01986L0278 — BG — 01.01.2022 — 006.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 12 юни 1986 година

за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието

(86/278/ЕИО)

(ОВ L 181, 4.7.1986 г., стp. 6)

Изменена с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

 M1

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 23 декември 1991 година

  L 377

48

31.12.1991

 M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 807/2003 НА СЪВЕТА от 14 април 2003 година

  L 122

36

16.5.2003

 M3

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 219/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2009 година

  L 87

109

31.3.2009

►M4

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2018/853 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2018 година

  L 150

155

14.6.2018

►M5

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 юни 2019 година

  L 170

115

25.6.2019


Изменена с:

 A1

АКТ (94/С 241/08)

  C 241

21

29.8.1994




▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 12 юни 1986 година

за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието

(86/278/ЕИО)



Член 1

Целта на настоящата директива е да регулира използването на утайката от отпадъчни води в земеделието по начин, който предотвратява опасното въздействие върху почвата, растителността, животните и човека, като по този начин се поощрява правилното използване на такива утайки от отпадъчни води.

Член 2

За целите на настоящата директива:

а) 

„утайка“ означава:

i) 

остатъчна утайка от пречиствателни станции, преработващи битови или градски отпадъчни води, и от други пречиствателни станции за отпадъчни води, преработващи отпадъчни води със състав, подобен на битовите и градските отпадъчни води;

ii) 

остатъчна утайка от септични ями и други подобни инсталации за преработката на отпадъчни води;

iii) 

отпадъчна утайка от пречиствателни станции, различни от посочените в i) и ii);

б) 

„обработена утайка“ означава:

утайка, която е преминала през биологична, химична и термична обработка, дълготрайно депониране или всякакъв друг процес, така че значително е намалила способността си за ферментация и за причиняване опасности за здравето, произтичащи от употребата ѝ;

в) 

„земеделие“ означава:

отглеждането на всички видове хранителни култури с търговски характер, включително и тези за отглеждането на животни;

г) 

„използване“ означава:

разпространяването на утайка върху почвата или поставянето ѝ в почвата или навътре в нея по всякакъв друг начин;

▼M5

д) 

„услуги за пространствени данни“ означава услуги за пространствени данни съгласно определението по член 3, точка 4 от Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );

е) 

„масив от пространствени данни“ означава масив от пространствени данни съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива 2007/2/ЕО.

▼B

Член 3

1.  
Утайката, посочена в член 2, буква а), i), може да се използва само в земеделието в съответствие с настоящата директива.
2.  

Без да се засягат разпоредбите на Директиви 75/442/ЕИО и 78/319/ЕИО:

— 
утайката, посочена в член 2, буква а), ii), може да се използва в земеделието в съответствие с условията, които въпросната държава-членка може да счете за необходими за опазване на човешкото здраве и околната среда,
— 
утайката, посочена в член 2, буква а), iii), може да се използва в земеделието само ако използването ѝ се регламентира от въпросната държава-членка.

Член 4

Стойностите за концентрации на тежки метали в почва, към която се добавя утайка, концентрациите на тежки метали в утайките и максималните годишни количества на такива тежки метали, които могат да се вкарат в почва, предназначена за земеделие, са дадени в приложения IА, IБ и IВ.

Член 5

Без да се засяга член 12:

1. 

Държавите-членки забраняват използването на утайка, когато концентрацията на един или повече тежки метали в почвата надвишава граничните стойности, които те са установили в съответствие с приложение IА, и предприемат необходимите мерки за да гарантират, че тези гранични стойности не се превишават в резултат на използването на утайка.

2. 

Държавите-членки регламентират използването на утайки по такъв начин, че натрупването на тежки метали в почвата да не води до надвишаването на граничните стойности от параграф 1. За да се постигне това, те използват една от двете процедури, предвидени в букви а) и б) по-долу:

а) 

държавите-членки определят максималните количества утайка, изразена в тонове сухо вещество, която може да се прилага спрямо почвата за единица площ годишно, като същевременно се спазват граничните стойности за концентрацията на тежки метали в утайката, определена в съответствие с приложение IБ; или

б) 

държавите-членки гарантират спазването на граничните стойности за количествата метали, вкарани в почвата за единица време, както е посочено в приложение IВ.

Член 6

Без да се засяга член 7:

а) 

утайката се обработва, преди да се използва в земеделието. Държавите-членки могат независимо от това да разрешат съгласно определени от тях условия използването на необработени утайки, ако те се инжектират или се вкарват в почвата;

б) 

производителите на утайки от отпадъчни води редовно предоставят на потребителите цялата информация, посочена в приложение IIА.

Член 7

Държавите-членки забраняват използването на утайки или доставянето на утайки за:

а) 

пасища или фуражни култури, ако пасищата ще се ползват, а фуражните култури ще се събират преди изтичането на определен период от време. Този период, който се определя от държавите-членки, като по-специално се взема предвид географското и климатичното им положение, в никакъв случай не е по-малък от три седмици;

б) 

почви, в които растат плодове и зеленчуци, с изключение на плодни дръвчета;

в) 

земя, предназначена за отглеждането на плодове и зеленчуци, които обикновено са в пряк контакт с почвата и обикновено се консумират сурови, за срок от 10 месеца преди събирането на културите и по време на самото събиране.

Член 8

При използването на утайки се спазват следните правила:

— 
утайката се ползва по начин, който отчита хранителните нужди на растенията и не влошава качеството на почвата, както и надземните и подпочвените води,
— 
когато утайка се използва за дадена почва, на която pH е под 6, държавите-членки вземат предвид увеличената подвижност и присъствието на тежки метали в културите и, ако е необходимо, намаляват граничните стойности, които са установили в съответствие с приложение IА.

Член 9

Утайката и почвата, върху която се използва, се анализират, както е посочено в приложения IIА и IIБ.

Методите за вземане на проби и анализ са указани в приложение IIВ.

▼M5

Член 10

1.  

Държавите членки осигуряват поддържането на актуализирани записи и регистрирането в тези записи на:

а) 

количествата произведени и доставени утайки за земеделието;

б) 

състава и свойствата на утайките по отношение на параметрите, посочени в приложение IIА;

в) 

вида на извършената преработка съгласно определението в член 2, буква б);

г) 

имената и адресите на получателите на утайките и мястото, където утайката ще се използва;

д) 

всяка друга информация във връзка с транспонирането и прилагането на настоящата директива, предоставена от държавите членки на Комисията съгласно член 17.

За представяне на масивите от пространствени данни, включени в информацията, регистрирана в тези записи, се използват услуги за пространствени данни.

2.  
Посочените в параграф 1 от настоящия член записи се предоставят по лесно достъпен начин на обществеността за всяка календарна година в срок до осем месеца след нейния край, в консолидиран формат, както е предвидено в приложението към Решение 94/741/ЕО на Комисията ( 2 ), или друг консолидиран формат, предоставен съгласно член 17 от настоящата директива.

Държавите членки представят на Комисията по електронен път информацията, посочена в първа аления от настоящия параграф.

3.  
Информацията за начините на обработка и резултатите от анализите се предоставя на компетентните органи.

▼B

Член 11

Държавите-членки могат да изключат от разпоредбите на член 6, буква б) и член 10, параграф 1, букви б), в) и г) и параграф 2 утайките, преработени от пречиствателна станция за отпадъчни води с капацитет под 300 кг БПК5 на ден, което отговаря на 5 000 еквивалент жители, които са предназначени главно за преработка на битови отпадъчни води.

Член 12

Когато условията го изискват, държавите-членки могат да вземат по-строги мерки от предвидените в настоящата директива.

Всяко решение от този вид се съобщава на Комисията в съответствие със съществуващите споразумения.

▼M4

Член 13

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15а, за да изменя приложенията с цел адаптирането им към научния и техническия прогрес.

Първа алинея не се прилага за параметрите и стойностите, изброени в приложения I A, I Б и I B, за фактори, които може да се отразят на измерването на стойностите, и за параметрите за анализ, посочени в приложения II A и II Б.

▼M4 —————

▼M4

Член 15

1.  
Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ).
2.  
При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

▼M4

Член 15а

1.  
Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.  
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета. Делегирането на правомощието се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
3.  
Делегирането на правомощия, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.  
Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 5 ).
5.  
Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6.  
Делегиран акт, приет съгласно член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

▼B

Член 16

1.  
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок три години от нейното нотифициране.

Те незабавно информират Комисията за това.

2.  
Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

▼M5

Член 17

На Комисията се предоставят правомощия да определи посредством актове за изпълнение формáта, в съответствие с който държавите членки следва да предоставят информация относно изпълнението на настоящата директива, както се изисква в член 10. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Службите на Комисията публикуват общ за Съюза преглед, в това число карти, въз основа на данните, предоставени от държавите членки съгласно член 10 и настоящия член.

▼B

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I А

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ В ПОЧВАТА

(мг/кг сухо вещество в представителна проба, както е дефинирано в приложение IIВ, в почва с рН от 6 до 7)



Параметри

Гранични стойности (1)

Кадмий

От 1 до 3

Мед (2)

От 50 до 140

Никел (2)

От 30 до 75

Олово

От 50 до 300

Цинк (2)

От 150 до 300

Живак

От 1 до 1,5

Хром (3)

(1)   

Държавите-членки могат да позволят превишаване на определените от тях гранични стойности в случай на използване на почва с утайка, която по време на уведомяването за настоящата директива е предназначена за обезвреждане на утайки, но върху която хранителните култури, предназначени за търговия, се отглеждат предимно за консумация от животни. Държавите-членки трябва да информират Комисията за броя и типа на заинтересованите страни. Те също така трябва да се стремят да гарантират, че като резултат няма опасност за човешкото здраве или за околната среда.

(2)   

Държавите-членки могат да позволят превишаване на определените от тях гранични стойности по отношение на тези параметри на почвата с рН, постоянно по-високо от 7. Максимално допустимите концентрации на тези тежки метали не бива да превишават посочените стойности с повече от 50 %. Държавите-членки трябва също така да се стремят да гарантират, че като резултат няма опасност за човешкото здраве или за околната среда, и в частност за подземните води.

(3)   

Не е възможно на този етап да се фиксират гранични стойности за хрома. Съветът ще определи тези гранични стойности по-късно на базата на предложения, които ще се приемат от Комисията в рамките на една година след уведомяването за настоящата директива.




ПРИЛОЖЕНИЕ I Б

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА КОНЦЕНТРАЦИИ НА ТЕЖКИ МЕТАЛИ В УТАЙКИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЦЕЛИ

(мг/кг сухо вещество)



Параметри

Гранични стойности

Кадмий

От 20 до 40

Мед

От 1 000 до 1 750

Никел

От 300 до 400

Олово

От 750 до 1 200

Цинк

От 2 500 до 4 000

Живак

От 16 до 25

Хром (1)

(1)   

Не е възможно на този етап да се фиксират гранични стойности за хрома. Съветът ще определи тези гранични стойности по-късно на базата на предложения, които ще се приемат от Комисията в рамките на една година след уведомяването за настоящата директива.




ПРИЛОЖЕНИЕ I В

ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ ЗА КОЛИЧЕСТВАТА ТЕЖКИ МЕТАЛИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ДОБАВЯНИ ЕЖЕГОДНО В ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, БАЗИРАНИ НА СРЕДНИТЕ СТОЙНОСТИ ЗА 10 ГОДИНИ

(кг/ха/г)



Параметри

Гранични стойности (1)

Кадмий

0,15

Мед

12

Никел

3

Олово

15

Цинк

30

Живак

0,1

Хром (2)

(1)   

Държавите-членки могат да позволят превишаване на определените от тях гранични стойности в случай на използване на почва с утайка, която по време на уведомяването за настоящата директива е предназначена за обезвреждане на утайки, но върху която хранителните култури, предназначени за търговия, се отглеждат предимно за консумация от животни. Държавите-членки трябва да информират Комисията за броя и типа на заинтересованите страни. Те също така трябва да се стремят да гарантират, че като резултат няма опасност за човешкото здраве или за околната среда.

(2)   

Не е възможно на този етап да се фиксират гранични стойности за хрома. Съветът ще определи тези гранични стойности по-късно на базата на предложения, които ще се приемат от Комисията в рамките на една година след уведомяването за настоящата директива.




ПРИЛОЖЕНИЕ II А

УТАЕЧНИ АНАЛИЗИ

1.

Като правило, утайките трябва да бъдат анализирани най-малко на всеки шест месеца. Когато промените се срещат в характеристиките на отпадъчните води, които са били използвани, честотата на анализите трябва да се увеличи. Ако резултатите от анализите не са много съществени в продължение на повече от една пълна година, утайката трябва да бъде анализирана най-малко на всеки 12 месеца.

2.

При получаване на утайка от пречиствателните станции, посочени в член 11, ако в рамките на 12 месеца преди установяването им не са били направени проби на утайката, във всяка държава-членка, съгласно настоящата директива, трябва да бъдат направени проби в рамките на 12 месеца от това установяване, или, ако е подходящо, в рамките на шест месеца от решението, с което се дава разрешение за използване на утайки от такива станции в селското стопанство. Държавите-членки вземат решение относно честотата, с която ще бъдат извършвани такива анализи в бъдеще, въз основа на резултатите от първоначалния анализ, въз основа на всякакви промени в естеството на преработените отпадъчни води и всякакви други фактори, които имат отношение към случая.

3.

В съответствие с разпоредбите на параграф 4 анализите обхващат следните параметри:

— 
сухо вещество, органично вещество;
— 
pH;
— 
азот и фосфор;
— 
кадмий, мед, никел, олово, цинк, живак, хром.

4.

В случай че се установи наличие на мед, цинк и хром, за да се убедят компетентните власти на заинтересованите държави-членки, че тези вещества или изобщо не се срещат, или се срещат в пренебрежимо малки количества в отпадъчните води, обработени в преработвателна станция, държавите-членки вземат решение относно честотата, с която следва да се извършват анализите.




ПРИЛОЖЕНИЕ II Б

АНАЛИЗ НА ПОЧВАТА

1.

Когато се използва утайка, различна от утайката, преработена от пречиствателни станции, посочени в член 11, държавите-членки трябва първо да гарантират, че съдържанието на тежки метали в почвата не надвишава граничните стойности, установени в приложение IА. За тази цел държавите-членки решават какъв анализ да се направи, като вземат предвид съществуващите научни данни за характеристиките на почвата и нейната хомогенност.

2.

Държавите-членки решават колко често да се правят последващи анализи, като се вземат предвид съдържанието на метали в почвата преди използването на утайката, количеството и съставът на използваната утайка и всички други фактори, които имат отношение.

3.

Анализът трябва да включва следните параметри:

— 
pH,
— 
кадмий, мед, никел, олово, цинк, живак и хром.




ПРИЛОЖЕНИЕ II В

МЕТОДИ ЗА ПРОБИ И АНАЛИЗИ

1.   Проби на почвата

Представителните проби на почвата за анализ обикновено се правят, като се смесят 25 проби от ядково сондиране, взети от район, не по-голям от 5 хектара, който се обработва за тази цел.

Пробите трябва да се вземат на дълбочина 25 cm, освен ако дълбочината на повърхностната почва е под тази стойност; дълбочината на вземане на пробите във всеки случай пе бива да бъде под 10 cm.

2.   Проби от утайка

На утайката се прави проба след обработка, но преди да се достави на потребителя и трябва да е показателна за производството на утайки.

3.   Методи за анализ

Анализът за тежки метали трябва да се извършва след силно киселинно усвояване. Справочен метод за анализ трябва да бъде този на спектрометрията на атомното поглъщане и границата на откриване на всеки метал не трябва да бъде по-голяма от 10 % от съответната гранична стойност.



( 1 ) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1).

( 2 ) Решение 94/741/ЕО на Комисията от 24 октомври 1994 г. относно въпросниците за докладите на държавите членки за прилагането на някои директиви в областта на отпадъците (прилагане на Директива 91/692/ЕИО на Съвета) (ОВ L 296, 17.11.1994 г., стр. 42).

( 3 ) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

( 4 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

( 5 ) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.