(1)

С писмо от 8 декември 2016 г. Франция поиска да бъде оправомощена от Съюза да договори двустранно споразумение с Алжир относно съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела. Целта беше да се модернизират и консолидират трите двустранни споразумения от 1962 г., 1964 г. и 1980 г., които понастоящем са в сила.

(2)

Франция предостави на Комисията информация, от която е видно, че поради изключителните икономически, културни, исторически, социални и политически връзки, които има с Алжир, Франция има особен интерес от договаряне на двустранно споразумение с Алжир, проект на което беше представен на Комисията.

(3)

По-специално Франция предостави данни за големия брой алжирски граждани, които пребивават на нейна територия, и за броя на френските граждани, които живеят в Алжир, както и за особеното значение на търговския обмен между двете държави.

(4)

Отношенията между Съюза и Алжир се основават на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Народна демократична република Алжир, от друга страна (2) (наричано по-нататък „Евро-средиземноморско споразумение“), което влезе в сила през 2005 г. Евро-средиземноморското споразумение е правната рамка, която урежда отношенията между страните по икономически, търговски, политически, социални и културни въпроси.

(5)

Член 85 от Евро-средиземноморското споразумение предвижда, че сътрудничеството в правната и съдебната област е от съществено значение и е необходимо допълнение към другите форми на сътрудничество между Съюза и Алжир, съдържащи се в Евро-средиземноморското споразумение, както и че това сътрудничество може да включва, когато е уместно, сключването на споразумения в посочените области.

(6)

Отношенията на Съюза с трети държави по въпроси относно съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела се основават на правната рамка, разработена от Хагската конференция по международно частно право (ХКМЧП), в съответствие с принципа на многостранното сътрудничество. Алжир обаче не е член на ХКМЧП и досега отказва да се присъедини към нейните основни конвенции.

(7)

Независимо че Алжир не е член на ХКМЧП и не се е присъединила към нейните основни конвенции, проектът на споразумение изглежда до голяма степен вдъхновен от системата, установена от Хагските конвенции, и от законодателството на Съюза, прието по същите въпроси.

(8)

Някои въпроси, които трябва да бъдат разгледани в проекта за споразумение между Франция и Алжир, засягат съответните достижения на правото на Съюза в областта на семейното право. Следователно въпросите, обхванати от такива международни ангажименти, попадат в изключителната външна компетентност на Съюза. Държавите членки могат да договарят или да поемат такива ангажименти само ако съгласно член 2, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) им е предоставено оправомощаване за това от законодателя на Съюза в съответствие със законодателната процедура, посочена в член 81, параграф 3 от ДФЕС.

(9)

Тъй като болшинството от въпросите, които трябва да бъдат разгледани в проекта за споразумение между Франция и Алжир, попадат в компетентността на Съюза, Франция следва редовно да докладва на Комисията относно провеждането на преговорите по двустранното споразумение. Както Франция, така и Комисията редовно ще информират Съвета за развитието.

(10)

Не се очаква бъдещото споразумение между Франция и Алжир непременно да окаже отрицателно въздействие върху достиженията на правото на Съюза. Целесъобразно е обаче да се предвидят указания за водене на преговори с цел свеждането до минимум на риска от такива отрицателни последици.

(11)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(12)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

а)

Франция информира Алжир, че Комисията може да участва в преговорите като наблюдател и че Комисията ще бъде информирана за напредъка и резултатите, постигнати по време на различните етапи на преговорите;

б)

Франция насърчава Алжир да разгледа възможността за присъединяване към основните конвенции по въпросите на семейното право, разработени от Хагската конференция по международно частно право (наричани по-нататък „Хагските конвенции“), и да започне анализ на най-целесъобразните начини за премахване на пречките, които са възпрепятствали Алжир от присъединяване към Хагските конвенции;

в)

Франция информира Алжир, че след приключването на преговорите се изисква оправомощаване от Съвета, преди на Франция да бъде разрешено да сключи споразумението;

г)

Франция информира Алжир, че оправомощаването от Съвета за сключване на споразумението по предложение на Комисията може да предвижда, че споразумението да има ограничена валидност във времето, с възможност за механизъм за мълчаливо подновяване, който да се посочи в решението на Съвета относно сключването на споразумението;

д)

в споразумението се вмъква разпоредба, предвиждаща пълно или частично денонсиране на споразумението или пряка замяна на съответните разпоредби на споразумението в случай на сключване на последващо споразумение между Съюза или Съюза и неговите държави членки, от една страна, и Алжир, от друга страна, или присъединяване на Алжир към съответните Хагски конвенции;

е)

в споразумението се вмъква разпоредба, съгласно която никое решение, признато във Франция съгласно това споразумение, не може впоследствие да се разпространява в други държави – членки, в съответствие с правото на Съюза;

ж)

разпоредбите на споразумението са в съответствие с относимите достижения на правото на Съюза и със съответните Хагски конвенции;

з)

Франция уведомява Алжир, че в зависимост от развитието на преговорите може своевременно да са необходими други указания за водене на преговори.