ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Преглед на руските и беларуските активи в ЕС (1)

1.1.   Руски инвестиции в ЕС

С оглед на броя на сделките, извършени между 2015 г. и 2021 г., Русия заема 11-то място сред чуждестранните инвеститори в ЕС, като на нея се падат 0,9 % от броя на инвестициите и 0,7 % от стойността на инвестициите от всички юрисдикции извън ЕС. Това се равнява на 643 сделки на обща стойност от 15 милиарда евро (няма данни за стойността на 34 % от сделките), включително сливания и придобивания, миноритарни инвестиции, портфейлни инвестиции и инвестиции на зелено. Въпреки че през последните години притокът на руски инвестиции изглежда относително ограничен, по данни за 2020 г. руски лица или образувания контролират около 17 000 дружества (2) от ЕС, държат потенциално контролни дялове (3) в други 7 000 дружества и миноритарни дялове в още 4 000 дружества (4). В много случаи дружествата имат няколко руски акционери, всеки от които е с процентно участие под 50 %, но всички заедно представляват повече от 50 % от капитала на съответните дружества от ЕС. В 57,7 % от дружествата от ЕС, които са под руски контрол или влияние, активите се държат от физическо лице, в 9,7 % — от дружество, а в 1,1 % — от публичен орган/държава.

Таблица 1

Брой дружества от ЕС-27 с руско влияние или контрол, описани по вид контролиращо образувание

Вид контролиращо образувание (глобален краен собственик)	Брой дружества	Дял
Едно или повече известни лица или семейства	17 510	57,7  %
Няма данни	9 204	30,4  %
Корпоративни дружества	2 931	9,7  %
Публични органи, държави, правителства	343	1,1  %
Финансово дружество	149	0,5  %
Взаимни и пенсионни фондове, номинирани лица, доверителни фондове, попечители	83	0,3  %
Банка	81	0,3  %
Фондации/изследователски институти	18	0,1  %
Застрахователно дружество	1	0,0  %
Дружества за частни капиталови инвестиции	1	0,0  %
Източник: анализ на JRC въз основа на данни на дружеството Bureau van Dijk. Данните се основават на данни от счетоводните баланси за 2020 г. Данните са извлечени през март 2022 г. В случай на руско влияние (без контрол) дружеството от ЕС може да бъде контролирано от образувание от всяка друга държава. Случаите, при които няма информация („няма данни“), се отнасят до дружества от ЕС с руско влияние, които не съобщават за мажоритарен акционер.

Активите, държани от руското правителство, са в „корпоративни дружества“ (5) при 79,9 % от случаите, а при останалите — в банки или други финансови институции (таблица 2).

Таблица 2

Брой дружества от ЕС-27, контролирани от руското правителство или под негово влияние, описани по контролирано дружество от ЕС

Вид образувание на дружеството от ЕС	Брой дружества	Общ дял (%)
Корпоративни дружества	262	79,9
Финансово дружество	37	11,3
Банка	17	5,2
Взаимни и пенсионни фондове	11	3,4
Дружества за частни капиталови инвестиции	1	0,3
Източник: анализ на JRC въз основа на данни на дружеството Bureau van Dijk. Данните се основават на данни от счетоводните баланси за 2020 г. Данните са извлечени през март 2022 г.

Секторите с най-голямо присъствие на руски контрол са търговията на едро, недвижимите имоти, професионалните научни и технически дейности, финансите и застраховането. Много сходни са секторите с най-голямо присъствие на руско влияние: търговията на едро, недвижимите имоти, професионалните научни и технически дейности и производството (таблица 3).

Таблица 3

Брой дружества от ЕС-27 с руско влияние или контрол, описани по целеви сектор, 2020 г.

ЕС-27
	Контрол	Влияние		Общо
Сектор	Брой дружества	Брой дружества	Дял (*1) %	Брой дружества
Селско, горско и рибно стопанство	137	137	62	274
Добивна промишленост	19	15	28	34
Преработвателна промишленост	904	883	56	1 787
Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и климатизация	61	45	40	106
Водоснабдяване; канализационни услуги и управление на отпадъците	32	24	56	56
Строителство	744	621	50	1 365
Търговия на едро и дребно	4 530	3 607	63	8 137
Транспорт и складиране	666	417	51	1 083
Хотелиерство и ресторантьорство	612	675	52	1 287
Информация и комуникация	763	668	55	1 431
Финансови и застрахователни дейности	1 199	625	46	1 824
Операции с недвижими имоти	2 714	2 470	70	5 184
Професионални научни и технически дейности	1 721	1 272	60	2 993
Административни и помощни услуги	886	746	55	1 632
Държавна администрация и отбрана	1	6	35	7
Образование	103	76	56	179
Хуманно здравеопазване и социална работа	70	56	46	126
Култура, спорт и развлечения	160	170	50	330
Други дейности за обслужване	254	245	52	499
Източник: анализ на JRC въз основа на данни на дружеството Bureau van Dijk. Данните се основават на данни от счетоводните баланси за 2020 г. Данните са извлечени през март 2022 г. В случай че дадено дружество има няколко руски акционери, които държат миноритарни дялове, се изчислява сумата на дяловете на всички руски акционери за това дружество.

1.2.   Беларуски инвестиции в ЕС

По данни за 2020 г. беларуски лица и образувания контролират около 1 550 дружества от ЕС, държат потенциално контролни дялове (6) в други 600 дружества и миноритарни дялове в 400 дружества (7). Подобно на руските инвестиции, някои дружества имат няколко беларуски миноритарни акционери, които заедно държат повече от 50 % от капитала на дружеството от ЕС. В 63,2 % от дружествата от ЕС, които са под беларуски контрол или влияние, активите се държат от физическо лице, в 5,1 % — от дружество, а в 0,4 % — от публичен орган/държава (таблица 4).

Таблица 4

Брой дружества от ЕС-27 с беларуско влияние или контрол, описани по вид контролиращо образувание

Вид контролиращо образувание (GUO)	Брой дружества	Дял
Едно или повече известни лица или семейства	1 687	63,18  %
Корпоративни дружества	135	5,06  %
Публични органи, държави, правителства	11	0,41  %
Банка	1	0,04  %
Взаимни и пенсионни фондове, номинирани лица, доверителни фондове, попечители	1	0,04  %
Финансово дружество	1	0,04  %
Фондации/изследователски институти	1	0,04  %
Няма данни	833	31,20  %
Източник: анализ на JRC въз основа на данни на дружеството Bureau van Dijk. Данните се основават на данни от счетоводните баланси за 2020 г. Данните са извлечени през март 2022 г. В случай на беларуско влияние (без контрол) дружеството от ЕС може да бъде контролирано от образувание от всяка друга държава. Случаите, при които няма информация („няма данни“), се отнасят до дружества от ЕС с беларуско влияние, които не съобщават за мажоритарен акционер.

Активите, държани от беларуското правителство, са главно в сферата на продажбата на едро, както е описано подробно в таблица 5 по-долу.

Таблица 5

Брой дружества от ЕС-27, контролирани от държавни или публични органи от Беларус, описани по сектор на контролираното дружество

Сектор на дейност на дружеството от ЕС	Брой дружества	Обща стойност на активите (в милиони евро)
Търговия на едро с части и принадлежности за моторни превозни средства	1	1,49
Търговия на едро срещу заплащане на такса или по договор	1	НЯМА ДАННИ
Търговско посредничество с горива, руди, метали и химични продукти	1	2,80
Търговия на едро с машини и оборудване за селското и горското стопанство и части за тях	2	38,98
Търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти	2	26,14
Търговия на едро с химични вещества и продукти	1	4,23
Въздушен транспорт	1	НЯМА ДАННИ
Пътнически въздушен транспорт	1	0,22
Източник: анализ на JRC въз основа на данни на дружеството Bureau van Dijk. Данните се основават на данни от счетоводните баланси за 2020 г. Данните са извлечени през март 2022 г.

Секторите с най-голямо присъствие на беларуски контрол са търговията на едро, професионалните научни и технически дейности, транспортът и складирането и недвижимите имоти. Много сходни са секторите с най-голямо присъствие на беларуско влияние: търговията на едро, недвижимите имоти, професионалните научни и технически дейности и производството (таблица 6).

Таблица 6

Брой дружества от ЕС-27 с беларуско влияние или контрол, описани по целеви сектор, 2020 г.

	Контрол	Влияние		Общо
Сектор	Брой дружества	Брой дружества	Дял (*2) %	Брой дружества
Селско, горско и рибно стопанство	7	10	48	17
Добивна промишленост	1	0	НЯМА ДАННИ	1
Преработвателна промишленост	73	100	51	173
Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и климатизация	1	3	53	4
Водоснабдяване; канализационни услуги и управление на отпадъците	4	4	32	8
Строителство	107	76	54	183
Търговия на едро и дребно	568	377	60	945
Транспорт и складиране	122	91	61	213
Хотелиерство и ресторантьорство	45	32	46	77
Информация и комуникация	97	74	55	171
Финансови и застрахователни дейности	48	26	51	74
Операции с недвижими имоти	109	108	53	217
Професионални научни и технически дейности	141	116	47	257
Административни и помощни услуги	73	41	55	114
Образование	7	4	75	11
Хуманно здравеопазване и социална работа	5	7	32	12
Култура, спорт и развлечения	17	5	69	22
Други дейности за обслужване	22	22	54	44
Източник: анализ на JRC въз основа на данни на дружеството Bureau van Dijk. Данните се основават на данни от счетоводните баланси за 2020 г. Данните са извлечени през март 2022 г. В случай че дадено дружество има няколко беларуски акционери, които държат миноритарни дялове, се изчислява сумата на дяловете на всички беларуски акционери за това дружество.

2.   Ефект на ограничителните мерки (санкции) върху преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус и надлежна проверка на дружествата от ЕС

Ограничителните мерки на ЕС се прилагат, наред с другото, за всяко лице на територията на Съюза или извън нея, което е гражданин на държава членка, за всяко юридическо лице, образувание или орган на територията на Съюза или извън нея, което е регистрирано или учредено съгласно правото на държава членка, както и за всяко юридическо лице, образувание или орган по отношение на стопанска дейност, извършвана изцяло или частично в рамките на Съюза.

Ограничителните мерки на ЕС могат да засегнат по няколко начина преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус. Те могат да бъдат под формата на индивидуални списъци или на секторни мерки.

Някои руски и беларуски лица и образувания са обект на индивидуални финансови ограничения, които включват замразяване на активи и забрана за предоставяне, пряко или непряко, на финансови средства или икономически ресурси на лицата и образуванията, включени в списъка.

Посочените в списъка лица или образувания не могат да използват своите финансови средства (т.е. финансови активи и ползи от всякакъв вид) и икономически ресурси (активи от всякакъв вид), които са замразени, и не може да им се предоставят финансови средства или икономически ресурси. Това означава, че гражданите и дружествата от ЕС не трябва да извършват плащания на посочените лица нито да им доставят стоки или други активи. Всъщност търговските сделки с посочени в списъка лица или образувания не могат да се извършват законно, освен ако законодателството не ги позволява по изключение.

Комисията счита, че замразяването на активи обхваща и активите на всяко непосочено в списъка образувание, което е притежавано или контролирано от посочено в списъка лице или образувание, освен ако може да се докаже, че въпросните активи в действителност не са притежавани или контролирани от посоченото в списъка лице или образувание. По същия начин финансови средства или икономически ресурси не следва да се предоставят на непосочено в списъка образувание, притежавано или контролирано от посочено в списъка лице или образувание, освен ако може да се докаже, че финансовите средства или икономическите ресурси в действителност няма да достигнат до посоченото в списъка лице (8). Лихвите и дивидентите се считат за „финансови средства“, които трябва да бъдат замразени.

Освен това банките, регистрирани или учредени съгласно правото на държава членка или извършващи стопанска дейност в ЕС, замразяват плащанията, получени от всяко посочено в списъка лице или образувание (обект на замразяване на активи), което е включено в списъка в приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета. Това означава, че преводи, произхождащи от посочено в списъка лице или произхождащи от непосочено в списъка лице, но извършени чрез посочена в списъка банка (9), не се отхвърлят и средствата не се връщат на изпращача, а остават замразени в банката от ЕС. От националния орган, компетентен по отношение на санкциите, е възможно да се поиска освобождаването на тези средства, например съгласно дерогацията, предвидена в Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета (10) относно плащането от страна на посочено в списъка лице или образувание, като това плащане е дължимо по договор, сключен преди датата на посочването.

Съюзът също така прие секторни ограничителни мерки. Например някои руски и беларуски банки бяха отделени от специализираните услуги за финансови съобщения, по-специално SWIFT, което силно възпрепятства възможността им да извършват международни плащания. Ограничителните мерки също така намалиха финансовите потоци от Русия и Беларус към ЕС, като се забрани приемането на нови влогове над определени стойности, от руски и беларуски граждани или пребиваващи лица и юридически лица, образувания или органи, установени в Русия или Беларус, държането на сметки на руски и беларуски клиенти от централните депозитари на ценни книжа на ЕС, както и продажбата на руски или беларуски клиенти на деноминирани в евро ценни книжа. Освен това на операторите от ЕС е забранено да предоставят финансиране, включително собствен капитал, на оператори извън ЕС, които извършват дейност в енергийния сектор в Русия. Това може непряко да засегне преките чуждестранни инвестиции в ЕС в зависимост от конкретния предвиден механизъм за финансиране.

Освен това предоставянето на технология, предмет на контрол (включително знания или нематериални активи), на чуждестранни лица представлява вид нематериален трансфер на технологии, известен също като „планиран износ“. С Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета и Регламент (ЕО) № 765/2006 на Съвета и техните последващи изменения се забранява продажбата, доставката, трансферът или износът, пряко или непряко, на някои стоки и технологии, които са предмет на мерките, по отношение на физически или юридически лица, образувания или органи в Русия и Беларус, или за употреба съответно в Русия и Беларус. Изискванията за контрол на техническата помощ разширяват контрола и по отношение на чужденците в ЕС. Поради това дружествата следва да ограничат достъпа на руски и беларуски служители до такива знания или технологии, ако тези знания и технологии бъдат използвани в Русия или Беларус.

Забранява се съзнателното или умишленото участие на дружества от ЕС в дейности, чиято цел или резултат е заобикалянето на ограниченията. Във всички случаи дружествата от ЕС, и по-специално тези с акционери с руско или беларуско гражданство, следва да извършват подходяща надлежна проверка на своите бизнес партньори и на крайното местоназначение на финансовите средства или икономическите ресурси. Тези процедури могат да включват скрининг, оценка на риска, многостепенна надлежна проверка и текущо наблюдение.

3.   Скрининг на преки чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус на основания, свързани със сигурността или обществения ред съгласно рамката, определена в Регламент (ЕС) 2019/452

Регламент (ЕС) 2019/452 (11) („Регламентът за скрининг на ПЧИ“) обхваща преките чуждестранни инвестиции от трети държави, т.е. инвестициите, „при които се създават или поддържат трайни и преки връзки между инвеститорите от трети държави, включително държавни субекти, и предприятия, извършващи стопанска дейност в дадена държава членка“ (12).

Случаите, при които става въпрос само за инвестиции от едно или повече образувания, установени в Съюза, не попадат в обхвата на регламента. Такива сделки биха могли да попаднат в обхвата на националното законодателство на държавите членки в областта на скрининга, в рамките на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно правото на установяване и движението на капитали. По-специално Договорът позволява на държавите членки да поддържат мерки, необходими по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, или мерки, основани на императивни съображения от обществен интерес, признати в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Правото на държавите членки да приемат такива мерки, ограничаващи свободното движение на капитали, е обяснено по-подробно в следващия раздел. Съгласно член 54 от ДФЕС статутът на установено в Европейския съюз дружество, т.е. дружество от Европейския съюз, се определя с оглед на мястото на седалището му, централното управление или основното място на дейност, както и на правния ред, съгласно който е учредено дружеството, а не с оглед на гражданството на неговите акционери. Инвестициите от такива дружества не попадат в обхвата на Регламента за скрининг на ПЧИ. В Регламента за скрининг на ПЧИ се предвижда едно изключение от това правило: инвестициите от образувания от ЕС могат да попаднат в обхвата, когато спрямо тях се прилага клаузата за недопускане на заобикаляне. Заобикалянето само по себе си не е определено в регламента; в съображение 10 от него обаче се посочва, че мерките срещу заобикалянето „следва да обхващат инвестициите от рамките на Съюза, направени чрез изкуствени схеми, които не са обосновани от икономически съображения и чрез които се заобикалят механизмите за скрининг и скрининговите решения, докато инвеститорът в крайна сметка е собственост на физическо лице или предприятие от трета държава или се контролира от тях“. Следователно е важно да се установи дали инвеститорът е част от схема за заобикаляне, създадена с цел избягване на прилагането на регламента. Някои чуждестранни инвеститори например изрично заявяват, че прекият инвеститор е европейско холдингово дружество, което те са създали за целите на предложената сделка. Такава схема може да бъде създадена по оправдани стопански причини. Въпреки това дори да не са налице доказателства за субективно намерение за заобикаляне на регламента, липсата на икономическа дейност на инвеститорското дружество и обективната способност на договореностите за избягване на правилата, предвидени в регламента, са достатъчни за установяване на презумпцията, че схемата е изкуствена. Най-често срещаният пример за заобикаляне по смисъла на съображение 10 е случаят, когато чуждестранните инвестиции в Съюза се насочват чрез базирано в ЕС напълно „фиктивно дружество“ или „дружество „пощенска кутия“, което не извършва нито пряко, нито косвено действителна икономическа дейност, а чиято единствена цел е да служи като правен инструмент (13) за инвестицията. Наличието на заобикаляне трябва да се установи във всеки отделен случай, като се вземат предвид конкретните обстоятелства при всеки от тях и въз основа на релевантни доказателства.

Регламентът за скрининг на ПЧИ се прилага за всички сектори на икономиката и не се въвеждат прагове. Необходимостта дадена сделка да бъде подложена на скрининг често не зависи от нейната стойност. Регламентът оправомощава държавите членки да извършват скрининг на инвестициите, които попадат в обхвата му, на основания, свързани със сигурността и обществения ред, и да предприемат мерки в отговор на специфичните рискове.

На понятията „сигурност“ и „обществен ред“ не е дадено определение в регламента. В член 4 от регламента обаче се посочват факторите, които трябва да се вземат предвид, когато се определя дали има вероятност дадена пряка чуждестранна инвестиция да засегне сигурността и обществения ред. Тези фактори включват потенциалното въздействие на ПЧИ върху критична инфраструктура, критични технологии, доставка на критични ресурси, достъп до чувствителна информация и свободата и плурализма на медиите. Аспектите, свързани с инвеститора, също са от значение за тази оценка, като например дали чуждестранният инвеститор е контролиран от правителство. Например когато определят дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне сигурността или обществения ред, държавите членки и Комисията могат да вземат предвид дали чуждестранният инвеститор е пряко или непряко контролиран от правителството, в това число от държавни органи или въоръжени сили, на трета държава, включително чрез структура на собствеността или значително финансиране, дали чуждестранният инвеститор вече е участвал в дейности, засягащи сигурността или обществения ред в дадена държава членка, или дали има сериозен риск чуждестранният инвеститор да участва в незаконни или престъпни дейности.

Крайната отговорност за скрининга и — ако е необходимо — приемането на мерки, с които дадена инвестиция в обхвата на регламента да бъде забранена или обвързана с условия на основания, свързани със сигурността и обществения ред, носят държавите членки. Комисията може да отправя становища, в които препоръчва конкретни действия на държавата членка, в която се извършва инвестицията, по-специално когато съществува риск инвестицията да засегне сигурността или обществения ред в повече от една държава членка или проекти и програми от интерес за Съюза.

При настоящите обстоятелства съществува значително повишен риск ПЧИ от руски и беларуски инвеститори, по-специално от контролирани от правителството образувания, да представляват заплаха за сигурността и обществения ред, тъй като руското и беларуското правителство може да имат по-силен стимул да се намесват в критични дейности в ЕС и да използват способността си да контролират или да ръководят руските и беларуските инвеститори в ЕС за тази цел. Поради това такива ПЧИ следва да бъдат систематично проверявани и преглеждани много внимателно, за да се идентифицират всички възможни заплахи.

Докато скринингът от страна на държавите членки обикновено се извършва преди приключването на сделката, свързана с ПЧИ, Регламентът за скрининг на ПЧИ позволява на държавите членки да поддържат механизми, които предвиждат скрининг на сделка, свързана с ПЧИ, след нейното приключване. Ако държава членка започне официален скрининг на ПЧИ, спрямо инвестицията се прилага механизмът за сътрудничество, независимо от това дали е планирана или вече е осъществена. Освен това механизмът за сътрудничество може да бъде стартиран в рамките на 15 месеца след приключването на инвестицията, когато дадена инвестиция не подлежи на скрининг на национално равнище (14). Това може да се случи, когато държавата членка няма механизъм за скрининг или когато държавата членка поддържа механизъм за скрининг, но конкретната сделка, свързана с ПЧИ, не е била представена от страните за предварителен скрининг. Това може да доведе до приемането на мерки от държавата членка, в която е направена инвестицията, включително необходимите смекчаващи мерки.

4.   Възможни действия за ограничаване на инвестициите в границите, предвидени в правилата за свободното движение на капитали и свободата на установяване

Член 63 от ДФЕС предвижда свобода на движението на капитали не само в рамките на ЕС, но и между държавите членки и трети държави. Аналогично член 49 от ДФЕС защитава свободата на установяване на граждани на дадена държава членка на територията на друга държава членка. И двете разпоредби забраняват всички ограничения на движението на капитали, освен ако не преследват легитимни цели на обществения ред. Тези цели са определени в Договора или в съдебната практика на Съда на Европейския съюз като императивни съображения от общ интерес. Тези цели не следва да бъдат чисто икономически (15).

Държавите членки могат да извършват скрининг на инвестиции, които не попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/452, т.е. портфейлни инвестиции или преки инвестиции в рамките на ЕС, като например тези, които са под крайния контрол на руски или беларуски образувания, при условие че този скрининг се извършва в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на установяване. Портфейлните инвестиции, които не предоставят на инвеститора действително влияние върху управлението и контрола на дадено дружество, също могат да бъдат от значение от гледна точка на обществения ред или обществената сигурност, в зависимост от обстоятелствата.

Държавите членки могат да се позовават на съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност (посочени в член 65, параграф 1, буква б) от ДФЕС), за да ограничат инвестициите само ако е налице действителна и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото (16) и ако по-малко ограничителните мерки са недостатъчни за справяне с тази заплаха.

Съдът поясни, че понятието за обществена сигурност съгласно член 65, параграф 1, буква б) от ДФЕС обхваща както вътрешната, така и външната сигурност (17) на държавата. Ограничения върху движението на капитали могат да бъдат предприети и за справяне със заплахите за финансовата стабилност (18).

При анализа на обосновката и пропорционалността ограниченията върху движението на капитали към и от трети държави могат да се основават на различни съображения в сравнение с ограниченията на движението на капитали в рамките на ЕС (19). Вследствие на това, съгласно Договора, в случай на ограничения за сделки, засягащи трета държава, може да се приемат и допълнителни основания за обосновка на дадено ограничение.

5.   Спазване на правилата за борба срещу изпирането на пари

Държавите членки се приканват да гарантират пълно спазване на изискванията на Директивата на ЕС относно борбата срещу изпирането на пари (ДБИП) (20), за да се предотвратят злоупотребите с финансовата система на ЕС, включително във връзка с комплексна проверка на клиента и международното сътрудничество. Освен това, за да се гарантира ефективното прилагане на санкциите, е необходима ефективна прозрачност на действителните собственици на юридически лица и правни форми, както е предвидено в Директивата относно борбата срещу изпирането на пари.

В този контекст това става още по-важно за подобряване на разкриването на съмнителни сделки и дейности и за попълване на пропуските, използвани от престъпниците за изпиране на незаконни приходи чрез финансовата система. Това е в съответствие с пакета за борба с изпирането на пари, приет от Комисията през юли 2021 г.

6.   Сътрудничество между националните органи на държавите членки, компетентни по отношение на санкциите, органите за скрининг и насърчителните банки и институции, както и съответните международни финансови институции

Органите за скрининг на държавите членки и националните насърчителни банки и институции (ННБИ), както и международните финансови институции (МФИ), в които държавите членки имат дялово участие, следва да обменят информация и да поддържат тясно сътрудничество (чрез министерствата или органите, от които зависят тези институции и/или техните органи на управление), с цел определяне на ПЧИ, по-специално от Русия и Беларус, които биха могли да засегнат сигурността или обществения ред в съответните държави членки. Органите за скрининг на държавите членки се приканват да повишат осведомеността относно факторите, които могат да бъдат взети предвид, когато се определя дали има вероятност дадена ПЧИ да засегне сигурността или обществения ред.

Осигуряването на тясно сътрудничество между националните органи на държавите членки, компетентни по отношение на санкциите, органите за скрининг, ННБИ и МФИ, в които държавите членки имат дялово участие, включително Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, ще допринесе за защитата на сигурността и обществения ред в Съюза и ще улесни пълното спазване на санкциите при дейностите, подкрепяни от горепосочените публични образувания в областта на инвестициите.

---

(1)  За целите на настоящия анализ терминът „активи“ се отнася до всяко дружество, регистрирано в ЕС, което се контролира/влияе от руски или беларуски инвеститор.

(2)  Дружествата от ЕС са приблизително 23 милиона (през 2018 г., последната година, за която има данни, Евростат, бизнес демография).

(3)  Такъв е случаят с няколко руски акционери с общ дял над 50 %, като никой от тях не притежава отделно дялово участие над 50 %.

(4)  Има още 2 000 дружества, за които се съобщава за руски миноритарен акционер, без да е известно дяловото му участие.

(5)  Тази категория включва всички дружества, които не са банки или финансови дружества, нито застрахователни дружества.

(*1)  Цифрите в таблицата са средните дялове на дружествата във всеки сектор. При консервативен подход се вземат предвид само дяловете при първото ниво на собственост (пряко притежавани дялове), без да се вземат предвид дяловете на по-високо ниво, а именно акционери, притежаващи дялове от акционери.

(6)  Такъв е случаят с няколко беларуски акционери с общ дял над 50 %, като никой от тях не притежава отделно дялово участие над 50 %.

(7)  Има още 100 дружества, за които се съобщава за беларуски миноритарен акционер, без да е известно дяловото му участие.

(*2)  Цифрите в таблицата са средните дялове на дружествата във всеки сектор. При консервативен подход се вземат предвид само дяловете при първото ниво на собственост (пряко притежавани дялове), без да се вземат предвид дяловете на по-високо ниво, а именно акционерите на акционерите.

(8)  https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/200619-opinion-financial-sanctions_en.pdf.

(9)  https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/business_economy_euro/banking_and_finance/documents/190704-opinion-freeze-of-funds_en.pdf.

(10)  Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 г. относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 17.3.2014 г., стр. 6).

(11)  Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 21.3.2019 г., стр. 1).

(12)  Вж. съображение 9 от Регламента за скрининг на ПЧИ.

(13)  За да се справи с проблема с фиктивните дружества в ЕС, на 22 декември 2021 г. Комисията представи предложение за директива на Съвета за определяне на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели и за изменение на Директива 2011/16/ЕС, COM (2021) 565 final. Държавите членки могат да почерпят вдъхновение от стандартите за прозрачност, установени в предложението във връзка с използването на фиктивни образувания, като доходи, персонал и помещения.

(14)  На практика чуждестранните инвестиции, приключили към настоящия момент (март 2022 г.), могат да бъдат предмет на последващи коментари от държавите членки или на становища на Комисията до юни 2023 г. (15 месеца след приключването на инвестицията).

(15)  Дело C-463/00, Комисия на Европейските общности срещу Кралство Испания, ECLI:EU:C:2003:272, т. 35.

(16)  Вж. дела C-54/99, Église de Scientologie, ECLI:EU:C:2000:124, т. 17, и C-503/99, Комисия на Европейските общности срещу Кралство Белгия, ECLI:EU:C:2002:328, т. 47, C-463/00, Комисия на Европейските общности срещу Кралство Испания, ECLI:EU:C:2003:272, т. 72.

(17)  Дело T-315/01, Kadi срещу Съвет на Европейския съюз и Комисия на Европейските общности, ECLI:EU:T:2005:332, т. 110.

(18)  Вж. изявлението на Комисията относно контрола върху движението на капитали, наложен от гръцките власти, от 29 юни 2015 г., достъпно на следния адрес: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/STATEMENT_15_5271.

(19)  Дело C-446/04, Test Claimants in FII Group Litigation, ECLI:EU:C:2006:774, т. 171.

(20)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).