13/ 030

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

32000R1565

---

L 180/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1565/2000 НА КОМИСИЯТА

от 18 юли 2000 година

за определяне на необходимите мерки за приемането на програма за оценка за прилагане на Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета от 28 октомври 1996 г. за определяне на процедура на Общността за ароматични вещества, влагани или предназначени за влагане във или върху храни (1), и по-специално член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)	Решение 1999/217/ЕО на Съвета (2) за приемане на регистър на ароматичните вещества, влагани във или върху хранителни продукти, съставен за прилагане на Регламент (ЕО) № 2232/96.

(2)	Регламент (ЕО) № 2232/96 определя в приложението си общите критерии за употреба на ароматични вещества. Той гарантира, по-специално, че те не представляват риск за здравето на потребителя и че тяхната употреба няма да подведе потребителя.

(3)

С цел да се провери дали ароматичните вещества, съдържащи се в регистъра, съответстват на общите критерии за употреба, член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2232/96 предвижда провеждането на програма за оценяване на тези ароматични вещества. Съгласно член 4, параграф 3, дадени вещества трябва да бъдат заличени от регистъра, когато след оценката е станало ясно, че те не съответстват на общите критериите за употреба.

(4)	Като първа стъпка от програмата за оценка веществата от регистъра трябва да получат FL-номера съгласно техните химически характеристики и трябва да бъдат разделени на групи от структурно сродни съединения, за които се очаква да покажат общо метаболично и биологично поведение.

(5)

В светлината на големия брой ароматични вещества в регистъра и крайния срок, определен от регламента, до който списък на разрешените вещества трябва да бъде приет, програмата за оценка не трябва да прахосва научни средства, а следователно да се възползва от оценките за безопасност, които вече са извършени от Експертния комитет по ароматичните вещества към Съвета на Европа (ЕКАВ), Научния комитет по храните на Европейската комисия (НКХ) и Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки (СЕКХД).

(6)

Научният комитет по храните беше консултиран, обръщайки специално внимание на въпроса дали резултатите от оценките на други научни комитети могат да бъдат приети. В своето заключение, изразено на 2 декември 1999 г., НКХ беше на мнение, че с някои изключения, ароматизанти, считани от СЕКХД за приемливи съгласно съвременната оценка за поемане, съответстват на общите критерии за употреба и могат да бъдат включени в списъка на разрешените вещества, без да подлeжат на отделна оценка от НКХ за момента. Също така НКХ заключи, че ароматизантите, предварително оценени от НКХ и ЕКАВ като безопасни, не е нужно да бъдат преоценявани, тъй като предварително използваните критериите са достатъчно строги, за да се смятат веществата за безвредни при съвременна употреба.

(7)	Научният комитет по храните освен това счита, че за останалите ароматични вещества може да се избегне ненужно дублиране на работата, чрез разделяне на различни групи вещества между СЕКХД и НКХ за оценка.

(8)

Член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2232/96 постановява, че лицето, отговорно за пускането на вещества на пазара, изпраща необходимите данни за оценката на Комисията. Информация за веществата относно чистотата, химическата спецификация, естественото наличие в храни, общото количество, добавено към храни и резултатите от токсикологични и метаболични проучвания, се счита за съществена при оценката. С цел да се гарантира постоянно оценяване по време на целия период, информацията трябва да бъде представена възможно най-бързо и да е на разположение достатъчно преди оценката на конкретно вещество. Информацията трябва да се осъвременява веднага след получаването на нови данни.

(9)

Ако предоставените данни относно химическата идентичност на веществата и количествата, добавени към храните или токсикологичните и метаболични проучвания за дадено вещество или за сродни вещества, изглеждат недостатъчни, могат да бъдат изискани допълнителни данни. След първоначалната оценка за експозиция, която трябва да се основава на общите количества добавени към храни, по-задълбочени данни за употреба могат да се окажат необходими за оценката на определени вещества.

(10)	С цел да се позволи завършването на програмата за оценка в рамките на пет години, трябва да бъдат фиксирани срокове за предоставянето на информация, както и минимален брой вещества, които трябва да бъдат оценени в рамките на даден период от време.

(11)	Когато не е предоставена необходимата информация, така че оценката на ароматно вещество не може да бъде предприета, това вещество не може да бъде включено в окончателния списък на ароматичните вещества, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 2232/96.

(12)

Регистърът съдържа около 2 800 вещества. Съгласно становището на НКХ може да се заключи, че около 800 вещества засега не се нуждаят от преоценка. На основание предположението, че СЕКХД би оценил значителен брой вещества през следващите пет години, около 1 000 до 1 250 остават за оценка от НКХ. За да се направи процесът на оценката колкото се може по-ефикасен, трябва да се следва групово основан подход, т.е. вещества, за които се очаква да покажат сходно метаболично и биологично поведение, трябва да бъдат оценявани заедно.

(13)

По силата на Решение 94/652/ЕО на Комисията (3), последно изменено с Решение 1999/634/ЕО (4), задача 1.1 относно „химически дефинираните ароматични вещества“, трябва да бъде предприета в рамките на научното сътрудничество между държавите-членки при изследването на въпроси, отнасящи се до храните (SCOOP). За тази задача е изградена базата данни Flavis, която събира информация за научната оценка на ароматичните вещества. Информацията, предоставена от лицето, отговорно за пускането на веществото на пазара, трябва да бъде добавена към базата данни и анализирана, с цел да се установи дали е достатъчно пълна за оценяване.

(14)

В съответствие със становището на НКХ оценката на вещества от НКХ трябва да следва процедурата, прилагана от СЕКХД, която е най-съвременната и систематична процедура, прилагана понастоящем. След одобрение от НКХ резултатите от бъдещи оценки на ароматични вещества от регистъра, извършени от СЕКХД, трябва също да бъдат приети.

(15)

Процедурата на СЕКХД е прогресивен подход, който интегрира информация относно приема, произтичащ от настоящите нужди, от взаимоотношенията структура—дейност, от метаболизма и от токсичността. Освен това, се оценява информация относно чистотата и химическата спецификация. Един от ключовите елементи на процедурата е разделянето на ароматизантите на три структурни класа, за които са били уточнени прагове за експозиция на хората, за които се смята, че не пораждат загриженост за тяхната безопасност. Токсикологичните и метаболични проучвания, извършени в рамките на група от химически сродни вещества, могат да бъдат използувани за изваждане на заключения относно възможни токсикологични ефекти от непроучени или от проучени, но не интензивно, вещества.

(16)	Дадено вещество трябва да бъде преоценено, ако в светлината на нови данни относно токсикологичните ефекти или относно прием за човек са се породили съмнения по отношение на валидността на вече извършената и приета оценка.

(17)

С Решение 1999/217/ЕО на Комисията определени ароматични вещества получиха приоритет в програмата за оценка поради изразена загриженост от страна на някои държави-членки относно безопасността за здравето на потребителите. Програмата трябва след това да бъде следвана, като се процедира на групи, давайки приоритет на онези групи вещества, за които има повече информация на разположение. Абсолютен приоритет обаче за определени вещества може да бъде поискан в бъдеще.

(18)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Първата стъпка в установяването на програмата за оценка е приписването на FL-номера, както са дефинирани в системата за базата данни Flavis, на всяко ароматно вещество от регистъра и подразделянето на всички вещества по групи от сродни вещества съгласно списъка от групи, определен в приложение I към настоящия регламент. Този етап ще бъде завършен в рамките на три месеца от приемането на настоящия регламент от държавите-членки, участващи в SCOOP задача 1.1, определена с Решение 94/652/ЕО.

Член 2

1.   Веществата, които се съдържат в регистъра и вече са били класифицирани:

—	от НКХ в категория 1 (вещества, считани за безопасни при употреба) (5), или

—	от ЕКАВ в категория А (вещества, които могат да бъдат влагани в храни) (6), или

—

от СЕКХД, така че да не пораждат загриженост относно безопасността при настоящите нива на приема с изключение на вещества, които са били приети единствено заради това, че техният предполагаем прием е по-нисък от прага на загриженост от 1,5 µg на човек на ден, както е определено в докладите от 46-о, 49-о, 51-о и 53-о заседание на СЕКХД (7),

не се нуждаят от преоценка в рамките на настоящата програма за оценка:

—	ако информацията относно чистота и химическата спецификация на веществото, както е посочено в приложение II, е предоставена, и

—	освен ако НКХ не получи нова информация, която би могла да промени резултатите от оценките.

2.   Вещества, които се съдържат в регистъра и ще бъдат класифицирани в бъдеще:

—	от СЕКХД, така че да не пораждат загриженост относно безопасността при настоящите нива на прием,

ще бъдат считани от НКХ, който може след това да реши, че не е необходимо допълнително оценяване.

3.   В случай, че НКХ реши, че е необходима допълнителна оценка на вещество, посочено в параграф 1 или 2, лицето, отговорно за пускането на вещество от регистъра на пазара, предоставя информацията, описана в член 3, параграф 1.

Член 3

1.   Лицето, отговорно за пускането на пазара на вещество, съдържащо се в регистъра, което не е обхванато от член 2, параграф 1, трябва да предостави следната информация в рамките на 12 месеца от приемането на настоящия регламент, с цел да даде възможност да се оцени дадено вещество:

—	чистотата и химическата спецификация на веществото, както е посочено в приложение II

—	естественото наличие в храните,

—	общото количество на веществото, което е добавено към храните в Общността,

—	нормалните и максималните нива на употреба на веществото в категориите храни, определени в приложение III, ако тези данни са на разположение,

—	съответните токсикологични и метаболични проучвания на веществото или на сродни вещества.

Тази информация трябва да бъде предадена в стандартен формат, както е посочено в приложение IV.

2.   Ако информацията, посочена в параграф 1, не е била на разположение за дадено вещество в рамките на 12 месеца от приемането на настоящия регламент, лицето, отговорно за пускането му на пазара, информира Комисията в рамките на този период за датата, на която може да изпълни задълженията си по параграф 1, било за отделни вещества, или за групи от вещества, както е посочено в приложение I.

3.   В светлината на информацията, получена съгласно параграфи 1 и 2, Комисията може да постанови различни срокове от тези, предложени в параграф 2, за отделни вещества или групи вещества, както е посочено в приложение I, с цел да се гарантира гладкото протичане на процеса по оценката.

4.   Комисията може да поиска допълнителна информация, която счита за релевантна за оценката на отделно вещество, от лицето, отговорно за пускането му на пазара в рамките на сроковете, които отговарят на крайния срок на програмата. По-специално, за определени вещества може да се окаже необходимо да се предостави информация относно нормалните и максимални нива на употреба в категориите храни, определени в приложение III.

5.   Когато информацията, уточнена в параграф 1, или допълнителната информация, уточнена в параграф 4, не е предоставена, веществото не може да бъде оценено.

6.   Информацията, уточнена в параграф 1, се осъвременява, включително за онези вещества, които са вече оценени от лицето, отговорно за пускането на съответното(ите) вещество(а) на пазара, веднага след като новите данни станат достъпни.

7.   Информацията, която вече е била предоставена, е на разположение на държавите-членки.

Член 4

1.   Най-малко 200 вещества на година се оценяват, при условие че информацията, уточнена в член 3, параграф 1, или допълнителната информация, уточнена в член 3, параграф 4, са предоставени в рамките на определените срокове.

2.   В рамките на SCOOP задачата 1.1, определена с Решение 94/652/ЕО, участващите държави-членки:

—	включват информацията относно всяко дадено вещество, съгласно член 3, параграф 1 и 4 в базата данни Flavis,

—	проверяват дали информацията е достатъчно изчерпателна за оценката и в противен случай информират Комисията за това,

—	подготвят таблици с данни, които събират и обобщават информацията и които съдържат предварителна оценка, и

—	представят тези таблици с данни на НКХ.

SCOOP задачата е организирана така, че да посрещне изискванията по параграф 1.

3.   На база таблиците с данни, посочени в параграф 2, НКХ ще оцени веществата относно тяхното съответствие с общите критерии за употреба. НКХ проверява информацията за нейната изчерпателност и в противен случай информира Комисията за това. Ако е необходимо, мерки за ограничаване нивата на употреба могат да бъдат предложени. Прилаганата процедурата за оценка следва процедурата, прилагана от СЕКХД, доколкото се счита за подходяща от НКХ.

4.   Комисията или дадена държава-членка може да поиска преоценка на вещество, което вече е прието за съответстващо на общите критерии за употреба, ако нови данни, които могат да доведат до различен резултат, са станали достъпни.

Член 5

1.   Веществата от регистъра със забележката „2“ или „3“ в графа „Забележки“ на Решение 1999/217/ЕО, се оценяват първи.

2.   Без да се засяга параграф 1, онези групи вещества, описани в приложение I, за които информацията, посочена в член 3, параграф 1 е най-изчерпателна, получават приоритет за оценка.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, Комисията или дадена държава-членка, може да поиска приоритет за оценка на отделно(и) вещество(а) или група(и) от вещества.

Член 6

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 299, 23.11.1996 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 84, 27.3.1999 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 253, 29.9.1994 г., стр. 29.

(4)  ОВ L 249, 22.9.1999 г., стр. 32.

(5)  Приложение 6 към протокола от 98-ата среща на Научния комитет по храните от 21 и 22 септември 1995 г.

(6)  Ароматични вещества и натурални ароматизанти, том I, Химически дефинирани ароматични вещества,, четвърто издание. Съвет на Европа, Частично споразумение в социалната област и в областта на общественото здраве, Страсбург, 1992 г., включително последващите подменящи страници до 1999 г.

(7)  Оценка на определени хранителни добавки и замърсители. 46-и доклад на Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки, технически доклад на СЗО, серия № 868, Женева 1997 г.

Оценка на определени хранителни добавки и замърсители. 49-и доклад на Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки, технически доклад на СЗО, серия № 884, Женева 1999 г.

51-и доклад на Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки, технически доклад на СЗО, серии, които трябва да бъдат публикувани.

53-и доклад на Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителни добавки, технически доклад на СЗО, серии, които трябва да бъдат публикувани.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ХИМИЧЕСКИ ГРУПИ ЗА АРОМАТИЧНИ ВЕЩЕСТВА (1)

1.	Правоверижни първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи наситени алкохоли, и ацетали, съдържащи наситени алдехиди. Не съдържат ароматни или хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

2.	Разклонени първични алифатни алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи разклонени алкохоли, и ацетали, съдържащи разклонени алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

3.

α, β-ненаситени (алкени или алкини) правоверижни или разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи α, β-ненаситени алкохоли, и ацетал, съдържащ α, β-ненаситени алкохоли или алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

4.	Неспрегнати и струпани ненаситени правоверижни и разклонени алифатни първични алкохоли/алдехиди/киселини, ацетали и естери с естери, съдържащи ненаситени алкохоли, и ацетали, съдържащи ненаситени алкохоли и алдехиди. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или ацетала.

5.	Наситени и ненаситени алифатни вторични алкохоли/кетони/кетали/естери с естери, съдържащи вторични алкохоли. Не съдържат ароматни и хетероароматни части като компоненти на естера или кетала.

6.	Алифатни, алициклени и ароматни наситени и ненаситени третични алкохоли и естери с естери, съдържащи третични алкохоли. Естерите могат да съдържат всякакъв киселинен компонент.

7.	Първични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с естери, съдържащи алициклени алкохоли. Естерите и ацеталите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни или алкохолни компоненти.

8.	Вторични алициклени наситени и ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с кетали, съдържащи алициклени алкохоли, или кетони и естери, съдържащи вторични алициклени алкохоли. Естерите могат да съдържат алифатни ациклени или алициклени киселинни компоненти.

9.	Първични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/алдехиди/киселини/ацетали/естери с втора първична, вторична или третична окислена функционална група, включително и алифатни лактони.

10.	Вторични алифатни наситени или ненаситени алкохоли/кетони/кетали/естери с втора вторична или третична окислена функционална група.

11.	Алициклени и ароматни лактони.

12.	Малтолови производни и кетодиоксанови производни.

13.	Фуранови и тетрахидрофурфурилови производни.

14.	Фурфурилови и фуранови производни със или без допълнителни хетероатоми и заместители в страничната верига.

15.	Фенилетилови алкохоли, фенилоцетни киселини, сродни естери, фенилоксиоцетни киселини и сродни естери.

16.	Алифатни и алициклени естери.

17.	Пропенилхидроксибензени.

18.	Алилхидроксибензени.

19.	Свързани вещества, сродни на капсаицина и сродни амиди.

20.	Алифатни и ароматни моно- и ди- тиоли и моно-, ди-, три- и полисулфиди със или без допълнителни окислени функционални групи.

21.	Ароматни кетони, вторични алкохоли и сродни естери.

22.	Арил-заместени първични алкохолни, алдехидни, киселинни, естерни и ацетални производни, включително и ненаситени.

23.	Бензилови алкохоли/алдехиди/киселини/естери/ацетали. Включват се и бензилови и бензоатни естери. Могат да се съдържат като компоненти алифатни ациклени или алициклени естери или ацетали.

24.	Пиразинови производни.

25.	Фенолови производни, съдържащи пръстенни алкилови и пръстенни алкокси и странични вериги с окислена функционална група.

26.	Ароматни естери, включително и анизолови производни.

27.	Антранилатни производни.

28.	Пиридинови, пиролови и хинолинови производни.

29.	Тиазолови, тиофенови, тиазолинови и тиенови производни.

30.	Смесени вещества.

31.	Алифатни и ароматни въглеводороди.

32.

Епоксиди.

33.	Алифатни и ароматни амини.

34.	Аминокиселини.

---

(1)  От тези химически базирани групи се очаква да представят общо метаболично и биологично поведение.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ХИМИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ, КОИТО СЕ ИЗИСКВАТ ЗА АРОМАТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА

—	химическо наименование, използвано в регистъра, приет с Решение 1999/217/ЕО,

—	наименование съгласно номенклатурата на IUPAC, ако се различава от химическото наименование, използвано в регистъра,

—

синоними,

—	номера по CAS-, E-, EINECS-, FL-, CoE- и FEMA, ако има такива,

—	химическа и структурна формула, молекулно тегло,

—	физическа форма/мирис,

—	разтворимост,

—	разтворимост в етанол,

—	тест за идентификация (инфрачервена светлина, ядрено-магнитен резонанс и/или мас-спектрометрия),

—	минимално количество проба,

—

примеси,

—	физични параметри, свързани с чистотата (изисква се обосновка, ако информацията не е предоставена): — точка на кипене (за течности), — точка на топене (за твърди вещества), — индекс на рефракция (за течности), — гъстота (за течности),

—	устойчиви и разпадащи се продукти, ако е уместно,

—	взаимодействие с хранителни съставки, ако е уместно,

—	всяка друга релевантна информация.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

КАТЕГОРИИ ХРАНИ

1.   Млечни продукти, с изключение на продуктите от категория 2.

2.   Мазнини и масла, и мастни емулсии (от вида „вода в олио“).

3.   Сладоледи, включително сладоледи на базата на плодови сокове.

Обработени плодове и зеленчуци (включително гъби и плесен, корени и грудки, варива и бобови растения) и ядки и семена.

4.1.

Плодове.

4.2.	Зеленчуци (включително гъби и плесен, корени и грудки, варива и бобови растения) и ядки и семена.

5.   Сладкарство.

6.   Зърнени храни и зърнени продукти, включително брашно и нишесте от корени и грудки, варива и бобови растения, с изключение на хлебарството.

7.   Хлебни изделия.

8.   Месо и месни продукти, включително месо от домашни птици и от дивеч.

9.   Риба и рибни продукти, включително мекотели, ракообразни и бодлокожи (МРБ).

10.   Яйца и яйчни продукти.

11.   Подсладители, включително мед.

12.   Соли, подправки, супи, сосове, салати, протеинови продукти и т.н.

13.   Храни, предназначени за специфична хранителна употреба.

Напитки, с изключение на млечните продукти.

14.1.

Безалкохолни напитки.

14.2.

Алкохолни напитки, включително безалкохолни и нискоалкохолни еквиваленти.

15.   Готови за консумация осолени храни.

16.   Съставни храни (ядене, сготвено в глинен съд, месен пастет, кълцано месо), храни, които не могат да бъдат класирани в категориите 1—15.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ФОРМАТ ЗА ПРЕДАВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО АРОМАТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА

1.   Информацията, уточнена в член 3, параграф 1, от първо до четвърто тире, както и синтеза на информацията, който се изисква по петото тире, трябва да бъдат предадени в стандартен електронен формат с помощта на формуляр за въвеждане на информация в базата данни Flavis (IF-FL). Синтезът на информацията, който се изисква по петото тире, трябва да съдържа основните резултати от упоменатите изследвания, за да могат да се направят заключения относно метаболичните и токсичните ефекти на веществата. Формулярът IF-FL може да бъде изтеглен от следната интернет страница или да бъде поръчан от института за координация на SCOOP задачата 1.1, чийто адрес е даден по-долу.

http://www.flavis.net

2.   Информацията трябва да бъде предоставена на английски език. За да се идентифицира дадено вещество, трябва да бъде използвано наименованието от колоната, озаглавена „Наименование“, от английската версия на регистъра, приет с Решение 1999/217/ЕО. Ако вече е на разположение, FL-номерът трябва също да бъде посочен.

а)

Попълненият формуляр IF-FL трябва да бъде изпратен на института за координация на SCOOP задачата 1.1:   по електронна поща, на адрес (input@flavis.net), посочен от горепосочената Интернет страница, или   по пощата, на дадения по-долу адрес (препоръчително е за веществата, фигуриращи в част 4 от регистъра);

б)

Информацията, упомената в член 3, параграф 1, пето тире, трябва да бъде предоставена в три екземпляра на хартиен носител. Всеки екземпляр трябва да бъде ясно идентифициран с наименованието на веществото на английски език „Наименование“ и химичната група, към която принадлежи (виж приложение I). Ако вече е на разположение, FL-номерът трябва също така да бъде посочен. Трите екземпляра се изпращат на института за координация на SCOOP задачата 1.1: Danish Veterinary and Food Administration Institute of Food Safety and Toxicology Flavis Mørkhøi Bygade 19 DK-2860 Søborg

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

12

---

32000D0447

---

L 180/40

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 13 юни 2000 година

относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина и самоносещи комбинирани леки панели

(нотифицирано под номер С(2000) 804)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/447/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Комисията трябва да избере измежду двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване на съответствието на даден продукт „най-малко обременителната процедура съвместима с изискванията за безопасност“. Това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини, свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на упълномощен орган за сертификация;

(2)	Член 13, параграф 4 изисква така определената процедура да бъде посочена в мандатите и в техническите спецификации; следователно понятието продукти или група продукти е желателно да се дефинира така, както се употребява в мандатите или в техническите спецификации;

(3)

Двете процедури, предвидени в член 13, параграф 3, са описани в подробности в приложение III към Директива 89/106/ЕИО. Следователно е необходимо да се уточнят ясно методите, чрез които двете процедури трябва да се прилагат, съгласно приложение III, за всеки отделен продукт или група продукти, поради това че приложение III дава предпочитание на определени системи;

(4)

Процедурата, посочена в член 13, параграф 3, буква а), отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от приложение III, раздел 2, ii), а процедурата, посочена в член 13, параграф 3, буква б), отговаря на системите, посочени в приложение III, раздел 2, i), и в първата възможност, с постоянен надзор, от приложение III, раздел 2, ii);

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съответствието на продуктите и групите продукти, посочени в приложение I, се удостоверява чрез процедура, при която единствено производителят носи отговорност за система за фабричен производствен контрол, която гарантира, че продуктът е в съответствие със съответните технически спецификации.

Член 2

Съответствието на продуктите, посочени в приложение II, се удостоверява чрез процедура, при която освен система за фабричен производствен контрол, управлявана от производителя, в оценката и надзора на производствения контрол или на самия продукт се включва и упълномощен орган за сертификация.

Член 3

Процедурата по удостоверяване на съответствие съгласно приложение III се посочва в мандатите за указания за Европейско техническо одобрение.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 220, 31.8.1993 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина:

За приложения в сгради, освен тези допринасящи за носимоспособността на структурата и/или тези, предмет на наредби за огнеустойчивост за продукти, произведени от материали, попадащи в класове А (1), B (1), C (1), AFL  (1), BFL  (1), CFL  (1).

Самоносещи комбинирани леки панели:

За приложения в сгради, освен тези предмет на наредби за огнеустойчивост за продукти, произведени от материали, попадащи в класове А (1), B (1), C (1).

---

(1)  Материали, при които огнеустойчивостта е податлива на изменения по време на производството (по принцип тези подложени на химична модификация, напр. забавители на пожара, или когато измененията в химичния състав могат да доведат до промени в огнеустойчивостта).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина:

За приложения допринасящи за носимоспособността на структурата и/или тези, предмет на наредби за огнеустойчивост за продукти, произведени от материали, попадащи в класове А (1), B (1), C (1), AFL  (1), BFL  (1), CFL  (1).

Самоносещи комбинирани леки панели:

За приложения в сгради, предмет на наредби за огнеустойчивост за продукти, произведени от материали, попадащи в класове А (1), B (1), C (1).

---

(1)  Материали, при които огнеустойчивостта е податлива на изменения по време на производството (по принцип тези подложени на химична модификация, напр. забавители на пожара, или когато измененията в химичния състав могат да доведат до промени в огнеустойчивостта).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Забележка:

за продукти, имащи повече от едно приложение, уточнени в следните групи, задълженията на упълномощения орган, извлечени от съответните системи за удостоверяване на съответствие, са кумулативни.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГОТВЕНИ НОСЕЩИ ПАНЕЛИ НА ОСНОВАТА НА ДЪРВЕСИНА И САМОНОСЕЩИ КОМБИНИРАНИ ЛЕКИ ПАНЕЛИ (1/6)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт/и	Предназначение/я	Ниво/а или клас/ове	Система/и за удостоверяване на съответствие
Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина	За приложения, допринасящи за носимоспособността на структурата	—	1
Самоносещи комбинирани леки панели	За приложения, допринасящи за укрепването на структурата	—	3
Система 1: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, i), без контролно изпитване на проби. Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГОТВЕНИ НОСЕЩИ ПАНЕЛИ НА ОСНОВАТА НА ДЪРВЕСИНА И САМОНОСЕЩИ КОМБИНИРАНИ ЛЕКИ ПАНЕЛИ (2/6)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт/и	Предназначение/я	Ниво/а или клас/ове	Система/и за удостоверяване на съответствие
Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина Самоносещи комбинирани леки панели	За приложения предмет на наредби за огнеустойчивост (например ограничаване действието на пожара)	Всякакви	3
Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, клауза 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГОТВЕНИ НОСЕЩИ ПАНЕЛИ НА ОСНОВАТА НА ДЪРВЕСИНА И САМОНОСЕЩИ КОМБИНИРАНИ ЛЕКИ ПАНЕЛИ (3/6)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт/и	Предназначение/я	Ниво/а или клас/ове (огнеустойчивост)	Система/и за удостоверяване на съответствие
Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина	За приложения предмет на наредби за огнеустойчивост	A (1), B (1), C (1) AFL  (1), BFL  (1), CFL  (1)	1
		A (2), B (2), C (2) AFL  (2), BFL  (2), CFL  (2)	3
		A (3) D, E, F AFL  (3), DFL  (1), EFL  (1), FFL  (1)	4
Самоносещи комбинирани леки панели	За приложения предмет на наредби за огнеустойчивост	A (1), B (1), C (1)	1
		A (2), B (2), C (2)	3
		A (3), D, E, F	4
Система 1: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, i), без контролно изпитване (одит) на проби. Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност. Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗГОТВЕНИ НОСЕЩИ ПАНЕЛИ НА ОСНОВАТА НА ДЪРВЕСИНА И САМОНОСЕЩИ КОМБИНИРАНИ ЛЕКИ ПАНЕЛИ (4/6)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт/и	Предназначение/я	Ниво/а или клас/ове	Система/и за удостоверяване на съответствие
Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина Самоносещи комбинирани леки панели	За приложения предмет на наредби за огнеустойчивост при външен пожар	Продукти изискващи изпитване	3
		Продукти смятани за отговарящи на изискванията без изпитване (4)	4
Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност. Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕСНИ НОСЕЩИ НАПРЕГНАТИ ТЪНКОСЛОЙНИ ПАНЕЛИ И САМОНОСЕЩИ КОМБИНИРАНИ ЛЕКИ ПАНЕЛИ (5/6)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт/и	Предназначение/я	Ниво/а или клас/ове	Система/и за удостоверяване на съответствие
Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина Самоносещи комбинирани леки панели	За приложения предмет на наредби за опасни вещества (5)	—	3
Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ГРУПА ПРОДУКТИ

СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕСНИ НОСЕЩИ НАПРЕГНАТИ ТЪНКОСЛОЙНИ ПАНЕЛИ И САМОНОСЕЩИ КОМБИНИРАНИ ЛЕКИ ПАНЕЛИ (6/6)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изредените по-долу продукти и тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт/и	Предназначение/я	Ниво/а или клас/ове	Система/и за удостоверяване на съответствие
Предварително изготвени носещи панели на основата на дървесина Самоносещи комбинирани леки панели	За приложения освен тези уточнени в групи (1/6), (2/6), (3/6), (4/6) и (5/6)	—	4
Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага, дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и, при необходимост, точка 1.2.3 от тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

---

(1)  Материали, при които огнеустойчивостта е податлива на изменения по време на производството (по принцип тези подложени на химична модификация, напр. забавители на пожара, или когато измененията в химичния състав могат да доведат до промени в огнеустойчивостта).

(2)  Материали, при които огнеустойчивостта не е податлива на изменения по време на производствения процес.

(3)  Материали от клас А, които според Решение 96/603/ЕО не изискват изпитване за огнеустойчивост.

Система 1: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, i), без контролно изпитване (одит) на проби.

Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

(4)  Следва да бъдат потвърдени в дискусии с групата за противопожарни наредби.

Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

(5)  По-специално тези опасни вещества дефинирани в Директива 76/769/ЕИО на Съвета, с поправки и допълнения.

Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

19

---

32000L0036

---

L 197/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2000/36/EO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 юни 2000 година

относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Трябва да се опростят някои вертикални директиви в областта на храните, за да се отчитат само съществените изисквания, на които трябва да отговарят продуктите, за които се отнасят съответните директиви с цел осъществяване на свободно движение на тези продукти в рамките на вътрешния пазар, в съответствие със заключенията на Европейския съвет в Единбург на 11 и 12 декември 1992 г., които бяха потвърдени от заключенията на Европейския съвет в Брюксел на 10 и 11 декември 1993 г.

(2)

Директива 73/241/EИО на Съвета от 24 юли 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно продуктите от какао и шоколад, предназначени консумация от човека (4) беше обоснована от факта, че различията между националните законодателства по отношение на няколко вида продукти от какао и шоколад можеха да възпрепятстват свободното движение на тези продукти, което да доведе до пряко въздействие върху създаването и функционирането на общия пазар.

(3)	Поради това горепосочената директива имаше за цел да установи определения и общи правила по отношение на състава, производствените спецификации, опаковането и етикетирането на продукти от какао и шоколад, за да се гарантира свободното им движение в рамките на Общността.

(4)

Тези определения и правила трябва да се изменят, за да се отчете технологичният напредък и промените във вкусовете на потребителите, и следва да се приведат в съответствие с общото законодателство на Общността в областта на храните, по-специално законодателството относно етикетирането, подсладителите и другите разрешени добавки, ароматите, екстракционните разтворители и методите за анализ.

(5)	В някои държави-членки е разрешено добавянето на растителни мазнини, различни от какаово масло, в шоколадови продукти максимум до 5 %.

(6)	Добавянето на определени растителни мазнини, различни от какаово масло, в шоколадови продукти максимум до 5 % следва да бъде разрешено във всички държави-членки; тези растителни мазнини трябва да са еквиваленти на какаовото масло, и следователно да са определени според технически и научни критерии.

(7)	За да се гарантира единният характер на вътрешния пазар, всички шоколадови продукти, които са предмет на настоящата директива, трябва да могат да се движат в рамките на Общността под търговските наименования, които са посочени в разпоредбите на приложение I на настоящата директива.

(8)

В изпълнение на общите правила за етикетиране на храни, които са определени в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (5), по-специално е задължително да се изброяват съставките в съответствие с член 6 от споменатата директива; настоящата директива прави Директива 79/112/ЕИО приложима за какаовите и шоколадови продукти, с цел предоставяне на правилна информация на потребителите.

(9)	При шоколадови продукти, към които са добавени растителни мазнини, различни от какаово масло, на потребителите следва да се гарантира правилна, безпристрастна и обективна информация в допълнение към списъка на съставките.

(10)	От друга страна, Директива 79/112/ЕИО не изключва възможността етикетирането на шоколадови продукти да сочи, че не са добавени растителни мазнини, различни от какаово масло, при условие че информацията е правилна, безпристрастна и обективна и не въвежда потребителя в заблуда.

(11)

Някои запазени от настоящата директива търговски наименования в действителност се използват в съставни търговски наименования, за които в някои държави-членки е признато, че означават продукти, които не биха могли да се объркат с определените в настоящата директива; поради това тези описания следва да бъдат поддържани. Все пак използването на такива наименования следва да съответства на разпоредбите на Директива 79/112/ЕИО, и по-специално на член 5 от нея.

(12)	Развитието на вътрешния пазар след приемането на Директива 73/241/ЕИО позволява „готварският шоколад“ да се третира по същия начин като „шоколад“.

(13)

Предвиденото в Директива 73/241/ЕИО изключение, което позволява на Великобритания и Ирландия да разрешават използването на тяхна територия на наименованието „млечен шоколад“ за обозначаване на „млечен шоколад с високо съдържание на мляко“ следва да се запази; въпреки това, английското наименование „млечен шоколад с високо съдържание на мляко“ следва да се замени с наименованието „млечен шоколад за цялото семейство“.

(14)	В съответствие с принципа на пропорционалност, настоящата директива се ограничава до необходимото за постигане на целите на Договора в съответствие с член 5, трета алинея от него.

(15)

Какао, какаово масло и различни други растителни мазнини, които се използват в производството на шоколад, се произвеждат предимно в развиващи се страни. В интерес на населението на тези развиващи се страни е да се сключват споразумения с възможно най-дълъг срок. Поради това Комисията следва да обмисли как Общността може да окаже подкрепа в този смисъл по отношение на какаовото масло и други растителни мазнини (например, чрез насърчаване на „лоялната търговия“).

(16)	Необходимите за прилагането на настоящата директива мерки следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., което определя процедурите за упражняване на предоставените на Комисията правомощия за правоприлагане (6).

(17)	За да се избегне създаването на нови пречки за свободното движение, държавите-членки следва да се въздържат от приемане по отношение на въпросните продукти на национални разпоредби, които не са предвидени в настоящата директива,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага за определените в приложение I какаови и шоколадови продукти, които са предназначени за консумация от човека.

Член 2

1.   Определените и изброени в приложение II растителни мазнини, различни от какаово масло, могат да се добавят в шоколадовите продукти, които са определени в приложение I, раздел А, точки 3, 4, 5, 6, 8 и 9. Това добавяне не може да надвишава 5 % от готовия продукт, след приспадане от общото тегло на всички други ядивни вещества, които са използвани в съответствие с раздел Б от приложение I, без да се намалява минималното съдържание на какаовото масло или общото сухо какаово вещество.

2.   Шоколадовите продукти, които съгласно параграф 1 съдържат растителни мазнини, различни от какаово масло, могат да се предлагат на пазара във всички държави-членки, при условие че предвиденото в член 3 етикетиране е допълнено от следното ясно четливо и поставено на видно място обозначение: „освен какаово масло, съдържа и други растителни мазнини“. Това обозначение се разполага в същото зрително поле, където се намира списъкът на съставките, но трябва да е ясно отделено от този списък и да е изписано с контрастни и също толкова големи букви в близост до търговското наименование; независимо от това изискване, търговското наименование може да фигурира и на друго място.

3.   Всички изменения на приложение II се извършват в съответствие с процедурата, предвидена в член 95 от Договора.

4.   При необходимост и при отчитане на резултатите от съответно проучване на въздействието на настоящата директива върху икономиката на страните-производителки на какао и растителни мазнини, различни от какаово масло, най-късно до 3 февруари 2006 г. Комисията представя в съответствие с член 95 от Договора предложение за изменение на списъка в приложение II.

Член 3

Директива 79/112/ЕИО се прилага за определените в приложение I продукти, при следните условия:

1.

Изброените в приложение I търговски наименования важат само за посочените в него продукти и трябва да се използват в търговията за означаването им. Въпреки това, тези търговски наименования могат да се използват допълнително и в съответствие с приложимите разпоредби или обичаи в държавата-членка, в която продуктът се продава на крайния потребител, и за означаване на други продукти, които не могат да се объркат с определените в приложение Ι.

2.

Когато определените в приложение Ι, раздел А, точки 3, 4, 5, 6, 7 и 10 продукти се продават в смесен вид, търговските им наименования могат да се заменят с „шоколади асорти“ или „шоколади асорти с пълнеж“ или подобни наименования. В този случай може да има един единствен списък на съставките за всички продукти в опаковката.

3.	Етикетирането на определените в приложение Ι, раздел А, точка 2, букви в) и г) и точки 3, 4, 5, 8 и 9 какаови и шоколадови продукти трябва да указва съдържанието на общо сухо какаово вещество чрез включване на думите: „какао: минимум…%“.

4.	За продуктите, посочени в приложение Ι, раздел А, точка 2, буква б) и буква г) (втората част на изречението), етикетирането трябва да указва съдържанието на какаово масло.

5.

Определените в приложение I търговски наименования „шоколад“, „млечен шоколад“ и „шоколадов кувертюр“ могат да се допълват с обозначения или описания относно критериите за качество, при условие че продуктите съдържат: — за шоколад: не по-малко от 43 % общо сухо какаово вещество, в т. ч. не по-малко от 26 % какаово масло, — за млечен шоколад: не по-малко от 30 % общо сухо какаово вещество и не по-малко от 18 % сухо млечно вещество, получено чрез частична или пълна дехидратация на пълномаслено мляко, полу- или напълно обезмаслено мляко, сметана, частично или напълно дехидратирана сметана, масло или млечни мазнини, в т. ч. не по-малко от 4,5 % млечни мазнини, — за шоколадов кувертюр: не по-малко от 16 % сухо обезмаслено какао.

Член 4

По отношение на определените в приложение I продукти държавите-членки не приемат национални разпоредби, които не са предвидени в настоящата директива.

Член 5

1.   Необходимите за прилагане на настоящата директива мерки във връзка с посочените по-долу въпроси се приемат в съответствие с посочената в член 6, параграф 2 регулаторна процедура:

—	привеждане на настоящата директива в съответствие с приложимите за храни общи разпоредби на Общността,

—	привеждане на разпоредбите в приложение I, раздел Б, точка 2 и раздел В и Г в съответствие с техническия прогрес.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 3, най-късно до 3 август 2003 г. Европейският парламент и Съветът преразглеждат, по предложение на Комисията, параграф 1, второ тире с оглед на евентуалното разширяване на процедурата за привеждане в съответствие с научния и технически прогрес.

Член 6

1.   Комисията се подпомага от създадения с Решение 69/414/ЕИО на Съвета (7) Постоянен комитет по храните, оттук нататък наричан „Комитета“.

2.   В случай на позоваване на настоящия параграф, се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 7

Директива 73/241/ЕИО на Съвета се отменя, считано от 3 август 2003 г.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива.

Член 8

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 3 август 2003 г.. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Тези разпоредби се прилагат с цел:

—	считано от 3 август 2003 г. да се разрешава предлагането на пазара на определените в приложение I продукти, ако съответстват на предвидените в настоящата директива определения и правила,

—	считано от 3 август 2003 г. да се забранява предлагането на пазара на продукти, които не съответстват на настоящата директива.

Въпреки това, се разрешава предлагането на пазара на продукти, които не съответстват на настоящата директива, но са етикетирани преди 3 август 2003 г. в съответствие с Директива 73/241/ЕИО на Съвета до изчерпване на запасите.

3.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 9

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 10

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 231, 9.8.1996 г., стр. 1 и ОВ С 118, 17.4.1998 г., стр. 10.

(2)  ОВ С 56, 24.2.1997 г., стр. 20.

(3)  Становище на Европейския парламент от 23 октомври 1997 г. (ОВ С 339, 10.11.1997 г., стр. 128), обща позиция на Съвета от 28 октомври 1999 г. (ОВ С 10, 13.1.2000 г., стр. 1) и решение на Европейския парламент от 15 март 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 25 май 2000 г.

(4)  ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 89/344/ЕИО (ОВ L 142, 25.5.1989 г., стр. 19).

(5)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 21).

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОДУКТИТЕ

А.   ТЪРГОВСКИ НАИМЕНОВАНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.   Какаово масло

означава получената от какаови зърна или части от какаови зърна мазнина със следните характеристики:

— съдържание на свободни мастни киселини (изразено като олеинова киселина):	не повече от 1,75 %
— съдържание на неосапуняващи вещества (определено с помощта на петролен етер):	не повече от 0,5 %, освен при пресовано какаово масло, където съдържанието не превишава 0,35 %.

а)	Какао на прах, какао означава продуктът, който се получава от превръщането в прах на изчистени, обелени и изпечени какаови зърна, и който съдържа не по-малко от 20 % какаово масло, които се изчисляват спрямо теглото на сухото вещество, и не повече от 9 % вода.

б)	Какао с намалено маслено съдържание, какао на прах с намалено маслено съдържание означава какао на прах, чието съдържание на какаово масло, изчислено спрямо теглото на сухото вещество, е по-малко от 20 %.

в)	Шоколад на прах означава продуктът, състоящ се от смес от какао на прах и захари, чието съдържание на какао на прах е не по-малко от 32 %.

г)

Шоколад за пиене, подсладено какао, подсладено какао на прах означава продуктът, състоящ се от смес от какао на прах и захари, чието съдържание на какао на прах е не по-малко от 25 %; когато продуктът е с намалено маслено съдържание, както е определено в буква б), тези наименования се придружават от термина „с намалено маслено съдържание“.

3.   Шоколад

а)	Означава продуктът, който се получава от какаови продукти и захари, при условията на разпоредбите на буква б), и който съдържа не по-малко от 35 % общо сухо какаово вещество, в т. ч. не по-малко от 18 % какаово масло и не по-малко от 14 % сухо обезмаслено какао.

б)

Въпреки това, когато това наименование е допълнено от думите: — „на пръчици“ или „на парченца“: представеният под формата на гранули или люспи продукт трябва да съдържа не по-малко от 32 % общо сухо какаово вещество, в т. ч. не по-малко от 12 % какаово масло и не по-малко от 14 % сухо обезмаслено какао, — „кувертюр“: продуктът трябва да съдържа не по-малко от 35 % общо сухо какаово вещество, в т. ч. не по-малко от 31 % какаово масло и не по-малко от 2,5 % сухо обезмаслено какао, — — с лешници „gianduja“ (или някоя от производните на думата „gianduja“): първо, продуктът трябва да е получен от шоколад, чието минимално съдържание на сухо какаово вещество е 32 %, в т. ч. минимум 8 % сухо обезмаслено какао, и второ, от такива количества фино смлени лешници, че 100 грама от продукта да съдържат не по-малко от 20 g и не повече от 40 g лешници. Могат да се добавят следните съставки: а) мляко и/или получено чрез изпаряване сухо млечно вещество в такова съотношение, че готовият продукт да не съдържа повече от 5 % сухо млечно вещество; б) бадеми, лешници и други ядки, цели или натрошени, в такива количества, че заедно със смлените лешници да не надвишават 60 % от общото тегло на продукта.

4.   Млечен шоколад

а)

Означава продуктът, получен от какаови продукти, захари и мляко или млечни продукти, който при условията на разпоредбите на буква б)съдържа: — не по-малко от 25 % общо сухо какаово вещество, — не по-малко от 14 % сухо млечно вещество, получено чрез частична или пълна дехидратация на пълномаслено мляко, полу- или напълно обезмаслено мляко, сметана или частично или напълно дехидратирана сметана, масло или млечни мазнини, — не по-малко от 2,5 % сухо обезмаслено какао, — не по-малко от 3,5 % млечни мазнини, — не по-малко от общо 25 % мазнини (какаово масло и млечни мазнини).

б)

Въпреки това, ако това наименование е допълнено с думите: — „на пръчици“ или „на парченца“: представеният под формата на гранули или на парченца продукт трябва да съдържа не по-малко от 20 % общо сухо какаово вещество, не по-малко от 12 % сухо млечно вещество, получено чрез частична или пълна дехидратация на пълномаслено мляко, полу- или напълно обезмаслено мляко, сметана или частично или напълно дехидратирана сметана, масло или млечни мазнини, и не по-малко от общо 12 % мазнини (какаово масло и млечни мазнини), — „кувертюр“: продуктът трябва има минимално общо съдържание на мазнини от 31 % (какаово масло и млечни мазнини), — с лешници „gianduja“ (или някоя от производните на думата „gianduja“): първо, продуктът трябва да е получен от млечен шоколад, чието минимално съдържание на сухо млечно вещество е 10 %, получено чрез частична или пълна дехидратация на пълномаслено мляко, полу- или напълно обезмаслено мляко, сметана или частично или напълно дехидратирана сметана, масло или млечни мазнини, и второ, от такива количества фино смлени лешници, че 100 g от продукта да съдържат не по-малко от 15 g и не повече от 40 g лешници. Могат да се добавят и такива количества бадеми, лешници и други ядки, цели или натрошени, че заедно със смлените лешници да не надвишават 60 % от общото тегло на продукта.

в)	Когато в това наименование думата „млечен“ е заменена със: — „сметанов“: продуктът трябва да има минимално съдържание на млечни мазнини от 5,5 %, — „с обезмаслено мляко“: продуктът трябва да има съдържание на млечни мазнини не повече от 1 %.

г)

Обединеното кралство и Ирландия могат да разрешават употребата на тяхна територия на наименованието „млечен шоколад“ за обозначаване на посочения в точка 5 продукт, при условие че и в двата случая терминът е придружен от указание на определеното за всеки от тези два продукта количество на сухо млечно вещество под формата на „сухо млечно вещество: минимум… %“.

5.   Млечен шоколад за цялото семейство

означава продуктът, получен от какаови продукти, захари и мляко или млечни продукти, който съдържа:

—	не по-малко от 20 % общо сухо какаово вещество,

—	не по-малко от 20 % сухо млечно вещество, получено чрез частична или пълна дехидратация на пълномаслено мляко, полу- или напълно обезмаслено мляко, сметана или частично или напълно дехидратирана сметана, масло или млечни мазнини,

—	не по-малко от 2,5 % сухо обезмаслено какао,

—	не по-малко от 5 % млечни мазнини,

—	не по-малко от 25 % общо съдържание на мазнини (какаово масло и млечни мазнини).

6.   Бял шоколад

означава продуктът, получен от какаово масло, мляко или млечни продукти и захари, който съдържа не по-малко от 20 % какаово масло и не по-малко от 14 % сухо млечно вещество, получено чрез частична или пълна дехидратация на пълномаслено мляко, полу- или напълно обезмаслено мляко, сметана или частично или напълно дехидратирана сметана, масло или млечни мазнини, от които не по-малко от 3,5 % млечни мазнини.

7.   Шоколад с пълнеж

означава продуктът с пълнеж, чиято външна част се състои от един от продуктите, определени в точки 3, 4, 5 и 6. Наименованието не се прилага за продукти, чиято вътрешност се състои от хлебни и сладкарски продукти, бисквити или сладолед.

Външната, състояща се от шоколад, част на продуктите, носещи това наименование не трябва да съставлява по-малко от 25 % от общото тегло на продукта.

8.   Chocolate a la taza

означава продуктът, получен от какаови продукти, захари и брашно или пшенично, оризово или царевично нишесте, който съдържа не по-малко от 35 % общо сухо какаово вещество, от които не по-малко от 18 % какаово масло и не по-малко от 14 % сухо обезмаслено какао и не повече от 8 % брашно или нишесте.

9.   Chocolate familiar a la taza

означава продуктът, получен от какаови продукти, захари и брашно или пшенично, оризово или царевично нишесте, който съдържа не по-малко от 30 % общо сухо какаово вещество, от които не по-малко от 18 % какаово масло и не по-малко от 12 % сухо обезмаслено какао и нe повече от 18 % брашно или нишесте.

10.   Шоколадов бонбон или „пралина“

означава продуктът с размер на хапка, който се състои от:

—	шоколад с пълнеж, или

—	само от един вид шоколад или комбинация или смес от шоколади по смисъла на дадените в точки 3, 4, 5 и 6 определения и други ядивни вещества, при условие че въпросният шоколад не съставлява по-малко от 25 % от общото тегло на продукта.

Б.   РАЗРЕШЕНИ СЪСТАВКИ ПО ИЗБОР

Добавки от ядивни вещества

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 2 и раздел Б, точка 2, в определените в раздел А, точки 3, 4, 5, 6, 8 и 9 шоколадови продукти могат да се добавят и други ядивни вещества.

Въпреки това, добавянето:

—	на животински мазнини и препарати от тях, които не произхождат единствено от мляко се забранява,

—	на брашна и нишесте на гранули или прах се разрешава само, когато това е в съответствие с определенията в раздел А, точки 8 и 9.

Количеството на тези добавени ядивни вещества не може да надвишава 40 % от общото тегло на готовия продукт.

2.   Към определените в раздел А, точки 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 продукти могат да се добавят единствено аромати, които не имитират вкуса на шоколад или млечни мазнини.

В.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПРОЦЕНТИТЕ

Минималното съдържание на определените в раздел А, точки 3, 4, 5, 6, 8 и 9 продукти се изчислява след приспадане на теглото на предвидените в раздел Б съставки. При продукти по раздел А, точки 7 и 10, минималното съдържание се изчислява след приспадане на теглото на предвидените в раздел Б съставки и теглото на пълнежа.

Съдържанието на шоколад в определените в раздел А, точки 7 и 10 продукти се изчислява спрямо общото тегло на готовия продукт, включително и пълнежа.

Г.   ЗАХАРИ

Посочените в настоящата директива захари не се ограничават само до захарите, които са предмет на Директива 73/437/ЕИО на Съвета от 11 декември 1973 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно някои захари, предназначени за консумация от човека (1).

---

(1)  ОВ L 356, 27.12.1973 г., стр. 71. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1985 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАСТИТЕЛНИ МАЗНИНИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1

Посочените в член 2, параграф 1 растителни мазнини, поединично или в смес, са еквиваленти на какаовото масло и трябва да отговарят на следните критерии:

а)	да представляват растителни нелауринови мазнини, богати на симетрични моно-ненаситени триглицериди от типа на POP, POSt и StOSt (1);

б)	да могат във всякакви пропорции да се смесват с какаово масло и да са съвместими с неговите физични свойства (точка на топене и температура на кристализация, скорост на топене, необходимост от фаза на темпериране);

в)	да са получени единствено чрез процес на рафиниране и/или разделяне на фракции, което изключва ензимна модификация на структурата на триглицерида.

В съответствие с горепосочените критерии, могат да се използват следните растителни мазнини, които са получени от изброените по-долу растения,

Общо наименование на растителната мазнина	Научно наименование на растенията, от които могат да се получат изброените мазнини
1. масло от илипе, твърда мазнина от Борнео или Тенкауанг	Shorea spp.
2. палмово масло	Elaeis guineensis Elaeis olifera
3. салово масло	Shorea robusta
4. масло от маслено дърво	Butyrospermum parkii
5. кокумово масло	Garcinia indica
6. масло от ядки на манго	Mangifera indica

Освен това, като изключение от горепосоченото, държавите-членки могат да разрешават използването на кокосово масло със следната цел: в шоколад, който се използва за производството на сладоледи и подобни замразени продукти.

---

(1)  P (палмитинова киселина), О (олеионова киселина), St (стеаринова киселина).

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

26

---

32000L0051

---

L 198/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 2000/51/EО

от 26 юли 2000 година

за изменение на Директива 95/31/EО за установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храни

(текст от значение за EИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/107/EИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храните, предназначени за консумация от човека (1), изменена с Директива 94/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 3, параграф 3, буква a) от нея,

след консултации с Научния комитет по храните,

като има предвид, че:

(1)	Директива 94/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно подсладителите, влагани в храните (3), изменена с Директива 96/83/EО (4), установява списъка на веществата, които могат да се влагат като подсладители в храните.

(2)	Директива 95/31/EО на Комисията от 5 юли 1995 г. за установяване на специфичните критерии за чистота на подсладителите, влагани в храните (5), изменена с Директива 98/66/EО (6), определя приложимите критерии за чистота на подсладителите, посочени в Директива 94/35/EО.

(3)	Критериите за чистота, определени в Директива 95/31/EО за манитол (E 421) и малтитолов сироп [E 965(ii)], е необходимо да се изменят, като се отчита техническият прогрес. Следователно, е необходимо тази директива да се приведе в съответствие.

(4)	Следва да се вземат под внимание спецификациите и техниките за анализ на подсладителите, определени в Codex Alimentarius от Смесения ФАО/СЗО експертен комитет по хранителните добавки (СЕКХД).

(5)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В приложението към Директива 95/31/EО текстът, отнасящ се до E 421 — манитол, и E 965 (ii) — малтитолов сироп, се заменя с текста в приложението към настоящата директива.

Член 2

Държавите-членки въвеждат преди 30 юни 2001 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в последните се отбелязва позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27.

(2)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 3.

(4)  ОВ L 48, 19.2.1997 г., стр. 16.

(5)  ОВ L 178, 28.7.1995 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 257, 19.9.1998, стр. 35.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

29

---

32000L0040

---

L 203/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2000/40/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 26 юни 2000 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно предно разположената защита срещу вклиняване на моторните превозни средства и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

С Решение 97/836/ЕО (4), със съгласието на Европейския парламент, Съветът упълномощи Общността да се присъедини към сключеното в Женева на 20 март 1958 г. и преразгледано на 16 октомври 1995 г. Споразумение на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации (ИКЕ) относно възприемането на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудването и частите, които могат да се монтират и/или използват при колесни превозни средства, и относно условията за взаимно признаване на издадените одобрения въз основа на тези предписания.

(2)	Като стана страна по споменатото споразумение, Общността се присъедини към определен списък от регламенти, приети въз основа на това споразумение. Този списък включва Регламент № 93 на ООН/ИКЕ (5).

(3)

С цел намаляване броя на жертвите на пътни произшествия в Европа, е необходимо незабавно да се въведат предвидените в Регламент № 93 на ООН/ИКЕ мерки в установената с Директива 70/156/ЕИО на Съвета (6) процедура за типово одобрение на ЕО, за да се подобри защитата на пътниците в леки автомобили и лекотоварни микробуси срещу нараняване в случай на челен удар с тежкотоварни превозни средства, и да се даде възможност на производителите на такива устройства и на превозни средства, оборудвани с такива устройства, да получават типово одобрение на ЕО, ако отговарят на техническите изисквания на горепосочения регламент.

(4)

Съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност, предвидени в член 5 от Договора, целите на настоящата директива не могат се постигнат в достатъчна степен от държавите-членки, поради мащаба и въздействието на предлаганите действия в съответната област, поради което могат по-добре да се постигнат от Общността. Настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на набелязаната цел, а именно типовото одобрение на ЕО.

(5)

Настоящата директива е една от специалните директиви, които трябва да се спазват, за да се уеднакви процедурата за типово одобрение на ЕО. Вследствие на това за настоящата директива се прилагат предвидените в Директива 70/156/ЕИО разпоредби относно превозните средства, системите, компонентите и обособените технически възли.

(6)

С оглед на значителния брой пътни произшествия с товарни превозни средства с маса над 3,5 тона, и следователно, за да се повиши пътната безопасност, разпоредбите относно тези превозни средства следва да станат задължителни по силата на настоящата директива, без да се чакат по-нататъшни допълнения към процедурата за типово одобрение на ЕО за тази категория превозни средства.

(7)	Следователно следва съответно да се измени Директива 70/156/ЕИО,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

а)

   „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, съгласно определението в раздел А от приложение II към Директива 70/156/ЕИО;

б)

   „предно разположено устройство за защита срещу вклиняване“ означава предно разположено предпазно устройство, което е предназначено да бъде част от превозно средство, и което може да бъде одобрено като обособен технически възел в съответствие с член 2 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 2

1.   Считано от 10 август 2001 г. или, ако посоченото в член 3 публикуване се забави след 10 февруари 2001 г., шест месеца след датата на въпросното публикуване държавите-членки не могат на основания, свързани с предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване на превозно средство:

а)	да отказват да издават типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение за тип превозно средство или тип предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, което се счита за обособен технически възел; или

б)	да забраняват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на превозни средства или предно разположени устройства за защита срещу вклиняване, които се считат за обособен технически възел;

ако превозните средства или обособените технически възли отговарят на изискванията на настоящата директива.

2.   Считано от 10 август 2003 г., държавите-членки:

а)	прекратяват издаването на типово одобрение на ЕО или национално типово одобрение за тип превозно средство или тип предно разположено устройство за защита срещу вклиняване като обособен технически възел;

б)	отказват регистрацията, продажбата или въвеждането в експлоатация на нови превозни средства или нови предно разположени устройства за защита срещу вклиняване, като обособени технически възли;

на основания, свързани с предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване, ако не са спазени изискванията на настоящата директива.

3.   Административните разпоредби относно типовото одобрение на ЕО са посочени в приложение I.

Обхватът на настоящата директива, както и техническите изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се издаде типово одобрение на ЕО, са посочени в приложение II.

Член 3

Регламент № 93 на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации се публикува в Официален вестник на Европейските общности преди 10 февруари 2001 г.

Член 4

Директива 70/156/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Приложение I се изменя, както следва: а) точка 2.3.4 се заменя със следното: 2.3.4.   Ширина на най-предната ос (измерена в най-външната част на гумите, без да се взема под внимание издуването на гумите близо до земята):…“; б) добавят се следните точки: Предно разположена защита срещу вклиняване 9.22.1.   Чертеж на частите на превозното средство, които имат отношение към предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване, т.е. чертеж на превозното средство и/или шасито, на който са посочени местоположението и монтажът на най-широката предна ос, чертеж на монтажа и/или закрепването на предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване. Ако защитата срещу вклиняване не се осигурява от специално устройство, на чертежа ясно трябва да е посочено, че са спазени изискваните размери:… 9.22.2.   Когато предната защита срещу вклиняване се осигурява от специално устройство, се изисква пълно описание и/или чертеж на предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване (включително монтаж и закрепване) или номер на типовото одобрение, ако устройството е одобрено като обособен технически възел:…“.

2.

Приложение V се изменя, както следва: а) в част I се добавя следната точка: Предмет Директива № Препратка към Официален вестник Приложимост М1 М2 М3 N1 N2 N3 O1 O2 O3 O4 „57. Предно разположена защита срещу вклиняване 2000/40/ЕО L 203 от 10.8.2000 г., стр. 9         X X“         б) в част II се добавя следната точка: Предмет Основен регламент № Поредица от изменения и допълнения Допълнение Поправки (2) „57. Предно разположена защита срещу вклиняване 93 — — —“

Член 5

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за да се съобразят с настоящата директива, преди 10 август 2001 г. Въпреки това, ако посоченото в член 3 публикуване се забави след 10 февруари 2001 г., държавите-членки изпълняват това задължение в срок от шест месеца след споменатото публикуване. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби, считано от 10 август 2001 г. или, ако посоченото в член 3 публикуване се забави след 10 февруари 2001 г., шест месеца след споменатото публикуване.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 6

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 89, 30.3.1999 г., стр. 11.

(2)  ОВ C 209, 22.7.1999 г., стр. 8.

(3)  Становище на Европейския парламент от 27.10.1999 г. (ОВ C 154, 5.6.2000 г., стр. 50), Обща позиция на Съвета от 27.3.2000 г. (ОВ C 178, 27.6.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 17.5.2000 г.

(4)  ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78.

(5)  Икономическа комисия за Европа на Обединените нации, документ E/ECE/324.

(6)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 11, 16.1.1999 г., стр. 25).

---

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

Административни разпоредби относно типовото одобрение на ЕО

Допълнение 1:

Информационен документ относно типовото одобрение на ЕО на предно разположено устройство за защита срещу вклиняване на превозно средство като обособен технически възел

Допълнение 2:

Информационен документ относно типовото одобрение на ЕО на тип превозно средство по отношение на монтажа на предно разположени устройства за защита срещу вклиняване, които са типово одобрени като обособен технически възел

Допълнение 3:

Информационен документ относно типовото одобрение на ЕО на тип превозно средство по отношение на неговата предно разположена защита срещу вклиняване

Допълнение 4:

Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО (за тип предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, като обособен технически възел)

Допълнение 5:

Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО (за тип превозно средство по отношение на монтажа на предно разположени устройства за защита срещу вклиняване, като обособен технически възел)

Допълнение 6:

Образец на сертификат за типово одобрение на ЕО (за тип превозно средство по отношение на неговата предно разположена защита срещу вклиняване)

Допълнение 7:

Образец на знак за типово одобрение на ЕО

ПРИЛОЖЕНИЕ II:

Обхват и технически изисквания

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ТИПОВОТО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

1.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ

Заявление за типово одобрение на ЕО на предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, като обособен технически възел

1.1.1.   Заявление за типово одобрение на ЕО съгласно член 3, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО по отношение на предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, което се счита за обособен технически възел по смисъла на член 2 от Директива 70/156/ЕИО, се представя от производителя на предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване.

1.1.2.   В допълнение 1 е даден образец на информационния документ.

1.1.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение, се предоставя представителен образец от подлежащия на одобрение тип устройство. Ако прецени за необходимо, тази служба може да изисква допълнителен образец. Върху образците ясно и незаличимо се обозначава търговското наименование или марка на заявителя, и наименованието на типа.

Заявление за типово одобрение на ЕО на тип превозно средство по отношение на монтажа на предно разположените устройства за защита срещу вклиняване, които са одобрени като обособен технически възел

1.2.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕО съгласно член 3, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО се представя от производителя на превозното средство.

1.2.2.   В допълнение 2 е даден образец на информационния документ.

1.2.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за одобрение, се предоставя представителен образец от подлежащия на одобрение тип, както и предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, което е одобрено като обособен технически възел.

Заявление за типово одобрение на ЕО на тип превозно средство по отношение на неговата предно разположена защита срещу вклиняване

1.3.1.   Заявлението за типово одобрение на ЕО съгласно член 3, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО се представя от производителя на превозното средство.

1.3.2.   В допълнение 3 е даден образец на информационния документ.

1.3.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за одобрение, се предоставя представителен образец от подлежащия на одобрение тип.

2.   ИЗДАВАНЕ НА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

2.1.   Ако са спазени съответните изисквания, се издава типово одобрение на ЕО съгласно член 4, параграф 3, и по целесъобразност, член 4, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО.

Образец на удостоверението за типово одобрение на ЕО се дава:

2.2.1.   в допълнение 4, за предно разположено устройство за защита срещу вклиняване като обособен технически възел;

2.2.2.   в допълнение 5, за превозно средство по отношение на монтажа на предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, което е одобрено като обособен технически възел;

2.2.3.   в допълнение 6, за тип превозно средство по отношение на предно разположената му защита срещу вклиняване.

2.3.   На всеки одобрен тип предно разположено устройство за защита срещу вклиняване или на всеки одобрен тип превозно средство се определя номер на одобрението, в съответствие с приложение VII към Директива 70/156/ЕИО. Една и съща държава-членка не определя един и същи номер за друг тип предно разположено устройство за защита срещу вклиняване или друг тип превозно средство.

3.   МАРКИРОВКА ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО ЗА ОБОСОБЕНИ ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЛИ

3.1.   Всяко предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, което съответства на одобрения съгласно настоящата директива тип като обособен технически възел, се обозначава със знак за типово одобрение на ЕО.

3.2.   Този знак се състои от правоъгълник, обграждащ буквата „e“, последван от обозначителния номер на държавата-членка, която е издала типовото одобрение:

1	за Германия
2	за Франция
3	за Италия
4	за Нидерландия
5	за Швеция
6	за Белгия
9	за Испания
11	за Обединеното кралство
12	за Австрия
13	за Люксембург
17	за Финландия
18	за Дания
21	за Португалия
23	за Гърция
24	за Ирландия

Знакът трябва да включва, в близост до правоъгълника, и „базовия номер на одобрението“, който се съдържа в част 4 на номера на типовото одобрение, посочен в приложение VII към Директива 70/156/ЕИО, предшестван от двете цифри, които обозначават поредния номер, определен на последното сериозно техническо изменение на Директива 2000/40/ЕО към датата на издаване на типовото одобрение на ЕО. В настоящата директива поредният номер е 00.

3.3.   Знакът за типово одобрение на ЕО трябва да е разположен върху предно разположеното устройство за защита срещу вклиняване така че да е незаличим и ясно четлив, дори и след монтаж на устройството на превозно средство.

3.4.   В допълнение 7 е показан пример за знака за типово одобрение на ЕО.

4.   МОДИФИКАЦИЯ НА ТИПА И ИЗМЕНЕНИЯ НА ОДОБРЕНИЯТА

4.1.   В случай на модификация на одобрен съгласно настоящата директива тип превозно средство, се прилагат разпоредбите на член 5 от Директива 70/156/ЕИО.

5.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

5.1.   Мерките за гарантиране на съответствието на производството се предприемат в съответствие с разпоредбите на член 10 от Директива 70/156/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБХВАТ И ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

1.   ОБХВАТ

Настоящата директива се прилага за:

1.1.1.   предно разположени устройства за защита срещу вклиняване, като обособени технически възли, които са предназначени за монтаж на превозните средства от категории N2 и N3  (1);

1.1.2.   превозни средства от категории N2 и N3 по отношение на монтажа на предно разположени устройства за защита срещу вклиняване, които са одобрени като обособени технически възли;

1.1.3.   превозни средства от категории N2 и N3 по отношение на тяхната предно разположена защита срещу вклиняване.

1.2.   Превозни средства от категория N2, чиято максимална маса не надвишава 7,5 тона, трябва да отговарят единствено на определеното в настоящата директива изискване за пътен просвет от 400 mm.

Изискванията на настоящата директива не се прилагат за:

1.3.1.   превозни средства с висока проходимост от категории N2 и N3;

1.3.2.   превозни средства, чиято употреба е несъвместима с разпоредбите за предно разположена защита срещу вклиняване.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.1.   „максимална маса“ на превозното средство означава максималната технически допустима маса с товар, съгласно определението в точка 2.8 от приложение I към Директива 70/156/ЕИО;

2.2.   „превозно средство без товар“ означава превозно средство в работно състояние с маса съгласно определението в точка 2.6 от приложение I към Директива 70/156/ЕИО;

2.3.   „тип предно разположено устройство за защита срещу вклиняване“ означава предно разположените устройства за защита срещу вклиняване, които не се различават по съществените си характеристики, като например цитираните в точка 1.1.3 от приложение I форма, размери, закрепване, материал и маркировки;

2.4.   „предно разположена защита срещу вклиняване“ означава наличието в предната част на превозното средство:

или на специално предно разположено устройство за защита срещу вклиняване;

или на части от каросерията, шасито или други компоненти, за които поради тяхната форма и характеристики може да се счита, че изпълняват функцията на предно разположено устройство за защита срещу вклиняване;

„тип превозно средство“ означава превозни средства, които не се различават съществено по отношение на такива аспекти, като:

2.5.1.   ширината на най-предната ос, измерена в най-външната част на гумите, без да се взема под внимание издуването на гумите близо до земята,

2.5.2.   структурата, размерите, формата и материалите, от които е изработена предната част на превозното средство, доколкото имат отношение към изискванията на съответната част от настоящата директива,

2.5.3.   одобреното предно разположено устройство за защита срещу вклиняване, монтирано на превозното средство,

2.5.4.   максималната маса на типа превозно средство.

3.   ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

Техническите изисквания, които трябва да са спазени, за да се получи типово одобрение съгласно настоящата директива, са определени в параграфи 6, 8 и 10, както и в приложение 5 към Регламент № 93 на ООН/ИКЕ, със следните изключения:

3.1.   в точка 8.2, терминът „съдържащото се в приложение 1 съобщение“ следва да се разбира като „сертификат за типово одобрение на ЕО, съдържащо се в приложение 1, допълнение 5“;

3.2.   в точка 8.3, терминът в скоби „(приложение 1, точка 9)“ следва да се разбира като „(приложение I, допълнение 4, добавка, точка 1.4)“;

3.3.   в точка 8.6, терминът в скобите „(приложение 1, точка 8)“ следва да се разбира като „(приложение I, допълнение 1, точка 2.3)“;

3.4.   в приложение V, точка 3.5.1, терминът „за заявления съгласно част III“ следва да се разбира като „за заявления съгласно приложение I, точка 1.3“.

---

(1)  Съгласно определението в раздел А от приложение II към Директива 70/156/ЕИО.

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

49

---

32000D0553

---

L 235/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 6 септември 2000 година

за прилагане на Директива 89/106/ЕИО на Съвета по отношение на външната пожароустойчивост на покривните покрития

(нотифицирано под номер С(2000) 2266)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/553/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално членове 13 и 20 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 89/106/ЕИО задължение на държавите-членки е да гарантират, че строителните и гражданските инженерни дейности на тяхна територия са проектирани и изпълнени по начин, който не застрашава сигурността на хората, домашните животни и имуществото, като същевременно са в съответствие с другите съществени изисквания в интерес на общото благосъстояние.

(2)	Следователно и разпоредбите относно проектирането и изпълнението на покривните сглобки са задължение на държавите-членки.

(3)

Съобщението на Комисията относно тълкувателните документи към Директива 89/106/ЕИО (3) изброява в параграф 2.2 от тълкувателен документ № 2 редица взаимосвързани мерки за изпълнението на съществено изискване „Безопасност при пожар“, които заедно допринасят за дефиниране на противопожарната стратегия, която може да бъде разработена по различен начин от държавите-членки.

(4)	Параграф 4.3.1.2.2 от тълкувателен документ № 2 идентифицира изискванията към строителните продукти за покриви, изложени на въздействието на външен пожар.

(5)

Решения 98/436/ЕО (4), 98/599/ЕО (5), 98/600/ЕО (6), 1999/90/ЕО (7), 2000/245/ЕО (8) и 2000/553/ЕО на Комисията относно установяване на съответствието на строителните продукти за покривни покрития, които могат да бъдат подложени на въздействието на външен източник на пожар, предвиждат че определени продукти/материали може да бъдат „считани, че отговарят“ на изискванията на характеристиката „външна пожароустойчивост“, без да е необходимо тестване.

(6)	Външната пожароустойчивост на много продукти/материали за покривни покрития е добре изяснена и достатъчно известна на противопожарните органи в държавите-членки, така че да не им се налага да провеждат тестове за тази конкретна експлоатационна характеристика.

(7)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението изброява продуктите и/или материалите за покривни покрития, за които може да се смята, че отговарят на всички изисквания на експлоатационната характеристика „външна пожароустойчивост“, без да е необходимо да се провеждат тестове, при условие че бъдат в съответствие с националните разпоредби относно проектирането и изпълнението на работите.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

(3)  ОВ С 62, 28.2.1994 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 194, 10.7.1998 г., стр. 30.

(5)  ОВ L 287, 24.10.1998 г., стр. 30.

(6)  ОВ L 287, 24.10.1998 г., стр. 35.

(7)  ОВ L 29, 3.2.1999 г., стр. 38.

(8)  ОВ L 77, 28.3.2000 г., стр. 13.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Общи условия

Терминът покривни покрития се използва за описание на продукта, който съставлява горния слой на покривната сглобка.

Разпоредбите регулират реакцията на покривните покрития, когато бъдат изложени на въздействието на пожар от външната страна (обикновено това се нарича експлоатационна характеристика „външна пожароустойчивост“).

Критериите, свързани с външната пожароустойчивост на покривните покрития, за които се смята, че продуктите/материалите от таблицата по-долу могат да отговорят, при условие че е налице правилно проектиране и изпълнение на покривната сглобка, без да се налага провеждане на тестове, са: проникване на пожара, разпространение на пожара по външната повърхност на покрива, разпространение на пожара в рамките на покривната сглобка и получаването на горящи капки или частици.

Продуктите/материалите за покривни покрития, посочени в таблицата по-долу, отговарят на съответната техническа спецификация (хармонизиран европейски стандарт или Европейско техническо одобрение).

Изброените продукти/материали за покривни покрития трябва да се използват в съответствие с националните разпоредби за проектиране и изпълнение на работите, особено по отношение на състав и реакция на пожароустойчивост на прилежащите слоеве и други продукти в покривната сглобка. Държавите-членки могат да изискат провеждане на тестове, които да демонстрират такова съответствие, ако продуктите/материалите се използват в конфигурации, които не са признати като отговарящи на посочените национални разпоредби. (1)

Конкретните условия, изложени в таблицата, не пречат на държавите-членки да приемат пускането на пазара и използването, без тестване, на съответните продукти/материали при по-малко строги условия.

Символи

PCS: брутна топлотворна способност

ТАБЛИЦА

Продукти (и/или материали) за покривни покрития, за които може да се смята, че отговарят на експлоатационната характеристика за „външна пожароустойчивост“, без да е необходимо да преминават тестове, при спазване на съответните национални разпоредби за проектиране и изпълнение на работите

Продукт/материал за покривни покрития	Специфични условия
Плочи за покрив: натурални плочи, каменни плочи	Отговарят на разпоредбите на Решение 96/603/ЕО на Комисията
Керемиди: каменни, бетонни, глинени, керамични или стоманени керемиди за покрив	Отговарят на разпоредбите на Решение 96/603/ЕО на Комисията Евентуалните външни покрития трябва да бъдат неорганични или имат PCS ≤ 4,0 MJ/m2 или маса ≤ 200 g/m2
Цимент, армиран с влакна: — плоски и профилни плочи — плочи за покрив	Отговарят на разпоредбите на Решение 96/603/ЕО на Комисията или имат PCS ≤ 3,0 MJ/kg
Профилни метални плоскости: от алуминий, алуминиеви сплави, мед, медни сплави, цинк, цинкови сплави, неимпрегнирана стомана, неръждаема стомана, галванизирана стомана, стоманени импрегнирани влакна, стомана с гланцов емайл	Дебелина ≥ 0,4 mm Евентуалните външни покрития трябва да бъдат неорганични или да имат PCS ≤ 4,0 MJ/m2 или маса ≤ 200 g/m2
Листови метални плоскости: от алуминий, алуминиеви сплави, мед, медни сплави, цинк, цинкови сплави, неимпрегнирана стомана, неръждаема стомана, галванизирана стомана, стоманени импрегнирани влакна, стомана с гланцов емайл	Дебелина ≥ 0,4 mm Евентуалните външни покрития трябва да бъдат неорганични или да имат PCS ≤ 4,0 MJ/m2 или маса ≤ 200 g/m2
Продукти, предназначени да бъдат изцяло покрити при нормална употреба (с неорганичните покрития, описани вдясно)	Насипан чакъл с дебелина поне 50 mm или маса ≥ 80 kg/m2 (минимален размер на частиците 4 mm, максимален 32 mm) Пясък/цимент, насипан до дебелина от поне 30 mm Подреждане на плочи от камък или минерали с дебелина поне 40 mm

---

(1)  Например известно е, че някои държави-членки изискват поставяне на негорим долен слой с определена дебелина, за да се предотврати директният контакт на металните листове с носещата структура. Металните листове от следната таблица, предназначени за използване в тези страни с други видове основен слой, ще трябва да преминат тестове, за да се докаже съответствието им с националните разпоредби относно проектирането и изпълнението на работите.

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

53

---

32000D0605

---

L 258/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 септември 2000 година

за изменение на Решение 96/603/ЕО за съставяне на списък с продукти, принадлежащи към класове А „Не предизвикват пожар“, предвиден в Решение 94/611/ЕО за прилагане на член 20 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета относно строителните продукти

(нотифицирано под номер С(2000) 2640)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/605/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1),изменен с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 20 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Решение 96/603/ЕО на Комисията (3) установи списък на продукти, спадащи към класове А „Не предизвикват пожар“, предвидени в таблици 1 и 2 на приложението към Решение 94/611/ЕО на Комисията (4), което описва европейската система за класификация за отбелязване на реакцията при пожар на строителните продукти.

(2)	Решение 94/611/ЕО бе заменено с Решение 2000/147/ЕО на Комисията (5), което не се отнася до класове А, което изисква изменение на Решение 96/603/ЕО.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 96/603/ЕО се изменя, както следва:

1.

В член 1 първият параграф се заменя със следното: „Материалите и продуктите, произведени от тях, които са изброени в приложението към настоящото решение, поради ниската им възпламеняемост и при условията, също изложени в приложението, се класират в класове А1 и клас А1FL, както е предвидено в таблици 1 и 2 в приложението към Решение 2000/147/ЕО.“

2.

Приложението се изменя, както следва: а) заглавието се заменя със следното: „Материали, за които се смята че дават реакция при пожар от класове А1 и А1FL, както е предвидено в Решение 2000/147/ЕО, без да е необходимо да се провеждат тестове“; б) общите бележки се изменят както следва: i) в първия и третия параграф „класове А“ се заменя с „клас А1 и клас А1FL“, ii) в първия и в четвъртия параграф „(което е по-ниско)“ се заменя с „(което е по-точно)“.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 267, 19.10.1996 г., стр. 23.

(4)  ОВ L 241, 16.9.1994 г., стр. 25.

(5)  ОВ L 50, 23.2.2000 г., стр. 14.

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

55

---

32000D0606

---

L 258/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 септември 2000 година

относно процедурата за удостоверяване на съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с шест продукта за Европейски технически одобрения без указание

(нотифицирано под номер С(2000) 2641)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/606/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Комисията трябва да избере между двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване на съответствието на даден продукт „най-малко обременителната процедура, съвместима с изискванията за безопасност“. Това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини, свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на упълномощен орган по сертифициране.

(2)	Член 13, параграф 4 изисква така определената процедура да бъде посочена в мандатите и в техническите спецификации; следователно понятието продукти или група продукти е желателно да се дефинира така, както се употребява в мандатите или в техническите спецификации.

(3)

Двете процедури, предвидени в член 13, параграф 3, са описани подробно в приложение III към Директива 89/106/ЕИО. Следователно е необходимо да се уточнят ясно методите, чрез които двете процедури се прилагат, съгласно приложение III, за всеки отделен продукт или група продукти, поради това че приложение III дава предпочитание на определени системи.

(4)

Процедурата, посочена в член 13, параграф 3, буква а), отговаря на системите, определени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможност от приложение III, раздел 2, ii), а процедурата, посочена в член 13, параграф 3, буква б), отговаря на системите, определени в приложение III, раздел 2, i), и в първата възможност, с постоянен надзор, от приложение III, раздел 2, ii).

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителство,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съответствието на продуктите и групите продукти, посочени в приложение I, се удостоверява чрез процедура, при която единствено производителят носи отговорност за системата за фабричен производствен контрол, която гарантира, че продуктът е в съответствие със съответните технически спецификации.

Член 2

Съответствието на продуктите, посочени в приложение II, се удостоверява чрез процедура, при която освен система за фабричен производствен контрол, управлявана от производителя, в оценката и надзора на производствения контрол или на самия продукт се включва и упълномощен орган за сертифициране.

Член 3

Процедурата по удостоверяване на съответствие съгласно приложение III се посочва в съответните Европейски технически одобрения.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Система за вътрешна облицовка от гипсофазер (EOTA ref. 05.04/01):

За приложения с изключение на тези, предмет на регламенти за огнеустойчивост за продукти, произведени от материали, попадащи в класове А1  (1), А2  (1), B  (1), C  (1).

Сглобяеми кухинни корита (EOTA ref. 06.04/05)

---

(1)  Продукти/материали, при които ясно разграничим стадий в производствения процес води до повишаване на класа на огнеустойчивост (напр. добавка на забавители на пожар или ограничаване на органичен материал).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Система за вътрешна облицовка от гипсофазер (EOTA ref. 05.04/01):

За приложения, предмет на регламенти за огнеустойчивост за продукти, произведени от материали, попадащи в класове А1  (1), А2  (1), B  (1), C  (1).

Съединители и муфи за стандартизирани армировъчни прътове (EOTA ref. 03.01/02)

Гофрирани стоманени армировъчни листове (за комбинирани строителни подови системи (EOTA ref. 05.02/02)

Пилотно съединение (съединително устройство за носещи предварително отлети бетонни пилоти (EOTA ref. 01.03/09)

Анкерна опора (анкериращо устройство за носещи предварително отлети бетонни пилоти) (EOTA ref. 01.03/09)

---

(1)  Продукти/материали, при които ясно разграничим стадий в производствения процес води до повишаване на класа на огнеустойчивост (напр. добавка на забавители на пожар или ограничаване на органичен материал).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Забележка: За продуктите/комплектите с повече от едно приложение, уточнени в следните групи, задълженията на упълномощения орган, извлечени от съответните системи за удостоверяване на съответствие, са кумулативни.

ШЕСТ ПРОДУКТА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ОДОБРЕНИЯ (ТАБЛИЦА 1/3)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изброения/те по-долу продукт/и и неговото/тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответното Европейско техническо одобрение:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Съединители и муфи за стандартизирани армировъчни прътове (EOTA ref. 03.01/02)	За армировъчни приложения	—	1+
Гофрирани стоманени армировъчни листове (за комбинирани строителни подови системи (EOTA ref. 05.02/02)	За приложение вътре в сградите	—	2+
Пилотно съединение (съединително устройство за носещи предварително отлети бетонни пилоти (EOTA ref. 01.03/09) Анкерна опора (анкериращо устройство за носещи предварително отлети бетонни пилоти) (EOTA ref. 01.03/09)	За конструктивни приложения	—	2+
Система за вътрешна облицовка от гипсофазер (EOTA ref. 05.04/01)	За неконструктивно приложение вътре в сградите	—	3
Сглобяеми кухинни корита (EOTA ref. 06.04/05)	За приложение в зидани стени	—	3
Система 1+ : Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, i), с контролно изпитване на проби взети от фабриката. Система 2+ : Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), първа възможност, включително сертифициране на фабричния производствен контрол чрез упълномощен орган въз основа на начална инспекция на фабриката и на фабричния производствен контрол, както и на постоянен контрол, оценка и одобрение на фабричния производствен контрол. Система 3 : Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и където е приложимо, клауза 1.2.3 от Тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ШЕСТ ПРОДУКТА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ОДОБРЕНИЯ (ТАБЛИЦА 2/3)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изброения/те по-долу продукт/и и неговото/тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Система за вътрешна облицовка от гипсофазер (EOTA ref. 05.04/01)	За приложения, предмет на наредби за огнеустойчивост	A1 (1), A2 (1), B (1), C (1)	1
		A1 (2), A2 (2), B (2), C (2), D, E	3
		(от A1 до E) (3), F	4
Система 1: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, i), без контролно изпитване на проби. Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност. Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и където е приложимо, клауза 1.2.3 от Тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

ШЕСТ ПРОДУКТА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ ОДОБРЕНИЯ (ТАБЛИЦА 3/3)

Системи за удостоверяване на съответствие

За изброения/те по-долу продукт/и и неговото/тяхното предназначение към EOTA се отправя молба за уточняване на следните системи за удостоверяване в съответните указания за Европейско техническо одобрение:

Продукт	Предназначение	Ниво или клас	Система за удостоверяване на съответствие
Система за вътрешна облицовка от гипсофазер (EOTA ref. 05.04/01)	За приложения, предмет на наредби за огнеустойчивост	Всички	3
Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Спецификацията за системата трябва да бъде такава, че да може да се прилага дори когато не е необходимо да се определят експлоатационните качества при дадена характеристика, тъй като най-малко в една от държавите-членки ще се окаже, че няма правно изискване за такава характеристика (виж член 2, параграф 1 от Директива 89/106/ЕИО и където е приложимо, клауза 1.2.3 от Тълкувателните документи). В тези случаи от производителя не трябва да се изисква задължително да потвърди такава характеристика, ако той не желае да декларира експлоатационните качества на продукта в това отношение.

---

(1)  Продукти/материали, при които ясно разграничим стадий в производствения процес води до повишаване на класа на огнеустойчивост (напр. добавка на забавители на пожар или ограничаване на органичен материал).

(2)  Продукти/материали, необхванати от бележка под линия.

(3)  Продукти/материали, които не изискват изпитване за огнеустойчивост (напр. продукти/материали от клас А1 съгласно Решение 96/603/ЕО на Комисията, както е изменено.

Система 1: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, i), без контролно изпитване на проби.

Система 3: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), втора възможност.

Система 4: Виж Директива 89/106/ЕИО, приложение III, раздел 2, ii), трета възможност.

---

13/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

60

---

32000L0063

---

L 277/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2000/63/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 5 октомври 2000 година

за изменение на Директива 96/77/ЕО за определяне на специфични критерии за чистота на хранителни добавки, различни от оцветители и подсладители

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/107/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храни, предназначени за консумация от човека (1), изменена с Директива 94/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 3, параграф 3, буква а) от нея,

след консулатации с Научния комитет по храните,

като има предвид, че:

(1)

Необходимо е да се установят критерии за чистота за всички добавки, различни от оцветители и подсладители, упоменати в Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно хранителните добавки, различни от оцветители и подсладители (3), последно изменена с Директива 98/72/ЕО (4).

(2)

Директива 96/77/ЕО на Комисията от 2 декември 1996 г. за определяне на специфични критерии за чистота на хранителни добавки, различни от оцветители и подсладители (5), изменена с Директива 98/86/ЕО (6), установява критериите за чистота на определен брой хранителни добавки. Настоящата директива трябва сега да бъде допълнена с критерии за чистота за останалите хранителни добавки, упоменати в Директива 95/2/ЕО.

(3)	Необходимо е, в светлината на техническо развитие, да се изменят критериите за чистота, определени в Директива 96/77/ЕО за бутил хидроксианизол (БХА). Следователно е необходимо да се адаптира посочената директива.

(4)	Необходимо е да се отчитат спецификациите и аналитичните техники за добавки, определени в Codex Alimentarius, подготвен от Съвместния ФАО/СЗО експертен комитет по хранителните добавки (СЕКХД).

(5)

Хранителни добавки, ако са приготвени чрез производствени методи или от изходни материали, значително различаващи се от онези, оценени от Научния комитет по храните, или ако са различни от онези, упоменати в настоящата директива, трябва да бъдат представени за оценка на тяхната безопасност от Научния комитет по храните с ударение върху критериите за чистота.

(6)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 96/77/ЕО се изменя, както следва:

1.	В приложението текстът, отнасящ се до Е 320 — бутил хидроксианизол (БХА) се заменя с текста в приложение I към настоящата директива.

2.	В приложението, текстът от приложение II към настоящата директива, се добавя.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 31 март 2001 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Продуктите, пуснати на пазара или етикетирани преди 31 март 2001 г., които не съответстват на настоящата директива, могат да бъдат продавани до изчерпването на складираните количества.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27.

(2)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 61, 18.3.1995 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 295, 4.11.1998 г., стр. 18.

(5)  ОВ L 339, 30.12.1996 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 334, 9.12.1998 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

---