01998L0006 — BG — 28.05.2022 — 001.001

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА 98/6/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета

от 16 февруари 1998 година

относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите

(ОВ L 080, 18.3.1998 г., стp. 27)

Изменена с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/2161 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2019 година

  L 328

7

18.12.2019



▼B

ДИРЕКТИВА 98/6/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета

от 16 февруари 1998 година

относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите



Член 1

Настоящата директива има за цел да предвиди обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите и да се улесни сравнението на цените.

Член 2

За целите на настоящата директива:

а) 

продажна цена е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща в себе си всички дължими данъци и такси;

б) 

цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти;

в) 

стоки, продавани в насипно състояние, са стоките, които не са предварително опаковани и се претеглят в присъствието на потребителя;

г) 

търговец означава всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, които попадат в обхвата на неговата търговска или професионална дейност;

д) 

потребител означава всяко физическо лице, което купува стока за цели, които не попадат в обхвата на неговата търговска или професионална дейност.

Член 3

1.  
Продажната цена и цената за единица мярка се обозначават за всички стоки, посочени в член 1, като обозначението на цената за единица мярка е предмет на разпоредбите от член 5. Не е необходимо обозначаване на цената за единица мярка, ако тя е еднаква с продажната цена.
2.  

Държавите-членки могат да решат да не прилагат параграф 1 по отношение на:

— 
стоките, които се влагат при извършването на услуга,
— 
продажби на търг или продажба на произведения на изкуството или антики.
3.  
За стоки, продавани в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
4.  
Всяка реклама, която посочва продажната цена на стоките, определени в член 1, трябва да посочи също и цената за единица мярка, предмет на разпоредбите на член 5.

Член 4

1.  
Продажната цена и цената за единица мярка трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, и ясно и четливо изписани. Държавите-членки могат да предвидят ограничаване на максималния брой на обозначените цени.
2.  
Цената за единица мярка се отнася до количеството, обявено в съответствие с националните и общностните разпоредбите.

Когато национални или общностни разпоредби изискват посочване на нетното тегло и на нетното сухо тегло на някои предвари телно опаковани стоки, е достатъчно да се посочи цената за единица мярка на нетното сухо тегло.

Член 5

1.  
Държавите-членки могат да освободят от задължението да се посочва цената за единица мярка на стоките, за които подобно посочване не е подходящо поради естеството или целта на стоката или би могло да доведе до объркване.
2.  
С цел прилагането на параграф 1 в случаите на нехранителни стоки държавите-членки могат да изготвят списък на стоки или групи стоки, за които задължението да се посочва цената за единица мярка остава в сила.

Член 6

Ако задължението да се посочва цената за единица мярка представлява прекомерно натоварване за някои малки фирми за продажба на дребно поради броя на продаваните стоки, площта за продажба, характера на мястото за продажба, специфичните условия за продажба, където потребителят няма пряк достъп до стоката или за някои форми на упражняване на търговска дейност като някои видове търговски пътници, държавите-членки могат да предвидят правото да се въздържат за един преходен период след датата, посочена в член 11, параграф 1, от прилагане на задължението да се посочва цената за единица мярка на стоки, различни от продаваните на едро, които се продават от споменатите фирми, по силата на член 12.

▼M1

Член 6а

1.  
При всяко обявяване на намаляване на цената се посочва предишната цена, прилагана от търговеца за определен период от време преди въвеждането на намалението на цената.
2.  
„Предишна цена“ означава най-ниската цена, прилагана от търговеца за период от време не по-кратък от 30 дни преди въвеждането на намалението на цената.
3.  
Държавите членки могат да предвидят различни правила за стоки, чието качество подлежи на бързо влошаване или които имат кратък срок на годност.
4.  
Когато продуктът е на пазара от по-малко от 30 дни, държавите членки могат също така да предвидят по-кратък период от време от периода, посочен в параграф 2.
5.  
Държавите членки могат да предвидят, че при прогресивно намаляване на цената предишната цена е цената без намалението ѝ преди първото въвеждане на намалението на цената.

▼B

Член 7

Държавите-членки предвиждат съответни мерки за информиране на всички заинтересовани лица в съответствие с националното законодателство, в което се транспонира настоящата директива.

▼M1

Член 8

1.  
Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
2.  

Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а) 

естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б) 

предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в) 

всякакви предходни нарушения на търговеца;

г) 

придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца в следствие на нарушението, ако има съответни данни за това;

д) 

санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 )

е) 

всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3.  
Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

▼B

Член 9

1.  
Преходният период от девет години, посочен в член 1 от Директива 95/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 ноември 1995 г. за изменение на Директива 79/581/ЕИО относно защитата на потребителите при обозначаване цените на хранителните стоки и Директива 88/314/ЕИО относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на нехранителните стоки ( 2 ), се удължава до датата, посочена в член 11, параграф 1 от настоящата директива.
2.  
Директиви 79/581/ЕИО и 88/314/ЕИО се отменят от датата, посочена в член 11, параграф 1 от настоящата директива.

Член 10

Настоящата директива не възпрепятства държавите-членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора.

Член 11

1.  
Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 18 март 2000 г. Те информират незабавно Комисията за това. Приетите разпоредби следва да се прилагат от посочената дата.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  
Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
3.  
Държавите-членки съобщават разпоредбите, определящи санкциите, посочени в член 8, и всички бъдещи промени.

Член 12

Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от три години след датата, посочена в член 11, параграф 1, изчерпателен доклад за прилагането на настоящата директива, и по-специално прилагането на член 6 от нея, придружен с предложение.

Европейският парламент и Съветът на това основание преразглеждат разпоредбите на член 6 и в съответствие с Договора вземат мерки по предложението, посочено в първия параграф, не по-късно от три години след неговото представяне от Комисията.

Член 13

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.


( 1 ) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

( 2 ) ОВ L 299, 12.12.1995 г., стр. 11.