Молба за освобождаване от задължение по това споразумение се отправя към Министерската конференция за разглеждане в съответствие с практиката на вземане на решения с консенсус. Министерската конференция определя срок за разглеждане на молбата, който не може да надвишава 90 дни. Ако не се постигне консенсус по време на определения период, каквото и да било решение относно освобождаването от задължение се взема с мнозинство от три четвърти от страните членки.

Молба за освобождаване от задължение по многостранните търговски споразумения в Приложения 1А или 1Б или 1В и приложенията към тях се предоставя първоначално съответно на Съвета по търговия със стоки, Съвета по търговия с услуги или Съвета по ТРИПС за разглеждане в срок, който не може да надвишава 90 дни. В края на определения период съответният съвет представя доклад на Министерската конференция.

Общото споразумение за митата и търговията (1994) се състои от:

Обяснителни бележки

За да се гарантира прозрачност на законните права и задължения, произтичащи от чл. II, параграф. 1, буква б), характерът и равнището на посочените в този текст „други мита или такси“, които се прилагат за позиции с обвързани мита и за които се отнася разпоредбата, следва да бъдат вписани в Списъка на отстъпките, приложен към ГАТТ (1994), срещу съответната митническа позиция, за която се отнасят. Разбира се, подобно вписване не променя правния характер на понятието „други мита или такси“.

По смисъла на чл. II датата, от която стават задължителни „другите мита или такси“ е 15 април 1994 г. Затова „други мита или такси“ следва да бъдат вписани в списъците на равнищата с прилагания на тази дата размер. При всяко последващо предоговаряне на съществуваща вече отстъпка или при договаряне на нова отстъпка датата на прилагане е датата на включването на новата отстъпка за съответната митническа позиция в съответния списък. Независимо от това датата на документа, чрез който отстъпката по дадена митническа позиция се включва за първи път в ГАТТ (1947) или ГАТТ (1994), следва да продължава да бъде вписвана в колонка 6 от общите списъци.

„Други мита или такси“ следва да бъдат вписвани съобразно всички обвързвания на митата.

Когато дадена митническа позиция вече е била предмет на отстъпка, размерът на „други мита или такси“, отбелязан в съответния списък, не може да бъде по-голям от първоначално вписания в списъка размер на отстъпката. Всяка страна членка може да оспорва съществуването на „друго мито или такса“ въз основа на това, че към датата на първоначалното обвързване на митото за позицията „друго мито или такса“ не са съществували, както и съответствието на вписания размер на всяко „друго мито или такса“ с предишно ниво на обвързване в рамките на три години след датата на влизане в сила на Споразумението за СТО или три години след датата на депозиране при Генералния директор на СТО на документа, включващ съответния списък в ГАТТ (1994), ако тази дата е по-късна.

Вписването на „други мита или такси“ в списъците не ограничава тяхното съответствие с правата и задълженията по ГАТТ (1994), с изключение на посочените в параграф 4. Всички страни членки запазват правото си да оспорват по всяко време съответствието на каквито и да било „други мита или такси“ с посочените задължения.

За целите на тази договореност разпоредбите на член ХХII и член ХХIII от ГАТТ (1994) следва да се прилагат така, както са разработени, и се прилагат съгласно Договореността относно уреждането на спорове.

„Други мита или такси“, пропуснати в даден списък към датата на депозиране на документа за включване на съответния списък в ГАТТ (1994) при Генералния директор на договарящите се страни по ГАТТ (1947) преди влизането в сила на Споразумението за СТО или след това при Генералния директор на СТО, не се добавят впоследствие към списъка и всяко „друго мито или такса“, вписани с по-малка величина в сравнение с размера към датата на прилагане, не се възстановяват на това ниво, освен ако допълненията или промените не се извършат в рамките на шест месеца след датата на депозиране на документа.

Решението по параграф 2 относно датата на прилагане на всяка отстъпка по смисъла на чл. II, параграф 1, буква б) от ГАТТ (1994) отменя решението относно датата на прилагане, прието на 26 март 1980 година (ОАИД 27S/24).

За да осигурят прозрачност на дейността на държавните търговски предприятия, страните членки нотифицират Съвета по търговията със стоки за съществуването на тези предприятия, за да бъде направен преглед от работна група, която трябва да бъде създадена съгласно параграф 5, в съответствие със следното работно определение:

„Държавни и недържавни предприятия, включително маркетингови съвети, на които са предоставени изключителни или специални права или привилегии, включително законови или конституционни правомощия, при упражняването на които те влияят чрез своите покупки или продажби върху големината или насочеността на вноса или износа.“

Изискването за нотифициране не се отнася до вноса на стоки за незабавно или крайно потребление за държавни нужди или за нуждите на някое от гореописаните предприятия и не по друг начин, освен за препродажба или употреба при производството на стоки за продажба.

Всяка страна членка следва да прави преглед на политиката си с оглед представянето на нотификации относно държавните търговски предприятия в Съвета по търговията със стоки, като взема предвид разпоредбите на тази договореност. При извършването на подобен преглед всяка страна членка трябва да отчита необходимостта от осигуряване на максимално възможната прозрачност в нотификациите, за да позволи извършването на ясна преценка на начина на действие на посочените предприятия и влиянието на техните дейности върху международната търговия.

Нотификациите следва да се изготвят в съответствие с въпросника за държавната търговия, приет на 24 май 1960 г. (ОАИД 9S/184—185), като се приема, че страните членки уведомяват за предприятията, посочени в параграф 1, независимо от това дали има фактически извършен внос или износ.

Всяка страна членка, която има основания да счита, че друга страна членка не изпълнява в необходимата степен задължението си за нотифициране, може да постави въпроса пред съответната страна членка. Ако въпросът не намери задоволително решение, страната членка може да направи контранотификация до Съвета по търговията със стоки за разглеждане от работна група, която се създава съгласно параграф 5, като едновременно с това информира заинтересованата страна членка.

Трябва да бъде създадена работна група, която от името на Съвета по търговията със стоки трябва да извършва преглед на нотификациите и контранотификациите. В рамките на този преглед и независимо от чл. ХVII, параграф 4, буква в) Съветът по търговията със стоки може да отправя препоръки относно съответствието на нотификациите и необходимостта от по-нататъшна информация. Работната група трябва да прави също преглед на получените нотификации относно съответствието на гореспоменатия въпросник за държавната търговия и държавните търговски предприятия, включени в нотификацията по параграф 1. Работната група трябва да разработи също и примерен Списък на типовете взаимоотношения между правителствата и предприятията, както и видовете дейности на предприятията, които могат да имат отношение към разпоредбите на чл. ХVII. Подразбира се, че Секретариатът трябва да осигури на работната група обща справка за дейностите на държавните търговски предприятия и връзката им с международната търговия. Членството в работната група е свободно за всички страни членки, които желаят да участват в нея. Тя следва да проведе първото си заседание до една година след влизането в сила на Споразумението за СТО и след това най-малко веднъж годишно. Работната група се отчита ежегодно пред Съвета по търговията със стоки ( 6 ).

Страните членки потвърждават своя ангажимент да обявяват публично във възможно най-кратки срокове графиците за премахване на мерките, които ограничават вноса, предприемани за целите на платежния баланс. Подразбира се, че графиците могат да бъдат изменяни при необходимост, за да отразят промените в състоянието на платежния баланс. Когато дадена страна членка не обяви публично графика, тя е длъжна да посочи причините за това.

Страните членки потвърждават своя ангажимент да дават приоритет на мерките, които имат най-слаб разстройващ търговията ефект. Тези мерки (наричани по-нататък в текста на тази договореност „основаващи се на цената мерки“), според приетото тук разбиране, включват допълнителни такси по вноса, изисквания за депозити по вноса или други еквивалентни търговски мерки, които оказват въздействие върху цената на вносните стоки. Независимо от разпоредбите на чл. II, основаващите се на цената мерки, които се предприемат за целите на платежния баланс, могат да бъдат прилагани от съответната страна членка като допълнение към митата, посочени в Списъка на отстъпките за тази страна. Освен това страната членка е длъжна да посочи ясно и точно сумата, с която съответната мярка, основаваща се на цената, надхвърля обвързаното мито, съгласно процедурите за нотифициране в тази договореност.

Страните членки трябва да се стремят да избягват налагането на нови количествени ограничения за целите на платежния баланс освен в случаите, когато поради критично състояние на платежния баланс основаващите се на цената мерки не могат да спрат рязкото влошаване на състоянието на външните плащания. В случаите, когато дадена страна членка прилага количествени ограничения, тя следва да представи обосновка за причините, поради които основаващите се на цената мерки не представляват подходящо средство за решаване на проблемите с платежния баланс. Страната членка, която прилага количествени ограничения, в последователни консултации представя своя напредък в значителното намаляване на обхвата и ограничителния ефект на такива мерки. Подразбира се, че за една и съща стока не може да се прилага повече от една мярка, ограничаваща вноса, за целите на платежния баланс.

Страните членки потвърждават, че мерките, ограничаващи вноса, за целите на платежния баланс могат да се прилагат само за контролиране на общото ниво на вноса и не могат да надвишават необходимото за подобряване на състоянието на платежния баланс ниво. За да сведе до минимум страничните протекционистични последици, страната членка следва да прилага ограниченията така, че да осигури прозрачност. Властите на страната вносител следва да предоставят задоволителна обосновка на критериите, използвани за определяне на стоките, подлежащи на ограничение. Съгласно чл. ХII, параграф 3 и чл. ХVIII, параграф 10 при някои стоки от съществено значение страните членки могат да изключват или ограничават прилагането на допълнителни такси или други мерки за целите на платежния баланс. Понятието „стоки от съществено значение“ следва да бъде разбирано като стоки, които задоволяват основни потребности или допринасят за усилията на съответната страна членка да подобри състоянието на платежния си баланс, като например основни за производство или суровини или материали. При прилагането на количествени ограничения страните членки следва да прилагат режим на лицензиране по преценка само когато подобен режим е неизбежен, постепенно той трябва да бъде премахнат. Необходимо е да бъде представена съответната обосновка на критериите, използвани за определяне на допустимите количества или стойности по вноса.

Процедури за консултации по платежния баланс

Комитетът по ограниченията, свързани с платежния баланс (наричан по-нататък в текста на тази договореност за краткост „Комитет“), трябва да провежда консултации, за да направи преглед на всички мерки, ограничаващи вноса, за целите на платежния баланс.Членството в Комитета е отворено за всички страни членки, изявили желание да участват в неговата работа. Комитетът следва да спазва процедурите за консултации по ограниченията в платежния баланс, одобрени на 28 април 1970 година (ОАИД 18S/48—53, наричани по-нататък в текста на тази договореност за краткост „пълни процедури за консултации“), съгласно следващите по-долу разпоредби.

Страна членка, която прилага нови ограничения или повишава общото ниво на съществуващите ограничения чрез значително засилване на мерките, следва да започне провеждането на консултации с Комитета не по-късно от четири месеца след приемането на такива мерки. Страната членка, която предприема такива мерки, може да поиска провеждане на консултациите съгласно чл. ХII, параграф 4, буква а) или чл. ХVIII, параграф 12, буква а) според конкретния случай. Ако такава молба не е отправена, председателят на Комитета следва да покани съответната страна членка да проведе тези консултации. Факторите, които могат да бъдат преразгледани по време на консултациите, включват, в частност, въвеждането на нови видове ограничителни мерки за целите на платежния баланс или повишаване на равнището или обхвата на ограниченията.

Всички ограничения, прилагани за целите на платежния баланс, подлежат на периодичен преглед от Комитета съгласно чл. ХII, параграф. 4, буква б) или чл. ХVIII, параграф 12, буква б), като има възможност за промяна на периодичността на консултациите, съгласувано с провеждащата консултациите страна членка или на основата на конкретна процедура за прегледа, която може да бъде препоръчана от Общия съвет.

Консултации могат да бъдат провеждани съгласно опростените процедури, утвърдени на 19 декември 1972 г. (ОАИД 20S/47—49, наричани по-нататък в текста на тази договореност за краткост „опростени процедури за консултации“), когато съответната страна членка е от групата на най-слабо развитите страни или от групата на развиващите се страни, които осъществяват съгласно представен на предишни консултации с Комитета график програма за либерализация. Опростените процедури за консултации могат да се използват и когато прегледът на търговската политика на развиваща се страна членка е насрочен за същата календарна година, в която се провеждат консултациите. В такива случаи решението дали да се използват пълните процедури за консултации се взема на основата на факторите, изброени в параграф 8 от Декларацията от 1979 г. Не може да се провеждат повече от две поредни консултации съгласно опростените процедури за консултации, освен в случаите на най-слабо развитите страни.

Нотифициране и документация

Страна членка следва да нотифицира пред Общия съвет въвеждането или промени в прилагането на мерки, ограничаващи вноса, за целите на платежния баланс, както и за всякакви промени в графика за премахването на тези мерки съгласно параграф 1. Съществени промени следва да бъдат нотифицирани пред Общия съвет не по-късно от 30 дни след тяхното обявяване. Всяка страна членка следва ежегодно да предоставя на Секретариата най-обобщена нотификация за преглед от останалите страни членки относно всички изменения в законите и в подзаконовите нормативни актове, политически решения и публични декларации. Нотификациите включват пълна информация, доколкото е възможно, относно нивото на митата за тарифните позиции, вида на предприетите мерки, критериите, съгласно които те се администрират, засегнатите стоки и търговски потоци.

Комитетът може да извърши преглед на нотификациите по молба на която и да било страна членка. Подобни прегледи следва да се ограничават до изясняване на конкретни въпроси във връзка с нотификацията или проверка дали се налага провеждане на консултации съгласно чл. ХII, параграф 4, буква а) или чл. ХVIII, параграф 12, буква а). Страните членки, които имат основания да смятат, че мярка, ограничаваща вноса, прилагана от друга страна членка, е приета за целите на платежния баланс, могат да уведомят за това Комитета. Председателят на Комитета следва да отправи молба за информация за мярката и да предостави получената информация на всички страни членки. Без да се нарушава правото на всяка страна членка, която е в Комитета, да търси съответните пояснения в хода на консултациите, предварително могат да се поставят въпроси към провеждащата консултациите страна членка.

Провеждащата консултациите страна членка подготвя т.нар. Основен документ за консултациите, който, освен всяка допълнителна, свързана с въпроса информация, трябва да включва следното: а) общ преглед на състоянието и перспективите на платежния баланс, включително преглед на вътрешните и външните фактори, които имат отношение към състоянието на платежния баланс, и вътрешнополитическите мерки за възстановяване на равновесието на здрава и дълготрайна основа; б) пълно описание на прилаганите ограничения за целите на платежния баланс, правното им основание и предприетите мерки за намаляване на евентуалните допълнителни протекционистични влияния; в) мерките, предприети след последните консултации за либерализиране на ограниченията върху вноса, в светлината на заключенията на Комитета; г) план за премахването и прогресивното смекчаване на оставащите ограничения. Когато е уместно, документът може да се позовава на информация, съдържаща се в други нотификации или доклади, представени на СТО. При опростените процедури за консултации провеждащата консултациите страна членка следва да представи писмен доклад, съдържащ съществена информация за елементите на основния документ.

С оглед на улесняването на консултациите в Комитета Секретариатът следва да изготви основна обща справка по различните аспекти на плана за консултации. За развиващите се страни членки документът на Секретариата следва да включва съответния фактически и аналитичен материал относно въздействието на външнотърговската среда върху състоянието на платежния баланс и перспективите на провеждащата консултациите страна членка. Службите на Секретариата за техническа помощ, по молба на развиваща се страна членка, следва да подготвят документите за консултациите.

Заключения от консултациите по платежния баланс

Комитетът следва да докладва за консултациите пред Общия съвет. Когато се прилагат пълните процедури за консултации, докладът следва да посочи заключенията на Комитета за различните елементи от плана за консултациите, както и фактите и причините, на които се основават тези заключения. Комитетът трябва да се стреми да включи в своите заключения предложения за препоръки с оглед улесняване прилагането на чл. ХII и чл. ХVIII:Б, Декларацията от 1979 г. и тази договореност. В случаите, когато е представен график за премахването на ограничителните мерки за целите на платежния баланс, Общият съвет може да препоръча, при спазване на графика, да се смята, че съответната страна членка изпълнява задълженията си по ГАТТ (1994). Когато Общият съвет отправи конкретни препоръки, правата и задълженията на страните членки се преценяват в светлината на направените препоръки. Когато не се правят конкретни предложения за препоръки от Общия съвет, заключенията на Комитета трябва да отразяват различните становища в Комитета. Когато се прилагат опростените процедури за консултации, докладът трябва да включва обобщение на основните елементи, обсъдени от Комитета, и решение за това, дали се налага прилагането на пълните процедури за консултации.

Митническите съюзи, зоните за свободна търговия и временните споразумения, водещи до създаването на митнически съюз или зона за свободна търговия, за да бъдат в съответствие с чл. XXIV, трябва да удовлетворяват, в частност, разпоредбите на чл. ХХIV, алинеи 5, 6, 7 и 8.

Член ХХIV, параграф 5

Оценката съгласно чл. ХХIV, параграф 5, буква а) за въздействието на митата и другите разпоредби във връзка с търговията преди и след създаването на митнически съюз трябва да се основава, относно митата и таксите, на обща оценка на средно претеглените ставки на митата и митни сборове. Оценката трябва да се основава на предоставени от митническия съюз статистически данни за вноса за предишен представителен период, на основата на данни по тарифни позиции, стойности и количества с разбивка по страни на произход, членки на СТО. Секретариатът трябва да изчислява средно претеглените ставки на митата и митни сборове съгласно методологията, използвана при оценката на предложените мита в Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори. За целта разглежданите мита и такси, които следва да се вземат предвид, са прилаганите ставки на митата. За целите на общата оценка на въздействието на другите разпоредби във връзка с търговията, при които е трудно количественото измерване и обобщеното представяне, може да се наложи оценка на отделните мерки, нормативна уредба, обхванатите стоки и търговските потоци.

„Разумният срок“ съгласно чл. ХХIV, параграф 5, буква в) може да надхвърля 10 години само в изключителни случаи. Когато страните членки, които участват във временно споразумение, смятат, че 10 години е недостатъчен срок, те следва да представят на Съвета по търговията със стоки подробно обяснение за необходимостта от по-дълъг период.

Член ХХIV, параграф 6

Член ХХIV, параграф 6 установява процедурата, която се прилага в случаите, когато дадена страна членка, създаваща митнически съюз, предлага повишаване на дадено обвързано мито. В тази връзка страните членки потвърждават отново, че посочената в чл. ХХVIII процедура съгласно насоките за работа от 10 ноември 1980 г. (ОАИД 27S/26—28) и Договореността относно тълкуването на чл. ХХVIII от ГАТТ (1994) трябва да започне преди изменението или отмяната на тарифните отстъпки при създаването на митнически съюз или при подписването на временно споразумение, което води до създаването на митнически съюз.

Тези преговори трябва да се водят добронамерено, с оглед на постигането на взаимно удовлетворителни компенсиращи договорености. В хода на тези преговори, съгласно изискванията на чл. ХХIV, параграф 6, трябва да се отчете намаляването на ставките на митата по същата тарифна позиция от страна на другите участници в митническия съюз при неговото създаване. Ако намаляването не е достатъчно за постигане на удовлетворителна компенсираща договореност, митническият съюз предлага компенсации, които могат да бъдат под формата на намаляване на ставките по други тарифни позиции. Такова предложение се разглежда от страните членки, които имат права за преговаряне по изменените или отменени задължения. Ако компенсиращата договореност остава неприемлива, преговорите следва да продължат. Когато, въпреки тези усилия, не може да се постигне съгласие в преговорите за компенсации по чл. ХХVIII съгласно Договореността относно тълкуването на чл. ХХVIII от ГАТТ (1994) в разумен срок след започването на преговорите, митническият съюз има право да измени или отмени отстъпките, като тогава засегнатите страни членки имат право да отменят еквивалентни по същество отстъпки съгласно чл. ХХVIII.

ГАТТ (1994) не налага задължения на страните членки, които имат полза от намаляване на митата в резултат на създаването на митнически съюз или на временно споразумение, водещо до създаването на митнически съюз, да предоставят компенсации на страните в този съюз или споразумение.

Преглед на митническите съюзи и зоните за свободна търговия

Всички нотификации съгласно чл. ХХIV, параграф 7, буква а) трябва да се разглеждат от работна група, като се вземат предвид съответните разпоредби на ГАТТ (1994) и параграф 1 на тази договореност. Работната група трябва да представя доклад пред Съвета по търговията със стоки относно направените в тази връзка заключения. Съветът по търговията със стоки може да отправя към страните членки препоръки, които намира за уместни.

Във връзка с временните споразумения работната група може в своя доклад да направи подходящи препоръки за предложения график и мерките по създаването на митническия съюз или зоната за свободна търговия. При необходимост може да се препоръча следващ преглед на споразумението.

Страните членки, които са страни по временно споразумение, уведомяват Съвета по търговията със стоки за съществените промени в плана и графика, включени в споразумението, и Съветът може, ако е отправена молба, да разгледа промените.

Ако временно споразумение, за което е съобщено съгласно чл. ХХIV, параграф 7, буква а), не включва план и график, въпреки изискванията на чл. ХХIV, параграф 5, буква в), работната група трябва в доклада си да препоръча представянето на план и график. Страните не бива да поддържат или въвеждат в действие, според конкретния случай, такова споразумение, ако нямат готовност да го променят в съответствие с препоръките. Трябва да бъде предвидена разпоредба за по-нататъшен преглед на изпълнението на препоръките.

Митническите съюзи и страните в зони за свободна търговия периодично следва да се отчитат за дейността си по съответното споразумение пред Съвета по търговията със стоки, както е предвидено от договарящите се страни по ГАТТ (1947) в инструкцията им към Съвета на ГАТТ (1947) относно докладите по регионалните споразумения (ОАИД 18S/38) за действието на съответното споразумение. Всякакви съществени промени и/или развитие на споразуменията се отчитат текущо.

Уреждане на спорове

Разпоредбите на чл. ХХII и чл. ХХIII от ГАТТ (1994), както са разработени и отразени в Договореността относно уреждането на спорове, могат да бъдат използвани във връзка с всички въпроси, възникващи при прилагането на онези разпоредби на чл. ХХIV относно митническите съюзи, зоните за свободна търговия или временните споразумения, водещи до създаването на митнически съюз или зона за свободна търговия.

Член ХХIV, параграф 12

Всяка страна членка носи пълна отговорност по ГАТТ (1994) за спазването на всички изисквания на ГАТТ (1994) и следва да предприема такива възможни разумно обосновани мерки, които осигуряват спазването на изискванията от страна на регионалните и местните органи на управление и властите на нейна територия.

Разпоредбите на чл. ХХII и чл. ХХIII от ГАТТ (1994), както са разработени и отразени в Договореността относно уреждането на спорове, могат да бъдат използвани във връзка с мерките, които влияят върху спазването от регионалните и местните органи на управление и властите на територията на страната членка. Когато Органът за уреждане на споровете постанови, че дадена разпоредба на ГАТТ (1994) не е била спазена, носещата за това отговорност страна членка следва да предприеме всички възможни разумно обосновани мерки за осигуряване на нейното спазване. Разпоредбите във връзка с компенсациите и прекратяването на отстъпките или други задължения се прилагат в случаите, когато е било невъзможно да се осигури подобно спазване.

Всяка страна членка поема задължението да проявява добра воля и да предоставя съответните възможности за консултации при каквито и да било изявления от друга страна членка за мерки, взети на територията на първата, които се отразяват на действието на ГАТТ (1994).

Молбата за освобождаване от задължения или за удължаване срока на освобождаването от задължения следва да описва мерките, които страната членка възнамерява да предприеме, конкретните цели на политиката, която тя се стреми да провежда, и причините, възпрепятстващи постигането на целите на нейната политика с мерки, които съответстват на задълженията по ГАТТ (1994).

Всяко освобождаване от задължения, действащо към датата на влизане в сила на Споразумението за СТО, трябва да бъде прекратено на датата, на която изтича определеният краен срок, или две години след влизането в сила на Споразумението за СТО, в зависимост от това, коя от споменатите дати е по-ранна, освен ако не е продължено в съответствие с гореописаните процедури и изискванията на чл. IХ от Споразумението за СТО.

Всяка страна членка, която смята, че определена полза за нея по ГАТТ (1994) е премахната или нарушена в резултат на:

има право да се позове на разпоредбите на чл. ХХIII на ГАТТ (1994), както са разработени и се прилагат съгласно Договореността относно уреждането на спорове.

За целите на изменението или отмяната на отстъпка страната членка, която има най-голям относителен дял от износа, засегнат от отстъпката (т.е. износ на стоката на пазара на страната членка, която изменя или отменя отстъпката), в общия обем на своя износ, се смята, че има интерес на основен доставчик, ако вече няма правото на първоначални преговори или интерес на основен доставчик съгласно чл. ХХVIII, параграф 1. Независимо от това страните се споразумяват, че този параграф ще се преразглежда от Съвета по търговията със стоки пет години след датата на влизане в сила на Споразумението за СТО, за да се вземе решение дали този критерий е осигурил задоволително преразпределяне на правото на първоначални преговори в полза на малките и средните износители сред страните членки. Ако това не е така, трябва да бъде разгледана възможността за подобрения, включително в контекста на наличните съответни данни, приемането на критерий на основата на относителния дял на износа, засегнат от отстъпката, в общия обем на износа на съответната стока на всички пазари.

Когато дадена страна членка смята, че има интерес на основен доставчик по смисъла на параграф 1, тя следва да представи своя иск и доказателства в писмена форма на страната членка, която предлага да измени или отмени отстъпката, и същевременно уведомява Секретариата. В такива случаи следва да се прилага точка 4 от „Процедури за преговори съгласно чл. ХХVIII“, приети на 10 ноември 1980 г. (ОАИД 27S/26—28).

Когато се определя кои от страните членки имат интерес на основен доставчик (съгласно параграф 1 от това тълкуване или съгласно чл. ХХVIII, параграф 1) или съществен интерес, се взема предвид само търговията със засегнатата стока, осъществена на основата на третиране „най-облагодетелствана нация“. Взема се предвид обаче и търговията със съответната стока, осъществена при извъндоговорни преференции, ако тази търговия вече не се ползва с подобно преференциално третиране, което я превръща в търговия на основата на третиране „най-облагодетелствана нация“, към датата на преговорите за изменение или отмяна на отстъпката или ако приключване на преговорите води до такова състояние.

Когато се изменя или отменя тарифна отстъпка за нова стока (т.е. стока, за която няма търговска статистика за тригодишен период), страната членка, която има първоначални права на договаряне по тарифната позиция на досегашната или действащата в момента класификация на стоката, се смята, че има първоначални права на договаряне по въпросната отстъпка. Определянето на интереса на основен доставчик и на съществения интерес и изчисляването на компенсациите следва да отчита, в частност, производствените мощности и инвестициите относно засегнатата стока в страната износител и оценките за растежа на износа, както и прогнозите за търсенето на стоката в страната вносител. За целите на този параграф под понятието „нова стока“ се разбира стока, класифицирана чрез отделяне от съществуваща тарифна позиция.

Когато дадена страна членка счита, че има интерес на основен доставчик или съществен интерес по смисъла на параграф 4, тя представя на страната членка, която предлага да измени или отмени отстъпката, своя иск и доказателства в писмена форма, като същевременно информира Секретариата. В тези случаи се прилага параграф 4 от горепосочените „Процедури за преговори съгласно член ХХVIII“.

Когато неограничена тарифна отстъпка се заменя от тарифна квота, размерът на предвидената компенсация трябва да надхвърля размерът на търговията, засегната от изменението на отстъпката. За основа за изчисляване на компенсацията се взема размерът, с който очакванията за бъдеща търговия надвишават размера на квотата. Подразбира се, че очакванията за бъдеща търговия се измерват на основата на по-голямата стойност от следните:

Отговорността на страната членка относно компенсацията в никакъв случай не може да надвишава размера на ползата от пълната отмяна на отстъпката.

Всяка страна членка, която има интерес на основен доставчик съгласно параграф 1 от настоящата договореност или към чл. ХХVIII, параграф 1, при изменение или отмяна на отстъпка получава право на първоначални преговори за компенсиращи отстъпки, освен ако не бъде уговорена друга форма на компенсиране между заинтересованите страни членки.

Списъкът на отстъпките на дадена страна членка, приложен към този протокол, се превръща в Списък на отстъпките към ГАТТ (1994) на тази страна членка на датата, на която Споразумението за СТО влиза в сила за нея. Всеки Списък на отстъпки, представен в съответствие с решението на министрите относно мерките в полза на най-слабо развитите страни, следва да се смята за приложен към този протокол.

Договорените от всяка страна членка намаления на митата трябва да бъдат прилагани на пет еднакви по размер намаления на ставките на митата, освен ако в Списъка с отстъпките на съответната страна членка не е предвидено друго. Първото такова намаление следва да се въведе от датата на влизане в сила на Споразумението за СТО, като всяко следващо намаление трябва да се въвежда всяка следваща година от първи януари, а окончателните ставки на митата трябва да се въведат не по-късно от четири години след датата на влизане в сила на Споразумението за СТО, освен ако в Списъка на отстъпките на съответната страна членка не е посочено друго. Освен ако в Списъка на отстъпките не е посочено друго, страна членка, която приема Споразумението за СТО след влизането му в сила, на датата, на която споразумението влиза в сила за нея, следва да въведе всички съществуващи намаления, заедно с намаленията, които тя, както е в предното изречение, е била задължена да въведе от първи януари следващата година, като останалите намаления по списъка трябва да се въведат по графика, определен в предишното изречение. На всеки от етапите намаленото мито се закръгля до една десета. За селскостопанските стоки, както е постановено в чл. 2 от Споразумението за селското стопанство, етапите на намаляването следва да бъдат осъществени, както е посочено в съответните раздели на списъците на отстъпките.

При постъпила молба изпълнението на отстъпките и задълженията по приложените към протокола списъци на отстъпките и задълженията подлежи на многостранно разглеждане от страните членки. Това няма да се отрази върху правата и задълженията на страните членки по споразуменията в Приложение 1А към Споразумението за СТО.

След като приложен към този протокол Списък на отстъпките на дадена страна членка се превърне в Списък на отстъпките към ГАТТ (1994) съгласно условията в точка 1, страната членка трябва да има право когато и да било в такъв списък временно да преустанови или отмени изцяло или частично отстъпка за всяка стока, за която главен доставчик е друга страна, участвала в Уругвайския кръг преговори, чийто Списък на отстъпките още не се е превърнал в Списък на отстъпките към ГАТТ (1994). Подобна мярка може да бъде предприета само след писмено предизвестие за временното преустановяване или отмяната на отстъпката до Съвета по търговията със стоки и след провеждане на консултации, при постъпила молба, с всяка страна членка, чийто Списък на отстъпките се е превърнал в Списък на отстъпките към ГАТТ (1994) и която има съществен интерес спрямо съответната стока. Временно преустановените или отменени отстъпки следва да се прилагат от и след датата, на която списъкът на отстъпките на страната членка, която има интерес на основен доставчик, се превърне в Списък на отстъпките към ГАТТ (1994).

При изменение или отмяна на отстъпки по извънмитнически мерки в съответствие с Част III от списъците се прилагат разпоредбите на чл. ХХVIII от ГАТТ (1994) и „Процедури за преговори съгласно член ХХVIII“ от 10 ноември 1980 г. (ОАИД 27S/26—28). Това не се отразява на правата и задълженията на страните членки съгласно ГАТТ (1994).

Винаги когато приложен към този протокол Списък на отстъпки доведе до по-неблагоприятно третиране на дадена стока в сравнение с предвиденото по ГАТТ (1947) преди влизането в сила на Споразумението за СТО, се приема, че съответната страна членка, която прилага списъка, е предприела необходимите мерки, които биха се наложили съгласно съответните разпоредби на чл. ХХVIII от ГАТТ (1947) или ГАТТ (1994). Разпоредбите на тази точка се отнасят само до Египет, Перу, ЮАР и Уругвай.

Приложените тук Списъци на отстъпките и задълженията са с еднаква сила както на английски, така и на френски или испански език, както е определено за съответния списък.

Датата на този Протокол е 15 април 1994 г.

„съвкупна мярка за подкрепа“ и „СМП“ означава годишното равнище на подкрепа в парично изражение, предоставена в полза на производителите на основен селскостопански продукт за определена селскостопанска стока, или подкрепа, несвързана с конкретна стока, предоставена на селскостопанските производители като цяло, различна от подкрепата, предоставена съгласно програми, които отговарят на изискванията за освобождаване от задълженията за намаляване съгласно приложение 2 към настоящото споразумение, която:

„основната селскостопанска стока“ се определя по отношение на задълженията за вътрешна подкрепа като стока, която е възможно най-близо до точката на първата продажба, както е посочено в Списъка на страната членка и в съответните спомагателни материали към него;

„бюджетни разходи“ или „разходи“ включва приходите, от които държавата се е отказала;

„еквивалентна мярка за подкрепа“ означава годишното равнище на подкрепа в парично изражение, предоставена на производители на основен селскостопански продукт чрез прилагане на една или повече мерки, изчислението на която съгласно методологията на СМП е неприложимо и която е различна от подкрепата, предоставена съгласно програми, които отговарят на изискванията за освобождаване от задълженията за намаляване съгласно приложение 2 към настоящото споразумение, и която:

терминът „експортни субсидии“ се отнася за субсидиите, предоставени за осъществяване на износ, включително и експортните субсидии, посочени в член 9 от настоящото споразумение;

„период на прилагане“ означава шестгодишния период, започващ от 1995 г., освен в случая, предвиден в член 13, където означава деветгодишния период, започващ от 1995 г.;

„отстъпките, свързани с достъпа до пазара“ включват всички задължения по достъпа до пазара, поети в съответствие с настоящото споразумение;

„обща съвкупна мярка за подкрепа“ и „обща СМП“ означават сумата на цялата вътрешна подкрепа, предоставена в полза на селскостопанските производители, изчислена като сума на всички съвкупни мерки за подкрепа за основни селскостопански стоки, всички съвкупни мерки за подкрепа, несвързани с конкретна стока, и всички еквивалентни мерки за подкрепа за селскостопански стоки, и която:

„година“ в буква е) по-горе и във връзка със специфичните задължения на съответната страна членка се отнася за календарната, финансовата или пазарната година, посочена в списъка, отнасящ се за тази страна членка.

мерки за вътрешна подкрепа, съответстващи напълно на разпоредбите на приложение 2 към настоящото споразумение, са:

мерки за вътрешна подкрепа, които напълно съответстват на разпоредбите на член 6 на настоящото споразумение, включително преките плащания, които са в съответствие с изискванията на параграф 5 на този член, отразени в Списъка с отстъпки и задължения на всяка страна членка, както и вътрешната подкрепа в рамките на минималните нива и в съответствие с член 6, параграф 2; трябва да бъдат:

експортните субсидии, които напълно съответстват на разпоредбите на част V на настоящото споразумение, отразени в Списъците на отстъпките и задълженията на страните членки, са:

опита от изпълнението на задълженията за намаляване до тази дата;

последиците от задълженията за намаляване върху световната търговия със селскостопански стоки;

нетърговските аспекти, специалното и диференцираното третиране на развиващите се страни членки и целта за установяване на справедлива и пазарно ориентирана система на търговия със селскостопански стоки, както и другите цели и съображения, споменати във въведението на настоящото споразумение; и

какви по-нататъшни задължения трябва да бъдат поети за постигане на горепосочените дългосрочни цели.

Настоящото споразумение обхваща следните стоки:

Гореописаното не трябва да ограничава продуктовия обхват на Споразумението за прилагане на санитарните и фитосанитарните мерки.

Мерките за вътрешна подкрепа, за които се иска освобождаване от задълженията за намаляване, трябва да отговарят на основното изискване да нямат никакви или в краен случай да имат минимални последици, които нарушават търговията или се отразяват върху производството. Съответно всички мерки, за които се иска освобождаване, трябва да отговарят на следните основни критерии:

плюс специфични критерии на политиката и условията, изложени по-долу.

изследвания, включително общи изследвания, изследвания във връзка с екологични програми и програми за изследвания, отнасящи се за конкретни стоки;

контрол върху вредителите и болестите, включително общи или специфични мерки за контрол върху вредителите и болестите, като системи за ранно предупреждение, карантина и унищожаване;

образователни услуги, включващи както обща, така и специализирана подготовка;

консултантски услуги, включително предоставяне на средства за улесняване на предаването на информация и резултатите от изследванията на производители и консуматори;

услуги, свързани с инспекция, включващи обща инспекция и инспекция на конкретни стоки за цели, имащи отношение към здравеопазването, сигурността, окачествяването или стандартизацията;

услуги, свързани с маркетинга и рекламата, включващи пазарна информация, съвети и реклама относно конкретни стоки, но изключващи разходи за неуточнени цели, които биха могли да бъдат използвани от продавача за намаляване на пазарната цена или да доведат до преки икономически изгоди за купувача; и

инфраструктурни услуги, включващи: електрическа мрежа, пътища и други транспортни средства, пазарни и пристанищни съоръжения, водоснабдителни съоръжения, язовирни и отводнителни системи и инфраструктурни съоръжения, свързани с екологични програми. Във всички случаи разходите трябва да се насочват към осигуряването или изграждането само на капитални съоръжения и да изключват субсидираното осигуряване на съоръжения на място в стопанствата, освен такива за мрежа от общодостъпни обществени съоръжения. Тук не трябва да се включват субсидии за вложени стоки или оперативни разходи, нито такси за клиенти с преференции.

Критериите за определяне на правото за получаване на такива плащания се определят по ясно зададени показатели, като доходи, статут на производител или собственик на земя, използване на факторите за производство или ниво на производството за определен и фиксиран базов период.

Сумата на тези плащания през която и да е определена година не е свързана със или не се основава на вида или обема на производство (включително глави добитък), осъществено от производителя през която и да е година след базовия период.

Сумата на тези плащания през дадена година не е свързана със или не се основава на цените, както вътрешни, така и международни, прилагани спрямо производството, осъществено през която и да е година след базовия период.

Сумата на тези плащания през дадена година не е свързана със или не се основава на фактори на производство, прилагани през която и да е година след базовия период.

За получаване на такива плащания не се изисква никакво производство.

Необходимите условия за получаване на такива плащания се определят от загубата на доходи, като се вземат предвид само доходите от селското стопанство, които надвишават с 30 процента средния брутен доход или неговия еквивалентен нетен доход (изключвайки всички плащания по същата или подобни схеми) през предходния тригодишен период или тригодишна средна сума, основана върху предходния петгодишен период, като се изключат годините с най-висок и най-нисък доход. Всеки производител, който отговаря на това условие, се класира за получаване на тази помощ.

Сумата на тези плащания компенсира по-малко от 70 процента от загубата на доход на производителя през годината, в която производителят се класира за получаване на такава помощ.

Сумата на тези плащания е свързана единствено с дохода; тя няма отношение към вида или обема на производството (включително главите добитък), осъществено от производителя; нито към цените, както вътрешни, така и международни, приложими към това производство; нито към използваните фактори на производство.

Когато един производител получи през една и съща година плащания по настоящия параграф и по параграф 8 (помощ при природни бедствия), общата сума на тези плащания трябва да е по-ниска от 100 процента от общите загуби на производителя.

Такива плащания се полагат само след като правителствените органи официално установят, че е настъпило или е в процес природно или друго подобно бедствие (включително епидемии от болести, масово нашествие на вредители, ядрена авария или война на територията на съответната страна членка), като плащанията трябва да се определят от производствените загуби, които превишават 30 процента от средното производство през предходния тригодишен период или тригодишната средна стойност въз основа на предходния петгодишен период, като се изключат годините с най-висока и най-ниска стойност на дохода.

Плащанията за бедствие трябва да се извършват само при загуби на доходи, добитък (включително плащания във връзка с ветеринарно лечение на животни), земя или други производствени фактори, дължащи се на въпросното природно бедствие.

Плащанията компенсират не повече от общата стойност за възстановяване на щетите и не изискват, нито уточняват вида или количеството на бъдещото производство.

Плащанията, извършени при бедствие, не надвишават нивото, необходимо за предотвратяване или облекчаване на по-нататъшни загуби според определението на критерий б) по-горе.

Когато един производител получи плащания по настоящия параграф и по параграф 7 (програми за застраховане на дохода и създаване на осигурителна мрежа за доходите), общата сума на тези плащания трябва да е по-ниска от 100 процента от общите загуби на производителя.

Необходимите условия за придобиване на право за получаване на такива плащания се определят въз основа на ясно дефинирани показатели в програмите, предназначени за улесняване на пенсионирането на лица, заети в селскостопанското производство, предназначено за пазара, или тяхното пренасочване към неселскостопанска дейност.

Плащанията се правят единствено при условие че получателите им се оттеглят напълно и завинаги от селскостопанското производство, предназначено за пазара.

Необходимите условия за определяне на правото за получаване на такива плащания трябва да се основават на ясно дефинирани показатели в програмите, предназначени да отстранят земя или други ресурси, включително добитък, предназначени за производството на селскостопанска продукция за пазара.

Плащанията трябва да се правят единствено при условие че отстраняването на земя от селскостопанското производство, предназначено за пазара, е за минимум от три години, а когато се отнася до добитък при клането му или окончателното освобождаване от него.

Плащанията не изискват, нито уточняват алтернативно използване на такава земя или други ресурси, което да предполага производство на селскостопански стоки за пазара.

Плащанията не са свързани нито с вида, нито с количеството на производството или неговите цени, както вътрешни, така и международни, приложими към производството, осъществявано при ползване на земята или другите ресурси, оставащи в производството.

Необходимите условия за придобиване на право за получаване на такива плащания се определят въз основа на ясно зададени показатели в правителствени програми, предназначени да подпомагат финансовото и физическото преструктуриране на дейността на производителя в отговор на обективно проявени структурни недостатъци. Класирането за такива програми може също да се основава на ясно определена правителствена програма за приватизация на селскостопанска земя.

Сумата на такива плащания през дадена година не е свързана със или основана на вида или обема на производство (включително глави добитък), осъществено от производителя през която и да е година след базовия период, освен както се предвижда съгласно критерий д) по-долу.

Сумата на тези плащания през дадена година не е свързана със или основана на цените, както вътрешни, така и международни, приложими към производството, осъществено през която и да е година след базовия период.

Плащанията трябва да се дават само за периода от време, необходим за реализирането на инвестицията, за която са предоставени.

Плащанията не ограничават, нито по какъвто и да е начин определят какви селскостопански стоки да бъдат произвеждани от получателите, а само изискват от тях да не произвеждат дадена стока.

Плащанията са ограничени до сумата, необходима като компенсация за структурния недостатък.

Необходимите условия за такива плащания се определят като част от ясно дефинирана правителствена програма за опазване или съхраняване на околната среда и зависят от изпълнението на конкретни условия съгласно правителствената програма, включително на условия, свързани с производствените методи или с елементи на неговия вход.

Сумата на плащанията трябва да се свежда до допълнителните разходи или загуби на доход, произтичащи от спазването на правителствената програма.

Необходимите условия за тези плащания трябва да се ограничават до производители в райони с неблагоприятни условия. Всеки такъв район трябва да представлява ясно указана обособена географска област с определим икономически и административен облик, считана за неблагоприятна въз основа на неутрални и обективни критерии, ясно формулирани в закон или нормативен документ и посочващи, че трудностите в района се дължат на нещо повече от временни обстоятелства.

Сумата на тези плащания за дадена година не е свързана със или не се основава на вида или обема на производството (включително главите добитък), осъществено от производителя през която и да е година от базисния период, освен с цел намаляването на това производство.

Сумата на такива плащания за дадена година не е свързана със или не се основава на цените, както вътрешни, така и международни, приложими към производството, осъществено през която и да е година след базисния период.

Плащанията се предоставят само на производители в класирани за целта райони, но трябва да са еднакво достъпни за всички производители в тези райони.

В случаите, когато са свързани с фактори на производството, плащанията намаляват прогресивно над определено прагово равнище на съответния фактор.

Плащанията трябва да се ограничават до размера на допълнителните разходи или загуби на доход, свързани с предприемането на селскостопанско производство в посочената област.

Съгласно разпоредбите на член 6 съвкупната мярка за подкрепа (СМП) се изчислява на основа, специфична за всеки основен селскостопански продукт, който получава подкрепа, свързана с пазарната цена, неосвободени преки плащания или всякаква друга субсидия, която не е освободена от задълженията за намаляване („други неосвободени политики“). Подкрепата, която не е свързана с конкретна стока, следва да бъде обобщена в една обща СМП, която не отчита спецификата на отделните стоки, в общо парично изражение.

Субсидиите по параграф 1 включват както бюджетните разходи, така и приходите, от които са се отказали правителствата или техните представители.

Включва се както подкрепата на национално, така и на по-ниско ниво.

Специфичните селскостопански данъци или такси, плащани от производителите, трябва да се изваждат от СМП.

Според изчисленията, представени по-долу за базовия период, СМП съставлява базовото ниво за изпълнение на задълженията за намаляване на вътрешната подкрепа.

За всеки основен селскостопански продукт трябва да се установява специфична величина на СМП в общо парично изражение.

СМП се изчислява колкото е възможно по-близо до точката на първата продажба на въпросния основен селскостопански продукт. Мерките, насочени към тези, които преработват селскостопански стоки, трябва да се включват до степента, в която тези мерки облагодетелстват производителите на основни селскостопански стоки.

Подкрепа, свързана с пазарната цена: подкрепата на пазарната цена трябва да се изчислява, като се използва разликата между определената външна референтна цена и прилаганата администрирана цена, умножена по количеството продукция, имаща право да получи прилаганата администрирана цена. Бюджетните плащания, предназначени да покрият тази разлика, като разходи за закупуване и складиране, не трябва да се включват в СМП.

Определената външна референтна цена трябва да се основава на годините от 1986 г. до 1988 г. и най-общо представлява средната единична стойност F.O.B. на въпросната селскостопанска стока в страна нетна износителка и средната единична стойност C.I.F. на въпросната селскостопанска стока на страна нетна вносителка през базовия период. При необходимост определената референтна цена може да се коригира във връзка с разлики в качеството.

Преки плащания, неосвободени от задължението за намаляване: неосвободените преки плащания, които зависят от разликата в цената, се изчисляват, като се използва разликата между определената референтна цена и прилаганата администрирана цена, умножена с количеството продукция, имаща право да получи администрираната цена, или като се използват бюджетните разходи.

Определената референтна цена се основава на периода от 1986 г. до 1988 г. и обикновено следва да бъде действителната цена, използвана за определяне на ставките на плащане.

Преките плащания, неосвободени от задължението за намаляване, основаващи се на фактори, различни от цената, следва да се измерват, като се ползват бюджетните разходи.

Други мерки, неосвободени от задължението за намаляване, включително субсидии за вложените селскостопански стоки, и други мерки, като мерките за намаляване на маркетинговите разходи: стойността на тези мерки се измерва, като се използват правителствените бюджетни разходи или в случаите, когато използването на бюджетните разходи не отразява въпросната субсидия в пълна степен, основа за изчисляване на субсидията е разликата между цената на субсидираната стока или услуга и представителната пазарна цена за подобна стока или услуга, умножена по количеството на стоката или услугата.

Съгласно разпоредбите на член 6 еквивалентните мерки за подкрепа се изчисляват за всички селскостопански стоки, при които съществува поддържане на пазарната цена, предвидена в приложение 3, но за която не е възможно да бъде изчислен този компонент на СМП. За такива стоки базовото ниво за изпълнение на задълженията за намаляване на вътрешната подкрепа се състои от компонента на подкрепата на пазарната цена, изразена в еквивалентни мерки за подкрепа съгласно параграф 2 по-долу, както и всякакви преки плащания и друг вид подкрепа, неосвободени от задължението за намаляване, които се изчисляват според параграф 3 по-долу. Включва се подкрепата както на национално, така и на по-ниско ниво.

Еквивалентните мерки за подкрепа, предвидени съгласно параграф 1, се изчисляват по конкретни стоки за всички селскостопански стоки, колкото е възможно по-близо до точката на първата продажба, които се ползват от подкрепа на пазарната цена и за които не е практически възможно да бъде изчислен компонентът на СМП за пазарната цена. При тези основни селскостопански стоки еквивалентните мерки за подкрепа на пазарната цена се изчисляват, като се използва прилаганата администрирана цена и количеството продукция, имаща право да получи тази цена, или в случаите, когато това не е възможно, въз основа на бюджетните разходи, използвани за подкрепа на цената на производител.

Когато основните селскостопански стоки, попадащи в обхвата на параграф 1, са предмет на специфични за отделните стоки преки плащания или друга субсидия, неосвободени от задължението за намаляване, основа на еквивалентните мерки за подкрепа, свързана с тези мерки, представляват изчисленията за съответните компоненти на СМП (както е посочено в приложение 3, параграфи от 10 до 13).

Еквивалентните мерки за подкрепа се изчисляват на основата на размера на субсидията, колкото е възможно по-близо до точката на първата продажба на въпросната стока. Мерките, насочени към преработвателите на селскостопански стоки, се включват, доколкото облагодетелстват производителите на основните селскостопански стоки. Специфичните за селското стопанство данъци или такси, плащани от производителите, намаляват еквивалентните мерки за подкрепа със съответна сума.

Разпоредбите на член 4, параграф 2 не трябва да се прилагат след влизането в сила на Споразумението за Световната търговска организация спрямо който и да е първичен селскостопански продукт и неговите производни и/или преработени стоки („стоки със специално предназначение“), за които са валидни следните условия (наричани по-долу „специално третиране“):

В началото на всяка година от периода на прилагане дадена страна членка може да спре да прилага специалното третиране спрямо стоките със специално предназначение, като се съобразява с разпоредбите на параграф 6. В такъв случай въпросната страна членка трябва да запази възможностите за минимален достъп, които вече са влезли в сила по това време, и да увеличава през всяка следваща година от периода на прилагане възможностите за минимален достъп с 0,4 процента от съответното вътрешно потребление през базовия период. След това нивото на възможностите за минимален достъп, произтичащо от тази формула през последната година на периода на прилагане, трябва да се поддържа в Списъка на отстъпките и задълженията на въпросната страна членка.

Всякакви преговори по въпроса дали може да има продължение на специалното третиране, изложено в параграф 1, след края на периода на прилагане, трябва да се приключват в рамките на самия период на изпълнение като част от преговорите, споменати в член 20 от настоящото споразумение, като трябва да се вземат предвид факторите от нетърговски характер.

Ако в резултат от преговорите, споменати в параграф 3, се постигне съгласие дадена страна членка да продължи да прилага специално третиране, тази страна членка предоставя допълнителни приемливи отстъпки, договорени при тези преговори.

Когато специалното третиране не бъде продължено в края на периода на изпълнение, заинтересованата страна членка прилага разпоредбите на параграф 6. В такъв случай след края на периода на прилагане възможностите за минимален пазарен достъп за стоките със специално предназначение се поддържат в Списъка с отстъпки и задължения на въпросната страна членка на ниво 8 процента от съответното вътрешно потребление през базовия период.

Граничните мерки, освен обикновените мита, прилагани спрямо стоки със специално предназначение, са предмет на разпоредбите на член 4, параграф 2, които влизат в сила от началото на годината, през която спира да действа специалното третиране. Такива стоки са предмет на обичайното митническо облагане, заложено в Списъка с отстъпки и задължения на въпросната страна членка, което трябва да се прилага от началото на годината на прекратяване на специалното третиране и след това с такива ставки, каквито биха се прилагали, ако е било предприето намаление с минимум 15 процента, на равни годишни части в течение на периода на прилагане. Тези мита трябва да се установяват въз основа на митнически еквиваленти, които трябва да се изчисляват в съответствие с насоките, дадени в приложението.

След влизането в сила на Споразумението за Световната търговска организация разпоредбите на член 4, параграф 2 не трябва да се прилагат и спрямо онези първични селскостопански стоки, които преобладават като основна храна в традиционната кухня на дадена страна членка от развиващите се страни и по отношение на които в допълнение към разпоредбите, посочени в параграф 1, букви от a) до г), прилагани към въпросните стоки, са изпълнени следните условия:

Всякакви преговори по въпроса дали може да има продължение на специалното третиране, изложено в параграф 7, след края на десетата година от началото на периода на прилагане започват и приключват в рамките на десетата година след началото на периода на прилагане.

Ако в резултат от преговорите, споменати в параграф 8, се постигне договореност, че дадена страна членка може да продължи да прилага специалното третиране, тази страна членка предоставя допълнителни и приемливи отстъпки, определени в хода на преговорите.

В случай че специалното третиране, съгласно параграф 7, не бъде продължено след десетата година от началото на периода на прилагане, въпросните стоки стават предмет на обичайното митническо облагане, установено въз основа на тарифен еквивалент, който се изчислява в съответствие с насоките, дадени в притурката към този документ и залегнали в Списъка с отстъпки и задължения на въпросната страна членка. В други отношения разпоредбите на параграф 6 се прилагат в модифицирания им вид от съответното специално и диференцирано третиране, предоставяно на развиващите се страни членки по силата на настоящото споразумение.

Изчисляването на тарифни еквиваленти, независимо дали са изразени в ad valorem или в специфични мита, се извършва, като се използва действителната разлика между вътрешните и външните цени при условия на прозрачност. Използваните данни се отнасят за периода 1986 г. до 1988 г. Тарифните еквиваленти:

Най-общо външните цени са действителните средни стойности C.I.F. за единица продукт от страната вносителка. В случаите, когато средните стойности C.I.F. за единица продукт не са известни или уместни за ползване, външните цени са или:

Най-общо външните цени се конвертират в местните валути, като се използва средногодишният пазарен валутен курс за същия период, за който се отнасят данните за цените.

Най-общо вътрешната цена е преобладаващата представителна цена на едро на вътрешния пазар или когато не се разполага с подходящи данни оценка на тази цена.

Първоначалните тарифни еквиваленти могат да бъдат коригирани при необходимост, за да се съобразят с различията в качеството или асортимента, като трябва да се използва съответен коефициент.

Когато даден тарифен еквивалент, получен в резултат на тези насоки, се окаже отрицателен или по-нисък от текущата обвързана митническа ставка, за първоначален тарифен еквивалент може да бъде прието нивото на текущата обвързана митническа ставка или да бъде определен въз основа на национални оферти за тази стока.

Когато е направена корекция до нивото на тарифен еквивалент, който би се получил в резултат от съблюдаване на горните насоки, съответната страна членка предоставя при поискване пълни възможности за консултации с оглед да се намерят подходящи решения по пътя на преговори.

Санитарна или фитосанитарна мярка — всяка мярка, прилагана:

Санитарните или фитосанитарните мерки включват всички съответни закони, постановления, наредби, изисквания и процедури, включващи в частност критерии за краен продукт; производствени методи; проверка, инспектиране, процедури за сертифициране и удостоверяване; въвеждане на карантини, включително съответните изисквания, свързани с транспортирането на животни или растения, или с материалите, необходими за тяхното оцеляване по време на транспортирането; разпоредби за съответните статистически методи, процедури за подбор на извадки и методи за оценка на риска; и изисквания за пакетиране и етикетиране, свързани пряко с безопасността на хранителните стоки.

Хармонизиране — въвеждането, признаването и прилагането на общи санитарни и фитосанитарни мерки от различните страни членки.

Международни стандарти, указания и препоръки:

Оценка на риска — преценката за вероятността от възникване, развитие и разпространение на вредители или заболяване на територията на страна членка вносител според санитарните или фитосанитарните мерки, които могат да бъдат приложени, и свързаните с това потенциални биологични или икономически последствия; или преценката за възможно вредно влияние върху здравето на човека или животните в резултат на наличието на добавки, замърсители, токсини или болестотворни организми в храните, напитките или фуражите.

Подходящо или необходимо ниво на санитарна или фитосанитарна защита — степента на защита, счетена за необходима от страна член, която въвежда санитарни или фитосанитарни мерки за защита на живота и здравето на хората, животните или растенията на собствената си територия.

ЗАБЕЛЕЖКА: Много страни членки се позовават на тази концепция като на „приемлива степен на риск“.

Район, свободен от болести или вредители — район, независимо дали включва цялата страна или част от нея, няколко страни или части от тях, както са определени от компетентните органи, в които няма проява на някакъв вид вредител или болест.

ЗАБЕЛЕЖКА: Район, свободен от вредители или болести, може да заобикаля или да бъде заобиколен, или да е съседен на район — независимо дали е на територията на една страна или в географски район, който включва части от няколко страни или целите страни, в който даден вид вредител или болест се среща, но е обект на регионални мерки за контрол, като например въвеждането на защита, наблюдение и буферни зони, които могат да ограничат или премахнат въпросния вредител или болест.

Район със слабо разпространение на вредители и ниска заболеваемост — район, независимо дали включва цяла страна или част от нея, няколко страни или части от тях, както е определен от компетентните органи, в който даден вид вредител или заболяване се среща рядко и е обект на ефективно наблюдение, контрол и мерки за унищожение.

Страните членки следва да гарантират, че всички санитарни и фитосанитарни наредби ( 18 ), които са били одобрени, ще бъдат незабавно публикувани така, че да бъде дадена възможност на заинтересованите страни членки да се запознаят с тях.

Освен при спешни случаи страните членки следва да оставят приемлив период от време между публикуването на санитарна или фитосанитарна наредба и влизането й в сила, за да се даде възможност на производителите в страните износителки, и по-специално на развиващите се страни членки, да пригодят своите продукти и производствени методи към изискванията на страната вносител.

Всяка страна членка следва да осигури наличието на информационен център, който да носи отговорност за предоставянето на отговори на всички основателни запитвания от заинтересовани страни членки, а също и за предоставянето на съответните документи относно:

Страните членки следва да гарантират, че копията на документи, поискани от заинтересовани страни членки, ще бъдат предоставяни на цена (при наличието на такава), равна на тази, плащана от гражданите ( 19 ) на въпросната страна, към която са прибавени разходите по доставката.

Когато международен стандарт, указание или препоръка не съществува или съдържанието на предложена санитарна или фитосанитарна наредба не се припокрива по същество със съдържанието на международен стандарт, указание или препоръка и ако наредбата би могла да окаже съществено въздействие на търговията на друга страна членка, страните членки следва:

Независимо от това, когато възникнат спешни за опазването на здравето проблеми или има опасност да възникнат в страна членка, тази страна може да пропусне някои от изброените в алинея 5 на настоящото приложение етапи, ако счете това за необходимо, при положение че страната членка:

Нотификациите до Секретариата ще бъдат на английски, френски или испански език.

По молба на други страни членки развитите страни членки следва да предоставят копия от документи или, ако документите са обемисти, обобщения на документите, споменати в конкретна нотификация, на английски, френски или испански език.

Секретариатът следва незабавно да разпространява нотификацията сред всички страни членки и интересуващи се международни организации и да привлече вниманието на развиващите се страни членки към всяка нотификация, свързана със стоки, представляващи специален интерес за тях.

Страните членки следва да определят един централизиран правителствен орган, който да отговаря за прилагането в национален мащаб на разпоредби, отнасящи се до процедури за нотифициране съгласно алинеи 5, 6, 7 и 8 на настоящото приложение.

Нищо от съдържанието на това споразумение не следва да се тълкува като изискване за:

По отношение на всяка процедура за проверка и обезпечаване прилагането на санитарни или фитосанитарни мерки страните членки следва да гарантират, че:

Когато страна членка прилага система за одобряване използването на добавки в храната или за установяване на допустими норми за замърсители в храни, напитки или фуражи, която забранява или ограничава достъпа до вътрешните пазари въз основа на одобрение, страната вносител следва да приеме прилагането на съответния международен стандарт като основание за достъп до вземането на окончателно решение.

Когато според санитарна или фитосанитарна мярка се изисква осъществяването на контрол на производствено ниво, страната членка, на чиято територия се извършва производството, следва да предостави необходимата помощ, улесняваща осъществяването на контрол и работата на контролните органи.

Нищо от съдържанието на това споразумение не следва да възпрепятства страните членки да извършват необходимата инспекция на тяхна собствена територия.

Това приложение изброява продукти от текстила и облеклото, определени в Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС) до шесто ниво.

Действия съгласно разпоредбите за защитни мерки по член 6 ще бъдат предприемани във връзка с определени продукти от текстила и облеклото, а не въз основа на позиции от ХС per se.

Действия съгласно разпоредбите за защитни мерки по член 6 от настоящото споразумение не следва да се прилагат спрямо:

За такива продукти следва да се прилагат разпоредбите на член XIX от ГАТТ 1994 така, както се тълкуват от Споразумението за защитните мерки.