02002D0364 — BG — 02.03.2021 — 004.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 7 май 2002 година относно общите технически спецификации на медицинската апаратура за диагностика in vitro (нотифицирано под номер C(2002) 1344) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 131, 16.5.2002 г., стp. 17) |
Изменено с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 39 |
34 |
10.2.2009 |
||
|
L 318 |
25 |
4.12.2009 |
||
|
L 341 |
63 |
22.12.2011 |
||
|
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1244 НА КОМИСИЯТА от 1 юли 2019 година |
L 193 |
1 |
19.7.2019 |
|
|
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/350 НА КОМИСИЯТА от 28 февруари 2020 година |
L 63 |
3 |
3.3.2020 |
|
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 7 май 2002 година
относно общите технически спецификации на медицинската апаратура за диагностика in vitro
(нотифицирано под номер C(2002) 1344)
(текст от значение за ЕИП)
(2002/364/ЕО)
Член 1
Техническите спецификации, определени в приложението към настоящата директива, са приети в качеството им на общи технически спецификации на медицинска апаратура за диагностика in vitro от приложение II, списък А от Директива 98/79/ЕО.
Член 2
Адресати на настоящото решение са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ (ОТС) НА МЕДИЦИНСКАТА АПАРАТУРА ЗА ДИАГНОСТИКА IN VITRO
1. ОБХВАТ
Общите технически спецификации, определени в настоящото приложение, се прилагат за целите на приложение II, списък А от Директива 98/79/ЕО.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ТЕРМИНИ
Чувствителност (диагностична)
Вероятност определена апаратура да даде положителен резултат при наличие на белязан (таргетен) маркер.
Действително положителна
Проба, за която се знае, че е положителна спрямо белязания маркер и е определена правилно от апаратурата.
Погрешно отрицателна
Проба, за която се знае, че е положителна спрямо белязания маркер и е определена погрешно за отрицателна от апаратурата.
Специфичност (диагностична)
Вероятност определена апаратура да даде отрицателен резултат при отсъствие на белязания маркер.
Погрешно положителна
Проба, за която се знае, че е отрицателна спрямо белязания маркер и е определена погрешно за положителна от апаратурата.
Действително отрицателна
Проба, за която се знае, че е отрицателна спрямо белязания маркер и е определена правилно от апаратурата.
Аналитична чувствителност
Под „аналитична чувствителност“ се разбира границата на определяне, тоест най-малкото количество от белязания маркер, което може да бъде определено с точност.
Аналитична специфичност
Под „аналитична специфичност“ се разбира възможност на метода за определяне единствено на белязания маркер.
Техники за усилване на нуклеиновите киселини (NAT)
Терминът „NAT“ се използва за тестове за откриване и/или количествено определяне на нуклеинови киселини или чрез усилване на белязаната последователност, или на сигнал, или чрез хибридизация.
Бърз тест
Под „бърз тест“ се разбира апаратура за качествена или полуколичествена медицинска диагностика in vitro, използвана единствено отделно или за една ограничена серия, която включва неавтоматизирани процедури и е разработена за даване на бърз резултат.
Устойчивост
Под „устойчивост“ на техниката на провеждане на анализ се разбира нейната способност да не бъде повлияна от слаби, но преднамерени промени на параметрите на метода, и която при нормални условия на употреба е показателна за нейната надеждност.
Общ процент на грешки
Под „общ процент на грешки“ се разбира честотата на поява на грешки, когато цялата процедура се извършва в съответствие с предписанията на производителя.
Тест от първа линия
Тест от първа линия е тест, който се използва за откриване на маркер или аналит и който може да е последван от тест за потвърждение. Изделията, които са предназначени единствено за наблюдение на по-рано определен маркер или аналит, не се считат за тестове от първа линия.
Тест за потвърждение
Тест за потвърждение е тест, използван за потвърждаване на положителен резултат от тест от първа линия.
Тест за вирусна типизация
Под „тест за вирусна типизация“ се разбира тест, използван за типизация посредством вече известни положителни проби, а не за първична диагностика на инфекция или за откриване.
HIV проби за сероконверсия
Под „HIV проби за сероконверсия“ се разбират проби, които са:
HIV проби за ранна сероконверсия
Под „HIV проби за ранна сероконверсия“ се разбират проби:
3. ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ (ОТС) ЗА ПРОДУКТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ II, СПИСЪК А ОТ ДИРЕКТИВА 98/79/ЕО
3.1. ОТС за оценка на характеристиките на реактивите и реактивните продукти за откриване, потвърждаване и количествено определяне в проби на хора с маркери за HIV инфекция (HIV 1 и 2), HTLV I и II и хепатит B, C и D
Общи принципи
|
3.1.1. |
Изделията, с които се откриват вирусни инфекции, трябва да отговарят на изискванията към чувствителността и специфичността по таблици 1, 3, 4 и 5, които се прилагат за тях в зависимост от предназначението на съответните изделия, типа вирус и единиците за откриване (антиген и/или антитяло). Вж. също принцип 3.1.11. за тестовете от първа линия. |
|
3.1.2. |
Апаратурата, предназначена от производителя за извършване на тестове върху телесни течности, различни от серум и плазма (например урина, слюнка), трябва да отговаря на същите изисквания по отношение на ОТС за чувствителност и специфичност, като тестовете върху серум или плазма. Оценката на характеристиките на тези тестове върху тези флуиди трябва да се проведе в съпоставителен план с проведени върху същия пациент тестове върху серум или плазма, също както тестовете върху съответния серум или плазма. |
|
3.1.3. |
Изделията за самотестване трябва да отговарят на същите изисквания от ОТС към чувствителността и специфичността като съответните изделия за професионална употреба. Съответните части от оценката на действието трябва да се извършат (или повторят) от подходящи непрофесионални потребители, за да се одобрят действието на изделието и инструкциите за употреба. Непрофесионалните потребители, избрани за оценка на действието, трябва да са представителни за групите целеви потребители. За всяка телесна течност, за която е предвидена употребата на изделието, например цяла кръв, урина, слюнка и др., оценката на действието на изделие за самотестване трябва да включва поне 200 непрофесионални потребители, за които е известно, че са с положителни резултати за инфекцията, и поне 400 непрофесионални потребители, които не знаят състоянието си, от които поне 200 трябва да са изложени на висок риск от заразяване с инфекцията. Чувствителността и специфичността на изделието за самотестване в ръцете на непрофесионалните потребители трябва да се определят в зависимост от потвърдения инфекциозен статус на пациента. |
|
3.1.4. |
Всички оценки за характеристиките са основани върху пряко сравнение с одобрена апаратура, която има характеристики, отговарящи на нивото на развитие на техниката. Апаратурата, която се използва за сравнението, трябва да има маркировка за съответствие СЕ, ако се намира на пазара към момента на оценяването на характеристиките. |
|
3.1.5. |
Ако оценяването дава резултати, които не си съответстват, тези несъответствия трябва да бъдат решени в рамките на възможното, например:
—
чрез оценка на несъответстващата проба посредством извършване на допълнителни тестове;
—
чрез използване на други методи или маркери;
—
чрез изследване на клиничното състояние и диагностиката на пациента; и
—
чрез тестове на проби, получени чрез последователно вземане.
|
|
3.1.6. |
Оценките на характеристиките се извършват върху популация, която е съпоставима с тази на Европа. |
|
3.1.7. |
Използваните положителни проби за оценка на характеристиките трябва да бъдат подбрани по такъв начин, че да са представителни за различните стадии на инфекция, различните профили на антитела, различните генотипове, различните подтипове, мутанти и т.н. |
|
3.1.8. |
Чувствителността с действително положителни проби и проби за сероконверсия се оценява, както следва:
3.1.8.1.
Чувствителността на теста за диагностика по време на сероконверсия трябва да отговаря на нивото на развитие на техниката. Допълнителните проверки на същия панел или на други панели на сероконверсия, без значение дали са извършени от нотифицирания орган или от производителя, трябва да потвърдят първоначалните данни от оценката на характеристиките (вж. таблица 1). Панелите на сероконверсия би трябвало да започнат с отрицателен кръвен тест, с кратки интервали между кръвните тестове.
3.1.8.2.
Що се отнася до кръвните тестове за откриване (с изключение на HBsAg и anti-HBc тестовете), всички действително положителни проби трябва да бъдат идентифицирани като положителни от апаратурата, която трябва да получи маркировка за съответствие СЕ (таблица 1). Що се отнася до HBsAg и anti-HBc тестовете, общите характеристики на новата апаратура трябва да са най-малкото равностойни на тези на одобрената апаратура (вж. точка 3.1.4).
3.1.8.3.
Що се отнася до HIV тестовете:
—
всички HIV проби за сероконверсия трябва да бъдат идентифицирани като положителни; и
—
трябва да бъдат тествани най-малко 40 HIV проби на ранна сероконверсия. Резултатите трябва да съответстват на нивото на развитие на техниката.
|
|
3.1.9. |
Оценката на действието на тестовете от първа линия трябва да включва 25 положителни проби (ако са налични в случай на редки инфекции) от пресен серум от един и същи ден (≤ 1 ден след вземането). |
|
3.1.10. |
Използваните отрицателни проби по време на извършването на оценка на характеристиките трябва да бъдат представителни за определената група, изследвана за целите на теста (като например кръводарители, хоспитализирани пациенти, бременни жени и др.). |
|
3.1.11. |
За оценките на действието на тестовете от първа линия (таблица 1 и таблица 3) групите на изследваните кръводарители трябва да бъдат най-малко от два центъра за кръводаряване и трябва да представляват последователни кръводарявания, които не са избрани по начин, който да изключва кръводарителите за първи път. |
|
3.1.12. |
Апаратурата трябва да има специфичност, не по-ниска от 99,5 % за кръводаряването, освен ако в приложените таблици не е предписано друго. Специфичността се изчислява въз основа на честотата на положителните повторяеми резултати (погрешно положителни) сред кръводарителите, които са отрицателни спрямо белязания маркер. |
|
3.1.13. |
Апаратурата се оценява с цел определяне на ефекта от евентуални интерферентни субстанции в рамките на оценката на характеристиките. Евентуалните интерферентни субстанции, чийто ефект следва да се определи, зависят в известна степен от състава на реактива и от конфигурацията на теста. Потенциалните интерферентни субстанции се идентифицират в рамките на анализ на риска, наложен от съществените изисквания, които се прилагат за всяка нова апаратура, но могат да включват например:
—
проби, представляващи „сродни“ инфекции;
—
проби от многодетни жени (т.е. от жени, които са раждали повече от един път) или от пациенти, които са положителни спрямо ревматологичния фактор;
—
за рекомбинантните антигени, човешки антитела срещу компонентите на системата за генна експресия (например anti-Е.coli, противогъбични).
|
|
3.1.14. |
Що се отнася до апаратура, която производителят е предназначил за използване със серум и плазма, оценяването на характеристиките трябва да докаже еквивалентността спрямо серума и плазмата. Това доказване трябва да се извърши въз основа на минимум 50 кръводарявания (25 положителни и 25 отрицателни). |
|
3.1.15. |
Що се отнася до апаратура, която производителят е предназначил за използване с плазма, оценяването на характеристиките се определя от характеристиките на апаратурата, която използва всички антикоагуланти, посочени от производителя за използване с тази апаратура. Това доказване трябва да се извърши въз основа на минимум 50 кръводарявания (25 положителни и 25 отрицателни). |
|
3.1.16. |
В рамките на наложения анализ на риска, общият процент на грешки, който дава погрешно отрицателни резултати, се определя от повторни тестове върху слабо положителни проби. |
|
3.1.17. |
Ако нова апаратура за медицинска диагностика in vitro, спадаща към приложение II, списък А, не е конкретно обхваната от общите технически спецификации, следва да се вземат предвид техническите спецификации за сродна апаратура. Сродната апаратура може да бъде идентифицирана въз основа на различни характеристики, например еднакво или сходно предназначение или сходни рискове. |
3.2. Допълнителни изисквания към комбинираните тестове за антигени и антитела на HIV и на HCV
|
3.2.1. |
Комбинираните тестове за антигени и антитела на HIV, предназначени за откриване на антигени на HIV-1 p24 и антитела на HIV-1 и 2, трябва да отговарят на изискванията за чувствителност и за специфичност, определени в таблици 1 и 5. |
|
3.2.2. |
Комбинираните тестове за антигени и антитела на вируса на хепатит C (HCV), предназначени за откриване на антигени и антитела на HCV, трябва да отговарят на изискванията за чувствителност и за специфичност, определени в таблици 1 и 5. Панелите за сероконверсия на HCV за оценката на комбинираните тестове за антигени и антитела на HCV трябва да започват с един или няколко отрицателни кръвни теста и да включват проби в ранна фаза на инфекция с HCV (ядрен антиген на HCV и/или положителни за наличие на HCV РНК, но отрицателни за наличие на anti-HCV). Комбинираните тестове за антигени и антитела на HCV трябва да показват по-висока чувствителност в ранна фаза на инфекция с HCV в сравнение с тестовете за откриване само на HCV антитела. |
3.3. Допълнителни изисквания, приложими към техниките за усилване на нуклеинови киселини (NAT)
В таблица 2 са представени критериите за оценка на характеристиките на NAT.
|
3.3.1. |
Що се отнася до тестовете за усилване на белязаната проба, контролът за функционалност за всяка тестова проба (вътрешен контрол) трябва да отговаря на нивото, достигнато от технологиите. Този контрол трябва да се използва по възможност в продължение на целия процес: екстракция, усилване/хибридизация, откриване. |
|
3.3.2. |
Аналитичната чувствителност или граница на откриване на NAT изследванията трябва да бъде изразена чрез гранична стойност, която е положителна при 95 %. Това е концентрацията на аналита, при която 95 % от резултатите са положителни след каскадна дилюция на международен еталонен материал, когато такъв е наличен, като например международен еталон на Световната здравна организация (СЗО) или референтен материал, еталониран спрямо международен стандарт на СЗО. |
|
3.3.2a. |
Качествените изследвания с NAT за HIV, предназначени за откриване наличието на HIV в кръвта, кръвните компоненти, клетките, тъканите или органите или техните производни, с цел да се оцени доколко са подходящи за преливане, трансплантация или клетъчно прилагане, следва да бъдат разработени с оглед откриване както на HIV-1, така и на HIV-2. |
|
3.3.2б. |
Качествените изследвания с NAT за HIV, различни от изследванията за вирусна типизация, следва да бъдат разработени така, че да се компенсира евентуалната неуспешна NAT за HIV-1 по отношение на определен прицелен регион, напр. като се използват два отделни прицелни региона. |
|
3.3.3. |
Откриването на генотипа трябва да се докаже чрез подходящо удостоверяване на валидността на концепцията за начало на реакцията или за сондата и трябва също така да бъде призната за валидна чрез тестване на проби на характерни генотипове. |
|
3.3.4. |
Количествените NAT-тестове трябва да следват международните стандарти или еталонираните референтни материали, в зависимост от наличностите, и да бъдат изразени в международни единици, използвани във въпросната област на приложение. |
|
3.3.5. |
NAT-тестовете могат да се използват за откриване на вируси в отрицателни проби за антитела, т.е. проби за предварителна сероконверсия. Поведението на вирусите в имунокомплекси може да се различава от това на свободните вируси, например по време на етап на центрофугиране. Следователно е важно изследванията за устойчивост да включат проби, които са отрицателни относно антитела (предварителна сероконверсия). |
|
3.3.6. |
Що се отнася до научните изследвания на явленията, за които се смята, че е възможно да се проявят по-късно, е необходимо да бъдат проведени минимум пет серии по време на изследванията за устойчивост, като се редуват силноположителни и силноотрицателни проби. Силноположителните проби трябва да съдържат проби, показващи високи вирални стойности, появяващи се спонтанно. |
|
3.3.7. |
Общият процент на грешки на нивото на погрешно отрицателните резултати трябва да се определи чрез тестване на слабоположителни проби. Слабоположителните проби трябва да съдържат вирусна концентрация, която е еквивалентна на трикратната вирусна концентрация, положителна при 95 %. |
3.4. ОТС за проверяване на освобождаването от производителя на реактиви и реактивни продукти за откриване, потвърждаване и количествено определяне на проби на хора с маркери за HIV инфекция (HIV 1 и 2), HTLV I и II и хепатит B, C и D (единствено имунологични тестове)
|
3.4.1. |
Критериите за контрол на освобождаването от производителя осигуряват възможност всяка партида да идентифицира по еднозначен начин съответните антигени, епитопи и антитела. |
|
3.4.2. |
Проверката за освобождаване от производителя за тестовете от първа линия трябва да включва минимум 100 проби, които са отрицателни за съответния аналит. |
3.5. ОТС за оценка на характеристиките на реактивите и реактивните продукти за определяне на следните антигени на кръвна група: кръвни групи по системата ABO: ABO1 (A), ABO2 (B), ABO3 (A,B); резус-фактор по системата: RH1 (D), RH2 (C), RH3 (E), RH4 (c), RH5 (e); кръвни групи по системата Kell: KEL1 (K)
В таблица 9 са представени критериите за оценка на характеристиките на реактивите и реактивните продукти за определяне на антигените на кръвните групи: кръвни групи по системата ABO: ABO1 (A), ABO2 (B), ABO3 (A,B); кръвни групи по системата резус-фактор: RH1 (D), RH2 (C), RH3 (E), RH4 (c), RH5 (e); кръвни групи по системата Kell: KEL1 (K).
|
3.5.1. |
Всички оценки за характеристиките са основани върху пряко сравнение с одобрена апаратура, която има характеристики, отговарящи на нивото на развитие на техниката. Апаратурата, която се използва за сравнението, трябва да има маркировка за съответствие СЕ, ако се намира на пазара към момента на оценяването на характеристиките. |
|
3.5.2. |
Ако оценяването дава резултати, които не си съответстват, тези несъответствия трябва да бъдат решени в рамките на възможното, например:
—
чрез оценка на несъответстващата проба посредством извършване на допълнителни тестове;
—
чрез използване на друг метод.
|
|
3.5.3. |
Оценките на характеристиките се извършват върху популация, която е съпоставима с тази на Европа. |
|
3.5.4. |
Положителните проби, които се използват за оценка на характеристиките, се избират, като се включват вариращи и отслабени фенотипове. |
|
3.5.5. |
Апаратурата се оценява с цел определяне на ефекта от евентуални интерферентни субстанции в рамките на оценката на характеристиките. Евентуалните интерферентни субстанции, чийто ефект следва да се определи, зависят в известна степен от състава на реактива и от конфигурацията на теста. Те се идентифицират в рамките на анализ на риска, наложен от съществените изисквания, които се прилагат за всяка нова апаратура. |
|
3.5.6. |
Що се отнася до апаратура, която производителят е предназначил за използване с плазма, оценяването на характеристиките се определя от характеристиките на апаратура, която използва всички антикоагуланти, посочени от производителя за използване с тази апаратура. Това доказване трябва да се извърши въз основа на минимум 50 кръводарявания. |
3.6. ОТС за проверка на освобождаването от производителя на реактиви и реактивни продукти за определяне на антигените на кръвна група: кръвни групи по системата ABO: ABO1 (A), ABO2 (B), ABO3 (A,B); кръвни групи по системата резус-фактор: RH1 (D), RH2 (C), RH3 (E), RH4 (c), RH5 (e); кръвни групи по системата Kell: KEL1 (K)
|
3.6.1. |
Критериите за контрол на освобождаването от производителя осигуряват възможност всяка партида да идентифицира по еднозначен начин съответните антигени, епитопи и антитела. |
|
3.6.2. |
В таблица 10 са представени критериите за проверка на освобождаването от производителя. |
3.7. ОТС за кръвните тестове за откриване на варианта на болестта на Кройцфелд—Якоб (vCJD)
ОТС за кръвните тестове за откриване на варианта на болестта на Кройцфелд—Якоб (vCJD) са посочени в таблица 11.
Таблица 1
Тестове от първа линия (без бързи тестове): аnti-HIV 1/2, HIV 1/2 Ag/Ab, anti-HTLV I/II, anti-HCV, HCV Ag/Ab, HBsAg, anti-HBc
|
|
|
Аnti-HIV 1/2, HIV 1/2 Ag/Ab |
Anti-HTLV-I/II |
Аnti-HCV, HCV Ag/Ab |
HBsAg |
Anti-HBc |
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
400 HIV-1 100 HIV-2 Включително 40 non-B-подтипове, всички налични HIV/1 подтипове трябва да бъдат представени от най-малко 3 проби от подтип |
300 HTLV-I 100 HTLV-II |
400 (положителни проби) Включително проби от различни стадии на инфекцията и различни профили на антитела Генотип 1—4: > 20 проби за генотип (включващи non-a подтипове на генотип 4); 5: > 5 проби; 6: в зависимост от наличностите |
400 включително предвид подтиповете |
400 включително оценка на други маркери за HBV |
|
Панели за сероконверсия |
20 панела 10 допълнителни панела (при нотифицирания орган или производителя) |
Да се определи в зависимост от наличностите |
20 панела 10 допълнителни панела (при нотифицирания орган или производителя) |
20 панела 10 допълнителни панела (при нотифицирания орган или производителя) |
Да се определи в зависимост от наличностите |
|
|
Аналитична чувствителност |
Стандарти |
|
|
|
0,130 IU/ml (Международен стандарт на СЗО: трети международен стандарт за HBsAg, подтипове ayw1/adw2, HBV генотип B4, код NIBSC: 12/226) |
|
|
Специфичност |
Дарители, които не са подлежали на подбор (включително кръводарителите за първи път) |
5 000 |
5 000 |
5 000 |
5 000 |
5 000 |
|
Хоспитализирани пациенти |
200 |
200 |
200 |
200 |
200 |
|
|
Проби с кръстосана потенциална реакция (FR+, сходни вируси, бременни жени и др.) |
100 |
100 |
100 |
100 |
100 |
Таблица 2
Тестове NAT за HIV 1, HCV, HBV, HTLV I/II (качествени и количествени; различни от молекулярен типаж)
|
HIV 1 |
HCV |
HBV |
HTLV-I/II |
Критерии за приемливост |
|||||
|
NAT |
качествени тестове |
количествени тестове |
качествени тестове |
количествени тестове |
качествени тестове |
количествени тестове |
качествени тестове |
количествени тестове |
|
|
както за количествените тестове HIV |
както за количествените тестове HIV |
както за количествените тестове HIV |
|||||||
|
Чувствителност Граница на определяне Определяне на аналитичната чувствителност (IU/ml; на базата на стандартите на СЗО или на еталонирани референтни материали) |
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1): няколко серии на дилюция около пределната концентрация; статистически анализи (например анализи за вероятност) въз основа на минимум 24 репликата; изчисление на пределната стойност при 95 % |
Граница на определяне: както при качествените тестове; граница на количествено определяне: дилюции (полу-log10 или по-малко) за еталонирани референтни разтвори, определяне на долната и горната граница на количествено определяне, постоянство, точност, поле на „линейно“ измерване, „динамично поле“. Да се докаже възпроизводимостта при различни нива на концентрация |
В съответствие с препоръката за удостоверяване валидността на ЕФ (1): няколко серии на дилюция около пределната концентрация; статистически анализи (например анализи за вероятност) въз основа на минимум 24 репликата; изчисление на пределната стойност при 95 % |
|
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1): няколко серии на дилюция около пределната концентрация; статистически анализи (например анализи за вероятност) въз основа на минимум 24 репликата; изчисление на пределната стойност при 95 % |
|
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1): няколко серии на дилюция около пределната концентрация; статистически анализи (например анализи за вероятност) въз основа на минимум 24 репликата; изчисление на пределната стойност при 95 % |
|
|
|
Определяне на генотип/подтип/количествено определяне |
Най-малко 10 проби от подтип (в зависимост от наличностите) |
Серия от дилюции от всички съответни генотипове/подтипове, за предпочитане от референтни материали, в зависимост от наличностите |
Най-малко 10 проби от генотип (в зависимост от наличностите) |
|
При положение че са налице еталонирани референтни подтипове |
|
При положение че са налице еталонирани референтни подтипове |
|
|
|
Супернатанти от клетъчна култура (която може да замести редките подтипове HIV-1) |
Чрез подходящи методи могат да бъдат използвани количествени определения на елементите на транскрипция или плазмиди |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1). При положение че са налице еталонирани референтни подтипове; елементите на транскрипция in vitro могат да бъдат опция |
|
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1). При положение че са налице еталонирани референтни подтипове; елементите на транскрипция in vitro могат да бъдат опция |
|
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1). При положение че са налице еталонирани референтни подтипове; елементите на транскрипция in vitro могат да бъдат опция |
|
В съответствие с препоръката за удостоверяване на валидността на ЕФ (1). При положение че са налице еталонирани референтни подтипове; елементите на транскрипция in vitro могат да бъдат опция |
|
|
|
|
Диагностична специфичност Отрицателни проби |
500 кръводарители |
100 кръводарители |
500 кръводарители |
|
500 кръводарители |
|
500 индивидуални кръводарители |
|
|
|
Маркери с потенциална кръстосана реакция |
Доказване на съответствието на концепцията на теста (например чрез сравнение на последователности) и/или чрез тестване на най-малко 10 положителни проби за човешки ретровирус (например: HTLV) |
Както за качествените тестове |
Доказване на съответствието на концепцията на теста и/или чрез тестване на най-малко 10 положителни проби за човешки флавивирус (например: HGV, YFV) |
|
Доказване на съответствието на концепцията на теста и/или чрез тестване на най-малко 10 положителни проби за други вируси с ДНК |
|
Доказване на съответствието на концепцията на теста и/или чрез тестване на най-малко 10 положителни проби за човешки ретровирус (например: HIV) |
|
|
|
Устойчивост |
|
Както за качествените тестове |
|
|
|
|
|
|
|
|
Кръстосана контаминация |
Най-малко пет серии, като се редуват силноположителни проби (за които се знае, че се появяват спонтанно) и отрицателни проби |
|
Най-малко пет серии, като се редуват силноположителни проби (за които се знае, че се появяват спонтанно) и отрицателни проби |
|
Най-малко пет серии, като се редуват силноположителни проби (за които се знае, че се появяват спонтанно) и отрицателни проби |
|
Най-малко пет серии, като се редуват силноположителни проби (за които се знае, че се появяват спонтанно) и отрицателни проби |
|
|
|
Инхибиция |
Вътрешен контрол, използван за предпочитане през цялото времетраене на пълната процедура NAT |
|
Вътрешен контрол, използван за предпочитане през цялото времетраене на пълната процедура NAT |
|
Вътрешен контрол, използван за предпочитане през цялото времетраене на пълната процедура NAT |
|
Вътрешен контрол, използван за предпочитане през цялото времетраене на пълната процедура NAT |
|
|
|
Общ процент на грешки на нивото на погрешно отрицателните резултати |
Най-малко 100 проби, инфектирани с вирус с трикратната положителна вирална концентрация от 95 % |
|
Най-малко 100 проби, инфектирани с вирус с трикратната положителна вирална концентрация от 95 % |
|
Най-малко 100 проби, инфектирани с вирус с трикратната положителна вирална концентрация от 95 % |
|
Най-малко 100 проби, инфектирани с вирус с трикратната положителна вирална концентрация от 95 % |
|
99/100 положителни теста |
|
(1)
Указания на Европейската фармакопея. Забележки: Критерий за приемливост на „общ процент на грешките на нивото на погрешно отрицателните резултати“: 99 % от положителните тестове. По отношение на количественото определяне на NAT трябва да се направи проучване върху най-малко 100 положителни проби при обичайните условия на ползвателите (например, без предварителен подбор на пробите). Паралелно с това трябва да бъдат установени съпоставителни резултати с друга система за тестване на NAT. По отношение на качественото определяне на NAT трябва да се направи проучване на диагностичната чувствителност с използване на най-малко 10 панела за сероконверсия. Паралелно с това трябва да бъдат установени съпоставителни резултати с друга система за тестване на NAT. |
|||||||||
Таблица 3
Бързи тестове: anti-HIV 1/2, HIV 1/2 Ag/Ab, anti-HCV, HCV Ag/Ab, HBsAg, anti-HBc, anti-HTLV I и II
|
|
|
Аnti-HIV 1/2, HIV 1/2 Ag/Ab |
Аnti-HCV, HCV Ag/Ab |
HBsAg |
Аnti-HBc |
Аnti-HTLV I и II |
Критерии за приемливост |
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
|
Панели за сероконверсия |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
Критерии, идентични с тези в таблица 1 |
|
|
Диагностична специфичност |
Отрицателни проби |
1 000 кръводарявания |
1 000 кръводарявания |
1 000 кръводарявания |
1 000 кръводарявания |
1 000 кръводарявания |
≥ 99 % (anti-HBc: ≥ 96 %) |
|
200 клинични проби |
200 клинични проби |
200 клинични проби |
200 клинични проби |
200 клинични проби |
|||
|
200 проби на бременни жени |
200 проби на бременни жени |
200 проби на бременни жени |
|
200 проби на бременни жени |
|||
|
100 потенциално интерферентни проби |
100 потенциално интерферентни проби |
100 потенциално интерферентни проби |
100 потенциално интерферентни проби |
100 потенциално интерферентни проби |
Таблица 4
Тестове за потвърждение и допълнителни тестове за anti-HIV 1/ 2, HIV 1/2 Ag/Ab, anti-HTLV I и II, anti-HCV, HCV Ag/Ab, HBsAg
|
|
|
Тестове за потвърждение за anti-HIV 1/2, HIV 1/2 Ag/Ab |
Тестове за потвърждение за anti-HTLV I и II |
Допълнителни тестове за anti-HCV, HCV Ag/Ab |
Тестове за потвърждение за HBsAg |
Критерии за приемливост |
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
200 HIV-1 и 100 HIV-2 Включително проби от различни стадии на инфекцията и различни профили на антитела |
200 HTLV-I и 100 HTLV-II |
300 HCV (положителни проби) Включително проби от различни стадии на инфекцията и различни профили на антитела. Генотипове 1—4: > 20 проби (включващи non-a подтипове на генотип 4); Генотип 5: > 5 проби; Генотип 6: в зависимост от наличностите |
300 HBsAg Включително проби от различни стадии на инфекцията 20 „силноположителни“ проби (> 26 IU/ml); 20 проби, близки до граничната стойност |
Правилно идентифициране като положителен (или неопределен), а не като отрицателен |
|
Панели за сероконверсия |
15 панела за сероконверсия/панели със слабо процентно съдържание |
|
15 панела за сероконверсия/панели със слабо процентно съдържание |
15 панела за сероконверсия/панели със слабо процентно съдържание |
|
|
|
Аналитична чувствителност |
Стандарти |
|
|
|
Трети международен стандарт за HBsAg, подтипове ayw1/adw2, HBV генотип B4, код NIBSC: 12/226 |
|
|
Диагностична специфичност |
Отрицателни проби |
200 кръводарявания |
200 кръводарявания |
200 кръводарявания |
10 погрешно положителни, доколкото са налични от оценката на действието на теста от първа линия (1). |
Няма погрешно положителни резултати/ (1) няма неутрализация |
|
200 клинични проби, включващи бременни жени |
200 клинични проби, включващи бременни жени |
200 клинични проби, включващи бременни жени |
||||
|
50 потенциално интерферентни проби, включително проби, които са дали неопределени резултати при други тестове за потвърждение |
50 потенциално интерферентни проби, включително проби, които са дали неопределени резултати при други тестове за потвърждение |
50 потенциално интерферентни проби, включително проби, които са дали неопределени резултати при други допълнителни тестове |
50 потенциално интерферентни проби |
|||
|
(1)
Критерии за приемливост: няма неутрализация за теста за потвърждение за HBsAg.“ |
||||||
Таблица 5
Антиген HIV 1, HIV Ag/Ab, антиген HCV, HCV Ag/Ab
|
|
Изследвания за антиген HIV-1 и HIV Ag/Ab |
Изследвания за антиген HCV и HCV Ag/Ab |
Критерии за приемливост |
|
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
50 HIV-1 антиген позитивни 50 супернатанта от клетъчна култура, включваща различни подтипове HIV-1 и HIV-2 |
25 HCV ядрен антиген и/или положителни за наличие на HCV РНК, но отрицателни за наличие на anti-HCV проби, включващи HCV генотипове 1—6 (ако даден генотип не е наличен, трябва да се представи обосновка) |
Вж. общ принцип в § 3.1.8 |
|
Панели за сероконверсия (1) |
20 панела за сероконверсия/панели със слабо процентно съдържание |
20 панела за сероконверсия/панели със слабо процентно съдържание |
|
|
|
Аналитична чувствителност |
Стандарти |
HIV-1 p24 антиген, 1-ви международен референтен реагент, код NIBSC: 90/636 |
Границата на откриване за ядрен антиген на HCV трябва да бъде проучена посредством използване на дилюции на Международния еталон на СЗО за ядрен антиген на HCV: (HCV ядрен Ag, код на продукта: PEI 129096/12) |
За HIV-1 p24 антиген: ≤ 2 IU/ml |
|
Диагностична специфичност |
|
200 кръводарявания 200 клинични проби 50 потенциално интерферентни проби |
200 кръводарявания, 200 клинични проби, 50 потенциално интерферентни проби |
> 99,5 % след неутрализация или, ако не е наличен тест за неутрализация, след определяне статуса на пробата съгласно общите принципи в § 3.1.5 |
|
(1)
Общият брой на панелите за сероконверсия за комбинираните изследвания за Ag/Ab (от таблици 1 и 5) не може да бъде по-голям от 30. |
||||
Таблица 6
Тест за серотипаж и генотипаж: HCV
|
|
Тест за серотипаж и генотипаж HCV |
Критерии за приемливост |
|
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
200 (положителни проби) Включително проби, представляващи различни стадии на инфекцията и профили на антитела Генотипове 1—4: > 20 проби (включително non-a подтипове на генотип 4); 5: > 5 проби; 6: в зависимост от наличностите |
≥ 95 % съответствие между серотипаж и генотипаж > 95 % съответствие между генотипаж и определяне на последователност |
|
Диагностична специфичност |
Отрицателни проби |
100 |
|
Таблица 7
Маркери HBV: anti-HBs, anti-НВс IgM, anti-Hbe, HBeAg
|
|
Аnti-HBs |
Аnti-HBc IgM |
Аnti-HBe |
HBeAg |
Критерии за приемливост |
|
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
100 ваксинирани лица |
200 |
200 |
200 |
≥ 98 % |
|
100 лица, заразени по естествен път |
включващи проби на различни стадии на инфекция (остра/хронична и т.н.) Критериите за приемливост следва да се прилагат само за проби в острия стадий на инфекцията |
включващи проби на различни стадии на инфекция (остра/хронична и т.н.) |
включващи проби на различни стадии на инфекция (остра/хронична и т.н.) |
|||
|
Панели за сероконверсия |
10 панела на последователни проби или сероконверсии anti-HBs |
В зависимост от наличностите |
|
|
|
|
|
Аналитична чувствителност |
Стандарти |
1-ви международен референтен справочник на СЗО 1977 г.; NIBSC, Обединено кралство |
|
|
HBe - Referenzantigen 82; PEI Германия |
Anti-HBs: < 10 mIU/ml |
|
Диагностична специфичност |
Отрицателни проби |
500 кръводарявания |
200 кръводарявания |
200 кръводарявания |
200 кръводарявания |
≥ 98 % |
|
Включващи клинични проби |
200 клинични проби |
200 клинични проби |
200 клинични проби |
|||
|
50 потенциално интерферентни проби |
50 потенциално интерферентни проби |
50 потенциално интерферентни проби |
50 потенциално интерферентни проби |
|||
Таблица 8
Маркери HDV: anti-HDV, anti-HDV IgM, антиген Delta
|
|
Аnti-HDV |
Аnti-HDV IgM |
Антиген Delta |
Критерии за приемливост |
|
|
Диагностична чувствителност |
Положителни проби |
100 |
50 |
10 |
≥ 98 % |
|
Индикация на маркери HBV |
Индикация на маркери HBV |
Индикация на маркери HBV |
|||
|
Диагностична специфичност |
Отрицателни проби |
200 |
200 |
200 |
≥ 98 % |
|
Включващи клинични проби |
Включващи клинични проби |
Включващи клинични проби |
|||
|
50 потенциално интерферентни проби |
50 потенциално интерферентни проби |
50 потенциално интерферентни проби |
|||
Таблица 9
Антигени на кръвни групи по системите кръвни групи ABO, резус фактор и Kell
|
|
1 |
2 |
3 |
|
Специфичност |
Брой тестове за всеки препоръчан метод |
Общ брой проби за тестване при пускане на нов продукт |
Общ брой проби за тестване при нова формулировка или при използване на добре характеризирани реактиви |
|
Anti-ABO1 (anti-A), anti-ABO2 (anti-B), anti-ABO3 (anti-A,B) |
500 |
3 000 |
1 000 |
|
Anti-RH1 (anti-D) |
500 |
3 000 |
1 000 |
|
Anti-RH2 (anti-C), anti-RH4 (anti-c), anti-RH3 (anti-E) |
100 |
1 000 |
200 |
|
Anti-RH5 (anti-e) |
100 |
500 |
200 |
|
Anti-KEL1 (anti-K) |
100 |
500 |
200 |
Критерии за приемливост:
Всички отбелязани по-горе реактиви трябва да дадат тестови резултати, сравними с тези на одобрените реактиви с приемливи характеристики по отношение на предвидената реактивност на апаратурата. За одобрените реактиви, в случай на промяна или разширяване на приложението или на употребата, е необходимо да се проведат други тестове в зависимост от изискванията, които са посочени в колона 1 по-горе.
Оценката на характеристиките на реактивите anti-D включва тестове върху серия от проби RH1 (D) слабо и RH1 (D) частично, в зависимост от предназначението на продукта.
Квалификации:
|
Клинични проби |
: |
10 % от тестваната популация |
|
Неонатални проби |
: |
> 2 % от тестваната популация |
|
Проби ABO |
: |
> 40 % A, B положителен |
|
„D слабо“ |
: |
> 2 % от положителните RH1 (D) |
Таблица 10
Критерии за освобождаване на партиди за реактиви и реактивни продукти за определяне на антигени на кръвни групи по системите кръвни групи ABO, Rh и Kell
Изисквания, които се прилагат при оценката за специфичността на всеки реактив
1. Реактиви за тест
|
Реактиви за кръвно групиране |
Минимален брой клетки за тестов контрол |
|||||||
|
|
положителни реакции |
|
отрицателни реакции |
|||||
|
|
A1 |
A2B |
Ax |
|
|
B |
0 |
|
|
Anti-ABO1 (anti-A) |
2 |
2 |
2 (*1) |
|
2 |
2 |
|
|
|
|
B |
A1B |
|
|
A1 |
0 |
|
|
|
Anti-ABO2 (anti-B) |
2 |
2 |
|
|
2 |
2 |
|
|
|
|
A1 |
A2 |
Ax |
B |
0 |
|
|
|
|
Anti-ABO3 (anti-A,B) |
2 |
2 |
2 |
2 |
4 |
|
|
|
|
|
R1r |
R2r |
Weak D |
|
r’r |
r’r |
rr |
|
|
Anti-RH1 (anti-D) |
2 |
2 |
2 (*1) |
|
1 |
1 |
1 |
|
|
|
R1R2 |
R1r |
r’r |
|
R2R2 |
r’r |
rr |
|
|
Anti-RH2 (anti-C) |
2 |
1 |
1 |
|
1 |
1 |
1 |
|
|
|
R1R2 |
R1r |
r’r |
|
R1R1 |
|
|
|
|
Anti-RH4 (anti-c) |
1 |
2 |
1 |
|
3 |
|
|
|
|
|
R1R2 |
R2r |
r’r |
|
R1R1 |
r’r |
rr |
|
|
Anti-RH 3 (anti-E) |
2 |
1 |
1 |
|
1 |
1 |
1 |
|
|
|
R1R2 |
R2r |
r’r |
|
R2R2 |
|
|
|
|
Anti-RH5 (anti-e) |
2 |
1 |
1 |
|
3 |
|
|
|
|
|
Kk |
|
|
|
kk |
|
|
|
|
Anti-KEL1 (anti-K) |
4 |
|
|
|
3 |
|
|
|
|
(*1)
Единствено чрез препоръчани методи, потвърждаващи реактивността срещу тези антигени. Забележка: Поликлониращите реактиви трябва да се тестват върху по-голям панел от клетки, за да се потвърди специфичността и да се изключи присъствието на нежелателни контаминантни антитела. |
||||||||
Критерии за приемливост:
Всяка партида от реактиви трябва да даде недвусмислени положителни или отрицателни резултати относно всички препоръчани методи, съгласно получените резултати от данните за оценка на характеристиките.
2. Материали за контрол (червени кръвни телца)
Фенотипът на червените кръвни телца, който е използван за контрол на реактивите за определяне на кръвния тип, трябва да бъде потвърден с използване на одобрено устройство.
Таблица 11
Кръвни тестове за откриване на варианта на болестта на Кройцфелд—Якоб (vCJD)
|
|
Материал |
Брой проби |
Критерии за приемливост |
|
Аналитична чувствителност |
Проби мозък, засегнат от vCJD, в човешка плазма (референтен номер на СЗО NHBY0/0003) |
24 репликата на всяка от трите дилюции на материала с номер на СЗО NHBY0/0003 (1×104, 1×105, 1×106) |
23 от 24-те репликата, определени с точност 1×104 |
|
Проби далак, засегнат от vCJD, в човешка плазма (10 % хомогенат от далак — референтен номер по NIBSC NHSY0/0009) |
24 репликата на всяка от трите дилюции на материала с номер по NIBSC NHSY0/0009 (1×10, 1×102, 1×103) |
23 от 24-те репликата, определени с точност 1×10 |
|
|
Диагностична чувствителност |
A) Проби от подходящи животински модели |
Възможно най-много проби в разумни граници и според наличието, но най-малко 10 (на брой) |
90 % |
|
Б) Проби от хора с клинично проявен vCJD |
Възможно най-много проби в разумни граници и според наличието, но най-малко 10 (на брой) |
90 % |
|
|
Само в случаите, когато няма налични 10 проби: — трябва да бъдат тествани между 6 и 9 проби — трябва да бъдат тествани всички налични проби |
не повече от един погрешно отрицателен резултат |
||
|
Аналитична специфичност |
Кръвни проби с потенциална кръстосана реакция |
100 |
|
|
Диагностична специфичност |
Нормални проби от човешка плазма от област със слаба експозиция на СЕГ |
5 000 |
Най-малко 99,5 % |