13.5.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 164/3


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19

(2020/C 164/03)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

На 19 март 2020 г. Комисията прие своето съобщение „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19“ (1) („Временната рамка“). На 3 април 2020 г. тя прие първо изменение, за да разреши помощи, които да ускорят изследванията, изпитването и производството на продукти, свързани с COVID-19, с цел да бъдат защитени работните места и да се окаже допълнителна подкрепа на икономиката през настоящата криза (2).

2.

Целенасоченото и пропорционално прилагане на контрола на ЕС върху държавната помощ гарантира, че националните мерки за подкрепа действително помагат на засегнатите предприятия по време на разпространението на COVID-19, като същевременно ограничават излишното нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар, запазват неговата цялост и осигуряват еднакви условия за конкуренция. Това ще допринесе за непрекъснатостта на икономическата дейност по време на разпространението на COVID-19 и ще осигури на икономиката силна платформа за възстановяване от кризата, без да се забравя колко е важно да бъде извършен двойният зелен и цифров преход в съответствие със законодателството и целите на ЕС.

3.

Целта на настоящото съобщение е да се набележат допълнителни временни мерки за държавна помощ, които Комисията счита за съвместими по член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) с оглед на разпространението на COVID-19.

4.

Първо, Комисията счита, че иначе жизнеспособни нефинансови предприятия, които са изпаднали във временна криза на ликвидността поради разпространението на COVID-19, могат да бъдат изправени пред по-дългосрочни проблеми с платежоспособността. За голям брой от тези предприятия спешните мерки, предприети за овладяване на разпространението на COVID-19, предизвикаха намаляване или дори спиране на тяхното производство на стоки и/или предоставяне на услуги, както и до значителен шок в търсенето. Произтичащите от това загуби ще се изразят в намаляване на собствения капитал на предприятията и ще засегнат отрицателно способността им да вземат заеми от финансовите институции.

5.

Намаляването на собствения капитал за предприятия, функциониращи на пазари със слабо търсене и нарушено предлагане, увеличава риска от сериозен икономически спад, засягащ потенциално цялата икономика на ЕС, за по-дълъг период от време. Добре насочените публични намеси, предоставящи капиталови и/или хибридни капиталови инструменти на предприятия, биха могли да намалят риска от значителен брой случаи на несъстоятелност в икономиката на ЕС. По този начин те биха могли да допринесат за запазването на непрекъснатостта на стопанската дейност по време на разпространението на COVID-19 и да подкрепят последващото икономическо възстановяване.

6.

Следователно с настоящото съобщение се определят критериите съгласно правилата на ЕС за държавна помощ, въз основа на които държавите членки могат да предоставят публична подкрепа под формата на капиталови и/или хибридни капиталови инструменти на предприятия, които се сблъскват с финансови затруднения в резултат на разпространението на COVID-19. Съобщението има за цел да гарантира, че трусовете в икономиката не водят до ненужно излизане от пазара на предприятия, които са били жизнеспособни преди разпространението на COVID-19. Следователно рекапитализациите не трябва да надвишават необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера, и не трябва да надхвърлят възстановяването на капиталовата структура на бенефициера в състоянието ѝ отпреди разпространението на COVID-19.

7.

Комисията подчертава, че на предприятията, които се сблъскват с финансови затруднения поради разпространението на COVID-19, може да се предоставя национално публично подпомагане под формата на капиталови и/или хибридни капиталови инструменти като част от схеми или в специфични индивидуални случаи, само ако не може да се намери друго подходящо решение и ако те бъдат подложени на строги условия. Това се дължи на факта, че тези инструменти нарушават силно конкуренцията между предприятията. Поради това тези намеси следва също да бъдат предмет на ясни условия по отношение на влизането, възнаграждението и излизането на държавата от капитала на съответните предприятия, разпоредби за управление и подходящи мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията.

8.

Ако бъде предоставена подкрепа на равнището на ЕС, като се вземе предвид общият интерес на ЕС, рискът от нарушаване на вътрешния пазар би могъл да бъде по-малък, поради което може да е необходимо налагането на по-малко строги условия. Комисията счита, че са необходими допълнителна подкрепа и средства на равнище ЕС, за да се гарантира, че настоящата световна симетрична криза не се трансформира в асиметрично сътресение в ущърб на държавите членки с по-малка възможност да подпомагат икономиката си и на конкурентоспособността на ЕС като цяло.

9.

Зеленият преход и цифровата трансформация ще играят централна и приоритетна роля за успешното възстановяване. Комисията приветства предприетите от държавите членки стъпки за отчитане на тези предизвикателства при разработването на националните мерки за подкрепа и припомня тяхната отговорност да гарантират, че тези мерки не възпрепятстват постигането на целите на ЕС в областта на климата и цифровите технологии. Освен това Комисията отбелязва, че разработването на национални мерки за подкрепа по начин, който отговаря на целите на политиката на ЕС, свързани със зелената и цифровата трансформация на техните икономики, ще даде възможност за по-устойчив растеж в дългосрочен план и ще насърчи трансформацията, необходима за постигането на договорената цел на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. В контекста на помощ за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държавите членки, тяхна е главната отговорност за замисъла на националните мерки за подкрепа по начин, който отговаря на техните цели на политиката. За помощ, отпусната съгласно настоящото съобщение, големите предприятия докладват за начина, по който получената помощ подкрепя техните дейности в съответствие с целите на ЕС и националните задължения, свързани със зелената и цифровата трансформация.

10.

Освен това, редица държави членки обмислят възможността да придобият дялово участие в стратегически дружества, за да се гарантира, че приносът им за правилното функциониране на икономиката на ЕС не е застрашен. Комисията припомня, че в ДФЕС не се прави разграничение между публична или частна собственост (член 345 от ДФЕС). Ако държавите членки закупуват съществуващи дялове от предприятия по пазарни цени или инвестират pari passu с частни акционери, това обикновено не представлява държавна помощ (3). По същия начин, ако държавите членки решат да закупят новоемитирани акции и/или да предоставят на предприятията други видове капиталова подкрепа или хибридни капиталови инструменти по пазарни условия, т.е. по условия, съобразени с принципа за оператор в условията на пазарна икономика, това също не представлява държавна помощ.

11.

Комисията припомня също, че съществуват редица допълнителни инструменти за противодействие на придобиването на стратегически дружества. В своето съобщение, публикувано на 25 март 2020 г. (4), Комисията призова държавите членки, които вече разполагат с действащ механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, да използват пълноценно този инструмент, за да предотвратят притока на капиталови потоци от държави извън ЕС, които биха могли да застрашат сигурността или обществения ред на ЕС. Комисията призова също държавите членки, които понастоящем не разполагат с механизъм за скрининг или чиито механизми за скрининг не обхващат всички съответни сделки, да създадат напълно развит механизъм за скрининг в пълно съответствие с правото на Съюза, включително Регламента за скрининг на ПЧИ (5) и свободното движение на капитали (член 63 от ДФЕС), и в съответствие с международните задължения.

12.

Второ, Комисията счита, че подчиненият дълг също може да бъде подходящо средство за подкрепа на предприятията, изправени пред финансови затруднения, поради разпространението на COVID-19. По-специално, той представлява инструмент, който нарушава конкуренцията в по-малка степен в сравнение със собствения капитал или хибридния капитал, тъй като той не може да бъде преобразуван в собствен капитал, когато дружеството е действащо предприятие. Поради това с настоящото съобщение се въвежда възможността държавите членки да предоставят помощ под тази допълнителна форма в раздел 3.3 от Временната рамка, който е посветен на дълговите инструменти, при условие че бъдат предоставени допълнителни гаранции за защита на еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар. Ако подчиненият дълг обаче надхвърля таваните, посочени в раздел 3.3, мярката за подчинен дълг следва да бъде оценена в съответствие с условията за мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, определени в раздел 3.11, с цел да се гарантира равно третиране.

13.

Трето, прилагането на Временната рамка показа необходимостта от въвеждането на технически поправки и допълнителни разяснения и изменения по отношение на някои разпоредби в раздел 3.1, раздел 3.2, раздел 3.3, раздел 3.4, раздел 3.7, раздели 4 и 5.

14.

Накрая, Комисията приема, че за успешното възстановяване ще са необходими допълнителни широкомащабни частни и публични инвестиции, чрез които да бъдат посрещнати предизвикателствата и използвани възможностите на двойния зелен и цифров преход. В този контекст Комисията припомня, че настоящото изменение на Временната рамка по-скоро допълва, а не заменя съществуващите възможности за държавите членки да предоставят подкрепа по правилата на ЕС за държавните помощи. Например по отношение на капиталовата подкрепа, по-специално за иновативните дружества, Насоките на Комисията за рисково финансиране (6) и Общият регламент за групово освобождаване (7) предоставят достатъчно възможности на държавите членки.

15.

По същия начин държавите членки могат да решат да предоставят държавна помощ в подкрепа на зелените и цифровите иновации и инвестиции, както и да повишат равнището на опазване на околната среда в съответствие със съществуващите правила за държавна помощ (8). Както вече беше обявено в съобщението на Комисията от 14 януари 2020 г., съответните правила за държавна помощ, по-специално Насоките за държавна помощ в областта на околната среда и енергетиката, ще бъдат преразгледани до 2021 г. с оглед на целите на политиката, определени в Европейския зелен пакт, и ще подкрепят икономически ефективен и социално приобщаващ преход към неутралност по отношение на климата до 2050 г. Това ще допринесе за изготвянето на стратегия за възстановяване на европейската икономика, която да вземе предвид двойния зелен и цифров преход в съответствие с целите на ЕС и с националните цели.

2.   ИЗМЕНЕНИЯ НА ВРЕМЕННАТА РАМКА

16.

Следните изменения на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19 ще влязат в сила от 8 май 2020 г.

17.

Точка 7 се заменя със следното:

„7.

Ако поради разпространението на COVID-19 банките се нуждаят от извънредна публична финансова подкрепа (вж. член 3, параграф 1, точка 28 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и член 2, параграф 1, точка 29 от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране) под формата на ликвидност, рекапитализация или мярка за обезценени активи, ще трябва да се прецени дали тази мярка отговаря на условията по член 32, параграф 4, буква г), подточка i), подточка ii) или подточка iii) от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и по член 18, параграф 4, буква г), подточка i), подточка ii) или подточка iii) от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране. Ако са изпълнени последните условия, банката, получаваща такава извънредна публична финансова подкрепа, няма да се счита за проблемна институция или за институция, която има вероятност да стане проблемна. Доколкото такива мерки са насочени към разрешаването на проблеми, свързани с разпространението на COVID-19, ще се счита, че те попадат в обхвата на точка 45 от Съобщението относно банковия сектор от 2013 г. (9), в която се предвижда изключение от изискването за споделяне на тежестта от акционерите и притежателите на подчинен дълг.“

18.

Tочка 9 се заменя със следното:

„9.

Разпространението на COVID-19 поражда риск от сериозен икономически спад, засягащ цялата икономика на ЕС, който ще има сериозно отражение върху предприятията, заетостта и домакинствата. Необходима е целенасочена публична подкрепа, за да се гарантира, че на пазарите ще остане достатъчна ликвидност, за да се противодейства на щетите, нанесени на стабилни предприятия, и да се запази непрекъснатостта на стопанската дейност по време на разпространението на COVID-19 и след това. Освен това, държавите членки могат да решат да подкрепят предприятията в областта на пътническата и туристическата индустрия, за да се гарантира задоволяването на исковете за възстановяване, свързани с разпространението на COVID-19, с цел да се гарантират защитата на правата на пътниците и потребителите и равното третиране на пътниците и туристите. Предвид на ограничения размер на бюджета на ЕС основният отговор ще дойде от националните бюджети на държавите членки. Правилата на ЕС за държавната помощ дават възможност на държавите членки да предприемат бързи и ефективни действия за подпомагане на гражданите и предприятията, по-конкретно МСП, които са изправени пред икономически трудности вследствие на разпространението на COVID-19.“

19.

Точка 13 се заменя със следното:

„13.

Държавите членки могат също да изготвят мерки за подкрепа в съответствие с регламентите за групово освобождаване (10) без участието на Комисията.“

20.

Точка 20 се заменя със следното:

„20.

Временните мерки за помощ, обхванати от настоящото съобщение, могат да се кумулират помежду си в съответствие с разпоредбите на специфичните раздели на настоящото съобщение. Временните мерки за помощ, обхванати от настоящото съобщение, могат да се кумулират с помощи в съответствие с регламентите за помощ de minimis (11) или с помощи в съответствие с регламентите за групово освобождаване (12), при условие че се спазват разпоредбите и правилата за кумулиране от посочените регламенти.“

21.

Въвежда се точка 20а:

„20а.

Помощта за кредитни и финансови институции не подлежи на оценка съгласно настоящото съобщение, с изключение на: i) непреки предимства на кредитните или финансовите институции, които предават помощта под формата на заеми или гаранции по раздели 3.1—3.3 по силата на гаранциите от раздел 3.4, и ii) помощ по раздел 3.10, при условие че схемата не е предназначена изключително за служители от финансовия сектор.“

22.

Заглавието на раздел 3.1 се заменя със следното:

„3.1

Помощ с ограничен размер“

23.

В точка 22 бележка под линия 16 се заменя със следното:

„Ако помощта е предоставена под формата на данъчно предимство, данъчното задължение, по отношение на което се предоставя това предимство, трябва да е възникнало не по-късно от 31 декември 2020 г.“

24.

Точка 23а се заменя със следното:

„23а.

Когато предприятие извършва дейност в няколко сектора, за които се прилагат различни максимални размери в съответствие с точка 22, буква а) и точка 23, буква а), съответната държава членка гарантира чрез подходящи средства, като например разделно водене на счетоводство, че за всяка от тези дейности се спазва съответният таван, както и че общият максимален размер от 800 000 EUR не е надвишен за предприятие.“ Когато предприятие извършва дейност в сектори, за които се прилага точка 23, буква а), общият максимален размер от 120 000 EUR не следва да се надвишава на предприятие.“

25.

Въвежда се точка 24а:

„24а.

Помощта, предоставена съгласно раздел 3.2, не се кумулира с помощта, предоставена за същата основна главница на заем съгласно раздел 3.3 и обратното. Помощта, предоставена съгласно раздел 3.2 и раздел 3.3, може да се кумулира за различни заеми, ако общият размер на заемите на бенефициер не надвишава таваните, определени в точка 25, буква г) или точка 27, буква г). Бенефициерът може да се ползва едновременно от множество мерки съгласно раздел 3.2, при условие че общият размер на заемите на бенефициер не превишава таваните, посочени в точка 25, букви г) и д).“

26.

Подточка iii) в точка 25, буква г) се заменя със следното:

„iii.

с подходяща обосновка, представена от държавата членка на Комисията (например във връзка с характеристиките на определен вид предприятия), размерът на заема може да бъде увеличен за покриване на нуждите от ликвидност от момента на предоставянето за следващите 18 месеца за МСП (13) и за следващите 12 месеца за големите предприятия. Нуждите от ликвидност следва да бъдат установени чрез самостоятелно сертифициране от страна на бенефициера (14).“

27.

Точка 25, буква д) се заменя със следното:

„д)

За заеми със срок до падежа до 31 декември 2020 г. размерът на главницата може да бъде по-висок от този по точка 25, буква г), при условие че държавата членка предостави на Комисията подходяща обосновка, и че пропорционалността на помощта продължава да е гарантирана и е доказана на Комисията от държавата членка.“

28.

Точка 26 се заменя със следното:

„26.

За да се осигури достъп до ликвидност за предприятия, изправени пред внезапен недостиг, субсидирани лихвени проценти за ограничен период от време и ограничен размер на заема могат да бъдат подходящо, необходимо и целенасочено решение при сегашните обстоятелства. Освен това подчиненият дълг, който в случай на производство по несъстоятелност е подчинен на кредитори по обикновени първостепенни дългове, също може да бъде подходящо, необходимо и целенасочено решение при сегашните обстоятелства. Този дълг е инструмент, който нарушава конкуренцията в по-малка степен от собствения капитал или хибридния капитал, тъй като не може да бъде преобразуван автоматично в собствен капитал, когато дружеството е действащо предприятие. Следователно помощта под формата на подчинен дълг (15) трябва да отговаря на съответните условия по раздел 3.3, които се отнасят до дългови инструменти. Въпреки това, тъй като то увеличава способността на дружествата да поемат първостепенен дълг по начин, сходен на капиталова подкрепа, в допълнение се прилага надбавка към кредитния риск и допълнително ограничение по отношение на сумата в сравнение с първостепенния дълг (една трета за големите предприятия и половината от сумата за МСП, както е определена в точка 27, буква г), подточка i) или подточка ii). Над тези тавани подчиненият дълг следва да бъде оценен в съответствие с условията за мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, посочени в раздел 3.11, за да се гарантира равно третиране.“

29.

Добавя се следната нова точка 26а:

„26а.

Помощта, предоставена съгласно раздел 3.3, не се кумулира с помощта, предоставена за същата основна главница на заем съгласно раздел 3.2 и обратното. Помощта, предоставена съгласно раздел 3.2 и раздел 3.3, може да се кумулира за различни заеми, ако общият размер на заемите на бенефициер не надвишава праговете, определени в точка 25, буква г) или точка 27, буква г). Бенефициерът може да се ползва едновременно от множество мерки съгласно раздел 3.3, при условие че общият размер на заемите на бенефициер не превишава таваните, посочени в точка 27, букви г) и д).“

30.

Подточка iii) в точка 27, буква г) се заменя със следното:

„iii.

с подходяща обосновка, представена от държавата членка на Комисията (например във връзка с характеристиките на определен вид предприятия), размерът на заема може да бъде увеличен за покриване на нуждите от ликвидност от момента на предоставянето за следващите 18 месеца за МСП (16) и за следващите 12 месеца за големите предприятия. Нуждите от ликвидност следва да бъдат установени чрез самостоятелно сертифициране от страна на бенефициера (17).“

31.

Точка 27, буква д) се изменя, както следва:

„д)

За заеми със срок до 31 декември 2020 г. размерът на главницата може да бъде по-голям от този по точка 27, буква г), при условие че държавата членка предостави на Комисията подходяща обосновка, и че пропорционалността на помощта продължава да е гарантирана и държавата членка я е доказала на Комисията.“

32.

Добавя се следната точка 27а:

„27а.

Дългови инструменти, които в случай на производство по несъстоятелност са подчинени на кредитори по обикновени първостепенни дългове, могат да бъдат отпуснати при намалени лихвени проценти, които са поне равни на базовия лихвен процент и маржовете за кредитен риск, посочени в таблицата в точка 27, буква а), плюс 200 базисни пункта за големите предприятия и 150 базисни пункта за МСП. Алтернативната възможност от точка 27, буква б) се прилага за такива дългови инструменти. Точка 27, букви в), е) и ж) също се спазват. Ако размерът на подчинения дълг надхвърля следните два тавана (18), съвместимостта на инструмента с вътрешния пазар се определя съгласно раздел 3.11:

i.

Две трети от годишната стойност на разходите за заплати на бенефициера за големите предприятия и годишната стойност на разходите за заплати на бенефициера за МСП, както е определено в точка 27, буква г), подточка i) и

ii.

8,4 % от общия оборот на бенефициера за 2019 г. за големи предприятия и 12,5 % от общия оборот на бенефициера за 2019 г. за МСП.“

33.

Точка 28 се заменя със следното:

„28.

Помощ под формата на гаранции и заеми съгласно раздел 3.1, раздел 3.2 и раздел 3.3. от настоящото съобщение може да бъде предоставяна на предприятия, изправени пред внезапен недостиг на ликвидност, пряко или чрез кредитни институции и други финансови институции като финансовите посредници. В последния случай трябва да се спазват условията, посочени по-долу.“

34.

Точка 31 се заменя със следното:

„31.

Кредитните институции или другите финансови институции следва във възможно най-голяма степен да предават на крайните бенефициери предимствата, извлечени от публичните гаранции или субсидираните лихви по заеми. Финансовият посредник трябва да е в състояние да докаже, че използва механизъм, който гарантира, че предимствата са прехвърлени във възможно най-голяма степен на крайните бенефициери под формата на по-големи обеми финансиране, портфейли с по-голяма степен на риск, по-ниски изисквания за обезпечение, по-ниски гаранционни премии или по-ниски лихви, отколкото без такива публични гаранции или заеми.“

35.

В точка 37 подточка й) се заменя със следното:

„й)

Инфраструктурите за изпитване и мащабиране са отворени за няколко ползватели и достъп се предоставя на прозрачна и недискриминационна основа. Предприятия, които са финансирали поне 10 % от инвестиционните разходи, могат да получат преференциален достъп при по-благоприятни условия.“

36.

Въвежда се точка 43а:

„43а.

Доколкото такава схема включва и служители на кредитни или финансови институции, всяка помощ за тези институции няма за цел да запази или възстанови тяхната жизнеспособност, ликвидност или платежоспособност предвид на социалната цел на тази помощ (19). В резултат на това Комисията счита, че такава помощ не следва да бъде квалифицирана като извънредна публична финансова подкрепа съгласно член 2, параграф 1, точка 28 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и член 3, параграф 1, точка 29 от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране и не следва да се оценява съгласно правилата за държавна помощ, приложими за банковия сектор. (20)

37.

Вмъква се следният раздел:

„3.11.   Мерки за рекапитализация

44.

С настоящата временна рамка се определят критериите съгласно правилата на ЕС за държавна помощ, въз основа на които държавите членки могат да предоставят публична подкрепа под формата на капиталови и/или хибридни капиталови инструменти на предприятия, които се сблъскват с финансови затруднения в резултат на разпространението на COVID-19. (21) Тя има за цел да гарантира, че сътресението за икономиката не води до ненужно излизане от пазара на предприятия, които са били жизнеспособни преди разпространението на COVID-19. Следователно рекапитализациите не трябва да надвишават необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера, и не трябва да надхвърлят необходимото за възстановяването на капиталовата структура на бенефициера до положението, предхождащо разпространението на COVID-19. Големите предприятията трябва да докладват как получената помощ подкрепя техните дейности в съответствие с целите на ЕС и задълженията на национално равнище, свързани със зелената и цифровата трансформация, в това число целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

45.

В същото време Комисията подчертава, че публична подкрепа на национално равнище под формата на капиталови и/или хибридни капиталови инструменти като част от схеми или в индивидуални случаи трябва да се предоставя единствено когато не може да се намери друго подходящо решение. Освен това емитирането на такива инструменти следва да подлежи на строги условия, тъй като те нарушават конкуренцията между предприятията в голяма степен. Следователно такива намеси трябва да бъдат предмет на ясно формулирани условия по отношение на влизането, възнаграждението и излизането на държавата от капитала на съответните предприятия, на разпоредби за управление и подходящи мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията. В този контекст Комисията отбелязва, че разработването на национални мерки за подкрепа по начин, който да отговаря на целите на политиката на ЕС, свързани със зелената и цифровата трансформация на техните икономики, ще даде възможност за по-устойчив растеж в дългосрочен план и ще насърчи трансформацията, свързана с постигането на договорената цел на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

3.11.1.   Приложимост

46.

Следните условия се прилагат по отношение на схемите и индивидуалните мерки на държавите членки за рекапитализация на нефинансови предприятия (наричани заедно „мерки за рекапитализация, свързани с COVID-19“) съгласно настоящото съобщение, които не са обхванати от раздел 3.1 от настоящото съобщение. Те се прилагат за мерки за рекапитализация, вързани с COVID-19, за големи предприятия и МСП (22).

47.

Следните условия се прилагат също за подчинените дългови инструменти, които надвишават и двата тавана, посочени в точка 27а, подточки i) и ii) в раздел 3.3 от настоящото съобщение.

48.

Мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, следва да се предоставят не по-късно от 30 юни 2021 г.

3.11.2.   Условия за допустимост и за влизане

49.

Мярката за рекапитализация, свързана с COVID-19, трябва да отговаря на следните условия:

а)

без намесата на държавата бенефициерът би преустановил дейността си или би бил изправен пред сериозни трудности да поддържа своите операции. Тези затруднения биха могли да се докажат по-специално с влошаването на коефициента дълг/собствен капитал на бенефициера или на сходни показатели;

б)

намесата е в общ интерес. Този интерес може да е свързан с избягването на социални трудности и пазарна неефективност поради значителна загуба на работни места, излизането на новаторско предприятие от пазара, излизането от пазара на предприятие със системно значение, риска от прекъсване на важна услуга или подобни ситуации, надлежно обосновани от съответната държава членка;

в)

бенефициерът не е в състояние да намери финансиране на пазарите при достъпни условия и съществуващите в съответната държава членка хоризонтални мерки за покриване на нуждите от ликвидност са недостатъчни, за да се гарантира неговата жизнеспособност; и

г)

бенефициерът не е предприятие, което вече е било в затруднено положение към 31 декември 2019 г. (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване (23)).

50.

Държавите членки предоставят мерки за рекапитализация, свързани с COVID-19, в рамките на одобрена от Комисията схема за помощ, само въз основа на писмено искане за такава помощ от страна на предприятията потенциални бенефициери. Що се отнася до помощите, за които трябва да се изпрати индивидуално уведомление, държавите членки представят на Комисията доказателства за това писмено искане като част от уведомлението за индивидуалната мярка за помощ.

51.

Изискванията в настоящия раздел и в раздели 3.11.4, 3.11.5, 3.11.6 и 3.11.7 се прилагат както за схемите за рекапитализация, така и за индивидуалните мерки за помощ, свързани с COVID-19. При одобряването на дадена схема Комисията ще изисква за всяка индивидуална помощ над прага от 250 милиона евро да се изпраща отделно уведомление. За такива уведомления Комисията ще оцени дали съществуващото финансиране на пазара или хоризонталните мерки за покриване на нуждите от ликвидност са недостатъчни, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера; дали избраните инструменти за рекапитализация и свързаните с тях условия са подходящи за преодоляване на сериозните затруднения на бенефициера; дали помощта е пропорционална; и дали са изпълнение условията в настоящия раздел и в раздели 3.11.4, 3.11.5, 3.11.6 и 3.11.7.

3.11.3.   Видове мерки за рекапитализация

52.

Държавите членки могат да предоставят мерки за рекапитализация, свързани с COVID-19, като използват два отделни набора от инструменти за рекапитализация:

а)

инструменти на собствения капитал, по-специално емитиране на нови общи или привилегировани акции; и/или

б)

инструменти с капиталов компонент (наричани „хибридни капиталови инструменти“) (24), по-специално права на участие в печалбата, непреки дялови участия и конвертируеми обезпечени или необезпечени облигации.

53.

Държавната намеса може да бъде под формата на всякакви варианти на горепосочените инструменти или на комбинация от капиталови и хибридни капиталови инструменти. Държавите членки могат също така да поемат емисията на гореспоменатите инструменти в контекста на предлагане на пазара, при условие че всяка произтичаща от това държавна намеса в даден бенефициер отговаря на условията, определени в настоящия раздел 3.11 от Съобщението. Държавата членка трябва да гарантира, че избраните инструменти за рекапитализация и свързаните с тях условия са подходящи за посрещане на нуждите от рекапитализация на бенефициера, като в същото време нарушават конкуренцията в най-малка степен.

3.11.4.   Размер на рекапитализацията

54.

За да се гарантира пропорционалността на помощта, размерът на рекапитализацията, свързана с COVID-19, не трябва да надвишава необходимия минимум, за да се гарантира жизнеспособността на бенефициера, и не следва да надхвърля необходимото за възстановяването на капиталовата структура на бенефициера до положението, предхождащо разпространението на COVID-19, т.е. към 31 декември 2019 г. При оценката на пропорционалността на помощта се взема предвид държавната помощ, получена или планирана в контекста на разпространението на COVID-19.

3.11.5.   Възнаграждение и излизане на държавата

Общи принципи

55.

Държавата получава подходящо възнаграждение за инвестицията. Колкото по-близко е възнаграждението до пазарните условия, толкова по-малко е потенциалното нарушаване на конкуренцията, причинено от държавната намеса.

56.

Когато икономиката се стабилизира, рекапитализацията, свързана с COVID-19, следва да бъде изкупена обратно. Комисията счита, че е целесъобразно на бенефициера да се предостави достатъчно време за обратното изкупуване на рекапитализацията. Държавата членка трябва да въведе механизъм за постепенно стимулиране на обратното изкупуване.

57.

Възнаграждението по мярката за рекапитализация, свързана с COVID-19, следва да бъде увеличено, за да достигне пазарните цени, с цел да се осигури стимул за бенефициера и другите акционери да изкупят обратно мярката за държавна рекапитализация и да се сведе до минимум рискът от нарушаване на конкуренцията.

58.

От това следва, че мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, трябва да съдържат подходящи стимули за предприятията за обратно изкупуване на рекапитализацията и за търсене на алтернативен капитал, когато пазарните условия позволяват това, като се изисква достатъчно високо възнаграждение за рекапитализацията.

59.

Като алтернатива на посочените по-долу методики за определяне на възнагражденията държавите членки могат да уведомяват за схеми или индивидуални мерки, при които методиката за определяне на възнаграждението е адаптирана в съответствие с характеристиките и ранга на капиталовия инструмент, при условие че като цяло те водят до сходен резултат по отношение на стимулиращия ефект върху излизането на държавата от капитала и до подобно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

Възнаграждение по капиталови инструменти

60.

Вливането на капитал от държавата или еквивалентна намеса се извършва на цена, която не надхвърля средната цена на акциите на бенефициера през 15-те дни, предхождащи искането за вливане на капитал. Ако бенефициерът не е дружество, регистрирано на фондовата борса, оценката на неговата пазарна стойност следва да бъде установена от независим експерт или чрез други пропорционални средства.

61.

Всяка мярка за рекапитализация включва механизъм за поетапно увеличаване на възнаграждението на държавата, за да се стимулира бенефициерът да изкупи обратно държавните вливания на капитал. Това увеличение на възнаграждението може да бъде под формата на допълнителни акции (25), предоставени на държавата, или под формата на други механизми, и следва да съответства на минимално увеличение от 10 % на възнаграждението на държавата (за участието в резултат на вливането на капитал от държавата, свързано с COVID-19, което не е било изплатено), за всяка стъпка на поетапно увеличаване:

а)

Ако четири години след вливането на капитал, свързано с COVID-19, държавата не е продала поне 40 % от своето участие в капитала в резултат на вливането на капитал, свързано с COVID-19, ще бъде задействан механизмът за поетапно увеличаване.

б)

Ако шест години след вливането на капитал, свързано с COVID-19, държавата не е продала изцяло своето участие в капитала в резултат на вливането на капитал, свързано с COVID-19, механизмът за поетапно увеличаване ще бъде задействан отново (26).

Ако бенефициерът не е дружество, регистрирано на фондовата борса, държавите членки могат да решат да приложат всяка от двете стъпки една година по-късно, т.е. съответно пет и седем години след предоставянето на мярката за вливане на капитал, свързана с COVID-19.

62.

Комисията може да приеме алтернативни механизми, при условие че те като цяло водят до сходен резултат по отношение на стимулиращия ефект върху излизането на държавата от капитала и до подобно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

63.

Бенефициерът следва да разполага по всяко време с възможността да изкупи обратно дяловото участие, което държавата е придобила. За да се гарантира, че държавата получава подходящо възнаграждение за инвестицията, цената за обратно изкупуване следва да бъде по-високата стойност от i) номиналната инвестиция на държавата, увеличена с годишно лихвено възнаграждение, по-високо с 200 базисни пункта от представеното в таблицата 1 по-долу (27); или ii) пазарната цена към момента на обратното изкупуване.

64.

Като алтернатива държавата може да продаде по всяко време дяловото си участие по пазарни цени на купувачи, различни от бенефициера. Такава продажба по принцип изисква открита и недискриминационна консултация с потенциални купувачи или продажба на фондовата борса. Държавата може да предостави на съществуващите акционери права на приоритет за изкупуване на цената, произтичаща от обществената консултация.

Възнаграждение по хибридни капиталови инструменти

65.

Общото възнаграждение по хибридните капиталови инструменти трябва да отчита по подходящ начин следните елементи:

а)

характеристиките на избрания инструмент, включително равнището му на подчиненост; риск и всички условия на плащане;

б)

включените в механизма стимули за излизане (напр. клаузи за поетапно увеличаване и за изплащане); и

в)

подходящ референтен лихвен процент.

66.

Минималното възнаграждение по хибридни капиталови инструменти до тяхното преобразуване в инструменти, подобни на капиталовите, е най-малко равно на базовия лихвен процент (1-годишен IBOR или еквивалентен лихвен процент, публикуван от Комисията (28)), плюс премията, посочена по-долу.

Възнаграждение по хибридни капиталови инструменти: 1-годишен IBOR +

Вид получател

1-ва година

2-ра и 3-та година

4-та и 5-а година

6-та и 7-а година

8-а година и след това

МСП

225 базисни пункта

325 базисни пункта

450 базисни пункта

600 базисни пункта

800 базисни пункта

Големи предприятия

250 базисни пункта

350 базисни пункта

500 базисни пункта

700 базисни пункта

950 базисни пункта

67.

Преобразуването на хибридни капиталови инструменти в собствен капитал се извършва при 5 или повече процента под теоретичната цена на минали права към момента на преобразуването.

68.

След преобразуването в собствен капитал трябва да бъде предвиден механизъм за поетапно увеличаване, за да се увеличи възнаграждението на държавата, с цел бенефициерите да се стимулират да изкупуват обратно вливанията на капитал от държавата. Ако собственият капитал, произтичащ от намесата на държавата, свързана с COVID-19, продължава да бъде собственост на държавата две години след преобразуването в собствен капитал, държавата получава допълнителен дял от собствеността на бенефициера в допълнение към останалото си участие, произтичащо от преобразуването от държавата на хибридните капиталови инструменти, свързани с COVID-19. Този допълнителен дял от собствеността е най-малко 10 процента от останалото участие в резултат на преобразуването от държавата на хибридните капиталови инструменти поради COVID-19. Комисията може да приеме алтернативни механизми за поетапно увеличаване, при условие че те имат същия стимулиращ ефект и сходно общо въздействие върху възнаграждението на държавата.

69.

Държавите членки могат да изберат формула за определяне на стойността на рекапитализацията, която включва допълнителни клаузи за ускоряване или за изплащане. Тези характеристики следва да бъдат планирани така, че да насърчават бързото прекратяване на подкрепата за рекапитализацията на бенефициера от страна на държавата. Комисията може да приеме също алтернативни методики за определяне на стойността на рекапитализацията, при условие че те осигуряват по-високи възнаграждения от произтичащите от гореспоменатата методика или подобни на тях.

70.

Тъй като естеството на хибридните инструменти се различава значително, Комисията не предоставя насоки за всички видове инструменти. Хибридните инструменти при всички случаи следват посочените по-горе принципи, като възнагражденията отразяват риска, свързан с конкретните инструменти.

3.11.6.   Управление и предотвратяване на излишното нарушаване на конкуренцията

71.

За да се предотврати излишното нарушаване на конкуренцията, бенефициерите не трябва да предприемат агресивна търговска експанзия, финансирана от държавна помощ или от бенефициери, които поемат прекомерни рискове. По принцип, колкото по-малък е делът на собствения капитал на държавата членка и колкото по-високо е възнаграждението, толкова по-малка е необходимостта от предпазни мерки.

72.

Ако бенефициерът на мярка за рекапитализация, свързана с COVID-19, надвишаваща 250 милиона евро, е предприятие със значителна пазарна мощ на поне един от съответните пазари, на които извършва дейност, държавите членки трябва да предложат допълнителни мерки за запазване на ефективната конкуренция на тези пазари. Когато предлагат такива мерки, държавите членки могат по-специално да предложат структурни или свързани с поведението ангажименти, предвидени в Известието на Комисията относно приемливите средства за защита съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета и Регламент (ЕО) № 802/2004 на Комисията.

73.

На бенефициерите, ползващи се от мерки за рекапитализация, свързани с COVID-19, е забранено да рекламират това за търговски цели.

74.

Докато поне по 75 % от мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, не е било извършено обратно изкупуване, на бенефициерите, различни от МСП, се забранява да придобиват участие от над 10 % в конкуренти или други оператори със същия вид дейност, включително в операции нагоре и надолу по веригата.

75.

При изключителни обстоятелства и без да се засяга контролът върху сливанията, тези бенефициери могат да придобиват дял от над 10 % в оператори нагоре или надолу по веригата в областта си на дейност, само ако придобиването е необходимо, за да се запази жизнеспособността на бенефициера. Комисията може да разреши придобиването, ако е необходимо, за да се запази жизнеспособността на бенефициера. Придобиването не може да бъде осъществено, преди Комисията да е взела решение по този въпрос.

76.

Държавната помощ не се използва за кръстосано субсидиране на икономическите дейности на интегрирани предприятия, които вече са били в затруднено икономическо положение към 31 декември 2019 г. За да се гарантира, че тези дейности не се възползват от мярката за рекапитализация, в интегрираните дружества се установява ясно отделно счетоводство.

77.

Докато по мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, не е било извършено изцяло обратно изкупуване, бенефициерите не могат да изплащат дивиденти, нито да осъществяват незадължителни купонни плащания, нито да изкупуват обратно акции, освен по отношение на държавата.

78.

Докато поне по 75 % от мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, не е било извършено обратно изкупуване, възнаграждението на всеки член на ръководството на бенефициерите не трябва да надхвърля фиксираната част от възнаграждението му към 31 декември 2019 г. За лицата, които стават членове на ръководството към момента на рекапитализацията или след нея, приложимата граница е най-ниското фиксирано възнаграждение на всеки член на ръководството към 31 декември 2019 г. Бонуси, други променливи или сравними елементи на възнаграждение не се изплащат при никакви обстоятелства.

3.11.7.   Стратегия за излизане на държавата от участието, произтичащо от рекапитализация, и задължения за докладване

79.

Бенефициери, различни от МСП, които са получили рекапитализация, свързана с COVID-19, надхвърляща 25 % от собствения капитал към момента на намесата, трябва да докажат, че разполагат с надеждна стратегия за излизане на държавата членка от участието, освен ако намесата на държавата не е намалена под равнището от 25 % от собствения капитал в срок от 12 месеца от датата на предоставяне на помощта (29).

80.

Стратегията за излизане трябва да съдържа:

а)

плана на бенефициера за продължаване на дейността му и използването на средствата, инвестирани от държавата, включително график за изплащане на възнаграждението и за обратното изкупуване на държавните инвестиции (заедно „графика за изплащане“); и

б)

мерките, които бенефициерът и държавата ще предприемат, за да спазят графика за изплащане.

81.

Стратегията за излизане следва да бъде подготвена и представена на държавата членка в срок от 12 месеца след предоставянето на помощта и трябва да бъде одобрена от държавата членка.

82.

Освен задължението по точки 79—81, бенефициерите трябва да докладват на държавата членка за напредъка по изпълнението на графика за изплащане и спазването на условията, посочени в раздел 3.11.6, в срок от 12 месеца след представянето на графика и след това периодично на всеки 12 месеца.

83.

Докато по мерките за рекапитализация, свързани с COVID-19, не е било извършено изцяло обратно изкупуване, бенефициерите на свързана с COVID-19 рекапитализация, различни от МСП, публикуват, в срок от 12 месеца от датата на предоставяне на помощта и след това на всеки 12 месеца, информация относно използването на получената помощ. По-конкретно това следва да включва информация относно начина, по който използването на получената от тях помощ подкрепя техните дейности в съответствие с целите на ЕС и националните задължения, свързани със зелената и цифровата трансформация, включително целта на ЕС за неутралност по отношение климата до 2050 г.

84.

Държавата членка следва да докладва ежегодно на Комисията относно изпълнението на графика за изплащане и спазването на условията по раздел 3.11.6. Когато бенефициерът е получил свързана с COVID-19 рекапитализация, надхвърляща 250 милиона евро, докладът включва информация относно спазването на условията, посочени в точка 54.

85.

Ако шест години след рекапитализацията, свързана с COVID-19, държавната намеса не е била намалена под 15 % от собствения капитал на бенефициера, на Комисията трябва да се изпрати за одобрение уведомление за план за преструктуриране в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране. Комисията ще прецени дали действията, предвидени в плана за преструктуриране, гарантират жизнеспособността на бенефициера, също с оглед на целите на ЕС и националните задължения, свързани със зелената и цифровата трансформация, и излизането на държавата, без това да засяга неблагоприятно търговията до степен, която противоречи на общия интерес. Ако бенефициерът не е дружество, регистрирано на фондовата борса, или ако е МСП, държавата членка може да реши да изпрати уведомление за план за преструктуриране само ако намесата на държавата не е била намалена под равнището от 15 % от собствения капитал седем години след рекапитализацията, свързана с COVID-19.“

38.

Точка 44 се преномерира на точка 86 и се изменя, както следва:

„86.

Освен помощта, предоставена по раздели 3.9, 3.10 и 3.11, държавите членки трябва да публикуват съответна информация (30) за всяка индивидуална помощ, отпусната съгласно настоящото съобщение, на подробния уебсайт за държавните помощи или ИТ инструмента на Комисията (31) в срок от 12 месеца от момента на предоставянето ѝ. Държавите членки трябва да публикуват съответната информация (32) за всяка индивидуална мярка за рекапитализация, предоставена съгласно раздел 3.11, на подробния уебсайт за държавните помощи или ИТ инструмента на Комисията в срок от 3 месеца от момента на рекапитализацията. Номиналната стойност на рекапитализацията се включва за всеки бенефициер.“

39.

Точки 45—52 се преномерират на точки 87—94.

40.

Точка 49 се преномерира на точка 91 и се заменя със следния текст:

„91.

Имайки предвид икономическото въздействие от разпространението на COVID-19, за което бе необходимо незабавно действие, Комисията прилага настоящото съобщение от 19 март 2020 г. Настоящото съобщение е оправдано от сегашните изключителни обстоятелства и няма да се прилага след 31 декември 2020 г., с изключение на раздел 3.11, който ще се прилага до 1 юли 2021 г. Комисията може да го преразгледа настоящото съобщение преди 31 декември 2020 г. въз основа на важни съображения, свързани с икономиката или с политиката на конкуренция. Ако е полезно, Комисията може също да предостави допълнителни пояснения относно подхода си към конкретни въпроси.“


(1)  Съобщение на Комисията от 19 март 2020 г., C(2020) 1863 (ОВ C 91, 20.3.2020 г., стр. 1).

(2)  Съобщение на Комисията от 3 април 2020 г., C(2020) 2215 (ОВ C 112, 4.4.2020 г., стр. 1).

(3)  Вж. раздел 4.2.3 от Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, C/2016/2946 (ОВ C 262, 19.7.2016 г., стр. 1).

(4)  Съобщение на Комисията — Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции и свободното движение на капитали от трети държави и защитата на стратегическите активи на Европа преди прилагането на Регламент (ЕС) 2019/452 (Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции), (C(2020) 1981 final, 25.3.2020 г.).

(5)  Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 21.3.2019 г., стр. 1).

(6)  Съобщение на Комисията — Насоки относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (ОВ C 19, 22.1.2014 г., стр. 4).

(7)  Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

(8)  Например Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (ОВ C 200, 28.6.2014 г., стр. 1), Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи (ОВ C 25, 26.1.2013 г., стр. 1), Насоки за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. (ОВ C 209, 23.7.2013 г., стр. 1), Рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (ОВ C 198, 27.6.2014 г., стр. 1) и Критерии за анализа на съвместимостта с вътрешния пазар на държавна помощ за насърчаване изпълнението на важни проекти от общoевропейски интерес (ОВ C 188, 20.6.2014 г., стр. 4).

(9)  Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза (ОВ C 216, 30.7.2013 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1), Регламент (ЕО) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 193, 1.7.2014 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) № 1388/2014 на Комисията от 16 декември 2014 г. за обявяване на някои категории помощи — за предприятия, които произвеждат, преработват и предлагат на пазара продукти от риболов и аквакултури — за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 369, 24.12.2014 г., стр. 37).

(11)  Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 1), Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 9), Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ L 190, 28.6.2014 г., стр. 45) и Регламент (ЕС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ L 114, 26.4.2012 г., стр. 8).

(12)  Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване), Регламент (ЕО) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 193, 1.7.2014 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) № 1388/2014 на Комисията от 16 декември 2014 г. за обявяване на някои категории помощи — за предприятия, които произвеждат, преработват и предлагат на пазара продукти от риболов и аквакултури — за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 369, 24.12.2014 г., стр. 37).

(13)  Както е определено в приложение I към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване).

(14)  Планът за ликвидност може да включва както оборотния капитал, така и инвестиционните разходи.

(15)  С изключение на случаите, когато такава помощ отговаря на условията от раздел 3.1 от настоящото съобщение.

(16)  Съгласно определението в приложение I към Общия регламент за групово освобождаване.

(17)  Планът за ликвидност може да включва както оборотния капитал, така и инвестиционните разходи.

(18)  Ако купонните плащания са капитализирани, това трябва да бъде взето предвид при определянето на тези тавани, при условие че тази капитализация е била планирана или предвидима към момента на уведомяването за мярката. В това изчисление трябва да бъде включена и всяка друга мярка за държавна помощ под формата на подчинен дълг, отпуснат в контекста на разпространението на COVID-19, дори извън обхвата на настоящото съобщение. Въпреки това подчиненият дълг, отпуснат в съответствие с раздел 3.1 от настоящото съобщение, не се отчита при определянето на тези тавани.

(19)  Вж. по аналогия Решение на Комисията по дело SA.49554 — CY- Кипърска схема за необслужвани кредити, обезпечени с основни жилища (Estia), съображение 73 и Решение на Комисията по дело SA.53520-EL — Схема за защита на основното жилище, съображение 71.

(20)  Вж. точка 6 от настоящото съобщение.

(21)  Възможността за предоставяне на помощ под формата на капиталови и/или хибридни капиталови инструменти, но за много по-ниски номинални суми, вече е предвидена при условията на раздел 3.1 от настоящото съобщение.

(22)  Както е посочено в точка 16 от Съобщението, уведомяването за алтернативни подходи остава възможно в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(23)  Както е определено в член 2, параграф 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

(24)  Хибридните капиталови инструменти са инструменти, които притежават характеристики както на дълг, така и на собствен капитал. Например конвертируемите облигации получават възнаграждение като за облигации до момента на тяхното преобразуване в собствен капитал. Следователно оценката на общото възнаграждение по хибридните капиталови инструменти зависи, от една страна, от тяхното възнаграждение през периода, през който те са инструменти, наподобяващи дългови инструменти, и от друга страна, от условията на преобразуване в инструменти, наподобяващи капиталови инструменти.

(25)  Допълнителни акции могат да бъдат предоставени например чрез емитирането на конвертируеми облигации на датата на рекапитализацията, които ще бъдат преобразувани в собствен капитал на датата на задействане на механизма за поетапно увеличаване.

(26)  Например, ако поетапното увеличаване е под формата на предоставянето на допълнителни акции на държавата. Ако участието на държавата в капитала на даден бенефициер е 40 % в резултат на нейното вливане на капитал и ако държавата не е продала участието си преди определената дата, участието на държавата се увеличава с най-малко 0,1 × 40 % = 4 %, като достигне 44 % четири години след вливането на капитал, свързано с COVID-19, и да достигне 48 % шест години след това вливане на капитал, което води до съответно намаляване на стойността на дяловете на другите акционери.

(27)  Увеличението с 200 базисни пункта не се прилага през 8-мата година и след това.

(28)  Основните лихвени проценти, изчислени в съответствие със Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6), публикувани на уебстраницата на ГД „Конкуренция“ на адрес: https://ec.europa.eu/competition/state_aid/legislation/reference_rates.html.

(29)  За целите на настоящия подраздел 3.11.7 хибридните инструменти, предоставени от държавата, следва да се считат за собствен капитал.

(30)  Препратка към информацията, изисквана в приложение III към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. и приложение III към Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията и приложение III към Регламент (ЕС) № 1388/2014 на Комисията от 16 декември 2014 г. В случай на подлежащи на възстановяване аванси, гаранции, заеми, подчинени заеми и други форми на помощ, номиналната стойност на базисния инструмент се добавя за всеки бенефициер. За данъчни и платежни предимства размерът на индивидуалната помощ може да бъде посочен в диапазони.

(31)  Функцията за публично търсене в базата данни за прозрачност на държавните помощи дава достъп до данни за отпускането на индивидуални държавни помощи, предоставени от държавите членки, в съответствие с европейските изисквания за прозрачност на държавната помощ, и може да бъде намерена на адрес https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/public?lang=en.

(32)  Препратка към информацията, изисквана в приложение III към Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. и приложение III към Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията и приложение III към Регламент (ЕС) № 1388/2014 на Комисията от 16 декември 2014 г.