ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.6.2016

JOIN(2016) 29 final

СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Към стратегия на ЕС за международните културни отношения

1.    КОНТЕКСТ

В настоящото съвместно съобщение се предлага стратегия на ЕС за международните културни отношения, която се съсредоточава върху развиването на културно сътрудничество със страните партньори по три основни направления: подкрепа за културата като двигател за устойчиво социално и икономическо развитие, насърчаване на културата и на междукултурния диалог за мирни междуобщностни отношения, засилване на сътрудничеството в областта на културното наследство. В стремежа си да постигнат тези цели, международните културни отношения на ЕС ще допринесат за засилване на ролята на ЕС на световната сцена, което е основен приоритет за тази Комисия и на предстоящата обща стратегия на върховния представител.

2.    РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ЗА ДЕЙСТВИЯ НА ЕС

Действията на ЕС в областта на международните културни отношения следва да се ръководят от следните принципи:

а)     Насърчаване на културното многообразие и на зачитането на правата на човека

б) Насърчаване на взаимното уважение и на междукултурния диалог

в)    Гарантиране на спазването на принципа за допълняемост и субсидиарност

Предложената стратегия на ЕС за международните културни отношения спазва изцяло съответните сфери на компетентност на ЕС и на неговите държави членки. В съответствие с член 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на културата. В член 167, параграф 3 от ДФЕС се посочва, че Съюзът и държавите членки подкрепят сътрудничеството с трети държави и компетентните международни организации в сферата на културата. Освен това съгласно член 167, параграф 4 от ДФЕС Съюзът взема предвид културните аспекти при своята дейност по силата на други разпоредби на Договорите. В областта на сътрудничеството за развитие ЕС и неговите държави членки се допълват и подсилват взаимно (член 208 от ДФЕС). При пълно спазване на принципа за субсидиарност ЕС действа за насърчаване на международните културни отношения, когато неговите действия могат да бъдат по-ефективни, отколкото действията, предприети на национално, регионално или местно равнище. В наскоро публикуваните заключения на Съвета относно културата в рамките на външните отношения на ЕС се отбелязва, че е налице необходимост от по-добро координиране на усилията за постигане на европейски стратегически подход.“ 17 Съответно ЕС може да създава възможности и да дава своя принос по подходящ начин чрез насърчаване на полезните взаимодействия и сътрудничеството между националните културни институти и фондации, както и между частните и публичните предприятия в целия свят.

г)    Насърчаване на хоризонтален подход към културата

Културата не обхваща само изкуството или литературата. Тя се отнася до широк спектър от политики и дейности — от междукултурния диалог до туризма, от образованието и научните изследвания до творческите индустрии, от опазването на наследството до насърчаването на творческите индустрии и новите технологии, от занаятчийството до сътрудничеството за развитие. Затова с предложената стратегия се поощряват възможностите за насърчаване на културата в рамките на външните политики на ЕС. Културата е също така основен елемент от устойчивото развитие, доколкото като творчески сектор тя може да съдейства за постигането на помирение, растеж и свобода на изразяване, на които могат да се опрат други основни свободи.

д) Насърчаване на културата чрез съществуващите рамки за сътрудничество 18  

С цел да се осигури последователност и да се избегне дублирането на действия, най-ефективният начин за насърчаване на културата във външните отношения на ЕС е използването на съществуващите рамки за сътрудничество и инструменти за финансиране. ЕС разработи индивидуални рамки за тематично и географско сътрудничество, както и специално предназначени за целта инструменти за финансиране:

Тематични програми: 

Инструмент за партньорство (ИП): една от неговите цели е да се подобри „широкоразпространеното разбиране за Съюза, на обществената информираност за него... посредством публична дипломация, контакти между хората, сътрудничество в областта на образователните и академичните въпроси, сътрудничество с мозъчни тръстове и дейности по осведомяване за защита на ценностите и отстояване на интересите на Съюза.“ 19  

Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ): с него се предоставя подпомагане за развитие и консолидиране на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните свободи. Една от целите на този инструмент е насърчаването на свободата на мнение и изразяване, включително политическото, творческото и културното изразяване 20 .

Целта на програмата за глобалните обществени блага и предизвикателствата от компонента за човешкото развитие в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) е да насърчава културното многообразие и зачитането на равното достойнство на всички култури. Програмата стимулира също така приноса на културните индустрии за икономическия растеж в развиващите се държави, организациите на гражданското общество и местните органи.

 Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (IcSP): неговата цел е насърчава предотвратяването на конфликти, реакцията при кризи, укрепването на мира за справяне със световни и междурегионални заплахи: културните организации са включени в определението за гражданско общество с цел получаване на финансиране съгласно този инструмент 21 . 

 Програма „Творческа Европа“: нейната цел е, измежду другото, „популяризирането на европейското културно наследство, както и засилването на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството“, като програмата е „отворена също и за действия за двустранно или многостранно сътрудничество с трети държави.“ 22  

Географски рамки за сътрудничество

 Политика на разширяване: като държави кандидатки и потенциални държави кандидатки страните от Западните Балкани 23 и Турция имат специално място и значение във външните политики на ЕС. Политиките на ЕС в сферата на културата са част от достиженията на правото на ЕС, които кандидатите трябва да изпълнят при преговорите по глава 26 относно образованието и културата. В този контекст регионът получава подкрепа по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). ЕС от дълги години подкрепя културни проекти за насърчаване на междукултурния диалог, помирението и социално-икономическото развитие в страните от Западните Балкани. В контекста на първия и втория етап на „Процеса от Любляна“ — действие, проведено съвместно от Европейската комисия и Съвета на Европа — са инвестирани значителни ресурси във възстановяването на културното наследство в Югоизточна Европа 24 . Културните организации в държавите, обхванати от процеса на разширяване, се възползват от сътрудничеството в рамките на политиката на ЕС, за да изградят свой капацитет, а също и от пълноправното си участие в програмата „Култура“ и програмата „Творческа Европа“ 25 . Понастоящем държавите, обхванати от процеса на разширяване, са изправени пред нови предизвикателства, включително интеграцията на новопристигнали мигранти, във връзка с която междукултурният диалог може да насърчи постигането на помирение и на приобщаващи и демократични общества, както и да съдейства за противодействие на радикализацията. ЕС трябва да продължи да работи в тясно сътрудничество с държавите, обхванати от процеса на разширяване, за да им помогне да опазят културното си наследство, да насърчи развитието на техните културни и творчески индустрии, както и да стимулира участието им в съществуващите програми на ЕС, свързани с културата.

Сътрудничество за развитие: Целта на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) е намаляване на бедността и ускоряване на устойчивото икономическо, социално и екологично развитие, както и укрепване на демокрацията, върховенството на закона, доброто управление и зачитането на правата на човека 31 . ИСР включва три специфични компонента: i) географски програми за подпомагане на сътрудничеството в около 47 развиващи се държави в Латинска Америка , Южна Азия и Северна и Югоизточна Азия, Централна Азия , Близкия изток и Южна Африка; ii) новосъздадената Панафриканска програма за подпомагане на стратегическото партньорство между ЕС и Африка. В няколко от разделите на Регламента за Инструмента за сътрудничество за развитие е призната ролята на културата.

Със Споразумението за партньорство от Котону, подписано през юни 2009 г. 32 , се осигурява двадесетгодишна рамка за сътрудничеството на ЕС с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Съгласно това споразумение Европейският фонд за развитие (ЕФР) финансира културни програми, които се управляват и изпълняват от секретариата на групата държави от АКТБ. По 9-ия ЕФР бяха финансирани проекти за укрепване на техническите, финансовите и управленските капацитети на творческите индустрии в държавите от АКТБ, и по-специално за развитието и структурирането на кино и аудиовизуалните индустрии на държавите от АКТБ (14 милиона евро). Впоследствие програмата Cultures+ с държавите от АКТБ (30 милиона евро по 10-ия ЕФР) допринесе за борбата с бедността чрез насърчаване на устойчиви културни индустрии. С текущата вътрешна програма за АКТБ продължава подкрепата за културните и творческите индустрии (40 милиона евро по 11-ия ЕФР през периода 2014—2020 г.). Понастоящем Комисията разработва рамката, чрез която ще се уреждат отношенията с АКТБ след изтичането на Споразумението за партньорство от Котону. Понастоящем тече подготовката за преразглеждане на Европейския консенсус за развитие.  

3.    ПОСТИГАНЕ НА НАПРЕДЪК ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В СФЕРАТА НА КУЛТУРАТА СЪС СТРАНИТЕ ПАРТНЬОРИ

Като част от стратегията на ЕС за международните културни отношения Комисията и върховният представител предлагат следните три насоки за работа с цел постигането на напредък в международните културни отношения със страните партньори:

3.1. Подкрепа за културата като двигател за социално и икономическо развитие

а) Подкрепа за развитието на политиките в областта на културата

В Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г. 33 се подчертава „необходимостта от включване на културата като стратегически елемент в националните и международните политики за развитие, както и в международното сътрудничество за развитие“. Насърченото чрез културата зачитане на културното многообразие и на свободата на изразяване подпомага в значителна степен процесите на демократизация и социално-икономическото развитие. ЕС съответно следва да помогне на страните партньори да включат културата в националните си политики. Той работи за напредъка по ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г., като задълбочава диалозите относно политиката със страните партньори и укрепва системите за управление.

Споделяне на опит с държавите, обхванати от процеса на разширяване, и съседните на ЕС държави ЕС ще използва съществуващите двустранни или многостранни структури за диалог за споделянето на опит и резултати, включително инициативи като Европейските столици на културата. Комисията ще насърчава използването на инструменти като TAIEX 34 и туининг в областта на културата.

Укрепване на политиките в областта на културата В страните партньори от южното съседство по линия на „Med Culture“ (2014—2018 г.) се оказва подкрепа за развитието на политики и практики в областта на културата, а по линия на „MedFilm“ — нова тригодишна програма за изграждане на капацитет — се помага на филмови режисьори да обърнат внимание във филмите си на чувствителни въпроси с регионално значение 35 .

б) Укрепване на културните и творческите индустрии

Като динамичен сектор на икономиката културните и творческите индустрии са важен източник на качествени работни места и често насърчават интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Инвестициите в културни проекти допринасят за конкурентоспособността, привлекателността и социалното сближаване на градовете и регионите 36 . Над 70 региона на ЕС са избрали културните и творческите индустрии като приоритет за своите стратегии за интелигентна специализация, като признават тези индустрии за движеща сила за регионалния растеж и разкриването на местни работни места.

В развиващите се страни показателите „Култура за развитие“ на ЮНЕСКО сочат, че в страните с ниски и средни доходи приносът на културата към БВП е между 1,5 и 5,7 %, което отразява различията в политиките и институционалните рамки, равнището на социално участие и образование и степента на свободата на изразяване. В Буркина Фасо например повече от 170 000 души (около 2 % от населението в трудоспособна възраст) имат професии, свързани с културата. Всяка държава има своите силни страни: от кино индустрията в Нигерия през музиката на Карибите до културния туризъм в Близкия изток. В подкрепа на по-нататъшния напредък ЕС може да сподели опита си във връзка с допълнителното развитие на подходящи умения и стабилна регулаторна рамка.

Увеличаване на икономическите приходи от творческите индустрии: Вътрешната програма за АКТБ по 11-ия ЕФР ще помогне на културните индустрии да допринесат за социално-икономическото развитие на държавите от АКТБ (40 милиона евро за периода 2014—2020 г.).

Творчески центрове и клъстери: за културните индустрии в глобален план сътрудничеството е пътят напред. Европейските и другите международни културни дейци трябва да намират нови начини да се развиват и да привличат световна публика. В различни региони се създават творчески центрове и клъстери, сред които:

Фондацията „Азия-Европа“ 37  е съфинансирана от ЕС и подкрепя културните и творческите центрове „Азия-Европа“ по линия на програмата „Творчески мрежи“.

В региона на Южното Средиземноморие: ЕС подкрепя проект за разработването на клъстери в културните и творческите индустрии (за периода 2013—2017 г.) съвместно с UNIDO (Организацията на ООН за промишлено развитие).

През 2016 г. ЕС стартира действие по програмата „Творческа Европа“ за изграждането на Европейска мрежа от творчески центрове 38 , която включва всички държави, участващи в програмата „Творческа Европа“ (включително Сърбия, Молдова, Турция, Грузия и Украйна).

От 2016 г. по пилотен проект на ЕС се оказва подкрепа за изграждането на мрежи между млади предприемачи в творческия и културния сектор от ЕС и трети държави. Платформата включва услуги като индивидуално обучение, партньорско обучение, конференции по конкретни теми, учебни посещения и срещи с потенциални инвеститори от цял свят 39 .

Развитие на предприемачеството и уменията Европейската фондация за обучение 40  ще продължи да работи за развитието на умения, предназначени за културните и творческите индустрии. Целта на програмата Cultures+ с държавите от АКТБ е изграждането на капацитет от професионалисти в сферата на културата в тези държави 41 . ЕС се стреми да увеличава пазарните възможности за културните продукти и услуги и да насърчава иновациите и новите професии в областта на съвременните технологии, като същевременно подпомага обучението на професионалисти в творческия сектор. 

Подкрепа за европейските малки и средни предприятия (МСП): като част от програмите „Gateway“, които започнаха през 2016 г., Комисията има възможност да подкрепя творчески МСП в Южна Корея и Югоизточна Азия чрез бизнес мисии и услуги за подпомагане, включително консултации и логистична и финансова подкрепа.

Рамки за структурирано териториално сътрудничество: налице са няколко примера за това как културата може да свързва различни региони, да допринася за устойчивото развитие на туризма, да опазва околната среда и да насърчава енергийната ефективност. 42 Във всички стратегии културата се разглежда като инвестиция за постигане на растеж и работни места и като стожер на икономическата дейност в рамките на целта „Европейско териториално сътрудничество“.

в) Подкрепа за ролята на местните органи в страните партньори

Европейските столици на културата и докладът относно градовете със световно културно значение от 2015 г. 43 показват значителната възвръщаемост — по отношение на растежа и социалното сближаване — за градовете и другите местни органи, които инвестират в култура. Съвместният изследователски център на Комисията разработва инструмент за мониторинг на културните и творческите инициативи на равнище градове, чрез който ще се подкрепят по-целенасочени инвестиции и ще се взема пример от най-добрите практики. В неотдавнашно външно проучване, в което се очертават действията в областта на културата, целящи развитие 44 , се потвърди, че дейностите в областта на културата стимулират динамиката на местното развитие, не на последно място в селските райони, където традиционните умения и изкуства могат да помогнат за намаляването на бедността.

Подходът на ЕС за устойчиво градско развитие признава централната роля на културата и в него се определя, че предоставянето на публично пространство за всички граждани е от съществено значение. В държавите от Латинска Америка например ЕС насърчава разпространението на аудио-визуални програми с цел преодоляване на социалните проблеми, произтичащи от неравнопоставеността в градските райони. Друг пример от Африка илюстрира как благодарение на изкуството и архитектурата градоустройственото развитие може да стане приобщаващо и устойчиво 45 .

Иновативни партньорства: Тази инициатива с местните органи, финансирана по Инструмента за сътрудничество за развитие, е специално насочена към най-слабо развитите държави, включително такива с нестабилна демокрация, или към държави, в които правата в областта на културата са застрашени. Целта на друг проект в рамките на многогодишната индикативна програма за Латинска Америка е развитието на ролята на културата и на изкуствата в подкрепа на социалното сближаване в градовете в Латинска Америка. С проекта ще бъдат улеснени обменът и съвместните действия между ЕС и Латинска Америка с цел включването в по-голяма степен на културните политики и инициативи в стратегиите за градоустройствено развитие, въз основата на успешни проекти, подкрепящи социалното сближаване.

Подкрепа за побратимяването на градове в областта на културата: Комисията насърчава ролята на градовете като центрове за иновации и добри практики чрез побратимяването на градове и културни обекти, които имат сходни социални, икономически и екологични проблеми. Целта на побратимяването е да се проучат потенциалните възможности за развитие. Комисията планира да стартира регионални програми с Латинска Америка (по-специално с Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) за насърчаване на социалното сближаване чрез културата и изкуствата в големите градове 46 .

Споделяне на опита от столиците на културата: Комисията ще сподели със страните партньори натрупания във връзка с европейските столици на културата опит, който засилва ролята на културното наследство и използването му като актив в подкрепа на местното и регионалното развитие.

Градоустройствени стратегии в исторически градове: като финансира проекти по линия на Европейския инструмент за съседство, ЕС подпомага общините при разработването на градоустройствени стратегии за възстановяването на исторически градове.

3.2. Насърчаване на културата и на междукултурния диалог за мирни междуобщностни отношения

Диалогът между различни култури, включително между различни религии, може да спомогне за насърчаване на изграждането на справедливи, мирни и приобщаващи общества, в които се цени културното многообразие и се зачитат правата на човека. Чрез установяването на общи основи и на благоприятни условия за по-нататъшен обмен междукултурният диалог може да намали напрежението, да предотврати задълбочаването на кризите, да насърчи националното помирение и да поощри появата на нови послания за борба с радикализацията. В този раздел се описва накратко как ЕС може пряко да насърчава междукултурния диалог чрез проекти за международно културно сътрудничество, съвместно творчество, обмен между хората, обществен дебат и укрепване на мира.

а) Подкрепа за сътрудничеството между работещите в сферата на културата

Сътрудничеството, диалогът и мобилността сред работещите в сферата на културата и хората на изкуството са ключови аспекти на междукултурния диалог. Чрез движението на произведения на изкуството и културни продукции между отделните страни се разпространяват нови идеи, създават се преки и косвени връзки и се насърчават иновациите. Засилването на културното сътрудничество с партньорите на ЕС може да спомогне за отварянето на европейското културно пространство за нови културни дейци и публика.

Насърчаване на участието в „Творческа Европа“: въпреки че всички държави, обхванати от процеса на разширяване, могат вече да участват, Комисията насърчава всички държави от ЕПС да се присъединят към програмата „Творческа Европа“ (Грузия, Молдова и Украйна вече се присъединиха) 47 . „Творческа Европа“ дава възможност на работещите в културния и творческия сектор от държавите от ЕПС да работят заедно с колеги от цяла Европа и да имат достъп до финансиране за проекти за сътрудничество, както и да се присъединят към европейски културни мрежи.

Насърчаване на културата в рамките на Източното партньорство: следвайки успеха на Програма I, която се проведе в периода между 2011 и 2015 г., Културната програма на Източното партньорство II (в която участваха Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна) ще доразвива уменията и капацитета на работещите в сферата на културата за тригодишен период. По нея се полагат усилия за подкрепа на регионални инициативи, при които културата допринася за икономическото развитие, социалното приобщаване, разрешаването на конфликти и междукултурния диалог.

Подкрепа за фондацията „Анна Линд“: Фондацията „Анна Линд“ и нейната мрежа от над 4 000 организации на гражданското общество в 42-те държави от Съюза за Средиземноморието се ползват от подкрепата на ЕС и неговите инструменти за насърчаване на културния обмен.

б) Подкрепа за укрепването на мира чрез междукултурен диалог

Междукултурният диалог е важно средство за предотвратяването на конфликти и насърчаването на помирението и взаимното разбирателство в следконфликтни общества. ЕС подкрепя прагматичното сътрудничество и междукултурния диалог между различните култури и общества. Той подкрепя също така процеси на помирение между народите и малцинствата. Особено положителни примери са напредъкът на Босна и Херцеговина към интеграция в ЕС и прагматичните споразумения, постигнато като част от диалога между Белград и Прищина.

Инструмент, допринасящ за стабилността и мира — ЕС ще увеличи подкрепата за междукултурния диалог и ситуациите преди и след конфликти.

Младежки междукултурен диалог: ЕС ще улесни междукултурния диалог между младежките организации в Европа и на други места (включително чрез програми като стипендиантските програми за гражданското общество в съседни на ЕС държави („Neighbourhood Civil Society Fellowships“). По-конкретно ЕС ще подкрепи втория етап на програмата „Young Arab Voices“ (чийто обхват сега е разширен до Евро-средиземноморския регион) с цел задълбочаване на диалога между младите лидери и представителите на гражданското общество и противодействие на екстремизма и агресивната радикализация.

Обучение на наблюдатели за мисии за наблюдение на избори и персонал, който да бъде изпращан на граждански мисии за стабилизиране: ще бъдат предоставени курсове с цел осигуряване на пълна информираност относно чувствителните културни теми на местно равнище.

Насърчаване на културните права: включително местната идентичност и правата на коренното население, както и ролята на защитниците на културните права, в съответствие с Международния пакт за икономически, социални и културни права 48 , в това число правата на коренното население, както са определени в Декларацията на ООН за правата на коренното население („ДООНПКН“) 49 .

3.3. Засилване на сътрудничеството в областта на културното наследство

Културното наследство е значим израз на културното многообразие, което трябва да бъде опазвано. Възстановяването и популяризирането на културното наследство стимулират туризма и повишават икономическия растеж. Сътрудничеството в сферата на културното наследство играе важна роля в международните отношение и в политиките за развитие, както се подчертава в съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ 50 . Предвид на нарастващото глобално търсене на експертен опит и на факта, че много държави членки са готови да споделят своите знания, съществуват възможности за съвместни действия със страните партньори за разработването на устойчиви стратегии за опазване на наследството чрез обучение, развиване на умения и трансфер на знания.

Културното наследство е деликатно и често заплашено от природни бедствия и причинени от човека разрушения като войни, грабежи и плячкосване, понякога мотивирани от сектантска омраза. Плячкосаните предмети с археологическа стойност често се продават и приходите, генерирани от тези сделки, могат да се използват за подпомагане на терористични дейности, което води до обедняване на световното културно наследство. ЕС прие ограничителни мерки по отношение на Сирия и транспонира санкциите на ООН срещу Даеш и Ал Кайда, както режима на санкции на ООН по отношение на Ирак, които включват забрана на незаконната търговия с предмети с културна и археологическа стойност 51 .

Научни изследвания в областта на културното наследство: „Хоризонт 2020“ подкрепя научните изследвания и иновациите за дейности, свързани с културното наследство, чрез многонационални, интердисциплинарни проекти, в които са ангажирани също местните и регионалните власти, бизнесът и гражданското общество и които са насочени към нови решения за опазването и управлението на културното наследство в Европа, което е застрашено от изменението на климата. Насърчава се участието на държави извън ЕС.

Борба с трафика на наследство: Комисията планира законодателно предложение за регулиране на вноса в ЕС на паметници на културата въз основа на резултатите от наскоро проведено проучване за идентифицирането на пропуски в националното законодателство. Комисията ще обмисли по-мащабна реакция за борба с финансирането на тероризма чрез незаконен трафик на паметници на културата, независимо от страната на произход. Потенциалните действия включват въвеждането на система за сертифициране на вноса на паметници на културата в ЕС заедно с насоки за заинтересованите страни като музеи и пазара на произведения на изкуството 52 . ЕС възнамерява да подпомага обучението на митническите служители на пунктовете за граничен контрол, за да се спомогне за ранното откриване на откраднати предмети и да се насърчи сътрудничеството между пазарни специалисти по предмети на изкуството в борбата с незаконния трафик. ЕС също така ще засили сътрудничеството със страните партньори за борба с трафика на паметници на културата.

Опазване на наследството: Комисията ще даде своя принос за международните усилия под егидата на ЮНЕСКО за създаване на механизъм за бързо реагиране за опазване на обекти на културното наследство. Освен това чрез услугата за управление на извънредни ситуации по програмата „Коперник“ Комисията ще споделя , между другото, с ЮНЕСКО сателитни снимки на застрашени обекти на културно наследство с цел оценяване на щетите и планиране на възможно възстановяване. ЕС ще включи експертната оценка на щетите по културното наследство сред мерките за възстановяване след бедствия и конфликти. Регионалният фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия ще допринесе също така за опазването на културното наследство и насърчаването на културното многообразие.

4.    СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОД НА ЕС КЪМ КУЛТУРНАТА ДИПЛОМАЦИЯ

а) Засилено сътрудничество на ЕС

Акцент върху стратегически партньори: много от стратегическите партньори на ЕС разполагат с мощни стратегии за културна дипломация 61 и ЕС е развил солидно сътрудничество в културната сфера с няколко от тях. Евро-американската културна фондация 62 бе създадена през 2013 г. с цел предоставяне на по-структурирано финансиране за културните програми на ЕС и подсилване на културните връзки между САЩ и Съюза (включително делегацията и държавите членки). В Южна Африка ЕС подпомага млади хора на изкуството, създатели на аудио-визуални продукти, музиканти и спортисти. От 2012 г. насам двустранните отношения с Китай включват измерението на междуличностните контакти 63 .

б) Междукултурен обмен на студенти, изследователи и дипломирали се студенти

Програмите на ЕС за мобилност и сътрудничество между университетите са безценни инструменти за изграждането на трайни академични и културни връзки, които същевременно популяризират ЕС в страните партньори. Проучване от 2014 г. 64 , проведено от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA), показва, че 54 % от студентите и персонала, които са се възползвали от възможностите за мобилност по линия на „Еразмус Мундус“, оценяват този опит като оказал най-голямо влияние върху техните междукултурни умения и компетенции.

Международното сътрудничество при научните изследвания използва универсалния език на науката, за да поддържа отворени каналите за комуникация и да дава възможност на изследователите да обменят идеи, независимо от своята културна, национална или религиозна принадлежност. „Хоризонт 2020“, която е най-голямата в света многостранна програма за научни изследвания и иновации, финансира научните изследвания и иновациите в сферата на културните отношения, научната дипломация и културното наследство. „Хоризонт 2020“ помага също на страните партньори да увеличат в максимална степен приноса на образованието за растежа, социалната стабилност и развитието.

Младежкият обмен, Европейската доброволческа служба 65 , обучението за млади хора и за лица, работещи с младежи, и изграждането на контакти между тях са свързани с мобилност на млади хора между ЕС и съседни държави. През 2015 г. в такива съвместни дейности са участвали над 33 000 млади хора и лица, работещи с младежи: около 40 % от тях са били от съседни на ЕС държави. Комисията проучва как сътрудничеството в областта на спорта може да допринесе за международните отношения, като по този въпрос работи група на високо равнище, която се очаква да представи своя доклад през юни 2016 г.

Насърчаване на мобилността на изследователите: чрез действията по програмата „Мария Кюри-Склодовска“ ЕС възнамерява да финансира близо 65 000 изследователи между 2014 г. и 2020 г. Този брой включва 25 000 докторанти, а чрез финансирането ще се даде възможност на около 15 000 изследователи от страни извън Европа да започнат или да продължат да градят кариера в Европа до 2020 г.

Обмен на студенти и персонал и нови съвместни проекти: ЕС възнамерява да финансира над 150 000 стипендии за студенти и персонал в Европа и други части на света между 2014 г. и 2020 г. Той ще финансира около 1 000 съвместни проекта с участието на университети и младежки организации от ЕС и извън него в периода 2014—2020 г. 66 .

Мрежи на дипломирали се студенти и програми по европеистика: Комисията ще подкрепи създаването на групи на дипломирали се студенти по програмата „Еразъм+“ в страните партньори и сътрудничеството между тези групи и делегация на ЕС. Тя ще обедини усилията за изграждане на мрежи на национално и европейско равнище, ще спомогне за интегрирането на центрове на ЕС в 450-те центъра за високи постижения „Жан Моне“ и ще насърчи създаването на контакти между тях. В световен мащаб програмите по европеистика ще достигат до над 250 000 студенти всяка година чрез преподавателски и информационни дейности.

5.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Глобалният културен пейзаж претърпя бързи промени през последните няколко десетилетия. Търсенето на обмен и на междукултурно сътрудничество нарасна със същото темпо като цифровата революция. В свят, изправен пред много предизвикателства и конфликти, културата разполага с огромен потенциал за преодоляване на разделенията, укрепване на уязвимите общества и подобряване на международните отношения. По света Европа се възприема като богат на културно наследство и на динамични творчески сили континент. Затова културата е неразделна част от външната дейност на Европейския съюз.

С настоящото съвместно съобщение се предлагат три насоки за постигането на напредък по изготвянето на стратегия на ЕС за международните културни отношения. Първо, целта на предложените ръководни принципи за действията на ЕС е да се гарантира, че действията му в тази сфера насърчават зачитането на правата на човека, многообразието и междукултурния диалог, като спазват принципите на субсидиарност и допълняемост и запазват последователността на политиката чрез популяризиране на културата в рамките на съществуващите рамки за партньорство. Втората насока предлага три основни направления, с които да се постави акцент върху развитието на сътрудничеството със страните партньори в сферата на културата, включително: i) подкрепа за културата като двигател за социално и икономическо развитие, ii) насърчаване на културата и на междукултурния диалог за мирни междуобщностни отношения, iii) засилване на сътрудничеството в областта на културното наследство. В рамките на третата насока се предлага стратегически подход на ЕС по отношение на дипломацията в областта на културата, включително засилване на европейското сътрудничество (по-специално между държавите — членки на ЕС, и делегациите на ЕС) и междукултурния обмен за популяризиране на различните култури на ЕС.

Чрез използването на горепосочените три насоки, предложени като част от стратегия на ЕС за международните културни отношения, ще се спомогне за по-нататъшното развитие на комуникацията между народите и обществата. Стратегията ще спомогне за създаването на благоприятна среда за културните и творческите индустрии, така че тяхното развитие да продължи, създавайки растеж и заетост. Ще бъдат засилени опазването и популяризирането на културното наследство, стимулирането на междукултурния диалог и укрепването на мира, ще бъдат подкрепени производството на културни продукти и туризмът като движещи фактори за развитието и икономическия растеж, а образованието, научните изследвания и науката ще се използват като средства за диалог и обмен. Тези действия трябва да допринесат за превръщането на Европейския съюз в по-силен световен участник, по-добър международен партньор и по-силен фактор за устойчив растеж, мир и взаимно разбирателство.

(1)

Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО)

(2)

Съобщение относно „Европейска програма за култура в глобализиращия се свят“, COM(2007) 242 окончателен.

(3)

Вж. Заключения на Съвета относно насърчаването на културното многообразие и междукултурния диалог във външните отношения (2008 г.); Резолюция на Европейския парламент относно културното измерение на външната дейност на ЕС (2011 г.); Подготвително действие на ЕП, 2014 г. „Културата във външните отношения на ЕС“  http://cultureinexternalrelations.eu/

(4)

Резултати от 3428-то заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт, 23—24 ноември 2015 г.

(5)

  http://en.unesco.org/creativity/convention/about/2005-convention-text

(6)

Харта на основните права на ЕС

(7)

Съобщение, озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ COM (2014) 477 final.

(8)

The Globalisation of Cultural Trade: A Shift in Cultural Consumption--International flows of cultural goods and services 2004—2013 (Глобализацията на търговията с културни продукти: промяна в потреблението на културни продукти — Международните потоци на предмети на културата и културни услуги през периода 2004—2013 г.), Статистически институт на ЮНЕСКО (UIS), 2016 г.

(9)

Cultural Times, доклад на CISAC (Международната конфедерация на сдруженията на авторите и композиторите) и ЮНЕСКО, 2015 г.

(10)

Пак там.

(11)

https://sustainabledevelopment.un.org/content/documents/21252030%20Agenda%20for%20Sustainable%20Development%20web.pdf

(12)

  http://cultureinexternalrelations.eu/  

(13)

Проучванията показват, че ЕС следва да се ангажира с дейности в областта на културната дипломация, като се възползва от изключително положителното отношение към европейската култура, изкуство и история, както и към културата, изкуството и историята на държавите членки. http://ec.europa.eu/dgs/fpi/showcases/eu_perceptions_study_en.htm  

(14)

Членове 2, 6, 21, 49 от ДЕС и членове 7, 8, 10, 11, 22 от Хартата на основните права на ЕС. Всички държави — членки на ЕС, са страни по Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП) и по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

(15)

Вж. също Насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн (док. 9647/14).

(16)

Както бе препоръчано в подготвителното действие относно „Културата във външните отношения на ЕС“, инициирано от Европейския парламент и публикувано през 2014 г.: http://cultureinexternalrelations.eu/main-outcomes/ , и в „Стратегия за културните отношения между ЕС и Китай: доклад на експертната група относно културата и външните отношения — Китай“ (ноември 2012 г.).

(17)

Заключения на Съвета относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие. 24 ноември 2015 г.

(18)

Примерите за конкретни действия и проекти не предопределят начина на осъществяване на нови проекти в съответствие със стратегията. От друга страна, позоваването на текущи проекти или програми не означава, че те ще бъдат финансирани постоянно.

(19)

Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави.

(20)

Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света.

(21)

Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира.

(22)

Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО.

(23)

Албания, Босна и Херцеговина, бивша югославска република Македония, Косово*, Черна гора, Сърбия.

(24)

Действията на ЕС в тази сфера в Босна и Косово са показали потенциала за помирение в следконфликтни ситуации на политиките, основани на културното наследство, в допълнение към техния принос за икономическото развитие.

(25)

Както е предвидено в член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1295/2013 от 11 декември 3013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“. Списък на участващите държави извън ЕС: http://eacea.ec.europa.eu/creative-europe/library/eligibility-organisations-non-eu-countries_en  

(26)

  Алжир , Египет , Израел , Йордания , Ливан , Либия , Мароко , Палестина *, Сирия и Тунис .

(27)

  Армения , Азербайджан , Беларус , Грузия , Молдова и Украйна .

(28)

Съвместно съобщение, озаглавено „Преглед на европейската политика за съседство“ (18 ноември 2015 г.). JOIN(2015) 50 final.

(29)

  http://www.enpi-info.eu/mainmed.php?id=486&id_type=10  

(30)

  http://www.enpi-info.eu/maineast.php?id=322&id_type=10  

(31)

Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

(32)

  https://ec.europa.eu/europeaid/where/acp/overview/cotonou-agreement/index_en.htm_en

(33)

 http://en.unesco.org/creativity/convention/about/2005-convention-text

(34)

TAIEX е инструментът за техническа помощ и обмен на информация на Европейската комисия. TAIEX подпомага публичната администрация във връзка със сближаването, прилагането и привеждането в изпълнение на законодателството на ЕС, както и с улесняването на споделянето на добри практики в ЕС.

(35)

 http://www.enpi-info.eu/medportal/news/latest/45210/MedFilm:-Call-for-proposals-to-promote-development-of-film-industry-in-Southern-Mediterranean

(36)

Европейските столици на културата представляват много добър пример: изчислено е, че например за Лил 2004 г. (Франция) всяко евро, инвестирано под формата на публични средства, е генерирало 8 евро за местната икономика.

(37)

  http://www.asef.org/

(38)

  http://ec.europa.eu/culture/news/2016/0405-european-network-creative-hubs_en.htm

(39)

  http://ec.europa.eu/culture/calls/general/2015-eac-s11_en.htm

(40)

  www.etf.europa.eu/

(41)

Програмата за подкрепа в рамките на АКТБ се финансира по линия на Европейския фонд за развитие (ЕФР): http://www.acpculturesplus.eu/?lang=uk

(42)

Тези примери включват: Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) от 10 юни 2009 г., COM(2009) 248; Стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR) от 8 декември 2010 г., COM(2010) 715; Плана за действие за морска стратегия за района на Атлантическия океан: Осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж от 13 май 2013 г., COM(2013) 279; Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море от 17 юни 2014 г., COM(2014) 357 и Стратегията на ЕС за Алпийския регион (EUSALP) от 28 юли 2015 г., COM(2015) 366.

(43)

  http://ec.europa.eu/programmes/creative-europe/actions/capitals-culture_en.htm  and http://www.worldcitiescultureforum.com/publications

(44)

В проучването по-конкретно са идентифицирани предложения за „Програмата за глобалните обществени блага и предизвикателства“ (30 милиона).

(45)

Проект на ЕС и Африканския съюз „Visionary Africa“.

(46)

„Culture and Arts supporting social cohesion in Latin America cities“ („Културата и изкуството в подкрепа на социалното сближаване в градовете на Латинска Америка“).

(47)

За да участва пълноценно в подпрограмата МЕДИА, една държава трябва да отговаря на изискванията, определени в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. 

(48)

  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/CESCR.aspx

(49)

  http://www.un.org/esa/socdev/unpfii/documents/DRIPS_en.pdf

(50)

COM(2014) 477 final.

(51)

ЕС транспонира режима на санкции на Съвета за сигурност на ООН срещу Даеш и Ал Кайда (както е посочено в Резолюция на СС на ООН № 1267) и последващите резолюции, включително Резолюция на СС на ООН № 2253 (от 2015 г.). Тъй като предметите с археологическа стойност трябва да се разглеждат като икономически ресурси за Даеш, купуването им от Даеш е незаконно. Съветът е транспонирал режима на санкции на ООН спрямо Ирак (в който се съдържа забрана за търговия с незаконно изнесени предмети с археологическа стойност) и е адаптирал автономния режим на санкции на ЕС и ограничителните мерки срещу Сирия, за да включват изрична забрана на търговията с предмети с археологическа стойност, незаконно изнесени от Сирия.

(52)

План за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма, COM(2016) 50/2.

(53)

Скорошен пример в Тунис показва тясното сътрудничество между делегацията на ЕС, културния институт на държава членка и местните органи: Комисията започна програма на стойност 10 милиона евро за укрепване на медийния и аудиовизуалния сектор в Тунис. По-късно тази година ще стартира друг проект на стойност 4 милиона евро, ръководен от делегацията на ЕС с подкрепата на Британския съвет, за насърчаване на участието в културни дейности на местно ниво.

(54)

От 2008 г. насам групи на отворения метод на координация работят по въпроси като културните и творческите индустрии (включително нови бизнес модели и стратегии за изнасяне в чужбина), мобилността на творци и професионалисти от сферата на културата, мобилността на произведения на изкуството, подобряването на достъпа до култура чрез цифрови средства.

(55)

 Докладът също така беше основата за дебата на министрите на културата на ЕС, проведен на 17 май 2013 г. относно културата като вариант за незадължаваща политика.

(56)

  http://cultureinexternalrelations.eu/  

(57)

EUNIC (национални институти на ЕС за култура) е обединяваща мрежа. В нея членуват 34 културни института от 28 държави и 100 клъстера, разпръснати по целия свят. http://www.eunic-online.eu/

(58)

 Проучване на Европейския парламент — European Cultural Institutes Abroad („Европейските културни институти в чужбина“), януари 2016 г.

(59)

ЕСВД и Комисията са част от управителния комитет. Вж. http://ec.europa.eu/dgs/fpi/announcements/news/20160401_l_en.htm .

(60)

  https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/european-film-festivals-unique-opportunity-eu-cultural-diplomacy

(61)

 Примери за това са Китай, Япония („Cool Japan“) и Южна Корея (с корейската нова вълна „Hallyu“).

(62)

  http://e-acf.org/

(63)

  http://ec.europa.eu/education/international-cooperation/china_en.htm

(64)

  http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/more_info/evaluations/docs/education/mundus2012-summary_en.pdf

(65)

  https://europa.eu/youth/EU/volunteering/european-voluntary-service_bg

(66)

 http://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/