължат да признават този сорт, при условие че изискванията за признаване продължават да бъдат спазвани на тяхна територия и че сортоподдържането остава осигурено.

Член 20

1.  Специфични условия могат да бъдат установени съобразно процедурата, посочена в член 23, параграф 2, за да се държи сметка за развитието на положението по отношение условията, при които химически третираният посевен материал може да бъде търгуван.

2.  Без това да засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1467/94 на Съвета от 20 юни 1994 г. относно съхраняването, характеризирането, събирането и използването на генетични ресурси в земеделието ( 15 ), специфични условия се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, като се държи сметка за развитието на положението по отношение съхраняването in situ и за трайното използване на генетичните ресурси на растенията посредством производство и търговия на посевен материал от начални видове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия.

3.  Специфичните условия, посочени в горния параграф 2, включват по-специално следните точки:

Член 21

Специфични условия могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2, за да се държи сметка за развитието в областта на запазването на генетичните ресурси.

Член 22

1.  По предложение на Комисията Съветът определя с квалифицирано мнозинство дали:

2.  Параграф 1 се прилага и за всяка нова държава-членка от датата на нейното присъединяване до датата, на която тя трябва да въведе в сила законовите, подзаконовите или административните разпоредби, необходими за да съответстват на разпоредбите на настоящата директива.

Член 23

1.  Комисията се подпомага от Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство, учреден с член 1 от Решение 66/399/ЕИО на Съвета ( 16 ).

2.  Когато е направено позоваване към настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, посочен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

3.  Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4.  Комитетът приема свой вътрешен правилник.

Член 24

При спазване на разпоредбите на членове 16 и 18, настоящата директива не засяга разпоредбите от националните законодателства, обосновани от съображения за защитата здравето и живота на хората и животните или здравето на растенията, или за закрила на индустриалната и търговската собственост.

Член 25

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Комисията информира за това останалите държави-членки.

Член 26

1.  Директива 70/457/ЕИО, изменена с директивите, посочени в приложение I, част А, се отменя, без това да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на крайните срокове за транспониране на посочените директиви, определени в приложение I, част Б.

2.  Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата за съответствие, представена в приложение II.

Член 27

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 28

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ А

ОТМЕНЕНА ДИРЕКТИВА И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочени в член 26)

ЧАСТ Б

КРАЙНИ СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

(визирани в член 26)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

( 1 ) Становище, представено на 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

( 2 ) ОВ 225, 12.10.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/96/ЕО (ОВ L 25, 1.2.1999 г., стр. 27).

( 3 ) Виж приложение I, част А.

( 4 ) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12.

( 5 ) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66. Директива, последно изменена с Директива 2001/64/ЕО (ОВ L 234, 1.9.2001 г., стр. 60).

( 6 ) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309/66. Директива, последно изменена с Директива 2001/64/ЕО.

( 7 ) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60.

( 8 ) ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74.

( 9 ) ОВ L 117, 8.5.1970 г., стр. 15. Директива, отменена с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

( 10 ) ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 1.

( 11 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 12 ) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

( 13 ) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

( 14 ) ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2506/95 (ОВ L 258, 28.10.1995 г., стр. 3).

( 15 ) ОВ L 159, 28.6.1994 г., стр. 1.

( 16 ) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2289/66.