Обобщение

Оценка на въздействието от използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза

А. Необходимостта от мерки

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Безжичната връзка изисква достъп до подходящ радиочестотен спектър. Нарастващият трафик през мобилни устройства, главно заради видео съдържанието, претоварва честотните ленти, които са понастоящем на разположение за безжични широколентови комуникации (WBB). В отговор на това бяха организирани действия и дискусии на равнище Международен съюз по далекосъобщения (МСД) относно евентуалното използване на радиочестотите под 1 GHz. МСД дава съгласието си честотната лента 694—790 MHz („лентата около 700 MHz“) да се използва за WBB. Държави от Северна Америка планират да използват и честотната лента 470—694 MHz („лентата под 700 MHz“) за WBB. Тъй като целият дециметров обхват (470—790 MHz) в ЕС се използва в момента за цифрова наземна телевизия (DTT) и от звукотехническо оборудване за реализирането на програми и специални прояви (PMSE), е налице конфликтност в търсенето на този „първокачествен“ спектър.

Хармонизираните честотни ленти за WBB в ЕС, особено тези под 1 GHz, са важни за постигане на целите за свързаност на ЕС, заложени в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE). Страните от ЕС подкрепят възприемането на координиран подход на равнище ЕС при предоставянето на безжични широколентови съобщителни услуги в честотната лента около 700 MHz, но се разминават относно подходящите срокове, тъй като потребностите им по отношение на DTT се различават съществено. Тези различия в мненията могат да забавят въвеждането на усъвършенствани мрежи, които са необходими за постигането на целите на ЕС по отношение на свързаността, и да създадат трансгранични радиосмущения между отделните държави в ЕС.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Цифровият единен пазар (DSM) е един от десетте ключови политически приоритети на Комисията. Без наличието на повсеместни високоскоростни безжични връзки той не може да бъде постигнат, а такива могат да бъдат осигурени по разходоефективен начин за всички граждани на ЕС само чрез фиксирани и безжични мрежи, чието наличие е не по-малко важно. Високоскоростната свързаност в рамките на целия Съюз ще позволи разработването на новаторски услуги на пазарите на аудио-визуално съдържание и мобилни услуги. Тя ще осигури основа и за нови услуги, като например свързването на автомобили, възможно единствено при общоевропейско покритие и съответен капацитет.

Комисията представя стратегия на ЕС за бъдещото използване на дециметровия обхват (UHF) с цел тази част на спектъра да се използва ефективно и адекватно на промените в пазара на далекосъобщенията и медиите, като същевременно се запази моделът на ЕС за аудиовизуалното съдържание и съществуващото телевизионно разпространение на безплатно съдържание.

Какво предимство имат действията на равнище ЕС?

Един координиран подход на ЕС ще има следните предимства в сравнение с действия на национално или регионално равнище:

гарантиране на общосъюзна свързаност със скорост от 30 Mbps до 2020 г., която ще ще даде възможност за иновации при съществуващите услуги и ще осигури основа за нови услуги, които изискват повсеместна свързаност;

избягване на радиосмущенията между WBB и DTT;

извличане на икономии от мащаба на един почти глобален пазар за оборудване, приспособено за радиочестотната лента около 700 MHz.

Б. Решения

Кои са разгледаните законодателни и незаконодателни варианти на политиката? Има ли предпочитан вариант или не? Защо?

Бяха разгледани следните 4 варианти на политика:

1 — Без действия от страна на ЕС: Страните от ЕС решават самостоятелно как да разпределят услугите и да дават разрешения за честотната лента около 700 MHz (DTT и/или WBB), кои са наличните честоти и съответните технически характеристики и условия за достъп.

2 — Координирано определяне и разрешаване на използването на лентата около 700 MHz. Това включва:

срок за предоставяне и за трансгранична координация;

обвързване на лицензиите за използване на лентата около 700 MHz със задължения за осигуряване на покритие;

резервиране на лентата под 700 MHz за DTT и звукови приложения за PMSE.

Предвижда се оценка на пазара на равнище ЕС до 2025 г. с оглед на евентуално преразглеждане на правилата за лентата под 700 MHz.

3 — Координирано определяне и разрешаване на използването на лентата около 700 MHz (както във вариант 2) и координирано определяне на лентата под 700 MHz за предаване само в права посока, при условие че предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (AVMS) на широката публика, включително безплатно за гледане съдържание, и звуковите приложения за PMSE бъдат защитени, ако е налице търсене на национално равнище.

4 — Координирано определяне и разрешаване до 2020 г. на използването на целия дециметров обхват за WBB услуги.

Вариант 3 е предпочитаният вариант, тъй като осигурява балансирано и гъвкаво решение в услуга на цифровата икономика и европейския аудио-визуален модел, както и предимства за гражданите.

Кой подкрепя отделните варианти?

Радиотелевизионният и медийният отрасли споделят заключенията на доклада Лами 1 . Този доклад е в основата на предпочитания вариант 3, тъй като препоръчва координирано определяне и разрешаване на използването на честотната лента около 700 MHz и гъвкав подход за тази под 700 MHz. При този подход традиционните услуги за радиоразпръскване се предлагат успоредно с безжичните широколентови услуги при режим предаване само в права посока.

Представители на държавите — членки на ЕС, в групата по политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) приеха становище на RSPG 2 , в което подкрепят варианта за координиран подход на равнище ЕС при промяната в използването на честотната лента около 700 MHz. Това включва:

— хармонизиране на техническите условия за използване на WBB в радиочестотната лента около 700 MHz;

— определяне на общ краен срок за освобождаване на радиочестотната лента около 700 MHz; както и

— гъвкаво използване на радиочестотната лента под 700 MHz.

И по двата документа бяха проведени обществени консултации и респондентите изразиха подкрепа за координация на равнище ЕС.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са предимствата на предпочитания вариант (ако има такива, освен основните предимства)?

Вариант 3:

осигурява допълнителен хармонизиран на равнище ЕС радиочестотен спектър за WBB и изпълнява поставената за спектъра цел в Програмата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPP);

допринася за постигането на целите за свързаност на DSM и на целите за широколентов достъп в DAE;

намалява разпокъсаността в използването на дециметровия обхват за радиоразпръскване и предотвратява радиосмущенията между WBB и DTT;

създава условия за иновации и пренасочване на пазара към по-ефективни технологии;

създава условия за адаптиране към нови форми на аудио-визуално потребление, запазвайки досегашния модел с безплатно за гледане съдържание;

осигурява на държавите от ЕС гъвкавост за отваряне на радиочестотната лента под 700 MHz за употреби, различни от DTT и звукови приложения за PMSE, когато това е възможно, и гарантира запазването на тези употреби;

укрепва позицията на ЕС в международни преговори за бъдещото използване на радиочестотната лента под 700 MHz.

Какви са разходите при предпочитания вариант (ако има такива, освен основните разходи)?

Доставчиците на DTT (публични и частни) и потребителите на звукови приложения за PMSE ще се лишат от още една част от радиочестотния спектър в дециметровия обхват (освен вече пренасочената за други цели радиочестотна лента около 800 MHz). Преходът към радиочестотната лента под 700 MHz ще породи разходи по преконфигуриране на мрежите за радиоразпръскване. Операторите на мрежи за DTT ще трябва да преминат в кратък период от време към технологии, използващи най-ефикасно радиочестотния спектър, ако желаят да запазят (или подобрят) настоящото разнообразие и качество на предаваните програми. Потребителите ще бъдат принудени да пренастроят или подменят оборудването си (цифровия си телевизионен декодер, а в някои случаи и антената си), за да продължат да приемат услугите на цифровата наземна телевизия.

Какви ще са последиците за съответните фирми, малки и средни предприятия и микропредприятия?

От една страна, по-голямата част от произвеждащите културно и творческо съдържание са МСП. Най-засегнатата категория са ползвателите на звукови приложения за PMSE, за които ще са налични значително по-малко „бели зони“ за реализиране и запис на програми и прояви. От друга страна, много МСП, свързани с безжичния широколентов сектор, ще се възползват от допълнителен радиочестотен спектър и това ще стимулира бизнеса им.

Комисията гарантира, посредством Решение за изпълнение от 2014 г. 3 , наличието на базови радиочестоти за звукови приложения за PMSE. Освен това Комисията ще поиска становището на RSPG относно разработената от нея стратегия на ЕС за услугите за PMSE. При вариант 3, страните от ЕС могат да решат да използват част от радиочестотната лента около 700 MHz (до 25 MHz в т. нар. „дуплексно отстояние“) за PMSE.

Ще има ли значително отражение върху националните бюджети и администрации?

Разходите и предимствата за националните органи ще зависят от приложимата национална нормативна уредба, т.е. от възможностите и условията за оттегляне, подновяване или изменение на лицензии и/или от други административни разходи. Редица страни от ЕС ще трябва да отнемат или да изменят действащи лицензии в радиочестотната лента около 700 MHz, за да се позволи преход в този обхват към мобилни широколентови услуги. Макар че от търгове биха постъпили публични приходи, може да се наложи отпускането на средства от националния бюджет за евентуални мерки за публично подпомагане, за да се модернизира оборудването на крайните потребители.

Ще има ли други значителни въздействия?

Не.

Г. Последващи действия

Кога ще бъде следващото преразглеждане на политиката?

Развитието на пазара при използването на радиочестотната лента под 700 MHz ще бъде оценено до 2025 г. в процес на равнище ЕС, организиран от Комисията, и регулаторната рамка може да претърпи промени, ако е необходимо.