СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО СЪВЕТА

СЪВМЕСТНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕС И КАРИБИТЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

На срещата на високо равнище между ЕС и КАРИФОРУМ[1], проведена в Мадрид през май 2010 г., държавните и правителствените ръководители се съгласиха да работят върху съвместна стратегия за партньорство между ЕС и Карибите (ССЕК) и определиха пет основни области на по-близко сътрудничество: регионална интеграция, възстановяване на Хаити, изменение на климата и природни бедствия, престъпност и сигурност, и съвместни действия в многостранни форуми. Настоящият документ се основава на договореното между държавните и правителствените ръководители в Мадрид и бе изработен от съвместна работна група, в която участваха Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), службите на Комисията и представители на държавите — членки на ЕС, и на държавите от КАРИФОРУМ.

ЕС и Карибите са свързани с дълга обща история и общи ценности. Благодарение на своите отвъдморски региони, страни и територии ЕС е също на практика част на Карибите. Двата региона споделят ангажимент за постигането на световен мир, напредък и благосъстояние, както и демокрация и върховенство на закона. За Карибите ЕС е бил и продължава да бъде надежден партньор за развитие, който значително подкрепя усилията на региона за постигане на устойчиво развитие.

Понастоящем отношенията се основават на Споразумението от Котону, Споразумението за икономическо партньорство (СИП) между КАРИФОРУМ и ЕС и на политическия диалог между двата региона. Тези инструменти се допълват от други рамки за регионално сътрудничество, в които участват ЕС и Карибите, като например стратегическото партньорство между ЕС и Латинска Америка и Карибите (ЛАК).

С настоящия проект за съвместна стратегия се цели развитието на ново измерение в отношенията, което да позволи на ЕС и на Карибските държави да задълбочат диалога и да структурират своето сътрудничество, за да се изправят заедно пред предизвикателствата и да се възползват от възможностите на 21-ви век. Ръководните принципи на съвместната стратегия са обща ангажираност, взаимна отчетност и солидарност, съвместно управление и отговорност. Съвместната стратегия е израз на споделяния ангажимент на КАРИФОРУМ и ЕС за зачитане на принципите, залегнали в Устава на ООН и в международното право, в това число по-специално зачитане и утвърждаване на правата на човека и основните свободи, върховенството на закона и демократичното управление.

С настоящото съвместно съобщение се търси подкрепата на Съвета за предложената „Съвместна стратегия за партньорство между ЕС и Карибите“.

1. ДЯЛ I: РЕГИОНАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В РАМКИТЕ НА ЦЕЛИЯ КАРИБСКИ РЕГИОН

1.1.        ОБЩ ПРЕГЛЕД

Съществуват възможности за засилване на растежа в Карибския регион посредством търговията, инвестициите и туризма и чрез разработването на пазарни ниши и други икономически възможности. Необходимо е обаче да се преодолеят и редица предизвикателства. Глобализацията постави малките, уязвими, развиващи се държави, каквито са държавите от Карибския регион, пред редица предизвикателства в опита им да участват пълноценно в силно конкурентната световна икономика.

Регионалната интеграция и сътрудничество се считат за най-добрия начин за подпомагане на напредъка на обществото и за постигане на дългосрочно устойчиво развитие в Карибския регион. Карибската общност (КАРИКОМ) и Организацията на източнокарибските държави (OECS) са двете основни организации за регионална интеграция. За регионалното сътрудничество спомагат както КАРИФОРУМ[2], така и асоциирането на ЕС с неговите отвъдморски страни и територии (OCT). Въз основа на своя опит ЕС продължава да бъде активен партньор, подкрепящ регионалната интеграция и сътрудничество с цел по-бързото и по-рационално постигане на целите за развитие в Карибите. Споразумението за икономическо партньорство между КАРИФОРУМ и ЕС изгражда търговско партньорство за по-голяма конкурентоспособност, икономически растеж и развитие, в подкрепа на регионалната интеграция в Карибите и участие в световната търговска система.

1.2.        ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Карибите и ЕС споделят общ ангажимент за утвърждаване на регионалната интеграция и сътрудничество, които са особено резултатни инструменти за справяне с предизвикателствата, присъщи на група държави, съставена преди всичко от малки островни държави. Двете страни набелязаха конкретни области за стратегическо сътрудничество в подкрепа на задълбочаването на регионалната интеграция и сътрудничество, като по този начин се съдейства за устойчивото икономическо и човешко развитие. Сътрудничеството включва следните области, без обаче да се ограничава до тях:

· укрепване на процесите за регионална интеграция и сътрудничество в Карибския регион, включително със съседните отвъдморски департаменти и територии на ЕС, както и съседните държави в Централна и Южна Америка;

· осъществяване на Единния пазар и икономика на държавите от Карибския регион и икономическия съюз на Организацията на източнокарибските държави;

· ефективно прилагане на СИП между ЕС и КАРИФОРУМ, като се набляга на възможностите, които то предоставя за икономическите оператори в Карибите;

· поощряване на стабилен икономически и инвестиционен климат в Карибите, така че да се стимулира интеграцията на регионалните пазари и конкурентоспособността на международно равнище;

· развитие на предприемачеството чрез инвестиции в частния сектор, особено в сектора на услугите, включително финансовите услуги, туризма и културните индустрии, агробизнеса и производството. Насърчаване на иновациите, информацията, комуникациите и технологиите и конкуренцията;

· разработване на инфраструктурни мрежи за улесняване на търговията в региона и на международната търговия;

· разнообразяване на енергийните източници, взаимосвързаност и енергийна сигурност;

· поощряване на екологосъобразен икономически растеж с конкретна подкрепа за усилията, насочени към опазване на биологичното разнообразие, като се отчита важността на водните ресурси, поощряване на туристическия и селскостопанския сектор и сектора на изследванията в областта на биологията;

· образование, развитие на уменията чрез обучение и сътрудничество в областта на науката и технологиите;

· регионален подход към продоволствената сигурност и здравето;

· насърчаване на борбата с бедността, социалното сближаване, социалния диалог, развитието на гражданско общество, включително социалните партньори, недискриминацията и равенството между половете, насърчаване на достойни условия на труд и популяризиране на международно признатите стандарти за труд, както и укрепване на участието на младежите в националното развитие.

1.3.        СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

Партньорите ще изпълняват дългосрочна програма за съвместни действия за постигане на растеж и устойчиво развитие и за справяне с общите предизвикателства, по-специално с акцент върху регионалната интеграция и сътрудничество.

В този контекст съвместните действия биха могли да включват:

· засилен и приобщаващ политически диалог и диалог по конкретни политики между ЕС и Карибския регион, в които се обсъждат въпроси от общ интерес и за двата региона и глобални предизвикателства;

· действия, допринасящи за съгласуваността между различните договорености за интеграция и сътрудничество, в които участват Карибите, включително партньорството между ЕС и АКТБ, механизмите за сътрудничество между ЕС и ЛАК, както и асоциирането между ЕС и ОСТ;

· действия, които допринасят за задълбочаване на регионалната интеграция и сътрудничество, включително укрепването на институционалния капацитет на регионалните организации в Карибите и на национално равнище с цел да се засили ефективното определяне, осъществяване и непрекъснато проследяване на политиките на регионално равнище;

· подкрепа за усилията за институционално укрепване на регионално и подрегионално равнище;

· програми, които допринасят за ефективното прилагане на СИП между КАРИФОРУМ и ЕС, Единния пазар и икономика на държавите от КАРИКОМ и икономическия съюз на Организацията на източнокарибските държави, и които укрепват връзките между КАРИФОРУМ и отвъдморските страни и територии (OCT) и най-отдалечените региони (НОР) на ЕС, по-специално в сферата на търговията и енергетиката;

· действия, които допринасят за създаването на здравословен икономически и инвестиционен климат и за засилването на производствения капацитет в Карибския регион:

· разработване на стратегии за промишлеността и износа;

· научни изследвания, развойна дейност и обучение в областта на иновациите, науката и технологиите;

· укрепване на конкурентоспособността и насърчаване на иновациите;

· развитие на бизнеса в регионален мащаб, със специален акцент върху развитието на регионални МСП;

· развитие на енергетиката, със специален акцент върху енергията от възобновяеми източници;

· взаимосвързаност, включително в сферата на транспорта и информационните и комуникационни технологии.

· принос за утвърждаването на достойни условия на труд и зачитането на международно признатите стандарти за труд, за да се подкрепи човешкото развитие, социалното сближаване и икономическият растеж;

· принос за разработването на общо приложима за Карибския регион рамка за ефективна регионална здравна стратегия;

· работа по разработването на стратегия в Карибския регион за осигуряване на прехраната и за качество и разнообразие на храните, като се използват новите технологии за подобряване на производителността и конкурентоспособността.

2. ДЯЛ II: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА ЗА ХАИТИ

2.1.        ОБЩ ПРЕГЛЕД

На 12 януари 2010 г. Република Хаити стана жертва на едно от най-разрушителните земетресения в наши дни. Около 250 хиляди души загинаха, а 1,5 милиона останаха без дом и спешно се нуждаеха от подслон. Земетресението причини значими щети на социалната и икономическата инфраструктура. То доведе до изостряне на съществуващите вече проблеми в страната ― бедност, несигурност, влошаване на околната среда и уязвимост спрямо бедствия. Съгласно индекса на човешко развитие на ООН за 2009 г. Хаити се нарежда на 145-то място от общо 162 държави.

В настоящата съвместна стратегия за партньорство между Карибите и ЕС на Хаити е отредено приоритетно място поради величината на нуждите на страната. Извлечените поуки, особено по отношение на намаляването на риска от бедствия и намаляването на уязвимостта, ще бъдат полезни и за целия Карибски регион.

2.2.        ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

На най-неотложните нужди на Хаити вече се дава отговор, благодарение и на съществената хуманитарна помощ от ЕС и Карибския регион. Страната обаче все още е изправена пред огромни предизвикателства, свързани с възстановяването, икономиката, обществото. Продължават да бъдат проблемни укрепването на демократичните институции на Хаити, подобряването на управлението, намаляването на бедността и социалните неравенства, както и консолидирането на администрацията. ЕС и Карибите са в състояние да окажат значителна и допълваща подкрепа за преодоляване на тези предизвикателства, като се координират изцяло с правителството на Хаити и други международни донори. Освен това има възможност за по-добро интегриране на Хаити в регионалния контекст. Съвместното програмиране на ЕФР ще допринесе за укрепването на ролята на Хаити във вътрешнорегионалното сътрудничество в Карибския регион и ще насърчи засиленото участие на страната в процеса за регионална интеграция.

2.3.        СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

Съвместните действия на КАРИФОРУМ и ЕС в този контекст могат да включват:

· координиране на действията в подкрепа на възстановяването на Хаити в рамките на съществуващите структури за координиране на донорите и разработване на съвместни действия на КАРИФОРУМ и ЕС въз основа на съвместното програмиране на ЕС за Хаити;

· мобилизиране на съответните инструменти за сътрудничество в рамките на Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕС и процеса ЕС—ЛАК;

· подкрепа за функционирането и укрепването на демокрацията в Хаити чрез свободни, прозрачни и честни избори, зачитане и утвърждаване на правата на човека и върховенството на закона, съдебни реформи, укрепване на гражданското общество, както и спешни мерки за борба с корупцията;

· действия за гарантиране на пълноценното участие на Хаити в СИП между КАРИФОРУМ и ЕС и в Единния пазар и икономика на държавите от Карибския регион, в това число развитието на институционален капацитет в Хаити;

· действия в областта на готовността при бедствия и стратегии за намаляване на риска от бедствия, в това число разработването на механизми като регионален кодекс за строителство, за да се подобри капацитетът на региона за смекчаване на последиците от природни бедствия;

· разработване на механизми за прехвърляне на риска и финансиране за намаляване на риска, като например механизма за застраховане срещу рискове от катастрофа в Карибите (CCRIF), прилагането на най-добри практики в Карибската агенция за управление на извънредни ситуации (CDEMA) и други карибски институции, специализирани в управлението на бедствия.

3. ДЯЛ III: ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ

3.1.        ОБЩ ПРЕГЛЕД

Изменението на климата и неговите последици са основни пречки за развитието и постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Карибските държави са предимно малки островни развиващи се държави с ниско крайбрежие и са особено уязвими спрямо последиците от покачването на морското равнище, което застрашава крайбрежните общности, инфраструктурата и запасите от прясна вода. Повишаването на температурата и на киселинността на морската вода, причинено от парниковите газове, сериозно уврежда кораловите рифове, което води до намаляване на морското биоразнообразие в региона.

Поради своя малък размер повечето карибски държави са още по-уязвими спрямо въздействието на природните бедствия. Само един единствен ураган може да помете икономическата база на цяла една страна, включително инфраструктурата и всички основни източници на икономическа дейност и доход, което ще окаже допълнителен натиск върху ограничените финансови ресурси. Предизвикателствата се съчетават с допълнителни пречки като разстояние и географски фактори, които спъват разширяването и консолидирането на тяхната икономическа база.

3.2.        ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Държавите от ЕС и КАРИФОРУМ, като страни, подписали Протокола от Киото, работят заедно за постигането на напредък в преговорите относно изменението на климата и са разработили политики, насочени към намаляване на въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда. Те споделят общ интерес за постигането на цялостен, справедлив и правно обвързващ резултат по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Държавите от КАРИФОРУМ и ЕС ще продължат своите усилия за постигане на амбициозно международно споразумение за климата.

Природните бедствия като урагани и земетресения не могат да бъдат избегнати, но е възможно да бъдат предприети стъпки за ограничаване на рисковете и намаляване на въздействието, като се обърне внимание на основните причини за уязвимост и се засили капацитетът за справяне с последиците. Бяха определени пет приоритетни области на сътрудничество:

· приспособяване към последиците от изменението на климата, без да се засяга постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

· укрепване на механизмите за предотвратяване на бедствия и намаляване на риска от бедствия, както и засилване на системите за наблюдение, ситуационна осведоменост, оценка и ранно предупреждение за управлението и реакцията при бедствия;

· намаляване на обезлесяването чрез устойчиво управление на горите;

· засилване на участието в световния пазар на въглеродни емисии чрез механизма за чисто развитие;

· интегриране на изменението на климата в усилията за намаляване на бедността.

3.3.        СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

В съответствие с целите на Световния алианс за борба с изменението на климата (GCCA) и с плана за действие от Мадрид между ЕС и ЛАК съвместните действия на КАРИФОРУМ и ЕС в тази област могат да включват:

· засилване на сътрудничеството в рамките на международните преговори, включително чрез провеждането на редовни консултации и съвместни инициативи в подкрепа на успешното сключване на международно споразумение за климата за периода след 2012 г. по РКООНИК;

· подкрепа за приемането на всеобхватен подход за справяне с изменението на климата, като се даде приоритет на мерките за приспособяване и смекчаване на последиците, и по-специално чрез възприемането на принципите за екологосъобразен растеж и чрез осигуряването на достъп до възобновяеми източници на енергия;

· укрепване на регионалния капацитет за реакция при бедствия и спешни ситуации, с особен акцент върху приспособяването, намаляването на риска от бедствия и взаимосвързаността, както и върху системите за наблюдение, ситуационна осведоменост и ранно предупреждение. В тази връзка също така работа по свързването на краткосрочните и дългосрочните действия;

· включване на политиките, свързани с изменението на климата, в националните и регионалните политики и стратегии за развитие, както и в споразуменията за сътрудничество/партньорство;

· гаранции, че уязвимостта на малките островни развиващи се страни и държавите с ниско крайбрежие продължава да бъде на челно място в глобалния дневен ред за развитие, в това число и в Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕС и процеса ЕС—ЛАК;

· засилване на ролята на обучението, изследванията, развойната дейност и трансфера на технологии и иновации в областта на околната среда;

· признаване на Карибско море за специална зона в контекста на устойчивото развитие и работа в подкрепа на рамки, насочени към защитата на неговите уязвими екосистеми и уникално биологично разнообразие.

4. ДЯЛ IV: ПРЕСТЪПНОСТ И СИГУРНОСТ

4.1.        ОБЩ ПРЕГЛЕД

Международната престъпна дейност, и по-специално трафикът на наркотици и свързаните с него престъпления, пораждат все по-голяма загриженост в ЕС и Карибите. Карибите са важен транзитен регион за наркотиците от Южна и Централна Америка. Страничната вреда от търговията с наркотици е огромна, а нашите общества плащат тежък дан: тя води до корупция, подрива върховенството на закона и засилва организираната престъпност. Засилването на местния трафик и злоупотребата с наркотици отслабва социалната тъкан и поражда насилие между престъпните групи. Изпирането на големи количества незаконни парични средства изкривява икономиката и подкопава усилията за устойчиво развитие. Това положение се отразява неблагоприятно върху дългосрочните перспективи за растеж, стабилност и развитие.

Областите от особена важност за Карибския регион и ЕС включват:

· трафик на наркотици и свързани с него престъпления, включително насилие между престъпните групи и изпиране на пари;

· незаконен трафик и търговия с малки оръжия и леки въоръжения;

· въздействие на престъпните дейности върху личната сигурност в карибските общества;

· социални проблеми и проблеми на сигурността, породени от завръщането в Карибите на престъпници от чужбина;

· трафик на хора и отвличане;

· недостатъчен капацитет за морски и въздушен граничен контрол;

· неспазване на международните стандарти във финансовия сектор.

4.2.        ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Един от приоритетите на съвместната стратегия е работа с общи усилия за борба с престъпните мрежи. Ключови аспекти в тази връзка са засилването на сътрудничеството и изграждането на капацитет в такива области като полицейската дейност, съдебните процедури и обмена на разузнавателни данни. Освен това следва да бъдат разгледани първопричините за престъпна дейност, както и въздействието върху обществото.

Сътрудничеството между ЕС и Карибите за борба с наркотиците се провежда в рамките на Механизма на ЕС и ЛАК за координация и сътрудничество в областта на наркотиците. В Плана за действие от Панама, както и в приоритетите, определени в Порт ъв Спейн през 2007 г., са изложени редица приоритети за общо действие в това отношение. Сътрудничеството между Карибите и ЕС за борба с престъпността следва да обхваща и сътрудничеството със съответните организации на ООН, Интерпол, Организацията на американските държави (ОАД) и Европол и да включва обмен на информация и най-добри практики.

4.3.        СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

Сътрудничеството между КАРИФОРУМ и ЕС по въпросите на сигурността се основава на принципите на споделена отговорност между страните на производство, транзит и консумация на наркотиците. То цели разработването на интегрирани и балансирани подходи.

Съвместните действия на КАРИФОРУМ и ЕС в този контекст могат да включват:

· подкрепа за изработването на регионална стратегия за справяне с престъпността, несигурността, трафика на наркотици, финансовата престъпност и т.н.;

· подновяване на усилията за изпълнение на „приоритетите от Порт ъв Спейн“ в областта на контрола на най-уязвимите пристанища; обмен на разузнавателни сведения при контрола на прекурсорите; програми за справяне с първопричините за престъпността и намаляване на търсенето; както и поощряване на съблюдаване на препоръките на финансовата работна група на ОИСР и насърчаване на засиленото сътрудничество между регионалните и международните органи, в това число Службата на ООН по наркотиците и престъпността;

· изграждане на капацитет в управлението на граничния контрол, включително обмен на експерти и техническа помощ;

· прилагане в пълна степен на програмата за действие на ООН за предотвратяване, борба и премахване на незаконния трафик на малки оръжия и леки въоръжения, като морското сътрудничество е приоритетна област, в това число обмен на информация и по-нататъшно развитие на оперативното сътрудничество между заинтересовани участници в Карибския регион и държавите — членки на ЕС;

· подкрепа за изграждането на капацитет на правосъдните администрации и съдебна реформа в борбата с транснационалната престъпност.

5. ДЯЛ V: СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ В РАМКИТЕ НА ДВУСТРАННИ И МНОГОСТРАННИ ФОРУМИ И ПО ГЛОБАЛНИ ВЪПРОСИ

5.1.        ОБЩ ПРЕГЛЕД

Карибският регион и ЕС са изправени пред редица общи предизвикателства и проблеми и са ангажирани да действат координирано за намирането на съвместни отговори на международно равнище. В рамките на двустранни и многостранни форуми вече се провеждат политически диалог и консултации на различни равнища за справяне със световните въпроси, както бе видно от неотдавнашната Седемнадесета конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, проведена в Дърбан.

Заедно КАРИФОРУМ и ЕС представляват 42 държави. С помощта на по-чести консултации, по-добро съгласуване на позициите и засилена координация, двата региона биха могли да имат по-решаващо влияние върху теми от взаимен интерес, като насърчаването на правата на човека, демократичните ценности и управление, реформата на ООН и на международната финансова система и институции, намирането на координиран отговор на световната финансова и икономическа криза, постигането на Целите на хилядолетието за развитие и осъществяването на Програмата за развитие от Доха.

5.2.        ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Партньорите ще засилят диалога по световните проблеми, за да определят области на сътрудничество, да координират своите позиции и заедно да предприемат конкретни инициативи и действия. Двата партньора желаят да подкрепят система за ефективни многостранни отношения, със силни, представителни и легитимни институции. По-засиленото сътрудничество на политиките и обмен на информация ще позволят постигането на по-силно общо въздействие в рамките на международни консултации и при представяне пред трети страни на въпроси от взаимен интерес.

ЕС и държавите от КАРИФОРУМ ще се стремят да се координират в многостранните институции, в които членуват и двата партньора (ООН, международните финансови институции, СТО и др.) и ще се стремят да взимат под внимание интересите и проблемите на другата страна в рамките на международните групи или организации, към които принадлежи единият или другият партньор (Г-8, Г-20, Съюз на малките островни държави и т.н.).

5.3.        СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ

Чрез стратегически и политически диалог двата региона ще се консултират по въпроси от по-широк интерес и ще определят възможни общи позиции, както и съвместни усилия за осъществяване на общите приоритети.

В този контекст съвместните действия биха могли да включват:

· съвместна работа за утвърждаване на правата на човека, демократичните принципи, върховенството на закона и доброто управление, включително провеждането на свободни и честни избори, борбата с корупцията, с изпирането на пари, финансирането на тероризма, организираната престъпност и укриването на данъци;

· съвместна работа за реформирането на системата на ООН за подобряване на нейната представителност, прозрачност, отчетност, ефективност и ефикасност, включително цялостна реформа на Съвета за сигурност;

· при възможност разработване на съвместни регионални позиции в рамките на системата на ООН и международните финансови институции и стремеж за взаимна подкрепа за инициативите на другата страна;

· принос за модернизирането на МВФ и Световната банка, така че тези институции да отговарят в по-голяма степен на променящата се световна икономика чрез по-голямо представителство на динамичните бързо развиващи се пазари и развиващите се страни;

· справяне с предизвикателствата, свързани със структурните реформи, които укрепват регламентирането и надзора, насърчават и увеличават световното търсене и стимулират създаването на работни места в контекста на двата региона, посредством изпълнение на Споразумението от Котону и СИП, както и в рамките на Световната банка, МВФ, Г-8 и Г-20;

· разработване на инструменти за укрепване на мрежите за финансова сигурност, които помагат на уязвимите държави да устояват по-добре на внезапни външни шокове;

· спазвайки своя ангажимент към една многостранна търговска система, основана на правила, като смятат търговията за ключов двигател за растеж и развитие, партньорите ще провеждат редовни консултации и ще следват активен дневен ред на многостранно равнище за провеждането на всеобхватни преговори за успешно, амбициозно, пълно и балансирано приключване на Кръга от преговори за развитие от Доха въз основа на напредъка, постигнат до момента.

· по-нататъшна подкрепа за усилията за повишаване на конкурентоспособността в световен мащаб на развиващите се държави, и по-специално на малките и уязвими икономики.

6. РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И МЕХАНИЗМИ ЗА МОНИТОРИНГ

6.1.        РЕД И УСЛОВИЯ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Настоящото партньорство ще бъде изпълнявано от голям брой институционални и неинституционални участници от ЕС и от държавите от Карибския регион на регионално, национално и местно равнище. Ефективното осъществяване на партньорството ще бъде споделена отговорност на всички държави от КАРИФОРУМ и на държавите — членки и институциите на ЕС.

Набелязаните съвместни действия следва да допълват и да се осъществяват с помощта на съществуващите споразумения, структури и инструменти за сътрудничество между Карибите и ЕС, така че да се постигнат полезни взаимодействия и да се избегне дублиране на усилията.

Гражданското общество, неправителствените участници и парламентите играят важна роля в осъществяването на съвместната стратегия и ще бъдат включени чрез всеобхватен диалог.

Изпълнението на Съвместната стратегия за партньорство между ЕС и Карибите ще се ползва от финансова подкрепа, според целесъобразното, от съществуващите инструменти, като Европейския фонд за развитие (ЕФР), Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Карибския фонд за развитие, тематичните програми на ЕС, както и Инструмента за стабилност, бъдещия инструмент на партньорството, Карибския инвестиционен механизъм или техните приемници, както и от финансови институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Карибската банка за развитие. Когато е уместно и възможно, тези инструменти ще бъдат допълнени с други средства от държавите от КАРИФОРУМ и държавите — членки на ЕС.

6.2.        МЕХАНИЗМИ ЗА МОНИТОРИНГ

Редовните срещи на лидерите от двата региона (включително всички съответни представители на институциите на ЕС и на КАРИФОРУМ) ще продължат да бъдат източник на политически насоки за партньорството. По време на тези срещи ще бъде правен преглед на постигнатия напредък, ще бъдат предоставяни нови ръководни насоки за стратегията и ще се дават напътствия за по-нататъшната работа, като се отчитат новите глобални предизвикателства и регионалните интереси.

Освен провеждането на политически диалог, съвместна работна група на КАРИФОРУМ и ЕС със седалище в Брюксел периодично ще следи и оценява напредъка и ще отправя препоръки, когато това е уместно. Тази работна група ще се състои от длъжностни лица от Европейската служба за външна дейност, Европейската комисия и представители на държавите от КАРИФОРУМ и държавите — членки на ЕС. При необходимост в нея могат да участват експерти от ОСТ и НОР. Работната група редовно ще представя на лидерите на двата региона доклад за напредъка.

[1]               Групата държави от КАРИФОРУМ обхваща Антигуа и Барбуда, Бахамски острови, Барбадос, Белиз, Куба, Доминика, Доминиканска република, Гренада, Гвиана, Хаити, Ямайка, Сейнт Кристофър и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Суринам, Тринидад и Тобаго.

[2]               В КАРИФОРУМ членуват всички държави — членки на КАРИКОМ (с изключение на Монтсерат), както и Доминиканската република и Куба, които не са членове на КАРИКОМ.