Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 2 ),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 3 ),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора ( 4 ), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 18 юли 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)	Водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова.

(2)

Заключенията от семинара на равнище министри по политиката на Общността в областта на водите, състоял се във Франкфурт през 1988 г., подчертаха необходимостта от законодателство на Общността, касаещо качеството на околната среда. Съветът в Резолюцията си от 28 юни 1988 г. ( 5 ) помоли Комисията да представи предложения за подобряване на екологичните качества на повърхностните води в Общността.

(3)

Заключителната декларация на Министерския семинар за подземните води, състоял се в Хага през 1991 г., призна необходимостта от действия, посредством които да бъде избегнато дългосрочното влошаване на качеството и количеството на пресните води, и предложи да се състави програма за действие, която да се приложи до 2000 г., целяща устойчивото управление и опазване на ресурсите на пресните води. В своите резолюции от 25 февруари 1992 ( 6 ) и 20 февруари 1995 ( 7 ) Съветът поиска програма за действие за подземните води и преразглеждане на Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 г. за опазването на подземните води от замърсяване с някои вредни и опасни вещества ( 8 ) като част от цялостната политика за опазване на пресните води.

(4)

Водите в Общността са под непрекъснатия натиск от нарастващите изисквания за достатъчни количества вода с добро качество, предназначена за всякакви цели. На 10 ноември 1995 г. Европейската агенция за околна среда представи в доклада си „Околната среда в Европейския съюз – 1995 г.“ осъвременени данни за състоянието на околната среда, потвърждавайки необходимостта от действия по опазване както на количеството, така и на качеството на водите в Общността.

(5)	На 18 декември 1995 г. Съветът одобри заключенията, изискващи между другото изготвянето на нова рамкова директива, която да установи основните принципи на устойчива политика в областта на водите в Европейския съюз, и покани Комисията да излезе със съответно предложение.

(6)	На 21 февруари 1996 г. Комисията прие съобщение до Европейския парламент и Съвета за политиката в областта на водите в Европейската общност, установяващо принципите на политиката на Общността в областта на водите.

(7)

На 9 септември 1996 г. Комисията представи предложение за решение на Европейския парламент и Съвета за програма за действие за интегрирано опазване и управление на подземните води ( 9 ). В това предложение Комисията наблегна на необходимостта от установяване на процедура за регулиране водочерпенето на пресни води и за мониторинг на тяхното количество и качество.

(8)	На 29 май 1995 г. Комисията прие съобщение до Европейския парламент и Съвета за разумното използване и консервиране на влажните зони, което фокусира върху важните им функции за опазването на водните ресурси.

(9)	Необходимо е да се разработи интегрирана политика на Общността в областта на водите.

(10)

На 25 юни 1996 г. Съветът, на 19 септември 1996 г. Комитетът на регионите, на 26 септември 1996 г Икономическият и социален комитет, както и Европейският парламент на 23 октомври 1996 г. поискаха от Комисията да излезе с предложение за директива на Съвета, установяваща рамката за политиката на Общността в областта на водите.

(11)

Съгласно член 174 от Договора политиката на Общността за околната среда трябва да допринася за постигане целите на предпазване, опазване и подобряване качеството на околната среда посредством внимателното и рационално използване на природните ресурси, както и следва да се основава на принципите на предпазни и превантивни мерки, на принципа на приоритетно коригиране на екологичните щети при източника както и на принципа „замърсителят плаща“.

(12)

Съгласно член 174 от Договора при изготвяне на политиката си за околната среда, Общността следва да вземе предвид наличните научни и технически данни, условията на околната среда в различните региони на Общността, както и икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и балансираното развитие на регионите ѝ, както и потенциалните предимства и недостатъци на действията или бездействията.

(13)

В Общността съществуват различни условия и нужди, които изискват съответните специфични решения. Тези различия следва да бъдат взети предвид при планирането и изпълнението на мерките, осигуряващи опазването и устойчивото използване на водите в рамките на речния басейн. Решенията следва да бъдат вземани съобразно условията, максимално близки до мястото на използването или засягането по някакъв начин на водите. Посредством създаването на програми от мерки, съобразени с регионалните и местните условия, следва да се дава приоритет на действия, които са в задълженията на, държавите-членки чрез изготвяне на прогpами от мерки, съобразени с регионалните и местните условия.

(14)	Успехът на настоящата директива зависи от близкото сътрудничество и съвместните действия на общностно ниво, на ниво държави-членки и на местно ниво, както и от информацията, консултациите и участието на обществеността, включително ползвателите.

(15)	Водоснабдяването е услуга от общ интерес, както е посочено и в съобщението на Комисията за услугите от общ интерес в Европа ( 10 ).

(16)

Необходимо е по-нататъшното интегриране на опазването и устойчивото управление на водите в други политики на Общността, като енергийната, транспортната, селскостопанската, рибарската, регионалната и туристическата. Настоящата директива следва да осигури основата за продължителен диалог и за развитие на стратегии за по-нататъшното интегриране на политиките на Общността. Настоящата директива може също да има значителен принос в другите области на сътрудничество между държавите-членки, inter alia, Европейската перспектива за пространствено развитие (ESDP).

(17)

Ефективната и съдържателна политика в областта на водите следва да вземе предвид чувствителността на водните екосистеми, намиращи се в близост до брега и естуарите или в заливи или относително затворени морета, тъй като равновесието им е силно повлияно от качеството на вътрешнотериториалните води, вливащи се в тях. Опазването на състоянието на водите в речните басейни ще осигури икономически ползи посредством приноса за опазването на рибните популации, включително и на крайбрежните такива.

(18)

Политиката на Общността в областта на водите изисква прозрачна, ефективна и съдържателна законова рамка. Общността следва да осигури общите принципи и цялостната рамка за действия. Настоящата директива следва да осигури именно рамката, както и да координира и интегрира и, в дългосрочна перспектива, доразвие общите принципи и структури за опазване и устойчиво използване на водите на Общността в съответствие с принципа на субсидиарност.

(19)

Настоящата директива цели поддържането и подобряването на състоянието на водната среда в Общността. Тази цел е предварително обвързана с качеството на разглежданите води. Контролът на количеството е допълнителен елемент в осигуряването на добро качество на водите и поради това следва да бъдат установени мерки за количествата, обслужващи целите за добро качество.

(20)	Количественото състояние на подземните води може да окаже въздействие върху екологичното качество на повърхностните води и земните екосистеми, свързани с подземния воден обект.

(21)

Общността и държавите-членки са страни в многобройни международни споразумения, съдържащи важни задължения по опазване на морските води от замърсяване, и по-специално — Конвенцията за опазване на морската среда на Балтийско море, подписана в Хелзинки на 9 април 1992 г. и одобрена с Решение 94/157/ЕО на Съвета ( 11 ), Конвенцията за опазване на морската среда на североизточната част на Атлантическия океан, подписана в Париж на 22 септември 1992 г. и одобрена с Решение 98/249/ЕО на Съвета ( 12 ), както и Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, подписана в Барселона на 16 февруари 1976 г. и одобрена с Решение 77/585/ЕИО на Съвета ( 13 ), и протокола към нея за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, базирани на сушата, подписан в Атина на 17 май 1980 г. и одобрен с Решение 83/101/ЕИО на Съвета ( 14 ). Настоящата директива следва да допринесе за спазването на тези задължения от държавите-членки и Общността.

(22)	Настоящата директива следва да допринесе за прогресивното намаляване на емисиите на опасни вещества във водите.

(23)

Необходими са общи принципи, за да се координират действията на държавите-членки за подобряване опазването на водите на Общността в качествено и количествено отношение, за осигуряване устойчивото използване на водите, за допринасяне за контрола на трансграничните проблеми с водите, за опазването на водните и земните екосистеми и влажните зони, зависещи директно от тях, както и за опазването и развитието на потенциалното използване на водите на Общността.

(24)	Доброто качество на водите ще допринесе за осигуряването на снабдяването с питейна вода на населението.

(25)

Следва да се установят общи дефиниции за състоянието на водите по отношение на качеството им и, където е необходимо за целите на опазването на околната среда — за количеството им. Следва да се установят екологични качествени стандарти, осигуряващи достигането на добро състояние на повърхностните и подземните води в Общността, както и предпазването им на ниво Общност от влошаване на състоянието.

(26)

Държавите-членки следва да се стремят да достигнат целта за поне добро състояние на водите посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като вземат предвид съществуващите изисквания в Общността. Там, където състоянието на водите е вече добро, следва то да бъде поддържано. В допълнение към изискванията за добро състояние по отношение на подземните води следва да се определят и да се отстраняват своевременно всякакви тенденции за нарастване концентрациите на каквито и да било замърсители в тях.

(27)	Основна цел на настоящата директива е пълното отстраняване на определени приоритетни опасни вещества и допринасяне за задържането на концентрациите им в морската среда близо до фоновите стойности за естествено намиращи се вещества.

(28)

По принцип повърхностните и подземните води са възстановим естествен ресурс; задачата за осигуряване доброто състояние на подземните води по-специално изисква възможно най-ранни действия и стабилно дългосрочно планиране на предпазващи мерки, допринасящи избягването на естественото закъснение в тяхното формиране и възстановяване. Това закъснение в подобрението следва да се вземе предвид в съответните времеви разчети при установяването на мерки за достигане на доброто състояние на подземните води и отстраняването на всякакви възходящи тенденции в концентрациите на замърсители в тях.

(29)	За да се разпределят разходите по прилагането, допустимо е държавите-членки да възприемат поетапно прилагане на програмите от мерки, изискуеми по настоящата директива за достигане на целите, заложени в нея.

(30)	За да се постигне пълно и съдържателно прилагане на настоящата директива, всяко удължаване на сроковете следва да се направи след прилагане на подходящи, ясни и прозрачни критерии и да бъде преценено от държавите-членки в съответните им планове за управление на речните басейни.

(31)

В случаите, когато воден обект е засегнат до такава степен от дейността на човека или състоянието му по естествен начин е такова, че не е целесъобразно, ефикасно или разумно да се цели достигането на добро състояние, за него следва да се приложат по-либерални качествени стандарти, отново основани на подходящи, ясни и прозрачни критерии, както и всички възможни практически действия за опазване от по-нататъшното влошаване на състоянието му.

(32)

Може да съществуват основания за отклонения от изискванията за достигане на добро състояние или опазването от по-нататъшно влошаване на състоянието, например когато това е вследствие на изключителни или непредвидени обстоятелства, като наводнения и разливи или по причини от надделяващ обществен интерес, нови въздействия и промени във физическите характеристики в повърхностния воден обект или колебания в нивата на подземен воден обект. В тези случаи следва да се осигури предприемането на всички възможни практически действия за опазване от и намаляване на вредното въздействие върху състоянието на водния обект.

(33)	За всеки речен басейн следва да се преследват целите за достигане на добро състояние, и то така, че да се координират мерките, касаещи повърхностни и подземни водни обекти, принадлежащи на една и съща екологична, хидроложка или хидрогеоложка система.

(34)	За целите на опазване на околната среда е необходимо по-пълното интегриране на количествените и качествените аспекти, касаещи повърхностните и подземните води, като се вземат предвид естествените условия в хидроложкия цикъл.

(35)

В рамките на речни басейни, където водоползването може да има трансграничен ефект, изискванията за достигане на екологичните качествени стандарти, произтичащи от настоящата директива, и по-специално — програмите от мерки, следва да се координират за цялата територия на речния басейн. За речни басейни, достигащи извън границите на Общността, държавите-членки следва да положат усилия за осигуряване на подходяща координация със съответните държави, нечленуващи в Общността. Настоящата директива следва да допринесе за прилагането на задълженията на Общността по международните конвенции за опазване и управление на водите, особено за Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансгранични водни течения и международни езера, одобрена с Решение 95/308/ЕО на Съвета ( 15 ), и всички следващи споразумения за прилагането ѝ.

(36)

Необходимо е да се направи анализ на характеристиките на речния басейн и влиянието на човешките дейности, както и икономически анализ на водоползването. Развитието в състоянието на водите следва да бъде предмет на мониторинг от държавите-членки на систематична и сравнима основа на цялата територия на Общността. Тази информация е необходима, за да се осигури стабилна основа, върху която държавите-членки да създават програмите от мерки, целящи достигането на целите, поставени от настоящата директива.

(37)	Държавите-членки следва да определят водите, използвани за черпене на питейни води, и да осигурят съответствието им с Директива 80/778/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека ( 16 ).

(38)

Използването на икономически инструменти от държавите-членки като част от програмите от мерки е подходящо. Принципът за възстановяване разходите за услугите, включително разходите за околната среда и източниците, свързани с увреждането или отрицателното въздействие върху водната среда, следва да се има предвид, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. За тази цел ще е необходимо изготвянето на икономически анализ на услугите в областта на водите, основаващ се на дългосрочни прогнози за търсенето и предлагането на вода в района на речния басейн.

(39)	Необходимо е пълното предпазване от или намаляването на въздействието на инциденти, при които водите са аварийно замърсявани. В програмата от мерки следва да се включат и такива, целящи постигането ѝ.

(40)	Предвид предотвратяването и контрола на замърсяването политиката в областта на водите на Общността следва да бъде базирана на комбинирания подход, използващ контрол на замърсяването при източника, посредством установяване на норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти.

(41)	По отношение количеството на водите следва да се установят общи принципи за контрол на водочерпенето и прекратяването му с цел осигуряване екологична устойчивост на засегнатите водни системи.

(42)	За някои групи и семейства замърсители следва да бъдат установени общи екологични качествени стандарти като минимални изисквания на законодателството на Общността. Следва да се осигурят разпоредби на ниво Общност за приемането на такива стандарти.

(43)

Замърсяването от заустване, емитиране или изпускане на приоритетни опасни вещества следва да бъде напълно или поетапно прекратено. По предложение на Комисията Европейският парламент и Съветът следва да определят веществата, разглеждани като приоритетни, както и специфичните мерки, които следва да бъдат предприети за отстраняване замърсяванията с такива вещества, като вземат предвид всички значими източници и определят ефективните ценови пропорционални нива, както и комбинацията от използвани подходи.

(44)	При определянето на опасните вещества следва да се има предвид принципът на превантивни мерки, като се разчита конкретно на определянето на всички потенциални отрицателни въздействия на продукта и на научната оценка на риска.

(45)	Държавите-членки следва да предприемат мерки за отстраняване замърсяването на повърхностните води с приоритетни вещества и прогресивно да намаляват замърсяванията с всички други вещества, които биха им попречили да постигнат целите за повърхностните водни обекти.

(46)

За да се осигури участието на обществеността, включително потребителите на вода, в създаването и актуализирането на плановете за управление на речните басейни, необходимо е да бъде предоставена съответната информация за планираните мерки, както и да се докладва за напредъка в прилагането им, с оглед включването на обществеността преди вземането на окончателните решения относно мерките.

(47)

Настоящата директива следва да предостави механизмите, предотвратяващи пречките в напредъка в подобряване състоянието на водите, когато това попада извън обсега на законодателството на Общността в областта на водите, с оглед създаването на подходящи стратегии на Общността за избягването на тези пречки.

(48)	Комисията следва ежегодно да представя осъвременен план за всички инициативи, които тя смята да предложи в областта на водите.

(49)

За осигуряването на последователен подход на Общността като част от настоящата директива следва да бъдат установени техническите спецификации. Важна стъпка напред са критериите за оценка състоянието на водите. Някои технически елементи следва да бъдат адаптирани към техническото развитие на стандартизацията на методите за мониторинг, пробовземане и анализ посредством съответната процедура на комитета. За нуждите на пълното разбиране и прилагане на критериите за характеризиране на районите на речните басейни и оценка състоянието на водите Комисията може да приеме насоки за прилагане на тези критерии.

(50)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., за установяване на процедура за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 17 ).

(51)	Прилагането на настоящата директива следва да постигне ниво на опазване на водите, поне еквивалентно на установеното с предишни актове, поради което те ще бъдат отменени в момента на пълно прилагане на съответните разпоредби на настоящата директива.

(52)	Разпоредбите на настоящата директива възпроизвеждат от Директива 76/464/ЕИО ( 18 ) рамката за контрол на замърсяването с някои опасни вещества. По тази причина тя ще бъде отменена, когато съответните разпоредби на настоящата директива са напълно приложени.

(53)

Следва да се осигури пълно прилагане и налагане на съществуващото законодателство за опазване на водите. Необходимо е също да се осигури правилното въвеждане на разпоредбите за прилагане на настоящата директива в цялата Общност посредством съответни санкции, установени в законодателството на държавите-членки. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която:

Координиране на административните разпоредби в рамките на районите на речните басейни

1. Държавите-членки определят индивидуални речни басейни в рамките на националните им територии, като за целите на настоящата директива ще ги определят като индивидуални райони на речни басейни. Малки речни басейни могат да се комбинират с по-големи такива или да се присъединяват към съседни малки басейни, за да формират индивидуален район на речен басейн, когато това е необходимо. На места, в които подземните води не следват точно определен речен басейн, те трябва да бъдат причислени към най-близкия или най-подходящия район на речен басейн. Крайбрежните води се определят към най-близкия или най-подходящия район или райони на речен басейн.

2. Държавите-членки осигуряват съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на съответен компетентен орган, за прилагането правилата на настоящата директива в рамките на всеки район на речен басейн на тяхната територия.

3. Държавите-членки осигуравят причисляването към международен район на речен басейн на всеки речен басейн, покриващ територията на повече от една държава-членка. По молба на засегнатите държави-членки Комисията ще подпомогне определянето на такъв международен район на речен басейн.

За целите на прилагането на правилата на настоящата директива по отношение на всеки международен район на речен басейн на тяхна територия държавите-членки ще осигурят съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на компетентен орган.

4. Държавите-членки осигуряват координирането за целия район на речен басейн на изискванията на настоящата директива за постигане екологичните цели, установени съобразно член 4, и особено на програмите от мерки. Що се отнася до международните райони на речни басейни, държавите-членки осигуряват координирането съвместно, като за тази цел могат да използват съществуващи структури. По молба на засегнатите държави-членки Комисията подпомага установяването на програмите от мерки.

5. Когато район на речен басейн се простира извън територията на Общността, съответната държава-членка или държави-членки трябва да инициират установяването на подходяща координация със съответната държава, която не е член на Съюза, с цел постигане целите на настоящата директива за целия район на речен басейн. Държавите-членки осигуряват прилагане правилата на настоящата директива на тяхна територия.

6. Държавите-членки могат да определят като компетентен орган за целите на настоящата директива съществуващи национални или международни структури.

7. Държавите-членки определят компетентния орган в срока, посочен в член 24.

8. Държавите-членки предоставят на Комисията списък на компетентните си органи, както и на компетентните органи на всички международни структури, в които те участват, най-късно 6 месеца след датата по член 24. За всеки компетентен орган трябва да се предостави информацията по приложение I.

9. Държавите-членки уведомяват Комисията при всякакви промени в информацията съгласно параграф 8 в тримесечен срок от настъпването им.

1. За постигане пълна ефективност на програмите от мерки, установени в плановете за управление на речните басейни:

2. В случай че за един и същ воден обект е приложима повече от една цел по параграф 1, трябва да бъде приложена по-строгата.

3. Държавите-членки могат да определят даден воден обект като изкуствен или силно модифициран, когато:

4. Сроковете, установени по параграф 1, могат да бъдат удължавани за целите на поетапното постигане на целите за водни обекти, за които е доказано, че липсва по-нататъшно влошаване на състоянието, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:

5. Държавите-членки могат да се стремят към по-малко строги екологични цели от изискуемите по параграф 1 за определени водни обекти, когато те са до такава степен засегнати от човешката дейност по член 5, параграф 1, или естествените им условия са такива, че постигането на тези цели е технически невъзможно или непропорционално скъпо и са постигнати всички условия, изброени по-долу:

6. Временното влошаване на състоянието на водните обекти няма да бъде нарушение на изискванията на настоящата директива, ако е в резултат на естествени причини или обстоятелства, свързани с непреодолима сила, които са изключителни или не са могли да бъдат предсказани, и особено силни наводнения и продължителни засушавания, или пък са в резултат на обстоятелства, предизвикани от непредсказуеми инциденти и при положение, че са изпълнени всички следващи условия:

7. Държавите-членки не са в нарушение разпоредбите на настоящата директива, когато:

8. При прилагането на параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, държавите-членки осигуряват, че то не изключва постоянно или не е в противоречие с постигането на целите на настоящата директива за други водни обекти в рамките на същия район на речен басейн, както и съответствието с останалото екологично законодателство на Общността.

9. Трябва да се предприемат стъпки, гарантиращи при прилагането на новите разпоредби, включително параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, поне такова ниво на опазване, каквото е осигурено от съществуващото законодателство на Общността.

Характеристики на района на речния басейн, преглед на въздействието на човешките дейности върху околната среда и икономически анализ на водоползването

1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв, попадащ на нейна територия, всяка държава-членка трябва да осигури:

които да се извършат в съответствие с техническите спецификации, установени с приложения II и III и най-късно до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Посочените по-горе анализи и прегледи трябва да бъдат преразгледани и при необходимост актуализирани най-късно 13 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това.

1. Държавите-членки създават регистър или регистри на всички области в рамките на всеки район на речен басейн, определени като изискващи специално опазване съгласно специфичното законодателство на Общността за опазване на повърхностните и подземните им води или за консервиране на местообитанията и видовете им, зависещи директно от водите. Този регистър трябва да бъде завършен до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Регистърът или регистрите на защитените територии трябва да включва всички водни обекти, определени по член 7, параграф 1 и всички защитени територии, покрити от приложение IV.

3. За всеки район на речен басейн регистъра или регистрите трябва да бъде редовно преразглеждан и актуализиран.

Води, използвани за водочерпене на питейна вода

1. За всеки район на речен басейн, държавите-членки трябва да определят:

В съответствие с приложение V, държавите-членки трябва да извършват мониторинг на обекти с дебит по-голям от средно 100м3 на ден.

2. За всеки воден обект, определен по параграф 1 и за постигане целите на член 4 и съответствие с изискванията на настоящата директива за повърхностни водни обекти, включващи качествените стандарти, установени на общностно ниво по член 16, държавите-членки осигуряват прилагането на съответен режим на пречистване на водите в съответствие със законодателството на Общността, така че ползваната вода да отговаря на изискванията на Директива 80/778/ЕИО, изменена с Директива 98/83/ЕО.

3. Държавите-членки осигуряват и съответното опазване за водни обекти, определени с цел избягване влошаването на тяхното качество, в случай на намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производството на питейна вода. Държавите-членки могат да определят предпазни зони около такива водни обекти.

Мониторинг на състоянието на повърхностните, подземните води и защитените територии

1. Държавите-членки трябва да осигурят програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн:

2. Тези програми трябва да действат най-късно 6 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако в съответното законодателство не е предвидено друго. Подобен мониторинг трябва да бъде в съответствие с изискванията на приложение V.

3. Определят се технически спецификации и стандартизирани методи за анализ и мониторинг на състоянието на водите. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.

1. Държавите-членки се съобразяват с принципа за възвръщаемост на разходите за водни услуги, включително екологичните и суровинни разходи, като се вземе предвид икономическият анализ, проведен съгласно приложение III, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

При гореспоменатите дейности, държавите-членки могат да вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област.

2. В плановете за управление на речните басейни, държавите-членки трябва да докладват за планираните стъпки за прилагане на параграф 1, които ще допринесат за постигане екологичните цели на настоящата директива, както и за приносът на различните водоползватели във възвращаемостта на разходите за водни услуги.

3. Нито една разпоредба на този член не трябва да пречи на финансирането на определени превантивни или отстраняващи мерки за постигане целите на настоящата директива.

4. Държавите-членки не са в нарушение на разпоредбите на настоящата директива, ако решат да не прилагат разпоредбите на второто изречение на параграф 1 в съответствие с вече установената практика, както и, съответно, разпоредбите на параграф 2 за определена водоползвателна дейност, ако това не е в противоречие с основната идея и постигането на целите на настоящата директива. Причините за непълното прилагане на второто изречение от параграф 1, трябва да бъдат докладвани от държавите-членки в плана за управление на речния басейн.

Комбиниран подход за точкови и дифузни източници

1. Държавите-членки контролират всички зауствания в повърхностни води по параграф 2, в съответствие с комбинирания подход, установен в този член.

2. Държавите-членки установяват и/или прилагат:

най-късно 12 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако е предписано друго в споменатото законодателство.

3. Ако цел за качество или качествен стандарт, установени по настоящата директива, директивите, изброени в приложение IX, или някакво друго законодателство на Общността изискват по-строги условия от произтичащите от прилагането на параграф 2, трябва да бъде установен съответно по-строгият контрол на емисиите.

1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв на нейна територия, всяка държава-членка разработва и установява програма от мерки, като взема предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5, с цел постигане на целите, установени в член 4. Тези програми от мерки могат да препращат към мерките следващи от законодателството, прието на национално ниво и покриващи цялата територия на държавата-членка. Когато това е подходящо, държавата-членка може да приеме мерки, приложими за всички райони на речни басейни и/или части от международни райони на речни басейни, попадащи на нейна територия.

2. Всяка програма от мерки включва „основни“ мерки, определени в параграф 3 и, където е необходимо, „допълнителни“ мерки.

3. „Основните мерки“ са минималните изисквания за съответствие и се състоят от:

4. „Спомагателните“ мерки са предназначените и приложени в допълнение към основните, с цел постигане целите, установени от член 4. Част Б на приложение VI съдържа пълен списък на такива мерки.

Държавите-членки могат да приемат и други допълнителни мерки за да осигурят допълнителна защита или подобрение състоянието на водите от приложното поле на настоящата директива, включително и по прилагането на съответните международни споразумения, посочени в член 1.

5. В случай, че данни от мониторинг или друга информация сочат, че целите, установени по член 4 за даден воден обект не биха могли да бъдат постигнати, държавите-членки трябва да гарантират, чe:

Когато тези причини са резултат на естествени или форс мажорни обстоятелства, които са извънредни и не биха могли да бъдат предвидени, като силни наводнения и продължителни засушавания, държавите-членки могат да не прилагат на практика допълнителните мерки при спазване на член 4, параграф 6.

6. При прилагането на мерки по параграф 3, държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за да не увеличават замърсяването на морските води. Без това да противоречи на съществуващото законодателство, прилагането на мерките по параграф 3 не може по никакъв начин, директно или индиректно, да води до увеличаване замърсяването на повърхностните води. Това изискване не се прилага в случай, че би довело до увеличаване замърсяването на околната среда като цяло.

7. Програмите от мерки се установят най-късно 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и всички мерки трябва да са в действие най-късно 12 години след тази дата.

8. Програмите от мерки се преразглеждат и, при необходимост, подновяват най-късно 15 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. Всички нови или ревизирани мерки, установени при преразглеждането трябва да са в действие до 3 години от установяването им.

Въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държави-членки

1. Когато пред държава-членка стои за разрешаване въпрос, който има влияние върху управлението на нейните води, но не може да бъде разрешен от тази държава-членка, тя може да докладва пред Комисията и всяка друга засегната държава-членка и може да направи препоръки за разрешаването му.

2. Комисията отговоря на всички доклади и препоръки от държавите-членки в 6 месечен срок.

1. Държавите-членки осигуряват разработването на планове за управление на речните басейни за всеки район на речен басейн в рамките на нейната територия.

2. Когато определен район на речен басейн е международен и попада изцяло в рамките на Общността, държавите-членки координират изработването на един единствен план за управление на този басейн. Ако такъв не бъде изработен, държавите-членки разработват планове за управление на речен басейн, покриващи поне тези части от международния район на речен басейн, които попадат в тяхната територия, с цел постигането на целите на настоящата директива.

3. В случаите, когато международен район на речен басейн попада извън границите на Общността, държавите-членки полагат всички усилия за изработване на един единствен план за управлението му, а когато това не е възможно, планът трябва да покрива поне частта от международния район на речен басейн, която е на територията на съответната държава-членка.

4. Плановете за управление на речни басейни съдържат информацията описана в приложение VII.

5. Плановете за управление на речни басейни могат да бъдат допълвани от по-детайлизирани програми и планове за управление на подбасейни, сектори, определен проблем или тип води, третиращи определени аспекти на управлението на водите. Прилагането на тези мерки не освобождава държавите-членки от техните задължения, произтичащи от останалите разпоредби на настоящата директива.

6. Плановете за управление на речни басейни трябва да бъдат публикувани най-късно 9 години след влизане в сила на настоящата директива.

7. Плановете за управление на речни басейни се преразглеждат и обновяват най-късно 15 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това.

Информация за обществеността и консултации

1. Държавите-членки окуражават активното участие на всички заинтересовани страни в прилагането на настоящата директива, и особено в изработването, преразглеждането и актуализирането на плановете за управление на речни басейни. Държавите-членки публикуват и предоставят за обсъждане и коментар от обществеността, включително потребителите:

При поискване се осигурява достъп до работните документи и информация, използвани за разработването на плана за управление на речния басейн.

2. За целите на активното включване на обществеността и консултациите, държавите-членки предоставят най-малко 6 месеца за писмени коментари по тези документи.

3. Параграфи 1 и 2 се отнасят еквивалентно и за актуализираните планове за управление на речни басейни.

1. Държавите-членки изпращат копия от плановете за управление на речни басейни и съответните им актуализации на Комисията и всяка друга заинтересована държава-членка в тримесечен срок от публикуването им:

2. Държавите-членки предоставят обобщени доклади за:

разработени за целите на първия план за управление на речни басейни, в тримесечен срок от завършването им.

3. В тригодишен срок от публикуването на всеки план за управление на речен басейн или актуализацията по член 13, държавите-членки предоставят междинен доклад за напредъка в прилагането на планираните програми от мерки.

1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки срещу замърсяването на водите с отделни замърсители или групи замърсители, представляващи съществен риск за или посредством водната среда, включително подобни рискове за водите, използвани за черпене на питейна вода. Мерките, предприети спрямо тези замърсители, целят прогресивното им намаляване и, за приоритетните опасни вещества, съгласно член 2, параграф 30, отстраняването – пълно или поетапно на заустванията, емисиите и увредите. Такива мерки биват приемани след предложения, предоставени от Комисията, в съответствие с процедурите, залегнали в Договора.

2. Комисията представя предложение, установяващо списък на приоритетните вещества, избрани измежду представляващите съществен риск за или посредством водната среда. Веществата се приоритизират на основата на риска за или посредством водната среда, определен чрез:

Когато това е необходимо за целите на разписанието по параграф 4, веществата ще бъдат приоритизирани на база риска за или посредством водната среда, определен чрез опростената процедура за оценка на риска, основаваща се на научни принципи, като се вземат предвид:

3. Предложението на Комисията ще определя също и приоритетните опасни вещества. В този процес, Комисията ще вземе предвид изборът на съответните вещества, направен в съществуващото законодателство на Общността по въпроса за опасните вещества или съответните международни споразумения.

4. Комисията ще преразгледа приетия списък на приоритетните вещества най-късно 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и поне на всеки 4 години след това, като излиза с предложения когато е необходимо.

5. При изготвянето на предложението си, Комисията ще вземе предвид препоръките на Научния комитет по токсичността, екотоксичността и околната среда, държавите-членки, Европейския парламент, Европейската агенция по околна среда, изследователските програми на Общността, международните организации в които Общността е страна, европейските бизнес организации, включително представляващите малки и средни предприятия, европейските екологични организации, както и всяка друга информация по въпроса, която ѝ е предоставена.

6. По отношение приоритетните вещества, Комисията ще предостави предложения за контрол на:

В този процес, трябва да се определи подходящото ценово-ефективно и пропорционално ниво и контрол над комбинациите от производство и преработка за точкови и дифузни източници, както и да се вземе пред вид нивото на унифицирани норми за допустими емисии за преработка в цялата Общност. Където е необходимо може да се предприемат действия на Общностно ниво за контролиране на преработката, установени на база отделни сектори. Когато контролът над продуктите включва преглед на съответните разрешителни, издавани по Директива 91/414/ЕИО и Директива 98/8/ЕО, той се провежда в съответствие с разпоредбите на тези директиви. Всяко предложение за контрол определя условията за преразглеждане, актуализиране и оценка на ефективността им.

7. Комисията ще предостави предложения за качествени стандарти, приложими към концентрациите на приоритетни вещества в повърхностните води, седимента или живата част на екосистемата.

8. Комисията ще предостави предложения в съответствие с параграфи 6 и 7, и най-малко за контрола на емисиите за точкови източници и екологичните качествени стандарти в срок от 2 години от включването на съответните вещества в списъка на приоритетните вещества За вещества, включени в списъка на приоритетните вещества и при отсъствие на споразумение на общностно ниво, най-късно 6 години след влизането на настоящата директива в сила, държавите-членки ще установят екологични качествени стандарти за тези вещества по отношение всички повърхностни води, засегнати от заустванията на такива вещества, както и контрол над принципните източници на такива зауствания, основаващи се, между другото, на разглеждането на техническите възможности за намаляване. За веществата, включени в последствие в списъка на приоритетни вещества, при отсъствие на общностно споразумение, държавите-членки ще предприемат такива действия 5 години след датата на включване в списъка.

9. Комисията може да изготви стратегии срещу замърсяването на водите с всякакви други замърсители или групи замърсители, включително всяко замърсяване, възникнало вследствие инциденти.

10. При изготвяне на предложенията си по параграфи 6 и 7, Комисията ще преразгледа и всички директиви, описани в приложение IX. Тя ще предложи, в срока по параграф 8, преразглеждане на контрола от приложение IX за всички вещества, включени в списъка на приоритетни вещества, както и съответните мерки, включително възможна отмяна на контрола по приложение IX за всички останали вещества.

Контролът по приложение IX, за който е предложено преразглеждане, ще бъде отменен от датата на влизане в сила на преразглеждането.

11. Списъкът на приоритетни вещества, споменат в параграфи 2 и 3 и предложен от Комисията, при приемането му от Европейския парламент и Съвета ще стане приложение X на настоящата директива. Преразглеждането му по параграф 4 ще следва същата процедура.

Стратегии за предпазване и контрол на замърсяването на подземните води

1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки за опазване и контрол над замърсяването на подземните води. Тези мерки целят достигането на целите за добро химично състояние на подземните води, в съответствие с член 4, параграф 1, буква б)и биват приемани в следствие предложения, представени в двугодишен срок от влизането в сила на настоящата директива от Комисията, в съответствие с процедурата, установена в Договора.

2. При предлагането на мерките, Комисията взима предвид анализа, проведен по член 5 и приложение II. Мерките могат да бъдат предложени и в по-ранен срок, ако има налични данни и трябва да включват:

3. Мерките, произтичащи от прилагането на параграф 1 се включат в програмите от мерки, изискуеми по член 11.

4. При отсъствие на критерии по параграф 2 на общностно ниво, държавите-членки ще установят такива най-късно 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

5. При отсъствие на критерии по параграф 4 на национално ниво, обръщането на тенденциите трябва да стане от начална точка максимум 75 % от нивото на качествените стандарти, установени в съществуващото законодателство на Общността, приложимо за подземните води.

1. Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива най-късно 12 години след датата на влизане в сила на директивата и на всеки шест години след това, като го предоставя на Европейския парламент и Съвета.

3. Комисията публикува също и доклад за напредъка в прилагането, основан на обобщените доклади на държавите-членки, предоставени съгласно член 15, параграф 2, и го предоставя на Европейския парламент и държавите-членки, най-късно 2 години след сроковете по членове 5 и 8.

4. В тригодишен срок от публикуването на всеки доклад по параграф 1, Комисията публикува междинен доклад относно прогреса пpи прилагането на базата на междинните доклади на държавите-членки, както е посочено в член 15, параграф 3. Тази публикация се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

5. При необходимост и в съотвествие с цикъла на докладване, Комисията свиква конференция на заинтересованите страни по политиката на Общността в областта на водите, с цел коментари по докладите за прилагане на Комисията и обмяна на опит.

Участниците включват представители на компетентните органи, Европейския парламент, НПО, социални и икономически партньори, органи на потребителите, академични и други експерти.

1. Веднъж годишно, Комисията предоставя на комитета по член 21 с цел информация, план за мерките, влияещи върху законодателството в областта на водите, който смята да предложи в най-близко бъдеще, включващ всички произтекли от предложенията мерки за контрол и стратегии, разработени по член 16. Комисията ще направи първото представяне на такъв план най-късно 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Комисията ще преразгледа настоящата директива най-късно 19 години след датата на влизането ѝ в сила и ще предложи необходимите изменения в нея.

1. Приложения I, III и раздел 1.3.6 от приложение V могат да бъдат адаптирани към научния и техническия прогрес, като се вземе предвид периодът за преразглеждане и актуализиране на плановете за управление на речни басейни съгласно член 13. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 21, параграф 3.

При необходимост Комисията може да приема насоки по прилагането на приложения II и V в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 21, параграф 2.

2. За целите на предаването и обработката на данните, включително на статистическите и картографските данни, технически формати за целите на параграф 1 могат да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 21, параграф 2.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

1. В седемгодишен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени:

2. В тринадесетгтодишен период от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени:

3. Следните преходни разпоредби се прилагат за Директива 76/464/ЕИО:

4. Екологичните цели по член 4 и екологичните качествени стандарти, установени в приложение IX и в съответствие с член 16, параграф 7, както и от държавите-членки съгласно приложение V за веществата, невключени в списъка на приоритетните вещества, за които не са установени общностни стандарти, се разглеждат като екологични качествени стандарти за целите на точка 7 от член 2 и член 10 на Директива 96/61/ЕО.

5. Когато вещество от списъка на приоритетните вещества, приет по член 16 не е включено в приложение VIII към настоящата директива или приложение III към Директива 96/61/ЕО, то се добавя там.

6. Екологичните цели, установени за повърхностни водни обекти в първия план за управление на речни басейни като минимум, стават ефективни качествени стандарти, поне толкова строги, колкото изискуемите за прилагането на Директива 76/464/ЕИО.

Държавите-членки определят санкции, приложими към нарушенията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива. Така определените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 22 декември 2003 г. Те своевременно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива. Комисията инфрмира другите държави-членки за това.

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАНА ЗА СПИСЪКА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Както се изисква от член 3, параграф 8, държавите-членки предоставят следната информация за всички компетентни органи в рамките на всеки район на речен басейн, както и за частите от всички международни райони на речни басейни, попадащи на тяхна територия.

1.1. Характеризиране на повърхностен тип водни обекти

Държавите-членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалната характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите-членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи.

1.2. Екорегиони и типове повърхностни водни обекти

1.3. Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти

Държавите-членки ще събират и поддържат информация за типа и големината на значимите антропогенни товари, на които повърхностните водни обекти във всеки район на речен басейн са подложени и особено:

Определяне и изчисление на значими замърсявания от точкови източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности, базирано, между другото, на информацията, събирана съгласно:

както и за целите на първоначалния план за управление на речни басейни:

определяне и изчисление на значими замърсявания от дифузни източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопаски и други инсталации и дейности; основаващо се, между другото, на информацията, събирана съгласно

както и за целите на първия план за управление на речни басейни:

изчисление и определяне на значимите водочерпения за градски, промишлени, селскостопански и други нужди, включително сезонни промени и общо годишно търсене, както и загуби по разпределителната система,

изчисление и определяне на въздействието от значимо регулиране на водния поток, включително прехвърляне и прекъсване на води, както и на характеристиките на целия поток и водните баланси,

определяне на значими морфологични промени във водните обекти,

изчисление и определяне на други значими антропогенни въздействия върху състоянието на повърхностните води, и

изчисление на моделите на използване на земята, включително определяне на главните градски, промишлени и селскостопански райони и, където е необходимо, рибарници и гори.

Държавите-членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари.

Държавите-членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите-членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката.

За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11.

Държавите-членки ще проведат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят ползването им, както и до каква степен съществува риск да не постигнат целите за всеки подземен воден обект по член 4. За целите на тази първоначално характеризиране, държавите-членки могат да групират подземните водни обекти заедно. Този анализ може да включва съществуващи хидроложки, геоложки и педоложки данни, както и данни за използването на земята, заустванията, водочерпенето и всякакви други, които са в състояние да дадат информация за:

След първоначалната характеризация, държавите-членки трябва да проведат последваща такава за тези подземни водни обекти или групи от обекти, за които се счита че са рискови по отношение достигането на целите, с цел установяване на по-прецизна оценка на значимостта на този риск, както и за определяне на мерките, изискуеми по член 11. За да постигне горните цели, това характеризиране трябва да включва съответната информация за влиянието на човешката дейност и, където е възможно за:

2.3. Преглед на влиянието от човешка дейност върху подземните води

За подземните водни обекти, пресичащи границите между две или повече държави-членки, или определени при първоначалното характеризиране, предприето в съответствие с раздел 2.1 като рискови по отношение достигането на целите по член 4, когато е възможно следва да бъде събрана и поддържана следната информация за всеки обект:

2.4. Преглед на влиянието на промените в нивата на подземните води

Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, включително като резултат от разглеждането на ефекта от състоянието на водите върху:

2.5. Преглед на влиянието на замърсяването върху качеството на подземните води

Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, параграф 5, където в резултат на въздействието на човешката дейност, както е определено в съответствие с член 5, параграф 1, подземният воден обект е толкова замърсен, че постигането на добро химическо състояние на подземните води не е възможно или е непропорционално скъпо.

Икономическият анализ съдържа достатъчно информация в необходимите детайли (вземайки предвид разходите, свързани със събирането на съответната информация), за да:

1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние

Хидроморфологични елементи, поддържащи биологичните

Химични и физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти

Качествените елементи, прилагани към изкуствените и силно модифицирани повърхностни водни обекти трябва да са същите като прилаганите към която и да е от четирите естествени категории повърхностни води, като се изберат най-подходящите за съответния силно модифициран или изкуствен воден обект.

1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние

Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води

Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши.

Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри.

Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши.

1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките

Биологични качествени елементи

Елемент

Отлично състояние

Добро състояние

Средно състояние

Фитопланктон

Таксономичната структура на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Средното изобилие на фитопланктон е в пълно съответствие със специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност.

Цъфтеж на планктона се наблюдава в честоти и с интензитет, съответстващи на специфичните за типа физикохимични условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонни видове в сравнение със специфичните за вида общности. Тези промени не определят засилен растеж на водораслите, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента.

Може да се наблюдава слабо увеличение в честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж.

Структурата на планктонните видове се различава умерено от специфичните за типа общности.

Изобилието е умерено нарушено и може да е до такава степен, че да предизвика значими нежелани нарушения в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи.

Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонен цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи.

Макрофити и фитобентос

Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитните и фитобентосни видове, в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не определят засилен растеж на фитобентосни или по-висши форми растения, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента.

Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от налични бактериални снопове и слоеве вследствие антропогенна дейност.

Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-нарушена отколкото при добро състояние.

Съществуват умерени промени в средното изобилие на макрофитни и фитобентосни видове.

Фитобентосната общност може да бъде нарушена и, в някои области, изместена от бактериални снопчета и пластове вследствие на антропогенни дейности.

Бентосна безгръбначна фауна

Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.

Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните не показва знаци на различие от непроменените нива

Нивото на разнообразието на безгръбначни видове не показва знаци на различие от непроменените условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности

Съотношението между чувствителните към нарушения видове в сравнение с нечувствителните показва слаби отклонения от нивата, специфични за типа.

Нивото на нарушенията в безгръбначните видове показва слаби следи от отклонения от специфичните за типа нива.

Структурата и изобилието на безгръбначните видове се различават умерено от специфичните за типа общности.

Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности.

Съотношението между чувствителните към нарушения видове и нечувствителните, както и нивото на разнообразието са чувствително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски от тези за добро състояние.

Рибна фауна

Структурата и изобилието на видовете отговаря изцяло или почти изцяло на непроменените условия.

Представени са всички чувствителни към нарушения специфичнични за типа видове.

Възрастовите структури на рибните общности показват малко знаци за антропогенни изменения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на някои определени видове.

Има слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за вида общности, главно вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични елементи.

Възрастовите структури на рибните общности показват знаци на нарушения в следствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични качествени елементи, а в някои случаи са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове.

Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните или хидроморфологични качествени елементи.

Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за антропогенни нарушения до степен на отсъствие в умерени пропорции на специфични за типа видове или твърде ниското им изобилие.

1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата

Биологични качествени елементи

Елемент

Отлично състояние

Добро състояние

Средно състояние

Фитопланктон

Таксономичната структура и изобилие на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност.

Цъфтеж на планктон възниква с честота и интензитет, които са в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите или седимента.

Може да възникне слабо увеличение на честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж.

Структурата и изобилието на планктонни видове се различават умерено от специфичните за типа общности.

Биомасата е умерено променена и може да доведе до значими нежелани промени в условията на други биологични качествени елементи и физико-химичното качество на водите или седимента.

Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци могат да възникнат упорити цъфтежи.

Макрофити и фитобентос

Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитни и фитобеносни видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на фитобентос или по-висши форми на растителност, които да доведат до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите.

Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от съществуващи бактериални снопчета или слоеве вследствие антропогенна дейност.

Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от наблюдаваната при добро качество.

Наблюдават се умерени промени в средното изобилие на макрофити и фитобентос.

Фитобентосната общност може да бъде нарушена и в някои области изместена от съществуващи бактериални снопчета и слоеве в резултат антропогенни дейности.

Бентосна безгръбначна фауна

Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.

Отношението на чувствителните към нарушения видове към нечувствителните не показва знаци за изкривявания на непроменените нива

Нивото на разнообразие за безгръбначните видове не показва знаци за изкривявания на непроменените нива

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности.

Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните показва слаби знаци за отклонения от специфичните за типа нива.

Нивото на разнообразие на безгръбначните видове показва слаби знаци за отклонение от специфичните за типа нива.

Структурата и изобилието на безгръбначни видове се различават умерено от специфичните за типа условия

Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности.

Отношението между чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и тези при добро състояние

Рибна фауна

Структурата и изобилието на видовете отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Представени са всички специфични за типа видове.

Възрастовите структури на рибните общности показват слаби знаци за антропогенни отклонения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за типа общности, вследствие антропогенно въздействие върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи.

Възрастовите структури на рибните общности показват знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи и в някои случаи са определящи за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове.

Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи.

Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи до степен на отсъствие на специфични за типа видове или много ниското им изобилие.

1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води

Биологични качествени елементи

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Фитопланктон	Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия.	Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи.	Структурата и изобилието на фитопланктонни видове се различават умерено от специфичните за типа условия. Биомасата е умерено нарушена и може да доведе до значими нежелани промени в баланса на условията за други биологични качествени елементи. Може да възникне умерено повишение на честотата и интензитета на цъфтежите на планктон. През летните месеци е възможна появата на упорити цъфтежи.
Макроалгии	Структурата на макроалгалните видове е в зависимост от непроменените условия. Няма откриваеми промени в макроалгалния слой поради антропогенни дейности.	Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макроалгалните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са определящи за повишен растеж на фитобентос или по-висши форми растителност, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите.	Структурата на макроалгалните видове умерено се различава от специфичните за типа условия и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макроалгални видове, които могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект.
Покритосеменни	Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия Няма откриваеми промени в изобилието на покритосеменните поради антропогенни дейности.	Съществуват слаби промени в структурата на покритосеменните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Изобилието на покритосеменни показва слаби признаци на нарушения.	Структурата на покритосеменните видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени нарушения в изобилието на покритосеменни видове.
Бентосна безгръбначна фауна	Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове, свързвани с непроменените условия.	Нивото на разнообразието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани със специфичните за типа условия Представени са повечето от чувствителните видове специфични за типа общности.	Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначни видове са умерено извън границите, свързвани със специфичните за типа условия. Откриват се видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности
Рибна фауна	Структурата и изобилието на видовете е в зависимост от непроменените условия.	Изобилието на чувствителни към нарушения видове показва слаби признаци на изменения на специфичните за типа условия в следствие антропогенни влияния върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи	Отсъстват умерено пропорционално количество от специфичните за типа чувствителни към нарушения видове в резултат на антропогенни влияния върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи

1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води

1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни обекти

Елемент	Максимален екологичен потенциал	Добър екологичен потенциал	Среден екологичен потенциал
Биологични качествени елементи	Стойностите на съответните биологични качествени елементи отразяват, доколкото е възможно, свързаните с най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект, при условие че физическите условия са резултантни от изкуствените или силно-модифицирани характеристики на водния обект.	Съществуват слаби промени в стойностите на съответните биологични качествени елементи, в сравнение с тези при максимален екологичен потенциал.	Съществуват умерени промени в нивата на съответните биологични качествени елементи, в сравнение със стойностите при максимален екологичен потенциал. Тези стойности са значително по-променени от тези при добро качество.
Хидроморфологични елементи	Хидроморфологичните условия са в съответствие с единствените влияния върху повърхностните водни обекти, а именно тези в резултат на изкуствените или силно модифицирани характеристики на водния обект след всички предприети мерки за подобрение, осигуряващи приближаването да екологичния континуум, и особено подобряващите фауната и съответните хайверни и живораждащи видове.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Физикохимични елементи
Общи условия	Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия свързвани с типовете повърхностни водни обекти най-близко сравними със съответните изкуствените или силно модифицирани обекти. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на температурата, кислородния баланс и pH са в съответствие с тези на най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект при непроменени условия.	Стойностите на физико-химичните елементи са в рамките, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Температурата и pH не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични синтетични замърсители	Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба.	Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични несинтетични замърсители	Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия на типа повърхностен воден обект, най-близко сравним с изкуствения или силно модифициран обект. (фонови нива = фн)	Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (1) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
(1) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

1.2.6. Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки

При определянето на различни екологични качествени стандарти за замърсителите, описани в точки 1 — 9 на приложение VIII с цел опазване живата част на водните екосистеми, държавите-членки действат в съответствие със следващите разпоредби. Стандартите могат да бъдат определяни за води, седимент или живата част на екосистемата.

Когато е възможно се събират както обикновените, така и интензивни данни за видовете, описани по-долу, които присъстват в разглеждания воден обект, както и за всички други водни видове, за които има налични данни. Основният „комплект“ видове е:

Определяне на екологични качествени стандарти

За определяне на максималната средна годишна концентрация се прилага следната процедура:

1.3. Мониторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води

В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите-членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни.

На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите-членки на програми за проучвателен мониторинг.

Държавите-членки ще наблюдават параметрите, показателни за състоянието на всеки съответен качествен елемент. При избора на параметри за биологичните качествени елементи, държавите-членки ще определят подходящи таксономични нива, изискуеми за постигане съответна надеждност и прецизност в класификацията на качествените елементи. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност от резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да присъстват в плана.

Държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг, с цел осигуряване на информация за:

Резултатите от мониторинга се преразглеждат и използват в комбинация с процедурата за оценка на въздействията, описана в приложение II за определяне изискванията на програмите за мониторинг в текущия и следващите планове за управление на речни басейни.

Наблюдаващ мониторинг се провежда на достатъчен брой повърхностни водни обекти, така че да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води във всеки водосбор или под-водосбори в района на речния басейн. При избора на тези обекти държавите-членки осигуряват провеждането на мониторинг в пунктове, където:

във всички други обекти, позволяващи да се изчисли товара от замърсителите, пренесен през границите на държавите-членки и прехвърлен в морската среда.

За период от една година във времето, покрито от действието на плана за управление на речен басейн се провежда наблюдаващ мониторинг за всеки мониторингов пункт на:

освен ако предишният наблюдаващ мониторинг не е показал, че съответния воден обект е достигнал добро състояние и няма доказателства за промени при прегледа на влиянията от човешка дейност по приложение II. В тези случаи наблюдаващия мониторинг се провежда веднъж на всеки три плана за управление на речния басейн.

Програмата може да бъде допълвана и изменяна през периода, покрит от действието на плана за управление на речния басейн съобразно информацията, получена като част от изискванията на приложение II или настоящоtо приложение, което може да доведе до намаляване на честотите в случаите, за които се счита, че влиянията са незначителни или съответният товар е премахнат.

Оперативен мониторинг се провежда за водни обекти, които на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II или на наблюдаващ мониторинг са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4, както и за водни обекти, в които се заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества. За приоритетните вещества пунктовете за мониторинг се избират съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва:

За да се прецени големината на товарите, на които са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки извършват мониторинг на тези качествени елементи, които са показателни за въпросните товари. За да се прецени влиянието на тези товари, държавите-членки извършват мониторинг на:

и ще служи за получаване на информация за установяването на програма от мерки за достигане на екологичните цели и специфични мерки, необходими за отстраняване на ефекта от инцидентните замърсявания.

За периода на наблюдаващия мониторинг се прилагат честотите за мониторинг на параметрите, показателни за физико-химичните качествени елементи дадени по-долу, освен ако не са установени по-големи интервали на базата на техническите познания и експертната преценка. За биологичните или хидроморфологичните качествени елементи, мониторинг се провежда поне веднъж за периода на наблюдаващия мониторинг.

Що се отнася до оперативния мониторинг, честотите, изискуеми за всеки параметър се определят от държавите-членки така че да осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент. Като ръководна линия, мониторинг се провежда на интервали, ненадвишаващи дадените в таблицата по-долу, освен ако не са установени по-дълги на базата на техническите познания и експертната преценка.

Честотите се избират така че да достигнат приемливо ниво на надеждност и прецизност. Изчисленията на надеждността и прецизността, получени чрез използваната мониторингова система се посочват в плана за управление на речния басейн.

Честотите за мониторинг се избират като се държи сметка за променливостта на параметрите вследствие както на естествени, така и на антропогенни условия. Времето, в което се провежда мониторинг се избира така че да минимизира влиянието на сезонните промени в резултата, като по този начин се осигури отразяването от резултатите на промените във водния обект в резултат на промени поради антропогенни натоварвания. Трябва да се провежда допълнителен мониторинг през различните сезони на годината за достигането на тази цел.

1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии

Програмите за мониторинг, изисквани по-горе, трябва да бъдат допълнени с цел изпълнение на следните изисквания:

Повърхностни водни обекти, определени по член 7 и осигуряващи повече от средно 100 м3 на ден, се определят като пунктове за мониторинг и да се подложат на допълнителен мониторинг за да отговарят на изискванията на посочения член. Такива обекти се подлагат на мониторинг за всички приоритетни вещества, както и за други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да повлияят на състоянието на водния обект и които се контролират от разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с честотите, дадени по-долу:

Области на защита на местообитания и видове

Водните обекти, формиращи тези области се включват в програмата за оперативен мониторинг, спомената по-горе, когато на основата на оценка на влиянията от наблюдаващия мониторинг те са били определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели по член 4. Мониторингът се провежда с цел оценка големината и влиянието на всички съответни значителни товари върху тези обекти и, когато е необходимо, оценка на промените в състоянието на тези обекти в следствие програмите от мерки. Мониторингът трябва да продължи до момента, в който областите удовлетворят изискванията на законодателството по отношение на водите, съгласно които те са били определени и достигнат целите по член 4.

1.3.6. Стандарти за мониторинг на качествени елементи

Методите, използвани за мониторинг на типовите параметри, трябва да са в съответствие с международните стандарти, описани по-долу или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост.

Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят

Стандарти за хидроморфологичните параметри

1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние

1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг

1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното сътояние и екологичния потенциал

1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние

Когато воден обект постигне съответствие с всички екологични качествени стандарти, установени в приложение IX, член 16 и друго съответно законодателство на Общността, установяващо такива стандарти, той ще бъде регистриран като постигнал добро химично състояние. В противен случай, водният обект ще се регистрира като непостигнал добро химично състояние.

2.1. Количествено състояние на подземните води

2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние

2.2. Мониторинг на количественото състояние на подземните води

2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води

Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг трябва да е така устроена, че да осигурява надеждна оценка на количественото състояние на подземните водни обекти или групи от обекти, включително оценка на наличните ресурси на подземни води. Държавите-членки ще приложат карта или карти, показващи мрежата за мониторинг на подземни води към плана за управление на речния басейн.

Мрежата ще включва достатъчно представителни пунктове за мониторинг за целите на изчисленията на нивата на подземни води във всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането и особено:

Честотата на наблюденията трябва да бъде достатъчна за да позволи оценката на количественото състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането. А именно:

2.2.4. Тълкуване и представяне на количественото състояние на подземните води

Резултатите, получени от мрежата за мониторинг на подземните водни обекти или групи обекти се използват за оценка на количественото състояние на този обект или обекти. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта на резултантната оценка на количественото състояние на подземните води, кодирана цветно в съответствие със следния режим:

2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води

2.3.2. Определение за добро състояние на подземните води

2.4. Мониторинг на химичното състояние на подземните води

Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг е устроена така, че да осигурява подробни и детайлни данни за химичното състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн и да открива присъствието на дългосрочни антропогенно предизвикани възходящи тенденции в замърсителите.

На база характеризирането и оценка на въздействието, проведени в съответствие с член 5 и приложение II, държавите-членки ще установят програма за наблюдаващ мониторинг за всеки период на приложение на плана за управление на речния басейн. Резултатите от тази програма ще се използват за установяването на програма за оперативен мониторинг, която да се прилага за оставащия период на плана.

Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност на резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да бъдат дадени в плана.

Наблюдаващият мониторинг се провежда с цел:

Достатъчно пунктове за мониторинг се избират за всеки от следните:

Следната комбинация от основни параметри трябва да бъде наблюдавана за всички избрани подземни водни обекти:

Обектите, определени в съответствие с приложение II като силно рискови по отношение невъзможността да достигнат добро състояние се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които са определящи за влиянието на тези товари.

Трансгранични водни обекти се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които се отнасят до опазването на всички видове употреба, предоставени от водния обект.

Оперативен мониторинг се предприема в периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с цел:

Оперативен мониторинг се провежда за всички онези подземни водни обекти, които на база оценка на въздействието, проведена в съответствие с приложение II и наблюдаващия мониторинг са определени като рискови по отношение невъзможността за достигане целите по член 4. Изборът на пунктове за мониторинг отразява оценката за това, доколко представителни са данните от мониторинга в този пункт по отношение качеството на съответния подземен воден обект или обекти.

Оперативният мониторинг се провежда за периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с честоти, достатъчни за откриването на въздействията на съответните товари, но най-малко веднъж годишно.

2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите

Държавите-членки ще използват данните от наблюдаващия и оперативния мониторинг при определянето на дългосрочните антропогенно предизвикани възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, както и обръщането на тези тенденции. Определя се базова година или период, от който да започне пресмятането на определянето. Изчисленията на тенденциите се правят за воден обект или, ако е подходящо, за група подземни водни обекти. Обръщането на тенденциите се изразява статистически и да се посочва нивото на надеждност, свързано с определянето.

2.4.5. Тълкуване и представяне на химичното състояние на подземните води

При оценката на състоянието, резултатите от отделните пунктове за мониторинг на целия подземен воден обект се разглеждат цялостно за целия обект. Без това да влияе на съответните директиви, за достигането на добро състояние от подземния воден обект по отношение тези химични параметри, за които в законодателството на Общността са установени екологични качествени стандарти,

Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта за химичното състояние на подземните води, кодирана цветно, както е показано по-долу:

Държавите-членки ще покажат посредством черни точки на картата онези подземни водни обекти, които са обект на значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, получени в следствие влиянието на човешката дейност. Обръщането на тенденциите ще се покаже на картата посредством сини точки.

Тези карти се включат в плана за управление на речни басейни.

2.5. Представяне на състоянието на подземните води

Във всеки план за управление на речен басейн държавите-членки ще предоставят карта на количественото състояние и химичното състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, кодирана цветно в съответствие с изискванията на раздели 2.2.4 и 2.4.5. Държавите-членки могат да изберат вместо предоставянето на отделни карти съгласно раздели 2.2.4 и 2.4.5, представяне на определянето в съответствие с изискванията на раздел 2.4.5 на картата, изискуема по този раздел за всички обекти, които са обект на значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсителите или някакво обръщане на тези тенденции.

СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПРОГРАМИТЕ ОТ МЕРКИ

Следният подробен списък от допълнителни мерки, които държавите-членки могат да приемат в рамките на всеки район на речен басейн като част от програмата от мерки, изискуема по член 11, параграф 4:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН СПИСЪК НА ГЛАВНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ И ЕКОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ СТАНДАРТИ

„Емисионните ограничения“ и „качествените цели“, установени съгласно дъщерните директиви на директива 76/464/ЕИО се разглеждат като норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти и за целите на настоящата директива. Те са установени в следните директиви:

СПИСЪК НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ВЕЩЕСТВА В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКАТА ЗА ВОДИТЕ

Номер	Номер по САS (1)	ЕС номер (2)	Име на приоритетното вещество (3)	Определено като приоритетно опасно вещество
(1)	15972-60-8	240-110-8	Алахлор
(2)	120-12-7	204-371-1	Антрацен	X
(3)	1912-24-9	217-617-8	Антразин
(4)	71-43-2	200-753-7	Бензен
(5)	Не се прилага	Не се прилага	Бромиран дифенилетер (4)	X (5)
(5)	32534-81-9	Не се прилага	Пентабромодифенилетер (номера на еднородни вещества 28, 47, 99, 100, 153 and 154)
(6)	7440-43-9	231-152-8	Кадмий и неговите съединения	X
(7)	85535-84-8	287-476-5	Хлороалкани, C10-13 (4)	X
(8)	470-90-6	207-432-0	Хлорфенвинфос
(9)	2921-88-2	220-864-4	Хлорпирифос (хлорпирифос-етил)
(10)	107-06-2	203-458-1	1,2-дихлороетан
(11)	75-09-2	200-838-9	Дихлорметан
(12)	117-81-7	204-211-0	Ди(2-етилхексил)-фталат (DEHP)
(13)	330-54-1	206-354-4	Диурон (Diuron)
(14)	115-29-7	204-079-4	Ендосулфан	X
(15)	206-44-0	205-912-4	Флуоранте (6)
(16)	118-74-1	204-273-9	Хексахлорбензен	X
(17)	87-68-3	201-765-5	Хексахлоробутадиен	X
(18)	608-73-1	210-158-9	Хексахлороциклохексан	X
(19)	34123-59-6	251-835-4	Изопротурон
(20)	7439-92-1	231-100-4	Олово и неговите съединения
(21)	7439-97-6	231-106-7	Живак и неговите съединения	X
(22)	91-20-3	202-049-5	Нафталин
(23)	7440-02-0	231-111-14	Никел и неговите съединения
(24)	25154-52-3	246-672-0	Нонилфенол	X
(24)	104-40-5	203-199-4	(4-нонилфенол)	X
(25)	1806-26-4	217-302-5	Октилфенол
(25)	140-66-9	Не се прилага	(4-(1,1′,3,3′-тетраметилбутил)-фенол)
(26)	608-93-5	210-172-5	Пентахлоробензен	X
(27)	87-86-5	231-152-8	Пентахлорфенол
(28)	Не се прилага	Не се прилага	Полициклични ароматни въглеводороди	X
	50-32-8	200-028-5	(Бензо(а)пирен)	X
	205-99-2	205-911-9	(Бензо(b)флуорантен)	X
	191-24-2	205-883-8	(Бензо(g,h,i)перилен)	X
	207-08-9	205-916-6	(Бензо(k)флуорантен)	X
	193-39-5	205-893-2	(Индено(1,2,3-cd)пирен)	X
(29)	122-34-9	204-535-2	Симазин
(30)	Не се прилага	Не се прилага	Съединения на трибутилтинкалай	X
(30)	36643-28-4	Не се прилага	(Трибутилтинкалай катион)	X
(31)	12002-48-1	234-413-4	Трихлоробензени
(32)	67-66-3	200-663-8	Трихлорометан (хлороформ)
(33)	1582-09-8	216-428-8	Трифлуралин
(1) CAS: Служба за химически реферати. (2) ЕС номер: Списък на Европейската инвентаризация на наличните търговски химически вещества (EINECS) или списък на оповестените химически вещества (ELINCS). (3) Когато са селектирани групите вещества, типичният представител на групата е посочен като индикативен показател (в скоби и без номер). За тези групи вещества индикативният показател трябва да бъде определен чрез аналитичния метод. (4) Тези групи вещества обикновено включват значителен брой индивидуални съединения. Към настоящия момент не е възможно да бъдат предоставени подходящи насочващи параметри. (5) Само пентабромобифенилетер (номер по CAS 32534-81-9). (6) Флуорантенът е включен в списъка като показател за други, по-опасни полиароматни въглеводороди.

Система A: Екорегиони на преходни води и крайбрежни води

В своя доклад съгласно член 17, параграф 3 с помощта на държавите-членки Комисията ще включи анализ, основан на съотношението цена—качество.

( 4 ) Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ C 150, 28.5.1999 г., стр. 419), потвърдено на 16 септември 1999 г., и Обща позиция на Съвета от 22 октомври 1999 г.(ОВ C 343, 30.11.1999 г., стр. 1). Решение на Европейския парламент от 7 септември 2000 г. и Рещение на Съвета от 14 септември 2000 г.

( 8 ) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

( 16 ) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 98/83/ЕО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

( 18 ) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377,31.12.1991 г., стр. 48).

( 20 ) ОВ L 135, 30.5.1991, стр. 40, Директива, изменена с Директива 98/15/ЕО на Комисията (ОВ L 67, 7.3.1998, стр. 29).

( 24 ) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 98/47/ЕО (ОВ L 191, 7.7.1998, стр. 50).

( 26 ) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО.

( 27 ) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29. Решение, последно изменено с Акта за присъединяване от 1994 г.

( 28 ) ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

( 29 ) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

( 30 ) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО.

( 31 ) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 98/15/ЕО (ОВ L 67, 7.3.1998 г., стр. 29).

( 32 ) ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

( 33 ) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

( 35 ) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 97/62/ЕО (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42).

( 36 ) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/49/ЕО (ОВ L 223, 13.8.1997 г., стр. 9).

( 39 ) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО (ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5).

		Официален вестник
		No	page	date
M1	РЕШЕНИЕ № 2455/2001/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 ноември 2001 година	L 331	1	15.12.2001
►M2	ДИРЕКТИВА 2008/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година	L 81	60	20.3.2008
►M3	ДИРЕКТИВА 2008/105/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година	L 348	84	24.12.2008
►M4	ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 23 април 2009 година	L 140	114	5.6.2009

	Фактор на безопасност
Поне едни интензивни данни L(E)C50 за всяко от трите нива на основния комплект	1 000
Едни обикновени NОЕО (или за риби или за Дафниа или представителни организми за солени води)	100
Две обикновени NОЕО за видовете представени в две нива (риби и/или Дафниа или представителни организми за солени води и/или алгии)	50
Обикновени NОЕО за поне три вида (обикновено риби, Дафниа или представителни организми за солени води и алгии) представящи трите нива	10
Други, включително данни от мястото или моделни екосистеми, позволяващи да се определят и приложат по-прецизни фактори на безопасност	Преценка за всеки отделен случай

Качествен елемент	Реки	Езера	Преходни	Крайбрежни
Биологични
Фитопланктон	6 месеца	6 месеца	6 месеца	6 месеца
Друга водна флора	3 години	3 години	3 години	3 години
Макро безгръбначни	3 години	3 години	3 години	3 години
Риби	3 години	3 години	3 години
Хидроморфологични
Общности	6 години
Хидрология	непрекъснат	1 месец
Морфология	6 години	6 години	6 години	6 години
Физико-химични
Заливаемост	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Окисляемост	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Соленост	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Хранително състояние	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Киселинно състояние	3 месеца	3 месеца
Други замърсители	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Приоритетни вещества	1 месец	1 месец	1 месец	1 месец

Обслужвана община	Честота
< 10 000	4 пъти годишно
10 000 до 30 000	8 пъти годишно
> 30 000	12 пъти годишно

ISO 5667-3: 1995	Качество на водите — Пробовземане — ЧАСТ 3: Ръководство за опазване и съхранение на пробите
EN 27828: 1994	Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за пробовземане на бентосни макробезгръбначни
EN 28265: 1994	Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за съставяне и употреба на тестове за количество за бентосни макробезгръбначни и каменни субстрати в дълбоки води
EN ISO 9391: 1995	Качество на водите — Пробовземане в дълбоки води за макробезгръбначни — Ръководство за употреба на колонизационни, качествени и количествени тестове.
EN ISO 8689 - 1:1999	Биологична класификация на реките ЧАСТ I: Ръководство за тълкуване на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води
EN ISO 8689 - 2:1999	Биологична класификация на водите ЧАСТ II: Ръководство за представяне на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води

1.	СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ
1.1.	Качествени елементи за класификация на екологичното състояние
1.1.1.	Реки
1.1.2.	Езера
1.1.3.	Преходни води
1.1.4.	Крайбрежни води
1.1.5.	Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти
1.2.	Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние
1.2.1.	Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките
1.2.2.	Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата
1.2.3.	Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води
1.2.4.	Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води
1.2.5.	Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицираните или изкуствени водни обекти
1.2.6.	Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки
1.3.	Мониторинг на екологичното състояние и химичното състояние на повърхностните води
1.3.1.	Описание на наблюдаващия мониторинг
1.3.2.	Описание на оперативния мониторинг
1.3.3.	Описание на проучвателния мониторинг
1.3.4.	Честоти на мониторинга
1.3.5.	Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии
1.3.6.	Стандарти за мониторинг на качествените елементи
1.4.	Класификация и представяне на екологичното състояние
1.4.1.	Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг
1.4.2.	Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното състояние и екологичния потенциал
1.4.3.	Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние
2.	ПОДЗЕМНИ ВОДИ
2.1.	Количествено състояние на подземните води
2.1.1.	Параметри за класификация на количественото състояние
2.1.2.	Определение за количествено състояние
2.2.	Мониторинг на количественото състояние на подземните води
2.2.1.	Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води
2.2.2.	Гъстота на пунктовете за мониторинг
2.2.3.	Честота на мониторинга
2.2.4.	Интерпретиране и представяне на количественото състояние на подземните води
2.3.	Химично състояние на подземните води
2.3.1.	Параметри за определяне химичното състояние на подземните води
2.3.2.	Определение за добро химично състояние на подземните води
2.4.	Мониторинг на химичното състояние на подземните води
2.4.1.	Мрежа за мониторинг на подземните води
2.4.2.	Наблюдаващ мониторинг
2.4.3.	Оперативен мониторинг
2.4.4.	Определяне на тенденциите при замърсителите
2.4.5.	Интерпретиране и представяне на химичното състояние на подземните води
2.5.	Представяне състоянието на подземните води

Класификация на екологичното състояние	Цветен код
Отлично	Син
Добро	Зелен
Средно	Жълт
Недобро	Оранжев
Лошо	Червен

Класификация на екологичния потенциал	Цветен код
Класификация на екологичния потенциал	изкуствени водни обекти	силно модифицирани
Добър и по-висок	Зелено със светлозелени линии	Зелено с тъмнозелени линии
Среден	Жълто със светложълти линии	Жълто с тъмножълти линии
Недобър	Оранжево със светлооранжеви линии	Оранжево с тъмнооранжеви линии
Лош	Червено със светлочервени линии	Червено с тъмночервени линии

Класификация на химичното състояние	Цветен код
Добро	Син
Непостигнато добро	Червен