Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите-членки

а) се определят условията, при които осъждащата държава членка споделя с други държави членки информация за постановените присъди;

б) се определят задълженията на осъждащата държава членка и на държавата членка по гражданството на осъденото лице („държавата членка по гражданството на лицето“) и се уточняват методите на действие, когато се дава отговор на искане за информация от регистрите за съдимост;

в) се създава децентрализирана информационна система за обмен на информация относно присъдите, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всяка държава членка — Европейска информационна система за съдимост (ECRIS).

а) „присъда“ означава окончателно решение на наказателен съд, постановено срещу физическо лице във връзка с наказуемо деяние, доколкото този вид решения подлежат на вписване в регистрите за съдимост на осъждащата държава;

б) „наказателно производство“ означава досъдебната фаза, същинската съдебна фаза и изпълнението на присъдата;

в) „регистър за съдимост“ означава национален регистър или регистри, в които се вписват присъди в съответствие с националното законодателство;

г) „осъждаща държава членка“ означава държавата членка, в която е постановена присъдата;

д) „гражданин на трета държава“ означава лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС, лице без гражданство, или лице, чието гражданство не е известно;

е) „данни за пръстови отпечатъци“ означава данните, отнасящи се до плоски и получени чрез въртене отпечатъци от всички пръсти на лицето;

ж) „портретна снимка“ означава дигитално изображение на човешко лице;

з) „образец на приложение за свързване на ECRIS“ означава софтуерът, разработен от Комисията и предоставен на държавите членки за обмен на информация от регистрите за съдимост чрез ECRIS.

1. За целите на настоящото рамково решение всяка държава-членка определя централен орган. С оглед обаче на предаването на информация по член 4 и отговорите по член 7 на исканията, посочени в член 6, държавите-членки могат да определят един или повече централни органи.

2. Всяка държава-членка информира генералния секретариат на Съвета и Комисията за централния орган или органите, определени от нея в съответствие с параграф 1. Генералният секретариат на Съвета нотифицира държавите-членки и Евроюст за тази информация.

1. Всяка осъждаща държава членка предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че присъдите, постановени на нейната територия, се придружават от информация за гражданството или гражданствата на осъденото лице, ако то е гражданин на друга държава членка или е гражданин на трета държава. В случай че липсва информация за гражданството или ако осъденото лице е без гражданство, това се отразява в регистъра за съдимост.

2. Централният орган на осъждащата държава-членка уведомява по най-бърз начин централните органи на другите държави-членки относно всяка присъда, постановена на нейната територия срещу граждани на тези други държави-членки, така както е вписана в регистъра за съдимост.

Ако е известно, че осъденото лице е гражданин на няколко държави-членки, съответната информация се предава до всяка от тези държави-членки дори ако лицето е гражданин на държавата-членка, на чиято територия е осъдено.

3. Централният орган на осъждащата държава-членка незабавно предава на централния орган на държавата-членка по гражданството на лицето информация за последващо изменение или заличаване на данни, съдържащи се в регистъра за съдимост.

4. Всяка държава-членка, която е подала информация по реда на параграфи 2 и 3, съобщава на централния орган на държавата-членка по гражданството на лицето, в отделни случаи по искане на последното, препис от съответните присъди и последващи мерки, както и друга свързана с тях информация, за да може другата държава-членка да реши дали за тях е необходимо налагане на мерки на национално равнище.

Задължения на държавата-членка по гражданството на лицето

1. Централният орган на държавата-членка по гражданството на лицето съхранява цялата информация в съответствие с член 11, параграфи 1 и 2, предадена съгласно член 4, параграфи 2 и 3 за целите на препредаването ѝ в съответствие с член 7.

2. Всякакво изменение или заличаване на информация, предадена в съответствие с член 4, параграф 3, води до съответните изменения и заличавания в държавата-членка по гражданството на лицето по отношение на информацията, съхранявана съгласно параграф 1 за целите на препредаването ѝ в съответствие с член 7.

3. За целите на препредаването в съответствие с член 7 държавата-членка по гражданството на лицето може да използва само информация, която е актуализирана в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

1. Когато се иска информация от регистъра за съдимост на държава-членка за целите на наказателното производство срещу дадено лице или за други цели, различни от тези на наказателното производство, централният орган на тази държава-членка може, в съответствие с националното законодателство, да подаде до централния орган на друга държава-членка искане за информация и свързани данни, които да бъдат взети от регистъра за съдимост.

2. Когато дадено лице поиска информация за своето досие за съдимост, централният орган на държавата-членка, в която е подадено искането, може в съответствие с националното законодателство да подаде до централния орган на друга държава-членка искане за информация и свързани данни, които да бъдат взети от регистъра за съдимост, при условие че заинтересованото лице пребивава, е пребивавало или е гражданин на молещата или замолената държава-членка.

3. Когато гражданин на една държава членка поиска от централния орган на друга държава членка информация за собственото си досие за съдимост, този централен орган подава до централния орган на държавата членка по гражданството на лицето искане за получаване на информация и съответни данни от регистрите за съдимост и включва тази информация и съответните данни в извлечението, което ще бъде предоставено на заинтересованото лице.

3а. Когато гражданин на трета държава поиска от централния орган на държава членка информация за собственото си досие за съдимост, този централен орган подава искане за получаване на информация и съответни данни от регистъра за съдимост само до онези централни органи на държавите членки, които разполагат с информация от регистрите си за съдимост за това лице и включва тази информация и съответните данни в извлечението, което ще бъде предоставено на заинтересованото лице.

4. Исканията от централния орган на държава-членка за информация от регистъра за съдимост се подават съгласно формуляра в приложението.

1. Когато от централния орган на държавата-членка по гражданството на лицето се иска съгласно член 6 информация от регистъра за съдимост за целите на наказателното производство, този централен орган предава на централния орган на молещата държава-членка информация относно:

а) присъди, постановени в държавата-членка по гражданството на лицето и вписани в регистрите за съдимост;

б) всякакви присъди, постановени в други държави-членки, информацията за които е предадена след 27 април 2012 г. съгласно член 4 и съхранявана в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2;

в) всякакви присъди, постановени в други държави-членки, информация за които е предадена до 27 април 2012 г. и е вписана в регистрите за съдимост;

г) всякакви присъди, постановени в трети страни, предадени на държавата-членка по гражданството, и вписани в регистрите за съдимост.

2. Когато от централния орган на държавата-членка по гражданството на лицето се иска съгласно член 6 информация от регистрите за съдимост за цели, различни от тези на наказателното производство, този централен орган отговаря съгласно националното законодателство по отношение на присъдите, постановени в държавата-членка по гражданството на лицето и присъдите, постановени в трети страни, информацията за които ѝ е предадена впоследствие и е вписана в регистрите за съдимост.

По отношение на информацията за постановени в друга държава-членка присъди, която е предадена на държавата-членка по гражданството на лицето, централният орган на последната, действайки в съответствие с националното законодателство, предава на молещата държава-членка информацията, съхранявана съгласно член 5, параграфи 1 и 2, както и информацията, предадена на този централен орган до 27 април 2012 г. и вписана в регистрите за съдимост.

При предаване на информацията в съответствие с член 4 централният орган на осъждащата държава-членка може да информира централния орган на държавата-членка по гражданството на лицето, че информацията за присъди, постановени в първата държава-членка и предадени на централния орган на втората, не може да бъде препредавана за никакви други цели освен тези на наказателното производство. В този случай централният орган на държавата-членка по гражданството на лицето информира относно такива присъди молещата държава-членка за това коя държава-членка е предала въпросната информация, за да може молещата държава-членка да подаде искане пряко до осъждащата държава-членка и да получи информация относно тези присъди.

3. Когато трета държава иска от централния орган на държавата-членка по гражданството на лицето информация от регистрите за съдимост, държавата-членка по гражданството на лицето може да отговори по отношение на присъди, предадени от друга държава-членка, само в границите, приложими при предаването на информация на други държави-членки в съответствие с параграфи 1 и 2.

4. Когато информация от регистрите за съдимост относно присъди, постановени срещу гражданин на държава членка, се иска съгласно член 6 от централния орган на държава членка, различна от държавата членка по гражданството на лицето, замолената държава членка предава тази информация до степента, предвидена в член 13 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.

4а. Когато информация от регистрите за съдимост за присъди, постановени срещу гражданин на трета държава, се иска съгласно член 6 за целите на наказателното производство, замолената държава членка предава информация за всяка присъда, постановена в замолената държава членка и вписана в регистрите за съдимост, и за всяка присъда, постановена в трета държава, която впоследствие ѝ е била предадена и вписана в регистрите за съдимост.

Ако такава информация се иска за цели, различни от тези на наказателното производство, параграф 2 от настоящия член се прилага съответно.

5. За отговора се използва формулярът в приложението. Той се придружава от справка за съдимост, изготвена съгласно националното законодателство.

1. Отговорите на исканията, посочени в член 6, параграф 1, се предават от централния орган на замолената държава-членка до централния орган на молещата държава-членка незабавно и при всички случаи в рамките на не повече от десет работни дни от деня на получаване на искането, в съответствие с националното законодателство, правила или практики, като се използва формулярът в приложението.

Когато замолената държава-членка се нуждае от допълнителна информация, за да идентифицира лицето, за което се отнася искането, тя се консултира незабавно с молещата държава-членка с оглед да бъде предоставен отговор в рамките на десет работни дни от деня на получаване на допълнителната информация.

2. Отговори на исканията, посочени в член 6, параграфи 2, 3 и 3а, се предават в срок от двадесет работни дни от датата на получаване на искането.

1. Личните данни, предоставяни по ►M1 член 7, параграфи 1, 4 и 4а ◄ за целите на наказателното производство, могат да бъдат използвани от молещата държава-членка единствено и само за целите на конкретното наказателно производство, за което са поискани, както е посочено във формуляра в приложението.

2. Личните данни, предоставяни по ►M1 член 7, параграфи 2, 4 и 4а ◄ за цели, различни от тези на наказателното производство, могат да бъдат използвани от молещата държава-членка в съответствие с нейното национално законодателство единствено и само за целите, за които са поискани, и в границите, определени от замолената държава-членка във формуляра в приложението.

3. Независимо от параграфи 1 и 2 личните данни, предоставяни по реда на ►M1 член 7, параграфи 1, 2, 4 и 4а ◄ , могат да бъдат използвани от молещата държава-членка с цел предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената сигурност.

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че личните данни, получени от друга държава-членка по реда на член 4, ако бъдат предадени на трета държава в съответствие с член 7, параграф 3, са обект на същите ограничения при използване като тези, приложими в молещата държава-членка в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Държавите-членки посочват изрично, че личните данни, ако бъдат предадени на трета държава с цел наказателно производство, могат да бъдат използвани по-нататък от тази държава единствено за целите на наказателното производство.

5. Настоящият член не се прилага за лични данни, получени от държава-членка по силата на настоящото рамково решение, когато те са с произход от същата държава-членка.

Когато подава искането, посочено в член 6, параграф 1, молещата държава-членка предава на замолената държава-членка формуляра в приложението, съставен на официалния език или на един от официалните езици на замолената държава-членка.

Замолената държава-членка отговаря на един от официалните си езици или на друг език, приемлив и за двете държави-членки.

Всяка държава-членка може при приемането на настоящото рамково решение или на по-късна дата да посочи, в заявление до генералния секретариат на Съвета, кои официални езици на институциите на Европейския съюз са приемливи за нея. Генералният секретариат на Съвета съобщава тази информация на държавите-членки.

Формат и други начини на организация и улесняване на обмена на информация относно присъдите

1. Когато предава информация в съответствие с член 4, параграфи 2 и 3, централният орган на осъждащата държава-членка предава следната информация:

а) информация, която се предава винаги, освен ако в отделни случаи такава информация не е известна на централния орган (задължителна информация):

i) информация за осъденото лице (пълно име, дата и място на раждане (град и държава), пол, националност и, ако е приложимо, предишно(и) име(на);

ii) информация за естеството на присъдата (дата на присъдата, име на съда, дата, на която съдебното решение става окончателно);

iii) информация за наказуемото деяние, даващо основание за присъдата (дата на наказуемото деяние, за което е осъдено лицето, и наименование или правна квалификация за наказуемото деяние, както и позоваване на приложимите законови разпоредби), и

iv) информация за съдържанието на присъдата (по-специално съдебното решение, както и всякакви съпътстващи наказания, мерки за сигурност и последващи решения, изменящи изпълнението на съдебното решение);

б) информация, която подлежи на предаване, ако е включена в регистрите за съдимост (незадължителна информация):

i) за имената на родителите на осъденото лице;

iii) за мястото на наказуемото деяние; и

iv) за наказанията лишаване от право да се упражнява професия в резултат на присъдата;

в) информация, която подлежи на предаване, ако е на разположение на централния орган (допълнителна информация):

i) за идентификационния номер на осъденото лице или вид и номер на идентификационния документ на лицето;

ii) пръстови отпечатъци, взети от това лице; и

iii) ако е приложимо, псевдоним и/или друго(и) използвано(и) име(на); и

Освен това централният орган може да подава всякаква друга информация относно присъди, вписани в регистрите за съдимост.

2. Централният орган на държавата-членка по гражданството на лицето съхранява цялата информация от вида, посочен в параграф 1, букви а) и б), която е получил в съответствие с член 5, параграф 1 с цел препредаване в съответствие с член 7. За същата цел може да съхранява видовете информация, изброени в параграф 1, първа алинея, буква а) и втора алинея.

3. Централните органи на държавите членки предават следната информация по електронен път, като използват ECRIS и стандартизирания формат в съответствие със стандартите, които трябва да бъдат установени в актове за изпълнение:

г) всяка друга относима информация.

4. Ако не може да се използва начинът на предаване по параграф 3, централните органи на държавите членки предават цялата информация по параграф 3 по всякакви възможни начини, позволяващи писмено документиране при условия, които дават възможност на централния орган на получаващата държава членка да установи автентичността на информацията, като се вземе предвид сигурността на предаването.

Ако начинът на предаване, посочен в параграф 3, не може да се използва за удължен период от време, съответната държава членка уведомява останалите държави членки и Комисията.

5. Всяка държава членка извършва техническите изменения, необходими за използването на стандартизирания формат, за да предава по електронен път информацията по параграф 3 на другите държави членки чрез ECRIS. Всяка държава членка уведомява Комисията за датата, от която ще бъде в състояние да осъществява такова предаване.

Европейска информационна система за съдимост (ECRIS)

1. С цел да се обменя по електронен път информация, получена от регистрите за съдимост в съответствие с настоящото рамково решение, се създава децентрализирана информационна система, основана на базите данни на регистрите за съдимост във всяка държава членка — Европейската информационна система за съдимост (ECRIS). Тя е съставена от следните елементи:

а) образец на приложение за свързване на ECRIS;

б) обща комуникационна инфраструктура между централните органи, чрез която се осигурява криптирана мрежа.

С цел да се гарантира поверителността и целостта на информацията от регистрите за съдимост, предадена на други държави членки, трябва да се използват подходящи технически и организационни мерки, като се вземат предвид новите технологии, разходите за тяхното внедряване и рисковете, свързани с обработването на информацията.

2. Всички данни от регистрите за съдимост се съхраняват единствено в бази данни, поддържани от държавите членки.

3. Централните органи на държавите членки нямат пряк достъп до базите данни на регистрите за съдимост на други държави членки.

4. Образецът на приложение за свързване на ECRIS и базите данни, в които се съхранява, от които се изпраща и в които се получава информация от регистрите за съдимост, функционират под отговорността на съответната държава членка. Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), създадена с Регламент (ЕС) 2018/1726 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), подпомага държавите членки в съответствие със своите задачи, определени в Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).

5. Общата комуникационна инфраструктура функционира под отговорността на Комисията. Тя трябва да отговаря на необходимите изисквания за сигурност и да задоволява напълно потребностите на ECRIS.

6. Агенцията eu-LISA предоставя, доразвива и поддържа образеца на приложение за свързване на ECRIS.

7. Всяка държава поема собствените си разходи, произтичащи от прилагането, управлението, използването и поддръжката на своята база данни на регистрите за съдимост и инсталирането и използването на образеца на приложение за свързване на ECRIS.

Комисията поема разходите, произтичащи от прилагането, управлението, използването, поддръжката и бъдещото развитие на общата комуникационна инфраструктура.

8. Държавите членки, които използват свой национален софтуер за свързване на ECRIS в съответствие с член 4, параграфи 4—8 от Регламент (ЕС) 2019/816, могат да продължат да използват националния си софтуер за свързване на ECRIS вместо образеца на приложение за свързване на ECRIS, при положение че изпълняват условията, установени в посочените параграфи.

1. Комисията установява следното в актове за изпълнение:

а) стандартизирания формат по член 11, параграф 3, включително във връзка с информацията за престъплението, по отношение на което е постановена присъдата, и информацията за съдържанието на присъдата;

б) правилата във връзка с техническото изпълнение на ECRIS и обмена на данни за пръстови отпечатъци;

в) всички други технически средства за организиране и улесняване на обмена на информация за присъдите между централните органи на държавите членки, включително:

i) средствата за улесняване на разбирането и автоматичния превод на предадената информация;

ii) средствата, чрез които информацията може да се обменя по електронен път, особено по отношение на използваните технически спецификации и при необходимост, приложимите процедури за обмен.

2. Актовете за изпълнение по параграф 1 от настоящия член се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 12а, параграф 2.

1. В отношенията между държавите-членки настоящото рамково решение допълва разпоредбите на член 13 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, заедно с допълнителните протоколи към нея от 17 март 1978 г. и от 8 ноември 2001 г., както и Конвенцията за взаимна помощ по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз и протокола към нея от 16 октомври 2001 г. ( 3 )

2. За целите на настоящото рамково решение държавите-членки се отказват от правото да разчитат помежду си на резервите, направени по член 13 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.

3. Без да засяга прилагането им спрямо отношенията на държавите-членки с трети държави, настоящото рамково решение заменя спрямо отношенията между държавите-членки, които са взели мерките, необходими, за да се съобразят с настоящото рамково решение и в краен случай считано от 27 април 2012 г. разпоредбите на член 22 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, допълнена от член 4 от допълнителния протокол към нея от 17 март 1978 г.

5. Настоящото рамково решение не засяга прилагането на по-благоприятни разпоредби в двустранни или многостранни споразумения между държавите-членки.

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1. Държавите-членки приемат мерките, необходими за съобразяване с разпоредбите на настоящото рамково решение, до 27 април 2012 г.

2. Държавите-членки предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в националното им законодателство задълженията, наложени им от настоящото рамково решение.

3. Въз основа на тази информация до 27 април 2015 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящото рамково решение, съпътстван при необходимост от законодателни предложения.

Представяне на доклад от Комисията и преглед

1. До 29 юни 2023 г. Комисията представя доклад за прилагането на настоящото рамково решение на Европейския парламент и на Съвета. В доклада се прави оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение, включително на техническото му изпълнение.

2. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от съответни законодателни предложения.

3. Комисията редовно публикува доклад относно обмена на информация, получена от регистрите за съдимост чрез ECRIS и относно използването на ECRIS-TCN, който по-специално се основава на статистическите данни, предоставени от eu-LISA и държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/816. Докладът се публикува за пръв път една година след представянето на доклада по параграф 1.

4. Докладът на Комисията, посочен в параграф 3, обхваща по-специално нивото на обмен на информация между държавите членки, включително обмена, отнасящ се до граждани на трети държави, както и целта на исканията и съответния им брой, включително искания за цели, различни от тези на наказателното производство, като проверки на миналото и искания за информация от заинтересованите лица относно техните досиета за съдимост.

Настоящото рамково решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Формуляр, посочен в членове 6, 7, 8, 9 и 10 от Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите-членки

Искане на информация от регистрите за съдимост

За да попълнят правилно този формуляр, държавите-членки се консултират с процедурния наръчник

a) Информация, отнасяща се до молещата държава-членка:

Референция на преписката, когато има такава:

б) Информация за самоличността на лицето, свързано с искането ( *1 ):

Пълно име (лични имена и всички фамилни имена):

Псевдоним и/или друго използвано име, ако има такива:

Идентификационен номер на лицето или вид и номер на документа за самоличност на лицето:

Друга налична информация за установяване на самоличност:

Лице за контакти при нужда от допълнителна информация:

Друга информация (например спешност на искането):

Лице за контакти при нужда от допълнителна информация:

Друга информация (ограничения върху използването на данни, отнасящи се до искания извън контекста на наказателното производство):

Моля, отбележете броя страници, приложени към формуляра за отговор:

Ако е уместно, моля, приложете справка за съдимост и изпратете пълния комплект документи на молещата държава-членка. Не е необходимо формулярът или справката да се превеждат на езика на молещата държава-членка.

( 1 ) Регламент (ЕС) 2018/1726 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), за изменение на Регламент (ЕО) № 1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2011 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 99).

( 2 ) Регламент (ЕС) 2019/816 на Европейския парламент и Съвета от 17 април 2019 г. за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726 (ОВ L 135, 22.5.2019 г., стр. 1).

( *1 ) За да се улесни установяването на самоличността на лицето, се въвежда възможно най-много информация.

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/884 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2019 година	L 151	143	7.6.2019