Брюксел, 12.10.2016

COM(2016) 590 final

2016/0288(COD)

NOTE
This language version reflects the corrections done to the original EN version transmitted under COM(2016) 590 final of 14.9.2016 and retransmitted (with corrections) under COM(2016) 590 final/2 of 12.10.2016

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

(преработена)

(Текст от значение за ЕИП)

{SWD(2016) 303 final/2}
{SWD(2016) 304 final}
{SWD(2016) 305 final}
{SWD(2016) 313 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

От последното преразглеждане на регулаторната рамка за електронните съобщения през 2009 г. секторът претърпя значително развитие и неговата роля като фактор, способстващ за развитието на онлайн икономиката, нарасна. Развиха се пазарни структури, монополната пазарна сила е все по-ограничена, а в същото време свързаността се превърна в широко разпространено явление на икономическия живот. Потребителите и предприятията все повече разчитат на услуги за данни и достъп до интернет, вместо на традиционните телефонни и други съобщителни услуги. Това развитие доведе до появата на неизвестни досега типове участници на пазара, които се конкурират с традиционните далекосъобщителни оператори (например доставчиците на услуги за медийно съдържание през интернет (т.нар. „ОТТ услуги“), които предлагат широка гама от приложения и услуги, включително съобщителни услуги, по интернет). В същото време се засили и търсенето на висококачествена фиксирана и безжична свързаност с увеличаването на броя и популярността на услугите за онлайн съдържание, като например изчисленията в облак, интернет на нещата, комуникацията машина — машина (M2M) и други. Развиха се и електронни съобщителни мрежи. Основните промени включват: i) протичащия в момента преход към среда, изцяло базирана на интернет протоколи, ii) възможностите, предоставени от нова и модернизирана основна мрежова инфраструктура, която поддържа практически неограничения капацитет за пренос на мрежите от оптични влакна, iii) сливането на фиксирани и мобилни мрежи към предлагане на непрекъсната услуга на крайните потребители, независимо от местонахождението или използваното устройство и iv) разработването на иновативни подходи за техническо управление на мрежата, по-специално софтуерно дефинирани мрежи (SDN) и виртуализация на мрежовите функции (NFV). Тези оперативни промени и промените в ползването изправят настоящите правила пред нови предизвикателства, които вероятно ще станат по-важни в средносрочен и дългосрочен план, и следователно трябва да бъдат взети предвид при прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения.

Този преглед трябва да се разглежда в светлината на стратегията за цифровия единен пазар (ЦЕП) за Европа 1 . Стратегията за ЦЕП отчита значението на промените в модела на цифровия сектор и посочва, че гражданите и предприятията следва да имат безпроблемен достъп до интернет и да осъществяват дейност онлайн в условията на лоялна конкуренция. Освен това беше обявено, че „през 2016 г. Комисията ще представи предложения за амбициозна реформа на регулаторната рамка, предвиждащи: i) последователен подход на единния пазар по отношение на политиката в областта на радиочестотния спектър и неговото управление; ii) създаване на условия за истински единен пазар чрез преодоляване на разпокъсаността на нормативната уредба, за да се даде възможност за икономии от мащаба на ефективните мрежови оператори и доставчици на услуги, и ефективна защита на потребителите; iii) гарантиране на равнопоставени условия за пазарните участници и последователно прилагане на правилата; iv) стимулиране на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи (включително преглед на Директивата за универсалната услуга) и v) по-ефективна регулаторна институционална рамка.“

Съгласно този ангажимент и в съответствие с изискванията за „по-добро регулиране“ 2 Комисията извърши последваща оценка. В нея се оценяват ефективността, ефикасността, приложимостта, последователността и добавената стойност на регулаторната рамка на Съюза и се набелязват области, в които има потенциал за опростяване, без да се накърняват целите на тази рамка.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

Тъй като услугите за свързаност, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, са гръбнакът на цифровите продукти и услуги, настоящото предложение показва висока степен на полезно взаимодействие с други инициативи, включени в стратегията за ЦЕП.

Предложението също така допълва съществуващото секторно регулиране. По-специално, предложението е в пълно съответствие с Директива 2014/61/ЕС (Директивата за намаляване на разходите за високоскоростни мрежи), заедно с която предоставя всеобхватен набор от правила за улесняване на разгръщането на широколентови инфраструктури. Наред с наскоро приетия Регламент (ЕС) 2015/2120 за гарантиране на отворен интернет и за премахване на допълнителните такси за роуминг, настоящото предложение гарантира висока степен на защита на крайните ползватели в други области, които се нуждаят от секторни правила. Предложените правила относно управлението на радиочестотния спектър надграждат върху актуалните инструменти в тази област, и по-специално Решение № 676/2002/ЕО за радиочестотния спектър, Решение 2002/622/ЕО за Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър и Решение 243/2012/ЕС за създаване на многогодишна програма за политика в областта на радиочестотния спектър (ППРС). Накрая, чрез него също така се проправя пътят за преразглеждане на Директива 2002/58/ЕО за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, обявена като част от стратегията за цифровия единен пазар.

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

Макар с предложението да се разглеждат регулаторни въпроси, произтичащи от особеностите на сектора на електронните съобщения като мрежова индустрия, то надгражда и допълва съществуващото право на ЕС в няколко области. В областта на регулирането на пазара, предложението продължава да се основава на принципите на конкурентното право на ЕС, подобно на съществуващата регулаторна рамка. Освен това с него се определят мерки, като например картографирането на разгръщането на мрежи, които също така предоставят полезна информация за целите на държавната помощ и по този начин повишават съгласуваността между двете политики.

По отношение на защитата на крайните ползватели предложените правила допълват хоризонталното законодателство за защита на потребителите, като отделят внимание на особеностите на сектора, от една страна, а от друга страна, рационализират съществуващите понастоящем секторни правила в области, в които той е претърпял развитие след последния преглед през 2009 г. По този начин предложението избягва припокриването с области, в които хоризонталните правила сами по себе си могат да гарантират адекватно ниво на защита за крайните ползватели.

Политиката за сближаване и Европейските структурни и инвестиционни фондове са важен инструмент за запълване на пропуските в свързаността в районите с неефективен пазар и следва да се използват по начин, който позволява максимално увеличаване на наличните ресурси. Предложението допринася за постигането на тази цел, като осигурява подходящи условия за частни инвестиции, така че публичните средства да могат да бъдат насочени там, където са най-необходими.

То запазва съществуващото взаимно допълване между политиките на електронните съобщения и на аудиовизуалните медийни услуги, като продължава да гарантира, че рамката не засяга мерките, предприети на съюзно или национално равнище в съответствие с правото на ЕС, за преследване на цели от общ интерес, по-специално във връзка с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика. Разграничаването на регулирането на преноса на сигнали от регулирането на съдържанието не възпрепятства отчитането на връзките, които съществуват помежду им, по-специално предвид гарантирането на медийния плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите.

•Съответствие със задълженията съгласно международното право

Предложението е съгласувано със съществуващите международни правни задължения, включително ГАТС и Приложението относно далекосъобщенията към ГАТС и референтния документ към ГАТС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като има за цел да се изгради вътрешният пазар на електронните съобщения и да се гарантира неговото функциониране.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предложението представлява преглед на действащата уредба, а анализът на субсидиарността по-долу се фокусира върху: новата цел за повсеместна и неограничена свързаност, хармонизирането на правомощията на националните регулаторни органи (НРО), хармонизиране по въпроси, свързани с радиочестотния спектър и на преразгледаните правила за услугите.

Осигуряване на повсеместна и неограничена свързаност

Без повсеместна свързаност с много голям капацитет единният пазар не може да използва значителна част от своя човешки капитал. Това се отразява неблагоприятно както на териториалното сближаване, така и на способността на предприятията да произвеждат по-ефективно и да предоставят новаторски и конкурентоспособни услуги. Свързаността може да играе важна социално-икономическа роля за предотвратяване на изолацията и обезлюдяването и за свързването на периферните и централните райони в ЕС. Положението в отделните държави членки по отношение на свързаността варира значително. Съществуват много съществени разлики, които не могат да се обяснят единствено с различен ландшафт, население, БВП и покупателна способност, а са резултат от различия в направения в миналото и днес политически избор. Липсата на действия от страна на ЕС за осигуряване на повсеместна и неограничена свързаност като отделна цел на правната рамка ще затвърди настоящия разпокъсан модел и отрицателното му въздействие върху единния пазар и интересите на потребителите. 

Хармонизиране на правомощията на НРО

Устройството на институциите позволява висока степен на гъвкавост на националните регулаторни органи и държавите членки, което дава възможност регулирането да бъде адаптирано с оглед специфичните национални или местни условия. Тази система обаче крие значителни слабости в области, в които последователността е от съществено значение или би служила по-добре на общия европейски интерес. Някои области на регулиране изискват по-координиран или хармонизиран подход на равнището на ЕС. Това може да бъде постигнато, наред с другото, като се гарантира, че задачите на НРО, които след това участват в Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) като стълбове на институционалната структура, са хармонизирани. Хармонизирането на задачите на НРО не следва да води до намаляване на политическата им независимост, а напротив, до разширяване на защитата срещу външни указания във всички нови области на компетентност.

Въпроси, свързани с хармонизирането на радиочестотния спектър

Радиочестотният спектър, както и други ресурси, например номерата и до известна степен — земята, е ограничен ресурс, който принадлежи на държавите членки, и чието управление и оценка трябва да отчитат националните особености и потребности. В същото време съществува необходимост от по-съгласувано и последователно регулиране от страна на ЕС, за да се премахнат пречките пред навлизането на пазара, които се появяват поради различни условия за предоставяне на индивидуални права на ползване на радиочестотен спектър, номера или земя. Необходими са съгласувани правила на равнище ЕС, за да i) могат доставчиците да разширят услугите си до други държави членки; ii) се генерира достатъчно въздействие на мащаба на пазара, за да могат водещите държави членки да се възползват от него; iii) се предостави своевременен достъп на гражданите и предприятията в ЕС до модерни безжични мрежи и услуги, за да могат да извличат ползи от цифровата среда, новаторските услуги и приложения, и да разработват търговски и да подкрепят ползите от цифровата икономика, която постоянно се развива в посока „мобилна“ икономика, където политиката в областта на радиочестотния спектър играе важна роля; iv) се позволи на страните, които изостават, да наваксат и да участват в цифровия единен пазар, което ще даде възможност на по-напредналите държави членки да увеличат още повече обмена между гражданите и търговските предприятия на техните територии; и v) се третират всички потребители на радиочестотния спектър по последователен начин в целия Съюз. Накрая, за да може ЕС да играе ролята на световен лидер в новите и усъвършенстваните услуги, като например 5G, производителите на оборудване и доставчиците на съобщителни услуги се нуждаят от достатъчен мащаб. Това означава не само техническа хармонизация, но и — което е по-важно — вътрешен пазар, който се развива в голяма степен съгласувано, за могат услугите и устройствата да се ползват от стабилни и хармонизирани правила.

Услуги

В областта на услугите, конкуренцията между местните доставчици на електронни съобщителни услуги, които обвързват достъпа до мрежата с услугите, и световните доставчици на ОТТ услуги, затвърждава правото на ЕС да предприеме действия, за да гарантира равнопоставеност. Необходими са и действия на равнището на ЕС за намаляване на разпокъсаността на правилата за защита на крайните ползватели, която поражда административни разходи за доставчиците на презгранични услуги, спъва развитието на иновативни услуги и води до неравномерно и недостатъчно добро равнище на защита на потребителите в целия Съюз.

•Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз, тъй като не надхвърля необходимото за постигането на целите. То прави целенасочени корекции на настоящата рамка, за да отговори на пазарните и технологичните промени и по-специално на необходимостта от намиране на решение на равнището на Съюза във връзка с необходимостта от наличието и широкото разпространение на мрежи с много голям капацитет като основа за един напълно функциониращ цифров единен пазар.

По отношение на регулирането на достъпа, гаранциите за въвеждане на подходящи мерки за преодоляване на пазарната неефективност и за приноса на регулирането към общите цели на политиката остават от компетентността на националните регулаторни органи. Предложените правила предоставят на регулаторите допълнителни инструменти за справяне с настоящите предизвикателства пред свързаността, но начинът, по който се използват, зависи от националните особености и по преценка на националните регулаторни органи. Причините за целево укрепване на регулаторния надзор главно чрез засилване на ролята на ОЕРЕС се обосновават с данни за липса на последователност при прилагането на регулирането, което е от ключово значение за насърчаването на вътрешния пазар.

Освен това радиочестотният спектър е споделена компетентност между Комисията и държавите членки. Предложените правила осигуряват цялостна рамка за съгласувано управление на радиочестотния спектър в целия ЕС, като същевременно държавите членки разполагат с необходимата свобода на действие за въвеждане и прилагане на правила, съответстващи на националните условия. Поради значителните презгранични последици от управлението на радиочестотния спектър и неговото по-широко въздействие върху свързаността на вътрешния пазар са необходими някои процедури за координация на равнището на Съюза.

Правилата за защита на крайните ползватели въвеждат пълна хармонизация с определени изключения (напр. за максимална продължителност на договора), но хармонизацията е ограничена до областите, обхванати от предложението.

Освен това изборът на директива като правна форма ще доведе до известна свобода на преценката на държавите членки как да адаптират прилагането към националното си законодателство.

•Избор на инструмент

Предложението за Европейски кодекс за електронните съобщения се състои от хоризонтална преработка 3 на четирите съществуващи директиви (Рамковата директива, Директивата за разрешение, Директивата за достъп и Директивата за универсалната услуга) и организирането им в една единствена директива. Всяка една от тези директиви съдържа разпоредби, приложими за доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Прегледът предлага възможност да се опрости настоящата структура, с оглед засилване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта за регулаторна пригодност. Той също предлага възможност за приспособяване на структурата към новите реалности на пазара, когато предоставянето на съобщителни услуги вече не е непременно свързано с предоставянето на мрежа.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Като цяло в работния документ на службите на Комисията, придружаващ предложението и оценката на регулаторната пригодност на настоящите правила, се стига до заключението, че регулаторната рамка за електронните съобщения до голяма степен е постигнала общата цел да се гарантира конкурентоспособен сектор, който осигурява значителни предимства за крайните ползватели. Въпреки това, макар нейните основни конкретни цели: насърчаване на конкуренцията, развитие на вътрешния пазар и насърчаване интересите на крайните ползватели — да са все така актуални, прегледът на регулаторната рамка изглежда необходим, за да се удовлетвори нарастващата нужда от засилване на свързаността на цифровия единен пазар и за да се рационализират разпоредбите, като се отчитат развитието на пазара и технологиите.

По-конкретно, по отношение на специфичните критерии за оценка констатациите могат да бъдат обобщени, както следва:

Валидност: общо взето, оценката показа, че специфичните цели на рамката — насърчаване на конкуренцията, осъществяване на единния пазар и защита на интересите на потребителите — продължават да бъдат също толкова валидни както и преди, а значението им за целта за изграждане на единния пазар нараства. Ефективната и устойчива конкуренция стимулира ефикасни инвестиции и подпомага развитието на вътрешния пазар. В крайна сметка тя служи на интересите на крайните ползватели чрез насърчаване на иновациите и осигуряването на максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството.

В същото време свързаността се превърна в основната движеща сила на цифровото общество и икономика, укрепвана от технологични промени и развиващи се потребителски и пазарни нужди; това е от основно значение за политическия ангажимент на Комисията „Юнкер“ за постигане на цифров единен пазар. Следователно е необходимо да се обмисли приспособяването на настоящите цели на политиката и регулаторни инструменти с цел допълнително подпомагане на изграждането на инфраструктура и широкото навлизане на съответните услуги за свързаност в съответствие с бъдещите нужди.

Повечето регулаторни области са също толкова важни, колкото и през 2009 г., ако не и повече — по-специално управлението на радиочестотния спектър, като се има предвид ролята на спектъра като важен, но оскъден ресурс за разгръщането на сегашното и следващото поколение мобилни и фиксирани безжични мрежи, както и регулирането на достъпа като средство за преодоляване на трайните препятствия пред навлизането в мрежите. Например, макар пригодността на някои специфични елементи на правилата за универсалната услуга да се поставя под въпрос поради развитието на пазара, концепцията за защитна мрежа, която гарантира, че всички граждани са включени в напълно развитото цифрово общество, придобива все по-голямо значение в рамките на цифровия единен пазар. Също така, макар да се налага специалните разпоредби в рамките на целта за защита на потребителите да бъдат адаптирани с оглед на техническите, пазарните и законодателните промени, основните потребности за защита на крайните ползватели продължават да са актуални и техните конкретни цели продължават да бъдат от централно значение.

Ефективност: широко признато е, че регулаторната рамка беше ефективна за постигането на конкурентоспособност в сектора като цяло. Това от своя страна доведе до значителни предимства за крайните ползватели, като широко достъпни (основни) широколентови услуги, силен спад на цените и увеличаване на избора.

Особено достъпът и регулирането на радиочестотния спектър, но също и разпоредбите за навлизане на пазара, допринесоха за засилената конкуренция. Независимо от това, регулирането на достъпа осигури конкуренция повече на нивото на услугата, отколкото на мрежата, и въпреки че инвестициите в мрежи с много голям капацитет напреднаха, те не са осъществени във всички държави членки с темпото, предвидено в програмите на обществените политики и съответстващо на очакваните бъдещи нужди. Важен е фактът, че макар освобождаването на значителна част от радиочестотния спектър за безжични широколентови комуникации е забележително постижение, напредъкът в управлението на радиочестотния спектър не отговори на очакванията на последното преразглеждане, което доведе до забавено и разпокъсано внедряване и разпространение на 4G мрежата.

Усилията за постигане на целта за единния пазар дадоха доста скромни резултати. Регулаторна съгласуваност беше постигната само в ограничена степен, което засегна дейността на доставчиците на презгранични услуги и намали предвидимостта за всички оператори и техните инвеститори. Настоящата рамка хармонизира много малко правомощия, дадени на националните регулаторни органи, отговарящи за регулиране на пазара ex ante, и позволява на държавите членки да възлагат задачи в рамките на други органи, които не отговарят на същите изисквания за независимост. Резултатът е разпокъсаност, тъй като освен за ex ante регулирането на пазарите, няма друга задача, за която всички 28 национални регулаторни органа, които са членове на ОЕРЕС, също да са компетентни.

Още по-важно е, че инструментите за сътрудничество и съгласуваност доведоха до ситуация, при която най-добрите регулаторни решения не винаги се спазват, което оказа въздействие върху резултатите за крайните ползватели. Проверките за съгласуваност на равнище ЕС чрез настоящата структура на управление допринасят за предвидимост на регулирането на достъпа в целия ЕС; въпреки това тяхното влияние е доста ограничено, що се отнася до проекти за регулаторни мерки. Също така липсата на съгласуваност в управлението на радиочестотния спектър и липсата на институционална уредба за координация на предоставянето на радиочестотния спектър има отрицателни последици за крайните ползватели, например забавянето на внедряването на 4G в повечето части на ЕС.

Постиженията на рамката в защитата на крайните ползватели и в гарантирането на предпазна мрежа (универсална услуга) са значителни, макар и напредъкът по отношение на удовлетворението на потребителите да е сравнително бавен. Също така е ясно, че не всички секторни разпоредби за защита на крайните ползватели все още са пригодни за целите си в контекста на технологичните, пазарните и по-широки законодателни промени.

Ефикасност: въпреки че точно изчисляване на разходите не е възможно, оценката показа, че ползите от рамката за повечето оператори, крайните ползватели и обществото като цяло, значително надхвърлят разходите вследствие нейното прилагане. Въпреки че известна степен на сложност може да се окаже необходима с цел да се осигури добре премерена интервенция (напр. подходящо регулиране на достъпа), бяха установени няколко области, където административната тежест може да бъде намалена, без разпоредбите да бъдат застрашени, а напротив — да се подобри тяхната ефективност. Примери за това са по-дълги ex ante цикли на регулиране на пазара, опростени процедури за налагането на корективни мерки на пазарите за терминиране, рационализиране на някои припокриващи се разпоредби за защита на потребителите.

Добавена стойност за ЕС: регулаторната рамка е от ключово значение за постигането на конкуренция на единния пазар, която не би била възможна или би била малко вероятна на национално равнище. Тя уеднакви националните регулаторни практики в този сектор, като насърчи, с различен успех за конкретните области на регулиране, най-добрите модели в целия Европейски съюз. Действията на ЕС също допринесоха за по-всеобхватна, ако не хомогенна, защита на крайните ползватели, отколкото би било възможно в противен случай.

Съгласуваност: като цяло различните инструменти, съставляващи регулаторната рамка за електронните съобщения, се подсилват взаимно за постигане на своите цели. При все това два въпроса заслужават специално внимание в процеса на преразглеждане: съгласуваността между i) регулирането, насочено към стимулиране на конкурентно разгръщане на мрежа, и ii) финансирането от ЕС и правилата за държавна помощ в сектора, както и евентуалното припокриване между някои хоризонтални и секторни разпоредби на законодателството за защита на интересите на потребителите.

•Консултации със заинтересованите страни

На 11 септември 2015 г. започна обществена консултация, която продължи 12 седмици и събра данни за процеса на оценяване, за да се направи оценка на настоящите правила и да се потърсят мнения относно евентуално адаптиране на рамката в контекста на пазарните и технологичните промени. Консултацията обхващаше обща оценка на актуалната правна рамка, както и по-подробна оценка и преглед на нейните конкретни елементи: i) регулиране на достъпа до мрежи, ii) управление на радиочестотния сектор и безжична свързаност, iii) специфично секторно регулиране на електронните съобщителни услуги, iv) правилата за универсалната услуга и v) институционална уредба и управление.

Консултацията беше едновременно широка и подробна и стимулира изчерпателни коментари от потребителите, доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, националните и европейските асоциации на оператори, организациите на гражданското общество, радио- и телевизионните оператори, доставчиците на технологии, доставчиците на интернет и онлайн услуги, предприятията, които разчитат на свързаност, и участниците в по-широката цифрова икономика, националните органи на всички равнища, националните регулаторни органи и с други заинтересовани страни. Засегнатите от тази политика заинтересовани страни, тези, които трябва да я изпълняват, както и онези, чиито интереси са засегнати от нея, представиха коментари. В резултат на допитването бяха получени 244 отговора онлайн от заинтересованите страни във всички държави членки, както и от страни извън Съюза. По средата на процеса на консултация тя беше допълнена с публично изслушване на 11 ноември 2015 г.

В допълнение към обществената консултация, ОЕРЕС представи мнение за оценката и процеса на преразглеждане и публикува своето становище през декември 2015 г. 4 Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) също представи своето становище относно цифровия единен пазар и преразглеждането на регулаторната рамка. 5

В процеса на консултиране се очертаха следните тенденции:

• Свързаността е широко призната като основен двигател на цифровото общество и икономика, укрепвана от технологични промени и развиващи се потребителски и пазарни нужди.

• Добрата свързаност се възприема като необходимо условие за постигането на цифровия единен пазар. Много от участниците посочиха необходимостта от мерки на политиката и евентуално адаптиране на настоящите политически и регулаторни инструменти за подпомагане на изграждането на инфраструктура в съответствие с бъдещите нужди.

• В редица коментари се заявява, че настоящата регулаторна рамка не е достатъчна за развиването на вътрешния пазар. Налице е общо схващане, че регулаторната рамка трябва да бъде коригирана така, че да отразява актуалната пазарна динамика. Много от отговорилите обаче признаха напредъка, постигнат с либерализирането на пазарите на далекосъобщенията, в частност по отношение на ползите за крайните ползватели и конкуренцията в рамките на повечето национални пазари.

• Признато беше и значението на радиочестотния спектър за безжичната свързаност и безжичните широколентови услуги. Най-общо промишлеността е в подкрепа на по-координиран подход и иска допълнителна сигурност за инвестициите и възможностите за развитие на нови безжични и мобилни комуникации на цялата територия на ЕС, включително 5G. На по-гъвкавия достъп до радиочестотния спектър и използването му се отдава все по-голямо значение.

• Органите на държавите членки като цяло подчертават постиженията в областта на техническото хармонизиране и необходимостта допълнителната координация да протича отдолу нагоре и да бъде доброволна; някои от тях изискват по-добър баланс между хармонизация и гъвкавост. Налице е общо признание на значението на по-гъвкавия достъп до радиочестотния спектър и използването му в бъдеще.

• Администрациите на няколко държави членки виждат необходимост от актуализиране на правилата в областта на далекосъобщенията по различни причини — от необходимостта да се насърчават инвестициите в следващо поколение инфраструктури до необходимостта да се отговори на технологичните и пазарните промени. Отправят се също така призиви за по-голяма гъвкавост и опростяване на тези правила.

• Докато традиционните далекосъобщителни дружества считат, че краткосрочните икономически печалби са били предпочитани пред дългосрочните инвестиции и иновациите, алтернативните оператори, ОЕРЕС и организациите на потребителите считат, че регулаторната рамка е изпълнила до голяма степен настоящите си цели.

• Потребителите на далекосъобщителни услуги като цяло са в подкрепа на действащата нормативна уредба за достъпа, но някои считат, че трябва да се постави акцент върху конкуренцията в услугите, а не върху използваната инфраструктура, и че съвместното ползване на инфраструктура следва да се подчертае.

• Огромното мнозинството от отговорилите считат, че преразглеждането следва да даде възможност за цялостно преосмисляне на режима на универсалната услуга. Администрациите на държавите членки считат, че е необходимо да се поддържа универсалната услуга, като на равнището на държавите членки се осигури гъвкавост по отношение на финансирането и прилагането към широколентовия достъп. ОЕРЕС подкрепя запазването на настоящия обхват на инструментите за задължение за предоставяне на универсалната услуга.

• Макар администрациите на няколко държави членки, общността на регулаторите и организациите на потребителите все още да виждат необходимост от секторна защита на крайните ползватели на основата на минимална хармонизация на високо равнище, секторът на далекосъобщенията призовава да се разчита повече на хоризонталното законодателство и пълната хармонизация, по-специално по отношение на услугите. Секторът на далекосъобщенията като цяло, както и някои администрации твърдят, че за сходни услуги следва да се прилагат същите правила, докато други администрации, т. нар. „OTT“ участници, търговците на софтуер и оборудване, кабелните оператори и някои разпространители са на мнение, че понятието за електронните съобщителни услуги, както е дефинирано понастоящем, се е доказало като стабилно.

• Макар трайната роля на националните регулаторни органи и органите по управление на радиочестотния спектър да е широко призната, голяма част от отговорилите подчертава, че институционалното устройство на равнище ЕС следва да бъде преразгледано, за да се подобрят правната сигурност и отчетността.

Като част от процеса на оценка Комисията също така възложи провеждането на редица проучвания. Осъществяването на тези проучвания включваше открити семинари, които позволиха на заинтересованите страни да направят своите коментари и да предоставят обратна информация на текущата работа по оценката:

на 6 април 2016 г. беше проведен открит семинар за потвърждаване на междинните констатации от проучването SMART 2015/002, проведено от WIK, IDATE и Deloitte, относно „Регулаторни режими, по-специално режими за достъп, за моделите за инвестиции в мрежи в Европа“, а

на 2 май 2016 г. беше проведен открит семинар за потвърждаване на междинните констатации от проучването SMART 2015/003, извършено от WIK, CRIDS и Cullen, относно „Съществени въпроси за преглед в областта на навлизането на пазара, управлението на оскъдни ресурси и общите теми, свързани с крайния ползвател“.

•Събиране и използване на експертни становища

Комисията използва следните съвети от външни експерти:

Политически препоръки от други институции на ЕС, по-специално Европейския парламент 6 и Европейския съвет 7 .

Проведени бяха три целеви проучвания:

„Подкрепа за изготвянето на оценка на въздействието, придружаваща прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщения“ (SMART 2015/0005),

„Регулаторни режими, по-специално режими за достъп, за моделите за инвестиции в мрежи в Европа“ (SMART 2015/0002),

„Съществени въпроси за преглед в областта на навлизането на пазара, управлението на оскъдни ресурси и общите теми, свързани с крайния ползвател“ (SMART 2015/0003).

Освен това, няколко други проучвания осигуриха принос в процеса на преразглеждане. Тези проучвания са посочени в раздел 6.1.4 от оценката на въздействието.

Експертна група на високо равнище организира дискусия в рамките на проучването SMART 2015/0005 8 .

•Оценка на въздействието

Резюмето на оценката на въздействието и положителното становище на Комитета за регулаторен контрол могат да бъдат намерени на уебсайта на Комисията: http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/ia_carried_out/cia_2016_en.htm .

Бяха разгледани редица възможности, очертани в оценката на въздействието, и бяха избрани следните варианти:

Регулиране на достъпа

Технологии за достъп от следващо поколение (NGA) + насочване на регулирането към висококачествена свързаност

Според този вариант, макар важните принципи на рамката да остават валидни, са нужни значителни промени, за да се осигурят необходимите стимули както за действащите стопански субекти, така и за конкурентите да направят икономически жизнеспособни инвестиции или съвместни инвестиции в бъдещи мрежи, които по принцип са способни да осигуряват свързаност с много голям капацитет на всички граждани и предприятия в Европа.

Радиочестотен спектър

Обвързващи и контролирани правила за подобряване на координацията на управлението на радиочестотния спектър в ЕС с по-голям акцент върху адаптирането на правилата за радиочестотния спектър към бъдещи предизвикателства като 5G

Този вариант има за цел адаптиране на рамката към промените като повсеместна свързаност и внедряване на 5G и гарантиране на по-голяма последователност по отношение на мерките на държавите членки, по-специално тези, засягащи конкурентните пазарни условия и икономическото регулиране. Той се стреми да постигне това чрез по-значителни промени на рамката, пораждащи правно действие инструменти и механизъм за партньорска проверка, които позволяват на Комисията, ОЕРЕС и националните регулаторни органи да преразглеждат елементи от планираните национални процедури за предоставяне на радиочестотния спектър на отделните държави членки, които имат по-голямо въздействие върху пазара и промените в бизнеса. Освен това този вариант ще постави по-голям акцент върху инвестиционната среда за гъсти 5G мрежи.

Универсална услуга

Постепенно адаптиране към тенденциите с акцент върху ценовата достъпност на гласовите услуги и широколентовия достъп

Този вариант се съсредоточава върху ценовия аспект на задължението за универсална услуга в ЕС, като включва предоставянето на достъпни гласови съобщения и базов широколентов достъп в ЕС в своя обхват, както и правото на сключване на договор за потребителите, които се ползват от специални универсални тарифи. На равнище ЕС широколентовият достъп ще бъде определен чрез позоваване на функционална връзка за достъп до интернет, определена въз основа на минимален списък на онлайн услуги, които дават възможност на крайните ползватели да участват в гражданското общество и които държавите членки определят на национално равнище. Следва да се осигури ценовата достъпност на тези услуги, предоставяни в определено местоположение, най-вече посредством пряка помощ, но държавите членки имат възможност да включат мерки за ценовата достъпност на мобилните услуги за най-уязвимите крайни ползватели, когато е доказана липсата на такава достъпност. Предоставянето на тези услуги ще бъде насърчавано на първо място чрез други инструменти на политиката (стимули за частни инвестиции, държавна помощ, задължения за покритие, свързани с радиочестотния спектър, и т.н.) и само по изключение може да се включва на национално равнище, ако е надлежно доказано. Като взема предвид по-широк кръг от бенефициери (извън рамките на далекосъобщителния сектор) на универсален широколентов достъп, този вариант разчита на финансиране от общия бюджет като по-справедлив и най-малко нарушаващ конкуренцията начин за финансиране на предоставянето на универсална услуга.

Услуги

Услуги за достъп до интернет и регулаторни задължения за електронните съобщителни услуги, свързани основно с използването на номерационните ресурси

Този вариант доразвива други варианти. Той предлага, освен регулирането на услугите за достъп до интернет, към междуличностните съобщителни услуги, предоставяни по традиционни начини (гласова телефония или текстови съобщения) или чрез услуги за достъп до интернет, да се прилага ограничен набор от секторни правила. По-специално, този вариант определя областите, които все още се нуждаят от секторна защита с оглед на техните характеристики, и предлага съответните правила да се прилагат в еднаква степен към всички доставчици на услуги, които са функционално еквивалентни. В много случаи това ще бъде достъп до интернет и междуличностни съобщителни услуги, които използват номера („използване“ се разбира като предоставяне на номера на абонати на услугата или предоставянето на услуга, която позволява комуникация с абонатите на други доставчици чрез такива номера). В ключови области, като сигурността и възможността за налагане на оперативна съвместимост, съответните правила следва да се прилагат спрямо всички междуличностни съобщителни услуги. Предлага се правилата за крайните ползватели да подлежат на пълна хармонизация, доколкото е възможно, вместо сегашния подход за минимална хармонизация, с цел намаляване на разходите за спазване на изискванията и за да се избегне нарушаването на пазарните условия между държавите членки. С цел да се намали регулаторната тежест се предлага да снемат регулаторни задължения, когато вече не са необходими или са адекватно обхванати от общото законодателство за защита на потребителите. Ключов пример е постепенното премахване на правомощието на националните регулаторни органи да налагат пряко регулиране на цените на дребно.

По отношение на регулаторните задължения, приложими за междуличностните съобщителни услуги, повечето от тях ще бъдат свързани с използването на номерационните ресурси; това утвърждава подхода, набелязан от регулаторите 9 поне от последния преглед на рамката, който е масово оспорван от съответните доставчици на услуги и не се прилага широко на практика. Обхватът на достъпа до услуги за спешна помощ се определя отново на основата на концепцията за междуличностни съобщителни услуги с номера, но като се взема предвид неспособността на някои онлайн услуги да гарантират качеството на услугата при такива повиквания. Правилата, които ще се прилагат за междуличностните съобщителни услуги с номера обхващат, между другото, срока на договора, прозрачността, информацията относно качеството на услугата, преносимостта на номерата, водена от приемащия доставчик, инструментите за наблюдение на потреблението, инструментите за сравняване на цените и качеството на услугите или правилата за смяна на пакети, за да се избегне ефектът на блокиране.

Освен това в някои области обществените интереси, като например сигурността, изискват налагането на регулаторни задължения за всички междуличностни съобщителни услуги, т.е. и към тези, които са предоставени чрез достъп до интернет, но не използват номерационните ресурси.

Задължителен пренос и електронни програмни указатели (EPG)

Запазване на възможността на държавите членки да налагат задължения за пренос и EPG

При този вариант ще се запазят сегашните правила за задължителен пренос и EPG. Същевременно той пояснява, че задълженията за пренос могат да включват и данни в допълнение към радио- и телевизионни канали, които поддържат услуги на свързаната телевизия и EPG.

Номерация

Адаптиране на рамката на ЕС за номерацията с цел разрешаване на въпроси, свързани с конкуренцията на пазара

При този вариант рамката се адаптира, за да позволи на държавите членки да предоставят номера на предприятия извън кръга на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги. Този вариант позволява извънтериториално използване на определени номерационни ресурси в рамките на ЕС, при спазване на съответните предпазни мерки за защита на крайните ползватели във всички държави членки, в които се използват номерата.

Управление

Консултативна роля на ОЕРЕС/RSPG с някои нормативни правомощия на ОЕРЕС и по-добър процес за преглед на пазара и предоставяне на радиочестотния спектър

Този вариант предвижда по-специално минимален набор от хармонизирани правомощия на НРО и привеждането в съответствие на задачите на НРО и ОЕРЕС, както и значително хармонизиране на структурата на управление на ОЕРЕС с общия подход по отношение на децентрализираните агенции.

Наред с това, на ОЕРЕС ще бъдат възлагани допълнителни задачи, като например правомощия за приемане на обвързващи решения за установяване на транснационални пазари и за обобщен образец на договори; квазиобвързващи правомощия във връзка с процедурите на вътрешния пазар за проектите за национални мерки в областта на регулирането на пазара (системата „двойно блокиране“ — вж. по-долу) и установяването на единна максимална цена за терминиране в ЕС; и издаването на насоки в редица области: проучвания на географското покритие, общи подходи за посрещане на транснационалното търсене, минимални критерии за референтни предложения, общи критерии за управлението на номерационните ресурси, параметри за качество на услугата, приложими методи за измерване и техническите подробности на разходния модел, който да се прилага от НРО при определянето на максималните симетрични тарифи за терминиране. ОЕРЕС също така ще бъде оправомощен да изисква информация пряко от операторите.

Той ще отговаря и за създаването на регистър за извънтериториално използване на номера и презгранични договорености, както и друг регистър на ЕС за доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Освен това, от него ще се изисква да съдейства на Комисията и НРО в областта на стандартизацията, като им помага да установят липси на оперативна съвместимост или заплахи за свързаността „от край до край“ или за ефективния достъп до услуги за спешна помощ.

По отношение на мерките този вариант предлага система за „двойно блокиране“ — в случаи, когато ОЕРЕС и Комисията постигнат съгласие по позицията си относно проектите за мерки, предложени от НРО, Комисията може да изиска от НРО да измени или оттегли проекта за мярка и ако е необходимо, да отправи повторно уведомление за анализ на пазара. ОЕРЕС ще получи някои допълнителни нормативни и консултативни задачи.

По отношение на радиочестотния спектър националните регулаторни органи ще получат правомощия за вземане на решения само относно онези условия за предоставяне на радиочестотния спектър за електронните съобщителни мрежи и услуги, които са свързани с регулиране и организиране на пазара. Освен това се въвежда система за партньорска оценка в рамките на ОЕРЕС като нов механизъм за координация. Този механизъм ще изисква от НРО да съобщават своите проекти за мерки по отношение на тези аспекти на радиочестотния спектър, за да може ОЕРЕС да ги разгледа и издаде необвързващо становище.

Освен това на Комисията ще се предоставят допълнителни общи нормативни правомощия да изготви критерии за определяне на някои елементи на предоставянето на радиочестотния спектър, като отчита в максимална степен становището на RSPG, както и да ръководи отделните НРО и партньорската проверка в рамките на ОЕРЕС след приемане чрез процедурата по комитология (COCOM). RSPG ще остане консултативен орган и чрез комитологията ще предоставя становища на Комисията преди приемането на мерки по прилагането.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Мерките на политиката, предложени в рамките на предпочетения сбор от варианти, подкрепят програмата REFIT и постигането на целта за опростяване и намаляване на административната тежест в съответствие със заключенията за оценка на потенциала на прегледа. Някои от предложените промени в областите на политиката, като достъпа, радиочестотния спектър, универсалната услуга, услугите/крайните ползватели, номерацията и управлението, имат за цел да направят правилата ясни; да позволят на страните лесно да разбират своите права и задължения и да избегнат свръхрегулирането и административната тежест.

Предложените промени включват по-конкретно: рационализиране и географско насочване на регулирането на достъпа; използване (когато е възможно) на общи разрешения вместо индивидуални лицензи за радиочестотен спектър; насърчаване на вторичните пазари за спектър; премахване на излишни задължения за предоставяне на универсална услуга, като например изискванията да се гарантира предоставянето на платени обществени телефони и указатели на хартиен носител; стесняване на обхвата на задълженията за наличност на универсалната услуга и край на секторния механизъм за споделяне; изясняване на обхвата на регулаторната рамка и премахване на излишните задължения за защита на потребителите, когато те са вече разгледани в хоризонталното законодателство или се спазват от пазара; хармонизиране и изясняване на правилата и управлението на номерацията в контекста на свързаността между машини и хармонизиране на правомощията на НРО с тези на ОЕРЕС.

Мерките за опростяване в предпочитаните варианти имат също така измерение, засягащо съгласуваността на единния пазар, тъй като те ще осигурят по-голяма последователност в мерките за достъпа и в процесите на предоставяне на спектър, които в момента по-скоро затрудняват операторите, желаещи да използват радиочестотния спектър в различни държави членки, и могат също така (в случай на разминаващи се разписания) да предизвикат смущения в граничните райони. Също така въвеждането на стандартизирани мерки за пазара на едро, например във връзка с достъпа на предприятията, улеснява стопанските субекти, които извършват дейност в повече от една държава членка, а удължаването на лицензите за радиочестотния спектър допринася за създаване на общоевропейски вторичен пазар за радиочестотен спектър, както и по-благоприятна инвестиционна среда за притежателите на такива лицензи.

•Основни права

Предложението също така взема изцяло предвид основните права и принципи, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално, предложените мерки са насочени към постигане на по-висока степен на свързаност с осъвременен набор от правила за защита на крайните ползватели. Това от своя страна ще осигури недискриминационен достъп до всяко съдържание и услуга, включително публични услуги, ще спомогне за насърчаване на свободата на изразяване и на стопанска дейност, и ще позволи на държавите членки да спазват Хартата на много по-ниска цена в бъдеще.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще продължи да гарантира мониторинга на изпълнението въз основа на:

Доклад за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии

Докладът за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии обхваща 28 държави членки и дава подробни данни и анализ на развитието по отношение на пазара, нормативната уредба и потребителите в цифровата икономика, включително:

Индекс на ключовите показатели в областта на цифровите технологии 10 , който измерва напредъка на европейската цифрова икономика. Той се основава на данните, предавани от националните регулаторни органи, Евростат и допълнителни подходящи източници и включва данни за общото състояние на всички аспекти на Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото на държавите членки на ЕС 11 . Показателите, включени в доклада, дават възможност за сравнение на напредъка в различните европейски държави, както и във времето.

Доклади за далекосъобщенията относно регулирането и пазарите в Европа на електронните съобщения, които осигуряват изчерпателни данни и анализ на развитието на пазара, нормативната уредба и потребителите в сектора.

Годишното проучване на Евробарометър

Актуалното проучване на Евробарометър предоставя сведения относно резултатите от работата на пазара на електронни съобщения за крайните ползватели и потребителското поведение по отношение на навлизането на платформите за услуги и ползването на услуги, както и относно въпросите, свързани със защитата на потребителите.

•Подробно разяснение на конкретни разпоредби на предложението

Предложението внася следните съществени промени в настоящата рамка:

Изменения на цели на политиката:

Член 3 опростява представянето на настоящите цели и ги допълва с нова цел за широк достъп до и внедряване на свързаност с много голям капацитет в целия ЕС успоредно със съществуващите цели за насърчаване на конкуренцията, вътрешния пазар и интересите на крайните ползватели.

Изменения, свързани с регулирането на достъпа:

Измененията, свързани с регулирането на достъпа, се стремят да укрепнат и подобрят актуалния режим за достъп на предприятия със значителна пазарна сила, да продължат да насърчават инфраструктурната конкуренция и разгръщането на мрежи от всички оператори и да поддържат разгръщането на мрежи с много голям капацитет на територията на целия Съюз.

В първата и втората категория (укрепване на режима на достъп на предприятия със значителна пазарна сила и насърчаването на инфраструктурна конкуренция и разгръщането на мрежи от всички оператори), следните разпоредби и промени са от значение:

Членове 61 и 65 изменят процедурите за анализ на пазара, като кодифицират съществуващите най-добри практики и се съсредоточават върху по-целенасочено и сигурно в правно отношение регулиране на достъпа, като свиват географската му насоченост, за да се гарантира, че задълженията за достъп се налагат само когато и където е необходимо да се преодолее неефективността на пазара на дребно и да се гарантират резултати за крайните ползватели. В този член също така се определя задължение за регулаторите да вземат под внимание споразуменията за достъп на търговска основа в своите пазарни анализи, както и всякакви други регулаторни задължения, които вече са наложени, например симетрични задължения. Освен това в него се удължава настоящият максимален срок за преглед на пазара от три на пет години, което ще даде възможност за по-дългосрочно планиране на операторите и ще предостави на националните регулатори повече гъвкавост по отношение на планирането на прегледите на пазара. Член 66 отразява тези цели, като актуализира и изменя съответните правила за налагане и преразглеждане на регулаторните задължения, например при промяна на пазарните условия.

Член 70 подкрепя по-голяма инфраструктурна конкуренция чрез осигуряване на достъп до гражданската инфраструктура като канали, стълбове и др., когато те са предоставени на операторите със значима пазарна сила.

Също така, с цел подпомагане на инфраструктурната конкуренция, член 59 изяснява условията, при които могат да бъдат наложени задължения на всички оператори (симетрични задължения), за да се осигури достъп до недублирани мрежови активи, като например проводници и кабели в сградите. С цел защита на стимулите за инвестиции, такъв достъп се ограничава до първата точка на концентрация от крайния ползвател, но при някои обстоятелства може да бъде разширен и отвъд нея, за да се улесни разгръщането на алтернативни мрежи в по-трудно достъпните и по-слабо населените райони.

Членове 63 и 64 дават на ОЕРЕС правомощия за определяне на транснационални пазари, както и за установяване на транснационално търсене дори на пазари на национално или поднационално равнище. ОЕРЕС може да изготвя насоки за националните регулатори за приемането на общи подходи при налагането на мерки, които могат да помогнат за удовлетворяването на такова транснационално търсене. Член 64 също така оправомощава Комисията да изготвя, с помощта на ОЕРЕС, хармонизирани технически спецификации за някои продукти за достъп на едро, които да отговорят на търсенето на презгранични съобщения, особено от предприятия, когато липсата на подобни хармонизирани продукти поставя пречки пред вътрешния пазар.

С член 73 се въвежда на равнището на ЕС процес за определяне на обвързваща методика за установяване на тарифи за терминиране на гласови повиквания — стабилен пазар, който е сходно регулиран в повечето държави членки. Освен това той създава механизъм за установяване на максимални тарифи за терминиране на равнище ЕС с цел облекчаване на административната тежест за националните регулаторни органи, което ще им позволи да съсредоточат усилията си върху анализа на най-сложните пазари за широколентов достъп.

И накрая, в подкрепа на разгръщането на мрежи с много голям капацитет на цялата територия на Съюза се предлагат следните промени:

Член 22 изисква от националните регулаторни органи да проведат проучвания на състоянието на широколентовите мрежи и инвестиционните планове на съответната национална територия, за да се съобразят по-добре със специфичните географски особености при анализите на пазара. Националните регулатори трябва да определят и така наречените „райони в цифрова изолация“, където никой оператор, нито публичен орган е изградил или има планове да изгради мрежа с много голям капацитет , нито е модернизирал или разширил наличната си мрежа до скорост на изтегляне най-малко 100 Mbps, нито има планове да го направи. Те могат да публикуват определените райони в цифрова изолация и да организират покана за заявяване на интерес в тях предвид насърчаване на изграждането на мрежи много голям капацитет в тези трудни райони.

Член 72 изяснява обстоятелствата, при които може да се предостави гъвкавост на ценообразуването на операторите със значителна пазарна сила, без да се нарушава конкуренцията. Гъвкавостта в ценообразуването може да бъде от полза за инвеститорите в нови мрежи, при условие че това не възпрепятства конкуренцията на пазарите надолу по веригата.

Член 74, заедно с приложение IV, въвежда разпоредби за улесняване на съвместните търговски инвестиции в нови инфраструктури и за въвеждане на необходимите регулаторни норми. Споделянето на нови мрежови елементи между собственик на мрежа със значителна пазарна сила и търсещи достъп предполага високо ниво на споделяне на риска в сравнение с традиционните продукти за достъп, но може също така да осигури по-трайна основа за устойчива конкуренция, ако са спазени подходящите условия за оформяне на съвместната инвестиция. Това следва да позволи адаптирането на регулирания достъп, като даде възможност на всички съинвеститори да се възползват от предимствата на инициатори в сравнение с другите предприятия. Може все още да е уместно да се осигури непрекъсната наличност на продукти за регулиран достъп за неучастващите предприятия до капацитета, който е бил наличен преди инвестицията.

Член 77 предлага опростен регулаторен модел за мрежи за достъп само на едро със значителна пазарна сила, ограничен до справедливи, разумни и недискриминационни правила за достъп и разрешаване на спорове, ако е необходимо. Разпоредбите налагат строги условия за третирането на дадена мрежа като действителна мрежа „само на едро“ и могат да бъдат особено подходящи за местни мрежи с много голям капацитет, които въпреки това могат да се считат за имащи значителна пазарна сила в бъдеще. Член 76 дава разяснения относно процеса на доброволно разделяне, като въвежда правна сигурност чрез ангажименти, поети от оператора в процес на разделяне.

И накрая, с член 78 се изяснява ролята на националните регулатори за подпомагане на операторите със значителна пазарна сила при мигрирането от съществуващи към нови мрежи (напр. при изключване на съществуващи мрежи с медни проводници), като начин за допълнителна подкрепа на прехода към нови мрежи.

Изменения, свързани с управлението на спектъра:

В член 45 е дадено разяснение на общите цели и принципи, от които да се ръководят държавите членки при управлението на радиочестотния спектър на национално равнище. Те разглеждат въпросите на съгласуваността и пропорционалността по отношение на процедурите за издаване на разрешение, значението на осигуряването на подходящо покритие, фактора време при предоставянето на радиочестотен спектър, предотвратяването на презгранични или вредни смущения, установяването на принципа „използваш или губиш“ и насърчаването на съвместното използване на радиочестотния спектър, както и търговията и наемането на спектър. В този член също така се предвижда механизъм, позволяващ временно алтернативно използване на хармонизиран радиочестотен спектър при ясно определени условия.

Член 46 дава по-голяма тежест на общите разрешения в сравнение с индивидуалните лицензи, както и на споделеното използване на радиочестотен спектър в съответствие с правото на Съюза, за да се гарантира, че националните органи ще разработят моделите за разрешения, които са най-подходящи за изграждането на 5G. Той също така предоставя на Комисията правомощия да приема задължителни мерки за постигане на съгласуваност в рамките на различни видове разрешителни режими.

Член 47 определя условията за разрешение, обвързани с общото разрешение за радиочестотите и техните права на ползване и предвижда мерки за изпълнение на Комисията, за да се постигне съгласуваност по отношение на някои условия, като например критериите за определяне и измерване на задълженията за покритие, чието значение се засилва в рамките на ефикасното използване на радиочестотния спектър. Той поставя акцент и върху задължения, като например споделяне на инфраструктура с цел подобряване на свързаността на крайните ползватели, особено в райони с по-малка плътност на покритието.

Членове от 48 до 54 са насочени към основни аспекти на разрешението за радиочестотен спектър с оглед засилване на съгласуваността на практиките в държавите членки, като например i) минимален срок на лицензите (25 години); ii) ясен и опростен процес на търговия и наемане на радиочестотен спектър; iii) обективни критерии за съгласувано прилагане на основата на принципите на законодателството в областта на конкуренцията за мерки за насърчаване на конкуренцията, като например тавани за спектъра, запазване на спектър за нови участници на пазара и задължения за достъп на едро; iv) процеси за подобряване на последователността и предвидимостта при предоставянето и подновяването на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър; v) по-ясни условия за ограничаването или отнемането на съществуващи права, включително посредством решението „ползваш или губиш“ и засилена правоприлагаща роля за националните органи. Тези членове също така предоставят правомощия на Комисията да приема мерки за определяне на общи максимални срокове за разрешаване на използването на хармонизиран радиочестотен спектър във всички държави членки и за координиране на основните елементи от процеса на подбор и определянето на критерии за тяхната структура.

Членове 55 и 56 опростяват условията за достъп до безжични мрежи, за да отговорят на експоненциалното търсене на свързаност и на внедряване и предоставяне на маломощни безжични мрежи за широколентов достъп (малки клетки) за намаляване на разходите за разгръщане на много гъста мрежа.

Член 28 определя задължение за координация между държавите членки за решаване на проблеми с презгранични смущения, с участието на RSPG, придружено от изпълнителни правомощия за Комисията да приема обвързващи мерки за разрешаване на презгранични спорове, отчитайки в максимална степен становището на RSPG.

Предложението предоставя на националните регулаторни органи правомощия по отношение на пазарните и икономическите аспекти на регулирането на радиочестотния спектър за електронни съобщителни услуги. Националните регулаторни органи също са компетентни да вземат решения за налагането на извънредни мерки за споделянето на мрежа/радиочестотен спектър и национален роуминг с цел покриване на белите петна в свързаността. Националните регулатори трябва да основават своите действия в тази област на солидни икономически анализи и анализи на конкуренцията на пазарите. С цел да се гарантира последователното прилагане в целия Съюз на условията за разпределяне, които оказват въздействие върху икономическите, пазарните и конкурентните условия и съответно върху функционирането на пазара, член 35 създава механизъм за партньорски проверки, с който ОЕРЕС да прави прегледи на пазара и икономическите аспекти на регулирането на националните проекти за мерки за предоставяне на радиочестотен спектър и да издава необвързващи становища.

С член 37 се въвежда рамка за държавите членки, за да се улеснят доброволните процедури за разпределяне, включващи целия ЕС или няколко държави.

Изменения в режима на универсалната услуга:

Предложението има за цел да модернизира режима на универсалната услуга чрез премахване на задължителното включване на равнище ЕС на традиционните услуги (платени обществени телефони, пълни телефонни указатели и телефонни справочни услуги) от обхвата на услугата и съсредоточаване върху основни универсални услуги за широколентов достъп, които ще бъдат определени чрез позоваване на динамичен основен списък на онлайн услуги, които могат да се използват през широколентова връзка. Намесата на държавите членки следва да се съсредоточи по-скоро върху ценовата достъпност на наличната свързаност, отколкото върху разгръщането на мрежи, за което съществуват по-добри инструменти.

Ценовата достъпност на универсалната услуга трябва да бъде гарантирана поне в определено местоположение, но държавите членки ще разполагат с гъвкавост да разширяват достъпността и върху мобилните услуги за най-уязвимите ползватели.

Член 79 предвижда задължение за държавите членки да гарантират ценовата достъпност за всички крайни ползватели на услуги за функционален широколентов достъп до интернет и гласови съобщителни услуги поне в определено местоположение. За да се гарантира ценовата достъпност, член 80 дава правомощия на държавите членки да изискват от предприятията да въведат специални тарифни схеми за крайни ползватели с ниски доходи или специални социални потребности и/или да предоставят на такива ползватели преки помощи и установява право на договор за потребителите, ползващи се от специални тарифи за универсална услуга.

Докато намесата на държавата членка следва да се съсредоточи по-скоро върху ценовата достъпност на наличната свързаност, отколкото върху разгръщането на мрежи, с член 81 се дава възможност на държавите членки да включват предоставянето на връзка в определено местоположение (наличност) в обхвата, ако докажат, че такава връзка не може да се гарантира при обичайните търговски обстоятелства или чрез други публични инструменти на политиката на тяхно разположение.

В отговор на необходимостта от гъвкавост за справяне с различните национални обстоятелства, член 82 позволява на държавите членки да продължат да възлагат на национално равнище услуги, които понастоящем попадат в рамките на задължението за универсална услуга в ЕС, като например платени обществени телефони, указатели и телефонни справочни услуги, ако необходимостта е надлежно доказана и при условие, че и те са адаптирани към режима на финансиране.

В член 85 се постановява, че универсалната услуга следва да се финансира от общия бюджет, а не чрез секторно финансиране.

Изменения на услугите и правила за защита на крайните ползватели:

С цел да се отрази развитието на пазара и на нормативната уредба през последните години и продължаващата необходимост от секторни правила, член 2, параграф 4 дава ново определение на понятието „електронна съобщителна услуга“. Тя съдържа три вида категории услуги: i) услуга за достъп до интернет , ii) междуличностна съобщителна услуга, разделена на две подкатегории: т.е., услуга с номер и услуга, която не е на основата на номер, и iii) услуги, които се състоят изцяло или основно от пренасянето на сигнали, като например услуги за пренос на съобщения между машини (M2M) и услуги за радио- и телевизионно разпространение. Много разпоредби, отнасящи се до крайните ползватели, ще се прилагат само за услуги за достъп до интернет и междуличностни съобщителни услуги с номер.

Междуличностните съобщителни услуги, които не са на основата на номера, ще подлежат на задължения само когато интересите на публичната политика изискват прилагането на специфични регулаторни задължения, валидни за всички видове междуличностни съобщителни услуги, независимо от това дали използват номера. Това се отнася по-специално за разпоредбите за сигурност (член 40). Освен това, в случай на действителна заплаха за свързаността от край до край или за ефективния достъп до услуги за спешна помощ, Комисията може да установи необходимост от мерки за осигуряване на оперативна съвместимост, например чрез стартирането на процес на стандартизация. Такива стандарти могат да бъдат наложени от националните регулаторни органи, когато е необходимо (член 59).

Предложението намалява регулаторната тежест, като снема регулаторни задължения, които вече не са необходими или са адекватно обхванати от общото законодателство за защита на потребителите. Ключов пример е отмяната на правомощието на националните регулаторни органи да налагат пряко регулиране на цените на дребно на операторите със значителна пазарна сила (отмяна на член 17 от Директивата за универсалната услуга). Също така някои разпоредби относно договорите, прозрачността, равностойността на достъпа за ползватели с увреждания, справочните услуги и оперативната съвместимост на битовата цифрова телевизионна техника са рационализирани и частично заличени поради припокриване с хоризонталните правила или други дублирания (членове 95 — 98, 103 — 105).

Предвидени са ограничен брой нови разпоредби за преодоляване на новите предизвикателства, напр. по-добра четивност на договорите чрез кратко обобщение на важната информация от тях, предоставянето на инструменти за контрол на потреблението, които да информират крайните ползватели относно актуалното им потребление на съобщителни услуги, подобрени разпоредби относно инструментите за сравняване на цените и качеството, правила за смяна на доставчика за бързо увеличаващия се брой пакети, за да се избегнат блокиращите ефекти (основни секторни разпоредби, като например максималната продължителност на договорите и правото на прекратяване на договора, да се прилагат по отношение на целия пакет) и разпоредба, забраняваща дискриминацията въз основа на националността или държавата на пребиваване (членове 92, 95, 96, 98 и 100).

Въпреки че съществува общ максимален срок от 2 години за договор за услуги, се допускат по-дълги отделни споразумения с крайни ползватели като средство за улесняване на възстановяването на разходите за изграждането на физическата връзка и в подкрепа на разгръщането на мрежите чрез периодични вноски за капиталови разходи за мрежата (подход на окрупняване на търсенето) (член 98).

Изменения в разпоредбите за номерацията:

С цел преодоляване на проблемите, свързани с конкуренцията на пазара на съобщенията между машини (M2M) (особено зависимостта от даден оператор), предложението дава възможност на националните регулатори да определят номера за предприятия извън кръга на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги, без да се изисква от тях да го направят (член 88). В същия член от националните регулаторни органи се изисква също така да определят някои номерационни ресурси за извънтериториално ползване на национални номера в рамките на ЕС като средство за удовлетворяване на нарастващото търсене за такова извънтериториално ползване на номерационни ресурси, по-специално за M2M приложения.

По отношение на правилата за хармонизирани номера за услуги със социална значимост вниманието остава съсредоточено върху ефективното изграждане на пряката линия за изчезнали деца (член 90), а общата рамка за номерата със 116 продължава да се основава на Решение № 2007/116/ЕО на Комисията. Поради липсата на търсене на Европейското телефонно номерационно пространство през последните години съответната разпоредба е заличена (член 27 от Директивата за универсалната услуга).

Изменения на разпоредбите за спешните повиквания:

Внася се правна яснота по отношение на достъпа до услуги за спешна помощ от всички доставчици на междуличностни съобщителни услуги с номера. Предложените разпоредби заменят съществуващия мандат на Комисията да налага технически мерки за изпълнение с правомощията си да приема делегирани актове, за да се осигури ефективен достъп до единния европейски номер за спешни повиквания 112 по отношение на местоположението на лицето, което осъществява повикването, пренасочването на повикванията към обществените центрове за приемане на спешни повиквания и достъпа на крайните ползватели с увреждания по съгласуван начин в целия ЕС. Този подход гарантира презгранично внедряване и функциониране на технически решения за спешните повиквания (член 102).

Изменения на управлението:

Членове 5, 6 и 8 укрепват ролята на независимите национални регулаторни органи, като установяват минимален набор от правомощия на регулаторите в целия ЕС и засилват изискванията за тяхната независимост чрез предвидени изисквания за назначение и докладване.

С член 12 се въвеждат някои промени по отношение на процедурата за общо разрешение. Доставчиците следва да подават уведомления в ОЕРЕС, който следва да действа като единно звено за контакт и да препраща уведомленията до съответните национални регулаторни органи. ОЕРЕС следва да създаде регистър на равнище ЕС.

Член 27 предвижда процедура за разрешаване на презгранични спорове между предприятията, като укрепва ролята на ОЕРЕС посредством задължението на националните регулаторни органи да се консултират с ОЕРЕС.

В член 33 се предвижда система за „двойно блокиране“ в случаите, когато ОЕРЕС и Комисията постигнат съгласие по позицията си относно проекти за мерки, предложени от национален регулаторен орган и съобщени на Комисията и на ОЕРЕС в съответствие с член 32. В такива случаи Комисията може да изиска от регулатора да измени или оттегли проекта за мярка и ако е необходимо, да отправи повторно уведомление за своя анализ на пазара.

ê 2002/19/ЕО (адаптиран)

2016/0288 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

(преработена)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност Ö функционирането на Европейския съюз Õ , и по-специално член 95 Ö 114 Õ от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 12 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 13 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ê

(1)Директива 2002/19/EО на Европейския парламент и на Съвета 14 , Директива 2002/20/EО на Европейския парламент и на Съвета 15 , Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета 16 и Директива 2002/22/EО на Европейския парламент и на Съвета 17 бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.

ê 2002/21/ЕО съображение 1 (адаптиран)

Действащата регулаторна рамка за далекосъобщенията се оказа ефективна за създаване на условия за действителна конкуренция в далекосъобщителния сектор по време на прехода от монопол към пълна свобода на конкуренцията.

ê 2002/21/ЕО съображение 2 (адаптиран)

На 10 ноември 1999 г. Комисията внесе съобщение в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Към нова рамка за електронната съобщителна инфраструктура и свързаните с нея услуги — преглед на комуникациите за 1999 г.“ В посоченото съобщение Комисията прави преглед на съществуващата регулаторна рамка за далекосъобщенията в съответствие със своето задължение съгласно член 8 от Директива 90/387/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 г. относно създаването на вътрешен пазар на далекосъобщителни услуги чрез прилагането на свободно предоставяне на мрежи 18 . Комисията поставя също на обществено обсъждане редица политически предложения за нова регулаторна рамка на електронната съобщителна инфраструктура и свързаните с нея услуги.

ê 2002/21/ЕО съображение 3 (адаптиран)

На 26 април 2000 г. Комисията внесе съобщение в Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно резултатите от общественото допитване на прегледа на съобщителния сектор за 1999 г. и насоки за нова регулаторна рамка. В съобщението са обобщени резултатите от общественото допитване и са формулирани някои основни насоки за изготвянето на нова рамка за електронна съобщителна инфраструктура и свързаните с нея услуги.

ê 2002/21/ЕО съображение 4 (адаптиран)

Европейският съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. изтъкна потенциала за растеж, за конкурентноспособност и заетост на прехода към основаваща се на познанието икономика за постигането. По-специално, той подчерта значението на достъпа до евтина съобщителна инфраструктура от световно равнище и до широка гама от съобщителни услуги за стопанските субекти и гражданите на Европа.

ê 2009/136/ЕО съображение 1 (адаптиран)

ð нов

(2)Действието на петте директиви, които съставляват Ö са част от Õ съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) 19 , Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) 20 , Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) 21 , Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга)  22 и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) 23 , (наричани заедно „Рамковата директива и Специалните директиви“), е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, в частност с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени ð  24  ï .

ò нов

(3)В стратегията си за цифровия единен пазар Комисията подчерта, че прегледът на правната рамка за далекосъобщенията ще се съсредоточи върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, ще въведе по-съгласуван подход с оглед на единен пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, ще осигури условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, ще осигури равнопoставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, и ще осигури по-ефективна регулаторна институционална рамка.

(4)Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири от директивите (Рамковата директива, Директивата за разрешение, Директивата за достъпа и Директивата за универсалната услуга) и един регламент (Регламента за ОЕРЕС 25 ). Всяка от директивите понастоящем съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с досегашната регулаторна рамка на сектора, съгласно която предприятията са вертикално интегрирани, т.е. предлагат както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата ситуация на пазара, при която предоставянето на далекосъобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на същия акт. Предложението за преработване се отнася за съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.

ê 2002/20/ЕО съображение 3 (адаптиран)

(5)Целта на Ннастоящата директива е Ö следва Õ да създаде правна рамка, която гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива и евентуалните ограничения в съответствие с член 46 Ö 52 Õ , параграф 1 от Договора, и по-специално, с мерките относно обществената политикаобществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.

ê 2002/21/ЕО съображение 7 (адаптиран)

ð нов

(6)Разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви не засягат възможността отделните държави -членки да вземат необходимите мерки, ð обосновани с причините, посочени в членове 87 и 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ï за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред ð , обществения морал ï и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на криминални престъпления.

ê 2002/21/ЕО съображение 5 (адаптиран)

ð нов

(7)Конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта Ö означава, че Õ всички преносни ð електронни съобщителни ï мрежи и услуги следва да бъдат обхванати Ö доколкото е възможно Õ от единенна Ö Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една директива с изключение на въпросите, на които се отговаря по-добре чрез пряко приложими правила, определени с регламенти Õ регулаторна рамка. Тази регулаторна рамка включва настоящата директива и от следните четири Специфични директиви: Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешението) 26 ; Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа)  27 , Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) 28 , Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на лични данни и защитата на личната неприкосновеност в далекосъобщителния сектор 29 (посочени по-долу като „Специфични директиви“). Необходимо е да бъде отделено регулирането на преноса ð електронните съобщителни мрежи и услуги ï от регулирането на съдържанието. Настоящиятата рамка Ö кодекс Õ следователно не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи съобщителни услуги, като например масово разпространяваното съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и следователно не засяга мерките, предприемани на ниво на Общността Ö Съюза Õ или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие със законодателството на общността Ö Съюза Õ , с цел да стимулира културното и езиковото многообразие и да гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно съгласуването на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки относно извършването на телевизионна дейност 30 Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 31 . ð Регулирането на аудиовизуалната политика и на съдържанието се провеждат за постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на малолетните. ï Разделянето на регулирането на преноса ð електронните съобщения ï от регулирането на съдържанието не накърнява отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийният плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите.

ê 2002/21/ЕО съображение 8

ð нов

(8)Настоящата директива не обхваща оборудването в обхвата на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие 32 , ð засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС към радиооборудването, ï но обхваща потребителската техника, използвана за цифрова телевизия.

ê 2009/140/ЕО съображение 11 (адаптиран)

ð нов

(9)За да се даде възможност на националните регулаторни органи да изпълнят целите, установени в Рамковата Ö настоящата Õ директива и в Специалните директиви, по-специално по отношение на оперативната съвместимост на услугите „от край до край“, обхватът на Рамковата директивата следва да се разшири, за да включи някои аспекти на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, определени в Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие 33 , Ö Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 34 , Õ и на битовата техника, използвана за цифрова телевизия, за да се улесни достъпаът за ползвателите с увреждания. ð Важно е регулаторните органи да насърчават мрежовите оператори и производителите на оборудване да си сътрудничат с оглед улесняване на достъпа на потребители с увреждания до електронни съобщителни услуги. Неизключителното използване на радиочестотния спектър за лично ползване на крайно радиооборудване, макар да не е свързано със стопанска дейност, следва също да попадне в обхвата на настоящата директива, за да се гарантира координираният подход към разрешителния режим за такова ползване. ï 

ê 2002/21/ЕО съображение 6 (адаптиран)

Аудиовизуалната политика и регулирането на съдържанието се провеждат с оглед на цели от общ интерес като свободата на словото, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и на непълнолетните. Съобщението на Комисията „Принципи и насоки на аудиовизуалната политика на Общността в цифровата ера“, както и заключенията на Съвета от 6 юни 2000 г., приветстващи това съобщение, формулират основните действия, които се предприемат от Общността за осъществяване на нейната аудиовизуална политика.

ê 2002/22/ЕО съображение 50 (адаптиран)

Разпоредбите на настоящата директива не представляват пречка за държавите-членки, които желаят да предприемат мерки на основание на членове 30 и 46 от Договора, и по-специално на основание на обществената сигурност, обществената политика и обществения морал.

ê 2002/21/ЕО съображение 9 (адаптиран)

Услугите на информационното общество се обхващат от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално електронната търговия във вътрешния пазар 35 .

ê 2002/21/ЕО съображение 10 (адаптиран)

ð нов

(10)Определението „услуга на информационното общество“ в член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставянето на информация в областта на техническите стандарти и правила на услугите на информационното общество 36 , се отнася за широк спектър от стопански дейности, които се извършват онлайн. Повечето от тези дейности не попадат в обхвата на действие на настоящата директива, защото те не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали на електронни съобщителни мрежи. ð Някои електронни съобщителни услуги по настоящата директива също биха могли да отговарят на определението за „услуга на информационното общество“ в член 1 от Директива 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Разпоредбите, управляващи услугите на информационното общество, се прилагат спрямо тези електронни съобщителни услуги дотолкова, доколкото няма по-специфични разпоредби относно електронните съобщителни услуги в настоящата директива или в други правни актове на Съюза. ï Ö Електронните съобщителни услуги, обаче, като например Õ гГласовата телефония, ð текстовите съобщения ï и услугите за пренос по електронна поща са предмет на настоящата директива. Едно и също предприятие, например доставчик на интернет услуга, може да предлага както електронни съобщителни услуги, достъп до Интернет, така и услуги, които не се обхващат от настоящата директива, като осигуряване на поддържано в мрежатауеб базирано ð и несвързано със съобщенията ï съдържание.

ê 2002/20/ЕО съображение 20

(11)Едно и също предприятие, например кабелен оператор, може да предлага както електронни съобщителни услуги, примерно пренос на телевизионни сигнали, така и услуги извън обхвата на настоящата директива, като например търговски услуги за разпространение на звуково или телевизионно съдържание, и следователно върху него могат да се налагат допълнителни задължения във връзка с дейността му като доставчик или дистрибутор на съдържание в съответствие с разпоредби извън обхвата на настоящата директива, без да се засяга списъкъта с условията, установен в приложението I към настоящата директива.

ò нов

(12)Регулаторната рамка следва да обхваща използването на радиочестотния спектър от всички електронни съобщителни мрежи, включително възникващото собствено ползване на радиочестотен спектър от нови видове мрежи, които се състоят изключително от автономни системи от мобилно радиооборудване, свързано чрез безжични връзки без централно управление или централизиран мрежов оператор, без непременно да се осъществява конкретна стопанска дейност. В развиващата се в момента среда на петото поколение мобилни комуникации подобни мрежи вероятно ще се появяват по-специално извън сгради и по протежение на пътища за нуждите на транспорта, енергетиката, НИРД, електронното здравеопазване, гражданската защита и помощта при бедствия, интернета на нещата, междумашинните връзки и свързаните автомобили. В резултат на това, ако въз основа на член 7 от Директива 2014/53/ЕС държавите членки прилагат допълнителни национални изисквания относно въвеждането в експлоатация или използването (или и двете) на подобно радиооборудване по отношение на ефективното и ефикасно използване на радиочестотния сектор и избягването на вредни смущения, това следва да отразява принципите на вътрешния пазар.

(13)Изискванията към възможностите на електронните съобщителни мрежи постоянно се повишават. В миналото акцентът се поставяше основно върху предоставянето на все по-бърз достъп навсякъде и на всеки индивидуален потребител, докато сега расте значението на други параметри — например за закъснение, наличност и надеждност. Понастоящем в отговор на тези изисквания мрежите от оптични влакна достигат все по-близо до потребителите, а за бъдещите „мрежи с много голям капацитет“ ще са необходими работни параметри, равностойни на тези на мрежи с елементи от оптични влакна най-малко до разпределителната точка на мястото на предлагане на услугата. При фиксирана връзка това съответства на показатели на мрежата, равностойни на постиганите чрез инсталиране на оптични влакна до многофамилна сграда, която се разглежда като място на предоставяне на услугата, а при мобилна връзка — на показатели на мрежата, сходни с постиганите чрез инсталиране на оптични влакна до базовата станция, която се разглежда като място на предоставяне на услугата. Разликите във впечатленията на крайните потребители, които се дължат на различните характеристики на средствата, с които мрежата се свързва с крайното мрежово устройство, не следва да се вземат предвид, когато се определя дали дадена безжична мрежа може да се счита за осигуряваща сходни мрежови показатели. Съгласно принципа за технологична неутралност не следва да се изключва използването на други технологии и средства за пренос, когато възможностите им са сравними с тези по базовия сценарий. Разгръщането на такива „мрежи с много голям капацитет“ допълнително ще увеличи възможностите на мрежите и ще подготви почвата за разгръщането на бъдещи поколения мобилни мрежи на основата на подобрени безжични интерфейси и по-сгъстена мрежова архитектура.

ê 2009/136/ЕО съображение 13 (адаптиран)

ð нов

(14)Необходимо е да се адаптират определенията, за да има съгласуваност с принципа за технологична неутралност и с темпа на технологично развитие. ð Технологичното и пазарното развитие наложи преминаването на мрежите към технологията на интернет протоколите и даде възможност на крайните ползватели да избират от множество конкуриращи се доставчици на гласови услуги. Поради това терминът „обществена телефонна услуга“, използван изключително в Директива 2002/22/ЕО и разбиран обикновено като аналогова телефонна услуга, следва да бъде заменен от по-актуалния и технологично неутрален термин „гласови съобщения“. ï По-специално, Уусловията за предоставяне на услуга следва да се отделят от действителните определящи елементи на обществено достъпната телефонна услуга за Ö гласови съобщения Õ , т.е. публично предоставяна електронна съобщителна услуга, направена достъпна за обществото за генериране и приемане, пряко или косвено, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера от национален или международен телефонен номерационен план, независимо дали тази услуга е основана на технология за комутация на канали или на пакети. Естеството на тази услуга е нейната двупосочност, която позволява и на двете страни да осъществяват комуникация. Услуга, която не изпълнява всички тези условия, като например приложение от тип „click-through“ на уебсайтове за обслужване на клиенти, не е обществено достъпна телефонна Ö такава Õ услуга. Обществено достъпната телефонна Ууслугата Ö за гласови съобщения Õ включва и средства за съобщения, предназначени специално за крайни ползватели с увреждания, използващи услуги за предаване на текст или за цялостен разговор.

ò нов

(15)Съобщителните услуги и техническите средства за тяхното предоставяне претърпяха значително развитие. Крайните ползватели все по-често заменят традиционната гласова телефония, текстовите съобщения (SMS) и услугите по доставка на електронна поща с функционално равностойни онлайн услуги като интернет телефония, изпращане на съобщения и уеб базирана електронна поща. За да се гарантира, че крайните ползватели са ефективно и еднакво защитени при използването на функционално равностойни услуги, бъдещото определение за електронни съобщителни услуги не следва да се основава само на технически параметри, а на функционален подход. Обхватът на необходимата регулаторна рамка следва да е подходящ за постигане на нейните цели от обществен интерес. Макар „преносът на сигнали“ да остава важен параметър за определяне дали услугите попадат в обхвата на настоящата директива, определението следва да обхваща и други услуги, чрез които се осъществява комуникация. От гледна точка на крайния ползвател не е от значение дали доставчикът сам пренася сигналите или съобщенията се доставят чрез услуга за достъп до интернет. Поради това измененото определение за електронни съобщителни услуги следва да обхваща три вида услуги, които може отчасти да се припокриват, т.е. услуги за достъп до интернет по смисъла на определението в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2120, междуличностни съобщителни услуги, както са определени в настоящата директива, и услуги, състоящи се изцяло или предимно от преноса на сигнали. Определението за електронна съобщителна услуга следва да отстрани двусмислието, наблюдавано при прилагането на предишното определение, и да позволи индивидуално прилагане на отделните разпоредби за специфичните права и задължения, заложени в рамката за различните видове услуги. Обработването на лични данни от електронните съобщителни услуги, независимо дали са получени като възнаграждение или по друг начин, трябва да съответства на Директива 95/46/ЕО, която ще бъде заменена с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните) на 25 май 2018г. 37  

(16)За да попадне в обхвата на определението за електронна съобщителна услуга, дадена услуга обикновено трябва да се предоставя срещу заплащане. В цифровата икономика участниците на пазара все по-често смятат, че информацията за ползвателите има парична стойност. Електронните съобщителни услуги често се предоставят срещу възнаграждение в непарично изражение, например срещу даване на достъп до лични или други данни. Определението за възнаграждение следователно трябва да обхване случаи, при които доставчикът на услуга изисква, а крайният ползвател сам предоставя лични данни като име, адрес за електронна поща или други данни пряко или непряко на доставчика. То следва също да обхваща случаи, при които доставчикът събира информация без крайният ползвател сам да я е предоставил, като например лични данни, включително IP адрес или друга автоматично генерирана информация, например събираната и предаваната от „бисквитка“. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз по член 57 от ДФЕС 38 възнаграждението по смисъла на Договора е налице също когато доставчикът на услуга получава заплащане от трета страна, а не от получателя на услугата. Поради това определението за възнаграждение следва да включва и случаи, когато крайният ползвател е изложен на рекламни съобщения като условие за достъп до услугата, или случаи, когато доставчикът на услугата реализира парична печалба от събраните от него лични данни.

(17)Междуличностните съобщителни услуги са услуги, които дават възможност за междуличностен обмен на информация в диалогов режим и обхващат услуги като традиционните гласови повиквания между две лица, но също и всички видове електронни писма, услуги за предаване на съобщения или групов чат. Междуличностните съобщителни услуги обхващат само съобщенията между краен брой (тоест, не потенциално неограничен) физически лица, който се определя от изпращача на съобщението. Съобщенията, включващи юридически лица, следва да попадат в обхвата на определението, когато физически лица представляват тези юридически лица или участват поне в едната страна на комуникацията. Предпоставка за съобщенията в диалогов режим е услугата да позволява на получателя на информацията да отговори. Услуги, които не отговарят на тези изисквания, като например линейното радиоразпръскване, видео по заявка, обслужване чрез уебсайтове, социални мрежи, блогове или обмен на информация между машини, не следва да се считат за междуличностни съобщителни услуги. При изключителни обстоятелства дадена услуга не следва да се счита за междуличностна съобщителна услуга, ако средството за междуличностни съобщения в диалогов режим е чисто спомагателен елемент към друга услуга и по обективни технически причини не може да се ползва без тази основна услуга, а интеграцията му не е начин да се избегне прилагането на правилата относно електронните съобщителни услуги. Пример за такова изключение може да бъде по принцип комуникационният канал в онлайн игрите, в зависимост от съобщителното средство на услугата.

(18)Междуличностните съобщителни услуги посредством номера по национален или международен телефонен номерационен план се осъществяват чрез обществената телефонна мрежа с пакетна или канална комутация. Тези междуличностни съобщителни услуги посредством номера включват както услуги, за които са определени номера за крайни ползватели с цел осигуряване на свързаност от край до край, и услуги, които дават на ползвателите възможност да се свържат с други лица, на които е бил определен такъв номер. Употребата на номер единствено като идентификатор не следва да се разглежда като равностойна на използването на номер за свързване с обществена комутируема телефонна мрежа и следователно сама по себе си не следва да се счита за достатъчна, за да се окачестви дадена услуга като междуличностна съобщителна услуга посредством номер. За междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера, следва да се вменяват задължения само когато публичният интерес изисква налагането на конкретни регулаторни задължения за всички видове междуличностни съобщителни услуги, независимо дали за тяхното предоставяне се използват номера. Оправдано е междуличностните съобщителни услуги посредством номера да бъдат третирани по различен начин, тъй като те участват в публично гарантирана оперативно съвместима екосистема и така извличат ползи от нея.

ê 2002/22/ЕО съображение 6

ð нов

(19)Крайната точка на мрежата представлява границата за целите на регулирането между регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и слуги и регулирането на крайните далекосъобщителни съоръжения. За определянето на местоположението на мрежовата крайна точка отговарят националните регулаторни органи по предложение на съответните предприятия, когато това е необходимо. ð Предвид практиката на националните регулаторни органи и разнообразието от фиксирани и безжични мрежови топологии следва Органът на европейските регулатори на електронни съобщения (ОЕРЕС) в тясно сътрудничество с Комисията да приеме насоки за определянето на крайната точка на мрежата в съответствие с настоящата директива при редица конкретни обстоятелства. ï

ò нов

(20)Техническото развитие дава възможност на крайните ползватели за достъп до служби за спешно реагиране не само посредством гласови повиквания, но и чрез други междуличностни съобщителни услуги. Поради това определението за спешно повикване следва да обхваща всички тези междуличностни съобщителни услуги, които позволяват достъп до подобни служби за спешно реагиране. То надгражда върху елементите от системата за спешно реагиране, които вече са залегнали в законодателството на Съюза, а именно „обществен център за приемане на спешни повиквания“ (PSAP) и „най-подходящ PSAP“ 39 , както и „служби за спешно реагиране“ 40 .

ê 2002/21/ЕО съображение 16 (адаптиран)

ð нов

(21)Националните регулаторни ð и други компетентни ï органивласти следва да имат хармонизиран набор от цели и принципи, на които да се опират Ö работата им Õ, а когато е необходимо, следва да координират своите действия с регулаторните органите на други държави -членки ð и с ОЕРЕС ï при изпълнение на задълженията си според настоящата регулаторна рамка.

ê 2002/21/ЕО съображение 17 (адаптиран)

ð нов

(22)Дейностите на националните регулаторни ð компетентните ï органивласти, установени с настоящата директива и със Специфичните директиви, допринасят за изпълнението на по-широка политика в областта на културата, заетостта, околната среда, социалнотоата сближаванекохезия и териториалното устройство.

ò нов

(23)За да се превърнат политическите цели на стратегията за цифров единен пазар в нормативни разпоредби, в допълнение към съществуващите три основни цели за насърчаване на конкуренцията, вътрешния пазар и интересите на крайните ползватели, за регулаторната рамка следва да се постави и допълнителна цел за свързаност, изразена в резултати: широко разпространение и използване на фиксирани и мобилни мрежи с много голям капацитет за всички граждани и предприятия в Съюза на основата на разумни цени и възможност за избор, улеснено от действителна и лоялна конкуренция, ефективни инвестиции и отворени иновации, ефикасно използване на радиочестотния спектър, общи правила и предвидими законотворчески подходи на вътрешния пазар и от нужните специфични отраслови правила, които да защитават интересите на гражданите. За държавите членки, националните регулаторни органи и други компетентни органи, както и за заинтересованите страни, тази цел за свързаност означава от една страна да се насочат към изграждане на мрежи и услуги с най-високия възможен капацитет, които са икономически устойчиви за даден регион, а от друга страна да се стремят към териториално сближаване в смисъл на изравняване на наличния капацитет в различните региони.

ê 2002/21/ЕО съображение 18 (адаптиран)

ð нов

(24)Изискването към Ö Принципът Õ държавите -членки да ð прилагат правото на ЕС по технологично неутрален начин ï гарантират, че националните регулаторни власти отчитат в максимална степен желанието да направи регулирането технически неутрално, тоества означава, че то Ö националният регулаторен Õ ð или друг компетентен ï Ö орган Õ нито да налага, нито да дискриминира в полза на определен тип технология, не изключва предприемането на пропорционални стъпки за насърчаване на някои специфични услуги, когато това е оправдано ð за постигането на целите на регулаторната рамка ï , например цифровата телевизия като средство за увеличаване на ефикасността на спектъра. ð Освен това, този принцип не изключва вземането предвид на факта, че някои средства за пренос имат физически характеристики или особености на архитектурата, поради които превъзхождат другите от гледна точка на качество на услугата, капацитет, разходи по поддръжката, енергийна ефективност, гъвкавост на управлението, надеждност, здравина и възможност за разширяване, и в крайна сметка от гледна точка на показателите им като цяло, а това може да се отрази чрез предприемането на действия за постигането на различните регулаторни цели. ï

ê 2009/140/ЕО съображение 53

(25)Ефективните инвестиции и конкуренцията следва да се насърчават едновременно, с оглед да се увеличат икономическият растеж, иновациите и изборът на потребителите.

ê 2009/140/ЕО съображение 54

(26)Най-добрият начин за поощряване на конкуренцията е посредством едно икономически ефективно равнище на инвестиции в нова и съществуваща инфраструктура, допълвано от регулиране винаги, когато е необходимо да се постигне ефективна конкуренция в услугите на дребно. Ефикасното равнище на основаната на инфраструктурата конкуренция представлява степента на дублиране на инфраструктура, при която може да се очаква в разумни граници, че инвеститорите могат да разполагат със справедлива възвръщаемост, основана върху разумни очаквания относно развитието на пазарните дялове.

ê 2009/140/ЕО съображение 8 (адаптиран)

ð нов

(27)За постигане на целите на Лисабонската програма е Ннеобходимо е да се дадат подходящи стимули за инвестиции във високоскоростни Ö нови Õ мрежи ð с много голям капацитет ï , които дабиха подпомогнатли иновациите в богати на съдържание интернет услуги и дабиха засилятили конкурентоспособността на Европейския съюз в международен мащаб. Такива мрежи имат огромен потенциал да предоставят ползи за потребителите и бизнеса в целия Европейски съюз. Поради това е от съществено значение да се стимулират устойчиви инвестиции в развитието на тези нови мрежи, като същевременно се защитава конкуренцията и се засилва избора на потребителите чрез регулаторна предвидимост и последователност.

ê 2009/140/ЕО съображение 5 (адаптиран)

(28)Целта е постепенно да се намаляват отрасловите правила ex ante успоредно с развитието на пазарната конкуренция и в крайна сметка електронните съобщения да се уреждат единствено от правото за защита на конкуренцията. Като се има предвид, че пазарите на електронни съобщения се характеризират с подчертано динамична конкуренция през последните години, съществено е регулаторни задължения ex ante да бъдат налагани само, когато не съществува ефективна и устойчива конкуренция Ö на съответните пазари на дребно Õ.

ò нов

(29)Електронните съобщения придобиват съществено значение за все повече сектори. Интернет на нещата е пример за това как преносът на радиосигнали, който е в основата на електронните съобщения, продължава да се развива и да определя облика на обществото и бизнес средата. За да се извлекат максимални ползи от това развитие, е особено важно да се въвеждат и утвърждават нови технологии за безжични съобщения и приложения в управлението на радиочестотния сектор. Тъй като расте търсенето и на други технологии и приложения, използващи радиочестотния спектър, които могат да бъдат подобрени чрез интегрирането или съчетаването с електронните съобщения, в управлението на радиочестотния спектър следва по възможност да се възприеме междусекторен подход за по-ефикасното използване на спектъра.

ê 2009/140/ЕО съображение 28 (адаптиран)

ð нов

(30)Макар управлението на радиочестотния спектър да остава в компетентността на държавите-членки, Сстратегическото планиране, координацията и, при необходимост, хармонизирането на общностно равнище Ö ЕС Õ могат да спомогнат да се гарантира, че ползвателите на радиочестотния спектър извличат максимална полза от вътрешния пазар и че интересите на ЕС Ö Съюза Õ могат да бъдат ефективно защитавани в световен мащаб. За тези цели следва Ö могат Õ да бъдат създадени Ö приети Õ , ако е уместно, многогодишни законодателни програми за политика в областта на радиочестотния спектър, ð първата от които е определена с Решение №243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 41 , ï които да Ö за Õ установяване нат насоките на политиката и целите за стратегическото планиране и хармонизирането на използването на радиочестотния спектър в Общността Ö Съюза Õ . Тези насоки и цели на политиката може да се отнасят до наличността и ефикасното използване на радиочестотния спектър, необходим за установяването и функционирането на вътрешния пазар, Ö съгласно настоящата директива Õ а също така те може да се отнасят, в подходящи случаи, и до хармонизирането на процедурите за предоставяне на общи разрешения или индивидуални права за ползване на радиочестоти, когато това е необходимо за преодоляване на пречките за вътрешния пазар. Тези насоки и цели на политиката следва да бъдат в съответствие с настоящата директива и със Специалните директиви.

ê 2009/140/ЕО съображение 32 (адаптиран)

ð нов

(31)Настоящата система за управление и разпределение на спектъра е предимно основана на административни решения, които не са достатъчно гъвкави за справяне с технологичните и икономическите промени, в частност с бързото развитие на безжичните технологии и повишеното търсене на широколентовост. Ö Националните граници все повече губят значението си за определяне на оптималното използване на радиочестотния спектър. Õ Неоправданата разпокъсаност на националните политики ð относно управлението на радиочестотния сектор, включително неоправдано различните условия за достъп и ползване на спектъра според вида оператор, могат да ï доведатводи до повишени разходи и загубени пазарни възможности за ползвателите на спектъра. и Ö Това може да Õ забавия иновациите, ð да ограничи инвестициите, да намали икономиите от мащаба за производителите и операторите, както и да породи напрежение между притежателите на права и разминавания в цените за достъп до спектъра. Като цяло подобна разпокъсаност може да доведе до нарушаване на функционирането ï във вреда на вътрешния пазар, Ö и до отрицателни последици за Õ потребителите и икономиката като цяло. Освен това, условията за достъп до и ползване на радиочестоти могат да се различават според вида оператор, докато електронните услуги предоставяни от тези оператори все по-често се припокриват, като така се създава напрежение между притежателите на права, несъответствия в разходите за достъп до спектъра и потенциални изкривявания във функционирането на вътрешния пазар.

ê 2009/140/ЕО съображение 33 (адаптиран)

Значението на националните граници при определяне на оптималното използване на радиочестотния спектър все повече намалява. Разпокъсаното управление на достъпа до права за спектъра ограничава инвестициите и иновациите и не позволява на операторите и производителите на оборудване да реализират икономии от мащаба, като по този начин възпрепятства развитието на вътрешния пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги, използващи радиочестотния спектър.

ê 2009/140/ЕО съображение 30 (адаптиран)

(32)Разпоредбите на настоящата директива за управление на радиочестотния спектър следва да съответстват на дейността на международните и регионалните организации в областта на управлението на радиочестотния спектър, като напр. Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), с цел да се гарантира ефикасно управление и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в цеялияата Общност Ö Съюз Õ и между държавите -членки и други членове на Международния съюз по далекосъобщения.

ê 2002/21/ЕО съображение 11 (адаптиран)

ð нов

(33)В съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите -членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или ð и другите компетентни ï органи с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения. Това изискване за независимост не накърнява институционалната автономност и конституционните задължения на държавите-членки или на принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите-членки, регламентиращи системата от имуществени права, установени в член 295 от Ддоговора. Националните регулаторни власти ð и други компетентни ï органи следва да притежават всички необходими източници, като персонал, опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.

ò нов

(34)Необходимо е да се състави списък със задачи, които държавите членки да могат да възлагат само на органи, определени от тях за национални регулаторни органи, чиято политическа независимост и регулаторен капацитет са гарантирани, за разлика от други регулаторни задачи, които могат да бъдат възлагани или на националните регулаторни органи, или на други компетентни органи. Затова когато разпоредбите на настоящата директива предвиждат държавата членка да възложи задача или да оправомощи компетентен орган, държавата членка може да я възложи или на национален регулаторен орган, или на друг компетентен орган.

ê 2009/140/ЕО съображение 13 (адаптиран)

ð нов

(35)Независимостта на националните регулаторни органи следва да се Ö беше Õ засиленаи Ö при прегледа през 2009 г. Õ с цел гарантиране на по-ефективно прилагане на регулаторната рамка и увеличаване на тяхното влияние и предсказуемостта на техните решения. За целта следва Ö трябваше Õ да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи, националният регулаторен орган ,отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятията, е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат застрашат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен. Такова външно влияние прави един национален законодателен орган неподходящ за ролята на национален регулаторен орган съгласно регулаторната рамка. Поради това следва Ö трябваше Õ изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на националния регулаторен орган, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори. ð За да се избегнат неправомерните уволнения, отстраненият от длъжност член следва да има правото да поиска от компетентните съдилища да се уверят в наличието на основателна причина за отстраняване от длъжност измежду предвидените в настоящата директива. Такова отстраняване от длъжност следва да е свързано единствено с личните и професионалните качества на председателя или члена. ï Важно е националните регулаторни органи, отговорни за ex ante регулиране на пазарите да разполагат със свой собствен бюджет, който да им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани кадри. За да се гарантира прозрачност, този бюджет следва да се публикува ежегодно. ð В рамките на бюджета си органите следва да имат автономия за управление на ресурсите, както човешки, така и финансови. За да се осигури безпристрастност, държавите членки, които притежават или контролират предприятия с принос към бюджета на националния регулаторен орган или други компетентни органи посредством административни такси, следва да гарантират, че е налице действително структурно разделение на дейностите, свързани с упражняването на правата на собственост или контрол, от дейностите, свързани с упражняването на контрол върху бюджета. ï

ò нов

(36)Налице е необходимост от по-нататъшно укрепване на независимостта на националните регулаторни органи, за да се гарантира неподатливостта на техните председатели и членове на външен натиск, като се предвидят минимални квалификации за назначение и минимален срок на техния мандат. Освен това ограничението на възможността за подновяване на мандата повече от веднъж и изискването за подходяща ротационна схема за управителния съвет и висшето ръководство ще намалят опасността от обсебване на регулаторните органи от частни интереси, ще гарантират приемствеността и ще засилят независимостта.

(37)Националните регулаторни органи следва да носят отговорност и от тях следва да се изисква отчетност за начина на изпълнение на възложените им задачи. Това следва да се осъществи под формата по-скоро на задължение за годишен отчет, а не на ad hoc искания за отчет, които биха ограничили независимостта им или биха ги възпрепятствали при изпълнението на задачите им, ако са непропорционални. Актуалната съдебна практика действително показва 42 , че прекомерните и безусловни задължения за докладване могат непряко да засегнат независимостта на даден орган.

(38)Държавите членки следва да уведомят Комисията кои са техните национални регулаторни и други компетентни органи. За органите, компетентни за предоставянето на права за преминаване, задължението за уведомяване може да бъде изпълнено с позоваване на единния информационен пункт, създаден съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 43 .

ê 2002/20/ЕО съображение 4

Настоящата директива обхваща разрешаването на всички електронни съобщителни мрежи и услуги, независимо от това дали са от обществен характер или не. Това е важно, за да гарантира, че и двете категории доставчици могат да се възползват от обективни, прозрачни, не дискриминационни и пропорционални права, условия и процедури.

ê 2002/20/ЕО съображение 5

Настоящата директива се прилага единствено за предоставянето на права за използване на радиочестоти, когато то е свързано с предоставяне на електронна съобщителна мрежа или услуга. Използването на терминални радиоустройства за лични нужди, което се основава на не основното използване на определени радиочестоти от потребител, без това да е свързано с икономическа дейност, като например използването на гражданските честотни ленти от радиолюбители, не се смята за предоставяне на електронна съобщителна мрежа или услуга и следователно не е предмет на настоящата директива. Това използване е обхванато от Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиотехниката и крайните далекосъобщителни устройства и взаимното признаване на тяхното съответствие 44 .

ê 2002/20/ЕО съображение 6 (адаптиран)

Разпоредбите относно свободното движение на системи за условен достъп и свободното предоставяне на защитени услуги на основата на такива системи са установени в Директива 98/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 1998 г. относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие 45 . Следователно не е необходимо разрешението на такива системи и услуги да бъде включено в настоящата директива.

ê 2002/20/ЕО съображение 7 (адаптиран)

(39)Следва да се използва възможно най-облекчената система за разрешаването на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, за да се стимулира развитието на нови електронни съобщителни услуги и паневропейски съобщителни мрежи и услуги, както и да се даде възможност на доставчиците и потребителите да се възползват от икономиите от мащаба на единния пазар.

ê 2002/20/ЕО съображение 8

ð нов

(40)Тези цели ð Ползите от единния пазар за доставчиците на услуги и крайните ползватели ï могат да бъдат най-добре постигнати чрез общо разрешение на ð електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги не посредством номера ï всички електронни съобщителни мрежи и услуги, без да се изисква изричното решение или административен акт от националните регулаторни органи и като процедурните изисквания се свеждат единствено до уведомяване ð чрез декларация ï. Когато държавите -членки изискват нотификация от страна на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги при започване на дейността им ð тази нотификация следва да се подаде до ОЕРЕС, който служи за единно звено за контакт. Тя не следва да предполага административни разходи за доставчиците и може да се предостави чрез входна точка на уебсайта на националните регулаторни органи. ОЕРЕС следва своевременно да препрати нотификациите до националните регулаторни органи на всички държави членки, в които доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги възнамеряват да предлагат такива мрежи или услуги. Държавите членки могат също така да изискат доказателство, че нотификацията е направена, посредством всяко юридически признато пощенско или електронно потвърждение за получаване на нотификацията от ОЕРЕС. Такова потвърждание във всички случаи не следва да представлява или да изисква административен акт от националния регулаторен орган или който и да било друг орган. ï , държавите-членки могат да изискват също доказателства за такава нотификация чрез законово признати пощенски или електронни форми за приемане на нотификацията. Във всички случаи потвърждението следва да не включва и да не изисква административен акт от националните регулаторни органи, които трябва да бъдат нотифицирани.

ò нов

(41)Нотификацията до ОЕРЕС следва да представлява обикновена декларация за намерението на доставчика да започне да предоставя електронни съобщителни мрежи и услуги. От доставчика може да се изисква само да приложи към тази декларация информацията, предвидена в член 12 от настоящата директива. Държавите членки не следва да налагат допълнителни или отделни изисквания за уведомяване.

(42)За разлика от другите категории електронни съобщителни мрежи и услуги, определени в настоящата директива, междуличностните съобщителни услуги не посредством номера нямат предимствата от ползването на публичните номерационни ресурси и не участват в публично гарантирана оперативно съвместима екосистема. Следователно е неприемливо тези видове услуги да бъдат подлагани на режима на общо разрешение.

ê 2002/20/ЕО съображение 21 (адаптиран)

ð нов

(43)Когато предоставят права за ползване на радиочестоти ð радиочестотен спектър ï , номера или права за изграждане на съоръженияинфраструктура, съответните компетентни Ö компетентните Õ органи могат Ö следва Õ да информират предприятията, на които предоставят права, за съответните условия в общото разрешение.

ê 2002/20/ЕО съображение 18 (адаптиран)

ð нов

(44)Общитеото разрешение Ö разрешения Õ следва да включват единствено условия, които са специфични за отрасъла на електронните комуникации. Той следва да не бъде обвързан с условия, които вече са приложими по силата на други нормативни актове на националното право, и които не се отнасят конкретно за отрасъла Ö сектора на съобщенията Õ . Въпреки това, ð Например ï националните регулаторни органи могат да информират мрежовите оператори и доставчиците на услуги за ð приложимите изисквания във връзка с околната среда и териториалното и селищно планиране ï другите нормативни актове във връзка с тяхната дейност, примерно чрез препратки към техните интернет страници.

ê 2009/140/ЕО съображение 73

(45)Условията, с които могат да бъдат обвързани разрешенията, следва да обхващат специфични условия, определящи достъпността за ползватели с увреждания и нуждата публичните органивласти и спасителните служби да общуват помежду си и с обществеността преди, по време и след големи бедствия. Освен това, отчитайки важността на техническите иновации, държавите-членки следва да могат да издават разрешения за ползване на спектър за експериментални цели, подлежащи на специфични ограничения и условия, строго оправдани от експерименталния характер на такива права.

ê 2002/20/ЕО съображение 9 (адаптиран)

(46)Необходимо е да бъдат включени правата и задълженията на предприятията според общите разрешения, посочени изрично в такива разрешенияителни, с цел да се гарантира равнопоставеност в целияцялата Общност Ö Съюз Õ и да се улесняти презграничните преговори за взаимосвързаност на обществени съобщителни мрежи.

ê 2002/20/ЕО съображение 10 (адаптиран)

(47)Общото разрешениеително дава право на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги на обществото, да договорят взаимосвързаност в съответствие с условията, предвидени в Ö настоящата Õ дДиректива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях („Директива за достъпа“) 46 . Предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги на други потребители освен на обществото, могат да договарят взаимосвързаността на търговска основа.

ê 2002/20/ЕО съображение 11 (адаптиран)

Предоставянето на специфични права може да запази своето значение за използването на радиочестотите и номерата, включително кратките кодове, от Националния номерационен план. Права върху номера могат да се разпределят и от Европейския номерационен план, включително например виртуалния код за страна „3883“, който е бил предоставен на държавите-членки на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT). Тези права за използване следва да не могат да бъдат ограничавани, освен когато това е неизбежно с оглед на ограничеността на радиочестотите и необходимостта от ефективно използване на тези честоти.

ê 2002/20/ЕО съображение 16

(48)Когато електронните съобщителни мрежи и услуги не се предоставят на обществотоеността, уместно е да се налагат по-малко и по-леки условия, отколкото са оправдани за електронните съобщителни мрежи и услуги, предоставяни на обществото.

ê 2002/20/ЕО съображение 17 (адаптиран)

ð нов

(49)Специфичните задължения, които могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги ð и електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера ï в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ по силата на значителното им пазарно влияние, както е определено в Ö настоящата Õ дДиректива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги („Рамкова директива“) 47 , следва да бъдат налагани отделно от общите права и задължения според общото разрешение.

ê 2002/20/ЕО съображение 25

ð нов

(50)Доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги могат да се нуждаят от потвърждение на правата си по общото разрешение по отношение на взаимосвързаността и правото на пренасяне, по-конкретно за улесняване на преговорите с други регионални или местни равнища на управление или доставчици на услуги в други държави -членки. За тази цел, националните регулаторни власти ð ОЕРЕС, който получава нотификацията за предоставяне на обществени или частни съобщителни мрежи или услуги, ï следва да предоставият декларации на предприятията или по тяхна молба, или алтернативно чрез автоматичен отговор на нотификация според общото разрешение. Такива декларации сами по себе си следва да не представляват актове на предоставяне на права или права съгласно общото разрешение или правата за тяхното използване или упражняване не следва да зависят от издаването на такива декларации.

ê 2002/20/ЕО съображение 30

ð нов

(51)Върху доставчиците на електронни съобщителни услуги могат да се налагат административни такси, с цел да се финансират дейностите на националните регулаторни органи ð или други компетентни органи ï във връзка с управлението на системата за разрешение и предоставянето на права за използване. Такива такси следва да бъдат ограничени, за да покриват настоящите административни разходи за тези дейности. За тази цел следва да бъде създадена прозрачност на приходите и разходите на националните регулаторни органивласти ð и другите компетентни органи ï чрез годишно отчитане на общия размер на събраните такси и административните разходи. По такъв начин предприятията могат да проверяват дали административните разходи съответстват на таксите.

ê 2002/20/ЕО съображение 31

ð нов

(52)Системите за административни такси следва да не опорочават конкуренцията или да създават пречки за навлизането на пазара. С общата система за разрешение вече няма да бъде възможно административните разходи и оттам таксите да бъдат отнасяни към отделните предприятия, освен при предоставянето на права за използване на номера, радиочестоти ð радиочестотен спектър ï и права за изграждане на съоръженияинфраструктура. Приложимите административни такси следва да отговарят на принципите на общата системата за общо разрешение. Пример за справедлива, проста и прозрачна алтернатива за критериите за предоставяне на разходите може да бъде формула за разпределение във връзка с тези задължения. Когато административните такси са много ниски, може да бъде уместно също така използването на фиксираните такси или такси, които са комбинация от фиксирана основа и елемент, свързан с оборота. ð Доколкото системата за общо разрешение обхваща и предприятия с много малък пазарен дял, като например доставчици на мрежови услуги на ниво община или доставчици на услуги, чийто бизнес модел генерира много малки приходи дори в случаи на значително пазарно присъствие от гледна точка на обемите, държавите членки следва да разгледат възможността за определяне на минимален праг за налагането на административни такси. ï

ê 2002/20/ЕО съображение 33

ð нов

(53)Може да се наложи държавите -членки да променят правата, условията, процедурите и таксите във връзка с общото разрешение и правата за използване, когато това е обективно обосновано. Промените следва да бъдат надлежно и своевременно нотифицирани на всички заинтересовани страни, които трябва да получат достатъчни възможности да изразят своите становища по предвидените промени. ð Като се има предвид необходимостта от гарантиране на правната сигурност и насърчаване на регулаторната предвидимост, всяко ограничаване или оттегляне на съществуващи права за ползване на радиочестотен спектър или изграждане на съоръжения следва да бъде уредено с предвидими и прозрачни процедури, така че може да се наложат по-строги изисквания или механизъм за уведомяване, когато правата за ползване са били определени вследствие на състезателни или сравнителни процедури. Следва да се избягват ненужни процедури в случай на незначителни изменения на съществуващи права за изграждане на съоръжения или ползване на радиочестотен спектър, когато тези изменения не засягат интересите на трети страни. Промяната в използването на радиочестотния спектър в резултат на прилагането на принципите за неутралност на технологиите и услугите не следва да се разглежда като достатъчно основание за оттегляне на права, тъй като не представлява предоставяне на ново право. ï

ê 2002/20/ЕО съображение 34

Целта да се осигури прозрачност изисква доставчиците на услуги, потребителите и останалите заинтересовани страни да имат лесен достъп до всякаква информация, свързана с правата, условията, процедурите, таксите и решенията във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги, правата на ползване на радиочестоти и номера, правата за изграждане на инфраструктура, националните планове за използване на честотите и националните номерационни планове. Националните регулаторни органи имат за задача да предоставят и актуализират тази информация. Когато правата се управляват от други административни нива, националните регулаторни органи следва да полагат усилия да създадат лесни за потребителите средства за достъп до информацията във връзка с тези права.

ê 2002/20/ЕО съображение 35

Комисията има задължението да следи за ефективното функциониране на единния пазар на основата на националните лицензионни режими в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

ê 2002/20/ЕО съображение 36

За да се достигне до единна дата за прилагане на всички елементи от новата регулаторна рамка за отрасъла на електронните комуникации, важно е успоредното протичане на процеса на транспониране на настоящата директива във вътрешното законодателство и привеждането на съществуващите разрешителни в съответствие с новите правила. Въпреки това, когато подмяната на разрешителните, издадени към датата на влизане в сила на настоящата директива, с общото разрешение и индивидуалните права на използване съгласно настоящата директива би довела до увеличаване на задълженията на доставчиците на услуги, които работят по съществуващи разрешителни, или намаляване на техните права, държавите-членки могат да се възползват от допълнителен деветмесечен период след датата на влизане в сила на настоящата директива, за да приведат съществуващите разрешителни в съответствие, освен ако това няма да доведе до неблагоприятни последици за правата и задълженията на други предприятия.

ê 2002/20/ЕО съображение 37

Може да съществуват обстоятелства, при които премахването на условие във връзка с достъпа до електронни съобщителни мрежи би създало сериозни трудности за едно или повече предприятия, които са се възползвали от условието. В такива случаи могат да се предвидят допълнителни преходни договорености с Комисията по молба на съответната държава-членка.

ê 2002/20/ЕО съображение 38

Тъй като целта на предложените действия, а именно хармонизацията и опростяването на правилата и условията на електронните комуникации за разрешение на мрежи и услуги, не може да бъде изцяло постигната от държавите-членки и следователно поради мащабите и последиците от тези действия може да се постигне по-пълноценно на ниво Общността, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност съгласно член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установено в горепосочения член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели,

ê 2009/140/ЕО съображение 70

(54)Незначителни изменения на правата и задълженията са тези изменения, които са основно административни, не променят по същество естеството на общите разрешения и на индивидуалните права на ползване и следователно не могат да породят сравнителни предимства на другите предприятия.

ê 2002/21/ЕО съображение 13 (адаптиран)

ð нов

(55)Националните регулаторни ð и други компетентни ï органивласти трябвае необходимо да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи. Ö Може също така да е необходимо да се събира Õ тТакава информация може също да бъде събирана и от името на Комисията ð или ОЕРЕС ï , за да ѝ Ö им Õ позволи да изпълняват задълженията си според законодателството на Общността Ö Съюза Õ . Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерно бреме върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторни ð и други компетентни ï органивласти, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информацията, и при условията на националното законодателство и правото на Общността Ö Съюза Õ за търговската тайна.

ê 2009/140/ЕО съображение 16

ð нов

(56)С цел да се гарантира, че националните регулаторни органи изпълняват своите регулаторни задачи по ефективен начин, данните, които те събират, следва да включват счетоводни данни за пазарите на дребно, които са свързани с пазари на едро, в които даден оператор има значителна пазарна сила, и като такива се регулират от националния регулаторен орган. Данните следва също така да включват данни, които да позволяват на националния регулаторен орган да оценява ð спазването на условията, с които са обвързани правата на ползване, ï възможното въздействие на планирани надграждания или промени на мрежовата топология върху развитието на конкуренцията или върху продукти на едро, предоставяни на други страни. ð Информацията относно спазването на условията за покритие, с които са обвързани правата на ползване на радиочестотен спектър, е от съществено значение за постигането на пълнота на проучванията за географското разгръщане на мрежите, предприемани от националните регулаторни органи. В това отношение те следва да могат да изискват информацията да се представя в разбивка на местно равнище с ниво на подробност, което е подходящо за извършването на проучванията за географското разгръщане на мрежите. ï

ê 2002/20/ЕО съображение 28 (адаптиран)

ð нов

(57)Въвеждането на задължения за доставчиците на услуги ð За да се облекчат задълженията ï за отчитане и предоставяне на информация ð за доставчиците на мрежи ï Ö и услуги Õ могат да бъдат проблемни както за предприятията, така и Ö за Õ съответните национални регулаторни ð компетентни ï органи,. Следователно такива задължения следва да бъдат пропорционални, обективно обосновани и ограничени до строго необходимото. ð По-специално, дублирането на искания за информация от компетентния орган и ОЕРЕС ï Не е необходимо да се изисква Ö и Õ системното и редовно доказване на спазването на всички условия по Ö дадено Õ общото одобрение или свързаните с него правоа за ползванеупотреба ð следва да се избягват ï . Предприятията имат право ð следва ï да знаят Ö какво е предназначението на Õ за какви цели ще бъде използвана Ö исканата Õ информацията, която те следва да предоставят. Предоставянето на информация следва да не бъде условие за достъп до пазара. При прекратяването на дейността от доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги може да се изисква нотифициране за статистически цели.

ê 2002/20/ЕО съображение 29 (адаптиран)

ð нов

(58)Настоящата директива следва да не засяга Ззадълженията на държавите -членки да предоставят информация, необходима за защитата на интересите на Общността Ö Съюза Õ в контекста на Ö съгласно Õ международни споразумения,. Също така настоящата директива следва да не накърнява Ö както и Õ задълженията за докладване съгласно законодателството, което не се отнасят конкретно за отрасъла на електронните съобщениякомуникации, като например законите за защита на конкуренцията, Ö следва да не бъдат засегнати Õ .

ê 2002/21/ЕО съображение 14 (адаптиран)

ð нов

(59)Информация, считана за поверителна от национален регулаторен ð компетентен ï орган в съответствие с националните правила и правилата на Общността Ö Съюза Õ за търговската тайна ð и защитата на личните данни ï , може да бъде обменяна единствено с Комисията, и други национални регулаторни органивласти ð и ОЕРЕС ï в случаите, когато такъв обмен е строго необходим за прилагане на разпоредбите на настоящата директива или на Специфичните директиви. Обменяната информация следва да бъде ограничена до онова, което е пропорционално на посочената цел.

ò нов

(60)Широколентовите електронни съобщителни мрежи стават все по-разнообразни по отношение на своята технология, топология, използвани средства и собственост, поради което регулаторната намеса трябва да е въз основа на подробна информация и прогнози за разгръщането на мрежите, за да бъде ефективна и да се насочи към областите, в които е необходима. Тази информация следва да включва планове както за изграждането на мрежи с много голям капацитет, така и за значителни модернизации или разширения на съществуващи мрежи с медни проводници или други мрежи, които може да не съответстват по работни показатели на мрежите с много голям капацитет във всички отношения, като например полагането на оптични влакна до локалните мрежови възли, съчетано с активни технологии като векторирането. Степента на подробност и териториална раздробеност на информацията, събирана от националните регулаторни органи, следва да бъде съобразена с конкретната регулаторна цел и адекватна на регулаторните цели, за които служи. Поради това размерът на териториалните единици ще се различава в различните държави членки в зависимост от регулаторните нужди в конкретните национални обстоятелства и наличието на данни на местно равнище. Ниво 3 в общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) вероятно няма да е достатъчно малка териториална единица в повечето случаи. Националните регулаторни органи следва да се ръководят от насоките на ОЕРЕС за най-добрите практики за изпълнение на такива задачи, а тези насоки ще могат да се опират на натрупания опит на националните регулаторни органи в провеждането на проучвания за географското разгръщане на мрежите. Националните регулаторни органи следва да предоставят на крайните ползватели инструменти, свързани с качеството на услугите, за да дадат своя принос за подобряване на тяхната осведоменост за наличните услуги за свързаност.

(61)В случай на наличие на конкретни и ясно определени райони в цифрова изолация националните регулаторни органи следва да имат възможност да организират покана за заявяване на интерес с цел да се намерят предприятия, които желаят да инвестират в мрежи с много голям капацитет. С оглед на предвидимостта на инвестиционните условия националните регулаторни органи следва да могат да споделят информация с предприятията, изразили интерес за изграждане на мрежи с много голям капацитет, относно това дали във въпросния район е осъществена или предвидена модернизация от друг вид на мрежите, включително такива със скорост на изтегляне на данни под 100 Mbps.

ê 2002/21/ЕО съображение 15 (адаптиран)

ð нов

(62)Важно е националните регулаторни ð и други компетентни ï органивласти да се консултират с всички заинтересовани страни по предлаганите решения, ð да им дават достатъчно време за представяне на коментари предвид сложността на обсъждания въпрос ï и да взеимат предвид техните бележки преди взимането на окончателно решение. С оглед да гарантират, че решенията на национално ниво не противоречат на целите на единния пазар или на други цели от договора, националните регулаторни органивласти следва също така да уведомяват Комисията и другите национални регулаторни органивласти за определени проекторешения, за да могат те да ги коментират. Уместно е националните регулаторни органивласти да се консултират със заинтересованите страни по всички проектомерки, които засягат търговията между държавите -членки. Случаите, за които се прилагат процедурите, посочени в членове 6 Ö 24 Õ и 7 Ö 34 Õ , са определени в настоящата директива и в Специфичните директиви.

ê 2009/136/ЕО съображение 49 (адаптиран)

(63)С цел преодоляване на съществуващи слабости по отношение на консултации с потребители и уместно отговаряне на интересите на гражданите, държавите -членки следва да установят подходящ механизъм за консултации. Такъв механизъм може да приеме формата на орган, който независимо от националния регулаторен орган и от доставчиците на услуги да провежда изследвания в области, свързани с потребителите, като потребителско поведение и механизми за смяна на доставчици, да работи по прозрачен начин и да дава своя принос към съществуващите механизми за консултация със заинтересовани страни. В допълнение би могъл да се създаде механизъм, който да позволи подходящо сътрудничество по въпроси, свързани със насърчаването на законното съдържание. Никоя процедура за сътрудничество съгласно този механизъм обаче не следва да позволява системно наблюдение на ползването на интернет.

ê 2002/21/ЕО съображение 32 (адаптиран)

ð нов

(64)В случай на спор между предприятия в една и съща държава -членка в област, обхваната от настоящата директива или от Специфични директиви, например що се отнася до задължения за достъп и взаимно свързване или до начина за пренос на списъци на абонати ð крайни ползватели ï , потърпевшата страна, която е водила добронамерени преговори, но не е успяла да сключи споразумение, следва да може да отнесе спора за разрешаване от националния регулаторен орган. Националните регулаторни органивласти трябва да са в състояние да наложат решение на страните. Намесата на национален регулиращ орган в разрешаването на спор между предприятия, осигуряващи електронни съобщителни мрежи или услуги в държава -членка, следва да бъде насочена към гарантиране на спазване на задължения, произтичащи от настоящата директива или от Специфичните директиви.

ê 2002/21/ЕО съображение 33 (адаптиран)

ð нов

(65)Наред с правото на обезщетение, предоставено от националното законодателство или от законодателството на Общността Ö Съюза Õ , е необходимо да бъде дадена възможност за откриване на опростена процедура по молба на която и да било от страните по спора за разрешаване на презгранични спорове, които са извън компетенциите на отделен национален регулаторен орган ð между предприятия, които предоставят или имат разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги в различни държави членки ï .

ê 2009/140/ЕО съображение 50

ð нов

(66)Една от важните задачи, възложени на ОЕРЕС, е да приема становища във връзка с трансгранични спорове, когато това е необходимо. Поради това националните регулаторни органи следва ð изцяло да отразяват всяко становище на ОЕРЕС в мерките, с които налагат ï да вземат предвид становищата на ОЕРЕС ð каквото и да било задължение на някое предприятие или по друг начин разрешават спорове ï в такива случаи

ò нов

(67)Липсата на координация между държавите членки при организацията на използването на радиочестотния спектър на тяхната територия може да доведе до значителни проблеми със смущения, които силно да засегнат развитието на цифровия единен пазар. Държавите членки следва да вземат всички необходими мерки за избягване на презгранични вредни смущения и да си сътрудничат за целта. По искане на една или повече държави членки или на Комисията, на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) следва да се възложи задачата да подпомага нужната презгранична координация. При някои обстоятелства може да е необходима мярка за изпълнение на основата на предложеното от RSPG решение, с която да се разреши окончателно проблемът с презграничните смущения или да се наложи координирано решение съгласно законодателството на Съюза, което да е съгласувано между две или няколко държави членки в двустранни преговори.

(68)Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) е консултативна група на високо равнище към Комисията и е създадена по силата на Решение 2002/622/ЕО на Комисията 48 с цел да допринася за развитието на вътрешния пазар и да подпомага разработването на политика на Съюза в областта на радиочестотния спектър, като взема предвид икономически, политически, културни, стратегически, здравни и социални съображения, както и технически параметри. Тя следва да се състои от ръководителите на органите, които носят цялостната политическа отговорност за стратегическата политика в областта на радиочестотния спектър. Групата следва да съветва Комисията при определянето на стратегическите цели, приоритетите и пътните карти на политиката в областта на радиочестотния спектър. Това ще засили още повече присъствието на политиката в областта на радиочестотния спектър в различни други области на политиката на ЕС и ще помогне за постигането на междусекторна съгласуваност на национално равнище и на равнище ЕС. Групата следва също така да консултира Европейския парламент и Съвета по искане от тяхна страна. Освен това RSPG следва да функционира като форум за координация на изпълнението на произтичащите от настоящата директива задължения на държавите членки в областта на радиочестотния спектър и да играе основна роля в областите, които са от особено значение за вътрешния пазар, като например презграничната координация и стандартизацията. Могат да бъдат създавани също така технически и експертни групи в помощ на пленарните заседания, на които висши представители на държавите членки и Комисията формират стратегическата политика.

ê 2002/22/ЕО съображение 47 (адаптиран)

ð нов

(69)В контекста на конкурентната среда националните регулаторни органи следва да вземат предвид становищата на заинтересованите страни, включително потребителите и ползвателите, когато разглеждат въпроси във връзка с правата на крайните ползвателипотребители. ð Процедурите за извънсъдебно уреждане на спорове могат да бъдат бърз и икономически ефективен начин за крайните ползватели да упражнят правата си, особено когато става дума за потребители, микро- и малки предприятия. ï Ö При потребителски спорове Õ Следва да се разработят ефективните, ð недискриминационни и евтини ï процедури за разрешаване на спорни въпроси Ö уреждане на спорове Õ между потребителите от една страна и предприятията, които предоставят Ö с доставчици на Õ обществени Ö електронни Õ съобщителни услуги ð вече са осигурени чрез Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 49 , доколкото засягат спорове по съответните договори, потребителят пребивава в ЕС, а предприятието е с установено седалище на територията на Съюза. ï ð Тъй като много държави членки са въвели процедури за уреждане на спорове за крайни ползватели, различни от потребителите, за които не се прилага Директива 2013/11/ЕС, разумно е да се запази специфичната за отрасъла процедура за уреждане на спорове както за потребители, така и за други крайни ползватели (ако държавата членка ги е обхванала), особено за микро- и малки предприятия. ï от друга. Държавите-членки следва изцяло да се съобразяват с Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от 30 март 1998 г. относно принципите, които се прилагат за органите, които отговарят за извън съдебното решаване на спорове с потребители 50 . ð Предвид задълбочения отраслов опит на националните регулаторни органи държавите членки следва да им предоставят възможност да изпълняват арбитражни функции чрез отделна служба в рамките на органа, която да не получава никакви указания. Процедурите за уреждане на спорове по настоящата директива следва да отговарят на изискванията за качество, определени в глава II от Директива 2013/11/ЕС. ï

ê 2009/140/ЕО съображение 72 (адаптиран)

ð нов

(70)Националните регулаторни ð Компетентните ï органи следва да могат да предприемат ефективни действия за наблюдаватение и осигуряватне на спазването на условията и сроковете на общото разрешение или на Ö и Õ правата на ползване ð и по-специално да гарантират ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и спазването на задълженията за покритие и качество на услугата чрез ï , включително правомощия за налагане на ефективни финансови или административни санкции, ð включително съдебни забрани или оттегляне на правата на ползване ï в случай на нарушаване на тези срокове или условия. ð Предприятията следва да представят на компетентните органи възможно най-пълната и точна информация, за да могат те да изпълняват надзорните си задачи. За да се избегне създаването на пречки пред навлизането на пазара, а именно антиконкурентно презапасяване, следва да се подобри прилагането на условията, с които държавите членки са обвързали правата на използване на радиочестотния спектър, а освен националните регулаторни органи в процеса следва да участват и всички компетентни органи. Условията следва да включват прилагането на решението „използваш или губиш“ в противодействие на дългите срокове на правата. За целта търгуването и отдаването под наем на радиочестотен спектър следва да се разглеждат като възможности, които осигуряват ефективно използване от страна на първоначалния притежател на правата. За да се гарантира правна сигурност от гледна точка на възможното налагане на санкции поради неизползване на радиочестотен спектър, следва предварително да се определят прагове за използване по отношение, наред с другото, на времето, количеството или лентите от радиочестотния спектър. ï

ê 2002/20/ЕО съображение 15 (адаптиран)

(71)Условията, които могат да бъдат обсвързани с общиото разрешенияе и специфичните Ö индивидуални Õ права на използване, следва да бъдат ограничени до строго необходимото, за да гарантират спазването на изискванията и задълженията в съответствие със правото на Общността и националното право в съответствие Ö и Õ с правото на Общността Ö Съюза Õ .

ê 2002/21/ЕО съображение 12 (адаптиран)

ð нов

(72)Всяка страна, обект на решение от Ö на Õ национален регулаторен ð компетентен ï орган, следва да има правото да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни ð и от всякаква външна намеса или политически натиск, които биха застрашили независимата оценка на повдигнатите пред него въпроси ï . Този орган може да бъде и съд. Освен това, всяко предприятие, което смята, че неговата кандидатура за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения, не е била разгледана в съответствие с принципите, установени в настоящата директива, следва да има правото да обжалва такива решения. Тази процедура по обжалване не Ö следва да Õ засяга разделението на компетенциите в рамките на националната съдебна система и на правата на юридическите или физическите лица според националното законодателство. ð Във всички случаи следва държавите членки да предоставят ефективен съдебен контрол срещу такива решения. ï

ê 2009/140/ЕО съображение 14

ð нов

(73)С цел да се гарантира правната сигурност за пазарните участници, апелативните органи следва да изпълняват функциите си ефективно; по-специално, процедурите по обжалване не следва да бъдат неоправдано продължителни. Временни мерки със суспензивен ефект спрямо решенията на национален регулаторен ð компетентен ï орган следва да бъдат предоставяни единствено в спешни случаи за предотвратяване на сериозна и непоправима вреда за страната, поискала тези мерки, и ако балансът на интересите изисква това.

ê 2009/140/ЕО съображение 15 (адаптиран)

ð нов

(74)Съществува широко разминаване в начина, по който апелативни органи са прилагали временни мерки за спиране на решенията на националните регулаторни органи. С цел постигане на по-голяма последователност на подхода следва да се приложи общ стандарт в съответствие със съдебната практика на Общността Ö Съюза Õ . Апелативните органи следва също така да разполагат с правомощието да изискват налична информация, публикувана от ОЕРЕС. Предвид значението на обжалванията за цялостното функциониране на регулаторната рамка, следва да се изгради механизъм за събиране на информация относно обжалванията и решенията за спиране на действието на решения, взети от ð компетентните ï регулаторните органи във всички държави -членки, и за докладването на тази информация на Комисията ð и на ОЕРЕС ï . ð Този механизъм следва да гарантира, че Комисията или ОЕРЕС могат да изискат от държавите членки текста на решенията и присъдите с оглед създаването на база данни. ï

ê 2002/21/ЕО съображение 15 (адаптиран)

ð нов

(75)Комисията следва да може, след консултация с Комитета за регулиране на съобщенията ð като се съобрази в максимална степен със становището на ОЕРЕС ï , да изиска от националния регулаторен орган да оттегли проектомярка, когато тя засяга определение на релевантни пазари или определянето или не на предприятия със значителна значение на пазарапазарна сила, и когато такива решения биха поставили бариера пред единния пазар или биха били несъвместими със законодателството на Общността Ö Съюза Õ , и по-специално с политическите цели, които националните регулаторни органивласти следва да преследват. Тази процедура не накърнява прилагането на процедурата за нотификация, предвидена в Директива 2015/1535/ЕС98/34/ЕО, и прерогативите на Комисията съгласно Ддоговора по отношение на нарушенията в законодателството на Общността Ö Съюза Õ.

ê 2009/140/ЕО съображение 17 (адаптиран)

(76)Националната консултация, предвидена в член 6 Ö 24 Õ от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), следва да се провежда преди консултацията с Общността Ö в рамките на Съюза Õ, предвидена в членове 7 Ö 34 Õ и 7а Ö 35 Õ от посочената Ö настоящата Õ директива, за да се позволи мненията на заинтересованите страни да се отразят в консултацията с Общността Ö в рамките на Съюза Õ. Това също би избегнало нуждата от втора консултация с Общността Ö в рамките на Съюза Õ, в случай на промени в планираната мярка в резултат на националната консултация.

ê 2009/140/ЕО съображение 20 (адаптиран)

(77)Важно е регулаторната рамка да се прилага навременно. Когато Комисията е взела решение, изискващо от национален регулаторен орган да оттегли планирана мярка, националните регулаторни органи следва да представят преработена мярка пред Комисията. Следва да се определи краен срок за нотифицирането на преработената мярка пред Комисията по член 7 Ö 34 Õ от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) с цел пазарните участници да са запознати с времетраенето на прегледа на пазара и с цел увеличаване на правната сигурност.

ê 2009/140/ЕО съображение 19 (адаптиран)

ð нов

(78)Механизмът на Общността Ö Съюза Õ , позволяващ на Комисията да изисква от националните регулаторни органи да оттеглят планирани мерки относно определяне на пазар и определяне на оператори със значителна пазарна сила, е допринесъл значително за последователен подход при установяване на обстоятелствата, при които може да се приложи регулиране ex-ante и тези, при които операторите подлежат на такова регулиране. Наблюдението на пазара от Комисията и, по-специално Оопитът с процедурата Ö процедурите Õ по член 7 Ö и 7а Õ от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), показва, че несъответствия в прилагането на корективни мерки от страна на националните регулаторни органи, дори при сходни пазарни условия, биха могли да възпрепятстват вътрешния пазар на електронни съобщения. Ето защо Комисията ð и ОЕРЕС ï може ð следва ï да участват ð съобразно своите компетенции ï в гарантирането на по-високо ниво на последователност при прилагането на корективни мерки чрез приемане на становища относно проекти за мерки, предлагани от националните регулаторни органи. ð Освен това, когато ОЕРЕС споделя опасенията на Комисията, Комисията следва да има право да изиска от националния регулаторен орган да оттегли дадена проектомярка. ï За да се използва експертният опит на националните регулаторни органи в пазарния анализ, Комисията следва да се консултира с ОЕРЕС, преди да приеме своето решение и/или становище.

ê 2009/140/ЕО съображение 21 (адаптиран)

(79)Предвид кратките срокове в механизма за консултация с Общността Ö в рамките на Съюза Õ , на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема препоръки и/или насоки за опростяване на процедурите за обмен на информация между Комисията и националните регулаторни органи - например при стабилни пазари, или само незначителни промени в мерки, които са били предмет на предишна нотификация. На Комисията следва да се предоставят правомощия да разрешава въвеждането на освобождаване от задължение за нотифициране с цел рационализиране на процедурите в някои случаи.

ê 2002/21/ЕО съображение 37 (адаптиран)

ð нов

(80)От националните регулаторни органивласти следва да се изисква да си сътрудничат помежду си, ð с ОЕРЕС ï и с Комисията по прозрачен начин, за да осигурят последователно прилагане във всички държави -членки на разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви. Това сътрудничество би могло да се осъществява, inter alia, и в рамките на Комитета по регулиране на съобщенията или в рамките на група, включваща европейски регулатори. Държавите-членки следва да решат кои органи са националните регулаторни власти за целите на настоящата директива и на Специфичните директиви.

ê 2009/140/ЕО съображение 18

(81)Необходимо е свободата на действие на националните регулаторни органи да се съчетае с развитието на последователни регулаторни практики и последователното прилагане на регулаторната рамка с цел ефективен принос за развитие и завършване на изграждането на вътрешния пазар. Поради това, националните регулаторни органи следва да подкрепят дейностите на Комисията и на ОЕРЕС, насочени към вътрешния пазар.

ê 2002/21/ЕО съображение 38

(82)Мерките, които могат за засегнат търговията между държавите -членки, са онези мерки, които могат да имат пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху формата на търговия между държавите -членки, по начин, по който това би могло да създаде бариера пред единния пазар. В тях се включват мерки, които имат значително влияние върху оператори или потребители в други държави -членки, които включват, inter alia, мерки, които се отнасят за цените за потребители в други държави -членки; мерки, които засягат възможността на едно предприятие, създадено в друга държава -членка, да предостави електронни съобщителни услуги, и по-специално мерки, които засягат възможността да се предлагат транснационални услуги; и мерки, които засягат структурата на пазара или достъпа до него, като по този начин водят до последствия за предприятия в други държави -членки.

ê 2009/140/ЕО съображение 6 (адаптиран)

(83)При извършване на прегледите на функционирането на Ö настоящата Õ Рамковата директива и на Специалните директиви, Комисията следва да прецени, в контекста на пазарните тенденции и предвид както на конкуренцията, така и на защитата на потребителите, дали все още съществува необходимост от разпоредбите за специфично за отрасъла регулиране ex ante, установено в членове от 8 до 13а от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа) и член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) или тези разпоредби следва да бъдат изменени или отменени.

ê 2002/21/ЕО съображение 40

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. което определя процедурите за упражняване на изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията 51 .

ò нов

(84)С оглед на цялостните си експертни познания за икономиката и за пазара и обективния технически характер на оценките си, и за да осигурят съгласуваност с другите си задачи по регулирането на пазара, националните регулаторни органи следва да определят елементите от процедурите за подбор и условията, с които са обвързани правата на ползване на радиочестотния спектър и оказват най-голямо въздействие върху пазарната и конкурентната ситуация, включително условията за навлизане и разширяване. Това включва например параметрите за икономическа оценка на спектъра съгласно настоящата директива, конкретизиране на регулаторните и пазарни мерки като използване на тавани на радиочестотния спектър, запазването на спектър или налагането на задължения за предоставяне на достъп до пазара на едро, или начини за определяне на условията за покритие, с които са обвързани правата на ползване. По-съгласуваното използване и определяне на такива елементи ще се повлияе благоприятно от координационен механизъм, при който ОЕРЕС, Комисията и националните регулаторни органи на другите държави членки могат да разглеждат проектомерките преди предоставянето на права за ползване от дадена държава членка паралелно с националната публична консултация. Определената от националния регулаторен орган мярка може да бъде само част от по-широка национална мярка, която по-общо може да се състои в предоставяне, търговия и отдаване под наем, срок, подновяване или изменение на права на ползване на радиочестотен спектър, както и в процедурата за подбор или условията, с които са обвързани правата на ползване. Ето защо когато нотифицират дадена проектомярка, националните регулаторни органи могат да предоставят информация за други национални проектомерки, свързани със съответната процедура за подбор с оглед ограничаване правата на ползване на радиочестотен спектър, които не са обхванати от механизма за партньорски проверки.

ê 2002/20/ЕО съображение 24 (адаптиран)

(85)Когато се постигне споразумение на европейско ниво за хармонизирано предоставяне на радиочестоти на определени предприятия, държавите -членки следва строго да прилагат споразумението при предоставяне на права на използване на Ö за Õ радиочестоти от националния план за използване на честотите.

ò нов

(86)Когато предоставят права за ползване в случаи, в които предвижданото ползване има презгранично измерение, държавите членки следва да се насърчават да разглеждат издаването на съвместни разрешения като вариант.

ê 2009/140/ЕО съображение 58 (адаптиран)

(87)Всяко решение на Комисията в съответствие с член 4019, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) следва да бъде ограничено до регулаторни принципи, подходи и методи. С цел избягване на съмненията, то не следва да предписва подробности, които обикновено следва да отразяват националните особености, и не следва да забранява алтернативни подходи, за които може разумно да се очаква, че имат равностоен ефект. Подобно решение следва да бъде пропорционално и не следва да поражда действие спрямо решения, взети от националните регулаторни органи, които не създават пречки за вътрешния пазар.

ê 2002/21/ЕО съображение 29 (адаптиран)

(88)Общността Ö Съюзът Õ и държавите -членки са поели ангажименти по отношение на стандартите и регулаторната рамка на далекосъобщителните мрежи и услуги в Световната търговска организация.

ê 2002/21/ЕО съображение 30 (адаптиран)

(89)Стандартизацията следва да остане предимно движен от пазара процес. Въпреки това, възможно е все още да има случаи, в които е подходящо да се изисква спазването на специфични стандарти на ниво на Общността Ö Съюза Õ, за гарантиране на оперативната съвместимостинтероперативността на единния пазар. На национално ниво държавите -членки са предмет на разпоредбите на Директива 2015/1535/ЕС98/34/ЕО. В Директива 95/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно използването на стандарти за излъчването на телевизионни сигнали 52 не е предоставена никаква специфична цифрова система за телевизионно предаване или изискване за услуга. Чрез Групата за цифрово видеоразпръскване, участниците на европейския пазар са развили фамилия системи за телевизионно излъчване, които са стандартизирани от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) и са станали препоръки на Международния далекосъобщителен съюз (ITU-R). Всяко решение за задължително въвеждане на такива стандарти следва да бъде взето след подробно обществено допитване. Процедурите по стандартизация съгласно настоящата директива не накърняват разпоредбите на Директива 1999/5/ЕО, Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до електрически съоръжение, предназначени за използване при някои ограничения на напрежението 53 и на Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост 54 .Директивата за радиосъоръженията 2014/53/ЕС, Директивата за ниското напрежение 2014/35/ЕС и Директивата за електромагнитната съвместимост 2014/30/ЕС.

ê 2002/21/ЕО съображение 31

Интероперативността на цифровите интерактивни телевизионни услуги и усъвършенстваното цифрово телевизионно оборудване на потребителско равнище, следва да бъдат насърчавани, с цел да се осигури свободен поток от информация, медиен плурализъм и културно многообразие. Желателно е потребителите да могат да приемат, независимо от начина на предаване, всички цифрови интерактивни телевизионни услуги, като взема предвид технологичната неутралност, бъдещият технологичен прогрес, необходимостта от поощряване поддържането на цифровата телевизия и състоянието на конкуренцията на пазарите за цифрови телевизионни услуги. Операторите на платформи за цифрова интерактивна телевизия следва да се стремят да въвеждат отворен интерфейси за приложни програми (API), който да е в съответствие със стандартите или спецификациите, приети от Европейска организация по стандартизация. Преминаването от съществуващ API към нов отворен API следва да бъде насърчавано и организирано например посредством Меморандуми за разбирателство между всички заинтересовани участници на пазара. Отворените API улесняват интероперативността, т. е. преносимостта на интерактивно съдържание между механизми за доставка и пълна функционалност на това съдържание на усъвършенствани цифрови телевизионни устройства. Въпреки това, необходимостта да не се затруднява функционирането на приемателни устройства и това те да бъдат защитени от злонамерени посегателства като например от вируси.

ò нов

(90)От доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, или и на двете, следва да се изисква да вземат мерки за опазване на сигурността съответно на техните мрежи и услуги. Предвид актуалната степен на технологично развитие, тези мерки следва да гарантират ниво на сигурност на мрежите и услугите, което съответства на рисковете за тях. Мерките за сигурност следва да са съобразени, като минимум, с всички значими аспекти на следните елементи: по отношение на сигурността на мрежите и съоръженията — физическа сигурност и сигурност на средата, сигурност на доставките, контрол на достъпа до мрежите и тяхната цялост; по отношение на действията при инцидент — процедури за действие при инцидент, способност за установяване на инциденти, докладване на инциденти и комуникации във връзка с тях; по отношение на управлението на непрекъснатостта на дейностите — стратегия за непрекъснатост на услугата и планове за извънредни ситуации, способности за възстановяване след бедствия; по отношение на наблюдението, одита и изпитванията — политика за наблюдение и регистриране, планове за действие при извънредни ситуации, изпитване на мрежата и услугите, оценки на сигурността и наблюдение на съответствието; и съответствие с международните стандарти.

(91)Предвид нарастващото значение на междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера, е необходимо да се гарантира, че и те са предмет на подходящи изисквания за сигурност съгласно своята специфика и икономическо значение. Затова доставчиците на такива услуги следва да осигурят ниво на сигурност, съизмеримо със степента на риска за сигурността, на който са изложени предлаганите от тях електронни съобщителни услуги. Като се има предвид, че доставчиците на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера, обикновено не упражняват действителен контрол върху преноса на сигнали по мрежи, степента на риск за такива услуги в някои отношения може да се разглежда като по-ниска от тази за традиционните електронни съобщителни услуги. Поради това, когато е оправдано от действителната оценка на потенциалния риск за сигурността, изискванията към сигурността на междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера, следва да бъдат по-облекчени. В този контекст доставчиците следва да могат да вземат решения относно мерките, които смятат за подохдящи за управление на рисковете за безопасността, на които са изложени техните услуги. Същият подход следва да се прилага, според обстоятелствата, и към междуличностните съобщителни услуги посредством номера, при които не се упражнява действителен контрол върху преноса на сигнал.

(92)Компетентните органи следва да гарантират поддържането на целостта и разполагаемостта на обществените съобщителни мрежи. Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) следва да допринася за повишаване на сигурността на електронните съобщения наред с другото чрез предоставяне на експертни становища и консултиране, както и чрез насърчаване на обмена на най-добри практики. Компетентните органи следва да разполагат с необходимите средства за изпълнение на задълженията си, включително правомощия да изискват информацията, необходима за оценка на нивото на сигурност на мрежите и услугите.Те следва също така да имат правомощия да изискват изчерпателни и надеждни данни за действителните инциденти със сигурността, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. Когато е необходимо, те следва да бъдат подпомагани от екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), създадени по силата на член 9 от Директива (ЕС) 2016/1148 55 . По-специално, от ЕРИКС може да се изисква да предоставят на компетентните органи информация за рисковете и инцидентите, които засягат обществени съобщителни мрежи и обществено достъпни електронни съобщителни услуги, и да препоръчват начини за справяне с тях.

(93)Когато за предоставянето на електронни съобщения се разчита на публични ресурси, за чието използване се изисква специално разрешение, държавите членки могат да предоставят на органа, отговарящ за издаването му, правото да налага такси, за да се гарантира оптималното използване на тези ресурси, съгласно процедурите, предвидени в настоящата директива. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки не могат да налагат никакви други такси във връзка с предоставянето на мрежи и електронни съобщителни услуги, освен предвидените в настоящата директива. В това отношение държавите членки следва да имат съгласуван подход при определянето на тези такси, за да не налагат излишен финансов товар, свързан с процедурата за общо разрешение или с правата за ползване за предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги.

ê 2002/20/ЕО съображение 32

ð нов

(94)ð За да се осигури оптималното използване на ресурсите, таксите следва да отразяват икономическото и технологичното състояние на съответния пазар, както и други важни фактори, които определят стойността им. Същевременно таксите следва да се определят по начин, който да насърчава иновациите в предоставянето на мрежи и услуги, както и конкуренцията на пазара. Поради това държавите членки следва да гарантират, че таксите за права на ползване се определят въз основа на механизъм, който предвижда подходящи мерки за предотвратяване на изкривяването на стойността на таксите вследствие на политики за максимално увеличаване на печалбите, антиконкурентно наддаване или сходни практики. ï Освен административни такси могат да се събират и потребителски такси за използването на радиочестотите и номерата като средство за осигуряване на оптимално използване на тези ресурси. Такива такси следва да не затрудняват развитието на иновационни услуги и конкуренцията на пазара. Настоящата директива не накърнява целите, за които се използват таксите за права за използване ð и права за изграждане на съоръжения ï . Такива такси могат да се използват примерно за финансиране на дейности на националните регулаторни органивласти ð и компетентните органи ï , които не могат да бъдат покрити с административните такси. Когато, в случай на конкурсни или сравнителни процедури за подбор, таксите за права за използване на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï представляват изцяло или отчасти еднократна сума, договореностите за плащане следва да гарантират, че такива такси на практика не водят до подбор на основата на критерии, които не са свързани с целта да сеи осигури оптимално използване на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï . Комисията може да публикува редовно стандарти на проучвания ð и други указания, според случая, ï във връзка с най-добритеата практикиа при предоставянето на радиочестоти ð радиочестотен спектър ï , предоставянето на номера или предоставянето на права за преминаванепренасяне.

ò нов

(95)В съответствие с ролята си за осигуряване на оптималното използване на радиочестотния спектър, таксите, свързани с правото на ползване на радиочестотния спектър могат да въздействат върху решенията за придобиване на такива права и използване на ресурси на радиочестотния спектър. Когато въвеждат минимални цени като начин за определяне на минималната стойност, осигуряваща оптимално използване, държавите членки следва да се уверят, че тези цени, независимо от използваната процедура за подбор, отразяват също така допълнителните разходи във връзка със спазването на условията по разрешението, наложени от други цели на политиката, чието изпълнение не е логично да се очаква в рамките на нормалните търговски практики, например условия за териториално покритие. В процеса следва да се обърне внимание и на конкурентната ситуация на съответния пазар.

(96)Оптималното използване на ресурсите на радиочестотния спектър зависи от наличието на подходящи мрежи и свързаните с тях съоръжения. В това отношение таксите за правата на ползване на радиочестотен спектър и за правата за изграждане на съоръжения следва да са съобразени с необходимостта от улесняване на постоянното развитие на инфраструктурата с оглед постигане на най-ефективното използване на ресурсите. Поради това държавите членки следва да предвидят условия за плащане на таксите за право на ползване на радиочестотен спектър, които да са обвързани с действителното наличие на ресурса по начин, който улеснява инвестициите, необходими за насърчаване на такова развитие.Условията следва да се определят по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди откриването на процедурите за предоставяне на права на ползване на радиочестотния спектър.

ê 2002/21/ЕО съображение 22

(97)Следва да се гарантирабъде осигурено, че съществуват процедурите за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения, които са своевременни, недискриминационни и прозрачни, съществуват с цел да се гарантират условията за честна и ефективна конкуренция. Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи износа или ползването на собствеността, нормалното упражняване на правата на собственост, нормалното използване на обществената собственост или принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите -членки, регламентиращи системата на собствеността.

ê 2009/140/ЕО съображение 42

(98)Разрешенията, издавани на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, които им осигуряват достъп до обществена или частна собственост, са съществени фактори за изграждането на електронни съобщителни мрежи или нови мрежови елементи. Поради това, ненужна усложненост и забавяне в процедурите за предоставяне на права на преминаване биха могли да представляват сериозна пречка за развитието на конкуренцията. Следователно, придобиването на права на преминаване от предприятия, притежаващи разрешение, следва да се опрости. Националните регулаторни органи следва да могат да координират придобиването на права на преминаване, като правят достъпна съответната информация на своите уебсайтове.

ê 2009/140/ЕО съображение 43 (адаптиран)

ð нов

(99)Необходимо е да бъдат засилени правомощията на държавите -членки спрямо притежателите на права на преминаване, за да се гарантира навлизане или изграждане на нова мрежа по справедлив, ефективен и съобразен с околната среда начин и независимо от задължението на оператор със значителна пазарна сила да дава достъп до електронната си съобщителна мрежа. Подобряването на съвместното използване на съоръжения може значително да заздрави конкуренцията и да понижи цялостните финансови и екологичните разходи, за предприятията по изграждането на инфраструктура за електронни съобщения, особено за нови мрежи за достъп ð да бъде в интерес на общественото здраве и обществената сигурност и да постигне целите на териториалното и селищно планиране ï . Националните регулаторни ð Компетентните ï органи следва да имат правомощията да изискват от притежателите на права за Ö предприятия, които имат полза от Õ инсталирането на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот да използват съвместно тези съоръжения или имоти (включително физическо съвместно разполагане) с цел да се насърчат ефикасните инвестиции в инфраструктура и насърчаването на иновациите, след подходящ период на обществено обсъждане, по време на който на всички заинтересовани страни следва да се дава възможност да изразят становищата си ð в конкретните области, където причини от обществен интерес налагат това. Това се отнася например за случаите, когато подпочвеният слой е претоварен или се налага да се преодолее естествено препятствие ï . Такива уредби на съвместно използване или координиране могат да включват правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване на съоръжението или имота и следва да гарантират наличието на подходяща компенсация за риска за съответните предприятия. По-специално, националните регулаторни ð компетентните ï органи следва да са в състояние да налагат съвместно използване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения, като например канали, кабелопроводи, мачти, люкове, кутии, антени, кули и други поддържащи конструкции, сгради или подстъпи към сгради, както и по-добро координиране на строителните дейности ð по екологични или други съображения от обществен интерес. Напротив, на националните регулаторни органи следва да се възложи да определят правила за разпределянето на разходите по споделянето на съоръжението или имота, за да се гарантира, че засегнатите предприятия ще бъдат адекватно компенсирани за риска ï . Ö Предвид задълженията, наложени по силата на Директива 2014/61/ЕС, Õ кКомпетентните органи, по-специално местните органи, следва също така да установяват подходящи процедури за координация, в сътрудничество с националните регулаторни органи, по отношение на благоустройствените дейности и други обществени съоръжения или имущество, които могат да включват процедури, гарантиращи, че заинтересованите страни са информирани относно подходящи обществени съоръжения или имущество, текущите и планирани благоустройствени дейности, както и че са своевременно известени за такива дейности, и че съвместното използване е улеснено в максималната възможна степен.

ê 2002/21/ЕО съображение 23

ð нов

Съвместното използване на съоръженията може да бъде благотворно за селищното устройство, общественото здравеопазване или по екологични причини и следва да бъде насърчавано от националните регулаторни власти на основата на доброволни споразумения. В случаите, когато предприятията са лишени от достъп до приложими алтернативи, задължителното съвместно използване на съоръжения или на имущество може да се окаже подходящо. Това включва, inter alia: съвместното разполагане и използване на проводи, сгради, пилони, антени или системи от антени. Задължителното съвместно използване на съоръжения или собственост следва да бъде налагано на предприятията само след цялостно обществено допитване.

ê 2002/21/ЕО съображение 24

ð нов

(100)Когато, по екологични причини, от мобилни оператори се изисква да използват съвместно кули или пилони, такова задължително съвместно ползване може да доведе до намаляване нивата на максималната излъчвана мощност, разрешени на всеки оператор, поради причини, свързани с общественото здраве, и това на свой ред може да наложи на операторите да инсталират повече предавателни станции, за да гарантират национално покритие. ð Компетентните органи следва да се стремят да съвместят въпросните причини, свързани с околната среда и общественото здраве, като вземат надлежно предвид подхода на предпазливост, посочен в Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета. ï

ê 2002/20/ЕО съображение 29

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки да предоставят информация, необходима за защитата на интересите на Общността в контекста на международни споразумения. Също така настоящата директива следва да не накърнява задълженията за докладване съгласно законодателството, което не се отнасят конкретно за отрасъла на електронните комуникации, като например законите за защита на конкуренцията.

ê 2002/21/ЕО съображение 19 (адаптиран)

ð нов

(101)Радиочестотите ð Радиочестотният спектър е оскъден публичен ресурс с голяма обществена и пазарна стойност. ï са Ö Той е Õ основен ресурс за основаващите се на радиовълни електронни съобщителни Ö мрежи и Õ услуги и, доколкото се отнасят до такива Ö мрежи и Õ услуги, те следва да бъдеат ð ефикасно ï отпускани разпределян и предоставяни от националните регулаторни органивласти съгласно набор от хармонизирани цели и принципи, регламентиращи тяхната дейност, както и съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, отчитащи демократичните, обществени, езикови и културни интереси, свързани с използването на честотата Ö честотите Õ . Важно е отпускането и предоставянето на радиочестотите да се управлява по възможно най-ефективния начин. Прехвърлянето на радиочестоти може да бъде ефективен начин за увеличаване на ефективното използване на спектъра, доколкото има осигурени достатъчно гаранции за опазване на обществения интерес, и по-специално необходимостта да бъде гарантирана прозрачност и регулаторен надзор на такива прехвърляния. Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) 56 установява рамка за хармонизиране на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï , а действията, предприети съгласно настоящата директива, следва да са насочени към улесняване на работата съгласно това решение.

ê 2009/140/ЕО съображение 25 (адаптиран)

ð нов

(102)Дейностите в Общността Ö Съюза Õ във връзка с политиката в областта на радиочестотния спектър не следва да засягат мерките, предприети на общностно Ö съюзно Õ или национално ниво, в съответствие с общностното правото Ö на Съюза Õ , за преследване на цели от общ интерес, в частност по отношение на регулиране на съдържанието и на аудиовизуалната и медийна политики и правото на държавите -членки да организират и използват своя радиочестотен спектър за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната. ð Тъй като използването на радиочестотния спектър за военни или други цели на националната сигурност оказва въздействие върху наличието на спектър за вътрешния пазар, политиката в областта на радиочестотния спектър следва да взема предвид всички сектори и аспекти на политиките на Съюза и да съгласува съответните им нужди, като същевременно зачита правата на държавите членки. ï

ò нов

(103)Осигуряването на универсална свързаност във всяка държава членка е от съществено значение за икономическото и социалното развитие, участието в обществения живот и социалното и териториално сближаване. Тъй като свързаността се превръща в неразривен елемент на европейското общество и благоденствие, следва да се постигне покритие за цялата територия на ЕС, като се разчита на държавите членки да наложат подходящи изисквания за покритие, които следва да се приспособят към всеки обслужван район и да се ограничат до пропорционална тежест, за да не се възпрепятства въвеждането от доставчиците на услуги. Покритието на територията и свързаността между държавите членки следва да се увеличат максимално и да бъдат надеждни с цел да се насърчат вътрешните и презграничните услуги и приложения, като например свързаните автомобили и електронното здравеопазване. Ето защо, за да се увеличат регулаторната сигурност и предвидимостта на инвестиционните нужди и да се гарантира пропорционална и равноправна свързаност за всички граждани, налагането от страна на компетентните органи на задължения за покритие следва да се координира на ниво ЕС. Като се отчита националната специфика, това координиране следва да се ограничи до общи критерии за определяне и измерване на задълженията за покритие, като например гъстота на населението или топографски и топологични характеристики.

(104)Нуждата да се гарантира, че гражданите не са изложени на действието на електромагнитни полета в степен, опасна за общественото здраве, следва да се разглежда съгласувано в рамките на Съюза, като се обърне особено внимание на подхода на предпазливост, посочен в Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета 57 , за да се осигурят съгласувани условия за внедряване.

(105) Хармонизирането и координирането на радиочестотния спектър и регулирането на съоръженията, подпомагано от стандартизацията, се допълват взаимно и трябва да се координират тясно, за да изпълняват ефективно общите си цели с помощта на RSPG. Координацията между съдържанието и сроковете на мандатите в Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) съгласно Решението за радиочестотния спектър и исканията за стандартизиране, отправени към стандартизационни организации като Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, включително и такива по отношение на параметрите на радиоприемниците, следва да улеснят въвеждането на бъдещи системи, да подпомогнат възможностите за споделяне на спектър и да гарантират ефективно управление на радиочестотния спектър.

(106)Търсенето на хармонизиран радиочестотен спектър не е еднакво навсякъде в Съюза. Когато липсва търсене на дадена хармонизирана радиочестотна лента на регионално или национално равнище, държавите членки следва по изключение да могат да позволят алтернативно ползване на тази лента, докато продължава липсата на търсене и при условие, че алтернативното ползване не засяга хармонизираното ползване на въпросната лента от други държави членки и ще бъде преустановено, когато се появи търсене за хармонизирано ползване.

 

ê 2009/140/ЕО съображение 34 (адаптиран)

(107)Гъвкавостта в управлението на радиочестотния спектър и достъпа до него следва да се повишат Ö беше постигната Õ посредством разрешения, неутрални спрямо технологиите и услугите, което да позволи на ползвателите на спектъра да избират най-добрите технологии и услуги, които да прилагат в честотните ленти, обявени за свободни за електронни съобщителни услуги, в съответните национални планове за разпределение на радиочестотите в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ („принципи на неутралност по отношение на технологиите и услугите“). Административното определяне на технологии и услуги следва да се прилага Ö само Õ ако са застрашени цели от общ интерес и да бъде ясно обосновано и подлежащо на редовно преразглеждане.

ê 2009/140/ЕО съображение 35 (адаптиран)

(108)Ограниченията на принципа на неутралност по отношение на технологиите следва да са целесъобразни и обосновани от необходимостта да се избягват вредни смущения, например чрез налагане на маски на излъчване и нива на мощността, за защита на общественото здраве чрез ограничаване излагането на обществеността на въздействието на електромагнитните полета, за гарантиране на правилното функциониране на услугите чрез подходящо ниво на техническо качество на услугата, което да не изключва непременно възможността за използване на повече от една услуга на една и съща честота, за гарантиране на правилно съвместно използване на спектъра, по-специално когато неговото използване подлежи само на общи разрешения, за гарантиране на ефективното използване на спектъра или за изпълнение на цел от общ интерес в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ .

ê 2009/140/ЕО съображениеs 36 and 37 (адаптиран)

(109)Ползвателите на спектъра следва също така да могат свободно да избират услугите, които желаят да предлагат в радиочестотния спектър, при спазване на преходни мерки за зачитане на придобити по-рано права. От друга страна, следва да бъдат разрешени мерки, когато са необходими и пропорционални, като тези мерки следва да изискват предоставянето на конкретна услуга за постигане на ясно определени цели от общ интерес, като безопасността на живота, необходимостта да се насърчава социалното, регионално и териториално сближаване или избягване на неефикасното използване на радиочестотния спектър. Тези цели следва да включват насърчаването на културно и езиково многообразие и медиен плурализъм, определени от държавите -членки в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ. Освен в случаите, необходими за защита безопасността на живота или, по изключение, за изпълнение на други цели от общ интерес, както те са определени от държавите -членки в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ, изключенията не следва да водят до изключително използване само за определени услуги, а по-скоро да дават приоритет, така че в същата честотна лента да може съвместно да съществуват други услуги или технологии, доколкото това е възможно. Държавите -членки са компетентни да определят обхвата и характера на всяко изключение, свързано с насърчаването на културното и езиково многообразие и медийния плурализъм.

ê 2009/140/ЕО съображение 38

(110)Тъй като разпределянето на спектър за конкретни технологии или услуги е изключение от принципите на неутралност по отношение на технологиите и услугите и намалява свободата на избор на предлагана услуга или използвана технология, всяко предложение за такова разпределяне следва да е прозрачно и да подлежи на обществена консултация.

ò нов

(111)В изключителни случаи, когато държавите членки решат да ограничат свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги по съображения за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, те следва да обяснят тези съображения.

ê 2009/140/ЕО съображение 31

ð нов

(112)Радиочестотите ð Радиочестотният спектър ï следва да се управляват така, че да се гарантира избягване на вредни смущения. Поради това, тази основна концепция за вредни смущения следва да се определи точно, за да се гарантира, че регулаторната намеса е ограничена до степента, необходима за предотвратяване на такива смущения, ð като се вземе предвид и необходимостта в мрежовите съоръжения и крайните устройства да се прилагат устойчиви технологии за приемане на сигнали. Транспортът има значителен презграничен елемент и цифровизацията му поставя предизвикателства. Превозните средства (метро, автобуси, леки автомобили, камиони, влакове и др.) стават все по-автономни и свързани. В единния пазар на ЕС превозните средства по-лесно пътуват отвъд националните граници. Надеждните комуникации и избягването на вредни смущения са от съществено значение за безопасност и добро функциониране на превозните средства и техните бордови съобщителни системи. ï .

ò нов

(113)Поради нарастващото търсене на радиочестотен спектър и новите разнообразни приложения и технологии, които изискват по-голяма гъвкавост в достъпа до него и използването му, държавите членки следва да насърчават споделеното използване на спектъра, като определят най-подходящите режими на разрешение за всеки сценарий и въвеждат подходящи и прозрачни правила и условия за това. Споделеното ползване на спектър осигурява неговото все по-ефективно и ефикасно използване, като позволява на няколко независими ползватели или устройства достъп до същата честотна лента при различни правни режими, за да се осигурят допълнителни ресурси, да се повиши ефективността на използване и да се улесни достъпът до радиочестотен спектър за нови ползватели. Споделеното ползване може да се основава на общи разрешения или освободено от лиценз ползване, което при определени условия на споделяне позволява на няколко ползватели да имат достъп и да ползват същия спектър в различни географски райони или в различни моменти от време. То може да се основава и на индидивуални права за ползване съгласно договорености като лицензиран споделен достъп, при който всички ползватели (съществуващ ползвател и нови ползватели) се споразумяват за условията на споделения достъп, под надзора на компетентните органи, по такъв начин, че да се осигури минимално гарантирано качество на предаване на радиосигнали. Когато позволяват споделено ползване при различни режими на разрешение, държавите членки следва да не определят твърде различаващи се срокове за такова ползване съгласно различните режими на разрешение.

(114)За да се гарантира предвидимостта и да се съхранят правната сигурност и стабилността на инвестициите, държавите членки следва да определят предварително подходящи критерии за оценяване на съответствието с целта за ефективно използване на радиочестотния сектор от притежателите на права при изпълнението на условията, с които са обвързани индивидуалните права за ползване и общите разрешения. Заинтересованите страни следва да участват в определянето на такива условия и да бъдат информирани по прозрачен начин относно това как ще се оценява изпълнението на задълженията им.

(115)Предвид значението на техническите иновации, държавите членки следва да могат да предоставят права на ползване на радиочестотен спектър с експериментални цели, в зависимост от конкретните ограничения и условия, оправдани единствено от експерименталното естество на такива права.

(116)Споделянето на мрежова инфраструктура, а в някои случаи и споделянето на радиочестотен спектър, може да позволи по-ефикасно и ефективно използване на спектъра и да гарантира бързото разгръщане на мрежите, особено в по-рядко населените райони. Когато определят условията, с които се обвързват правата на ползване на радиочестотен спектър, компетентните органи следва да вземат предвид и разрешаването на форми на споделяне или координация между предприятията с цел осигуряване на ефективно и ефикасно използване на спектъра или изпълнение на условията за покритие съгласно законовите приципи в областта на конкуренцията.

(117)Пазарните условия, броят и мащабът на участниците на пазара могат да се различават в отделните държави членки. Докато необходимостта и възможността за обвързване на правата на ползване на радиочестотен спектър с условия може да се определят от национални особености, които следва да се вземат надлежно предвид, условията за прилагането на такива задължения следва да се координират на ниво ЕС чрез мерки за изпълнение на Комисията, за да се гарантира съгласуван подход за преодоляването на сходни предизвикателства в целия ЕС.

ê 2002/20/ЕО съображениеs 12 and 13 (адаптиран)

ð нов

(118)ð Изискванията за неутралност на услугите и технологиите при предоставянето на права на ползване заедно с възможностите за прехвърляне на права между предприятията са в основата на свободата на предоставяне на електронни съобщителни услуги на обществеността и начините за постигането ѝ и подпомагат осъществяването на цели от общ интерес. ï Настоящата директива не накърнява предоставянето на радиочестоти ð радиочестотен спектър ï , било то пряко на доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и на юридически лица, които използват тези мрежи и услуги. Такива лица могат да бъдат доставчици на радио и телевизионно съдържание. Без да зазасяга специфичните критерии и процедури, приети от държавите-членки за предоставяне на права за използване на радиочестоти на доставчици на радио и телевизионно съдържание, с оглед на целите от общ интерес в съответствие с правото на Общността, процедурата за присвояване на радиочестоти във всички случаи следва да бъде обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална. В съответствие с практиката на Съда на Европейските общности, всички национални ограничения на правата, гарантирани от член 49 от Договора, следва да бъдат обективно обосновани и пропорционални и да не надхвърлят необходимото за постигане на целите от общ интерес, определени от държавите-членки в съответствие със законодателството на Общността. Отговорността за спазването на условията, свързани с правото за използване на радиочестоти и съответните условия, свързани с общото разрешение, във всички случаи следва да се поеме от предприятието, на което е предоставено правото на ползване на радиочестотите ð радиочестотен спектър ï . ð Някои от условията, наложени на излъчващите оператори за доставянето на аудиовизуални медийни услуги, може да изискват прилагането на конкретни критерии и процедури за предоставяне на права на ползване на радиочестотен спектър, за да се постигне конкретна цел от общ интерес, определена от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. ï Ö Процедурата за предоставяне на такова право обаче при всички случаи следва да бъде обективна, прозрачна, недискриминационна и пропорционална. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз изисква националните ограничения върху правата, гарантирани по силата на член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да бъдат обективно обосновани и пропорционални и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Õ ð Освен това, радиочестотният спектър, предоставен без провеждане на открита процедура, не следва да се използва за други цели освен за целта от общ интерес, за която е бил предоставен. В такива случаи на заинтересованите страни следва да се даде възможност да представят забележки в разумен срок. ï Като част от процедурата за подаване на молби за предоставяне на правао за използване на радиочестоти, държавите -членки могат Ö следва Õ да проверяват дали кандидатът ще бъде в състояние да спазва свързаните с тези права условия. ð Посочените условия следва да бъдат отразени в критерии за допустимост, определени по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди стартирането на каквато и да било състезателна процедура за подбор. ï За тази целта Ö на прилагането на критериите Õ от кандидатите може да се изисква да предоставят необходимата информация, за да потвърдят способността си да спазват тези условия. Когато не е предоставена такава информация, молбата за предоставяне на право на използване на радиочестоти може да бъде отхвърлена.

ò нов

(119)Държавите членки следва да налагат проверката, преди предоставянето на право, само на елементи, които заявителят може логично да докаже, полагайки обичайно дължима грижа, като взема предвид голямата обществена и пазарна стойност на радиочестотния спектър като оскъден публичен ресурс. Това не ограничава възможността за последваща проверка на изпълнението на критериите за допустимост, например посредством основни показатели, когато критериите не могат да бъдат изпълнени на първоначалния етап. За да запазят ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър, държавите членки следва да не предоставят права, когато след преглед установят, че заявителят не е в състояние да изпълни условията, без това да засяга възможността за улесняване на ограничено във времето експериментално ползване. Достатъчно дългият срок на разрешенията за използване на радиочестотен спектър следва да увеличи инвестиционната предвидимост, да допринесе за по-бързо разгръщане на мрежите и по-добри услуги, както и за стабилност, която да подкрепя търговията и отдаването под наем на радиочестотен спектър. Освен ако ползването на спектър не е предоставено безсрочно, този срок следва както да е съобразен поставените цели, така и да бъде достатъчен, за да осигури възвръщаемост на направените инвестиции. По-дългият срок може да гарантира предвидимост на инвестициите, но мерките за гарантиране на ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, като например правомощията на компетентния орган да изменя или оттегля права на ползване в случай на неспазване на условията, с които са обвързани те, или улесняването на търгуването с радиочестотен спектър и отдаването му под наем, ще послужат за предотвратяване на неправомерно натрупване на радиочестотен спектър и ще подпомогнат по-голямата гъвкавост в разпределянето на ресурсите на спектъра. По-широкото използване на годишни такси е също начин за осигуряване на постоянна оценка на използването на спектъра от притежателя на правото.

(120)Когато решават дали да подновят вече предоставени права на ползване на радиочестотен спектър, компетентните органи следва да вземат предвид степента, в която такова подновяване ще подпомогне постигането на целите на регулаторната рамка и други цели съгласно националното законодателство или законодателството на Съюза. Всяко такова решение следва да бъде предмет на открита, недискриминационна и прозрачна процедура въз основа на преглед на изпълнението на условията, с които е обвързано съответното право на ползване. Когато оценяват необходимостта от удължаване на права на ползване, държавите членки следва да претеглят конкурентното въздействие на удължаването на вече предоставени права спрямо насърчаването на по-ефикасното експлоатиране или иновативните начини на ползване, които могат да произтекат от отварянето на радиочестотната лента за нови ползватели. Компетентните органи могат да вземат решение по отношение на това, като позволят ограничено удължаване, за да предотвратят сериозни смущения във вече установеното използване. Решенията за удължаването на права, предоставени преди да започне прилагането на настоящата директива, следва да спазват всички вече приложими правила, но държавите членки следва да гарантират също така, че не нарушават целите на настоящата директива.

(121)При подновяването на съществуващи права на ползване, наред с оценката на необходимостта от подновяване, държавите членки следва да прегледат и свързаните с това такси, за да гарантират, че те продължават да стимулират оптималното ползване, като вземат предвид наред с другото етапа на развитие на пазара и технологиите. По съображения за правна сигурност е уместно всички актуализации на съществуващите такси да се основават на същите принципи, както прилаганите спрямо предоставянето на нови права за ползване.

(122)Ефективно управление на радиочестотния спектър може да се осигури, като се улесни трайното ефикасно използване на вече разпределения спектър. За да се гарантира правна сигурност за притежателите на права, възможността за подновяване на права за ползване следва да се разглежда в подходящ срок преди изтичането на съответните права. В интереса на приемствеността в управлението на ресурсите, компетентните органи следва да могат да започнат такова разглеждане по собствена инициатива, както и в отговор на искане от притежателя на правото. Правото на ползване не може да бъде подновено против волята на неговия притежател.

ê 2009/140/ЕО съображение 39 (адаптиран)

ð нов

(123)ð Прехвърлянето на права за ползване на радиочестотен спектър може да бъде ефективно средство за увеличаване на ефикасността на неговото използване. ï С цел Ö В името на Õ гъвкавостта и ефикасността ð и с цел да се позволи определянето на стойността на спектъра от пазара ï националните регулаторни органи могат ð държавите членки следва по подразбиране ï да позволяват на ползвателите на радиочестотния спектър свободно да прехвърлят или отстъпват временно срещу заплащане на трети страни своите права на ползване ð на радиочестотен спектър ï ð по проста процедура и при спазване на условията, с които са обвързани такива права, както и на правилата за конкуренцията, под надзора на отговорните национални регулаторни органи  ï . Това би позволило пазарно оценяване на спектъра. С оглед на своите правомощия да гарантират ефективно използване на спектъра, ð За да улеснят такива прехвърляния или отдавания под наем, стига да са спазени мерките за хармонизиране, приети по силата на Решението за радиочестотния спектър, ï националните регулаторни органи ð държавите членки ï следва Ö също така Õ да предприемат действия, за да гарантират, че търговията не води до нарушаване на конкуренцията, когато остане неизползван спектър. ð да разглеждат искания за разделяне на права за ползване, както и за преглед на условията за ползване. ï

ò нов

(124)Мерките, взети конкретно за насърчаване на конкуренцията при предоставяне или подновяване на правата за ползване на радиочестотен спектър, следва да се определят от националните регулаторни органи, които имат необходимите икономически, технически и пазарни познания. Условията за разпределяне на спектър могат да въздействат върху конкурентната ситуация на пазарите за електронни съобщения и условията за навлизането в тях. Ограниченият достъп до спектър, особено когато спектърът е оскъден, може да създаде пречки пред навлизането или да възпрепятства инвестициите, разгръщането на мрежите, предлагането на нови услуги или приложения, иновациите и конкуренцията. Новите права на ползване, включително придобитите чрез прехвърляне или наемане, и въвеждането на нови гъвкави критерии за ползване на радиочестотния спектър могат също да окажат влияние върху съществуващата конкуренция. Когато се прилагат неуместно, някои правила за насърчаване на конкуренцията могат да имат други последици, например таваните за спектъра и запазването на спектър могат да създадат изкуствен недостиг, задълженията за достъп на едро могат ненужно да ограничат бизнес моделите, когато не е налице пазарна мощ, а ограниченията в прехвърлянията могат да възпрепятстват развитието на вторични пазари. Поради това е необходима съгласувана и обективна проверка на въздействията върху конкуренцията на такива условия, която следва да се прилага последователно. Поради това използването на такива мерки следва да се основава на изчерпателна и обективна оценка на пазара и условията на конкуренция в него от страна на националните регулаторни органи

(125)Приемането въз основа на становищата на RSPG на общ срок за разрешаване на използването на радиочестотна лента, хармонизирана по силата на Решението за радиочестотния спектър, може да бъде необходимо за избягване на презграничните смущения и благотворно за извличане на всички ползи от свързаните с него технически мерки за хармонизиране на пазарите на оборудване и за изграждането на електронни съобщителни мрежи и услуги с много голям капацитет.

ê 2002/20/ЕО съображения 21 и 22 (адаптиран)

ð нов

(126)Когато търсенето на радиочестоти Ö лента от радиочестотния спектър Õ в определен обхват надхвърля тяхното Ö нейното Õ наличие, ð в резултат на което държавата членка стигне до заключението, че правата за ползване на радиочестотен спектър трябва да бъдат ограничени, ï следва да бъдат прилагани подходящи и прозрачни процедури за присвояване Ö предоставяне Õ на честотите Ö такива права, Õ с оглед Ö за Õ да се избегне дискриминация и да се оптимизиране на използването на ограничените ресурси. ð Това ограничаване следва да е оправдано, пропорционално и основано на изчерпателна оценка на пазарните условия, да отчита цялостните предимства за ползвателите и целите за националния и вътрешния пазар. Целите в основата на всяка процедура за ограничаване следва да бъдат предварително ясно определени. Когато обсъждат най-подходящата процедура за подбор и в съответствие с координационните мерки на ниво ЕС, държавите членки следва своевременно и по прозрачен начин да се консултират с всички заинтересовани страни относно обосновката, целите и условията на процедурата. ï Държавите -членки могат да използват, inter alia, процедури за състезателен или сравнителен подбор при предоставянето на радиочестоти ð радиочестотен спектър ï ,както и Ö или Õ на номера с изключителна икономическа стойност. При прилагането на такива схеми, националните регулаторни органивласти следва да отчитат разпоредбите на член 8 ð целите на настоящата директива ï . ð Ако държава членка е на мнение, че в дадена радиочестотна лента могат да се предложат повече права, тя следва да започне процедура за предоставянето им. ï

ê 2002/20/ЕО съображение 23

При определянето на критерии за конкурсни или сравнителни процедури за подбор, националните регулаторни власти следва да гарантират, че са изпълнени целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“). Следователно няма да противоречи на разпоредбите на настоящата директива, ако прилагането на обективни, не дискриминационни и пропорционални критерии за подбор, с оглед на насърчаването на конкуренцията, води до изключване на определени предприятия от конкурсна или сравнителна процедура за подбор за определена радиочестота. Дадена държава членка може да установи,че в определена радиочестотна лента могат да се предоставят още права. В такъв случай държавата членка следва да започне процес на предоставяне на такива права.

ò нов

(127)Огромният растеж в търсенето на радиочестотен спектър и в търсенето от страна на крайните ползватели на безжичен широколентов капацитет поражда нуждата от алтернативни, взаимно допълващи се, ефективни по отношение на спектъра и ефикасни решения, включително системи за безжичен достъп с ниска мощност и малък обхват, като локални мрежи с достъп чрез радиовръзка (RLAN) и мрежи от малогабаритни клетъчни точки за достъп с малка мощност. Такива допълващи се системи за безжичен достъп , особено публично достъпните RLAN точки за достъп, увеличават възможностите за достъп до интернет на крайните ползватели и намаляват мобилния трафик за мобилните оператори. RLAN използват хармонизиран радиочестотен спектър, без за тях да се изисква индивидуално разрешение или право за ползване на радиочестотен спектър. Повечето RLAN точки за достъп понастоящем се използват от частни лица като местно безжично разширение на техните фиксирани широколентови връзки. В рамките на собствения си абонамент за интернет крайните ползватели не следва да бъдат възпрепятствани да споделят достъпа до своите RLAN с други ползватели, така че да се увеличи броят на наличните точки за достъп, особено в гъстонаселени райони, максимално да нарасне капацитетът за безжично предаване на данни чрез повторно използване на радиочестотен спектър и да се създаде икономически изгодна допълваща безжична широколентова инфраструктура, достъпна за други ползватели. Поради това следва да се премахнат също ненужните ограничения пред въвеждането и взаимното свързване на RLAN точки за достъп. Публичните органи или публичните доставчици на услуги, които използват RLAN в своите помещения за собствения си персонал, посетители или клиенти — например за да улеснят достъпа до услугите на електронното правителство или за информация относно обществения транспорт или управлението на движението по пътищата, могат също така да предоставят достъп до такива точки за достъп за общо ползване от гражданите като допълнителна услуга към предлаганите от тях в тези помещения обществени услуги, доколкото това се допуска от правилата за конкуренцията и възлагането на обществени поръчки. Освен това, от доставчика на такъв местен достъп до електронни съобщителни мрежи в или около частен имот или ограничена публична зона на нетърговска основа или като допълнителна услуга към услуга, която не зависи от такъв достъп (например RLAN точки за достъп, предоставени на клиенти на други търговски дейности или на широката общественост в съответната зона), може да се изисква да спазва общите разрешения за права за използване на радиочестотен спектър, но не и да му се налагат каквито и да било условия или изисквания, с които са обвързани общите разрешения, приложими към доставчици на публични съобщителни мрежи или услуги, нито задължения във връзка с крайните ползватели или взаимосвързаността. Такива доставчици обаче следва да спазват правилата за отговорността, посочени в член 12 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия 58 . Появяват се нови технологии, например LiFi, които ще допълнят настоящите възможности за използване на спектъра на RLAN и безжичните оптични точки за достъп с точки за достъп на базата на светлина във видимия спектър и ще доведат до хибридни локални мрежи, които позволяват оптична безжична връзка.

(128)Тъй като точките за безжичен достъп с ниска мощност и малък обхват са много малки и използват неголямо оборудване, подобно на това на домашните RLAN рутери, и предвид положителното им въздействие върху използването на спектъра и развитието на безжичните комуникации, техническите им характеристики, като например изходната мощност, следва да се определят на нивото на Съюза по подходящ начин за локално внедряване, а използването им следва да бъде предмет само на общи разрешения, с изключение на RLAN, за които не следва да се изисква друго разрешение освен необходимото за използване на радиочестотния спектър, а всички допълнителни ограничения по силата на отделни разрешения за проектиране или други разрешения следва да се сведат до минимум.

ê 2002/19/ЕО съображение 1 (адаптиран)

(129)Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)  59 определя целите на регулаторната рамка, която обхваща електронните съобщителни мрежи и услуги в Общността, включително фиксираните мобилни далекосъобщителни мрежи, кабелните телевизионни мрежи, мрежите за наземно радио- и телевизионно разпръскване, сателитните мрежи и мрежите в Интернет, независимо от това дали се използват за предаване на глас, факс, данни или изображения. Мрежите могат да бъдат лицензирани от държавите-членки в съответствие с Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно лицензирането на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за лицензирането) 60  или в съответствие с предишни регулаторни мерки. Разпоредбите на настоящата директива Ö по отношение на достъпа и взаимосвързаността Õ се прилагат към мрежите, които се използват за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. Директивата обхваща достъпа и договореностите за взаимосвързаност между доставчиците на услуги. Частните мрежи нямат задължения Ö за достъп или взаимосвързаност Õ по настоящата директива, освен ако се възползват от достъпа до обществени мрежи и по такъв начин попаднат в обхвата на разпоредбите, които са приети от държавите -членки.

ê 2002/19/ЕО съображение 2

Общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги не обхваща услугите, които предоставят съдържание, като например предложенията за продажба на пакет звуково или телевизионно съдържание за радио- или телевизионно разпръскване.

ê 2002/19/ЕО съображение 3 (адаптиран)

(130)Понятието „достъп“ се употребява с различни значения и следователно е необходимо да се определи точно неговата употреба в настоящата директива, без да се нарушава вложеният в него смисъл в други актове на Общността Ö Съюза Õ . Операторите могат да бъдат собственици на мрежата или инфраструктурата или наематели на цялата мрежа или съоръженияинфраструктура, или на част от тях.

ê 2002/19/ЕО съображение 5

ð нов

(131)В една отворена и конкурентна пазарна среда не бива да съществуват ограничения за предприятията в договарянето на достъп и взаимосвързаност между тях, особено за трансграничните им договорености в съответствие с правилата на конкуренцията по Договора. В контекста на постигането на по-ефективен и действително общоевропейски пазар с ефективна конкуренция и на по-широк избор и конкурентни услуги за потребителите ð крайните ползватели ï предприятията, които получават молби за достъп или взаимосвързаност ð от други предприятия, които подлежат на изискването за общо разрешение, за да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги на населението ï по принцип следва да сключват такива споразумения на търговска основа и да водят преговорите добросъвестно.

ê 2002/19/ЕО съображение 6

ð нов

(132)На пазарите, където продължават да съществуват големи различия в преговорната сила на предприятията и където част от предприятията разчитат на предоставена от други инфраструктура за своите услуги, е подходящо да се създаде рамка, която да осигури ефективното функциониране на пазара. Националните регулаторни органи следва да притежават правомощия при провал на търговските преговори да осигурят адекватен достъп и взаимосвързаност и оперативна съвместимост на услугите в интерес на крайните потребители. По-конкретно те могат да осигурят свързаноствръзка от край до край, като налагат пропорционални задължения върху предприятията, които ð подлежат на изискването за общо разрешение и които ï контролират достъпа до крайните ползвателипотребители. Контролът върху средствата за достъп може да предполага собственост или контрол на физическата връзка с крайния потребител (фиксирана или мобилнаен) и/или способност за промяна на националния номер или националните номера, необходими за достъп до крайната точка на мрежата на крайния потребител. Това се случва, например, ако мрежовите оператори неоснователно ограничават избора на крайните потребители във връзка с достъпа до порталите и услугите в иИнтернет.

ò нов

(133)Предвид принципа за липса на дискриминация националните регулаторни органи следва да гарантират, че всички оператори, независимо от размера им и техния бизнес модел, независимо дали вертикално интегрирани или разделени, могат да се свързват взаимно при разумни условия, с цел да доставят свързаност от край до край и достъп до глобалната мрежа.

ê 2002/19/ЕО съображение 7

(134)Националните нормативни или административни мерки, които обвързват условията и реда за достъп или взаимосвързаност с дейността на страната, която се стреми към взаимосвързаност, и по-конкретно с размера на нейните инвестиции в мрежовата инфраструктура, а не със самата връзка или предоставените услуги за достъп, могат до доведат до изкривявания на пазара и следователно могат да се окажат несъвместими с правилата за защита на конкуренцията.

ê 2002/19/ЕО съображение 8

ð нов

(135)Мрежовите оператори, които контролират достъпа до собствените си клиенти, упражняват този контрол на основата на уникални номера или адреси от публикуван номерационен или адресен обхват. Останалите мрежови оператори трябва да могат да осигуряват пренос към тези клиенти и затова трябва да имат възможност да се свързват помежду си пряко или косвено. Следователно следва да се поддържат съществуващите ð е уместно да се установят ï права и задължения при договарянето на взаимосвързаността. Също така е подходящо да се поддържат вече установените задължения, предвидени в Директива 95/47/ЕО, които изискват изцяло цифровите електронни съобщителни мрежи, които се използват за разпространение на телевизионни услуги и са обществено достъпни, да могат да разпространяват широкоекранни телевизионни услуги и програми, така че потребителите да могат да получават програмите във формата, в който са излъчени.

ê 2002/19/ЕО съображение 9

(136)Оперативната съвместимост е от полза за крайните потребители и е важна цел на настоящата регулаторна рамка. Насърчаването на оперативната съвместимост е една от целите на националните регулаторни органи в посочената рамка, която също така предвижда Комисията да обнародва списък от стандарти и/или спецификации за предоставянето на услуги, техническите интерфейси и/или мрежовите функции като основа за насърчаване на хармонизацията в електронните съобщения. Държавите -членки следва да насърчават използването на обнародваните стандарти и/или спецификации само до степента, която е необходима за осигуряване на оперативна съвместимост на услугите и за подобряване на свободата на избор за ползвателитепотребителите.

ò нов

(137)Понастоящем както свързаността от край до край, така и достъпът до службите за спешно реагиране зависят от това дали крайният ползвател е приел междуличностна съобщителна услуга с номер. Бъдещото технологично развитие или засилената употреба на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера, може да доведат до липса на достатъчна оперативна съвместимост между съобщителните услуги. В резултат на това могат да възникнат значителни пречки пред навлизането на пазара или по-нататъшните иновации, които сериозно да застрашат както ефективната свързаност от край до край между крайните ползватели, така и ефективния достъп до службите за спешно реагиране.

(138)Ако възникнат такива проблеми във връзка с оперативната съвместимост, Комисията може да поиска доклад на ОЕРЕС, който да даде почиваща на факти оценка на пазарната ситуация на равнище ЕС и държави членки. На основата на доклада на ОЕРЕС и други налични данни, и като вземе предвид въздействията върху вътрешния пазар, Комисията следва да реши дали има нужда от регулаторна намеса от страна на националните регулаторни органи. Ако Комисията сметне, че е необходима намеса на националните регулаторни органи, тя може да приеме мерки за изпълнение, с които се определят естеството и обхватът на евентуалните регулаторни намеси на националните регулаторни органи, включително конкретни мерки за налагане на задължителното използване на стандарти или спецификации от всички или само от определени доставчици. Определение за термините „европейски стандарти“ и „международни стандарти“ се дава в член 2 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 61 . Вземайки предвид специфичните национални обстоятелства, националните регулаторни органи следва да преценят дали намесата е необходима и обоснована, за да гарантира свързаност от край до край или достъп до службите за спешно реагиране, и ако това е така, да наложи пропорционални задължения съгласно мерките за изпълнение на Комисията.

(139)В случаи, когато предприятия са лишени от осъществими алтернативи за недублирани активи до първата разпределителна точка, националните регулаторни органи следва да имат правомощия да налагат на всички оператори задължения за предоставяне на достъп, без да се засяга тяхната пазарна сила. В това отношение националните регулаторни органи следва да вземат предвид всички технически и икономически препятствия пред бъдещото дублиране на мрежите. Самият факт, че съществува повече от една такава инфраструктура, не следва да се тълкува като доказателство, че нейните активи се дублират. Първата разпределителна точка следва да се определи чрез позоваване на обективни критерии.

(140)Може да е обосновано да се разшири обхватът на задълженията за предоставяне на достъп и отвъд първата точка на концентрация в райони с ниска гъстота на населението, като тези задължения се ограничат до точки, които са възможно най-близо до крайните ползватели, стига да е доказано, че дублирането отвъд тази първа точка на концентрация би било невъзможно.

(141)В такива случаи, за да се спази принципът на пропорционалност, може да бъде уместно националните регулаторни органи да изключат определени категории собственици или предприятия, или и двете, от задължения отвъд първата разпределителна точка с основанието, че съществува риск задължението за предоставяне на достъп, което не се базира на значителна пазарна сила, да застраши икономическите ползи от наскоро внедрените мрежови елементи. Структурно разделените предприятия следва да не бъдат задължавани да предоставят такъв достъп, ако предлагат ефективен алтернативен достъп до мрежа с много голям капацитет на търговска основа.

(142)Споделянето на пасивна или активна инфраструктура, използвана за доставката на безжични електронни съобщителни услуги, или съвместното разгръщане на такива инфраструктури в съответствие с принципите на законодателството за конкуренцията може да бъде особено полезно за увеличаване до максимум на свързаността с много голям капацитет в целия Съюз, особено в по-слабо населени райони, където дублирането не е практически приложимо и съществува риск крайните ползватели да бъдат лишени от такава свързаност. Националните регулаторни органи следва по изключение да могат да налагат такова споделяне или съвместно разгръщане, или ограничен до района достъп чрез роуминг в съответствие с правото на Съюза, ако докажат ползата от такова споделяне или достъп за преодоляването на значителни препятствия пред дублирането и на сериозни ограничения в свободата на избор на крайния ползвател или качеството на услугата, или и двете, или на териториалното покритие, и вземат предвид няколко елемента, по-специално необходимостта от поддържане на стимули за разгръщането на инфраструктурата.

ê 2009/140/ЕО съображение 65 (адаптиран)

(143)Въпреки, че при някои обстоятелства е уместно национален регулаторен орган да наложи задължения на оператори, които нямат значителна пазарна сила, за постигане на цели като свързаност от край до край или оперативна съвместимост на услуги, все пак е необходимо да се гарантира, че такива задължения се налагат в съответствие с регулаторната рамка на ЕС и по-специално нейните процедури за нотифициране.

ê 2002/19/ЕО съображение 10 (адаптиран)

ð нов

(144)Правилата за защита на конкуренцията сами по себе си могат да бъдат недостатъчни за осигуряване на културно разнообразие и плурализъм в медиите в областта на цифровата телевизия. Директива 95/47/ЕО определя първоначалната регулаторна рамка за зараждащата се цифрова телевизионна индустрия, която следва да се поддържа, включително по-специално задължението да се предоставя условен достъп при справедливи, разумни и недискриминационни условия, за да се гарантира наличието на голямо разнообразие от програми и услуги. Технологичните и пазарните промени налагат периодично преразглеждане на задълженията ð с цел предоставяне на условен достъп при справедливи, разумни и недискриминационни условия ï или от отделните държави -членки за техните национални пазари, или от Комисията за ОбщносттаÖ Съюза Õ , по-конкретно за да се провери дали е оправдано задълженията да се отнасят до новите портали, като например електронните програмни указатели (ЕПУ) и програмните интерфейси за създаване на приложения (ПИСП), доколкото това е необходимо за гарантиране на достъпност за крайните ползвателипотребители по отношение на определени цифрови разпръсквателни услуги. Държавите -членки могат да конкретизират цифровите разпръсквателни услуги, до които според тяхната преценка трябва да се осигури достъп на крайните ползвателипотребители чрез закони, правилници или административни средства.

ê 2002/19/ЕО съображение 11

(145)Държавите -членки могат също така да позволят на националните си регулаторни органи да преразглеждат задълженията във връзка с условния достъп до цифрови разпръсквателни услуги, за да направят оценка чрез анализ на пазара дали да оттеглят или променят условията за оператори с недостатъчна пазарна сила на съответния пазар. Оттеглянето или промяната не бива да се отразят неблагоприятно на достъпа на крайните ползвателипотребители до такива услуги или на перспективите за ефективна конкуренция.

ê 2002/19/ЕО съображение 12 (адаптиран)

За да се осигури приемственост със съществуващите договорености и да се избегне правния вакуум, е необходимо да се гарантира, че задълженията за достъп и взаимосвързаност, предвидени в членове 4, 6, 7, 8, 11, 12 и 14 от Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. относно взаимосвързаността в далекосъобщенията за осигуряване на универсална услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на отворени мрежи (ПОМ) 62 , задълженията за специален достъп, предвидени в член 16 от Директива 98/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 г. относно приложимостта на предоставянето на отворени мрежи към гласовата телефония и универсалната услуга за далекосъобщенията в конкурентна среда 63 и задълженията във връзка с предоставянето на преносни мощности с наети линии, предвидени в Директива 92/44/ЕИО на Съвета от 5 юни 1992 г. относно приложимостта на предоставянето на отворени мрежи към наети линии 64 първоначално се пренасят върху новата регулаторна рамка, но подлежат на незабавен преглед в светлината на преобладаващите пазарни условия. Прегледът следва да обхване и организациите, посочени в Регламент (ЕО) 2887/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно незащитения достъп до абонатните линии 65 .

ê 2002/19/ЕО съображение 13 (адаптиран)

Прегледът следва да се извърши чрез икономически анализ на пазара на основата на методологията на конкурентното право. Целта е непрекъснато да се намаляват предварителните отраслови правила успоредно с развитието на пазарната конкуренция. Процедурата обаче отчита временните проблеми на пазара, като например свързаните с международния роуминг, и възможността за възникването на нови затруднения в резултат на технологичното развитие, които могат да изискват предварително регулиране, например в областта на широколентови мрежи за достъп. Може да се окаже, че конкуренцията се развива с различни темпове в различните сегменти на пазара и в различните държави- членки, като националните регулаторни органи следва да могат да облекчават нормативните задължения на пазарите, където конкуренцията дава желаните резултати. За да се гарантира, че пазарните субекти в сходно положение се третират по сходен начин в различните държави-членки, Комисията следва да бъде в състояние да осигури хармонизирано прилагане на разпоредбите на настоящата директива. Националните регулаторни органи и национал- ните органи, на които е възложено изпълнението на конкурентното право, следва при необходимост да съгласуват действията си с оглед на прилагането на най- подходящите средства. Общността и нейните държави- членки са поели ангажименти за взаимосвързаност на далекосъобщителните мрежи в рамките на споразумението на Световната търговска организация за основните далекосъобщения и тези ангажименти трябва да се спазват.

ê 2002/19/ЕО съображение 14 (адаптиран)

Директива 97/33/ЕО определя редица задължения за предприятията със значителна пазарна сила, а именно прозрачност, недопускане на дискриминация, отделна счетоводна отчетност, достъп и ценови контрол, включително ориентация към себестойността. Този набор от евентуални задължения следва да се запази, но да се определи като набор от максимални задължения на предприятията, за да се избегне свръхрегулирането. По изключение и с оглед на спазването на международните ангажименти или правото на Общността може да се окаже подходящо да се наложат задължения за достъп или взаимосвързаност върху всички пазарни субекти, какъвто е в момента случаят със системите за условен достъп до цифрови телевизионни услуги.

ê 2002/21/ЕО съображение 25 (адаптиран)

ð нов

(146)Съществува необходимост от поемане на ex ante задължения в някои случаи с цел да гарантира развитието на конкурентен пазар, ð чиито условия благоприятстват изграждането и въвеждането на свързаност с много голям капацитет и максималното увеличаване на ползите за крайните ползватели ï . Определението за значително влияние на пазара в Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. относно взаимното свързване в далекосъобщенията с цел осигуряването на универсалната услуга и интероперативността посредством прилагането на принципите на предоставяне на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) 66 , се оказва ефективно в началните етапи на отварянето на пазара като праг за определянето на задълженията ex ante, но сега има нужда да бъде адаптиран, за да съответства на по-сложни и динамични пазари. По тази причина определението, използвано в настоящата директива, е равностойно на понятието за господство както е определено от съдебната практика на Съда и на Първоинстанционния съд на Европейските общности.

ê 2002/21/ЕО съображение 26

(147)За две или повече предприятия може да бъде установено, че имат съвместно доминиращо положение, не само когато между тях съществуват структурни или други връзки, но и когато структурата на съответния пазар води до координирани резултати, това означава, че насърчава паралелно или съгласувано антиконкурентно поведение на пазара.

ê 2002/21/ЕО съображение 27 (адаптиран)

ð нов

(148)Съществено е, че ex ante регулаторни задължения следва да бъдат налагани само ð на пазар на едро ï , когато не съществува ефективна конкуренция, т. е. на пазари, където има едно или повече предприятия със значително влияние на пазара, ð с цел да се осигури устойчива конкуренция на свързания пазар на дребно, ï и където средствата в националното законодателство и правото на Общността Ö Съюза Õ за конкуренцията не са в състояние да решат проблема. Необходимо е следователно Комисията да състави насоки на ниво на Общността Ö Съюза Õ за националните регулаторни органивласти в съответствие с принципите на правото на конкуренцията, които да бъдат следвани при оценката за наличието на ефективна конкуренция на даден пазар и при оценката на значителна пазарна сила. Националните регулаторни органивласти следва да анализират дали даден продукт или услуга е ефективно конкурентен в дадена географска зона, която може да бъде част или цялата територия на въпросната държава-членка или съседни части от териториите на разглеждани заедно държави -членки. Анализ за наличието на ефективна конкуренция следва да включва анализ на това дали пазарът е конкурентен в перспектива и следователно дали липсата на ефикасна конкуренция е трайна. Тези насоки трябва Ö следва Õ да включват и въпроса за нововъзникващите пазари, където фактически пазарният лидер е вероятно да има значителен дял на пазара, но следва да не бъде обект на неуместни задължения. Комисията следва да преразглежда тези насоки редовно, ð особено при прегледи на действащото законодателство, като взема предвид натрупаната съдебна практика, икономическите модели и действителния пазарен опит и с оглед ï за да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващ се пазар. Националните регулаторни органивласти трябвае необходимо да си сътрудничат помежду си, когато съответният пазар е транснационален.

ê 2002/21/ЕО съображение 28 (адаптиран)

(149)При определянето на това дали дадено предприятие има значително влияние на пазара, националните регулаторни органивласти следва да действат в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ и да вземат предвид, до максимална степен, насоките на Комисията Ö за анализ на пазара и оценка на значителната пазарна сила Õ .

ò нов

(150)Националните регулаторни органи следва да определят съответните географски пазари на територията си, като вземат предвид в максимална степен препоръката на Комисията относно съответните пазари на продукти и услуги, приета съгласно настоящата директива, и като отчитат националните и местни обстоятелства. Поради това националните регулаторни органи следва най-малкото да анализират пазарите, обхванати от препоръката, включително тези, които са изброени, но вече не се регулират на тяхна територия въз основа на предходни пазарни анализи, или други пазари, ако имат достатъчно основания да смятат, че предвидените в настоящата директива три критерия може да са удовлетворени.

(151)Могат да бъдат определяни транснационални пазари, когато това е оправдано от определението за географски пазар, като се отчитат факторите от страна на търсенето и на предлагането съгласно принципите на законодателството за конкуренцията. ОЕРЕС е най-подходящият орган, който да извършва такива анализи, като се ползва от задълбочения колективен опит на националните регулаторни органи при определянето на пазарите на национално ниво. Ако са определени транснационални пазари, за които се изисква регулаторна намеса, засегнатите национални регулаторни органи следва да си сътрудничат в намирането на подходящи регулаторни мерки, включително и в процеса на уведомяване на Комисията. Те могат да си сътрудничат по същия начин и когато не са определени транснационални пазари, но пазарните условия на техните територии са достатъчно хомогенни, за да имат полза от координиран регулаторен подход, като например по отношение на разходите, пазарните структури или операторите, или по отношение на транснационалното или подобно търсене от страна на крайните ползватели.

(152)При някои обстоятелства географските пазари се определят като национални или поднационални, например поради националния или местен характер на разгръщането на мрежата, който определя границите на потенциалната пазарна сила на предприятията по отношение на доставките на едро, но все пак има значително транснационално търсене от една или повече категории крайни ползватели. Това може да се наблюдава особено при търсене от стопански оператори, които осъществяват дейност в множество обекти в различни държави членки. Ако това транснационално търсене не се удовлетворява достатъчно от доставчиците, например ако те са разпокъсани по националните граници или на местно равнище, възниква потенциална пазарна пречка. Поради това ОЕРЕС следва да бъде оправомощен да предоставя насоки на националните регулаторни органи относно общи регулаторни подходи, за да се гарантира, че транснационалното търсене ще бъде подходящо удовлетворено, позволявайки постигането на ефикасност и икономии от мащаб независимо от разпокъсаното предлагане. Насоките на ОЕРЕС следва да подпомагат избора на националните регулаторни органи за постигане на целта за вътрешен пазар чрез налагането на регулаторни задължения на операторите със значителна пазарна сила на национално равнище.

(153)Ако националните регулаторни органи не са прилагали общия подход, препоръчан от ОЕРЕС за удовлетворяване на установеното транснационално търсене, в резултат на което това търсене от страна на крайни ползватели не е ефективно удовлетворено, и възникнат пречки пред вътрешния пазар, които е можело да бъдат избегнати, може да се наложи хармонизиране на техническите спецификации на продуктите за достъп на едро с цел удовлетворяване на дадено транснационално търсене, като се вземат предвид указанията на ОЕРЕС.

(154)Целта на всяка ex ante регулаторна намеса е в крайна сметка да доведе до ползи за крайните потребители от гледна точка на цената, качеството и избора, като направи пазарите на дребно реално и устойчиво конкурентоспособни. Има вероятност националните регулаторни органи постепенно да установят, че много пазари на дребно са конкурентоспособнии дори при липсата на регулиране на предлагането на едро, особено като се вземат предвид очакваните подобрения в иновациите и конкуренцията.

(155)За националните регулаторни органи отправна точка за определянето на пазари на едро, поддаващи се на ex ante регулиране, е анализът на съответните пазари на дребно. Анализът на ефективната конкуренция на ниво търговия на дребно и търговия на едро се провежда в дългосрочна перспектива за определен период от време и се ръководи от законодателството за конкуренцията, включително съответната съдебна практика на Съда на ЕС, както е целесъобразно. Ако се стигне до заключението, че пазарите на дребно ще бъдат реално конкурентоспособни без ex ante регулиране на съответните пазари на едро, тогава националният регулаторен орган следва да направи заключението, че на съответното ниво на търговия на едро вече не е необходимо регулиране.

(156)По време на постепенния преход към нерегулирани пазари търговските споразумения между операторите постепенно ще стават все по-обичайни, и ако те са устойчиви и подобряват конкурентната динамика, могат да допринесат за заключението, че даден пазар на едро не изисква ex ante регулиране. Сходна логика може да се приложи и в обратния случай, към непредвидимата отмяна на търговски споразумения на нерегулирания пазар. При анализа на такива споразумения следва да се има предвид, че вероятността за регулиране може да мотивира собствениците на мрежи да започнат търговски преговори. Когато определят дали даден пазар изисква ex ante регулиране, националните регулаторни органи следва да отчетат в достатъчна степен въздействието на регулирането, наложено на съответните пазари, като се погрижат тези пазари да бъдат анализирани съгласувано и, доколкото е възможно, едновременно или максимално близо във времето.

(157)Когато оценяват дали регулирането на пазарите на едро може да реши проблеми на ниво пазари на дребно, националните регулаторни органи следва да имат предвид също така, че няколко пазара на едро може да осигуряват входящи продукти нагоре по веригата за конкретен пазар на дребно, както и обратното — един пазар на едро може да осигурява входящи продукти нагоре по веригата за редица пазари на дребно. Освен това конкурентната динамика на определен пазар може да се повлияе от пазари, които са прилежащи, но не се намират във вертикална връзка, какъвто може да бъде случаят например при някои пазари за фиксирани и мобилни услуги. Националните регулаторни органи следва да проведат тази оценка за всеки отделен пазар на едро, за който се планира регулиране, като започнат с корективни мерки за достъп до гражданска инфраструктура, тъй като подобни мерки обикновено насърчават по-устойчивата конкуренция, включително в инфраструктурата, и след това да анализират пазарите на едро, които се смятат за поддаващи се на ex ante регулиране, по степен на вероятна пригодност за решаване на установените проблеми в конкуренцията на пазарите на дребно. Когато решават каква специфична корективна мярка да бъде наложена, националните регулаторни органи следва да оценят нейната техническа изпълнимост и да проведат анализ на разходите и ползите, като вземат предвид степента ѝ на пригодност за решаване на установените проблеми в конкуренцията на пазарите на дребно. Националните регулаторни органи следва да разгледат последиците от налагането на всяка конкретна корективна мярка, която, ако е приложима само за определени мрежови топологии, може да разубеди предприятията да изграждат мрежи с много голям капацитет в интерес на крайните ползватели. На всеки етап от оценката, преди националният регулаторен орган да определи дали трябва да се налага допълнителна корективна мярка на оператора със значителна пазарна сила, той следва да се постарае да определи дали засегнатият пазар на дребно би бил действително конкурентоспособен предвид съответните търговски споразумения или други обстоятелства на пазара на едро, включително други видове регулиране, които вече са в сила, като например задължения за общ достъп до недублирани активи или задължения, наложени по силата на Директива 2014/61/ЕС, и предвид всяко друго регулиране, което вече се приема за уместно от националния регулаторен орган по отношение на оператор със значителна пазарна сила. Дори ако тези разлики не доведат до определянето на обособени географски пазари, те могат да оправдаят различния подход при избора на подходящи корективни мерки, налагани предвид различния интензитет на конкурентния натиск.

(158)Ex ante регулирането, наложено на ниво търговия на едро, което по принцип се счита за по-малка намеса от регулирането на пазара на дребно, се смята за достатъчно за преодоляване на потенциални проблеми на конкуренцията на свързаните пазари на дребно надолу по веригата. Напредъкът във функционирането на конкуренцията от въвеждането на регулаторната рамка за електронните съобщения се доказва от постепенното премахване на регулирането на пазарите на дребно в целия Съюз. Освен това, правилата, свързани с налагането на ex ante мерки на предприятия със значителна пазарна сила следва да се опростят и да станат по-предвидими, доколкото е възможно. Поради това следва да се отмени правомощието за налагане на ex ante регулаторен контрол на основата на значителна пазарна сила.

(159)Когато даден национален регулаторен орган отмени регулирането на пазара на едро, той следва да определи подходящ срок на предизвестие, за да осигури устойчив преход към нерегулиран пазар. При определянето на срока националният регулаторен орган следва да вземе предвид съществуващите споразумения между доставчиците на достъп и търсещите достъп, сключени на основата на наложените регулаторни задължения. По-специално, такива споразумения могат да осигурят договорна правна защита на търсещите достъп за определен период от време. Националният регулаторен орган следва също така да вземе предвид реалната възможност участниците на пазара да приемат предложения за достъп на едро на търговска основа или за съвместни инвестиции, които може да са налице на пазара, както и нуждата да се избегне продължителен период на възможен регулаторен арбитраж. В преходните разпоредби на националния регулаторен орган, следва да се вземат предвид степента и сроковете на регулаторния надзор на съществуващите споразумения, след като започне да тече срокът на предизвестие.

ê 2009/140/ЕО съображение 48

(160)За да се предостави сигурност на пазарните участници относно регулаторните условия, е необходим определен срок за прегледите на пазара. От значение е да се извършва редовен анализ на пазара, в рамките на разумен и подходящ срок. Срокът следва да отчита дали съответният пазар е бил подложен на анализ по-рано и дали е бил надлежно нотифициран. Ако национален регулаторен орган не извърши анализ на пазара в рамките на определения срок, това може да застраши вътрешния пазар, а нормалните процедури при нарушение могат да не породят желания ефект навреме. Като алтернатива съответният национален регулаторен орган следва да бъде в състояние да поиска от ОЕРЕС помощ за приключване на анализа на пазара. Например помощта би могла да бъде под формата на специална работна група от представители на други национални регулаторни органи.

ê 2009/140/ЕО съображение 49 (адаптиран)

(161)Поради високата степен на технологични иновации и силно динамичните пазари в сектора на електронните съобщения, е необходимо регулирането да бъде бързо адаптирано по координиран и хармонизиран начин на общностно равнището на Ö Съюза Õ , тъй като опитът показа, че различията сред националните регулаторни органи в прилагането на регулаторната рамка на ЕС могат да създадат бариера пред развитието на вътрешния пазар.

ò нов

(162)В интерес на по-голямата стабилност и предвидимост на регулаторните мерки обаче, максималният допустим период между анализите на пазара следва да се удължи от три на пет години, стига промените на пазара междувременно да не налагат нов анализ. За да се определи дали даден национален регулаторен орган е изпълнил задължението си да анализира пазарите и е уведомил за съответната проектомярка най-малко веднъж на всеки пет години, само нотификация, включваща нова оценка на определянето на пазара и значителната пазарна сила ще се счита за начало на нов петгодишен пазарен цикъл. Нотифицирането единствено на нови или изменени регулаторни мерки, наложени на основата на предишен непреразгледан анализ на пазара, няма да се счита за изпълнение на това задължение.

ê 2002/19/ЕО съображение 15

ð нов

(163)Налагането на конкретни задължения върху предприятия със значителна пазарна сила не изисква допълнителен анализ на пазара, а аргументи, че съответното задължение е подходящо и пропорционално по отношение на характера на възникналия проблем ð на съответния пазар и на свързания с него пазар на дребно ï .

ê 2009/140/ЕО съображение 56

ð нов

(164)При оценката на пропорционалността на задълженията и условията, които да бъдат наложени, националните регулаторни органи следва да вземат предвид различните конкурентни условия, съществуващи в различни райони в техните държави -членки, ð като обърнат особено внимание на резултатите от проучването на географското разгръщане, проведено съгласно настоящата директива ï .

ê 2009/140/ЕО съображение 57 (адаптиран)

(165)Когато Ö преценяват дали да Õ налагат мерки за ценови контрол Ö и под каква форма Õ , националните регулаторни органи следва да се стремят да позволят справедлива възвръщаемост за инвеститора за определен нов инвестиционен проект. По-специално, може да съществуват рискове, свързани с инвестиционни проекти, специфични за новите мрежи за достъп, които подкрепят продукти, чието търсене е несигурно в момента на извършване на инвестицията.

ò нов

(166)Прегледът на задълженията, наложени на оператори, чиято пазарна сила се счита за значителна в периода, обхванат от анализа на пазара, следва да позволи на националните регулаторни органи да вземат под внимание въздействието на новите промени върху условията на конкуренция, например на сключени нови доброволни споразумения между оператори, като споразумения за достъп или съвместни инвестиции, което ще осигури гъвкавостта, необходима особено в контекста на по-дългите регулаторни цикли. Сходна логика следва да се прилага и в случай на непредвидимо прекратяване на търговски споразумения. Ако е налице такова прекратяване в нерегулиран пазар, може да е необходим нов анализ на пазара.

ê 2002/19/ЕО съображение 16 (адаптиран)

(167)Прозрачността на реда и условията за достъп и взаимосвързаност, включително на цените, служи за ускоряване на преговорите, избягване на спорните въпроси и вдъхване на увереност в пазарните субекти, че услугата не се предоставя при дискриминационни условия. Откритостта и прозрачността на техническите интерфейси може да има особено значение при осигуряването на оперативна съвместимост. Когато налагат задължения за осигуряване на обществен достъп до информацията, националните регулаторни органи могат да конкретизират начина на предоставяне на такъв достъп, включително например вида на носителя (хартиен и/или електронен) и дали е безплатен, като се вземат предвид характерът и целта на съответната информация.

ò нов

(168)Предвид разнообразието от мрежови топологии и продукти за достъп, както и обстоятелствата на пазара от 2002 г. насам, целите на приложение II към Директива 2002/19/ЕО относно необвързания достъп до абонатните линии и продуктите за достъп за доставчиците на цифрови телевизионни и радиоуслуги могат да се постигнат по-добре и по по-гъвкав начин, като се осигурят насоки за минималните критерии за примерна оферта, които следва да се разработят и да се актуализират периодично от ОЕРЕС. Поради това приложение II към Директива 2002/19/ЕО следва да бъде премахнато.

ê 2002/19/ЕО съображение 17

(169)Принципът на забрана на дискриминация гарантира, че предприятията с пазарна сила не изкривяват конкуренцията, особено когато са вертикално интегрирани и предоставят услуги на предприятия, с които се конкурират на пазара надолу по веригата.

ò нов

(170)За да се преодолеят и предотвратят дискриминационни практики, несвързани с цените, най-сигурният начин за постигане на защита от дискриминация по принцип е еквивалентността на входовете (ЕВ). От друга страна, осигуряването на регулирани входове на едро на основата на ЕВ вероятно ще породи по-високи разходи за съответствие, отколкото другите форми на задълженията за недопускане на дискриминация. Тези по-високи разходи следва да се оценяват в сравнение с ползите от увеличената конкуренция надолу по веригата и значението на гаранциите за недопускане на дискриминация в ситуации, когато операторът със значителна пазарна сила не е обект на пряк контрол на цените. По-конкретно, националните регулаторни органи може да сметнат, че предоставянето на входове на едро чрез нови системи на основата на ЕВ е по-вероятно да създаде достатъчни нетни ползи и по този начин да бъде пропорционално, предвид сравнително по-ниските пределни разходи за съответствие, с които се гарантира, че новоизградените системи съответстват на ЕВ. От друга страна, националните регулаторни органи следва да преценят и евентуалните демотивиращи фактори пред изграждането на нови системи, свързани с постепенното актуализиране в случай, че първият вариант стане обект на по-строги регулаторни задължения. В държавите членки с по-голям брой оператори, които имат значителна пазарна сила, налагането на ЕВ на всеки от тях може да бъде непропорционално.

ê 2002/19/ЕО съображение 18

(171)Разделното счетоводствоОтделната счетоводна отчетност дава възможност за разкриване на вътрешните ценови трансфери и позволява на националните регулаторни органи да проверяват при необходимост спазването на задълженията за недопускане на дискриминация. В тази връзка Комисията публикува Препоръка 98/322/ЕО от 8 април 1998 г. относно взаимосвързаността на либерализирания далекосъобщителен пазар (част 2 — Отделна счетоводна отчетност и отчитане на себестойността)  67   2005/698/ЕО от 19 септември 2005 г. относно разделяне на отчетността и осчетоводяване на разходите.

ò нов

(172)Активите на пасивната инфраструктура, които могат да поддържат дадена електронна съобщителна мрежа, са от решаващо значение за успешното разгръщане на новите мрежи с много голям капацитет поради високите разходи за дублирането им и с използването им може да се реализират значителни икономии. Ето защо, в допълнение към правилата за физическата инфраструктура, определени в Директива 2014/61/ЕС, е необходима специална мярка за тези случаи, когато активите на пасивната инфраструктура са собственост на оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила. Когато тези активи са налице и могат да бъдат повторно използвани, положителното въздействие на постигането на действителен достъп до тях при разгръщането на конкурентни инфраструктури е много голямо и поради това е необходимо да се гарантира, че достъпът до такива активи може да се използва като самостоятелна корективна мярка за подобряване на конкурентната динамика и разгръщането във всеки пазар надолу по веригата, която може да се разгледа преди да се оцени необходимостта от налагане на други евентуални корективни мерки, а не само като допълнителна мярка за други продукти или услуги на едро или като мярка, ограничена до предприятията, които се възползват от такива продукти или услуги на едро. Националните регулаторни органи следва да оценяват заварените повторно използваеми активи на пасивната инфраструктура на основата на регулаторната счетоводна стойност, без натрупаната амортизация към момента на изчисляването и индексирана с подходящ ценови индекс, например индекса на цените на дребно, като изключват активите, напълно амортизирани през период от не по-малко от 40 години, които все още се използват.

ê 2009/140/ЕО съображение 55 (адаптиран)

ð нов

(173)Когато налагат задължения за достъпа до нови и усъвършенствани инфраструктури, националните регулаторни органи следва да гарантират, че условията за достъп отразяват обстоятелствата, които стоят зад решението за инвестиране, като вземат предвид наред с другото разходите за изграждане, очаквания темп на възприемане на новите продукти и услуги и очакваните равнища на цени на дребно. Освен това националните регулаторни органи, за да могат да гарантират сигурност на инвеститорите за целите на планирането, следва да могат да определят, ако е приложимо, реда и условията за достъп, които да остават съгласувани в продължение на определени подходящи периоди на преглед на пазара. ð Ако се сметне за уместно налагането на ценови контрол, ï тТези ред и условия може да включват договорености относно ценообразуването, които зависят от обемите или от продължителността на договора в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ и при условие че нямат дискриминационен ефект. Всички наложени условия за достъп следва да зачитат необходимостта от съхраняване на ефективната конкуренция в услугите за потребителите и предприятията.

ê 2002/19/ЕО съображение 19

(174)Изискването за достъп до мрежовата инфраструктура може да се обоснове като средство за засилване на конкуренцията, но националните регулаторни органи следва да уравновесят правата на собствениците на инфраструктурата да я използват за собствена облага и правата на останалите доставчици на услуги да получат достъп до съоръжениятаинфраструктурата, която има първостепенно значение за предоставянето на конкурентни услуги.

ò нов

(175)В географски райони, където в перспектива може да се очакват две мрежи за достъп, е по-вероятно крайните потребители да имат полза от подобрения в качеството чрез конкуренция на основата на инфраструктурата, отколкото в райони, където съществува само една мрежа. Адекватността на конкуренцията по други параметри, например цена и избор, вероятно ще зависи от националните и местните обстоятелства, свързани с конкуренцията. Когато поне един от мрежовите оператори предлага достъп на едро нa заинтересовани предприятия при разумни търговски условия, което позволява устойчива конкуренция на пазара на дребно, вероятно няма да е необходимо националните регулаторни органи да налагат или поддържат задължения за достъп на едро на базата на значителна пазарна сила извън достъпа до гражданска инфраструктура и поради това могат да разчитат на прилагането на общите правила на конкуренцията. Това важи с още по-голяма сила, ако и двата мрежови операторa предлагат достъп на едро при разумни търговски условия. И в двата случая може да е по-подходящо националните регулаторни органи да разчитат на специфично ex-post наблюдение. Когато в перспектива на пазара присъстват или се очаква да присъстват три мрежови операторa, които да се конкурират устойчиво на едни и същи пазари на едро и дребно (например както при мобилните, а в някои географски райони — при фиксираните мрежи, особено когато има действителен достъп до гражданска инфраструктура и/или съвместно инвестиране, така че трима или повече оператори имат ефективен контрол върху необходимите активи на мрежите за достъп, за да отговорят на търсенето на дребно), по-малко вероятно е националните регулаторни органи да определят даден оператор като имащ значителна пазарна сила, освен ако не установят, че е налице колективно господстващо положение, или ако всяко от въпросните предприятия има значителна пазарна сила на обособени пазари на едро, какъвто е случаят с пазарите за терминиране на гласови повиквания. Прилагането на общите правила за конкуренцията на такива пазари, характеризиращи се с устойчива и ефективна конкуренция на основата на инфраструктура, следва да е достатъчно.

ê 2002/19/ЕО съображение 19 (адаптиран)

ð нов

(176)Изискването за достъп до мрежовата инфраструктура може да се обоснове като средство за засилване на конкуренцията, но националните регулаторни органи следва да уравновесят правата на собствениците на инфраструктурата да я използват за собствена облага и правата на останалите доставчици на услуги да получат достъп до инфраструктурата, която има първостепенно значение за предоставянето на конкурентни услуги. Когато на операторите се вменяват задължения, които изискват от тях да удовлетворяват основателните молби за достъп до мрежовите елементи и свързанитеата с тях съоръженияинфраструктура и тяхното използване, отказ може да се допусне само на основата на обективни критерии, като например технически възможности или потребност от запазване на целостта на мрежата. При отказ на достъп засегнатата страна може да отнесе спора за разрешаване в съответствие с процедурата за решаване на спорни въпроси, предвидена в членове 2720 и 2821 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). От операторите, на които е вменено задължението да предоставят достъп, не може да се изисква да предоставят видове достъп, които са извън техните възможности. Налагането на принудителен достъп от страна на националните регулаторни органи с оглед на засилването на конкуренцията в краткосрочен план не бива да намалява стимулите за конкурентите за инвестират в алтернативниа съоръженияинфраструктура, която ще осигури по-силна ð устойчива ï конкуренция Ö и/или по-добри показатели и ползи за крайните ползватели Õ в дългосрочен план. Комисията е обнародвала по този въпрос известие за приложимостта на правилата за защита на конкуренцията към споразуменията за достъп в далекосъобщителния отрасъл 68  . Националните регулаторни органи могат да налагат технически и оперативни условия върху доставчиците и/или ползвателите на принудителния достъп в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ . По-конкретно налагането на технически стандарти следва да бъде в съответствие с Директива 1535/2015/ЕС. на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно реда за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регулирането на услугите в информационното общество 69 .

ê 2002/19/ЕО съображение 20 (адаптиран)

ð нов

(177)Ценовият контрол може да е необходим, когато анализът на даден пазар разкрива неефективност на конкуренцията. Регулаторната намеса може да бъде относително лека, като например задължение за разумност на цените за избор на носител, предвидено в Директива 97/33/ЕО, или много по-сериозна, като например задължение за ориентиране на цените към себестойността за пълна обоснованост на цените, при които конкуренцията не е достатъчно силна, за да предотврати завишаване на цените. По-конкретно операторите със значителна пазарна сила следва да избягват ценовото притискане, при което разликата между цените им на дребно и цените на връзката Ö и/или достъпа Õ за конкуренти, които предлагат сходни услуги на дребно, не е достатъчна за осигуряване на устойчива конкуренция. Когато националните регулаторни органи изчисляват себестойността на възложена по настоящата директива услуга, е уместно да се допусне разумна възвращаемост на използвания капитал, включително подходящи разходи за труд и строителство, като стойността на капитала се коригира при необходимост от отразяване на актуализираната стойност на активите и ефективността на дейността. Методът на възстановяване на разходите следва да се прилага към съществуващото положение, като се отчита необходимостта от повишаване на ефективността, и от устойчива конкуренция ð и от изграждането на мрежи с много голям капацитет ï , кактоÖ и по този начин се извлече Õ максималната полза за потребителите ð крайните ползватели ï , ð и следва да е съобразен с необходимостта от предвидими и стабилни цени на едро, което ще бъде от полза за всички оператори, изграждащи нови и усъвършенствани мрежи в съответствие с насоките на Комисията 70  ï .

ò нов

(178)Поради несигурността относно темповете на растеж на търсенето на услугите за широколентов достъп от следващо поколение е важно да се позволи на операторите, инвестиращи в нови или усъвършенствани мрежи, известна гъвкавост на ценообразуването, за да се насърчат ефективните инвестиции и иновации. За да се предотвратят завишените цени на пазари, където има оператори със значителна пазарна сила, гъвкавостта на ценообразуването следва да бъде съчетана с допълнителни предохранителни мерки за защита на конкуренцията и интересите на крайните ползватели, като например строги задължения за недопускане на дискриминация, мерки за осигуряване на техническа и икономическа възпроизводимост на продуктите надолу по веригата и очевиден конкурентен натиск върху цените на дребно в резултат на инфраструктурна конкуренция или обвързаност на цените, произтичаща от други регулирани продукти за достъп, или и двете. Тези предохранителни мерки за защита на конкуренцията не засягат възможността националните регулаторни органи да определят други обстоятелства, при които би било уместно да не се налагат регулирани цени за някои входове за достъп на едро, като например когато голямата еластичност на цените на търсенето от страна на крайните ползватели прави неизгодно за оператора със значителна пазарна сила да налага цени, чувствително по-високи от тези на конкурентите си.

ê 2002/19/ЕО съображение 21

(179)Когато налагат задължения за прилагане на система за отчитане на себестойността с оглед на ценовия контрол, националните регулаторни органи могат самостоятелно да извършват годишни проверки за прилагането на системата, ако разполагат с необходимия квалифициран персонал, или да възлагат проверките на други квалифицирани органи, които са независими от съответния оператор.

ò нов

(180)Системата на таксуване на едро за терминирането на гласови повиквания в Съюза се основава на принципа, че плаща мрежата на повикващата страна. Анализ на заменяемостта на търсенето и предлагането показва, че понастоящем и в близко бъдеще все още няма заместители на едро, които могат да ограничат таксите за терминиране в дадена мрежа. Като се вземе предвид и естеството на двупосочен достъп на пазарите за терминиране, евентуалните проблеми пред конкуренцията включват и кръстосано субсидиране между операторите. Тези потенциални проблеми са общи за фиксираните и мобилните пазари за терминиране на гласови повиквания. Следователно, с оглед възможността и стимулите на терминиращите оператори да увеличават цените значително над себестойността, разходоориентираността се счита за най-подходящият начин на намеса, с който да се преодолее този проблем в средносрочен план.

(181)За да се намали по съгласуван начин в целия Съюз регулаторната тежест във връзка с преодоляването на проблемите пред конкуренцията, свързани с терминирането на гласови повиквания на едро, с настоящата директива следва да се определи общ подход като основа за налагане на задължения за ценови контрол, който трябва да се допълни от определена от Комисията обвързваща обща методика и от технически указания, разработени от ОЕРЕС.

(182)За да се опрости определянето им и да се улесни налагането им, където е уместно, тарифите за терминиране на гласови повиквания на едро на фиксираните и мобилните пазари в Съюза ще се определят посредством делегиран акт. Настоящата директива следва да установи подробни критерии и параметри, на чиято основа се определят стойностите на тарифите за терминиране на гласови повиквания. При прилагането на този набор от критерии и параметри Комисията следва да вземе предвид между другото и това, че следва да бъдат обхванати само допълнителните разходи по предоставяне на услуги за терминиране на гласови повиквания на едро, че таксите за радиочестотен спектър зависят от абоната, а не от трафика и следователно трябва да бъдат изключени, че допълнителен спектър се разпределя предимно за данни, поради което не е от значение за терминирането на гласови повиквания, че се отчита, че докато при мобилните мрежи минималният ефективен мащаб е поне 20 % пазарен дял, при фиксираните мрежи по-малките оператори могат да постигнат същата ефективност и да достигнат същия единичен разход както ефективния оператор, независимо от размера си. Когато определя точната максимална такса, Комисията следва да включи и подходящо претегляне, което да отчете общия брой на крайните ползватели във всяка държава членка, когато това е нужно предвид оставащите различия в разходите. Когато Комисията определя тази такса, тя следва да вземе предвид опита на ОЕРЕС и националните регулаторни органи при изграждането на подходящи ценови модели, който ще бъде от неоценима полза.

(183)Настоящата директива определя максималния размер на таксите на едро за терминиране на гласови повиквания за фиксирани и мобилни мрежи, а първоначалният делегиран акт ще определи точната такса под този размер, която ще се прилага от националните регулаторни органи. Първоначалната такса ще се актуализира допълнително. На основата на модели на чист ДДР отдолу нагоре, които се прилагат понастоящем от националните регулатори, и като се прилагат горепосочените критерии, към момента таксите за терминиране на гласови повиквания варират между 0,4045 евроцента на минута и 1,226 евроцента на минута в мобилните мрежи и между 0,0430 евроцента на минута и 0,1400 евроцента на минута във фиксираните мрежи на най-ниското местно ниво на свързаност (изчислено като претеглена средна стойност между цените за силен и слаб трафик). Таксите варират поради различни местни условия и сравнителни ценови структури, които съществуват в момента, както и поради различното време на изчисляване на моделите в различните държави членки. Освен това, във фиксираните мрежи нивото на разходоефективните тарифи за терминиране зависи и от мрежовия слой, на който се предлага услугата за терминиране.

(184)Поради настоящата несигурност относно темповете на растеж на търсенето на широколентови услуги с много голям капацитет, както и относно общите икономии от мащаб и плътност, споразуменията за съвместно инвестиране предлагат значителни предимства чрез споделяне на разходите и рисковете, и дават възможност на малките оператори да инвестират икономически рационално, с което насърчават устойчивата дългосрочна конкуренция, включително в райони, където конкуренцията на основата на инфраструктура не би била ефективна. Когато оператор със значителна пазарна сила отправи открита покана за съвместно инвестиране при справедливи, разумни и недискриминационни условия в мрежови елементи, които значително допринасят за изграждането на мрежи с много голям капацитет, националният регулаторен орган принципно следва да не налага задължения по силата на настоящата директива върху новите мрежови елементи, като това решение се преразглежда при следващите анализи на пазара. Стига да отчитат надлежно бъдещите положителни въздействия върху конкуренцията на съвместните инвестиции на пазарите на едро и дребно, националните регулаторни органи въпреки това могат да сметнат за уместно, предвид съществуващата пазарна структура и динамиката, развила се при регулирани условия на достъп на едро, и при отсъствието на търговско предложение в този смисъл, да защитят правата на търсещите достъп, които не участват в дадена съвместна инвестиция, като запазят съществуващите продукти за достъп, или, когато заварените мрежови елементи се демонтират с течение на времето, чрез налагане на продукти за достъп със сходни функции като тези, които са били на разположение в заварената инфраструктура.

ê 2009/140/ЕО съображение 61

(185)Целта на функционалното разделяне, при което вертикално интегрираният оператор трябва да създаде оперативно разделени стопански единици, е да гарантира предоставянето на напълно еквивалентни продукти за достъп на всички оператори надолу по производствената верига, включително собствените, вертикално интегрирани отдели на оператора надолу по производствената верига. Функционалното разделяне има капацитет да подобри конкуренцията в няколко съответни пазара чрез значително намаляване на стимула за дискриминация и чрез улесняване на проверката и налагането на изпълнението на задълженията за недопускане на дискриминация. В изключителни случаи функционалното разделяне може да бъде оправдано като корективна мярка, когато има постоянен неуспех в постигането на ефективна недискриминация в няколко от съответните пазари и когато има малко или никакъв изглед за инфраструктурна конкуренция в рамките на разумен срок след прибягване до една или повече корективни мерки, които преди са били считани за подходящи. Въпреки това, много е важно да се гарантира, че налагането му запазва стимулите на въпросното предприятие за инвестиране в неговата мрежа и не довежда до потенциални неблагоприятни въздействия върху благосъстоянието на потребителите. Налагането му изисква координиран анализ на различни съответни пазари, свързани с мрежата за достъп, в съответствие с процедурата за анализ на пазара, установена в член 6716 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). При предприемане на анализа на пазара и предвиждане на подробностите за тази корективна мярка, националните регулаторни органи следва да обърнат особено внимание на продуктите, които ще се управляват от отделните стопански единици, вземайки предвид степента на изграждане на мрежата и степента на технологичен напредък, които може да повлияят на взаимозаменяемостта на фиксирани и безжични услуги. За да се избегнат нарушения на конкуренцията във вътрешния пазар, предложенията за функционално разделяне следва да се одобряват предварително от Комисията.

ê 2009/140/ЕО съображение 62

(186)Прилагането на функционално разделяне не следва да пречи на подходящи координационни механизми между различните отделни стопански единици, за да се гарантира, че правата за икономически и управленски надзор на дружеството-майка се съблюдават.

ê 2009/140/ЕО съображение 64 (адаптиран)

ð нов

(187)Когато вертикално интегрирано предприятие избере да прехвърли значителна част или всички свои активи на локалната мрежа за достъп към отделно юридическо лице с друг собственик, или да установи отделна стопанска единица за работа с продукти за достъп, националният регулаторен орган следва да оцени ефекта на планираната сделка, ð включително всякакви задължения за достъп, предлагани от това предприятие, ï върху всички съществуващи регулаторни задължения, наложени на вертикално интегрирания оператор, с цел гарантиране на съвместимостта на всички нови уредби с Ö настоящата Õ дДиректива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа) и Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). Въпросният национален регулаторен орган следва да предприеме нов анализ на пазарите, на които отделената единица функционира, и съответно да налага, поддържа, изменя или оттегля задължения. В тази връзка националният регулаторен орган следва да може да изисква информация от предприятието.

ò нов

(188)Обвързващите ангажименти могат да увеличат предвидимостта и прозрачността на процеса на доброволно разделяне на вертикално интегрирано предприятие, което е било определено като имащо значителна пазарна сила на един или повече съответни пазари, като очертаят процеса на осъществяване на планираното разделяне, например чрез представяне на пътна карта за изпълнението с ясно определени ключови етапи и предвидими последици в случай на неизпълнението им. Националните регулаторни органи следва да разглеждат ангажиментите в перспектива от позиция на устойчивостта, особено когато определят срока, в който те ще бъдат обвързващи, и следва да отчитат стойността, която съгласно публичната консултация заинтересованите страни придават на стабилните и предвидими пазарни условия.

(189)Ангажиментите могат да включват определянето на доверител по надзора, чиято самоличност и мандат следва да бъдат одобрени от националния регулаторен орган и задължението на оператора да представя периодични доклади за изпълнението.

(190)Собствениците на мрежи, които не осъществяват дейност на пазара на дребно и чийто бизнес модел е ограничен до предоставянето на услуги на едро на други, могат да способстват за създаването на оживен пазар на едро с положително въздействие върху конкуренцията на пазара на дребно надолу по веригата. Освен това техният бизнес модел може да бъде привлекателен за потенциални финансови инвеститори в инфраструктурни активи с по-стабилни цени и по-дългосрочни перспективи за изграждане на мрежи с много голям капацитет. Въпреки това, присъствието на оператор с дейност само на пазара на едро не води непременно до реално конкурентни пазари на дребно и такива оператори могат да бъдат определени като оператори със значителна пазарна сила по отношение на определени продуктови или географски пазари. Рискът за конкуренцията, който се поражда от поведението на оператори с бизнес модел само на пазара на едро може да бъде по-малък, отколкото породения от вертикално интегрирани оператори, ако този бизнес модел е реален и няма стимули за дискриминационно отношение между доставчиците надолу по веригата. Регулаторната мярка следва съответно да бъде съизмеримо по-малко драстична. От друга страна, националните регулаторни органи следва да могат да се намесват, ако се породят проблеми с конкуренцията в ущърб на интересите на крайните ползватели.

(191)За да се улесни преходът от заварените мрежи с медни проводници към мрежи от следващо поколение, който е в интерес на крайните ползватели, националните регулаторни органи следва да могат да упражняват надзор върху собствените инициативи на мрежовите оператори в това отношение и при необходимост да установяват подходящ процес на преход, например чрез предизвестия, прозрачност и приемливи сравними продукти за достъп, след като собственикът на мрежата ясно демонстрира намерението и готовността си да изключи мрежата с медни проводници. За да се избегнат неоправдани закъснения при прехода, на националните регулаторни органи следва да се дадат правомощия да отменят задълженията за предоставяне на достъп до мрежите с медни проводници след установяването на подходящ процес на преход.

ê 2002/22/ЕО съображение 1 (адаптиран)

(192)Либерализацията на далекосъобщителния отрасъл и все по-голямата конкуренция и избор на съобщителни услуги вървят успоредно с действията за създаване на хармонизирана регулаторна рамка, която осигурява предоставянето на универсална услуга. Концепцията за универсалната услуга следва да се развива, за да отразява напредъка в технологиите, развитието на пазара и промените в потребителското търсене. Регулаторната рамка, установена за пълна либерализация на далекосъобщителния пазар през 1998 година в Общността, определи минималния обхват на задълженията за универсална услуга и установи правилата за нейното остойностяване и финансиране.

ê 2002/22/ЕО съображение 2 (адаптиран)

(193)Съгласно член 153 Ö 169 Õ от Договора Ö за функционирането на Европейския съюз Õ , Общността Ö Съюзът Õ трябва да допринесе за закрилата на потребителите.

ê 2002/22/ЕО съображение 3 (адаптиран)

Общността и нейните държавите-членки са поели ангажименти за регулаторната рамка на далекосъобщителните мрежи и услуги в рамките на споразумението на Световната търговска организация (СТО) за основните далекосъобщения. Всяка държава-членка на СТО има право да определи вида задължението за универсална услуга, която желае да поддържа. Такива задължения няма да се смятат за насочени против конкуренцията сами по себе си при условие че административно се управляват прозрачно, без допускане на дискриминация и неутрално по отношение на конкуренцията, както и че не са по- голямо затруднение, отколкото е необходимо за определения от държавата-членка вид на универсалната услуга.

ê 2002/22/ЕО съображение 51 (адаптиран)

Тъй като целите на предложените действия, а именно да се определи общо ниво на всеобщата услуга в далекосъобщенията за всички европейски потребители и да се хармонизират условията за достъп и използване на обществените телефонни мрежи при определени обекти и свързаните с тях обществени телефонни услуги, както и да се постигне хармонизирана рамка за регулирането на електронните съобщителни услуги, електронните съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура, не могат да бъдат изцяло постигнати поотделно от държавите-членки и следователно, поради мащаба или последиците им, ще се постигнат по-успешно на ниво Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност както е определено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установено в този член, настоящата директива не надхвърля рамките на необходимото за постигането на посочените цели.

ê 2002/22/ЕО съображение 5

На конкурентния пазар определени задължения следва да се прилагат за всички предприятия, които предоставят обществени телефонни услуги на определени обекти, а други следва да се прилагат само за предприятията със значителна пазарна сила или предприятията, определени като оператори на универсална услуга.

ò нов

(194)Универсалната услуга е защитна мрежа, която гарантира наличността на минимален набор от услуги за крайните ползватели, когато рискът от социална изолация, породен от липсата на такъв достъп пречи на гражданите да участват пълноценно в икономическия и социален живот.

(195)Основният широколентов достъп до интернет на практика е наличен в целия Съюз и се използва шроко за редица дейности. Общата степен на усвояването на този достъп обаче е по-ниска от наличността му, тъй като все още съществуват лица, които не го ползват поради проблеми, свързани с осведомеността, разходите, уменията и личния избор. Функциониращият достъп до интернет на приемлива цена стана жизнено важен за обществото и за икономиката като цяло. Той осигурява основата за участие в цифровата икономика и общество посредством важни онлайн услуги.

ê 2002/22/ЕО съображение 8 (адаптиран)

ð нов

(196)Основно изискване на универсалната услуга е да Ö гарантира, че всички крайни ползватели имат достъп на приемлива цена до налични услуги за функционален достъп до интернет и гласови съобщителни услуги най-малко Õ предоставя, по молба на потребителите, връзка с обществената телефонна мрежа вна определено местоположениеобект и на поносима цена. ð Държавите членки следва да имат възможност да осигурят приемливи цени и на услугите, които не се предоставят в определено местоположение, а на граждани в движение, когато сметнат, че това е необходимо, за пълното им социално и икономическо участие в обществото. ï Изискването се ограничава до единствена теснолентова мрежова връзка, чието предоставяне може да бъде ограничено от държавите-членки до основното местоположение/местожителство на крайния потребител без да се разширява до Цифровата мрежа с интеграция на услугите (ISDN), която предоставя две или повече връзки с възможност да бъдат едновременно използвани. Не следва да съществуват никакви ограничения за техническите средства, използвани за осигуряване на връзката, като се допускат жични и безжични технологии, нито ограничения, при които Ö на категориите Õ оператори,те да Ö които Õ са задължени да предоставят задължения за универсалната услуга изцяло или частично. Връзките с обществената телефонна мрежа на определен обект следва да бъдат в състояние да поддържат пренос на глас и данни при достатъчна скорост за достъп до услуги в реално време като например услугите чрез обществения Интернет. Скоростта на достъпа до Интернет за даден потребител може да зависи от редица фактори, включително от връзката на доставчика/доставчиците на Интернет, както и приложението, за което е използвана връзката. Скоростта на преноса на данни, която може да се поддържа от една теснолентова връзка с обществената телефонна мрежа, зависи от възможностите на крайните съоръжения на абоната, както и от връзката. Ето защо не е уместно да се установи конкретна скорост за пренос на данни или битове на ниво Общност като цяло. Предлаганите в момента модеми, работещи в разговорна честотна лента, обикновено предлагат скорост на пренос на данни 56 kbits/s и използват автоматична корекция на скоростта с оглед на променливото качество на линиите, като в резултат на това постигнатата скорост за пренос на данни може да бъде и по-ниска от 56 kbits /s. От една страна се изисква гъвкавост, за да се даде възможност на държавите-членки да предприемат при необходимост мерки, за да гарантират способността на връзките да поддържат такава скорост, и от друга страна да се даде възможност на държавите-членки да допускат по-ниски скорости под тази горна граница от 56 kbits /s, с цел да могат примерно да се възползват от възможностите на безжичните технологии (включително клетъчни безжични технологии) за предоставяне на универсалната услуга на по-голяма част от населението. Това може да има особено значение в някои от новоприсъединяващите се страни, където разпространението на традиционните телефонни връзки между домакинствата остава относително ограничено. В определени случаи, при които връзката към обществената телефонна мрежа на определен обект е очевидно недостатъчна, за да поддържа задоволителен достъп до Интернет, държавите-членки следва да бъдат в състояние да изискват услугата да бъде подобрена до равнището, предлагано на мнозинството от абонатите, и да осигури достатъчна скорост за пренос на данни с оглед на достъпа до Интернет. Когато тези специфични мерки водят до нетни загуби за съответните потребители, нетният ефект може да бъде включен във всяко изчисление на нетните разходи при задължението за предоставяне на универсална услуга.

ê 2009/136/ЕО съображение 5

ð нов

(197)Връзките за пренос на данни с обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение следва да бъдат в състояние да поддържат пренос на данни при скорост, достатъчна за достъп до услуги „онлайн“, като например услугите, предоставяни чрез обществения Интернет. Скоростта на достъпа до иИнтернет за даден ползвател може да зависи от редица фактори, включително от доставчика(ците) на връзка с иИнтернет, както и от приложението, за което се използва връзката. Скоростта на преноса на данни, която може да се поддържа от връзка с обществената съобщителна мрежа, зависи от възможностите на крайното оборудване на абоната, както и от връзката. Ето защо не е целесъобразно да се определя като задължителна конкретна скорост за пренос на данни или скорост в битове на равнището на Общността. ð Функционалнте услуги за достъп до интернет на приемливи цени следва да бъдат достатъчни да поддържат достъпа до и използването на минимален набор основни услуги, съвпадащи с услугите, използвани от мнозинството крайни ползватели. Този минимален набор от услуги следва да се доуточни от държавите членки, за да се осигури достатъчно ниво на социално приобщаване и участие в цифровата икономика и общество на тяхна територия. ï Необходима е гъвкавост, за да се даде възможност на държавите-членки да предприемат при необходимост мерки, за да гарантират, че дадена връзка за данни е в състояние да поддържа задоволителни скорости на пренос на данни, които са достатъчни, за да позволят функционален достъп до Интернет, както е определен от държавите-членки, като се вземат надлежно под внимание специфичните обстоятелства на националните пазари, като например преобладаващата ширина на честотната лента, използвана от повечето абонати в съответната държава-членка, и технологичната осъществимост, при условие че тези мерки целят да сведат до минимум нарушенията на пазара. Когато подобни мерки водят до несправедлива тежест за определено предприятие, като се вземат предвид приходите и разходите, както и нематериалните ползи от предоставянето на въпросните услуги, това може да се включи във всяко изчисление на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга. Може да се приложи също така алтернативно финансиране на основната мрежова инфраструктура с използване на общностни средства или национални мерки в съответствие с правото на Общността.

ò нов

(198)На крайните ползватели не следва да се налага задължение за достъп до услуги, които те не желаят, и затова следва да бъде възможно при желание те да ограничават универсалната услуга на приемлива цена единствено до гласови съобщителни услуги.

ê 2009/136/ЕО съображение 17

(199)Националните регулаторни органи следва да могат да наблюдават развитието и нивото на тарифите на дребно за услуги, които попадат в обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, дори когато дадена държава-членка все още не е определила предприятие, което да предоставя универсална услуга. В такъв случай Ннаблюдението следва да се извършва по начин, който да не води до излишна административна тежест нито за националните регулаторни органи, нито за предприятията, които предоставят такава услуга.

ê 2002/22/ЕО съображение 10 (адаптиран)

ð нов

(200)Поносима цена означава цена, определена от държавите -членки на национално равнище с оглед на специфичните национални условия, която може да включва определяне на единни тарифи, независимо от местоположението, или специални тарифни варианти ð или пакети ï с оглед на нуждите на потребителите с ниски доходи Ö или потребители със специални нужди, включително възрастните, лицата с увреждания или крайните ползватели, живеещи в селски или географски изолирани райони Тези оферти следва да се предлагат с основни характеристики, за да се избегне изкривяването на пазара Õ . Поносимостта на цената за отделните потребители ð крайни ползватели следва да се основава на ï ð тяхното право да сключват договор с предприятието, наличието на номер, трайната свързаност на услугата ï е свързана с и тяхната способност да следят и контролират своите разходи.

ò нов

(201)Вече не следва да бъде възможно да се отказва на крайни ползватели достъп до минималния набор от услуги на свързаност. Правото на договор с предприятие следва да означава, че крайните ползватели, които могат да получат отказ, особено тези с ниски доходи или специални социални нужди, следва да имат възможност да сключат договор за предоставяне на приемлива цена на услуги за функционален достъп до интернет и гласови съобщителни услуги най-малко в определено местоположение с което и да било предприятие, предлагащо такива услуги в това местоположение. За да се сведат до минимум финансовите рискове като неплащането на сметки, на предприятията следва да се предостави свободата да изпълняват договора при авансово плащане на основата на индивидуални предплатени единици на приемлива цена.

(202)За да гарантират връзката с гражданите посредством гласови съобщителни услуги, държавите членки следва да осигурят наличието на телефонен номер за разумен период от време дори в периоди, когато гласовата съобщителна услуга не се използва. Предприятията следва да могат да въведат механизми за проверка на интереса на крайния ползвател към запазването на номера.

ê 2002/22/ЕО съображение 4 (адаптиран)

(203)Гарантирането на универсална услуга (т.е. предоставянето на определен минимум от услуги на всички крайни потребители на поносима цена) може да предполага предоставяне на някои услуги на някои потребители на цени, които се отклоняват от получилите се в резултат на нормалните пазарни условия. Въпреки това Ккомпенсациите за предприятията, определени да които предоставят такива услуги при подобни обстоятелства, не бива да водят до нарушаване на конкуренцията, при условие че определените Ö такива Õ предприятия се компенсират за специфичните нетни разходи и при условие че тежесттазатруднението на нетните разходи се възстановява по неутрален за конкуренцията начин.

ò нов

(204)За да оценят необходимостта от мерки за достъпност по цена, националните регулаторни органи следва да могат да наблюдават развитието и подробностите на офертите на тарифи или пакети за крайни ползватели с ниски доходи или специални социални нужди.

(205)Когато допълнителните мерки извън основните варианти за тарифи и пакети, предоставяни от предприятията, са недостатъчни да гарантират приемливи цени за крайните ползватели с ниски доходи или специални нужди, подходяща алтернатива може да бъде директното подпомагане като например посредством ваучъри за такива крайни ползватели, като се взема предвид необходимостта да се сведат до минимум изкривяванията на пазара.

ê 2009/136/ЕО съображение 9 (адаптиран)

ð нов

(206)Държавите -членки следва да въведат мерки с цел насърчаване на създаването на пазар за продукти и услуги Ö на приемливи цени Õ за масово потребление, които да включват възможности за крайните ползватели с увреждания Ö , включително оборудване с помощни технологии Õ . Това може да бъде постигнато, inter alia, чрез позоваване на европейските стандарти, Ö или чрез Õ които въвеждане нат изисквания за електронна достъпност (eAccessibility) Ö в съответствие с Директива xxx/YYYY/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно сближаването на законите, наредбите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност на продуктите и услугите 71  Õ в процедурите за възлагане на обществени поръчки и покани за участие в търгове, свързани с предоставянето на услуги, както и чрез прилагане на законодателство, защитаващо правата на крайните ползватели с увреждания. ð Държавите членки следва да определят подходящи мерки, съобразени с националните особености, което ще им осигури гъвкавост за приемането на специфични мерки, например ако на пазара не предлагат на приемливи цени продукти и услуги, предоставящи възможности за крайните ползватели с увреждания при нормални икономически условия. ï

ò нов

(207)Почти навсякъде в Съюза са на разположение връзки по фиксирана линия и те се използват от мнозинството му граждани за пренос на данни със скорости, които са достатъчни, за да позволят функционален достъп до интернет. Покритието със стандартен широколентов достъп и неговата разполагаемост за домакинствата в ЕС в 2015 г. е 97 %, докато средната степен на усвояването му е 72 %, а услугите на основата на безжични технологии са дори още по-разпространени. Налице са обаче разлики между държавите членки по отношение на разполагаемостта и приемливостта на цените в градските и селските райони.

(208)Пазарът има водеща роля за осигуряването на широколентов достъп до интернет с постоянно нарастващ капацитет. В райони, където пазарът не може да осигури наличието на функционален достъп до интернет, други инструменти на публичната политика изглеждат по принцип икономически по-изгодни и с по-малък риск от изкривяване на пазара, като например прибягване до финансови инструменти като наличните по ЕФСИ и МСЕ, използването на публично финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обвързването на правата на ползване на радиочестотен спектър със задължения за покритие, за да се подпомогне изграждането нашироколентови мрежи в по-слабо населените райони и публичните инвестиции в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи.

ê 2009/136/ЕО съображение 4

ð нов

(209)Основно изискване на универсалната услуга е да предоставя на ползвателите при поискване връзка с обществената съобщителна мрежа във фиксирано местоположение и на достъпна цена. ð Ако след изготвянето на нужната оценка, при която се вземат предвид резултатите от проучването за географското разгръщане на мрежите, проведено от националния регулаторен орган, се окаже, че нито пазарните механизми, нито механизмите за публична интервенция могат да осигурят на крайните ползватели в определени райони връзка, която може да им предостави услуга за функционален достъп до интернет съгласно определеното от държавите членки по смисъла на член 79, параграф 2, и гласови съобщителни услуги в определено местоположение, държавата членка следва да има възможност по изключение да определи различни предприятия или групи от предприятия, които да доставят тези услуги на съответните части от нейната територия. ï Изискването е за предоставяне на местни, национални и международни телефонни повиквания, факсимилни съобщения и пренос на данни, предоставянето на които ð Задълженията за предоставяне на универсална услуга в подкрепа на наличието на услуга за функционален достъп до интернет ï може да бъдате ограниченио от държавите -членки до основното местоположение или местоживеене на крайния ползвател. Не следва да съществуват никакви ограничения по отношение на техническите средства, използвани за осигуряване на това ð услуги за функционален достъп до интернет и гласови съобщителни услуги в определено местоположение ï , като се допускат жични и безжични технологии, нито ограничения относно това кои оператори изпълняват някои или всички задължения за предоставяне на универсална услуга.

ê 2009/136/ЕО съображение 16 (адаптиран)

(210)В съответствие с принципа на субсидиарност държавите -членки вземат решение на основата на обективни критерии кои предприятия са определени за доставчици на универсална услуга, като по целесъобразност вземат предвид способността и желанието на предприятията да поемат всички или част от задълженията за предоставяне на универсална услуга. Това не изключва възможността в процеса на определяне на предприятията държавите -членки да могат да Ö могат да Õ включват определени условия, оправдани от основания за ефикасност, включително inter alia групиране на географски райони или компоненти или минимален период за определянето.

ò нов

(211)Следва да се оценят разходите за гарантиране на наличието на връзка, способна да осигури услуга за функционален достъп до интернет, както е определена съгласно член 79, параграф 2, и гласова съобщителна услуга в определено местоположение на приемлива цена в рамките на задълженията за универсална услуга, по-специално като се оцени очакваната финансова тежест за предприятията и ползвателите в сектора на електронните съобщения.

(212)По предварителна оценка, задълженията за осигуряване на покритие на цялата национална територия, наложени при процедурата за определяне, вероятно ще изключат или разубедят някои предприятия да кандидатстват за определяне като доставчици на универсална услуга. Определянето на доставчици със задължения за предоставяне на универсална услуга за твърде дълъг или неограничен период от време може да доведе също така до предварително изключване на някои предприятия.

ê 2002/22/ЕО съображение 9

Разпоредбите на настоящата директива не са пречка за държавите-членки при определянето на различни предприятия за доставчици на мрежови и сервизни елементи от универсалната услуга. От определените предприятия, предоставящи мрежови елементи може да се изискват строителни работи и поддръжка, каквито са необходими и пропорционални за удовлетворяването на всички разумни молби за свързването на определен обект към обществената телефонна мрежа и за достъп до обществените телефонни услуги на определен обект.

ê 2002/22/ЕО съображение 11 (адаптиран)

Информацията в указателите и справочната услуга представляват важно средство за достъп до обществените телефонни услуги и част от задължението за предоставяне на универсална услуга. Потребителите и ползвателите изискват комплексни указатели и справочна услуга за всички регистрирани телефонни абонати и техните номера (включително определени и мобилни номера), като информацията да бъде предоставена без определени предпочитания. Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на личните данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор (5) гарантира правото на абонатите за защита на личната им сфера по отношение на включването на лични данни в обществените телефонни указатели.

ê 2002/22/ЕО съображение 12 (адаптиран)

За гражданите е важно да бъдат предоставяни обществени платени телефони, а за потребителите да могат да избират аварийни телефонни номера, и по-специално единния европейски номер за спешни повиквания („112“) безплатно от всеки телефон, включително от обществени платени телефони, без да се ползват никакви начини за плащане. Недостатъчната информация за съществуването на номер „112“ лишава гражданите от допълнителната сигурност, която той гарантира на европейско ниво, особено по време на тяхното пътуване в други държави-членки.

ê 2002/22/ЕО съображение 13

Държавите-членки следва да предприемат необходими мерки с цел да се гарантира достъпност и поносима цена на всички обществени телефонни услуги на определен обект за инвалиди и потребители със специфични социални потребности. Специфичните мерки за инвалидите могат да включват, ако е необходимо, достъпни за тях обществени телефони, обществени текстови телефони или равностойни мерки за глухи и хора с увреден говор, предоставяне на услуги като безплатна справочна услуга или равностойни мерки за незрящи или лица с увредено зрение, както и предоставяне на подробни сметки в алтернативен формат по молба на незрящи и лица с увредено зрение. Специфични мерки могат да се налагат и за осигуряване на достъп на инвалиди и потребители със специфични социални потребности до аварийния номер „112“ и възможности за избор между различни оператори или доставчици на услуги, както на останалите потребители. Разработени са стандарти за качеството на услугата по редица параметри за оценка на получените от абонатите услуги и степента, до която определените за предоставяне на универсална услуга оператори постигат набелязаните стандарти. Все още не съществуват стандарти за качеството на услугата, предоставена на инвалиди. Трябва да бъдат разработени стандарти за изпълнението и релевантните параметри за инвалиди, както е предвидено в член 11 от настоящата директива. Освен това националните регулаторни органи следва да имат право да изискват публикуване на данни за качеството на изпълнените услуги, ако и когато се разработят такива стандарти и параметри. Доставчикът на универсална услуга следва да не предприема мерки, които да попречат на потребителите пълноценно да се възползват от услугите, предлагани от различни оператори или различни доставчици, в съчетание със собствените му услуги, предлагани като част от универсалната услуга.

ê 2002/22/ЕО съображение 14

Значението на достъпа и използването на обществената телефонна мрежа на определен обект е толкова голямо, че следва да бъде на разположение на всеки, който изразява разумно желание за това. В съответствие с принципа на правомощията за определяне на допълнителни данъци, държавите-членки вземат решение на основата на обективни критерии кои предприятия имат задължения за предоставяне на универсална услуга за целите на настоящата директива, като при необходимост вземат предвид способността и желанието на предприятията да поемат задължения за предоставяне на универсална услуга изцяло или частично. Важно е тези задължения да бъдат изпълнявани по най-ефективен начин, така че потребителите по принцип да плащат цени, съответстващи на ефективната себестойност. Важно е също така операторите на универсалната услуга да поддържат целостта на мрежата, както и непрекъснатостта и качеството на услугата. Развитието на по-голяма конкуренция и по-широк избор създават по-големи възможности задълженията за предоставяне на универсална услуга да бъдат изпълнявани изцяло или частично от предприятия извън кръга на тези, които притежават значителна пазарна сила. Затова задълженията за предоставяне на универсална услуга могат в някои случаи да бъдат възлагани на оператори, които показват най-икономични средства за осигуряване на достъп и услуги, включително чрез конкурсни или сравнителни процедури за подбор. Съответните задължения могат да бъдат включени като условия в разрешенията за предоставяне на обществени услуги.

ê 2009/136/ЕО съображение 10 (адаптиран)

(213)Когато предприятие, определено да предоставя универсална услуга Ö осигурява наличието на функционален достъп до интернет или гласови съобщителни услуги в определено местоположение Õ съгласно посоченото в член Ö 81 Õ 4 от Ö настоящата Õ дДиректива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), избере да прехвърли значителна част от своите активи — от гледна точка на своето задължение за предоставяне на универсална услуга — или всички свои активи, свързани с локалната мрежа за достъп на национална територия, към отделно юридическо лице с друг краен собственик, националният регулаторен орган следва да направи оценка на последиците от сделката, за да се гарантира непрекъснатостта на задълженията за предоставяне на универсална услуга на цялата национална територия или за части от нея. За тази цел националният регулаторен орган, който е наложил задълженията за предоставяне на универсална услуга, следва да бъде информиран от предприятието преди разпореждането с активи. Оценката на националния регулаторен орган не следва да засяга осъществяването на сделката.

ò нов

(214)За да осигурят стабилност и да подпомогнат постепенния преход, държавите членки следва да могат да продължат да гарантират предоставянето на универсални услуги на своята територия, различни от услугите за функционален достъп до интернет и гласовите съобщителни услуги в определено местоположение, включени в обхвата на техните задължения за универсална услуга на основание Директива 2002/22/ЕО при влизането в сила на настоящата директива, ако тези или сравними с тях услуги не са налични при нормални търговски условия. Продължаващото предоставяне на обществени телефони, указатели и справочни услуги в режима на универсална телефонна услуга, докато все още е видна необходимостта от тях, би осигурило на държавите членки гъвкавостта, необходима за отчитане на различните национални условия. Финансирането на такива услуги обаче следва да се осъществява чрез публични фондове, както и при другите задължения за универсална услуга.

ê 2002/22/ЕО съображение 15

ð нов

(215)Държавите -членки следва да следят положението на потребителите ð крайните ползватели ï във връзка с използването на ð функционалните услуги за достъп до интернет и гласови съобщения ï обществените телефонни услуги и по-специално във връзка с поносимостта на цената. Поносимостта на цената на ð функционалните услуги за достъп до интернет и гласови съобщения ï телефонната услуга е свързана с информацията, която потребителите получават по отношение на разноските за използване на телефон, както и относителната цена за използването на телефон в сравнение с останалите услуги, както и с възможността им да контролират своите разходи. Следователно поносимостта на цената означава да се дадат права на потребителите чрез задължения, наложени върху предприятията, на които са възложени задължения за предоставяне на универсална услуга. Тези задължения включват определено равнище на подробности в сметките, възможност потребителите избирателно да блокират определени повиквания (например скъпи повиквания на специални услуги), възможността за потребителите да контролират разходите си чрез предплащане и възможност потребителите да приспаднат предварително първоначалните такси за свързване. Може да се наложи подобни мерки да бъдат преразглеждани и променяни с оглед на развитието на пазара. Сегашните условия не налагат изискванията за операторите със задължения за предоставяне на универсална услуга да предупреждават абонатите, когато е надвишен предварително определен лимит за разходите или се наблюдава необичайна схема на повикванията. Преглед на съответните законодателни разпоредби следва да провери евентуалната необходимост абонатите да бъдат предупреждавани при възникване на подобни причини.

ê 2002/22/ЕО съображение 16 (адаптиран)

ð нов

(216)Освен в случаите на системни закъснения при плащането или неплащане, потребителите ð , които имат право на тарифи на приемливи цени, ï следва да бъдат защитени срещу незабавно изключване от мрежата, основаващо се на неплатени сметки, като особено в случаите на спорове относно високи сметки за специални услуги те следва да продължат да имат достъп до основните телефонни Ö гласови съобщителни Õ услуги до решаването на спорните въпроси. Държавите -членки могат да вземат решение достъпът да бъде продължен, само ако абонатът продължава да плаща абонаментната такса.

ê 2002/22/ЕО съображение 17

Качеството и цената представляват ключови фактори на конкурентния пазар и националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да следят постигнатото качество на услугата от предприятията, определени да имат задължения за предоставяне на универсална услуга. Във връзка с качеството на услугата, постигнато от тези предприятия, националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да предприемат подходящи мерки, когато сметнат това за необходимо. Освен това националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да следят постигнатото качество на услугата от другите предприятия, които предоставят обществени телефонни мрежи и/или обществени телефонни услуги на абонати на определени обекти.

ò нов

(217)Когато предоставянето на функционални услуги за достъп до интернет или гласови съобщения или други универсални услуги съгласно член 85 доведе до несправедлива тежест за дадено предприятие, като се вземат предвид разходите и приходите, както и нематериалните ползи от предоставянето на съответните услуги, тази несправедлива тежест може да бъде включена в изчислението на нетната себестойност на универсалните задължения.

ê 2002/22/ЕО съображение 18 (адаптиран)

(218)Държавите -членки следва, ако е необходимо, да създават механизми за финансиране на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга, когато се докаже, че задълженията могат да се изпълняват единствено на загуба или по нетна себестойност, която излиза извън обичайните търговски стандарти. Важно е да се гарантира, че нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга са правилно изчислени и че всяко финансиране се извършва с минимално изкривяване за пазара и предприятията, както и че то е съвместимо с разпоредбите на членове 87 Ö 107 Õ и 88 Ö 108 Õ от Договора Ö за функционирането на Европейския съюз Õ .

ê 2002/22/ЕО съображение 19

(219)Всяко изчисляване на нетните разходи за универсалната услуга следва да вземе предвид разходите и приходите, както и нематериалните ползи в резултат на предоставянето на универсална услуга, но не бива да попречи на общата цел да се гарантира, че ценовите структури отразяват разходите. Всички нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се изчисляват на основата на прозрачни процедури.

ê 2002/22/ЕО съображение 20

(220)Отчитането на нематериалните ползи означава, че разчетите в стойностно изражение на непреките ползи за предприятието благодарение на положението му като доставчик на универсална услуга следва да бъдат приспаднати от преките нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга с цел да се определи нетната тежест на разходите.

ê 2002/22/ЕО съображение 21

ð нов

(221)Когато задължението за предоставяне на универсална услуга представлява прекомерна тежест за дадено предприятие, уместно е да се позволи на държавите -членки да създадат механизми за ефективно възстановяване на нетните разходи. ð Нетните разходи по задълженията за универсална услуга следва да се възстановяват от публични фондове. Функционалният достъп до интернет носи ползи не само за сектора на електронните съобщения, но и за по-широката онлайн икономика и обществото като цяло. Предоставянето на връзка, поддържаща широколентови скорости, на все повече крайни ползватели им дава възможност да използват онлайн услуги и активно да участват в цифровото общество. Гарантирането на такива връзки на основата на задължения за предоставяне на универсална услуга служи на обществения интерес поне толкова, колкото и на интереса на доставчиците на електронни съобщителни услуги. Поради това държавите членки следва да възстановяват от публични фондове нетните разходи за такива връзки, поддържащи широколентови скорости като част от универсалната услуга, което следва да се разбира като финансиране от бюджета на сектор „Държавно управление“. ï Възстановяването чрез обществени фондове представлява един от методите за възстановяване на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга. Разумно е също така установените нетни разходи да бъдат възстановени от всички потребители по прозрачен начин чрез такси за предприятията. Държавите-членки следва да финансират нетните разходи за различните елементи на универсалната услуга чрез различни механизми и/или да финансират нетните разходи за всички елементи или част от тях чрез един от посочените механизми или съчетание от двата механизма. В случай на възстановяване на разходите те се възстановяват чрез такси за предприятията, държавите-членки следва да гарантират, че методът за разпределение на разходите между тях се основава на обективни критерии без допускане на дискриминация и съответства на принципа на пропорционалност. Този принцип не възпрепятства държавите-членки да изключват нови участници на пазара, които все още не са постигнали съществено пазарно присъствие. Всеки механизъм на финансиране следва да гарантира, че участниците на пазара допринасят само за финансирането на задълженията за предоставяне на универсална услуга, а не и за други дейности, които не са пряко свързани с тях. Механизмите за възстановяване на разходите следва във всички случаи да зачитат принципите на правото на Общността и по-специално в случаите на механизми за споделяне на разходите да зачитат принципите на недопускане на дискриминация и пропорционалност. Всеки механизъм на финансиране следва да гарантира, че потребителите в една държава-членка не покриват разходи за универсалната услуга в друга държава-членка примерно при извършени от тях повиквания от една държава-членка в друга.

ê 2002/22/ЕО съображение 22

Когато държавите-членки вземат решение за финансиране на нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга от обществени фондове, това означава финансиране от общия държавен бюджет, включително други източници за обществено финансиране като например държавната лотария.

ê 2002/22/ЕО съображение 23

Нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга могат да се поделят между всички предприятия или определени групи предприятия. Държавите-членки следва да гарантират, че механизмите на споделяне на разходите зачитат принципите на прозрачност, минимално изкривяване на пазара, недопускане на дискриминация и пропорционалност. „Минимално накърняване на пазара“ означава, че внесените средства следва да се възстановяват по начин, който свежда до възможния минимум въздействието на финансовата тежест върху крайните потребители, например чрез колкото е възможно по-широко разпределяне на участието във възстановяването.

ê 2002/22/ЕО съображение 24 (адаптиран)

ð нов

(222)Националните регулаторни органи следва да се уверят, че Ппредприятията, които се възползват от финансирането на универсалната услуга, Ö следва да Õ предоставят Ö на националните регулаторни органи Õ достатъчно подробности за отделните елементи, изискващи такова финансиране, за да обосноват молбите си за възстановяване. Схемите на държавите -членки за остойностяване и финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се предоставят на Европейската комисия за проверка на съвместимостта им с Договора. Съществуват стимули за определените оператори да завишават оценките за нетните разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга. Следователно Ддържавите -членки следва да гарантират ефективна прозрачност и контрол на сумите, отнесени към задълженията за предоставяне на универсална услуга. ð Изчислението на нетните разходи по предоставянето на универсална услуга следва да се основава на обективна и прозрачна методика, за да се гарантира икономически най-изгодното предоставяне на универсална услуга и да се насърчава осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция за участниците на пазара. Предварителното обявяване на предвидената методика за изчисляване на нетната себестойност на отделните елементи на универсалната услуга може да спомогне за постигане на по-голяма прозрачност. ï

ê 2002/22/ЕО съображение 25

Комуникационните пазари продължават да се развиват от гледна точка на използваните услуги и технически средства за тяхното предоставяне на потребителите. Задълженията за предоставяне на универсална услуга, които се определят на общностно ниво, следва да бъдат периодично преразглеждани с оглед на евентуалната им промяна или ново определяне. Прегледът следва да взема под внимание изменящите се социални, търговски и технологични условия и обстоятелството, че всяка промяна в обхвата следва да бъде подложена на двоен тест от гледна точка на услугите, които започват да се предоставят на голямото мнозинство от населението, и последващия риск от социална изолация на гражданите, които не могат да си ги позволят. При промяна в обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се положат грижи, за да се избегне изкуствено толериране на един технологичен избор за сметка на останалите и да не се допуска непропорционална финансова тежест за предприятията в отрасъла (което може да застраши развитието на пазара и иновациите), както и да не се допуска финансовото затруднение да падне несправедливо върху потребителите с по-ниски доходи. Всяка промяна в обхвата автоматично означава, че всеки нетен разход може да се финансира чрез методите, допускани в настоящата директива. Не се допуска държавите-членки да налагат върху участниците на пазара финансови вноски, свързани с мерки извън кръга на задълженията за предоставяне на универсална услуга. Отделните държави-членки запазват свободата си да налагат специални мерки (извън обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга) и да ги финансират в съответствие с правото на Общността, но не чрез вноски от участниците на пазара.

ê 2002/22/ЕО съображение 26

По-ефективната конкуренция на целия пазар за достъп и услуги осигурява по-широк избор на потребителите. Степента на ефективната конкуренция и избора е различна в различните части на Общността и в рамките на отделните държави-членки, в различните им географски райони или между пазарите за достъп и услуги. Някои потребители могат да бъдат изцяло зависими от предоставянето на достъп и услуги от дадено предприятие със значително влияние на пазара. По принцип поради съображения за ефективност и насърчаване на ефективната конкуренция е важно услугите, предоставени от предприятия със значително влияние на пазара, да отразяват разходите. Поради съображения за ефективност и социални съображения тарифите за крайните потребители следва да отразяват условията на търсенето, както и условията за разходите, ако това не води до нарушение на конкуренцията. Съществува риск дадено предприятие със значително влияние на пазара да действа по различни начини, за да възпрепятства навлизането на нови участници на пазара или да наруши конкуренцията например чрез завишени цени, установяване на прекомерно високи цени, задължителна защита в пакет на услуги на дребно или неправомерно предпочитание спрямо определени клиенти. Следователно националните регулаторни органи следва да имат правомощия, като средство от последна инстанция и след внимателна преценка, да налагат регулиране на дейностите на дребно на предприятия със значителна пазарна сила. Регулирането на пределни цени, географското изравняване или подобни средства, както и не регулаторни мерки, като например публикуване на тарифи на дребно с цел сравнение между тях, могат да се използват за постигане на двойната цел да се насърчава ефективната конкуренция, като същевременно се отстояват обществените интереси, като например поддържането на поносими цени на обществените телефонни услуги за някои потребители. Необходим е достъп до подходяща счетоводна информация, така че националните регулаторни органи да изпълнят регулаторните си задължения в тази област, включително чрез налагане на контрол върху тарифите. Въпреки това регулаторен контрол върху услугите на дребно обаче следва да се налага само когато националните регулаторни органи смятат, че съответните мерки за услугите на едро или за предварителен или окончателен избор на носител няма да постигнат целта да се гарантира ефективна конкуренция и да се отстояват обществените интереси.

ê 2002/22/ЕО съображение 27

Когато националните регулаторни органи налагат задължения за прилагане на система за отчитане на себестойността с оглед на ценовия контрол, те могат самостоятелно да извършват годишни проверки за прилагането на системата, ако разполагат с необходимия квалифициран персонал или да възлагат проверките на други квалифицирани органи, които са независими от съответния оператор.

ê 2002/22/ЕО съображение 29

Също така, с оглед на анализа на съответния пазар, националните регулаторни органи могат да изискват от националните оператори със значително влияние на пазара да дадат възможност на абонатите си за достъп до услугите на свързан с тях доставчик на обществени телефонни услуги при всяко отделно повикване или чрез предварителен подбор.

ò нов

(223)За да се подпомогне ефективно свободното движение на стоки, услуги и лица в Съюза, следва да е възможно да се използват някои национални номерационни ресурси, по-специално някои негеографски номера, извън територията на определящата държава членка в цялата територия на Съюза. Предвид значителния риск от измама по отношение на междуличностните съобщения, подобно извънтериториално ползване следва да бъде разрешено за електронни съобщителни услуги с изключение на междуличностните съобщителни услуги. Поради това държавите членки следва да гарантират, че съответните национални законови актове, особено правилата за защита на потребителите и други правила, свързани с използването на номера, се прилагат независимо от държавата членка, в която са предоставени правата за ползване на номера. Това следва да означава, че националните регулаторни и други компетентни органи на държавите членки, където се използва номерът, са компетентни да прилагат националните си закони спрямо предприятието, на което е предоставен номерът. Освен това, националните регулаторни органи на тези държави членки следва да могат да изискат съдействието на националния регулаторен орган, отговарящ за предоставянето на номера, за да наложат спазването на правилата в сила в държавите членки, където се използва номерът. Такива мерки за съдействие следва да включват санкции с разубеждаваща сила, особено в случаи на сериозни нарушения — отнемане на правото на извънтериториално ползване на номерата, предоставени на съответното предприятие. Изискванията по отношение на изввънтериториалното ползване следва да не накърняват правомощията на държавите членки да блокират, въз основа на индивидуална преценка, достъпа до номера или услуги, когато са налице измами или злоупотреби. Извънтериториалното използване на номера следва да не накърнява правилата на Съюза във връзка с предоставянето на роуминг услуги, включително правилата относно предотвратяването на неправилно използване или злоупотреба с роуминг услуги, които са предмет на регулиране на цените на дребно и които се ползват от регулирани цени за роуминг на едро. Държавите членки следва и занапред да могат да сключват конкретни споразумения за извънтериториално ползване на номерационни ресурси с трети държави.

(224)Държавите членки следва да насърчават предоставянето на номерационни ресурси по ефира, за да се улесни смяната на доставчиците на електронни съобщения. Предоставянето на номерационни ресурси по ефира позволява препрограмирането на идентификаторите на далекосъобщителното оборудване без физически достъп до съответните устройства. Тази характеристика е особено важна за услугите машина—машина, тоест услуги, които включват автоматично прехвърляне на данни и информация между устройства или софтуерни приложения с ограничена човешка намеса или без такава. Доставчиците на такива услуги машина—машина може да нямат възможност за физически достъп до устройствата си поради това, че те се използват дистанционно или поради големия брой експлоатирани устройства, или поради модела на тяхното ползване. Предвид възникващия пазар за услуги машина—машина и новите технологии, държавите членки следва да се стремят да гарантират технологичната неутралност при насърчаването на това предоставяне по ефира.

ê 2002/21/ЕО съображение 20 (адаптиран)

ð нов

(225)Достъпът до номерационни ресурси на основата на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии е от съществено значение за конкуренцията между предприятията в сектора на електронните съобщения. ð Държавите членки следва да могат да предоставят права за ползване на номера на предприятия, различни от доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги, с оглед нарастващото значение на номерата за различните услуги на интернет на нещата. ï Всички елементи от националните номерационни планове следва да бъдат управлявани от националните регулаторни властиоргани, включително точковите кодове, използвани за адресиране в мрежата. Когато е необходимо хармонизиране на номерационните ресурси в Общността Ö Съюза Õ за подкрепа на развитието на паневропейски услуги ð или презгранични услуги, по-специално нови услуги на основата на междумашинна връзка, като например свързаните автомобили, и когато търсенето не може да бъде удовлетворено на основата на наличните номерационни ресурси ï , Комисията може да предприеме мерки за техническа реализация ð със съдействието на ОЕРЕС. ï въз основа на изпълнителните си правомощия. Когато това е целесъобразно за гарантиране на пълна глобална интероперативност на услугите, държавите-членки следва да координират националните си позиции в съответствие с договора в рамките на международните организации и форуми, вземащи решения относно номерирането. Разпоредбите на настоящата директива не установяват никакви нови сфери на отговорност за националните регулаторни властив областта на именуването и адресирането в Интернет. 

ê 2002/20/ЕО съображение 19

(226)Изискването за публикуване на решенията за предоставяне на права за използване на честоти или номера може да се изпълни чрез предоставянето на обществен достъп чрез интернет страница.

ê 2009/136/ЕО съображение 43 (адаптиран)

ð нов

(227)С оглед на особените аспекти, свързани със съобщаването на случаи за изчезнали деца и ограничената понастоящем достъпност на такава услуга, държавите -членки следва Ö да спазват ангажимента си Õ не само да резервират номер, но и да положат всички възможни усилия, за да гарантират, че услугата за съобщаване на случаи за изчезнали деца ð функционира добре и ï е действително достъпна на тяхната територия при набиране на номер „116000“ без забавяне. За тази цел държавите-членки следва, ако е уместно, inter alia, да организират тръжни процедури, за да бъдат поканени участници, които са заинтересовани да предоставят тази услуга.

ê 2009/136/ЕО съображение 46 (адаптиран)

ð нов

(228)Наличието на единен пазар предполага, че крайните ползватели имат достъп до всички номера, включени в националните номерационни планове на други държави -членки, както и до услуги, използващи негеографски номера в рамките на Общността Ö Съюза Õ , включващи, наред с други, номера за достъп до услуги с безплатен достъп и номера за достъп до услуги с добавена стойност ð освен когато повикваният краен ползвател е избрал по търговски съображения да ограничи достъпа от определени географски райони ï . Крайните ползватели също следва да имат достъп до номера от Европейското телефонно номерационно пространство (ЕТНП) и от Универсални международни безплатни телефонни номера. Трансграничният достъп до номерационни ресурси и до свързани услуги не следва да се възпрепятства, освен в обективно оправдани случаи, като борба с измами и злоупотреби (например във връзка с някои услуги с добавена стойност), когато номерът е определен като притежаващ само национален обхват (например национален кратък номер), или когато това е технически и икономически неосъществимоневъзможно. ð Тарифите за повиквания с произход извън съответната държава членка не е нужно да са същите, както тарифите за повикване вътре в нея. ï Ползвателите следва предварително да са напълно осведомени и по ясен начин за всички такси, приложими за телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп, като такси за международни повиквания за номера, достъпни през стандартни кодове за международно избиране.

ê 2002/22/ЕО съображение 38

ð нов

Достъпът на крайните потребители до всички номерационни ресурси в Общността е жизнено важна предпоставка за единния пазар. Той следва да включва безплатни номера, специалните номера и други негеографски номера, освен когато набраният абонат предпочита по търговски съображения да ограничи достъпа до определени географски райони. Не е необходимо тарифите за повиквания извън държавите-членки да бъдат същите като за онези страни, които осъществяват повикване вътре в самата държава-членка.

ò нов

(229)За завършване на единния пазар за електронните съобщения се изисква премахването на пречките пред презграничния достъп на крайните ползватели до електронни съобщителни услуги в целия Съюз. Доставчиците на електронни съобщителни услуги за обществеността не следва да отказват или ограничават достъпа, нито да прилагат дискриминация към крайните ползватели на основание на тяхната националност или държава членка на постоянно пребиваване. Следва обаче да бъде възможно диференцирането въз основа на обективно обосновани разлики в разходите и рисковете, които могат да надхвърлят мерките, предвидени в Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на неправилно използване или злоупотреба с роуминг услуги.

(230)Различното прилагане на правилата за защита на крайните ползватели създаде значителни пречки пред вътрешния пазар в Съюза, които засягат както доставчиците на електронни съобщителни услуги, така и крайните потребители. Тези пречки следва да бъдат намалени чрез прилагането на едни и същи правила, което ще гарантира високо общо ниво на защита в целия Съюз. Прецизната и пълна хармонизация на правата на крайните ползватели, обхванати от настоящата директива, следва да увеличи значително правната сигурност както за крайните ползватели, така и за доставчиците на електронни съобщителни услуги, и следва да силно да намали пречките пред навлизането на пазара и ненужната тежест за спазване, произтичаща от разпокъсаността на правилата. Пълната хармонизация ще помогне за преодоляването на пречките пред единния пазар, които произтичат от такива национални разпоредби за крайните ползватели, които същевременно защитават националните доставчици от конкуренция от други държави членки. За да се постигне високо общо ниво на защита, в настоящата директива следва да се засилят няколко разпоредби по отношение на крайните ползватели, предвид най-добрите практики в държавите членки. Пълната хармонизация на правата на крайните ползватели повишава доверието им във вътрешния пазар, тъй като те извличат ползи от еднакво високото ниво на защита, когато използват електронни съобщителни услуги не само в своята държава членка, но и докато живеят, работят или пътуват в други държави членки. Държавите членки следва да си запазят възможността да въведат по-високо ниво на защита на крайните ползватели там, където в настоящата директива се предвижда изрична дерогация, и да решават самостоятелно в области извън обхвата на настоящата директива.

ê 2002/22/ЕО съображение 30 (адаптиран)

(231)Договорите представляват важно средство за потребителите и Ö крайните Õ ползвателите, което гарантира минимално равнище на прозрачност на информацията и правна сигурност. Повечето доставчици в конкурентна среда сключват договори с клиентите си по търговски съображения. Разпоредбите на настоящата директива, както и изискванията на съществуващото законодателство в Общността Ö Съюза Õ във връзка със защитата на потребителите, и по-специално Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно нелоялните условия в потребителските договори 72 и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителите при дистанционни договори 73 , Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори 74 , се прилагат за потребителските сделки във връзка с електронните Ö съобщителни Õ мрежи и услуги. По-специално потребителите следва да имат минимална правна сигурност по отношение на договорните си правоотношения с прекия си доставчик на телефонни услуги, като в договорите бъдат конкретизирани условията на договора, качеството на услугата, основанията за прекратяване на договора и услугата, компенсационните мерки и решаването на спорни въпроси. Когато с потребителите сключват договори доставчици на услуги извън кръга на преките доставчици, в тях следва да се включат същите данни. Мерките за гарантиране на прозрачност по отношение на цените, тарифите и условията ще засилят възможността на потребителите да оптимизират избора си и по такъв начин пълноценно да се възползват от конкуренцията.

ê 2009/136/ЕО съображение 21 (адаптиран)

ð нов

(232)Разпоредбите относно договорите Ö в настоящата директива Õ ð следва да се прилагат независимо от размера на плащанията, дължими от клиента. ï Ö Те Õ следва да се прилагат не само по отношение на потребителите, но и към други крайни ползватели, главно микро-предприятия и малки и средни предприятия (МСП), Ö както е определено в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията Õ които може да предпочитат договор, съобразен с потребителските нужди ð чиято позиция за преговаряне е сходна с тази на потребителите и които следва да се ползват от същото ниво на защита ï . С оглед да се избегне ненужната административна тежест за доставчиците и усложненията, свързани с определението за МСП, Рразпоредбите относно договорите Ö , включително тези, съдържащи се в Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите, Õ не следва да се прилагат автоматично към тези Ö предприятия, Õ други крайни ползватели, а единствено по тяхно искане. ð освен когато те предпочитат да договорят индивидуални условия по договора с доставчиците на електронни съобщителни услуги. ï ð За разлика от микро- и малките предприятия, по-големите предприятия обикновено имат по-силни позиции за преговори и поради това не разчитат на същите изисквания за информация по договорите, както потребителите. Други разпоредби, например за преносимост на номерата, които са важни и за по-големите предприятия, следва да продължат да се прилагат за всички крайни ползватели. ï Държавите-членки следва да вземат подходящите мерки, които способстват за повишаване на осведомеността сред МСП относно тази възможност.

ò нов

(233)Особеностите на сектора на електронните съобщения налагат, освен хоризонтални договорни правила, също така ограничен брой допълнителни разпоредби за защита на крайните ползватели. Крайните ползватели следва между другото да бъдат информирани за всички предлагани нива на качество на услугата, условията за специални оферти и прекратяване на договора, приложими тарифни планове и тарифи за услуги, които са предмет на специални ценови условия. Тази информация е от значение за повечето публично достъпни електронни съобщителни услуги, но не и за междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер. За да се даде възможност на крайния потребител да направи информиран избор, от особена важност е необходимата свързана с това информация да му се предостави преди сключването на договора и да бъде поднесена на ясен и разбираем език. По същата причина доставчиците следва да представят и резюме на съществените условия на договора. За да се улесни сравнимостта и да се намалят разходите за спазване, ОЕРЕС следва да издаде образец за подобни резюмета на договори.

(234)След приемането на Регламент (ЕС) 2015/2120 разпоредбите на настоящата директива относно информацията за условията, ограничаващи достъпа и/или използването на услуги и приложения и относно оформянето на трафика, станаха неактуални и следва да бъдат отменени.

ê 2009/136/ЕО съображение 24

ð нов

(235)По отношение на крайното оборудване потребителският договор следва да посочва всички ограничения, наложени от доставчика по отношение на използването на оборудването, например чрез мобилни устройства „SIM-locking“, ако тези ограничения не са забранени от националното законодателство, и всички такси при прекратяване на договора, независимо преди или на договорената дата, на която той изтича, включително всички суми за запазване на оборудването. ð Всички такси при предсрочно прекратяване на договора, дължими за крайни мрежови устройства или други промоционални предимства, следва да се изчисляват съответно на основата на обичайните методи за амортизация и на принципа pro rata temporis. ï

ê 2009/136/ЕО съображение 25 (адаптиран)

ð нов

(236)Без Ö да се засяга същественото Õ доставчикът да е задължение на доставчика, ð свързано със сигурността по силата на настоящата директива, ï по какъвто и да е начин да предприема действия, надхвърлящи изискванията съгласно правото на Общността, в потребителския договора следва също така да се посочва видът действия, ако са предвидени такива, които доставчикът може да предприеме в случаи на инциденти, заплахи или уязвими точки, свързани със сигурността или целостта.

ê 2009/136/ЕО съображение 32 (адаптиран)

ð нов

(237)Наличието на прозрачна, актуална и сравнима информация относно офертите и услугите е ключов елемент за потребителите в конкурентни пазари с няколко доставчици, предлагащи услуги. Крайните ползватели и потребителите на електронни съобщителни услуги следва да могат лесно да сравняват цените на различни предлагани на пазара услуги въз основа на информация, публикувана в лесно достъпна форма. За да им се даде възможност лесно да сравняват цени ð и услуги ï , националните регулаторни органи следва да могат да изискват от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, ð различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера, ï по-голяма информационна прозрачност (включително тарифи, ð качество на услугата, ограничения в предоставяното крайно оборудване ï модели на потребление и друга свързана с това статистика). ð Всички подобни изисквания следва надлежно да отчитат особеностите на тези мрежи или услуги. ï Ö Те следва също Õ и да гарантират, че трети страни имат правото да използват безплатно обществено достъпна информация, публикувана от такива предприятия ð , с оглед предоставянето на инструменти за сравнение ï . Националните регулаторни органи следва също да могат да осигурят ръководства за цените, особено когато пазарът не ги предоставя безплатно или на разумна цена. Предприятията не следва да имат право на никакво възнаграждение за употребата на информация, когато тя вече е публикувана и поради това е в общественото пространство. В допълнение, крайните ползватели и потребителите следва да са достатъчно осведомени за включената цена или вида на предлаганата услуга преди да закупят такава услуга, в частност ако телефонен номер за достъп до услуги с безплатен достъп е предмет на някакви допълнителни такси. Националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да изискват тази информация да се предоставя общо, а за някои определени от тях категории услуги — непосредствено преди свързване на повикването, освен ако в националното законодателство не е предвидено друго. При определянето на категориите повиквания, изискващи да се предостави ценова информация преди свързването, националните регулаторни органи следва надлежно да отчитат естеството на услугата, приложимите за нея ценови условия и дали се предлага от доставчик, който не е доставчик на електронни съобщителни услуги. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), ако това се изисква от държавите-членки, предприятията следва също така да предоставят на абонатите информация от обществен интерес, изготвена от съответните публични органи, inter alia, относно най-разпространените нарушения и техните правни последици.

ò нов

(238)Крайните ползватели често не са осведомени за цената на своето потребителско поведение или се затрудняват да преценят времето или обема данни, които изразходват при използването на електронни съобщителни услуги. За да се увеличи прозрачността и да се даде възможност за по-добър контрол на бюджета за съобщителни услуги, е важно на крайните ползватели да бъдат предоставени механизми, с които те могат да следят своевременно потреблението си.

(239)Независимите инструменти за сравнение, като например уебсайтове, са ефективно средство, с което крайните ползватели могат да преценят предимствата на различните доставчици на публично достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, и да получат безпристрастна информация, по-специално чрез сравняване на цените, тарифите и качествените параметри на едно място. Такива инструменти следва да имат за цел да предоставят информация, която е ясна, сбита , пълна и всеобхватна. Те следва също така да се опитват да включат възможно най-широкия диапазон от оферти, за да може да предложат представителен преглед и да обхванат значителна част от пазара. Информацията, предлагана чрез такива инструменти, следва да е надеждна, безпристрастна и прозрачна. Крайните ползватели следва да бъдат информирани за наличието на такива инструменти. Държавите членки следва да гарантират, че крайните ползватели имат свободен достъп до поне един такъв инструмент на тяхната територия.

(240)Независимите инструменти за сравняване следва да бъдат оперативно независими от доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги. Те могат да се поддържат от частни предприятия или от името на компетентни органи; но те следва да бъдат поддържани в съответствие с определени критерии за качество, включително изискването да предоставят данни за своите собственици, точна и актуална информация, да обявяват кога е била последната актуализация, да посочват ясни и обективни критерии, на които се основава сравнението и да включват широка гама от оферти за публично достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, като обхващат значителна част от пазара. Държавите членки следва да могат да определят изискваната за инструментите за сравнение честота на преразглеждане и актуализиране на информацията, предоставяна на крайните ползватели, като вземат предвид честотата, с която доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номер, по принцип актуализират информацията за своите тарифи и качеството на услугите си. Когато в дадена държава членка има само един подобен инструмент и той престане да функционира или престане да отговаря на критериите за качество, държавата членка следва да гарантира, че в разумен срок крайните ползватели ще имат достъп до друг инструмент за сравнение на национално равнище.

ê 2009/136/ЕО съображение 26 (адаптиран)

ð нов

(241)С цел разглеждане на въпроси от обществен интерес, свързани с използването на ð публично достъпни електронни ï съобщителни услуги, и за да се насърчава защитата на правата и свободите на другите лица, съответните национални ð компетентните ï органи следва да могат да изготвят и разпространяват, със съдействието на доставчиците, информация от обществен интерес относно използването на подобни услуги. Това може да включва информация от обществен интерес ð относно най-честите нарушения и техните правни последици, например ï относно нарушаване на авторското право, други видове незаконно използване и разпространяване на вредно съдържание, както и съвети и средства за защита срещу рискове за личната сигурност, които например могат да възникнат при разкриване на лична информация при някои обстоятелства, за неприкосновеността на личния живот и за личните данни, а също и наличност на лесни за ползване и позволяващи конфигуриране софтуерни програми или опции, които дават възможност за предпазване на децата или уязвимите лица. Информацията може да се координира чрез процедурата за сътрудничество, установена в Ö настоящата Õ член 33, параграф 3 от дДиректива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга). Такава информация от обществен интерес следва при необходимост да се актуализира и да се представя под лесно разбираема печатна и електронна форма, както е определено от всяка държава -членка, и на уебсайтовете на националните публични органи. Националните регулаторни органи следва да могат да задължават доставчиците да разпространяват тази стандартизирана информация до всички свои клиенти по начин, счетен за подходящ от националните регулаторни органи. Когато това се изисква от държавите -членки, тази информация следва също да бъде включена в договорите. При все това разпространението на такава информация не следва да създава прекомерна тежест за предприятията. Държавите -членки следва да изискват разпространението да се осъществява чрез средствата, използвани от предприятията за комуникация с абонатите ð крайните ползватели ï в рамките на обичайната им дейност.

ê 2009/136/EО съображение 31 (адаптиран)

(242)В отсъствието на съответни разпоредби в правото на Общността Ö Съюза Õ съдържанието, приложенията и услугите се считат за законни, или вредни в съответствие с националното материално и процесуално право. Задача на държавите -членки, а не на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги, е да решават в съответствие с предвидената процедура дали съдържанието, приложенията или услугите са законни или вредни. Рамковата Ö Настоящата Õ директива и Ö Директива 2002/58/ЕО за защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации Õ Специфичните директиви не засягат Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) 75 , която inter alia съдържа правило за „обикновен пренос“ за междинните доставчици на услуги, както са определени в нея.

ê 2002/22/EО съображение 31 (адаптиран)

ð нов

(243)Крайните потребители следва да имат достъп до обществена информация за съобщителните услуги. Държавите-членки следва да бъдат в състояние да следят за качеството на услугите, предлагани на тяхната територия. Националните регулаторни органи следва да Ö са оправомощени да наблюдават качеството на услугите и систематично Õ бъдат в състояние системно да събират информация за качеството на услугите Ö , включително тази във връзка с предоставянето на услуги на ползвателите с увреждания. Õ Ö Тази информация следва да се събира Õ , предлагани на тяхната територия, на основата на критерии, които допускат позволяват сравнение между доставчиците на услуги и между държавите -членки. Предприятията, които предоставят Ö електронни Õ съобщителни услуги и работят в конкурентна среда, вероятно имат готовност да предоставят адекватна и актуална информация за своите обществени услуги поради търговски съображения. Въпреки това националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да изискват публикуване на такава информация, когато е установено, че тя която практически не е обществено достъпна. ð Националните регулаторни органи следва също така да установят методи за измерване, които да се прилагат от доставчиците на услуги, за да се подобри сравнимостта между представените данни. За да се улесни сравнимостта в Съюза и да се намалят разходите по осигуряване на съответствие с изискванията, ОЕРЕС следва да приеме насоки за съответното качество на параметрите на услугите, които националните регулаторни органи следва да вземат предвид във възможно най-голяма степен. ï

ê 2009/136/EО съображение 47 (адаптиран)

ð нов

(244)С цел пълно възползване от конкурентната среда, потребителите следва да са в състояние да правят информиран избор и да сменят доставчици, когато това е в техен интерес Ö отговаря най-добре на интереса им Õ. От съществено значение е да се гарантира, че те могат да правят това, без да са възпрепятствани от законови, технически или практически пречки, включително договорни условия, процедури, такси и т.н. Това не изключва Ö възможността предприятията да налагат Õ налагането на разумни минимални срокове в потребителските договори ð до 24 месеца ï. ð Въпреки това държавите членки следва да имат възможността да определят по-кратък максимален срок предвид на националните условия, например нивата на конкуренция и стабилността на инвестициите в мрежите. Независимо от договора за електронна съобщителна услуга потребителите биха могли да предпочитат и да се ползват от по-дълъг период на възстановяване на вложените средства за физическите връзки. Тези задължения на потребителите могат да са важен фактор за улесняване на разгръщането на мрежите с много голям капацитет на свързаност до или много близо до помещенията на крайните ползватели, включително чрез схеми за събиране на търсенето, които дават възможност на инвеститорите в мрежите да намалят първоначалните рискове. Въпреки това правата на потребителите да сменят доставчика на електронни съобщителни услуги, както са заложени в настоящата директива, не следва да са ограничени от тези периоди на възстановяване на вложените средства в договорите за физическите връзки. ï

Преносимостта на номерата е ключов елемент за улесняване на потребителския избор и на ефективната конкуренция в конкурентни пазари на електронни съобщения и следва да се прилага с минимално забавяне, така че номерът да бъде активиран за един работен ден и ползвателят да не бъде лишен от услугата в продължение на повече от един работен ден. Компетентните национални органи може да дадат предписания за глобалния процес на пренасяне на номера, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и технологичните нововъведения. Опитът в някои държави-членки показа, че съществува риск потребителите да бъдат прехвърляни към друг доставчик, без да са дали своето съгласие. Това е въпрос, който следва да се разглежда главно от правоприлагащите органи, но същевременно държавите-членки следва да могат да налагат минималните съразмерни мерки във връзка с процеса на прехвърляне, които са необходими за свеждане до минимум на такива рискове, и да гарантират, че потребителите са защитени по време на целия процес на прехвърляне, включително чрез налагане на съответни санкции, без да се намалява степента на привлекателност на този процес за потребителите.

ò нов

(245)Потребителите следва да могат да прекратяват договорите си, без да са дължими такси, като това се отнася и за случаите на автоматично удължаване на срока след изтичане на първоначалния срок на договора.

(246)Следва да се счита, че всякакви промени в договорните условия, наложени от доставчиците на обществените електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номерà, във вреда на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да са дължими такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени.

(247)Възможността от смяна на доставчика е основен фактор за наличие на действителна конкуренция в една конкурентна среда. Наличието на прозрачна, точна и своевременна информация за смяната следва да увеличи доверието на крайните ползватели в този процес и тяхното желание да участват активно в него. Доставчиците на услуги следва да осигурят непрекъснатост на услугата така, че крайните ползватели да могат да сменят доставчика, без да са застрашени от опасността да загубят услугата.

ê 2002/22/EО съображение 40 (адаптиран)

ð нов

(248)Преносимостта на номерата е ключов фактор за избора на потребителите и за ефективната действителната конкуренция в конкурентниата далекосъобщителна среда ð пазари на електронни съобщения. ï, така че кКрайните ползватели, които искат, следва потребители да могат по желание да запазват своя номер или своите номера̀ в обществената телефонна мрежа независимо от организацията Ö предприятието Õ, кояето предоставя услугата. Предоставянето на такава възможност между връзките в обществената телефонна мрежа при в определени и неопределени обекти местоположения излиза извън приложното поле на настоящата директива. Въпреки това държавите -членки могат да прилагат разпоредби за пренасяне на номера между мрежите, които предоставят услуги при в определено и обекти местоположение, и мобилните мрежи.

ê 2002/22/EО съображение 41

(249)Въздействието от преносимостта на номерата се засилва, когато съществува прозрачна информация за тарифите, както за крайните потребители ползватели, които пренасят номерата си, така и за крайните потребители ползватели, които търсят абонати, пренесли своите номера̀. Националните регулаторни органи следва по възможност да улесняват постигането на подходяща прозрачност на тарифите като част от преносимостта на номерата.

ê 2002/22/EО съображение 42

(250)Когато гарантират икономическата целесъобразност на цените за взаимосвързаността взаимното свързване с оглед на преносимостта на номерата, националните регулаторни органи могат също така да вземат предвид съществуващите цени на пазари, които могат да се сравнят.

ê 2009/136/EО съображение 47 (адаптиран)

ð нов

(251)С цел пълно възползване от конкурентната среда, потребителите следва да са в състояние да правят информиран избор и да сменят доставчици, когато това е в техен интерес. От съществено значение е да се гарантира, че те могат да правят това, без да са възпрепятствани от законови, технически или практически пречки, включително договорни условия, процедури, такси и т.н. Това не изключва налагането на разумни минимални срокове в потребителските договори. Преносимостта на номерата е ключов елемент за улесняване на потребителския избор и на ефективната действителната конкуренция в конкурентни пазари на електронни съобщения и следва да се прилага с минимално забавяне, така, че номерът да бъде активиран за един работен ден и ползвателят да не бъде лишен от услугата в продължение на повече от един работен ден. Ö За да се улесни безпроблемната смяна, която да се извършва на едно място, тази процедура следва да се извършва от доставчика на електронни съобщения, на когото съответният краен ползвател става абонат. Õ Компетентните нНационалните ð регулаторни ï органи можегат да дадат предписания за глобалния процес цялата процедура на пренасяне на номера, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и технологичните нововъведения. Опитът в някои държави -членки показа, че съществува риск потребителите да бъдат прехвърляни към друг доставчик, без да са дали своето съгласие. Това е въпрос, който следва да се разглежда главно от правоприлагащите органи, но същевременно държавите -членки следва да могат да налагат минималните съразмерни мерки във връзка с процеса на прехвърляне, които са необходими за свеждане до минимум на такива рискове, и да гарантират, че потребителите са защитени по време на целия процес на прехвърляне, включително чрез налагане на съответни санкции, без да се намалява степента на привлекателност на този процес за потребителите.

ò нов

(252)Предлагането на пакети, включващи обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера̀, и други услуги, като линейно радио- и телевизионно разпръскване, или стоки, например устройства, става все по-масово и се превръща във важен елемент на конкуренцията. Въпреки че тези пакети често носят ползи за крайните ползватели, те могат да затруднят смяната или да я направят по-скъпа и да увеличат рисковете от договорно обвързване. Когато различни договорни клаузи относно прекратяването на договорите и смяната се прилагат към различни услуги и към договорни задължения относно придобиването на продукти, които са част от пакета, потребителите действително са затруднени при упражняване на правата си по настоящата директива да приемат по-изгодни оферти за целия пакет или за части от него. Поради това разпоредбите на настоящата директива относно договорите, прозрачността, срока на договорите, прекратяването и смяната следва да се прилагат към всички елементи от пакета освен ако други правила, приложими към елементите от пакета, различни от електронните съобщения, са по-благоприятни за потребителя. Други договорни въпроси, например корективни мерки, приложими при несъответствие с клаузите на договора, следва да се уреждат от правилата, които се прилагат за съответния елемент от пакета, например правилата от договорите за продажба на стоки или за предоставяне на цифрово съдържание. Поради същите причини потребителите не следва да са обвързани с доставчик чрез договорно фактическо удължаване на първоначалния срок на договора.

ê 2009/136/EО съображение 23 (адаптиран)

ð нов

(253)Доставчиците на електронни ð междуличностни ï съобщителни услуги, ð посредством номерà ï позволяващи повиквания, ð имат задължение да предоставят достъп до службите за спешно реагиране, като се използват спешните повиквания. При изключителни обстоятелства, а именно при липса на техническа осъществимост, е възможно те да не могат да осигурят достъп до службите за спешно реагиране или/и определяне на местоположението на обаждащото се лице. В такива случаи те следва съответно да информират клиентите си в договора. ï следва да гарантират, че техните клиенти са достатъчно осведомени за това дали е осигурен достъп до услуги за спешна помощ, както и за евентуални ограничения на услугата (като ограничение на предоставянето на информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, или маршрутизация на спешните повиквания). Такива доставчици следва също така да предоставят на своите клиенти ясна и прозрачна информация в първоначалния договор и ð да я актуализират ï в случай на промяна в предоставянето на достъпа ð до службите за спешно реагиране ï , например в информацията за фактуриране на клиента ð във фактурите ï. Тази информация следва да включва всички ограничения по отношение на териториалния обхват въз основа на планираните технически работни параметри на ð съобщителната ï услугата и наличната инфраструктура. Когато услугата не се предоставя посредством комутируема телефонна мрежа ð връзка, която е управлявана, за да се осигури определено качество на услугата ï, информацията следва да включва също така степента на надеждност на достъпа и на информацията за местоположението на обаждащото се лицето, което осъществява повикването, съпоставена с предоставената посредством комутируема телефонна мрежа ð такава връзка ï услуга, като се отчита настоящото текущото състояние на технологията и на стандартите за качество, както и всички параметри за качеството на услугата, посочени в Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга).

ê 2009/140/EО съображение 22 (адаптиран)

(254)В съответствие с целите на Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, регулаторната рамка следва да гарантира, че всички ползватели, включително крайните ползватели с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, имат лесен достъп до висококачествени услуги на достъпни цени. Декларация 22, приложена към Заключителния акт от Амстердам, предвижда институциите на Общността Ö Съюза Õ да отчитат потребностите на хората с увреждания при създаването изготвянето на мерки по член 95 от Договора за ЕО Ö 114 от ДФЕС Õ.

ò нов

(255)Крайните ползватели следва да имат достъп до службите за спешно реагиране, като използват безплатно спешните повиквания и без да им се налага да използват платежен инструмент за целта, от всяко устройство, което дава възможност за междуличностни съобщителни услуги посредством номерà, включително при роуминг в държава членка. Спешните повиквания са средство, което включва не само гласовите съобщения, но и текстовите съобщения, другите начини за обмен на съобщения, видео или други видове съобщения, които съществуват в държава членка за достъп до службите за спешно реагиране. Спешните повиквания могат да се задействат от името на лице чрез бордовата система eCall, определена от Регламент 2015/758/EС на Европейския парламент и на Съвета 76 .

(256)Държавите членки следва да гарантират, че предприятията, предоставящи на крайните ползватели междуличностни съобщителни услуги посредством номерà, осигуряват надежден и прецизен достъп до службите за спешно реагиране, като се отчитат националните спецификации и критерии. Ако междуличностните съобщителни услуги посредством номерà не се осъществяват по връзка, която е управлявана, за да се осигури определено качество на услугата, доставчикът на услугата може да не е в състояние да гарантира, че спешните обаждания в рамките на услугата му се маршрутизират към най-подходящия PSAP със същата надеждност. За такива предприятия, несвързани с мрежи, а именно предприятията, които не са интегрирани с доставчик на обществена съобщителна мрежа, е възможно предоставянето на информация за местоположението на обаждащото се лице да не е технически осъществимо. Държавите членки следва да гарантират, че стандартите, осигуряващи прецизна и надеждна маршрутизация и свързаност със службите за спешно реагиране, се прилагат веднага щом това е възможно, за да могат доставчиците, несвързани с мрежи, на междуличностни съобщителни услуги посредством номерà да изпълнят задълженията си във връзка с достъпа до службите за спешно реагиране и предоставянето на информация за местоположението на обаждащото се лице на ниво, което е сравнимо с това, което се изисква от другите доставчици на такива съобщителни услуги.

ê 2002/22/EО съображение 36 (адаптиран)

Важно е, че потребителите следва да имат възможност да се обадят на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ и всеки друг национален номер за спешни повиквания безплатно от всеки телефонен апарат, включително от платени телефонни автомати, без да използват никакво платежно средство. Държавите-членки следва вече да се предприели необходимите организационни договорености, които най-добре съответстват на националната организация на аварийните системи, за да гарантират адекватно поемане и реагиране на повикванията на аварийния номер. Информацията за местоположението на обаждането, която се получава от аварийните служби, ще подобри равнището на защита и сигурност на потребителите на услуги от номер „112“ и ще подпомогне аварийните служби до технически възможното равнище за изпълнението на техните задължения, при условие че се гарантира прехвърляне на повикванията и свързаните с тях данни на аварийните служби. Приемането и използването на такава информация следва да съответства със съответното законодателство на Общността във връзка с обработката на лични данни. Непрекъснатото подобряване на информационните технологии все повече ще осигурява едновременното поемане на няколко езика по мрежата на разумна цена. Това на свой ред ще гарантира допълнителна безопасност за европейските граждани, които използват номера за спешни повиквания „112“.

ê 2002/22/EО съображение 37 (адаптиран)

Лесният достъп до международни телефонни услуги е жизнено важен за европейските граждани и европейските предприятия. „00“ вече се е наложил в Общността като стандартен телефонен код за международен достъп за Общността. Между държавите-членки могат да се постигнат или продължат специални договорености за междуселищно избиране от двете страни на границата. В съответствие с Препоръка Е.164 на Международна телекомуникационна общност (МТО) на европейското телефонно номерационно пространство (ЕТНП) е присвоен код „3883“. С цел да гарантират свързване на повикванията с ЕТНП, операторите на обществени телефонни мрежи следва да гарантират пряка или косвена връзка при повиквания с код „3883“ до обслужващите мрежи на ЕТНП, посочени в съответните стандарти на Европейския институт по далекосъобщителни стандарти (ЕИДС). Такива договорености за взаимосвързаност следва да се организира в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвет от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях („Директива за достъпа“) 77 .

ê 2009/136/EО съображение 41

(257)Държавите -членки следва да предприемат специфични мерки за гарантиране, че службите за спешно реагиране услугите за спешна помощ, включително „112“, са еднакво достъпни за крайните ползватели с увреждания, в частност ползватели с увреден слух, с нарушен слух, със затруднен говор или с комбинирано увреждане на зрението и слуха. Това може да включва предоставянето на специални крайни устройства за ползватели с нарушен слух, услуги за предаване на текст или друго специфично оборудване.

ê 2009/136/EО съображение 39 (адаптиран)

ð нов

(258)Крайните ползватели следва да имат достъп и да могат да се свързват с предоставяните услуги за спешна помощ, като използват всяка телефонна услуга, способна да генерира гласови повиквания чрез номер или номера от национални телефонни номерационни планове. Държавите-членки, които използват други национални номера за спешни повиквания освен „112“, може да налагат на предприятия подобни задължения за достъп до такива национални номера за спешни повиквания. Службите за спешна помощ следва да са в състояние да приемат и отговарят на повиквания към номер „112“ най-малко с бързината и ефективността на приемане на повиквания към национални номера за спешни повиквания. Важно е да се повиши осведомеността за номер „112“, за да се подобри нивото на защита и сигурност на гражданите, пътуващи в Европейския съюз. В тази връзка гражданите следва да бъдат напълно осведомени, когато пътуват в някоя държава -членка, че номер „112“ може да се използва като единен номер за спешни повиквания в цялата Общност Ö целия Съюз Õ, в частност чрез информация, предоставяна на международни автобусни гари, железопътни гари, пристанища или летища и в телефонни указатели, телефонни будки, брошури за абонати ð крайни ползватели ï и фактури. Това е преди всичко отговорност на държавите -членки, но Комисията следва да продължи да подкрепя и да допълва инициативите на държавите -членки за по-голяма осведоменост относно номер „112“ и периодично да подлага на оценка, доколко обществеността е осведомена относно него. Задължението за предоставяне на информация за местоположението на страната, извършваща повикването, следва да се засили, за да се повиши защитата на гражданите. По-специално, предприятията следва да предоставят на службите за спешна помощ информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, веднага щом повикването достигне до съответната служба, независимо от използваната технология. За да отговори на технологичните промени, включително тези, водещи до все по-прецизна точност на информацията за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, Комисията следва да бъде оправомощена да приема технически мерки за изпълнение с цел гарантиране на ефективен достъп до услугите на телефон „112“ в Общността в полза на гражданите. Подобни мерки не следва да засягат организацията на службите за спешна помощ в държавите-членки.

ò нов

(259)Информацията за местоположението на обаждащото се лице подобрява защитата и сигурността на крайните ползватели и подпомага службите за спешно реагиране при изпълнение на задълженията им, при условие че прехвърлянето на спешните повиквания и свързаните данни към съответните служби за спешно реагиране се гарантира от националната система от PSAP. Приемането и използването на информацията за местоположението на обаждащото се лице следва да отговаря на съответното законодателство на Съюза за обработка на личните данни. Предприятията, които осигуряват данни за местоположението въз основа на мрежа, следва да предоставят тази информация на службите за спешно реагиране веднага щом повикването се получи в тези служби, независимо от използваната технология. Технологиите за определяне на местоположението чрез телефона на обаждащото се лице се оказаха обаче значително по-точни и по-рентабилни благодарение на наличието на данните, осигурени от EGNOS и спътниковата система „Галилео“ и други глобални навигационни спътникови системи, и данните от безжичните мрежи. Поради това информацията за местоположението въз основа на телефона следва да допълва тази, която се получава въз основа на мрежа дори и ако първата може да е налице само след извършване на спешното повикване. Държавите членки следва да гарантират че PSAP са в състояние да извличат и управляват наличната информация за местоположението на обаждащото се лице. Получаването и предаването на информацията за местоположението на обаждащото се лице следва да са безплатни за крайните ползватели и звеното, което обработва спешните повиквания, независимо от средствата за получаването, например чрез телефон или мрежа, или от средствата за предаването — например гласов канал, текстово съобщение или на базата на интернет протокол.

(260)За да се отговори на технологичното развитие относно информацията за определяне на точното местоположение на обаждащото се лице, равностойния достъп за крайните ползватели с увреждания и насочването на повикването към най-подходящия PSAP, Комисията следва да е оправомощена да приема мерки, необходими за осигуряване на сравнимостта, оперативната съвместимост, качеството и непрекъснатостта на спешните повиквания в Съюза. Тези мерки могат да се състоят от разпоредби, определящи функциите на различните страни в съобщителната верига, например доставчиците на междуличностните съобщителни услуги, операторите на електронни съобщителни мрежи и PSAP, както и технически разпоредби за определяне на техническите средства за изпълнение на разпоредбите за функциите. Тези мерки следва да не засягат организирането на службите за спешно реагиране на държавите членки.

ê 2009/136/EО съображение 36 (адаптиран)

ð нов

(261)С оглед да се гарантира, че крайните ползватели с увреждания се възползват от конкуренцията и избора на доставчици на услуги, предоставен на мнозинството от крайните ползватели, компетентните съответните национални органи следва, когато е подходящо и в контекста на националните условия, да определят изисквания за защита на потребителите ð във връзка с крайните ползватели с увреждания ï, които трябва да бъдат изпълнени от предприятията, предоставящи общественио достъпни електронни съобщителни услуги. Тези изисквания могатже да включват, по-специално, изискване към предприятията да гарантират, че крайните ползватели с увреждания могат да ползват техните услуги при същите условия, включително цени, и тарифи ð и качество ï, като предлаганите на останалите техни крайни ползватели, независимо от евентуалните допълнителни разходи, направени от тях Ö тези предприятия Õ. Може също да се включват Ö други Õ изисквания, свързани с договорености на едро между предприятията. ð За да се избегне прекалената тежест за доставчиците на услугите, националните регулаторни органи следва да проверяват дали целите за равностоен достъп и избор могат действително да бъдат изпълнени без такива мерки. ï

ò нов

(262)В допълнение към мерките по настоящата директива за достъпността за ползвателите с увреждания, в Директива xxx/YYYY/EС на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги са определени няколко задължителни изисквания за хармонизация на няколко характеристики за ползвателите с увреждания на електронни съобщителни услуги и свързано крайно оборудване за потребители. Поради това съответното задължение в посочената директива, съгласно което държавите членки трябва да насърчават достъпността на крайно оборудване за ползвателите с увреждания, е неактуално и следва да се отмени.

ê 2002/22/EО съображение 35 (адаптиран)

(263)Ö Налице е действителна конкуренция при Õ Ппредоставянето на справочни услуги и указатели Ö в съответствие, наред с другото, с член 5 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията 78 . Õ е вече отворено за конкуренция. Разпоредбите на настоящата директива допълват разпоредбите на Директива 97/66/ЕО, като дават право на абонатите да включат личните си данни в указател на хартиен носител или в електронна форма Ö За да се запази тази действителна конкуренция, Õ Ввсички доставчици на услуги, които предоставят номера на своите абонати Ö крайни ползватели, следва да Õ, са длъжни да предоставят съответната информация обективно, икономически целесъобразно и без допускане на дискриминация.

ò нов

(264)Крайните ползватели следва да са информирани за правото си да бъдат включени в указател. Доставчиците на междуличностните съобщителни услуги посредством номерà следва да уважават решението на крайните ползватели, когато предоставят данните на доставчиците на указателни услуги. Член 12 от Директива 2002/58/ЕО гарантира правото на крайните ползватели на неприкосновеност по отношение на тяхната лична информация в обществен указател.

ê 2002/22/EО съображение 32 (адаптиран)

(265)Крайните потребители ползватели следва да получат гаранции за интероперативност оперативната съвместимост на цялата техника, която се продава в Общността Ö Съюза Õ за приемане на цифров телевизионен сигнал. Държавите -членки следва да изискват минимални хармонизирани стандарти за тази техника. Стандартите могат периодично да бъдат коригирани в светлината на развитието на технологиите и на пазара.

ê 2002/22/EО съображение 33 (адаптиран)

ð нов

(266)Желателно е потребителите да имат възможност за постигане на възможно най-пълно свързване към цифрови телевизионни апарати. Интероперативността Оперативната съвместимост и е развиващо се понятие на динамичните пазари. Стандартизационните органи следва да положат всички възможни усилия, за да гарантират развитието на стандартите успоредно с развитието на съответните технологии. Също така е важно да се гарантира, че съединители са на разположение за ð цифровите ï телевизионни апарати, които могат да предават всички необходими елементи на цифровия сигнал, включително аудио- и видео потоци, информация с условен достъп, служебна информация, информация за интерфейси за приложни програми (API) и информация за защита на авторските права. Следователно настоящата директива Ö следва да Õ гарантира, че функционалността на отворения интерфейс за цифровите телевизионни апарати не се ограничава ð, свързана или вградена в съединителите, ï Ö не е ограничена Õ от мрежовите оператори, доставчиците на услуги или производителите на техника и продължават да се развиват успоредно с развитието на технологиите. По отношение на изображението и представянето на цифрови интерактивни ð свързани ï телевизионни услуги, постигането на общ стандарт чрез пазарни механизми се приема като предимство за потребителите. Държавите -членки и Комисията могат да предприемат мерки в областта на политиката за насърчаване на това развитие в съответствие с разпоредбите на Договора.

ê 2009/136/EО съображение 38 (адаптиран)

(267)Справочните услуги следва да се предоставят и често се предоставят в условията на конкурентен пазар съгласно член 5 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги 79 . Мерките на нивото на пазара на едро, гарантиращи включването на данни на крайните ползватели (както на фиксирани, така и на мобилни услуги) в бази данни, следва да спазват гаранциите за защита на личните данни Ö по Директива 95/46/ЕО, които ще бъдат заменени с Регламент (ЕС) 2016/697 на 25 май 2018 г.  80 , и Õ включително член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Следва да се прилага разходоориентирано предоставяне на тези данни на доставчиците на услуги, като държавите -членки имат възможност да установят централен механизъм за предоставяне на цялостната сборна информация на доставчици на указатели, и да се предоставя достъп до мрежата при разумни и прозрачни условия, за да се гарантира, че крайните ползватели се възползват в максимална степен от конкуренцията, като крайната цел е Ö , която даде възможност за значително Õ окончателно премахване на регулирането на пазара на дребно на тези услуги и предоставянето на справочни услуги при разумни и прозрачни условия.

ò нов

(268)След премахване на задължението за универсална услуга за доставчиците на указатели и предвид на съществуването на функциониращ пазар за такива услуги, правото на достъп до телефонни справочни услуги не е повече необходимо. Въпреки това националните регулаторни органи следва да продължат да налагат задължения и условия за предприятията, които контролират достъпа до крайните ползватели, за да се запазят достъпът и конкуренцията в този пазар.

ê 2002/22/EО съображение 43 (адаптиран)

ð нов

(269)В момента държавите-членки налагат известни задължения за пренос върху мрежите за излъчване на радио или телевизионен сигнал за обществото. Държавите -членки следва да бъдат в състояние да установяват пропорционални задължения за предприятията под тяхна юрисдикция в интерес на обществения ред интереси на обществената политика, но такива задължения следва да се налагат, само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, които се определят ясно от държавите -членки в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ, и когато са пропорционални, и прозрачни и подлежащи на периодично преразглеждане. Ö Задълженията за пренос могат да се налагат на конкретни радио- и телевизионни канали и допълнителни услуги, предоставяни от конкретен доставчик на медийна услуга. Õ Налаганите от държавите -членки задължения за пренос следва да бъдат разумни, т.е. пропорционални и прозрачни с оглед на ясно определените цели от общ интерес ð . Държавите членки следва да представят обективна обосновка за задълженията за пренос, които налагат в националното си законодателство, за да се гарантира, че те са прозрачни, пропорционални и ясно определени. Задълженията следва да осигуряват достатъчно стимули за ефикасни инвестиции в инфраструктура. Задълженията следва да подлежат на периодичен преглед поне на всеки пет години, за да са съобразени с технологичните и пазарните промени и за да се гарантира, че продължават да са пропорционални с оглед на целите, които трябва да се изпълнят. ï и Ö Задълженията Õ при необходимост могат да предполагат пропорционално възнаграждение, ако това е необходимо. Задълженията за пренос могат да включват преноса на услуги, насочени конкретно към осигуряването на подходящ достъп за потребители-инвалиди.

ê 2002/22/EО съображение 44 (адаптиран)

ð нов

(270)Мрежите, използвани за разпространение на радио- или телевизионен сигнал за гражданите включват кабелни, Ö интернет телевизия (IPTV), Õ сателитни и наземни предавателни мрежи. Те могат също така да включват и други мрежи, доколкото значителен брой крайни потребители ползватели използват такива мрежи като основно средство за получаване на радио- и телевизионен сигнал. ð Задълженията за пренос могат да включват предаване на услуги, специално предназначени да осигурят подходящ достъпни за ползватели с увреждания. Съответно допълнителните услуги включват, наред с другото, услуги, целящи да се подобри достъпността за крайните ползватели с увреждания — например чрез видеотекст, субтитри, аудиоописание и жестомимичен език. Тъй като предоставянето и приемането на свързани телевизионни услуги нарастват, а електронните програмни указатели запазват значението си за избора от страна на ползвателите, в тези задължения за пренос може да се включи предаването на свързани с програмите данни, подпомагащи тези функции. ï

ê 2002/22/EО съображение 39

(271)Обикновено съвременните телефонни централи предлагат тонално избиране и възможности за идентифициране на повикващата страна обаждащото се лице и следователно тези възможности могат все повече да се предлагат с незначителни разходи или без никакви разходи. Тоналното избиране все повече се използва за взаимодействие на потребителите със специални услуги и инфраструктура, включително услуги с добавена стойност, като липсата на такава възможност може да откаже потребителя да се възползва от съответната услуга. Не се изисква държавите -членки да налагат задължения за предоставяне на такива възможности, когато те вече са налице. Директива 97/66/ЕС 2002/58/ЕО гарантира защитата на личните данни на потребителите ползвателите по отношение на подробното фактуриране, като им предоставя средства за защита на правото им на личните им данни при прилагането на идентификация на повикващата страна обаждащото се лице. Развитието на тези услуги в паневропейски мащаб ще бъде от полза за потребителите и се насърчава от настоящата директива.

ê 2002/19/EО съображение 22

(272)Общественият достъп до информацията в държавите -членки ще гарантира, че съществуващите и потенциалните нови пазарни субекти разбират своите права и задължения и знаят къде да намерят съответната подробна информация. Публикуването в национелния вестникя националния държавен вестник помага на заинтересованите страни от други държави -членки да намерят съответната информация.

ê 2002/19/EО съображение 23

(273)За да осигури ефективен и ефикасен общоевропейски пазар на електронните съобщения, Комисията трябва следва да следи и публикува информацията за таксите, които се включват в ценообразуването за крайните потребители ползватели.

ê 2002/19/EО съображение 24

Развитието на електронния съобщителен пазар и свързаната с него инфраструктура може да има неблагоприятно въздействие върху околната среда и ландшафта. Следователно държавите-членки трябва да следят процеса и при необходимост да предприемат действия за свеждането на отрицателните последици до минимум чрез подходящи споразумения и други договорености с компетентните органи.

ê 2002/19/EО съображение 25 (адаптиран)

(274)За да се установи правилното прилагане на правото на Общността Ö Съюза Õ, Комисията трябва да знае за кои предприятия са определени като е установено, че са предприятия със значителна пазарна сила и какви задължения са наложени върху пазарните субекти от националните регулаторни органи. Следователно освен националното обнародване общественото оповестяване на тази информация е необходимо държавите -членки да изпращат на Комисията тази информация, която може да бъде и в електронна форма, след съгласуване на подходящи процедури за проверка на автентичността.

ò нов

(275)За да се отчитат пазарното, социалното и технологичното развитие, за да се управляват рисковете пред сигурността на мрежите и услугите и за да се осигури действителен достъп до службите за спешно реагиране, като се използват спешните повиквания, правомощието да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията по отношение на конкретните мерки с оглед на рисковете за сигурността; адаптирането на условията за достъп до цифрова телевизия и радиоуслуги; определянето на една цена на едро за терминиране на гласовите повиквания на пазарите на фиксирани и мобилни услуги; приемането на мерки във връзка със спешните повиквания в Съюза и приемането на приложения II, IV, V, VI, VIII, IX и X от настоящата директива. От особено значение е Комисията да проведе подходящите консултации при подготвителната си работа, включително на експертно ниво, и тези консултации да се проведат съгласно принципите по Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-конкретно, за да се осигури еднакво участие в подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки и техните експерти системно имат достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, които се занимават с подготовка на делегираните актове.

(276)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, за да приема решения за премахване на презграничните вредни смущения между държавите членки; за да задължава да се прилагат стандартите или за да премахва стандарти и/или спецификации от задължителната част на списъка със стандарти; за да взема решения дали правата в хармонизирана честотна лента следва да подлежат на общо разрешение или на индивидуални права за ползване; за да уточнява реда и условията за прилагане на критериите, правилата и условията във връзка с хармонизирания радиочестотен спектър; за да уточнява реда и условията за прилагане на условията, които държавите членки могат да определят за разрешенията за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър; за да посочва честотните ленти, за които правата за ползване на радиочестотите могат да се прехвърлят или отдават под наем между предприятия; за да определя общи най-късни ограничителни дати, до които използването на конкретна лента от хармонизирания радиочестотен спектър е разрешена; за да приема преходни мерки за срока на правата за ползване на радиочестотния спектър; за да определя критерии за съгласуване на изпълнението на определени задължения; за да уточнява техническите характеристики за разработването, разгръщането и експлоатацията на точките за безжичен достъп в малка зона; за да задоволява презграничното или паневропейското търсене на номера̀ и за да уточнява естеството и обхвата на задълженията за гарантиране на действителен достъп до службите за спешно реагиране или на свързаност от край до край между крайните ползватели в една или няколко държави членки или в целия Европейски съюз. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

(277)ð На последно място, като взема предвид в най-голяма степен становището на ОЕРЕС, Комисията следва да може да приема, ако е необходимо, препоръки във връзка с идентифицирането на съответните пазари на продукти и услуги, нотификациите по процедурата за консолидация на вътрешния пазар и хармонизираното прилагане на разпоредбите на регулаторната рамка. ï

ê 2002/21/EО съображение 39

(278)Разпоредбите на настоящата директива следва да бъдат преразглеждани периодично, и по-специално що се отнася до определянето на необходимостта от изменение с оглед на променящите се технологични или пазарни условия.

ê 2002/21/EО съображение 42

(279)Някои директиви и решения в тази област следва да бъдат отменени.

ê 2002/21/EО съображение 43 (адаптиран)

(280)Комисията следва да наблюдава прехода от съществуващата рамка към новата рамка и по-специално, тя може в подходящ момент да внесе предложение за отменяне на Регламент (ЕО) № 2887/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно отделен достъп до локалната електрическа верига 81 .

ê 2002/21/EО съображение 34

Единен Комитет следва да замени „Комитета ONP“, създаден с член 9 от Директива 90/387/ЕИО, и Комитет по лицензионния договор, създаден с член 14 от Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 г. относно общата рамка на генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги 82 .

ê 2002/21/EО съображение 35

Националните регулаторни власти и националните власти по защита на конкуренцията следва да си осигуряват взаимно информацията, необходима за прилагането на разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви, за да могат пълноценно да си сътрудничат. С оглед опазването на разменяната информация, получаващият я орган следва да гарантира същото ниво на поверителност, каквото е имала информацията при предоставящия орган.

ê 2002/21/EО съображение 36

Комисията е отбелязала намерението си да създаде Група на европейските регулатори за електронни съобщителни мрежи и услуги, която би представлявала подходящ механизъм за насърчаване на сътрудничеството и координацията на националните регулаторни власти, с цел да бъде стимулирано развитието на вътрешния пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги, и за да бъде постигнато последователно прилагане във всички държави-членки на разпоредбите, на настоящата директива и на Специфичните директиви, особено в областите, където националното законодателство, прилагащо законодателството на Общността дава на националните регулаторни власти значителни права за свобода на преценка при прилагането на съответните правила.

ê 2002/21/EО съображение 41 (адаптиран)

ð нов

(281)Тъй като целите на предложеното действие, а именно постигането на хармонизирана ð и опростена ï рамка за регулирането на електронните съобщителни услуги, на електронните съобщителни мрежи, на свързаните с тях прилежащите съоръжения и услуги ð , на условията за разрешаване на мрежи и услуги, на ползването на радиочестотния спектър и на номера̀, на достъпа и взаимното свързване на електронните съобщителни мрежи и прилежащите съоръжения и защитата на крайните ползватели ï, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите -членки и следователно могат, поради мащаба и резултатите от действието, да бъдат по-добре постигнати на ниво на Общността, Общността Ö Съюза, Съюзът Õ може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност правомощията за определяне на допълнителни данъци, предвидени в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е определено в този същия член, настоящата директива не надхвърля рамките на необходимото за постигането на тези цели.

ê 2002/20/EО съображение 1 (адаптиран)

Резултатите от общественото допитване за прегледа през 1999 г. на регулаторната рамка за електронните комуникации, отразен в съобщението на Комисията от 26 април 2000 г., и изводите на Комисията в нейните съобщения за петия и шестия доклад за изпълнението на регулаторния пакет за далекосъобщенията потвърждават необходимостта от по-хармонизирано и по-облекчено регулиране на достъпа до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на територията на Общността.

ê 2002/20/EО съображение 2

Сближаването между различните електронни съобщителни мрежи и услуги и техните технологии изисква да се създаде система за разрешение, която да обхваща всички сравними услуги по сходен начин, независимо от използваните технологии.

ê 2002/20/EО съображение 14

Държавите-членки нямат задължението да предоставят, нито може да им се попречи да предоставят право на ползване на номера от националния номерационен план или права за изграждане на инфраструктура на предприятия извън кръга на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги.

ê 2002/20/EО съображение 26

Ако предприятията установят, че молбите им за права за изграждане на инфраструктура не са разгледани в съответствие с принципите, установени в Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“) или, че решенията се бавят необосновано, те следва да имат право да обжалват решенията или забавянето им в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

ê 2002/20/EО съображение 27

Санкциите за неспазване на условията съгласно общото разрешение следва да бъдат съразмерни на нарушението. Освен при изключителни обстоятелства, не е пропорционално да се прекратява или оттегля правото на предоставяне на електронни съобщителни услуги или правото за използване на радиочестоти или номера, когато предприятието не е изпълнило едно или повече условия от общото разрешение. Това не накърнява неотложните мерки, които компетентните органи на държавите-членки могат да предприемат при сериозна заплаха за обществената безопасност, сигурност или здраве или за икономическите и оперативни интереси на други предприятия. Също така настоящата директива следва да не накърнява възможностите за предявяване на искове между предприятията за обезщетение според националното право.

ê 2002/19/EО съображение 4 (адаптиран)

Директива 95/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно използването на стандарти за пренасяне на телевизионни сигнали 83 не предвижда конкретни изисквания за определена цифрова телевизионна преносна система или услуга, като по такъв начин създава възможност за пазарните субекти да поемат инициативата и да разработят подходящи системи. Чрез Групата за цифрово видеоразпръскване европейските пазарни субекти разработиха серия телевизионни преносни системи, които са приети от разпространителите на радио и телевизионни програми по цял свят. Преносните системи са стандартизирани от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) и се препоръчват от Международния съюз по далекосъобщения. Във връзка с широкоекранната цифрова телевизия съотношението 16:9 е препоръчителният формат за широкоформатните телевизионни услуги и програми и вече се налага на пазарите на държавите-членки в резултат на Решение 93/424/ЕИО на Съвета от 22 юли 1993 г. относно плана за действие за внедряването на усъвършенствани телевизионни услуги в Европа 84 .

ê 2002/19/EО съображение 26 (адаптиран)

С оглед на темповете на развитие на технологиите и пазара изпълнението на настоящата директива следва да се преразгледа в срок от три години след датата на влизане в сила, за да се определи дали се постигат набелязаните в нея цели.

ê 2002/19/EО съображение 27 (адаптиран)

Мерките за прилагане на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно реда за упражняване на правомощията на Комисията 85 .

ê 2002/19/EО съображение 28 (адаптиран)

Тъй като целта на предложените действия, а именно да се създаде хармонизирана рамка за регулиране на достъпа до електронните съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, не може да бъде изцяло постигната от държавите-членки и следователно поради мащабите и последиците от тези действия може да се постигне по-пълноценно на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в гореспоменатия член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на поставената цел,

ê 2002/22/EО съображение 7 (адаптиран)

Държавите-членки следва да продължат да гарантират предоставянето на услугите, установени в глава II, със специфичното качество на всички крайни потребители на тяхната територия, независимо от географското им местоположение, и на поносима цена в светлината на специфичните национални условия. В рамките на задълженията за универсалната услуга и в светлината на националните особености, държавите-членки могат да предприемат специфични мерки за потребителите в селските или географски отдалечените райони, за да гарантират техния достъп до услугите, установени в глава II, и поносимите им цени, както и да гарантират достъпа при условията на равнопоставеност, и по-специално за възрастните, инвалидите и хората със специфични социални потребности. Такива мерки могат да включват също така мерки, директно насочени към потребителите със специфични социални потребности и подпомагане на определени потребители, например чрез конкретни мерки, предприемани след проверка на индивидуални молби, като тези за погасяване на задължения.

ê 2002/22/EО съображение 45 (адаптиран)

Услугите, които предоставят съдържание, като например предложения за продажба на пакети звуково или телевизионно предавано съдържание, не са обхванати от общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги. На доставчиците на такива услуги не следва да се налагат задължения за предоставяне на универсална услуга по отношение на тези дейности. Настоящата директива не накърнява мерките, взети на национално ниво в съответствие със законодателството на Общността, по отношение на тези услуги.

ê 2002/22/EО съображение 46 (адаптиран)

Когато дадена държава-членка се стреми да гарантира предоставянето на други специфични услуги на цялата си територия, тези задължения следва да се изпълняват икономически целесъобразно и извън обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга. Следователно държавите-членки могат да предприемат допълнителни мерки (като например да улеснят развитието на инфраструктурата или услугите при обстоятелства, при които пазарът не отговаря задоволително на изискванията на крайните потребители или ползватели), в съответствие със законодателството на Общността. В отговор на инициативата на Комисията „е-Европа“ Европейският съвет, проведен в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г., призова държавите-членки да гарантират, че всички училища имат достъп до Интернет и мултимедийни средства.

ê 2002/22/EО съображение 52 (адаптиран)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията 86 ,

ò нов

(282)Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 87 държавите членки поеха ангажимента да прилагат, когато е обосновано, към нотификацията на мерките си за транспониране един или повече документа, в които се разяснява връзката между елементите на дадена директива и съответните части на националните инструменти за транспониране.

ê

(283)Задължението да транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до тези разпоредби, които представляват изменение по същество спрямо предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са променени, произтича от предходните директиви.

(284)Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки във връзка със сроковете за транспониране в националното законодателство и датите за прилагане на директивите по приложение ХІ, част Б,

ê 2009/140/EО (адаптиран)

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ЧАСТ I. РАМКА (общи правила за организацията на сектора)

Дял 1I: Обхват, цел и определения

ГЛАВА I

Ö ПРЕДМЕТ Õ ОБХВАТ, ЦЕЛ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват Ö Предмет Õ и цел

ê 2009/140/EО Член 1.1, буква a) (адаптиран)

ð нов

1. Настоящата директива установява хармонизирана рамка за регулирането на електронните съобщителни услуги, електронните съобщителни мрежи, прилежащите към тях съоръжения и услуги и някои аспекти на крайното оборудване за улесняване на достъпа за ползватели с увреждания. Тя установява задачите на националните регулаторни органи ð и на другите компетентни органи ï и установява съвкупност от процедури за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в цялата Общност Ö целия Съюз Õ.

ê 2002/20/EО

Член 1

Цел и приложно поле

12. Целта на настоящата директива е Ö , от една страна, Õ да създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги чрез хармонизация и опростяване на правилата и условията за разрешение, за да се улесни тяхното предоставяне на територията на цялата Общност.

2. Настоящата директива се прилага за разрешителните за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги.

ê 2002/19/EО (адаптиран)

ð нов

Член 1

Приложно поле и цел 

1. В рамката, определена от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), настоящата директива хармонизира начина, по който държавите-членки регулират достъпа до електронните съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях. Целта е да се създаде регулаторна рамка в съответствие с принципите на вътрешния пазар за взаимоотношенията между доставчиците на мрежи и услуги, коятокойто ще доведе до ð разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, ï устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги и полза предимства за потребителите ð крайните ползватели ï.

2. Настоящата директива определя правата и задълженията на операторите и предприятията, които търсят взаимосвързаност и/или достъп до техните мрежи и инфраструктура. Тя определя целите на националните регулаторни органи по отношение на достъпа и взаимосвързаността и конкретизира реда за преглед на наложените от националните регулаторни органи задължения и при необходимост за оттегляне на задълженията след постигане на желаните цели. Достъп, по смисъла на настоящата директива, не се отнася до достъп на крайните потребители.

ê 2009/136/EО Член 1.1. (адаптиран)

ð нов

Член 1

Предмет и приложно поле

1. В рамките, установени от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), настоящата директива се отнася за предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги на крайните ползватели. Целта Ö От друга страна, тя Õ се осигуряват ð предоставянето ï на територията на цяелатаия Европейска общност Ö Съюз на Õ качествени, ð достъпни и ï общественои достъпни услуги чрез ефективна конкуренция и избор, и с нея да се преодолеятяват обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели ð , включително ползвателите с увреждания, ï ð и се установяват необходимите права на крайните ползватели ï. Директивата също така включва разпоредби относно някои аспекти на крайното оборудване, включително разпоредби, предназначени да улеснят достъпа на крайни ползватели с увреждания.

2. Настоящата директива определя правата на крайните ползватели и съответните задължения на предприятията, които предоставят обществено достъпни електронни съобщителни мрежи и услуги. С цел да се гарантира универсална услуга в среда на отворени и конкурентни пазари, настоящата директива определя минималния набор от услуги с определено качество, до които достъп имат всички крайни ползватели, на достъпни цени с оглед на специфичните национални условия, без да се накърнява конкуренцията. Настоящата директива също така установява задължения по отношение на предоставянето на някои задължителни услуги.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

23. Настоящата директива , както и Специфичните директиви, не засягат: 

- задълженията, наложени от националното законодателство в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ или от законодателството на Общността Ö Съюза Õ по отношение на услугите, предоставяни с помощта на електронни съобщителни мрежи и услуги. ;

3. Настоящата директива, както и Специфичните директиви не засягат - мерките, предприети на национално ниво или на ниво на Общността Ö Съюза Õ, в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани с регулирането на съдържанието и аудиовизуалната политика.

4. Настоящата директива и Специфичните директиви не накърняват - разпоредбите на Директива 2014/53/EС1999/5/EО.

ê 544/2009 Член 2 (адаптиран)

5. Настоящата директива и Специалните директиви не засягат специалните мерки, приети за регулиране на международен роуминг в обществени мобилни съобщителни мрежи в Общността Ö - Регламент (EС) № 531/2012 и Регламент (EС) 2015/2120 Õ.

ê 2009/136/EО (адаптиран)

3. Настоящата директива нито вменява задължение за условия, нито забранява условия, които да бъдат поставяни от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщения и услуги, за ограничаване на достъпа на крайните ползватели до и/или ползването на услуги и приложения, когато това е разрешено съгласно националното законодателство и в съответствие със законодателството на Общността, но установява задължение за предоставяне на информация за такива условия. Националните мерки относно достъпа на крайните ползватели до услуги и приложения чрез електронни съобщителни мрежи или ползването им трябва да зачитат основните права и свободи на физическите лица, включително във връзка с правото на неприкосновеност на личния живот и на справедлив процес в съответствие с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. 

4. Разпоредбите на настоящата директива по отношение на правата на крайните ползватели се прилагат, без да се засягат правилата на Общността Ö Съюза Õ за защита на потребителите, и по-специално директиви 93/13/ЕИО и 97/7/ЕО Ö 2011/83/EС Õ, както и националните правила в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ.

ê 2002/21/EО

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква a)

ð нов

(1а) „електронна съобщителна мрежа“ означава преносни системи, ð независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура, или на централизиран административен капацитет, ï и, когато е приложимо, комутационно или маршрутизиращо оборудване и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват преноса на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутиране на канали и пакети, включително Иинтернет) и мобилни наземни мрежи, електропроводни системи, доколкото са използвани за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, кабелни телевизионни мрежи, независимо от типа на пренасяната информация;

ò нов

(2) „мрежа с много голям капацитет“ означава електронна съобщителна мрежа, която или се състои изцяло от елементи от оптични влакна най-малко до разпределителната точка в обслужвания район, или е в състояние да осигурява при обичайни условия на върхово натоварване сходни мрежови показатели по отношение на наличната широчина на честотната лента за предаването в права и обратна посока, стабилността, свързаните с грешките параметри, закъснението и промяната му. Мрежовите показатели могат да се считат за сходни, независимо дали използването от страна на крайния ползвател се различава поради изначално различните характеристики на носителя, чрез който мрежата накрая се свързва с крайната точка на мрежата;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква б) (адаптиран)

(3б) „транснационалнигранични пазари“ означава пазари, установени в съответствие с член 1563, параграф 4, обхващащи Общността Ö Съюза Õ или съществена част от неянего, разположени в повече от една държава -членка;

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

(в4) „електронна съобщителна услуга“ означава услуга, осигуряванапредоставяна обикновено срещу заплащанепо възмезден начин Ö по електронни съобщителни мрежи, Õ която се състои от ð включва „услуга за достъп до интернет“, както е определена в член 2, параграф 2 от Регламент (EС) 2015/2120; и/или „междуличностна съобщителна услуга“; и/или услуги, състоящи се ï изцяло или главно вот пренасянетопренос на сигнали, по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и Ö като Õ предавателни услуги в мрежи, използвани за ð предоставяне на услуги от типа „машина-машина“ и за ï разпръскване, но изключват услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги; тя не включва услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от Директива 98/34/ЕО, които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи;

ò нов

(5) „междуличностна съобщителна услуга“ означава услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която дава възможност за пряк междуличностен и интерактивен обмен на информация по електронни съобщителни мрежи между определен брой лица, като лицата, започващи или участващи в комуникацията, определят адресата (адресатите) ѝ; тя не включва услугите, които дават възможност за междуличностна и интерактивна комуникация само като незначителен допълнителен елемент, пряко свързан с друга услуга;

(6) „междуличностна съобщителна услуга посредством номер“ означава междуличностна съобщителна услуга, за която се осъществява връзка с обществена комутируема телефонна мрежа или чрез определени номерационни ресурси, т.е. номер или номерà в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове, или като дава възможност за връзка с номер или номерà в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове;

(7) „междуличностна съобщителна услуга, която не е посредством номер“ означава междуличностна съобщителна услуга, за която не се осъществява връзка с обществена комутируема телефонна мрежа нито чрез определени номерационни ресурси, т.е. номер или номера̀ в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове, нито като дава възможност за връзка с номер или номера̀ в рамките на национални или международни телефонни номерационни планове;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква в)

(г8) „обществена съобщителна мрежа“ означава електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или главно за предоставяне на общественои достъпни електронни съобщителни услуги, които поддържатпозволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква г) (адаптиран)

ð нов

(гa9) „крайна точка на мрежата“ (КТМ) Ö или „КТМ“ Õ означава физическата точка, къдетов която абонатът ð крайният ползвател ï получава достъп до обществена съобщителна мрежа; когато мрежите предполагатвключват комутиране или маршрутизация, КТМ се идентифицира чрезс специфиченопределен мрежов адрес, който може да е свързан с номера или името на абоната ð краен ползвател ï;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква д)

(д10) „прилежащи съоръжения“ означава прилежащите услуги, физическата инфраструктура и другите съоръжения или елементи, свързани с електронна съобщителна мрежа и/или електронна съобщителна услуга, които правят възможно и/или поддържатпозволяват предоставянето на услуги посредством тази мрежа и/или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват inter alia сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, мачти, люкове и кутии;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква е)

ð нов

(дa11) „прилежащи услуги“ означава услугите, прилежащи към електронна съобщителна мрежа и/или електронна съобщителна услуга, които правят възможно и/или поддържатпозволяват предоставянето на услуги, ð самостоятелното предоставяне или автоматизираното предоставяне ï посредством тази мрежа и/или услуга или имат потенциал да извършват това, и включват inter alia транслиране на номера̀ или системи, осъществяващи еквивалентни функции, системи за условен достъп и електронни програмни указатели, ð гласова команда, превод на един или няколко езика, ï както и други услуги, като идентифициране, определяне на местоположение и наличие;

ê 2002/21/EО

ð нов

(е12) „система за условен достъп“ означава всяка техническа мярка, ð система за удостоверяване ï и/или режим, посредством които достъпът до защитена радио- или телевизионна услуга в разбираема форма е направен условен след се предоставя при наличие на абонамент или друга форма на предварително индивидуално разрешение;

(ж) „национална регулаторна власт“ означава власта или властите, натоварени от държава-членка с някоя от регулаторните задачи, посочени в настоящата директива и в Специфичните директиви;

(з13) „ползвател“ означава правно образувание юридическо или физическо лице, което ползва или търсизаявява ползване на общественоа достъпна електронна съобщителна услуга;

(н14) „краен ползвател“ означава ползвател, който не предоставя обществени съобщителни мрежи или общественои достъпни електронни съобщителни услуги;

(и15) „потребител“ означава всяко физическо лице, което ползва или търсизаявява ползване на общественоа достъпна електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност ð , служба ï или професия;

й) „универсална услуга“ означава минимален набор от услуги, определени в Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), с определено качество, които са достъпни за всички ползватели, независимо от географското им разположение и с оглед на специфичните национални условия на достъпна цена;

к) „абонат“ означава всяко физическо лице или правно образование, което е страна по договор с доставчик на обществено достъпни електронни съобщителни услуги за доставка на такива услуги;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква ж)

л) „Специални директиви“ означава Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) 88 ;

ê 2002/21/EО

(м16) „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ означава създаването, опериранетоексплоатацията, контрола или осигуряването на достъп до такава мрежа;

(о17) „усъвършенствано цифрово телевизионно устройствооборудване“ означава всеякиа декодервъншна приставка, предназначениа за свързване към телевизионни приемници или интегрирани цифрови телевизионни апарати, предназначениспособни да приемат цифрови интерактивни телевизионни услуги;

(п18) „интерфейс за приложни програми (API)“ означава софтуерните интерефейси между различните приложения, предоставяни от разпръсквателите или доставчиците на услуги, и ресурсите в усъвършенстванитеото цифровио телевизионнио устройстваоборудване за цифрови телевизионни и радиоуслуги;

ê 2009/140/EО Член 1.2, буква з) (адаптиран)

ð нов

(р19) „разпределяне на спектър“ означава определяне на дадена честотна лента за използване от един или повече видове радиосъобщителни служби, когато е целесъобразно, при определени условия;

(с20) „вредни смущения“ означава смущения, които застрашават функционирането на радионавигационна служба или друга служба за безопасност или по друг начин сериозно увреждат, затрудняват или многократно прекъсват дейността на радиосъобщителна служба, която функционира в съответствие с приложимите разпоредби на международното законодателство, общностното Ö законодателството на Съюза Õ или националното законодателство;

(т21) „повикване“ означава връзкасвързване, установенаосъществено посредством общественоа достъпна електронна ð междуличностна ï съобщителна услуга, позволяваща двустранна гласова комуникациядвупосочни гласови съобщения;.

ò нов

(22) „сигурност“ на мрежи и услуги означава способността на електронните съобщителни мрежи и услуги да издържат — с определена гаранционна вероятност — на действия, които нарушават достъпността, автентичността, целостта или поверителността на съхранените, пренесените или обработените данни или на свързаните услуги, които тези мрежи или услуги предоставят или до които осигуряват достъп;

ê 2009/140/EО Член 3.1 (адаптиран)

2. Прилага се също така следното определение:

(23) „общо разрешение“ означава правна рамка, установена от съответната държава -членка, която осигурява права за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги и определя специфичните за сектора задължения, които можегат да се прилагат за всички или за някои видове електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с настоящата директива;

ò нов

(24) „точка за безжичен достъп в малка зона“ означава оборудване за мрежа за безжичен достъп с малка мощност, размери и обхват, използващо лицензиран радиочестотен спектър, свободен от лиценз радиочестотен спектър или комбинация от тях, което може да е част от обществена наземна мобилна съобщителна мрежа и да е оборудвано с една или повече дискретни антени и което позволява безжичен достъп от ползватели до електронни съобщителни мрежи, независимо от съответната мрежова топология (мобилна или фиксирана);

(25) „локална радиомрежа“ (RLAN) означава система за безжичен достъп с малка мощност и обхват, която е слабо вероятно да смущава други подобни системи, разгърнати в непосредствена близост от други ползватели, и използваща на неизключителна основа радиочестотен спектър, условията за чиято разполагаемост и ефикасно ползване за тази цел са хармонизирани на равнището на Съюза;

(26) „споделено ползване на радиочестотния спектър“ означава достъп от двама или повече ползватели до едни и същи честоти с оглед на използването им съгласно споразумение за споделяне, разрешено от национален регулаторен орган въз основа на общо разрешение, индивидуални права за ползване или комбинация от тях, включително регулаторни подходи, като лицензиран споделен достъп с цел улесняване на споделеното ползване на честотна лента при условията на задължително споразумение за всички съответни страни съгласно правилата за споделяне, включени в правата им за употреба, за да се гарантират за всички ползватели предвидими и надеждни споразумения за споделяне и без да се засяга прилагането на правото в областта на конкуренцията;

(27) „хармонизиран радиочестотен спектър“ означава радиочестотен спектър, за чиято разполагаемост и ефикасно ползване са установени хармонизирани условия с техническа мярка за изпълнение съгласно член 4 от Решение № 676/2002/ЕО (Решението за радиочестотния спектър);

ê 2009/140/EО Член 2.1, буква a)

ð нов

(a28) „достъп“ означава предоставяне на съоръжения и/или услуги на друго предприятие при определени условия на изключителна или неизключителна основа за целите на предоставянето на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за предоставяне на услуги на информационното общество или услуги за разпространение на радио- или телевизионно съдържание на съдържание. ПонятиетоТова включва inter alia: достъп до мрежови елементи и свързаната с тяхприлежащи съоръжения, който може да изисква свързване на оборудване чрез фиксирани или нефиксирани средствапо жичен или безжичен начин (по-специално тук се включва достъпът до абонатни линии и до съоръженият и услуги, необходими за предоставяне на услуги по абонатните линии); достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали и мачти; достъп до съответните програмни системи, включително системи за оперативна поддръжка; достъп до информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и фактуриранетаксуване; достъп до системи за транслиране на номерà или системи със сходна функционалност; достъп до фиксирани и мобилни мрежи, ð включително софтуерно емулирани мрежи, ï и по-конкретно за роуминг; достъп до системи за условен достъп до цифрови телевизионни услуги и достъп до виртуални мрежови услуги във виртуални мрежи;

   ê 2002/19/EО

(б29) „взаимосвързаност взаимно свързване“ означава физическатаото и логическатаото връзкасвързване на обществените съобщителни мрежи, които се използват от същото или друго едно или различни предприятиея, за да се даде възможност на потребителитеползвателите на дадено предприятие да общуват с потребителитеползвателите на същото или друго предприятие или да получат достъп до услуги, предоставеяни от друго предприятие. Услугите могат да се предоставят от участващите страни или от други страни, които имат достъп до мрежата. Взаимосвързаността Взаимното свързване е специфична форма на достъп, която се прилага между операторите на обществени мрежи;

(в30) „оператор“ означава предприятие, което предоставя или е лицензирано да предоставя обществена съобщителна мрежа или прилежащо съоръжение;

г) „широкоекранна телевизионна услуга“ означава телевизионна услуга, която се състои изцяло или отчасти от програми, които се създават и редактират за излъчване в цялостен широкоекранен формат. Препоръчваният формат за широкоекранните телевизионни услуги е 16:9;

ê 2009/140/EО Член 2.1, буква б) (адаптиран)

(д31) „абонатна линия“ означава физическатаото Ö трасе, използвано от електронните съобщителни сигнали Õвръзка, което свързваща крайната точка на мрежата към разпределител или равностойно съоръжение във фиксираните обществени електронни съобщителни мрежи;

ê 2002/22/EО Член 2

a) „обществен телефон“ означава телефонен апарат, който е достъпен за обществото и за използването на който се използват такива платежни средства като монети и/или кредитни/дебитни карти и/или предварително платени карти, включително карти за употреба с кодове за избиране;

ê 2009/136/EО Член 1.2, буква б) (адаптиран)

ð нов

(c32) „обществено достъпна телефонна услуга ð „гласови съобщения“ï означава достъпна за обществотоена услуга за генериране осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания пчрез номер или номера̀ в национален или международен телефонен номерационен план;

(г33) „географски номер“ означава номер от националния телефонен номерационен план, част от цифритеовата структура на който съдържа географско значение, използвано за маршрутизация на повикванията към физическото местоположение на крайната точка на мрежата (КТМ);

ê 2009/136/EО Член 1.2, буква г) (адаптиран)

(е34) „негеографски номер“ означава номер от националния телефонен номерационен план, който не е географски номер. Това включва, Ö като Õ номераà за мобилни услуги, безплатни телефонни услуги и услуги с добавена стойност;.

ò нов

(35) „обществен център за приемане на спешни повиквания“ (PSAP) означава физическо място, където първо постъпват спешните повиквания и за което отговаря публичен орган или частна организация, призната от държавата членка;

(36) „най-подходящ PSAP“ означава PSAP, който е бил предварително определен от отговорните органи да приема спешните повиквания от определен район или от определен вид;

(37) „спешно повикване“ означава повикване, получено чрез междуличностна съобщителна услуга между краен ползвател и PSAP с цел да се поиска и получи неотложна помощ от службите за спешно реагиране;

(38) „служба за спешно реагиране“ означава призната от държавата членка служба, която оказва непосредствена и бърза помощ в ситуации, при които по-специално е налице пряка заплаха за човешкия живот, за здравето и сигурността на индивида или на обществото, за частната или публичната собственост или околната среда, в съответствие с националното законодателство.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

ГЛАВА II

ЦЕЛИ

Член 83

Ö Общи Õ цели и регулаторни принципи

1. Държавите -членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специфичните директиви, националните регулаторни власти органи ð и другите компетентни органи ï да предприемат всички разумни мерки, насочени към Ö които са необходими и пропорционални за Õ постигането на целите, посочени в параграф 2, 3 и 4. Такива мерки са пропорционални на тези цели. ð Държавите членки и ОЕРЕС също допринасят за изпълнението на тези цели.ï 

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква a)

Освен ако не е предвидено друго в член 9 относно радиочестотите, държавите-членки отчитат в максимална степен, че е желателно регулирането да бъде технологично неутрално и гарантират, че при изпълнението на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и Специалните директиви, и по-специално онези, насочени към постигане на ефективна конкуренция, националните регулаторни органи действат по същия начин.

ê 2002/21/EО

ð нов

Националните регулаторни власти органи и ð другите компетентни органи ï могат да допринасят в рамките на своите компетенции за гарантирането на прилагането на политика, насочена към насърчаването на културното и езиковото многообразие, както и на медийния плурализъм.

2. Националните регулаторни власти насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia:

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква б)

a) гарантиране, че ползвателите, включително ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специфични социални потребности, извличат максимална полза що се отнася до избора, цената и качеството;

б) гарантиране, че няма нарушаване или ограничаване на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание;

ê 2002/21/EО

г) насърчаване на ефективното използване и гарантиране на ефективно управление на радиочестотите и номерационните ресурси.

ò нов

2. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи, както и ОЕРЕС:

a) насърчават достъпа до връзки с много голям капацитет за данни, както и използването на такива връзки (фиксирани и мобилни) от страна на всички граждани и стопански субекти в Съюза;

б) насърчават конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни мрежи и прилежащи съоръжения, включително ефективна конкуренция по отношение на инфраструктурата, и при предоставяне на електронни съобщителни услуги и прилежащи услуги;

в) допринасят за развитие на вътрешния пазар, като премахват оставащите пречки и улесняват създаването на хармонизирани условия за инвестиции, и за предоставяне на електронни съобщителни мрежи, прилежащи съоръжения и услуги и електронни съобщителни услуги в Съюза, като създават общи правила и предвидими регулаторни подходи, като благоприятстват ефективното, ефикасното и координираното ползване на радиочестотния спектър, откритите иновации, установяването и развитието на трансевропейските мрежи, достъпността и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и свързаността от край до край;

г) допринасят за защита на интересите на гражданите на Съюза, включително в дългосрочен план, като осигуряват широка достъпност и ползване на връзките с много голям капацитет (фиксирани и мобилни) и на междуличностните съобщителни услуги, гарантирайки максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството въз основа на действителна конкуренция, защитавайки сигурността на мрежите и услугите, постигайки високо общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите секторни правила и удовлетворявайки потребностите, като например достъпните цени, на конкретни социални групи, по-специално на ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и ползвателите със специални социални потребности.

ê 2002/21/EО (нов)

3. Националните регулаторни власти допринасят за развитието на вътрешния пазар чрез inter alia:

a) отстраняване на останалите препятствия пред предоставянето на електронни съобщителни мрежи, свързани съоръжения и услуги, и електронни съобщителни услуги на европейско равнище;

б) насърчаване на създаването и развитието на трансевропейски мрежи и оперативната съвместимост на паневропейските услуги и възможностите за връзка между всички крайни устройства;

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква д)

г) взаимно сътрудничество, сътрудничество с Комисията и ОЕРЕС, така че да бъде гарантирано развитието на последователна регулаторна практика и последователното прилагане на настоящата директива и на Специалните директиви.

ê 2002/21/EО (нов)

4. Националните регулаторни власти насърчават интересите на гражданите на Европейския съюз чрез, inter alia:

a) гарантиране на достъп за всички граждани до универсална услуга, посочена в Директива 2002/22/ЕО (Директивата за универсалната услуга);

б) гарантиране на високо равнище на защита за потребителите в техните отношения с доставчиците, и по-специално посредством гарантиране на опростени и евтини процедури за разрешаване на спорове пред орган, независим от страните по спора;

в) допринасяне за гарантирането на висока степен на защита на личните данни и неприкосновеността;

г) насърчаване на предоставянето на ясна информация, и по-специално що се отнася до изискванията за прозрачност на тарифите и условията за използване на обществено достъпни електронни съобщителни услуги;

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква е)

д) грижа за потребностите на специфични социални групи, и по-специално на ползвателите с увреждания, възрастните ползватели и тези със специфични социални потребности;

ê 2002/21/EО

е) гарантиране на поддържането на целостта и сигурността на обществените съобщителни мрежи;

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква ж)

ж) насърчаване на способността на крайните ползватели за достъп и разпространение на информация или използване на приложения и услуги по техен избор;

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква з) (адаптиран)

ð нов

35. За постигането на целите на политиката, посочени в параграфи 2, 3 и 4, Ö от настоящия член, Õ националните регулаторни органи ð и другите компетентни органи ï прилагат обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални регулаторни принципи чрез inter alia, наред с другото, като:

a) насърчаванет на регулаторната предвидимост чрез осигуряване на последователен регулаторен подход в подходящи срокове за преглед ð и чрез сътрудничество помежду си, с ОЕРЕС и с Комисията ï;

б) гарантиранет, че при наличие на сходни обстоятелства, няма дискриминация в третирането на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги;

в) защита на конкуренцията в полза на потребителите и при необходимост насърчаване на конкуренция, основана на инфраструктура;

ò нов

в) прилагат законодателството на ЕС, без да се дава превес на определени технологии, така, че да се допринася за постигане на целите по параграф 1;

ê 2009/140/EО Член 1.8, буква з) (адаптиран)

ð нов

г) насърчаванет на ефикасните инвестиции и иновациите в нова и подобрена инфраструктура, включително чрез като гарантиранет на това, че всяко задължение за предоставяне на достъп отчита по подходящ начин риска, поет от инвестиращите предприятия, и като позволяват различните споразумения за сътрудничество между инвеститорите и страните, търсещи достъп, с цел да диверсификацияцират на инвестиционния риск, като същевременно се гарантира запазване на конкуренцията на пазара и зачитане на принципа за недискриминация;

д) надлежно отчитанет на разнообразието от условия, свързани с ð инфраструктурата, ï конкуренцията и потребителите, които съществуват в различните географски райони в държава-ите членкаи;

е) налаганет на ex ante регулаторни задължения само тогава, когато липсва ð до степента, необходима за осигуряване на ï ефективна и устойчива конкуренция Ö на съответния пазар на дребно Õ, както и незабавно облекчаватне или отменятяна на тези задължения, когато това условие е изпълнено.

ê 2009/140/EО Член 1.9 (адаптиран)

ð нов

Член 8a4

Стратегическо планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър

1. Държавите -членки си сътрудничат помежду си и с Комисията при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на ползването на радиочестотния спектър в Европейската общност Ö Съюза Õ . За тази цел те отчитат, inter alia, икономическите аспекти, аспектите, свързани с безопасността, здравето, обществения интерес, ð обществената сигурност и отбраната, ï свободата на изразяване, културните, научните, социалните и техническите аспекти на политиките на ЕС, както и разнородните интереси на групите от ползватели на радиочестотния спектър с оглед оптимизирането на ползването на радиочестотния спектър и избягването на вредните смущения.

2. Като си сътрудничат помежду си и с Комисията, държавите -членки насърчават координацията на подходите в Европейскатаия общност Ö съюз Õ, свързани с политиката за радиочестотния спектър, и, ако е необходимо, хармонизираните условия във връзка с наличността разполагаемостта и ефикасното ползване на радиочестотния спектър, необходими за създаването и функционирането на вътрешния пазар в сектора на електронните съобщения.

3. Държавите членки си сътрудничат в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, създадена с Решение 2002/622/ЕО на Комисията, както и с Комисията и ако искат, с Европейския парламент и Съвета с оглед на подкрепата за стратегическото планиране и координиране на подходите на политиката в областта на радиочестотния спектър.

34. Като отчита в максимална степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), създадена с Решение 2002/622/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 г. за създаване на Група за политиката в областта на радиочестотния спектър 89 , Комисията може да представя законодателни предложения на Европейския парламент и Съвета за създаването на многогодишни програми за политиката в областта на радиочестотния спектър. Такиваези програми установяват политическите насоки и цели за стратегическото планиране и хармонизиране на ползването на радиочестотния спектър в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на Специалните директиви.

4. Когато това е необходимо за осигуряването на ефективната координация на интересите на Европейската общност в международните организации, компетентни по въпросите на радиочестотния спектър, Комисията, като отчита в максимална степен становището на RSPG, може да предложи общи цели на политиката на Европейския парламент и на Съвета.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

Ö Дял II: Институционална рамка и управление Õ

ГЛАВА II I 

Национални регулаторни власти органи Ö и други компетентни органи Õ

Член 35

Национални регулаторни власти органи Ö и други компетентни органи Õ

1. Държавите -членки гарантират, че всяка задача, възложена на националните регулаторни власти ð по ï съгласно настоящата директива и Специфичните директиви, се осъществява Ö изпълнява Õ от компетентен орган.

ò нов

Националният регулаторен орган е отговорен най-малко за изпълнението на следните задачи:

–прилагане на ex ante пазарната регулация, включително налагането на задължението за достъпа и взаимното свързване;

–извършване на проучването на географското покритие, посочено в член 22;

–гарантиране на уреждането на спорове между предприятия и между предприятия и потребители;

–вземане на решения за основните аспекти на пазара, конкуренцията и регулирането на националния процес за предоставяне, изменение или удължаване на срока на правата за ползване на радиочестотния спектър съгласно настоящата директива;

–предоставяне на общо разрешение;

–осигуряване на защитата на потребителите и правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения;

–определяне на механизмите за финансиране, оценка на ненужната тежест и изчисление на нетните разходи за предоставяне на универсалната услуга;

–решаване на въпроси във връзка с достъпа до отворен интернет;

–управление на номерационните ресурси и планове;

–гарантиране на преносимостта на номерата;

–изпълнение на всяка друга задача, която настоящата директива възлага на националните регулаторни органи.

Държавите членки могат да възложат на националните регулаторни органи други задачи, предвидени в настоящата директива.

2. Националните регулаторни органи и другите компетентни органи на една и съща държава членка или на различни държави членки имат правото да сключват помежду си споразумения за сътрудничество с цел укрепване на регулаторното сътрудничество.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

43. Държавите -членки публикуват задачите, които се възлагат на националните регулаторни власти органи ð и на другите компетентни органи ï, в лесно достъпна форма, особено що се отнася до задачите, които са възложени на повече от един орган. Държавите -членки осигуряват, по целесъобразност, консултация и сътрудничество между тези органи и между тях и националните органи, на които е поверено прилагането на правото за защита на конкуренцията, и националните органи, на които е поверено възложено прилагането на правото за защита на потребителите, по въпроси от взаимен интерес. Когато повече от един орган е компетентен по тези въпроси, държавите -членки осигуряват гарантират, че съответните задачи на всеки орган са публикувани в лесно достъпна форма.

64. Държавите -членки нотифицират Комисията за всички задачи, възложени на националните регулиращи регулаторни органи ð и на другите компетентни органи ï съгласно настоящата директива и на Специфичните директиви,както и произтичащите от тях отговорности Ö, както и всички внесени в тях изменения Õ.

Член 6

Ö Независимост на Õ Ннационалните регулаторни власти органи Ö и на другите компетентни органи Õ

21. Държавите -членки гарантират независимостта на националните регулаторни власти органи ð и на другите компетентни органи ï, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всички организации, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите -членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват ефективно действително структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

ê 2009/140/EО Член 1.3, буква a) (адаптиран)

ð нов

32. Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни органи ð и другите компетентни органи ï упражняват правомощията си безпристрастно, прозрачно и без забавяне. Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни органи Ö те Õ разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси за изпълнение на възложените им задачи.

ò нов

Член 7

Назначаване и освобождаване от длъжност на членовете на националните регулаторни органи

1. Ръководителят на национален регулаторен орган и ако е приложимо, членовете на колегиалния орган, който изпълнява тази функция в рамките на национален регулаторен орган, или техните заместници, се назначават за мандат от най-малко четири години измежду лица с установена репутация и професионален опит въз основа на заслугите, уменията, знанията и опита си чрез открита процедура за избор. Те нямат право да изпълняват длъжността повече от два мандата, независимо дали са последователни. Държавите членки осигуряват приемственост в процеса по вземане на решения, като въвеждат подходяща схема на ротация за членовете на колегиалния орган или висшето му ръководство, като назначават първите членове на колегиалния орган за различни периоди, за да могат мандатите им, както и тези на заместниците им, да не изтичат в един и същи момент.

ê 2009/140/EО Член 1.3, буква б) (адаптиран)

ð нов

23a. Държавите -членки гарантират, че ръководителят на национален регулаторен орган или, където ако е приложимо, членовете на колективния колегиалния орган, изпълняващ тази функция в рамките на национален регулаторен орган, посочен в първа алинея, или техните заместници могат да бъдат освободени от длъжност Ö по време на мандата им Õ , само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнение на служебните задължения, установени предварително в националното законодателство ð определени в настоящия член. ï

3. Решението за освобождаване от длъжност на ръководителя на съответния национален регулаторен орган или, където ако е приложимо, на членовете на колективния колегиалния орган, изпълняващ тази функция, се оповестява в момента на освобождаване от длъжност. Освободеният от длъжност ръководител на националния регулаторен орган или, където ако е приложимо, членовете на колективния колегиалния орган, изпълняващ тази функция, получават изложение на мотивите и имат право да изискат неговото публикуване, когато иначе това няма да се извърши това не е предвидено от нормативната уредба, и в такъв случай при което то се публикува. ð Държавите членки приемат необходимите разпоредби, за да може това решение да подлежи на разглеждане от страна на съд както от фактическа гледна точка, така и от юридическа. ï

Член 8

Ö Политическа независимост и отговорност на националните регулаторни органи Õ

3a1. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 4 и 5 Ö член 10 Õ, националните регулаторни органи, отговарящи за регулирането на пазара ex ante или за разрешаването на спорове между предприятията съгласно членове 20 и 21 от настоящата директива, действат независимо ð и обективно ï и не търсят, нито приемат указания от други органи във връзка с изпълнението на тези задачите, възложени им съгласно националното законодателство, което прилага правото на Общността Ö Съюза Õ. Това не пречи на упражняването на надзор съгласно националното конституционно право. Единствено апелативните органи, създадени в съответствие с член 431, имат правомощия да спрат действието или да отменят решения на националните регулаторни органи.

ò нов

2. Всяка година националните регулаторни органи докладват, наред с другото, за състоянието на пазара на електронните съобщения, вземаните от тях решения, човешките и финансовите си ресурси, както и използването им и за бъдещите планове. Докладите им се оповестяват публично.

ê 2009/140/EО (адаптиран)

ð нов

Член 9

Ö Регулаторен капацитет на националните регулаторни органи Õ

1. Държавите -членки гарантират, че посочените в първа алинея националните регулаторни органи имат отделни годишни бюджети ð и разполагат със самостоятелност при изпълнение на отпуснатия бюджет ï. Бюджетите се оповестяват публично.

ò нов

2. Без да се засяга задължението да се осигурят финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи, необходими за изпълнението на възложените им задачи, финансовата самостоятелност не засяга упражняването на надзор или контрол съгласно националното конституционно право. Всички дейности по контрола върху бюджета на националните регулаторни органи се упражняват прозрачно и се свеждат до знанието на обществото.

ê 2009/140/EО (адаптиран)

3. Държавите -членки също така гарантират, че националните регулаторни органи разполагат с адекватно финансиране и човешки ресурси, така че да могат да участват активно и да допринасят в работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) 90 .

Член 10

Ö Участие на националните регулаторни органи в работата на ОЕРЕС Õ

3б1. Държавите -членки гарантират, че целите на ОЕРЕС за насърчаване на по-добра координация и последователност в областта на регулирането се подкрепят активно от съответните национални регулаторни органи.

3в2. Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни органи отчитат в максимална степен приетите от ОЕРЕС становища и общи позиции, когато приемат своите собствени решения за съответните национални пазари.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

Член 11

Ö Сътрудничество с националните органи Õ

51. Националните регулаторни власти органи ð , другите компетентни органи съгласно настоящата директива ï и националните органи за защита на конкуренцията си предоставят взаимно необходимата информация за прилагането на разпоредбите на настоящата директива и на Специфичните директиви. По отношение на обменяната информация, получаващият орган гарантира, същата степен на поверителност, която е еднаква с тази каквато е тя при предоставящия орган.

ê 2002/20/EО

Член 1

Цел и приложно поле

1. Целта на настоящата директива е да създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги чрез хармонизация и опростяване на правилата и условията за разрешение, за да се улесни тяхното предоставяне на територията на цялата Общност.

2. Настоящата директива се прилага за разрешителните за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

ГЛАВА II

Общо разрешение

Раздел 1 Общи разпоредби

Член 312

Общо разрешение на електронни съобщителни мрежи и услуги

1. Държавите -членки гарантират свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с условията, установени в настоящата директива. За тази цел държавите -членки не могат да попречат на възпрепятстват предприятията да предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги, освен когато това е необходимо поради основанията, посочени в член 46 Ö 52 Õ , параграф 1 от Договора. ð Всяко ограничаване на свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги се обосновава надлежно и се съобщава на Комисията. ï

2. Предоставянето на електронни съобщителни мрежи или предоставянето на електронни съобщителни услуги ð , различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера̀, ï може да бъде обект само на общо разрешение, без да се накърняват засягат специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2, или правата за употреба, посочени в член 546 и 88.

3. ð Когато държава членка счита, че изискването за нотификация е основателно, тя може само да изиска от предприятията ï От съответните предприятия може да се изисква да представят нотификация ð на ОЕРЕС ï, но Ö не може да изиска от тях Õ не са задължени да получат изрично решение в тази връзка или друг административен акт от националните регулаторни органи ð или от който и да е друг орган, ï преди да упражнят правата, произтичащи от разрешението. При нотифицирането ð на ОЕРЕС ï , ако се изисква такова, предприятията могат да започнат дейността си, която при необходимост се подчинява на разпоредбите на членове 5, 6 и 7 за правата за използване Ö съгласно настоящата директива. Õ ð ОЕРЕС препраща веднага по електронен път всяка нотификация на националния регулаторен орган във всички държави членки, засегнати от предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги. ï

ð Най-късно на [датата на транспониране] се предоставя на ОЕРЕС информацията съгласно настоящия параграф за съществуващите нотификации, които вече са изпратени на националния регулаторен орган към датата на транспониране на настоящата директива. ï

ê 2009/140/EО Член 3.2

От предприятия, които предоставят презгранични електронни съобщителни услуги на предприятия, разположени в няколко държави-членки, не се изисква да внасят повече от едно уведомление за съответната държава-членка.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

3.4. Нотифицирането, посочено в параграф 2 Ö 3 Õ, не представлява нещо повече от декларация от юридическо или физическо лице пред националните регулаторни власти ð ОЕРЕС ï за неговото намерение да започне да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги и предоставяне на съдържа минималната информация, която се изисква от е необходима, за да могат ð ОЕРЕС и ï националнитеят регулаторени органи за да поддържатне на регистъра на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Настоящата Тази информация трябва да бъде ограничена до

необходимото за установяване на самоличността на доставчика, като например регистрационен номер на дружеството, лица за контакт с доставчика, адрес на доставчика, кратко описание на мрежата или услугата и ориентировъчна дата за започване на дейността.:

ò нов

(1)името на доставчика;

(2)правния статут, формата и регистрационния номер на доставчика, когато той е регистриран в търговски или друг подобен публичен регистър в ЕС;

(3)географския адрес на адреса на управление на доставчика в ЕС и ако съществуват — на филиали в държави членки;

(4)лице и данни за връзка;

(5)кратко описание на мрежите или услугите, които ще се предоставят;

(6)съответната държава членка, и

(7)очаквана дата за начало на дейността.

Държавите членки не могат да налагат допълнителни или отделни изисквания към нотифицирането.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

Член 613

Условия, свързани с общото разрешение и правата за използване на радиочестотиния Ö спектър Õ и номера̀, и специфични задължения

ê 2009/140/EО Член 3.4, буква a) (адаптиран)

ð нов

1. Общото разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги, правата на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï и правата на за ползване на номера̀ могат да подлежат само на условията, посочени в приложението Ö І Õ. Тези условия са недискриминационни, пропорционални и прозрачни и, в случай на права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï, те са в съответствие с членове 945 и 51 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), ð а в случай на права за ползване на номера̀ — с член 88. ï 

ê 2002/20/EО (адаптиран)

è1 2009/140/EО Член 3.4, буква б)

2. Специфичните задължения, които могат да бъдат наложени върху доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с членове 13 и 36, член 546, параграф 1 и член 548, параграф 2 и членове 6 и 8 от Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) и è1 член 17 от Директива 2002/22/EО („Директива за универсалната услуга“) ç или върху определените да предоставят универсална услуга в съответствие с гореупоменатата Ö настоящата Õ директива, са законово отделени от правата и задълженията съгласно общото разрешение. С цел постигане на прозрачност за предприятията критериите и процедурите за прилагане на специфични задължения върху отделни предприятия са посочени в общото разрешение.

3. Общото разрешение съдържа единствено условия, които са специфични за отрасъла и са установени в части А, Б и В на приложението І и не дублират условията, приложими за предприятията по силата на друго национално законодателство.

4. Когато предоставят право на за използване на радиочестоти или номера̀, държавите -членки не дублират условията по общото разрешение.

ê 2002/20/EО

ð нов

Член 914

Декларации за улесняване на упражняването на правата за изграждане на инфраструктура съоръжения и правата за взаимосвързаност взаимно свързване

По молба на дадено предприятие националните регулаторни органи в едноседмичен срок ð ОЕРЕС ï издават стандартни декларации, които потвърждават при необходимост, че предприятието е представило нотификация в съответствие с разпоредбите на член 312, параграф 2, и конкретизират при какви условия предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги по общото разрешение, имат право да подадат молби искания за предоставяне на права за изграждане на инфраструктура съоръжения, водене на преговори за взаимосвързаност взаимно свързване и/или получаване на достъп или взаимосвързаност взаимно свързване, за да улеснят упражняването на посочените права, например примерно пред други равнища на управление или във връзка с други предприятия. При необходимост такива декларации могат да се издават като автоматичен отговор след нотификацията, посочена в член 312, параграф 2.

Раздел 2 права и задължения по общо разрешение

ê 2002/20/EО (адаптиран)

Член 415

Минимален списък на правата, произтичащи от общото разрешение

1. Предприятията, които имат разрешение съгласно член 312, имат право:

а) да предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги;

б) молбите исканията им за предоставяне на необходимите права за изграждане на инфраструктура съоръжения да бъдат разгледани в съответствие с разпоредбите на член 11 43 от Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/21/ЕO („Рамкова директива“).;

ò нов

в) да ползват радиочестотния спектър във връзка с електронните съобщителни услуги и мрежи, като се спазват условията на членове 13, 46 и 54;

г) исканията им за предоставяне на необходимите права за ползване на номера̀ да бъдат разгледани в съответствие с член 88.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

2. Когато такива предприятия предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги на обществото, общото разрешение им дава също така право:

a) да договарят взаимосвързаност взаимно свързване и при необходимост ако е приложимо, да получават достъп или взаимосвързаност взаимно свързване от други доставчици на обществени съобщителни мрежи и услуги, обхванати от общото разрешение, където и да е навсякъде в Общността Ö Съюза Õ по реда и условията,, предвидени в Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“);

   б) да получат възможност да бъдат определени за доставчици на различни елементи на универсалната услуга и/или да обхванат различни части от националната територия в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за универсалната услуга“) 91 . Ö член 81 или 82. Õ

ê 2002/20/EО

ð нов

Член 1216

Административни такси

1. Всички административни такси, наложени върху предприятията, които предоставят услуга или мрежа по общото разрешение, или на които е било предоставено право на за използване:

a) по размер като цяло покриват единствено административните разходи за управлението, контрола и изпълнението на общата лицензионна схема и правата за използване и специфичните задължения, както е посочено в член 613, параграф 2, които могат да включват разходи за международно сътрудничество, хармонизация и стандартизация, пазарен анализ на пазара, проследяване на съответствието и други видове пазарен контрол, както и регулаторната дейност по подготовката и въвеждането в сила прилагането на вторичното законодателство и административните решения, като например решенията за достъп и взаимосвързаност взаимно свързване; и

б) се налагат на отделните предприятия обективно, прозрачно и пропорционално, което свежда до минимум допълнителните административни разходи и съпътстващите такси. ð Държавите членки могат да изберат да не налагат административни такси на предприятията, чийто оборот е под определен праг или чиито дейности не надвишават определен пазарен дял, или които извършват дейност в много ограничена територия. ï

2. Когато налагат административни такси, националните регулаторни власти органи ð или другите компетентни органи ï публикуват годишни прегледи на административните си разходи и общия размер на събраните такси. В светлината на разликата между общия размер на таксите и административните разходи се внасят съответните корекции.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

Член 1317

Водене на отделно счетоводство и финансови отчети

1. Държавите -членки изискват от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественои достъпни електронни съобщителни услуги, които имат специални или изключителни права за предоставянето на услуги в други сектори в същата или в друга държава -членка:

a) да водят отделно счетоводство за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, както би било изисквано, ако тези дейности са извършвани от правно независими предприятия, за да бъдат установени всички разходно-приходни приходо-разходни елементи и базата, на която са калкулирани изчислени, с подробно описание на методите за разпределение по дейности, отнасящи се към техните дейности, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги, включително разбивката по позиции на дълготрайните активи и структурните разходи; или

б) да са структурно разделени за дейностите, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.

Държавите -членки могат да предпочетат да не прилагат изискванията, посочени в първа алинея за предприятия, чийто годишен оборот от дейности, свързани с електронни съобщителни мрежи или услуги в държавите -членки, е по-малък от 50 млн. EUR.

2. Когато предприятия, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественои достъпни електронни съобщителни услуги, не подлежат на изискванията на дружественото право и не отговарят на критериите за малки и средни предприятия по счетоводните правила съгласно законодателството на Общността Ö Съюза Õ, техните финансови отчети се съставят и подлагат на независима проверка и са публикувани се публикуват. Проверката се извършва в съответствие с националните правила и правилата на Общността Ö Съюза Õ.

Това изискване се прилага също за отделнитеото счетоводствао, изискванио съгласно параграф 1, буква а).

Раздел 3 изменение и отнемане

ê 2009/140/EО Член 3.8

ð нов

Член 1418

Изменения на правата и задълженията

1. Държавите -членки гарантират, че правата, условията и процедурите във връзка с общотоите разрешениея, както и с правата на за ползване ð на радиочестотния спектър или номера̀ ï или правата за изграждане на съоръжения, могат да бъдат променени единствено при наличието на обективни основания и по пропорционален начин, като се вземат предвид, когато е необходимо, специфичните условия, приложими за прехвърляеми права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър или номера̀ ï.

2. Освен в случаите, когато предложените изменения са незначителни и са били договорени с притежателя на правата или на общото разрешение ð , и без да се засяга член 35 ï , намерението да се въведат промени се оповестява по подходящ начин и на заинтересованите страни, включително ползватели и потребители, на които се предоставя достатъчен срок да изразят своите становища по предложените промени, който е не по-кратък от четири седмици, освен при изключителни обстоятелства.

ò нов

Измененията се публикуват, като се посочват и основанията за тях.

ê 2009/140/EО Член 3.8 (адаптиран)

ð нов

Член 19

Ö Ограничаване или отнемане на права Õ

21. Държавите -членки не ограничават или оттеглят отнемат права за изграждане на съоръжения или права на за ползване на радиочестоти Ö радиочестотния спектър Õ ð или номера̀ ï преди изтичането на срока, за който те са предоставени, освен когато това е обосновано Ö съгласно параграф 2 Õ и приложимо в съответствие с разпоредбите на приложението Ö І Õ и на националното законодателство във връзка с обезщетяването при отнемане на права.

ò нов

2. С оглед на необходимостта да се гарантира ефективното и ефикасното ползване на радиочестотния спектър или прилагането на хармонизираните условия, приети съгласно Решение № 676/2002/ЕО, държавите членки могат да разрешават отнемане на права, включително тези с минимален срок от 25 години, при спазване на предварително установени процедури и съгласно принципите на пропорционалността и недискриминацията.

3. Изменение на ползването на радиочестотния спектър вследствие на прилагането на параграфи 4 или 5 от член 45 само по себе си не обосновава отнемането на право за ползване на радиочестотния спектър.

4. Всяко намерение за ограничаване или отнемане на разрешения или индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър или номера̀ подлежи на обществена консултация съгласно член 23.

ê 2002/21/EО Член 5 (адаптиран)

ГЛАВА III

Предоставяне на информация, проучвания и механизъм за консултация

Член 520

Предоставяне на информация Ö Искане за информация от предприятията Õ

ê 2009/140/EО Член 1.5 (адаптиран)

ð нов

1. Държавите -членки гарантират, че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги ð , прилежащи съоръжения или прилежащи услуги ï , предоставят цялата информация, включително финансова информация, необходима на националните регулаторни органи ð , на другите компетентни органи и на ОЕРЕС ï , за да гарантират съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на Специалните директиви или на решенията, взети в съответствие с настоящата директива и Специалните директиви. По-специално, националните регулаторни органи имат правомощията да изискат от тези предприятия да предоставят информация относно бъдещо развитие на мрежите или услугите, което може да окаже въздействие върху услугите на едро, предоставяни от тях на конкуренти. ð Те могат също така да изискат информация за електронните съобщителни мрежи или прилежащите съоръжения, която е детайлизирана на местно ниво и е достатъчно подробна за националния регулаторен орган, за да е в състояние да извърши проучването на географското покритие и да определи районите в цифрова изолация съгласно член 22. В съответствие с член 29 националните регулаторни органи могат да наложат санкции на предприятията, които умишлено представят подвеждаща, грешна или непълна информация. ï

От предприятия със значителна пазарна сила на пазарите на едро може също да се изисква да предоставят счетоводни данни относно пазарите на дребно, свързани с тези пазари на едро.

ò нов

Националните регулаторни органи и другите компетентни органи могат да изискват информация от единните информационни точки, създадени съгласно Директива 2014/61/ЕС относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

ê 2009/140/EО Член 1.5

ð нов

Предприятията предоставят такава информация незабавно при поискване и в съответствие със сроковете и в необходимата степента на подробност, изисквани от националния регулаторен орган. Изискваната Иинформацията, изисквана от националния регулаторен орган, е пропорционална с оглед на изпълнението на посочената задача. Националният регулаторен ð Компетентният ï орган мотивира искането си за информация и обработва информацията в съответствие с параграф 3.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

2. Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни власти органи Ö и другите компетентни органи Õ предоставят на Комисията, след мотивирано искане от нейна страна, необходимата ѝ за нея информация, за да изпълнява задачите си съгласно дДоговора. Информацията, изисквана от Комисията, е пропорционална на изпълнението на тези задачи. Когато предоставената информация се отнася за информация, предварително предоставена от предприятия по искане на националния регулаторна власт органа, тези предприятия се информират за това. Доколкото е необходимо и освен ако органът, предоставящ информацията, не е поискал изрично и мотивирано противното, Комисията дава достъп до предоставената информацията на друга такава власт друг такъв орган в друга държава -членка.

При условията на параграф 3 държавите -членки гарантират, че информацията, предоставена на едан национална регулаторна власт един орган, може да бъде достъпна и за друг такъв орган в същата или друга държава -членка ð и за ОЕРЕС ï след мотивирано искане, когато това е необходимо, за да може органът ð или ОЕРЕС ï да изпълнява задълженията си съгласно законодателството на Общността Ö Съюза Õ.

3. Когато информацията се смята за поверителна от национален регулаторен орган Ö или друг компетентен орган Õ в съответствие с правилата на Общността Ö Съюза Õ и с националните правила за търговската тайна ð или защитата на личните данни ï, Комисията ð , ОЕРЕС ï и заинтересованите национални регулаторни власти органи гарантират такава поверителност. ð Съгласно принципа на лоялното сътрудничество националните регулаторни органи и другите компетентни органи не отказват да представят на Комисията, ОЕРЕС или на друг орган исканата информация поради съображения във връзка с поверителността или необходимостта да се консултират със представилите информацията страни. Когато Комисията, ОЕРЕС или компетентен орган се ангажира да спазва поверителността на информацията, определена като поверителна от органа, който я притежава, той споделя информацията при поискване за посочената цел, без да трябва да се консултира допълнително със страните, представили информацията. ï

4. Държавите -членки гарантират, че действайки в съответствие с националните правила за обществения достъп до информация и при спазване на националните правила и правилата на Общността Ö Съюза Õ за търговската тайна ð и защитата на личните данни ï , националните регулаторни власти органи ð и другите компетентни органи ï публикуват такава информацията, която би допринесла за отворен и конкурентен пазар.

5. Националните регулаторни власти органи ð и другите компетентни органи ï публикуват реда и условията за обществен достъп до информация, както е посочено в параграф 4, включително процедурите за получаване на такъв достъп.

ê 2002/20/EО

ð нов

Член 1121

Информация, която се изисква по общото разрешение за правата за използване и специфичните задължения

1. Без да засяга задълженията за предоставяне на информация и на доклади в съответствие с националното законодателство извън общото разрешение, националните регулаторни органи ð и другите компетентни органи ï не могат да изискват от предприятията само да предоставят информацията по общото разрешение за правата за използване или за специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2, която е пропорционална и обективно обоснована за следните цели:

ê 2009/140/EО Член 3.7, буква a) (адаптиран)

a) системна или целева проверка за спазването на условиея 1 и 2 от част А, условия 2 и 6 от част Б Ö Г Õ и условия 2 и 7 от част В Ö Д Õ на приложението Ö І Õ и спазването на задълженията, посочени в член 136, параграф 2;

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

б) целева проверка за спазването на условията, както е посочено в приложението І, когато е получена жалба или когато националните регулаторни власти ð компетентният орган ï имат други причини да смятат, че условието не е изпълнено, както и в случаите на разследване по инициатива на националните регулаторни власти ð от страна на компетентния орган по негова собствена инициатива ï;

в) процедури за разглеждане и оценка на молби искания за предоставяне на права за използване;

г) публикуване на сравнителни прегледи на качеството и цените на услугите в полза на потребителите;

д) ясно определени статистически цели;

е) пазарен анализ на пазара за целите на Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) или Директива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“);

ê 2009/140/EО Член 3.7, буква б)

ð нов

ж) обезпечаване на ефективното ефикасното използване и гарантиране на ефективното управление на радиочестотите ð радиочестотния спектър и номерационните ресурси ï;

з) оценяване на бъдещото развитие на мрежите или услугите, което би могло да повлияе върху услугите на едро, предоставяни на разположение на конкуренти ð , върху свързаността за крайните ползватели или върху определянето на районите в цифрова изолация ï.

ê 2009/140/EО Член 3.7, буква в)

Информацията, посочена в букви а), б), г), д), е), ж) и з) от първа алинея, не може да се изисква преди или като условие за достъп до пазара.

ò нов

2. Що се отнася до правата за ползване на радиочестотния спектър, тази информация се отнася по-специално за ефективното и ефикасното ползване на радиочестотния спектър и за изпълнението на задълженията за покритие и качество на услугите, свързани с правата за ползване на радиочестотния спектър, и тяхната проверка.

ê 2002/20/EО

ð нов

23. Когато националните регулаторни органи ð или другите компетентни органи ï изискват от предприятията да предоставят информацията, посочена в параграф 1, те ги информират за конкретните цели, за които ще се използва настоящата съответната информация.

ò нов

4. Националните регулаторни органи или другите компетентни органи не могат да искат същата информация, която вече е изискана от ОЕРЕС съгласно член 30 от Регламент [xxxx/xxxx/ЕО (Регламента за ОЕРЕС)] 92 .

Член 22

Проучвания на географското покритие на разгърнатите мрежи

1. Националните регулаторни органи провеждат проучване на географското покритие на разгърнатите електронни съобщителни мрежи, които могат да осигуряват широколентова комуникация („широколентови мрежи“) в рамките на три години от [срока за транспониране на Директивата] и го актуализират най-малко на три години.

Това проучване на географското покритие се състои от:

a) проучване на актуалното географско покритие на широколентовите мрежи на територията на държавата, по-специално с оглед на изпълнението на задачите съгласно членове 62, 65 и 81, както и за налагане на задълженията по член 66 и за проучванията, необходими за прилагане на правилата за държавните помощи; и

б) тригодишна прогноза за покритието на широколентовите мрежи на територията на държавата, като тя ще се основава на събраната информация съгласно буква а), когато такава е налична и относима.

Тази прогноза отразява икономическите перспективи на сектора на електронните съобщителни мрежи и инвестиционните намерения на операторите към момента на събиране на данните, за да се даде възможност да се установи съществуващата свързаност в различните райони. Прогнозата включва информация за планираните разгръщания от предприятия или публични органи, по-специално на мрежи с много голям капацитет, и за значителните подобрения или разширения на съществуващите широколентови мрежи, за да достигнат показателите най-малко на мрежи за достъп от следващо поколение. За тази цел националните регулаторни органи искат от предприятията да представят съответна информация за планираните разгръщания на тези мрежи.

Събраната при проучванията информация трябва да е с необходимата подробност на данните на местно ниво и да включва достатъчно информация за качеството на услугата и параметрите ѝ.

2. Националните регулаторни органи могат да определят т.нар. „райони в цифрова изолация“ — това са райони с ясни териториални граници, за които въз основа на събраната информация съгласно параграф 1 е установено, че за срока на съответната прогноза никое предприятие или публичен орган не е разгърнал, нито планира да разгърне мрежа с много голям капацитет, нито е подобрил или разширил значително мрежата си до скорост от поне 100 Mbps за изтегляне на данни, нито планира да го направи. Националните регулаторни органи публикуват информация за установените райони в цифрова изолация.

3. За даден установен район в цифрова изолация националните регулаторни органи могат да отправят отворена покана до предприятията за деклариране на намерението им за разгръщане на мрежи с много голям капацитет за срока на съответната прогноза. Националният регулаторен орган посочва информацията, която трябва да се включи в представените заявления, за да се гарантира поне сходно ниво на подробност като тази, която е взета предвид в прогнозата по параграф 1, буква б). Той информира също така предприятията, изразили интерес, дали установеният район в цифрова изолация е обхванат или вероятно ще бъде обхванат от мрежа за достъп от следващо поколение със скорост на изтегляне на данни под 100 Mbps въз основа на информацията, събрана съгласно параграф 1, буква б).

4. Когато националните регулаторни органи предприемат мерки по параграф 3, те следват ефикасна, обективна, прозрачна и недискриминационна процедура, при която никое предприятие не е изначално изключено. Ако не се представи информацията съгласно параграф 1, буква б) или ако не се отговори на покана за заявяване на интерес по параграф 3, това може да се счита за подвеждаща информация в съответствие с членове 20 или 21.

5. Държавите членки гарантират, че местните, регионалните и националните органи, отговорни за разпределяне на публичните средства за разгръщане на електронни съобщителни мрежи, за разработване на националните планове за широколентовия достъп, за определяне на задълженията за покритието, с които са обвързани правата за ползване на радиочестотния спектър, и за проверка на достъпността на услуги в рамките на задължението за универсална услуга на територията си, отчитат резултатите от проучванията и за районите в цифрова изолация съгласно параграфи 1, 2 и 3, както и че националните регулаторни органи представят тези резултати, при условие че получаващият орган осигурява същото ниво на поверителност и защита на търговската тайна, както изпращащия орган. Тези резултати се представят също на ОЕРЕС и Комисията при поискване от тях при същите условия.

6. Националните регулаторни органи могат да предоставят на крайните ползватели наличните информационни средства, за да им помогнат да определят наличността на свързаност в различните райони с необходимото ниво на подробност, за да могат да изберат услуги по свързаност, в съответствие със задълженията на националния регулаторен орган за защитата на поверителната информация и търговската тайна.

7. За да допринесе за последователното прилагане на разпоредбите за проучванията на географското покритие и прогнозите, до [дата] ОЕРЕС издава насоки за подпомагане на националните регулаторни органи относно съгласуваното изпълнение на задълженията им по настоящия член, след като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията.

ê 2009/140/EО Член 1.6 (адаптиран)

ð нов

Член 623

Механизъм за консултация и прозрачност

С изключение на случаите по член 732, параграф 9, членове 26 или 27 или членове 20 или 21, държавите -членки гарантират, че когато националните регулаторни органи Ö или другите компетентни органи Õ възнамеряват да предприемат мерки в съответствие с настоящата директива или Специалните директиви или когато възнамеряват да предвидят ограничения в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4 член 45, параграф 4 и член 45, параграф 5, които имат значително влияние върху съответния пазар, те дават на заинтересованите страни възможността да направят бележки по проекта за мярка в рамките на разумен срок ð , като отчитат сложността на въпроса и всяко положение не по-кратък от 30 дни освен при изключителни обстоятелства ï.

Националните регулаторни органи Ö и другите компетентни органи Õ публикуват своите национални процедури за консултации.

Държавите -членки гарантират създаването на единена информационена пункт точка, чрез който която може да бъде получен достъп до всички текущи консултации.

Резултатите от процедурата за консултации се правят публично достъпни от националния регулаторен орган, с изключение на случаите на поверителна информация в съответствие с общностното право Ö правото на Съюза Õ и националното право относно търговската тайна.

ê 2002/22/EО

Член 3324

Консултация със заинтересованите страни

ê 2009/136/EО Член 1.23, буква a)

1. Държавите -членки гарантират, доколкото е уместно, че националните регулаторни органи вземат предвид становищата на крайните ползватели, потребителите (включително по-специално потребителите с увреждания), производителите и предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по въпросите, свързани с правата на всички крайни ползватели и потребителите и ползватели по отношение на общественоите достъпните електронни съобщителни услуги, и по-специалноконкретно когато те оказват значително въздействие върху пазара.

В частност, държавите -членки гарантират, че националните регулаторни органи установяват механизъм за консултация, който да гарантира, че при вземането на решения по въпроси, свързани с правата на крайните ползватели и потребителите по отношение на общественоите достъпните електронни съобщителни услуги, интересите на потребителите в областта на електронните съобщения са взети предвид зачетени в необходимата степен.

ê 2002/22/EО

2. При необходимост заинтересованите страни могат да разработят, под ръководството на националните регулаторни органи, механизми с участието на потребители, групи ползватели и доставчици на услуги, за да се подобрияване на общото качество на предоставените услуги и чрез, inter alia, разработване и контрол върху изпълнението на морални кодекси за поведение и оперативни стандарти.

ê 2009/136/EО Член 1.23, буква б) (адаптиран)

3. Без да се засягат съответстващите на правото на Общността Ö Съюза Õ национални правила за насърчаване на целите на културната и медийната политика, като например културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, националните регулаторни органи и други имащи отношение съответни органи могат да насърчават сътрудничеството между предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и секторите, насочени към стимулиране на законното съдържание в електронните съобщителни мрежи и услуги. Това сътрудничество може да включва и съгласуване на информацията от обществен интерес, която се предоставя съгласно член 96, параграф 3 и член 95, параграф 1.

ê 2002/22/EО

Член 3425

Извънсъдебно разрешаване на спорове

ê 2009/136/EО Член 1.24 (адаптиран)

ð нов

1. Държавите -членки гарантират Ö , че потребителите имат достъп до Õ наличието на прозрачни, недискриминационни, опростени Ö , бързи, справедливи Õ и несвързани с големи разходи процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове, възникнали във връзка с настоящата директива между потребители и Ö с Õ предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или ð обществени електронни съобщителни ï услуги, ð различни от междуличностните съобщителни услуги, които не са посредством номера̀, ï възникнали във връзка с настоящата директива и свързани с договорните условия и/или изпълнението на договорите за доставка на такива мрежи и/или услуги. Държавите -членки приемат мерки за справедливото и бързо прилагане на Ö правят необходимото, за да може националният регулаторен орган да изпълнява функция на орган за уреждане на спорове. Õ тТези процедури Ö отговарят на изискванията към качеството по глава ІІ от Директива 2011/11/ЕС. Õ за решаване на спорове и може, когато е оправдано, да приемат система за възстановяване на разходите и/или компенсации. Такива процедури дават възможност споровете да бъдат разрешавани безпристрастно и не лишават потребителя от правната защита, предлагана от националното право. Държавите -членки можегат да разширят обхвата на тези задължения, за да обхванат и спорове с ð предоставят достъп до тези процедури на ï други крайни ползватели ð , по-специално микропредприятията и малките предприятия. ï

ê 2002/22/EО (адаптиран)

ð нов

2. Държавите -членки гарантират, че националното им законодателство не представлява пречка за възпрепятства създаването на служби, в които се внасят за подаване на жалби и предоставянето на онлайн услуги на подходящо териториално равнище, за да улеснят достъпа на потребителите и Ö другите Õ крайни ползватели до органи за разрешаване на спораовете за крайните потребители и ползвателите. ð За споровете с потребители в обхвата на Регламент (ЕС) № 524/2013 разпоредбите на посочения регламент се прилагат, ако съответният орган за уреждане на спора е бил нотифициран на Комисията съгласно член 20 от Директива 2013/11/ЕС. ï

3. Ö Без да се засягат разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС, Õ Ккогато спорните въпроси се отнасят за страни в различни държави -членки, държавите -членки координират усилията си с оглед на разрешаването на спора.

4. Настоящият член не засяга процедурите на националния съд.

ê 2002/21/EО

Член 2026

Разрешаване на спорове между предприятия

ê 2009/140/EО Член 1.22 (адаптиран)

ð нов

1. В случай на спор, възникващ във връзка със съществуващи задължения съгласно настоящата директива или Специалните директиви, между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги в дадена държава -членка, или между такива предприятия и други предприятия в държавата -членка, които се ползват от задължения за достъп и/или взаимосвързаност взаимно свързване ð , или между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги в държава членка и доставчици на прилежащи съоръжения ï, произтичащи от настоящата директива или от Специалните директиви, съответният национален регулаторен орган, по искане на някоя от страните и без да се засягат разпоредбите на параграф 2, издава задължително решение за разрешаване на спора във възможно най-кратък срок, който не може да бъде по-дълъг от четири месеца, освен при изключителни обстоятелства. Съответните държави -членки изискват всички страни да съдействат изцяло на националния регулаторен орган.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

2. Държавите -членки могат да приемат разпоредба, съгласно която националните регулаторни власти органи отказват да разрешават спор чрез задължително решение, когато действат съществуват други механизми, включително посредничество медиация, които биха спомогнали по-добре за разрешаването на спора своевременно в съответствие с разпоредбите на член 38. Националната регулаторна власт Националният регулаторен орган информира страните незабавно. Ако в срок от четири месеца спорът не е разрешен и ако спорът не е бил отнесен до съда от страната, търсеща защита, националната регулаторна власт националният регулаторен орган издава по молба на една от страните задължително решение за разрешаване на спора във възможно най-кратък срок, не по-дълъг от четири месеца.

3. При разрешаването на спор, националната регулаторна власт националният регулаторен орган взема решения, насочени към постигането на целите, предвидени в член 38. Всички задължения, наложени на дадено предприятие от националната регулаторна власт националния регулаторен орган при разрешаването на спор, съответстват на разпоредбите на настоящата директива или на Специфичните директиви.

4. Решението на националната регулаторна власт националния регулаторен орган се прави публично обществено достояние, като се вземат предвид изискванията за опазване на търговската тайна. На заинтересованите страни се дава цялото изложение за мотивите за решението.

5. Процедурата, посочена в параграфи 1, 3 и 4, не възпрепятства която и да било от страните да започне съдебно производство предявят иск пред съда.

ê 2009/140/EО Член 1.23 (адаптиран)

ð нов

Член 2127

Разрешаване на презгранични спорове

1. В случай на презграничен спор, възникнал в рамките на настоящата директива или на Специалните директиви, когато спорът е от компетентността на национални регулаторни органи от повече от една държава-членка Ö между предприятия в различни държави членки Õ, се прилагат разпоредбите, предвидени в параграфи 2, 3 и 4. ð Тези разпоредби не се прилагат към споровете във връзка с координацията на радиочестотния спектър по член 28. ï

2. Всяка страна може да отнесе спора до съответните национални регулаторни органи. Компетентните национални регулаторни органи съгласуват своите усилия и имат правото да се консултират с ð уведомяват за спора ï ОЕРЕС с цел да постигнат последователно разрешаване на спора в съответствие с целите, посочени в член 83.

Всеки национален регулаторен орган, който е компетентен по такъв спор, може да отправи искане към ОЕРЕС да приеме становище относно действието, което следва да се предприеме в съответствие с разпоредбите на Рамковата директива и/или Специалните директиви за разрешаване на спора.

ò нов

3. ОЕРЕС дава становище, като посочва съответния национален регулаторен орган или органи, който трябва да предприеме действие с оглед на разрешаване на спора или да се въздържи от действие, възможно най-бързо и при всяко положение в срок до четири месеца освен при изключителни обстоятелства.

ê 2009/140/EО Член 1.23

Когато такова искане е отправено към ОЕРЕС, всеки национален регулаторен орган, компетентен в даден аспект на спора, изчаква становището на ОЕРЕС преди да предприеме действие за разрешаване на спора, без да се изключва възможността при необходимост националните регулаторни органи да предприемат спешни мерки.

ò нов

4. Съответният национален регулаторен орган или органи изчаква становището на ОЕРЕС, преди да предприеме действие за разрешаване на спора. При изключителни обстоятелства, когато има спешна нужда от предприемане на действие, за да се защити конкуренцията или интересите на крайните ползватели, по искане на страните или по собствена инициатива всеки от компетентните национални регулаторни органи може да приеме временни мерки.

ê 2009/140/EО Член 1.23 (адаптиран)

ð нов

Всички задължения, наложени на предприятие от национални регулаторни органи при разрешаването на спор, са съобразени с настоящата директива и със Специалните директиви.

5. Всички задължения, наложени на предприятие от национален регулаторен орган Ö като част от Õ при разрешаването на спор, спазват разпоредбите на настоящата директива или на Специалните директиви и, отчитат в максимална степен становището, прието от на ОЕРЕС ð  и се приемат в срок от един месец от това становище. ï

ê 2009/140/EО Член 1.23 изменен с Поправка, OВ L 241, 10.9.2013 г., стр. 8

3. Държавите-членки може да предвидят разпоредба, съгласно която компетентните национални регулаторни органи съвместно отказват да разрешат спор, когато съществуват други механизми, включително медиация, които биха допринесли по-добре за своевременното разрешаване на спора в съответствие с разпоредбите на член 8.

ê 2009/140/EО Член 1.23

Те уведомяват страните незабавно. Ако в срок от четири месеца спорът не е разрешен и когато спорът не е бил отнесен в съда от страната, търсеща защита, и ако някоя от страните поиска това, националните регулаторни органи координират своите усилия за разрешаване на спора в съответствие с разпоредбите на член 8 и като отчитат в максимална степен всяко становище, прието от ОЕРЕС.

46. Процедурата, посочена в параграф 2, не възпрепятства която и да е от страните да предявият иск пред съда.

ò нов

Член 28

Координация на радиочестотния спектър между държавите членки

1. Държавите членки и компетентните им органи гарантират, че ползването на радиочестотния спектър е организирано на територията им по такъв начин, че други държави членки не са затруднени, по-специално поради презгранични вредни смущения между държавите членки, при ползването на територията си на хармонизиран радиочестотен спектър съгласно законодателството на Съюза.

Те предприемат всички необходими мерки за целта, без да се засягат задълженията им съгласно международното право и съответните международни споразумения, като Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения.

2. В рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър държавите членки си сътрудничат при презграничната координация на ползването на радиочестотния спектър, за да:

(a) се спази параграф 1;

(b)да се разреши всеки проблем или спор във връзка с презграничната координация или презграничните вредни смущения.

3. Всяка засегната държава членка, както и Комисията, може да поиска от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър да използва влиянието си и ако е уместно, да предложи координирано решение в становище, за да съдейства на държавите членки да изпълнят параграфи 1 и 2.

4. По искане на държава членка или по собствена инициатива и като отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията може да приеме мерки за изпълнение за намиране на решение във връзка с презгранични вредни смущения между две или няколко държави членки, които ги затрудняват при ползване на хармонизирания радиочестотен спектър на територията им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

Дял III: Контрол на изпълнението

ê 2009/140/EО Член 1.24 (адаптиран)

ð нов

Член 21a29

Санкции

Държавите -членки установяват правилата за санкциите ð и глобите, включително, ако е необходимо, за периодичните санкции ï, приложими спрямо при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива ð или съгласно всяко съответно задължително решение на национален регулаторен орган или друг компетентен орган ï и Специалните директиви, и вземат всички необходими мерки за гарантиране, че те се прилагат налагат. ð В рамките на предвиденото от националното конституционно право националните регулаторни органи и другите компетентни органи имат правомощието да налагат такива санкции. ï Предвидените санкции Те трябва да са подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите -членки нотифицират тези разпоредби на Комисията до 25 май 2011 г. Ö [датата на транспониране] Õ и следва незабавно да съобщават за всички последващи изменения, които ги засягат.

ê 2002/20/EО Член 10

Член 1030

Спазване на условията на общото разрешение или правата за използване и изпълнение на специфичните задължения

ê 2009/140/EО Член 3.6, буква a) (адаптиран)

ð нов

1. ð Държавите членки предприемат необходимото, за да могат техните национални регулаторни органи и другите компетентни органи да ï Националните регулаторни органи следят и наблюдават спазването на условията на общото разрешение или на правата на за ползване ð на радиочестотния спектър и номера̀ ï и изпълнението на специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2, в съответствие с член 11ð и задължението за ползване на радиочестотния спектър по ефективен и ефикасен начин съгласно членове 4 и 45 и член 47, параграфи 1 и 2. ï 

Националните регулаторни органи ð и другите компетентни органи ï имат правомощия да изискват от предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги, обхванати от общото разрешение, или които имат права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï или номера̀, да предоставят цялата необходимата информация с оглед да се провери спазването на условията на общото разрешение или правата на за ползване, както и на изпълнението на специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2 Ö или член 47, параграфи 1 и 2 Õ, в съответствие с член 1121.

2. Когато национален регулаторен ð компетентен ï орган установи, че дадено предприятие не спазва едно или повече условия на общото разрешение или на права на за ползване или не изпълнява специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2, той уведомява предприятието за своите заключения и му дава възможност да изрази становището си в разумен срок.

3. Съответният орган има правомощия да изисква прекратяване на нарушението съгласно параграф 2 незабавно или в рамките на разумен срок и предприема подходящи и пропорционални мерки, насочени към гарантиране на спазване на условията.

В тази връзка държавите -членки оправомощават съответните органи да налагат:

а) при необходимост, възпиращи финансови санкции, които можегат да включват периодични санкции със задна дата; и

б) разпореждания за преустановяване или забавяне на предоставянето на услуга или пакет услуги, което, ако продължи, би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени след пазарен анализ на пазара, извършен в съответствие с член 16 65 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

Мерките и мотивите, на които те се основават, се съобщават на съответното предприятие незабавно и се определя разумен срок за изпълнение на мерките от страна на предприятието.

ê 2009/140/EО Член 3.6, буква б) (адаптиран)

ð нов

4. Независимо от разпоредбите на параграфи 2 и 3, държавите -членки оправомощават съответния орган да налага, при необходимост, финансови санкции на предприятия, които не спазват задължението да предоставят информация в изпълнение на задълженията, посочени в член 1121, параграф 1, букваи а) или б) от настоящата директива и в член 9 67 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа) в разумни срокове, определени от националните регулаторни органи ð националния компетентен орган ï.

ê 2009/140/EО Член 3.6, буква в) (адаптиран)

5. В случай на тежки тежко Ö нарушение Õ или многократни нарушения на условията на общото разрешение или, на правата на за ползване или на специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2 Ö или член 47, параграфи 1 или 2 Õ, когато не се постигне изпълнение на мерките, целящи гарантиране на спазването и посочени в параграф 3 от настоящия член, Ö държавите членки предприемат необходимото, за да могат Õ националните регулаторни органи Ö и другите компетентни органи Õ могат да предотвратят съответното предприятие да продължи да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги, или да прекратят или отнемат правата на за ползване. Ö Държавите членки оправомощават съответния орган да налага Õ Ссанкции и наказания, които са ефективни, пропорционални и възпиращи,. Ö Тези санкции Õ могат да се прилагат за покриване на периода на всяко нарушение, дори ако нарушението е било поправено впоследствие.

ê 2009/140/EО Член 3.6, буква г) (адаптиран)

6. Независимо от разпоредбите на параграфи 2, 3 и 5, когато разполагат с доказателства за нарушаване на условията на общото разрешение, Ö или на Õ правата на за ползване или специфичните задължения, посочени в член 613, параграф 2 Ö или член 47, параграфи 1 и 2 Õ, което представлява непосредствена и сериозна опасност за обществената безопасност, обществената сигурност или общественото здраве или ще създаде сериозни икономически или оперативни проблеми на други доставчици или ползватели на електронни съобщителни мрежи или услуги или на други ползватели на радиочестотния спектър, съответният орган може да предприеме спешни временни мерки за отстраняване на нарушението, преди да вземе окончателно решение. След това, на въпросното предприятие се дава разумна възможност да изрази становището си и да предложи мерки за отстраняване на нарушението. При необходимост, съответният орган може да потвърди временните мерки, които са валидни за максимален срок от 3 месеца, но които могат да бъдат продължени с още до 3 месеца, ако процедурите за прилагане не са приключили.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

7. Предприятията имат право да обжалват мерките, предприети по силата на настоящия член съгласно процедурата, посочена в член 4 31 от Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/21/ЕО („Рамкова Директива“).

ê 2002/21/EО

Член 431

Право на обжалване

ê 2009/140/EО Член 1.4, буква a)

ð нов

1. Държавите -членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнато от решение на национален регулаторен ð компетентен ï орган, да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, ð който е напълно ï независим от страните по спора ð и от всякаква външна намеса или политически натиск, застрашаващ независимата му преценка по въпросите, за които е сезиран ï. Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може ефективно да изпълнява функциите си. Държавите -членки гарантират, че същността на спора е надлежно отчетена и действа ефективен механизъм за обжалване.

До приключване на обжалването, решението на национален регулаторен ð компетентния ï орган остава в сила, освен ако са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство.

ê 2002/21/EО

2. Когато апелативният орган, посочен в параграф 1, не е от съдебен характер, неговото решение винаги се придружава с от писмени мотиви. Освен това, в такъв случай, неговото решение трябва да подлежи на преглед от съд или трибунал по смисъла на член 267 от Договора.

ê 2009/140/EО Член 1.4, буква б)

ð нов

3. Държавите -членки събират информация относно основния предмет на жалбите обжалванията, броя на жалбите им, продължителността на процедурите по обжалване и броя на решенията за прилагане на временни мерки. Държавите -членки предоставят тази информация ð и решенията (включително на съда) ï на Комисията и ОЕРЕС, ако последните отправят мотивирано искане за това.

Дял IV: Процедури в рамките на вътрешния пазар

ê 2009/140/EО Член 1.6 (адаптиран)

Член 732

Консолидиране на вътрешния пазар на електронни съобщения

1. В изпълнение на задачите си по настоящата директива и Специалните директиви, националните регулаторни органи в максимална степен отчитат целите, посочени в член 8 3, включително доколкото те се отнасят до функционирането на вътрешния пазар.

2. Националните регулаторни органи допринасят за развитието на вътрешния пазар, като работят помежду си и с Комисията и ОЕРЕС по прозрачен начин, за да бъде осигурено последователното прилагане във всички държави -членки на разпоредбите на настоящата директива и на Специалните директиви. За тази цел те по-специално работят с Комисията и ОЕРЕС за установяване на видовете инструменти и корективни мерки, които са най-подходящи за конкретни видове ситуации на пазара.

3. Освен ако не е предвидено друго в препоръките и/или насоките, приети съгласно член 7б 34, при приключване на консултацията, посочена в член 6 23, когато националният национален регулаторен орган възнамерява да предприеме дадена мярка, която:

а) попада в обхвата на членове Ö 59, 62, 65 или 66 Õ 15 или 16 от настоящата директива, или членове 5 или 8 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), и

б) би засегнала търговията между държавите -членки;,

той осигурява достъп до този проект за мярка едновременно на Комисията, ОЕРЕС и на националните регулаторни органи в други държави -членки, заедно с мотивите, на които се основава мярката, в съответствие с член 520, параграф 3 и информира Комисията, ОЕРЕС и другите национални регулаторни органи за това. Националните регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията можегат да отправят бележки до въпросния национален регулаторен орган само в рамките на един месец. Едномесечният срок не може да бъде удължаван.

4. Когато мярката, предвидена в параграф 3, цели:

а) да определи съответен пазар, различен от тези, определени в препоръката в съответствие с член 15 62, параграф 1; или

б) да бъде взето решение за това дали да се определи дадено предприятие като притежаващо, отделно или съвместно с други, значителна пазарна сила съгласно член 1665, параграфи 3, 4 или 5;

и това би засегнало търговията между държавите -членки, и Комисията посочи на националния регулаторен орган, че тя счита, че проектът за мярка би създал бариера пред единния пазар, или ако Комисията има сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с правото на Общността Ö Съюза Õ, и по-специално с целите, посочени в член 83, проектът за мярка не се приема в допълнителен срок от приемането на проекта на мярката се забавя с два допълнителни месеца. Този срок не може да бъде удължаван. В този случай Комисията информира другите национални регулаторни органи относно резервите си.

5. В рамките на срока от два месеца, посочен в параграф 4, Комисията може:

а) да вземе решение, с което да изиска от съответния национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, и/или

б) да вземе решение за оттегляне на резервите си във връзка с проект за мярка по параграф 4.

Преди вземане на решение Комисията отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС. Решението се придружава от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията смята, че проектът за мярка следва да не бъде приет, заедно с конкретни предложения за изменение на проекта за мярка.

6. Когато Комисията е приела решение в съответствие с параграф 5, с което се изисква от националния регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, националният регулаторен орган изменя или оттегля проекта за мярка в рамките на шест месеца от датата на решението на Комисията. Когато проектът за мярка бъде изменен, националният регулаторен орган провежда консултация с обществеността в съответствие с процедурите, посочени в член 623, и отново нотифицира Комисията за изменения проект за мярка в съответствие с разпоредбите на параграф 3.

7. Въпросният национален регулаторен орган отчита в максимална степен бележките на другите национални регулаторни органи, ОЕРЕС и Комисията и може, с изключение на случаите, по параграф 4 и параграф 5, буква а), да приеме проекта за мярка, и в случай че го направи, съобщава на Комисията за това.

8. Националният регулаторен орган съобщава на Комисията и на ОЕРЕС всички окончателни мерки, приети по член 7, параграф 3, букви а) и б) Ö от настоящия член Õ.

9. При изключителни обстоятелства, когато национален регулаторен орган смята, че е налице неотложна необходимост от действие с цел да опази конкуренцията и да защити интересите на ползвателите, чрез дерогация от процедурата, установена в параграфи 3 и 4, той може незабавно да приеме пропорционални и временни мерки. Националният регулаторен орган незабавно съобщава на Комисията, на другия национален регулаторен орган и на ОЕРЕС тези мерки, придружени с подробни мотиви. Решението на националния регулаторен орган да определи такива мерки за постоянни или да продължи срока на тяхното действие е предмет на разпоредбите на параграфи 3 и 4.

ê 2009/140/EО Член 1.7 (адаптиран)

Член 7a33

Процедура за последователното прилагане на корективни мерки

1. Когато планирана мярка, попадаща в приложното поле на член 732, параграф 3, има за цел налагането, изменението или оттеглянето отмяната на задължение на оператор при прилагане на основание член 16 65 във връзка с член 5 59 и членове 967 — 13 74 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), и член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), Комисията може, в рамките на едномесечния срок, предвиден в член 732, параграф 3 от настоящата директива, да нотифицира съответнитея националени регулаторени органи и ОЕРЕС за своите мотиви да счита, че проектът за мярка би създал бариера за единния пазар, или за своите сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с правото на Общността Ö Съюза Õ. В този случай, проектът за мярка не се приема в продължение на още три месеца след уведомлението нотификацията на Комисията.

При липсата на такава нотификация, съответният национален регулаторен орган може да приеме проекта за мярка, като отчита в максимална степен забележките, направени от Комисията, ОЕРЕС или от всеки друг национален регулаторен орган.

2. В рамките на тримесечния срок по параграф 1, Комисията, ОЕРЕС и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно за установяване на най-подходящата и ефективна мярка в светлината на целите, заложени в член 83, като същевременно отдават дължимото внимание на мненията на участниците на пазара и необходимостта да се осигури развитието на последователна регулаторна практика.

3. В рамките на шест седмици от началото на тримесечния срок, посочен в параграф 1, с мнозинство от своите членове ОЕРЕС, с мнозинство от своите членове, издава становище относно нотификацията на Комисията, посочена в параграф 1, като указва дали счита, че проектът за мярка следва да се измени или оттегли и, по целесъобразност, предоставя конкретни предложения в тази насока. Това становище е мотивирано и се оповестява публично.

4. Ако в своето становище ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията, той си сътрудничи тясно със съответния национален регулаторен орган, за да определи най-подходящата и ефективна мярка. Преди края на тримесечния срок, посочен в параграф 1, националният регулаторен орган може да:

a) измени или оттегли своя проект за мярка, като отчита в максимална степен нотификацията от Комисията по параграф 1 и становището и съвета на ОЕРЕС;

б) поддържа проекта за мярка.

5. Когато ОЕРЕС не споделя сериозните съмнения на Комисията или не издаде становище, или националният регулаторен орган измени или поддържа проекта за мярка съгласно параграф 4, В рамките на един месец от изтичането на тримесечния срок, посочен в параграф 1, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може, в рамките на един месец от изтичането на тримесечния срок, посочен в параграф 1, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, ако има такова, да:

а) издаде препоръка, с която изисква от съответния национален регулаторен орган да измени или да оттегли проекта за мярка, с конкретни предложения в тази насока и с предоставяне на като представи мотиви, обосноваващи нейната препоръка, по-конкретно когато ОЕРЕС не споделя сериозните съмнения на Комисията;

б) вземе решение да оттегли своите резерви, изложени в съответствие с параграф 1.;

ò нов

в) да вземе решение, с което да изиска от съответния национален регулаторен орган да оттегли проекта за мярка, когато ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Комисията. Решението се придружава от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията счита, че проектът за мярка не следва да се приеме, заедно с конкретни предложения за изменение на проекта за мярка. В този случая процедурата по член 32, параграф 6 се прилага mutatis mutandis.

ê 2009/140/EО Член 1.7 (адаптиран)

6. В рамките на един месец от издаването на препоръката на Комисията в съответствие с параграф 5, буква а) или от оттеглянето на нейните резерви в съответствие с параграф 5, буква б) Ö от настоящия член Õ, съответният национален регулаторен орган съобщава на Комисията и на ОЕРЕС приетата окончателна мярка.

Този срок може да бъде удължен, за да позволи се даде възможност на националния регулаторен орган да предприеме консултации с обществеността в съответствие с член 623.

7. Когато националният регулаторен орган реши да не измени или да не оттегли проекта за мярка въз основа на препоръката, издадена по параграф 5, буква а), той предоставя мотивирана обосновка.

8. Националният регулаторен орган може да оттегли предложения проект за мярка на всеки етап от процедурата.

Член 7б34

Разпоредби за изпълнение

1. След консултации с обществеността и с националните регулаторни органи и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията може да приеме препоръки и/или насоки във връзка с член 732, които да определят формата, съдържанието и степента на подробност при предоставяне на нотификациите, изисквани в съответствие с член 732, параграф 3, обстоятелствата, при които няма да се изискват нотификации, както и изчисляването на сроковете.

2. Мерките, посочени в параграф 1, се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2.

ò нов

ГЛАВА II

последователно предоставяне на радиочестотния спектър

Член 35

Процедура при партньорска оценка

1. По отношение на управлението на радиочестотния спектър националните регулаторни органи имат правомощията най-малко да приемат следните мерки:

а)при индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър —относно процедурата по избор във връзка с член 54;

б)критериите относно допустимостта на участника, ако е целесъобразно, във връзка с член 48, параграф 4;

в)параметрите на мерките за икономическа оценка на радиочестотния спектър, като резервната цена, във връзка с член 42;

г)срока на правата за ползване и условията за продължаване съгласно членове 49 и 50;

д)мерките за насърчаване на конкуренцията в съответствие с член 52, ако е необходимо;

е)условията във връзка с предоставянето, прехвърлянето, включително търговията и отдаването под наем на права за ползване на радиочестотния спектър във връзка с член 51, споделяне на радиочестотния спектър или безжичната инфраструктура във връзка с член 59, параграф 3 или натрупване на права за ползване във връзка с член 52, параграф 2, букви в) и д); и

ж)параметрите за условията във връзка с покритието съгласно общите стратегически цели на държавата членка в това отношение във връзка с член 47.

При приемане на тези мерки националният регулаторен орган взема предвид съответните национални стратегически цели, определени от държавата членка, както и другите релевантни мерки по отношение на управлението на радиочестотния спектър в съответствие със законодателството на Съюза и мерките се основават на задълбочена и обективна оценка на положението на пазара от конкурентна, техническа и икономическа гледна точка.

2. Когато национален регулаторен орган възнамерява да приеме мярка в обхвата на параграф 1, букви а) — ж), заедно с мотивите за мярката той предоставя едновременно проекта ѝ на ОЕРЕС, Комисията и националните регулаторни органи в другите държави членки.

3. В едномесечен срок или по-дълъг период, ако националният регулаторен орган се съгласи да удължи срока, ОЕРЕС издава мотивирано становище по проекта за мярка, в което се анализира дали мярката би била най-целесъобразно с оглед на:

а)насърчаване на развитието на вътрешния пазар и конкуренцията и осигуряване на възможно най-много ползи за потребителите и като цяло постигане на целите и изпълнение на принципите по член 3 и член 45, параграф 2,

б)осигуряване на ефективно и ефикасно ползване на радиочестотния спектър, и

в)осигуряване на стабилни и предвидими инвестиционни условия за текущите и бъдещите ползватели на радиочестотния спектър при разгръщане на мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, които се базират на радиочестотния спектър.

В мотивираното становище се посочва дали проектът за мярка следва да се измени или оттегли. Ако е необходимо, ОЕРЕС представя конкретни препоръки за целта. Националните регулаторни органи и Комисията могат също така да направят коментари по проекторешението, които да представят на съответния национален регулаторен орган.

4. При изпълнение на задачите по настоящия член ОЕРЕС и националните регулаторни органи вземат предвид по-конкретно:

а)целите и принципите по настоящата директива, както и по всяко съответно решение за изпълнение на Комисията, прието съгласно настоящата директива, и решения 676/2002/EО и 243/2012/EО;

б)конкретните национални цели, установени от държавата членка и съгласувани със законодателството на Съюза;

в)необходимостта от избягване на нарушения на конкуренцията при приемане на тези мерки;

г)резултатите от последното проучване на географското покритие на мрежите по член 22;

д)необходимостта от съгласуваност с последните или текущите процедури по предоставяне на радиочестотен спектър в други държави членки и възможните последици за търговията между държавите членки и

е)всяко съответно становище на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.

5. Съответният регулаторен орган взема предвид във възможно най-голяма степен становището на ОЕРЕС и коментарите, направени от Комисията и другите национални регулаторни органи, преди приемане на крайното си решение. Той съобщава на ОЕРЕС и Комисията приетото си крайно решение.

Когато националният регулаторен орган реши да не изменя или оттегля проекта за мярка въз основа на мотивираното становище, издадено съгласно параграф 2 от настоящия член, той представя мотивирана обосновка за това.

Съответният национален регулаторен орган може да оттегли своя проект за мярка на всеки етап от процедурата.

6. При подготовка на своя проект за мярка съгласно настоящия член националните регулаторни органи могат да се обърнат за съдействие към ОЕРЕС.

7. ОЕРЕС, Комисията и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно, за да набележат най-целесъобразното и ефективното решение с оглед на регулаторните цели и принципи по настоящата директива, като едновременно с това отчитат становищата на пазарните участници и необходимостта от осигуряване на последователна регулаторна практика.

8. Крайното решение, прието от националния регулаторен орган, се публикува.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

Член 836

Хармонизирано предоставяне на радиочестоти

Когато използването на радиочестотите е хармонизирано, условията и процедурите за достъп са съгласувани и предприятията, на които се предоставят радиочестоти, са избрани в съответствие с международните споразумения и правилата на Общността Ö Съюза Õ, държавите -членки предоставят правото нза ползване на тези радиочестоти в съответствие с посоченото тези разпоредби. Ако при обща процедура за избор подбор са изпълнени всички национални условия във връзка с правото на за използване на съответните радиочестоти, държавите -членки не налагат допълнителни условия, критерии или процедури, които биха ограничили, променили или забавили правилното изпълнение на общото предоставяне на радиочестотите.

ò нов

Член 37

Процедура по съвместно разрешаване с оглед на предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър

1. Две или повече държави членки могат да си сътрудничат помежду си и с Комисията и ОЕРЕС, за да изпълнят задълженията си по членове 13, 46 и 54, като съвместно установяват общите аспекти на процедурата по разрешаване и съвместно провеждат процеса по избор с оглед на предоставянето на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър в съответствие, ако е приложимо, с общия график, установен съгласно член 53. Процедурата по съвместно разрешаване трябва да отговаря на следните критерии:

а)националните процедури по разрешаване с оглед на предоставянето на индивидуални права се започват и изпълняват от компетентните органи съгласно съвместно договорен график;

б)предвидени са, ако е целесъобразно, общи условия и процедури за избора и предоставянето на индивидуални права между съответните държави членки;

в)предвидени са, ако е целесъобразно, общи или сравними условия за индивидуалните права за ползване между съответните държави членки, които дават възможност, наред с другото, на ползвателите да се предоставят сходни блокове от радиочестотния спектър;

г)отворена е по всяко време, докато процедурата по разрешаване премине към компетентността на други държави членки.

2. Когато мерките, предприети за целите на параграф 1, са в обхвата на член 35, параграф 1, процедурата по този член се следва едновременно от съответните национални регулаторни органи.

ГЛАВА III

процедури по хармонизация

ê 2009/140/EО Член 1.21 (адаптиран)

ð нов

Член 1938

Процедури по хармонизация

1. Без да се засягат член Ö ове Õ 9 Ö 37 и 45, член 46, параграф 3, член 47, параграф 3, и член 53 Õ от настоящата директива и членове 6 и 8 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), когато Комисията стигне до заключението, че различия в прилагането от страна на националните регулаторни органи ð или на другите компетентни органи ï на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и в Специалните директиви, можегат да създадат бариера за вътрешния пазар, Комисията може, като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, да приеме препоръка или решение за хармонизираното прилагане на разпоредбите от настоящата директива и Специалните директиви с оглед подпомагане постигането на целите, определени в член 38.

2. Когато Комисията представя препоръка съгласно параграф 1, тя действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2.

Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни органи ð и другите компетентни органи ï отчитат в максимална степен тези препоръките Ö съгласно параграф 1 Õ при изпълнение на своите задачи. Когато национален регулаторен орган ð или друг компетентен орган ï предпочете да не следва дадена препоръка, той уведомява Комисията, като мотивира своята позиция.

3. Решенията, приети съгласно параграф 1, можегат да включват единствено идентифицирането на хармонизиран или координиран подход с цел намиране на решение на следните въпроси:

а)несъгласуваното прилагане на общи регулаторни подходи от националните регулаторни органи във връзка с регулирането на пазарите на електронни съобщения при прилагане на членове 15 62 и 16 65, когато това създава бариера за вътрешния пазар. Тези решения не се позовават на специфични нотификации, издадени от националните регулаторни органи съгласно член 7a33;

В подобен случай Комисията предлага проекторешение единствено:

–след най-малко две години от приемането на препоръка на Комисията, която урежда същия въпрос; и

–като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС във връзка с въпроса за приемане на такова решение, което се представя от ОЕРЕС в срок от три месеца след искането на Комисията;

б)въпроси, свързани с номериране, номерационни блокове, преносимост на номера и идентификатори, системи за превод транслиране на номера и адреси и достъп до спешни услуги службите за спешно реагиране на номер „112“.

4. Решението, посочено в параграф 1, предназначено да измени несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол ð по разглеждане ï, посочена в член 22110, параграф 34.

5. ОЕРЕС може по своя инициатива да консултира Комисията по въпроса дали дадена мярка следва да бъде приета съгласно параграф 1.

ê 2002/21/EО

è1 2009/140/EО Член 1.19, буква a)

Член 1739

Стандартизация

1. Комисията, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 2, съставя и публикува в Официален вестник на Европейския съюз те общности списък на è1 незадължителните стандарти ç и/или спецификациите, които да служат като основа за насърчаване на хармонизираното предоставяне на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани с тях прилежащи съоръжения и услуги. Когато е необходимо, Комисията може, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 2, и след консултация с Комитета, създаден с Директива 2015/1535/EС 98/34/EC, да поиска стандартите да бъдат съставени изготвени от европейските организации по стандартите (Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC), Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)).

2. Държавите -членки насърчават използването на стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, за предоставянето на услуги, технически интерфейси и/или мрежови функции, само доколкото е строго необходимо за гарантиране на оперативна съвместимост на услугите и за повишаване на свободата на избор за ползвателите.

Докато стандартите и/или спецификациите не са публикувани в съответствие с параграф 1, държавите -членки насърчават въвеждането на стандарти и/или спецификации, приети от Еевропейските организации по стандартите.

ê 2009/140/EО Член 1.19, буква б)

При отсъствието на такива стандарти и/или спецификации, държавите -членки насърчават въвеждането на международните стандарти или препоръките, приети от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT), Международната организация по стандартизация (ISO) и Международната електротехническа комисия (IEC).

ê 2002/21/EО

Доколкото съществуват международни стандарти, държавите -членки насърчават европейските организации по стандартите да ги използват или да използват съответни части от тях като основа за стандартите, които те разработват, с изключение на случаите, когато такива международни стандарти или съответни части от тях биха били неефикасни неефективни.

3. Ако стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, не са адекватно въведени, така че не може да бъде осигурена интероперативността оперативната съвместимост на услугите в една или повече държави -членки, въвеждането на такива стандарти и/или спецификации може да бъде задължително по процедурата, установена в параграф 4, само в степента, в която е доколкото е строго необходимо за гарантиране на такава оперативна съвместимост и за подобряване на свободата на избор за ползвателите.

ê 2009/140/EО Член 1.19, буква в)

4. Когато Комисията възнамерява да направи въвеждането на някои стандарти и/или спецификации задължително, тя публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз и приканва всички заинтересовани страни да представят своите становища. Комисията взема подходящи мерки за изпълнение и определя въвеждането на съответните стандарти за задължително, като ги посочва като задължителни стандарти в списъка със стандарти и/или спецификации, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

5. Когато Комисията счита, че стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 1, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, или че те вече не отговарят на потребностите на потребителите, или възпрепятстват технологичното развитие, тя ги изважда от списъка на стандартите и/или спецификациите, посочен в параграф 1, като действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2.

ê 2002/21/EО

è1 2009/140/EО Член 1.19, буква г)

6. Когато Комисията счита, че стандартите и/или спецификациите, посочени в параграф 4, вече не допринасят за предоставянето на хармонизирани електронни съобщителни услуги, или че те вече не отговарят на потребностите на потребителите, или спъват технологичното развитие, тя, è1 предприема подходящите мерки за изпълнение и изважда тези стандарти и/или спецификации от списъка на стандартите и/или спецификациите, посочен в параграф 1 ç.

ê 2009/140/EО Член 1.19, буква д) (адаптиран)

ð нов

6a7. Мерките за изпълнение, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, посочени в параграфи 4 и 6, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол ð по разглеждане ï, посочена в член 22110, параграф 34.

ê 2002/21/EО

78. Настоящият член не се прилага за никое от съществените изисквания, спецификациите за интерфейсни или хармонизираните стандарти, за които се прилагат разпоредбите на Директива 2014/53/EС 1999/5/EО.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

Член 18

Интероперативност на цифровите интерактивни телевизионни услуги

1. С цел да насърчи свободния информационен поток, медийният плурализъм и културното многообразие, държавите-членки стимулират, в съответствие с разпоредбите на член 17, параграф 2:

   а) доставчиците на цифрови интерактивни телевизионни услуги за обществено разпространение в Общността върху цифрови интерактивни телевизионни платформи независимо от начина на излъчване, да използват отворен интерфейс за приложни програми (API);

   б) доставчиците на всички усъвършенствани цифрови телевизионни устройства, въведени за предоставянето на цифрови интерактивни телевизионни услуги върху интерактивни цифрови телевизионни платформи, да спазват отворения API в съответствие с минималните изисквания на съответните стандарти или спецификации;

   в) доставчиците на цифрови телевизионни услуги и оборудване да си сътрудничат при предоставяне на оперативно съвместими телевизионни услуги за крайни ползватели с увреждания.

2. Без да засяга член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), държавите-членки насърчават собствениците на API да обезпечават при справедливи, разумни и недискриминационни условия, и срещу подходящо възнаграждение цялата необходима информация, за да могат доставчиците на цифрови интерактивни телевизионни услуги да доставят всички услуги, поддържани от API, в напълно функционална форма.

Дял V: Сигурност и цялост

ê 2009/140/EО Член 1.15 (адаптиран)

ð нов

Член 13a40

Сигурност и цялостÖ на мрежи и услуги Õ

1. Държавите -членки гарантират, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественио достъпни електронни съобщителни услуги, предприемат подходящи технически и организационни мерки за подходящо адекватно управление на рисковете за сигурността на мрежите и услугите. Като се вземат предвид най-модерните постижения, тези мерки осигуряват ниво на сигурност, съответстващо на съществуващия риск. По-специално се предприемат мерки за предотвратяване и свеждане до минимум на въздействието от инциденти, свързани със сигурността, върху ползватели и взаимосвързани ð и други ï мрежи ð и услуги ï.

2. Държавите -членки гарантират, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи, предприемат всички подходящи стъпки, за да гарантират целостта на своите мрежи и по този начин да осигурят непрекъснато предоставяне на услуги по тези мрежи.

3. Държавите -членки гарантират, че предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественои достъпни електронни съобщителни услуги, уведомяват ð незабавно ï компетентния национален регулаторен орган за всеки пробив в сигурността или загуба на целостта, коийто са е оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите.

За да се определи значимостта на въздействието от инцидента във връзка със сигурността, се вземат предвид по-специално следните параметри:

а)броя на ползвателите, засегнати от пробива;

б)продължителността на пробива;

в)географския обсег на пробива;

г)степента, в която е прекъснато функционирането на услугата;

д)въздействието върху икономическите и обществените дейности.

Когато е уместно, съответният национален регулаторен ð компетентен ï орган информира националните регулаторни ð компетентните ï органи в другите държави -членки и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA). Съответният национален регулаторен ð компетентен ï орган може да информира обществеността или да изиска от предприятията да го направят, ако прецени, че е от обществен интерес пробивът да се оповести.

Веднъж годишно съответният национален регулаторен ð компетентен ï орган представя на Комисията и на ENISA обобщен доклад относно получените уведомления нотификации и предприетите действия в съответствие с настоящия параграф.

4. Комисията, като отчита в максимална степен становището на ENISA, може да приеме подходящи технически мерки за изпълнение с оглед хармонизиране на мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, включително мерки, които определят обстоятелствата, формата и процедурите, приложими към изискванията за уведомление. Тези технически мерки за изпълнение се основават в максимална възможна степен на европейските и международни стандарти и не възпират държавите-членки да приемат допълнителни изисквания за постигане на поставените в параграфи 1 и 2 цели.

Тези мерки за изпълнение, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

ò нов

4. Настоящият член не засяга Регламент EС/2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и Директива 2002/58/EС относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации.

5. Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 109 с оглед на уточняване на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, включително мерките, определящи обстоятелствата, форма̀та и процедурите, приложими към изискванията за нотификация. Делегираните актове се основават във възможно най-голяма степен на европейските и международните стандарти и не възпрепятстват държавите членки да приемат допълнителни изисквания, за да се изпълнят целите по параграфи 1 и 2.

ê 2009/140/EО Член 1.15 (адаптиран)

ð нов

Член 13б41

Прилагане и изпълнение

1. Държавите -членки гарантират, че с цел прилагане на член 13a40 компетентните национални регулаторни органи имат правомощия да издават задължителни указания, включително за ð мерките, изисквани за преодоляване на последствията от пробив, и ï сроковете за изпълнение, за предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественои достъпни електронни съобщителни услуги.

2. Държавите -членки гарантират, че компетентните национални регулаторни органи имат правомощия да изискват от предприятия, предоставящи обществени съобщителни мрежи или общественои достъпни електронни съобщителни услуги:

а) да предоставят информация, необходима за оценяване на сигурността и/или целостта на техните услуги и мрежи, включително документирани политики за сигурност по сигурността; и

б) да се подложат на одит на сигурността, извършван от квалифициран независим орган или от компетентен национален орган, и да предоставят резултатите от одита на националния регулаторен ð компетентния ï орган. Разходите за одита се заплащат от предприятието.

3. Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни ð компетентните ï органи разполагат с всички правомощия, необходими за разследване на случаи на неспазване, както и на въздействието им върху сигурността и целостта на мрежите Ö и услугите Õ.

ò нов

4. С оглед на изпълнението на член 40 държавите членки предприемат необходимото, за да могат компетентните органи да получават помощ от екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС) съгласно член 9 от Директива (EС) 2016/1148 по въпроси, попадащи в обхвата на задачите на ЕРИКС в съответствие с приложение І, точка 2 от посочената директива.

5. Когато е целесъобразно и съгласно националното право, компетентните органи се консултират и сътрудничат със съответните национални правоприлагащи органи, компетентните органи, определени в член 8, параграф 1 от Директива (EС) 2016/1148, и националните органи за защита на данните.

ê 2009/140/EО Член 1.15

4. Настоящите разпоредби не засягат член 3 от настоящата директива.

ê 2002/20/EО

Член 13

Такси за права за използване и права за изграждане на инфраструктура

Държавите-членки могат да разрешат на съответните компетентни органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестоти или номера или правата за изграждане на инфраструктура в случаите на обществена или частна собственост, които отразяват потребността от гарантиране на оптималното използване на тези ресурси. Държавите-членки гарантират, че такива такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначената им цел, като вземат предвид целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

Ö Част II. МРЕЖИ Õ

Ö Дял I: Навлизане на пазара и разгръщане Õ

Член 13 42

Такси за права за използване Ö на радиочестотния спектър Õ и права за изграждане на инфраструктура съоръжения

Държавите -членки могат да разрешат на съответните компетентните органи да налагат такси за правата за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï или номера или правата за изграждане на инфраструктура съоръжения в случаите на обществена или частна собственост, ð използвани за предоставяне на електронни съобщителни услуги или мрежи и прилежащи съоръжения, ï които отразяват потребността от гарантиратне на оптималното използване на тези ресурси. Държавите -членки гарантират, че такива тези такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначението им предназначената им цел, като вземат предвид целите, посочени в членове 3 и 4 и член 45, параграф 2, Ö както и: Õ

ò нов

а)при неутрална услуга и технология — те подлежат само на ограничения в съответствие с член 45, параграфи 4 и 5, като едновременно с това се насърчава ефективното и ефикасното използване на радиочестотния спектър и се увеличават максимално социалните и икономическите ползи от радиочестотния спектър;

б)се отчита необходимостта от насърчаване на развитието на иновативни услуги, и

в)се отчитат възможните алтернативни употреби на ресурсите.

2. Държавите членки гарантират, че резервните цени, установени като минимални такси за правата за ползване на радиочестотния спектър, отразяват допълнителните разходи, породени от условията във връзка с тези права при изпълнение на целите по членове 3 и 4 и член 45, параграф 2, като задълженията за покритие, които биха били извън обичайните търговски стандарти, в съответствие с параграф 1.

3. Държавите членки прилагат ред и условия на плащане, свързани с действителната разполагаемост на съответния радиочестотен спектър, които не затрудняват ненужно допълнителните инвестиции в мрежи и прилежащи съоръжения, необходими за ефикасното използване на радиочестотния спектър и предоставянето на свързани услуги.

4. Държавите членки гарантират, че ако компетентните органи налагат такси, те вземат предвид другите такси или административните такси, свързани с общото разрешение или правата за ползване, установени съгласно настоящата директива, за да не създават ненужна финансова тежест за предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, и да стимулират оптималното използване на разпределените ресурси.

5. Налагането на такси съгласно настоящия член отговаря на изискванията от член 23 и ако е приложимо, на член 35, член 48, параграф 6 и член 54.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ГЛАВА I

Ö ДОСТЪП ДО ЗЕМЯ Õ

ê 2002/21/EО

Член 1143

Право на преминаване

1. Държавите -членки гарантират, че когато компетентен орган разглежда:

–заявление за предоставяне на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен или частен имот от страна на предприятие, което има разрешение за доставка предоставяне на обществени съобщителни мрежи, или

–заявление за предоставянето на права за инсталиране на съоръжения върху, над или под обществен имот от страна на предприятие, което има разрешение за доставка предоставяне на електронни съобщителни мрежи освен, различни от обществените,

компетентнта власт компетентният орган:

ê 2009/140/EО Член 1.13, буква a)

–действа въз основа на прости, ефикасни, прозрачни и обществено достъпни процедури, прилагани без дискриминация и забавяне, и при всички случаи взема решение в рамките на шест месеца от подаване на заявлението, освен в случаи на отчуждаване, и

ê 2002/21/EО

–следва принципите на прозрачност и недискриминация при даването такива права под условие определянето на условия към такива права.

Горепосочените процедури могат да се различават в зависимост от това дали подателят на молбата заявителят предоставя обществени съобщителни мрежи или не.

ê 2009/140/EО Член 1.13, буква б)

2. Държавите -членки гарантират, че когато държавните или местните органи запазват собственост или контрол върху предприятия, опериращи с обществени електронни съобщителни мрежи и/или общественои достъпни електронни съобщителни услуги, е налице ефективно структурно разделение между звеното, отговорно за предоставяне на правата, посочени в параграф 1, и дейностите, свързани със собствеността или контрола.

ê 2002/21/EО

3. Държавите-членки гарантират, че ефективни механизми, съществуват, за да могат предприятията да обжалват решения по предоставянето на права за инсталиране на съоръжения пред орган, независим от страните по спора.

ê 2009/140/EО Член 1.14

Член 12

Съвместно разполагане и използване на мрежови елементи и прилежащи съоръжения за доставчици на електронни съобщителни мрежи

1. Когато предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи, има право съгласно националното законодателство, да инсталира съоръжения върху, над или под обществен или частен имот, или може да се възползва от процедура за отчуждаване или ползване на имот, националните регулаторни органи, като се съобразяват напълно с принципа на пропорционалност, са в състояние да налагат съвместно използване на тези съоръжения или имоти, включително inter alia сгради или подстъпи към сгради, електрически инсталации на сгради, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, люкове, кутии.

2. Държавите-членки може да налагат съвместното използване на съоръжения или имоти (включително съвместното им физическо разполагане) на притежателите на правата, посочени в параграф 1, или предприемането на мерки за улесняване координацията на благоустройствените мероприятия с цел защита на околната среда, общественото здраве, обществената сигурност или за изпълнение на целите на териториалното и селищното устройство и само след подходящ период на обществено обсъждане, по време на който на всички заинтересовани страни се дава възможност да изразят своите становища. Такива уредби на съвместно използване или координиране могат да включват правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване на съоръжението или имота.

3. Държавите-членки гарантират, че националните органи, след съответен период на консултации с обществеността, през който всички заинтересовани страни са получили възможността да изразят мненията си, също имат правомощия да налагат задължения за съвместно ползване на кабели вътре в сградите или до първата точка на концентрация или разпределителна точка, когато тя е извън сградата, на носителите на правата, посочени в параграф 1, и/или на собственика на такива кабели, когато това е оправдано поради това, че дублирането на такава инфраструктура би било икономически неефикасно или физически неприложимо. Такива режими на съвместно ползване или координиране могат да включват правила за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване на съоръжението или имуществото — при необходимост с корекция за рискове.

4. Държавите-членки гарантират, че компетентните национални органи може да изискват от предприятията да предоставят необходимата информация по искане на компетентните органи, която да позволи на тези органи, съвместно с националните регулаторни органи, да бъдат в състояние да изготвят подробен опис на естеството, наличността и географското разположение на съоръженията, посочени в параграф 1, и да предоставят този опис на заинтересованите страни.

ò нов

Член 44

Съвместно наемане и споделяне на мрежови елементи и прилежащи съоръжения за доставчиците на електронни съобщителни мрежи

1. Когато оператор е упражнил правото си съгласно националното законодателство да монтира съоръжения върху, над или под обществен или частен имот или се е възползвал от процедура по отчуждаване или използване на собственост, компетентните органи могат да наложат съвместно наемане и споделяне на монтираните мрежови елементи и прилежащи съоръжения с оглед опазване на околната среда, общественото здраве и обществената сигурност или за да се изпълнят целите по отношение на териториалното и селищното устройство. Съвместното наемане или споделянето на монтираните мрежови елементи и прилежащи съоръжения и споделянето на собственост може да се наложи само след целесъобразен период на обществена консултация, при който всички заинтересовани страни имат възможност да изразят мнението си и единствено в конкретните сфери, в които това споделяне се счита за необходимо с оглед на изпълнение на целите по настоящия член. Компетентните органи могат да наложат споделяне на такива съоръжения или собственост, включително терени, сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, мачти, антени, кули и други поддържащи конструкции, канали, кабелопроводи, люкове, кутии, или мерки, които улесняват координацията на обществените работи. Ако е необходимо, националните регулаторни органи предвиждат правила за пропорционално разпределяне на разходите по споделянето на съоръжението или собствеността и за координация на обществените работи.

ê 2009/140/EО Член 1.14

ð нов

52. Мерките, предприети от национален регулаторен ð компетентен ï орган в съответствие с настоящия член, са обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Когато е подходящо, тези мерки се прилагат в координация с местните ð националните регулаторни ï органи.

ГЛАВА II

ДОСТЪП ДО РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР

Раздел 1 Разрешения

ê 2009/140/EО Член 1.10 (адаптиран)

ð нов

Член 945

Управление на радиочестотите за електронни съобщителни услуги Ö радиочестотния спектър Õ

1. Като отдават необходимото внимание на факта, че радиочестотите ð радиочестотният спектър ï сае обществено благо, което има важна социална, културна и икономическа стойност, държавите -членки гарантират ефективното управление на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï за електронни съобщителни услуги ð и мрежи ï на тяхна своята територия в съответствие с членове 83 и 48a. Те гарантират, че разпределянето на ð радиочестотния ï спектъра, използван за електронни съобщителни услуги ð и мрежи, ï и издаването на общи разрешения или индивидуални права на за ползване на такива радиочестоти ð такъв радиочестотен спектър ï от компетентните национални органи се основава на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

При прилагането на настоящия член, държавите -членки спазват съответните международни споразумения, включително Радиорегламента на ITU Международния съюз по далекосъобщения ð и други споразумения, приети в рамките на тази организация ï, и могат да вземат предвид съображения, свързани с обществения ред.

2. Държавите -членки насърчават хармонизирането на използването на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï навсякъде в ОбщносттаÖ Съюза Õ, в съответствие с необходимостта за гарантиране на ефективното и ефикасното му използване на честотите и като се стремят да създадат ползи за потребителите, като икономии от мащаба и оперативна съвместимост на услугите Ö и мрежите Õ. За тази цел, те действат в съответствие с член 8a 4 и с Решение № 676/2002/ЕО (Решение за радиочестотния спектър) ð, като, наред с другото ï:.

ò нов

а)осигуряват покритие на своята национална територия и населението с връзка с високо качество и скорост както на открито, така и на закрито, включително по основните транспортни трасета, в това число трансевропейската транспортна мрежа;

б)гарантират, че районите със сходни характеристики, особено по отношение на разгръщането на мрежите или гъстотата на населението, подлежат на последователни условия за покритието;

в)улесняват бързото развитие в Съюза на нови безжични съобщителни технологии и приложения, включително, ако е необходимо, чрез междусекторен подход;

г)осигуряват предотвратяване на презграничните или националните вредни смущения съгласно членове 28 и 46 съответно, и вземат целесъобразните превантивни и корективни мерки;

д)насърчават съвместното използване на радиочестотния спектър между сходни и/или различни употреби на спектъра чрез установени подходящи правила и условия за съвместното използване, включително защита на съществуващите права за ползване съгласно законодателството на Съюза;

е)прилагат възможно най-целесъобразната и най-леката система за разрешаване съгласно член 46 по такъв начин, че да се увеличат максимално гъвкавостта, споделянето и ефикасността при ползване на радиочестотния спектър;

ж)гарантират, че правилата за предоставяне, прехвърляне, удължаване на срока, изменение и отнемане на права за ползване на радиочестотния спектър са ясно и прозрачно определени и прилагани, за да се осигури регулаторна сигурност, последователност и предвидимост;

з)осигуряват последователност и предвидимост в Съюза по отношение на начина на разрешаване на ползването на радиочестотния спектър, като се опазва общественото здраве от вредните електромагнитни полета.

При приемане на мерки за техническа хармонизация по Решение № 676/2002/EО и като отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията може да приема мерки за изпълнение, с които се определя дали съгласно член 46 от настоящата директива правата в хармонизираната честотна лента подлежат на общо разрешение или на индивидуални права за ползване. Тези мерки за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

Когато Комисията смята да предприеме действия с оглед на мерките съгласно член 39, тя може да се консултира с Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър във връзка с последствията от стандарт или спецификация по отношение на координацията, хармонизацията и разполагаемостта на радиочестотния спектър. Комисията взема предвид във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър при предприемане на последващи действия.

3. В случай на липса на национално или регионално ниво на пазарно търсене на ползването на хармонизирана честотна лента и при спазване на мярката за хармонизация, приета съгласно Решение 676/2002/EО, държавите членки могат да разрешат алтернативна употреба на цялата радиочестотна лента или част от нея, включително актуалната употреба, съгласно параграфи 4 и 5, при условие че:

а)заключението за липса на пазарно търсене за ползването на хармонизираната радиочестотна лента е основано на обществена консултация съгласно член 23;

б)такава алтернативна употреба не възпрепятства, нито затруднява разполагаемостта или ползването на хармонизираната радиочестотна лента в другите държави членки, и

в)съответната държава членка взема предвид дългосрочната разполагаемост или ползване на хармонизираната честотна лента в Съюза и икономиите от мащаба за оборудването в резултат на употребата на хармонизирания радиочестотен спектър в Съюза.

Алтернативното ползване се разрешава само по изключение. То подлежи на преразглеждане на всеки три години или по искане на компетентния орган за използване на радиочестотната лента съгласно мярката за хармонизация от страна на бъдещ ползвател. Държавата членка информира Комисията и другите държави членки за взетото решение и за резултата от прегледа, заедно с обосновката.

ê 2009/140/EО Член 1.10 (адаптиран)

ð нов

34. Освен ако не е предвидено друго във втората алинея, държавите -членки гарантират, че всички видове технологии, използвани за електронни съобщителни услуги ð или мрежи ï, могат да се използват в радиочестотните ленти ð радиочестотния спектър ï, обявени за разполагаем достъпни за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите и в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ.

Въпреки това държавите -членки можегат да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете технологии за достъп до радиомрежи или безжичен достъп, използвани за електронни съобщителни услуги, когато това е необходимо за:

а) избягване на вредни смущения;

б) защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета Ö , като се отчита във възможно най-голяма степен Препоръка № 1999/519/EО 93 на Съвета; Õ

в) гарантиране на техническото качество на услугата;

г) гарантиране на максимално съвместно използване на радиочестоти ð максимално споделено ползване на ресурсите на радиочестотния спектър съгласно законодателството на Съюза; ï

д) защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър, или

е) гарантиране на изпълнението на цел от общ интерес в съответствие с параграф 54.

45. Освен ако не е предвидено друго във втора алинея, държавите -членки гарантират, че всички видове електронни съобщителни услуги можегат да се предоставят в радиочестотните ленти ð радиочестотния спектър ï, обявени за разполагаем достъпни за електронни съобщителни услуги в техния национален план за разпределение на честотите в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ. Въпреки това държавите -членки можегат да предвидят пропорционални и недискриминационни ограничения за видовете електронни съобщителни услуги, които да се предоставят, включително, когато това е необходимо, за да бъде изпълнено изискване по Радиорегламента на ITU Международния съюз по далекосъобщения.

Мерки, които изискват една електронна съобщителна услуга да бъде предоставяна в специфична честотна лента, достъпна за електронни съобщителни услуги, са обосновани с оглед постигането на цели от общ интерес, които са определени от държавите -членки в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ, като посочените по-долу, без да се ограничават до тях:

а) безопасността на живота;

б) насърчаване на социалното, регионалното или териториалното сближаване;

в) избягване на неефикасното използване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï , или

г) насърчаване на културното и езиковото многообразие и медийния плурализъм, например чрез предоставяне на радио- и телевизионни разпръсквателни услуги.

Мярка, която забранява предоставянето на други електронни съобщителни услуги в специфична честотна лента, може да се предвиди само ако е обоснована от необходимостта да се защитят услуги, свързани с безопасността на живота. Държавите -членки можегат също така по изключение да разширят обхвата на мярката, за да изпълнят други цели от общ интерес, както са определени от държавите -членки в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ.

65. Държавите -членки редовно преразглеждат необходимостта от ограниченията, посочени в параграфи 34 и 45, и оповестяват резултатите от това преразглеждане.

ò нов

7. Ограниченията, установени преди 25 май 2011 г., отговарят на параграфи 4 и 5 до датата на прилагане на настоящата директива.

ê 2009/140/EО Член 1.10

6. Параграфи 3 и 4 се прилагат за разпределянето на спектъра, използван за електронни съобщителни услуги, издаването на общи разрешения и индивидуалните права на ползване на радиочестоти след 25 май 2011 г.

Разпределянето на спектъра, общите разрешения и индивидуалните права на ползване, които са съществували към 25 май 2011 г., са предмет на условията в член 9а.

7. Без да се засягат разпоредбите на Специалните директиви и като се вземат предвид съответните национални условия, държавите-членки може да установят правила за предотвратяване на презапасяването с радиочестотен спектър, по-специално чрез определяне на строги крайни срокове за ефективно упражняване на правата на ползване от притежателя на правата и чрез налагане на санкции, включително финансови, или отнемането на правата на ползване в случай на неспазване на крайните срокове. Тези правила се установяват и прилагат по пропорционален, недискриминационен и прозрачен начин.

ê 2009/140/EО Член 3.3 (адаптиран)

ð нов

Член 5 46 

Права на ползване на радиочестоти и номера Ö Разрешение за ползване на радиочестотния спектър Õ

1. Държавите -членки улесняват използването на радиочестоти ð радиочестотния спектър, включително споделеното ползване ï по общи разрешения ð , и ограничават предоставянето на индивидуални права или ползване на радиочестотния спектър до ситуации, когато тези права са необходими за максимално ефикасно използване с оглед на търсенето и като се отчитат критериите по втора алинея ï .ð Във всички други случаи те определят условията за ползване на радиочестотния спектър в рамките на общо разрешение. ï 

ð За тази цел държавите членки вземат решение за най-удачния режим за разрешаване на ползването на радиочестотния спектър, като вземат предвид ï Когато е необходимо, държавите-членки може да предоставят индивидуални права на ползване с оглед:

ò нов

а)конкретните характеристики на съответния радиочестотен спектър;

ê 2009/140/EО Член 3.3

ð нов

б)ð необходимостта от защита срещу ï избягване на вредни смущения,;

ò нов

в)изискванията за надежден режим за споделяне, ако то е целесъобразно;

ê 2009/140/EО Член 3.3 (адаптиран)

ð нов

г)ð подходящото ниво на устойчивост срещу смущения на приемниците за ï гарантиране на техническото качество на ð връзката или ï услугата,;

д)защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър; или

е)постигане на други цели от общ интерес, определени от държавите -членки в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ.

ò нов

При прилагане на общо разрешение или индивидуални права, като се отчитат мерките, приети съгласно Решение № 676/2002/EО, когато съответната радиочестотна лента е хармонизирана, държавите членки се стремят да намалят максимално проблемите, свързани с вредните смущения, включително в случаи на споделено ползване на радиочестотния спектър въз основа на съчетание от общо разрешение и индивидуални права за ползване. За целта те вземат предвид необходимостта:

–да се запазят стимули за внедряване в устройствата на устойчиви срещу смущения технологии за приемане на сигнали;

–да се предотвратяват пречките, причинени от алтернативни ползватели;

–да се избегне във възможно най-голяма степен прилагането на принципа „без внасяне на радиосмущения и без защита“ към режимите на общото разрешение, и

–когато този принцип все пак се прилага, да се осигури защита срещу смущения от излъчвания извън честотната лента.

2. Когато се взема решение съгласно параграф 1 с оглед на улесняване на споделеното ползване на радиочестотния спектър, компетентните органи гарантират, че правилата и условията за споделено ползване на радиочестотния спектър са ясно определени и конкретно посочени в документите във връзка с разрешението.

3. Като отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър, Комисията може да приема мерки за изпълнение за реда и условията за прилагане на критериите, правилата и условията, посочени в параграфи 1 и 2 по отношение на хармонизирания радиочестотен спектър. Тя приема тези мерки съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

Член 47

Условия за общите разрешения и правата за ползване на радиочестотния спектър

1. Компетентните органи определят условия за индивидуалните права и общите разрешения за ползване на радиочестотния спектър съгласно член 13, параграф 1 така, че да се гарантира най-ефективното и най-ефикасното ползване на радиочестотния спектър от бенефициерите на общото разрешение или притежателите на индивидуалните права, или която и да е трета страна, на която индивидуално право или част от него е била продадена или отдадена под наем. Те ясно определят тези условия, включително нивото на необходимото ползване и възможността да се търгува и отдава под наем това задължение, за да се гарантира прилагането на тези условия съгласно член 30. Условията за продължаване на срока на правата за ползване на радиочестотния спектър не могат да осигуряват неправомерни предимства на притежателите на тези права.

За да се увеличи максимално ефикасността на радиочестотния спектър, при определяне на количеството и типа на радиочестотния спектър, който да се предостави, компетентният орган отчита следното:

а. възможността за съчетаване на допълнителни честотни ленти в рамките на една процедура по предоставяне, и

б. значението на размера на блоковете радиочестотен спектър или възможността да се съчетаят тези блокове от гледна точка на възможните им употреби, като се вземат предвид нуждите на новите съобщителни системи.

Компетентните органи своевременно се консултират и информират заинтересованите страни по отношение на условията за индивидуалните права за ползване и общите разрешения, преди да ги предоставят. Те определят предварително и информират заинтересованите страни по прозрачен начин относно критериите за оценка на изпълнението на тези условия.

2. При определяне на условията за индивидуалните права за ползване на радиочестотния спектър компетентните органи могат да разрешат споделяне на пасивна или активна инфраструктура или на радиочестотен спектър, както и търговски споразумения за достъп до роуминг или съвместно разгръщане на инфраструктура за предоставяне на услуги или мрежи, които се основават на използването на радиочестотния спектър, особено по отношение на осигуряването на ефективна и ефикасна употреба на радиочестотния спектър или насърчаване на увеличаването на покритието. Условията за правата за ползване не възпрепятстват споделянето на радиочестотния спектър. Прилагането от страна на предприятията на условията съгласно настоящия параграф подлежи на разпоредбите на законодателството в областта на конкуренцията.

3. Комисията може да приеме мерки за изпълнение, за да уточни реда и условията за прилагане на условията, които държавите членки могат да определят за разрешенията за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър съгласно параграфи 1 и 2 с изключение на таксите по член 42.

По отношение на изискванията към покритието съгласно част Г от приложение І всяка мярка за изпълнение се ограничава до уточняване на критериите за използване от компетентния орган с оглед на определяне и преценка на задълженията за покритието, като се отчитат сходствата в регионалните географски характеристики, гъстотата на населението, икономическото развитие или развитието на мрежите за конкретните типове електронни съобщения и изменението на търсенето. Мерките за изпълнение не надхвърлят определянето на конкретните задължения за покритието.

Тези мерки за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4, като се отчита във възможно най-голяма степен мнението на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.

ê 2009/140/EО Член 3.3 (адаптиран)

ð нов

Ö Раздел 2 права за ползване Õ

Член 48

Ö Предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър Õ

21. Когато е необходимо предоставяне на индивидуални права на за ползване на радиочестоти и номера ð радиочестотния спектър ï, държавите -членки предоставят такива права, при поискване, на всяко предприятие за предоставяне на мрежи или услуги съгласно общото разрешение, посочено в член 312, при условията на разпоредбите на членове 6, 7 и член 11, параграф 1, буква в) 13 и 54 и член 21, параграф 1, буква в) от настоящата директива и всички останали правила, които гарантират ефикасното използване на тези ресурси в съответствие с Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

2. Без да засягат специфичните критерии и процедури, приети от държавите -членки за предоставяне на доставчиците на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, на права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï с оглед постигане на цели от общ интерес в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ, такива тези права на за ползване на радиочестоти и номера ð радиочестотния спектър ï се предоставят чрез открити, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури, а в случай на радиочестоти — в съответствие с разпоредбите на член 945 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

3. Изключение от изискването за открити процедури би могло да се приложи в случаите, когато предоставянето на индивидуални права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï на доставчици на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, е необходимо за постигане на цел от общ интерес, определена от държавите -членки в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ.

ò нов

4. Компетентните органи разглеждат заявления за индивидуални права за ползване на радиочестотния спектър в рамките на процедурите за избор съгласно обективни, прозрачни, пропорционални и недискриминационни критерии за допустимост, установени предварително и отразяващи условията, които трябва да се определят за тези права. Те могат да поискат цялата необходима информация от заявителите въз основа на тези критерии, за да оценят капацитета на заявителите да изпълнят условията. Ако при тази оценка органът заключи, че заявителят не притежава необходимия капацитет, той представя надлежно обосновано решение за целта.

ê 2009/140/EО Член 3.3 (адаптиран)

ð нов

5. Когато предоставят права на за ползване, държавите -членки уточняват дали тези права могат да се прехвърлят ð или отдават под наем ï от притежателя на правата и при какви условия. По отношение на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï, подобно предоставяне става в съответствие с членове 945 и 9б 51 от настоящата Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

Когато държавите-членки предоставят права на ползване за ограничен период, продължителността му е подходяща за съответната услуга с оглед на преследваната цел, като се отчита надлежно необходимостта да се предвиди съответен период за амортизация на инвестицията.

Когато се предоставят индивидуални права на ползване на радиочестоти за 10 или повече години и такива права не може да се прехвърлят или отдават под наем между предприятия съгласно предвиденото в член 9б от Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива), компетентният национален орган гарантира, че критериите за предоставяне на индивидуални права на ползване се прилагат и се спазват през времетраенето на лиценза, по-специално при обосновано искане от притежателя на това право. Ако тези критерии вече не са приложими, индивидуалното право на ползване се променя в общо разрешение за използване на радиочестоти, при условие че бъде връчено предизвестие и след разумен срок, или неговото прехвърляне или отдаване под наем между предприятия става възможно, в съответствие с член 9б от Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива).

36. Решенията относно предоставянето на права на за ползване се вземат, съобщават и оповестяват публично във възможно най-кратки срокове след получаването от страна на националния регулаторен орган на пълното заявление — националните регулаторни органи на пълни заявления; в триседмичен срок — за номера, разпределени за специфични цели в националния номерационен план; и в шестседмичен срок — за радиочестоти ð за радиочестотния спектър, обявен за разполагаем за ï , разпределени за използване от електронни съобщителни услуги в националния Ö им Õ честотен план. Последният Ö Този Õ срок не засяга приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестоти ð на радиочестотния спектър ï или орбиталните позиции.

ê 2009/140/EО Член 3.3 (адаптиран)

ð нов

Член 49

Ö Срок на правата Õ

Когато държавите -членки ð разрешават ползването на радиочестотния спектър чрез индивидуални ï предоставят права на за ползване за ограничен период, ð те гарантират, че разрешението се предоставя за период, който е ï продължителността му е подходяща за съответната услуга с оглед на преследваната цел, като се отчита надлежно необходимостта ð да се осигури ефективно и ефикасно използване и да се стимулират ефикасните инвестиции, в това число ï да се предвиди съответен период за амортизация на инвестицията.

ò нов

2. Когато държавите членки предоставят права за ползване на радиочестотния спектър за ограничен период от време, тези права за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър са валидни за срок от най-малко 25 години освен при временни права, временно удължаване на срока на права съгласно параграф 3 или при права за вторично ползване в хармонизираните честотни ленти.

3. Държавите членки могат да удължават срока на правата за ползване за кратък период от време, за да се осигури едновременното изтичане на срока на правата в една или няколко честотни ленти.

Член 50

Удължаване на срока на права

1. Компетентните органи вземат решение за удължаване на срока на индивидуалните права за ползване на хармонизирания радиочестотен спектър поне 3 години преди изтичането му за съответните права. Те разглеждат въпроса за това удължаване по собствена инициатива или по искане на съответния притежател на правата, като във втория случай това е не по-рано от 5 години преди изтичането на срока на съответните права. Това не засяга клаузите за удължаване на срока, приложими към вече учредени права.

2. При вземане на решение по параграф 1 компетентните органи отчитат следното:

а) изпълнението на целите по член 3, член 45, параграф 2, член 48, параграф 2 и обществените цели съгласно националното законодателство или законодателството на Съюза;

б) прилагането на мярка, приета съгласно член 4 от Решение № 676/2002/EО;

в) прегледа на необходимото изпълнение на условията за съответното право;

г) необходимостта да се насърчава конкуренцията или да се избягват нарушенията ѝ съгласно член 52;

д) по-ефикасното ползване на радиочестотния спектър с оглед на развитието на технологиите или пазара;

е) необходимостта да се избягва сериозно прекъсване на услугите.

3. При разглеждане на евентуално удължаване на срока на индивидуалните права за ползване на радиочестотния спектър, за който броят на правата за ползване е ограничен, компетентните органи провеждат открита, прозрачна и недискриминационна процедура за разглеждане по критериите в параграф 2 и по-специално:

а) дават на всички заинтересовани страни, включително на ползвателите и потребителите, възможност да изразят мнението си чрез обществена консултация съгласно член 23, и

б) ясно посочват мотивите за евентуално удължаване на срока.

Ако след консултацията съгласно първа алинея има доказателства за пазарно търсене от страна на предприятия, различни от тези, които притежават правата за ползване на радиочестотния спектър в съответната честотна лента, компетентният орган предоставя правата съгласно член 54.

4. Решението за удължаване на срока на правата се придружава от преглед на таксите, свързани с тях. Ако е необходимо, компетентните органи могат да коригират таксите за правата за ползване съгласно принципите по член 42, параграфи 1 и 2.

ê 2009/140/EО Член 1.11 (адаптиран)

Член 9a

Преглед на ограниченията на съществуващи права

1. За период от пет години, започващ от 25 май 2011 г., държавите-членки може да позволят притежателите на права на ползване на радиочестоти, предоставени преди тази дата и валидни за срок най-малко пет години след същата дата, да подадат заявление до компетентния национален орган за преразглеждане на ограниченията на техните права в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4.

Преди да приеме своето решение, компетентният национален орган уведомява притежателя на права за преразглеждането на ограниченията, като посочва обхвата на правото след преразглеждането, и дава разумен срок на притежателя на права да оттегли заявлението.

Ако притежателят на права оттегли заявлението си, правото остава непроменено до изтичане на неговата валидност или до края на петгодишния период, в зависимост от това коя дата настъпи по-рано.

2. След изтичане на петгодишния период, посочен в параграф 1, държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че член 9, параграфи 3 и 4 се прилагат за всички останали общи разрешения или индивидуални права на ползване и разпределяния на радиочестотен спектър, използвани за електронни съобщителни услуги, които са съществували към 25 май 2011 г.

3. При прилагането на настоящия член държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да насърчават лоялната конкуренция.

4. Мерките, приети в приложение на настоящия член, не представляват предоставяне на права на ползване и следователно не подлежат на съответните разпоредби на член 5, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение).

ê 2002/20/EО

Член 17

Съществуващи разрешения

ê 2009/140/EО Член 3.10

1. Без да се засягат разпоредбите на член 9а от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), държавите-членки привеждат общите разрешения и индивидуалните права на ползване, които вече съществуват към 31 декември 2009 г., в съответствие с членове 5, 6 и 7 и приложението към настоящата директива най-късно до 19 декември 2011 г.

2. Когато прилагането на параграф 1 води до намаляване на правата или разширяване на съществуващите общи разрешения и индивидуални права за ползване, държавите-членки могат да удължат срока на валидност на тези разрешения и права най-късно до 30 септември 2012 г., при условие че това не засяга правата на други предприятия в съответствие със законодателството на Общността. Държавите-членки уведомяват Комисията за удължаването на срока и посочват причините за това.

ê 2002/20/EО

3. Когато съответната държава-членка може да докаже, че премахването на условията за разрешение във връзка с достъпа до електронни съобщителни мрежи, съществувало преди датата на влизане в сила на настоящата директива, създава прекомерни трудности за предприятията, ползвали предоставения достъп до друга мрежа, и когато за предприятията е невъзможно да договорят нови споразумения при разумни търговски условия преди датата на прилагане, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея, държавите-членки могат да поискат временно удължаване на срока на съответното условие (съответните условия). Такива молби за удължаване се подават най-късно до датата на прилагане, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея и посочват условието (условията) и периода, за който се изисква временно удължаване.

Държавите-членки информират Комисията за мотивите на молбите за удължаване. Комисията разглежда такива молби, като взема предвид конкретната ситуация в съответната държава-членка и въпросното/-ите предприятие/-ия, както и необходимостта от осигуряване на последователна регулаторна среда на ниво Общността. Комисията взема решение да удовлетвори или отхвърли молба, като в случай на решение за удовлетворяване на молбата посочва обхвата и срока на удължаване. Комисията съобщава решението си на съответната държава-членка в шестмесечен срок от получаване на молбата за удължаване. Такива решения се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

ê 2009/140/EО Член 1.11 (адаптиран)

 ð нов

Член 9б51

Прехвърляне или отдаване под наем на индивидуални права на за ползване на радиочестоти Ö радиочестотния спектър Õ

1. Държавите -членки гарантират възможност за предприятията за прехвърляне или отдаване под наем на други предприятия, в съответствие с условията, свързани с правата на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï, и в съответствие с националните процедури, на индивидуални права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï в честотните лентите, за които това е предвидено в мерките за прилагане, приети съгласно параграф 3 4 ð , или в която и да е мярка на Съюза, като програмата за политиката в областта на радиочестотния спектър, приета съгласно член 4, параграф 4 ï.

В други честотни ленти, държавите -членки могат да предвидят също така прехвърляне или отдаване под наем от едни предприятия на други на индивидуални права на за ползване на радиочестоти в съответствие с националните процедури.

Ö Без да се засяга параграф 3, Õ Уусловията, с които са обвързани индивидуалните права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï, продължават да се прилагат след прехвърлянето или отдаването под наем, освен ако е предвидено друго от компетентния национален орган.

Държавите -членки може могат също да определят, че разпоредбите на настоящия параграф не се прилагат, когато първоначално предприятието е получило безплатно индивидуалното право да използва радиочестоти.

2. Държавите -членки гарантират, че намерението на едно предприятие да прехвърли права на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï, както и действителното им прехвърляне, се съобщават в съответствие с националните процедури ð на националния регулаторен орган и ï на компетентния национален орган, отговарящ за предоставянето на индивидуални права на за ползване, и се оповестяват публично. Когато използването на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï е хармонизирано посредством прилагането на Решение № 676/2002/ЕО (Решение за радиочестотния спектър) или други мерки на Общността Ö Съюза Õ, съответното прехвърляне спазва отговаря на това хармонизирано използване.

ò нов

3. Държавите членки разрешават прехвърлянето на права за ползване на радиочестотния спектър, когато се запазват първоначалните условия за правата за ползване. Без да се засяга необходимостта да се гарантира, че не се нарушава конкуренцията, по-специално съгласно член 52 от настоящата директива, държавите членки:

а) прилагат към търговията и отдаването под наем възможно най-облекчената процедура;

б) след уведомяване от страна на наемодателя — не отказват отдаването под наем на права за ползване на радиочестотния спектър, освен когато той не поеме задължението да носи отговорността за изпълнение на първоначалните условия във връзка с правата за ползване;

в) след искане от страните — одобряват прехвърлянето на правата за ползване на радиочестотния спектър, освен ако новият притежател не е в състояние да отговори на първоначалните условия за правата за ползване.

Букви а) — в) не засягат компетентността на държавите членки да извършват контрол на изпълнението на условията във връзка с правата за ползване във всеки един момент по отношение на наемодателя и наемателя съгласно националното си законодателство.

Компетентните органи улесняват прехвърлянето или отдаването под наем на правата за ползване на радиочестотния спектър, като своевременно разглеждат всяко искане за адаптиране на условията във връзка с правото и като гарантират, че правата или радиочестотният спектър към тях могат да се разделят възможно най-добре.

При прехвърляне или отдаване под наем на права за ползване на радиочестотния спектър компетентните органи оповестяват публично всички подробности във връзка с търгуваните индивидуални права в стандартизиран електронен формат, когато правата са учредени, и съхраняват тези подробности през цялото съществуване на правата.

ê 2009/140/EО (адаптиран)

ð нов

43. Комисията може да приеме подходящи мерки за изпълнение, за да определи честотните ленти, за които права на за ползване на радиочестоти може могат да бъдат прехвърляни или отдавани под наем между предприятия. Тези мерки не обхващат честоти, които се използват за разпръскване на радио- и телевизионен сигнал.

Тези технически мерки за изпълнение, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол ð по разглеждане ï, посочена в член Ö 110, параграф 4 Õ 22, параграф 3.

ò нов

Член 52

Конкуренция

1. Националните регулаторни органи насърчават действителната конкуренция и избягват нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, когато вземат решения за предоставянето, изменението или удължаването на срока на правата за ползване на радиочестотния спектър за електронните съобщителни услуги и мрежи в съответствие с настоящата директива.

2. Когато държава членка предоставя, изменя или удължава срока на права за ползване на радиочестотния спектър, нейните национални регулаторни органи могат да предприемат целесъобразни мерки, например:

а) ограничаване на количеството спектър, за което се предоставят права за ползване на предприятията, или определяне на условия към правата за ползване, като предоставяне на достъп за търговия на едро, национален или регионален роуминг, в някои честотни ленти или определени групи честотни ленти със сходни характеристики;

б) запазване, ако е целесъобразно по отношение на изключителни обстоятелства на националния пазар, на определена част от честотната лента или група честотни ленти за предоставяне на нови стопански субекти;

в) отказ от предоставяне на нови права за ползване на радиочестотния спектър или разрешаване на нови употреби на радиочестотния спектър в определени честотни ленти, или определяне на условия към предоставянето на нови права за ползване на радиочестотния спектър или към разрешаването на нови употреби на радиочестотния спектър, за да се избягва нарушаването на конкуренцията поради предоставяне, прехвърляне или натрупване на права за ползване;

г) забрана или налагане на условия към прехвърлянето на права за ползване на радиочестотния спектър, които не подлежат на контрол от страна на държавата членка или Съюза по отношение на сливанията, когато е вероятно тези прехвърляния да доведат до значителна вреда за конкуренцията;

д) изменение на съществуващите права в съответствие с настоящата директива, когато това е необходимо за последващо отстраняване на нарушаването на конкуренцията поради прехвърляне или натрупване на права за ползване на радиочестотния спектър.

Като отчитат пазарните условия и наличните референтни нива, националните регулаторни органи основават решението си на обективна и проспективна оценка на пазарните условия на конкуренция, на необходимостта от такива мерки за запазване или осигуряване на действителна конкуренция и на вероятните последици от тези мерки за съществуващите и бъдещите инвестиции от пазарните оператори, по специално по отношение на разгръщането на мрежите.

3. При прилагане на параграф 2 националните регулаторни органи действат съгласно процедурите по членове 18, 19, 23 и 35 от настоящата директива.

Раздел 3 Процедури

Член 53

Съгласуване по време на предоставянето

За да се съгласува ползването на хармонизирания радиочестотен спектър в Съюза и като се отчитат различните ситуации на националните пазари, с мярка за изпълнение Комисията:

а) може да определи една или, ако е целесъобразно, няколко общи крайни дати, до които е разрешено ползването на конкретни ленти от хармонизирания радиочестотен спектър;

б) когато е необходимо за осигуряване на ефективността на съгласуването, може да приеме преходна мярка по отношение на срока на правата съгласно член 49, като удължаване или намаляване на срока им, за да адаптира съществуващите права или разрешения към такава съгласувана дата.

Тези мерки за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4, като се отчита във възможно най-голяма степен мнението на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.

ê 2002/20/EО (адаптиран)

Член 7 54

Ö Процедура за ограничаване на броя на предоставяните права за ползване на радиочестотния спектър Õ

ê 2009/140/EО Член 3.5, буква a) (адаптиран)

ð нов

1. Ö Без да се засяга акт за изпълнение, приет съгласно член 53, Õ Ккогато дадена държава -членка ð заключава, че право за ползване на радиочестотния спектър не може да се предостави съгласно член 46, ï Ö и разглежда Õ решава дали да ограничи броя на правата на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър, ï , които ще се предоставят, или дали да продължи срока на съществуващи права в съответствие с условия, различни от тези, посочени в самите права, съответната държава-членка, inter alia наред с другото тя:

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

a) ð ясно посочва причините за ограничаване на правата за ползване, по-специално ï Ö като отдава Õ отдава необходимото значение на потребността от максимална полза за потребителите ползвателите и улесняване на развитието на конкуренцията ð , и преразглежда ограничението на редовни интервали или при основателно искане на засегнатите предприятия ï ;

б) дава възможност на всички заинтересовани страни, включително ползвателите и потребителите, да изразят своите становища по евентуални ограничения Ö чрез обществена консултация Õ в съответствие с разпоредбите на член 236 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова Директива“) ð . При хармонизиран радиочестотен спектър тази обществена консултация започва шест месеца след приемането на мярката за изпълнение по Решение № 676/2002/ЕО, освен ако технически причини налагат по-дълъг срок. ï

ò нов

2. Когато държава членка заключи, че броят на правата за ползване трябва да се ограничи, тя ясно установява и обосновава целите, преследвани с процедурата за избор, и ако е възможно ги определя количествено, като отделя необходимото внимание на нуждата да изпълни националните цели и тези във връзка с вътрешния пазар. Целите, които държава членка може да определи с оглед на конкретна процедура за избор, се ограничават до една или няколко от следните:

а) по-голямо покритие;

б) необходимото качество на услугата;

в) стимулиране на конкуренцията;

г) насърчаване на иновациите и развитие на предприятията;

д) гарантиране, че таксите насърчават оптималното ползване на радиочестотния спектър съгласно член 42.

Националният регулаторен орган ясно определя и обосновава подбора на процедура за избор, включително предварителните фази за достъп до процедурата. Той също така посочва резултата от всяка свързана оценка на ситуацията от гледна точка на конкурентоспособността и техническото и икономическото положение на пазара и представя основанията за евентуално използване и избора на мерките по член 35.

ê 2009/140/EО Член 3.5, буква a) (адаптиран)

ð нов

3. в) Ö Държавите членки Õ публикуват всички решения ð за възприетата процедура за избор и свързаните аспекти, ï за ограничаване на предоставянето на правата на ползване Ö ясно Õ или подновяване на правата на ползване, като посочват причините за това; ð и как са взели предвид мярката, приета от националния регулаторен орган съгласно член 35. Държавите членки публикуват и условията, които са определени за правата за ползване. ï

ê 2002/20/EО (адаптиран)

ð нов

4. г) сСлед като определи процедурата, Ö държавата членка Õ отправя покана за представяне на молби заявления за предоставяне на права за използване; и

в) прави преглед на ограниченията на разумни интервали или по разумна молба на засегнатите предприятия.

52. Когато стигне до заключение, че могат да се предоставят допълнителни права за използване на радиочестоти, ð радиочестотния спектър или на съчетание от различни видове права ï, ð като взема предвид усъвършенствани методи за защита срещу вредните смущения, ï съответната държава -членка публикува заключението и отправя покана за представяне на молби ð и започва процедурата ï за предоставяне на такива тези права.

ê 2009/140/EО Член 3.5, буква б) (адаптиран)

ð нов

63. Когато се налага ограничаване на предоставянето на правата на за ползване на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï, държавите -членки предоставят тези права на основата на критерии за подизбор ð и процедура, определени от националния им регулаторен орган съгласно член 35, ï, които трябва да бъдат обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални. Такива критерии за подизбор трябва да отдавдат необходимото значение на постигането на целите, определени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), и на изискванията на членове 3, 4, 28 и 459 9 от посочената директива.

ò нов

7. Комисията може да приеме мерки за изпълнение за определяне на критериите, за да съгласува спазването на задълженията по параграфи 1 — 3 от страна на държавите членки. Мерките за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 110, параграф 4, като се отчита във възможно най-голяма степен становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.

ê 2002/20/EО

è1 2009/140/EО Член 3.5, буква в)

ð нов

84. Когато трябва да се използват конкурсни или сравнителни процедури за подизбор, държавите -членки могат да удължат максималния шестседмичен срок, посочен в член 485, параграф 36, колкото е необходимо, за да гарантират, че такива тези процедури са справедливи, разумни, открити и прозрачни за всички заинтересовани страни, но с не повече от осем месеца ð , като се спазват всички срокове, установени съгласно член 53 ï.

Посочените срокове не накърняват засягат приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï и спътниковата координация.

95. Настоящият член не засяга прехвърлянето на права на използване на радиочестотите ð радиочестотния спектър ï в съответствие с è1 член 519б ç от настоящата Ддиректива 2002/21/ЕО („Рамкова Директива“).

ò нов

ГЛАВА III

РАЗГРЪЩАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ОБОРУДВАНЕТО ЗА БЕЗЖИЧНИ МРЕЖИ

Член 55

Достъп до локални радиомрежи

1. Компетентните органи разрешават предоставянето на достъп до обществена съобщителна мрежа чрез локални радиомрежи и ползването на хармонизирания радиочестотен спектър за тази цел, като се спазват единствено приложимите условия за общото разрешение.

Когато това предоставяне не е с търговски характер или е допълнително към друга търговска дейност или обществена услуга, която не е зависима от преноса на сигнали по тези мрежи, предприятията, публичните органи или крайните ползватели, които предоставят такъв достъп, не подлежат на разпоредбите за общото разрешение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги съгласно член 12, на задълженията относно правата на крайните ползватели съгласно дял ІІІ от част ІІІ от настоящата директива, нито на задълженията за взаимно свързване на мрежите си съгласно член 59, параграф 1.

2. Компетентните органи не възпрепятстват доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги да предоставят на обществото достъп до мрежите си чрез локалните радиомрежи, които могат да са разположени в помещения на крайния ползвател, при условие че се спазват приложимите условия за общото разрешение и има предварително информирано съгласие от страна на крайния ползвател.

3. В съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета 94 компетентните органи гарантират, че доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги не ограничават едностранно:

а) правото на крайните ползватели да имат достъп до локални радиомрежи по свой избор, осигурявани от трети страни;

б) правото на крайните ползватели да разрешават реципрочно или по-общо достъп до мрежи на такива доставчици от страна на други крайни ползватели чрез локални радиомрежи, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни локалните радиомрежи на различни крайни ползватели.

За тази цел доставчиците на обществени съобщителни мрежи или обществени електронни съобщителни услуги предоставят и предлагат активно, ясно и прозрачно продукти или специфични оферти, които дават възможност на крайните им ползватели да осигуряват достъп на трети страни чрез локална радиомрежа.

4. Компетентните органи не ограничават правото на крайните ползватели да разрешават реципрочно или по-общо достъп до локалните си радиомрежи от други крайни ползватели, включително въз основа на инициативи на трети страни, които обединяват и правят обществено достъпни локалните радиомрежи на различни крайни ползватели.

5. Компетентите органи не ограничават предоставянето на обществото на достъп до локалните радиомрежи:

a) от страна на публичните органи вътре или в непосредствена близост до помещенията, заемани от тези публични органи, когато предоставянето на достъпа се явява допълнение към обществените услуги, предоставяни в тези помещения;

б) по инициативи на неправителствени организации или публични органи за агрегиране и реципрочна или по-обща достъпност на локалните радиомрежи на различни крайни ползватели, включително, ако е приложимо, локалните радиомрежи, до които общественият достъп е осигурен съгласно буква а).

Член 56

Разгръщане и експлоатация на точките за безжичен достъп в малка зона

1. Компетентните органи разрешават разгръщането, свързването и експлоатацията на дискретни точки за безжичен достъп в малка зона по режима на общото разрешение и не ограничават ненужно това разгръщане, свързване или експлоатация чрез индивидуални градоустройствени разрешителни, нито по друг начин, независимо дали това ползване отговаря на мерките за изпълнение, приети съгласно параграф 2. Точките за безжичен достъп в малка зона не подлежат на никакви такси, надхвърлящи административните такси, които могат да се свържат с общото разрешение съгласно член 16.

Настоящият параграф не засяга разрешителния режим за радиочестотния спектър, използван за експлоатация на точките за безжичен достъп в малка зона.

2. За да се осигури еднакво изпълнение на режима на общото разрешение за разгръщането, свързването и експлоатацията на точките за безжичен достъп в малка зона, чрез акт за изпълнение Комисията може да посочи техническите характеристики за разработването, разгръщането и експлоатацията на такива точки, които да отговарят като минимум на изискванията от Директива 2013/35/EС 95 и да са съобразени с праговете по Препоръка № 1999/519/EО на Съвета 96 . Комисията указва тези технически характеристики по отношение на максималния размер, мощността и електромагнитните характеристики, както и на визуалното въздействие на разгърнатите точки за безжичен достъп в малка зона. Съответствието с указаните характеристики гарантира, че точките за безжичен достъп в малка зона не създават проблеми при използване на различни места.

Техническите характеристики се посочват, за да могат разгръщането, свързването и експлоатацията на точките за безжичен достъп в малка зона, към които се прилагат разпоредбите на параграф 1, да не засягат съществените изисквания по Директива 2014/53/EС 97 .

Тези мерки за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

ê 2002/19/EО (адаптиран)

Ö Дял II: Достъп Õ

ГЛАВА I II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Ö И ПРИНЦИПИ ЗА ДОСТЪПА Õ

Член 357

Обща рамка за достъпа и взаимосвързаност взаимното свързване

1. Държавите -членки гарантират, че не съществуват ограничения, които не допускат предприятията в същата или в други държави -членки да се договарят по техническите и търговските условия за достъп и/или взаимосвързаност взаимно свързване в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ. Не е необходимо предприятието, което иска достъп или взаимосвързаност взаимно свързване, да бъде лицензирано в държавата -членка, където търси достъп или взаимосвързаност взаимно свързване, ако не предоставя услуги и не поддържа експлоатира мрежа в тази държава -членка.

2. Без да се нарушават засягат разпоредбите на член 106 31 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) 98 , държавите -членки не оставят в сила законови или административни мерки, които задължават операторите при предоставяне на достъп или взаимосвързаност взаимно свързване да предлагат различни условия на различни предприятия за равностойни услуги и/или да налагат задължения, които не са свързани с фактическите услуги за предоставяне на достъп и взаимосвързаност взаимно свързване, без да се нарушават засягат условията, предвидени в приложението І към Ö настоящата Õ Ддиректива.

Член 458

Права и задължения на предприятията

ê 2009/140/EО Член 2.2 (адаптиран)

1. Операторите на обществени съобщителни мрежи имат право и, по молба искане на оправомощени за целта други предприятия в съответствие с член 4 15 от Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение), — задължение да договарят свързване помежду си с оглед на предоставянето на общественои достъпни електронни съобщителни услуги, за да се гарантира предоставяне и оперативна съвместимост на услугите в цялата Общност Ö целия Съюз Õ. Операторите предлагат достъп и взаимно свързване на другите предприятия при условия, които съответстват на задълженията, наложени от националнияте регулаторени органи съгласно членове 5— 8 59, 60 и 66.

ê 2002/19/EО (адаптиран)

2. Обществените електронни съобщителни мрежи, които са създадени за разпространение на цифрови телевизионни услуги, трябва да имат възможност за разпространение на широкоекранни телевизионни услуги и програми. Мрежовите оператори, които получават и ретранслират широкоекранни телевизионни услуги или програми, поддържат този широкоекранен формат.

23. Без да се засягат разпоредбите на член 11 21 от Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/20/ЕО (Директива за лицензиране), държавите -членки изискват от предприятията, които придобиват информация от други предприятия преди, по време на или след преговорите за достъп или взаимосвързаност взаимно свързване, да я използват единствено за целите, за които е предоставена, и по всяко време да зачитат поверителността на предоставената или съхраняваната информация. Получената информация не се разкрива пред трети страни, особено пред други отдели, филиали или партньори, за на които тя би представлявала осигурила конкурентно предимство.

ГЛАВА II

ДОСТЪП И ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ

Член 559

Правомощия и отговорности на националните регулаторни органи във връзка с достъпа и взаимосвързаността взаимното свързване

ê 2009/140/EО Член 2.3, буква a)

ð нов

1. Действайки за постигане на целите, посочени в член 3 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), националните регулаторни органи насърчават и при необходимост, гарантират в съответствие с разпоредбите на настоящата директива адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативната съвместимост на услугите, като изпълняват своите отговорности по начин, който утвърждава ефикасността, устойчивата конкуренция, ð разгръщането на мрежите с много голям капацитет, ï ефикасното инвестиране и иновациите, и осигурява максимална полза за крайните ползватели. ð Те предоставят насоки и оповестяват публично процедурите, приложими към получаването на достъп и взаимното свързване, за да се гарантира, че малките и средните предприятия и операторите с ограничено географско покритие могат да се възползват от наложените задължения. ï

ê 2002/19/EО (адаптиран)

ð нов

По-конкретно, без да се нарушават засягат мерките, които могат да се предприемат по отношение на предприятията със значителна пазарна сила в съответствие с член 866, националните регулаторни органи могат да налагат:

а) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на връзка свързаност от край до край, на предприятия, които ð подлежат на общо разрешение ï Ö и Õ контролират достъпа до крайните потребители ползватели, включително по основателни причини — задължения да постигнат извършат взаимосвързаност взаимно свързване между своите мрежи, ако тя това още не е осъществено изградена;

ê 2009/140/EО Член 2.3, буква a), изменен с Поправка, OВ L 241, 10.9.2013 г., стр. 8

ð нов

(aб) в основателни обосновани случаи и до необходимата степен, — задължения за предприятията, ð подлежащи на общо разрешение и ï контролиращи достъпа до крайните ползватели, да направят техните услугите си оперативно съвместими;

ò нов

в) в обосновани случаи — задължения върху доставчиците на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера̀, да направят услугите си оперативно съвместими, по-специално, когато достъпът до службите за спешно реагиране или до свързаността от край до край между крайните ползватели е застрашена поради липсата на оперативна съвместимост между междуличностните съобщителни услуги;

ê 2002/19/EО

(гб) задължения, доколкото е необходимо за гарантиране на достъп на крайните потребители ползватели до цифрови радио- и телевизионни разпръсквателни услуги, определени от държавите -членки, на оператори за предоставяне на достъп до друга инфраструктура други съоръжения, посоченаи в приложение IІ, част II, при справедливи, разумни и недискриминационни условия.

ò нов

Задълженията по буква в) от втора алинея могат да се наложат само:

 i) до степента, необходима за осигуряване на оперативната съвместимост на междуличностните съобщителни услуги, и могат да включват задължения във връзка с ползването и прилагането на стандарти или спецификации, посочени в член 39, параграф 1, или на други релевантни европейски или международни стандарти; и

ii) когато въз основа на доклад, който Комисията е изискала ОЕРЕС да изготви, тя е установила значителна заплаха за действителния достъп до службите за спешно реагиране или за свързаността от край до край между крайните ползватели в една или няколко държави членки или в целия Европейски съюз и е приела мерки за изпълнение, където са определени естеството и обхватът на задълженията, които могат да се наложат, съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4.

ò нов

2. При основателно искане за предоставяне на достъп до електрически инсталации и кабели в сгради или до първата събирателна или разпределителна точка, когато тази точка е разположена извън сградата, националните регулаторни органи налагат задължения за това на собствениците на тези инсталации и кабели или на предприятията, които имат правото да ги ползват, когато това е обосновано поради факта, че дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или практически невъзможно. Наложените условия за предоставяне на достъп могат да включват конкретни правила за достъпа, прозрачността и недискриминацията и за разпределяне на разходите за достъпа, които се коригират при необходимост, за да се отчетат рисковите фактори.

Националните регулаторни органи могат да разширят към тези собственици или предприятия налагането на такива задължения за достъпа при справедливи и разумни условия и след първата събирателна или разпределителна точка до събирателна точка, която е възможно най-близо до крайните ползватели, само доколкото това е необходимо за премахване на непреодолими икономически или физически пречки пред дублирането в зони с по-малка гъстота на населението.

Националните регулаторни органи не налагат задължения в съответствие с втора алинея, когато:

a) на предприятията е предоставено надеждно и подобно алтернативно средство за достъп до крайните ползватели, при условие че достъпът се предлага при справедливи и разумни условия до мрежа с много голям капацитет от страна на предприятие, отговарящо на критериите по член 77, букви а) и б), и

б) в случаи на наскоро разгърнати мрежови елементи, особено при по-малки местни проекти, предоставянето на този достъп би попречил на икономическата или финансовата жизненост на разгръщането им.

3. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи имат правомощието да налагат на предприятията, предоставящи или с разрешение да предоставят електронни съобщителни мрежи, задължения във връзка със споделянето на пасивна или активна инфраструктура, задължения за сключване на споразумения за достъп до роуминг на местно ниво или за съвместно изграждане на инфраструктура, пряко необходима за предоставянето на местно равнище на услуги, които се основават на ползването на радиочестотния спектър, съгласно законодателството на Съюза, когато това е обосновано поради съображения, че:

a) дублирането на такава инфраструктура би било икономически нерентабилно или практически невъзможно, и

б) свързаността в тази зона, включително по основните ѝ транспортни трасета, би била твърде недостатъчна, или местното население би страдало от големи ограничения по отношение на избора или качеството на услугата, или и двете.

Националните регулаторни органи вземат предвид:

a) необходимостта да се увеличи максимално свързаността в Съюза и в конкретни територии;

б) ефикасното използване на радиочестотния спектър;

в) техническата осъществимост на споделянето и свързаните условия;

г) състоянието на конкуренцията от гледна точка на инфраструктурата и услугите;

д) възможността за значително увеличение на избора и качеството на услугата за крайните ползватели;

е) технологичните иновации;

ж) първостепенната необходимост да се подкрепи стимулирането на хоста да разгръща инфраструктурата на първо място.

Тези задължения за споделяне, достъп или съгласуване подлежат на споразумения, сключвани въз основа на справедливи и разумни условия. При уреждане на споровете националните регулаторни органи могат, наред с другото, да налагат на бенефициера на задължението за споделяне или достъп, задължението за споделяне на радиочестотния си спектър с инфраструктурния хост в съответната зона.

ê 2009/140/EО Член 2.3, буква б)

ð нов

42. Задълженията и условията, наложени в съответствие с параграфи 1 ð , 2 и 3 ï, са обективни, прозрачни и пропорционални, не допускат дискриминация и се изпълняват по реда, предвиден в членове 236, 732 и 7a33 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). ð Националните регулаторни органи оценяват резултатите от тези задължения и условия в срок до пет години след приемане на предходната мярка във връзка със същите оператори и дали би било целесъобразно да ги отменят или изменят с оглед на променените условия. Националните регулаторни органи уведомяват за резултата от оценката си съгласно същите процедури ï.

ê 2009/140/EО Член 2.3, буква г) (адаптиран)

53. По отношение на достъпа и взаимното свързване, посочени в параграф 1, държавите -членки гарантират, че националният регулаторен орган е оправомощен да се намесва по собствена инициатива, когато това е обосновано, за да осигури изпълнението на целите на политиката, предвидени в член 3 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и процедурите, предвидени в членове 236, 327, 2620 и 21 27 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ò нов

6. До [влизането в сила плюс 18 месеца, за да се допринесе за последователно определяне на местоположението на крайните точки на мрежите от страна на националните регулаторни органи, след като се консултира със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС приема насоки за общите подходи за идентифициране на крайната точка на мрежата в различни типологии на мрежите. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки при определяне на местоположението на крайните точки на мрежите.

ê 2002/19/EО (адаптиран)

Член 660

Системи и друга инфраструктура други съоръжения с за условен достъп

1. Държавите -членки осигуряват, че по отношение на условния достъп до цифровите телевизионни и радиоуслуги, които достигат зрителите и слушателите в Общността Ö Съюза Õ, независимо от носителя, се прилагат условията, предвидени в приложение II, част I.

ê 2009/140/EО Член 2.4 (адаптиран)

ð нов

2. В контекста на пазарните и технологичните промени, Комисията може да Ö е оправомощена да Õ приемеа мерки за изпълнение ð делегирани актове съгласно член 109 ï за изменение на приложение II. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 14, параграф 3.

ê 2002/19/EО

3. Независимо от разпоредбите на параграф 1 държавите -членки могат да разрешат на националните си регулаторни органи във възможно най-кратки срокове след влизането в сила на настоящата директива и периодично след датата на влизане в сила да правят преглед на условията, прилагани в съответствие с настоящия член, чрез пазарен анализ на пазара в съответствие с член 6516, първи параграф от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), за да установят дали да продължат, да изменят или да оттеглят отменят прилаганите условия.

Когато в резултат на пазарен анализ на пазара националнитеят регулаторени органи установият, че един или повече оператори не притежават достатъчна пазарна сила на съответния пазар, те могат да променят той може да промени или оттеглят отмени условията по отношение на този/тези оператор/и по реда, предвиден в членове 6 23 и 327 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) само доколкото:

а) достъпът на крайните потребители ползватели на радио- и телевизионните предавания, канали и услуги, посочени в член 106 31 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), няма да бъде неблагоприятно повлиян от промяната или оттеглянето отмяната; и

б) перспективите за ефективна конкуренция на пазарите на:

i) цифрови телевизионни и радиоразпръсквателни услуги на дребно, и

ii) системи за условен достъп и свързаната с тях инфраструктура други прилежащи съоръжения,

няма да бъдат неблагоприятно повлияни от промяната или оттеглянето отмяната.

Засегнатите страни получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящите промени или за оттеглянето отмяната на условията.

4. Условията, прилагани в съответствие с настоящия член, не нарушават засягат възможността на държавите -членки да налагат задължения във връзка с представителните аспекти на електронните програмни указатели и подобни регистрационни и навигационни средства.

ГЛАВА III

ПАЗАРЕН АНАЛИЗ И ЗНАЧИТЕЛНА ПАЗАРНА СИЛА

ê 2002/21/EО (адаптиран)

Член 1461

Предприятия със значителна пазарна сила

1. Когато Специфичните Ö настоящата Õ директиваи изискват националните регулаторни власти да определят дали операторите имат значителнао влияние на пазара пазарна сила в съответствие с процедурата, посочена в член 1665, се прилагат параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2. Счита се, че предприятие притежава значителнао влияние на пазара пазарна сила, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т. е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезателна степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.

По-специално, когато преценяват дали две или повече предприятия са в съвместно господстващо положение на пазара, националните регулаторни власти органи действат в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ и отчитат в максимална степен насоките за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила, публикувани от Комисията съгласно член 1562. Критериите, прилагани при такава оценка, са установени в приложение II.

ê 2009/140/EО Член 1.16

3. Когато дадено предприятие притежава значителна пазарна сила на специфичен пазар (първи пазар), то може също така да се определи за притежаващо значителна пазарна сила и на друг тясно свързан пазар (втори пазар), когато връзките между двата пазара са такива, че позволяват пазарната сила, упражнявана върху първия пазар, да бъде съответно пренесена на втория пазар, като с това се увеличава пазарната сила на предприятието. Поради това, съгласно членове 9, 10, 11 и 13 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа) може да се прилагат корективни мерки, целящи предотвратяване на подобно пренасяне върху втория пазар, а когато тези корективни мерки не са достатъчни, може да се прилагат корективни мерки съгласно член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга).

ê 2002/21/EО Член 15

Член 1562

ê 2009/140/EО Член 1.17, буква a)

Процедура за установяването и определянето на пазари

ê 2009/140/EО Член 1.17, буква б) (адаптиран)

1. След обществена консултация консултации с обществеността, включително и с националните регулаторни органи, и като отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС, Комисията приема Препоръка относно съответните пазари на продукти и услуги (Препоръката) в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2. Препоръката установява пазарите на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, чиито характеристики могат да бъдат такива, че да оправдаят налагането на регулаторните задължения, определени в Специалните Ö настоящата Õ директиваи, без да се засягат пазарите, които могат да бъдат определени в специфични случаи съгласно правото за защита на конкуренцията. Комисията определя пазарите в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията.

ò нов

Комисията включва пазарите на продукти и услуги в Препоръката, когато след наблюдение на общите тенденции в Съюза установи, че всеки от критериите по параграф 1 от член 65 е изпълнен.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

Комисията прави редовен преглед на пПрепоръката.

2. Комисията публикува, най-късно до датата, на която влиза в сила настоящата директива, насоки за пазарен анализ на пазара и оценката на значителната пазарна сила (наричани по-нататък „нНасоките Ö за ЗПС“ Õ), които са в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията.

ê 2009/140/EО Член 1.17, буква в) (адаптиран)

ð нов

3. Националните регулаторни органи, отчитайки максимално пПрепоръката и нНасоките Ö за ЗПС Õ , определят съответни пазари, отговарящи на националните условия, и по-специално съответни географски пазари на тяхна територия, в съответствие с принципите на правото за защита на конкуренцията. Националните регулаторни органи ð вземат предвид резултатите от проучването на географското покритие, извършено съгласно член 22, параграф 1. Те ï спазват процедурите, посочени в членове 623 и 732, преди да определят пазарите, които се различават от онези, определени в пПрепоръката.

ò нов

Член 63

Процедура за идентифициране на трансграничните пазари

1. След като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС може да приеме решение, в което се идентифицират трансграничните пазари съгласно принципите на правото в областта на конкуренцията и като се отчита във възможно най-голяма степен Препоръката и Насоките за ЗПС, приети в съответствие с член 62. ОЕРЕС извършва анализ на потенциален трансграничен пазар, ако Комисията или поне два съответни национални регулаторни органи представят обосновано искане с доказателства в негова подкрепа.

ê 2009/140/EО Член 1.18, буква в) (адаптиран)

ð нов

52. За транснационални трансграничните пазари, установени идентифицирани в решението, посочено в член 15, параграф 4 ð съгласно параграф 1 ï, съответните национални регулаторни органи провеждат съвместно пазарния анализ, отчитайки в максимална степен нНасоките Ö за ЗПС Õ, и вземат съгласувано решение относно налагането, запазването, изменението или отмяната на регулаторни задължения, посочени в член 65, параграф 4 параграф 2 от настоящия член. ð Съответните национални регулаторни органи съвместно нотифицират Комисията за проектомерките си във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения съгласно членове 32 и 33. ï

ò нов

Два или повече регулаторни органи могат съвместно да нотифицират проектомерките си във връзка с пазарния анализ и регулаторните задължения при липса на трансгранични пазари, когато те считат, че пазарните условия в техните съответни юрисдикции са достатъчно хомогенни.

Член 64

Процедура за идентифициране на трансграничното търсене

1. ОЕРЕС извършва анализ на трансграничното търсене от страна на крайните ползватели на продукти и услуги, които се предоставят в Съюза на един или повече пазара, посочени в Препоръката, ако получи обосновано искане с доказателства в негова подкрепа от Комисията или от поне два съответни национални регулаторни органи, сочещо, че има сериозен проблем във връзка с търсенето, който трябва да се реши. ОЕРЕС може също така да извърши този анализ, ако получи обосновано искане от пазарни участници, предоставящи достатъчно доказателства в негова подкрепа, и ако счита, че е налице сериозен проблем по отношение на търсенето, който трябва да се преодолее. Анализът на ОЕРЕС не засяга заключенията относно трансграничните пазари съгласно член 63, параграф 1, и заключенията във връзка с националните или поднационалните географски пазари от страна на националните регулаторни органи съгласно член 62, параграф 3.

Този анализ на трансграничното търсене от страна на крайните ползватели може да включва продукти и услуги, които се предоставят в рамките на пазари на продукти или услуги, определени по различни начини от един или повече национални регулаторни органи, като се отчитат националните обстоятелства, при условие че тези продукти и услуги са заменяеми с тези, които са доставяни на един от пазарите, посочени в Препоръката.

Ако ОЕРЕС заключи, че съществува трансгранично търсене от страна на крайните ползватели и то не е достатъчно задоволено от доставките, извършвани на търговска или регулаторна база, след като се е консултирал със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, той издава насоки за общите подходи за националните регулаторни органи да отговорят на идентифицираното трансгранично търсене, включително, ако е необходимо, като предприемат корективни мерки съгласно член 66. Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен тези насоки, когато изпълняват регулаторните си задачи в рамките на юрисдикцията си.

2. Въз основа на насоките на ОЕРЕС, посочени в параграф 1, Комисията може да приеме решение съгласно член 38 за хармонизация на техническите спецификации на продуктите за достъп при търговията на едро, които могат да отговорят на това идентифицирано трансгранично търсене, когато са наложени от националните регулаторни органи на оператори, за които е установено, че са със значителна пазарна сила на пазари, където се предоставят такива продукти за достъп, както е определено съгласно националните обстоятелства. Член 38, параграф 3, буква а), втора алинея, първо тире не се прилага в такъв случай.

ê 2002/21/EО

Член 16 65

Процедура за пазарен анализ на пазара

ê 2009/140/EО Член 1.18, буква а) (адаптиран)

ð нов

1. Националните регулаторни органи

извършват анализ на съответните пазари, като отчитат установените в препоръката пазари и се съобразяват в максимална степен с насоките ð определят дали съответен пазар, определен съгласно член 62, параграф 3, обосновава налагането на регулаторни задължения, установени в настоящата директива ï. Държавите -членки гарантират, че този се извършва анализ се провежда, ако е при необходимост, — в сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията. ð Националните регулаторни органи вземат предвид във възможно най-голяма степен насоките за ЗПС и следват процедурите по членове 23 и 32 при извършване на този анализ. ï

ò  (нов)

Пазарът обосновава налагането на регулаторни задължения по настоящата директива, ако съвкупно са изпълнени следните три критерия:

(a) налице са големи и трайни структурни, правни или регулаторни пречки пред навлизането;

(б) налице е пазарна структура, която не предоставя условия за действителна конкуренция в съответния времеви хоризонт, като се отчита състоянието на конкуренцията по отношение на инфраструктурата и други източници на конкуренция отвъд пречките пред навлизането;

(в) само законодателството в областта на конкуренцията не е достатъчно, за да се преодолеят идентифицираните неефективност(и) на пазара.

Когато национален регулаторен орган извършва анализ на пазар, включен в Препоръката, той разглежда дали буква а), б) и в) от втора алинея са били изпълнени, освен ако националният регулаторен орган установи, че един или повече от тези критерии не са изпълнени в специфични национални обстоятелства.

ê 2009/140/EО Член 1.18, буква a)

2. Когато от национален регулаторен орган се изисква съгласно параграф 3 или 4 от настоящия член, съгласно член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), или съгласно член 8 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), да определи дали да наложи, запази, измени или отмени задължения на предприятия, той определя въз основа на направения от него пазарен анализ, посочен в параграф 1 от настоящия член, дали съответният пазар е ефективно конкурентен.

ò нов

2. Когато национален регулаторен орган извършва анализа по параграф 1, той разглежда развитието от проспективна гледна точка при липса на наложена регулация на основание настоящия член на съответния пазар и взема предвид:

a) наличието на характеристики на пазара, които могат да увеличат вероятността за тенденция на съответния пазар към действителна конкуренция, като търговски съвместни инвестиции или споразумения за достъп между оператори, които устойчиво се възползват от конкурентната динамика;

б) всички съответни конкурентни ограничения, включително на дребно, независимо дали се счита, че източниците на тези ограничения са електронните съобщителни мрежи, електронните съобщителни услуги или други видове услуги или приложения, които са сравними от гледната точка на крайния ползвател, и независимо дали тези ограничения са част от съответния пазар;

в) други видове наложени регулации или предприети мерки, засягащи съответния пазар или свързания пазар(и) на дребно през дадения период, включително, без изреждането да е изчерпателно, задълженията, наложени съгласно членове 44, 58 и 59; и

г) наложени регулации на други съответни пазари на основание настоящия член.

ê 2002/21/EО (адаптиран)

ð нов

3. Когато национална регулаторна власт национален регулаторен орган заключи, ð съответен пазар не обосновава налагането на регулаторни задължения съгласно процедурата в параграфи 1 и 2 от настоящия член или че условията в параграф 4 от настоящия член не са изпълнени ï че пазарът е ефективно конкурентен, той не налага, нито запазва или поддържа нито едно от специфичните регулаторни задължения, посочени в параграф 2 от настоящия член Ö съгласно член 66 Õ. В случаи, когато Ö съществуват Õ специфични за сектора регулаторни задължения вече са налице Ö наложени съгласно член 66 Õ, органът отменя тези задължения, наложени на предприятия в рамките на същия този релевантен съответен пазар. Страните, засегнати от такава отмяна на задължения, получават подходящо предизвестие.

ò нов

Националните регулаторни органи гарантират, че страните, засегнати от отмяна на задължения, получават предизвестие в подходящ срок, който се определя въз основа на баланса между нуждата да се осигури устойчив преход за бенефициерите на тези задължения и крайните ползватели, избора на крайните ползватели и това, че регулирането не надхвърля необходимото за целта. Когато се определя срокът на предизвестието, националните регулаторни органи могат да определят специални условия и срокове за предизвестието във връзка със съществуващите споразумения за достъпа.

ê 2009/140/EО Член 1.18, буква б) (адаптиран)

ð нов

4. Когато национален регулаторен орган определи, че Ö в Õ съответен пазар не е ефективно конкурентен ð налагането на регулаторни задължения съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член е обосновано ï, той идентифицира предприятията, притежаващи отделно или съвместно с други значителна пазарна сила на този пазар в съответствие с член 14 61. и нНационалният регулаторен орган налага на такива предприятия подходящи специфични регулаторни задължения, посочени в параграф 2 от настоящия член Ö съгласно член 66 Õ или запазва, или изменя такива задължения, когато те вече съществуват ð , ако счита, че един или повече пазари на дребно не биха били действително конкурентоспособни при липсата на такива задължения. ï

56. Мерките, взети в съответствие с разпоредбите на параграфи 3 и 4, са предмет на процедурите, посочени в членове 623 и 732. Националните регулаторни органи извършват анализ на съответния пазар и изпращат нотификация относно съответния проект за мярка съгласно член 327:

a) в рамките на три ð пет ï години от приемането на предходна мярка ð , когато националният регулаторен орган е определил съответния пазар и е установил предприятията, притежаващи значителна пазарна сила ï за същия пазар. По изключение обаче този Ö петгодишен Õ период може да се удължи с до три ð една ï допълнителнаи годинаи, когато националният регулаторен орган е нотифицирал Комисията с обосновано предложение за удължаване ð не по-късно от четири месеца преди изтичане на петгодишния период ï и Комисията в рамките на един месец не е възразила срещу него;

б) в рамките на две години от приемането на преработена препоръка за съответните пазари, за пазари, които по-рано не са били предмет на нотификация пред Комисията; или

в) в рамките на две ð три ï години от тяхното присъединяване — за държави -членки, които наскоро са се присъединили към Съюза.

ê 2009/140/EО Член 1.18, буква в) (адаптиран)

ð нов

76. Когато национален регулаторен орган ð счита, че не може да приключи, или ï не приключи своя анализ на съответен пазар, установен идентифициран в пПрепоръката, в рамките на срока, определен в параграф 6, ОЕРЕС оказва, при отправено искане, помощ на този национален регулаторен орган за приключване на анализа на специфичния конкретния пазар и на специфичните за конкретните задължения, които следва да бъдат наложени. Като използва тази помощ, съответният национален регулаторен орган уведомява в срок от шест месеца Ö от периода по параграф 5 Õ Комисията относно проекта за мярка съгласно член 732.

ê 2002/19/EО    Член 8 (адаптиран)

è1 2009/140/EО Член 2.6, буква а)

è2 2009/140/EО Член 2.6, буква б)

ð нов

ГЛАВА IV

Ö КОРЕКТИВНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОСТЪПА И ЗНАЧИТЕЛНАТА ПАЗАРНА СИЛА Õ

Член 866

Налагане, промяна или оттегляне изменение или отмяна на задължения

1. Държавите -членки гарантират, че националните регулаторни органи са оправомощени да налагат задълженията, определени в è1 членове от 967 до 13a78 ç.

2. Когато е установено, че даден оператор е определен като притежаващ значителна пазарна сила на конкретен пазар в резултат на пазарен анализ на пазара, извършен в съответствие с член 16 65 от настоящата Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), националните регулаторни органи ð могат да ï налагат при необходимост задълженията, предвидени в членове от 9 67 до 13 75 и 77 от настоящата директива.

3. Без да се засягат:

–разпоредбите на è2 членове 595, параграф 1 и член 6 60 ç;

–разпоредбите на членове 12 44 и 1317 от настоящата Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), условие 7 в част БГ от приложението І към Директива 2002/20/ЕО (Директива за лицензиране), прилагано по силата на член 613, параграф 1 от посочената Ö настоящата Õ директива, членове 27, 28 91 и 30 99 от настоящата Ддиректива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и съответните разпоредби на è2 Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) 99  ç във връзка със задълженията на други предприятия освен определените като тези, за които е установено, че притежаватщи значителна пазарна сила, или

–потребността да се спазват международните ангажименти,

националните регулаторни органи не налагат задълженията, предвидени в членове от 967 до 1375 Ö и член 77 Õ, върху на оператори, които не са определени в съответствие с параграф 2.

ê 2009/140/EО Член 2.6, буква б) (адаптиран)

ð нов

При изключителни обстоятелства, когато възнамеряват да наложиат върху на операторите със значителна пазарна сила задължения за достъп или взаимосвързаност взаимно свързване, различни от тези, предвидени в членове от 967 до 1375 Ö и член 77 Õ от настоящата директива, националниятте регулаторени органи представят молба искане в тази връзка до Комисията. Комисията отчита в максимална степен становището на ОЕРЕС. В съответствие с ð процедурата по ï член 14, параграф 2, Ö 110, параграф 3 Õ Комисията взема решение във връзка с разрешаването да разреши или да не разреши на националнияте регулаторени органи да предприемеат такива мерки.

ê 2002/19/EО (адаптиран)

ð нов

4. Наложените в съответствие с настоящия член задължения се основават на характера на възникналия проблем ð , по-специално на нивото на пазара на дребно и ако е целесъобразно, като се взема предвид идентифицирането на трансграничното търсене съгласно член 64. Те ï и са пропорционални ð , отчитайки разходите и ползите, ï и обосновани в светлината на целите, посочени в член 83 от Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). Такива задължения се налагат само след съгласуване консултация в съответствие с разпоредбите на членове 6 23 и 732.

5. Във връзка с параграф 3, първа алинея, трето тире националните регулаторни органи уведомяват Комисията за решенията си да наложат, изменят или оттеглят отменят задължения на пазарните субекти в съответствие с процедурата, предвидена в член 732 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ò нов

6. Националните регулаторни органи разглеждат последиците от пазарното развитие, например по отношение на търговските споразумения, включително споразуменията за съвместни инвестиции, сключени или непредвидено нарушени или прекратени с отражение върху конкуренцията. Ако това пазарно развитие не е достатъчно значимо, за да се прецени необходимостта от предприемане на нов пазарен анализ съгласно член 65, националният регулаторен орган преценява дали е необходимо да се преразгледат задълженията, наложени на операторите, за които е установено, че са със значителна пазарна сила, за да се гарантира, че тези задължения продължават да отговарят на условията по параграф 4. Тези изменения се налагат само след консултация съгласно членове 23 и 32.

ê 2002/19/EО

Член 967

Задължение за прозрачност

ê 2009/140/EО Член 2.7, буква a) (адаптиран)

1. В съответствие с разпоредбите на член 866 националните регулаторни органи могатже да налагат задължения за прозрачност във връзка с взаимното свързване и/или достъпа, които изискват от операторите да публикуват конкретна информация, като например счетоводни данни, технически спецификации, характеристики на мрежата, реда и условията за доставка и използване, включително всички условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения, когато такива условия са позволени от държавите -членки в съответствие с правото на Общността Ö Съюза Õ, и цените.

ê 2002/19/EО

2. По-конкретно, когато операторите са задължени да не допускат дискриминация, националните регулаторни органи могат да изискват от тях да публикуват примерна референтна оферта, която да бъде достатъчно подробна незащитена, за да гарантира, че от предприятията не се изисква да плащат за инфраструктура съоръжения, кояито не е са необходимаи за исканата услуга, и която прави разбивка по компоненти според пазарните потребности и свързаните с тях условия, включително цени. Националните регулаторни органи трябва, inter alia, да имат възможност могат, наред с другото, да внасят промени в примерните референтните оферти, за да осигурят прилагането на задълженията по настоящата директива.

3. Националните регулаторни органи могат да конкретизират точната информация, която трябва да се предостави, изискваната степен на подробности и начина на оповестяване.

ê 2009/140/EО Член 2.7, буква б) (адаптиран)

ð нов

4. ð Не по-късно от [1 година след приемане на настоящата директива, за да се допринесе за последователното прилагане на задълженията за прозрачност, след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, ОЕРЕС изготвя препоръки за минималните критерии за референтната оферта и ги преразглежда при необходимост, за да ги адаптира към технологичното и пазарното развитие. При формулиране на тези минимални критерии ОЕРЕС изпълнява целите по член 3 и взема предвид нуждите на бенефициерите по задължения за достъп и крайните ползватели, които са активни в повече от една държава членка, и насоките на ОЕРЕС, идентифициращи трансгранично търсене съгласно член 64 и свързаните решения на Комисията.ï

Без да се засяга Независимо от разпоредбата на параграф 3, когато на оператор са наложени задължения по член 12 Ö 70 или 71 Õ във връзка с достъпа на едро до мрежова инфраструктура, националните регулаторни органи осигуряват публикуването на типова референтна оферта, която включва най- малко елементите, изложени в приложение II ð, вземайки предвид във възможно най-голяма степен насоките на ОЕРЕС за минималните критерии за референтната оферта ï.

ê 2009/140/EО Член 2.7, буква в) (нов)

5. Комисията може да приема необходимите изменения на приложение II, за да го адаптира към технологичните и пазарните промени. Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 14, параграф 3. При прилагане на разпоредбите на настоящия параграф, Комисията може да бъде подпомагана от ОЕРЕС.

ê 2002/19/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1068

Задължение за недопускане на дискриминация

1. В съответствие с разпоредбите на член 668 националните регулаторни органи могат да налагат задължения за недопускане на дискриминация във връзка с взаимосвързаността и/или достъпа.

2. Задълженията за недопускане на дискриминация гарантират по-конкретно, че операторът прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства към други предприятия, които предоставят равностойни услуги, както и че предоставя услуги и информация на другите при същите условия и със същото качество, както и за собствените си поделения, филиали или партньори. ðПо-специално когато операторът внедрява нови системи, националните регулаторни органи могат да налагат на същия оператор задължения да доставя продукти и услуги за достъп на всички предприятия, включително на своето собствено, при същите графици, ред и условия, включително по отношение на цена и ниво на обслужване, и посредством същите системи и процеси, с цел да се осигури равен достъп.ï

Член 1169

Задължение за отделна счетоводна отчетност

1. В съответствие с разпоредбите на член 866 националните регулаторни органи могат да налагат задължения за водене на отделна счетоводна отчетност по отношение на определени дейности във връзка с взаимосвързаността взаимната свързаност и/или достъпа.

По-конкретно националните регулаторни органи могат да изискват от вертикално интегрираните дружества да осигурят прозрачност, inter alia, на цените си на едро и на вътрешните трансферни цени с оглед на спазването на евентуални изисквания за недопускане на дискриминация по член 6810 или при необходимост, за недопускане на нелоялни кръстосани субсидии. Националните регулаторни органи могат да определят формата и счетоводната методология, които трябва да се използват.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 20 5 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) и с цел да се улесни проверката за спазване на задълженията за прозрачност и недопускане на дискриминация, националните регулаторни органи са оправомощени да получават при поискване счетоводни данни, включително данни за приходите от трети страни. Националните регулаторни органи могат да публикуват информацията като принос за развитието на отворен и конкурентен пазар при зачитане на националните Ö правила Õ и общностните правила Ö правилата на Съюза Õ за опазване на търговската тайна.

ò нов

Член 70

Достъп до строителна инфраструктура

1. В съответствие с разпоредбите на член 66 националните регулаторни органи могат да налагат на операторите задължения да изпълняват разумни искания за достъп и използване на строителна инфраструктура, която включва, но не е ограничена до сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, включително електрически инсталации, антени, кули и други поддържащи конструкции, стълбове, мачти, канали, кабелопроводи, помещения за контрол, шахти и кутии, в случаите, в които пазарният анализ показва, че отказът на достъп или необоснованите условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар на дребно или не биха били в интерес на крайните ползватели.

2. Националните регулаторни органи могат да налагат на операторите задължения да предоставят достъп в съответствие с разпоредбите на настоящия член, независимо от това дали в съответствие с пазарния анализ засегнатите от задължението активи са част от съответния пазар, при условие че задължението е необходимо и пропорционално с оглед на постигането на целите по член 3.

ê 2002/19/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1271

Задължения във връзка с достъпа до специфична мрежова инфраструктура и нейното използване

1. Ö Единствено в случаите, в които Õ даден национален регулаторен орган ð достигне до заключението че посредством задълженията, наложени в съответствие с член 70, няма да бъдат постигнати целите на член 3, той ï може, Вв съответствие с разпоредбите на член 866, да налага на операторите задължения да изпълняват разумни искания за достъп и използване на специфични мрежови елементи и прилежаща инфраструктура, inter alia в случаите, когато националните регулаторни органи смятат, че отказът на достъп или необоснованите условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар на дребно Ö и Õ или не биха били в интерес на крайните ползватели.

От операторите може да се изисква, inter alia:

ê 2009/140/ЕО Член 2.8, буква a), изменен с Поправка, ОВ L 241, 10.9.2013 г., стр. 8 (адаптиран)

ð нов

а) да предоставят, ð по целесъобразност ï, на трети страни достъп до специфични мрежови елементи и/или съоръжения, включително достъп до мрежови елементи, които Ö или Õ не са активни, ð или не са физически, ï и/или ð активен или виртуален ï необвързан достъп до абонатна линия, с цел inter alia да се позволи избор и/или предварителен избор на оператор на преноса и/или оферта за препродажба на абонатна линия;

ê 2002/19/ЕО

б) да водят добросъвестно преговорите с предприятията, които искат достъп;

в) да не оттеглят отменят вече предоставен достъп до инфраструктура;

г) да предоставят определени услуги на едро за препродажба от трети страни;

гд) да предоставят открит достъп до технически интерфейси, протоколи или други ключови технологии, които са незаменими за осигуряването на оперативна съвместимост на услугите, както и до виртуални мрежови услуги;

ê 2009/140/ЕО Член 2.8, буква б)

де) да предоставят съвместно разполагане или други форми за съвместно ползване на прилежащи съоръжения;

ê 2002/19/ЕО

ð нов

еж) да предоставят определени услуги за осигуряване на оперативна съвместимост на услугите „от край до край“ за ползвателите, включително инфраструктура за ð софтуерна емулация на мрежи ï услуги в интелигентни мрежи или роуминг в мобилни мрежи;

жз) да предоставят достъп до системи за оперативна поддръжка или сходни програмни системи за осигуряване на лоялна конкуренция при предоставянето на услуги;

зи) да осигуряват взаимосвързаност между мрежи или мрежова инфраструктура;

ê 2009/140/ЕО Член 2.8, буква в)

ий) да предоставят достъп до прилежащи услуги, като услуги по идентифициране, местоположение и присъствие.

ê 2002/19/ЕО

Националните регулаторни органи могат да обвързват тези задължения с условия за справедливост, разумност и своевременност.

ê 2009/140/ЕО Член 2.8, буква г) (адаптиран)

ð нов

2. Когато решават ð дали е целесъобразно да наложат което и да е от ï ð евентуалните специфични ï задължения, посочени в параграф 1, и по-специално когато оценяват Ö в съответствие с принципа за пропорционалност Õ Ö дали и Õ по какъв начин Ö следва Õ да бъдат наложени тези задължения биха били пропорционални на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), ð националните регулаторни органи отчитат резултатите от анализ дали други форми на достъп до доставки на едро на същия или на свързан пазар за продажби на едро биха били достатъчни за преодоляване на проблема, идентифициран на равнище цени на дребно. Оценката включва съществуващи или бъдещи предложения за търговски достъп, регулиран достъп в съответствие с член 59 или съществуващ или планиран регулиран достъп до доставки на едро в съответствие с настоящия член. ï Тте отчитат по-специално следните фактори:

а) техническата и икономическата жизнеустойчивост жизнеспособност на използването или изграждането на конкурентни съоръжения в светлината на темповете на развитие на пазара, като вземат предвид характера и типа вида на съответното взаимно свързване и/или достъп, включително жизнеустойчивостта жизнеспособността на други продукти за достъп до по-високо мрежово ниво, като например достъп до канали;

ò нов

б) очаквания технологичен напредък във връзка с проектирането и управлението на мрежи

ê 2002/19/ЕО

вб) технико-икономическата обоснованост на предоставянето на предложения достъп с оглед на наличнияте мощности капацитет;

ê 2009/140/ЕО Член 2.8, буква д) (адаптиран)

ð нов

(гв) първоначалната инвестиция от собственика на инфраструктурата, като се вземат предвид всички направени публични инвестиции и свързаните с инвестициите рискове ð и по-специално инвестициите в мрежи с много голям капацитет и свързаните с тях рискове ï;

(дг) необходимостта Ö от Õ защита на конкуренцията в дългосрочен план, с особено внимание върху икономически ефикасна и основана на инфраструктурата конкуренция, ð както и върху устойчива конкуренция, основана на съвместни инвестиции в мрежи ï ;

ê 2002/19/ЕО

ед) когато е целесъобразно, евентуалните права на върху интелектуална собственост;

ж) предоставянето на общоевропейски услуги.

ê 2009/140/ЕО Член 2.8, буква е)

3. Когато налагат задължения на оператори да предоставят достъп в съответствие с разпоредбите на настоящия член, националните регулаторни органи можегат да определят техническите или оперативните условия, които да бъдат изпълнени от доставчика и/или бенефициерите на достъпа, когато това е необходимо за осигуряване на нормалното функциониране на мрежата. Задълженията за спазване на конкретни технически стандарти или спецификации са в съответствие със стандартите и спецификациите, установени съгласно член 39 17 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ê 2002/19/ЕО

Член 1372

Ценови контрол и задължения във връзка с отчитането на разходите

ê 2009/140/ЕО Член 2.9

ð нов

1. В съответствие с разпоредбите на член 668 националните регулаторни органи можегат да налагат задължения във връзка с възстановяването на разходите и ценовия контрол, включително задължения за разходоориентираност на цените и задължения във връзка със системите за отчитане на разходите при предоставянето на определени видове взаимно свързване и/или достъп в случаите, когато анализът на пазара разкрива, че липсата на ефективна конкуренция означава възможност на за съответния оператор да поддържа прекомерно завишени цени или да прилага ценови натиск в ущърб на крайните ползватели.

ðПри определяне целесъобразността на задълженията за контрол върху цените националните регулаторни органи вземат предвид дългосрочните интереси на крайните ползватели във връзка с въвеждането и разпространението на мрежи от следващо поколение, и по-специално на мрежи с много голям капацитет. По специално, ï с цел насърчаване на инвестициите от оператора, включително в мрежи от следващо поколение, националните регулаторни органи вземат предвид инвестицията, направена от оператора,. ð Ако националните регулаторни органи счетат ценовия контрол за целесъобразен, те ï и допускат дават възможност на оператора да реализира разумна възвръщаемост на съответния вложен капитал капитала, като отчитат всички рискове, специфични за конкретен нов инвестиционен проект за мрежа.

ò нов

Националните регулаторни органи не налагат, нито запазват в сила задължения по силата на настоящия член, ако установят, че е налице очевиден конкурентен натиск върху цените на дребно и че всяко задължение, наложено в съответствие с членове 67―71, и по-специално всяко изпитване за икономическа възпроизводимост, наложено в съответствие с член 68, гарантира ефективен и недискриминационен достъп.

Когато националните регулаторни органи счетат за целесъобразно да наложат ценови контрол по отношение на достъпа до конкретни мрежови елементи, те също така вземат предвид ползите от предсказуемите и стабилни цени на едро за осигуряването на успешно навлизане и достатъчни стимули за всички оператори да внедряват нови и усъвършенствани мрежи.

ê 2002/19/ЕО

ð нов

2.Националните регулаторни органи гарантират, че всички наложени механизми за възстановяване на разходите или ценови методологии допринасят за повишаване на ð внедряването на нови и усъвършенствани мрежи ï , за ефективността и устойчивата конкуренция и носят максимални ðустойчивиï ползи за потребителите. В тази връзка националните регулаторни органи могат да вземат предвид съществуващите цени на сравними конкурентни пазари.

3. Когато на операторите е наложено задължение за ориентиране на цените към себестойността, върху тях пада тежестта да докажат, че таксите произтичат от себестойността, включително разумната възвраъщаемост от инвестицията. За целите на изчисляването на разходите за ефективно предоставяне на услуги националните регулаторни органи могат да използват методи за отчитане на разходите, независими от методите, прилагани от съответното предприятие. Националните регулаторни органи могат да изискват от операторите пълна обосновка на техните цени и корекция на цените при необходимост.

4. Националните регулаторни органи гарантират, че при прилагането на система за отчитане на разходите с оглед на поддържането на ценови контрол описанието на системата е достъпно за обществеността и включва като минимум основните категории за групиране на разходите и правилата за разпределение на разходите. Спазването на изискванията към системата за отчитане на разходите се проверява от квалифициран независим орган. Всяка година се обнародва публикува отчет във връзка със спазването на тези изисквания.

ò нов

Член 73

Цени за терминиране

1. Когато националните регулаторни органи налагат задължения във връзка с възстановяването на разходите и ценовия контрол на оператори, определени като притежаващи значителна пазарна сила на даден пазар по отношение на услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро, те определят максимални симетрични цени за терминиране въз основа на разходите, направени от ефективен оператор. Оценката на ефективните разходи се основава на текущи стойности на разходите. Методологията за изчисляване на ефективните разходи се основава на подход за моделиране „отдолу нагоре“, при използване на дългосрочните допълнителни свързани с трафика разходи за услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро на трети страни.

Подробностите относно методологията за изчисляване на разходите се определят с Решение на Комисията, прието в съответствие с член 38.

2. До [дата] Комисията, след консултация с ОЕРЕС, приема делегирани актове съгласно член 109, в съответствие с които националните регулаторни органи налагат единна максимална цена за терминиране на предприятията, определени като притежаващи значителна пазарна сила съответно на пазарите за терминиране на гласови повиквания във фиксирани и мобилни мрежи в Съюза.

При приемането на тези делегирани актове Комисията следва принципите, определени в параграф 1, първа алинея, и се придържа към критериите и параметрите, определени в приложение III.

4. При прилагането на параграф 2 Комисията гарантира, че единната цена за терминиране на гласови повиквания в мобилна мрежа не превишава 1,23 евроцента на минута, а единната цена за терминиране на гласови повиквания във фиксирана мрежа не превишава 0,14 евроцента на минута. Комисията взема предвид среднопретеглената стойност на максималните цени за терминиране в мобилна мрежа, определени в съответствие с принципите в параграф 1, алинея 1, които се прилагат на цялата територия на Съюза при първоначалното определяне на единната максимална цена за терминиране.

5. Когато приема делегираните актове в съответствие с параграф 2, Комисията взема предвид при определянето на максималните цени за терминиране в Съюза общия брой на крайните ползватели във всяка държава членка с оглед на правилно претегляне, както и конкретните обстоятелства в отделните държави членки, които обуславят значителните различия между тях.

6. Комисията може да поиска от ОЕРЕС да разработи икономически модел с цел да ѝ окаже съдействие при определянето на максималните цени за терминиране в Съюза. Комисията взема предвид пазарната информация, предоставена от ОЕРЕС, от националните регулаторни органи или непосредствено от предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги.

7. Комисията преразглежда делегираните актове, приети по силата на настоящия член, на всеки пет години.

Член 74

Регулаторно третиране на новите мрежови елементи

1. Националните регулаторни органи не налагат задължения по отношение на нови мрежови елементи, които са част от съответния пазар, на който те възнамеряват да наложат или да запазят в сила задължения в съответствие с член 66 и членове 67―72, и които операторът, определен като притежаващ значителна пазарна сила на съответния пазар, е внедрил или възнамерява да внедри, ако съвкупно са изпълнени следните условия:

а) във връзка с внедряването на новите мрежови елементи могат да бъдат подавани предложения за съвместни инвестиции, в съответствие с прозрачна процедура и при условия, благоприятстващи устойчивата конкуренция в дългосрочен план, включително, наред с друго, разумни и недискриминационни условия за потенциалните cъинвеститори; гъвкавост по отношение на стойността и сроковете на предложения от всеки отделен съинвеститор ангажимент; възможност за увеличаване на стойността на ангажимента в бъдеще; предоставяне на реципрочни права от страна на съинвеститора след внедряването на инфраструктурата, обхваната от съвместната инвестиция;

б) внедряването на новите мрежови елементи допринася значително за изграждането на мрежи с много голям капацитет;

в) кандидатите за достъп, които не участват в съвместната инвестиция, могат да се ползват от същото качество, скорост, условия и обхват по отношение на крайните ползватели, както и преди внедряването, посредством търговски договори, основани на справедливи и разумни условия, или посредством регулиран достъп, поддържан или адаптиран от националния регулаторен орган;

При оценяването на посочените в първата алинея, буква а) предложения и процедури за съвместни инвестиции националните регулаторни органи гарантират, че тези предложения и процедури отговарят на критериите, определени в приложение IV.

ê 2009/140/EO Член 2.10

è1 2009/140/ЕО Член 2.10, изменен с Поправка, ОВ L 241, 10.9.2013 г., стр. 8

Член 13a75

Функционално разделяне

1. Когато национален регулаторен орган стигне до заключението, че задълженията, наложени от членове 67—729—13 не са успели да допринесат за ефективна конкуренция и че са налице съществени и трайно установили се проблеми, свързани с конкуренцията и/или с пазарни неуспехи, констатирани във връзка с някои пазари на продукти за достъп на едро, той може, като извънредна мярка, в съответствие с разпоредбите на член 866, параграф 3, втора алинея, да наложи задължение на вертикално интегрираните предприятия да отделят в самостоятелно действащ стопански субект дейностите, свързани с предоставяне на едро на тези продукти за достъп.

Този стопански субект доставя продукти и услуги за достъп на всички предприятия, включително на други стопански субекти в дружеството-майка, при същите графици, ред и условия, включително по отношение на цена и ниво на обслужване, и посредством същите системи и процеси.

2. Когато национален регулаторен орган възнамерява да наложи задължение за функционално разделяне, той представя предложение до Комисията, което включва:

а) доказателства в подкрепа на заключенията на националния регулаторен орган, както е посочено в параграф 1;

б) мотивирана оценка, че липсва или е незначителна перспективата за ефективна и устойчива основана на инфраструктурата конкуренция в разумни срокове;

в) анализ на очакваното въздействие върху регулаторния орган, върху предприятието, по-специално върху личния състав на отделеното предприятие и върху сектора на електронните съобщения като цяло и върху стимулите за инвестиране в сектора като цяло, по-специално с оглед на необходимостта да се осигури социално и териториално сближаване, è1 както и върху други заинтересовани страни, включително по-специално очакваното въздействие върху конкуренцията и потенциалните, произтичащи от това, последици за потребителите ç ;

г) анализ на причините, които обосновават, че това задължение би било най-ефективното средство за налагане на корективни мерки, целящи справяне с установените проблеми с конкуренцията/пазара.

3. Проектът за мярка включва следните елементи:

а) точното естество и ниво на разделяне, като се посочва по-специално правният статус на отделения стопански субект;

б) установяване на активите на отделения стопански субект и продуктите или услугите, които да бъдат доставяни от него;

в) правила за управление, които да гарантират независимостта на персонала, нает от отделения стопански субект, и съответните мерки за стимулиране;

г) правила, които да гарантират спазване на задълженията;

д) правила, които да гарантират прозрачност на оперативните процедури, по-специално спрямо други заинтересовани страни;

е) програма за наблюдение, която да гарантира спазване на правилата, включително публикуване на годишен доклад.

4. След като Комисията вземе решение относно проекта за мярка в съответствие с член 866, параграф 3, националният регулаторен орган провежда координиран анализ на различните пазари, свързани с мрежата за достъп, в съответствие с процедурата, предвидена в член 65 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). Въз основа на тази оценка, националният регулаторен орган налага, запазва, изменя или оттегля отменя задължения, в съответствие с членове 236 и 327 от настоящата Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

5. Предприятие, на което е наложено функционално разделяне, може да бъде обект на всяко от задълженията, установени в членове 967—7213 във всеки специфичен пазар, за който то е определено като притежаващо значителна пазарна сила в съответствие с член 6516 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), или на всяко друго задължение, разрешено от Комисията съгласно член 866, параграф 3.

Член 13б76

Доброволно разделяне от вертикално интегрирано предприятие

1. Предприятията, които са определени като притежаващи значителна пазарна сила на един или няколко съответни пазара в съответствие с член 6516 от настоящата директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), информират националния регулаторен орган предварително и навреме, за да позволят на националния регулаторен орган да оцени последиците от планираната сделка, когато възнамеряват да прехвърлят своите активи относно мрежата за локален достъп или значителна част от тях към отделно юридическо лице с друг собственик, или да създадат отделна стопанска единица с цел предоставяне на всички доставчици на дребно, включително на своите собствени отдели за продажба на дребно, на напълно еквивалентни продукти за достъп.

Предприятията уведомяват националния регулаторен орган също и за всяка промяна на това намерение, както и за окончателния резултат от процеса на разделяне.

ò нов

Предприятията могат също така да предлагат ангажименти по отношение на условията за достъп, които ще се прилагат за тяхната мрежа в продължение на определен период на изпълнение, както и след като бъде приложена предложената форма на разделяне, с цел да се осигури ефективен и недискриминационен достъп за трети страни. В предложението за поемане на ангажимент се дават достатъчно подробности, в това число по отношение на сроковете и продължителността, така че да се позволи на националния регулаторен орган да изпълни задълженията си в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Срокът за прилагане на тези ангажименти може да бъде по-голям от определения в член 65, параграф 6 максимален срок за осъществяване на прегледи на пазара.

ê 2009/140/ЕО Член 2.10 (адаптиран)

ð нов

2. Националният регулаторен орган оценява въздействието от планираната сделка ð заедно с предложените ангажименти, когато е приложимо, ï върху съществуващите регулаторни задължения съгласно Ö настоящата Õ Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

За целта, националният регулаторен орган провежда координиран анализ на различните пазари, свързани с мрежата за достъп, съгласно процедурата, предвидена в член 65 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ò нов

Националният регулаторен орган взема предвид всички ангажименти, предложени от предприятието, и по-специално имащите отношение към целите по член 3. Същевременно той се консултира с трети страни в съответствие с член 23 и се обръща по-конкретно към третите страни, които са пряко засегнати от планираната сделка, без да се ограничава до тях.

ê 2009/140/ЕО Член 2.10

ð нов

Въз основа на тази оценка, националният регулаторен орган налага, запазва, изменя или оттегля отменя задължения, в съответствие с членове 236 и 32, 7 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) ð като прилага, по целесъобразност, разпоредбите на член 77. Със своето решение националният регулаторен орган може да придаде на ангажимента обвързваща сила, изцяло или отчасти. По изключение от разпоредбите на член 65, параграф 6, националният регулаторен орган може да придаде обвързваща сила на част от ангажиментите или на всички ангажименти, за цялата продължителност на периода, за който те са предложени. ï 

3. ðБез да се засягат разпоредбите на член 77, ï Пправно и/или оперативно отделената стопанска единица може да бъде субект, ð по целесъобразност, ï на всяко от задълженията, посочени в членове от 679 до 1372 във всеки специфичен пазар, за който тя е определена като притежаваща значителна пазарна сила в съответствие с член 65 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), или на други задължения, разрешени от Комисията съгласно член 866, параграф 3, ð както и когато всички предложени ангажименти са недостатъчни за постигането на целите на член 3ï .

ò нов

4. Националният регулаторен орган следи изпълнението на предложените от предприятията ангажименти, на които е придал обвързваща сила в съответствие с параграф 2 от настоящия член, и разглежда възможността за удължаване на техния срок при изтичането на първоначално предложения период.

Член 77

Вертикално отделени предприятия

1. Когато, в съответствие с член 65, национален регулаторен орган определя като притежаващо значителна пазарна сила на един или на няколко пазара на едро предприятие, което изцяло отсъства от пазарите на електронни съобщителни услуги на дребно, той преценява дали въпросното предприятие притежава следните характеристики:

а) всички дружества и структурни звена в рамките на предприятието, в това число всички дружества, които са под контрола, но не са непременно изцяло собственост на един(-ни) и същ(-и) краен(-ни) собственик(-ци), развиват текущите и планират бъдещите си дейности само на пазари на електронни съобщителни услуги на едро, поради което не извършват дейност на пазари на електронни съобщителни услуги на дребно за крайни ползватели в Съюза;

б) предприятието не е сключило договор за изключителни права, нито договор с равностойна сила, с единствено и отделено предприятие, развиващо дейност надолу по веригата и активно на пазар на електронни съобщителни услуги на дребно за частни или търговски крайни ползватели.

2. Ако националният регулаторен орган стигне до заключението че условията, определени в букви a) и б) от параграф 1 от настоящия член, са изпълнени, той може да наложи на въпросното предприятие задължения единствено по член 70 или член 71.

3. Когато стигне до заключението че условията, определени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, вече не се изпълняват, националният регулаторен орган преразглежда наложените на предприятието в съответствие с настоящия член задължения и прилага по целесъобразност членове 65―72.

4. Също така националният регулаторен орган преразглежда наложените на предприятието задължения в съответствие с настоящия член, когато въз основа на доказателствени материали относно договорните условия, предлагани от предприятието на неговите клиенти надолу по веригата, органът стигне до заключението, че конкуренцията е нарушена в ущърб на крайните ползватели, което поражда необходимост да бъдат наложени едно или няколко от задълженията, предвидени в членове 67, 68, 69 или 72, или да бъдат изменени задълженията, наложени в съответствие с параграф 2.

5. Налагането на задълженията и тяхното преразглеждане в съответствие с настоящия член се осъществяват съгласно с процедурите, посочени в членове 23, 32 и 33.

Член 78

Миграция от съществуващата инфраструктура

1. Предприятията, определени като притежаващи значителна пазарна сила на един или няколко съответни пазара съгласно член 65, информират националния регулаторен орган предварително и своевременно, когато възнамеряват да изведат от експлоатация части от мрежата, в това число и съществуваща инфраструктура, необходима за функционирането на медна мрежа, които са предмет на задълженията по членове 66―77.

2. Националният регулаторен орган гарантира, че процесът по извеждане от експлоатация е по обявен график и при условия, които са прозрачни, включително подходящ период на предизвестие и преходен период, като също така установява наличието на алтернативни сравними продукти, осигуряващи достъп до мрежови елементи, които при необходимост да заместят изведената от експлоатация инфраструктура, с цел да се съхрани конкуренцията и да се защитят правата на крайните ползватели.

По отношение на предложените за извеждане от експлоатация активи националният регулаторен орган може да отмени задълженията, след като се е уверил, че:

а) доставчикът на достъп видимо е осигурил подходящи условия за миграция, като това включва предоставянето на сравним продукт за алтернативен достъп, осигуряващ свързване със същите крайни ползватели, както наличния продукт при използването на съществуващата инфраструктура; и

б) доставчикът на достъп е спазил условията и процеса, представени пред националния регулаторен орган в съответствие с настоящия член.

Отмяната се осъществява в съответствие с процедурите, посочени в членове 23, 32 и 33.

Част III. УСЛУГИ

Дял I: Задължения за предоставяне на универсална услуга

Член 79

Универсална услуга на достъпна цена

1. Държавите членки гарантират, в контекста на специфичните национални условия, че всички крайни ползватели на тяхна територия имат достъп на поносима цена до наличните услуги за функционален достъп до интернет и гласови съобщителни услуги, при качеството, установено за тяхната територия, включително до базово свързване, най-малкото в определено местоположение.

2. Държавите членки дават определение за услугата за функционален достъп до интернет, посочена в параграф 1, която да отразява подобаващо услугите, ползвани от мнозинството крайни ползватели на тяхна територия. За тази цел услугата за функционален достъп до интернет следва да е в състояние да поддържа минималния набор от услуги, определен в приложение V.

3. По искане на краен ползвател посочената в параграф 1 връзка може да бъде ограничена до поддържане единствено на гласови съобщения.

Член 80

Предоставяне на универсална услуга на достъпна цена

1. Националните регулаторни органи следят развитието и равнището на тарифите на дребно на наличните на пазара услуги, определени в член 79, параграф 1, по-специално по отношение на цените и дохода на крайните ползватели в страната.

2. Когато държавите членки установят, че в контекста на условията в страната цените на дребно за услугите, определени в член 79, параграф 1, не са поносими, тъй като крайните ползватели с нисък доход или със специфични социални потребности са лишени от достъп до тях, те могат да изискат от предприятията доставчици на такива услуги да предложат на въпросните крайни ползватели тарифни планове или потребителски пакети, различни от предоставяните при обичайната търговска практика. За целта държавите членки могат да изискат от тези предприятия да прилагат общи тарифи, включително усредняване на географски принцип, за цялата територия на страната. Държавите членки гарантират че крайните ползватели с достъп до такива тарифни планове или потребителски пакети имат правото да сключат договор с предприятие, предоставящо услугите, определени в член 79, параграф 1, и че въпросното предприятие им осигурява номер за съответното времетраене, за да се избегнат нежелани прекъсвания на услугата.

3. Държавите членки гарантират че предприятията, които предоставят тарифни планове или потребителски пакети за крайни ползватели с нисък доход или със специфични социални потребности в съответствие с параграф 2, предоставят на националните регулаторни органи подробна информация за тези предложения. Националните регулаторни органи гарантират, че условията, при които предприятията предоставят тарифни планове или потребителски пакети в съответствие с параграф 2, са напълно прозрачни и се публикуват и прилагат в съответствие с принципа за за недопускане на дискриминация. Националните регулаторни органи могат да изискват изменение или прекратяване на отделни схеми.

4. С оглед на националните условия държавите членки могат да гарантират оказването на помощ на крайните ползватели с ниски доходи или със специфични социални потребности, с цел да се осигури достъпност на услугите за функционален достъп до интернет и гласови съобщителни услуги най-малкото в определено местоположение.

5. С оглед на националните условия държавите членки гарантират че на крайните ползватели с увреждания, по целесъобразност, се оказва помощ или се приемат други специфични мерки за гарантиране на достъпността на свързаното крайно оборудване, специфичното оборудване и специфичните услуги, осигуряващи равностоен достъп.

6. При прилагането на настоящия член държавите членки се стремят да сведат до минимум изкривяването на пазара.

ê 2002/22/ЕО

Член 3

Предоставяне на универсална услуга

1. Държавите-членки гарантират, че посочените в настоящата глава услуги се предоставят при определено качество на всички крайни потребители на тяхната територия, независимо от географското местоположение и на поносима цена с оглед на специфичните национални условия.

2. Държавите-членки определят най-ефективния и подходящ подход за осигуряване на универсална услуга, като същевременно спазват принципите на обективност, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност. Те се стремят да сведат до минимум изкривяването на пазара, особено предоставянето на услуги при ценови или други условия, които се отклоняват от обичайната търговска практика, като същевременно отстояват обществения интерес.

ê 2002/22/ЕО

Член 8

Определяне на предприятия

1. Държавите-членки могат да определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга в съответствие с членове 4, 5, 6 и 7 и, когато е необходимо, с член 9, параграф 2, така че да се осигури обхват на цялата национална територия. Държавите-членки могат да определят различни предприятия или групи предприятия за предоставяне на различните елементи от универсалната услуга и/или за обхващане на различни части от националната територия.

2. Когато определят предприятия за цялата национална територия или част от нея във връзка със задълженията за предоставяне на универсална услуга, държавите-членки прилагат ефективни, обективни и прозрачни механизми без допускане на дискриминация, които не изключват предварително нито едно предприятие от възможността да бъде определено за целта. Методите за определяне на предприятия гарантират предоставяне на универсална услуга по икономически целесъобразен начин и могат да се използват като средство за установяване на нетната себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга в съответствие с член 12.

3. Когато предприятие, определено в съответствие с параграф 1, възнамерява да прехвърли значителна част или всички свои активи, свързани с локалната мрежа за достъп към отделно юридическо лице с друг собственик, то информира предварително и своевременно националния регулаторен орган, за да му позволи да оцени ефекта от планираната сделка върху предоставянето на достъп във фиксирано местоположение и на телефонни услуги съгласно член 4. Националният регулаторен орган може да налага, изменя или отменя специфични задължения в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение).

ò нов

Член 81

Наличност на универсална услуга

1. Когато дадена държава членка надлежно докаже, съобразно резултатите от проучване на географското покритие, проведено в съответствие с член 22, параграф 1, че наличността в определено местоположение на услуги за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и на гласови съобщителни услуги не може да бъде осигурена при обичайни търговски условия или посредством други възможни инструменти на публичните политики, тя може да наложи съответни задължения за предоставяне на универсална услуга, с цел да бъдат удовлетворени всички обосновани искания за достъп до тези услуги на нейната територия.

2. Държавите членки определят най-ефикасния и целесъобразен подход за гарантиране на наличността в определено местоположение на услуги за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и на гласови съобщителни услуги, като същевременно спазват принципите на обективност, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност. Те се стремят да сведат до минимум изкривяването на пазара, особено предоставянето на услуги при ценови или други условия, които се отклоняват от обичайната търговска практика, като същевременно отстояват обществения интерес.

3. По-специално когато държавите членки решат да наложат задължения за гарантиране на наличността в определено местоположение на услугите за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и на гласови съобщителни услуги, те могат да посочат едно или няколко предприятия, които да гарантират наличността в определено местоположение на услугите за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и на гласови съобщителни услуги, с цел да бъде обхваната цялата територия на държавата. Държавите членки могат да определят различни предприятия или групи от предприятия за предоставянето на услуги за функционален достъп до интернет и на гласови съобщителни услуги в определено местоположение и/или в различни части от националната територия.

4. Когато посочват предприятия като обвързани със задължението да гарантират наличността в определено местоположение на услуги за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2 и на гласови съобщителни услуги за цялата национална територия или за част от нея, държавите членки прилагат ефикасен, обективен и прозрачен механизъм, без допускане на дискриминация, при който нито едно предприятие не може да бъде предварително изключено от възможността да бъде посочено. Методите за посочване на предприятията трябва да гарантират, че услугите за функционален достъп до интернет и гласовите съобщителни услуги се предоставят по разходоефективен начин и могат да се използват като средство за установяване на нетната себестойност на задължението за предоставяне на универсална услуга в съответствие с член 84.

5. Когато предприятие, посочено в съответствие с параграф 3, възнамерява да прехвърли значителна част или всички свои активи, свързани с локалната мрежа за достъп, към отделно юридическо лице с друг собственик, то информира предварително и своевременно националния регулаторен орган, за да му позволи да оцени ефекта от планираната сделка върху предоставянето в определено местоположение на услугите за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и на гласови съобщителни услуги. Националният регулаторен орган може да налага, изменя или отменя специфични задължения в съответствие с член 13, параграф 2.

ê 2009/136/ЕО Член 1.3

Член 4

Предоставяне на достъп във фиксирано местоположение и предоставяне на телефонни услуги

1. Държавите-членки гарантират, че всички обосновани искания за свързване във фиксирано местоположение към обществена съобщителна мрежа се изпълняват от поне едно предприятие.

2. Предоставеното свързване е в състояние да поддържа гласови и факсимилни съобщения и пренос на данни при скорост, която позволява функционален достъп до Интернет, като се отчитат преобладаващите технологии, използвани от мнозинството абонати, както и технологичната постижимост.

3. Държавите-членки гарантират, че всички обосновани искания за предоставяне на обществено достъпна телефонна услуга през мрежовата връзка, посочена в параграф 1, която позволява генериране и приемане на национални и международни повиквания се изпълняват от поне едно предприятие. 

ê 2002/22/ЕО

Член 5

Справочни услуги и указатели

1. Държавите-членки гарантират:

а) наличието на поне едно подробно указание за крайните потребители в одобрена от съответните органи форма, която може да бъде на хартиен носител или електронна, както и съчетание от двете форми, и която се актуализира редовно най-малко веднъж годишно;

б) наличието на поне една комплексна телефонна справочна услуга за всички крайни потребители, включително ползватели на обществени телефони.

ê 2009/136/ЕО Член 1.4

2. Указателите, посочени в параграф 1, включват, в съответствие с разпоредбите на член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) 100 , всички абонати на обществено достъпни телефонни услуги.

ê2002/22/ЕО

3. Държавите членки гарантират, че предприятието (предприятията), което (които) предоставя(т) услугите, посочени в параграф 1, прилага/т/ принципа за недопускане на дискриминация при обработката на информацията, която получава(т) от други предприятия.

Член 6

ê 2009/136/ЕО Член 1.5

Платени обществени телефони и други точки за обществен достъп до гласова телефония

1. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи може да налагат задължения върху предприятията, за да гарантират, че платени обществени телефони или други точки за обществен достъп до гласови телефонни услуги са предоставени, за да удовлетворят разумните потребности на крайните ползватели по отношение на географския обхват, броя телефонни постове или други точки за достъп, достъпността им за крайни ползватели с увреждания и качеството на услугата.

ê 2002/22/ЕО

2. Държава-членка гарантира, че националните им регулаторни органи могат да вземат решение да не налагат задължения съгласно параграф 1 на цялата си територия или част от нея, ако се убедят в широкото предлагане на тези или други подобни услуги на основата на съгласуване със заинтересованите страни, както е посочено в член 33.

3. Държавите-членки гарантират възможността за спешни повиквания от телефонните автомати с единния европейски номер за спешни повиквания „112“ и други национални номера за спешни повиквания безплатно и без използването на платежни средства.

ê 2009/136/ЕО Член 1.6

Член 7

Мерки за крайни ползватели с увреждания

1. Освен ако съгласно глава IV не са били определени изисквания, с които се постига равностоен резултат, държавите-членки предприемат специални мерки, за да гарантират на крайните ползватели с увреждания достъп до и поносими цени на услугите, посочени в член 4, параграф 3 и член 5, равностойни на равнището, предоставяно на другите крайни ползватели. Държавите членки може да задължават националните регулаторни органи да правят оценка на цялостните нужди и на специфичните изисквания, включително обхвата и конкретната форма на подобни специфични мерки за крайни ползватели с увреждания.

2. Държавите членки може да предприемат специфични мерки, в контекста на националните условия, за да гарантират, че крайните ползватели с увреждания могат също да се възползват от избора на предприятия и доставчици на услуги, които са на разположение на мнозинството крайни ползватели.

3. При предприемането на мерките, посочени в параграфи 1 и 2, държавите членки насърчават спазването на приложимите стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с членове 17 и 18 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ê 2002/22/ЕО

Член 9

Поносимост на тарифите

ê 2009/136/ЕО Член 1.8

1. Националните регулаторни органи следят развитието и равнището на тарифите на дребно на услугите, определени в членове 4—7 като попадащи в задълженията за предоставяне на универсална услуга, предоставяни от определените предприятия или достъпни на пазара, ако не са определени предприятия във връзка с тези услуги, по-специално по отношение на потребителските цени и доходи в страната.

2. С оглед на националните условия държавите-членки може да изискват от определените предприятия да предоставят на потребителите тарифни варианти или пакети, които се отклоняват от тези, предоставени според обичайните търговски условия, и по-специално, за да гарантират, че гражданите с ниски доходи или специфични социални потребности не са изключени от достъпа до мрежата, посочен в член 4, параграф 1, или използването на услугите, определени в член 4, параграф 3, членове 5, 6 и 7 като попадащи в задълженията за предоставяне на универсална услуга от определените предприятия.

ê 2002/22/ЕО

3. Освен изискването за определените предприятия да предлагат тарифни схеми или да се съобразяват с пределни цени, географско усредняване или други подобни схеми, държавите-членки могат да гарантират подкрепа за потребителите с ниски доходи или специфични социални потребности.

4. Държавите-членки могат да изискват от предприятията със задължения по членове 4, 5, 6 и 7 да прилагат общи тарифи, включително географско усредняване, за цялата територия в светлината на националните условия или да се съобразяват с пределни цени.

5. Националните регулаторни органи гарантират, че когато определено предприятия има задължение да предоставя специални тарифни схеми или общи тарифи, включително географско усредняване, или да се съобразява с пределни цени, условията са напълно прозрачни, обнародвани и прилагани в съответствие с принципа за забрана на дискриминация. Националните регулаторни органи могат да изискват изменение или прекратяване на отделни схеми.

Член 11

Качество на услугата от определените предприятия

1. Националните регулаторни органи гарантират, че всички определени предприятия със задължения съгласно членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2 публикуват адекватна и актуална информация във връзка с дейността им по предоставяне на универсална услуга на основата на качеството на нейните параметри, определения и измервателни методи определени в приложение III. Публикуваната информация се предоставя и на националните регулаторни органи.

2. Националните регулаторни органи могат да включат, inter alia, изискване за допълнително качество на стандартите за обслужване, където са били разработени съответни параметри за оценка на дейността на предприятията при предоставянето на услуги на крайни потребители с увреждания и ползватели с увреждания. Националните регулаторни органи гарантират, че информацията за дейността на предприятията по отношение на тези параметри също се публикуват и предоставят на националните регулаторни органи.

3. Освен това националните регулаторни органи могат да уточнят съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, за да гарантират, че крайните потребители и ползватели имат достъп до изчерпателна, сравнима и лесно достъпна информация.

ê 2009/136/ЕО Член 1.9

4. Националните регулаторни органи могат да установяват цели за изпълнение за предприятията със задължения за предоставяне на универсална услуга. Извършвайки това националните регулаторни органи отчитат мненията на заинтересованите страни, както е посочено по-специално в член 33.

ê 2002/22/ЕО

5. Държавите членки гарантират възможността националните регулаторни органи да следят за изпълнението на задачите от определените предприятия.

6. Системното неизпълнение на поставените цели от дадено предприятие може да доведе до прилагане на специфични мерки в съответствие с Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) 101 . Националните регулаторни органи са в състояние да възлагат независими ревизии или други проверки на данните за дейността, които се заплащат от съответното предприятие, за да гарантира точност и сравнимост на данните, предоставени от предприятията със задължения във връзка с универсалната услуга.

ò нов

Член 82

Състояние на съществуващите универсални услуги

Държавите членки могат да продължат да гарантират наличността или ценовата достъпност на други услуги, различни от услугите за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и от гласовите съобщителни услуги в определено местоположение, задълженията за които са били в сила преди [да се постави дата], ако потребността от тези други услуги бъде надлежно доказана с оглед на националните условия. Когато държавите членки посочват предприятия, които да предоставят такива услуги на цялата национална територия или на част от нея, се прилага член 81. Финансирането на тези задължения се осъществява в съответствие с член 85.

Държавите членки преразглеждат задълженията, наложени по силата на настоящия член, най-късно 3 години след влизане в сила на настоящата директива, а след това — ежегодно.

ê 2002/22/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1083

Контрол върху разходите

1. Държавите членки гарантират, че при предоставянето на възможности съоръжения и услуги в допълнение към онези, посочени в членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2, определените предприятия Ö член 79 Õ, Ö предприятията, предоставящи услугите по членове 79, 81 и 82 Õ предлагат условия, които не задължават абонатите ð крайните ползватели ï да плащат за възможностите съоръженията или услугите, които не са необходими или задължителни за предоставянето на изискваната услуга.

2. Държавите членки гарантират, че определените Ö тези Õ предприятия, със задължения съгласно членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2 Öкоито предоставят гласовите съобщителни услуги, посочени в член 79 и изпълнявани в съответствие с член 80 Õ, да предоставят съответните възможности съоръжения и услуги, установени в приложение VI, част А, по начин, който дава възможност на абонатите ð крайните ползватели ï да следят и контролират разходите, и ð внедряват система ï за избягване на нежелани прекъсвания на услугата ð за гласови съобщения за крайните ползватели, които имат достъп до нея, включително и подходящ механизъм за проверка на интереса към запазване на достъпа до услугата ï.

3. Държавите членки гарантират, че съответните ð компетентните ï органи са в състояние да отменят изискванията на параграф 2 за цялата национална територия или част от нея, ако са убедени в широкото предлагане удовлетворени от широкия обхват на услугата.

Член 12 84

Остойностяване на задълженията за предоставяне на универсална услуга

1. Когато националните регулаторни органи считат, че предоставянето на универсална услуга ð услуги за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и на гласови съобщителни услуги, ï както са определени в членове Ö 79, 80 и 81, или поддържането на съществуващи универсални услуги в съответствие с член 82 Õ от 3 до 10 може да представлява несправедливо затруднение за предприятията, определени да предоставят универсална услуга, ð които предоставят подобни услуги срещу заплащане ï , националните регулаторни органи изчисляват нетната себестойност на услугата.

За целта националните регулаторни органи:

а) изчисляват нетната себестойност на задължителната универсална услуга, като вземат предвид всички пазарни изгоди за предприятията, ð които предоставят услуги за функционален достъп до интернет, определени в съответствие с член 79, параграф 2, и гласови съобщителни услуги, определени в членове 79, 80 и 81, или поддържат съществуващи универсални услуги, както е посочено в член 82 ï определени да предоставят универсална услуга, в съответствие с приложение IVII , част A; или

б) използват нетната себестойност на задължителната универсална услуга чрез механизма за определяне в съответствие с член 8, параграф 2 81, параграфи 3, 4 и 5.

2. Разчетите и/или останалата информация, която служи за основа за изчисляване на нетната себестойност на задължителната универсална услуга съгласно параграф 1, буква а), се проверяват или заверяват от националните регулаторни органи или от независим от заинтересованите страни орган и се утвърждават от националните регулаторни органи. Резултатите от изчисляването на себестойността и изводите от проверката са достъпни за обществеността.

Член 1385

Финансиране на задълженията за предоставяне на универсална услуга

1. Когато на базата на изчисленията на нетната себестойност, посочена в член 8412, националните регулаторни органи установят, че дадено предприятие е предмет на несправедливо затруднение, държавите членки, по молба на определеното Ö засегнатото Õ предприятие, вземат решение:

(a) да въведат механизъм за компенсации на изчислената нетна себестойност за предприятието от обществени средства при прозрачни условия.; и/или ð Може да бъде финансирана само нетната себестойност на задълженията, посочени в членове 79, 81 и 82, която се определя в съответствие с член 84.  ï

б) да поделят нетната себестойност на задължителната универсална услуга между доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги.

2. Когато нетната себестойност се споделя съгласно параграф 1, буква б), държавите-членки установяват механизъм за споделяне, който се управлява от националните регулаторни органи или от орган, който е независим от бенефициенрите под надзора на националните регулаторни органи. Може да се финансира само нетната себестойност на задълженията, установени в членове от 3 до 10, както е определена в съответствие с член 12.

3. Механизмът за споделяне на разходите зачита принципите за прозрачност, минимално нарушаване на пазара, недопускане на дискриминация и пропорционалност в съответствие с принципите, посочени в приложение IV, част Б. Държавите-членки могат да предпочетат да не изискват вноски от предприятия, чийто национален оборот е под определени граници.

4. Всички разноски във връзка със разпределянето на разходите на задължителната универсална услуга се разпределят и конкретизират за всяко предприятие. Разноските не се начисляват или събират от предприятия, които не предоставят услуги на територията на държавата-членка, която прилага механизма за разпределяне на разходите.

Член 1486

Прозрачност

1. Когато Ö трябва да бъде изчислена Õ се въвежда механизъм за споделяне на нетната себестойност на задължителната универсална услуга Ö в съответствие с Õ член 13 85, както е посочено в член 13, националните регулаторни органи гарантират обществен достъп до принципите за разделяне на разходите Ö изчисляване на нетната себестойност, включително до Õ и подробностите за използвания механизъм Ö методологията, която следва да бъде Õ използвана,.

2. В съответствие с правилата на Общността Ö Съюза Õ и националните правила за поверителност в бизнеса, националните регулаторни органи гарантират публикуването на годишен отчет, Ö предоставящ Õ Ö подробна информация Õ за изчислената себестойност на задължителната универсална услуга, в който се посочват вноските от всички участващи предприятия и Ö включително Õ всички пазарни ползи за предприятието (предприятията), Ö получени вследствие предоставянето на Õ определено(-и) да предоставя(т) Ö задължителната Õ универсална услуга, Ö посочена в членове 79, 81 и 82 Õ когато е създаден и функционира фонд за тази цел.

ê 2002/22/ЕО

ГЛАВА V

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 32

Допълнителни задължителни услуги

Държавите-членки могат да решат да предоставят допълнителни обществени услуги на своята територия освен услугите, свързани с универсалната услуга в съответствие с глава II, но при такива обстоятелства не могат да се предвиждат механизми за компенсации за отделни предприятия.

ê 2002/21/ЕО (адаптиран)

ÖДял II: Номера Õ

Член 1087

Номерационни ресурси

ê 2009/140/ЕО Член 1.12, буква a) (адаптиран)

1. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи контролират предоставянето на права на ползване на Ö за Õ всички национални номерационни ресурси и управлението на националните номерационни планове. Ö , Õ Държавите членки гарантират както Ö и Õ че Ö самите те предоставят Õ за всички обществениодостъпни електронни съобщителни услуги са осигурени адекватни номера и номерационни обхвати. Националните регулаторни органи създават обективни, прозрачни и недискриминационни процедури за предоставянето на права на за ползване на националните номерационни ресурси.

ò нов

2. Националните регулаторни органи могат да предоставят права за ползване на номера от националните номерационни планове с оглед на предоставянето на специфични услуги за предприятия, различни от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги, при условие че тези предприятия докажат че са в състояние да управляват предоставените номера и за удовлетворяването на текущите и предвидими бъдещи потребности са осигурени достатъчни и съответстващи номерационни ресурси. Националните регулаторни органи могат да прекратят предоставянето на номерационни ресурси на такива предприятия, ако бъде доказано че е налице риск от изчерпване на номерационните ресурси. Най-късно до [18 месеца след датата на влизане в сила], с цел да се допринесе за съгласуваното прилагане на настоящия параграф, ОЕРЕС приема, след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, насоки относно общите критерии за оценка на способността за управление на номерационните ресурси и риска от изчерпването им.

ê 2009/140/ЕО Член 1.12, буква а)

ð нов

23. Националните регулаторни органи гарантират, че националните номерационни планове и процедури се прилагат по начин, осигуряващ равностойно третиране на всички доставчици на обществениодостъпни електронни съобщителни услуги ð и други предприятия, допуснати до участие в съответствие с параграф 2 ï . По-специално, държавите членки гарантират, че предприятие, на което е предоставено правото на за ползване на даден номерационeн обхват, не дискриминира други доставчици на електронни съобщителни услуги по отношение на поредиците от номера, използвани за даване на достъп до техните услуги.

ò нов

4. Всяка държава членка определя обхват от негеографските си номерациони ресурси, който може да бъде използван за предоставянето на електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, на цялата територия на Съюза, без да се накърняват разпоредбите на Регламент (ЕС) № 531/2012 и основаните на него актове за изпълнение, както и на член 91, параграф 2 от настоящата директива. В случай на предоставяне на права за ползване на номера в съответствие с параграф 2 на предприятия, различни от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги, настоящият параграф се прилага по отношение на специфичните услуги, предоставяни от тези предприятия. Националните регулаторни органи гарантират че условията за правото за ползване на номерата, използвани за предоставянето на услуги извън държавата членка, чийто код се използва, и тяхното правоприлагане не са по-строги от условията и правоприлагането по отношение на услугите, предоставяни на територията на държавата членка, чийто код се използва. Националните регулаторни органи също така гарантират, че доставчиците, които използват номерà с кода на своята държава в други държави членки, спазват правилата за защита на потребителите и другите национални норми във връзка с използването на номерà, приложими в съответните държави членки, в които се използват номерàта. Настоящото задължение не накърнява правомощията за правоприлагане на компетентните органи във въпросните държави членки.

ОЕРЕС подпомага националните регулаторни органи в координирането на техните дейности, с цел да се осигури ефикасно управление на номерационните ресурси и извънтериториално ползване в съответствие с нормативната уредба.

ОЕРЕС създава централен регистър на номерата с право на извънтериториално ползване, към който националните регулаторни органи подават съответната информация.

5. Държавите членки гарантират, че кодът „00“ е стандартният код за международен достъп. Може да се постигнат или да се продължат специални договорености за повиквания между съседни населени места в граничните райони между държавите членки. Крайните ползватели в съответните населени места се информират изцяло за тези договорености.

Държавите членки могат да се договорят да използват общ номерационен план за всички или за конкретни категории номерà.

6. Държавите членки насърчават предоставянето на номерационни ресурси по етера, когато това е възможно, с цел да се улесни смяната на доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги за крайните ползватели, различни от потребители, и по-специално за доставчиците и ползвателите на междумашинни услуги.

ê 2002/21/ЕО

37. Държавите членки гарантират, че националните номерационни планове и всички техни последващи допълнения и изменения, са публикувани, с изключение единствено на случаите, попадащи в рамките на ограниченията, наложени от съображения за национална сигурност.

ê 2009/140/ЕО Член 1.12, буква б) (адаптиран)

ð нов

48. Държавите членки поддържат хармонизирането на специални номера или номерационни обхвати в рамките на Общността, Ö Съюза, Õ когато това едновременно насърчава функционирането на вътрешния пазар и развитието на паневропейските услуги. Комисията ð продължава да следи развитието на пазара и да участва в международните организации и форуми, в рамките на които се вземат решения във връзка с номерирането. Когато счете за обосновано и целесъобразно, Комисията ï може да вземе приема подходящи технически мерки за изпълнение ð в интерес на единния пазар, с цел се отговори на неудовлетвореното презгранично или паневропейско търсене на номерà, което в противен случай би представлявало пречка за търговията между държавите членки ï във връзка с това.

ðТези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 110, параграф 4. ï Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 22, параграф 3.

ê 2002/21/ЕО

5. Когато това е целесъобразно с цел гарантирането на пълна глобална оперативна съвместимост на услугите държавите-членки координират своите позиции в международните организации и форуми, в които се вземат решения по въпроси, свързани с номерирането, именуването и адресирането на електронни съобщителни мрежи и услуги.

ê 2009/140/ЕО Член 3.3 (адаптиран)

ð нов

Член 88

Ö Предоставяне на Õ Пправа на за ползване на радиочестоти и номера

1. Държавите-членки улесняват използването на радиочестоти по общи разрешения. Когато е необходимо, държавите-членки може да предоставят индивидуални права на ползване с оглед:

–избягване на вредни смущения;

–гарантиране на техническо качество на услугата;

–защита на ефикасното използване на радиочестотния спектър; или

–постигане на други цели от общ интерес, определени от държавите-членки в съответствие със законодателството на Общността.

21. Когато е необходимо предоставяне на индивидуални права на за ползване на радиочестоти и номера, ð националните регулаторни органи ï държавите членки предоставят такива права, при поискване, на всяко предприятие за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги съгласно Ö попадащо в обхвата на Õ общото разрешение, посочено в член 312, при условията на разпоредбите на членове 613, 7 и член 11 21, параграф 1, буква в) от настоящата директива и всички останали правила, които гарантират ефикасното използване на тези ресурси в съответствие с настоящата Ддиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). ð Националните регулаторни органи могат да предоставят права за ползване на номера също и на предприятия, различни от предоставящите електронни съобщителни мрежи или услуги, в съответствие с член 87, параграф 2. ï2. Без да засяга специфичните критерии и процедури, приети от държавите членки за предоставяне на доставчиците на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, на права на ползване на радиочестоти с оглед постигане на цели от общ интерес в съответствие с правото на Общността, такива пПравата на за ползване на радиочестоти и номера се предоставят чрез открити, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури, а в случай на радиочестоти — в съответствие с разпоредбите на член 9 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). Изключение от изискването за открити процедури би могло да се приложи в случаите, когато предоставянето на индивидуални права на ползване на радиочестоти на доставчици на услуги, свързани с радио- и телевизионно съдържание, е необходимо за постигане на цел от общ интерес, определена от държавите-членки в съответствие с правото на Общността.

Когато предоставят права на за ползване ð на номера ï , ð националните регулаторни органи ï държавите членки уточняват дали тези права могат да се прехвърлят от притежателя на правата и при какви условия. По отношение на радиочестотите, подобно предоставяне става в съответствие с членове 9 и 9б от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

Когато ð националните регулаторни органи ï държавите членки предоставят права на за ползване за ограничен период, продължителността му е подходяща за съответната услуга с оглед на преследваната цел, като се отчита надлежно необходимостта да се предвиди съответен период за амортизация на инвестицията.

Когато се предоставят индивидуални права на ползване на радиочестоти за 10 или повече години и такива права не може да се прехвърлят или отдават под наем между предприятия съгласно предвиденото в член 9б от Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива), компетентният национален орган гарантира, че критериите за предоставяне на индивидуални права на ползване се прилагат и се спазват през времетраенето на лиценза, по-специално при обосновано искане от притежателя на това право. Ако тези критерии вече не са приложими, индивидуалното право на ползване се променя в общо разрешение за използване на радиочестоти, при условие че бъде връчено предизвестие и след разумен срок, или неговото прехвърляне или отдаване под наем между предприятия става възможно, в съответствие с член 9б от Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива).

3. Решенията относно предоставянето на права на за ползване ð на номера ï се вземат, съобщават и оповестяват публично във възможно най-кратки срокове след получаването от страна на националните регулаторни органи на пълни заявления ; Ö и Õ в триседмичен срок — за номера, разпределени за специфични цели в националния номерационен план, и в шестседмичен срок — за радиочестоти, разпределени за използване от електронни съобщителни услуги в националния честотен план. ; Последният срок не засяга приложимите разпоредби на международните споразумения, свързани с използването на радиочестотите или орбиталните позиции.

4. Когато след консултация със заинтересованите страни, в съответствие с разпоредбите на член 623 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) е взето решение, че правата на за ползване на Ö на Õ номера от изключителна икономическа стойност ще се предоставят чрез конкурсни или сравнителни процедури за подбор, ð националните регулаторни органи ï държавите членки можегат да удължат максималния триседмичен срок с най-много още три седмици.

По отношение на конкурсните или сравнителни процедури за подбор във връзка с радиочестоти се прилага член 7.

5. Държавите членки ð Националните регулаторни органи ï не ограничават броя на предоставените права на за ползване, освен когато това е необходимо за гарантиране на ефикасното използване на ð номерационните ресурси ï радиочестотите съгласно член 7.

6. Компетентните национални органи гарантират, че радиочестотите се използват ефикасно и ефективно в съответствие с член 8, параграф 2 и член 9, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива). Те гарантират също така че конкуренцията не се нарушава от което и да е прехвърляне или натрупване на права на ползване на радиочестоти. За тези цели държавите членки може да вземат подходящи мерки като задължение за продажба или отдаване под наем на права на ползване на радиочестоти.

ò нов

6. Когато правото за ползване на номера включва тяхната екстратериториална употреба в рамките на Съюза в съответствие с член 87, параграф 4, националният регулаторен орган прилага към разрешението за ползване конкретни условия, за да гарантира спазването на всички съответни национални правила за защита на потребителите и на националното законодателство във връзка с употребата на номерата, приложимо в държавите членки, в които се използват номерата.

По искане от страна на национален регулаторен орган на друга държава членка, доказал нарушение на приложимите правила за защита на потребителите или на свързаното с номерацията национално законодателство на въпросната държава членка, националният регулаторен орган на държавата членка, в която са предоставени правата за ползване на номерата, прилага условията, приложени в параграф 1, в съответствие с член 30, включително, в по-сериозни случаи, посредством отнемане на правото за извънтериториално ползване на предоставените на съответното предприятие номерà.

ОЕРЕС подпомага и координира обмена на информация между националните регулаторни органи на различните участващи държави членки и осигурява съответната координация на тяхната дейност.

ê 2002/20/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 1389

Такси за права на за използване за на номера

Държавите членки могат да разрешат на съответните компетентни ð националните регулаторни ï органи да налагат такси за правата за ползване Ö на Õ на радиочестоти или номера или правата за изграждане на инфраструктура в случаите на обществена или частна собственост, които отразяват потребността от гарантиране на оптималното използване на тези ресурси. Държавите членки гарантират, че такива такси са обективно обосновани, прозрачни, недискриминационни и пропорционални на предназначената им цел, като вземат предвид целите, посочени в член 3 8 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

ê 2009/136/ЕО Член 1.17

Член 27

Европейски телефонни кодове за достъп

1. Държавите членки гарантират, че кодът „00“ е стандартният код за международен достъп. Може да се постигнат или да се продължат специалните договорености за повиквания между съседни населени места в граничните райони между държавите членки. Крайните ползватели в съответните населени места се информират изцяло за тези договорености.

2. Юридическо лице, установено в Общността и посочено от Комисията, носи изключителната отговорност за управлението, включително предоставянето на номера, и популяризирането на европейското телефонно номерационно пространство (ЕТНП). Комисията приема необходимите правила за изпълнение.

3. Държавите членки гарантират, че всички предприятия, които предоставят обществено достъпни телефонни услуги за международни повиквания, поемат всички повиквания към и от ЕТНП на тарифи, подобни на тези, които те прилагат за повиквания към и от други държави-членки.

ê 2009/136/ЕО Член 1.18

Член 27а

Хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост, включително номер на гореща линия за изчезнали деца

1. Държавите членки популяризират специалните номера в номерационния обхват, започващ със „116“, определени в Решение 2007/116/ЕО на Комисията от 15 февруари 2007 г. за резервиране на националния номерационен обхват, започващ със „116“ за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост 102 . Те насърчават предоставянето на своя територия на услугите, за които тези номера са резервирани.

2. Държавите членки гарантират възможността за достъп на крайни ползватели с увреждания до услугите, предоставяни в номерационния обхват, започващ със „116“ в максимална възможна степен. Мерките, предприети за улесняване на достъпа на крайни ползватели с увреждания до тези услуги при пътувания в други държави-членки, се основават на спазването на приложими стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с член 17 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

3. Държавите членки гарантират, че гражданите получават адекватна информация за съществуването и използването на услугите, предоставяни в номерационния обхват, започващ със „116“, в частност чрез инициативи, които са специално насочени към лица, пътуващи между държави-членки.

4. В допълнение към общоприложимите мерки за всички номера в номерационния обхват, започващ със „116“, взети съгласно параграфи 1, 2 и 3, държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират достъпа на гражданите до услугата, поддържаща гореща линия за съобщаване за изчезнали деца. Горещата линия е достъпна на номер „116000“.

5. За да гарантира ефективното въвеждане на номерационния обхват, започващ със „116“, в частност горещата телефонна линия „116000“ за изчезнали деца в държавите-членки, включително достъпа на крайните ползватели с увреждания по време на пътувания в други държави-членки, след като се консултира с ОЕРЕС, Комисията може да приеме технически мерки за изпълнение. Въпреки това тези технически мерки за изпълнение се приемат, без да се засяга организацията на тези служби и не оказват въздействие върху тази организация, която остава от изключителна компетентност на държавите-членки.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез нейното допълване, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 37, параграф 2.

ò нов

Член 90

Гореща телефонна линия за изчезнали деца

1. Държавите членки гарантират достъпа на гражданите до услугата, поддържаща гореща линия за съобщаване за изчезнали деца. Горещата линия е достъпна на номер „116000“.

2. Държавите членки гарантират в максималната възможна степен достъпността за крайни ползватели с увреждания на услугите, предоставяни в номерационния обхват, започващ със „116000“. Мерките, предприемани за улесняване на достъпа на крайни ползватели с увреждания до тези услуги при пътувания в други държави членки, се основават на спазването на приложими стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с член 39.

ê 2009/136/ЕО Член 1.19 (адаптиран)

ð нов

Член 2891

Достъп до номера и услуги

1. Когато това е технически и икономически възможно, и освен в случаите, при които повиканият абонат ð краен ползвател ï е предпочел, поради търговски съображения, е предпочел да ограничи достъпа на повикващи страни от определени географски райони, държавите членки гарантират, че съответните националните регулаторни органи предприемат всички необходими стъпки, така че крайните ползватели да:

а) имат достъп и да ползват услуги, при използване на посредством негеографски номера в рамките на Общността Ö Съюза Õ ; и

б) имат достъп до всички номера, предоставяни в Общността Ö Съюза Õ, независимо от използваните от оператора технология и устройства, включително тези в националните номерационни планове на държавите членки, както и тези от ЕТНП и универсалните международни телефонни номера за достъп до услуги с безплатен достъп (UIFN).

2. Държавите членки гарантират, че съответните ð националните регулаторни ï органи са в състояние да изискват от предприятията, предоставящи обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, да блокират в отделни случаи достъпа до номера или услуги, когато това е оправдано поради измама или злоупотреба, и да изискват в тези случаи доставчиците на електронни съобщителни услуги да си удържат при източника съответните приходи за осигуряване на взаимно свързване или от други услуги.

ГЛАВА III

ê 2009/136/ЕО Член 1.10

РЕГУЛАТОРЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРЕДПРИЯТИЯТА СЪС ЗНАЧИТЕЛНА ПАЗАРНА СИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПАЗАРИ НА ДРЕБНО

ê 2002/22/ЕО (адаптиран)

Член 17

Регулаторен контрол върху услугите на дребно

ê 2009/136/ЕО Член 1.12, буква а) (адаптиран)

1. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи налагат подходящи регулаторни задължения върху предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила на определен пазар на дребно в съответствие с член 14 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), когато:

   а) в резултат от анализ на пазара, извършен в съответствие с член 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), национален регулаторен орган установи, че даден пазар на дребно, определен в съответствие с член 15 от посочената директива, не е ефективно конкурентен, и

   б) националният регулаторен орган стигне до извода, че задълженията, наложени съгласно членове 9—13 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), няма да доведат до постигане на целите, установени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ê 2002/22/ЕО (адаптиран)

2. Задълженията, наложени съгласно параграф 1, се основават на характера на установения проблем и са пропорционални и обосновани с оглед на целите, установени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“). Наложените задължения могат да включват изисквания, че определените предприятия да не могат да налагат прекалено високи цени, да не пречат на навлизането на пазара или да не ограничават конкуренцията, като определят завишени цени, проявяват неправомерни предпочитания към отделни крайни потребители или необосновано защитават услугите. Към тези предприятия, националните регулаторни органи могат да прилагат подходящи пределни цени на дребно, мерки за контрол върху индивидуалните тарифи или мерки за ориентиране на тарифите към себестойността или цените на пазари, които могат да бъдат сравнявани, за да защитят интересите на крайните потребители и същевременно насърчават конкуренцията.

4. Националните регулаторни органи гарантират, че когато дадено предприятие е обект на регулаторен контрол по отношение на тарифите или други аспекти на пазара на дребно, в тези случаи се прилагат необходимите и подходящи системи за отчитане на разходите. Националните регулаторни органи могат да определят формата и счетоводната методология, които трябва да се използват. Спазването на изискванията към системата за отчитане на разходите се проверява от квалифициран независим орган. Националните регулаторни органи гарантират годишното публикуване на отчетите във връзка с изпълнението на тези изисквания.

5. Без да се засягат разпоредбите на член 9, параграф 2 и член 10, националните регулаторни органи не прилагат механизмите за контрол върху пазара на дребно съгласно параграф 1 от настоящия член към географски или потребителски пазари, ако са убедени, че на тях съществува ефективна конкуренция.

ò нов

Част III: Права на крайните ползватели

Член 92

Недопускане на дискриминация

Доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги не прилагат каквито и да било дискриминационни изисквания или условия за достъп или ползване спрямо крайните ползватели въз основа националност или място на пребиваване, освен ако са налице обективни основания за различното им третиране.

ê 2015/2120 Член 8 (адаптиран)

ð нов

Член 93

ÖЗачитане на основните права Õ

31. Националните мерки относно достъпа на крайните ползватели до услуги и приложения чрез електронни съобщителни мрежи или ползването им трябва да зачитат основните права и свободиÖ , гарантирани от Õ на физическите лица, включително във връзка с правото на неприкосновеност на личния живот и на справедлив процес в съответствие с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи Ö Хартата на основните права и общите принципи на правото на Съюза Õ.

ê 2009/140/ЕО Член 1.1, буква б) (адаптиран)

ð нов

3а Мерките, вземани от държавите членки по отношение на достъпа на крайните ползватели до или ползването от тях на услуги и приложения чрез електронни съобщителни мрежи, зачитат основните права и свободи на физическите лица, гарантирани в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и в общите принципи на правото на Общността.

2. Всички тези мерки, свързани с достъпа на крайните ползватели или с ползването от тях на услуги и приложения посредством електронни съобщителни мрежи, които водят до ограничаване на основните права и свободи, може да бъдат налагани единствено ако ð са предвидени в законодателството и зачитат основното съдържание на засегнатите права и свободи, ï са целесъобразни, пропорционални и необходими в едно демократично общество, и тяхното прилагане подлежи на подходяща процедурна защита ð по същество съответстват на признати от Съюза цели от общ интерес или на потребността от защита на правата и свободите на другите ï в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи Ö в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския Съюз Õ и с общите принципи на правото на Общността Ö Съюза Õ, включително ефективна съдебна защита и справедлив процес. Съответно, тези мерки може да бъдат вземани единствено при надлежно спазване на принципа за презумпцията за невинност и правото на неприкосновеност на личния живот. Гарантира се предварителна, справедлива и безпристрастна процедура, включително правото на изслушване на засегнатото лице или лица, при зачитане на необходимостта от подходящи условия и процедурни правила в надлежно обосновани спешни случаи в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи Ö Хартата на основните права на Европейския съюз Õ. Гарантира се правото на ефективен и своевременен съдебен контрол.

ò нов

Член 94

Равнище на хармонизация

Държавите членки не запазват в сила и не въвеждат в своето национално законодателство разпоредби за защита на крайните ползватели по въпросите, обхванати в настоящия дял, които се отклоняват от предвидените в настоящия дял разпоредби, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно равнище на защита, освен ако в настоящия дял е предвидено друго.

ê 2009/136/ЕО Член 1.14

Член 20

Договори

1. Държавите-членки гарантират, че при абонирането за услуги, които предоставят свързване към обществена съобщителна мрежа и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, потребителите и други крайни ползватели, които заявят това, имат право да сключат договор с предприятието или предприятията, които предоставят такива свързвания и/или услуги. Договорът посочва в ясна, изчерпателна и лесно достъпна форма най-малко:

а) самоличност и адрес на предприятието;

б) предоставяни услуги, включително по-конкретно:

–информация за това дали достъпът до услуги за спешна помощ и информацията за местоположението на лицето, което осъществява повикването, се предоставят и за всякакви ограничения за предоставяне на услуги за спешна помощ по реда на член 26,

–информация за всякакви други условия, които ограничават достъпа до и/или ползването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени съгласно националното законодателство в съответствие с правото на Общността,

–предлаганото минимално ниво на качество на услугите, а именно срок за първоначално свързване, и когато е целесъобразно, други параметри за качеството на услугата, определени от националните регулаторни органи,

–информация за всякакви процедури, въведени от предприятията с цел измерване и оформяне на трафика, така че да се избегне натоварване или претоварване на мрежова връзка, както и информация за това как тези процедури биха повлияли върху качеството на услугата,

–видове предлагани услуги за поддръжка и предоставяни услуги по обслужването на клиенти, както и начини за връзка с тези услуги,

–ограничения, наложени от доставчика, за използването на предоставеното крайно оборудване;

в) при наличието на задължение по член 25, възможностите на абоната по отношение на включването на неговите лични данни в указател и съответните данни;

–    г) подробности за цените и тарифите, средствата за получаване на актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане;

д) срок на договора и условия за подновяване и прекратяване на услугите и на договора, включително:

–всякакви изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия,

–всички такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори,

всички такси, породени от прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайно оборудване;е) всички договорености за компенсации и възстановяване на суми, приложими при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата;

ж) средства за започване на процедури за решаване на спорни въпроси в съответствие с член 34;

з) вида действие, който може да се предприеме от предприятието, в отговор на инциденти, свързани със сигурността или целостта, или заплахи и уязвими точки.

Държавите-членки може да изискват също така договорът да включва информация, която може да бъде предоставена от съответните публични органи за тази цел, свързана с използването на електронни съобщителни мрежи и услуги за извършване на незаконни дейности или разпространение на вредно съдържание, както и със средствата за защита срещу рискове за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни, както е посочено в член 21, параграф 4, и която се отнася до предоставяната услуга.

2. Държавите-членки гарантират, че абонатите имат право да прекратят договорите едностранно и без неустойки при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия, предложени от предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Абонатите получават подходящо предизвестие със срок не по-кратък от един месец преди извършването на промените и същевременно са информирани за правото си да прекратят своите договори без неустойки, ако не приемат новите условия. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят формата на тези предизвестия.

ò нов

Член 95

Изисквания за предоставяне на информация в договорите

1. Преди потребителят да бъде обвързан от договор или каквото и да е съответно предложение, доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, предоставят по ясен и изчерпателен начин информацията, изисквана съгласно членове 5 и 6 от Директива 2011/83/ЕС, независимо от размера на дължимото плащане, както и следната информация:

а) като част от основните характеристики на всяка от предоставяните услуги:

i) всякакви данни за минимално ниво на качество на услугите, доколкото последните се предлагат, и в съответствие с ръководните насоки на ОЕРЕС, приемани след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, по отношение на:

–за услуги за достъп до интернет: като минимум закъснението, флуктуацията при предаването на пакети и загубата им,

– за обществени междуличностни съобщителни услуги посредством номер: като минимум времето за първоначално установяване на връзка, вероятността за неуспех и закъснения в предаването на сигнали за повикване; и

–за услуги, различни от услуги за достъп до интернет по смисъла на член 3, параграф 5 от Регламент 2015/2120: гарантираните специфични параметри за качество,

ii) ограниченията, наложени от доставчика за използването на предоставеното крайно оборудване, без да се накърнява правото на крайните ползватели да използват крайни устройства по свой избор в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент 2015/2120/ЕО;

б) всички договорености за компенсации и възстановяване на суми, приложими при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата;

в) като част от информацията относно цената:

i) подробна информация за тарифните планове съгласно договора и, когато е приложимо, за обема на включените съобщителни услуги (мегабайти, минути за разговор, SMS) за даден период на фактуриране, както и за цената на допълнителните единици съобщителни услуги,

ii) тарифна информация за всеки номер или услуга, за които важат специални ценови условия; по отношение на отделните категории услуги националните регулаторни органи могат да изискат тази информация да се предоставя непосредствено преди свързване на повикването;

iii) за пакетни услуги и пакети, които включват едновременно услуги и оборудване — цените на отделните елементи в пакета, в зависимост от това дали те се предлагат на пазара и поотделно,

iv) подробна информация относно таксите за следпродажбено обслужване и поддръжка след продажбата и

v) средствата за получаване на актуална информация за всички приложими тарифи и такси за поддръжка;

г) като част от информацията относно срока на договора и условията за подновяване и прекратяване на договора:

i) всички изисквания за минимално потребление или минимален срок, за да се ползват промоционални условия,

ii) всякакви разходи за смяна на доставчик и пренасяне на номер и други идентификатори, включително механизмите за обезщетение при закъснение или злоупотреба със смяната на доставчика,

iii) всички такси, дължими поради предсрочно прекратяване на договора, включително възстановяването на разходи за крайно оборудване и други промоционални предимства;

iv) за пакетни услуги – условията за прекратяване на пакета или на елементи от него,

д) подробна информация относно продуктите и услугите, предназначени за крайни ползватели с увреждания и начини за получаване на актуализации на тази информация;

е) средства за започване на процедури за решаване на спорни въпроси в съответствие с член 25;

ж) вида действие, което може да се предприеме от предприятието в отговор на инциденти, свързани със сигурността или целостта, или на заплахи и уязвимост.

2. В допълнение към изискванията, определени в параграф 1, доставчиците на обществени междуличностни съобщителни услуги посредством номер предоставят по ясен и изчерпателен начин следната информация:

–всички пречки за достъпа до услуги за спешна помощ и/или информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, поради липса на техническа осъществимост;

–правото на крайните ползватели да решават дали да включат личните си данни в указател и видовете данни, подлежащи на включване, в съответствие с член 12 от Директива 2002/58/ЕО.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат също и по отношение на микропредприятията и малките предприятия в качеството им на крайни ползватели, освен ако те изрично са се споразумели да не прилагат тези разпоредби или части от тях,

4. Доставчиците на услуги за достъп до интернет предоставят посочената в параграфи 1 и 2 информация в допълнение към информацията, изисквана съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2120.

5. Най-късно до [дата на влизане в сила + 12 месеца], ОЕРЕС взема решение относно образец на резюме на договор, в който са изброени основните елементи на изискваната съгласно параграфи 1 и 2 информация. Тези основни елементи съдържат като минимум пълна информация за следното:

а)име и адрес на доставчика;

б)главни характеристики на всяка от предоставяните услуги,

в)съответни цени,

г)срок на договора и условия за неговото подновяване и прекратяване,

д)доколко продуктите и услугите са предназначени за крайни ползватели с увреждания.

е)по отношение на услугите за достъп до интернет — информацията изисквана съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2120.

Доставчиците, обвързани със задълженията по параграфи 1—4, надлежно попълват настоящия образец на резюме на договор с изискваната информация и го представят на потребителите, на микропредприятията и на малките предприятия преди сключването на договора. Образецът на резюме на договор се прилага към договора като неразделна част от него.

6. Доставчиците на услуги за достъп до интернет и доставчиците на обществени междуличностни съобщителни услуги посредством номер предлагат на крайните ползватели възможност да следят и контролират използването на всяка от тези услуги, фактурирани въз основа на времетраене или обем на потреблението. Тази възможност включва достъп до навременна информация относно потреблението на услуги от тарифния план.

ê 2009/136/ЕО Член 1.14 (нов)

Член 21

Прозрачност и публикуване на информация

1. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да задължат предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, да публикуват прозрачна, сравнима, уместна и актуална информация за приложимите цени и тарифи, за всички такси за прекратяване на договора и информация за стандартните условия по отношение на достъпа и използването на услуги, предоставяни от тях на крайни ползватели и потребители в съответствие с приложение II. Такава информация се публикува в ясна, разбираема и лесно достъпна форма. Националните регулаторни органи може да определят допълнителни изисквания по отношение на формата, под която трябва да се публикува тази информация.

2. Националните регулаторни органи насърчават предоставянето на сравнима информация, която да подпомогне крайните ползватели и потребителите да направят самостоятелна оценка на разходите за алтернативни схеми за потребление, например чрез интерактивни ръководства или подобни техники. Когато подобни възможности не се предлагат на пазара безплатно или на разумна цена, държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са способни да предоставят, самостоятелно или чрез доставка от трети страни, такива ръководства или техники. Трети страни имат правото да използват безплатно информацията, публикувана от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, за целите на продаване или предоставяне на такива интерактивни ръководства или подобни техники.

3. Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да задължат предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, inter alia:

а) да предоставят на абонати информация за приложимите тарифи относно номер или услуга, които подлежат на определени ценови условия;по отношение на отделните категории услуги националните регулаторни органи могат да изискват такава информация да се предоставя непосредствено преди свързване на повикването;

б) да информират абонатите за всяка промяна по отношение на достъпа до услуги за спешна помощ или информацията за местоположението на лицето, което осъществява повикването, в услугата, за която те са сключили абонаментен договор;

в) да информират абонатите за всяка промяна в условията, които ограничават достъпа до и/или ползването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени съгласно националното законодателство в съответствие с правото на Общността;

г) да информират за всякакви процедури, въведени от доставчика с цел измерване и оформяне на трафика, така че да се избегне натоварване или претоварване на мрежова връзка, както и за това как тези процедури биха могли да повлияят върху качеството на услугата;

д) да информират абонатите относно техните права да определят дали да включат личните си данни в указател и относно видовете данни в това отношение в съответствие с член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации; и

е) да информират редовно абонатите с увреждания за подробности относно продукти и услуги, предназначени за тях.

Ако считат това за уместно, националните регулаторни органи може да насърчават мерки за саморегулиране или съвместно регулиране преди налагането на каквито и да е задължения.

4. Държавите-членки може да изискват предприятията, посочени в параграф 3, да разпространяват безплатно информация от обществен интерес на съществуващи и нови абонати, когато е уместно, чрез същите средства като тези, обичайно използвани от тях за комуникация с абонатите. В този случай тази информация се предоставя от съответните публични органи в стандартизиран формат и обхваща, inter alia, следните въпроси:

а) най-разпространените начини на използване на електронни съобщителни услуги за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаването на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях; и

б) средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на електронни съобщителни услуги.

ò нов

Член 96

Прозрачност, сравнимост на предложенията и публикуване на информация

1. Националните регулаторни органи гарантират, че посочената в приложение VIII информация се публикува в ясна, изчерпателна и достъпна форма от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, или от самия национален регулаторен орган. Националните регулаторни органи могат да определят допълнителни изисквания по отношение на формата, в която трябва да се публикува тази информация.

2. Националните регулаторни органи гарантират, че крайните ползватели се ползват с безплатен достъп до най-малко едно независимо средство за сравнение, което им дава възможност да сравняват и оценяват цените и тарифите, както и качеството на предоставяне на различните обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер.

За въпросното средство за сравнение се изисква:

а)да е функционално независимо, като гарантира, че доставчиците на услуги са еднакво третирани в резултатите от търсенето;

б)ясно да посочва техните собственици и оператори;

в)да определя ясни, обективни критерии, въз основа на които ще се извършва сравнението;

г)да използва ясен и недвусмислен език;

д)да предоставя точна и актуална информация и посочва времето на последната актуализация;

е)да включва широк спектър от предложения, обхващащи значителна част от пазара, а когато представената информация не съдържа пълен обзор на пазара, това ясно да се съобщава преди показването на резултатите;

ж) да предоставя ефективна процедура за докладване за невярна информация.

Средствата за сравнение, които изпълняват изискванията по букви от а) до ж), при поискване биват сертифицирани от националните регулаторни органи. Трети страни имат правото да използват безплатно информацията, публикувана от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги посредством номер, за целите на предоставянето на такива независими средства за сравнение.

3. Държавите членки могат да изискват предприятията, предоставящи услуги за достъп до интернет или обществени междуличностни съобщителни услуги посредством номер, да разпространяват безплатно информация от обществен интерес сред съществуващи и нови крайни ползватели, когато е уместно, чрез същите средства като тези, които те обичайно използват за контакти с крайните ползватели. В този случай тази информация от обществен интерес се предоставя от съответните публични органи в стандартизиран формат и обхваща, наред с друго, следните въпроси:

а)най-разпространените начини на използване на услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги посредством номер за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаването на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях; и

б) средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на услуги за достъп до интернет и на обществени междуличности съобщителни услуги посредством номер.

ê 2009/136/ЕО Член 1.14 (адаптиран)

ð нов

Член 9722

Качество на услугата

1. Държавите членки гарантират, че нНационалните регулаторни органи са в състояние, след като вземат предвид становищата на заинтересованите страни, Ö могат Õ да изискват от предприятията, които предоставят Ö доставчиците на Õ ð услуги за достъп до интернет и на ï общественодостъпни електронни  ð междуличностни ï съобщителни мрежи и/или услуги ð посредством номер ï да публикуват ð изчерпателна, ï сравнима, адекватна ð надеждна, лесно достъпна ï и актуална информация за крайните ползватели относно качеството на техните услуги и относно предприетите мерки за осигуряване на равнопоставеност по отношение на достъпа за крайните ползватели с увреждания. При поискване информацията се предоставя на националните регулаторни органи преди нейното публикуване.

2. Националните регулаторни органи може да конкретизират, ð като отчитат в максимална степен ръководните насоки на ОЕРЕС ï inter alia, параметрите за качество на услугите, които се измерват, ð и приложимите методи за измерване, ï както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, включително възможни механизми за сертифициране на качеството, за да гарантират достъп на крайните ползватели, включително на крайните ползватели с увреждания, до изчерпателна, сравнима, надеждна и лесно достъпна за ползвателя информация. Когато е необходимо, може да ð се ï използват параметрите, определенията и методите за измерване, установени в приложение III IX.

3. С цел да се предотврати влошаване на услуга и затрудняване или забавяне на преноса на трафик по мрежите, държавите-членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да определят за предприятието(ята), предоставящо(и) обществени съобщителни мрежи, минимални изисквания за качеството на услугите.

Националните регулаторни органи, достатъчно време преди установяването на подобни изисквания, предоставят на Комисията резюме на мотивите за предприемане на действия, планираните изисквания и предложения начин на действие. Тази информация се предоставя и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС). Комисията, след като разгледа подобна информация, може да направи забележки или препоръки по нея, по-специално за да гарантира, че планираните изисквания не повлияват отрицателно на функционирането на вътрешния пазар. Националните регулаторни органи отчитат в най-голяма възможна степен забележките или препоръките на Комисията при вземане на решения относно изискванията.

Най-късно до [18 месеца след датата на влизане в сила], с цел да се допринесе за съгласуваното прилагане на настоящия параграф, ОЕРЕС приема, след консултация със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, насоки относно съответните параметри за качество на услугата, включително параметрите от значение за крайните ползватели с увреждания, приложимите методи за измерване, съдържанието и формата за публикуване на информацията и механизмите за сертифициране на качеството.

ò нов

Член 98

Срок на договора и прекратяване 

1. Държавите членки гарантират, че условията и процедурите за прекратяване на договор не представляват пречка за смяната на доставчик на услуга и че в договорите, сключени между потребителите и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера, се предвижда не по-дълъг от 24 месеца период на първоначално обвързване. Държавите членки могат да приемат или да запазват в сила разпоредби за по-кратка максимална продължителност на периода на първоначално обвързване.

Настоящият параграф не се прилага по отношение на продължителността на договор за изплащане на вноски, в случаите когато потребителят се е съгласил с отделен договор да изплаща вноски във връзка с изграждането на физическа връзка.

2. Когато в договор или в националното законодателство се предвижда автоматично удължаване на срочен договор, държавата членка гарантира че след изтичането на първоначалния срок и освен ако потребителят не се е съгласил изрично срокът на договора да бъде удължен, той има право да прекрати договора по всяко време с едномесечно предизвестие, без това да води до разходи за него, с изключение на разходите за предоставяне на услугата през периода на предизвестието.

3. Крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без да заплащат разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са необходими с оглед на въвеждането на законодателни или регулаторни промени. Доставчиците уведомяват крайните ползватели за подобни промени в срок не по-кратък от един месец преди въвеждането им и същевременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без да заплащат разходи, в случай че не приемат новите условия. Държавите членки гарантират, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин, на траен носител и във формат, избран от крайния ползвател в момента на сключване на договора.

4. Когато предсрочното прекратяване на договор за обществена електронна съобщителна услуга от страна на крайния ползвател е възможно в съответствие с настоящата директива, други разпоредби на правото на ЕС или националното законодателство, крайният ползвател не дължи друга компенсация, освен остатъчната стойност pro rata temporis на субсидираното оборудване, предоставено в пакет с договора към момента на неговото сключване, както и възстановяването на стойността pro rata temporis на каквито и да е други промоционални предимства, посочени като такива към момента на сключване на договора. Всички ограничения по отношение на ползването на крайни устройства в други мрежи се премахват безплатно от доставчика най-късно след заплащане на въпросната компенсация.

ê 2009/136/ЕО Член 1.21 (адаптиран)

Член 3099

Улесняване на Ссмяната на доставчик Ö и преносимост на номера Õ  

ò нов

1. В случай на смяна на доставчик на услуги за достъп до интернет, засегнатите доставчици предоставят на крайния ползвател съответната информация преди началото и в хода на процеса на смяна, с цел да се осигури непрекъснатост на услугата. Приемащият доставчик гарантира активирането на своята услуга на договорената с крайния потребител дата. Прехвърлящият доставчик продължава да предоставя своите услуги при същите условия до активирането на услугите на приемащия доставчик. Прекъсването на услугата по време на процеса на смяна на оператора не надвишава един работен ден.

Националните регулаторни органи гарантират ефикасността на процеса на смяна на оператора за крайния потребител.

ê 2009/136/ЕО Член 1.21

ð нов

12. Държавите членки гарантират, че всички абонати ð крайни ползватели ï с номера от националния телефонен номерационен план могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от предприятието, което предоставя услугата, в съответствие с разпоредбите на приложение IVI, част В.

23. Националните регулаторни органи гарантират, че ценообразуването между операторите и/или доставчиците на услуги във връзка с предоставянето на преносимост на номера е разходоориентирано и че ð на крайните ползватели не се налагат ï преките ð такси ï за абонатите, ако има такива, не действат като пречка за абонатите да сменят доставчика на услуги.

34. Националните регулаторни органи не налагат тарифи на дребно за пренасянето на номера по начин, който нарушава конкуренцията, например чрез установяването на специфични или общи тарифи на дребно.

45. Пренасянето на номера и последващото им активиране се изпълнява във възможно най-кратък срок. Във всеки случай абонатите ð крайните ползватели ï , сключили договор за пренасяне на номер в ново предприятие, получават активиране на номера в срок от един работен ден ð считано от датата на сключване на договора ï .

ð Приемащият доставчик води процеса по смяна на оператора и пренасяне на номера. ï Без да се засяга първа алинея, компетентните нНационалните ð регулаторни ï органи можегат да установят общия процес на ð смяна на оператора и на ï пренасяне на номера, като вземат предвид националните разпоредби относно договорите и техническата осъществимост, както и необходимостта да се поддържа непрекъснатостта на услугата за абоната ð крайния ползвател ï. Във всеки случай лишаването от услуга по време на процеса на пренасяне не надвишава един работен ден. ð В случай на неуспех на процеса по пренасяне, прехвърлящият доставчик реактивира номера на крайния ползвател до успешното завършване на процеса. ï Компетентните нНационалните ð регулаторни ï органи също така вземат предвид, при необходимост, ð подходящи ï мерки гарантиращи, че абонатите ð крайните ползватели ï са ð подобаващо осведомени и ï защитени по време на целия процес на смяна и не се прехвърлят към друг доставчик против волята им.

56. Държавите членки гарантират, че са предвидени подходящи санкции срещу предприятията, включително задължение за компенсиране на абонатите ð крайните ползватели ï , в случай на забавяния или на злоупотреби с пренасянето, причинени от предприятията или извършени от тяхно име.

5. Държавите-членки гарантират, че договорите, сключени между потребителите и предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, не съдържат клауза за задължителен начален период на абонамент, по-дълъг от 24 месеца. Държавите-членки гарантират също така, че предприятията предлагат на ползвателите възможността да сключат договор с максимална продължителност от 12 месеца.

6. Без да се засягат минималните срокове на договорите, държавите-членки гарантират, че условията и процедурите за прекратяване на договор не действат като пречка за смяната на доставчика на услуги.

ò нов

Член 100

 Пакетни предложения

1. Ако предлаган на краен ползвател пакет от услуги или от услуги и стоки включва най-малкото обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, за всички елементи от пакета се прилагат mutatis mutandis член 95, член 96, параграф 1, член 98 и член 99, параграф 1, освен когато разпоредби, приложими за друг елемент от пакета, са по-благоприятни за крайния ползвател.

2. Сключването на абонамент за каквито и да е допълнителни услуги или стоки, предоставяни или разпространявани от същия доставчик на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номер, не подновява първоначалния срок на договора, освен когато допълнителните услуги или стоки се предлагат на специална промоционална цена, предлагана само при условие за подновяване на срока на съществуващия договор.

ê 2009/136/ЕО Член 1.14

Член 23101

Наличие на услугите

Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират във възможно най-голяма степен наличието на обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни чрез обществени съобщителни мрежи, в случай на катастрофални повреди на мрежата или при форсмажорни обстоятелства. Държавите членки гарантират, че предприятията, които предоставят обществено достъпни телефонни услуги предприемат всички необходими мерки за осигуряване на непрекъснат достъп до услуги за спешна помощ.

ê 2009/136/ЕО Член 1.17 (адаптиран)

ð нов

Член 26102

Услуги за спешна помощ Ö Спешни повиквания Õ и единен европейски номер за спешни повиквания

1. Държавите членки гарантират, че всички крайни ползватели на услугите, посочени в параграф 2, включително ползвателите на обществени телефони, разполагат с безплатен достъп ð посредством спешни повиквания ï до услугите за спешна помощ чрез използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“ и чрез всеки национален номер за спешни повиквания, определен от държавите членки.

2. Държавите членки, като се консултират с националните регулаторни органи Ö и Õ , със службите за спешно реагиране и доставчиците ð на електронни съобщителни услуги ï , гарантират, че предприятията, предоставящи на крайни ползватели електронни ð междуличностни ï съобщителни услуги ð посредством номер, ï за генериране на национални повиквания към номер или номера в национален телефонен номерационен план осигуряват достъп до услуги за спешна помощ ð чрез спешни повиквания към най-подходящия PSAP. В случай на съществена заплаха за ефективния достъп до услуги за спешна помощ обхватът на задължението за предприятията може да бъде разширен към всички междуличностни съобщителни услуги в съответствие с условията и процедурата, определени в член 59, параграф 1, буква в).  ï

3. Държавите членки гарантират, че на ð всички спешни повиквания ï обажданията към единния европейски номер за спешни повиквания „112“ се отговаря по подходящ начин и че те се поемат съобразно националната организация на системите за спешна помощ. На такива повиквания ð спешни повиквания ï се отговаря и те се поемат най-малко с бързината и ефективността на приемане на повиквания ð спешни повиквания ï към един или няколко национални номера за спешни повиквания, в случай че такива продължават да се използват.

4. Държавите членки гарантират, че достъпът до услуги за спешна помощ за крайни ползватели с увреждания е ð възможен посредством спешни повиквания и ï равностоен на достъпа, предоставен на останалите крайни ползватели. С цел осигуряване на възможност за достъп на крайни ползватели с увреждания до услуги за спешна помощ ð посредством спешни повиквания ï при пътувания в други държави членки, предприетите за тази цел мерки се основават във възможно най-висока степен на европейски стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с разпоредбите на член 39 17 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), и не отнемат на държавите членки възможността да приемат допълнителни изисквания с оглед постигането на поставените в настоящия член цели.

5. Държавите членки гарантират, че съответните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания, ð предоставянето на ï информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, ð за PSAP незабавно след установяване на връзка при спешно повикване. ï в момента, в който повикването достига до органа. ðДържавите членки гарантират, че събирането и предаването на информацията за местоположението на лицето, което осъществява повикването, са безплатни за крайния ползвател и за органа, който отговаря за спешните повиквания,ï Това се отнася за Ö по отношение Õ на всички обаждания ð спешни повиквания ï към единния европейски номер за спешни повиквания „112“. Държавите членки можегат да разширят обхвата на посоченото задължение, за да включат също и обаждания ð спешни повиквания ï към национални номера за спешна помощ. Компетентните регулаторни органи установяват критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването.

6. Държавите членки гарантират, че гражданите получават адекватна са надлежно информацияирани за съществуването и използването на единния европейски номер за спешни повиквания „112“, по-специално чрез инициативи, които са специално насочени към лица, пътуващи между държави членки.

7. За да гарантира ефективния достъп до ð услуги за спешна помощ посредством спешни повиквания ï към услугите на номер „112“ в държавите членки, след като се консултира с ОЕРЕС, Комисията може да Ö е оправомощена да Õ приемеа ð делегирани актове съгласно член 109 относно мерките, необходими за гарантиране на съответствието, оперативната съвместимост, качеството, надеждността и непрекъснатостта на услугите за спешни повиквания в Съюза по отношение на решенията за установяване на местоположението на лицето, което осъществява повикването, достъпа за крайните ползватели с увреждания и пренасочването към най-подходящия PSAP ï технически мерки за изпълнение.

Въпреки това тези технически Ö Тези Õ мерки за изпълнение се приемат, без да се засяга организацията на службаите за спешно реагиране и не оказват въздействие на тази организация, която остава от изключителна компетентност на държавите членки.

Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез нейното допълване, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 37, параграф 2.

ê 2009/136/ЕО Член 1.15 (адаптиран)

ð нов

Член 23a103

Осигуряване на равностойност на Ö Равностоен Õ достъпа и избор за крайни ползватели с увреждания

1. Държавите членки дават право на съответните национални Ö гарантират че компетентните Õ органи, когато е целесъобразно, да определят изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от предприятията, предоставящи обществено достъпни електронни съобщителни услуги, за да гарантират, че крайните ползватели с увреждания:

а) разполагат с достъп до електронни съобщителни услуги, равностоен на достъпа, предоставян на мнозинството крайни ползватели, и

б) се възползват от избора на предприятия и услуги, който е на разположение на мнозинството крайни ползватели.

2. За да бъдат в състояние да приемат и прилагат конкретни договорености за крайни ползватели с увреждания, държавите-членки насърчават наличието на крайно оборудване, предлагащо необходимите услуги и функции.

ò нов

2. При приемането на мерките, посочени в параграф 1, държавите членки насърчават спазването на приложимите стандарти или спецификации, публикувани в съответствие с член 39.

ê 2002/22/ЕО    Член 25

è1 2009/136/ЕО Член 1.16, буква а)

Член 25104

è1 Телефонни справочни услуги ç

ê 2009/136/ЕО Член 1.16, буква б)

1. Държавите-членки гарантират правото на абонатите на обществено достъпни телефонни услуги да бъдат включени в обществено достъпния указател, посочен в член 5, параграф 1, буква а), и информацията за тях да бъде достъпна за доставчиците на телефонни справочни услуги и/или указатели в съответствие с параграф 2.

ê 2002/22/ЕО

ð нов

21. Държавите членки гарантират, че всички предприятия, които предоставят номера на своите абонати ð крайни ползватели ï , изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация, с оглед осигуряването на справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия и без дискриминация.

ê 2009/136/ЕО Член 1.16, буква в) (адаптиран)

32. Държавите-членки гарантират, че всички крайни ползватели, на които се предоставя обществено достъпна телефонна услуга, имат достъп до справочни услуги. Националните регулатори органи са в състояние да налагат задължения и условия на предприятията, които контролират достъпа на крайните ползватели с цел предоставяне на справочни услуги, съгласно разпоредбите на член 59 5 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа). Тези задължения и условия са обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни.

43. Държавите членки не поддържат регулаторни ограничения, които пречат на крайните ползватели в дадена държава членка да имат пряк достъп до справочни услуги в други държави членки чрез гласово повикване или кратко текстово съобщение (SMS) и вземат мерки за осигуряване на този достъп съгласно член 9128.

54. Параграфи 1—4 3 се прилагат в съответствие с изискванията на законодателството на Общността Ö Съюза Õ относно защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, и по-специално член 12 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

ê 2002/22/ЕО

Член 24105

Оперативна съвместимост на битовата цифрова телевизионна техника

В съответствие с разпоредбите на приложение VIX държавите членки гарантират оперативна съвместимост на посочената в тях битова цифрова телевизионна техника.

ê 2002/22/ЕО    Член 31

Член 31106

Задължения за „наложителен пренос“

ê 2009/136/ЕО Член 1.22 (адаптиран)

ð нов

1. Държавите членки можегат да налагат разумни задължения за пренос на определени радио и телевизионни канали и ð свързани ï допълващи ги услуги, особено услуги за достъп, целящи предоставяне на подходящ достъп за крайни ползватели с увреждания, ð и услуги по пренос на данни за свързана/хибридна телевизия и електронни програмни указатели ï , върху попадащи под тяхната юрисдикция предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио или телевизионни канали на обществото, когато значителен брой крайни ползватели на такива мрежи ги използват като основно средство за получаване на радио и телевизионни канали. Такива задължения се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, както те са ясно определени от всяка държава членка, и са пропорционални и прозрачни.

Задълженията, посочени в първата алинея, се преразглеждат от държавите членки най-късно една година след 25 май 2011 г., Ö датата на влизане в сила на настоящата директива Õ , освен когато държавите членки са извършили такова преразглеждане през предходните две Ö четири Õ години.

Държавите членки редовно преразглеждат задълженията за пренос Ö най-малко веднъж на всеки пет години Õ.

ê 2002/22/ЕО

2. Нито параграф 1 от настоящия член, нито член 357, параграф 2 от Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) не засягат възможността на държавите членки да определят подходящо възнаграждение, ако има такова, по отношение на мерките, предприети в съответствие с настоящия член, като същевременно гарантират, че при сходни обстоятелства не се допуска дискриминация в отношението към предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи. Когато се предоставя възнаграждение, държавите членки гарантират неговото пропорционално и прозрачно прилагане.

ê 2002/22/ЕО

Член 29107

Допълнителни възможности

ê 2009/136/ЕО Член 1.20, буква a)

ð нов

1. Без да се засяга член 8310, параграф 2, държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са в състояние да изискват от всички предприятия, които предоставят ð услуги за достъп до Интернет ï обществено достъпни телефонни услуги и/или ð обществени междуличностни съобщителни услуги посредством номер ï достъп до обществени съобщителни мрежи, да осигуряват на крайните ползватели всички или някои от допълнителните възможности, изброени в приложение IVI, част Б, според техническите възможности и икономическата целесъобразност, както и всички или някои от допълнителните възможности, изброени в приложение IVI, част А.

ê 2002/22/ЕО

2. Държава членка може да вземе решение да не прилага разпоредбите на параграф 1 на цялата си територия или част от нея, ако след като вземе предвид становището на заинтересованите страни, прецени че е налице достатъчен достъп до такива възможности.

ê 2009/136/ЕО Член 1.25

ð нов

Член 35108

Адаптиране на приложенията

ð На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 109 относно адаптирането на ï Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива и необходими за адаптиране на приложения V, VI, II VIII, III IX и VI X ð с цел да бъдат отчетени ï to технологичните ð и социалните ï промени или промените в пазарното търсене се приемат от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 37, параграф 2..

   част IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ê 2002/21/ЕО

Член 22

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет („Комитет за регулиране на съобщенията“).

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с член 8 от него.

ê 2009/140/ЕО Член 1.25, буква a)

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

ê 2002/19/ЕО

ГЛАВА IV

ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 14

Комитет

1. Дейността на Комисията се подпомага от Комитет за регулиране на съобщенията, създаден съгласно член 22 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с член 8 от него.

ê 2009/140/ЕО Член 2.11, буква a)

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взема предвид член 8 от него.

ê 2009/136/ЕО Член 1.27

Член 37

Процедура на комитет

1. Дейността на Комисията се подпомага от Комитет за регулиране на съобщенията, създаден съгласно член 22 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взема предвид член 8 от него.

ò нов

Член 109

Упражняване на делегирането

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в членове , се възлага на Комисията за неопределен срок от време от […] [датата на влизане в сила на основния законодателен акт или всяка друга дата, определена от съзаконодателите].

3. Делегирането на правомощия, посочено в членове 40, 60, 73, 102 и 108, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експертите, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно членове 40, 60, 73, 102 и 108, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от [два месеца] след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с [два месеца] по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 110

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет („Комитет за регулиране на съобщенията“), създаден по силата на Директива 2002/21/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. Компетентен във връзка с изпълнението на посочените в член 45, параграф 2, втора алинея мерки за прилагане е Комитетът по радиочестотния спектър, създаден съгласно член 3, параграф 1 от Решение № 676/2002/ЕО.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.    Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или член на комитета поиска това. В такъв случай председателят свиква заседание на комитета в разумен срок.

4. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с член 8 от него.

5. Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или член на комитета поиска това. В такъв случай председателят свиква заседание на комитета в разумен срок.

ê 2002/21/ЕО (адаптиран)

Член 23111

Обмен на информация

1. Комисията предоставя цялата съответна информация на Комитета за регулиране на съобщенията относно резултата от редовните консултации с представители на операторите на мрежи, доставчиците на услуги, ползвателите, потребителите, производителите и синдикатите, както и трети страни и международни организации.

2. Комитетът за регулиране на съобщенията, като отчита политиката на Общността Ö Съюза Õ в областта на електронните съобщения, поощрява обмена на информация между държавите членки и между държавите членки и Комисията относно състоянието и развитието на регулаторните дейности по отношение на електронните съобщителни мрежи и услуги.

ê 2002/21/ЕО

Член 24112

Публикуване на информацията

1. Държавите членки гарантират, че актуалната информация, отнасяща се до прилагането на настоящата директива и на Специфичните директиви, е обществено достъпна по начин, който гарантира на всички заинтересовани страни лесен достъп до тази информация. Те публикуват известие в съответните национални държавни вестници, описващио начина и мястото на публикуване на информацията. Първото такова известие се публикува преди датата на прилагане, посочена в член 11828, параграф 1, втора алинея, а впоследствие известие се публикува при настъпване на промяна в съдържащата се информация.

2. Държавите членки изпращат до Комисията копия на всички такива известия при публикуването им. Комисията разпределя информацията на Комитета за регулиране на съобщенията по предназначение.

ê 2009/140/ЕО Член 3.9

13. Държавите членки гарантират, че цялата необходима информация за правата, условията, процедурите, таксите, разходите и решенията във връзка с общото разрешение, правата на ползване и правата за изграждане на съоръжения се публикува и актуализира надлежно с оглед на лесния достъп на всички заинтересовани страни до тази информация.

ê 2002/20/ЕО

24. Когато информацията, както е посочена в параграф 13, се съхранява на различни равнища на управление и по-специално информацията за процедурите и условията във връзка с правата за изграждане на инфраструктура, националните регулаторни власти органи полагат всички разумни усилия, отчитайки необходимите разходи, да разработят осигурят лесно достъпен преглед на цялата информация, включително информацията за различните равнища на управление и компетентните власти органи, за да улеснят подаването на молби за изграждане на инфраструктура.

ê 2002/19/ЕО

15. Държавите членки гарантират публикуването на конкретните задължения, наложени върху предприятията в съответствие с настоящата директива, и конкретизирането на пазарите за съответните продукти/услуги и географските пазари. Те осигуряват обществената достъпност ия характер и актуалността на информацията, при условие че тя не е поверителна и по-специално не представлява търговска тайна, по начин, който гарантира лесен достъп до информацията на всички заинтересовани страни.

26. Държавите членки изпращат на Комисията копияе от цялата публикувана информация. Комисията предоставя информацията в лесно достъпна форма и при необходимост я препраща на Комитета по съобщенията.

ê 2002/22/ЕО

Член 36113

Нотифициране и наблюдение

1. Националните регулаторни органи нотифицират Комисията най-късно до датата на прилагане, посочена в член 11838, параграф 1, втора алинея, и незабавно след настъпването на промени във имената на предприятията, определени да поемат задължения за предоставяне на универсална услуга съгласно член 8, параграф 1 84, параграф 1 или член 85.

Комисията предоставя информацията в лесно достъпна форма и я изпраща на Комитета за регулиране на съобщенията, посочен в член 11137.

ê 2009/136/ЕО Член 1.26

2. Националните регулаторни органи нотифицират Комисията за задълженията за предоставяне на универсална услуга, наложени на предприятията, определени да поемат задължения за предоставяне на универсална услуга. Комисията се нотифицира незабавно за всяка промяна, засягаща тези задължения или за предприятия, попадащи в обхвата на настоящата директива.

ê 2002/22/ЕО

3. Комисията периодично прави преглед на действието на настоящата директива и докладва пред Европейския парламент и Съвета, като първият доклад се представя в тригодишен срок от датата на влизане в сила, посочена в член 38, параграф 1, втора алинея. За целта държавите-членки и националните регулаторни органи предоставят на Комисията необходимата информация.

ê 2002/19/ЕО    Член 16

1. Държавите-членки нотифицират Комисията чрез националните регулаторни органи, които отговарят за изпълнението на настоящата директива, не по-късно от датата на влизане в сила, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея.

24. Националните регулаторни власти нотифицират Комисията за имената на операторите, за които се смята, че притежават значителна пазарна сила по смисъла на настоящата директива, и за техните задължения съгласно директивата. Комисията бива нотифицирана незабавно за всички промени в наложените върху предприятията задължения или в предприятията, които попадат в приложното поле на настоящата директива.

ê 2002/21/ЕО

ð нов

Член 25114

Процедури за преглед

1. Комисията периодично преглежда функционирането на настоящата директива и докладва пред Европейския парламент и Съвета, при пръв удобен случай не по-късно от три ð пет ï години след датата на прилагане, посочена в член 115 28, параграф 1, втора алинея. За тази цел, Комисията може да изисква информация от държавите членки, която се предоставя без необосновано закъснение.

ê 2002/19/ЕО

2. Комисията периодично прави преглед на действието на настоящата директива и докладва пред Европейския парламент и Съвета, като първият доклад се представя в тригодишен срок от датата на влизане в сила, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея. За целта Комисията може да поиска информация от държавите членки, които трябва да я предоставят без ненужно забавяне.

ê 2002/20/ЕО

3. Комисията периодично прави преглед на функционирането на националните лицензионни системи и развитието на презграничните услуги в Общността и докладва пред Европейския парламент и Европейския съвет, като първият доклад се представя не по-късно от три години след датата на влизане в сила на настоящата директива, посочена в член 18, параграф 1, втора алинея. За целта Комисията може да поиска информация от държавите-членки, които трябва да я предоставят без ненужно забавяне.

ê 2002/22/ЕО Член 15

ð нов

12. Комисията периодично прави преглед на обхвата на универсалната услуга, особено с оглед на предложенията до Европейския парламент и до Съвета за изменения и повторно определяне на обхвата. Прегледът се извършва първоначално две години след датата на приложение, посочено в член 38, параграф 1, втора алинея, и след това на всеки три ð пет ï години.

23. Прегледът се извършва с оглед на социалното, икономическото и технологичното развитие, като взема предвид, inter alia, мобилността и скоростта на пренос на данни с оглед на преобладаващите технологии, използвани от мнозинството абонати ð крайни ползватели ï . Процесът на преглед се предприема в съответствие с приложение V. Комисията представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно резултатите от прегледа.

ê 2002/21/ЕО (адаптиран)

Член 26

Отменяне

От датата на прилагане, посочена в член 28, параграф 1, втора алинея, се отменят следните директиви и решения:

–Директива 90/387/ЕИО,

–Решение 91/396/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно въвеждането на единен европейски номер за спешни повиквания, 103 ,

–Директива 92/44/ЕИО на Съвета от 5 юни 1992 година относно прилагането на доставката на отворени мрежи за наети линии 104 ,

–Решение 92/264/ЕИО на Съвета от 11 май 1992 година относно въвеждането на стандартни международни телефонни кодове за достъп в Общността 105 ,

–Директива 95/47/ЕО,

–Директива 97/13/ЕО,

–Директива 97/33/ЕО,

–Директива 98/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 г. относно прилагането на доставката на отворени далекосъобщителни мрежи (ONP) за гласовата телефония и за универсалната далекосъобщителна услуга в условията на конкуренция 106 .

ê 2009/140/ЕО Член 1.26

–

ê 2002/21/ЕО

Член 28

Транспониране

1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови и подзаконови и и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 24 юли 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 25 юли 2003 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, и всички последващи изменения на тези разпоредби.

ê 2002/20/ЕО

Член 18

Транспониране

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 24 юли 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 25 юли 2003 г.

Когато държавите-членки приемат такива мерки, в тях се съдържа позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, и всички последващи изменения на тези разпоредби.

ê 2002/19/ЕО

Член 18

Транспониране

1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови и подзаконови и и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 24 юли 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 25 юли 2003 г.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, и всички последващи изменения на тези разпоредби.

ê 2002/22/ЕО

Член 38

Транспониране

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 24 юли 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това. Държавите-членки прилагат тези мерки от 25 юли 2003 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, както и последващите изменения на тези разпоредби.

ê 2002/19/ЕО

Член 19

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 20

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ê 2002/20/ЕО

Член 19

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 20

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ê 2002/21/ЕО

Член 29

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 30

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ê 2002/22/ЕО

Член 39

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Член 40

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

 

Член 115

Транспониране

1.    Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от [ден/месец/година] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове [ …] и приложения […]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.

Държавите членки прилагат тези мерки от [day/month/year].

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.    Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

Член 116

Отменяне

Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/EO, 2002/22/EO, посочени в приложение XI, част A, се отменят считано от […] година, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в приложение XI, част Б.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XII.

Член 117

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 118

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

(1) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, Брюксел, 6.5.2015 г., COM(2015) 192.
(2) Оценката по REFIT на регулаторната рамка бе обявена в работния документ на службите на Комисията „REFIT: Initial results of the mapping of the acquis“ (REFIT: Първоначални резултати от очертаването на достиженията на правото) (SWD(2013) 401 final) и е част от работната програма на Комисията за 2015 г. (приложение 3 (COM2014) 910 final от 16.12.2014 г.).
(3) За повече информация относно тази техника вж. http://ec.europa.eu/dgs/legal_service/recasting_en.htm.
(4) http://berec.europa.eu/eng/document_register/subject_matter/berec/opinions/5577-berec-opinion-on-the-review-of-the-eu-electronic-communications-regulatory-framework.
(5) http://rspg-spectrum.eu/wp-content/uploads/2013/05/RSPG16-001-DSM_opinion.pdf.
(6) Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2016 г., „Към Акт за цифровия единен пазар“ ( 2015/2147(INI)
(7) Заключения от заседанието на Европейския съвет от 28 юни 2016 г. (EUCO 26/16).
(8) Профилите на експертите и докладът от обсъжданията са представени в приложение 13 към оценката на въздействието.
(9) Обща позиция на ГЕР относно VoIP, декември 2007 г.
(10) Докладите са на разположение на: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-scoreboard.  
(11) Цялата информация е на разположение тук: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/download-scoreboard-reports.
(12) OВ C , , стр. .
(13) OВ C , , стр. .
(14) Директива 2002/19/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7).
(15) Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21).
(16) Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33)
(17) Директива 2002/22/EC на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (OВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51).19OВ L 192, 24.7.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/51/EО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 295, 29.10.1997 г., стр. 23).
(18) OВ L 192, 24.7.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/51/EО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 295, 29.10.1997 г., стр. 23).
(19) OВ L 108, 24.4.2002, стр. 7.
(20) OВ L 108, 24.4.2002, стр. 21.
(21) OВ L 108, 24.4.2002, стр. 33.
(22) OВ L 108, 24.4.2002, стр. 51.
(23) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
(24) Регулаторната рамка на Съюза за електронните съобщения включва също Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (OВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10), Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (OВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1) и Директива 2014/61 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (OВ L 155, 23.5.2014 г., стр. 1), както и редица решения на съзаконодателите и Комисията.
(25) Регламент (ЕО) № 1211/2009 за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (OВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1).
(26) Вж. стр. 21 от настоящия Официален вестник.
(27) Вж. стр. 7 от настоящия Официален вестник.
(28) Вж. стр. 51 от настоящия Официален вестник.
(29) OВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 1.
(30) OВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60).
(31) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директивата за аудиовизуалните медийни услуги) (OВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).
(32) OВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.
(33) OВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.
(34) Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (OВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).
(35) OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(36) OВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 98/48/ЕО (OВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).
(37) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(38) Дело C-352/85 Bond van Adverteerders и др./Нидерландия, EU:C:1988:196.
(39) И двете са определени в Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (OВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 77), и в Делегиран регламент (ЕС) № 305/2013 на Комисията от 26 ноември 2012 г. за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на хармонизираното предоставяне на оперативно съвместима система eCall в целия ЕС (OВ L 91, 3.4.2013 г., стр. 1).
(40) Съгласно определението в Регламент (ЕС) 2015/758.
(41) OВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7.
(42) Дело C-614/10 Европейска комисия/Република Австрия, EU:C:2012:631.
(43) Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, OВ L 155, 23.5.2014 г.
(44) OВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.
(45) OВ L 320, 28.11.1998 г., стр. 54.
(46) Вж. стр. 7 от настоящия Официален вестник.
(47) Вж. стр. 33 от настоящия Официален вестник.
(48) Решение 2002/622/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 г. за създаване на Група за политиката в областта на радиочестотния спектър (OВ L 198 , 27.7.2002 г., стр. 49).
(49) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (OВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).
(50) OВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31.
(51) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(52) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 51.
(53) OВ L 77, 26.3.1973 г., стр. 29.
(54) OВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19.
(55) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (OВ L 194, 19.7.2016 г.).
(56) Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (OВ L 108, 24.4.2002 г.).
(57) Препоръка 1999/519/EC на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 GHz), OВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 59–70.
(58) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), (OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).
(59) Вж. стр. 33 от настоящия Официален вестник.
(60) Вж. стр. 21 от настоящия Официален вестник.
(61) Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 364, 14.11.2012 г., стр. 12).
(62) OВ L 199, 26.7.1997 г., стр. 32. Директива, последно изменена с Директива 98/61/ЕО (OВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 37).
(63) OВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 24.
(64) OJ L 165, 19.6.1992, p. 27. Директива, последно изменена с Решение № 98/80/ЕО на Комисията (OВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 27).
(65) OВ L 366, 30.12.2000 г., стр. 4.
(66) OВ L 199, 26.7.1997 г., стр. 32. Директива, изменена с Директива 98/61/ЕО (OВ L 268, 3.10.1998 г., стр. 37).
(67) OВ L 141, 13.5.1998 г., стр. 6.
(68) OВ C 265, 22.8.1998 г., стр. 2.
(69) OВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1–15.
(70) Препоръка 2013/466/ЕС на Комисията от 11 септември 2013 г. относно съгласувани задължения за недопускане на дискриминация и методологии за определяне на разходите с цел насърчаване на конкуренцията и подобряване на средата за инвестиции в широколентова инфраструктура, OВ L 251, 21.9.2013 г., стр. 13.
(71) OВ C […], […], стр. […].
(72) OВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29.
(73) OВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19.
(74) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).
(75) OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(76) Регламент 2015/758/EС на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (OВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 77).
(77) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.
(78) Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (OВ L 249, 17.9.2002 г., стр. 21).
(79) OВ L 249, 17.9.2002 г., стр. 21.
(80) Регламент (EС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), OВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.
(81) OВ L 336, 30.12.2000 г., стр. 4.
(82) OВ L 117, 7.5.1997 г., стр. 15.
(83) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 51.
(84) OВ L 196, 5.8.1993 г., стр. 48.
(85) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(86) OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(87) OВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(88) OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(89) OВ L 198, 27.7.2002 г., стр. 49.
(90) Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба.
(91) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.
(92) Регламент (ЕО) № xxxx/xxxx на Европейския парламент и на Съвета от [] за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) (OВ L. []).
(93) Препоръка 1999/519/EО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (0 Hz до 300 GHz) (OВ L 1999, 30.7.1999 г., стр. 59).
(94) Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, OВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1.
(95) Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО (OВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 1).
(96) Препоръка 1999/519/EО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета (0 Hz до 300 GHz) (OВ L 1999, 30.7.1999 г., стр. 59).
(97) Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО (OВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).
(98) ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51.
(99) OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(100) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(101)

   Вж. стр. 21 от настоящото издание на Официален вестник.

(102)

   ОВ L 49, 17.2.2007 г., стр. 30.

(103) ОВ L 217, 6.8.1991 г., стр. 31.
(104) ОВ L 165, 19.6.1992 г., стр. 27. Директива последно изменена с Решение на Комисията 98/80/ЕО (ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 27).
(105) ОВ L 137, 20.5.1992 г., стр. 21.
(106) ОВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 24.

Брюксел, 12.10.2016

COM(2016) 590 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета

за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

{SWD(2016) 303 final/2}
{SWD(2016) 304 final}
{SWD(2016) 305 final}
{SWD(2016) 313 final}


ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета

за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения

ê2002/20/ЕО (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Ö СПИСЪК ОТ УСЛОВИЯ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ДОБАВЕНИ КЪМ ОБЩИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ, ПРАВА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА РАДИОЧЕСТОТНИЯ СПЕКТЪР И ПРАВА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА НОМЕРА Õ

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .1 (адаптиран)

ð нов

Условията, изброени в настоящото приложение, представляват максималния списък от условия, които могат да бъдат добавени към общите разрешения ð за електронни съобщителни мрежи и услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера ï (част А), ð електронни съобщителни мрежи (част Б), електронни съобщителни услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера (част В), ï правата за ползване на радиочестоти (част БГ) и правата за ползване на номера (част ВД), както е посочено в член 6, параграф 1 и член 11, параграф 1, буква а), в рамките на ограниченията, разрешени съгласно членове 5, 6, 7, 8 и 9 от Директива 2002/21/ЕО (Рамковата директива).

ê 2002/20/EO (адаптиран)

A. Ö Общи Õ уУсловия, които могат да бъдат добавени към общото разрешение

1. Финансово участие за финансирането на универсалната услуга в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“).

21. Административни такси в съответствие с член 12 16 от настоящата директива.

ê 2009/140/EO чл. 3.11 и приложение .2(б)

72. Защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, специфични за сектора на електронните съобщения в съответствие с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) 1

ê 2002/20/ЕО

è1 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(г)

103. Информация, която се предоставя в рамките на процедурата по нотификация, посочена в член 3, параграф 3 12 от настоящата директива и за други целите, посочени в член 11 21 от настоящата директива.

114. Възможности за законно прихващане от компетентните национални власти в съответствие с è1 Директива 2002/58/ЕО ç и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни 2 .

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(д)

11a5. Условия за ползване по отношение на съобщения, отправени от обществените органи към обществото за предупреждаване в случай на непосредствени опасности и за смекчаване на последиците от големи катастрофи.

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(е)

126. Условия за използване в случай на големи бедствия или национални извънредни ситуации за обезпечаване на съобщенията между спасителните служби и органи.

ê 2002/20/ЕО (адаптиран)

147. Задължения за достъп извън предвидените в член 6, параграф 2 13 от настоящата директива, които се прилагат за предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“).

ê 2002/20/ЕО

188. Мерки, посочени за гарантиране на спазването на стандартите и/или спецификациите, посочени в член 39 17 от Директива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(ж) (адаптиран)

199. Задължения за прозрачност, налагани на доставчиците на обществени съобщителни мрежи, предоставящи общественодостъпни електронни съобщителни услуги, с цел да се осигури свързаност „от край до край“ в съответствие с целите и принципите, посочени в член 3 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), оповестяване на всички условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени от държавите-членки в съответствие с правото на Общността и при необходимост и в съответствие с принципа за съразмерност пропорционалност — достъп на националните регулаторни органи до тази информация, която е необходима с цел проверка на точността на това оповестяване.

ê2002/20/ЕО (нов)

ÖБ. СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ДОБАВЕНИ КЪМ ОБЩИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ Õ

31. Оперативна съвместимост на услугите и вВзаимосвързаност на мрежите в съответствие с настоящата директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“).

ê2002/20/ЕО

5. Екологични и градоустройствени изисквания, както и изисквания и условия във връзка с предоставянето на достъп или използване на обществена или частна земя и условия във връзка със съвместното ползване на обекти и инфраструктура в съответствие с Директива 2002/22/ЕО („Рамкова директива“), включително при необходимост финансови или технически гаранции, необходими да гарантират за правилното изпълнение на работите по инфраструктурата.

62. Задължения за осъществяване на пренос в съответствие с настоящата директива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“).

ê 2002/20/ЕО (адаптиран)

ð нов

133. Мерки ð за опазване на общественото здраве от вредното въздействие на ï , които целят ограничаването на въздействието на електромагнитните полета върху обществото в резултат на действието на електронни съобщителни мрежи в съответствие със законодателството на Общността Ö Съюза Õ ð , като се отчита в максимална степен Препоръка на Съвета № 1999/519/ЕО ï .

154. Поддържане на целостта на обществените съобщителни мрежи в съответствие с настоящата Ддиректива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) и Директива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“), включително с условия за предотвратяване на електромагнитниа смущенияинтерференция между електронни съобщителни мрежи и/или услуги в съответствие с разпоредбите на Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно електромагнитната съвместимост 3 .

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(ж)

165. Защитата на обществените мрежи срещу непозволен достъп в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

ê 2002/20/ЕО (адаптиран)

ð нов

176. Условия за използването на радиочестоти ð радиочестотния спектър ï в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива 1999/5/ЕО 2014/53/ЕС, когато използването не е предмет на предоставяне на индивидуални права за използване в съответствие с разпоредбите на член 546, параграф 1 Ö и член 48 Õ от настоящата директива.

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(з) (адаптиран)

197. Задължения за прозрачност, налагани на доставчиците на обществени съобщителни мрежи, предоставящи общественодостъпни електронни съобщителни услуги, с цел да се осигури свързаност „от край до край“ в съответствие с целите и принципите, посочени в член 3 8 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), оповестяване на всички условия, ограничаващи достъпа до и/или използването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени от държавите-членки в съответствие с правото на Общността и при необходимост и в съответствие с принципа за пропорционалностсъразмерност — достъп на националните регулаторни органи до тази информация, която е необходима с цел проверка на точността на това оповестяване.

Ö В. Специфични условия, които могат да бъдат добавени към общите разрешения за предоставяне на електронни съобщителни услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера Õ

ò нов

1. Оперативна съвместимост на услугите в съответствие с настоящата директива.

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(a) (нов)

42. Достъпност за крайните ползватели на номера от националния номерационен план, на номера от европейското телефонно номерационно пространство, универсалните международни безплатни телефонни номера, и когато е технически и икономически осъществимо, на номерата от номерационните планове на други държави членки, и условията за това в съответствие с настоящата дДиректива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“).

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .2(в) (адаптиран)

83. Правила за защита на потребителите, специфични за сектора на електронните съобщения, включително условия в съответствие с Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга) и условия за достъпност за ползватели с увреждания в съответствие с член 7 от посочената директива.

ê 2002/20/ЕО

94. Ограничения във връзка с преноса на незаконно съдържание в съответствие с разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия във вътрешния пазар 4 и ограничения във връзка с преноса на вредно съдържание в съответствие с Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно съгласуването на някои разпоредби, установени със законови, подзаконови и административни действия в държавите-членки, във връзка с дейностите по телевизионно излъчване 5 .

ê 2002/20/ЕО (адаптиран)

ð нов

БГ. Условия, които могат да бъдат добавени към правата за ползване на радиочестоти Ö радиочестотния спектър Õ 

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .3(a) (адаптиран)

1. Задължение за предоставяне на услуга или за използване на вида технология Ö в рамките на сроковете, определени в член 45 от настоящата директива Õ, за които са предоставени правата на ползване на честотата, включително, когато е приложимо, изисквания за покритие и качество Ö на услугата Õ.

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .3(б) (адаптиран)

ð нов

2. Ефективно и ефикасно използване на честотите ð радиочестотния спектър ï в съответствие с настоящата дДиректива 2002/21/ЕО (Рамкова директива).

ê 2002/20/ЕО (адаптиран)

ð нов

3. Технически и оперативни условия, необходими за избягване на вредниа смущенияинтерференция и за ð опазване на общественото здраве от вредното влияние на ï ограничаване на въздействието на електромагнитните полета върху обществото, ð като се отчита в максимална степен Препоръка на Съвета № 1999/519/ЕО 6 ï когато тези условия са различни от посочените в общото разрешение.

4. Максимална продължителност в съответствие с член 549 от настоящата директива, предмет на корекциите с оглед на националния честотен план.

5. Прехвърляне или ð отдаване под наем ï на права по инициатива на техния собственик и условия за такова прехвърляне в съответствие с разпоредбите на настоящата дДиректива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

6. Потребителски такси в съответствие с член 13 42 от настоящата директива.

7. Всички ангажименти на предприятието, което получава права за ползване, поети в ð рамките на процес по издаване или подновяване на разрешение, преди предоставянето на разрешението, или, когато е приложимо, преди поканата за подаване на молба за предоставяне на права за ползване ï хода на конкурсна или сравнителна процедура за подбор.

ò нов

8. Задължения за обединяване или споделяне на радиочестотния спектър, или за даване на достъп до радиочестотния спектър на други ползватели в конкретни региони или на национално равнище.

ê 2002/20/ЕО

89. Задължения според съответните международни споразумения, свързани с използването на честоти.

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .3(в)

910. Специфични задължения, свързани с експериментално използване на радиочестоти.

ê 2002/20/ЕО

ВД. Условия, които могат да бъдат добавени към правата за използване на номера

ê 2009/140/ЕО чл. 3.11 и приложение .4

1. Определяне на услугата, за която се ползват номерата, включително евентуални изисквания във връзка с предоставянето на тази услуга и, с цел избягване на съмнения, тарифни принципи и максимални цени, които могат да се прилагат в специфичен номерационен обхват за целите на гарантиране на защита на потребителите в съответствие с член 8, параграф 4, буква б) от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива)3, параграф 2, буква г) от настоящата директива.

ê2002/20/ЕО (адаптиран)

ð нов

2. Ефективно и ефикасно използване на номерата в съответствие с настоящата дДиректива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

3. Изисквания за преносимост на номерата в съответствие с настоящата дДиректива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“).

4. Задължение за предоставяне на информация за абонатите ð крайните ползватели ï, които фигурират в обществен телефонен указател, за целите на членове 5 и 25104 от настоящата дДиректива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“).

5. Максимален срок в съответствие с член 546 от настоящата директива, в зависимост от евентуалните промени в националния номерационен план.

6. Прехвърляне на права по инициатива на техния собственик и условия за такова прехвърляне в съответствие с разпоредбите на настоящата дДиректива 2002/21/ЕО („Рамкова директива“).

7. Потребителски такси в съответствие с член 13 42 от настоящата директива.

8. Всички ангажименти на предприятието, което получава права за използване, поети в хода на конкурсна или сравнителна процедура за подбор.

9. Задължения според съответните международни споразумения, свързани с използването на номерата.

ò нов

10. Задължения във връзка с извънтериториалното използване на номера в рамките на Съюза с цел да се осигури съответствие с правилата за защита на потребителите и други свързани с номерацията правила в държавите членки, различни от правилото за телефонен код на държавата.

ê 2002/19/ЕО (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ЦИФРОВИ ТЕЛЕВИЗИОННИ И РАДИОУСЛУГИ ЗА ЗРИТЕЛИТЕ И СЛУШАТЕЛИТЕ В ОБЩНОСТТА Ö СЪЮЗА Õ 

Част I: Условия за системите за условен достъп, които се прилагат в съответствие с член 660, параграф 1

Във връзка с условния достъп до цифровите телевизионни и радиоуслуги за зрителите и слушателите в Общността Ö Съюза Õ , независимо от средствата за пренос в съответствие с разпоредбите на член 660 държавите членки са длъжни да осигурят прилагането на следните условия:

а) системите за условен достъп, които действат на пазара в Общността, трябва да притежават необходимите технически възможности за икономически обоснован трансконтрол, който позволява пълен контрол от страна на мрежовите оператори на местно или регионално равнище на използване на системите за условен достъп;

ба) всички оператори на системи за условен достъп, независимо от средствата за пренос, които предоставят услуги за достъп до цифрови телевизионни и радиоуслуги и от чиито услуги за достъп зависят разпространители на радио и телевизионни програми, за да достигнат до която и да е група потенциални зрители или слушатели, трябва да отговарят на следните условия:

–предлагат на всички разпространители при справедливи, разумни и недискриминационни условия в съответствие с конкурентното право на Общността Ö Съюза Õ технически услуги, които създават възможност цифрово пренасяните услуги на разпространителите да достигнат зрителите или слушателите чрез управлявани от операторите декодиращи устройства, и отговарят на изискванията на конкурентното право на Общността Ö Съюза Õ ,

–водят отделно финансово счетоводство за дейността сиим като доставчици на условен достъп,

вб) когато предоставят лицензи на производители на битова техника, собствениците на права на индустриална собственост върху продукти и системи за условен достъп са длъжни да извършват тази дейност при справедливи, разумни и недискриминационни условия. Вземайки предвид техническите и търговските фактори, собствениците на права не могат да обвързват предоставянето на лицензи с условия, които забраняват, спират или затрудняват включването в същия продукт на:

–общ интерфейс за връзка с няколко други системи за достъп, или

–специфични за друга система за достъп средства, при условие че лицензиантът спазва съответните разумни условия и гарантира от своя страна сигурността на транзакциите на операторите на системи за условен достъп.

Част II: Други съоръжения, към които могат да се прилагат условията съгласно член 559, параграф 1, буква б)

а) Достъп до програмни интерфейси за създаване на приложения (ПИСП);

б) Достъп до електронни програмни указатели (ЕПУ).

ê 2009/140/ЕО чл. 2.12, буква a)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛЕН СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ПРИМЕРНАТА ОФЕРТА ЗА ДОСТЪП НА ЕДРО ДО МРЕЖОВАТА ИНФРАСТРУКТУРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СЪВМЕСТЕН ИЛИ НАПЪЛНО НЕОБВЪРЗАН ДОСТЪП ДО АБОНАТНА ЛИНИЯ НА ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТО, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПУБЛИКУВАНИ ОТ НОТИФИЦИРАНИТЕ ОПЕРАТОРИ СЪС ЗНАЧИТЕЛНА ПАЗАРНА СИЛА

ê2002/19/ЕО

По смисъла на настоящото приложение се прилагат следните определения:

ê 2009/140/ЕО чл. 2.12, буква б)

а) „абонатна подлиния“ означава частична абонатна линия за връзка между крайна точка на мрежата и точка на концентрация или определена точка на междинен достъп във фиксираната обществена електронна съобщителна мрежа;

ê2002/19/ЕО

б) „незащитен достъп до абонатна линия“ означава пълен незащитен достъп до абонатна линия и съвместен достъп до абонатна линия,

ê 2009/140/ЕО чл. 2.12, буква в)

в) „пълен необвързан достъп до абонатна линия“ означава предоставяне на достъп на ползвател до абонатна линия или абонатна подлиния на оператора със значителна пазарна сила, което позволява използване на целия капацитет на мрежовата инфраструктура;

ê 2009/140/ЕО чл. 2.12, буква г)

г) „съвместен достъп до абонатна линия“ означава предоставяне на достъп на бенефициер до абонатна линия или абонатна подлиния на оператора със значителна пазарна сила, което позволява използване на конкретна част от капацитета на мрежовата инфраструктура като например част от честотата или друг сходен елемент.

ê 2002/19/ЕО

А. Условия за незащитен достъп до абонатна линия

ê 2009/140/ЕО чл. 2.12, буква д)

1. Мрежови елементи, до които се предлага достъп и които по-конкретно включват следните елементи, заедно със съответната свързана с тях инфраструктура:

а) необвързан достъп до абонатни линии (пълен и съвместен);

б) необвързан достъп до абонатни подлинии (пълен и съвместен), включително, когато е приложимо, достъп до неактивни мрежови елементи за целите на въвеждане на мрежи за обходен пренос (backhaul);

в) когато е приложимо, достъп до канали, позволяващ инсталиране на мрежи за достъп.

2. Информация във връзка с местоположението на обектите за физически достъп, включително кутии и разпределители, наличие на абонатни линии и подлинии, канали и съоръжения за обходен пренос (backhaul) в отделните части на мрежата за достъп и, когато е приложимо, информация относно местоположението на канали и наличност в рамките на каналите.

3. Технически условия във връзка с достъпа и използването на абонатни линии, подлинии и канали, включително технически характеристики на усуканата метална двойка и/или оптични влакна и/или други сходни елементи, кабелни разпределители, и свързана инфраструктура и, когато е приложимо, техническите условия за достъп до канали.

ê 2002/19/ЕО (нов)

4. Процедури за заявки и поддържане на материални запаси, ограничения при употреба.

Б.Услуги при съвместно използване на обекти

ê 2009/140/ЕО чл. 2.12, буква е)

1. Информация за съществуващите съответни обекти или съоръжения за оборудване на оператора със значителна пазарна сила, както и за тяхна планирана актуализация 7 .

ê 2002/19/ЕО (нов)

2. Възможности за съвместно използване на обектите по точка 1 (включително физическо съвместяване и при необходимост, дистанционно и виртуално съвместно използване на обекти).

3. Характеристики на оборудването: евентуални ограничения за съвместното разполагане на оборудване.

4. Съображения за сигурност: мерки от страна на нотифицираните оператори за гарантиране на сигурността на обектите им.

5. Условия за достъп на персонал на конкурентни оператори.

6. Стандарти за безопасност

7. Правила за разпределение на пространството, когато то е ограничено за целите на съвместното използване.

8. Условия, при които бенефициерите имат право да проверяват обектите с физическо съвместяване или обектите, за които е отказано съвместно използване с мотив за липса на мощности.

В. Информационни системи

Условия за достъп до системите за оперативна поддръжка на нотифицираните оператори, както и техните информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, поддържане на материални запаси, подаване на заявки, поддръжка, ремонти и фактуриране.

Г. Условия за доставка

1. Срок за реагиране на заявките за доставка на услуги и инфраструктура; рамкови договори, отстраняване на повреди, процедури за нормализация на дейността и качество на параметрите на услугата.

2. Условия по типовите договори, включително при необходимост обезщетение при забава.

3. Цени или ценови формули за всяка от гореизброените характеристики, функции и инфраструктури.

ò нов

ПРИЛОЖЕНИЕ III

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЦЕНИ НА ЕДРО ЗА ТЕРМИНИРАНЕ НА ПОВИКВАНИЯ

Критерии и параметри за определяне на цените на едро за терминиране на повикванията, посочени в член 73, параграф 4, на пазарите на фиксирана и мобилна връзка:

а)съответните допълнителни разходи по услугата на едро за терминиране представляват разликата между общите дългосрочни разходи на един оператор, предоставящ своята пълна гама от услуги, и общите дългосрочни разходи на този оператор, не предоставящ на едро на трети страни услугата за терминиране;

б)на съответната добавка за терминиране следва да се припишат само тези свързани с трафика разходи, които биха били избегнати в отсъствие на услугата на едро за терминиране на гласови повиквания;

в)разходите за допълнителен мрежов капацитет се включват само ако са направени с оглед на потребността от увеличаване на капацитета за целите на преноса на допълнителен трафик във връзка с терминирането на гласови повиквания на едро;

г)таксите за използване на радиочестотния спектър не се включват в добавката за терминиране на повиквания в мобилна мрежа;

д)включват се само разходите за търговия на едро, пряко свързани с услугата за терминиране на гласови повиквания, предоставяна на едро на трети страни;

е)приема се, че всички оператори на фиксирани мрежи предоставят услуги за терминиране на гласови повиквания при същите разходи за труд за единица продукция като ефикасния оператор, независимо от техния размер;

ж)за операторите на мобилни мрежи минималният ефективен мащаб се определя на най-малко 20 %;

з)подходът, който следва да се използва при изчисляването на амортизацията на активите, е икономическата амортизация; и

и)изборът на технология за моделираните мрежи следва да бъде ориентиран към бъдещото развитие на основата на мрежи с IP ядро, като се отчитат различните технологии, които е вероятно да се използват през периода на валидност на максималната цена. По отношение на фиксираните мрежи се приема, че повикванията се осъществяват изключително с пакетна комутация.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНА ИНВЕСТИЦИЯ

При оценяването на предложения за съвместна инвестиция в съответствие с член 74, параграф 1, буква г), националните регулаторни органи проверяват дали са изпълнени следните критерии:

а)Предложението за съвместна инвестиция е отворено към всички предприятия, заявяващи интерес през жизнения цикъл на мрежата, изградена по силата на предложението за съвместна инвестиция, при спазване на принципа за недопускане на дискриминация. Операторът със значителна пазарна сила може да включи в предложението разумни условия по отношение на финансовите възможности на предприятията, съгласно които потенциалните съинвеститори трябва да докажат, че са в състояние да извършват разсрочени плащания, въз основа на които се планира внедряването, и че са приели стратегически план, въз основа на който се изготвят плановете за средносрочно изграждане и т.н.

б)Предложението за съвместна инвестиция е прозрачно:

–Предложението е достъпно и лесно откриваемо на уебсайта на оператора със значителна пазарна сила;

–На всeки потенциалeн участник, заявил интерес, се предоставят без неоснователно забавяне изчерпателни и подробни условия, включващи правната форма на договора за съвместна инвестиция и, по целесъобразност, меморандум с правилата за управление на инструмента за съвместно инвестиране; и

–Подробностите за самия процес, като например пътната карта за полагане на основите и разгръщане на проекта за съвместна инвестиция, трябва да бъдат предварително определени, разбираемо разяснени в писмен вид и предоставени на всички потенциални съинвеститори, като не се допуска дискриминация.

в)Предложението за съвместна инвестиция включва условия за потенциалните съинвеститори, благоприятстващи устойчивата конкуренция в дългосрочен план, и по-специално:

–На всички предприятия трябва да бъдат предложени справедливи, разумни и недискриминационни условия за участие в договора за съвместна инвестиция към момента на тяхното присъединяване, включително по отношение на финансовия принос, изискван за придобиването на определени права по отношение на защитата на съинвеститорите въз основа на тези права, както по време на фазата на изграждане, така и през експлоатационната фаза, например посредством предоставянето на неотменими права за ползване през прогнозираната продължителност на жизнения цикъл на мрежата, обект на съвместната инвестиция, както и по отношение на условията за присъединяване към договора за съвместна инвестиция и за евентуалното му прекратяване. Недопускането на дискриминация в конкретния случай не означава, че на всички потенциални съинвеститори трябва да бъдат предложени напълно идентични условия, в това число и финансови, а че всички различия в предложените условия трябва да са оправдани въз основа на едни и същи обективни, прозрачни, недискриминационни и предсказуеми критерии, като например броя на линиите на крайни ползватели, за които е поет ангажимент.

–Предложението трябва да позволява гъвкавост по отношение на стойността и графика на ангажиментите, предложени от всеки съинвеститор, например посредством договорен и евентуално нарастващ процентен дял от общия брой линии на крайни ползватели в дадена зона, с които съинвеститорът има възможността да се ангажира постепенно и който се определя на единична база, давайки възможност на по-малките съинвеститори постепенно да увеличават участието си като същевременно гарантират подходящо равнище на първоначалния ангажимент. Финансовият принос, който следва да предостави всеки съинвеститор, се определя при отчитане на факта, че включилите се по-рано инвеститори поемат по-голям риск и влагат капитал на по-ранен етап.

–Увеличението на размера на премията в течение на времето следва да се счита за обосновано, когато ангажиментът е поет на по-късен етап, както и за новите съинвеститори, присъединили се към съвместната инвестиция след стартирането на проекта, така че да се отрази отслабването на риска и да се насърчат капиталовложенията през по-ранните етапи.

–Договорът за съвместна инвестиция трябва да позволява прехвърлянето на придобити от съинвеститорите права на други съинвеститори, или на трети страни, които желаят да се присъединят към договора, като приобретателят се задължава да изпълни всички първоначални задължения на прехвърлителя съгласно договора за съвместна инвестиция.

–Съинвеститорите трябва да си предоставят реципрочни права, при справедливи и разумни условия, за достъп до инфраструктурата, обект на съвместната инвестиция, за целите на предоставяне на услуги надолу по веригата, включително за крайните ползватели, в съответствие с прозрачни условия, ясно изложени в предложението за съвместна инвестиция и в последващия договор, по-специално когато съинвеститорите са поединично и отделно отговорни за изграждането на конкретни части от мрежата. В случай че бъде създаден инструмент за съвместно инвестиране, той трябва да предоставя на всички съинвеститори пряк или непряк достъп до мрежата, въз основа на еквивалетност на вложенията и в съответствие със справедливи и разумни условия, в това число финансови условия, които отразяват различните равнища на риск за отделните съинвеститори.

г)Предложението за съвместна инвестиция гарантира устойчиви инвестиции, които да отговарят на бъдещите потребности посредством внедряването на нови мрежови елементи, които значително допринасят за изграждането на мрежи с много голям капацитет.

ò нов

ПРИЛОЖЕНИЕ V

СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, КОИТО УСЛУГАТА ЗА ФУНКЦИОНАЛЕН ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ СЛЕДВА ДА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОДДЪРЖА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 79, ПАРАГРАФ 2

(1)Електронна поща

(2)Търсачки за търсене и намиране на всякакъв вид информация

(3)Базови онлайн инструменти за обучение и образование 

(4)Онлайн вестници/новини 

(5)Закупуване/поръчка на стоки или услуги онлайн

(6)Търсене на работа и инструменти за търсене на работа 

(7)Общности за работа в мрежа с професионална цел

(8)Интернет банкиране

(9)Използване на електронни административни услуги

(10)Социални мрежи и комуникация в реално време чрез напечатан текст

(11)Гласови и видеоразговори (със стандартно качество)

ê 2009/136/ЕО чл. 1.28 и приложение I (адаптиран)

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ IVI

ОПИСАНИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 10 83 (КОНТРОЛ ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ), ЧЛЕН 29 107 (ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ) И ЧЛЕН 30 99 (УЛЕСНЯВАНЕ НА СМЯНАТА НА ДОСТАВЧИК) Ö И ПРЕНОСИМОСТ НА НОМЕРА Õ )

Част А: Възможности и услуги, посочени в член 1083

а) Подробно фактуриране

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи, при спазване на изискванията на съответното законодателство относно защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, могат да установят основното равнище на подробните фактури, които се изпращат безплатно от предприятията на абонатите ð крайните ползватели ï , така че да могат:

i) да осигуряват възможности за проверка и контрол на таксите за използване на обществената съобщителна мрежа при определен обект в определено местоположение и/или свързаните с нея обществени телефонни ð гласови ï услуги ð , или междуличностни съобщителни услуги посредством номер в случая по член 107 ï ; и

ii) адекватно да следят потреблението и разходите си и по такъв начин да упражняват разумен контрол върху своите сметки.

Когато е необходимо, на абонатите ð крайните ползватели ï могат да се предложат допълнителни подробности при разумни тарифи или безплатно.

Безплатните повиквания за абоната ð крайния ползвател ï , който осъществява повикването, включително повикванията към линии за помощ, не могат да се включват в подробната фактура за абоната ð крайния ползвател ï , извършващ повикванията.

б) Безплатно избирателно спиране на изходящи повиквания или на специални кратки текстови съобщения (SMS) и мултимедийни съобщения (MMS) с добавена стойност или, където е технически осъществимо, други видове подобни приложения.

т.е. възможността абонатът ð крайният ползвател ï , чрез подаване на заявление до определеното предприятието, предоставящо телефонни услуги ð за гласови повиквания или междуличностни съобщителни услуги посредством номер в случая по член 107 ï , безплатно да спре определени видове изходящи повиквания или специални кратки съобщения (SMS) и мултимедийни съобщения (MMS) с добавена стойност или други видове подобни приложения от или до определени видове номера.

в) Системи за предплащане

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи могат да изискват от определените предприятия да предоставят на потребителите начини за предплатен достъп до обществената съобщителна мрежа и използване на обществено достъпни телефонни услуги ð за гласови съобщения или междуличностни съобщителни услуги посредством номер в случая по член 107 ï .

г) Разсрочено плащане на таксите за свързване

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи могат да изискват от определените предприятията да допускат разсрочено плащане от потребителите на таксите за свързване към обществената съобщителна мрежа.

д) Неплащане на сметки

Държавите членки разрешават специфични мерки, които са пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от предприятия. Тези мерки гарантират, че съответните абонати ð крайни ползватели ï получават надлежно предварително предупреждение за евентуално последващо прекъсване на услугата или прекратяване на връзката. С изключение на случаите на измами, системни закъснения в плащането или неплащане, мерките следва да гарантират, доколкото това е технически възможно, че всяко прекъсване се ограничава до съответната услуга. Прекратяването на връзката при неплащане следва да се прилага само след като абонатът ð крайният ползвател ï бъде надлежно предупреден. Държавите членки могат да предвидят срок за ограничено обслужване преди пълното прекратяване на връзката, по време на който се допускат само повиквания, които не водят до разходи на абоната ð крайния ползвател ï (например повиквания на номер „112“).

е) Информиране за тарифи

Възможността абонатите ð крайните ползватели ï да поискат от предприятието да им предостави информация относно алтернативни тарифи с по-ниски цени за услугата, ако такива съществуват.

ж) Контрол на разходите

Възможността предприятията да предлагат, ако това бъде прието за подходящо от националните регулаторни органи, други средства за контрол на разходите за обществено достъпни телефонни услуги ð за гласови съобщения или междуличностни съобщителни услуги посредством номер в случая по член 107 ï , включително и безплатни предупреждения до потребителите в случай на необичайни или прекомерни модели на потребление.

Част Б: Възможности, посочени в член 29107

а) Тонално номеронабиране или DTMF (двутонално многочестотно предаване)

Обществената съобщителна мрежа и/или обществено достъпните телефонни услуги поддържат използването на DTMF тонове съгласно ETSI ETR 207 за сигнализация от край до край по мрежата в рамките на отделните държави-членки или между различни държави-членки.

б) Идентификация на линията на страната, която осъществява повикването

Номерът на страната, която осъществява повикването, се представя на страната, която получава повикването, преди да бъде осъществено повикването.

Тази възможност се предоставя съгласно съответнотов съответствие с релевантно законодателство за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, и по-специално с Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).

Доколкото това е технически възможно, операторите следва да предоставят данни и сигнали, за да улеснят идентифицирането на страната, която осъществява повикването и тоналното номеронабиране през границите на различните държави членки.

Част В: Прилагане на разпоредбите за преносимост на номера, посочени в член 3099

Изискването, че всички абонати ð крайни ползватели ï с номера от националния номерационен план могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от предприятието, което предоставя услугата, се прилага:

а) в случаите на географски номера в определена област; и

б) в случаите на негеографски номера за всяко местоположение.

Разпоредбите на настоящата част не се прилагат за пренасянето на номера между мрежи, които предоставят услуги във определенофиксирано местоположение и мобилни мрежи.

ê 2002/22/ЕО (адаптиран)

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ IVVII

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕВЕНТУАЛНИТЕ НЕТНИ РАЗХОДИ, АКО ИМА ТАКИВА, ПРИ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УНИВЕРСАЛНА УСЛУГА И СЪЗДАВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ СПОДЕЛЯНЕ НА РАЗХОДИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕНОВЕ 12 84 И 1385

Част А: Изчисляване на нетните разходи

Задълженията за предоставяне на универсална услуга включват задълженията на предприятия в държавите членки във връзка с предоставянето на ð универсална услуга в съответствие с членове 79, 81 и 82 ï мрежа и услуга в определен географски район, включително при необходимост усреднени цени в географския район за предоставянето на съответната услуга или предоставяне на различни тарифни схеми за потребителите с ниски доходи или специфични социални потребности.

Националните регулаторни органи трябва да разгледат всички средства за гарантиране на подходящи стимули за предприятията (определени или не) да предоставят универсалната услуга икономически целесъобразно. При изчисленията нетната себестойност на задълженията за предоставяне на универсална услуга се изчислява като разликата между нетните разходи за Ö което и да е Õ определено предприятие със задължения за предоставяне на универсална услуга и за предприятие без такива задължения. Този подход се прилага независимо от обстоятелството дали мрежата в дадената държава-членка е напълно развита или все още се намира в етап на развитие и разширяване. Следва да се обърне внимание на правилната оценка на разходите, които определеното предприятието би предпочело да избегне, ако няма задължения за предоставяне на универсална услуга. Изчислението на нетната себестойност следва да направи оценка на ползите, включително нематериалните ползи за оператора на универсалната услуга.

Изчислението се основава на разходите, които могат да се отнесат към:

i) елементите на отделните услуги, които могат да бъдат предоставени единствено на загуба или при цена извън нормалните търговски стандарти.

В тази категория могат да се включат такива елементи на услугата като достъп до аварийни телефонни услуги за спешни повиквания, осигуряване на определени видове телефонни автомати, услуги или устройства за инвалиди и т.н.;

ii) конкретните крайни потребители или групи крайни потребители, които с оглед на себестойността на предоставянето на мрежата или услугата, създадените приходи и евентуалното географско усредняване на цените в съответната държава членка могат да бъдат обслужени единствено напри загуба или при цена извън обичайните търговски стандарти.

В тази категория се включват онези крайни потребители или групи крайни потребители, които търговските оператори не биха обслужвали, ако нямаха задължения да предоставят универсална услуга.

Изчислението на нетната себестойност на специфичните аспекти на задълженията за предоставяне на универсална услуга следва да се извършва поотделно и следва да избягва двойното отчитане на преки или косвени ползи и разходи. Общата нетна себестойност на задълженията за предоставяне на универсална услуга се получава като сбор от нетната себестойност на отделните елементи на задълженията за предоставяне на универсална услуга, като се отчитат и нематериалните ползи. Отговорността за проверката на нетната себестойност се поема от националните регулаторни органи.

Част Б: Възстановяване на нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга

Възстановяването или финансирането на нетни разходи по задълженията за предоставяне на универсална услуга изисква определените предприятия със задължения за предоставяне на универсална услуга да бъдат компенсирани за услугите, които те предлагат при нетърговски условия. Тъй като компенсирането предполага прехвърляне на финансови средства, държавите-членки следва да гарантират, че то се извършва обективно, прозрачно, пропорционално и без дискриминация. Това означава, че прехвърлянето на финансови средства води до минималното възможно нарушение на конкуренцията и потребителското търсене.

В съответствие с член 13, параграф 3, механизмът за споделяне на разходите на основата на фонд следва да използва прозрачни и неутрални средства за събиране на вноските, които избягват опасността от дублиране на вноските на входа и изхода на предприятията.

Независимият орган, който управлява фонда, отговаря за събирането на вноските от предприятията, които се смятат за задължени да предоставят средства за покриване на нетните разходи на задълженията за предоставяне на универсална услуга в държавата-членка, и да контролира прехвърлянето на средства и/или административни плащания в полза на предприятията, които имат право да получават финансови средства от фонда.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIVIII

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 2196

(ПРОЗРАЧНОСТ И ПУБЛИКУВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ)

Националните регулаторни органи носят отговорността да гарантират, че публикуването на информацията, посочена в настоящото приложение, е в съответствие с член 2196. Националните регулаторни органи решават коя информация следва да бъде публикувана от предприятията, предоставящи общественодостъпни електронни съобщителни услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги, които не са посредством номера, обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни телефонни услуги и коя информация следва да бъде публикувана от самите национални регулаторни органи, така че потребителите да могат да направят информиран избор. ðАко считат това за целесъобразно, националните регулаторни органи може да насърчават мерки за саморегулиране или съвместно регулиране преди налагането на каквито и да е задължения. ï

1. Име(на) и адрес(и) на Ö Данни за връзка с Õ предприятието(та)

т.е. имената и адресите на управление на предприятията, които предоставят обществени съобщителни мрежи и/или обществено достъпни телефонни услуги.

2. Описание на предлаганите услуги

2.1. Обхват на предлаганите услуги ð и основни характеристики на всяка от предлаганите услуги, включително всички предлагани минимални нива на качество на услугите и всички ограничения, наложени от доставчика по отношение на използването на предоставеното крайно оборудване ï .

2.2. Включват се също така стандартни ттарифи ð за предлаганите услуги, включително информация за обема на включените съобщителни услуги в конкретните тарифни планове и приложимите тарифи за допълнителни съобщителни единици, телефонни номера или услуги, които подлежат на определени ценови условия, ï с пояснение относно предоставените услуги и какво е включено във всеки тарифен елемент (напр. такси за достъп ð и поддръжка ï, всички видове потребителски такси, такси за поддръжка), включително подробности за прилаганите стандартни отстъпки и специалните и целеви тарифни планове, както и всички допълнителни такси и разходи във връзка с крайно оборудване.

2.3. Политика на компенсации/възстановяване на разходи, включително подробности за предлаганите схеми за компенсации/възстановяване на разходи.

2.43. Предлагани видове услуги за ð следпродажбено обслужване и ï поддръжка ð и данни за връзка със съответните служби ï .

2.54. Стандартни договорни условия, включително минимален срок на договорите ð срок на договорите ï , ð дължими такси при предсрочно ï прекратяване на договорите, ð права във връзка с прекратяването на пакетни предложения или на елементи от тях, ï и процедури и преки такси, свързани с преносимостта на номерата и други идентификатори, ако е приложимо.

ò нов

2.5. Ако предприятието е доставчик на междуличностни съобщителни услуги посредством номер – информация относно достъпа до услуги за спешна помощ и предоставянето на информация за местоположението на лицето, което осъществява повикването.

2.6. Подробности относно продукти и услуги, предназначени за ползватели с увреждания.

ê 2002/22/ЕО (адаптиран)

ð нов

3. Механизми за решаване на спорове, включително разработените от предприятията.

4. Информация относно правата във връзка с универсалната услуга, включително при необходимост възможностите и услугите, посочени в приложение I.

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIIX

ПАРАМЕТРИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА УСЛУГАТА

Параметри, определения и методи за измерване на качеството на услугата, посочени в членове 11 и 22 97 

За предприятия, които предоставят достъп до обществена съобщителна мрежа

ПАРАМЕТЪР

(Бележка 1)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Време за първоначално свързване към мрежата

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Коефициент на повреди за линия за достъп

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Време за отстраняване на повреди

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

За ð междуличностни съобщителни услуги посредством номер ï предприятия, които предоставят обществено достъпна телефонна услуга

Ö ПАРАМЕТЪР

(Бележка 2) Õ

Ö ОПРЕДЕЛЕНИЕ Õ

Ö МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ Õ

Време на изграждане на връзка

(Бележка 2)

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Време за отговор при справочни услуги

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Съотношение на работещите монетни и картови обществени телефони

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

Жалби във връзка с точността на сметките

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

ð Качество на гласовата връзка ï

 ETSI EG 202 057 ï

 ETSI EG 202 057 ï

ð Процентно съотношение на прекъснатите повиквания ï

 ETSI EG 202 057 ï

 ETSI EG 202 057 ï

Процентно съотношение на неуспешните повиквания

(Бележка 2)

ETSI EG 202 057

ETSI EG 202 057

ð Вероятност от неуспех ï 

 

ðЗакъснение в сигнализирането на повикванията ï 

 

Номерът на версията на ETSI EG 202 057-1 е 1.3.1 (юли 2008 г.).

ò нов

За услуги за достъп до интернет

ПАРАМЕТЪР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ

Закъснение

Флуктуацията при предаването на пакети

Загуба на пакети

ê 2002/22/ЕО

Бележка 1

Параметрите следва да позволяват анализиране на качеството на регионално ниво (т.е. не по-малко от ниво 2 от Европейската номенклатура на териториалните единици за статистически цели (NUTS), установена от Евростат).

Бележка 2

Държавите -членки може да решат да не изискват поддържане на актуална информация относно качеството на тези два параметъра, ако има доказателство, което показва, че качеството в тези две области е задоволително.

ê 2002/22/ЕО

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОЦЕС НА ПРЕГЛЕД НА ОБХВАТА НА УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 15

Когато решава дали да преразгледа обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, Комисията следва да вземе предвид следните елементи:

–социално развитие и развитие на пазара от гледна точка на услугите, използвани от потребителите,

–социално развитие и развитие на пазара от гледна точка на предлагането и избора на услуги за потребителите,

–технологично развитие от гледна точка на начина на предоставяне на услугите за потребителите.

Когато решава дали да промени или усъвършенства обхвата на задълженията за предоставяне на универсална услуга, Комисията взема предвид следните елементи:

–дали специфичните услуги се предлагат на по-голямата част от потребителите и се използват от тях и дали липсата или не използването на услугите от малка част от потребителите води до социална изолация, и

–дали предлагането и използването на специфичните услуги води до обща нетна полза за всички потребители, така че да се налага намеса на държавата, когато специфичните услуги не се предлагат на гражданите при обичайни търговски обстоятелства?

ê 2009/136/ЕО чл. 1.28 и приложение II (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ VI X

ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ НА БИТОВАТА ЦИФРОВА ТЕХНИКА, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 24105

1. Общ алгоритъм за кодиране и приемане на свободен сигнал

Цялата битова техника за приемане на стандартен цифров телевизионен сигнал (напр. разпространение чрез наземно, кабелно или сателитно предаване, което е предназначено най-вече за фиксирано приемане, като DVB-T, DVB-C или DVB-S), която се предлага за продажба, под наем или в друга форма в рамките на Общността Ö Съюза Õ и може да декодира цифрови телевизионни сигнали, има способността:

–да позволява декодиране на такива сигнали в съответствие с общ европейски алгоритъм за кодиране, който се управлява от призната европейска организация по стандартизация — в момента ETSI;

–да изобразява на екран свободно излъчен сигнал, при условие че ако техниката е взета под наем, наемателят спазва условията на съответния наемен договор.

2. Оперативна съвместимост на аналогови и цифрови телевизионни апарати

Всеки аналогов телевизионен апарат с интегрален екран с видим диагонал над 42 cm, който се предлага на пазара за продажба или под наем в рамките на Общността, следва да е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс, стандартизиран от призната европейска организация по стандартизация, напр. както е посочено в стандарта CENELEC EN 50 049-1:1997, и който дава възможност за просто свързване на периферни устройства, по-специално допълнителни декодери и цифрови приемници.

Всеки цифров телевизионен апарат с интегрален екран с видим диагонал над 30 cm, който се предлага на пазара за продажба или под наем в рамките на Общността Ö Съюза Õ , следва да е оборудван с поне един изход за отворен интерфейс (стандартизиран или съответстващ на стандарт, приет от призната европейска организация по стандартизация, или съответстващ на отраслова спецификация), напр. DVB съединител за общ интерфейс, който дава възможност за просто свързване на периферни устройства и пренос на всички Ö съответни Õ елементи на цифров телевизионен сигнал, включително информация, свързана с интерактивни услуги и с услуги за условен достъп.

é

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

Част А

Отменени директиви
със [списък на техните последващи допълнения и изменения]
(посочени в член 116)

Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33)

Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37)

Член 1

Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 12)

Член 2

Регламент (ЕО) № 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 171, 29.6.2007 г., стр. 32)

Член 10

Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21)

Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37)

Член 3 и приложението

Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7)

Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37)

Член 2

Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51)

Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 11)

Член 1 и приложение I

Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 310, 26.11.2015 г., стр. 1)

Член 8

Част Б

Срокове за транспониране в националното законодателство [и дата/и на прилагане]

(посочени в член 116)

Директива

Срок за транспониране

Дата на прилагане

2002/19/ЕО

24 юли 2003 г.

25 юли 2003 г.

2002/20/ЕО

2002/21/ЕО

24 юли 2003 г.

24 юли 2003 г.

25 юли 2003 г.

25 юли 2003 г.

2002/22/ЕО

24 юли 2003 г.

25 юли 2003 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

Correlation Table

Директива 2002/21/ЕО

Директива 2002/20/ЕО

Директива 2002/19/ЕО

Директива 2002/22/ЕО

Настоящата директива

Член 1, параграфи 1, 2 и 3

Член 1, параграфи 1, 2 и 3

Член 1, параграф 3а

Член 1, параграф 4

Член 1, параграфи 4 и 5

Член 1, параграфи 5 и 6

Член 2, буква а)

Член 2, параграф 1

-

-

-

-

Член 2, параграф 2

Член 2, буква б)

Член 2, параграф 3

Член 2, буква в)

Член 2, параграф 4

-

-

-

-

Член 2, параграф 5

-

-

-

-

Член 2, параграф 6

Член 2, параграф 7

Член 2, буква г)

Член 2, параграф 8

Член 2, буква га)

Член 2, параграф 9

Член 2, буква д)

Член 2, параграф 10

Член 2, буква да)

Член 2, параграф 11

Член 2, буква е)

Член 2, параграф 12

Член 2, буква ж)

-

Член 2, буква з)

Член 2, параграф 13

Член 2, буква и)

Член 2, параграф 14

Член 2, буква й)

-

Член 2, буква к)

-

Член 2, буква л)

-

Член 2, буква м)

Член 2, параграф 15

Член 2, буква н)

Член 2, параграф 16

Член 2, буква о)

Член 2, параграф 17

Член 2, буква п)

Член 2, параграф 18

Член 2, буква р)

Член 2, параграф 19

Член 2, буква с)

Член 2, параграф 20

Член 2, буква т)

Член 2, параграф 21

-

-

-

-

Член 2, параграф 22

Член 3, параграф 1

Член 5, параграф 1

-

-

-

-

Член 5, параграф 2

Член 3, параграф 2

Член 6, параграф 1

Член 3, параграф 3

Член 6, параграф 2

Член 3, параграф 3a, първа алинея

Член 8, параграф 1

-

-

-

-

Член 8, параграф 2

-

-

-

-

Член 7, параграф 1

Член 3, параграф 3a, втора алинея

Член 7, параграфи 2 и 3

Член 3, параграф 3a, трета алинея

Член 9, параграфи 1 и 3

-

-

-

-

Член 9, параграф 2

Член 3, параграф 3б

Член 10, параграф 1

Член 3, параграф 3в

Член 10, параграф 2

Член 3, параграф 4

Член 5, параграф 3

Член 3, параграф 5

Член 11

Член 3, параграф 6

Член 5, параграф 4

Член 4

Член 31

Член 5

Член 20

-

-

-

-

Член 22

Член 6

Член 23

Член 7

Член 32

Член 7а

Член 33

-

-

-

-

Член 33, параграф 5, буква в)

Член 8, параграфи 1 и 2

Член 3, параграфи 1 и 2

Член 8, параграф 5

Член 3, параграф 3

Член 8а, параграфи 1 и 2

Член 4, параграфи 1 и 2

-

-

-

-

Член 4, параграф 3

Член 8а, параграф 3

Член 4, параграф 4

-

-

-

-

Член 29

Член 9, параграфи 1 и 2

Член 45, параграфи 1 и 2

-

-

-

-

Член 45, параграф 3

Член 9, параграф 3

Член 45, параграф 4

Член 9, параграфи 4 и 5

Член 45, параграфи 5 и 6

Член 9, параграфи 6 и 7

-

Член 9а

-

Член 9б, параграфи 1 и 2

Член 51, параграфи 1 и 2

Член 9б, параграф 3

Член 51, параграф 4

-

-

-

-

Член 51, параграф 3

Член 10, параграф 1

Член 89, параграф 1

Член 10, параграф 2

Член 89, параграф 3

-

-

-

-

Член 89, параграф 2

-

-

-

-

Член 89, параграф 4

-

-

-

-

Член 89, параграф 5

-

-

-

-

Член 89, параграф 6

Член 10, параграф 3

Член 89, параграф 7

Член 10, параграф 4

Член 89, параграф 8

Член 10, параграф 5

-

Член 11

Член 43

Член 12, параграф 1

Член 44, параграф 1

Член 12, параграф 2

-

Член 12, параграф 3

Член 59, параграф 2

Член 12, параграф 4

-

Член 12, параграф 5

Член 44, параграф 2

Член 13

Член 17

Член 13а, параграфи 1, 2 и 3

Член 40, параграфи 1, 2 и 3

Член 13а, параграф 4

-

-

Член 40, параграф 5

-

-

-

-

Член 40, параграф 4

Член 13б, параграфи 1, 2 и 3

Член 41, параграфи 1, 2 и 3

-

-

-

-

Член 41, параграф 4

Член 13б, параграф 4

Член 41, параграф 7

-

-

-

-

Член 41, параграф 5

-

-

-

-

Член 41, параграф 6

Член 14

Член 61

Член 15, параграфи 1, 2 и 3

15 (4) (4)

Член 62, параграфи 1, 2 и 3

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Член 64

Член 16

Член 65

Член 17

Член 39

Член 18

-

Член 19

Член 38

Член 20

Член 26

Член 21, параграф 1

Член 27, параграф 1

Член 21, параграф 2, първа и втора алинея

Член 27, параграф 2

Член 21, параграф 2, трета алинея

Член 27, параграф 3

Член 21, параграф 2, четвърта и пета алинея

Член 27, параграф 4

-

Член 27, параграф 5

Член 21, параграф 3

-

Член 21, параграф 4

Член 27, параграф 6

Член 21а

Член 29

Член 22, параграф 1

Член 110, параграф 1

Член 22, параграф 2

Член 110, параграф 3

Член 22, параграф 3

Член 110, параграф 4

-

-

-

-

Член 11, параграф 2

-

-

-

-

Член 110, параграф 5

-

-

-

-

Член 109

Член 23

Член 111

Член 24

Член 112, параграфи 1 и 2

Член 25

Член 114, параграф 1

Член 26

Член 116

Член 28

Член 115

Член 29

Член 117

Член 30

Член 118

приложение II

-

Член 1

Член 1, параграф 1

Член 2, параграф 1

-

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 22

-

-

-

-

Член 2, параграф 23

-

-

-

-

Член 2, параграф 24

-

-

-

-

Член 2, параграф 25

-

-

-

-

Член 2, параграф 26

Член 3, параграф 1

Член 12, параграф 1

Член 3, параграф 2, първо изречение

Член 12, параграф 2

Член 3, параграф 2, второ, трето и четвърто изречение

Член 12, параграф 3

Член 3, параграф 3

Член 12, параграф 4

-

-

-

-

Член 4

Член 15

Член 5, параграф 1

Член 46, параграф 1

-

-

-

-

Член 46, параграфи 2 и 3

Член 5, параграф 2, първа алинея

Член 48, параграф 1

Член 5, параграф 2, втора алинея, първо изречение

Член 48, параграф 2

Член 5, параграф 2, трета алинея

Член 48, параграф 5

Член 5, параграф 2, втора алинея, второ изречение

Член 48, параграф 3

-

-

-

-

Член 48, параграф 4

Член 5, параграф 3

Член 48, параграф 6

Член 5, параграфи 4 и 5

Член 87, параграфи 4 и 5

Член 5, параграф 6

Член 52

-

-

-

-

Член 87

Член 6, параграфи 1, 2, 3 и 4

Член 13

-

-

-

-

Член 47

Член 7

-

-

Член 54

Член 8

Член 36

Член 9

Член 14

Член 10

Член 30

-

-

-

-

Член 11

Член 21

Член 12

Член 16

Член 13

Член 42

-

-

-

-

Член 88

Член 14, параграф 1

Член 18

Член 14, параграф 2

Член 19

Член 15

Член 112, параграфи 3 и 4

Член 16

-

Член 17

-

Член 18

-

Член 19

-

Член 20

-

приложение

приложение I

Член 1, параграфи 1 и 2

Член 1, параграфи 2 и 3

Член 2, буква а)

Член 2, параграф 28

Член 2, буква б)

Член 2, параграф 29

Член 2, буква в)

Член 2, параграф 30

Член 2, буква г)

-

Член 2, буква д)

Член 2, параграф 31

Член 3

Член 57

Член 4

Член 58

Член 5

Член 59

Член 6

Член 60

-

Член 8

Член 66

Член 9

Член 67

Член 10

Член 68

Член 11

Член 69

-

-

-

-

Член 70

Член 12

Член 71

Член 13

Член 72

-

-

-

-

Член 73

-

-

-

-

Член 74

Член 13а

Член 75

Член 13б

Член 76

-

-

-

-

Член 77

-

-

-

-

Член 78

Член 14

-

Член 15

Член 112, параграф 5

Член 16, параграф 1

-

Член 16, параграф 2

Член 113(4)

Член 17

-

Член 18

-

Член 19

-

Член 20

-

приложение I

приложение II

приложение II

-

-

-

-

-

приложение III

Член 1

Член 1, параграфи 4 и 5

Член 2, буква а)

-

Член 2, буква в)

Член 2, параграф 32

Член 2, буква г)

Член 2, параграф 33

Член 2, буква е)

Член 2, параграф 34

-

-

-

-

Член 2, параграф 35

-

-

-

-

Член 2, параграф 36

-

-

-

-

Член 2, параграф 37

-

-

-

-

Член 2, параграф 38

-

-

-

-

Член 79

-

-

-

-

Член 80

Член 3

Член 81, параграфи 1 и 2

Член 4

-

Член 5

-

Член 6

-

Член 7

-

Член 8, параграф 1

Член 81, параграф 3

Член 8, параграф 2

Член 81, параграф 4

Член 8, параграф 3

Член 81, параграф 5

Член 9

-

-

-

-

-

Член 82

Член 10

Член 83

Член 11

-

Член 12

Член 84

Член 13

Член 85

Член 14

Член 86

Член 15

Член 114, параграфи 2 и 3

Член 17

-

-

-

-

-

Член 92

-

-

-

-

Член 94

Член 20, параграф 1

Член 95

Член 20, параграф 2

Член 98, параграф 3

Член 21

Член 96

Член 22

Член 97

Член 23

Член 101

Член 23а

Член 103

Член 24

Член 105

Член 25

Член 104

Член 26

Член 102

Член 27

-

Член 27а

Член 90

Член 28

Член 91

Член 29

Член 107

Член 30, параграф 1

Член 99, параграф 2

Член 30, параграф 2

Член 99, параграф 3

Член 30, параграф 3

Член 99, параграф 4

Член 30, параграф 4

Член 99, параграф 5

Член 30, параграф 5

Член 98, параграф 1

Член 31

Член 106

Член 32

-

Член 33

Член 24

Член 34

Член 25

Член 35

Член 108

Член 36

Член 113

Член 37

-

Член 38

-

Член 39

-

Член 40

-

приложение I

приложение V

приложение II

приложение VII

приложение III

приложение VIII

приложение IV

приложение VI

приложение V

-

приложение VI

приложение IX

приложение IV

_____________

(1) ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
(2) ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(3) ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 93/68/ЕИО (ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1).
(4) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
(5) ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23. Директива, изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60).
(6) Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограниченията при излагането на широката общественост на действието на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 GHz) (ОВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 59).
(7) В интерес на обществената сигурност предоставянето на тази информация може да се ограничи само до заинтересованите страни.