ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2024/596 НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 2023 година

относно проекта за актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Дания, обхващащ периода 2021—2030 г. и относно съответствието на мерките на Дания с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата

(само текстът на датски език е автентичен)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 9, параграф 2 и член 14, параграф 6 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

Препоръки относно проекта на Дания за актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК), обхващащ периода 2021—2030 г.

(1)	Дания представи своя проект на актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на 29 юни 2023 г.

(2)

В член 3 и приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999 („Регламента за управлението“) се определят елементите, които трябва да бъдат включени в актуализираните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. През декември 2022 г. Комисията прие насоки за държавите членки относно процеса и обхвата на изготвяне на проектите и окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата (3). В насоките са набелязани добри практики и са очертани последиците от неотдавнашните политически, правни и геополитически промени в политиките в областта на енергетиката и климата.

(3)

Във връзка с плана REPowerEU (4) и като част от циклите на европейския семестър за 2022 г. и 2023 г. Комисията постави силен акцент върху свързаните с енергетиката и климата реформи и инвестиционни нужди на държавите членки, за да се укрепят енергийната сигурност и финансова достъпност чрез ускоряване на екологичния и справедлив преход. Това е отразено в докладите за Дания за 2022 г. и 2023 г. (5) и в препоръките на Съвета към Дания (6). Държавите членки следва да вземат предвид най-новите специфични за всяка държава препоръки в окончателните си актуализирани интегрирани планове в областта на енергетиката и климата.

(4)	Препоръките на Комисията по отношение на изпълнението на националните цели съгласно Регламента за разпределяне на усилията (7) (РРУ) се основават на вероятността държавите членки да спазят целите за 2030 г., като се вземат предвид правилата за използване на възможностите за гъвкавост съгласно РРУ.

(5)

Препоръките на Комисията относно улавянето, използването и съхранението на въглерод (CCUS) имат за цел да се направи преглед на планираното внедряване на тези технологии на национално равнище, включително да се получи информация за годишните обеми на CO2, които се планира да бъдат уловени до 2030 г., разделени по източници на уловения CO2, идващ от инсталации, обхванати от Директива 2003/87/ЕО (8), или от други източници, като биогенни източници или директно улавяне от въздуха; за планираната инфраструктура за транспортиране на CO2; и за потенциалния вътрешен капацитет за съхранение на CO2 и обемите за инжектиране на CO2, които се планира да бъдат налични през 2030 г.

(6)

Препоръките на Комисията относно изпълнението съгласно Ретламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (9) (Регламентът за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, „Регламент за ЗПЗГС“) се отнасят до изпълнението от страна на държавата членка на правилото „без дебит“ за периода 2021—2025 г. (период 1) и нейната национална цел за периода 2026—2030 г. (период 2), като се вземат предвид правилата, уреждащи използването на възможностите за гъвкавост, както е определено в посочения регламент. В препоръките на Комисията се взема предвид и фактът, че през период 1 всяко превишение на емисиите съгласно Регламента за ЗПЗГС ще бъде автоматично прехвърлено към разпределеното количество емисии съгласно РРУ.

(7)

За да може адаптирането към изменението на климата да подпомогне по подходящ начин постигането на целите в областта на енергетиката и смекчаването на изменението на климата, от съществено значение е да се идентифицират потенциалните опасности, свързани с изменението на климата, както и да се анализират уязвимостите и рисковете, които могат да засегнат съответните области, население и сектори. В препоръките на Комисията относно адаптирането се разглежда степента, в която Дания е включила в актуализирания си НПЕК цели за адаптиране, отчитащи климатичните рискове, които биха могли да попречат на Дания да постигне общите и конкретните цели на Енергийния съюз. Без конкретни политики и мерки за адаптиране — планирани и изпълнени — постигането на целите в измеренията на Енергийния съюз е застрашено.

(8)

Препоръките на Комисията по отношение на амбицията в областта на възобновяемата енергия се основават на формулата, определена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999, която на свой ред се основава на обективни критерии, и на основните политики и мерки, които липсват в проекта на актуализирания НПЕК на Дания, като идеята е да се даде възможност на Дания да постигне своевременно и икономически ефективно своя национален принос към обвързващата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници от поне 42,5 % през 2030 г., която ще бъде увеличена на 45 % с колективни усилия съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (10) по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Препоръките на Комисията се основават и на приноса на Дания към специфичните цели съгласно членове 15а, 22а, 23, 24 и 25 от посочената директива, както и на свързаните с тях политики и мерки за бързото ѝ транспониране и прилагане. Препоръките отразяват значението на разработването на всеобхватно дългосрочно планиране за внедряването на енергията от възобновяеми източници, и по-специално на вятърната енергия, за да се повиши видимостта за европейската производствена промишленост и операторите на мрежи в съответствие с европейския пакет за вятърната енергия (11).

(9)

Препоръките на Комисията по отношение на националния принос към енергийната ефективност се основават на член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета (12) относно енергийната ефективност; както и на формулата в приложение I към посочената директива и на свързаните политики и мерки за нейното прилагане.

(10)

В препоръките на Комисията се обръща специално внимание на общите и конкретните цели и приноса, както и на свързаните с тях политики и мерки за изпълнение на плана REPowerEU с оглед бързото прекратяване на зависимостта от руските изкопаеми горива. В тях са взети предвид извлечените поуки от прилагането на пакета „Да пестим газ за безпроблемна зима“ (13). Препоръките отразяват необходимостта от повишаване на устойчивостта на енергийната система с оглед на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета (14) за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламента и на Съвета (15) относно сигурността на доставките на газ и в съответствие с Препоръката на Комисията относно съхраняването на енергия (16).

(11)

В препоръките на Комисията се взема предвид необходимостта от ускоряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар, за да се засилят възможностите за гъвкавост и да се повишат правата и защитата на потребителите. В препоръките на Комисията също така се отчита значението на оценката на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност в съответствие с изискванията на член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и Препоръка (ЕС) 2023/2407 (17) на Комисията.

(12)

Препоръките на Комисията отразяват значението на осигуряването на достатъчни инвестиции в научните изследвания и иновациите в областта на чистата енергия, за да се повиши техният развоен и производствен капацитет, включително на подходящи политики и мерки за енергоемките отрасли и други предприятия, както и необходимостта от повишаване на квалификацията на работната сила за промишленост с нулеви нетни емисии, с цел консолидиране на силна, конкурентоспособна и екологосъобразна икономика в рамките на Съюза.

(13)	Препоръките на Комисията се основават на поетите в рамките на Парижкото споразумение ангажименти за постепенно намаляване на използването на изкопаеми горива, както и на значението на постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива.

(14)

Препоръката на Комисията относно нуждите от инвестиции следва нейната оценка за това дали проектът на актуализиран план съдържа общ преглед на нуждите от инвестиции за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса за всички измерения на Енергийния съюз; дали в него се посочват източниците на финансиране, като се разграничава между частни и публични източници; дали в него се определят инвестиции в съответствие с плана за възстановяване и устойчивост на Дания, териториалния план за справедлив преход на Дания и специфичните за държавата препоръки за периода 2022—2023 г., отправени в рамките на европейския семестър; както и дали включва солидна макроикономическа оценка на планираните политики и мерки. НПЕК следва да осигури прозрачност и предвидимост на националните политики и мерки, за да се подкрепи инвестиционната сигурност.

(15)

Препоръките на Комисията отразяват решаващото значение на провеждането на обширни регионални консултации, както и на приобщаващи консултации на ранен етап във връзка с плана, включително ефективно участие на обществеността с достатъчно информация и срокове, в съответствие с Орхуската конвенция (18).

(16)

Препоръките на Комисията относно справедливия преход отразяват оценката на това дали в плана на Дания са определени достатъчно задълбочено съответните социални въздействия, въздействията върху заетостта и уменията, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката, и дали са очертани подходящи съпътстващи политики и мерки за насърчаване на справедлив преход, като същевременно се допринася за насърчаването на правата на човека и равенството между половете.

(17)	Препоръките на Комисията към Дания се основават на оценката на проекта на нейния актуализиран НПЕК (19), която е публикувана заедно с настоящата препоръка.

(18)	Дания следва надлежно да вземе предвид настоящите препоръки при разработването на окончателния си актуализиран интегриран НПЕК, който трябва да бъде представен до 30 юни 2024 г.

Препоръки относно съответствието с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата

(19)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119 (Европейския закон за климата) Комисията има задължението да оценява съответствието на националните мерки с целта за неутралност по отношение на климата, както и с гарантирането на напредък в областта на адаптирането към изменението на климата. Комисията извърши оценка на съответствието на мерките на Дания с тези цели (20). Представените по-долу препоръки са съставени въз основа на споменатата оценка. Дания следва надлежно да вземе предвид настоящите препоръки и да предприеме последващи действия по тях в съответствие с Европейския закон за климата.

(20)

Ключова стъпка към засилване на амбицията за адаптиране следва да бъде завършването на подходяща правна рамка за националната политика в областта на климата, в която се определят обвързващи и редовно актуализирани цели за адаптиране с цел измерване на цялостния напредък при изграждането на устойчивост. Политиките за адаптирането следва да се съсредоточат върху области или сектори, които са особено уязвими към изменението на климата, или чиито дейности са от ключово значение за устойчивостта на други сектори, или които са от съществено значение за националната икономика или общественото здраве. Необходимо е да се реагира приоритетно на въздействията и рисковете, които се очаква да засегнат критична инфраструктура или системи с дълъг жизнен цикъл, или които се очаква да засегнат системите необратимо, като се вземе предвид взаимодействието със социално-икономическите промени или други неклиматични фактори. Финансирането на адаптирането може да се осигури чрез различни финансови инструменти на ЕС. Съображенията, свързани с устойчивостта спрямо изменението на климата, следва да бъдат поставени на преден план, когато държавите членки разработват своите национални планове в рамките на съответните фондове на ЕС. Не следва да има каквито и да е разходи, които да вредят на адаптирането, т.е. да увеличават уязвимостта на бенефициерите или на други лица.

(21)

Най-уязвимите общности са тези с повишена вероятност да бъдат засегнати от изменението на климата. Неравномерната експозиция и уязвимост спрямо последиците от изменението на климата на различни региони и социално-икономически групи влошават съществуващите неравенства и уязвимост. Справедливата устойчивост следва да намали неравномерната тежест на климатичния риск и да гарантира справедливо разпределение на ползите от адаптирането.

(22)

Природосъобразните решения предлагат ефикасни и икономически ефективни възможности за адаптиране и смекчаване на изменението на климата, ако внедряването им се стимулира чрез стратегически рамки, политики и финансиране. Те могат да се изпълняват самостоятелно или да се интегрират в други мерки за адаптиране и смекчаване, съчетани с по-технологични или инфраструктурни решения. При изпълнението трябва да се отчитат сложността на екосистемите и прогнозираните последици от изменението на климата, местният контекст, свързаните интереси и ценности, както и социално-икономическите условия,

ПРЕПОРЪЧВА НА ДАНИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕ СЛЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ:

ОТНОСНО ПРОЕКТА НА АКТУАЛИЗИРАНИЯ НАЦИОНАЛЕН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999

Да определи икономически ефективни допълнителни политики и мерки, по-специално за секторите на транспорта и селското стопанство, за да преодолее прогнозираната разлика от 10,5 процентни пункта за постигане на националната цел за парниковите газове от -50 % през 2030 г. по отношение на равнищата през 2005 г., съгласно РРУ. Да предостави актуализирани прогнози, за да демонстрира по какъв начин съществуващите и планираните политики ще доведат до постигането на целта, и ако е необходимо, да конкретизира по какъв начин ще се използват възможностите за гъвкавост, налични в рамките на РРУ, за да се осигури съгласуваност. Да допълни информацията относно политиките и мерките, като посочи ясно техния обхват, срокове и, когато е възможно, очаквано въздействие относно намаляването на емисиите на парникови газове, включително за мерките в програмите за финансиране на Съюза, като например общата селскостопанска политика.

Да идентифицира източниците на емисиите на CO2, които се планува да се улавят.

Да определи конкретен маршрут за постигане на националната цел за ЗПЗГС, както е определена в Регламент (ЕС) 2018/841. Да включи допълнителни мерки в сектора на ЗПЗГС, като даде количествена оценка на тяхното очаквано въздействие, за да се гарантира, че поглъщанията на парникови газове в този сектор са ефективно съгласувани с целта на ЕС за 2030 г. за нетно поглъщане от -310 MtCO2 еквивалент и със специфичната за държавата цел за поглъщане от -441 ktCO2 еквивалент, определена в Регламент (ЕС) 2018/841. Да представи допълнителни подробности за планираните мерки, включително количествена оценка на тяхното очаквано въздействие върху поглъщанията или емисиите в сектора на ЗПЗГС. Да предостави ясна информация по какъв начин публичните средства (както средствата на Съюза, включително по общата селскостопанска политика, така и държавните помощи) и частното финансиране чрез схеми за въглеродно земеделие се използват последователно и ефективно за постигане на националната цел за нетно поглъщане. Да предостави информация за състоянието и напредъка, който трябва да бъде постигнат, за да се гарантира подобряването до по-високи нива/специфични географски набори от данни за мониторинга, докладването и проверката, в съответствие с част 3 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999.

Да предостави допълнителен анализ относно съответните уязвимости и рискове, свързани с климата, по отношение на постигането на националните общи и конкретни цели и приноси, както и относно политиките и мерките в различните измерения на Енергийния съюз. Да очертае по-добре и да определи количествено връзката с конкретните цели и политики на Енергийния съюз, които политиките и мерките за адаптиране следва да подкрепят. Да определи допълнителни политики и мерки за адаптиране с достатъчно подробности, за да се подпомогне постигането на националните общи и конкретни цели и приноси на Дания в рамките на Енергийния съюз.

Да потвърди прогнозите за дела на енергията от възобновяеми източници от 71 % като принос към обвързващата цел на ЕС за енергията от възобновяеми източници за 2030 г., определена в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, изменена в съответствие с формулата в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999. Да потвърди свързаната ориентировъчна крива, която достига до референтните стойности за 2025 г. и 2027 г. съгласно член 4, буква а), подточка 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

Да представи прогнозните траектории и дългосрочен план за внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници през следващите 10 години с перспектива до 2040 г. Да включи ориентировъчна цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници до 2030 г. в съответствие с изменената Директива (ЕС) 2018/2001. Да включи конкретна цел, която да допринесе за постигането на подцелта за 2030 г. в сградния сектор. Да потвърди, че прогнозите, включени в проектоплана, допринасят за изпълнението на обвързващите цели в областта на отоплението и охлаждането за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г., както и на ориентировъчната цел, за да бъдат постигнати допълнителните цели, посочени в приложение IA към изменената Директива (ЕС) 2018/2001. Да потвърди, че делът на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането ще остане над 60 % за периода до 2030 г. Да потвърди, че включените в плана прогнози допринасят за постигането на обвързващото равнище за RFNBO в промишлеността до 2030 г. Да включи подцел за биогорива от ново поколение и възобновяемите горива с небиологичен произход (RFNBO) в транспорта за 2030 г.

Да продължи да разработва подробни и количествено определени политики и мерки, които дават възможност за своевременно и икономически ефективно постигане на националния принос на Дания към обвързващата цел на ЕС за дял на енергията от възобновяеми източници от 42,5 % през 2030 г., с колективни усилия за увеличаването ѝ до 45 %. Да опише освен това технологиите за енергия от възобновяеми източници, за които планира да определи „зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ с по-бързи и по-прости процедури. Да опише как ще бъде оформено задължението на доставчиците на горива в транспортния сектор в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001, както е изменена, и да включи съпоставими мерки за насърчаване на водорода в промишлеността и за подготовка на ЕС за търговия с водород от възобновяеми източници.

Да включи оценка на вътрешните доставки на горскостопанска биомаса за енергийни цели през периода 2021—2030 г. в съответствие със засилените критерии за устойчивост по член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001, както е изменена, и оценка на съвместимостта на прогнозираното използване на горскостопанска биомаса за производство на енергия със задълженията на Дания съгласно преразгледания Регламент за ЗПЗГС, по-специално за периода 2026—2030 г., заедно с националните мерки и политики за осигуряване на такава съвместимост. Да включи мерки за насърчаване на устойчивото производство на биометан, като се имат предвид потенциалът и производството на устойчив биогаз/биометан в Дания, профилът на потреблението на природен газ и съществуващата инфраструктура, както и използването на ферментационни продукти и приложенията на биогенен CO2.

Да представи, доколкото е възможно, прогнозираните срокове на стъпките, водещи до приемането на законодателни и незаконодателни политики и мерки, насочени към транспониране и прилагане на разпоредбите на изменената Директива (ЕС) 2018/2001, по-специално за мерките, посочени в предходните точки.

10.

Да включи национален принос към енергийната ефективност при крайното енергийно потребление към обвързващата цел на ЕС за крайното енергийно потребление за 2030 г. в съответствие с член 4 и приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 или равностоен на коригирания ориентировъчен национален принос, който Комисията ще представи на всяка държава членка до 1 март 2024 г. съгласно член 4, параграф 5 от посочената директива. Да включи националния принос за енергийна ефективност по отношение на първичното енергийно потребление в ориентировъчната цел на ЕС за първично енергийно потребление в съответствие с член 4 и приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791. Да посочи обема на намалението на потреблението на енергия, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, в разбивка по сектори. Да включи също така разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради, притежавани от публични органи, които трябва да бъдат санирани годишно, или съответните годишни икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати. Да предложи количеството на кумулативните икономии на енергия, които трябва да бъдат постигнати за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., и когато е приложимо, да даде обяснение за начина на определяне на годишния процент на икономии и базовото изчисление.

11.

Да определи цялостни политики и мерки за постигане на националния принос в областта на енергийната ефективност, и по-специално как ще се прилага принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Да определи стабилни програми за финансиране и схеми за подпомагане на енергийната ефективност, които да са в състояние да мобилизират частни инвестиции и допълнително съфинансиране. Да определи също така мерки за икономии на енергия, за да се гарантира постигането на изисквания обем кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до 2030 г.

12.

Да включи актуализирано ниво на амбиция за осигуряване на високо енергийноефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии до 2050 г. Да включи междинни етапни цели за 2030 г. и 2040 г., както и сравнение с най-новата дългосрочна стратегия за саниране. Да включи повече информация за свързаните с това мерки за сградите и да представи очакваното им въздействие върху икономиите на енергия.

13.

Да укрепи устойчивостта на енергийната система, по-специално чрез определяне на цел за внедряване на системи за съхранение на енергия. Да обясни допълнително как Дания възнамерява да насърчи намаляването на търсенето на газ и да разработи подробни политики и мерки за постигане на тази цел до 2030 г. Да оцени адекватността на нефтената инфраструктура (рафинерия, запаси от нефт) с оглед на очаквания спад в търсенето на нефт и преминаването към по-нисковъглеродни алтернативи.

14.

Да предложи ясни общи и конкретни цели за отговор на търсенето за подобряване на гъвкавостта на енергийната система с оглед на оценката на нуждите от гъвкавост и да опише допълнителни мерки за улесняване на интеграцията на енергийната система във връзка с член 20а от изменената Директива (ЕС) 2018/2001.

15.

Да доразвие подхода за справяне с енергийната бедност, като включи оценка на положението на засегнатите понастоящем домакинства и посочи конкретна измерима цел за намаляване, както се изисква от Регламент (ЕС) 2018/1999, като вземе предвид Препоръка (ЕС) 2023/2407. Да отдаде приоритет на ефективните и добре насочени структурни мерки за справяне с първопричините за енергийната бедност.

16.

Да изясни допълнително националните цели в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността с оглед внедряване на чисти технологии, като установи сценарий за емисиите за 2030 г. и 2050 г. за подпомагане на декарбонизацията на промишлеността и прехода на предприятията към кръгова икономика с нулеви нетни емисии. Да предложи политики и мерки за насърчаване на разработването на проекти с нулеви нетни емисии, включително такива, които са от значение за енергоемките отрасли. Да опише по-специално предвидима и опростена регулаторна рамка за процедурите за издаване на разрешителни и по какъв начин ще бъде опростен достъпът до национално финансиране, когато е необходимо. Да предостави подробни политики и мерки за развитие на уменията, свързани с чистата енергия, и улесняване на отворената търговия за гъвкави и устойчиви вериги за доставка на ключови компоненти и оборудване с нулеви нетни емисии.

17.

Да конкретизира реформите и мерките за мобилизиране на частните инвестиции, необходими за постигане на целите в областта на енергетиката и климата. Да предостави цялостен и последователен преглед на нуждите от публични и частни инвестиции като цяло и по сектори. Да допълни подхода от горе надолу за цялата икономика с оценка от долу нагоре за всеки конкретен проект. Да включи разбивка на общите инвестиционни нужди с допълнителна информация относно източниците на финансиране на национално и регионално равнище и на равнището на ЕС, както и относно частните финансови източници, които трябва да бъдат мобилизирани. Да добави кратко описание на вида на схемата за финансова подкрепа, избрана за изпълнение на политиките и мерките, които се финансират от публичния бюджет, и използването на инструменти за смесено финансиране, като се използват безвъзмездни средства, заеми, техническа помощ и публични гаранции, включително ролята на националните насърчителни банки в съответните схеми и/или по какъв начин се мобилизира частно финансиране. Да разгледа също така икономически ефективното прехвърляне на емисии към други държави членки в съответствие с РРУ като източник на финансиране. Да предостави солидна оценка на макроикономическото въздействие на планираните политики и мерки.

18.

Да опише по-подробно аналитичната основа, като предостави прогнози в рамките на планираните политики и мерки за това как ще се развива енергийната система с перспектива до 2040 г.

19.

Да обясни как и в какъв срок Дания възнамерява да премахне постепенно останалите субсидии за изкопаеми горива.

20.

Да предостави по-подробна информация за социалните последици, последиците за заетостта и уменията или други въздействия върху разпределението от прехода в областта на климата и енергетиката, както и за планираните цели, политики и мерки в подкрепа на справедливия преход. Да посочи формата на подкрепа, въздействието на инициативите, целевите групи и заделените ресурси, като вземе предвид препоръката на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (21). Да включи, доколкото е възможно, повече елементи, които да осигурят адекватна аналитична основа за изготвянето на бъдещ социален план за климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета (22), включително указания за това как да се оценят предизвикателствата и социалните въздействия върху най-уязвимите от системата за търговия с квоти за емисии за изгарянето на горива в сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори, както и да се определят потенциалните бенефициери и съответната политическа рамка. Да обясни по какъв начин политическата рамка, определена в НПЕК, ще допринесе за изготвянето на социален план за климата на Дания и как ще бъде осигурена съгласуваност между двата плана.

21.

Да предостави ясен и по-подробен преглед как процесът на консултации е дал възможност за участие на всички съответни органи, граждани и заинтересовани страни, включително социалните партньори, в изготвянето на проекта и окончателния вариант на актуализирания план.

22.

Да разшири вече доброто регионално сътрудничество, като продължи усилията за подписване на всички необходими двустранни споразумения за солидарност, гарантиращи сигурността на доставките на газ, със своите съседи (Полша), включително тези, които произтичат от изграждането на нова трансгранична инфраструктура.

ОТНОСНО СЪОТВЕТСТВИЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ МЕРКИ С ЦЕЛТА ЗА НЕУТРАЛНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА КЛИМАТА, КАКТО И С ГАРАНТИРАНЕТО НА НАПРЕДЪК В ОБЛАСТТА НА АДАПТИРАНЕТО СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119

Да завърши създаването на подходяща правна рамка за политиката и действията за адаптиране към изменението на климата. Да гарантира, че приоритетите, стратегиите, политиките, плановете и усилията за адаптиране са съизмерими с прогнозираните бъдещи уязвимости и рискове, свързани с климата, въз основа на най-добрите налични научни знания и съществуващи инструменти за прогнозиране на климата и ранно предупреждение. Да отдаде по-голям приоритет на съображенията, свързани с устойчивостта спрямо изменението на климата, при използването на подкрепата от програмите за финансиране на Съюза, като например общата селскостопанска политика и други съответни средства на ЕС. Средствата от ЕС следва да се изразходват по такъв начин, че да повишават устойчивостта спрямо изменението на климата и да не увеличават уязвимостта (т.е. да не се нанасят значителни вреди на адаптирането).

Да ангажира групите заинтересовани страни, които са особено уязвими за въздействията, дължащи се на изменението на климата, в разработването и прилагането на политиката за адаптиране в Дания. Да документира процесите и резултатите от съответните консултации.

Да насърчава природосъобразните решения и основаващото се на екосистемите адаптиране в националните стратегии, политики и планове и да осигурява инвестиции за тяхното внедряване.

Съставено в Брюксел на 18 декември 2023 година.

За Комисията

Kadri SIMSON

Член на Комисията

(1) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1.

(3) Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. (ОВ C 495, 29.12.2022 г., стр. 24)

(4) COM(2022) 230 final.

(5) SWD(2022) 607 final, SWD(2023) 604 final.

(6) COM (2022) 607 final, Препоръка за препоръка на Съвета, COM (2023) 604 final, Препоръка за препоръка на Съвета.

(7) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/201 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26), изменен с Регламент (ЕС) 2023/857 от 19 април 2023 г. (ОВ L 111, 26.4.2023 г., стр. 1).

(8) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(9) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2023/839 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 г. (ОВ L 107, 21.4.2023 г., стр. 1).

(10) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82), изменена с Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (ОВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj ).

(11) Съобщение относно европейския план за действие в областта на вятърната енергия, COM(2023) 669 final, 24.10.2023 г. и Съобщение относно постигането на амбициите на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници в морето, COM(2023) 668 final.

(12) Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (OВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1).

(13) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Да пестим газ за безпроблемна зима“, COM/2022/360 final.

(14) Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ L 280, 28.10.2017 г., стр. 1).

(16) Препоръка на Комисията от 14 март 2023 година относно „Съхраняването на енергия — основа за декарбонизирана и сигурна енергийна система на ЕС“ C/2023/1729 (ОВ C 103, 20.3.2023 г., стр. 1).

(17) Препоръка (ЕС) 2023/2407 на Комисията от 20 октомври 2023 г. относно енергийната бедност, C/2023/4080 (OВ L, 2023/2407, 23.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2023/2407/oj).

(18) Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. („Орхуската конвенция“).

(19) SWD(2023) 911.

(20) Доклад за напредъка на действията на ЕС в областта на климата за 2023 г., COM(2023) 653 final, и Работен документ на службите на Комисията относно оценка на напредъка в областта на адаптирането към изменението на климата в отделните държави членки съгласно Европейския закон за климата, SWD(2023) 932.

(21) Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 г. относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (ОВ C 243, 27.6.2022 г., стр. 35).

(22) Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 1).