Официален вестник

на Европейския съюз

-

European flag

Издание на български език

07.   Транспортна политика

TOM 012

 


Виж

 

Съдържание

 

Година

ОВ

Страница

 

 

 

 

Увод

1

2003

L 167

13

 

 

32003R1192

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1192/2003 на Комисията от 3 юли 2003 година за относно изменение на Регламент (ЕО) № 91/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно статистика за железопътния транспорт (текст от значение за ЕИП)

3

2003

L 167

23

 

 

32003L0042

 

 

 

Директива 2003/42/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юни 2003 година за докладване на събития в гражданското въздухоплаване

7

2003

L 169

44

 

 

32003R1217

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1217/2003 на Комисията от 4 юли 2003 година за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване (текст от значение за ЕИП)

21

2003

L 183

45

 

 

32003D0525

 

 

 

Решение на Комисията от 18 юли 2003 година за отлагане датата на прилагане на Директива 1999/36/ЕО на Съвета относно някои видове транспортируемо оборудване под налягане (нотифицирано под номер С(2003) 2591) (текст от значение за ЕИП)

26

2003

L 190

6

 

 

32003L0075

 

 

 

Директива 2003/75/ЕО на Комисията от 29 юли 2003 година относно изменение на приложение I към Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби (текст от значение за ЕИП)

27

2003

L 194

9

 

 

32003R1358

 

 

 

Регламент (ЕО) 1358/2003 на Комисията от 31 юли 2003 година относно прилагането на Регламент (EO) № 437/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно статистическите данни по отношение на превоза на пътници, товари и поща по въздух и за изменение на приложения I и II към него (текст от значение за ЕИП)

31

2003

L 211

24

 

 

32003L0077

 

 

 

Директива 2003/77/ЕО на Комисията от 11 август 2003 година за изменение на Директиви 97/24/ЕО и 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на двуколесните и триколесните моторни превозни средства (текст от значение за ЕИП)

56

2003

L 213

3

 

 

32003R1486

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1486/2003 на Комисията от 22 август 2003 година относно постановяване на процедури за извършване на инспекции от Комисията в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване (текст от значение за ЕИП)

81

2003

L 221

1

 

 

32003R1554

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1554/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета относно общи правила за разпределение на слотове на летищата в Общността

85

2003

L 226

4

 

 

32003L0059

 

 

 

Директива 2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяа на Директива 76/914/ЕИО на Съвета

86

2003

L 243

5

 

 

32003R1701

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1701/2003 на Комисията от 24 септември 2003 година за привеждане в съответствие на член 6 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (текст от значение се зна ЕИП)

100

2003

L 243

6

 

 

32003R1702

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1702/2003 на Комисията от 24 септември 2003 година за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (текст от значение за ЕИП)

101

2003

L 245

7

 

 

32003R1643

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1643/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1592/2002 относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност

175

2003

L 245

10

 

 

32003R1644

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1644/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 относно създаване на Европейска агенция за морска безопасност

178

2003

L 249

1

 

 

32003R1726

 

 

 

Регламент (ЕО) № 1726/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 417/2002 относно ускореното въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции за еднокорпусни петролни танкери

181

2004

L 003

3

 

 

32004R0013

 

 

 

Регламент (ЕО) № 13/2004 на Комисията от 8 декември 2003 година за определяне списъка на морските пътища, предвиден в член 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета (текст от значение за ЕИП)

185

2004

L 010

29

 

 

32003L0127

 

 

 

Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (текст от значение за ЕИП)

189

2004

L 016

54

 

 

32004D0071

 

 

 

Решение на Комисията от 4 септември 2003 година относно основните изисквания за радионавигационно оборудване, предназначено за употреба на борда на кораби, които не са предмет на Конвенция SOLAS, и за тяхното участие в Световната морска система за бедствие и безопасност (GMDSS) (нотифицирано под номер С(2003) 2912) (текст от значение за ЕИП)

214

2004

L 044

19

 

 

32004L0011

 

 

 

Директива 2004/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 92/24/ЕИО на Съвета относно устройствата за ограничаване на скоростта или подобни бордови системи за ограничаване на скоростта на някои категории моторни превозни средства

216

2004

L 046

1

 

 

32004R0261

 

 

 

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

218

2004

L 068

1

 

 

32004R0411

 

 

 

Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета от 26 февруари 2004 година за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между Общността и трети държави (текст от значение за ЕИП)

225

2004

L 068

10

 

 

32004R0415

 

 

 

Регламент (ЕО) № 415/2004 на Комисията от 5 март 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Комитет по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на Регламенти за морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (текст от значение за ЕИП)

227

2004

L 071

3

 

 

32004R0432

 

 

 

Регламент (ЕО) № 432/2004 на Комисията от 5 март 2004 година относно привеждане в съответствие за осми път към техническия напредък на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (текст от значение за ЕИП)

229

2004

L 096

1

 

 

32004R0549

 

 

 

Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент) (текст от значение за ЕИП)

231

2004

L 096

10

 

 

32004R0550

 

 

 

Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (текст от значение за ЕИП)

239

2004

L 096

20

 

 

32004R0551

 

 

 

Регламент(ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (текст от значение за ЕИП)

249

2004

L 096

26

 

 

32004R0552

 

 

 

Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативната съвместимост) (текст от значение за ЕИП)

254


07/ 012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1




/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

законодателство (L),

съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32003R1192


L 167/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1192/2003 НА КОМИСИЯТА

от 3 юли 2003 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 91/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно статистика за железопътния транспорт

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 91/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно статистика за железопътния транспорт (1), и по-специално член 3, параграф 2 и член 4, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 91/2003 дефинициите в този регламент може да бъдат променени от Комисията.

(2)

Необходими са допълнителни дефиниции с цел събиране на данни въз основа на общи дефиниции във всички държави-членки за осигуряване хармонизирането на статистиката за железопътния транспорт.

(3)

В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 91/2003 съдържанието на приложенията може да бъде променено от Комисията.

(4)

Спецификацията на таблица Н1 следва да бъде изменена, за да се осигури ясно становище за обхвата на статистиката.

(5)

Регламент (ЕО) № 91/2003 следва следователно да бъде съответно изменен.

(6)

Мерките съгласно настоящия регламент са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, основан със Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 91/2003 се изменя, както следва:

1.

Член 3, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

1.

„докладваща страна“ означава държавата-членка, изпращаща данни на Евростат;

2.

„национални органи“ означава национални статистически институти и други органи, отговарящи във всяка държава-членка за създаване на статистиката в Общността;

3.

„железопътен“ означава комуникация по релси, използвана от железопътни превозни средства;

4.

„железопътно превозно средство“ означава подвижно съоръжение, движещо се предимно на релси, със собствено задвижване или теглено от друго превозно средство (вагони, спални вагони, цистерни и др.);

5.

„железопътно предприятие“ означава всяко публично или частно предприятие, което осигурява услуги за транспорт на товари и/или пътници по релси. Предприятия, чийто бизнес е само да осигуряват услуги за транспорт на пътници с метро, трамвай и/или полуметро, са изключени;

6.

„транспорт на товари по релси“ означава движение на товари, използвайки железопътни превозни средства между мястото на товарене и мястото на разтоварване;

7.

„транспорт на пътници по релси“ означава движение на пътници с железопътни превозни средства между мястото на качване и мястото на слизане. Транспорт на пътници с метро, трамвай или полуметро се изключва;

8.

„метро“ (също известно като „подземна железница“) означава електрическа железница за транспорт на пътници с капацитет за тежък обем на трафик и характеризиран с право на път с влакове с много вагони, висока скорост и бързо ускоряване, сложна сигнална система, без места за пресичане, за да се позволи висока честота на влаковете и висока натовареност на платформата. Метрото също се характеризира с близост на гарите, с разстояние 700 м —1 200 м между гарите. „Висока скорост“ се отнася до сравнението с трамваи и полуметро и означава средно 30—40 км/ч. на по-кратки разстояния, 40—70 км/ч. за по-дълги разстояния;

9.

„трамвай“ означава пътническо превозно средство с повече от 9 лица (включително водача), свързано с електрическо задвижване или задвижвано с дизелов двигател по релсов път;

10.

„полуметро“ означава релсов път за транспорт на пътници, който използва често електрически вагони, движещи се поединично на фиксирани двурелсови железопътни линии. Обикновено има 1 200 м разстояние между гарите/спирките. В сравнение с метрото, полуметрото е по-леко конструирано, предназначено е за по-малки обеми пътници и обикновено пътува с по-ниска скорост. Понякога трудно се различава точно полуметро от трамвай; трамваите обикновено не са отделени от пътния транспорт, докато полуметрото може да бъде отделно от другите системи;

11.

„национален транспорт“ означава релсов транспорт между две места (място на товарене/качване и място на разтоварване/слизане), разположени в докладващата страна. Може да включва транзит през втора страна;

12.

„международен транспорт“ означава релсов транспорт между място (товарене, качване или разтоварване/слизане) в докладващата страна и място (товарене, качване или разтоварване/слизане) в друга страна;

13.

„транзит“ означава релсов транспорт през докладващата страна между две места (товарене, качване или разтоварване/слизане) извън докладващата страна. Транспортни операции, включващи товарене/качване или разтоварване/слизане на товари/пътници на границата на докладващата страна от/на друг вид транспорт, не се счита за транзит;

14.

„пътник, използващ железопътен транспорт“ означава всяко лице, с изключение на персонала на влака, което пътува с железопътно превозно средство. За статистика на инциденти пътници, опитващи се да се качат/слязат на/от движещ се влак, се изключват;

15.

„брой пътници“ означава броят пътувания на железопътни пътници, като всяко пътуване се дефинира като движение от мястото на качване до мястото на слизане, с или без прекачване от едно железопътно превозно средство на друго. Ако пътникът използва услугите на повече от едно превозно средство, ако е възможно, те не следва да се броят повече от веднъж;

16.

„пътник/км“ означава единица мярка за транспорта на един пътник, използващ железопътен транспорт за разстояние от 1 км. Само разстоянието на националната територия на докладващата страна се отчита;

17.

„тежест“ означава количеството товари в тонове (1 000 кг). Тежестта включва в допълнение на тежестта на транспортирани товари, тежестта на пакетите и тежестта на контейнерите, сменените обекти, палетите, както и транспортните средства, транспортирани по релси по комбиниран транспорт. Ако товарите са транспортирани чрез повече от едно железопътно средство, ако е възможно, тежестта на товарите не се брои повече от веднъж;

18.

„т/км“ означава единица мярка за транспорт на товари, която представлява транспорт на 1 тон (1 000 кг) товари по релсов път на разстояние 1 км. Само разстоянието на националната територия на докладващата страна се отчита;

19.

„влак“ означава едно или повече железопътни средства, теглени от един или повече локомотиви или вагони, или един вагон, пътуващ самостоятелно, движещ се под даден номер и по дадена дестинация от начална фиксирана точка до крайна фиксирана точка. Изолирана машина, т.е. локомотив, пътуващ сам, не се смята за влак;

20.

„влак/км“ означава единица мярка, представляваща движение на влак на 1 км. Използваното разстояние е фактически изминатото разстояние, като иначе се използва стандартната мрежа между началото и дестинацията. Само разстоянието на националната територия на докладващата страна се отчита;

21.

„пълен влаков товар“ означава всяка пратка, съставляваща един или повече вагона товар, транспортирана по същото време от същия изпращач на същата гара и изпратена без промяна във влаковата композиция, на адреса на същия получател на същата гара на пристигане;

22.

„пълен вагонен товар“ означава всяка пратка товари, за която се изисква изключително товарене на вагон, независимо дали се използва целия капацитет на вагона или не;

23.

„единица — 20-футов еквивалент (TEU)“ означава стандартна единица въз основа на ISO контейнер с дължина 20 фута (6,10 м), използван за статистическа мярка на трафик поток или капацитети. Един стандартен 40-футов ISO серии 1 контейнер се равнява на 2 TEU. Контейнери под 20 фута съответстват на 0,75 TEU, между 20 фута и 40 фута на 1,5 TEU и над 40 фута — на 2,25 TEU;

24.

„значителен инцидент“ означава всеки инцидент, включващ поне едно релсово средство в движение с резултат поне 1 загинал или сериозно ранен пътник, или значително повредена стока, други инсталации или околна среда, или значително нарушение на трафика. Инциденти в цехове, складове и депа се изключват;

25.

„сериозна катастрофа“ означава всеки инцидент, включващ поне едно превозно средство в движение с резултат едно загинало лице или сериозно ранено лице. Инциденти в цехове, складове и депа се изключват;

26.

„загинало лице“ означава всяко лице, което е убито на място или умира в рамките на 30 дни в резултат на катастрофата, с изключение на самоубийства;

27.

„сериозно ранено лице“ означава ранено лице, което е хоспитализирано за повече от 24 часа в резултат на катастрофа, с изключение на опит за самоубийство;

28.

„катастрофа, включваща транспорт на опасни товари“ означава катастрофа или инцидент, предмет на докладване в съответствие с RID/ADR, раздел 1.8.5.

29.

„самоубийство“ означава акт на умишлено самонараняване на лице, водещо до смърт, записана и класифицирана от компетентни национални органи;

30.

„опит за самоубийство“ означава акт на умишлено самонараняване, водещо до сериозно нараняване, но неводещо до смърт, записано или класифицирано от компетентни национални органи.“

2.

Приложение З се заменя с текста на приложението към настоящия регламент

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 3 юли 2003 година.

За Комисията

Pedro SOLBES MIRA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 14, 21.1.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ З

СТАТИСТИКА НА ИНЦИДЕНТИТЕ

Списък на променливите и единиците мерки

брой инциденти (Таблици З1, З2)

брой загинали лица (Taблица З3)

брой сериозно ранени лица (Taблица З4)

Референтен период

1 година

Честота

Всяка година

Списък на таблиците с разбивка за всяка таблица

 

Таблица З1: брой на значителни инциденти и брой сериозно ранени, (произволно) при вид катастрофа

 

Таблица З2: брой инциденти, включващи транспорт на опасни товари

 

Таблица З3: брой лица, загинали от вида инцидент и категория

 

Таблица З4: брой на лица, сериозно ранени от типа инцидент и категория

Срок на изпращане на данните

5 месеца след края на референтния период

Първи референтен период

2004 г.

Бележка

1.

Вид инцидент, разбит, както следва:

сблъскване (с изключение на инциденти с пресичане)

дерайлиране

инциденти с пресичане на линията

инциденти с лица, причинени при влакови композиции

пожари в композициите

други

общо

Видът катастрофа се отнася към първичната катастрофа.

2.

Таблица З2 има следната разбивка:

общ брой инциденти, включващи поне едно железопътно средство, пренасящо опасни товари, определени в списъка със товари в приложение К

брой инциденти, при които са освободени опасни товари.

3.

Категория лица, както следва:

пътници

заети лица (включително по договор)

други

oбщо

4.

Данните в таблици З1—З4 са за всички релсови пътища, обхванати от регламента.

5.

През първите 5 години от прилагането на настоящия регламент, държавите-членки може да докладват тези статистики съгласно националните дефиниции, ако данните, отговарящи на хармонизираните дефиниции (приети съгласно процедурата в член 11, параграф 2), не са предоставени.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7


32003L0042


L 167/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 юни 2003 година

за докладване на събития в гражданското въздухоплаване

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението от Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителната комисия на 9 април 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Процентът на произшествия в гражданското въздухоплаване е сравнително постоянен през последното десетилетие. Независимо от това съществуват опасения, че прогнозираното увеличение на трафика би могло да доведе до увеличение на броя на произшествията в близко бъдеще.

(2)

Директива 94/56/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно определяне на основните принципи за разследване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване (4) цели предотвратяването на произшествия чрез улесняване на експедитивното провеждане на разследванията.

(3)

Опитът показва, че често преди да случи произшествие, редица инциденти и много други недостатъци са показали съществуването на рискове за безопасността.

(4)

Подобряването на безопасността на гражданското въздухоплаване изисква по-добро познаване на тези събития, за да се улесни анализът и мониторингът на тенденциите, за да се предприеме коригиращо действие.

(5)

Когато събитие включва въздухоплавателно средство, регистрирано в държава-членка или експлоатирано от предприятие, установено в държава-членка, това събитие би следвало да се докладва, дори когато се е случило извън територията на Общността.

(6)

Всяка държава-членка следва да създаде системи за задължително докладване на събития.

(7)

Различните категории персонал, работещи в гражданското въздухоплаване, наблюдават събития, които представляват интерес за предотвратяването на произшествия, и поради това следва да ги докладват.

(8)

Ефикасността на разкриването на потенциални опасности би се повишила силно от размяната на информация за такива събития.

(9)

Необходим е съответен софтуер за размяна на информация между различните системи.

(10)

Информацията за безопасността следва да бъде на разположение на организациите, на които е възложено регулирането на безопасността на гражданското въздухоплаване или разследване на произшествията и инцидентите в рамките на Общността и, когато е целесъобразно, на хората, които могат да се поучат от нея и предприемат или започнат необходими действия за подобряване на безопасността.

(11)

Чувствителният характер на информацията за безопасността се състои в това, че начинът да се осигури нейното събиране е гарантирането на нейната поверителност, защитата на нейните източници и доверието на персонала, работещ в гражданското въздухоплаване.

(12)

На обществото следва да се предостави обща информация за равнището на авиационната безопасност.

(13)

Целесъобразни мерки следва да се вземат, за да стане възможно създаването на поверителни схеми за докладване.

(14)

Необходимите мерки за прилагане на настоящата директива трябва да се приемат в съответствие с Директива 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(15)

Следва да се осигури съгласуваност с изискванията за техническо докладване, разработени от националните експерти в Евроконтрол и Обединени авиационни власти на Европа. Списъкът на събитията, които подлежат на докладване, следва да вземе предвид дейността на тези две европейски организации. Развитието в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване също трябва да бъде взето предвид.

(16)

Тъй като целта на предложеното действие, а именно подобряването на безопасността на въздухоплаването, не може да бъде постигната от държавите-членки в задоволителна степен, защото системите за докладване, по които държавите-членки работят поотделно, са по-малко ефикасни от координирана мрежа с обмен на информация, което дава възможност за по-ранно идентифициране на възможни проблеми, свързани с безопасността, и затова може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, постановен в този член, настоящата директива не излиза извън това, което е необходимо, за да се постигне тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да допринесе за подобряване на безопасността на въздухоплаването като се гарантира, че релевантната информация се докладва, събира, съхранява, защитава и разпространява.

Единствената цел на докладване за събитие е предотвратяване на произшествия и инциденти, а не определяне на вина или отговорност.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива:

1.

„събитие“ означава прекъсване на работа, дефект, повреда или друго необичайно обстоятелство, което е повлияло или би могло да повлияе на безопасността на полетите и което не е довело до произшествие или сериозен инцидент, наричани по-нататък „произшествие или сериозен инцидент“, както са дефинирани в член 3, букви а) и к) от Директива 94/56/ЕО;

2.

„дезидентифициране“ означава отстраняването от представените доклади на всички лични подробности, отнасящи до докладващия, и технически подробности, които биха могли да идентифицират докладващия или на трети лица, които са загатнати в информацията.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за събития, които застрашават или които, ако не се коригират, биха застрашили въздухоплавателно средство, лицата на борда му или някое друго лице. Списък с примери на тези събития е даден в приложения I и II.

2.   Комисията може, в съответствие с процедурата по член 10, параграф 2, да реши да измени приложенията, за да добави или промени примерите.

3.   Прилагането на настоящата директива за летището на Гибралтар се разбира като незасягащо съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното Кралство по отношение на спора за суверенитета на територията, върху която е разположено летището.

4.   Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат за летището на Гибралтар, докато договореностите в съвместната декларация, направена от външните министри на Кралство Испания и Обединеното Кралство на 2 декември 1987 г., не влязат в действие. Правителствата на Кралство Испания и Обединеното Кралство ще информират Съвета за тази дата на влизане в действие.

Член 4

Задължително докладване

1.   Държавите-членки изискват събитията, обхванати от член 3, да се докладват на компетентните органи, посочени в член 5, параграф 1, от всяко лице, включено в списъка по-долу, при изпълнение на неговите функции:

а)

оператор или командир на реактивни или публични транспортни въздухоплавателни средства, използвани от оператор, за когото държава-членка осигурява надзор на безопасността на операциите;

б)

лице, което извършва проектиране, производство, поддръжка и модифициране на реактивни или публични транспортни въздухоплавателни средства, или оборудване, или части от тях, под надзора на държава-членка;

в)

лице, което подписва сертификат за преглед на поддръжката или пуска в експлоатация по отношение на реактивни или публични транспортни въздухоплавателни средства, или оборудване, или части от тях, под надзора на държава-членка;

г)

лице, което изпълнява функция, която изисква то да бъде упълномощено от държава-членка като контрольор на въздушния трафик или като служител за информация за полетите;

д)

управител на летище, обхванато от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до въздушните коридори в Общността (6);

е)

лице, което изпълнява функция, свързана с инсталирането, модифицирането, поддръжката, ремонта, основния ремонт, проверка на полета или инспектиране на съоръженията за въздушна навигация, за които държава-членка поема отговорност;

ж)

лице, което изпълнява функция, свързана със земната обработка на въздухоплавателно средство, включително зареждане с гориво, обслужване, приготвяне на товарителница, товарене, размразяване и теглене на летище, обхванато с Регламент (ЕИО) № 2408/92.

2.   Държавите-членки могат да насърчават доброволното докладване на събития, упоменати в член 3, параграф 1, от всяко лице, което упражнява в други операции на гражданското въздухоплаване функции, подобни на изброените в параграф 1.

Член 5

Събиране и съхраняване на информация

1.   Държавите-членки определят един или повече компетентни органи, които да поставят в действие механизъм за събиране, оценяване, обработка и съхраняване на събития, докладвани в съответствие с член 4.

Тази отговорност може да бъде възложена на следните органи, работещи безпристрастно:

а)

националната гражданска въздухоплавателна администрация; и/или

б)

разследващите орган или институция, създадени по член 6 от Директива 94/56/ЕО; и/или

в)

друг независим орган или институция, натоварен с тази функция.

Ако държава-членка определи повече от един орган или субект, тя определя един от тях за контактна точка за размяна на информацията, упомената в член 6, параграф 1.

2.   Компетентните органи съхраняват докладите в техните бази данни.

3.   Данните за произшествията и сериозните инциденти също се съхраняват в тези бази данни.

Член 6

Обмен на информация

1.   Държавите-членки участват в обмен на информация, като поставят цялата информация, свързана с безопасността, съхранявана в базите данни, посочени в член 5, параграф 2, на разположение на компетентните органи на другите държави-членки и Комисията.

Базите данни са съвместими със софтуера, описан в параграф 3.

2.   Компетентният орган, определен в съответствие с член 5, параграф 1, който получава доклад за събитие, добавя доклада в базата данни и уведомява, когато това е необходимо, компетентния орган на държавата-членка, където събитието е настъпило, където въздухоплавателното средство е регистрирано, където въздухоплавателното средство е било произведено и/или където операторът е сертифициран.

3.   Комисията разработва специфичен софтуер за целите на настоящата директива. При това тя отчита нуждата от съвместимост със съществуващия софтуер в държавите-членки. Компетентните органи могат да използват този софтуер за изпълнение на техните собствени бази данни.

4.   Комисията предприема необходимите мерки, за да улесни обмена на информацията, упоменат в параграф 1, в съответствие с процедурата, постановена в член 10, параграф 2.

Член 7

Разпространение на информация

1.   Всяка институция, натоварена с регулирането на безопасността на гражданското въздухоплаване и с разследване на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване в рамките на Общността, има достъп до информация за събития, събрана и обменяна в съответствие с членове 5 и 6, за да може да си направи съответните изводи от докладваните събития.

2.   Без да се засяга правото на обществеността на достъп до документите на Комисията, както е постановено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно достъпа на обществеността до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7), Комисията приема по своя инициатива и в съответствие с процедурата, посочена в член 10, параграф 2, мерки за разпространение до заинтересованите страни на информацията, упомената в параграф 1, и съответните условия. Тези мерки, които могат да бъдат общи или индивидуални, се основават на нуждата:

да предоставят на лица и организации информация, от която те се нуждаят, за да подобрят безопасността на гражданското въздухоплаване,

да ограничат разпространението на информацията до стриктно изискваното за целта на нейните ползватели, за да се осигури подходяща поверителност на тази информация.

Решението за разпространение на информацията по настоящия параграф се ограничава до строго необходимото за целите на нейния ползвател, без да се накърняват разпоредбите на член 8.

3.   Държавите-членки могат да публикуват най-малко веднъж годишно преглед на безопасността, съдържащ информация за типовете събития, събрана от национална система за задължително докладване на събития, за да информират обществото за равнището на сигурност в гражданското въздухоплаване. Държавите-членки могат да публикуват също така дезидентифицирани отчети.

Член 8

Защита на информацията

1.   Държавите-членки, в съответствие с техните национални законодателства, вземат необходимите мерки, за да осигурят подходяща поверителност на информацията, получена от тях в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1. Те използват тази информация само за целите на настоящата директива.

2.   Независимо от типа или класификацията на събитие и произшествие или сериозен инцидент, имената и адресите на физическите лица никога не се записват в базата данни, посочена в член 5, параграф 2.

3.   Без да се засягат приложимите наказателноправни норми, държавите-членки се въздържат от възбуждане на процедури по отношение на непредумишлени или непредпазливи нарушения на закона, които са попаднали в обсега на тяхното внимание само поради това, че са били докладвани по националната схема за задължително докладване на събития, освен в случаите на груба небрежност.

4.   В съответствие с процедурите, дефинирани в тяхното национално законодателство и практики, държавите-членки гарантират, че служителите, които докладват инциденти, за които те могат да знаят, да не бъдат възпрепятствани по никакъв начин от техния работодател.

5.   Настоящият член се прилага, без да се засягат националните правила, свързани с достъп до информация на съдебните органи.

Член 9

Доброволно докладване

1.   В допълнение към системата на задължително докладване, създадена по членове 4 и 5, държавите-членки могат да определят един или повече органи или институции да създадат система за доброволно докладване за събиране и анализиране на информация за наблюдавани недостатъци във въздухоплаването, които не се изисква да бъдат докладвани по системата на задължително докладване, но които се считат от докладващия за действителна или потенциална заплаха.

2.   Ако държава-членка реши да създаде система за доброволно докладване, тя трябва да създаде условия за дезидентифицирането от един или повече органи или институции, които е определила по параграф 1, на доброволните доклади, представени по тази система.

3.   Държавите-членки осигуряват съответно дезидентифицирана информация за безопасността, извлечена от анализа на поверителното докладване, която се съхранява и се предоставя на разположение на всички страни, така че да може да се използва за подобряване на безопасността във въздухоплаването.

Член 10

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 12 от Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (8).

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 11

Изпълнение

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 4 юли 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 12

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 13 юни 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

V. PAPANDREOU


(1)  ОВ С 120 Е, 24.4.2001 г., стр. 148, и ОВ С 332 Е, 27.11.2001 г., стр. 320.

(2)  ОВ С 311, 7.11.2001 г., стр. 8.

(3)  Становище на Европейския парламент от 14 юни 2001 г. (ОВ С 53 Е, 28.2.2002 г., стр. 324), Обща позиция на Съвета от 17 юни 2002 г. (ОВ С 197 Е, 20.8.2002 г., стр. 16) и Решение на Европейския парламент от 23 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 13 май 2003 г. и Решение на Съвета от 13 май 2003 г.

(4)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 14.

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 8. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(7)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(8)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2871/2000 на Комисията (ОВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 47).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък със събития, свързани с експлоатацията, поддръжката, ремонта и производството на въздухоплавателни средства, които трябва да се докладват

Забележка 1:

Въпреки че настоящото приложение изрежда мнозинството от подлежащите на докладване събития, то не може да бъде изчерпателно. Всички други събития, които се преценяват от участващите в тях, че отговарят на критериите, трябва също да се докладват.

Забележка 2:

Настоящото приложение не включва произшествия. В допълнение към другите изисквания, отнасящи се до нотифицирането на произшествия, те трябва също да се записват в базата данни, упомената в член 5, параграф 2.

Забележка 3:

Настоящото приложение съдържа примери на изисквания за докладване, отнасящи се до експлоатацията, поддръжката и производството на въздухоплавателни средства.

Забележка 4:

Събитията, които трябва да се докладват, са тези, при които експлоатационната безопасност е била или би могла да бъде застрашена, или което би могло да създаде рискови условия. Ако според докладващия събитието не е застрашило експлоатационната безопасност, но ако се повтори при различни, но подобни обстоятелства, би могло да създаде опасност, то трябва да се докладва. Това, което се преценява като подлежащо на докладване за един клас продукти, част или уред, може да не е за друг клас, и липсата или наличието на единичен фактор, човешки или технически, може да трансформира събитието в произшествие или сериозен инцидент.

Забележка 5:

Специфичните експлоатационни одобрения, например RVSM, ETOPS, RNAV, или проектът и програмата за поддръжка, могат да имат специфични изисквания за докладване за откази и неизправна работа, свързани с това одобрение или програма.

СЪДЪРЖАНИЕ

А.

Б.

В.

Г.

А.   ПОЛЕТНИ ОПЕРАЦИИ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

i)   Опериране на въздухоплавателното средство

а)

Маневри за избягване:

риск от сблъскване с друго въздухоплавателно средство, терен или друг предмет или опасна ситуация, когато действие за избягване би било подходящо,

маневра за избягване, за да се избегне сблъскване с друго въздухоплавателно средство, терен или друг предмет,

маневра за избягване, за да се избегнат други опасни ситуации.

б)

Инциденти при излитане или кацане, включително предпазни или принудителни приземявания. Инциденти като недостигане до писта за излитане и кацане, кацане след пистата или излизане встрани от нея. Излитания, отказани излитания, кацания или опити за кацане на затворена, заета или неправилна писта. Нахлувания на писта.

в)

Неспособност да се постигне очаквано качество на работа при излитане или първоначално издигане на височина.

г)

Критично ниско количество гориво или неспособност да се прехвърли гориво, или използване на цялото количество използваемо гориво.

д)

Загуба на контрол (включително частичен или временен), независимо от причината.

е)

Събития, близки до или над V1, в резултат на или създаващи опасна или потенциално опасна ситуация (например, отказано излитане, удар на опашката, загуба на мощност на двигател и т.н.).

ж)

Завъртане, създаващо опасна или потенциално опасна ситуация.

з)

Неумишлено значително отклонение от въздушната скорост, планирания курс или височина над морското равнище (повече от 300 фута), независимо от причината.

и)

Снижаване под избраната височина/височина над морското равнище или височина/височина над морското равнище без изисквания визуален ориентир.

й)

Загуба на ориентир за позицията спрямо действителната позиция или спрямо друго въздухоплавателно средство.

к)

Прекъсване на комуникацията между екипажа (CRM) или между екипажа и другите страни (екипаж в кабината, контрол на въздушното движение (КВД), техническо обслужване).

л)

Тежко кацане — кацане, за което се счита, че изисква „проверка на тежко кацане“.

м)

Превишаване на границите на дисбаланс на горивото.

н)

Неправилно задаване на SSR код или подскалата на висотомера.

о)

Неправилно програмиране или грешно захранване на оборудването, използвано за навигация или извършване на изчисления, или използване на некоректни данни.

п)

Неправилно получаване или тълкуване на радиотелефонни съобщения.

р)

Неизправно функциониране или дефекти на горивната система, които оказват въздействие върху подаването и/или разпределение на гориво.

с)

Въздухоплавателно средство, което се отделя от павирана повърхност.

т)

Сблъсък между въздухоплавателно средство и друго въздухоплавателно средство, превозно средство или друг предмет на земята.

у)

Невнимателно и/или неправилно задействане на някои от командите.

ф)

Неспособност да се постигне планираната конфигурация на въздухоплаване средство за някоя фаза на полета (например, колесник и капацитет на колесника, задкрилки, стабилизатори, жалузи и т.н.)

х)

Опасност или потенциална опасност, които възниква като последствие от умишлено симулиране на състояния на отказ за обучение, проверки на системите или за целите на обучение.

ц)

Анормално вибриране.

ч)

Функциониране на някоя първична предупредителна система, свързана с маневрирането на въздухоплавателното средство, предупреждение за конфигурацията, предупреждение за спиране (вибрации на лоста), предупреждение за наднормена скорост и т.н., освен ако:

1.

екипажът убедително установи, че индикацията е била фалшива и при условие че фалшивото предупреждение не е довело до затруднение или опасност, възникваща от реакцията на екипажа на предупреждението; или

2.

не работи за целите на обучение или изпитване.

ш)

GPWS/TAWS „предупреждение“, когато:

1.

въздухоплавателното средство е по-близо до земята от планираното или очакваното; или

2.

предупреждението се подава при инструментални метеорологични условия или през нощта и е установено, че било задействано от високата скорост на снижаване (режим 1); или

3.

предупреждението е в резултат на неуспех да се изберат колесници или задкрилки към подходящата точка на подхода (режим 4); или

4.

трудност или опасност възникват или могат да възникнат в резултат на реакция на екипажа на „предупреждение“, например, възможно намалено разделяне от друг трафик. Това може да включва предупреждение за всякакъв режим или тип, т.е. истинско, поради взаимно влияние, или фалшиво.

щ)

GPWS/TAWS „сигнал за тревога“, когато: трудност или опасност възниква или би могла да възникне в резултат на реакция на екипажа на „сигнала за тревога“.

аа)

ACAS RA (бордна система за избягване на сблъскване във въздуха).

бб)

инциденти относно реактивната струя или струя на въздушното витло, които водят до сериозна повреда или сериозно нараняване.

ii)   Аварийни ситуации

а)

Пожар, експлозия, дим, токсични или отровни пари, дори пожарите да са били изгасени.

б)

Използване на нестандартна процедура от екипажа на самолета или екипажа в кабината за справяне с аварийна ситуация, когато:

1.

процедурата съществува, но не се използва;

2.

процедурата не съществува;

3.

процедурата съществува, но е непълна или неподходяща;

4.

процедурата е неправилна;

5.

неправилна процедура е използвана.

в)

Неадекватност на процедури, разработени да бъдат използвани при аварийни ситуации, включително, когато се използват за целите на поддръжка, обучение или изпитване.

г)

Събитие, водещо до аварийна евакуация.

д)

Разхерметизиране.

е)

Използване на аварийно оборудване или предписани аварийни процедури за справяне с положението.

ж)

Събитие, което води до обявяване на бедствено положение („Mayday“ или „panne“).

з)

Отказ на аварийна система или оборудване, включително всички изходни врати и осветление, да работят задоволително, включително когато се използват за целите на поддръжка, обучение или изпитване.

и)

Събития, които изискват използване на авариен кислород от член на екипажа.

iii)   Възпрепятстване на екипажа

а)

Възпрепятстване на член на екипажа на въздухоплавателното средство, включително когато това се случва преди излитането, ако се счита, че това би довело до възпрепятстване след излитане.

б)

Възпрепятстване на член на екипажа на кабината, когато това не му дава възможност да изпълнява съществени аварийни задължения.

iv)   Нараняване

Събития, които са или биха могли да доведат до значително нараняване на пътници или екипажа, но които не се считат за подлежащи на докладване като произшествия.

v)   Метеорология

а)

Удар на светкавица, който води до повреда на въздухоплавателното средство или загуба, или неизправно функциониране на съществена услуга.

б)

Градушка, която води до повреда на въздухоплавателното средство или загуба, или неизправно функциониране на съществена услуга.

в)

Среща със силна турбулентност, която води до нараняване на лица на борда на въздухоплавателното средство или се счита, че се изисква „проверка за турбулентност“ на апарата.

г)

Срез на вятъра.

д)

Обледеняване, което води до трудности при манипулиране, повреда на въздухоплавателното средство или загуба, или неизправно функциониране на съществена услуга.

vi)   Сигурност

а)

Неправомерно вмешателство на борда на въздухоплавателното средство, включително бомбена заплаха или отвличане.

б)

Трудности при контролиране на интоксикирани, буйстващи или нарушаващи реда пътници.

в)

Откриване на пътник без билет.

vii)   Други събития

а)

Повторни случаи на специфичен тип събитие, което като изолиран случай не би било считано за „подлежащо на докладване“, но които поради честотата, с която възникват, представляват потенциална опасност.

б)

Удар с птица, който води до повреда на въздухоплавателното средство или загуба, или неизправно функциониране на съществена услуга.

в)

Натъкване на турбулентни следи.

г)

Всякакво друго събитие от всякакъв тип, считано, че е застрашило или което би могло да застраши въздухоплавателното средство и лицата на неговия борд или на земята.

Б.   ТЕХНИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНОТО СРЕДСТВО

i)   Структурни

Не е необходимо да се докладват всички структурни неизправности. Изисква се инженерна преценка, за да се реши дали неизправността е достатъчно сериозна, за да бъде докладвано за нея. Следните примери могат да се вземат предвид:

а)

повреда на основен структурен елемент (ОСЕ), който не е проектиран като понасящ повреди (елемент с ограничен срок на експлоатация). ОСЕ са тези елементи, които допринасят значително за носене на товарите по време на полета и на земята, херметизирането, и чиято неизправност може да доведе до повреда с катастрофални последици за въздухоплавателното средство;

б)

дефект или повреда, превишаващи допустимите повреди на ОСЕ, който е бил проектиран като понасящ повреди;

в)

повреда или дефект, превишаващи разрешените допуски на структурния елемент, повредата на който би могла да намали структурната коравина до такава степен, че изискваните допустими граници за флатер, разходимост или контролирано реверсиране вече не се постигат;

г)

повреда или дефект на структурен елемент, които биха могли да доведат до освобождаването на тежки предмети, които могат да наранят лица на борда на въздухоплавателното средство;

д)

повреда или дефект на структурен елемент, които биха могли да застрашат правилното функциониране на системите. Виж ii) по-долу;

е)

загуба на елемент от конструкцията на въздухоплавателното средство по време на полет.

ii)   Системи

Предложени са следните общи критерии, приложими за всички системи:

а)

загуба, неправилно функциониране или дефект на система, подсистема или комплектно оборудване, когато стандартни експлоатационни процедури, тренировки и т.н. не могат да се извършат задоволително;

б)

невъзможност на екипажа да контролира системата, например:

1.

действия не по команда;

2.

неправилна и/или непълна реакция, включително ограничаване на движение или коравина;

3.

излизане от контрол;

4.

механическо разединяване или разрушаване;

в)

отказ или неправилно функциониране на изключителна функция/и на системата (една система би могла да включва няколко функции);

г)

взаимно влияние вътре в система или между системи;

д)

неизправност или неправилно функциониране на защитно устройство или аварийна система, свързани със системата;

е)

загуба на резервиране на системата;

ж)

всяко събитие в резултат на непредвидено поведение на система;

з)

за видове въздухоплавателни средства с единични основни системи, подсистеми или комплектно оборудване:

 

загуба, значително неизправно функциониране или дефект на система, подсистема или комплектно оборудване;

и)

за видове въздухоплавателни средства с многобройни независими основни системи, подсистеми или комплектно оборудване:

 

загуба, значително неправилно функциониране или дефект на повече от една основна система, подсистема или комплектно оборудване.

й)

функциониране на всяка първична предупредителна система, свързана със системите или оборудването на въздухоплавателното средство, освен ако екипажът не е установил обосновано, че индикацията е била фалшива, при условие че фалшивото предупреждение не е довело до трудност или риск, възникващи от реакцията на екипажа на предупреждението;

к)

пропускане на хидравлични течности, гориво или други флуиди, които водят до опасност от пожар или възможно опасно замърсяване на структурата, системите или оборудването на въздухоплавателното средство или риск за лицата на борда;

л)

неправилно функциониране или дефект на индикаторна система, когато това води до възможност за подвеждащи екипажа индикации;

м)

всякаква повреда, неправилно функциониране или дефект, ако се случи в критична фаза на полета и е свързана с функционирането на системата;

н)

значителен дефицит на действителната ефективност в сравнение с одобреното изпълнение, което води до опасна ситуация (като се отчита точността на метода за изчисление на изпълнението), включително спиране, консумация на гориво и т.н.;

о)

асиметрия на контролите на полета: например, закрилки, предкрилки, спойлери и т.н.

Допълнението към настоящото приложение дава списък на примери на събития, които подлежат на докладване, в резултат на прилагането на тези общи критерии за специфични системи.

iii)   Силова уредба (включително двигатели, витла и роторни системи) спомагателни силова уредба (СЕУ)

а)

Изгасване, спиране или неправилно функциониране на двигател.

б)

Превишена скорост или невъзможност да се контролира скоростта на компонент, въртящ се с висока скорост (например: СЕУ, въздушен стартер, турбоохладителна система, въздушен турбинен двигател, перка или ротор).

в)

Повреда или неправилно функциониране на елемент от двигател или силова уредба, които водят до едно или повече от следното:

1.

изпускане на компоненти/отломки;

2.

неконтролиран вътрешен или външен пожар или изпускане на горещ газ;

3.

тяга в посока, различна от исканата от пилота;

4.

системата за реверсиране на тягата отказва да функционира или функционира по невнимание;

5.

неспособност да се контролира мощност, тяга или обороти/мин;

6.

неизправност на структурата на моторната рама;

7.

частична или пълна загуба на основна част на силовата уредба;

8.

гъст видим дим или концентрация на токсични продукти, достатъчни да направят безпомощни екипажа или пътниците;

9.

неспособност за използване на нормални процедури да се спре двигател;

10.

неспособност за повторно стартиране на годен за експлоатация двигател.

г)

Загуба на тяга/мощност без подаване на команда за това, промяна или колебание, които се класифицират като загуба на контрол върху тягата или мощността (ЗКТМ):

1.

при въздухоплавателни средства с един двигател; или

2.

когато се считат, че е излишен за приложението; или

3.

когато това може да окаже въздействие върху повече от един двигател на въздухоплавателно средство с няколко двигатели, по-специално при въздухоплавателно средство с два двигателя; или

4.

при въздухоплавателни средства с много двигатели, когато същият или подобен тип двигател се използва в приложение, където събитието би се считало опасно или критично.

д)

Всеки дефект в елемент с определен срок на експлоатация, който причинява нейното отстраняване преди края на този срок.

е)

Дефекти с общ произход, които биха причинили скорост на спиране по време на полет толкова висока, че има възможност повече от един двигател да бъде спрян по време на същия полет.

ж)

Ограничител или контролно устройство на двигател отказва да работи, когато това се изисква, или работи непреднамерено.

з)

Превишаване на параметрите на двигателя.

и)

Отказ или дефект, водещи до повреда.

Перки и трансмисия

й)

Повреда или неправилно функциониране на елемент от перката или силовата уредба, водещи до едно или повече от следното:

1.

превишена скорост на перката;

2.

развитие на наднормено челно съпротивление;

3.

тяга в обратната посока от зададената от пилота;

4.

освобождаване на перка или някаква важен елемент от нея;

5.

повреда, която води до прекомерен дисбаланс;

6.

неволно движение на лопатката на въздушното витло под установения минимум на положението на долния тангаж по време на полет;

7.

неспособност перката да се свърже с помощта на шпонка;

8.

неспособност да се промени тангажът на перката;

9.

промяна на тангажа без подаване на команда за това;

10.

неконтролируемо вариране на въртящия момент или скорост;

11.

освобождаването на нискоенергийни части.

Ротори и трансмисия

к)

Повреда или дефект на предавателната кутия/прикрепването на основния двигател, които биха могли да доведат до разделяне на сглобката на ротора и/или неправилно функциониране на управлението на ротора по време на полет.

л)

Повреда на ротора, трансмисията и еквивалентни системи на опашката.

СЕУ

м)

Спиране или отказ, когато от СЕУ се иска да е на разположение от експлоатационните изисквания, например ETOPS, MEL.

н)

Неспособност да се спре СЕУ.

о)

Превишена скорост.

п)

Неспособност да се стартира СЕУ, когато е необходимо поради експлоатационни причини.

iv)   Човешки фактор

Всеки инцидент, когато характеристика или неадекватност на проекта на въздухоплавателното средство биха могли да доведат до грешка при използване, която би могла да допринесе за опасен ефект или ефект с катастрофални последици.

v)   Други събития

а)

Всеки инцидент, когато характеристика или неадекватност на проекта на въздухоплавателното средство биха могли да доведат до грешка при използване, която би могла да допринесе за опасен ефект или ефект с катастрофални последици.

б)

Събитие, което нормално не се счита за подлежащо на докладване (например, мебелировка, оборудване на кабината, водни системи), когато обстоятелствата водят до застрашаване на въздухоплавателното средство или лицата на борда му.

в)

Пожар, експлозия, дим или токсични или отровни пари.

г)

Всяко друго събитие, което би могло да застраши въздухоплавателното средство или да засегне безопасността на лицата на борда му, или хора или собственост в близост до въздухоплавателното средство или на земята.

д)

Повреда или дефект на системата за обръщане към пътниците, която води до нейната загуба или невъзможност да се чува.

е)

Загуба на контрол върху седалката на пилота по време на полет.

В.   ПОДДРЪЖКА И РЕМОНТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

i)

Неправилен монтаж на части или компоненти на въздухоплавателното средство, открит при инспекция или процедура на изпитване, непредназначени за тази специфична цел.

ii)

Изпускане на горещ въздух, което води до структурна повреда.

iii)

Всеки дефект на елемент с определен срок на експлоатация, който води до нейното отстраняване преди края на този срок.

iv)

Всяка повреда или влошаване (например счупвания, пукнатини, корозия, махане на ламинирано покритите, разлепване и т.н.) в резултат на всякакви причини (например, вибрации, загуба на коравина или конструктивен отказ) на:

а)

първична структура или ОСЕ (както е дефинирано в ръководството за ремонт на производителя), когато такава повреда или влошаване превишават разрешените граници, специфицирани в ръководството за ремонт, и изисква ремонт или пълно или частично подменяне;

б)

вторична структура, която впоследствие е или може да застраши въздухоплавателното средство;

в)

двигателя, перката или роторната система.

v)

Всяка повреда, неправилно функциониране или дефект на система или оборудване, или тяхната повреда или влошаване, открити в резултат на спазване на директивата за изправност във въздуха или други задължителни инструкции, издадени от регулаторен орган, когато:

а)

ако са открити за първи път от докладващата организация, която прилага спазването;

б)

при всяко следващо спазване то превишава разрешените граници, цитирани в инструкцията, и/или няма на разположение публикувани процедури за ремонт/поправяне.

vi)

Отказ на аварийна система или оборудване, включително всички изходни врати и осветлението, да работят задоволително, включително, когато са използвани за целите на поддръжка и изпитване.

vii)

Неспазване или значителни грешки при спазване на изискваните процедури за поддръжка.

viii)

Продукти, части, уреди и материали от неизвестен или подозрителен произход.

ix)

Подвеждащи, неточни или недостатъчни данни и процедури за поддръжка, които биха могли да доведат до грешки при поддържането.

x)

Повреда, неправилно функциониране или дефект на наземно оборудване, използвано за изпитване и проверка на системите и оборудването на въздухоплавателното средство, когато изискваните рутинни процедури за инспекция и изпитване не са идентифицирали ясно проблема, когато това води до опасна ситуация.

Г.   ВЪЗДУШНИ НАВИГАЦИОННИ УСЛУГИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И НАЗЕМНИ СЛУЖБИ

i)   Въздушни навигационни услуги (ВАУ)

Виж приложение II, списък на събития, подлежащи на докладване, свързани с ВАУ.

ii)   Летище и летищни съоръжения

а)

Значително разливане при зареждане с гориво.

б)

Натоварване на неправилни количества гориво, които биха имали значителен ефект върху издръжливостта, ефективността, баланса или структурната сила на въздухоплавателното средство.

iii)   Обработка на пътници, багаж и товари

а)

Значително замърсяване на структурата, системите и оборудването на въздухоплавателното средство, възникващи от превоза на багаж и товари.

б)

Неправилно натоварване на пътници, багаж или товари, което би могло да има значителен ефект върху масата и/или баланса на въздухоплавателното средство.

в)

Неправилно складиране на багаж или товари (включително ръчен багаж), което би могло по някакъв начин да застраши въздухоплавателното средство, неговото оборудване или лица на борда му, или да препятства аварийно евакуиране.

г)

Неадекватно складиране на товарни контейнери и други съществени товари.

д)

Превоз или опит за превоз на опасни товари в нарушение на приложими регламенти, включително неправилно етикетиране и опаковане на опасни товари.

iii)   Обработка и сервиз на земята на въздухоплавателно средство

а)

Повреда, неизправно функциониране или дефект на наземно оборудване, използвано за изпитване или проверката на системите и оборудването на въздухоплавателно средство, когато изискваните рутинни процедури за инспекция и изпитване не са идентифицирали ясно проблема, когато това води до опасна ситуация.

б)

Неспазване или значителни грешки при спазването на изискваните сервизни процедури.

в)

Зареждане със замърсено гориво или гориво от неправилен тип, или други основни течности (включително кислород и питейна вода).

Допълнение към ПРИЛОЖЕНИЕ I

Долупосочените точки дават примери на събития, които подлежат на докладване, в резултат на прилагане на общите критерии за специфични системи, изброени в параграф Б, ii), от приложение I.

1.   Климатизация/вентилация

а)

пълна загуба на охлаждане на бордовото електронно оборудване

б)

разхерметизиране.

2.   Автопилотна система

а)

отказ на автопилотната система да постигне планираната работа, когато е задействана

б)

сериозни трудности на екипажа да контролира въздухоплавателното средство, свързани с функционирането на автопилотната система

в)

отказ на разделящо устройство на автопилотната система

г)

промяна на режима на автопилот без команда.

3.   Комуникации

а)

отказ или дефект на системата за информиране на пътниците, което води до невъзможност да чуват съобщения

б)

пълна загуба на комуникация по време на полет.

4.   Електрическа система

а)

загуба на една електрическа разпределителна система (AC/DC)

б)

пълна загуба на повече от една система за генериране на електричество

в)

отказ на резервна (аварийна) система за генериране на електричество.

5.   Пилотска кабина/пътнически салон/товарно помещение

а)

загуба на контрол върху пилотската седалка по време на полет

б)

отказ на аварийна система или оборудване, включително системата за сигнализиране на аварийно евакуиране, всички изходни врати, аварийно осветление и т.н.

в)

загуба на осигурителната способност на системата за товарене.

6.   Противопожарна система

а)

предупреждения за пожар, освен тези, които незабавно са потвърдени като фалшиви

б)

неоткрита повреда или дефект на системата за откриване и защита от дим и пожар, които биха могли да доведат до намалена възможност за откриване и защита срещу пожар

в)

липса на предупреждение в случай на действителен пожар или дим.

7.   Управление на полета

а)

асиметрия на подкрилки, закрилки, спойлери и т.н.

б)

ограничение на движението, коравината или лоша или забавена реакция при оперирането на първичните системи за контрол на полета или свързаните с тях уравновесяващи и блокиращи системи

в)

излизане от контрол по време на полет

г)

излизане от контрол по време на полет, почувствано от екипажа

д)

механично разединяване или отказ на контрол по време на полет

е)

значително взаимно влияние с нормалното управление на въздухоплавателното средство или влошаване на качеството на летене.

8.   Горивна система

а)

Неправилно функциониране на системата за показване количеството на горивото, което води до пълна загуба или грешна индикация на количеството гориво на борда

б)

пропускане на гориво, което води до голяма загуба, опасност от пожар, значително замърсяване

в)

неизправно функциониране или дефекти в системата за впръскване на гориво, които водят до непреднамерена загуба на значително количество, опасност от пожар, опасно замърсяване на оборудването на въздухоплавателното средство или неспособност да се впръсква гориво

г)

неизправно функциониране или дефекти, които имат значително въздействие върху подаването и/или разпределението на горивото

д)

неспособност за прехвърляне и използване на цялото количество използваемо гориво.

9.   Хидравлика

а)

загуба на хидравлична система (само ETOPS — полети с увеличена далечина на двудвигателни транспортни самолети)

б)

нефункциониране на изолационната система

в)

загуба на поне един хидравличен контур

г)

отказ на резервната хидравлична система

д)

презахранване на турбината по невнимание с въздух от отсрещния поток.

10.   Система за откриване на лед/защита срещу лед

а)

неоткрита загуба или намалено качество на работа на системата против заледяване /за отстраняване на лед

б)

загуба на повече от една система за подгряване на сонди

в)

неспособност за постигане на симетрично отстраняване на лед от крилата

г)

ненормално натрупване на лед, което оказва значително въздействие върху качеството на манипулиране

д)

значително засягане на видимостта за екипажа

11.   Системи за индикация/предупреждение/записване

а)

неизправно функциониране или дефект на индикативна система, когато възможността за значително подвеждащи индикации за екипажа биха могли да доведат до неподходящо действие върху съществена система

б)

загуба на функция „Предупреждение за близка опасност“ в система

в)

за стъклени каюти: загуба или неизправно функциониране на един дисплей или компютър, участващи във функцията „Визуализиране/предупреждаване“.

12.   Колесна система/спирачки/гуми

а)

пожар в спирачката

б)

значителна загуба на спирачно действие

в)

асиметрично действие на спирачките, което води до значително отклонение от пътеката

г)

отказ на разтегателната система свободно падане на колесниците (включително при изпитвания по график)

д)

нежелано спускане/прибиране на колесник или капак на колесник

е)

спукване на няколко гуми.

13.   Навигационни системи (включително системи за прецизен подход) и системи за данни за въздуха

а)

тотална загуба или многократни откази на навигационно оборудване

б)

общ отказ или многократни откази на оборудване на системите за данни за въздуха

в)

значително подвеждащи показания

г)

значителни навигационни грешки, които се дължат на неправилни данни или грешка при кодирането на базата данни

д)

неочаквани отклонения в странична или вертикална посока, които не са причинени от команда на пилота

е)

проблеми с наземни навигационни съоръжения, които водят до значителни навигационни грешки, несвързани с преминаване от инерционен навигационен режим към радионавигационен режим.

14.   Кислород за херметизирано въздухоплавателно средство

а)

загуба на подаване на кислород в каютата

б)

загуба на подаване на кислород на значителен брой пътници (повече от 10 %), включително когато е открита при поддръжка или за целите на обучение или изпитване.

15.   Система за отвеждане на въздух

а)

изпускане на отвеждан горещ въздух, което води до предупреждение за пожар или структурна повреда

б)

загуба на всички системи за отвеждане на въздух

в)

отказ на системата за откриване на изпускане на отвеждан въздух.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на събития, свързани с въздушни навигационни услуги, които трябва да се докладват

Забележка 1:

Въпреки че настоящото приложение изрежда мнозинството от подлежащите на докладване събития, то не може да бъде изчерпателно. Всички други събития, които се преценяват от участващите в тях, че отговарят на критериите, трябва също да докладват.

Забележка 2:

Настоящото приложение не включва произшествия и сериозни инциденти. В допълнение към другите изисквания, които се отнасят до нотифицирането на произшествия, те трябва също да се записват базата данни, упомената в член 5, параграф 2.

Забележка 3:

Настоящото приложение включва ANS (аеронавигационно обслужване на събития), които представляват действителна или потенциална заплаха за безопасността на полета или могат да компрометират предоставянето на безопасни ANS.

Забележка 4:

Съдържанието на настоящото приложение не изключва докладването на събитие, ситуация или условие, които се повтарят в различни, но подобни обстоятелства или е позволено да останат некоригирани, биха могли да създадат риск за безопасността на въздухоплавателното средство.

i)

Инциденти близо до сблъскване (включващи специфични ситуации, когато едно въздухоплавателно средство и друго въздухоплавателно средство/земята/превозно средство/, лице или обект се възприемат като твърде близко един до друг):

а)

нарушение на минималното разделяне (отстояние);

б)

неадекватно разделяне;

в)

сблъскване със земята на изправен самолет (близък CFIT);

г)

навлизане в писта, когато е необходимо действие за избягване.

ii)

Възможност за сблъсък и близо до сблъсък (включващ специфични ситуации, които имат потенциал да бъдат произшествие или близо до сблъсък, ако има друго въздухоплавателно средство наблизо):

а)

навлизане в писта, когато е необходимо действие за избягване;

б)

отклонение от пистата;

в)

отклонение на въздухоплавателното средство от ATC;

г)

отклонение на въздухоплавателното средство от приложим регламент за управление на въздушното пространство и въздушното движение (ATM):

1.

отклонение на въздухоплавателното средство от приложими публикувани ATM процедури;

2.

неразрешено нахлуване във въздушно пространство;

3.

отклонение от носене и операции на оборудване на въздухоплавателното средство, свързано с ATM, както се изисква от приложимия/те регламент/и.

iii)

Събития, специфични за ATM (включващи тези ситуации, при които способността за предоставяне на безопасни ATM услуги е засегната, включително ситуации, когато, за щастие, безопасната работа на въздухоплавателно средство не е била застрашена). Това включва следните събития:

а)

неспособност за предоставяне на ATM услуги:

1.

неспособност за предоставяне на услуги, свързани с въздушния трафик;

2.

неспособност за предоставяне на услуги, свързани с управление на въздушното пространство;

3.

неспособност за предоставяне на услуги, свързани с управлението на потока на въздушния трафик;

б)

отказ на функция „Комуникация“;

в)

отказ на функция „Надзор“;

г)

отказ на функция „Обработка и разпределение на данни“;

д)

отказ на функция „Навигация“;

е)

сигурност на ATM система.

Допълнение към ПРИЛОЖЕНИЕ II

Долупосочените точки дават примери на ATM събития, които подлежат на докладване в резултат на прилагане на общите критерии, изброени в iii) от приложение II за операции на въздухоплавателно средство.

1.

Предоставяне на значително неточна, неадекватна или подвеждаща информация от наземен източник, например контрол на въздушния трафик (ATC), услуга „Автоматична информация за крайния пункт (ATIS)“, метеорологични услуги, навигационна база данни, карти, диаграми, ръководства и т.н.

2.

Предоставяне на по-малък от предписания резерв от височина.

3.

Предоставяне на неправилни референтни данни за налягането (т.е. настройка на висотомера).

4.

Неправилно предаване, приемане или тълкуване на важни съобщения, когато това води до опасна ситуация.

5.

Нарушаване на минималното разделяне.

6.

Неразрешено нахлуване във въздушно пространство.

7.

Незаконно предаване на радиокомуникации.

8.

Отказ на ANS наземни или сателитни съоръжения.

9.

Основен АТС/АТМ отказ или значително влошаване на инфраструктурата на летището.

10.

Областите за движение на летището са препречени с въздухоплавателни средства, превозни средства, животни или чужди обекти, което води до опасни или потенциално опасни ситуации.

11.

Грешки или недостатъци при маркирането на препятствия или опасности в областите за движение на летището, които водят до опасна ситуация.

12.

Отказ, значително неизправно функциониране или липса на осветление на летището.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

21


32003R1217


L 169/44

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1217/2003 НА КОМИСИЯТА

от 4 юли 2003 година

за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 2002 г. относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване (1), и по-специално член 7, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Разработването и прилагането на национална програма за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване от всяка държава-членка е извънредно важно за осигуряване на ефективността на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2320/2002 г.

(2)

Спецификациите за националната програма за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване, която се прилага от държавите-членки, би следвало да осигурява хармонизиран подход в това отношение. Поради това регламентът е най-подходящият инструмент за тази цел.

(3)

Извършването на мониторинг на националните програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване на общностно равнище изисква хармонизиран подход към оценката на спазването на национално равнище.

(4)

За да бъдат ефективни, одитите, за които отговаря компетентният орган, би следвало да се извършват редовно. Те не би следвало да се ограничават по отношение на предмета, етапа или момента, в който се извършват. Тяхната форма би следвало да бъде най-подходящата за осигуряване на тяхната ефективност.

(5)

Би следвало да се дава приоритет на разработването на подробна обща методология за извършване на одитите.

(6)

Необходимо е да се разработи хармонизиран начин за докладване на предприетите мерки за изпълнение на задълженията по настоящия регламент и на състоянието на авиационната сигурност на летищата на територията на държавите-членки.

(7)

Националните програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване би следвало да се основават на най-добрите практики. Тези най-добри практики би следвало да се споделят между държавите-членки.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ЦЕЛ И ДЕФИНИЦИИ

Член 1

Цел

Настоящият регламент постановява общите спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване, които трябва да се прилагат от всяка държава-членка. Това включва определянето на общи изисквания за програмите за контрол на качеството, обща методология за извършване на одити и общи изисквания към одиторите.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

1.

„компетентен орган“ означава националният орган, определен от държава-членка в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2320/2002, да отговаря за координацията и осъществяване на мониторинг на прилагането на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване;

2.

„одит“ означава всички процедури или процеси, използвани за извършване на мониторинг на спазването на национално равнище. Той обхваща одити на сигурността, инспекции, разследвания, тестове и проучвания;

3.

„одитор“ означава всяко лице, което извършва одити на национално равнище;

4.

„недостатък“ означава неспазване на изискванията за авиационна сигурност;

5.

„инспекция“ означава преглед на прилагането на един или повече аспекти на мерките и процедурите за сигурност, за да се определи колко ефективно те се осъществяват;

6.

„разследване“ означава проучване на произшествие, свързано с сигурността, и обяснение на неговата причина, за да се избегне то да се случи повторно и да се предприемат правни действия;

7.

„програма за контрол на качеството“ означава националната програма за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване;

8.

„одит на сигурността“ означава задълбочено проучване на всички аспекти на мерките и процедурите за сигурност, за да се определи дали те са били прилагани непрекъснато в съответствие с постоянен стандарт;

9.

„произшествие, свързано със сигурността“ означава събитие с негативни последици за сигурността и сигурността на лица и имущество;

10.

„проучване“ означава оценка на операциите, за да се определят нуждите, свързани със сигурността. Това включва идентифициране на уязвимите места, които могат да се използват за извършване на актове на неправомерно вмешателство, независимо от прилагането на мерките и процедурите за сигурност, и препоръчването на компенсаторни защитни мерки, съизмерими със заплахата на всеки идентифициран риск;

11.

„тест“ означава изпитването на мерки, свързани с авиационната сигурност, когато компетентният орган въвежда или симулира извършването на неправомерен акт за целите на проучване на ефикасността и прилагането на съществуващите мерки за сигурност.

ГЛАВА II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОГРАМИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО

Член 3

Правомощия на компетентния орган

За да осигурят ефективността на своите национални програми за сигурност на гражданското въздухоплаване, държавите-членки предоставят на компетентните органи необходимите изпълнителни правомощия.

Член 4

Съдържание на програмата за контрол на качеството

1.   Програмата за контрол на качеството съдържа всички необходими мерки за извършване на мониторинг на контрола на качеството, предприети, за да се оценява редовно изпълнението на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, включително на политиките, върху които тя се основава.

2.   Програмата за контрол на качеството включва и засяга следните елементи:

а)

организационна структура, отговорности и ресурси;

б)

длъжностни характеристики и квалификация на всички одитори, които отговарят за осъществяването на програмата за контрол на качеството;

в)

оперативни дейности, свързани с мониторинга, включително типове, цел, съдържание, честота и основна задача на одитите на сигурността, проучванията и тестовете, както и класифициране на спазването и обхвата и на отговорностите на разследванията, когато това е приложимо;

г)

дейности, свързани с отстраняване на недостатъци, предоставящи подробна информация относно докладването на недостатъка, проследяването и отстраняването, за да се осигури ефективно спазване на изискванията на авиационната сигурност;

д)

мерки за изпълнение; и

е)

съобщения и докладване на предприетите дейности и на нивото на спазване на изискванията на авиационната сигурност.

Член 5

Мониторинг за съответствие

1.   Върху прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване се извършва мониторинг.

2.   Мониторингът се извършва в съответствие с програмата за контрол на качеството, като се вземат предвид равнището на заплахите, типът и характерът на операциите, стандартът на прилагане и други фактори и оценки, които изискват по-често извършване на мониторинг.

3.   Управлението, определянето на приоритетите и организацията на програмата за контрол на качеството се извършва независимо от оперативното изпълнение на вземаните мерки по националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

Член 6

Докладване

1.   Държавите-членки предават ежегодно на Комисията доклад относно предприетите мерки за изпълнение на техните задължения по настоящия регламент и за състоянието на авиационната сигурност на летищата, разположени на тяхна територия. Насоки за изготвяне на докладите са изложени в приложение I.

2.   Референтният период за доклада е 1 януари — 31 декември. Докладът трябва да се представи в срок от два месеца от приключване на този период. По изключение той трябва да се представи до края на февруари 2004 г. за периода от 19 юли 2003 г. до 31 декември 2003 г.

ГЛАВА III

ОБЩА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОДИТИ

Член 7

Извършване на одити

Дейностите, свързани с извършване на мониторинг на спазването, включват както обявени, така и необявени дейности.

Член 8

Класифициране на съответствието

Одитите, инспекциите и тестовете на сигурността оценяват прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, като използват хармонизираната система за класифициране на спазването, изложена в приложение II.

ГЛАВА IV

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОДИТОРИТЕ

Член 9

Наличност на одитори

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да осигури достатъчен брой одитори да бъдат на разположение за осъществяване на всички дейности по извършване на мониторинг на съответствието.

Член 10

Критерии за квалификация на одитори

1.   Всяка държава-членка трябва да осигури одиторите, които изпълняват функции от името на компетентния орган, да имат подходящи квалификации, които включват достатъчен теоретичен и практически опит в съответната област.

2.   Одиторите трябва да имат:

а)

добро разбиране на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване и как тя се прилага за операциите, на които се извършва преглед;

б)

когато е целесъобразно, познаване на по-строги мерки, приложими в съответната държава-членка, и местоположението, където се извършва прегледът;

в)

добро познаване на работно равнище на технологиите и техниките за сигурност;

г)

познаване на принципите, процедурите и техниките за извършване на одит;

д)

познаване на работно равнище на операциите, на които се извършва одит.

ГЛАВА V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Споделяне на най-добрите практики

Държавите-членки информират Комисията за най-добрите практики по отношение на програмите за контрол на качеството, методологиите на одита и одиторите. Комисията споделя тази информация с държавите-членки.

Член 12

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 4 юли 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 355, 30.12.2002 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

НАСОКИ ЗА ДОКЛАДВАНЕ НА КОМИСИЯТА

Организационна структура, отговорности и ресурси

ред и условия на организацията, отговорности и ресурси на контрола на качеството, включително планирани бъдещи изменения (виж член 4, параграф 2, буква а),

брой на одиторите — настоящ и планиран (виж член 9),

квалификация на одиторите — използвани помощни средства за обучение и ресурси (виж член 4, параграф 2, буква б), и член 10),

обяснение, ако програмата за контрол на качеството за тази част не се прилага напълно.

Оперативни дейности за мониторинг

статус на прилагане на оперативните дейности: типове, цел, съдържание, честота и основна задача на всички дейности по мониторинга (виж член 4, параграф 2, буква в), включително брой одити на едно летище и на област изисквания за мерки за сигурност (например, контрол на достъпа, защита на самолетите, проверка на ръчен багаж), когато това е целесъобразно и възможно,

пропорционалност на оперативните дейности по мониторинга във връзка с полевите дейности (виж член 5, параграф 2),

степен на съответствие по област към критериите за авиационната сигурност (например, контрол на достъпа, защита на въздухоплавателните средства, контрол на багажа в багажния отсек) (виж член 8),

обяснение, ако оперативните дейности не се прилагат напълно.

Дейности за отстраняване на недостатъци

статус на прилагане на дейностите за отстраняване на недостатъци (виж член 4, параграф 2, буква г),

основни проблемни аспекти по отношение на прилагането на изискванията за авиационна сигурност (например, контрол на достъпа, защита на самолетите, проверка на багажа в багажния отсек),

основни предприети или планирани дейности, насочени към поправянето на недостатъци (например, обучение по осведоменост по въпросите на сигурността, семинари, програми за повишаване на инициативността),

използвани мерки за прилагане (виж член 4, параграф 2, буква д).

Състояние на авиационната сигурност на летищата

общо състояние на авиационната сигурност на летищата в държавата-членка.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Хармонизирана система за класифициране на съответствието

Следната система за класифициране на съответствието се прилага за оценка на прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.

Image


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

26


32003D0525


L 183/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 юли 2003 година

за отлагане датата на прилагане на Директива 1999/36/ЕО на Съвета относно някои видове транспортируемо оборудване под налягане

(нотифицирано под номер С(2003) 2591)

(текст от значение за ЕИП)

(2003/525/EO)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/36/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно някои видове транспортируемо оборудване под налягане (1), последно изменена с Директива 2002/50/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Няма подробни технически изисквания и адекватни позовавания на съответните европейски стандарти, добавени към приложенията към Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (3), последно изменена с Директива 2003/28/ЕО на Комисията от 7 април 2003 г. (4), и към Директива 96/49/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на железопътния превоз на опасни товари (5), последно изменена с Директива 2003/29/ЕО на Комисията от 7 април 2003 г. (6), за съдове под налягане, стелажи за бутилки и резервоари, посочени в член 2 от Директива 1999/36/ЕО. Следователно датата на прилагане на Директива 94/55/ЕО поради това би следвало да бъде отложена по отношение на това транспортируемо оборудване под налягане.

(2)

Член 18 от Директива 1999/36/ЕО предвижда през преходния период от 24 месеца, считано от прилагането на тази директива, държавите-членки трябва да разрешат пускането на пазара и пускането в експлоатация на транспортируемо оборудване под налягане, което отговаря на нормативната уредба в сила в рамките на тяхната територия преди 1 юли 2001 г. Следователно датата на изтичане на този период би следвало също да се отложи.

(3)

Предвидените мерки в настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета по превоз на опасни товари, създаден съгласно член 9 от Директива 94/55/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Датата за прилагане на Директива 1999/36/ЕО се отлага до 1 юли 2005 г. за съдове под налягане, стелажи за бутилки и резервоари.

Член 2

Държавите-членки трябва да разрешат пускането на пазара и пускането в експлоатация на оборудването, посочено в член 1, което отговаря на нормативната уредба в сила в рамките на тяхната територия преди 1 юли 2005 г., до 24 месеца от тази дата и разрешават последващо пускане в експлоатация на такова оборудване, пуснато на пазара преди тази дата.

Член 3

Настоящото решение се прилага от 1 юли 2003 г.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 юли 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 20.

(2)  ОВ L 149, 7.6.2002 г., стр. 28.

(3)  ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 7.

(4)  ОВ L 90, 8.4.2003 г., стр. 45.

(5)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 25.

(6)  ОВ L 90, 8.4.2003 г., стр. 47.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

27


32003L0075


L 190/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/75/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 29 юли 2003 година

относно изменение на приложение I към Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби (1), и по-специално член 8, буква б) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правилата и стандартите за безопасност на пътническите кораби се прилага за нови и съществуващи кораби за вътрешно обслужване съгласно изискванията на приложение I.

(2)

Глава III, раздел 5-1 на приложение I към Директива 98/18/ЕО изисква модифициране на спасителни салове, бързоходни спасителни лодки, спасителни средства и спасителни жилетки на съществуващи ро-ро кораби не по-късно от датата на първото периодично проучване след 1 юли 2000 г.

(3)

Директива 2002/25/ЕО на Комисията от 5 март 2002 г. относно изменение на Директива 98/18/ЕО на Съвета относно правилата и стандартите за безопасност на пътнически кораби (2) изисква допълнително модифициране на същото оборудване до 1 януари 2003 г.

(4)

Според съответните изисквания на SOLAS модификациите на съществуващите кораби могат да се извършват по време на основен ремонт, промени или замяна на спасително оборудване.

(5)

Поради това Директива 98/18/ЕО следва да се измени, за да се даде разумен срок за прилагането на тези специфични нови изисквания за съществуващите ро-ро кораби.

(6)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета по морската безопасност, създаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 2099/2003 (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Глава III, раздел 5-1 на приложение I към Директива 98/18/ЕО се заменя с текста в приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от шест месеца след датата на нейното влизане в сила. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите на националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 юли 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 144, 15.5.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 98, 15.4.2002 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

5-1   Изисквания за ро-ро пътническите кораби (26)

КЛАСОВЕ B, C и D РО-РО КОРАБИ, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.1   Ро-ро пътнически кораби, построени преди 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на точки .6.2, .6.3, .6.4, .7, .8 и .9, не по-късно от датата на първия периодичен преглед след 1 януари 2006 г.

Преди тази дата точки .2, .3, .4 и .5 се прилагат за ро-ро кораби, построени преди 1 януари 2003 г.

Независимо от горното, когато се заменят спасителни уреди или устройства на тези кораби или тези кораби се ремонтират, изменят или модифицират основно, което включва заменяне или добавяне към съществуващите животоспасителни уреди и устройства, тези животоспасителни уреди или устройства трябва да отговарят на съответните изисквания на точки .6, .7, .8 и .9.

.2   Спасителни салове

.1   Саловете на ро-ро пътнически кораби се обслужват от морска евакуационна система, съобразена с изискванията на правило III/48.5, както е в сила към 17 март 1998 г., или от спускателни устройства в съответствие с правило III/48.6, както е в сила към 17 март 1998 г., равномерно разпределени от всяка страна на кораба.

Трябва да се осигури връзка между пристана и платформата.

.2   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораб следва да бъде снабден със съоръжения за натоварване без поплавък, отговарящи на изискванията на правило SOLAS III/23, както е в сила към 17 март 1998 г.

.3   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораби е снабден с рампа за качване на борда му, отговаряща на правило SOLAS III/39.4.1 или правило SOLAS III/40.4.1, както е в сила към 17 март 1998 г., според случая.

.4   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораб е вид сал с автоматично самоуправление или спасителен сал обратен ход с брезентов навес, който е стабилен в бурно море и може да оперира безопасно независимо от посоката на плаване. Открити спасителни салове с обратен ход могат да бъда разрешени, ако държавата на флага счита това за уместно от гледна точка на обезопасеността с навес на пътуването и благоприятните метеорологични условия в зоната и периода на оперирането, и при условие че тези спасителни салове напълно отговарят на изискванията на приложение 10 към Кодекса за бързоходните плавателни съдове.

Като алтернатива, корабът разполага със спасителни салове с автоматично самоуправление или спасителни салове с обратен ход с брезентов навес, в допълнение към своя обичаен комплект спасителни салове с такъв общ капацитет, който да поема най-малко 50 % от лицата, които не са настанени в спасителни лодки. Този допълнителен капацитет на спасителните салове се определя на основа на разликата между общия брой на лицата на борда и броя на лицата, настанени в спасителни лодки. Всеки такъв спасителен сал се одобрява от държавата на флага, като се вземат предвид препоръките, приети от ММО с MSC/Circ. 809.

.3   Бързоходни дежурни лодки

.1   Поне една от дежурните лодки на борда на пътническите ро-ро кораби е бързоходна дежурни лодка, одобрена от на държавата на флага, като се вземат предвид препоръките, одобрени от МMO в MSC/Circ.809.

.2   Всяка бързоходна спасителна лодка се обслужва от подходящи спускателни съоръжения, одобрени от държавата на флага. При одобряване на такива средства, администрацията на държавата на флага отчита, че бързоходната дежурна лодка е предназначена да се спуска и прибира дори и при тежки неблагоприятни атмосферни условия и отчита също така препоръките, приети от МMO.

.3   Минимум два екипажа на една бързоходна дежурна лодка се обучават и тренират редовно, като се вземат предвид раздел А-VI/2, таблица А-VI/2-2 „Спецификация на минималния стандарт за квалификация за бързи дежурни лодки“ на обучението на морските лица, Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците и препоръките, приети от МMO с Резолюция А.771 (18), както е изменена. Обучението и редовните тренировки трябва да включват всички аспекти на спасяването, манипулирането, маневрирането, оперирането на тези лодки при различни условия и изправянето им след преобръщане.

.4   В случаи, когато разпределението или размерът на съществуващ ро-ро пътнически кораб са такива, че възпрепятстват инсталирането на бързоходна дежурна лодка съгласно точка 3.1., бързоходната дежурна лодка може да бъде инсталирана на мястото на съществуваща дежурна лодка, като тя се приема за дежурна лодка или за лодка, която се използва в спешна ситуация, при условие че са изпълнени всички условия по-долу:

.1

инсталираната бързоходна дежурна лодка се обслужва от спускателно съоръжение, което съответства на разпоредбите на точка .3.2;

.2

намаляването капацитета на спасителния съд поради гореспомената замяна се компенсира чрез инсталирането на спасителни салове, които могат да пренасят най-малко толкова лица, колкото и заменената спасителна лодка; и

.3

тези спасителни салове се обслужват от налични спускателни съоръжения или от морски евакуационни системи.

.4   Спасителни средства

.1   Всеки ро-ро пътнически кораб e оборудван с ефикасни средства за бързо изваждане на оцелели от водата и прехвърляне на оцелелите от спасителните съоръжения или спасителните лодки или салове.

.2   Средствата за прехвърляне на оцелели на кораба могат да са част от морска евакуационна система, или могат да са част от система, проектирана за спасителни цели.

Тези средства се одобряват от държавата на флага, като се вземат предвид препоръките, приети от МMO с MSC/Circ. 810.

.3   Ако рампата на морската евакуационна система е предназначена да послужи за средство за прехвърляне на оцелели на палубата на кораба, тя трябва да бъде оборудвана с въже за хващане с ръка или стълби за подпомагане на изкачването до рампата.

.5   Спасителни жилетки

.1   Независимо от изискванията на правила SOLAS III/7.2 и III/22.2, достатъчен брой спасителни жилетки следва да бъдат съхранявани в близост до събирателните пунктове, така че пътниците да не трябва да се връщат до техните каюти, за да вземат спасителните си жилетки.

.2   В ро-ро пътническите кораби всяка спасителна жилетка е снабдена със светлинно устройство в съответствие с изискванията на правила SOLAS III/32.2, както е в сила към 17 март 1998 г.

КЛАСОВЕ B, C И D НА РО-РО КОРАБИ, ПОСТРОЕНИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:

.6   Спасителни салове

.1   Саловете на ро-ро пътнически кораби ро-ро се обслужват от морска евакуационна система съгласно изискванията на раздел 6.2 от LSA Code или чрез спускателни съоръжения съгласно изискванията в точка 6.1.5. на LSA Code, които са равномерно разпределени от всяка страна на кораба.

Трябва да се осигури връзка между пристана и платформата.

.2   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораб следва да бъде снабден със съоръжения за натоварване без поплавък, отговарящи на изискванията на правило SOLAS III/13.4, както е в сила към 17 март 1998 г.

.3   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораби е снабден с рампа за качване на борда му, отговаряща на точка 4.2.4.1. или 4.3.4.1.от LSA Code, според случая.

.4   Всеки спасителен сал на ро-ро пътнически кораб е вид сал с автоматично самоуправление или спасителен сал обратен ход с брезентов навес, който е стабилен в бурно море и може да оперира безопасно независимо от посоката на плаване. Открити спасителни салове с обратен ход могат да бъда разрешени, ако държавата на флага счита това за уместно от гледна точка на обезопасеността с навес на пътуването и благоприятните метеорологични условия в зоната и периода на оперирането и при условие че тези спасителни салове напълно отговарят на изискванията на приложение 10 към Кодекса за бързоходните плавателни съдове.

Като алтернатива, корабът разполага със спасителни салове с автоматично самоуправление или спасителни салове с обратен ход с брезентов навес, в допълнение към своя обичаен комплект спасителни салове с такъв общ капацитет, който да поема най-малко 50 % от лицата, които не са настанени в спасителни лодки. Този допълнителен капацитет на спасителните салове се определя на основа на разликата между общия брой на лицата на борда и броя на лицата, настанени в спасителни лодки. Всеки такъв спасителен сал се одобрява от държавата на флага, като се вземат предвид препоръките, приети от МMO с MSC/Circ. 809.

.7   Бързоходни дежурни лодки

.1   Поне една от дежурните лодки на борда на пътническите ро-ро кораби е бързоходна дежурна лодка, одобрена от държавата на флага, като се вземат предвид препоръките, одобрени от МMO в MSC/Circ.809.

.2   Всяка бързоходна дежурна лодка се обслужва от подходящи спускателни съоръжения, одобрени от на държавата на флага. При одобряване на такива средства, администрацията на държавата на флага отчита, че бързоходната дежурна лодка е предназначена да се спуска и прибира дори и при тежки неблагоприятни атмосферни условия, и отчита също така препоръките, приети от МMO.

.3   Минимум два екипажа на една бързоходна дежурна лодка се обучават и тренират редовно, като се вземат предвид раздел А-VI/2, таблица А-VI/2-2 „Спецификация на минималния стандарт за квалификация за бързи спасителни лодки“ на обучението на морските лица, Международната конвенция за вахтената служба, нормите за подготовка и освидетелстване на моряците и препоръките, приети от МMO с Резолюция А.771 (18), както е изменена. Обучението и редовните тренировки трябва да включват всички аспекти на спасяването, манипулирането, маневрирането, оперирането на тези лодки при различни условия и изправянето им след преобръщане.

.4   В случая, когато разпределението или размерът на съществуващ ро-ро пътнически кораб са такива, че възпрепятстват инсталирането на бързоходна дежурна лодка съгласно точка .3.1, бързоходната дежурна лодка може да бъде инсталирана на мястото на съществуваща дежурна лодка, като тя се приема за дежурна лодка или за лодка, която се използва в спешна ситуация, при условие че са изпълнени всички условия по-долу:

.1

инсталираната бързоходна дежурна лодка се обслужва от спускателно съоръжение, което съответства на разпоредбите на точка .3.2;

.2

намаляването капацитета на спасителния съд поради гореспомената замяна се компенсира чрез инсталирането на спасителни салове, които могат да пренасят най-малко толкова лица, колкото и заменената спасителна лодка; и

.3

тези спасителни салове се обслужват от налични спускателни съоръжения или от морски евакуационни системи.

.8   Спасителни средства

.1   Всеки ро-ро пътнически кораб e оборудван с ефикасни средства за бързо изваждане на оцелели от водата и прехвърляне на оцелелите от спасителните съоръжения или спасителните лодки или салове.

.2   Средствата за прехвърляне на оцелели на кораба могат да са част от морска евакуационна система, или могат да са част от система, проектирана за спасителни цели.

Тези средства се одобряват от държавата на флага, като се вземат предвид препоръките, приети от МMO с MSC/Circ. 810.

.3   Ако рампата на морската евакуационна система е предназначена да послужи за средство за прехвърляне на оцелели на палубата на кораба, тя трябва да бъде оборудвана с въже за хващане с ръка или стълби за подпомагане на изкачването до рампата.

.9   Спасителни жилетки

.1   Независимо от изискванията на правила SOLAS III/7.2 и III/22.2, достатъчен брой спасителни жилетки следва да бъдат съхранявани в близост до събирателните пунктове, така че пътниците да не трябва да се връщат до техните каюти, за да вземат спасителните си жилетки.

.2   В ро-ро пътническите кораби всяка спасителна жилетка е снабдена със светлинно устройство в съответствие с изискванията на точка 2.2.3. от LSA Code, както е в сила към 17 март 1998 г.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

31


32003R1358


L 194/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1358/2003 НА КОМИСИЯТА

от 31 юли 2003 година

относно прилагането на Регламент (EO) № 437/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно статистическите данни по отношение на превоза на пътници, товари и поща по въздух и за изменение на приложения I и II към него

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (EO) № 437/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 27 февруари 2003 г. относно статистическите данни по отношение на превоза на пътници, товари и поща по въздух (1), и по-специално член 10 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 10 от Регламент (EO) № 437/2003 Комисията би следвало да организира прилагането на този регламент.

(2)

Необходимо е да се определи списъкът на летища на Общността, без тези със спорадичен търговски трафик, и да се определят дерогациите от изискванията, които ще се допускат.

(3)

Необходимо е да се определи форматът, в който трябва да се предават данните по достатъчно подробен начин, осигуряващ тяхната бърза и рентабилна обработка.

(4)

Би следвало да се определят условията и редът относно разпространението на статистическите резултати.

(5)

Съгласно член 10, първо тире на Регламент (ЕО) № 437/2003, Комисията би следвало също да приспособи спецификациите, дадени в приложенията към него.

(6)

Необходимо е да се адаптира структурата на записите с оглед предаването на данните, кодовете и дефинициите, определени в приложения I и II към Регламент (ЕО) № 437/2003.

(7)

Поради това се налага в Регламент (ЕО) № 437/2003 да бъдат извършени съответните изменения.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са съобразени със становището на Статистическия програмен комитет (СПК), учреден с Решение 89/382/ЕИО/Евратом (2),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

За целите на член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) 437/2003 списъкът на летищата от Общността, без тези със спорадичен търговски трафик, и списъкът с дерогациите се посочват конкретно в приложение I към настоящия регламент.

Член 2

За целите на член 7 от Регламент (ЕО) № 437/2003 резултатите се предават в съответствие с описанието на файловете с данни и преносното средство, определено в приложение II към настоящия регламент.

Член 3

За целите на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 437/2003, Комисията разпространява всички данни, които не са обявени за поверителни от държавите-членки, без разлика от носителя и структурата на данните.

Член 4

Приложения I и II към Регламент (ЕО) № 437/2003 се заменят с текста на приложение III към настоящия регламент.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 31 юли 2003 година.

За Комисията

Pedro SOLBES MIRA

Член на Комисията


(1)  ОВ L 66, 11.3.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

КАТЕГОРИИ НА ЛЕТИЩА,СПИСЪЦИ НА ЛЕТИЩА НА ОБЩНОСТТА И ДЕРОГАЦИИ

I.   Категории на летища и взети предвид отправни периоди

Определят се четири категории летища:

категория 0: Летища с пътникопоток под 15000 пътнически единици годишно се считат за летища, имащи само „спорадичен търговски трафик“ и съгласно член 3, параграф 3, без задължение да докладват,

категория 1: Летища с пътникопоток между 15000 и 150000 пътнически единици годишно предават само таблица C1,

категория 2: Летища с пътникопоток над 150000 пътнически единици годишно и под 1500000 пътнически единици годишно предават всички таблици, съдържащи се в приложение I, но съгласно член 3, параграф 4, могат да се ползват от пълни или частични дерогации до 2003 г., 2004 г. или 2005 г.,

категория 3: Летища с пътникопоток най-малко 1500000 или повече пътнически единици годишно предават всички таблици, съдържащи се в приложение I, но съгласно член 3, параграф 5, могат да се ползват от пълна или частична дерогация по отношение на таблица B1 само през 2003 г.

За целите на дефинирането на категорията на летището през година N, отправната година, която се взема предвид при изчисляването на пътническите единици, е:

за летищни категории 0, 1 и 2: годината N–2,

за летищна категория 3: годината N (освен за отчитане на таблиците за 2003 г., където се взимат пътническите единици за 2001 г. и за отчитане на таблиците за 2004 г., където се взимат пътническите единици за 2003 г.).

Летища, за които пътникопотокът показва намаление на пътническите единици през година N–2 в сравнение с година N–1, могат да използват за категоризацията си годината N–1 като отправна година.

II.   Допустими дерогации

Сборна таблица по отчетна година и категория на размера на летищата в Общността.

Категория на размера на летищата в Общността

2003 г.

2004 г.

2005 г.

(0)

Под 15000 пътнически единици

Не са задължени да се отчитат

Не са задължени да се отчитат

Не са задължени да се отчитат

(1)

Между 15000 и 150000 пътнически единици

C1 (възможна е дерогация)

C1 (възможна е дерогация)

C1 (възможна е дерогация)

(2)

Над 150000 и под 1500000 пътнически единици

A1 (възможна е дерогация)

B1 (възможна е дерогация)

C1 (възможна е дерогация)

A1 (възможна е дерогация)

B1 (възможна е дерогация)

C1 (възможна е дерогация)

A1 (възможна е дерогация)

B1 (възможна е дерогация)

C1 (възможна е дерогация)

(3)

1500000 или повече пътнически единици

A1 (не се допускат дерогации)

B1 (възможна е дерогация)

C1 (не се допускат дерогации)

A1 (не се допускат дерогации)

B1 (не се допускат дерогации)

C1 (не се допускат дерогации)

A1 (не се допускат дерогации)

B1 (не се допускат дерогации)

C1 (не се допускат дерогации)

Дерогациите биват частични или цялостни.

Частични дерогации могат да бъдат разрешени само за следните полета: „информация за авиолинията“ и „налични пасажерски места“.

Когато е предоставена частична дерогация за такова поле, вместо очаквания код се отчита „код неизвестен“ (за полето „Налични пасажерски места“ се използва неизвестният код „999999999999“).

В случай, че на дадено летище е предоставена дерогация през годината N и летището промени категорията си през годината N, дерогацията престава да важи за въпросната година.

III.   Списък на включени в обхвата летища на Общността и дерогации

Летищата на Общността със спорадичен търговски трафик (категория 0) не са длъжни да подават отчети. Поради това те не са включени в дадените по-долу списъци.

Летищата от категория 1 са посочени в дадените по-долу списъци в курсив.

Летищата от категория 2 са посочени в дадените по-долу списъци в нормален шрифт.

Летищата от категория 3 са посочени в дадените по-долу списъци в удебелен шрифт.

Летищата от категория 3, на които е предоставена дерогация по отношение на таблица B1 през 2003 г., са обозначени със символа „X“ в колона (4) в случай на цялостна дерогация и със символа „P“ в колона (4) — в случай на частична дерогация.

Летищата от категория 2, на които е предоставена дерогация по отношение на таблица A1 и/или B1 до годината N (2003 г., 2004 г. или 2005 г.), са обозначени със символа „година N“ в колона (5.1) и/или (5.2). В случай, че е предоставена само частична дерогация, след годината е отбелязана буквата „P“.

Летищата от категории 1 или 2, на които е предоставена дерогация по отношение на таблица C1 до годината N (2003 г., 2004 г. или 2005 г.), са обозначени със символа „година N“ в колона (5.3). В случай, че е предоставена само частична дерогация, след годината е отбелязана буквата „P“.

След таблиците са дадени подробности относно частичните дерогации, ако има такива.

Белгия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EBAW

Antwerpen/Deurne

2

 

2005

2005

2005

EBBR

Bruxelles/National

3

 

 

 

 

EBCI

Charleroi/Brussels South

2

 

2005

2005

2005

EBLG

Liège/Bierset

2

 

2005

2005

2005

EBOS

Oostende

1

 

 

 

2005


Дания: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “, или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EKAH

Århus

2

 

2003

2004

 

EKBI

Billund

3

X

 

 

 

EKCH

Copenhagen Kastrup

3

X

 

 

 

EKEB

Esbjerg

2

 

2003P

2003

 

EKKA

Karup

2

 

2003P

2004

 

EKRK

Copenhagen Roskilde

1

 

 

 

2004

EKRN

Bornholm

2

 

2003P

 

 

EKSB

Sønderborg

1

 

 

 

 

EKYT

Aalborg

2

 

2003

2004

 

По отношение на полето „налични пасажерски места“ (таблица A1) се прилагат частични дерогации.


Германия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EDDB

Berlin-Schönefeld

3

 

 

 

 

EDDC

Dresden

3

 

 

 

 

EDDE

Erfurt

2

 

 

 

 

EDDF

Frankfurt/Main

3

 

 

 

 

EDDG

Münster/Osnabrück

3

 

 

 

 

EDDH

Hamburg

3

 

 

 

 

EDDI

Berlin-Tempelhof

2

 

 

 

 

EDDK

Köln/Bonn

3

 

 

 

 

EDDL

Düsseldorf

3

 

 

 

 

EDDM

München

3

 

 

 

 

EDDN

Nürnberg

3

 

 

 

 

EDDP

Leipzig/Halle

3

 

 

 

 

EDDR

Saarbrücken

2

 

 

 

 

EDDS

Stuttgart

3

 

 

 

 

EDDT

Berlin-Tegel

3

 

 

 

 

EDDV

Hannover

3

 

 

 

 

EDDW

Bremen

3

 

 

 

 

EDFH

Hahn

2

 

2003

2003

 

EDFM

Mannheim

1

 

 

 

 

EDHK

Kiel

1

 

 

 

 

EDHL

Lübeck

2

 

2004

2004

 

EDLN

Mönchengladbach

1

 

 

 

 

EDLP

Paderborn/Lippstadt

2

 

2003

2003

 

EDLW

Dortmund

2

 

2003

2003

 

EDMA

Augsburg

2

 

2004

2004

 

EDNY

Friedrichshafen

2

 

2004

2004

 

EDOG

Gransee

1

 

 

 

 

EDOR

Rostock-Laage

1

 

 

 

 

EDQM

Hof/Plauen

1

 

 

 

 

EDTK

Karlsruhe

2

 

2004

2004

 

EDVE

Braunschweig

1

 

 

 

 

EDVK

Kassel

1

 

 

 

 

EDWG

Wanderooge

1

 

 

 

 

EDWJ

Juist

1

 

 

 

 

EDWS

Norddeich

1

 

 

 

 

EDXP

Harle

1

 

 

 

 

EDXW

Sylt/Westerland

1

 

 

 

 

ETNU

Neubranderburg

1

 

 

 

 


Гърция: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

LGAL

Alexandroupolis

2

 

 

 

 

LGAT

Athens

3

 

 

 

 

LGBL

N. Anchialos

1

 

 

 

 

LGHI

Chios

2

 

 

 

 

LGIK

Ikaria

1

 

 

 

 

LGIO

Ioаnnina

1

 

 

 

 

LGIR

Irakleion

3

 

 

 

 

LGKF

Kefallinia

2

 

 

 

 

LGKL

Kalamata

1

 

 

 

 

LGKO

Kos

3

 

 

 

 

LGKP

Karpathos

1

 

 

 

 

LGKR

Kerkyra

3

 

 

 

 

LGKV

Kavala

2

 

 

 

 

LGLM

Limnos

1

 

 

 

 

LGMK

Mykonos

2

 

 

 

 

LGMT

Mytilini

2

 

 

 

 

LGNX

Naxos

1

 

 

 

 

LGPZ

Aktio

2

 

 

 

 

LGRP

Rodos

3

 

 

 

 

LGRX

Araxos

1

 

 

 

 

LGSA

Chania

2

 

 

 

 

LGSO

Syros

1

 

 

 

 

LGSK

Skiathos

2

 

 

 

 

LGSM

Samos

2

 

 

 

 

LGSR

Santorini

2

 

 

 

 

LGTS

Thessaloniki

3

 

 

 

 

LGZA

Zakynthos

2

 

 

 

 


Испания: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1)Таблица A1

(5.2)Таблица B1

(5.3)Таблица C1

GCVF

Puerto del Rosario/Fuerteventura

3

 

 

 

 

GCGM

Gomera España

1

 

 

 

 

GCHI

Hierro

1

 

 

 

 

GCLA

Santa Cruz de La Palma

2

 

 

 

 

GCLP

Las Palmas/Gran Canaria

3

 

 

 

 

GCRR

Arrecife/Lanzarote

3

 

 

 

 

GCTS

Tenerife Sur — Reina Sofía

3

 

 

 

 

GCXO

Tenerife Norte

3

 

 

 

 

GEML

Mellila

2

 

 

 

 

LEAL

Alicante

3

 

 

 

 

LEAM

Almeria

2

 

 

 

 

LEAS

Avilés/Asturias

2

 

 

 

 

LEBB

Bilbao

3

 

 

 

 

LEBL

Barcelona

3

 

 

 

 

LEBZ

Badajoz/Talavera la Real

1

 

 

 

 

LECO

A Coruña

2

 

 

 

 

LEGE

Girona/Costa Brava

2

 

 

 

 

LEGR

Granada

2

 

 

 

 

LEIB

Eivissa (Ibiza)

3

 

 

 

 

LEJR

Jerez

2

 

 

 

 

LELC

Murcia-San Javier

2

 

 

 

 

LELN

León

1

 

 

 

 

LEMD

Madrid/Barajas

3

 

 

 

 

LEMG

Málaga

3

 

 

 

 

LEMH

Menorca/Maó (Mahón)

3

 

 

 

 

LEPA

Palma de Mallorca

3

 

 

 

 

LEPP

Pamplona

2

 

 

 

 

LERS

Reus

2

 

 

 

 

LESA

Salamanca

1

 

 

 

 

LESO

San Sebastián

2

 

 

 

 

LEST

Santiago

2

 

 

 

 

LEVC

Valencia

3

 

 

 

 

LEVD

Valladolid

2

 

 

 

 

LEVT

Vitoria

2

 

 

 

 

LEVX

Vigo

2

 

 

 

 

LEXJ

Santander

2

 

 

 

 

LEZG

Zaragoza

2

 

 

 

 

LEZL

Sevilla

3

 

 

 

 


Франция: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

FMEE

St Denis Roland Garros

3

 

 

 

 

LFBA

Agen La Garenne

1

 

 

 

 

LFBD

Bordeaux Merignac

3

 

 

 

 

LFBE

Bergerac Roumanière

1

 

 

 

 

LFBH

La Rochelle Île de Ré

1

 

 

 

 

LFBI

Poitiers Biard

1

 

 

 

 

LFBL

Limoges

1

 

 

 

 

LFBO

Toulouse Blagnac

3

 

 

 

 

LFBP

Pau Pyrénées

2

 

2005P

 

 

LFBT

Tarbes Lourdes Pyrénées

2

 

2005P

 

 

LFBV

Brive Laroche

1

 

 

 

 

LFBX

Périgueux

1

 

 

 

 

LFBZ

Biaritz-Bayonne — Anglet

2

 

2005P

 

 

LFCK

Castres Mazamet

1

 

 

 

 

LFCR

Rodez Marcillac

1

 

 

 

 

LFJL

Metz Nancy Lorraine

2

 

2005P

 

 

LFKB

Bastia Poretta

2

 

2005P

 

 

LFKC

Calvi Sainte Caterine

2

 

2005P

 

 

LFKF

Figari Sud Corse

2

 

2005P

 

 

LFKJ

Ajaccio Campo dell'oro

2

 

2005P

 

 

LFLB

Chambéry — Aix Les Bains

1

 

 

 

 

LFLC

Clermont Ferrand Auvergne

2

 

2005P

 

 

LFLL

Lyon St Exupéry

3

 

 

 

 

LFLP

Annecy Meythet

1

 

 

 

 

LFLS

Grenoble St Geoirs

2

 

2005P

 

 

LFLW

Aurillac Tronquières

1

 

 

 

 

LFMH

St Étienne Bouthéon

1

 

 

 

 

LFMK

Carcassonne

2

 

2005P

 

 

LFML

Marseille Provence

3

 

 

 

 

LFMN

Nice Côte D'Azur

3

 

 

 

 

LFMP

Perpignan Rivesaltes

2

 

2005P

 

 

LFMT

Montpellier Méditerranée

3

 

 

 

 

LFMU

Béziers Vias

1

 

 

 

 

LFMV

Avignon Caumont

1

 

 

 

 

LFOB

Beauvais Tille

2

 

2005P

 

 

LFOH

Le Havre Octeville

1

 

 

 

 

LFOK

Châlons Vatry

1

 

 

 

 

LFOP

Rouen Vallée de Seine

1

 

 

 

 

LFPG

Paris Charles De Gaulle

3

 

 

 

 

LFPO

Paris Orly

3

 

 

 

 

LFQQ

Lille Lesquin

2

 

2005P

 

 

LFRB

Brest Guipavas

2

 

2005P

 

 

LFRD

Dinard Pleurtuit

1

 

 

 

 

LFRH

Lorient

2

 

2005P

 

 

LFRK

Caen Carpiquet

1

 

 

 

 

LFRN

Rennes St Jacques

2

 

2005P

 

 

LFRO

Lannion Servel

1

 

 

 

 

LFRQ

Quimper Pluguffan

1

 

 

 

 

LFRS

Nantes Atlantique

3

 

 

 

 

LFSB

Bâle Mulhause

3

 

 

 

 

LFSD

Dijon Bourgogne

1

 

 

 

 

LFST

Strasbourg

3

 

 

 

 

LFTH

Toulon — Hyères

2

 

2005P

 

 

LFTW

Nîmes Arles Camargue

2

 

2005P

 

 

SOCA

Cayenne Rochembeau

2

 

2005P

 

 

TFFF

Fort de France

3

 

 

 

 

TFFG

St Martin Grand Case

1

 

 

 

 

TFFJ

St Barthélemy

2

 

2005

 

 

TFFR

Pointe à Pitre

3

 

 

 

 

По отношение на полето „налични пасажерски места“ (таблица A1) се прилагат частични дерогации.


Ирландия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EICA

Connemara Regional Airport

1

 

 

 

 

EICK

Cork

3

 

 

 

 

EICM

Galway

1

 

 

 

 

EIDL

Donegal

1

 

 

 

 

EIDW

Dublin

3

 

 

 

 

EIIM

Inishmore

1

 

 

 

 

EIKN

Connaught Regional Airport

2

 

2005

2005

2005P

EIKY

Kerry

2

 

2005

2005

2005P

EINN

Shannon

3

 

 

 

 

EISG

Sligo Regional Airport

1

 

 

 

 

EIWF

Waterford

1

 

 

 

 

По отношение на полето „информация за авиолиниите“ (таблица A1) се прилагат частични дерогации.


Италия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

LIBC

Crotone

1

 

 

 

 

LIBD

Bari-Palese Macchie

2

 

 

 

 

LIBP

Pescara

2

 

2005

2005

 

LIBR

Brindisi-Casale

2

 

 

 

 

LICA

Lamezia Terme

2

 

 

2005

 

LICC

Catania-Fontanarossa

3

 

 

 

 

LICD

Lampedusa

1

 

 

 

 

LICG

Pantelleria

1

 

 

 

 

LICJ

Palermo-Punta Raisi

3

 

 

 

 

LICR

Reggio di Calabria

2

 

2005

2005

 

LICT

Trapani-Birgi

1

 

 

 

 

LIEA

Alghero-Fertilia

2

 

2005

2005

 

LIEE

Cagliari-Elmas

3

 

 

 

 

LIEO

Olbia — Costa Smelarda

2

 

 

 

 

LIET

Arbatax di Tortoli

1

 

 

 

 

LIMC

Milano-Malpensa

3

 

 

 

 

LIME

Bergamo-Orio al Serio

3

 

 

 

 

LIMF

Torino-Caselle

3

 

 

 

 

LIMJ

Genova-Sestri

2

 

2005

2005

 

LIML

Milano-Linate

3

 

 

 

 

LIMP

Parma

1

 

 

 

 

LIPB

Bolzano

1

 

 

 

 

LIPE

Bologna-Borgo Panigale

3

 

 

 

 

LIPH

Treviso-Sant'Angelo

2

 

2003

2003

 

LIPK

Forli

1

 

 

 

 

LIPO

Brescia-Montichiari

2

 

 

 

 

LIPQ

Trieste-Ronchi dei Legionari

2

 

2004

2004

 

LIPR

Rimini

2

 

 

 

 

LIPX

Verona-Villafranca

3

 

 

 

 

LIPY

Ancona-Falconara

2

 

2005

2005

 

LIPZ

Venezia-Tessera

3

 

 

 

 

LIRA

Roma-Ciampino

2

 

 

 

 

LIRF

Roma-Fiumicino

3

 

 

 

 

LIRN

Napoli-Capodichino

3

 

 

 

 

LIRP

Pisa-San Giusto

2

 

2005

2005

 

LIRQ

Firenze-Peretola

2

 

 

 

 

LIRZ

Perugia

1

 

 

 

 


Люксембург: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

ELLX

Luxembourg

3

X

 

 

 


Нидерландия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EHAM

Amsterdam/Schiphol

3

P

 

 

 

EHBK

Maastrcht-Aachen

2

 

2005P

 

2005P

EHEH

Eindhoven/Welschap

2

 

2005P

 

2005P

EHGG

Eelde/Groningen

1

 

 

 

 

EHRD

Rotterdam/Zestienhoven

2

 

2005P

 

2005P

EHTE

Deventer/Teuge

1

 

 

 

2005

EHTW

Enschede/Twenthe

1

 

 

 

2005

По отношение на полетата „налични пасажерски места“ и „информация за авиолинията“ се прилагат частични дерогации.


Австрия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

LOWG

Graz

2

 

 

 

 

LOWI

Innsbruck

2

 

 

 

 

LOWK

Klagenfurt

2

 

 

 

 

LOWL

Linz

2

 

 

 

 

LOWS

Saalzburg

2

 

 

 

 

LOWW

Wien/Schwechat

3

 

 

 

 


Португалия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

LPAZ

Santa Maria

1

 

 

 

 

LPFL

Flores

1

 

 

 

 

LPFR

Faro

3

 

 

 

 

LPMA

Madeira/Madeira

3

 

 

 

 

LPHR

Horta

2

 

 

 

 

LPLA

Lajes

2

 

 

 

 

LPPD

Ponta Delgada

2

 

 

 

 

LPPI

Pico

1

 

 

 

 

LPPR

Porto

3

 

 

 

 

LPPS

Porto Santo

2

 

 

 

 

LPPT

Lisboa

3

 

 

 

 


Финландия: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EFHK

Helsinki-Vantaa

3

 

 

 

 

EFIV

Ivalo

1

 

 

 

 

EFJO

Joensuu

2

 

 

 

 

EFJY

Jyväskylä

2

 

 

 

 

EFKE

Kemi-Ternio

1

 

 

 

 

EFKI

Kajaani

1

 

 

 

 

EFKK

Kruunupyy

1

 

 

 

 

EFKS

Kuusamo

1

 

 

 

 

EFKT

Kittilä

2

 

 

 

 

EFKU

Kuopio

2

 

 

 

 

EFLP

Lappeenranta

1

 

 

 

 

EFMA

Mariehamn

1

 

 

 

 

EFOU

Oulu

2

 

 

 

 

EFPO

Pori

1

 

 

 

 

EFRO

Rovaniemi

2

 

 

 

 

EFSA

Savonlinna

1

 

 

 

 

EFSI

Seinäjoki

1

 

 

 

 

EFTP

Tampere-Pirkkala

2

 

 

 

 

EFTU

Turku

2

 

 

 

 

EFVA

Vaasa

2

 

 

 

 

EFVR

Varkaus

1

 

 

 

 


Швеция: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

ESDB

Ängelholm

2

 

 

2005

 

ESDF

Ronneby

2

 

 

2005

 

ESGG

Göteborg-Landvetter

3

X

 

 

 

ESGJ

Jönköping

2

 

 

2005

 

ESGP

Göteborg/Säve

1

 

 

 

2005

ESGT

Trollhättan/Vänersb

1

 

 

 

2005

ESKN

Stockholm/Skavsta

2

 

2005

2005

2005

ESKM

Kristianstadt/Everöd

2

 

2005

2005

2005

ESMO

Oskarshamn

1

 

 

 

2005

ESMQ

Kalmar

2

 

 

2005

 

ESMS

Malmö-Sturup

3

X

 

 

 

ESMT

Halmstad

1

 

 

 

 

ESMX

Växjö/Kronoberg

2

 

2005

2005

2005

ESNG

Gällivare

1

 

 

 

2005

ESNK

Kramfors

1

 

 

 

2005

ESNL

Lycksele

1

 

 

 

2005

ESNN

Sundsvall-Härnösand

2

 

 

2005

 

ESNO

Örnsköldsvik

2

 

 

2005

 

ESNQ

Kiruna

2

 

 

2005

 

ESNS

Skellefteå

2

 

 

2005

 

ESNU

Umeå

2

 

 

2005

 

ESNV

Vilhelmina

1

 

 

 

2005

ESNX

Ardvidsjaur

1

 

 

 

2005

ESOE

Örebro

2

 

2005

2005

2005

ESOK

Karlstad

2

 

 

2005

 

ESOW

Stockholm/Västerås

2

 

2005

2005

2005

ESPA

Luleå

2

 

 

2005

 

ESPC

Östersund

2

 

 

2005

 

ESSA

Stockholm-Arlanda

3

X

 

 

 

ESSB

Stockholm-Bromma

2

 

 

2005

 

ESSD

Borlänge

1

 

 

 

2005

ESSL

Linköping/Saab

1

 

 

 

2005

ESSP

Norrköping

2

 

 

2005

 

ESSV

Visby

2

 

 

2005

 

ESUD

Storuman

1

 

 

 

2005


Обединено кралство: Списък на летищата на Общността и дерогациите

(1) Код на летището по ИКАО

(2) Наименование на летището

(3) Категория на летището през 2003 г.

(4) Само за летища от категория 3: искане за дерогация относно таблица B1 през 2003 г.

(5) Само за летища от категории 1 и 2

За всяка таблица: последна година, за която е искана дерогация („ “ или „2003“, или „2004“, или „2005“)

(5.1) Таблица A1

(5.2) Таблица B1

(5.3) Таблица C1

EGAA

Belfast International

3

 

 

 

 

EGAC

Belfast City

2

 

 

 

 

EGAE

Londonderry

2

 

 

 

 

EGBB

Birmingham

3

 

 

 

 

EGBE

Coventry

1

 

 

 

 

EGCC

Manchester

3

 

 

 

 

EGDG

Newquay

1

 

 

 

2004

EGFF

Cardiff Wales

3

 

 

 

 

EGFH

Swansea

1

 

 

 

2004

EGGD

Bristol

3

 

 

 

 

EGGP

Liverpool

3

 

 

 

 

EGGW

Luton

3

 

 

 

 

EGHC

Land's End

1

 

 

 

 

EGHD

Plymouth

1

 

 

 

 

EGHE

Isles of Scilly (St. Marys)

1

 

 

 

 

EGHH

Bournemouth

2

 

 

 

 

EGHI

Southampton

2

 

 

 

 

EGHK

Penzance Heliport

1

 

 

 

 

EGHT

Isles of Scilly (Tresco)

1

 

 

 

 

EGKK

Gatwick

3

 

 

 

 

EGLC

London City

3

 

 

 

 

EGLL

Heathrow

3

 

 

 

 

EGMH

Kent International

2

 

 

 

 

EGNH

Blackpool

1

 

 

 

 

EGNJ

Humberside

2

 

 

 

 

EGNM

Leeds Bradford

3

 

 

 

 

EGNT

Newcastle

3

 

 

 

 

EGNV

Teesside

2

 

 

 

 

EGNX

East Midlands

3

 

 

 

 

EGPA

Kirkwall

1

 

 

 

 

EGPB

Sumburgh

1

 

 

 

 

EGPC

Wick

1

 

 

 

 

EGPD

Aberdeen

3

 

 

 

 

EGPE

Inverness

3

 

 

 

 

EGPF

Glasgow

3

 

 

 

 

EGPH

Edinburgh

3

 

 

 

 

EGPI

Islay

1

 

 

 

 

EGPK

Prestwick

3

 

 

 

 

EGPL

Benbecula

1

 

 

 

 

EGPM

Scatsta

2

 

 

 

 

EGPN

Dundee

1

 

 

 

 

EGPO

Stornoway

1

 

 

 

 

EGSC

Cambridge

1

 

 

 

 

EGSH

Norwich

2

 

 

 

 

EGSS

Standsted

3

 

 

 

 

EGSY

Sheffield City

1

 

 

 

 

EGTE

Exeter

2

 

 

 

 


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПИСАНИЕ НА ФАЙЛОВЕТЕ С ДАННИ И ПРЕНОСНИТЕ СРЕДСТВА

За предаването на таблиците по регламента се допускат два формата, съвместими с електронния обмен на данни (EDI): „CSV“ (Comma Separated Values) (Стойности с разделителна запетая), с точка и запетая (;) за отделяне на полето, и GESMES-EDIFACT.

Списък и описание на полетата, които следва да се използват за всяка таблица по регламента:

Следната сборна таблица показва списъка на необходимите полета за всяка таблица по регламента (A1, B1 и C1) и за всеки запис (ред). В колоната, отнасящата се до съответната таблица, са обозначени два различни типа полета:

„X“: полета, които трябва да бъдат включени в дадена таблица,

„ “(интервал): полета, които не са съотносими към дадената таблица. Тези полета обикновено не би следвало да съществуват в съответните таблици. Въпреки това в този случай се приемат и празни полета (два разделителни знака за поле без данни помежду им).

Формат и размер на полетата:

Форматът на всяко поле бива числов (n) или буквен (a), или буквено-числов (an).

Размерът на полето бива или фиксиран („формат + число“ — напр.: „n4“), или променлива с максимален брой позиции („формат + „…“ + максимален брой позиции — напр.: „n..12““).

Позиция

Поле

Формат и размер

Таблици

A1

B1

C1

1

Идентификация на таблицата

an2

X

X

X

2

Отчитаща се страна

a2

X

X

X

3

Отправна година

n2

X

X

X

4

Отправен период

an2

X

X

X

5

Отчитащо се летище

an4

X

X

X

6

Летище-партньор

an4

X

X

 

7

Кацане/излитане

n1

X

X

 

8

Редовни/извънредни полети

n1

X

X

 

9

Пътнически полет/изцяло товаро-пощенски полет

n1

X

X

 

10

Информация за авиолинията

a3

X

X

X

11

Тип на въздухоплавателното средство

an..4

X

 

 

12

Пътници

n..12

X

X

X

13

Пряко транзитни пътници

n..12

 

 

X

14

Товари и пощенски пратки

n..12

X

X

X

15

Търговски полети(таблица „A1“)/общо движения на търговски въздухоплавателни средства(таблица „С1“)

n..12

X

 

X

16

Общо движения на въздухоплавателни средства

n..12

 

 

X

17

Налични пасажерски места

n..12

X

 

 

Една таблица (за един период) трябва да съответства на един файл (или „пратка“), предаден на Евростат.

Всеки файл (таблица) се наименува съобразно следния стандарт: „CCYYPPTT.csv“ (за формат cvs) или „CCYYPPTT.ges“ (за формат gesmes), където „CC“ е кодът на държавата (ISO alpha2), „YY“ е Годината, „PP“ е периодът (AN, Q1..Q4 или 01..12 — съответно за годишен период, 1-во..4-то тримесечие или 01..12-ти месец), а „TT“ е идентификационният код на таблицата („A1“, „B1“ или „C1“).

В случай, че файлът е компресиран, наместо разширението „csv“ или „ges“ се поставя „zip“.

Пренасянето трябва да бъде съвместимо с автоматичния мониторинг и обработка на данни в Евростат.

Следва да се отдава предпочитание на средства, съвместими с електронния обмен на данни. Въпреки това, през определен преходен период могат да се приемат и средства във формати „Pre-EDI“ и структурирани електронни съобщения, изпращани по електронна поща на даден от Евростат адрес.

В случай, че се използва структурирана електронна поща:

полето за темата на електронното съобщение трябва да съдържа наименованието на предавания файл (таблица),

файлът (таблицата) се прикрепя към електронното съобщение (приемат се съобщения, към които е прикрепен само един файл),

коментарите към данните могат да бъдат въведени като обикновен текст в основната част на съобщението, към което е прикрепена таблицата (да не се използва форматиран текст).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Изменения към приложенията на Регламент (ЕО) № 437/2003

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СТРУКТУРА НА ЗАПИСИТЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ НА ЕВРОСТАТ

Обхватът на отчитаните данни се ограничава до гражданското въздухоплаване.

Полетите за държавни цели и наземно придвижване на пътници, пътуващи с код на полет или товари, изпратени с въздушна товарителница, се изключват.

A.   Таблица за етапите на полета (месечни данни (1))

Отчитаните в тази таблица данни се отнасят само до търговски полети.

Формат на записа във файла с данни

Елементи

Описание на кодирането

Номенклатура

Единица

Таблица

2 букви

„A1“

 

Отчитаща се страна

2 букви

(1) Основно буквено означение на националността по ИКАО

 

Отправна година

2 цифри

Тип „yy“ (2-те последни цифри на годината)

 

Отправен период

2 букви

(2) Експлицитно (или Statra)

 

Отчитащо се летище

4 букви

(3) ИКАО

 

Следващо/предходно летище

4 букви

(3) ИКАО

 

Кацане/излитане

1 цифра

1

=

кацане,

2

=

излитане

 

Редовни/извънредни полети

1 цифра

1

=

редовен,

2

=

извънреден

 

Пътнически полет/изцяло товаро-пощенски полет

1 цифра

1

=

пътнически полет

2

=

изцяло товаро-пощенски полет

 

Информация за авиолинията

3 букви

(4) Информация за авиолинията (по желание)

 

Тип на въздухоплавателното средство

4 букви

(5) ИКАО

 

Пътници на борда

12 цифри

 

пътник

Товари и пощенски пратки на борда

12 цифри

 

тон

Търговски полети

12 цифри

 

брой полети

Налични пасажерски места

12 цифри

 

пътническо място

B.   Таблица за изходна точка/местоназначение на полета (месечни данни (1))

Отчитаните в тази таблица данни се отнасят само до търговските полети.

Формат на записа във файла с данни

Елементи

Описание на кодирането

Номенклатура

Единица

Таблица

2 букви

B1

 

Отчитаща се страна

2 букви

(1) Основно буквено означение на националността по ИКАО

 

Отправна година

2 цифри

Тип „yy“ (2-те последни цифри на годината)

 

Отправен период

2 букви

(2) Експлицитно (или Statra)

 

Отчитащо се летище

4 букви

(3) ИКАО

 

Летище изходна точка/местоназначение на полета

4 букви

(3) ИКАО

 

Кацане/излитане

1 цифра

1

=

кацане

2

=

излитане

 

Редовни/извънредни полети

1 цифра

1

=

редовен

2

=

извънреден

 

Пътнически полет/изцяло товаро-пощенски полет

1 цифра

1

=

пътнически полет

2

=

Изцяло товаро-пощенски полет

 

Информация за авиолинията

3 букви

(4) информация за авиолинията (по желание)

 

Превозени пътници

12 цифри

 

пътник

Натоварени или разтоварени товари и пощенски пратки

12 цифри

 

тон

C.   Таблица за летището (най-малко годишни данни)

Отчитаните в тази таблица данни се отнасят само до търговските полети, с изключение на „общо движения на търговски въздухоплавателни средства“, което се отнася и до всички операции на търговското общо въздухоплаване, и „общо движения на въздухоплавателни средства“, което се отнася до всички движения на граждански въздухоплавателни средства (с изключение на полетите за държавни цели).

Формат на записа във файла с данни

Елементи

Описание на кодирането

Номенклатура

Единица

Таблица

2 букви

C1

 

Отчитаща се страна

2 букви

(1) Основно буквено означение на националността по ИКАО

 

Отправна година

2 цифри

Тип „yy“

 

Отправен период

2 букви

(2) Експлицитно (или Statra)

 

Отчитащо се летище

4 букви

(3) ИКАО

 

Информация за авиолинията (2)

3 букви

(4) Информация за авиолинията

 

Общо превозени пътници

12 цифри

 

пътник

Общо пряко транзитни пътници

12 цифри

 

пътник

Общо натоварени/разтоварени товари и пощенски пратки

12 цифри

 

тон

Общо движения на търговски въздухоплавателни средства

12 цифри

 

движение

Общо движения на въздухоплавателни средства

12 цифри

 

движение

КОДОВЕ

1.   Отчитаща се страна

Системата на кодиране, която следва да се използва, произтича от индекса на ИКАО на буквените означения на националността за индикаторите на местоположение. Ако за една и съща страна има няколко символа на ИКАО, прилага се само основният символ на ИКАО за основната част от територията.

Белгия

EB

Дания

EK

Германия

ED

Гърция

LG

Испания

LE

Франция

LF

Ирландия

EI

Италия

LI

Люксембург

EL

Нидерландия

EH

Австрия

LO

Португалия

LP

Финландия

EF

Швеция

ES

Обединено кралство

EG

2.   Отправен период

AN

(или 45) година

Q1

(или 21) януари-март (първо тримесечие)

Q2

(или 22) април-юни (второ тримесечие)

Q3

(или 23) юли-септември (трето тримесечие)

Q4

(или 24) октомври-декември (четвърто тримесечие)

01 до 12

януари до декември (месец)

3.   Летища

Летищата се кодират съгласно четирибуквените кодове на ИКАО, посочени в документ 7910 на ИКАО. Неизвестните летища се означават с код „ZZZZ“.

4.   Информация за авиолинията

 

„1EU“ за авиолинии, лицензирани в Европейския съюз,

 

„1NE“ за авиолинии, нелицензирани в Европейския съюз,

 

„ZZZ“ за неизвестни авиолинии,

 

„888“ за „поверително“ (използва се в таблици A1 и B1, когато „информация за авиолинията“ не се предоставя поради съображения за поверителност),

 

„999“ за всички авиолинии (ползва се само в таблица C1),

Авиолинии с частичен лиценз за ЕС се отчитат като „авиолинии от ЕС“,

По желание може да се използва също и кодът „2“ + код на държава (държава на лицензиране на авиолинията) Iso alpha 2, както и кодът на авиолинията по ИКАО.

5.   Тип на въздухоплавателното средство

Типовете въздухоплавателни средства се кодират съобразно обозначенията за типа на въздухоплавателното средство по ИКАО, посочени в документ 8643 на ИКАО.

Неизвестните типове въздухоплавателни средства се означават с код „ZZZZ“.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДЕФИНИЦИИ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ОТЧИТАНЕ

Под заглавието на всяка дефиниция на термин е даден списък на членовете или таблиците от регламента, където се среща този термин.

I.   ДЕФИНИЦИИ И ПРОМЕНЛИВИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС

1.   Летища на Общността (членове 1 и 3)

Определена зона на земята или водната повърхност в държава-членка съгласно разпоредбите на договора, предназначена за използване — изцяло или частично — за кацане, излитане или наземно движение на въздухоплавателни средства и отворена за търговски въздушни услуги (вж. -4-).

2.   Полети за държавни цели (член 1 и таблица C1)

Полет от всякакъв вид, извършен от въздухоплавателно средство за военните, митнически, полицейски или други правоприлагащи служби на държавата.

Полет, обявен от държавен орган за „полет с държавна цел“.

Изразът „с изключение на полетите с държавни въздухоплавателни средства“ в член 1 следва да се чете като „с изключение на полетите за държавни цели“.

3.   Пътническа единица (член 3, параграфи 2, 4 и 5)

Една пътническа единица е равна или на един пътник или на 100 кг товари или пощенски пратки.

За целите на изготвянето на списъка на летища на Общността (вж. -1-) съгласно член 3, параграф 2, и за преходния период по член 3, параграфи 4 и 5 при изчисляването на праговете, използващи „пътнически единици“ трябва да се вземат предвид следните данни за летищата на Общността (вж. -1-): общият брой превозени пътници (вж. -16-) плюс общият брой пряко транзитни пътници (вж. -18-) (преброени еднократно) плюс общо натоварени и разтоварени товари и пощенски пратки (вж. -17-).

4.   Търговски полет (член 1 и таблици A1, B1 и С1)

Полет с въздушен транспорт или поредица от полети с въздушен транспорт с цел обществен превоз на пътници и/или товари и пощенски пратки, извършвани срещу заплащане и под наем.

Полетите биват редовни(вж. -5-) или извънредни(вж. -6-).

5.   Редовен полет (Таблици A1 и B1)

Търговски полети (вж. -4-), осъществявани по публикувано разписание или с такава регулярност, че да формират лесно разпознаваема систематична поредица от полети.

Включва допълнителни секционни полети, провеждани по повод на пренатоварен трафик от редовни полети.

6.   Извънреден полет (Таблици A1 и B1)

Търговски полет (вж. -4-), различен от редовния полет(вж. -5-).

7.   Пътнически полет (Таблици A1 и A2)

Редовен (вж. -5-) или извънреден (вж. -6-) полет, извършван от въздухоплавателно средство, превозващо един или повече пътници, осигуряващи приходи, и всеки полет, посочен в публикувано разписание като предлаган свободно за пътници.

Включва полети, превозващи както пътници, така и товари и пощенски пратки, осигуряващи приходи.

8.   Изцяло товаро-пощенски полет (Таблици A1 и B1)

Редовен (вж. -5-) или извънреден (вж. -6-) полет, извършван от въздухоплавателно средство, превозващо товар, различен от пътници, осигуряващи приходи, т.е. товари и пощенски пратки.

Изключва полети, превозващи един или повече пътници, осигуряващи приходи, както и полети, посочени в публикувано разписание като предлагани свободно за пътници.

9.   Авиолиния (оператор на търговски транспортни полети) (Таблици A1, B1 и C1)

Предприятие за въздушен транспорт, притежаващо валиден лиценз за оператор на търговски полети (вж. -13-).

Когато авиолинии имат смесено предприятие или друго договорно правоотношение, изискващо две или повече от тях да поемат отделно отговорност за предлагането и продажбата на въздушно транспортни продукти за полет или съчетание от полети, в отчета се посочва авиолинията, която действително осъществява полета.

II.   ДЕФИНИЦИИ И ПРОМЕНЛИВИ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ТАБЛИЦА A1 (ЕТАП НА ПОЛЕТА)

10.   Етап на полета (Таблица A1)

Работата с въздухоплавателно средство от излитането до следващото кацане.

11.   Пътници на борда (Таблица A1)

Всички пътници на борда на въздухоплавателното средство след кацане на отчитащото се летище или при излитане от отчитащото се летище.

Всички осигуряващи и неосигуряващи приходи пътници на борда на въздухоплавателното средство по време на етап на полета (вж. -10-).

Включва пряко транзитните пътници(вж. -18-) (броени при кацане и излитане).

12.   Товари и пощенски пратки на борда (таблица A1)

Всички товари и пощенски пратки на борда на въздухоплавателното средство след кацане на отчитащото се летище или при излитане от отчитащото се летище.

Всички товари и пощенски пратки на борда на въздухоплавателното средство по време на етап на полета (вж. -10-).

Включва пряко транзитни товари и пощенски пратки (броени при кацане и излитане).

Включва експресни услуги и дипломатически пощенски пратки.

Изключва багажа на пътниците.

13.   Търговски полет (таблица A1)

Полет с въздушен транспорт, с цел обществен превоз на пътници и/или товари и пощенски пратки, извършван срещу заплащане и под наем.

В таблица A1 търговските полети се агрегират с цел изчисляване на стойностите за другите „полета на индикатори“ („Пътници на борда (вж. -11-)“, „Товари и пощенски пратки на борда (вж. -12-)“ и „Налични пасажерски места (вж. -14-)“).

14.   Налични пасажерски места (Таблица A1)

Общият брой пътнически места, които са на разположение за продажба във въздухоплавателното средство, извършващо етап на полета (вж. -10-) между двойка летища.

През етап на полета (вж. -10-) общият брой пътници, осигуряващи приходи, не бива да надвишава общия брой пасажерски места, налични за продажба.

Включва места, които вече са продадени за даден етап на полета, т.е. включително местата, заемани от пряко транзитни пътници (вж. -18-).

Изключва местата, които фактически не могат да се предлагат като налични за превоз на пътници поради ограниченията относно максимално брутно тегло.

Ако липсва информация в това отношение, то трябва да се представи една от следните очаквани стойности, изброени в последователността, в която са за предпочитане (от възможните повече или по-малко подходящи):

1.

конкретната конфигурация на въздухоплавателното средство, изразена като брой налични пасажерски места във въздухоплавателното средство (идентифицира се чрез регистрационния номер на въздухоплавателното средство),

2.

средноаритметичната конфигурация на въздухоплавателното средство, изразена като средноаритметичния брой налични пасажерски места за типа въздухоплавателно средство за авиолинията,

3.

средноаритметичната конфигурация на въздухоплавателното средство, изразена като средноаритметичния брой налични пасажерски места за типа въздухоплавателно средство.

III.   ДЕФИНИЦИИ И ПРОМЕНЛИВИ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ТАБЛИЦА B1 (ИЗХОДНА ТОЧКА/МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ НА ПОЛЕТА) И ТАБЛИЦА C1 (ЛЕТИЩА)

15.   Изходна точка/местоназначение на полета (Таблица B1)

Трафикът на търговски полет(вж. -4-), идентифициран посредством индивидуален номер на полета, подразделен по двойки летища в съответствие с точката на качване/натоварване и точката на слизане/разтоварване на същия полет.

По отношение на пътници, товари или пощенски пратки, когато летището на качване/натоварване не е известно, за точка на качване/натоварване се приема изходната точка на въздухоплавателното средство; аналогично, ако летището на слизане/разтоварване не е известно, за точка на слизане/разтоварване се приема местоназначението на въздухоплавателното средство.

16.   Превозени пътници (Таблици B1 и C1)

Всички пътници на даден полет (с един номер на полет), преброени само веднъж, а не неколкократно за всеки етап от полета.

Всички пътници, осигуряващи и неосигуряващи приходи, чието пътуване започва или свършва на отчитащото се летище, както и сменящи полети пътници, които се качват или слизат от дадения полет на отчитащото се летище.

Изключва пряко транзитните пътници(вж. -18-).

17.   Натоварени или разтоварени товари и пощенски пратки (Таблици B1 и C1)

Всички товари и пощенски пратки, натоварени на въздухоплавателно средство или разтоварени от въздухоплавателно средство.

Включва експресни услуги и дипломатически пощенски пратки.

Изключва багажа на пътниците.

Изключва пряко транзитни товари и пощенски пратки.

18.   Пряко транзитни пътници (Таблица C1)

Пътници, които след кратък престой продължават пътуването си със същото въздухоплавателно средство с полет, носещ същия номер като полета, с който са пристигнали.

В общите статистически данни за летищата, както и при изчисляване на пътнически единици(вж. -3-), пряко транзитните пътници се броят само веднъж.

Пътници, които се прехвърлят на друго въздухоплавателно средство поради технически проблем, но продължават полет със същия номер на полета, се броят като пряко транзитни пътници.

При някои полети с междинни кацания се сменя номерът на полета на някое от летищата, за да се означи промяната от пристигащ на заминаващ полет. Например: полет от Барселона до Хамбург, откъдето полетът продължава за Франкфурт, след което се връща в Барселона Когато пътниците на път за междинно местоназначение продължават пътуването си със същото въздухоплавателно средство при такива обстоятелства, те се броят като пряко транзитни пътници.

19.   Общо движения на търговски въздухоплавателни средства (Таблица C1)

Всички излитания и кацания на полети, осъществявани срещу заплащане и под наем.

Включва търговски полети (вж. -4-), както и всички операции на търговското общо въздухоплаване.

20.   Общо движения на въздухоплавателни средства (Таблица C1)

Всички излитания и кацания на въздухоплавателни средства.

Включва общо движения на търговски въздухоплавателни средства (вж. -19-), както и всички операции на нетърговското общо въздухоплаване.

Изключва полети за държавни цели (вж. -2-).

Изключва неуспешни опити за кацане с докосване на пистата, прелитания над летището, при които се отминава пистата без кацане, и неуспешни заходи.


(1)  През 2003 г. могат да се приемат данни по тримесечия.

(2)  Полето „Информация за авиолинията“ е задължително само за летища, които трябва да подават отчети по таблици A1 и B1. За летища, които не са задължени да подават отчети и по таблици A1 и B1, може да се използва код, обхващащ всички авиолинии.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

56


32003L0077


L 211/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/77/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 11 август 2003 година

за изменение на Директиви 97/24/ЕО и 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно типовото одобрение на двуколесните и триколесните моторни превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2002/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства и за отмяна на Директива 92/61/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 17 от нея,

като взе предвид Директива 97/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1997 г. относно някои компоненти и характеристики на двуколесните или триколесни моторни превозни средства (2), както е изменена с Директива 2002/51/ЕО (3), и по-специално член 7 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 97/24/ЕО е една от специалните директиви, свързани с процедурата по издаване на типово одобрение, въведена от Директива 92/61/ЕИО (4), която трябва да бъде отменена с Директива 2002/24/ЕО, считано от 9 ноември 2003 г.

(2)

Директива 2002/51/ЕО относно намаляването на нивото на замърсяващите газови емисии, предизвикани от двуколесни и триколесни моторни превозни средства и за изменение на Директива 97/24/ЕО въвежда нови пределни стойности на газовите емисии, изпускани от двуколесните мотоциклети. Тези пределни стойности влизат в сила на два етапа, първият започва от 1 април 2003 г. и се отнася за всички типове превозни средства, а вторият — от 1 януари 2006 г. за новите типове. За втория етап измерването на замърсяващите газови емисии, предизвикани от двуколесни мотоциклети, се извършва чрез прилагане на елементарен изпитателен цикъл при градски условия, определен в Регламент ИКЕ/ООН № 40 и на изпитателен цикъл при извънградски условия, предвиден в Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на моторните превозни средства (5), последно изменена с Директива 2002/80/ЕО на Комисията (6).

(3)

Директива 97/24/ЕО, както е изменена с Директива 2002/51/ЕО, определя точните параметри на тестово изпитване от тип I за измерване на замърсяващите газови емисии от двуколесни и триколесни моторни превозни средства. Този изпитателен цикъл би следвало да бъде допълнен от Комисията, в рамките на Комитета по привеждане в съответствие с техническия напредък, създаден с член 13 от Директива 70/156/ЕИО, и трябва да се прилага от 2006 година.

(4)

Необходимо е да се изяснят някои аспекти, свързани с данните от тестово изпитване тип II, извършвано при годишния технически преглед, в съответствие с Директива 2002/51/ЕО, както и да се предвиди записването на данните от това изпитване в приложение VII към Директива 2002/24/ЕО.

(5)

Следователно Директива 97/24/ЕО и Директива 2002/24/ЕО е необходимо да се изменят.

(6)

Разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета по привеждане в съответствие с техническия напредък,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II на глава 5 към Директива 97/24/ЕО се изменя съгласно приложение I към настоящата директива.

Член 2

Приложение VII към Директива 2002/24/ЕО се изменя съгласно приложение II към настоящата директива.

Член 3

1.   До 4 септември 2004 г. държавите-членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да спазят настоящата директива. Те незабавно уведомяват Комисията за текста на тези разпоредби, както и за таблица за съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби считано от 4 септември 2004 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от вътрешното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от деня на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 август 2003 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 124, 9.5.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 226, 18.8.1997 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 252, 20.9.2002 г., стр. 20.

(4)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72.

(5)  ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 291, 28.10.2002 г., стр. 20.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение II към глава 5 от Директива 97/24/ЕО се изменя, както следва:

1.

Точка 2.2.1.1. се заменя със следния текст:

„2.2.1.1.   Изпитване от тип I (контрол на средните стойности на отпадните емисии)

За типовете превозни средства, които преминават тестово изпитване за пределни стойности на газовите емисии, посочени в ред А на таблицата към раздел 2.2.1.1.5.:

изпитването се провежда въз основа на два елементарни цикъла на кормуване при градски условия с цел предварително привеждане на превозното средство до необходимата температура, и на четири елементарни цикъла на кормуване при градски условия за вземане на проби от газовите емисии. Вземането на проби от газовите емисии започва в момента, в който завърши крайния период на работа на свободен ход при циклите за предварително привеждане на превозното средство до необходимата температура, и завършва в края на периода за работа на свободен ход на последния елементарен цикъл на кормуване при градски условия.

За типовете превозни средства, които преминават изпитването за пределни стойности на газовите емисии, посочени в ред Б на таблицата към раздел 2.2.1.1.5.:

за типовете превозни средства с работен обем на двигателя по-малък от 150 cm3, изпитването се извършва въз основа на шест елементарни цикъла на кормуване при градски условия. Вземането на проби от газовите емисии започва преди или в момента на пускането на двигателя и завършва, когато настъпи края на периода за работа на свободен ход на последния елементарен цикъл на кормуване при градски условия,

за типовете превозни средства с работен обем на двигателя по-голям или равен на 150 cm3, о изпитването се извършва въз основа на шест елементарни цикъла на кормуване при градски условия и на един цикъл на кормуване при извънградски условия. Вземането на проби от газовите емисии започва преди или в момента на пускането на двигателя и завършва, когато настъпи края на периода за работа на свободен ход на последния цикъл на кормуване при извънградски условия.“

2.

Добавя се следния раздел 2.2.1.1.7.:

„2.2.1.1.7.

Регистрираните показания се попълват в съответните раздели на документа, визирани в приложение VII към Директива 2002/24/ЕО.“

3.

Раздел 2.2.1.2.4 се заменя със следния текст:

„2.2.1.2.4.

Температурата на маслото в двигателя в момента на изпитването се записва (прилага се единствено за четиритактовите двигатели).“

4.

Раздел 2.2.1.2.5 се заменя със следния текст:

„2.2.1.2.5.

Регистрираните показания се попълват в съответните раздели на документа, визиран в приложение VII към Директива 2002/24/ЕО.“

5.

Бележката под линия (*) на таблицата към раздел 2.2.1.1.5 се заличава.

6.

Заглавието на допълнение 1 се заменя със следния текст:

7.

Добавя се следното допълнение 1а:

Допълнение 1а

Изпитване от тип I (за превозните средства, които подлежат на изпитване за пределни стойности на газови емисии, посочени в ред Б от таблицата към раздел 2.2.1.1.5. на настоящото приложение)

(контрол на средните стойности на емисиите от замърсяващи газове)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Метод за прилагане за изпитване от тип I, предвидено в раздел 2.2.1.1. от приложение II

1.1.   Двуколесният или триколесният мотоциклет се поставя на динамометричен стенд, оборудван със спирачка и инерционен маховик. Извършва се изпитване без прекъсване, което включва шест елементарни цикъла на кормуване в градски условия с обща продължителност от 1 170 секунди за мотоциклети от клас I, или изпитване от шест елементарни цикъла на кормуване в градски условия плюс един цикъл на кормуване в извънградски условия с обща продължителност от 1 570 секунди, за мотоциклети от клас II.

По време на изпитването отработените газове се разтварят с въздух, така че да се получи постоянен състав на сместа. През цялото времетраене на изпитването от така получената смес се отвежда постоянен дебит към една или няколко торбички, за да се определят последователно концентрациите (средните стойности за изпитването) на въглероден окис, неизгорели въглеводороди, азотни окиси и въглероден двуокис.

2.   ЦИКЪЛ НА РАБОТА НА ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД

2.1.   Описание на цикъла

Циклите на работа, които се прилагат върху динамометричния стенд, са посочени в поддопълнение 1.

2.2.   Общи условия за изпълнение на цикъла

Ако е необходимо, трябва да се проведат предварителни изпитвателни цикли, за да се определи кой е най-добрият начин за управление на механизма за подаване на газта и за задействане на спирачката, с цел провеждане на цикъл, който се доближава до теоретичния в рамките на предписаните пределни стойности.

2.3.   Използване на скоростната кутия

2.3.1.   Използването на скоростната кутия се определя по следния начин:

2.3.1.1.

При постоянна скорост режимът на работа на двигателя трябва да бъде доколкото е възможно в рамките от 50 % до 90 % от режима на максимална мощност. Когато е възможно достигането на тази скорост на две или повече от две предавки, двигателят трябва да се изпитва на най-високата предавка.

2.3.1.2.

При цикъл за кормуване в градски условия, по време на ускорението, изпитването на мотопеда трябва да се извърши на предавка, която позволява максимално ускорение. Към по-високата предавка се преминава най-късно когато режимът на двигателя достигне 110 % от скоростта, при която двигателят отдава максималната си мощност. Ако мотоциклет или триколесен мотоциклет достига скорост 20 км/ч на първа предавка или 35 км/ч на втора предавка, към по-високата предавка се преминава при тези скорости.

При тези случаи не се разрешава никаква друга промяна на предавателното отношение чрез преминаване на по-високи предавки. Ако по време на фазата на ускорение смените в предавателните отношения се извършат при тези фиксирани скорости на двуколесния или триколесния мотоциклет, следващата фаза на изпитване при постоянна скорост се извършва на предавката, която е включена, когато двуколесният или триколесният мотоциклет навлиза в тази фаза с постоянна скорост, независимо от режима на двигателя.

2.3.1.3.

По време на отрицателното ускорение се преминава към по-ниската предавка, преди двигателят да започне да работи на предполагаемите обороти за свободен ход, или когато режимът на двигателя спадне до 30 % от скоростта, при която двигателят отдава максималната си мощност, в зависимост от това кое от тези две състояния се достига най-напред. Не трябва да се слиза на първа предавка по време на отрицателното ускорение.

2.3.2.   Двуколесните и триколесни мотоциклети, които са оборудвани със скоростни кутии с автоматично управление, се изпитват, като се включва най-високата предавка („drive“). Механизмът за подаване на газ се задейства по такъв начин, че да се постигне колкото е възможно по-постоянно ускорение, за да може трансмисията да включва различните предавки в нормална последователност. Прилагат се предписаните в раздел 2.4. допустими отклонения.

2.3.3.   За провеждането на цикъла на кормуване при извънградски условия скоростната кутия се използва в съответствие с препоръките на производителя.

Не се прилагат точките за смяна на скоростите, които фигурират в допълнение 1 към настоящото приложение; ускорението трябва да продължава през целия период, изобразен от правата линия, която свързва края на всеки период на работа на свободен ход с началото на следващия период на работа с постоянна скорост. Прилагат се предписаните в раздел 2.4. допустими отклонения.

2.4.   Допустими отклонения

2.4.1.

Допустимото отклонение по отношение на теоретичната скорост трябва да не надвишава ± 2 км/ч по време на всички фази. По време на смяната на режимите се приемат отклонения, които надхвърлят допустимите, при условие, че тяхното времетраене не надхвърля в нито един момент 0,5 секунди, при положение, че не е предвидено друго в раздели 6.5.2. и 6.6.3.

2.4.2.

Приема се допустимо отклонение от ± 0,5 секунди по отношение на теоретичното времетраене.

2.4.3.

Допустимите отклонения за скорост и време се комбинират по начина, който е посочен в поддопълнение 1.

2.4.4.

Изминатото разстояние по време на цикъла се измерва с допустимо отклонение от ± 2 %.

3.   ДВУКОЛЕСЕН ИЛИ ТРИКОЛЕСЕН МОТОЦИКЛЕТ И ГОРИВО

3.1.   Дву- или триколесен мотоциклет, които се подлагат на изпитване

3.1.1.

Двуколесният или триколесният мотоциклет трябва да бъде представен в добро техническо състояние. Той трябва да е разработен и да е изминал най-малко 1 000 километра преди тестовото изпитване. Лабораторията може да реши дали може да допусне дву- или триколесен мотоциклет, който е изминал по-малко от 1 000 км преди тестовото изпитване.

3.1.2.

В устройството за отвеждане на отработените газове не трябва да има течове, които могат да намалят количеството на уловените газове, тяхното количество трябва да е равно на количеството на газовете, които излизат от двигателя.

3.1.3.

Може да се проконтролира херметичността на системата за всмукване, за да е сигурно, че горивната смес не е променена от инцидентно засмукване на въздух.

3.1.4.

Регулировките на дву- или триколесния мотоциклет трябва да отговарят на предписанията на производителя.

3.1.5.

Лабораторията ще може да провери дали техническите показатели на дву- или триколесния мотоциклет съответстват на спецификациите на производителя, дали той може да се експлоатира нормално, и по-специално дали е в състояние да бъде пуснат със студен или загрят двигател.

3.2.   Гориво

За целите на изпитването, трябва да се използва еталонното гориво, чиито спецификации са посочени в приложение IV. Ако смазването на двигателя се извършва с гориво-смазочна смес, качеството и дозировката на маслото, което се добавя към еталонното гориво, трябва да отговарят на препоръките на производителя.

4.   АПАРАТУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

4.1.   Динамометричен стенд

Стендът трябва да притежава следните главни характеристики:

 

Контакт между вала и гумата на всяко задвижващо колело:

диаметър на вала ≥ 400 мм,

уравнение на кривата на поглъщаемост на мощност: изпитвателният стенд трябва да позволява възпроизвеждане с точност до ± 15 %, и при начална скорост от 12 км/ч, на развиваната от двигателя мощност, когато двуколесният или триколесният мотоциклет се движи по хоризонтален път, като стойността на вятъра е равна практически на нула. Тогава мощността, погълната от спирачката и вътрешното триене на стенда, ще се изчисли според предписанията на раздел 11 от поддопълнение 4 към допълнение 1, тоест мощността, погълната от спирачката и вътрешното триене на стенда трябва да бъде равна на:

K V3 ± 5 % от PV50,

допълнителни инерционни сили: 10 кг на 10 кг (1).

4.1.1.   Ефективно изминатото разстояние трябва да бъде измерено с оборотомер, задвижван от вала, който задвижва спирачката и инерционните маховици.

4.2.   Оборудване за вземане на проби от отработените газове и за измерване на обема им

4.2.1.

Поддопълнения 2 и 3 към допълнение 1 съдържат принципна схема на оборудване за събиране, разтваряне, вземане на проби и измерване на обема на отработените газове по време на изпитването.

4.2.2.

Съставните части на оборудването за изпитването са описани в следващите точки (за всяка част е посочена референтна сигла, която фигурира върху чертежите на поддопълнения 2 и 3 към допълнение 1). Техническата служба може да разреши използването на различно оборудване, стига то да гарантира еквивалентност на резултатите.

4.2.2.1.

Устройство за събиране на всички отработени газове, отделени по време на изпитването; обикновено това е устройство от отворен тип, което поддържа атмосферното налягане на изхода или на изходите на системата за отвеждане на отработените от двигателя газове. Въпреки това, ако условията за противоналягане са спазени (± 1,25 kPa), може да се използва затворена система. Събирането на газовете трябва да се извършва без допускане на конденз, който може да предизвика чувствителна промяна в характера на отработените газове при температурата на изпитването.

4.2.2.2.

Съединителна тръба (Tu), свързваща устройството за събиране на отработените газове и системата за вземане на проби от отработените газове. Тази тръба и устройството за събиране на газове са от неръждаема стомана или от друг материал, който не променя състава на събраните газове и е устойчив на температурните въздействия на тези газове.

4.2.2.3.

Топлообменник (Sc), който е в състояние да ограничи варирането на температурата на разтворените газове при входа на помпата с точност до ± 5 °C по време на изпитването. Този топлообменник трябва да притежава система за предварително затопляне, която да бъде в състояние да загрее газовете до работната температура (± 5 °C) преди започването на изпитването.

4.2.2.4.

Помпа за измерване на обем (Р1), предназначена да засмуква разтворените газове и задвижвана от двигател, който поддържа с голяма точност няколко постоянни скорости. Постоянният дебит трябва да бъде достатъчен, за да гарантира засмукването на целия поток от отработени газове. Устройство, използващо тръба на Вентури с критичен поток, също може да бъде използвано.

4.2.2.5.

Устройство, което позволява непрекъснато регистриране на температурата на разтворените газове, които влизат в помпата.

4.2.2.6.

Сонда (S3), която е закрепена на нивото на устройството за събиране на газовете, от външната му страна, като позволява с помощта на помпа, филтър и разходомер да се взема проба при постоянен дебит от разтворения въздух по време на тестовото изпитване.

4.2.2.7.

Сонда (S2), разположена преди помпата за измерване на обем и насочена срещу посоката на движение на потока на разтворените газове, позволяваща вземане на проба при постоянен дебит от сместа на разтворените газове по време на тестовото изпитване, посредством използване на помпа, филтър и разходомер, ако е необходимо. Минималният дебит на преминаване на газовия поток в двете системи за вземане на проби, посочени по-горе, трябва да бъде не по-малко от 150 л/ч.

4.2.2.8.

Два филтъра (F2 и F3), поставени съответно след сондите S2 и S3, имащи за цел да задържат твърдите частици в състояние на суспензия от потока, от който се взема проба, и който е насочен към торбичките за събиране. Трябва да се наблюдава по-специално те да не предизвикат промяна в концентрациите на газовите компоненти на пробите.

4.2.2.9.

Две помпи (P2 и P3), които вземат пробите съответно с помощта на сондите S2 и S3, като пълнят торбичките Sа и Sb.

4.2.2.10.

Два клапана с ръчно регулиране (V2 и V3), монтирани последователно съответно с помпите P2 и P3, позволяващи да се регулира дебита на пробата, която постъпва в торбичките.

4.2.2.11.

Два ротаметъра (R2 и R3), поставени последователно съответно по линиите „сонда, филтър, помпа, клапани, торбичка“ (S2, F2, P2, V2, Sa и S3, F3, P3, V3, Sb), позволяващи пряк визуален контрол на моментните дебити на вземаната проба.

4.2.2.12.

Непропускливи торбички за пробите, които събират първичния въздух и сместа от разтворените газове, и са с достатъчен капацитет, за да не се наруши нормалното изтичане на пробите. Тези торбички трябва да бъдат с автоматично затваряне от външната им страна и трябва да могат да бъдат бързо и без изпускане свързвани или към кръга за вземане на проба, или към кръга за извършване на анализ в края на изпитването.

4.2.2.13.

Два манометъра (g1 и g2) с диференциално налягане, които са поставени:

g1

:

преди помпата Р1, за да се определи разреждането на сместа „отработени газове — първичен въздух“ по отношение на атмосферното налягане,

g2

:

след и преди помпата Р1, за да се прецени увеличаването на налягането, предизвикано в газовия поток.

4.2.2.14.

Тотализиращ оборотомер (CT) на ротативната помпа за измерване на обем P1.

4.2.2.15.

Трипътни кранове на посочените по-горе кръгове за вземане на проби, които насочват потока от проби или навън, или към съответните торбички за събиране на пробите по време на изпитването. Крановете трябва да са бързодействащи. Те трябва да са изработени от материали, които не предизвикват промени в състава на газовете; освен това, те трябва да притежават такива сечения за оттичане навън и форми, които намаляват тегловните загуби до технически възможния минимум.

4.3.   Оборудване за анализ

4.3.1.   Определяне на концентрацията на въглеводородите

4.3.1.1.

Концентрацията на неизгорели въглеводороди в събраните проби по време на изпитванията в торбичките Sa и Sb се определя от анализатор от тип с йонизиране на пламък.

4.3.2.   Определяне на концентрациите на СО и СО2

4.3.2.1.

Концентрациите на въглероден окис (CO) и въглероден двуокис (CO2) в събраните проби по време на изпитванията в торбичките Sa и Sb се определят от анализатор от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър.

4.3.3.   Определяне на концентрациите на NOx

4.3.3.1.

Концентрацията на азотните окиси (NOx) в събраните проби по време на изпитванията в торбичките Sa и Sb се определя от анализатор от тип с химическа луминесценция.

4.4.   Точност на уредите и на измерванията

4.4.1.   При положение, че спирачката е била еталонирана с отделно изпитване, не е необходимо да се посочва точността на динамометъра. Цялата инерционна сила на въртящите се маси, включително и инерционната сила на валовете и на въртящата се част на спирачката (виж раздел 5.2.), се дава с точност от ± 2 %.

4.4.2.   Скоростта на двуколесния или триколесен мотоциклет трябва да бъде измерена въз основа на скоростта на въртене на валовете, свързани със спирачката, и на скоростта на въртене на инерционните маховици. Тя трябва да може да бъде измерена с точност до ± 2 км/ч в диапазона от 0 до 10 км/ч и с точност до ± 1 км/ч в диапазона над 10 км/ч.

4.4.3.   Температурата, посочена в раздел 4.2.2.5., трябва да може да се измери с точност до ± 1 °C. Температурата, посочена в раздел 6.1.1., трябва да може да се измери с точност до ± 2 °C.

4.4.4.   Атмосферното налягане трябва да може да се измери с точност до ± 0,133 кРа.

4.4.5.   Разреждането в сместа на разтворените газове, които влизат в помпата Р1 (виж раздел 4.2.2.13.), по отношение на атмосферното налягане, трябва да може да се измери с точност до ± 0,4 кPa. Разликата в налягането на разтворените газове между отсеците, разположени преди и след помпата Р1 (виж раздел 4.2.2.13.), трябва да може да се измери с точност до ± 0,4 кPa.

4.4.6.   Изместеният обем при всяко пълно завъртане на помпата Р1 и стойността на изместването при възможно най-ниска скорост на помпане, според отчитането на оборотомера, трябва да позволят определянето с точност до ± 2 % на общия обем на сместа „отработени газове — първичен въздух“, изместен от Р1 по време на изпитването.

4.4.7.   Анализаторите трябва да притежават измервателен диапазон, който е съобразен с точността, изисквана за измерване на съдържанието на различни замърсители с точност до ± 3 %, без да се държи сметка за точността на газовете, използвани за еталониране.

За определяне на концентрацията на въглеводородите, анализаторът с йонизация на пламък трябва да може да достига до 90 % от цялата скала за по-малко от една секунда.

4.4.8.   Съдържанието на еталониращи газове не трябва да се отклонява с повече от ± 2 % от референтната стойност на всеки един от тях. Разтварящият носител е съставен от азот.

5.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

5.1.   Изпитване по път

5.1.1.   Условия, отнасящи се до пътя

Пистата за изпитвания трябва да бъде равна, хоризонтална, права и с равномерно покритие. Повърхността трябва да бъде суха и свободна от каквото и да е препятствие или бариера, спираща вятъра, което би попречило на измерването на съпротивлението при движение. Наклонът не трябва да превишава 0,5 % между две точки, разположени една от друга на разстояние минимум от 2 метра.

5.1.2.   Условия относно околната среда при изпитването на път

По време на периодите на събиране на данни, вятърът трябва да бъде постоянен. Неговата скорост и посока трябва да се измерват непрекъснато или според подходяща честота на място, където силата му по време на пробег при свободен ход има представителна стойност.

Условията на околната среда трябва отговарят на следните ограничения:

максимална скорост на вятъра: 3 м/сек.,

максимална скорост на вятъра в случай на краткотрайни пориви: 5 м/сек.,

средна скорост на вятъра, в паралелна посока: 3 м/сек,

средна скорост на вятъра, в перпендикулярна посока: 2 м/сек,

максимална относителна влажност: 95 %,

температура на въздуха: между 278 K и 308 K.

Стандартните условия на околната среда трябва да са следните:

налягане p0: 100 kPa,

температура Т0: 293 K,

относителна плътност на въздуха d0: 0,9197,

скорост на вятъра: без вятър,

обемна маса на въздуха ρ0: 1,189 кг/м3

Относителната плътност на въздуха в момента на изпитването на мотоциклета, изчислена по следната формула, не трябва да се отклонява с повече от 7,5 % от плътността на въздуха при стандартните условия.

Относителната плътност на въздуха dT трябва да се изчисли по следната формула:

Formula

където:

dT

=

относителна плътност на въздуха при условията на изпитването;

pT

=

налягане на околната среда при условията на изпитването, измерено в килопаскали;

TT

=

абсолютна температура по време на изпитването, измерена в келвин.

5.1.3.   Референтна скорост

Референтната или референтните скорости трябва да бъдат определени за съответния изпитвателен цикъл.

5.1.4.   Указана скорост

Указаната скорост v е необходима за изготвяне на кривата на съпротивлението при движение. За определяне на съпротивлението при движение, в зависимост от скоростта на мотоциклета, когато тя се доближава до референтната скорост v0, съпротивленията при движение трябва да бъдат измерени с помощта на минимум четири указани скорости, включително и референтната/ите скорост/и. Диапазонът на указаните скорости (интервалът между максималната и минимална скорост) трябва да бъде разширен до двете крайни стойности на референтната скорост или до границите на диапазона на референтната скорост, ако има повече от една такава скорост, като това разширение става най-малко с Δv, както е посочено в точка 5.1.6. Указаните скорости, включително референтната/те скорост/и, не трябва да се различават с повече от 20 км/ч и интервалът между тях трябва да бъде същият. Кривата на съпротивлението при движение позволява да се изчисли съпротивлението при движение при указаната/ите скорост/и.

5.1.5.   Начална скорост на пробега на свободен ход

Началната скорост на пробега на свободен ход трябва да надвишава с повече от 5 км/ч максималната скорост, при която започва измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход, защото трябва да се предвиди достатъчно време, например за да се определи положението на мотоциклета и на водача и за да се изключи захранването на двигателя, преди скоростта да слезе отново до v 1, скоростта при която започва измерването на отрицателното ускорение при свободен ход.

5.1.6.   Начална и крайна скорост при измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход

За гарантиране на точността на измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход (Δt) и на интервала между началната скорост (v1) и крайната скорост (v2), в километри в час, през времето на пробега на свободен ход (2Δv), трябва да бъдат налице следните условия:

Formula

Formula

Δv = 5 км/ч за v < 60 км/ч

Δv = 10 км/ч за v ≥ 60 км/ч

5.1.7.   Подготовка на мотоциклета за провеждане на изпитването

5.1.7.1.

Всички компоненти на мотоциклета трябва да отговарят на серийното производство; ако мотоциклетът е различен от серията, в доклада за изпитването трябва да се представи пълно описание на тези разлики.

5.1.7.2.

Двигателят, предавателният механизъм и мотоциклетът трябва да бъдат правилно разработени в съответствие с предписанията на производителя.

5.1.7.3.

Мотоциклетът трябва да бъде регулиран в съответствие с предписанията на производителя, например по отношение на вискозитета на маслата и налягането на гумите; ако мотоциклетът е различен от серията, в доклада за изпитването трябва да се представи пълно описание на тези разлики.

5.1.7.4.

Масата на мотоциклета при движение трябва да отговаря на определението в раздел 1.2. от настоящото приложение.

5.1.7.5.

Общата маса, с която се извършва изпитването, включително масата на водача и инструментите, трябва да бъде измерена преди началото на изпитването.

5.1.7.6.

Разпределението на товара между колелата трябва да съответства на препоръките на производителя.

5.1.7.7.

При монтирането на измервателните инструменти върху мотоциклета, който се подлага на изпитване, трябва да се следи тяхното влияние върху разпределението на натоварването между колелата да бъде сведено до минимум. При монтирането на датчика за скоростта на външната страна на мотоциклета, трябва да се следи допълнителните аеродинамични загуби да бъдат намалени до минимум.

5.1.8.   Водач и положение на кормуване

5.1.8.1.   Водачът трябва да носи съответен комбинезон (от една част) или подобно облекло, каска, защита за очите, ботуши и ръкавици.

5.1.8.2.   В съответствие с условията, описани в раздел 5.1.8.1., водачът трябва да бъде с тегло 75 кг ± 5 кг и с ръст 1,75 м ± 0,05 м.

5.1.8.3.   Водачът трябва да бъде седнал върху предвидената седалка, с крака върху стъпенките и с нормално протегнати ръце. Това положение на тялото му позволява да упражнява във всеки момент необходимия контрол над мотоциклета по време на изпитването при движение на свободен ход.

Водачът трябва да остане в това положение през цялото време на измерването.

5.1.9.   Измерване на времето на отрицателното ускорение при движение на свободен ход

5.1.9.1.   След период на загряване, мотоциклетът трябва да повиши скоростта си, за да достигне до началната скорост, при която трябва да започне пробегът на свободен ход.

5.1.9.2.   Като се има предвид, че от конструктивна гледна точка, поставянето на трансмисията в неутрално положение може да бъде опасно и трудно, пробегът на свободен ход може да се извърши единствено с двигател с отцепен съединител. От друга страна, методът, при който се използва друг мотоциклет за теглене, трябва да се приложи за мотоциклетите, при които е невъзможно прекъсването на захранването по време на пробега на свободен ход. Когато изпитването на свободен ход се възпроизвежда на динамометричния стенд, трансмисията и съединителят трябва да се намират в същите условия, както при изпитването на път.

5.1.9.3.   Начинът на кормуване трябва да бъде възможно най-малко изменян и спирачките не трябва да бъдат задействани до края на измерването на пробега на свободен ход.

5.1.9.4.   Времето на отрицателно ускорение при свободен ход Δtai, което съответства на указаната скорост vj, трябва да бъде измерено като време, което е изминало между скоростта vj + Δv на мотоциклета и скоростта vj - Δv.

5.1.9.5.   Описаната процедура между точки 5.1.9.1. и 5.1.9.4. трябва да се повтори по обратен ред, за да се измери времето на отрицателно ускорение при движение на свободен ход Δtbi.

5.1.9.6.   Средната стойност на ΔTi от двете времена на отрицателно ускорение при движение на колелото на свободен ход Δtаi и Δtbi. се изчислява с помощта на следното уравнение:

Formula

5.1.9.7.   Необходимо е да се направят минимум четири изпитвания и да се изчисли средното време на отрицателно ускорение при движение на свободен ход ΔTj с помощта на следното уравнение:

Formula

Изпитванията трябва да бъдат провеждани докато се достигне статистическа точност Р, която е по-ниска или равна на 3 % (Р ≤ 3 %). Статистическата точност Р се определя в проценти по следната формула:

Formula

където:

t

=

коефициент, даден в таблица 1;

s

=

типово отклонение, определяно от формулатаFormula

n

=

номер на изпитването.

Таблица 1   Коефициент на статистическа точност

N

t

Formula

4

3,2

1,60

5

2,8

1,25

6

2,6

1,06

7

2,5

0,94

8

2,4

0,85

9

2,3

0,77

10

2,3

0,73

11

2,2

0,66

12

2,2

0,64

13

2,2

0,61

14

2,2

0,59

15

2,2

0,57

5.1.9.8.   По време на повторенията на изпитването, трябва да се следи започването на пробега на свободен ход да стане при едни и същи условия на загряване и при една и съща начална скорост.

5.1.9.9.   Измерването на времето на отрицателно ускорение при движение на свободен ход за няколко указани скорости може да се извърши в рамките на един и същ пробег на свободен ход. В този случай пробегът на свободен ход трябва да се повтаря, като всеки път започва от същата начална скорост.

5.2.   Обработка на данните

5.2.1.   Изчисление на съпротивлението при движение

5.2.1.1.   Съпротивлението при движение Fj, измервано в нютони, при указаната скорост vj, се изчислява по следния начин:

Formula

където:

m

=

масата на мотоциклета, който се изпитва, в килограми, така както той е представен по време на изпитването, като в тази маса се включва водачът и инструментите;

mr

=

инерционна маса, еквивалентна на всички колела и части на мотоциклета, въртящи се с колелата по време на пробега на свободен ход по път. В зависимост от случая, mr трябва да бъде измерена или изчислена. Друго решение може да бъде оценяването на mr на 7 % от масата на мотоциклета в ненатоварено състояние.

5.2.1.2.   Челното съпротивление Fj трябва да бъде коригирано съгласно 5.2.2.

5.2.2.   Регулиране на кривата на съпротивление при движение

Кривата на съпротивление при движение F се изчислява по следния начин:

Formula

Това уравнение трябва да се коригира чрез линейна регресия на серията от данни за Fj и vj получена по-горе, за да се определят коефициентите f0 и f2,

където:

F

=

съпротивление при движение, което включва при необходимост и съпротивлението на скоростта на вятъра, в нютони;

f0

=

съпротивление при търкаляне, в нютони;

f2

=

коефициент на аеродинамичното челно съпротивление в нютони, разделен на квадрата на километрите в час [N/(км/ч)2].

Получените коефициенти f0 и f2 трябва да бъдат коригирани с помощта на следните уравнения, за да се вземат предвид референтните условия на околната среда:

Formula

Formula

където:

f*0

=

съпротивление при търкаляне, коригирано в зависимост от референтните условия на околната среда, в нютони;

TT

=

средна околна температура, измерена в келвин.

f*2

=

коригиран коефициент на аеродинамичното челно съпротивление в нютони, разделени на квадрата на километрите в час [N/(км/ч)2];

pT

=

средно атмосферно налягане в килопаскали;

K0

=

коефициент на корекция „температура“ на съпротивлението при търкаляне, който може да се определи въз основа на емпирични данни при изпитванията на специални мотоциклети и гуми, или, при липса на информация, може да бъде изчислен по следния начин: K0 = 6 x 10-3K-1.

5.2.3.   Референтно съпротивление при движение, използвано за регулиране на динамометричния стенд

Референтното съпротивление при движение F*(v0) върху динамометричния стенд при референтната скорост на мотоциклета (v0), измервано в нютони, се изчислява по следния начин:

Formula

5.3.   Регулиране на динамометричния стенд въз основа на измервания на пробега на свободен ход

5.3.1.   Спецификации на оборудването

5.3.1.1.   Уредите, използвани за измерване на скоростта и времето, трябва да притежават указаната в точки от „а“ до „е“ на таблица 2 точност на измерване.

Таблица 2   Изисквана точност на измерванията

 

От измерената стойност

Разделителна способност

a)

Съпротивление при движение, F

+ 2 %

б)

Скорост на мотоциклета (v1,v2)

± 1 %

0,45 км/ч

в)

Интервал между скоростите по време на движение на свободен ход [2Δv = v1 – v2]

± 1 %

0,10 км/ч

г)

Време на отрицателно ускорение при движение на колелото на свободен ход (Δt)

± 0,5 %

0,01 с

д)

Общо тегло на мотоциклета [mk + mrid]

± 1,0 %

1,4 кг

е)

Скорост на вятъра

± 10 %

0,1 м/с

Валовете на стенда трябва да бъдат чисти, сухи и без нищо, което би могло да предизвика приплъзване на гумата.

5.3.2.   Регулиране на инерционната маса

5.3.2.1.   Еквивалентната инерционна маса на динамометричния стенд трябва бъде равна на еквивалентната инерционна маса на инерционния маховик mfi, която е по-близка до реалната маса на мотоциклета ma. Реалната маса ma отговаря на сумата от въртящата се маса на предното колело mrf, и на общата маса на мотоциклета, включително водача и инструментите, измерена по време на изпитването на път. Еквивалентната инерционна маса mi може също така да се изчисли въз основа на данните в таблица 3. Стойността на mrf може в зависимост от случая да бъде измерена или изчислена в килограми, или да се приеме за равна на 3 % от m.

Ако реалната маса ma не може да бъде равна на еквивалентната инерционна маса на инерционния маховик mi, така че референтното съпротивление при движение F* да бъде еквивалентно на съпротивлението при движение FE, което трябва да се приложи върху динамометричния стенд, времето на отрицателно ускорение при свободен ход ΔTE може да бъде изменено пропорционално на общата маса по време на референтното отрицателно ускорение при свободен ход ΔTroad, с помощта на следните уравнения:

Formula

Formula

Formula

Formula

с

Formula

и където:

ΔTroad

=

време на референтно отрицателно ускорение при движение на колелото на свободен ход;

ΔTE

=

време на референтно отрицателно ускорение при движение колелото на свободен ход, променено съобразно инерционната маса (mi + mr1);

FE

=

еквивалентно челно съпротивление на динамометричния стенд;

mr1

=

инерционна маса, еквивалентна на задното колело и на частите на мотоциклета, които се въртят с колелото по време на пробега на свободен ход. Масата mr1 може, в зависимост от случая, да бъде измерена или изчислена в килограми. Друго решение може да бъде определянето на mr1 за равна на 4 % от m.

5.3.3.   Преди изпитването динамометричният стенд трябва да бъде загрят, за да се стабилизира силата на триене Ff.

5.3.4.   Налягането на гумите трябва да бъде приведено в съответствие с указанията на производителя или с налягането, при което се изравнява скоростта на мотоциклета по време на изпитването на път и скоростта на мотоциклета, получена върху динамометричния стенд.

5.3.5.   Мотоциклетът, който се изпитва, трябва да бъде загрят върху динамометричния стенд при същите условия, както при изпитването на път.

5.3.6.   Процедури по регулиране на динамометричния стенд

Натоварването върху динамометричния стенд FE, като се има предвид неговата конструкция, е съставено от общата загуба при триене Ff (която съответства на сбора от съпротивлението при триене при въртене на динамометричния стенд и на съпротивлението при търкаляне на гумите и от съпротивлението при триене на въртящите се части на системата за управление на мотоциклета) и от спирателното усилие на блока за поглъщане на енергия (pau) Fpau, както се показва със следното уравнение:

Formula

Референтното челно съпротивление F*, посочено в точка 5.2.3., трябва да се възпроизведе върху динамометричния стенд в зависимост от скоростта на мотоциклета, а именно:

Formula

5.3.6.1.    Определяне на общата загуба при триене

Общата загуба при триене Ff върху динамометричния стенд трябва да бъде измерена с помощта на метода, посочен в раздели 5.3.3.1.1. и 5.3.3.1.2.

5.3.6.1.1.   Управление посредством динамометричния стенд

Този метод се прилага само към динамометрични стендове, които могат да управляват мотоциклет. Мотоциклетът трябва да се управлява от динамометричния стенд с постоянната референтна скорост v0, при включена трансмисия и двигател с отцепен съединител. Общата загуба при триене Ff(v0) се извежда от усилието, прилагано на динамометричния стенд.

5.3.6.1.2.   Пробег на свободен ход без поглъщане

Методът за измерване на времето на отрицателно ускорение при движение на свободен ход служи за изчисляване на общата загуба при триене Ff.

Извършеният от мотоциклета пробег на свободен ход трябва да се направи върху динамометричния стенд според процедурата, описана от 5.1.9.1. до 5.1.9.4., без никакво поглъщане от динамометричния стенд, като е необходимо да се измери времето на отрицателното ускорение при свободен ход Δti, което съответства на референтната скорост v0.

Това измерване трябва да се извърши минимум три пъти, като средното време на отрицателно ускорение при движение на колелото на свободен ходFormulaтрябва да се изчисли по следната формула:

Formula

Общата загуба при триене при референтната скорост v0, Ff(v0), се изчислява, както следва:

Formula

5.3.6.2.    Пресмятане на усилието на блока за поглъщане на мощност

Усилието Fpau(v0), погълнато от динамометричния стенд при референтната скорост (v0), се получава като се извади Ff(v0) от референтното челно съпротивление F*(v0):

Formula

5.3.6.3.    Регулиране на динамометричния стенд

В зависимост от своя тип динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в съответствие с един от методите, описани в раздели 5.3.6.3.1. до 5.3.6.3.4.

5.3.6.3.1.   Динамометричен стенд с полигонална функция

При динамометричен стенд с полигонална функция, в който характеристиките на поглъщане се определят от стойностите на натоварване при различни скорости, като точки за регулиране се избират минимум три от указаните скорости, между които е и референтната скорост. Във всяка една от тези точки динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от стойността на Fpau(vj), получена съгласно 5.3.6.2.

5.3.6.3.2.   Динамометричен стенд, контролиран посредством коефициенти

5.3.6.3.2.1.

При динамометричен стенд, контролиран от коефициенти, при който характеристиките на поглъщане се определят от коефициенти, изведени от полиномиална функция, стойността на Fpau(vj) за всяка от указаните скорости трябва да се изчисли по процедурата, която е посочена в раздели 5.3.6.1. и 5.3.6.2.

5.3.6.3.2.2.

Ако се определят характеристиките на натоварване, както следва:

Formula

коефициентите a, b и c трябва да бъдат определени по метода на полиномиална регресия.

5.3.6.3.2.3.

Динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от коефициентите a, b и c, получени в раздел 5.3.6.3.2.2.

5.3.6.3.3.   Динамометричен стенд с полигонален цифров регулатор F*

5.3.6.3.3.1.

При динамометричен стенд, оборудван с полигонален цифров регулатор F*, където в системата е вграден централен процесорен блок за обработка на данни (UCT), F* се въвежда директно, а Δtj, Ff и Fpau се измерват и изчисляват автоматично, за да се определи върху динамометричния стенд референтното челно съпротивление F* = f*0 + f*2v2.

5.3.6.3.3.2.

В този случай няколко точки се въвеждат директно една след друга по цифров път с помощта от серията данни от F*j и vj, пробегът на свободен ход се извършва и се измерва времето на отрицателно ускорение при колело на свободен ход Δtj. С помощта на автоматично изчисление през следващия етап посредством централния процесорен блок за обработка на данни Fpau се въвежда автоматично в паметта на интервали, при всеки от които скоростта на мотоциклета се изменя с 0,1 км/ч; след няколко повторения на изпитването на свободен ход съпротивлението при движение се определя, както следва:

Formula Formula Formula

5.3.6.3.4.   Динамометричен стенд с цифров регулатор на коефициенти f*0 и f*2

5.3.6.3.4.1.

При динамометричен стенд, оборудван с цифров индикатор на коефициенти f*0, f*2, в който към системата е вграден централен процесорен блок за обработка на данни, референтното челно съпротивление F* = f*0 + f*2v2 се определя автоматично върху динамометричния стенд.

5.3.6.3.4.2.

В този случай, коефициентите f*0 и f*2 се въвеждат директно по цифров път; извършва се пробегът на свободен ход и се измерва времето на отрицателно ускорение при свободен ход Δti. С помощта на автоматично изчисление през следващия етап посредством централния процесорен блок за обработка на данни Fpau се въвежда автоматично по цифров път в паметта на интервали, при всеки от които скоростта на мотоциклета се изменя с 0,06 км/ч, за да се определи челното съпротивление:

Formula Formula Formula

5.3.7.   Проверка на динамометричния стенд

5.3.7.1.   Непосредствено след първоначалното регулиране времето на отрицателното ускорение при свободен ход ΔtЕ върху динамометричния стенд, което съответства на референтната скорост v0, трябва да бъде измерено по процедурата, описана от 5.1.9.1. до 5.1.9.4.

Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на отрицателно ускорение при колело на свободен ход ΔtE трябва да се изчисли въз основа на резултатите.

5.3.7.2.   Съпротивлението при движение, установено при референтната скорост FE(v0) върху динамометричния стенд, се изчислява с помощта на следното уравнение:

Formula

където:

FE

=

съпротивление при движение, установено на динамометричния стенд;

ΔtЕ

=

средно време на отрицателно ускорение при движение на колело на свободен ход върху динамометричния стенд;

5.3.7.3.   Грешката при регулиране, ε, се изчислява, както следва:

Formula

5.3.7.4.   Необходимо е да се пренастрои динамометричният стенд, ако грешката при регулиране не отговаря на следните критерии:

 

ε ≤ 2 % за v0 ≥ 50 км/ч

 

ε ≤ 3 % за 30 км/ч ≤ v0 < 50 км/ч

 

ε ≤ 10 % за v0< 30 км/ч

5.3.7.5.   Описаната процедура в раздели 5.3.4.1. до 5.3.4.3 трябва да бъде повтаряна, докато грешката при регулиране започне да отговаря на горните критерии.

5.4.   Регулиране на динамометричния стенд с помощта на таблицата за челно съпротивление

Динамометричният стенд може да бъде регулиран по-скоро въз основа на данните от таблицата за съпротивление при движение, отколкото въз основа на съпротивлението при движение, получено по метода на пробег на колело на свободен ход. С този метод, предвиждащ използването на таблицата, динамометричният стенд трябва да бъде регулиран в зависимост от референтната маса, независимо от специфичните характеристики на мотоциклета.

Инерционната маса, еквивалентна на инерционния маховик mfi, трябва да бъде еквивалентната инерционна маса mi, указана в таблица 3. Динамометричният стенд трябва да бъде регулиран според съпротивлението на търкаляне на предното колело „а“ и коефициента на аеродинамично съпротивление „b“, указани в таблица 3.

Таблица 3  (2)   Еквивалентна инерционна маса

Референтна маса mref

(кг)

Еквивалентна инерционна маса mi

(кг)

Съпротивление на търкаляне на предно колело „a“

(N)

Коефициент на аеродинамично съпротивление „b“

(N/(км/ч)) (2)

95 < mref ≤ 105

100

8,8

0,0215

105 < mref ≤ 115

110

9,7

0,0217

115 < mref ≤ 125

120

10,6

0,0218

125 < mref ≤ 135

130

11,4

0,0220

135 < mref ≤ 145

140

12,3

0,0221

145 < mref ≤ 155

150

13,2

0,0223

155 < mref ≤ 165

160

14,1

0,0224

165 < mref ≤ 175

170

15,0

0,0226

175 < mref ≤ 185

180

15,8

0,0227

185 < mref ≤ 195

190

16,7

0,0229

195 < mref ≤ 205

200

17,6

0,0230

205 < mref ≤ 215

210

18,5

0,0232

215 < mref ≤ 225

220

19,4

0,0233

225 < mref ≤ 235

230

20,2

0,0235

235 < mref ≤ 245

240

21,1

0,0236

245 < mref ≤ 255

250

22,0

0,0238

255 < mref ≤ 265

260

22,9

0,0239

265 < mref ≤ 275

270

23,8

0,0241

275 < mref ≤ 285

280

24,6

0,0242

285 < mref ≤ 295

290

25,5

0,0244

295 < mref ≤ 305

300

26,4

0,0245

305 < mref ≤ 315

310

27,3

0,0247

315 < mref ≤ 325

320

28,2

0,0248

325 < mref ≤ 335

330

29,0

0,0250

335 < mref ≤ 345

340

29,9

0,0251

345 < mref ≤ 355

350

30,8

0,0253

355 < mref ≤ 365

360

31,7

0,0254

365 < mref ≤ 375

370

32,6

0,0256

375 < mref ≤ 385

380

33,4

0,0257

385 < mref ≤ 395

390

34,3

0,0259

395 < mref ≤ 405

400

35,2

0,0260

405 < mref ≤ 415

410

36,1

0,0262

415 < mref ≤ 425

420

37,0

0,0263

425 < mref ≤ 435

430

37,8

0,0265

435 < mref ≤ 445

440

38,7

0,0266

445 < mref ≤ 455

450

39,6

0,0268

455 < mref ≤ 465

460

40,5

0,0269

465 < mref ≤ 475

470

41,4

0,0271

475 < mref ≤ 485

480

42,2

0,0272

485 < mref ≤ 495

490

43,1

0,0274

495 < mref ≤ 505

500

44,0

0,0275

На всеки 10 кг

На всеки 10 кг

a = 0,088 mi

Забележка: закръглено до две десети

b = 0,000015 mi + 0,0200

Забележка: закръглено до пет десети

5.4.1.   Регулиране на съпротивлението при движение върху динамометричния стенд с помощта на таблицата за съпротивление при движение

Челното съпротивление върху динамометричния стенд FE трябва да се определи с помощта на следното уравнение:

Formula

където:

FT

=

съпротивление при движение, получено от таблицата за съпротивление при движение, в нютони;

A

=

съпротивление на търкаляне на предното колело, в нютони;

B

=

коефициент на аеродинамично челно съпротивление, в нютони, разделени на квадрата на километрите в час [N/(км/ч)2];

v

=

указана скорост, в километри в час.

Референтното челно съпротивление F* трябва да бъде равно на челното съпротивление, получено от таблицата за челно съпротивление FT, защото няма да бъде необходимо извършване на корекция, за да се вземат под внимание референтните условия на околната среда.

5.4.2.   Указана скорост за динамометричния стенд

Съпротивленията при движение върху динамометричния стенд трябва да бъдат проверени при указаната скорост v. Необходимо е да се проверят минимум четири указани скорости, включително и референтната/те скорост/и. Диапазонът на указаните скорости (интервалът между максималната и минимална скорости) трябва да бъде разширен до двете крайни стойности на референтната скорост или до границите на диапазона на референтната скорост, ако има повече от една такава скорост, като това разширение става най-малко с Δv, както е определено в 5.1.6. Указаните скорости, включително референтната/те скорост/и, не трябва да се различават с повече от 20 км/ч и интервалът между тях трябва да бъде същият.

5.4.3.   Проверка на динамометричния стенд

5.4.3.1.   Непосредствено след първоначалното регулиране трябва да бъде измерено времето на отрицателното ускорение при колело на свободен ход върху динамометричния стенд, което съответства на указаната скорост. Мотоциклетът не трябва да бъде поставен върху динамометричния стенд по време на измерването на времето на отрицателното ускорение при колело на свободен ход. Когато скоростта на динамометричния стенд надвиши максималната скорост на изпитвателния цикъл, е необходимо да се започне измерването на времето на отрицателно ускорение при свободен ход.

Измерването трябва да се проведе минимум три пъти, а средното време на отрицателно ускорение при колело на свободен ход ΔtE трябва да се изчисли въз основа на получените резултати.

5.4.3.2.   Установеното съпротивление при движение FE(vj) при указаната скорост върху динамометричния стенд се изчислява с помощта на следното уравнение:

Formula

5.4.3.3.   Грешката при регулиране при указаната скорост, ε, се изчислява, както следва:

Formula

5.4.3.4.   Необходимо е да се пренастрои динамометричният стенд, ако грешката при регулиране не отговаря на следните критерии:

 

ε ≤ 2 % за v ≥ 50 км/ч

 

ε ≤ 3 % за 30 км/ч ≤ v < 50 км/ч

 

ε ≤ 10 % за v < 30 км/ч

Описаната процедура от раздели 5.3.3.1. до 5.4.3.3- трябва да бъде повтаряна, докато грешката при регулиране влезе в рамките на изискванията.

5.5.   Привеждане на двуколесния или триколесния мотоциклет до температурата на околната среда

5.5.1.

Преди изпитването двуколесният или триколесният мотоциклет се оставя в помещение със сравнително постоянна температура между 20 °С и 30 °С. Това привеждане до температурата на околната среда трябва да продължи докато температурата на маслото и охладителната течност, ако има такава, достигнат до ± 2 к от температурата на помещението. След като двигателят е работил на свободен ход 40 сек., се провеждат два пълни цикъла на изпитване, преди вземането на проби от отработените газове.

5.5.2.

Налягането на гумите трябва да бъде същото, като предписаното от производителя за провеждането на предварителното изпитване в пътни условия, което ще позволи регулирането на спирачката. Въпреки това, ако диаметърът на валовете е по-малък от 500 мм, налягането на гумите може да бъде повишено от 30 % до 50 %.

5.5.3.

Масата върху задвижваното колело е същата, както когато двуколесният или триколесният мотоциклет се използва при нормални условия на кормуване, с един водач с тегло 75 кг.

5.6.   Еталониране на апаратурата за анализ

5.6.1.   Еталониране на анализаторите

Посредством изходния разходомер и изходния манометър, монтирани върху всяка бутилка, към анализатора се изпраща количеството газ с определеното налягане, необходимо за правилната работа на уредите. Уредът се регулира, за да показва като стабилизирана стойност стойността, указана върху еталонната газова бутилка. Въз основа на регулировката, направена с бутилката, когато тя е с максимално съдържание, се установява кривата на отклоненията на уреда в зависимост от съдържанието на различните използвани еталонни газови бутилки. За периодичното еталониране на анализатора на йонизиране на пламък, което трябва да се извършва най-малко един път месечно, трябва да се използват смеси от въздух и пропан (или хексан) с номинални концентрации на въглеводород, равни на 50 % и на 90 % от пълната скала. За периодичното еталониране на анализаторите от недисперсивен тип с поглъщане в инфрачервения спектър, трябва да се извърши измерване на смесите с азот и, респективно с СО и СО2, с номинални концентрации от 10 %, 40 %, 60 %, 85 % и 90 % от пълната скала. За еталонирането на анализатора на NOx с химическа луминесценция трябва да се използват смеси на азотисти окиси (N2O), разтворени в азот, с номинална концентрация от 50 % и 90 % от пълната скала. За контролното еталониране, което се извършва преди всяка серия от изпитвания, при трите типа анализатори трябва да се използват смеси, които съдържат газовете, на които ще се извършва анализ, с концентрация равна на 80 % от пълната скала. Може да се използва устройство за разреждане за довеждане на еталониращ газ с концентрация от 100 % до изискваната концентрация.

6.   ПРОЦЕДУРА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИЗПИТАНИЯТА ВЪРХУ ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД

6.1.   Специални условия за изпълнение на цикъла

6.1.1.   Температурата в помещението на динамометричния стенд трябва да бъде в границите между 20 °С и 30 °С по време на цялото изпитване и да бъде възможно най-близка до тази на помещението, в което двуколесният или триколесният мотоциклет се привежда към температурата на околната среда.

6.1.2.   По време на изпитването двуколесният или триколесният мотоциклет трябва да бъде в напълно хоризонтално положение, за да се избегне неправилно подаване на горивото.

6.1.3.   По време на цялото изпитване пред мотоциклета трябва да се постави един вентилатор за охлаждане с променлива скорост, който да насочва охлаждащия въздух към мотоциклета, така че да симулира реалните условия на работа. Скоростта на въртене на вентилатора трябва да бъде такава, че в диапазона на работа между 10 и 50 км/ч, линейната скорост на въздуха на изхода на вентилатора да е равна на съответната скорост на вала с допуск от ± 5 км/ч. При скорости, които надвишават 50 км/ч, линейната скорост на въздуха трябва да бъде равна на съответната скорост на вала с допуск от ± 10 %. При скорости на вала, които не надвишават 10 км/ч, линейната скорост на въздуха може да бъде нулева.

Споменатата по-горе скорост на въздуха трябва да се определи като средна стойност от девет точки на измерване, разположени в центъра на всеки правоъгълник, който разделя крайното сечение на нагнетяващия вентилатор на девет части (тоест то се разделя на три равни части по хоризонтала и по вертикала). Всяка стойност, измерена в тези девет точки, трябва да отговаря с точност до 10 % на тяхната средна стойност.

Изходът на нагнетяващия вентилатор трябва да има площ минимум от 0,4 м2, а долният му край трябва да е разположен на разстояние между 5 и 20 см над земята. Крайното сечение на вентилатора трябва да бъде перпендикулярно на надлъжната ос на мотоциклета, а разстоянието по отношение на предния край на мотоциклета трябва да бъде между 0,3 и 0,45 м. Устройството за измерване на линейната скорост на въздуха трябва да се намира на разстояние между 0 и 20 см от изходния отвор на въздуха.

6.1.4.   За да се контролира валидността на извършените цикли, по време на изпитването се записва скоростта в зависимост от времето.

6.1.5.   Температурата на водата за охлаждане и на маслото в картера на двигателя могат да бъдат записвани.

6.2.   Пускане в ход на двигателя

6.2.1.

След като са извършени предварителните операции, свързани с апаратурата за улавяне, разреждане, анализ и измерване на газовете (виж раздел 7.1.), двигателят се пуска в ход, като се използват предвидените за тази цел устройства: стартер, пускова клапа и т. н., като се следват указанията на производителя.

6.2.2.

Двигателят се поддържа на свободен ход в продължение максимум на 40 сек. Началото на първия изпитвателен цикъл съвпада с началото на вземането на проби и измерването на оборотите на помпата.

6.3.   Използване на стартер с ръчно управление

Стартерът трябва да се изключи от веригата възможно най-бързо и по принцип преди ускорението от 0 до 50 км/ч. Ако това предписание не може да се спази, се посочва моментът на ефективното му затваряне. Стартерът се регулира в съответствие с указанията на производителя.

6.4.   Работа на свободен ход

6.4.1.   Скоростна кутия с ръчно управление

6.4.1.1.

Периодите на работа на свободен ход се извършват с двигател със зацепен съединител и скоростна кутия в неутрално положение.

6.4.1.2.

За да се позволи извършването на ускоренията при нормалното провеждане на цикъла, първата предавка на двуколесния или триколесния мотоциклет се включва при разединен съединител, 5 секунди преди началото на ускорението, което следва разглеждания период на работа на свободен ход.

6.4.1.3.

Първият период на работа на свободен ход в началото на цикъла се състои от 6 секунди работа на свободен ход, като скоростната кутия е в нулево положение, а двигателят е със зацепен съединител, и от 5 секунди работа при скоростна кутия на първа предавка и двигател с отцепен съединител.

6.4.1.4.

За междинните периоди на работа на свободен ход при всеки цикъл времето съответно е 16 секунди при скоростна кутия в нулево положение и 5 секунди при скоростна кутия на първа предавка и двигател с отцепен съединител.

6.4.1.5.

Последният период на работа на свободен ход в рамките на цикъла трябва да бъде с продължителност 7 секунди, като скоростната кутия е в нулево положение, а двигателят е със зацепен съединител.

6.4.2.   Скоростна кутия с полуавтоматично управление

Прилагат се указанията на производителя за кормуване при градски условия или, ако липсват такива, се прилагат предписанията, които се отнасят за скоростни кутии с ръчно управление.

6.4.3.   Скоростна кутия с автоматично управление

Селекторът не трябва да бъде задействан по време на цялото изпитване, освен ако производителят не е предписал друго. В този случай се прилага процедурата, предвидена за скоростните кутии с ръчно управление.

6.5.   Ускорения

6.5.1.

Ускоренията се извършват така, че да бъдат възможно най-постоянни по време на цялата продължителност на този режим.

6.5.2.

Ако възможностите за ускорение на двуколесния или триколесния мотоциклет не са достатъчни за провеждането на фазите на ускорение в рамките на предписаните граници, управлението на газта се поставя в максимално отворено положение, докато се достигне предписаната скорост за цикъла и след това цикълът продължава нормално.

6.6.   Отрицателно ускорение

6.6.1.

Всички периоди на отрицателно ускорение трябва да се проведат при поставяне на управлението на газта в напълно затворено положение, като съединителят остава в зацепено състояние. Отцепването на двигателя се извършва при скорост от 10 kм/ч.

6.6.2.

Ако продължителността на отрицателното ускорение е по-голяма от предвидената за съответния режим, се използват спирачките на превозното средство, с цел спазване на изискванията на цикъла.

6.6.3.

Ако продължителността на отрицателното ускорение е по-кратка от предвидената за съответния режим, времевото съответствие с теоретичния цикъл се възстановява чрез период на работа на постоянен режим или чрез период на работа на свободен ход, който следва поредния период на постоянна работа или на работа на свободен ход. В този случай раздел 2.4.3. не се прилага.

6.6.4.

В края на периода на отрицателно ускорение (спиране на двуколесния или триколесен мотоциклет върху валовете), скоростната кутия се поставя в нулево положение, а съединителят на двигателя се зацепва.

6.7.   Стабилизирани скорости

6.7.1.

Трябва да се избягва „напомпването“ или отнемането на газта при преминаването от ускорение към следващата стабилизирана скорост.

6.7.2.

Периодите на работа на постоянна скорост се извършват, като механизмът за подаване на газ се поддържа във фиксирано положение.

7.   ПРОЦЕДУРА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ, АНАЛИЗ И ИЗМЕРВАНЕ НА ОБЕМА НА ЕМИСИИТЕ

7.1.   Операции, извършвани преди първоначалното пускане в ход на двуколесния или триколесния мотоциклет

7.1.1.

Торбичките за събиране на проби Sa и Sb се изпразват и запечатват.

7.1.2.

Ротативната помпа за измерване на обем P1 се задейства, без оборотомерът да е включен.

7.1.3.

Помпите Р2 и Р3 за вземане на проби се задействат, като отвеждащите кранове са поставени в положение за отвеждане на произведените газове в атмосферата; с клапаните V2 и V3 се осъществява регулиране на дебита.

7.1.4.

Пускат се в действие записващите устройства на термометъра Т и на манометрите g1 и g2.

7.1.5.

Поставят се в нулево положение оборотомерът СТ и оборотомерът на вала.

7.2.   НаЧало на опЕраЦиитЕ по взЕманЕ на проби и измЕрванЕ на обЕм

7.2.1.

Операциите, посочени от раздели 7.2.2. до 7.2.5., се извършват едновременно.

7.2.2.

Отвеждащите кранове се поставят в положение за събиране в торбичките Sа и Sb на взетите без прекъсване с помощта на сондите S2 и S3 проби, които преди това са били изпускани във атмосферата.

7.2.3.

Отбелязва се моментът на започване на изпитването върху графиките на аналоговите записващи устройства, свързани с термометъра Т и с диференциалните манометри g1 и g2.

7.2.4.

Пуска се тотализиращият оборотомер на помпата Р1.

7.2.5.

Задейства се устройството, визирано в раздел 6.1.3., което изпраща поток от въздух към двуколесния или триколесния мотоциклет.

7.3.   Край на операциите по вземане на проби и измерване на обем

7.3.1.

В края на изпитателния цикъл операциите, описани от раздели 7.3.2. до 7.3.5., се извършват едновременно.

7.3.2.

Отвеждащите кранове се поставят в положение на затваряне на торбичките Sа и Sb и на изпускане в атмосферата на пробите, засмукани от помпите Р2 и Р3 посредством сондите S2 и S3.

7.3.3.

Моментът на приключване на изпитването се отбелязва върху графиките на аналоговите записващи устройства, визирани в раздел 7.2.3.

7.3.4.

Спира се тотализиращият оборотомер на помпата Р1.

7.3.5.

Спира се устройството, визирано в раздел 6.1.3., което изпраща поток от въздух към двуколесния или триколесния мотоциклет.

7.4.   Анализ на пробите, съдържащи се в торбичките

7.4.1.

Отработените газове, които се съдържат във всяка торбичка, се анализират възможно най-бързо, като при всички случаи това става най-късно 20 минути след края на изпитванята.

7.4.2.

Преди всеки анализ на проба диапазонът на анализатора, който се използва за всеки замърсител, трябва да бъде нулиран посредством съответния газ за нулиране.

7.4.3.

След това анализаторите се настройват спрямо кривите за еталониране с помощта на еталониращи газове, чиито номинални концентрации варират от 70 % до 100 % от използвания диапазон.

7.2.4.

Отново се проверява нулирането на анализаторите. Ако отбелязаното число се различава с повече от 2 % от диапазона, определен в раздел 7.4.2., процедурата се повтаря.

7.4.5.

Пробите се анализират.

7.4.6.

В края на анализа същите газове за нулиране и еталониране се използват за нова проверка. Изпитването се счита за редовно, ако разликата между получените разултати след анализа и тези, които са посочени в 7.4.3., е по-малка от 2 %.

7.4.7.

През всичките етапи на този анализ дебитът и налягането на различните газове трябва да бъдат като тези, които са записани по време на еталонирането на анализаторите.

7.4.8.

Цифрата, която се избира за представяне на концентрацията на всеки измерен замърсител в газовете, представлява цифрата, която е отчетена след стабилизирането на измервателната апаратура.

7.5.   Измерване на изминатото разстояние

Реално изминатото разстояние S, изразено в км, се получава като се умножи броят на отчетените обороти върху тотализиращия оборотомер (раздел 4.1.1.) по размера на развивката на вала.

8.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО НА ОТДЕЛЕНИТЕ ЗАМЪРСЯВАЩИ ГАЗОВЕ

8.1.   Масата на въглеродния окис, отделен по време на изпитването, се определя по следната формула:

Formula

където:

8.1.1.

COM е масата на въглеродния окис, отделен по време на изпитването, в г/км;

8.1.2.

S представлява разстоянието, определено в раздел 7.5.;

8.1.3.

dCO е обемната маса на въглеродния окис при температура 0 °C и при налягане от 101,33 kPa (= 1,250 кг/м3);

8.1.4.

COс е обемната концентрация на въглероден окис в разтворените газове, изразена в милионни части и коригирана, за да се вземе под внимание замърсяването на първичния въздух:

Formula

където:

8.1.4.1.

COе е концентрацията на въглероден окис, изразена в милионни части, в пробата от разтворени газове, събрани в торбичката Sb;

8.1.4.2.

COd е концентрация на въглероден окис, изразена в милионни части, в пробата от първичния въздух, събрана в торбичката Sa;

8.1.4.3.

DF е коефициентът, определен в раздел 8.4.

8.1.5.

V е общият обем, изразен в м3/изпитване, на разтворените газове, при референтна температура от 0 °C (273 °K) и при референтно налягане от 101,33 kPa,

Formula

където:

8.1.5.1.

V0 е обемът на преместения газ от помпата Р1 по време на едно завъртане, изразен в м3/оборот. Този обем е функция от диференциалните налягания между сеченията на входа и изхода на самата помпа;

8.1.5.2.

N е броят на извършените завъртания от помпата Р1 по време на всяка фаза на изпитателния цикъл;

8.1.5.3.

Pa е атмосферното налягане, изразено в kPa;

8.1.5.4.

Pi е средната стойност, по време на изпълнение на четирите цикъла, на разреждането в сечението на входа на помпата Р1, изразено в kPa;

8.1.5.5.

Тp е стойността, по време на изпълнение на четирите цикъла, на температурата на разтворените газове, измерена в сечението на входа на помпата Р1.

8.2.   Масата на неизгорелите въглеводороди, отделена с отработените газове от двуколесния или триколесния мотоциклет по време на изпитването, се определя с помощта на следната формула:

Formula

където:

8.2.1.

HCM е масата на въглеводородите, отделени по време на изпитването, в г/км;

8.2.2.

S представлява разстоянието, определено в раздел 7.5.;

8.2.3.

dHC е обемната маса на въглеводородите при температура от 0 °C и при налягане от 101,33 kPa при средно съотношение въглерод/водород 1:1,85 (= 0,619 кг/м3);

8.2.4.

HCc е концентрацията на разтворените газове, изразена в милионни части еквивалент-въглерод (например: концентрацията на пропана, умножена по 3) и коригирана, за да се вземе под внимание първичният въздух:

Formula

където:

8.2.4.1.

HCе е концентрацията на въглеводородите, изразена в милионни части еквивалент-въглерод, в пробата от разтворени газове, събрана в торбичката Sb;

8.2.4.2.

HCd е концентрацията на въглеводородите, изразена в милионни части еквивалент-въглерод, в пробата от първичния въздух, събран в торбичката Sа;

8.2.4.3.

DF е коефициент, който е определен в раздел 8.4.;

8.2.5.

V е общият обем (раздел 8.1.5.).

8.3.   Масата на азотните окиси, отделена с отработените газове на двуколесния или триколесния мотоциклет по време на изпитването, се определя с помощта на следната формула:

Formula

където:

8.3.1.

NOxM е масата на азотните окиси, отделени по време на изпитването, изразени в г/км;

8.3.2.

S представлява разстоянието, определено в раздел 7.5.;

8.3.3.

dNO2 е обемната маса на азотните окиси в отработените газове, в еквивалент NO2, при температура 0 °C и при налягане 101,33 kPa,(= 2,05 кг/м3);

8.3.4.

NOxc е концентрацията на азотните окиси в разтворените газове, изразена в милионни части и коригирана, за да се вземе под внимание първичният въздух:

Formula

където:

8.3.4.1.

NOxe е концентрацията на азотните окиси, изразена в милионни части, в пробата от разтворени газове, събрани в торбичката Sа;

8.3.4.2.

NOxd е концентрацията на азотните окиси, изразена в милионни части, в пробата от първичния въздух, събран в торбичката Sb;

8.3.4.3.

DF е коефициент, който е определен в 8.4;

8.3.5.

Kh е коефициент на корекция за влажност:

Formula

където:

8.3.5.1.

H е абсолютната влажност в грамове вода на кг сух въздух:

Formula

където:

8.3.5.1.1.

U е степента на влажност, изразена в проценти;

8.3.5.1.2.

Рd е налягането на водната пара на насищане при температурата на изпитването, изразена в kPa;

8.3.5.1.3.

Pa е атмосферното налягане, изразено в kPa.

8.4.   DF е коефициент, който се изразява със следната формула:

Formula

където:

8.4.1.

CO, CO2 и HC са концентрациите на въглероден окис, въглероден двуокис и въглеводороди, изразени в проценти, в пробата от разтворени газове, събрани в торбичката Sа.

Поддопълнение 1а

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЦИКЛИТЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ИЗПИТВАНИЯ ОТ ТИП I

Оперативен цикъл при провеждане на елементарен цикъл за кормуване при градски условия на динамометричен стенд

(виж допълнение 1, раздел 2.1.)

Оперативен цикъл при провеждане на елементарен цикъл за кормуване при градски условия при изпитване от тип I

(виж допълнение 1, подраздел 1)

Оперативен цикъл при провеждане на цикъл за кормуване при извънградски условия на динамометричен стенд

Пореден № на операциите

Операции

№ на фазата

Ускорение

(м/с2)

Скорост

(км/ч)

Времетраене на всяка

Общо времетраене

(с)

Предавателно отношение, което се използва при механични скоростни кутии

Операция (с)

Фаза (с)

1

Режим на свободен ход

1

 

 

20

20

20

Виж раздел 2.3.3. на допълнение 2 — използване на скоростната кутия при цикъл на кормуване в извънградски условия в съответствие с препоръките на производителя

2

Ускоряване

 

0,83

0—15

5

 

25

3

Смяна на скорост

 

 

 

2

 

27

4

Ускоряване

 

0,62

15—35

9

 

36

5

Смяна на скорост

2

 

 

2

41

38

6

Ускоряване

 

0,52

35—50

8

 

46

7

Смяна на скорост

 

 

 

2

 

48

8

Ускоряване

 

0,43

50—70

13

 

61

9

Стабилизирани скорости

3

 

70

50

50

111

10

Отрицателно ускорение

4

-0,69

70—50

8

8

119

11

Стабилизирани скорости

5

 

50

69

69

188

12

Ускоряване

6

0,43

50—70

13

13

201

13

Стабилизирани скорости

7

 

70

50

50

251

14

Ускоряване

8

0,24

70—100

35

35

286

15

Стабилизирани скорости

9

 

100

30

30

316

16

Ускоряване

10

0,28

100—120

20

20

336

17

Стабилизирани скорости

11

 

120

10

20

346

18

Отрицателно ускорение

 

-0,69

120—80

16

 

362

19

Отрицателно ускорение

12

-1,04

80—50

8

34

370

20

Отрицателно ускорение с двигател с отцепен съединител

 

-1,39

50—0

10

 

380

21

Режим на свободен ход

13

 

 

20

20

400

Оперативен цикъл при провеждане на цикъл за кормуване при извънградски условия при изпитване от тип I

[Виж Допълнение 1, раздел 3 от приложение III към Директива 91/441/ЕИО (3)]


(1)  Отнася се за допълнителни маси, които могат да бъдат евентуално заменени от електронно устройство, при условие че се докаже еквивалентността на резултатите.

(2)  Ако максималната скорост на едно превозно средство, така, както е заявена от производителя, не надвишава 130 км/ч, и тази скорост не може да бъде достигната върху динамометричния стенд с характеристиките на стенда за изпитване, указани в таблица 3 на допълнение А, коефициентът b трябва да бъде променен, за да се достигне до максималната скорост.

(3)  ОВ L 242, 30.8.1991 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

В Приложение VII към Директива 2002/24/ЕО, раздел 2.2. се заменя със следния текст:

Image


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

81


32003R1486


L 213/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1486/2003 НА КОМИСИЯТА

от 22 август 2003 година

относно постановяване на процедури за извършване на инспекции от Комисията в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване (1), и по-специално член 7, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

За да извършва мониторинг на прилагането от държавите-членки на Регламент (ЕО) № 2320/2002, Комисията би следвало да извършва инспекции с начало шест месеца след влизането в сила на въпросния регламент. Организирането на инспекции под надзора на Комисията е необходимо, за да се провери ефективността на националните програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване.

(2)

Комисията би следвало да координира с държавите-членки графика и подготовката на инспекциите на Комисията. Инспектиращите екипи би следвало да включват квалифицирани национални одитори, предоставени от държавите-членки.

(3)

Инспекциите на Комисията би следвало да се извършват в съответствие с определена процедура, включително стандартна методология.

(4)

Чувствителната информация, свързана с инспекциите, би следвало да се третира като класифицирана информация.

(5)

Комисията би следвало да взема предвид дейностите на държавите-членки и да проучва дейностите, процедурите, програмите и помощните средства за обучение на междуправителствените организации, за да използва най-ефикасно техническите познания и ресурси и да постигне хармонизиран, базиран на сътрудничество, подход в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, когато това е възможно.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2320/2002,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ДЕФИНИЦИИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява процедури за извършване на инспекции от Комисията за мониторинг на прилагането от държавите-членки на Регламент (ЕО) № 2320/2002 на равнище на всяка държава-членка и на всяко отделно летище.

Инспекциите се извършват по прозрачен, ефективен, хармонизиран и последователен начин.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

1.

„компетентен орган“ означава националният орган, определен от държава-членка в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) №2320/2002;

2.

„инспекция на Комисията“ означава преглед от инспектори на Комисията на съществуващия контрол на качеството и мерките, процедурите и структурите за сигурност на гражданското въздухоплаване за определяне спазването на Регламент (ЕО) № 2320/2002;

3.

„инспектор на Комисията“ означава лице с подходяща квалификация, наето от Комисията, или национален одитор с мандат от Комисията да извършва инспекции на сигурността на гражданското въздухоплаване;

4.

„Комитет“ означава Комитетът по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2320/2002;

5.

„недостатък“ означава неспазване на изискванията, постановени в Регламент (ЕО) № 2320/2002;

6.

„национален одитор“ означава лице, наето от държавата-членка и квалифицирано като одитор на сигурността на гражданското въздухоплаване в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 1217/2003 на Комисията (2);

7.

„тест“ означава изпитването на мерки, свързани с авиационната сигурност, когато компетентният орган въвежда или симулира извършването на противозаконен акт за целите на проучване на ефикасността и прилагането на съществуващите мерки за сигурност.

ГЛАВА II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

Член 3

Сътрудничество на държавите-членки

1.   Без да се засягат отговорностите на Комисията, държавите-членки сътрудничат с Комисията при изпълнение на задачите на инспекцията. Това сътрудничество следва да бъде ефективно през фазите на подготовка, контрол и докладване.

2.   Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки да осигурят уведомяването за инспекция да остане конфиденциално, за да се осигури процесът на инспекция да не се компрометира.

Член 4

Упражняване на правомощията на Комисията

1.   Всяка държава-членка гарантира, инспекторите на Комисията да могат да упражняват своите инспекторски правомощия, свързани със сигурността на гражданското въздухоплаване по отношение на компетентния орган по Регламент (ЕО) № 2320/2002 и на всяка друга институция, предмет на този регламент.

2.   Всяка държава-членка гарантира, при поискване, инспекторите на Комисията да имат достъп до следната документация:

а)

националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, включително националната програма за обучение по сигурността на гражданското въздухоплаване;

б)

националната програма за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване;

в)

определени програми за сигурност на летищата и въздушните превозвачи;

г)

резултатите от одитите, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2320/2002.

3.   Когато инспектори на Комисията срещнат трудности при изпълнение на техните задължения, съответните държави-членки с всички средства в рамките на техните правомощия подпомагат Комисията за пълното изпълнение на нейната задача.

Член 5

Участие на национални одитори в инспекции на Комисията

1.   Държавите-членки предоставят на разположение на Комисията национални одитори, които са в състояние да участват в инспекции на Комисията, както и в свързаните с тях етапи на подготовка и докладване.

2.   Национален одитор не участва в инспекции на Комисията в държава-членка, в която е нает.

3.   Държавите-членки предоставят на Комисията списък от национални одитори, които Комисията може да покани да участват в инспекция на Комисията.

Този списък се актуализира най-късно до края на юни всяка година, а първият път в срок от два месеца от влизането в сила на настоящия регламент.

4.   Комисията съобщава на Комитета списъците, посочени в параграф 3.

5.   Комисията изисква от компетентния орган информация за наличността на национални одитори за извършването на инспекция на Комисията най-малко два месеца преди срока за започване на инспекцията.

6.   Разходите, произтичащи от участието на национални одитори в инспекции на Комисията, се поемат от Комисията в съответствие с правилата на Общността.

Член 6

Критерии за квалификация на инспекторите на Комисията

1.   За да отговарят на изискванията за инспекции на Комисията, инспекторите на Комисията трябва успешно да са завършили обучение.

Това обучение:

а)

се акредитира от Комисията;

б)

е начално и периодично;

в)

осигурява стандарт на изпълнение, адекватен на целите на контролиране дали мерките за сигурност се прилагат в съответствие с Регламент (ЕО) № 2320/2002.

2.   Комисията осигурява инспекторите на Комисията да изпълняват критериите, постановени в параграф 1, и да имат достатъчен теоретичен и практически опит.

ГЛАВА III

ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНСПЕКЦИИ НА КОМИСИЯТА

Член 7

Уведомяване за инспекции

1.   Комисията уведомява компетентния орган, на чиято територия ще се извършва инспекция, най-малко два месеца предварително.

2.   Когато ще се инспектира летище, Комисията уведомява за това компетентния орган.

3.   При уведомяването на компетентния орган за инспекция, Комисията изпраща предварителен въпросник, който трябва да се попълни от компетентния орган, и искане за документите, посочени в член 4, параграф 2.

Попълненият въпросник и поисканите документи се представят на Комисията в срок от шест седмици от получаването на уведомлението за инспекцията.

Член 8

Подготовка на инспекции

1.   Инспекторите на Комисията предприемат подготвителни дейности, за да осигурят ефикасност, точност и последователност на инспекциите.

2.   Комисията предоставя на компетентния орган имената на инспекторите на Комисията, които са управомощени да извършат инспекция, както и друга подробна информация, по целесъобразност.

3.   За всяка инспекция компетентният орган определя координатор, който извършва практическата организация, свързана с дейността на предстоящата инспекция.

Член 9

Извършване на инспекции

1.   За извършване на мониторинг на спазването на изискванията за сигурност на гражданското въздухоплаване, постановени в Регламент (ЕО) № 2320/2002, се използва стандартна методология.

2.   Държавите-членки гарантират инспекторите на Комисията да са придружавани непрекъснато по време на инспекцията.

3.   Инспекторите на Комисията носят карта, с която се легитимират като упълномощени да извършват инспекции лица от името на Комисията, и летищна идентификационна карта, която позволява достъп до всички райони, необходими за целите на инспекцията.

4.   Тестове се извършват само след предварително уведомяване и съгласие, в тясно сътрудничество с органа, за да се гарантира тяхната сигурност, безопасност и ефективност.

5.   Без да се засяга член 10, инспекторите на Комисията, когато това е целесъобразно и осъществимо, представят неофициално устно обобщение на техните констатации на място. При всички случаи компетентният орган се информира незабавно за всички сериозни пропуски, идентифицирани от инспекцията на Комисията.

Член 10

Отчет за инспекцията

1.   В срок от шест седмици от завършване на инспекцията, отчетът за инспекцията се съобщава от Комисията на компетентния орган.

Компетентният орган уведомява отнасящите се за тях констатации на инспектираните институции.

2.   В отчета се представят заключенията, направени по време на инспекцията и недостатъците.

Отчетът може да съдържа препоръки за коригиращи мерки.

3.   При оценяване на прилагането на Регламент (ЕО) № 2320/2002 се прилагат следните класификации:

а)

пълно съответствие;

б)

съответствие, но е желателно подобрение;

в)

несъответствие с малки недостатъци;

г)

несъответствие със сериозни недостатъци;

д)

неприложимо;

е)

непотвърдено.

Член 11

Отговор на компетентния орган

В срок от три месеца от датата на изпращане на отчета за инспекцията, компетентният орган представя на Комисията писмен отговор на отчета, който:

а)

се занимава със заключенията и препоръките;

б)

предоставя план за действие, който специфицира действията и крайните срокове за отстраняване на идентифицираните недостатъци.

Когато отчетът за инспекцията не открива недостатъци, отговор не се изисква.

Член 12

Действие на Комисията

Комисията може да направи всяка от следните стъпки в случай на недостатъци след получаването на отговора на компетентния орган:

а)

да предостави наблюденията си на компетентния орган или да поиска допълнително обяснение за изясняване на целия отговор или част от него;

б)

да извърши последваща проверка на изпълнението на коригиращи действия, като минималният срок за уведомяване за такава проверка е две седмици;

в)

да инициира процедура при нарушение по отношение на съответната държава-членка.

ГЛАВА IV

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Чувствителна информация

Без да се засяга член 8 на Регламент (ЕО) № 2320/2002, Комисията третира чувствителните материали, свързани с инспекцията, като класифицирана информация.

Член 14

Програма за инспекции на Комисията

1.   Комисията се съветва с Комитета относно приоритетите при изпълнение на нейната програма за инспекции.

2.   Комисията информира Комитета редовно за изпълнението на своята програма за инспекции, както и за резултатите от оценките.

Член 15

Информация на компетентните органи за сериозни недостатъци

Ако по време на инспекция се разкрие сериозен недостатък, за който се счита, че има сериозно въздействие върху цялостното равнище на сигурност на гражданското въздухоплаване в Общността, Комисията незабавно информира компетентните органи.

Член 16

Координация с междуправителствени организации

При планиране на своята програма за инспекции Комисията взема предвид планирани или наскоро извършени одити на междуправителствени организации, за да се гарантира цялостна ефективност на различните инспекции на сигурността и дейности по одита.

Член 17

Преглед

До 31 юли 2005 г. и след това редовно Комисията извършва преглед на своята система за инспекции и в частност на ефективността на тази система и нейната последователност с дейностите на междуправителствените организации в тази област.

Член 18

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 август 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 355, 30.12.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 169, 8.7.2003 г., стр. 44.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

85


32003R1554


L 221/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1554/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юли 2003 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета относно общи правила за разпределение на слотове на летищата в Общността

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 от Договора (3)

като имат предвид, че:

(1)

Войната, започнала през март 2003 г. срещу Ирак, и политическите събития, които последваха, както и появата на тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), оказаха сериозно въздействие върху въздушните транспортни операции на въздушните превозвачи и предизвикаха сериозно намаляване на търсенето в началото на летателен сезон лято 2003 г.

(2)

За да се гарантира, че неизползването на слотовете, разпределени за сезона 2003 г., не води до изгубването на тези слотове от въздушните превозвачи, е необходимо да се предвиди ясно и недвусмислено, че сезони 2003 и 2004 са негативно повлияни от войната и избухването на тежкия остър респираторен синдром (ТОРС).

(3)

Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета (4) би следвало да се измени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Следният член 10б се добавя в Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета:

„Член 10б

За целите на член 10, параграф 3 координаторите приемат, че въздушните превозвачи имат право на същите серии слотове през лятото на летателен сезон 2004, както са били разпределени на тях през лятото на летателен сезон 2003.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на следващия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

Р. COX

За Съвета

Председател

G. ALEMANNO


(1)  ОВ С 270 Е, 25.9.2001 г., стр. 131.

(2)  ОВ С 125, 27.5.2002 г., стр. 8.

(3)  Становище на Европейския парламент от 19 юни 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 15 юли 2003 г.

(4)  ОВ L 14, 22.1.1993 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 894/2002 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 142, 31.5.2002 г., стр. 3).


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

86


32003L0059


L 226/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/59/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 юли 2003 година

относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 на Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Член 5, параграфи 1, 2 и 4 на Регламент (ЕИО) № 3820/85 (4) предвижда, че някои водачи на превозни средства, ангажирани в автомобилен превоз на товари и пътници, трябва, в зависимост от тяхната възраст, от категорията на използваното превозно средство и от разстоянието, което трябва да се пропътува, да притежават удостоверение за професионална компетентност в съответствие с правилата на Общността относно минималното равнище на обучение за някои водачи на превозни средства в автомобилния транспорт. Това минимално равнище се определя с Директива 76/914/ЕИО (5).

(2)

При положение, че разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3820/85 се прилагат за много малък процент водачи на превозни средства и понастоящем задължителното обучение на водачи на превозни средства се изисква от малко държави-членки, мнозинството от водачите на превозни средства, които сега управляват превозни средства по територията на Общността, упражняват професията си само на базата на свидетелство за управление на превозно средство.

(3)

За да дадат възможност на водачите на превозно средство да отговорят на новите нужди, възникващи от развитието на пазара на автомобилния транспорт, правилата на Общността трябва да бъдат направени приложими за всички водачи на превозно средство, независимо от това дали управляват превозно средство като самостоятелно заети лица или като заети работници, за своя сметка или срещу заплащане или възнаграждение.

(4)

Създаването на нови правила на Общността цели да осигури с помощта на неговата или нейната квалификация водачът на превозно средство да отговаря на стандарт за достъп и до извършване на дейността управление на превозно средство.

(5)

По-специално, задължението за притежаване на начална квалификация и преминаване на продължаващо обучение е предназначено да подобри пътната безопасност и безопасността на водача на превозно средство, включително при операции, извършвани от водача на превозно средство, когато превозното средство е спряло. Нещо повече, съвременният характер на професията „водач“ трябва да повиши интереса на млади хора към професията, което да допринесе за набирането на нови водачи на превозни средства по време на недостиг.

(6)

За да се избегнат неравните условия на конкуренцията, настоящата директива трябва да се прилага за дейността на управление на превозни средства както от граждани на държава-членка, така и от граждани на трети страни, които са наети или използвани от предприятие, установено в държава-членка.

(7)

За да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-членки трябва да издадат на водача на превозно средство удостоверение за професионална компетентност, наричано по-долу „УПК“, което удостоверява неговата или нейната начална квалификация или продължаващо обучение.

(8)

При положение, че има разлики между сегашните системи в някои държави-членки, държавите-членки трябва да могат да изберат между няколко възможности, така че да улеснят прилагането на разпоредбите, свързани с началната квалификация.

(9)

За да поддържат своята квалификация, съществуващите водачи на превозни средства трябва да бъдат задължени да преминават периодичен курс на опресняване на уменията, които са от съществено значение за тяхната професия.

(10)

Минималните изисквания, на които трябва да се отговори при началната квалификация и продължаващото обучение, засягат правилата за безопасност, които трябва да се спазват при управление на превозно средство и когато превозното средство е спряло. Развитието на защитното управление на превозно средство — предвиждане на опасността, съобразяване с другите участници в движението — което предполага и рационална консумация на гориво, ще има положително въздействие върху обществото и самия автомобилен транспортен сектор.

(11)

Настоящата директива не трябва да засяга правата, придобити от водач, който е притежавал свидетелството за управление на превозно средство, необходимо за извършване на дейността управление на превозно средство преди датата, определена за получаване на УПК, удостоверяващ съответната начална квалификация или продължаващо обучение.

(12)

Само центрове за обучение, които са били одобрени от компетентните органи на държавите-членки, трябва да могат да организират курсовете за обучение, постановени за началната квалификация и продължаващото обучение. За да се осигури качеството на тези одобрени центрове, компетентните органи трябва да определят хармонизирани критерии за тяхното одобряване, включително този за доказано високо равнище на професионализъм.

(13)

Не само компетентните органи на държавите-членки, но също така всяка институция, определена от тях, трябва да отговаря за организирането на изпитите, предвидени във връзка с началната квалификация и продължаващото обучение. Като се има предвид важността на настоящата директива за пътната безопасност и за равните условия на конкуренция, компетентните органи на държавите-членки трябва да контролират тези тестове.

(14)

Държавите-членки трябва да определят, че първата сесия на продължаващото обучение трябва да бъде завършена и да се издадат съответните УПК в срок от пет години след датата на издаване на УПК, удостоверяващо началната квалификация или датата на изтичане на поставения срок за някои водачи на превозно средство да поискат да им се признаят придобитите права. Трябва също така да бъде възможно тези срокове да бъдат скъсявани или удължавани. След първото продължаващо обучение водачът на превозно средство трябва да преминава продължаващо обучение на всеки пет години.

(15)

За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО (6) предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава.

(16)

Приложения I и Iа към Директива 91/439/ЕИО трябва да бъдат изменени, така че да добавят към списъка на хармонизираните кодове и подкодове, определени в тези приложения, новите кодове на Общността, като определят датата, до която водач на превозно средство изпълнява изискването за професионални умения, независимо дали това е начална квалификация или продължаващо обучение.

(17)

Специални разпоредби за сертифициране трябва да се постановят за водачи на превозно средство, обхванати от настоящата директива, които са граждани на трети страни.

(18)

Комисията трябва да извършва мониторинг на прилагането на настоящата директива, в частност, при положение че има различни начални квалификационни системи, които тя постановява, и трябва да представи отчет по този въпрос на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

(19)

При положение, че броят на водачите на превозно средство, обхванати от настоящата директива, е значителен, разпоредбите, свързани с началната квалификация, трябва да се прилагат на два етапа, в зависимост от това дали става въпрос за превоз на пътници или превоз на товари. Поетапното прилагане на настоящата директива по отношение на началната квалификация за водачи на превозно средство, ангажирани в превоза на товари и пътници, трябва също така да направи възможно продължаващото обучение да бъде установено поетапно.

(20)

Необходимите мерки за прилагане на настоящата директива трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета 28 юни 1999 г., определящо процедурата за от упражняване на изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията (7).

(21)

За се отчете прилагането на две различни дати на разпоредбите, свързани с началната квалификация, съответните разпоредби в Регламент (ЕИО) № 3820/85, както и Директива 76/914/ЕИО, трябва да се отменят.

(22)

Желателно е обаче, за да се спазят принципите на законодателството на Общността, водачите на превозни средства, използвани да извършват транспорт, където се счита, че това има по-малко въздействие върху пътната безопасност или когато изискванията на настоящата директива биха наложили непропорционално икономическо или социално бреме, трябва да бъдат освободени от прилагането на настоящата директива.

(23)

Тъй като целта на предложеното действие, а именно създаването на стандарт за цялата Общност за начална квалификация и продължаващо обучение, не може да бъде постигната от държавите-членки в задоволителна степен и затова може, поради мащаба и ефектите на предложеното действие, да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да одобри мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, постановен в този член, настоящата директива не излиза извън това, което е необходимо, за да се постигне тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Обхват

Настоящата директива се прилага за дейността управление на превозно средство, извършвана от:

а)

граждани на държава-членка; и

б)

граждани на трети страни, които са наети или са използвани от предприятия, установени в държава-членка;

наричани по-долу „водачи на превозно средство“, ангажирани в пътен транспорт в рамките на Общността, по пътища, отворени за обществено ползване, използващи:

превозни средства, за които се изисква свидетелство за управление на превозно средство категория С1, С1 + Е, С или С + Е, както са дефинирани в Директива 91/439/ЕИО, или свидетелство за управление на превозно средство, признато за еквивалентно,

превозни средства, за които се изисква свидетелство за управление на превозно средство категория D1, D1 + E, D или D + Е, както са дефинирани в Директива 91/439/ЕИО, или свидетелство за управление на превозно средство, признато за еквивалентно.

Член 2

Изключения

Настоящата директива не се прилага за водачи на:

а)

превозни средства с максимална разрешена скорост, непревишаваща 45 км/ч;

б)

превозни средства, използвани или под контрола на въоръжените сили, гражданската защита, противопожарната служба и силите, които отговорят за поддържането на обществения ред;

в)

превозни средства, преминаващи през пътни изпитания за целите на техническо развитие, ремонт или поддръжка, или нови или построени отново превозни средства, които още не са пуснати в експлоатация;

г)

превозни средства, използвани при бедствени положения или включени в спасителни мисии;

д)

превозни средства, използвани в курсове за уроци по кормуване за лица, които желаят да получат свидетелство за управление на превозно средство или УПК, както е предвидено в член 6 и член 8, параграф 1;

е)

превозни средства за лична употреба, използвани за нетърговски превоз на пътници или товари;

ж)

превозни средства, превозващи материал или оборудване, което ще се използва от водача на превозно средство по време на неговата или нейната работа, при условие че управлението на превозното средство не е основната дейност на водача на превозно средство.

Член 3

Квалификация и обучение

1.   Дейността управление на превозно средство, както е дефинирана в член 1, е предмет на задължителна начална квалификация и задължително продължаващо обучение. В тази връзка държавите-членки осигуряват:

а)

система за начална квалификация

 

Държавите-членки избират между следните две възможности:

i)

възможност, комбинираща посещаване на курс и изпит

В съответствие с раздел 2, точка 2.1. на приложение I, този тип начална квалификация включва задължително посещаване на курс за даден срок. Той приключва с изпит. При успешно полагане на изпита квалификацията се удостоверява с УПК, както е предвидено в член 6, параграф 1, буква а);

ii)

възможност, включваща само изпити

В съответствие с раздел 2, точка 2.2. на приложение I, този тип начална квалификация не включва задължително посещаване на курс, а само теоретичен и практически изпит. При успешно полагане на изпита квалификацията се удостоверява с УПК, както е предвидено в член 6, параграф 1, буква б);

 

Въпреки това, държава-членка може да разреши на водач да управлява превозно средство в рамките на нейната територия преди получаването на УПК, когато той или тя карат курс за професионално обучение със срок, не по-къс от шест месеца за максимален период от три години. В контекста на този курс за професионално обучение, изпитите, посочени в i) и ii), могат да бъдат взети поетапно;

б)

система на продължаващо обучение

В съответствие с раздел 4 на приложение I, продължаващото обучение включва посещаване на задължителен курс. То се удостоверява с УПК, както е предвидено в член 8, параграф 1.

2.   Държавите-членки могат също така да предвидят система за ускорена начална квалификация, така че водач да може да управлява превозно средство в случаите, посочени в член 5, параграф 2, буква а), ii), и буква б), и член 5, параграф 3), буква а), i), и буква б).

В съответствие с раздел 3 на приложение I, ускорената начална квалификация включва посещаване на задължителен курс. Той завършва с изпит. При успешно завършване на изпита квалификацията се удостоверява с УПК, както е предвидено в член 6, параграф 2.

3.   Държави-членки могат да освободят водачи на превозно средство, които са получили удостоверение за професионална компетентност, предвиден в Директива 96/26/ЕО на Съвета (8), от изпитите, посочени в параграф 1, буква а), i) и ii), и параграф 2 по темите, обхванати от изпита, предвиден в тази директива, и, когато е целесъобразно, от присъствие на част от курса, съответстващ на тях.

Член 4

Придобити права

Следните водачи на превозно средство се освобождават от изискването за получаване на начална квалификация:

а)

водачи на превозно средство, които притежават свидетелство за управление на превозно средство от категория D1, D1 + E, D или D + E, или свидетелство за управление на превозно средство, признато за еквивалентно, издадено не по-късно от две години от крайната дата за транспониране на настоящата директива;

б)

водачи на превозно средство, които притежават свидетелство за управление на превозно средство от категория С1, С1 + E, С или С + E, или свидетелство за управление на превозно средство, признато за еквивалентно, издадено не по-късно от две години от крайната дата за транспониране на настоящата директива;

Член 5

Начална квалификация

1.   Достъпът до начална квалификация не изисква съответното свидетелство за управление на превозно средство да е било получено преди това.

2.   Водачите на превозно средство, предназначено за превоз на товари, могат да управляват:

а)

от 18-годишна възраст:

i)

превозно средство, за чието управление е необходимо свидетелство за управление на превозни средства от категории С и С + Е, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 1;

ii)

превозно средство, за чието управление е необходимо свидетелство за управление на превозни средства от категории С1 и С1 + Е, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 2;

б)

от 21-годишна възраст, превозно средство, за чието управление е необходимо свидетелство за управление на превозни средства от категории С и С + Е, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 2.

3.   Водачите на превозно средство, предназначено за превоз на пътници, могат да управляват превозно средство:

а)

от 21-годишна възраст:

i)

превозно средство, за чието управление е необходимо свидетелство за управление на превозни средства от категории D и D + Е за превоз на пътници по редовни линии, когато курсът не превишава 50 км, и превозни средства от категории D1 и D1 + E, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 2;

Всяка държава-членка може да разреши на водачи на превозно средство от една от посочените по-горе категории да управлява такива превозни средства в рамките на нейната територия от 18-годишна възраст, при условие че те притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 1;

ii)

превозно средство, за чието управление е необходимо свидетелство за управление на превозни средства от категории D и D + E, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 1.

Всяка държава-членка може да разреши водачи на превозно средство от една от посочените по-горе категории да управляват такива превозни средства в рамките на нейната територия от 20-годишна възраст, при условие че те притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 1. Тази възраст може да бъде намалена на 18 години, когато водачът на превозно средство управлява тези превозни средства без пътници.

б)

от 23-годишна възраст, превозно средство, за чието управление е необходимо свидетелство за управление на превозни средства от категории D и D + Е, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 2.

4.   Без да се засягат възрастовите граници, определени в параграф 2, водачи на превозно средство, осъществяващи превоз на товари, които притежават УПК, както е предвидено в член 6 за една от категориите, предвидени в параграф 2 на настоящия член, се освобождават от получаване на такъв УПК за другите категории превозни средства, посочени в този параграф.

Тези разпоредби се прилагат при същите условия за водачи на превозно средство, осъществяващи превоз на пътници в категориите, посочени в параграф 3.

5.   От водачи на превозно средство, осъществяващи превоз на товари, които разширяват или модифицират техните дейности, за да превозват пътници или обратно, и които притежават УПК, както е предвидено в член 6, няма да се изисква да повтарят общите части на началната квалификация, а само частите, които са специфични за новата квалификация.

Член 6

УПК, удостоверяващ началната квалификация

1.   УПК, удостоверяващ начална квалификация

а)

УПК, издаден на основание посещаване на курс и полагане на изпит

В съответствие с член 3, параграф 1, буква а), i), държавите-членки изискват обучаващите се водачи на превозно средство да посещават курсове в център за обучение, одобрен от компетентните органи в съответствие с раздел 5 на приложение I, наричан по-нататък „одобрен център за обучение“. Тези курсове трябва да обхващат всички теми, посочени в раздел 1 на приложение I. Това обучение завършва с успешно полагане на изпита, предвиден в раздел 2, точка 2.1. на приложение I. Този изпит се организира от компетентните органи на държавите-членки или от институция, определена от тях, и служи да провери дали за посочените по-горе теми обучаващият се водач на превозно средство има равнището на знания, изисквано в раздел 1 на приложение I. Споменатите органи или институции контролират изпита и при успешно полагане издават на водачите на превозно средство УПК, удостоверяващ началната квалификация.

б)

УПК, издаден на основание на изпит

В съответствие с член 3, параграф 1, буква а), ii), държавите-членки изискват обучаващите се водачи на превозно средство да полагат теоретически и практически изпити, предвидени в раздел 2, точка 2.2. на приложение I. Този изпит се организира от компетентните органи на държавите-членки или от институция, определена от тях, и служи да провери дали за посочените по-горе теми, обучаващият се водач на превозно средство има нивото на знания, изисквано в раздел 1 на приложение I. Споменатите органи или институции контролират изпита и при успешно издържане издават на водачите на превозно средство УПК, удостоверяващ началната квалификация.

2.   УПК, удостоверяващ ускорена начална квалификация

 

В съответствие с член 3, параграф 2, държавите-членки изискват обучаващите се водачи на превозно средство да посещават курсове в одобрен център за обучение. Тези курсове трябва да покриват всички теми, посочени в раздел 1 на приложение I.

 

Това обучение завършва с успешно полагане на изпита, предвиден в раздел 3 на приложение I. Този изпит се организира от компетентните органи на държавите-членки или от институция, определена от тях, и служи да провери дали за посочените по-горе теми обучаващият се водач на превозно средство има равнището на знания, изисквано в раздел 1 на приложение I. Споменатите органи или институции контролират изпита и при успешно издържане издават на водачите на превозно средство УПК, удостоверяващ ускорена начална квалификация.

Член 7

Продължаващо обучение

Продължаващото обучение се състои от обучение на правоспособни притежатели на УПК, както са посочени в член 6, и водачите на превозно средство, посочени в член 4, за актуализиране на знания, които са особено важни за тяхната работа, като специално се набляга на пътната безопасност и рационализирането на консумацията на гориво.

Това обучение се организира от одобрен учебен център при съблюдаване на раздел 5 на приложение I. Ако шофьор се премести в друго предприятие, преминатото вече продължаващо обучение трябва да се вземе предвид.

Продължаващото обучение е предназначено да разшири или да преразгледа някои от темите, посочени в раздел 1 на приложение I.

Член 8

УПК, удостоверяващ продължаващо обучение

1.   Когато водач завърши продължаващото обучение, посочено в член 7, компетентните органи на държавите-членки или одобреният център за обучение му издават УПК, удостоверяващ продължаващото обучение.

2.   Следните водачи на превозно средство трябва да преминат първи курс на продължаващо обучение:

а)

притежатели на УПК, посочени в член 6, в срок от пет години от издаване на този УПК;

б)

водачите на превозно средство, посочени в член 4, в срок от пет години от съответните дати, посочени в член 14, параграф 2, в съответствие с графика, определен от държавите-членки.

Държавите-членки могат да съкращават или удължават сроковете, посочени в букви а) и б), inter alia, така че да съвпадат с датата на изтичане на срока на валидност на свидетелството за управление на превозно средство или за да осигурят постепенно въвеждане на продължаващото обучение. Периодът обаче не може да бъде по-къс от три години и по-дълъг от седем години.

3.   Водач на превозно средство, завършил първи курс на продължаващо обучение, както е посочено в параграф 2, преминава продължаващо обучение на всеки пет години, преди края на валидност на УПК, удостоверяващ продължаващо обучение.

4.   Притежатели на УПК, както са посочени в член 6, или на УПК, както са посочени в параграф 1 на настоящия член, и водачите на превозно средство, посочени в член 4, които са престанали да упражняват професията и не отговарят на изискванията на параграфи 1, 2 и 3, преминават курс на продължаващо обучение, преди отново да започнат да упражняват професията.

5.   Водачи на превозно средство, които извършват автомобилен превоз на товари или пътници, завършили курсове за продължаващо обучение за една от категориите, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3, се освобождават от задължението да преминават продължаващо обучение за друга от категориите, предвидени в тези параграфи.

Член 9

Място на обучение

Водачите на превозно средство, посочени в член 1, буква а), получават началното обучение, посочено в член 5, в държавата-членка, в която те имат обичайно местожителство, както е дефинирано в член 14 на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета (9).

Водачите на превозно средство, посочени в член 1, буква б), получават тази квалификация в държавата-членка, в която е установено предприятието, или в държавата-членка, която им е издала разрешително за работа.

Водачите на превозно средство, посочени в член 1, букви а) и б), преминават продължаващото обучение, посочено в член 7, в държавата-членка, в която имат обичайно местожителство, или в която работят.

Член 10

Код на Общността

1.   На основание на УПК, посочен в член 6, и на УПК, посочен в член 8, параграф 1, компетентните органи на държавите-членки маркират, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3, и член 8, кода на Общността, предвиден в параграф 2 на настоящия член, успоредно на съответните категории свидетелство за управление:

на свидетелството за управление на превозно средство, или

на карта за квалификация на водача на превозно средство, изготвена в съответствие с модела, показан в приложение II.

Карта за квалификация на водача на превозно средство, издадена от държави-членки, се признава взаимно. При издаване на картата компетентните органи проверяват валидността на свидетелството за управление на превозно средство, чийто номер е посочен на картата.

2.   Следният код на Общността се добавя към списъка на хармонизираните кодове на Общността, както са постановени в приложения I и Iа на Директива 91/439/ЕИО:

„95.

Водач на превозно средство, притежаващ УПК, отговарящ на задължението за професионална компетентност, както е посочено в член 3 до… (напр., 95. 1.1.2012).“

3.

а)

Водач на превозно средство, посочен в член 1, буква б), който управлява превозни средства, използвани за автомобилен превоз на товари, следва да докаже, че той или тя има квалификацията и обучението, предвидени в настоящата директива, с помощта на свидетелство за управление на превозно средство, предвидено в Регламент (ЕО) № 484/2002 (10).

В допълнение към удостоверението държавата-членка може да им издаде карта за квалификация на водача на превозно средство, предвидена в приложение II, маркирана със съответния код на Общността.

б)

Водач на превозно средство, посочен в член 1, буква б), който управлява превозни средства, използвани за автомобилен превоз на пътници, следва да докаже, че той или тя има квалификацията и обучението, предвидени в настоящата директива, с помощта на:

код на Общността, маркиран на свидетелството за управление на превозно средство по образеца на Общността, когато той или тя притежават такова свидетелство, или

карта за квалификация на водача на превозно средство, предвидена в приложение II, маркирана със съответния код на Общността, или

национално удостоверение, чиято валидност е взаимно призната на територията на държавите-членки.

Член 11

Привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес

Измененията и допълненията, необходими за привеждане в съответствие на приложения I и II с научно-техническия прогрес, се одобряват в съответствие с процедурата, постановена в член 12, параграф 2.

Член 12

Процедура на комитета

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави позоваване на този параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, като се има предвид член 8 от него.

Срокът, постановен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 13

Отчет

Преди 10 септември 2011 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите отчет, който прави начална оценка на прилагането на настоящата директива, в частност по отношение на еквивалентността на различните системи за начална квалификация, предвидени в член 3, и тяхната ефикасност за постигане на целевото равнище на квалификация. Докладът се придружава от целесъобразни предложения, ако това е необходимо.

Член 14

Транспониране и прилагане

1.   Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 10 септември 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат такива мерки, в тях се прави позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки прилагат тези мерки:

от 10 септември 2008 г. по отношение на началната квалификация, изисквана, за да се управляват превозни средства от категории D1, D1 + E, D и D + E,

от 10 септември 2009 г. по отношение на началната квалификация, изисквана, за да се управляват превозни средства от категории С1, С1 + E, С и С + E.

Държавите-членки незабавно информират за това Комисията и се подпомагат взаимно при прилагането на тези мерки.

Член 15

Отмяна

1.   С настоящото се изменя член 5 на Регламент (ЕИО) № 3820/85, както следва:

а)

параграф 1 се отменя, считано от 10 септември 2009 г.;

б)

параграфи 2 и 4 се отменят от 10 септември 2008 г.

2.   Директива 76/914/ЕИО се отменя от 10 септември 2009 г.

3.   Законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети за съобразяване с Директива 76/914/ЕИО, спират да се прилагат:

от 10 септември 2008 г. за водачи на превозни средства за автомобилен превоз на пътници,

от 10 септември 2008 г. за водачи на превозни средства за автомобилен превоз на товари.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 17

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 15 юли 2003 година

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. TREMONTI


(1)  ОВ C 154 Е, 29.5.2001 г., стр., 258, и ОВ C 20 Е, 28.1.2003 г., стр. 263.

(2)  ОВ C 260, 17.9.2001 г., стр. 90.

(3)  Становище на Европейския парламент от 17 януари 2002 г. (ОВ C 271 Е, 7.11.2002 г., стр. 381), Обща позиция на Съвета от 5 декември 2002 г. (ОВ C 32 Е, 11.2.2003 г., стр. 9) и Решение на Европейския парламент от 8 април 2003 г.(все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 13 юни 2003 г.

(4)  Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно хармонизирането на някои социални законодателства, свързани с автомобилния превоз (ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр. 1).

(5)  Директива 76/914/ЕИО на Съвета от 16 декември 1976 г. относно минимално равнище на обучение на някои водачи на превозни средства в автомобилния превоз (ОВ L 357, 29.12.1976 г., стр. 36).

(6)  Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на превозно средство (ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2000/56/ЕО на Комисията (ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 45).

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно достъп до професията на автомобилен товарен превозвач и пътнически превозвач и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други свидетелства за професионална компетентност, предназначени да улеснят за тези оператори правото на свобода на установяване при национални и международни превози (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 1); Директива, последно изменена с Директива 98/76/ЕО (ОВ L 277, 14.10.1998 г., стр. 17).

(9)  Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движение в автомобилния транспорт (ОВ L 370, 3.12.1985 г., стр. 8); Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1360/2002 на Комисията (ОВ L 207, 5.8.2002 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 484/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 1 март 2002 г. за изменение на Регламенти (ЕИО) № 881/92 и (ЕИО) № 3118/93 на Съвета за целите на създаване на лицензи на водачи на превозно средство (ОВ L 76, 19.3.2002 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА МИНИМАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И ОБУЧЕНИЕ

Раздел 1:   Списък на темите

Знанията, които трябва да се вземат предвид от държавите-членки при създаването на началната квалификация и продължаващото обучение на водачите на превозно средство, трябва да включват най-малко темите в настоящия списък. Обучаващите се водачи на превозни средства трябва да постигнат равнището на знания и практическа компетентност, необходими да се управляват безопасни всички превозно средство от съответната категория.

Минималното равнище на знания не може да бъде по-малко от ниво 2 на структурата на нива на обучение, предвидена в приложение I към Решение 85/368/ЕИО (1), т.е. равнището, достигнато при задължителното обучение, допълнено с професионално обучение.

1.   Обучение за напреднали по рационално управление на превозно средство на базата на изискванията за безопасност

Всички свидетелства

1.1.   Цел: да знае характеристиките на предавателната система, за да я използва по възможно най-добър начин:

криви, свързани с въртящия момент, мощност и специфична консумация на двигателя, област на оптимално използване на оборотомера, обвивни диаграми на отношението на предавателната кутия.

1.2.   Цел: да знае техническите характеристики и работа на контролите на безопасността, за да контролира превозно средство, да минимизира износването и да предотвратява неправилното функциониране:

специфични характеристики на схемата на хидравличната вакуумна сервоспирачка, граници на използване на спирачки и забавители, комбинирано използване на спирачки и забавители, по-добро използване на отношението скорост/предавка, използване на инерцията на превозно средство, използване на начини за забавяне и спиране по наклонени надолу участъци, действие в случай на отказ.

1.3.   Цел: Способност за оптимизиране на консумацията на гориво:

оптимизация на консумацията на гориво чрез прилагане на ноу-хау по отношение на точки 1.1. и 1.2.

Свидетелство за управление на МПС от категория С, С + Е, С1, С1 + Е

1.4.   Цел: способност за натоварване на превозно средство със спазване на правилата за безопасност и правилно използване на превозно средство:

сили, които оказват въздействие на превозно средство в движение, използване на предавателното отношение в съответствие с товара на превозно средство и профила на пътя, изчисляване на полезния товар на превозно средство или устройство, изчисляване на общ обем, разпределение на товар, последствия от претоварване на оста, стабилност и център на тежестта на превозно средство, типове опаковане и палети;

основни категории товари, които се нуждаят от прикрепване, техники за затягане и закрепване, използване на закрепващи ленти, проверка на устройства за прикрепване, използване на оборудване за манипулиране, поставяне и махане на чергило.

Свидетелство за управление на МПС от категория D, D + E, D1, D1 + E

1.5.   Цел: способност да осигури комфорт и безопасност на пътниците:

коригиращи надлъжни и странични движения, деление на пътя, пътно разположение, плавно спиране, движение на каросерията, използване на специфични структури (обществени зони, платна на пътя със специално предназначение), уреждане на конфликти между безопасно управление на превозно средство и други роли на водача на превозно средство, взаимодействие с пътници, особености на някои групи пътници (инвалиди, деца).

1.6.   Цел: способност за натоварване на превозно средство при спазване на правилата за безопасност и правилно използване на превозно средство:

сили, които оказват въздействие на превозно средство в движение, използване на предавателното отношение в съответствие с товара на превозно средство и профила на пътя, изчисляване на полезния товар на превозно средство или устройство, изчисляване на общ обем, разпределение на товар, последствия от претоварване на оста, стабилност и център на тежестта на превозно средство.

2.   Прилагане на правната уредба

Всички категории

2.1.   Цел: да познава социалната среда на автомобилния транспорт и съответната правна уредба:

Максимални работни периоди, специфични за транспортната промишленост; принципи, прилагане и последствия на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85, санкции за неизползване, неправилно използване или подправяне на тахографа; познаване на социалната среда на автомобилния транспорт: права и задължение на водачите на превозно средство по отношение на началната квалификация и продължаващото обучение.

Свидетелство за управление на МПС от категория С, С + Е, С1, С1 + Е

2.2.   Цел: да познава правната уредба относно превоза на товари

транспортни лицензи за експлоатация, задължения по стандартни договори за превоз на товари, изготвяне на документи, които формират транспортния договор, международни транспортни разрешения, задължения по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, изготвяне на международна товарителница, преминаване през граница, изпращачи на товари, специални документи, които придружават товарите.

Свидетелство за управление на МПС от категория D, D + E, D1, D1 + E

2.3.   Цел: да знае правната уредба за превоз на пътници

превоз на специфични групи пътници, безопасно оборудване на борда на автобуси, обезопасителни колани, товар на превозно средство.

3.   Здравна, пътна и екологична безопасност, предоставяне на услуги, логистика

Всички категории

3.1.   Цел: да осведоми водачите на превозно средство за рисковете на пътя и за произшествия при работа:

типове произшествия при работа в транспортния сектор, статистика на пътнотранспортни произшествия, участие на товарни автомобили/междуградски автобуси, човешки, материални и финансови последици.

3.2.   способност за предотвратяване на криминални престъпления и трафик на нелегални имигранти:

обща информация, последствия за водачи на превозно средство, превантивни мерки, списък за проверка, законодателство за отговорността на превозвача.

3.3.   Цел: способност за предотвратяване на физически рискове:

ергономични принципи; движения и пози, които представляват опасност, физическа годност, упражняване на манипулиране, лична защита.

3.4.   Цел: осведоменост за важността на физическите и умствени способности:

принципи на здравословно балансирано хранене, въздействие на алкохол, наркотици и други вещества, които могат да повлияят върху поведението, симптоми, причини, ефекти на умора и стрес, основната роля на основния цикъл работа/почивка.

3.5.   Способност на оценка на аварийни ситуации:

поведение при аварийна ситуация: оценка на ситуацията, избягване на усложнения на произшествието, повикване на помощ, помагане на пострадалите и даване на първа помощ, реакция в случай на пожар, евакуиране на намиращите се в товарния автомобил/пътниците в автобуса, осигуряване на безопасността на всички пътници, реакция в случай на агресия; основни принципи на изготвяне на отчет за произшествие.

3.6.   Цел: способност за възприемане на поведение, което подпомага подобряването на имиджа на компанията:

поведение на водача на превозно средство и имидж на компанията: важност за компанията на стандарта на обслужването, предоставено от водача на превозно средство, ролите на водача на превозно средство, хората, с които водачът на превозно средство ще се занимава, поддръжка на превозно средство, организация на работата, търговски и финансови ефекти на спор.

Свидетелство за управление на МПС от категория С, С + Е, С1, С1 + Е

3.7.   Цел: да познава икономическата среда на автомобилния превоз и организацията на пазара:

автомобилен транспорт във връзка с другите начини на транспорт (конкуренция, товароизпращачи), различни автомобилни транспортни дейности (превоз за сметка на отсрещната страна, за собствена сметка, спомагателни транспортни дейности), организация на основните типове транспортни дружества и спомагателни транспортни дейности, различни транспортни специализации (камиони-цистерни, контролирана температура и т.н.), развитие на сектора (диверсификация на предоставяните услуги, железопътен транспорт, подизпълнение и т.н.).

Свидетелство за управление на МПС от категория D, D + E, D1, D1 + E

3.8.   Цел: да познава икономическата среда на автомобилния превоз на пътници и организацията на пазара:

автомобилен превоз на пътници във връзка с другите начини на пътнически транспорт (железопътен, частен автомобил), различни дейности, включващи автомобилен превоз на пътници, преминаване на граници (международен транспорт), организация на основните типове транспортни компании за автомобилен превоз на пътници.

Раздел 2:   Задължителна начална квалификация, предвидена в член 3, параграф 1, буква а)

2.1.   Възможност за комбиниране на посещаване на курс и изпит

Началната квалификация трябва да включва преподаването на всички теми в списъка на раздел 1. Продължителността на тази начална квалификация трябва да бъде 280 часа.

Всеки обучаващ се водач на превозно средство трябва да управлява най-малко 20 часа индивидуално превозно средство от съответната категория, което отговаря най-малко на изискванията за изпитни превозно средство, както са дефинирани в Директива 91/439/ЕИО.

Когато управлява превозно средство индивидуално, обучаващият се водач на превозно средство трябва да се придружава от инструктор, нает от одобрен център за обучение. Всеки водач на превозно средство може да управлява превозно средство в продължение на максимум осем часа от двадесетте часа индивидуално управление на превозно средство на специален терен или на възможно най-добри симулатори, така че да се оцени обучението по рационално управление на превозно средство на базата на изискванията за безопасността, в частност по отношение на манипулиране на превозно средство при различни пътни условия и начина, по който те се променят при различните атмосферни условия и през деня и нощта.

За водачите на превозно средство, посочени в член 5, параграф 5, продължителността на първоначалната квалификация трябва да бъде 70 часа, включително пет часа индивидуално управление на превозно средство.

След обучението компетентните органи на държавите-членки или институцията, определена от тях, трябва да проведат на водача на превозно средство писмен или устен изпит. Изпитът трябва да включва поне един въпрос от всички цели в списъка на темите в раздел 1.

2.2.   Възможност, включваща изпит

Компетентните органи на държавите-членки или институцията, определена от тях, организират посочените по-горе теоретични и практически изпити, за да провери дали обучаващият се водач на превозно средство има равнището на познание, изисквано в раздел 1 по темите и целите, изброени там.

а)

Теоретичният изпит се състои от най-малко две части:

i)

въпроси, включително въпроси с избор от няколко отговора, въпроси, които изискват пряк отговор, или комбинация от двете;

ii)

решаване на практически казус/ситуация.

Минималната продължителност на теоретичния изпит трябва да бъде четири часа.

б)

Практическият изпит се състои от две части:

i)

изпит по управление на превозно средство, насочен към оценяване на обучението по рационално управление на превозно средство на базата на правилата за безопасност. Изпитът трябва да се проведе, когато това е възможно, по пътища извън застроени зони, по бързи пътища или магистрали (или подобни пътища) и на всички видове градски главни пътища, представящи различни типове трудности, които водачът на превозно средство може да срещне. Би било желателно този изпит да се проведе при различни условия на плътност на трафика. Времето за управление на превозно средство по пътя трябва да се използва оптимално, за да се оцени кандидатът във всички области на трафика, които вероятно ще срещне. Минималната продължителност на изпита трябва да бъде 90 минути;

ii)

практически изпит, обхващащ най-малко точки 1.4., 1.5., 1.6., 3.2., 3.3. и 3.5.

Минималната продължителност на този изпит трябва да бъде 30 минути.

Превозното средство, използвано за практическия изпит, трябва да отговаря най-малко на изискванията за изпитни превозно средство, както са дефинирани в Директива 91/439/ЕИО.

Практическият изпит може да бъде допълнен с трети изпит, който се провежда на специален терен или на възможно най-добър симулатор, така че да се оцени обучението по рационално управление на превозно средство на базата на изискванията за безопасността, в частност по отношение на манипулиране на превозно средство при различни пътни условия и начина, по който те се променят при различните атмосферни условия и през деня и нощта.

Продължителността на този изпит по избор не е фиксирана. Ако водач на превозно средство държи такъв изпит, неговата продължителност може да се извади от деветдесетте минути на изпита по управление на превозно средство, посочен в i), но изважданото време не може да превишава 30 минути.

За водачите на превозно средство, посочени в член 5, параграф 5, теоретичният изпит трябва да бъде ограничен до темите, посочени в раздел 1, които засягат превозно средство, за които новата начална квалификация се прилага. Въпреки това, тези водачи на превозно средство трябва да преминат целия практически изпит.

Раздел 3:   Ускорена начална квалификация, предвидена в член 3, параграф 2

Ускорената начална квалификация трябва да включва преподаването на всички теми в списъка в раздел 1. Нейната продължителност трябва да бъде 140 часа.

Всеки курсист трябва да управлява поне 10 часа индивидуално превозно средство от съответната категория, което отговаря най-малко на изискванията за изпитни превозно средство, както са дефинирани в Директива 91/439/ЕИО.

Когато управлява превозно средство индивидуално, обучаващият се водач на превозно средство трябва да се придружава от инструктор, нает от одобрен център за обучение. Всеки водач на превозно средство може да управлява в продължение на максимум осем часа от двадесетте часа индивидуално управление на превозно средство на специален терен или на възможно най-добри симулатори, така че да се оцени обучението по рационално управление на превозно средство на базата на изискванията за безопасността, в частност по отношение на манипулиране на превозно средство при различни пътни условия и начина, по който те се променят при различните атмосферни условия и през деня и нощта.

За водачите на превозно средство, посочени в член 5, параграф 5, продължителността на началната квалификация трябва да бъде 35 часа, включително пет часа индивидуално управление на превозно средство.

В края на обучението компетентните органи на държавите-членки или институцията, определена от тях, подлагат водача на превозно средство на писмен или устен изпит. Изпитът трябва да включва поне един въпрос от всички цели в списъка на темите в раздел 1.

Раздел 4:   Задължително продължаващо обучение, предвидено в член 3, параграф 1, буква б)

Курсовете за задължително продължаващо обучение трябва да се организират от одобрен център за обучение. Тяхната продължителност трябва да бъде 35 часа на всеки пет години за всеки период трябва да е от най-малко седем часа. Това продължаващо обучение може да се провежда частично на възможно най-добри симулатори.

Раздел 5:   Одобряване на началната квалификация и продължаващото обучение

5.1.   Центровете за обучение, които участват в началната квалификация и продължаващото обучение, трябва да бъдат одобрени от компетентните органи на държавите-членки. Одобрение може да се даде само в отговор на писмена молба. Молбата трябва да се придружава от документи, включително:

5.1.1.

подходяща програма за квалификация и обучение, уточняваща преподаваните теми и определящи предлагания план за прилагане и методи на преподаване;

5.1.2.

квалификации и сфера на дейност на инструкторите;

5.1.3.

информация за помещенията, където се водят курсовете, учебните материали, ресурсите на разположение за практическа работа и използвания автомобилен парк;

5.1.4.

условията относно участието в курсовете (брой участници).

5.2.   Компетентният орган трябва да одобри писмено следните условия:

5.2.1.

обучението да се извършва в съответствие с документацията, придружаваща молбата;

5.2.2.

компетентният орган да има право да изпраща упълномощени лица да подпомагат курсовете за обучение на одобрените центрове и трябва да имат право да извършва проверка на тези центрове по отношение на използваните ресурси и правилното провеждане на курсовете за обучение и изпитите;

5.2.3.

да може да се отнеме одобрението или временно да се прекрати, ако не се спазват условията за одобряване.

Одобреният център трябва да гарантира, че инструкторите имат стабилни познания за последно приетата правна уредба и изисквания за обучение. Като част от специфична подборна процедура, инструкторите трябва да удостоверят познаването на материала и методите на обучение. По отношение на практическата част на обучението, инструкторите трябва да удостоверят опит като професионални водачи на превозно средство или подобен опит на водач на МПС, като този на инструктори по управление на тежко превозно средство.

Програмата за обучение трябва да се изготви съгласно одобрението и трябва да обхване темите съгласно раздел 1.


(1)  Решение 85/368/ЕИО на Съвета от 16 юли 1985 г. относно сравнимостта на квалификациите за професионално обучение между държавите-членки на Европейските общности (ОВ L 199, 31.7.1985 г., стр. 56).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАЗПОРЕДБИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА КАРТА ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ВОДАЧ НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.   Физическите характеристики на картата трябва да отговарят на стандарти ISO 7810 и 7816-1.

Методите за проверка на физическите характеристики на картата, за да се осигури, че те съответстват на международните стандарти, трябва да отговарят на стандарт ISO 10373.

2.   Картата има две страни:

 

страна 1 съдържа:

а)

заглавие „карта за квалификация на водач на превозно средство“, отпечатано с главни букви на официалния език или езици на държавата-членка, която издава картата;

б)

наименованието на държавата-членка, която издава картата (по избор);

в)

отличителния знак на държавата-членка, която издава картата, отпечатан негативно в син четириъгълник и обкръжен с 12 жълти звезди; отличителните знаци са, както следва:

B

:

Белгия

DK

:

Дания

D

:

Германия

GR

:

Гърция

E

:

Испания

F

:

Франция

IRL

:

Ирландия

I

:

Италия

L

:

Люксембург

NL

:

Нидерландия

A

:

Австрия

P

:

Португалия

FIN

:

Финландия

S

:

Швеция

UK

:

Обединеното кралство;

г)

информация, специфична за картата, номерирана, както следва:

1.

фамилно име на притежателя;

2.

имена на притежателя;

3.

дата и място на раждане на притежателя;

4.

а)

дата на издаване;

б)

дата на валидност;

в)

наименование на издаващия орган (може да бъде отпечатан на страна 2);

г)

различен номер от номера на удостоверението за управление на превозно средство за административни цели (по избор);

5.

а)

номер на свидетелството за управление на превозно средство;

б)

сериен номер;

6.

снимка на притежателя;

7.

подпис на притежателя;

8.

място на обичайно пребиваване или пощенски адрес на притежателя (по избор);

9.

(под)категории превозно средство, за които водачът на превозно средство отговаря на изискванията за начална квалификация и продължаващо обучение;

д)

заглавието „Образец на Европейските общности“ на езика или езиците на държавата-членка, издаваща картата, и заглавието „Карта за квалификация на водач на превозно средство“ на другите официални езици на Общността, отпечатани в синьо, така че да образуват фона на картата:

 

tarjeta de cualificación del conductor

 

chaufføruddannelsesbevis

 

Fahrerqualifizierungsnachweis

 

δελτίο επιμόρφωσης οδηγού

 

driver qualification card

 

carte de qualification de conducteur

 

cárta cáilíochta tiomána

 

carta di qualificazione del conducente

 

kwalificatiekaart bestuurder

 

carta de qualificação do motorista

 

kuljettajan ammattipätevyyskortti

 

yrkeskompetensbevis för förare;

е)

референтни цветове:

синьо: Pantone Reflex blue,

жълто: Pantone yellow;

 

страна 2 съдържа:

а)

9.

(под)категории превозни средства, за които водачът на превозно средство отговаря на изискванията за начална квалификация и продължаващо обучение;

10.

код на Общността, предвиден в член 10 на настоящата директива;

11.

място, запазено за възможно вписване от държавата-членка, издаваща картата, на съществени административни подробности или подробности, свързани с пътната безопасност (по избор). Ако подробностите са свързани със заглавие, постановено в настоящото приложение, тези подробности трябва да се предхождат от съответния номер на заглавието;

б)

обяснение на номерираните вписвания на страни 1 и 2 на картата (поне на позиции 1, 2, 3, 4а), 4б), 4в), 5а), 5б) и 10).

Ако държава-членка желае да извърши тези вписвания на национален език, различен от следните езици: английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, португалски, фински, френски, холандски, шведски, тя изготвя двуезична версия на картата, без да засяга разпоредбите на настоящото приложение.

3.   Сигурност, включително защита на данните

Целта на различните съставни части на картата е да изключва фалшифициране или подправяне и да открива опити за това.

Държавите-членки трябва да осигурят равнището на сигурност на картата да е най-малкото сравнимо с равнището на сигурност на свидетелството за управление на превозно средство.

4.   Особени разпоредби

След консултиране с Комисията държавите-членки могат да добавят цветове или маркировки, като щрихов код, национални символи и характеристики, свързани със сигурността, без да се накърняват другите разпоредби на настоящото приложение.

Във връзка с взаимното признаване на картите, щриховият код не може да съдържа информация, различна от тази, която четливо е изписана на картата за квалификация на водача на превозно средство или която е съществена за процеса на издаване на картата.

Image


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

100


32003R1701


L 243/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1701/2003 НА КОМИСИЯТА

от 24 септември 2003 година

за привеждане в съответствие на член 6 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и Съвета от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (1) и по-специално член 6, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 изисква продуктите, частите и уредите да отговарят на изискванията за защита на околната среда на приложение 16 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (наричана по-долу Чикагска конвенция), публикувана през ноември 1999 г., с изключение на допълненията към нея.

(2)

Чикагската конвенция и нейните приложения бяха изменени след приемането на Регламент (ЕО) № 1592/2002, изисквайки привеждане в съответствие на член 6, параграф 1 от него с процедурата по член 54, параграф 3 от същия регламент.

(3)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Европейската агенция за авиационна безопасност, учредена по силата на член 54 от Регламент (ЕО) № 1592/2002,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 6 от Регламент (ЕО) № 1592/2002 първият параграф се заменя със следното:

„1.   Продуктите, частите и уредите следва да отговарят на изискванията за защита на околната среда, съдържащи се в Приложение 16 към Чикагската конвенция, публикувана през март 2002 г., за том I и ноември 1999 г. за том II, с изключение на допълненията към приложение 16.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 28 септември 2003 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 септември 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 240, 7.9.2002 г., стр. 1.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

101


32003R1702


L 243/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1702/2003 НА КОМИСИЯТА

от 24 септември 2003 година

за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейската агенция за авиационна безопасност (1) (наричан по-долу „Основният регламент“), изменен с Регламент (ЕО) № 1701/2003 (2), и по-специално членове 5 и 6 от него,

като има предвид, че:

(1)

Основният регламент създава общи съществени изисквания за осигуряване на високо уеднаквено равнище на безопасност в гражданското въздухоплаване и защита на околната среда; съгласно този регламент Комисията приема необходими правила за изпълнение с цел осигуряване на уеднаквено прилагане; чрез него се създава „Европейска агенция за авиационна безопасност“ (наричана по-долу „Агенцията“) за подпомагане на Комисията при изработването на такива правила за изпълнение.

(2)

Съществуващите авиационни изисквания в сферата на летателна годност, както са изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2871/2000 на Комисията (4), ще бъдат отменени от 28 септември 2003 г.

(3)

Необходимо е да се приемат общи технически изисквания и административни процедури за осигуряване на летателна годност и екологична съвместимост на въздухоплавателни продукти, части и оборудване, предмет на Основния регламент; такива изисквания и процедури трябва да конкретизират условията за издаване, поддържане, изменение, спиране на действието или отнемане на съответни сертификати.

(4)

От участващите в проектирането и производството на продукти, части и оборудване организации следва да се изисква съответствие с определени технически изисквания, с цел да докажат, че разполагат с необходимия капацитет и средства, за да изпълняват своите задължения и свързаните привилегии; от Комисията се изисква да приеме мерки за уточняване на условия за издаване, поддържане, изменение, спиране на действието или отнемане на сертификатите, удостоверяващи това съответствие.

(5)

При приемането на мерки за изпълнение на общи съществени изисквания в сферата на летателната годност, Комисията трябва да се грижи те да отразяват съвременното състояние на техниката и най-добрите практики, да отчита международния аеронавигационен опит, както и научния и техническия прогрес и да позволява незабавна реакция спрямо установени причини за произшествия и сериозни аварии.

(6)

Нуждата да се осигури уеднаквеност при прилагането на общи изисквания за летателна годност и опазване на околната среда на въздухоплавателни продукти, части и оборудване изисква общите процедури да се следват от компетентните органи на държавите-членки и когато е приложимо, от Агенцията за оценка на съответствие с тези изисквания; Агенцията изготвя сертификационни спецификации и инструктивни материали за подпомагане на необходимото унифициране на регулаторната уредба.

(7)

С тази цел е необходимо да се позволи плавно преминаване към нова регулаторна рамка на Агенцията при осигурено поддържане на високо и уеднаквено равнище на безопасност в гражданското въздухоплаване на Общността; необходимо е да се осигури на въздухоплавателната индустрия и на администрациите на държавите-членки достатъчно време да се адаптират към тази нова рамка и да признаят продължаващата валидност на сертификати, издадени преди влизането в сила на настоящия регламент в съответствие с член 57 на Основния регламент.

(8)

Мерките на настоящия регламент се основават на становището, формулирано от Агенцията (5) в съответствие с член 12, параграф 2, буква б) и член 14, параграф 1 на Основния регламент.

(9)

Мерките в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета на Европейската агенция за безопасност на въздухоплаването, създаден на основание член 54, параграф 3 на Основния регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложно поле и дефиниции

1.   Настоящият регламент установява, в съответствие с член 5, параграф 4 и член 6, параграф 3 от Основния регламент, общи технически изисквания и административни процедури за сертифициране на летателна годност и екологичност на продукти, части и оборудване, като се определя:

а)

издаване на типови сертификати, ограничени типови сертификати, допълнителни типови сертификати и промени в тези сертификати;

б)

издаване на сертификати за летателна годност, ограничени сертификати за летателна годност, разрешения за полети и сертификати за разрешение за въвеждане в експлоатация;

в)

издаване на одобрения за проекти за ремонт;

г)

демонстриране на съответствие с изискванията за опазване на околната среда;

д)

издаване на сертификати за шум;

е)

идентификация на продукти, части и оборудване;

ж)

сертифициране на определени части и оборудване;

з)

сертифициране на проектантски и производствени организации;

и)

издаване на инструкции за летателна годност.

2.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

а)

JAA означава „Съвместни авиационни власти на Европа“;

б)

JAR означава „Общи авиационни изисквания“;

в)

„Част 21“ означава изискванията и процедурите за сертифициране на въздухоплавателни средства и съответните продукти, части и оборудване, както и проектантски и производствени организации, приложени към настоящия регламент;

г)

„Част М“ означава приложими постоянни изисквания за летателна годност, приети за изпълнение на Основния регламент.

Член 2

Сертифициране на продукти, части и оборудване

1.   За продукти, части и оборудване се издават сертификати, както е посочено в част 21.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 въздухоплавателните средства, включително всеки инсталиран продукт, част или оборудване, които не са регистрирани в държава-членка, се освобождават от разпоредбите на подчасти З и И на част 21.

3.   По отношение на продукти, за които държава-членка е издала типов сертификат преди 28 септември 2003 г., се прилагат следните разпоредби:

а)

такъв продукт се счита за притежаващ типов сертификат, издаден в съответствие с настоящия регламент, когато:

i)

основание за типовото му сертифициране е:

основание за типово сертифициране на JAA за продукти, които са били сертифицирани съгласно процедурите JAA, както е формулирано в техния формуляр с характеристики JAA, или

за други продукти основанието за типово сертифициране, както е определено в данните за типовия сертификат на държавата на проектиране, ако такава държава на проектиране е:

държава-членка, освен ако Агенцията определи, вземайки предвид по-специално кодове за летателна годност и експлоатационен опит, че такова типово сертифициране не осигурява равнище на безопасност, еквивалентно на изискваното от Основния регламент и от настоящия регламент, или

държава, с която държава-членка е сключила двустранно споразумение за летателна годност или подобно споразумение, съгласно което такива продукти се сертифицират на база на проектантски кодове за летателна годност на онази държава, освен ако Агенцията определи, че такива кодове за летателна годност или експлоатационен опит, или системата за безопасност на тази държава на проектирането не осигуряват равнище на безопасност, еквивалентно на изискваното от Основния регламент и от настоящия регламент,

Агенцията прави първа оценка на влиянието на двете по-горни разпоредби предвид изготвяне на становище за Комисията, включително за възможни изменения към настоящия регламент;

ii)

изискванията за опазване на околната среда са същите като установените в приложение 16 към Чикагската конвенция, приложими към продукта,

iii)

приложимите насоки за летателна годност са тези на държавата на проектирането;

б)

проект на индивидуално въздухоплавателно средство, което е в регистъра на държава-членка преди 28 септември 2003 г., се счита за одобрен в съответствие с настоящия регламент, когато:

i)

проектът на основния му тип е част от типов сертификат, посочен в буква а),

ii)

всички промени в проекта на основния му тип, които са извън отговорността на притежателя на типовия сертификат, са били одобрени, и

iii)

инструкциите за летателна годност, издадени или приети от държавата-членка на регистрация преди 28 септември 2003 г., са изпълнени, включително всякакви варианти на инструкциите за летателна годност на държавата на проектиране, одобрени от държавата-членка на регистрация;

в)

Агенцията определя типовите сертификати на продукти, несъответстващи на буква а), преди 28 март 2007 г.;

г)

Агенцията определя списъка с данни за типовия сертификат на нивото на шум за всички продукти, обхванати от буква а), преди 28 март 2007 г. Преди такова определяне държавите-членки могат да продължат да издават сертификати за нивото на шум в съответствие с приложимата национална подзаконова уредба.

4.   По отношение на продукти, за които процесът на типово сертифициране започва на 28 септември 2003 г. чрез JAA или държава-членка:

а)

ако продуктът се сертифицира в няколко държави-членки, за справка се използва най-напредналият проект;

б)

не се прилагат 21А.15 (а), (б) и (в) на част 21;

в)

чрез дерогация от 21А.17 (а) на част 21 основание за типово сертифициране е това, създадено от JAA или, когато е приложимо, държавата-членка към датата на подаване на заявление за одобрение;

г)

демонстрирането на съответствието, направено в рамките на процедурите на JAA или държава-членка, се счита за направено от Агенцията с цел съответствие с 21А.20 (а) и (б) на част 21.

5.   По отношение на продукти, имащи национален типов сертификат или еквивалентен сертификат и за които не е приключил процесът на одобрение на изменението, въведено от държава-членка, когато типовият сертификат е определен в съответствие с настоящия регламент:

а)

ако процесът на одобрение се изпълнява от няколко държави-членки, за справка се използва най-напредналият проект;

б)

не се прилага 21А.93 на част 21;

в)

приложимо основание за типово сертифициране се създава от JAA или, когато е приложимо, от държавата-членка към датата на подаване на заявление за одобрение на измененията;

г)

демонстрирането на съответствието в рамките на процедурите на JAA или от държава-членка се счита направено от Агенцията с цел съответствие с 21А.103 (а)(2) и (б) на част 21.

6.   По отношение на допълнителните типови сертификати, за които сертификационният процес се изпълнява от държава-членка към 28 септември 2003 г. съгласно приложими процедури на JAA за допълнителни типови сертификати; и по отношение на значителни изменения в продуктите, предложени от лица, различни от притежателя на типов сертификат за продукта, за който сертификационният процес се изпълнява от държава-членка към 28 септември 2003 г. съгласно приложими национални процедури:

а)

ако процесът на сертифициране се изпълнява от няколко държави-членки, за справка се използва най-напредналият проект;

б)

не се прилагат 21А.113 (а) и (б) на част 21;

в)

приложимо основание за сертифициране е това създадено, от JAA или, когато е приложимо, държава-членка към датата на подаване на заявление за допълнителен типов сертификат или одобрение на значителни изменения;

г)

демонстрирането на съответствието, направено по време на процедурите на JAA или държава-членка, се счита направено от Агенцията с цел съответствие с 21А.115 (а) на част 21.

7.   По отношение на продукти, които имат национален типов сертификат или негов еквивалент и за които процесът на одобрение на проекти за значителни ремонти, изпълняван от държава-членка, не е завършен към момента, когато типовият сертификат се определя в съответствие с настоящия регламент, демонстрирането на съответствието, направено по време на процедурите на JAA или държава-членка, се счита за направено от Агенцията с цел съответствие с 21А.433 (а) на част 21.

8.   По отношение на части и оборудване, за които процесът на одобрение или разрешение се изпълнява от държава-членка към 28 септември 2003 г.:

а)

ако процесът на разрешение се изпълнява от няколко държави-членки, за справка се използва най-напредналият проект;

б)

не се прилага 21А.603 на част 21;

в)

приложими документи, които се изискват съгласно 21А.605 на част 21, са създадените от съответната държава-членка към датата на подаване на заявление за одобрение или разрешение;

г)

демонстрирането на съответствието, установено от съответната държава-членка, се счита направено от Агенцията с цел съответствие с 21А.606 (б) на част 21.

9.   Сертификат за летателна годност, издаден от държава-членка и удостоверяващ съответствие с типов сертификат, определен съгласно параграф 3, се счита за съответстващ на настоящия регламент.

10.   В очакване на решението на Агенцията съгласно буква в) на параграф 3 типовете въздухоплавателни средства, разрешени за полети от държава-членка преди 28 септември 2003 г., които не могат да получат типов сертификат в съответствие с параграф 3, остават под отговорността на държавата-членка на регистрация съгласно приложимите национални регламенти.

11.   До 28 март 2007 г. държавите-членки правят заключение дали въздухоплавателното средство и съответните съпътстващи ограничения, които компенсират отклоняването от съществени изисквания, позволяват на въздухоплавателното средство да извършва безопасно основни полети. В такива случаи разрешението за полети съдържа ограничение за използване във въздушното пространство на държавата-членка, чийто компетентен орган е издал разрешението. За полети извън това въздушно пространство се изисква потвърждаване на разрешението от компетентния орган на съответната държава.

До 28 март 2007 г. въздухоплавателно средство, което е получило от държава-членка разрешение за полети преди 28 септември 2003 г. без сертификат за летателна годност, може да остане под отговорността на държава-членка съгласно приложима национална подзаконова уредба. Такова въздухоплавателно средство може да лети само във въздушното пространство на съответната държава-членка. За полети извън това въздушно пространство се изисква разрешение от компетентния орган на съответната държава.

12.   Когато се прави препратка към част 21 за прилагане и/или съответствие с разпоредбите с част М и част М не е в сила, вместо това се прилагат съответните национални разпоредби.

13.   Одобрения за части и оборудване, издадени от държава-членка и валидни на 28 септември 2003 г., се считат за издадени в съответствие с настоящия регламент.

14.   По отношение на допълнителни типови сертификати, издадени от държава-членка съгласно процедурите на JAA или приложими национални процедури, както и по отношение на изменения в продуктите, предложени от лица, различни от притежателя на типов сертификат за продукта, одобрен от държава-членка съгласно приложими национални процедури, когато допълнителният типов сертификат или изменение са валидни на 28 септември 2003 г., допълнителният типов сертификат или промяна се считат за издадени съгласно настоящия регламент.

Член 3

Проектантски организации

1.   Организацията, отговорна за проектиране на продукти, части и оборудване или за изменения или ремонти по тях, доказва своите възможности в съответствие с част 21.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 организацията, чието седалище се намира в държава, която не е членка, може да докаже своя капацитет чрез сертификат, издаден от тази държава за продукт, част или оборудване, за който тя подава заявление, при следните условия:

а)

че тази държава е държавата на проектиране; и

б)

Агенцията е определила, че системата на тази държава включва същото независимо равнище на проверка на съответствие, както е предвидено в настоящия регламент, било чрез еквивалентна система на одобрение на организации или чрез директно включване на компетентния орган на тази държава.

3.   Одобрения на проектантски организации, издадени или признати от държава-членка в съответствие с изискванията и процедурите на JAA и валидни преди 28 септември 2003 г., се считат за издадени в съответствие с настоящия регламент. В този случай срокът за приключване на констатации от второ ниво, посочен в подчаст Й на част 21, не надвишава една година, когато тези констатации се свързват с разлики от приложими преди това JAA.

4.   Притежателят на типов сертификат, който на 28 септември 2003 г. не притежава подходящо одобрение от проектантска организация, издадено съгласно приложими процедури на JAA, доказва своите възможности съгласно условията, установени в 21А.14 на част 21 преди 28 септември 2005 г.

5.   Организация, която е подала заявление за допълнителен типов сертификат, за одобрение на проект за значителен ремонт или за одобрение на проект за спомагателна двигателна група, която на 28 септември 2003 г. не притежава подходящо одобрение за съответна проектантска организация, издадено от държава-членка съгласно приложими процедури на JAA, доказва своя капацитет преди 28 септември 2005 г. в съответствие с част 21, 21А.112, 21А.432Б, или в случай на спомагателна двигателна група — 21А.602Б.

6.   По отношение на организации, за които одобрението за проектантска организация на 28 септември 2003 г. се осъществява чрез държава-членка съгласно приложимите процедури JAA:

1.

Не се прилага 21А.234 на част 21.

2.

Заключенията от демонстрациите на съответствието, направени от съответната държава-членка, се считат за направени от Агенцията с цел постигане на съответствие с 21А.245 на част 21.

Член 4

Производствени организации

1.   Организацията, отговорна за производството на продукти, части и оборудване, доказва своите възможности в съответствие с разпоредбите на част 21.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 производител, чието седалище се намира в държава, която не е членка, може да докаже своя капацитет чрез сертификат, издаден от тази държава за продукт, част или оборудване, за който тя подава заявление, при условие че:

а)

тази държава е държавата на производство; и

б)

Агенцията е определила, че системата на тази държава включва същото независимо равнище за проверка на съответствие, както и настоящият регламент, или чрез еквивалентна система за одобрение на организации, или чрез директно участие на компетентния орган на тази държава.

3.   Одобрения на производствени организации, издадени или признати от държава-членка в съответствие с изискванията и процедурите на JAA и валидни преди 28 септември 2003 г., се считат издадени в съответствие с настоящия регламент. В този случай срокът на приключване на констатациите от второ ниво, посочен в подчаст Ж на част 21, не надвишава една година, когато тези констатации се свързват с разлики от приложими преди това JAR.

4.   Организацията доказва своите възможности съгласно настоящия регламент преди 28 септември 2005 г.

5.   Освен ако организацията е доказала своите възможности съгласно подчасти Е и Ж на част 21, декларациите за съответствие и сертификатите за разрешаване на пускане в експлоатация, издадени от тази организация съгласно приложими национални регламенти, се считат за издадени съгласно настоящия регламент.

6.   По отношение на организации, за които одобрението за проектантска организация на 28 септември 2003 г. се осъществява чрез държава-членка съгласно приложимите процедури JAA:

а)

не се прилага 21А.134 на част 21;

б)

заключенията за демонстрацията за съответствие, направени от съответната държава-членка, се считат за направени от Агенцията с цел постигане на съответствие с 21А.145 на част 21.

Член 5

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на 28 септември 2003 г., с изключение на 21А.804 (а)(3) на част 21, която влиза в сила на 28 март 2004 г., и подчаст З на част 21, която влиза в сила на 28 септември 2004 г.

2.   Чрез дерогация от 21А.159 на част 21 държавите-членки могат да издават одобрения със срок на действие, ограничен до 28 септември 2005 г.

3.   Чрез дерогация от 21А.181 на част 21 държавите-членки могат да издават одобрения със срок на действие, ограничен до 28 септември 2008 г.

4.   Когато разпоредбите на параграфи 2 или 3 се прилагат от държава-членка, тя информира Комисията и Агенцията.

5.   Агенцията изготвя в съответния срок оценка на изпълнението на разпоредбите на настоящия регламент относно срока на валидност на одобренията с оглед изготвяне на становище за Комисията, включително и възможни изменения в него.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 септември 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 240, 7.9.2002 г., стр. 1.

(2)  Виж ОВ L 243, 27.9.2003 г., стр. 5.

(3)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4.

(4)  ОВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 47.

(5)  1.9.2003 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ 21

Сертифициране на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване и на проектантски и производствени организации

Съдържание (подробно представяне)

21.1

Общи разпоредби …

РАЗДЕЛ А …

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАЯВИТЕЛИТЕ И ПРИДОБИТИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ …

ПОДЧАСТ А – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ …

21А.1

Приложно поле …

21А.2

Предприятие на лице, различно от заявителя или от притежателя на сертификата …

21А.3

Повреди, неправилно функциониране и дефекти …

21А.3Б

Насоки за летателна годност …

21А.4

Координиране между проектирането и производството …

ПОДЧАСТ Б – ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ …

21А.11

Приложно поле …

21А.13

Приемливост …

21А.14

Доказване на капацитета …

21А.15

Заявление …

21А.16А

Кодове за летателна годност …

21А.16Б

Специални условия …

21А.17

Основание за типово сертифициране …

21А.18

Определяне на приложими изисквания за опазване на околната среда и сертификационни спецификации …

21А.19

Изменения, за които се изисква нов типов сертификат …

21А.20

Съответствие на основание типово сертифициране и изисквания за опазване на околната среда …

21А.21

Издаване на типов сертификат …

21А.23

Издаване на ограничен типов сертификат …

21А.31

Типов проект …

21А.33

Проучвания и тестове …

21А.35

Полетни тестове …

21А.41

Типов сертификат …

21А.44

Задължения на притежателя …

21А.47

Условия на предаване …

21А.51

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.55

Архивиране …

21А.57

Наръчници …

21А.61

Инструкции за продължаваща летателна годност …

(ПОДЧАСТ В – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ Г – ИЗМЕНЕНИЯ В ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ …

21А.90

Приложно поле …

21А.91

Класификация на измененията в типови проекти …

21А.92

Приемливост …

21А.93

Заявление …

21А.95

Незначителни изменения …

21А.97

Значителни изменения …

21А.101

Определяне на приложими изисквания за опазване на околната среда и сертификационни спецификации …

21А.103

Издаване на одобрение …

21А.105

Архивиране …

21А.107

Инструкции за продължаваща летателна годност …

21А.109

Задължения и EPA маркировка …

ПОДЧАСТ Д – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ …

21А.111

Приложно поле …

21А.112

Приемливост …

21А.112Б

Доказване на капацитета …

21А.113

Заявление за допълнителен типов сертификат …

21А.114

Демонстрация на съответствие …

21А.115

Издаване на допълнителен типов сертификат …

21А.116

Условия за прехвърляне …

21А.117

Изменения на една част от продукта, обхваната от допълнителен типов сертификат …

21А.118А

Задължения и EPA маркировка …

21А.118Б

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.119

Наръчници …

21А.120

Инструкции за продължаваща летателна годност …

ПОДЧАСТ Е – ПРОИЗВОДСТВО ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ БЕЗ ОДОБРЕНИЕ …

21А.121

Приложно поле …

21А.122

Приемливост …

21А.124

Заявление …

21А.125

Издаване на документ за съгласие …

21А.125Б

Заключения …

21А.125В

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.126

Система за проверка на производството …

21А.127

Тестове: въздухоплавателно средство …

21А.128

Тестове: двигатели и перки …

21А.129

Задължения на производителя …

21А.130

Декларация за съответствие …

ПОДЧАСТ Ж – ОДОБРЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ …

21А.131

Приложно поле …

21А.133

Приемливост …

21А.134

Заявление …

21А.135

Издаване на одобрение за производствена организация …

21А.139

Система за качество …

21А.143

Наръчник за производствена организация …

21А.145

Изисквания за одобрение …

21А.147

Промени в одобрена производствена организация …

21А.148

Промени на местоположение …

21А.149

Условия за прехвърляне …

21А.151

Условия за одобрение …

21А.153

Промени в условията за одобрението …

21А.157

Проучвания …

21А.158

Заключения …

21А.159

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.163

Привилегии …

21А.165

Задължения на притежателя …

ПОДЧАСТ З – СЕРТИФИКАТИ ЗА ЛЕТАТЕЛНА ГОДНОСТ …

21А.171

Приложно поле …

21А.172

Приемливост …

21А.173

Класификация …

21А.174

Заявление …

21А.175

Език …

21А.177

Изменение или промени …

21А.179

Условия за прехвърляне и повторно издаване в рамките на държавите-членки …

21А.180

Инспекции …

21А.181

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.182

Идентификация на въздухоплавателното средство …

21А.183

Издаване на сертификат за летателна годност …

21А.184

Издаване на ограничен сертификат за летателна годност …

21А.185

Издаване на разрешение за полет …

ПОДЧАСТ И – СЕРТИФИКАТ ЗА ШУМ …

21А.201

Приложно поле …

21А.203

Приемливост …

21А.204

Заявление …

21А.205

Издаване на сертификат за шум …

21А.207

Изменение или промени …

21А.209

Възможност за прехвърляне и повторно издаване в рамките на държава-членка …

21А.210

Инспекции …

21А.211

Срок на действие и продължаваща валидност …

ПОДЧАСТ Й – ОДОБРЕНИЕ НА ПРОЕКТАНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ …

21А.231

Приложно поле …

21А.233

Приемливост …

21А.234

Заявление …

21А.235

Издаване на одобрение за проектантска организация …

21А.239

Система за осигуряване на съответствие с проекта …

21А.243

Данни …

21А.245

Условия за одобрение …

21А.247

Промени в системата за осигуряване на съответствие с проекта …

21А.249

Условия на прехвърляне …

21А.251

Условия за одобрението …

21А.253

Промени в условията за одобрението …

21А.257

Проучване …

21А.258

Заключения …

21А.259

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.263

Привилегии …

21А.265

Задължения на притежателя …

ПОДЧАСТ К – ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ …

21А.301

Приложно поле …

21А.303

Съответствие с приложимите изисквания …

21А.305

Одобрение на части и оборудване …

21А.307

Пускане на части и оборудване за инсталация …

(ПОДЧАСТ Л – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ М – РЕМОНТИ …

21А.431

Приложно поле …

21А.432

Приемливост …

21А.432Б

Доказване на капацитет …

21А.433

Проект на ремонта …

21А.435

Класификация на ремонти …

21А.437

Издаване на одобрение за проект на ремонта …

21А.439

Производство на части за ремонт …

21А.441

Реализация на ремонта …

21А.443

Ограничения …

21А.445

Непоправени щети …

21А.447

Архивиране …

21А.449

Инструкции за продължаваща летателна годност …

21А.451

Задължения и EPA маркировка …

(ПОДЧАСТ Н – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ О – РАЗРЕШЕНИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ СТАНДАРТИ …

21А.601

Приложно поле …

21А.602А

Приемливост …

21А.602Б

Доказване на капацитет …

21А.603

Заявление …

21А.604

Разрешение ETSO за спомагателна двигателна група …

21А.605

Изисквани документи …

21А.606

Издаване на разрешение ETSO …

21А.607

Привилегии на разрешението ETSO …

21А.608

Декларация на проект и производителност (ДПП) …

21А.609

Задължения на притежателите на ETSO разрешение …

21А.610

Одобрение за отклонение …

21А.611

Изменения в проекта …

21А.613

Архивиране …

21А.615

Проверки от Агенцията …

21А.619

Срок на действие и продължаваща валидност …

21А.621

Условия за прехвърляне …

(ПОДЧАСТ П – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ Р – ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОДУКТИ, ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ …

21А.801

Идентификация на продукти …

21А.803

Обработка на идентификационна информация …

21А.804

Идентификация на части и оборудване …

21А.805

Идентификация на критични части …

21А.807

Идентификация на ETSO предмети …

РАЗДЕЛ Б

ПРОЦЕДУРИ ЗА КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ …

ПОДЧАСТ А – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ …

21Б.5

Приложно поле …

21Б.20

Задължения на компетентния орган …

21Б.25

Изисквания за организация на компетентния орган …

21Б.30

Документирани процедури …

21Б.35

Промени в организацията и процедурите …

21Б.40

Разрешаване на спорове …

21Б.45

Докладване/координация …

21Б.55

Архивиране …

21Б.60

Насоки за летателна годност …

ПОДЧАСТ Б – ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ …

(ПОДЧАСТ В – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ Г – ПРОМЕНИ В ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ …

ПОДЧАСТ Д – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ …

ПОДЧАСТ Е – ПРОИЗВОДСТВО ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ БЕЗ ОДОБРЕНИЕ …

21Б.120

Проучвания …

21Б.130

Издаване на документ за съгласие …

21Б.135

Поддържане на документа за съгласие …

21Б.140

Изменения на документ за съгласие …

21Б.143

Уведомление за заключенията …

21Б.145

Временно спиране или отнемане на разрешително …

21Б.150

Архивиране …

ПОДЧАСТ Ж – ОДОБРЕНИЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ …

21Б.220

Проучвания …

21Б.225

Уведомление за заключенията …

21Б.230

Издаване на сертификат …

21Б.235

Продължаващо наблюдение …

21Б.240

Изменение на одобрение на производствени организации …

21Б.245

Временно спиране или отнемане на одобрение на производствени организации …

21Б.260

Архивиране …

ПОДЧАСТ З – СЕРТИФИКАТИ ЗА ЛЕТАТЕЛНА ГОДНОСТ …

21Б.320

Проучвания …

21Б.325

Издаване на сертификати за летателна годност …

21Б.330

Спиране или отнемане на сертификати за летателна годност …

21Б.345

Архивиране …

ПОДЧАСТ И – СЕРТИФИКАТИ ЗА ШУМ …

21Б.420

Проучвания …

21Б.425

Издаване на сертификати за шум …

21Б.430

Спиране или отнемане на сертификати за шум …

21Б.445

Архивиране …

ПОДЧАСТ Й – ОДОБРЕНИЕ ЗА ПРОЕКТАНТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ …

ПОДЧАСТ К – ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ …

(ПОДЧАСТ Л – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ М – РЕМОНТИ …

(ПОДЧАСТ Н – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ О – РАЗРЕШЕНИЯ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ СТАНДАРТИ …

(ПОДЧАСТ П – НЕПРИЛОЖИМА) …

ПОДЧАСТ Р – ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОДУКТИ, ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ …

Допълнения – формуляри на EASA (Европейска агенция за авиационна безопасност)

21.1.   Общи разпоредби

За целите на настоящата част „компетентният орган“ е:

а)

за организации с основно място на дейност в държава-членка, органът, определен от тази държава-членка, или Агенцията, ако така се изисква от тази държава-членка; или

б)

за организации с основно място на дейност в държава, която не е членка, Агенцията.

РАЗДЕЛ А   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАЯВИТЕЛИТЕ И ПРИДОБИТИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ПОДЧАСТ А –   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

21А.1   Приложно поле

Настоящият раздел създава общи разпоредби по отношение на правата и задълженията на заявителя и на притежателя на сертификат, издаден или подлежащ на издаване в съответствие с настоящия раздел.

21А.2   Задължение на лице, различно от заявителя или от притежателя на сертификата

Действия и задължения, за които притежателят или заявителят за сертификат за продукт, част или оборудване отговаря съгласно настоящия раздел, могат да бъдат предприети от негово име от всяко друго физическо или юридическо лице, при условие че притежателят или заявителят на такъв сертификат може да покаже, че е сключил споразумение с другото лице, което гарантира, че задълженията на притежателя са и ще бъдат надлежно изпълнени.

21А.3   Повреди, неправилно функциониране и дефекти

а)

Система за събиране, проучване и анализиране на данни. Притежателят на типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, разрешение на Европейски технически стандарти (ETSO), одобрение на проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент, има система за събиране, проучване и анализиране на доклади по отношение на повреди, неправилно функциониране и дефекти или други случаи, които причиняват или които могат да имат неблагоприятен ефект върху продължаващата летателна годност на продукта, част или оборудване, обхванат от типовия сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, разрешение ETSO, одобрение за проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент. Информацията за такава система се предоставя на всички известни оператори на продукти, части или оборудване и при поискване, на всяко лице, оправомощено съгласно други свързани регламенти за прилагане.

б)

Отчети за Агенцията

1.

Притежателят на типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, ETSO разрешение, одобрение за проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент, се отчита на Агенцията за всяка повреда, неправилно функциониране, дефект или друг проблем, свързан с продукт, част или оборудване, обхванат от типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, разрешение ETSO, одобрение на проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент и което води условия, които могат да застрашат сигурността.

2.

Тези доклади се предават веднага след изготвянето им във форма и по начин, определени от Агенцията, и не по-късно от 72 часа след идентифицирането на условията, които биха застрашили сигурността, освен ако изключителни обстоятелства не възпрепятстват това.

в)

Разследване на докладвани произшествия

1.

Когато докладваното произшествие съгласно буква б) или съгласно 21А.129 (е)(2) или 21А.165 (е)(2) произтича от недостатък на проекта или недостатък на производството, притежателят на типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, ETSO разрешение, одобрение на проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент или производител, според случая разследват причините за недостатъка и докладват на Агенцията резултатите от разследването, както и всяко действие, което те предприемат или предлагат за поправяне на такъв недостатък.

2.

Ако Агенцията счита, че се изисква действие за коригиране на недостатъка, притежателят на типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, ETSO разрешение, одобрение на проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент, или подходящият производител предоставят съответните данни на Агенцията.

21А.3Б   Насоки за летателна годност

а)

Насока за летателна годност означава документ, издаден или одобрен от Агенцията, който налага извършване на действия по въздухоплавателно средство за възстановяване на приемливо равнище на безопасност, когато доказателствата показват, че равнището на безопасност при това въздухоплавателно средство иначе може да бъде намалено.

б)

Агенцията издава насоки за летателна годност, когато:

1.

Агенцията е установила наличие на условие, което застрашава безопасността при въздухоплавателното средство, в резултат на недостатък на въздухоплавателното средство или на двигател, перка, част или оборудване, инсталирано на това въздухоплавателно средство; и

2.

това условие е вероятно да съществува или да се прояви при друго въздухоплавателно средство.

в)

Когато насоката за летателна годност трябва да се издаде от Агенцията за поправяне на условие, застрашаващо безопасността, посочено в буква б), или да изиска провеждане на проверка, притежателят на типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, ETSO разрешение, одобрение на проект за значителен ремонт или всяко друго съответно одобрение, считано за издадено съгласно настоящия регламент:

1.

Предлага подходящо корективно действие или необходима проверка, или и двете и предоставя детайлите на такива предложения на Агенцията за одобрение.

2.

След одобрение от Агенцията на предложенията, посочени в точка 1, прави достъпни за всички известни оператори или собственици на продукти, част или оборудване и при поискване, за всяко лице, от което се изисква да съответства на насоката за летателна годност, подходящите описателни данни и инструкции за изпълнение.

г)

Насоката за летателна годност съдържа най-малкото следна информация:

1.

Идентификация на условие, което застрашава безопасността;

2.

Идентификация на засегнатото въздухоплавателно средство;

3.

Изисквано действие/ия;

4.

Необходимо време за изискваното действие/ия;

5.

Дата на влизането в сила.

21А.4   Координация между проектирането и производството

Всеки притежател на типов сертификат, ограничен типов сертификат, допълнителен типов сертификат, ETSO разрешение, одобрение за промяна в типов проект или одобрение за проект на ремонт, сътрудничи с производствената организация, доколкото е необходимо да се осигури:

а)

удовлетворителна координация между проектирането и производството, изисквано от 21А.122 или 21А.133, или 21А.165 (в)(2), както е подходящо; и

б)

надлежна помощ за продължаващата летателна годност на продукта, част или оборудване.

ПОДЧАСТ Б –   ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ

21.А.11   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедури за издаване на типов сертификат за продукти или ограничен типов сертификат за въздухоплавателно средство, както и създава права и задължения на заявителя за или притежателя на такива сертификати.

21А.13   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице, което е доказало или е в процес на доказване на своя капацитет съгласно 21А.14, е допустимо да бъде заявител за типов сертификат или ограничен типов сертификат съгласно условията, установени в настоящата подчаст.

21А.14   Доказване на капацитет

а)

Всяка организация, която кандидатства за типов сертификат или ограничен типов сертификат, демонстрира своя капацитет чрез притежаване на разрешително за проектантска организация, издадено от Агенцията в съответствие с подчаст Й.

б)

Чрез дерогация от буква а) като алтернативна процедура за доказване на капацитет заявителят може да поиска споразумение с Агенцията за използване на процедури, установяващи специфични проектантски практики, ресурси и последователност от действия, необходими за съответствие с настоящата част, когато продуктът е един от следните:

1.

Много лек самолет или хеликоптер, планер или мотопланер, аеростат, дирижабъл с горещ въздух; или

2.

Малък самолет, отговарящ на всички елементи, посочени по-долу:

i)

еднобутален двигател с естествено охлаждане, с не повече от 250 к.с. максимална излетна мощност (МТОР);

ii)

конвенционална конфигурация;

iii)

конвенционални материали и структура;

iv)

полети при VFR (правила за визуален полет) извън условията за обледеняване;

v)

най-много 4 седалки, включително и за пилота, и максимална излетна маса до 3000 фунта (1361 кг);

vi)

нехерметизирана кабина;

vii)

управление без използване на захранване;

viii)

основни фигури на висш пилотаж, ограничени до +6/-3 g; или

3.

бутален двигател; или

4.

двигател или витло с типов сертификат съгласно приложими кодове за летателна годност за мотопланери; или

5.

перка с фиксирана или променяща се стъпка.

21А.15   Заявление

а)

Заявлението за типов сертификат или ограничен типов сертификат се изготвя във форма и по начин, определени от Агенцията;

б)

Заявлението за типов сертификат и ограничен типов сертификат за въздухоплавателно средство се придружава от чертеж в трите проекции на такова въздухоплавателно средство и предварителни основни данни, включително експлоатационни характеристики и ограничения;

в)

Заявлението за типов сертификат на двигател или перка се придружава от общ чертеж, описание на проектните характеристики, експлоатационни характеристики и предлагани експлоатационни ограничения на двигателя или перката.

21А.16А   Кодове за летателна годност

В съответствие с член 14 на Основния регламент, Агенцията издава кодове за летателна годност като стандартно средство, за да се покаже съответствието на продукт, част или оборудване със съществените изисквания на приложение I на Основния регламент. Тези кодове са достатъчно подробни и специфични, така че да указват на заявителя условията, при които ще бъдат издадени сертификатите.

21А.16Б   Специални условия

а)

Агенцията предписва специални подробни технически спецификации, наречени специални условия, за продукт, ако съответният код за летателна годност не съдържа адекватни или подходящи стандарти за безопасност на продукта поради:

1.

Продуктът притежава нови или необичайни проектни характеристики по отношение на проектантските практики, върху които е базиран приложимият код за летателна годност; или

2.

Предвижданото използване на продукта е необичайно; или

3.

Опитът с други подобни използвани продукти или продукти с подобни проектни характеристики е показал, че могат да се проявят условия, които застрашават безопасността.

б)

Специалните условия съдържат такива стандарти за безопасност, които Агенцията счита необходими да създадат равнище на безопасност, еквивалентно на това, създадено в приложимия код за летателна годност.

21А.17   Основание за типово сертифициране

а)

Основанието за типово сертифициране при издаване на типов сертификат или ограничен типов сертификат се състои от:

1.

Приложимия код за летателна годност, създаден от Агенцията, който е в действие към датата на заявлението за такъв сертификат, освен ако:

i)

е посочено друго от Агенцията; или

ii)

съответствие с по-късно влизащи в сила изменения е избрано от заявителя или се изисква съгласно букви в) и г).

2.

Всяко специално условие, предписано в съответствие с 21А.16Б (а).

б)

Заявлението за типово сертифициране на големи самолети и големи хеликоптери е действително за пет години и заявлението за всеки друг типов сертификат е действително за три години, освен ако заявителят покаже при заявяването, че този продукт изисква по-дълъг период от време за проектиране, развитие и изпитвания и Агенцията одобрява този по-дълъг период.

в)

Когато не е издаден типов сертификат или е ясно, че такъв типов сертификат няма да бъде издаден в рамките на периода, определен в буква б), заявителят може:

1.

Да подаде ново заявление за типов сертификат и да отговори на всички изисквания на буква а), приложими за първоначалното заявление; или

2.

Да подаде допълнение към първоначалното заявление и да отговори на приложими кодове за летателна годност, които са в действие към дата, определена от заявителя, не по-ранна от датата, която предшества датата на издаване на типов сертификат с период, установен съгласно буква б) за първоначалното заявление.

г)

Ако заявителят избира да се съобрази с изменения на кодовете за летателна годност, които влизат в действие след подаването на заявлението за типов сертификат, заявителят отговаря също така на всяко изменение, което Агенцията счита за пряко свързано.

21А.18   Определяне на приложими изисквания за опазване на околната среда и сертификационни спецификации

а)

Приложимите изисквания за шум при издаване на типов сертификат за въздухоплавателно средство са предписани съгласно разпоредбите на глава 1 от приложение 16, том I, част II на Чикагската конвенция и:

1.

За дозвукови реактивни самолети - в том I, част II, глави 2, 3 и 4, което е приложимо;

2.

За задвижван с перка самолет - в том I, част II, глави 3, 4, 5, 6 и 10, коeто e приложимо;

3.

За хеликоптери - в том 1, част II, глави 8 и 11, което е приложимо; и

4.

За свръхзвукови самолети - в том I, част II, глава 12, което е приложимо.

б)

Приложимите изисквания за емисии при издаване на типов сертификат за въздухоплавателно средство и двигател са предписани в приложение 16 към Чикагската конвенция:

1.

За предотвратяване на умишлено изливане на гориво - в том II, част II, глава 2;

2.

За емисии от турбореактивни и турбовентилационни двигатели, предназначени за задвижване само на дозвукови скорости - в том II, част III, глава 2; и

3.

За емисии от турбореактивни и турбовентилационни двигатели, предназначени за задвижване само на свръхзвукови скорости - в том II, част 3, глава 3.

в)

Агенцията издава, в съответствие с член 14 на Основния регламент, сертификационните спецификации, осигуряващи достъпен начин да покажат съответствие с изискванията за шум и емисии, установени съответно в букви а) и б).

21А.19   Промени, които изискват нов типов сертификат

Всяко физическо или юридическо лице, предлагащо промяна на продукта, подава заявление за нов типов сертификат, ако Агенцията счита, че това изменение в проекта, мощността, тягата или масата е толкова значимо, че се изисква самостоятелно пълно изследване за съответствие с приложимо основание за типово сертифициране.

21А.20   Съответствие с основание за типово сертифициране и изисквания за опазване на околната среда

а)

Заявителят за типов сертификат или ограничен типов сертификат показва съответствие с приложимото основание за типово сертифициране и изисквания за опазване на околната среда и представя на Агенция средствата, с които е показано това съответствие.

б)

Заявителят декларира, че той е показал съответствие с всички приложими основания за типово сертифициране и изисквания за опазване на околната среда.

в)

Когато заявителят притежава подходящо разрешително за проектантска организация, декларацията по буква б) се прави съгласно разпоредбите на подчаст Й.

21А.21   Издаване на типов сертификат

Заявителят има право да получи от Агенцията типов сертификат за продукта, след като:

а)

е демонстрирал своя капацитет в съответствие с 21А.14;

б)

е представил декларация, упомената в 21А.20 (б); и

в)

е показано, че:

1.

Сертифицираният продукт отговаря на приложимото основание за типово сертифициране и изискванията за опазване на околната среда, определени в съответствие с 21А.17 и 21А.18;

2.

Всяка разпоредба относно летателната годност, която не се спазва, е компенсирана от фактори, които осигуряват еквивалентно равнище на безопасност;

3.

Никакви качества или характеристики не го правят опасен за употребата, за която се иска сертифицирането; и

4.

Заявителят за типов сертификат изрично е заявил, че е подготвен за съответствие с 21А.44.

г)

В случай на типов сертификат за въздухоплавателно средство, двигател или перка или и двете, ако са инсталирани на въздухоплавателното средство, имат типови сертификати, издадени или определени в съответствие с настоящия регламент.

21А.23   Издаване на ограничен типов сертификат

а)

За въздухоплавателно средство, което не отговаря на разпоредбите на 21А.21 (в), заявителят има право да притежава ограничен типов сертификат, издаден от Агенцията, след като:

1.

Съответства на подходящо основание за типово сертифициране, създадено от Агенцията и осигуряващо адекватно равнище на безопасност по отношение на предполаганото използване на въздухоплавателното средство и с приложимите изисквания за опазване на околната среда;

2.

Изрично заявява, че е подготвен за съответствие с 21А.44.

б)

Двигателят или перката, инсталирани на въздухоплавателното средство, или и двете:

1.

притежават типов сертификат, издаден или определен в съответствие с настоящия регламент; или

2.

са показали, че са в съответствие със сертификационните спецификации, необходими за осигуряване на безопасен полет на въздухоплавателното средство.

21А.31   Типов проект

а)

Типовият проект се състои от:

1.

чертежи и спецификации, както и списък на такива чертежи и спецификации, необходими за определяне на конфигурацията и проектните качества на продукта, показвайки съответствие с приложимо основание за типово сертифициране и изискванията за опазване на околната среда;

2.

информация за материалите и процесите, както и методите на производство и сглобяване на продукта, необходими за удостоверяване на съобразността на продукта;

3.

одобрен раздел от инструкции за продължаваща летателна годност с ограниченията на летателната годност, определени в подходящия код за летателна годност; и

4.

всякакви други данни, позволяващи чрез сравнение да се определят летателната годност, характеристиките за шум и вредните емисии (когато е приложимо) на последващите продукти от същия тип.

б)

Всеки типов проект е адекватно идентифициран.

21А.33   Проучвания и тестове

а)

Заявителят извършва всички необходими проверки и тестове, за да се покаже съответствие с приложимо основание за типово сертифициране и с изискванията за опазване на околната среда.

б)

Преди да се предприеме всеки тест, изискван съгласно буква а), заявителят трябва да е определил:

1.

за всеки изпитван образец:

i)

че материалите и способите отговарят адекватно на спецификациите за предлагания типов проект;

ii)

че частите от продукта отговарят адекватно на чертежите в предложения типов проект;

iii)

че производствените способи, конструкция и сглобяване отговарят адекватно на тези, посочени в типовия проект; и

2.

че цялото изпитателно оборудване и цялото измервателно оборудване, използвани при теста, са адекватни на теста и са надлежно калибровани.

в)

Заявителят разрешава на Агенцията да прави всякакви необходими проверки с цел съответствие с буква б);

г)

Заявителят разрешава на Агенцията да прегледа всеки доклад и да прави всякакви инспекции, да извършва или присъства на всяко полетно или наземно изпитание за проверка на валидността на декларацията за съответствие, представена от заявителя съгласно 21А.20 (б), и да определя, че никое качество или характеристика не правят продукта небезопасен за употребата, за която се изисква сертификат.

д)

За тестове, извършени от или в присъствие на Агенцията съгласно буква г):

1.

Заявителят представя на Агенцията заявление за съответствие с буква б); и

2.

Не могат да се правят никакви промени в продукта, частта или оборудването по отношение на теста, които могат да засегнат заявлението за съответствие по време между показаното съответствие с буква б) и времето, когато той е представен на Агенцията за тест.

21А.35   Полетни тестове

а)

Полетно тестване с цел получаване на типов сертификат се извършва в съответствие с условията за такова полетно тестване, уточнени от Агенцията.

б)

Заявителят извършва всички полетни тестове, които Агенцията счита за необходими:

1.

да определи съответствие с приложимо основание за типово сертифициране и изискванията за опазване на околната среда; и

2.

за въздухоплавателни средства, които се сертифицират съгласно настоящия раздел, освен планери и мотопланери и освен самолети с максимална излетна маса не по-голяма от 2 722 кг, да определи дали съществува сигурност, че въздухоплавателното средство, неговите части и оборудване са надеждни и работят надлежно.

в)

(Запазено)

г)

(Запазено)

д)

(Запазено)

е)

Полетните тестове, предписани в буква б), точка 2, включват:

1.

За въздухоплавателни средства с турбинни двигатели от тип, който по-рано не е бил използван при въздухоплавателно средство с типов сертификат, най-малко 300 часа експлоатация с пълно натоварване на двигателя, които отговарят на типов сертификат; и

2.

За всички други въздухоплавателни средства — най-малко 150 часа експлоатация.

21А.41   Типов сертификат

За типовия сертификат и ограничения типов сертификат се счита, че включват типов проект, експлоатационни ограничения, набор от данни на типовия сертификат за летателна годност и емисии, приложимо основание за типов сертификат и изисквания за опазване на околната среда, с които Агенцията отчита съответствие, както и всяко друго условие или ограничение, предписано за продукта в приложима сертификационна спецификация и изисквания за опазване на околната среда. Типовият сертификат и ограниченият типов сертификат допълнително включват набор от данни на типовия сертификат за шум. Наборът от данни на типовия сертификат за двигател включва запис на съответствие с емисиите.

21А.44   Задължения на притежателя

Всеки притежател на типов сертификат или ограничен типов сертификат:

а)

поема задълженията, установени в 21А.3, 21А.3Б, 21А.4, 21А.55, 21А.57 и 21А.61, и с тази цел продължава да отговаря на квалификационните изисквания за приемливост съгласно 21А.14; и

б)

определя маркирането в съответствие с подчаст Р.

21А.47   Условия за прехвърляне

Предаване на типов сертификат или ограничен типов сертификат може да се извършва само към физически или юридически лица, които са способни да поемат задължения съгласно 21А.44 и с тази цел са демонстрирали своя капацитет да отговорят на критериите на 21А.14.

21А.51   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Типов сертификат и ограничен типов сертификат се издават с неограничен срок на действие. Те са валидни, при условие че:

1.

притежателят продължава да спазва настоящата част; и

2.

сертификатът не е предаден или отнет съгласно приложимите административни процедури, установени от Агенцията.

б)

При предаване или отнемане на типов сертификат или ограничен типов сертификат той се връща на Агенцията.

21А.55   Архивиране

Цялата информация относно проекта, чертежите и докладите от тестове, включително инспекционните доклади за тествания продукт, се съхраняват от притежателя на типов сертификат или ограничен типов сертификат на разположение на Агенцията и се запазват с цел предоставяне на необходима информация за осигуряване на продължаващата летателна годност и изискванията за опазване на околната среда за продукта.

21А.57   Наръчници

Притежателят на типов сертификат или ограничен типов сертификат създава, поддържа и актуализира оригинали на всички наръчници, които се изискват от приложимото основание за типов сертификат и изискванията за опазване на околната среда за продукта и при поискване предоставя копия на Агенцията.

21А.61   Инструкции за продължаваща летателна годност

а)

Притежателят на типов сертификат или ограничен типов сертификат предоставя поне един набор от пълни инструкции за продължаваща летателна годност, включващи описателни данни и приложими за изпълнение инструкции, подготвени в съответствие с приложимо основание за типов сертификат, за всеки известен собственик на едно или повече въздухоплавателни средства, двигатели или витла, при доставянето им или при издаването на първия сертификат за летателна годност на въпросното въздухоплавателно средство, което от тях стане по-късно, и след това прави тези инструкции достъпни при поискване на всяко друго лице, от което се изисква да отговаря на което и да е условие на тези инструкции. Достъпността до някои наръчници или части от инструкции за продължаваща летателна годност, засягащи ремонта или други форми на тежка поддръжка, може да бъде забавена до влизането на продукта в експлоатация, но те трябва да са достъпни, преди който и да е продукт да достигне съответен брой летателни часове/цикли.

б)

Допълнително, промените в инструкциите за продължаваща летателна годност се правят достъпни за всички известни ползватели на продукта, както и при поискване на всяко лице, от което се изисква да отговаря на тези инструкции. Програма, демонстрираща как се разпространяват промени в инструкциите за продължаваща летателна годност, се представя на Агенцията.

(ПОДЧАСТ В –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ Г –   ПРОМЕНИ В ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ

21А.90   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедура за одобряване на промени в типов проект и типови сертификати и създава правата и задълженията на заявители за или на притежателя на такова одобрение. В настоящата подчаст под „типови сертификати“ се разбира типови сертификати и ограничени типови сертификати.

21А.91   Класификация на промените в типови проекти

Промените в типов проект се класифицират като малки и значителни. „Малка промяна“ е такава, която няма забележим ефект върху масата, баланса, здравината на структурата, надеждността, експлоатационните характеристики, шума, изхвърлянето на гориво, вредните емисии или други характеристики, влияещи върху летателната годност на продукта. Без да засяга 21А.19, всички други промени са „значителни промени“ съгласно настоящата подчаст. Малките и значителните промени се одобряват в съответствие с 21А.95 или 21А.97 и се идентифицират адекватно.

21А.92   Приемливост

а)

Само притежателят на типов сертификат може да поиска одобряване на значителна промяна в типов дизайн съгласно тази подчаст; всички други заявители за значителни промени в типовия проект кандидатстват съгласно подчаст Д.

б)

Всяко физическо или юридическо лице може да кандидатства за одобряване на малки промени в типов проект съгласно настоящата подчаст.

21А.93   Заявление

Заявлението за одобряване на промяна в типов проект се изготвя във форма и по начин, установени от Агенцията, и включва:

а)

Описание на посочената промяна

1.

всички части на типовия проект и одобрени наръчници, в които се отразява промяната; и

2.

сертификационните спецификации и изискванията за опазване на околната среда, на които промяната съответства съгласно 21А.101.

б)

Идентификация или всяко повторно проучване, необходимо за демонстриране на съответствието на променения продукт с приложимите сертификационни спецификации и изискванията за опазване на околната среда.

21А.95   Малки промени

Малките промени в типовия проект се класифицират и одобряват:

а)

от Агенцията; или

б)

от подходяща одобрена проектантска организация съгласно процедура, съгласувана с Агенцията.

21А.97   Значителни промени

а)

Заявителят за одобряване на значителна промяна:

1.

представя на Агенцията достатъчно данни, заедно с всички необходими описателни данни за включване в типовия проект;

2.

демонстрира, че промененият продукт съответства на приложимите сертификационни спецификации и изискванията за опазване на околната среда, както са посочени в 21А.101;

3.

декларира, че е демонстрирал съответствие с приложимо основание за типово сертифициране и изисквания за опазване на околната среда и ще предостави на Агенцията основание, на което е направил такава декларация; и

4.

когато заявителят притежава одобрение на подходяща проектантска организация, той прави декларация съгласно буква а), точка 3 съгласно разпоредбите на подчаст Й;

5.

съответства на 21А.33 и когато е приложимо — на 21А.35.

б)

Одобряването на значителна промяна в типовия проект се ограничава до тази или тези специфични конфигурации в типовия проект, за които се прави промяната.

21А.101   Определяне на приложими изисквания за опазване на околната среда и сертификационни спецификации

а)

Заявителят за промяна в типов сертификат демонстрира, че промененият продукт отговаря на кода за летателна годност, който е приложим за променения продукт и който действа към датата на заявлението за промяна, както и с приложимите изисквания за опазване на околната среда, установени в 21А.18.

б)

Чрез дерогация от буква а) заявителят може да покаже, че промененият продукт отговаря на по-ранните изменения в кода за летателна годност, посочен в буква а), както и на всяка друга сертификационна спецификация, която Агенцията счита за пряко свързана. Въпреки това по-рано измененият код за летателна годност не може да предшества съответния код за летателна годност, включен в типовия сертификат на продукта. Заявителят може да покаже съответствие с по-ранни изменения към кода за летателна годност за всяко от следните:

1.

Промяна, която Агенцията счита за незначителна. При определяне дали конкретната промяна е значителна, Агенцията преценява промяната в контекста на всички предишни подобни промени в проекта и всички свързани промени в приложимите сертификационни спецификации, включени в типовия сертификат на продукта. Промени, които отговарят на един от следните критерии, автоматично се считат за значителни:

i)

Не се запазва общата конфигурация или принципи на конструкцията.

ii)

Предположението, използвано за сертифициране на продукта, който се променя, не е валидно.

2.

Всяка област, система, част или оборудване, които Агенцията счита за незасегнати от промяната.

3.

Всяка област, система, част или оборудване, засегнати от промяната, за които Агенцията счита, че съответствието с кода за летателна годност, описан в буква а), не допринася материално за равнището на безопасност на променения продукт или ще бъде непрактично.

в)

Заявителят за промяна на въздухоплавателно средство (различно от хеликоптер) с максимално излетно тегло не по-голямо от 2 722 кг (6 000 фунта) или хеликоптер без турбина с максимално излетно тегло не по-голямо от 1 361 кг (3 000 фунта), трябва да покаже, че промененият продукт съответства на основанието за типово сертифициране, включено чрез препратка в типовия сертификат. Въпреки това, ако Агенцията счита промяната за значителна в някоя област, Агенцията може да определи съответствие с изменение на основанието за типово сертифициране, включено чрез препратка в типовия сертификат, действащ към датата на заявлението, както и всяка сертификационна спецификация, която Агенцията счита за пряко свързана, освен ако Агенцията също така счита, че съответствието с изменението или сертификационната спецификация няма да допринася материално за равнището на безопасност на променения продукт или ще бъде непрактично.

г)

Ако Агенцията счита, че действащият към датата на заявление код за летателна годност не осигурява адекватни стандарти по отношение на предлаганата промяна, заявителят също така трябва да съответства на всички специални условия, както и промени на тези специални условия, предписани съгласно разпоредбите на 21А.16Б, за да осигури равнище на безопасност, еквивалентно с това, създадено в кода за летателна годност, действащ към датата на заявление за промяна.

д)

Заявлението за промяна в типов сертификат на голям самолет или голям хеликоптер действа пет години, а заявлението за промяна на всякакъв друг типов сертификат действа три години. В случай че промяната не е била одобрена или е ясно, че тя няма да бъде одобрена в рамките на предвидения срок, определен съгласно настоящата буква, заявителят може:

1.

Да подаде ново заявление за промяна на типов сертификат и да се съобрази с всички изисквания на буква а), приложими към първоначалното заявление за промяна; или

2.

Да подаде допълнение към първоначалното заявление и да се съобрази с изискванията на буква а) към ефективната дата на заявлението, определена от заявителя, не по-ранна от дата, която предшества датата на издаване на одобрението за промяна с период, установен съгласно настоящата буква за първоначалното заявление за промяна.

21А.103   Издаване на одобрение

а)

Заявителят получава разрешение от Агенцията за значителна промяна в типов проект, след като:

1.

представи декларация, посочена в 21А.97 (а)(3); и

2.

докаже, че:

i)

промененият продукт отговаря на приложимите сертификационни спецификации и на изискванията за опазване на околната среда, както е посочено в 21А.101;

ii)

всички разпоредби за летателна годност, за които няма съответствие, са компенсирани от фактори, осигуряващи еквивалентно равнище на безопасност; и

iii)

никакви качества или характеристики не правят продукта небезопасен за употребата, за която се изисква сертифициране.

б)

малки промени в типовия проект се одобряват само в съответствие с 21А.95, ако е показано, че промененият продукт отговаря на приложимите сертификационни спецификации, както е посочено в 21А.101.

21А.105   Архивиране

Цялата информация относно проекта, чертежите и докладите от тестове, включително инспекционните доклади за тествания променян продукт, се съхраняват от притежателя на типов сертификат или ограничен типов сертификат на разположение на Агенцията и се запазват с цел предоставяне на необходимата информация за осигуряване на продължаващата летателна годност и изискванията за опазване на околната среда за изменения продукт.

21А.107   Инструкции за продължаваща летателна годност

а)

Притежателят на одобрение за малка промяна в типов проект изготвя поне един набор съответни промени, ако има такива, в инструкциите за продължаваща летателна годност на продукта, при които се прави малка промяна, подготвени в съответствие с приложимо основание за типово сертифициране, за всеки известен собственик на едно или повече въздухоплавателни средства, двигател или перка с вградена малка промяна, при доставянето им или при издаване на първия сертификат за летателна годност на въпросното въздухоплавателно средство, което от тях настъпи по-късно, и след това прави тези вариации в инструкциите достъпни при поискване от всяко друго лице, от което се изисква да отговаря на което и да е условие от тези инструкции.

б)

Допълнително, промените към тези вариации в инструкциите за продължаваща летателна годност се правят достъпни за всички известни оператори на продукт с включени малки промени и се правят достъпни при поискване от всяко лице, от което се изисква да отговаря на тези инструкции.

21А.109   Задължения и маркировка EPA

Притежателят на одобрение за малка промяна на типов проект:

а)

изпълнява задълженията, установени в 21А.4, 21А.105 и 21А.107; и

б)

определя маркирането, включително буквите EPA (по-долу „Европейско одобрение на част“) в съответствие с 21А.804 (а).

ПОДЧАСТ Д –   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ

21А.111   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедура за одобряване на значителни промени в типовия проект съгласно процедурите за допълнителен типов сертификат и създава правата и задълженията на заявителите за или на притежателите на такива сертификати.

21А.112   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице („организация“), което е показало или е в процес на демонстриране на своя капацитет съгласно с 21А.112Б, може да бъде заявител за допълнителен типов сертификат съгласно условията, установени в настоящата подчаст.

21А.112Б   Доказване на капацитет

а)

Всяка организация, която кандидатства за допълнителен типов сертификат, доказва своите възможности чрез притежаване на одобрение за проектантска организация, издадено от Агенцията в съответствие с подчаст Й.

б)

Чрез дерогация от буква а) като алтернативна процедура за доказване на капацитет, заявителят може да поиска споразумение с Агенцията за използване на процедури, установяващи специфични проектантски практики, ресурси или последователност от действия, необходими за съответствие с настоящата подчаст.

21А.113   Заявление за допълнителен типов сертификат

а)

Заявлението за допълнителен типов сертификат се изготвя във форма и по начин, определени от Агенцията;

б)

Заявлението за допълнителен типов сертификат включва описания и идентификация, изисквани съгласно 21А.93. Допълнително, такова заявление трябва да включва доказателство, че информацията, на която се основава такава идентификация, е адекватна било от собствени ресурси на заявителя, било чрез споразумение с притежателя на типов сертификат.

21А.114   Демонстриране на съответствие

Всеки заявител за допълнителен типов сертификат съответства на 21А.97.

21А.115   Издаване на допълнителен типов сертификат

Заявителят има право да получи типов сертификат за продукта, издаден от Агенцията, след като:

а)

се е съобразил с 21А.103 (а);

б)

е демонстрирал своя капацитет в съответствие с 21А.112Б;

в)

когато съгласно 21А.113 (б) заявителят е сключил споразумение с притежателя на типов сертификат,

1.

притежателят на типов сертификат заявява, че няма технически възражения спрямо информацията, представена съгласно 21А.93; и

2.

притежателят на типов сертификат се е съгласил да си сътрудничи с притежателя на допълнителен типов сертификат за осигуряване на изпълнението на всички задължения за продължаваща летателна годност на променения продукт чрез съответствие с 21А.44 и 21А.118А.

21А.116   Условия на прехвърляне

Допълнителен типов сертификат може да се прехвърля на физически или юридически лица, които са способни да поемат задължения съгласно 21А.118А и с тази цел са доказали своите възможности да изпълнят критериите на 21А.112Б.

21А.117   Промени в частта на продукта, обхваната от допълнителния типов сертификат

а)

Малките промени в тази част на продукта, обхваната от допълнителния типов сертификат, се класифицират и одобряват в съответствие с подчаст Г.

б)

Всяка значителна промяна в тази част на продукта, която се обхваща от допълнителен типов сертификат, се одобрява като отделен типов сертификат в съответствие с настоящата подчаст.

в)

Чрез дерогация от буква б) значителната промяна в частта на продукта, обхваната от допълнителния типов сертификат, представен от притежателя на допълнителен сертификат, може да бъде одобрена като промяна на съществуващ допълнителен типов сертификат.

21А.118А   Задължения и маркировка EPA

Всеки притежател на допълнителен типов сертификат:

а)

Изпълнява своите задължения:

1.

Установени в 21А.3, 21А.3Б, 21А.4, 21А.105, 21А.119 и 21А.120;

2.

Подразбиращи се за сътрудничество с притежателя на типов сертификат съгласно 21А.115 (в)(2);

като с тази цел продължава да отговаря на критериите на 21А.112Б.

б)

Определя маркирането, включително буквите EPA, в съответствие с 21А.804 (а).

21А.118Б   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Допълнителен типов сертификат се издава с неограничен срок на действие. Той е валиден, при условие че:

1.

притежателят остава в съответствие с настоящата част; и

2.

сертификатът не е предаден или отнет съгласно приложимите административни процедури, установени от Агенцията.

б)

При предаване или отнемане на допълнителен типов сертификат той се връща в Агенцията.

21А.119   Наръчници

Притежателят на допълнителен типов сертификат създава, поддържа и актуализира оригиналите на промените в наръчниците, които се изискват от приложимото основание за типов сертификат и изискванията за опазване на околната среда за продукта, необходими да обхванат промените, въведени чрез допълнителен типов сертификат, и при поискване предоставя копия на Агенцията.

21А.120   Инструкции за продължаваща летателна годност

а)

Притежателят на допълнителен типов сертификат за въздухоплавателно средство, двигател или перка изготвя поне един набор от съответните вариации в инструкциите за продължаваща летателна годност, подготвени в съответствие с приложимото основание за типово сертифициране, за всеки известен собственик на едно или повече въздухоплавателни средства, двигатели или перки, включващ характеристиките на допълнителния типов сертификат при доставянето им или при издаването на първия сертификат за летателна годност на въпросното въздухоплавателно средство, което от тях настъпи по-късно, и след това прави тези вариации в инструкциите достъпни при поискване за всяко друго лице, от което се изисква да отговаря на условията на тези инструкции. Достъпността до някои наръчници или части от вариациите в инструкциите за продължаваща летателна годност, засягащи ремонта или други форми на тежка поддръжка, може да бъде забавена до влизането на продукта в експлоатация, но те трябва да са достъпни, преди който и да е продукт да достигне съответен брой летателни часове/цикли.

б)

Допълнително, промените в тези вариации на инструкциите за продължаваща летателна годност се правят достъпни за всички известни ползватели на продукта, включващ допълнителен типов сертификат, и се правят достъпни при поискване за всяко лице, от което се изисква да отговаря на тези инструкции. Програмата, демонстрираща как се разпространяват вариации в инструкциите за продължаваща летателна годност, се представя на Агенцията.

ПОДЧАСТ Е –   ПРОИЗВОДСТВО ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ БЕЗ ОДОБРЕНИЕ

21А.121   Приложно поле

а)

Настоящата подчаст създава процедура за демонстриране на съответствие с приложими проектни данни за продукт, част или оборудване, който се предвижда да бъде произведен, без да е налице одобрение за производствена организация съгласно подчаст Ж.

б)

Настоящата подчаст създава правила относно задълженията на производителя на продукт, част или оборудване, произвеждани съгласно настоящата подчаст.

21А.122   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице може да поиска да демонстрира съответствие на индивидуален продукт, част или оборудване съгласно настоящата подчаст, ако:

а)

притежава или кандидатства за разрешително относно проектирането на този продукт, част или оборудване; или

б)

е осигурило задоволително сътрудничество между производството и проекта, посредством подходящо споразумение със заявителя или притежателя на одобрение за такъв проект.

21А.124   Заявление

а)

Всяко заявление за споразумение, показващо съответствие с индивидуални продукти, части или оборудване съгласно настоящата подчаст, се прави във форма и по начин, определени от компетентния орган.

б)

Такова заявление съдържа:

1.

Доказателство, което демонстрира, ако е приложимо, че:

i)

издаването на разрешително за производствена организация съгласно подчаст Ж ще бъде неподходящо; или

ii)

сертифицирането или одобрението за продукт, част или оборудване съгласно настоящата подчаст се изисква в очакване на решение за издаване на одобрение за производствена организация съгласно подчаст Ж.

2.

Резюме на информацията, изисквана съгласно 21А.125 (б).

21А.125   Издаване на документ за съгласие

Заявителят има право да получи документ за съгласие, издаден от компетентния орган, съгласен с демонстрираното съответствие на индивидуални продукти, части и оборудване съгласно настоящата подчаст, след като е:

а)

изградил система за проверка на производството, която гарантира, че всеки продукт, част или оборудване отговаря на приложими проектни данни и е в състояние за безопасна експлоатация.

б)

осигурил наръчник, който съдържа:

1.

описание на системата за проверка на производството, която се изисква съгласно буква а);

2.

описание на средствата за изготвяне на показания на системата за проверка на производството;

3.

описание на тестовете по 21А.127 и 21А.128, както и имената на лица, оторизирани за целите на 21А.130 (а).

в)

показва, че е в състояние да осигури помощ в съответствие с 21А.3 и 21А.129 (г).

21А.125Б   Заключения

а)

Когато са намерени обективни доказателства, показващи, че притежателят на разрешителното не отговаря на приложимите изисквания на настоящата част, заключенията се класифицират по следния начин:

1.

Заключенията от първо ниво са за всяко несъответствие с настоящата част, водещо до неконтролирано несъответствие с приложими проектни данни, които биха застрашили безопасността на въздухоплавателното средство.

2.

Заключенията от второ ниво са за всяко несъответствие с настоящата част, което не се класифицира като първо ниво.

б)

Заключенията от трето ниво са за всеки уред, който е бил идентифициран чрез обективно доказателство, че съдържа потенциални проблеми, които могат да доведат до несъответствие с буква а).

в)

След получаване на информация за заключенията съгласно 21Б.143:

1.

В случай на заключения от първо ниво притежателят на разрешително демонстрира корективно действие за удовлетворяване на компетентния орган в рамките на период от не повече от 21 работни дни след писмено потвърждаване на заключенията.

2.

В случай на заключения от второ ниво предоставеният от компетентния орган период за корективно действие е подходящ за характера на заключението, но в никакъв случай не може първоначално да надвишава шест месеца. При определени обстоятелства и в зависимост от естеството на заключението, компетентният орган може да удължи шестмесечния период в зависимост от удовлетворителен план за корективни действия, одобрен от компетентния орган.

3.

Заключенията от трето ниво не изискват незабавно действие от притежателя на документ за съгласие.

г)

В случай на заключения от първо или второ ниво документът за съгласие може да бъде предмет на частично или пълно ограничение, временно спиране на действието му или отнемане съгласно 21Б.145. Притежателят на документа за съгласие своевременно потвърждава получаването на писмото за ограничаване, спиране на действието или временно отнемане на документа за съгласие.

21А.125В   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Документът за съгласие се издава с ограничен срок на действие, ненадвишаващ една година. Той остава валиден, освен ако:

1.

притежателят на документа за съгласие не успее да покаже съответствие с приложимите изисквания на настоящата подчаст; или

2.

има доказателство, че производителят не може да поддържа задоволителен контрол над производството на продукти, части или оборудване съгласно споразумението; или

3.

производителят повече не отговаря на изискванията на 21А.122; или

4.

документът за съгласие е предаден, отнет съгласно 21Б.145 или срокът му е изтекъл.

б)

При предаване, отнемане или изтичане на срока документът за съгласие се връща на компетентния орган.

21А.126   Система за проверка на производството

а)

Системата за проверка на производството, изисквана съгласно 21А.125, съдържа средства за определяне на това, че:

1.

Постъпващите материали и закупените или доставени от подизпълнителите части, използвани в крайния продукт, са същите, както е определено в приложимите проектни данни.

2.

Постъпващите материали и закупените или доставени от подизпълнителите части са надлежно идентифицирани.

3.

Способите, производствените технологии и методите за сглобяване, оказващи влияние върху качеството и безопасността на окончателния продукт, се изпълняват в съответствие със спецификациите, одобрени от компетентния орган.

4.

Промените в проекта, включително и замяната на материалите, се одобряват съгласно подчасти Г или Д и се проверяват преди вграждането в окончателния продукт.

б)

Системата за проверка на производството, изисквана от 21А.125 (а), е такава, че да гарантира, че:

1.

Обработваните части се проверяват за съответствие с приложимите проектни данни на етапите на производството, когато могат да бъдат направени точни определения.

2.

Материалите, подлежащи на повреда или разваляне, надлежно се складират и адекватно се опазват.

3.

Валидните проектни чертежи са винаги достъпни за производствения и проверяващ персонал и се използват при необходимост.

4.

Отхвърлените материали и части се отделят и идентифицират по начин, който изключва тяхното вграждане в крайния продукт.

5.

Материалите и частите, които са отстранени поради различия с проектните данни или спецификации и за които трябва да се реши дали да бъдат вградени в крайния продукт, са предмет на одобрена процедура за преглед на инженеринг и производство. Такива материали и части, които съгласно такава процедура са приети за използваеми, надлежно се идентифицират и проверяват повторно, ако е необходимо преработване или ремонт. Материалите и частите, отхвърлени чрез такава процедура, се маркират и отделят, за да се гарантира, че няма да се вграждат в окончателния продукт.

6.

Докладите, направени съгласно системата за проверка на производството, се поддържат и идентифицират с окончателния продукт или, когато е практично, с негова част, и се съхраняват от производителя, с цел да предостави необходимата информация за осигуряване на продължаваща летателна годност на продукта.

21А.127   Тестове: въздухоплавателно средство

а)

Всеки производител на въздухоплавателни средства, произведени съгласно настоящата подчаст, създава одобрена процедура за наземни и полетни тестове и формуляри за проверка и в съответствие с тези формуляри тества всяко произведено въздухоплавателно средство като начин за създаване на съответните аспекти на съответствие с 21А.125 (а).

б)

Всяка процедура за производствен тест включва най-малко следното:

1.

Проверка на качествата на полета;

2.

Проверка на полетните характеристики (използвайки обичайни инструменти на въздухоплавателното средство);

3.

Проверка на надлежното функциониране на всички системи и оборудване на въздухоплавателното средство;

4.

Определяне дали всички инструменти са надлежно маркирани и дали всички обяви и необходими полетни наръчници са поставени след полетния тест;

5.

Наземна проверка на експлоатационните характеристики на въздухоплавателното средство;

6.

Проверка на всички други принадлежащи на проверяваното въздухоплавателно средство уреди.

21А.128   Тестове: двигатели и перки

Всеки производител на двигатели или перки, произведени съгласно настоящата подчаст, подлага всеки двигател или перка с променлива стъпка на приемлив функционален тест, както е посочено в документацията на притежателя на типов сертификат, за определяне дали той надлежно работи при целия набор от действия, за които е типово сертифициран, като начин за създаване на съответните аспекти на съответствие с 21А.125 (а).

21А.129   Задължения на производителя

Всеки производител на продукт, част или оборудване, произведени съгласно настоящата подчаст:

а)

Прави всеки продукт, част или оборудване достъпни за проверки от компетентния орган.

б)

Поддържа на мястото на производство технически данни и чертежи, необходими за определяне дали продуктът отговаря на приложимите проектни данни.

в)

Поддържа система за проверка на производството, която гарантира, че всеки продукт отговаря на приложимите проектни данни и е в състояние за безопасна експлоатация.

г)

Оказва съдействие на притежателя на типов сертификат, ограничен типов сертификат или разрешен проект при всяко действие за продължаваща летателна годност, свързано с произведения продукт, част или оборудване.

д)

Създава и поддържа вътрешна система за докладване на произшествия в интерес на безопасността, позволяваща събиране и оценка на доклади за произшествия, с цел да бъдат идентифицирани опасни тенденции или да се посочат проблеми и да се извлекат подлежащи на докладване произшествия. Тази система включва оценка на съответната информация по отношение на произшествия и публикува съответната информация.

е)

1.

Докладва на притежателя на типов сертификат, ограничен типов сертификат или одобрен проект всички случаи, в които продукти, части или оборудване, които са били реализирани от производителя и впоследствие са идентифицирани, имат отклонения от приложимата проектна информация, както и разследва заедно с притежателя на типов сертификат, ограничен типов сертификат или одобрен проект, за да определи тези отклонения, които могат да доведат до условия, застрашаващи безопасността.

2.

Докладва на Агенцията и на компетентните органи на държавата-членка за отклонения, които могат да доведат до условия, които застрашават безопасността, определени в точка 1. Такива доклади се изготвят във форма и по начин, определени от Агенцията съгласно 21А.3 (б)(2) или приети от компетентния орган на държавата-членка.

3.

Когато производителят действа като доставчик на друга производствена организация, той докладва на тези организации всички случаи, когато е предоставил продукти, части или оборудване на тази организация и впоследствие ги е идентифицирал като имащи потенциални отклонения от приложимите проектни данни.

21А.130   Декларация за съответствие

а)

Всеки производител на продукт, част или оборудване, произведено съгласно настоящата подчаст, издава становище за съответствие, формуляр 52 на EASA за завършено въздухоплавателно средство, или формуляр1 на EASA за други продукти, части или оборудване (виж допълнението). Такова становище се подписва от оторизирано лице, което заема отговорна длъжност в производствената организация.

б)

Декларацията за съответствие включва:

1.

За всеки продукт, част или оборудване – декларация, че този продукт, част или оборудване отговаря на одобрените проектни данни и е в състояние за безопасна експлоатация;

2.

За всяко въздухоплавателно средство – становище, че въздухоплавателното средство е преминало наземна или полетна проверка в съответствие с 21А.127 (а); и

3.

За всеки двигател или перка с променлива стъпка – становище, че двигателят или перката са били предмет на окончателен функционален тест от производителя в съответствие с 21А.128 и допълнително за двигателите — определение съгласно данни, предоставени от притежателя на типов сертификат за двигателя, че всеки завършен двигател е в съответствие с приложимите изисквания за емисии, действащи към датата на производството на двигателя.

в)

Всеки производител на такъв продукт, част или оборудване:

1.

При първоначално предаване от него на собствеността върху такъв продукт, част или оборудване; или

2.

При заявление за първоначално издаване на сертификат за летателна годност на въздухоплавателно средство; или

3.

При заявление за издаване на първоначален документ за летателна годност на двигател, перка, част или оборудване,

представя действаща декларация за съответствие за одобрение от компетентния орган.

г)

Компетентният орган одобрява чрез заверка декларацията за съответствие, ако след проверка на продукта, частта или оборудването счита, че те отговарят на приложимите проектни данни и са в състояние за безопасна експлоатация.

ПОДЧАСТ Ж –   ОДОБРЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ

21А.131   Приложно поле

Настоящата подчаст създава:

а)

Процедура за издаване на одобрение на производствена организация, показала съответствие на продукти, части и оборудване с приложимите проектни данни.

б)

Правилата, регулиращи правата и задълженията на заявителите за или притежателите на такива одобрения.

21А.133   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице (организация) може да бъде заявител за одобрение съгласно настоящата подчаст. Заявителят:

а)

доказва, че за определен обем работа одобрението съгласно настоящата подчаст е подходящо с оглед демонстриране на съответствие с определен проект; и

б)

притежава или е подал заявление за одобрение на такъв определен проект; или

в)

е осигурил чрез подходящо споразумение със заявителя за или с притежателя на одобрение на такъв определен проект задоволителна координация между производството и проектирането.

21А.134   Заявление

Всяко заявление за одобрение на производствена организация се прави до компетентния орган във форма и по начин, определени от този орган, и включва описание на информацията, изисквана от 21А.143 и условията на одобрението, чието издаване се изисква съгласно 21А.151.

21А.135   Издаване на одобрение за производствена организация

Организацията има право да притежава одобрение на производствена организация, издадено от компетентния орган, когато е показала съответствие с приложимите изисквания съгласно настоящата подчаст.

21А.139   Система за качество

а)

Производствена организация демонстрира, че е изградила и е способна да поддържа система за качество. Системата за качество е документирана. Тази система за качество трябва да е такава, че да позволява на организацията да гарантира, че всеки продукт, част или оборудване, произведен от организацията или нейните партньори, или доставен от или договорен с външни страни, отговаря на приложимите проектни данни и е в състояние за безопасна експлоатация, като по този начин упражнява привилегиите, установени в 21А.163.

б)

Системата за качество съдържа:

1.

Приложимите в рамките на одобрението контролни процедури за:

i)

издаване, одобряване или промяна на документи,

ii)

оценка и контрол на доставчика и подизпълнителя,

iii)

проверка на постъпващи продукти, части, материали и оборудване, включително и новодоставени или ползвани предмети, от купувачи на продукти за това, че съответстват на посочените в приложимите проектни данни,

iv)

идентификация и възможност за проследяване,

v)

производствени способи,

vi)

инспекции и тестване, включително полетни тестове на продукцията,

vii)

калибровка на инструменти, приспособления и изпитателно оборудване,

viii)

управление на несъответствията,

ix)

координация на летателната годност със заявителя за или притежателя на одобрение за проект,

x)

попълване и съхранение на докладите,

xi)

компетентност и квалификация на персонала,

xii)

издаване на документи за допускане до летателна годност,

xiii)

пренасяне, складиране и опаковка,

xiv)

вътрешна оценка на качеството и съответните корективни мерки,

xv)

работа съгласно условията на одобрението, изпълнена във всяко място освен одобрените,

xvi)

работа, изпълнявана след завършване на производството, но преди доставката с цел поддържане на въздухоплавателното средство в състояние за безопасна експлоатация.

Контролните процедури трябва да включват специални разпоредби за всяка критична част.

2.

Независима функция за оценка на качеството при наблюдение на съответствието и адекватността с документираните процедури на системата за качество. Това наблюдение включва система за обратна връзка с лице или група от лица, посочени в 21А.145 (в)(2) и задължително с ръководителя, посочен в 21А.145 (в)(1), за осигуряване при необходимост на корективно действие.

21А.143   Наръчник за производствена организация

а)

Организацията представя на компетентния орган наръчник за производствена организация, включващ следната информация:

1.

Декларация, подписана от отговорен ръководител, че наръчникът на производствената организация и всички свързани наръчници, които определят съответствието на одобрената организация с настоящата подчаст, ще се изпълнява по всяко време.

2.

Длъжност/и и имена на ръководители, приети от компетентния орган в съответствие с 21А.145 (в)(2).

3.

Задълженията и отговорностите на ръководителя/ите съгласно изисквания на 21А.145 (в)(2), включително въпросите, по които те могат да работят директно с компетентния орган от името на организацията.

4.

Организационна схема, показваща съответните вериги на отговорност на ръководителите, както се изисква от 21А.145 (в)(1) и (2).

5.

Списък на сертифициращ персонал, както е посочено в 21А.145 (г).

6.

Общо описание на човешките ресурси.

7.

Общо описание на инсталациите, разположени във всеки от посочените адреси в сертификата за одобрение на производствената организация.

8.

Общо описание на областта на работа на производствената организация, отнасяща се до условията за одобрението.

9.

Процедура за уведомление на компетентния орган за организационни промени.

10.

Процедура за изменение на наръчника на производствената организация.

11.

Описание на системата за качество и процедурите, изисквано от 21А.139 (б)(1).

12.

Списък на външни страни, посочен в 21А.139 (а).

б)

Наръчникът на производствената организация се изменя, както е необходимо, за поддържане на актуализирано описание на организацията, като копия от измененията се предоставят на компетентния орган.

21А.145   Изисквания за одобрение

Производствената организация показва на основание на представената съгласно 21А.143 информация, че:

а)

По отношение на общите изисквания за одобрение, работни условия, оборудване и инструменти, способи и съответни материали, брой и компетентност на персонала и организацията като цяло могат адекватно да изпълняват задълженията съгласно 21А.165.

б)

По отношение на всички необходими данни за летателна годност, шум, изхвърляне на горивото и вредни емисии:

1.

Производствената организация получава такива данни от Агенцията и от притежателя на или заявителя за типов сертификат, ограничен типов сертификат или одобрен проект, да определи съответствие с приложимите проектни данни.

2.

Производствената организация е създала процедура, която гарантира, че данните за летателна годност, шум, изхвърляне на гориво и вредни емисии са правилно инкорпорирани в производствените ѝ данни.

3.

Тези данни се актуализират и са достъпни за целия персонал, който се нуждае от достъп до такива данни за изпълнение на своите задължения.

в)

По отношение на управлението и персонала:

1.

Ръководителят е предложен от производствената организация и е отговорен пред компетентния орган. Неговата отговорност в рамките на организацията се състои в осигуряването на това, че цялата продукция се изпълнява по изискваните стандарти и че производствената организация е постоянно в съответствие с данните и процедурите, идентифицирани в наръчника, посочен в 21А.143.

2.

Лице или група от лица са определени от производствената организация да осигуряват, че организацията съответства на изискванията на настоящата част, и са идентифицирани заедно с техните правомощия. Такова лице/а действа под прякото ръководство на отговорния ръководител, упоменат в точка 1. Определените лица са способни да покажат подходящи знания, образование и опит да изпълняват своите отговорности.

3.

Персоналът на всички нива има необходимите правомощия, за да изпълнява възложените му отговорности, и съществува пълна и ефективна координация в рамките на производствената организация по отношение на данните за летателна годност, шум, изхвърляне на гориво и вредни емисии.

г)

По отношение на сертифициращия персонал, оторизиран от производствената организация да подписва документи, издавани съгласно 21А.163 в рамките или съгласно условията на одобрението:

1.

Знанията, образованието (включително други длъжности в организацията) и опит на сертифициращия персонал са подходящи за изпълнение на възложените им отговорности.

2.

Производствената организация поддържа доклади за целия сертифициращ персонал, които съдържат детайли за приложното поле на техните пълномощия.

3.

Сертифициращият персонал получава документ, в който се посочва приложното поле на правомощията му.

21А.147   Промени в одобрената производствена организация

а)

След издаване на одобрение на производствена организация всяка промяна в одобрената производствена организация, която има значение за демонстрирането на съответствие или за летателната годност и характеристиките за шум, изхвърляне на гориво и вредни емисии на продукта, частта или оборудването, по-специално промени в системата за качество, се одобряват от компетентния орган. Заявлението за одобрение се представя в писмен вид на компетентния орган и организацията демонстрира на компетентния орган преди осъществяване на промяната, че тя ще продължи да съответства на настоящата подчаст.

б)

Компетентният орган създава условия, при които производствената организация, одобрена съгласно настоящата подчаст, може да действа по време на такива промени, освен ако компетентният орган прецени, че действието на одобрението трябва да бъде спряно.

21А.148   Промени на местоположение

Промяната на местоположението на производствените помещения на одобрената производствена организация се счита за важна промяна и следователно трябва да отговаря на 21А.147.

21А.149   Условия за прехвърляне

Освен в резултат на промяна в собствеността, която се счита за значителна за целите на 21А.147, одобрението на производствената организация не може да се прехвърля.

21А.151   Условия за одобрение

Условията за одобрение се идентифицират чрез областта на дейност, продуктите или категориите на частите и оборудването или и двете, за които притежателят има право да упражнява своите привилегии съгласно 21А.163.

Тези условия са неразделна част от одобрението на производствената организация.

21А.153   Промени в условията за одобрение

Всяка промяна в условията за одобрение се одобрява от компетентния орган. Заявлението за промяна в условията за одобрение се прави във форма и по начин, определени от компетентния орган. Заявителят отговаря на приложимите изисквания на настоящата подчаст.

21А.157   Проучвания

Производствената организация поема задължение да позволи на компетентния орган да прави всякакви проучвания, включително проучвания на партньори и подизпълнители, необходими да се определи съответствие и продължаващо съответствие с приложимите изисквания на настоящата подчаст.

21А.158   Заключения

а)

Когато са налице обективни доказателства, показващи, че притежателят на разрешително на производствена организация не съответства на приложимите изисквания на настоящата част, заключенията се класифицират по следния начин:

1.

Заключенията от първо ниво са за всяко несъответствие с настоящата част, водещо до неконтролирано несъответствие с приложимите проектни данни, които биха засегнали безопасността на въздухоплавателното средство.

2.

Заключенията от второ ниво са за всяко несъответствие с настоящата част, което не се класифицира като първо ниво.

б)

Заключенията от трето ниво са за всеки елемент, който е бил идентифициран чрез обективно доказателство, че съдържа потенциални проблеми, които могат да доведат до несъответствие съгласно буква а).

в)

След получаване на информация за заключенията съгласно 21Б.225:

1.

В случай на заключения от първо ниво, притежателят на одобрение на производствена организация демонстрира корективно действие за удовлетворяване на компетентния орган в рамките на период от не повече от 21 работни дни след писмено потвърждаване на заключенията;

2.

В случай на заключения от второ ниво предоставеният от компетентния орган период за корективно действие е подходящ за характера на заключението, но в никакъв случай не може първоначално да надвишава шест месеца. При определени обстоятелства и в зависимост от характера на заключението компетентният орган може да продължи шестмесечния период в зависимост от удовлетворителен план за корективни действия, одобрен от компетентния орган.

3.

Заключенията от трето ниво не изискват незабавно действие от притежателя на одобрение на производствена организация.

г)

В случай на заключения от първо или второ ниво одобрението на производствена организация може да бъде предмет на частично или пълно ограничение, суспендиране или отнемане съгласно 21Б.245. Притежателят на одобрение на производствена организация своевременно потвърждава получаването на писмо за ограничаване, преустановяване или отнемане на одобрението.

21А.159   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Одобрението на производствена организация се издава с неограничен срок на действие. То остава валидно, освен ако:

1

Производствената организация не успее да покаже съответствие с приложимите изисквания на настоящата подчаст; или

2.

Притежателят или който да е негов партньор или подизпълнител е попречил на компетентния орган да извърши разследване в съответствие с 21А.157; или

3.

Има доказателство, че производствената организация не може да поддържа задоволителен контрол над производството на продукти, части или оборудване съгласно одобрението; или

4.

Производствената организация повече не отговаря на изискванията на 21А.133; или

5.

Действието на сертификата е временно спряно или той е отнет съгласно 21Б.245.

б)

При връщане или отнемане сертификатът се предава на компетентния орган.

21А.163   Привилегии

Съгласно условията за одобрение, издадено съгласно 21А.135, притежателят на одобрението за производствена организация може:

а)

Да извършва производствени дейности съгласно настоящата част.

б)

В случай на завършено въздухоплавателно средство и при представяне на декларация за съответствие (формуляр 52 на EASA) съгласно 21А.174 да притежава сертификат за летателна годност на въздухоплавателно средство и сертификат за шум без по-нататъшни демонстрации.

в)

В случай на други продукти, части или оборудване да издава сертификати за разрешаване на пускане (формуляр 1 на EASA) съгласно 21А.307 без по-нататъшно доказване.

г)

Да поддържа новопроизведеното от него въздухоплавателно средство и да издава сертификат за пускане в експлоатация (формуляр 53 на EASA) по отношение на такава поддръжка.

21А.165   Задължения на притежателя

Притежателят на одобрението за производствена организация:

а)

Гарантира, че наръчникът на производствената организация е изготвен в съответствие с 21А.143 и документите, до които той се отнася, се използват като основни работни документи на организацията.

б)

Поддържа производствената организация в съответствие с данните и процедурите, одобрени в одобрението за производствена организация.

в)

1.

Определя, че всяко завършено въздухоплавателно средство отговаря на типовия проект и е в състояние за безопасна експлоатация преди представяне на декларация за съответствие до компетентния орган, или

2.

Определя, че други продукти, части или оборудване са завършени и отговарят на одобрените проектни данни и са в състояние за безопасна експлоатация преди ползването на формуляр 1 на EASA за сертифициране на летателна годност, и допълнително, за двигатели, определя съгласно предоставените от притежателя на типов сертификат за двигател данни, че всеки завършен двигател е в съответствие с изискванията за приложими емисии, както е определено в 21А.18 (б), действащи към датата на производство на двигателя за сертифициране на емисии, или

3.

Определя, че други продукти, части или оборудване отговарят на приложимите данни преди издаване на формуляр 1 на EASA като сертификат за съответствие;

г)

Записва всички детайли на извършената работа.

д)

Създава и поддържа вътрешна система за докладване на произшествия в интерес на безопасността, позволяваща събиране и оценка на доклади за произшествия с цел идентифициране на опасни тенденции или посочване на проблеми и извличане на подлежащи на доклад произшествия. Такава система включва оценка на съответната информация по отношение на произшествия и оповестяване на съответната информация.

е)

1.

Докладва на притежателя на типов сертификат или одобрен проект всички случаи, когато продукти, части или оборудване, които са били реализирани от производителя и впоследствие са идентифицирани, че имат възможни отклонения от приложимата проектна информация, както и разследва заедно с притежателя на типов сертификат или одобрен проект с оглед да идентифицира такива отклонения, които могат да доведат до небезопасни условия.

2.

Докладва на Агенцията и на компетентните органи на държавата-членка за отклонения, които могат да доведат до небезопасни условия, определени в алинея 1. Такива доклади се правят във форма и по начин, определени от Агенцията съгласно 21А.3 (б)(2) или приети от компетентния орган на държавата-членка.

3.

Когато производителят действа като доставчик на друга производствена организация, той докладва на тези организации всички случаи, когато е предоставил продукти, части или оборудване на тази организация и впоследствие ги е идентифицирал като имащи потенциални отклонения от приложимите проектни данни.

ж)

Оказва съдействие на притежателя на типов сертификат или одобрен проект по отношение на всяка продължаваща дейност за летателна годност, която се отнася до продукти, части или оборудване, които са били произведени.

з)

Изгражда система за архивиране, включваща условията, наложени на неговите партньори, доставчици и подизпълнители, осигуряваща запазване на данните, използвани за доказване на съответствието на продукти, части или оборудване. Такива данни се държат на разположение на компетентния орган и се съхраняват с цел предоставяне на информация, необходима за осигуряване на продължаващата летателна годност на продукти, части или оборудване.

i)

Когато съгласно условията за одобрение притежателят издава сертификат за пускане в експлоатация, то преди издаване на сертификата той определя, че всяко завършено въздухоплавателно средство е предмет на необходима поддръжка и е в състояние за безопасна експлоатация.

ПОДЧАСТ З –   СЕРТИФИКАТИ ЗА ЛЕТАТЕЛНА ГОДНОСТ

21А.171   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедура за издаване на сертификат за летателна годност.

21А.172   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице, на чието име е регистрирано или ще бъде регистрирано въздухоплавателно средство в държава-членка („държава-членка на регистрация“) или негов представител може да бъде заявител за сертификат за летателна годност на въздухоплавателно средство съгласно настоящата подчаст.

21А.173   Класификация

Летателната годност се класифицира, както следва:

а)

Сертификати за летателна годност се издават на въздухоплавателно средство, което отговаря на типов сертификат, издаден в съответствие с настоящата част;

б)

Ограничен сертификат за летателна годност се издава на въздухоплавателното средство:

1.

Което отговаря на ограничен типов сертификат, издаден в съответствие с настоящата част; или

2.

Което е демонстрирало на Агенцията, че отговаря на специфичните сертификационни спецификации, осигуряващи адекватна безопасност.

в)

Разрешения за полети се издават на въздухоплавателно средство, което не отговаря или не е демонстрирало, че отговаря на приложимите сертификационни спецификации, но е способно да лети безопасно при определени условия.

21А.174   Заявление

а)

Съгласно 21А.172 заявлението за сертификат за летателна годност се изготвя във форма и по начин, определени от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

б)

Всяко заявление за сертификат за летателна годност или ограничен сертификат за летателна годност включва:

1.

Клас на сертификата за летателна годност, който се прилага;

2.

По отношение на нови въздухоплавателни средства:

i)

декларация за съответствие:

издадена съгласно 21А.163 (б), или

издадена съгласно 21А.130 и потвърдена от компетентния орган,

или за внесено въздухоплавателно средство — декларация, подписана от орган по експорта за това, че въздухоплавателното средство отговаря на проект, одобрен от Агенцията.

ii)

доклад за тегло и баланс с приложена схема за товарене;

iii)

полетен наръчник, когато се изисква от приложимия код за летателна годност за конкретно въздухоплавателно средство.

3.

По отношение на употребявано въздухоплавателно средство:

i)

сертификат за преглед на летателна годност, издаден в съответствие с част М;

ii)

произхождащ от държава, която не е членка:

декларация от компетентен орган на държавата, където въздухоплавателното средство е или е било регистрирано, отразяваща статута на летателна годност на въздухоплавателното средство в неговия регистър към момента на прехвърляне,

доклад за тегло и баланс с приложена схема за товарене,

полетен наръчник, когато се изисква от приложимия код за летателна годност за конкретно въздухоплавателно средство,

архиви за изграждане на стандарти за производство, модификация и поддръжка на въздухоплавателното средство, включително всички ограничения, свързани с ограничен сертификат за летателна годност съгласно 21А.184 (в).

препоръка за издаване на сертификат за летателна годност или ограничен сертификат за летателна годност и сертификат за преглед на летателна годност, след преглед на летателната годност в съответствие с част М.

в)

Освен ако е съгласувано друго, становищата, упоменати в алинеи (б)(2)(i) и (б)(3)(ii), се издават не по-късно от 60 дни преди представянето на въздухоплавателното средство на компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

г)

Всяко заявление за разрешение за полет включва:

1.

Цел на полета/ите;

2.

Маршрут или въздушно пространство, или и двете, използвани по време на полет;

3.

Минимален полетен екипаж и неговата квалификация, необходима за експлоатация на въздухоплавателното средство;

4.

Ограничения за превоз на лица, различни от екипажа;

5.

Начини, по които въздухоплавателното средство не отговаря на приложимите сертификационни спецификации;

6.

Всякакви ограничения, които се считат за необходими за безопасната експлоатация на въздухоплавателното средство;

7.

Всякаква други информация, която се счита за необходима за целите на предписаните експлоатационни ограничения.

21А.175   Език

Наръчници, брошури, списъци и маркировка на инструментите и всякаква друга необходима информация, изисквана от приложимите сертификационни спецификации, се представя на един или повече официални езици на Европейската общност, признати от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.177   Изменение или промени

Сертификатът за летателна годност може да се изменя или променя само от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.179   Условия за прехвърляне и повторно издаване в рамките на държавите-членки

а)

Когато се е променила собствеността на въздухоплавателното средство:

1.

Ако то остава в същия регистър, сертификатът за летателна годност или ограниченият сертификат за летателна годност, отнасящ се само до ограничен типов сертификат, се прехвърля заедно с въздухоплавателното средство;

2.

Ако въздухоплавателното средство се регистрира в друга държава-членка, сертификатът за летателна годност или ограниченият сертификат за летателна годност, отнасящ се само до ограничен типов сертификат, се издава:

i)

при представяне на предишния сертификат за летателна годност или валиден сертификат за преглед на летателна годност, издаден съгласно част М, и

ii)

когато отговаря на 21А.175.

б)

Когато се е променила собствеността на въздухоплавателното средство и въздухоплавателното средство притежава:

1.

Ограничен сертификат за летателна годност, несъответстващ на ограничен типов сертификат, или

2.

Разрешение за полет,

такъв сертификат за летателна годност се прехвърля заедно с въздухоплавателното средство, при положение че въздухоплавателното средство остава в същия регистър или се издава само заедно с формално споразумение с компетентния орган на държавата-членка на регистрация, към която се прехвърля.

21А.180   Инспекции

Притежателят на сертификата за летателна годност осигурява достъп до въздухоплавателното средство, за което е издаден сертификат за летателна годност, при поискване от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.181   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Сертификатът за летателна годност се издава с неограничен срок на действие. Той остава валиден, когато:

1.

Съответства на приложимия типов проект и изискванията за продължаваща летателна годност; и

2.

Въздухоплавателното средство остава в същия регистър; и

3.

Типовият сертификат или ограниченият типов сертификат, съгласно който е издаден, не бъде предварително обезсилен съгласно 21А.51;

4.

Действието на сертификата не бъде спряно или той не бъде отнет съгласно 21Б.330.

б)

При предаване или отнемане сертификатът се връща на компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.182   Идентификация на въздухоплавателно средство

Всеки заявител за сертификат за летателна годност съгласно настоящата подчаст демонстрира, че въздухоплавателното средство се идентифицира в съответствие с подчаст Р.

21А.183   Издаване на сертификат за летателна годност

Компетентният орган на държавата на регистрация издава сертификат за летателна годност за:

1.

Ново въздухоплавателно средство:

i)

При представяне на документацията, изисквана съгласно 21А.174 (б)(2);

ii)

Когато въздухоплавателното средство отговаря на одобрен проект и е в състояние за безопасна експлоатация. Това може да включва проверки от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

2.

Употребявано въздухоплавателно средство:

i)

При представяне на документацията, изисквана съгласно 21А.174 (б)(3) и показваща, че:

въздухоплавателното средство съответства на типов проект, одобрен съгласно типов сертификат или допълнителен типов сертификат, промяна или ремонт, одобрени в съответствие с настоящата част и приложими насоки за летателна годност; и

въздухоплавателното средство е бил проверено в съответствие с приложимите разпоредби на част М; и

ii)

Когато въздухоплавателното средство отговаря на одобрен проект и е в състояние за безопасна експлоатация. Това може да включва проверки от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.184   Издаване на ограничен сертификат за летателна годност

а)

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация издава ограничен сертификат за летателна годност за:

1.

Ново въздухоплавателно средство при представяне на документацията, изисквана съгласно 21А.174 (б)(2) и демонстрираща, че въздухоплавателното средство отговаря на проект, одобрен от Агенцията съгласно ограничен типов сертификат или в съответствие със специфични сертификационни спецификации и е в състояние за безопасна експлоатация.

2.

Употребявано въздухоплавателно средство:

i)

при представяне на документацията, изисквана съгласно 21А.174 (б)(3) и демонстрираща, че:

въздухоплавателното средство отговаря на проект, одобрен от Агенцията съгласно ограничен типов сертификат или в съответствие със специфични сертификационни спецификации, и

отговаря на приложимите насоки за летателна годност, и

въздухоплавателното средство е проверено в съответствие с подходящите разпоредби на част М;

ii)

когато компетентният орган на държавата-членка на регистрация счита, че въздухоплавателното средство отговаря на одобрен проект и е в състояние за безопасна експлоатация. Това може да включва проверки от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

б)

За въздухоплавателно средство, което не може да отговори на съществени изисквания, посочени в Основния регламент, и което не е допустимо за ограничен типов сертификат, Агенцията, вземайки предвид отклоненията от тези съществени изисквания:

1.

Издава и проверява съответствието със специфичните сертификационни изисквания, осигуряващи адекватна безопасност по отношение на предполагаемата употреба, и

2.

Определя ограничения за използване на въздухоплавателното средство.

в)

Ограниченията за използване са свързани с ограничени сертификати за летателна годност, включително ограничения за въздушно пространство, като при необходимост се отчитат отклоненията от съществените изисквания за летателна годност, установени в Основния регламент.

21А.185   Издаване на разрешение за полет

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация издава разрешение за полет, след като Агенцията счете, че такова въздухоплавателно средство и съответните подходящи ограничения компенсират отклоненията от съществените изисквания, позволяващи въздухоплавателното средство безопасно да изпълни основния полет. С тази цел Агенцията може да направи или да изиска от заявителя да направи подходящи проверки или тестове, необходими за осигуряване на безопасност.

ПОДЧАСТ И –   СЕРТИФИКАТ ЗА ШУМ

21А.201   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедура за издаване на сертификат за шум.

21А.203   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице, на чието име в държавата-членка („държава-членка на регистрация“) е регистрирано или ще бъде регистрирано въздухоплавателно средство, или негов представител, може да бъде заявител за сертификат за шум за въздухоплавателно средство съгласно настоящата подчаст.

21А.204   Заявление

а)

Съгласно 21А.203 заявлението за сертификат за шум се прави във форма и по начин, определени от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

б)

Всяко заявление за сертификат за шум включва:

1.

По отношение на нови въздухоплавателни средства:

i)

декларация за съответствие:

издадена съгласно 21А.163 (б), или

издадена съгласно 21А.130 и потвърдена от компетентния орган,

или, за внесено въздухоплавателно средство — декларация, подписана от органа по експорта за това, че въздухоплавателното средство отговаря на проект, одобрен от Агенцията;

ii)

информация за шум, определена в съответствие с приложимите изисквания за шум. Такава информация се включва в полетен наръчник, когато полетният наръчник се изисква от приложимия код за летателна годност за конкретното въздухоплавателно средство.

2.

По отношение на употребявано въздухоплавателно средство:

i)

информация за шум, определена в съответствие с приложимите изисквания за шум. Такава информация се включва в полетен наръчник, когато полетният наръчник се изисква от приложимия код за летателна годност за конкретното въздухоплавателно средство, и

ii)

архиви за изграждане на стандарти за производство, модификация и поддръжка на въздухоплавателното средство.

в)

Освен ако е съгласувано друго, декларациите, упоменати в алинея (б)(1), се издават не по-късно от 60 дни преди представянето на въздухоплавателното средство на компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.205   Издаване на сертификат за шум

Компетентният орган на държава-членка на регистрация издава сертификат за шум при представяне на документацията, изисквана съгласно 21А.204 (б).

21А.207   Изменение или промени

Сертификатът за шум може да се изменя или променя само от компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

21А.209   Условия за прехвърляне и повторно издаване в държава-членка

Когато се променя собствеността на въздухоплавателното средство:

а)

Ако то остава в същия регистър, сертификатът за шум се прехвърля заедно с въздухоплавателното средство;

б)

Ако въздухоплавателното средство се регистрира в друга държава-членка, сертификатът за шум се издава при представяне на предишен сертификат за шум.

21А.210   Инспекции

Притежателят на сертификата за шум осигурява достъп до въздухоплавателното средство, за което е издаден сертификат за шум, при поискване от компетентния орган на държавата-членка на регистрация или от Агенцията за проверка.

21А.211   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Сертификатът за шум се издава с неограничен срок на действие. Той остава валидeн, при условие че:

1.

Съответства на приложим типов проект, изискванията за опазване на околната среда и за продължаваща летателна годност; и

2.

Въздухоплавателното средство остава в същия регистър; и

3.

Типовият сертификат или ограниченият типов сертификат, съгласно който е издаден, не бъде предварително обезсилен съгласно 21А.51.

4.

Сертификатът не е бил върнат или отнет съгласно 21Б.430.

б)

При връщане или отнемане сертификатът се предава на компетентния орган на държавата-членка на регистрация.

ПОДЧАСТ Й –   ОДОБРЕНИЕ НА ПРОЕКТАНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

21А.231   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедура за издаване на одобрение на проектантска организация и правила, регулиращи правата и задълженията на заявителите за или притежателите на такива одобрения.

21А.233   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице („организация“) може да бъде заявител за одобрение съгласно настоящата подчаст:

а)

В съответствие с 21А.14, 21А.112Б, 21А.432Б или 21А.602Б; или

б)

За разрешително на малки промени или проект за малък ремонт, когато се изисква с цел получаване на привилегии съгласно 21А.263.

21А.234   Заявление

Всяко заявление за одобрение на проектантска организация се прави във форма и по начин, определени от Агенцията, и включва описание на информация, изисквана съгласно 21А.243 и условия за одобрение, чието издаване се изисква съгласно 21А.251.

21А.235   Издаване на одобрение на проектантска организация

Организацията има право да притежава одобрение за проектантска организация, издадено от Агенцията, когато е показала съответствие с приложимите изисквания съгласно настоящата подчаст.

21А.239   Система за осигуряване на съответствие с проекта

а)

Проектантската организация демонстрира, че тя е създала и може да поддържа система за осигуряване на съответствие с проекта за контрол и надзор на проекти и промени в проекти на продукти, части и оборудване, обхванати от заявлението. Такава система за осигуряване на съответствие с проекта позволява на организацията:

1.

Да гарантира, че проектите на продукти, части и оборудване или промените в такива проекти отговарят на приложимото основание за типово сертифициране и изискванията за опазване на околната среда; и

2.

Да гарантира, че нейните отговорности са изпълняват надлежно в съответствие с:

i)

подходящите разпоредби на настоящата част; и

ii)

условията за одобрение, издадено съгласно 21А.251;

3.

Да наблюдава независимо съответствието и адекватността на документираните процедури на системата. Такова наблюдение включва система за обратна връзка с лице или група от лица, имащи отговорността да осигуряват коригиращи действия.

б)

Системата за осигуряване на съответствие с проекта включва независима контролна функция за показване на съответствие с основание, на което организацията представя становища за съответствие и свързаните с него документи на Агенцията.

в)

Проектантската организация определя начин, по който системата за осигуряване на съответствие с проекта отчита приемливостта на части или оборудване, проектирани от или задачи, изпълнени от партньори или подизпълнители съгласно методите, които са предмет на писмени процедури.

21А.243   Данни

а)

Проектантската организация подготвя за Агенцията наръчник, описващ директно или чрез препратка организацията, съответните процедури и продукти или промени в проектираните продукти.

б)

Когато някоя част или оборудване или всяка промяна на продукта са проектирани от партньорска организация или подизпълнител, наръчникът включва декларация, че проектантската организация може да издаде за всички части и приложения уверение за съответствие, изисквано от 21А.239 (б), и съдържа, директно или чрез препратка, описания и информация за проектантските дейности и организация на такива партньори или подизпълнители, както е необходимо за изготвяне на такова становище.

в)

Наръчникът се изменя при необходимост, за да остава осъвременено описание на организацията, като копия от измененията се представят на Агенцията.

г)

Проектантската организация изготвя становище за квалификацията и опита на ръководния персонал и други лица в организацията, отговорни за вземането на решения, оказващи влияние върху летателната годност и опазването на околната среда.

21А.245   Изисквания за одобрение

Проектантската организация демонстрира на основание информация, представена в съответствие с 21А.243, че в допълнение на съответствието с 21А.239:

а)

Персоналът във всички технически департаменти е достатъчен на брой и с опит и има необходимите правомощия, за да изпълнява предоставените му отговорности и че те, заедно с разпределението, условията и оборудването са адекватни, така че да позволят на персонала да постигне целите за летателна годност, шум, изхвърляне на гориво и вредни емисии на продукта.

б)

Съществува пълна и ефективна координация между департаментите и вътре в департаментите по отношение на летателната годност и въпросите за опазване на околната среда.

21А.247   Промени в системата за осигуряване на съответствие с проекта

След издаване на одобрение за проектантска организация, всяка промяна в системата за осигуряване на съответствие с проекта, която е значима за съответствието или за летателната годност и опазването на околната среда на продукта, се одобрява от Агенцията. Заявлението за одобрение се представя писмено на Агенцията, като проектантската организация трябва да демонстрира на Агенцията, на основание предлаганите промени в наръчника и преди реализацията на промяната, че след реализацията тя ще продължи да съответства на настоящата подчаст.

21А.249   Условия за прехвърляне

Освен като резултат от промяна в собствеността, която се счита за значителна за целите на 21А.247, одобрението на производствена организация не може да се прехвърля.

21А.251   Условия за одобрение

Условията за одобрение се идентифицират с видовете проектантска работа, категориите продукти, части или оборудване, за които проектантската организация притежава одобрение за проектантска организация, както и функциите и задълженията, които организацията е допусната да извършва по отношение на летателна годност и характеристики за шум, изхвърляне на гориво и вредни емисии на продукти. За одобрения на проектантски организации, покриващи типово сертифициране или разрешение ETSO за спомагателна силова установка (APU), условията за одобрение съдържат допълнително списък на продуктите или APU. Тези условия се издават като част от разрешителното на проектантска организация.

21А.253   Промени в условията за одобрението

Всяка промяна в условията за одобрение се одобрява от Агенцията. Заявлението за промяна в условията за одобрение се прави във форма и по начин, определени от Агенцията. Проектантската организация отговаря на приложимите изисквания на настоящата подчаст.

21А.257   Проучвания

а)

Проектантската организация поема задължение да позволи на Агенцията да провежда всякакви проучвания, включително проучвания на партньори и подизпълнители, необходими да се определи съответствие и продължаващо съответствие с приложимите изисквания на настоящата подчаст.

б)

Проектантската организация позволява на Агенцията да преглежда, да докладва, да прави всякакви проверки и да извършва или освидетелства всякакъв полетен и наземен тест, необходим за проверка на валидността на становището за съответствие, представено от заявителя съгласно 21А.239 (б).

21А.258   Заключения

а)

Когато са намерени обективни доказателства, показващи, че притежателят на одобрение на проектантска организация не съответства на приложимите изисквания на настоящата част, заключенията се класифицират по следния начин:

1.

Заключенията от първо ниво са за всяко несъответствие с настоящата част, водещо до неконтролирано несъответствие с приложимите проектни данни, които биха засегнали безопасността на въздухоплавателното средство.

2.

Заключенията от второ ниво са за всяко несъответствие с настоящата част, което не се класифицира като първо ниво.

б)

Заключенията от трето ниво са за всеки елемент, който е бил идентифициран чрез обективно доказателство като съдържащ потенциални проблеми, които могат да доведат до несъответствие съгласно буква а).

в)

След получаване на информация за заключенията съгласно приложимата административна процедура, създадена от Агенцията:

1.

В случай на заключения от първо ниво притежателят на одобрение за проектантска организация демонстрира корективно действие за удовлетворяване на Агенцията в рамките на период от не повече от 21 работни дни след писмено потвърждаване на заключенията;

2.

В случай на заключения от второ ниво предоставеният от Агенцията период за корективно действие е подходящ за характера на заключението, но в никакъв случай не може първоначално да надвишава шест месеца. При определени обстоятелства и в зависимост от характера на заключението Агенцията може да продължи шестмесечния период в зависимост от удовлетворителен план за корективни действия, одобрен от Агенцията.

3.

Заключенията от трето ниво не изискват незабавно действие от притежателя на разрешително за проектантска организация.

г)

В случай на заключения от първо или второ ниво одобрението за проектантска организация може да бъде предмет на частично или пълно спиране на действието му или отнемане съгласно приложимата административна процедура, създадена от Агенцията. Притежателят на одобрение за проектантска организация своевременно потвърждава получаването на писмо за временно спиране на действието или отнемане на одобрението за проектантска организация.

21А.259   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

Одобрението на проектантска организация се издава с неограничен срок на действие. То остава валидно, освен ако:

1.

Проектантската организация не успее да покаже съответствие с приложимите изисквания на настоящата подчаст; или

2.

Притежателят или който да е негов партньор или подизпълнител е попречил на Агенцията да извърши проучване в съответствие с 21А.257; или

3.

Има доказателство, че системата за осигуряване на съответствие с проекта не може да поддържа задоволителен контрол и надзор над проектирането на продукти или промените в тях съгласно одобрението; или

4.

Сертификатът е върнат или отнет съгласно приложимата административна процедура, създадена от Агенцията.

б)

При връщане или отнемане сертификатът се връща на Агенцията.

21А.263   Привилегии

а)

Притежателят на одобрение за проектантска организация има право да извършва проектантски дейности съгласно настоящата част и в рамките на обхвата на одобрението.

б)

При съответствие с 21А.257 (б) документите за съответствие, представени от заявителя с цел да получи:

1.

Типов сертификат или одобрение за значителна промяна в типовия проект; или

2.

Допълнителен типов сертификат; или

3.

Разрешение ETSO съгласно 21А.602 (б)(1);

4.

Одобрение за проект на значителен ремонт;

се приемат от Агенцията без допълнителна проверка.

в)

Притежателят на одобрение за проектантска организация има право в рамките на условията за одобрение и съгласно съответните процедури на системата за осигуряване на съответствие с проекта:

1.

Да класифицира промените в типов проект и ремонти като „значителни“ или „малки“.

2.

Да одобрява малки промени в типов проект и малки ремонти.

3.

Да издава информация или инструкции, съдържащи следното становище:„Техническото съдържание на този документ е одобрено съгласно правомощието на DOA № [EASA]. J.[xyz]“.

4.

Да одобрява документарни промени в полетния наръчник на въздухоплавателното средство и да издава такива промени, съдържащи следното становище:„Изменение № хх за полетен наръчник (AFM), Реф. № ууу, е одобрено под ръководството на DOA № [EASA]. J.[xyz]“.

5.

Да одобрява проект за значителни ремонти на продукти, за които той притежава типов сертификат или допълнителен типов сертификат.

21А.265   Задължения на притежателя

Притежателят на одобрение за проектантска организация:

а)

Поддържа наръчника в съответствие със системата за осигуряване на съответствие с проекта;

б)

Осигурява използването на този наръчник като основен работен документ в рамките на организацията;

в)

Определя, че приложимите проекти на продукти или на техните промени или ремонти отговарят на приложимите изисквания и нямат опасни качества;

г)

С изключение на малки промени или ремонти, одобрени съгласно привилегиите на 21А.263, предоставя на Агенцията становища и придружаващи документи, потвърждаващи съответствието с буква в);

д)

Предоставя на Агенцията информация или инструкции по отношение на изискваните съгласно 21А.3Б действия.

ПОДЧАСТ К –   ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ

21А.301   Приложно поле

Настоящата подчаст създава процедури относно разрешително на части и оборудване.

21А.303   Съответствие с приложимите изисквания

Показването на съответствие на частите и оборудването, подлежащи на вграждане в продукт с типов сертификат, се прави:

а)

Във връзка с процедурите за типов сертификат на подчаст Б, Г или Д за продукт, в който те трябва да се монтират; или

б)

Когато са приложими, процедурите на подчаст О съгласно разрешение ETSO; или

в)

В случай на стандартни части, в съответствие с официално признатите стандарти.

21А.305   Одобрение на части и оборудване

Във всички случаи, когато одобряването на част или оборудване изрично се изисква от правото на Общността или мерките на Агенцията, частта или оборудването отговарят на приложими ЕТSО или на спецификации, признати от Агенцията за еквивалентни в конкретния случай.

21А.307   Пускане на части и оборудване за инсталация

Никоя част или оборудване (освен стандартните части) не се допуска до вграждане в продукт с типов сертификат, освен ако той:

а)

се придружава със сертификат за пускане в експлоатация (формуляр 1 на EASA), сертифициращ летателната годност; и

б)

е маркиран в съответствие с подчаст Р.

(ПОДЧАСТ Л –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ М –   РЕМОНТИ

21А.431   Приложно поле

а)

Настоящата подчаст създава процедура за издаване на одобрение на проект за ремонт и правила, регулиращи правата и задълженията на заявителите за или притежателите на тези одобрения.

б)

„Ремонт“ означава отстраняване на повреда и/или възстановяване на условие за летателна годност след първоначалното пускане в експлоатация на продукт, част или оборудване от производителя.

в)

Отстраняването на повреда чрез подмяна на част или оборудване, без да е необходимо проектиране, се счита за поддържаща задача и следователно не изисква одобрение съгласно настоящата част.

г)

Ремонтът на предмет ETSO се разглежда като промяна в ETSO-проект и се извършва в съответствие с 21А.611.

21А.432   Приемливост

а)

Всяко физическо или юридическо лице, което е демонстрирало или е в процес на демонстриране на своите възможности съгласно 21А.432Б, може да бъде заявител за одобрение за големи ремонтни проекти съгласно условията, установени в настоящата подчаст.

б)

Всяко физическо или юридическо лице може да кандидатства за разрешително на проекти за малък ремонт.

21А.432Б   Доказване на капацитет

а)

Заявителят за одобрение на проект за значителен ремонт доказва своите възможности чрез притежаване на разрешение за проектантска организация, издадено от Агенцията в съответствие с подчаст Й.

б)

Чрез дерогация от буква а) като алтернативна процедура за доказване на капацитет, заявителят може да поиска споразумение с Агенцията за използване на процедури, установяващи специфични проектантски практики, ресурси или последователност от действия, необходими за съответствие с настоящата подчаст.

21А.433   Проект на ремонт

а)

Заявителят за одобрение на проект за ремонт:

1.

Показва съответствие с основанието за типов сертификат и изискванията за опазване на околната среда, вградени чрез препратка към типовия сертификат или допълнителния типов сертификат, който е приложим в случая, или тези, действащи към датата на заявлението (за одобрение на проект за ремонт), заедно с всякакви изменения към тези сертификационни спецификации или специални условия, които Агенцията счита необходими за изграждане на равнище на безопасност, еквивалентно на това, установено в основанието за типово сертифициране, инкорпорирано чрез препратка към типовия сертификат или допълнителния типов сертификат.

2.

Представя всички необходими допълнителни данни, когато се изискват от Агенцията.

3.

Декларира съответствие със сертификационните спецификации и изискванията за опазване на околната среда съгласно точка (а)(1).

б)

Когато заявителят не е притежател на типов сертификат или допълнителен типов сертификат, както е приложимо в случая, заявителят може да отговаря на условията на буква а) чрез използване на своите собствени ресурси или чрез споразумение с притежателя на типовия сертификат или допълнителния типов сертификат.

21А.435   Класификация на ремонтите

а)

Ремонтът може да е „значителен“ или „малък“. Класификацията се прави в съответствие с критериите на 21А.91 за промени в типов проект.

б)

Ремонтът може да е определен като „значителен“ или „малък“ съгласно буква а) било:

1.

От Агенцията; или

2.

От надлежно одобрена проектантска организация съгласно процедура, съгласувана с Агенцията.

21А.437   Издаване на одобрение за проект на ремонт

Когато се декларира и е показано, че проектът на ремонт отговаря на приложимите сертификационни спецификации и изискванията за опазване на околната среда съгласно 21А.433 (а)(1), той се одобрява:

а)

От Агенцията; или

б)

От подходяща одобрена организация, която също е притежател на типов сертификат или допълнителен типов сертификат, съгласно процедура, съгласувана с Агенцията; или

в)

Само за малък ремонт — от подходяща одобрена проектантска организация съгласно процедура, договорена с Агенцията.

21А.439   Производство на части за ремонт

Частите и оборудването, използвани за ремонта, се произвеждат в съответствие с производствената база при всички необходими проектни данни, одобрени от притежателя на одобрение на проекта за ремонт:

а)

Съгласно подчаст Е; или

б)

От организация, надлежно одобрена в съответствие с подчаст Ж; или

в)

От надлежно одобрена организация за поддръжка.

21А.441   Реализация на ремонта

а)

Реализацията на ремонта се прави от надлежно одобрена организация за поддръжка или от производствена организация, надлежно одобрена в съответствие с подчаст Ж, съгласно привилегиите на 21А.163.

б)

Проектантската организация предоставя на организацията, извършваща ремонта, всички необходими инструкции за вграждане.

21А.443   Ограничения

Проектът на ремонт може да е предмет на ограничения, в който случай одобрението за проект на ремонта включва всички необходими инструкции и ограничения. Такива инструкции и ограничения се предават от притежателя на разрешителното на проект за ремонт до изпълнителя в съответствие с процедура, съгласувана с Агенцията.

21А.445   Непоправени щети

а)

Когато повреденият продукт, част или оборудване не е поправен и не е обхванат от предварително одобрени данни, оценка на повредата, с оглед последствията за летателната годност, може да се извърши само:

1.

От Агенцията; или

2.

От подходяща одобрена проектантска организация съгласно процедура, договорена с Агенцията.

Всички необходими ограничения се третират в съответствие с процедурите на 21А.443.

б)

Когато организацията, извършваща оценка на повредата съгласно буква а), не е нито Агенцията, нито притежател на типов сертификат или ограничен типов сертификат, такава организация доказва, че информацията, на основание на която е направена оценката, е адекватна, било чрез собствените ресурси на организацията или чрез споразумение с притежателя на типов сертификат или допълнителен типов сертификат или, ако е приложимо, от производителя.

21А.447   Архивиране

За всеки ремонт цялата проектна информация, чертежи, доклади от тестове, инструкции или възможни ограничения, издадени в съответствие с 21А.443, обосноваване за класификация и свидетелство за одобрение на проекта:

а)

се пази от притежателя на разрешителното на проект за ремонт на разположение на Агенцията; и

б)

се съхранява при притежателя на одобрението на проект за ремонт, с оглед да доставя необходимата информация за осигуряване на продължаващата летателна годност на ремонтираните продукти, части или оборудване.

21А.449   Инструкции за продължаваща летателна годност

а)

Притежателят на разрешителното на проект за ремонт оформя поне един комплект от тези промени в инструкциите за продължаваща летателна годност, които произхождат от ремонта, обединявайки описателните данни и инструкциите за изпълнение, подготвени в съответствие с приложимите изисквания, за всеки оператор на ремонтирано въздухоплавателно средство. Ремонтираният продукт, част или оборудване могат да бъдат пуснати в експлоатация, преди да са завършени промените в тези инструкции, но това става за ограничен експлоатационен период и при споразумение с Агенцията. Такива промени в инструкциите се правят достъпни при поискване от всяко друго лице, от което се изисква да отговаря на всяко от условията на тези промени в инструкциите. Достъпността до някои наръчници или частични промени в инструкциите за продължаваща летателна годност по отношение на ремонт или други форми на сериозна поддръжка могат да бъдат отложени, докато продуктът влезе в експлоатация, но трябва да са достъпни, преди някой от продуктите да достигне съответен брой летателни часове/цикли.

б)

Когато актуализациите на тези промени на инструкциите за продължаваща летателна годност са издадени от притежателя на разрешителното на проект за ремонт, след като ремонтът е бил предварително одобрен, такива актуализации се предават на всеки оператор и се правят достъпни при поискване от всяко лице, от което се изисква да съответства на всяко от условията в тези промени на инструкциите. Програма, показваща как се разпространяват актуализации на промените в инструкциите за продължаваща летателна годност, се представя на Агенцията.

21А.451   Задължения и маркировка EPA

а)

Всеки притежател на одобрение на проекта за ремонт:

1.

Поема задълженията:

i)

установени в 21А.3, 21А.3Б, 21А.4, 21А.439, 21А.441, 21А.443, 21А.447 и 21А.449;

ii)

подразбиращи се в сътрудничеството с притежателя на типов сертификат или допълнителен типов сертификат или и двете съгласно 21А.433 (б), както е подходящо.

2.

Определя маркирането, включително EPA („Европейско одобрение на част“), в съответствие с 21А.804 (а).

б)

С изключение на притежателите на типови сертификати, за които се прилага 21А.44, притежателят на одобрение на проекта за малък ремонт:

1.

Приема задълженията, установени в 21А.4, 21А.447 и 21А.449; и

2.

Определя маркирането, включително буквите EPA, в съответствие с 21А.804 (а).

(ПОДЧАСТ Н –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ О –   РАЗРЕШЕНИЯ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКИ ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ

21А.601   Приложно поле

а)

Настоящата подчаст създава процедура за издаване на разрешения по Европейски технически стандарти и правила, регулиращи правата и задълженията на заявителите за или притежателите на такива разрешения.

б)

За целите на настоящата подчаст:

1.

„Предмет“ означава всяка част и оборудване, използвани в гражданско въздухоплавателно средство.

2.

„Европейска техническа спецификация“ (наричана в настоящата част „ETSO“) е подробна спецификация за летателна годност, издавана от Агенцията за осигуряване на съответствие със съществените изисквания на Основния регламент и е минимален стандарт за изпълнение на посочените предмети.

3.

Предмет, произведен съгласно разрешение ETSO, е одобрен предмет за целите на подчаст К.

21А.602А   Приемливост

Всяко физическо или юридическо лице, което произвежда или се готви да произвежда ETSO предмети и е демонстрирало или е в процес на демонстриране на своите възможности съгласно 21А.602Б, може да бъде заявител за ETSO разрешение.

21А.602Б   Доказване на капацитет

Заявителят за ETSO разрешение демонстрира своите възможности, както следва:

а)

За производство — чрез притежаване на одобрение за производствена организация, издадено в съответствие с подчаст Ж, или чрез съответствие с процедурите на подчаст Е; и

б)

За проектиране:

1.

За спомагателна силова установка – чрез притежаване на одобрение за проектантска организация, издадено от Агенцията в съответствие с подчаст Й;

2.

За всички други предмети – чрез използване на процедури, установяващи специфични проектантски практики, ресурси и последователност от действия, необходими за съответствие с настоящата част.

21А.603   Заявления

а)

Заявлението за ETSO разрешение се прави във форма и по начин, определени от Агенцията, и включва описание на информацията, изисквана от 21А.605.

б)

Когато се предвижда поредица от малки ремонти в съответствие с 21А.611, заявителят установява в своето заявление номера на базовия модел на предмета и номера на принадлежащите части в отворени скоби след него за означаване на това, че променящите се букви или цифри в окончанието (или комбинация от тях) ще се добавят от време на време.

21А.604   Разрешение ETSO за спомагателна силова установка (APU)

Във връзка с ETSO разрешение за спомагателна силова установка:

а)

21А.15, 21А.16Б, 21А.17, 21А.20, 21А.21, 21А.31, 21А.33 и 21А.44 се прилагат чрез дерогация от 21А.603, 21А.606 (в), 21А.610 и 21А.615, освен ако ETSO разрешението се издава в съответствие с 21А.606 вместо типов сертификат;

б)

Подчаст Г или подчаст Д на част 21 са приложими за одобрение за промени в проекта чрез дерогация от 21А.611. Когато се използва подчаст Д, се издава отделно ETSO разрешение вместо допълнителен типов сертификат.

21А.605   Изисквания за данни

Заявителят предоставя на Агенцията следните документи:

а)

Декларация за съответствие, удостоверяващо, че заявителят отговаря на изискванията на настоящата подчаст.

б)

Декларация за проект и производителност (ДПП).

в)

Едно копие от техническите данни, които се изискват в приложимо ETSO.

г)

Наръчник за производствена организация (или препратка към наръчник за производствена организация), посочен в 21А.143 за целите на получаване на подходящо одобрение за производствена организация съгласно подчаст Ж, или наръчник (или препратка към наръчник), посочен в 21А.125 (б) за целите на производство съгласно подчаст Е без одобрение за производствена организация.

д)

За APU, наръчник (или препратка към наръчник), посочен в 21А.243 с цел получаване на подходящо одобрение за производствена организация съгласно подчаст Й.

е)

За всички други предмети – процедурите, посочени в 21А.602Б (б)(2).

21А.606   Издаване на разрешение ETSO

Заявителят има право да получи ETSO разрешение, издадено от Агенцията, след като:

а)

Демонстрира своя капацитет в съответствие с 21А.602Б; и

б)

Демонстрира, че предметът съответства на техническите условия на приложимо ETSO и представи съответно становище за съответствие;

в)

Покаже, че може да съответства на 21А.3 (б) и (в).

21А.607   Привилегии на ETSO разрешение

Притежателят на ETSO разрешение има право да произвежда и да маркира предмети със съответната ETSO маркировка.

21А.608   Декларация за проект и производителност (ДПП)

а)

ДПП съдържа най-малко следната информация:

1.

Информация, кореспондираща с 21А.31 (а) и (б), идентифицираща предмета и неговия проект и стандарт за тестване.

2.

Равнище на ефективност на предмета, директно или чрез препратка към други допълнителни документи.

3.

Декларация за съответствие, удостоверяваща, че този предмет отговаря на подходящо ETSO.

4.

Препратка към съответните доклади за тестове.

5.

Препратка към подходящи наръчници за поддръжка, преглед и ремонт.

6.

Равнища на съответствие, когато различни равнища на съответствие са допустими от ETSO.

7.

Списък на отклоненията, приети в съответствие с 21А.610.

б)

ДПП се допълва с дата и подпис на притежателя на ETSO разрешение или на негов упълномощен представител.

21А.609   Задължения на притежатели на ETSO разрешение

Притежателят на ETSO разрешение съгласно настоящата подчаст:

а)

Произвежда всеки предмет в съответствие с подчаст Ж или подчаст Е, което гарантира, че всеки завършен предмет отговаря на своите проектни данни и е безопасен за монтиране;

б)

Подготвя и поддържа за всеки модел на всеки предмет, за който е издадено ETSO разрешение, текуща папка с пълна техническа информация и доклади в съответствие с 21А.613;

в)

Подготвя, поддържа и актуализира оригиналите на сбора от всички наръчници, които се изискват от приложимите за предмета спецификации за летателна годност;

г)

Прави достъпни за ползвателите на предмета и при поискване за Агенцията такива наръчници за поддръжка, преглед и ремонт, необходими за използване и поддръжка на предмета, както и промените в тези наръчници;

д)

Маркира всеки предмет в съответствие с 21А.807; и

е)

Съответства с 21А.3 (б) и (в), 21А.3Б и 21А.4.

ж)

Продължава да отговаря на квалификационните изисквания на 21А.602Б.

21А.610   Одобрение за отклонение

а)

Всеки производител, който изисква одобрение да се отклони от производствените стандарти на ETSO, показва, че стандартите, от които се иска отклонение, се компенсират чрез фактори или качества на проекта, осигуряващи еквивалентно равнище на безопасност.

б)

Искането за одобрение на отклонение, заедно с всички уместни данни, се представя на Агенцията.

21А.611   Изменения в проекта

а)

Притежателят на ETSO разрешение може да извършва малки промени в проекта (всякакви промени, които не са значителни промени) без допълнително разрешение от Агенцията. В такъв случай промененият предмет запазва оригиналния номер на модела (частични промени на номера или допълнения се издават за идентификация на малки промени), като притежателят препраща до Агенцията всички променени данни, които са необходими за съответствие с 21А.603 (б).

б)

Всяка промяна в проекта от притежателя на ETSO разрешение, която е достатъчно голяма да изисква достатъчно пълно проучване за определяне на съответствието с ETSO, е значителна промяна. Преди извършването на такава промяна притежателят определя назначението на нов тип или модел предмет и подава заявление за ново разрешение съгласно 21А.603.

в)

Не се допускат никакви промени в проекта от никое физическо или юридическо лице, различно от притежателя на ETSO разрешение, който представя становище за съответствие на предмета, допустим за одобрение съгласно настоящата подчаст О, освен ако е лице, претендиращо за одобрение съгласно 21А.603 за отделно ETSO разрешение.

21А.613   Архивиране

Освен изискванията за архивиране, подходящи за и свързани със системата за качество, цялата проектна информация, чертежи, доклади от тестове, включително доклади от проверката на тествания предмет, се съхранява от притежателя на разрешителното на проект на ремонт и е на разположение на Агенцията, и се поддържа, с оглед да доставя необходимата информация за осигуряване на продължаващата летателна годност на предмета и на продукта с типов сертификат, към който той принадлежи.

21А.615   Проверки от Агенцията

При поискване на Агенцията всеки заявител за или притежател на ETSO разрешение за предмет позволява на Агенцията:

а)

Да присъства при всякакви тестове.

б)

Да инспектира техническите данни за такъв предмет.

21А.619   Срок на действие и продължаваща валидност

а)

ETSO разрешение се издава с неограничен срок на действие. То остава валидно, освен ако:

1.

Условията, изисквани когато е била дадено ETSO разрешението, повече не са спазват; или

2.

Задълженията на притежателя, посочени в 21А.609, повече не се спазват; или

3.

Предметът е доказал, че неприемливо увеличава рисковете при експлоатация; или

4.

Разрешението е върнато или отнето съгласно приложимите административни процедури, създадени от Агенцията.

б)

При връщане или отнемане сертификатът се предава на Агенцията.

21А.621   Условия за прехвърляне

Освен при промяна на собственост на притежателя, която се счита за значима промяна и следователно трябва да отговаря на 21А.147 и 21А.247, което е приложимо в случая, ETSO разрешение, издадено съгласно настоящата част, не се прехвърля.

(ПОДЧАСТ П –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ Р –   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОДУКТИ, ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ

21А.801   Идентификация на продукти

а)

Идентификацията на продукти включва следната информация:

1.

Име на производителя;

2.

Предназначение на продукта;

3.

Сериен номер на производителя;

4.

Всяка друга информация, която Агенцията счете за подходяща.

б)

Всяко физическо или юридическо лице, произвеждащо въздухоплавателно средство или двигател съгласно подчаст Ж или подчаст Е, идентифицира това въздухоплавателно средство или двигател посредством огнеустойчива плочка, която носи информацията, определена в буква а), маркирана върху нея чрез гравиране, щамповане, издълбаване или друг одобрен метод на огнеустойчиво маркиране. Идентификационната плочка се закрепва по такъв начин, че да е достъпна и ясна и да няма вероятност да бъде скрита или махната по време на обичайната експлоатация, или изгубена или унищожена при инцидент.

в)

Всяко физическо или юридическо лице, произвеждащо витло, лопата на въздушната перка или втулка на въздушната перка съгласно подчаст Ж или подчаст Е, го идентифицира чрез плочка, щампа, издълбаване, гравиране или друг одобрен метод на огнеустойчива идентификация, което се поставя върху нея на некритична повърхност, съдържа информацията, определена в буква а), и няма вероятност да бъде скрита или премахната по време на обичайната експлоатация, или изгубена или унищожена при инцидент.

г)

За свободен аеростат идентификационната плочка, предписана в буква б), се фиксира за обвивката на аеростата и се поставя, ако е практично, където е видима от оператора, когато аеростатът е напълнен. В допълнение, кошът и всякакъв подгряващ агрегат трябва да е постоянно и забележимо маркиран с името на производителя, партиден номер или негов еквивалент, сериен номер или негов еквивалент.

21А.803   Обработка на идентификационна информация

а)

Никой не може да отстранява, променя или поставя информацията за идентифициране, посочена в 21А.801 (а), върху всякакво въздухоплавателно средство, двигател, перка, лопата на въздушното витло или втулка на въздушното витло, или в 21А.807 (а) за APU, без одобрение от Агенцията.

б)

Никой не може да премахва или да поставя идентификационната плочка, посочена в 21А.801 или в 21А.807 за APU, без одобрение от Агенцията.

в)

Чрез дерогация от букви а) и б) всяко физическо или юридическо лице, провеждащо работа по поддръжката съгласно приложимите правила за изпълнение, може, в съответствие с методите, техниките и практиките, създадени от Агенцията:

1.

Да отстранява, променя или поставя информацията за идентифициране, посочена в 21А.801 (а), на всякакво въздухоплавателно средство, двигател, перка, лопата на въздушната перка или втулка на въздушното витло, или в 21А.807 (а) за APU; или

2.

Да отстранява идентификационната плочка, посочена в 21А.801 или 21А.807, когато е необходимо по време на операциите по поддръжка.

г)

Никой не може да монтира идентификационна плочка, премахната в съответствие с точка в)(2), върху всякакво въздухоплавателно средство, двигател, перка, лопата на въздушното витло или втулка на въздушното витло, различни от тези, от които е била премахната.

21А.804   Идентификация на части и оборудване

а)

Всеки производител на част или оборудване постоянно и забележимо маркира частта или оборудването с:

1.

Име, търговска марка или символ, идентифициращ производителя; и

2.

Партиден номер, както е определено в приложимите проектни данни; и

3.

Буквите EPA („Европейско одобрение на част“) за части и оборудване в съответствие с одобрени проектни данни, непринадлежащи на притежателя на типов сертификат на съответен продукт, освен за ETSO предмети.

б)

Чрез дерогация от буква а), ако Агенцията е съгласна, че дадена част или оборудване е прекалено малка или че по друга причина е непрактично да се маркира част или оборудване с информацията, изисквана от буква а), оторизираният документ за допускане, придружаващ частта или оборудването или нейната опаковка, включва информацията, която не може да се маркира върху частта.

21А.805   Идентификация на критични части

В допълнение към изискванията на 21А.804 всеки производител на част, която се свързва с типово сертифициран продукт и която се идентифицира като критична част, постоянно и видимо маркира тази част с партиден номер и сериен номер.

21А.807   Идентификация на ETSO предмети

а)

Всеки притежател на ETSO разрешение съгласно подчаст О постоянно и видимо маркира всеки предмет със следната информация:

1.

Име и адрес на производителя;

2.

Наименование, тип, партиден номер или предназначение на предмета;

3.

Сериен номер или дата на производство, или и двете, и

4.

Приложим ETSO номер.

б)

Чрез дерогация от буква а), ако Агенцията е съгласна, че частта е прекалено малка или че по друга причина е непрактично да се маркира частта с информацията, изисквана от буква а), оторизираният документ за допускане, придружаващ частта или оборудването или нейната опаковка, включва информацията, която не може да се маркира върху частта.

в)

Всяко лице, което произвежда APU съгласно подчаст Ж или подчаст Е, идентифицира това APU чрез огнеустойчива плочка, която носи информацията, посочена в буква а) и маркирана върху нея чрез гравиране, щамповане, издълбаване или друг одобрен метод за огнеустойчиво маркиране. Идентификационната плочка се закрепва по такъв начин , че да е достъпна и ясна и да няма вероятност да бъде скрита или махната по време на обичайната експлоатация или изгубена, или унищожена при инцидент.

РАЗДЕЛ Б   ПРОЦЕДУРИ ЗА КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ

ПОДЧАСТ А –   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

21Б.5   Приложно поле

а)

Настоящият раздел създава процедура за компетентния орган на държава-членка при упражняване на неговите задачи и отговорности по отношение на издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на сертификати, разрешителни и разрешения, посочени в настоящата част.

б)

Агенцията развива в съответствие с член 14 на Основния регламент сертификационни спецификации и инструктивни материали за подпомагане на държавите-членки при прилагането на настоящия раздел.

21Б.20   Задължения на компетентния орган

Всеки компетентен орган на държава-членка е отговорен за прилагане на раздел А, подчасти Е, Ж, З и И само по отношение на заявители или притежатели, чието основно място на дейност е на негова територия.

21Б.25   Изисквания за организация на компетентния орган

а)

Общи разпоредби:

 

Държавите-членки определят компетентен орган с предоставените му отговорности за изпълнение на Раздел А, подчасти Е, Ж, З и И, заедно с документирани процедури, организационна структура и персонал.

б)

Ресурси:

1.

Броят на персонала е достатъчен за изпълнение на поставените задачи.

2.

Компетентният орган на държавата-членка назначава ръководител или ръководители, които са отговорни за изпълнението на съответните задачи в рамките на органа, включително комуникиране с Агенцията и други национални органи, които са подходящи.

в)

Квалификация и обучение:

 

Целият персонал е подходящо квалифициран и има достатъчни знания, опит и обучение за изпълнение на възложените задачи.

21Б.30   Документирани процедури

а)

Компетентният орган на държавата-членка създава документирани процедури за описание на неговата организация, средства и методи за изпълнение на изискванията на настоящата част. Процедурите се поддържат в съответствие с времето и служат като основни работни документи в рамките на органа за всички свързани дейности,

б)

Копията от процедурите и техните изменения са на разположение на Агенцията.

21Б.35   Промени в организацията и процедурите

а)

Компетентният орган на държавата-членка информира Агенцията за всяка забележителна промяна в своята организация и документирани процедури.

б)

Компетентният орган на държавата-членка своевременно актуализира своите документирани процедури по отношение на всяка промяна в регламентите за осигуряване на ефективно изпълнение.

21Б.40   Разрешаване на спорове

а)

Компетентният орган на държавата-членка създава процес за разрешаване на спорове в рамките на организационните документирани процедури.

б)

Когато между компетентните органи на държави-членки има спор, който не може да бъде разрешен, задължение на ръководителите, посочени в 21Б.25 (б)(2), е да повдигнат въпроса пред Агенцията, за да осигурят посредничеството.

21Б.45   Докладване/координация

а)

Компетентният орган на държавата-членка осигурява подходяща координация с други съответни сертификационни, разследващи, издаващи одобрения или разрешения екипи на този орган, други държави-членки и Агенцията за осигуряване на ефективен обмен на информация, свързан с безопасността на продуктите, частите и оборудването.

б)

Компетентният орган на държавата-членка информира Агенцията за всяка трудност при изпълнение на настоящата част.

21Б.55   Архивиране

Компетентният орган на държавата-членка запазва или поддържа достъп до подходящи доклади, свързани със сертификатите, одобренията и разрешенията, които са били издадени в съответствие с националната подзаконова уредба и отговорността за които е прехвърлена на Агенцията, дотогава, докато тези архиви не бъдат предадени на Агенцията.

21Б.60   Насоки за летателна годност

Когато компетентният орган на държава-членка получава насока за летателна годност от компетентния орган на държава, която не е членка, такава насока за летателна годност се прехвърля до Агенцията за разпространение в съответствие с член 15 на Основния регламент.

ПОДЧАСТ Б –   ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

(ПОДЧАСТ В –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ Г –   ПРОМЕНИ В ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ И ОГРАНИЧЕНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

ПОДЧАСТ Д –   ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТИПОВИ СЕРТИФИКАТИ

Прилагат се административни процедури създадени от Агенцията.

ПОДЧАСТ Е –   ПРОИЗВОДСТВО ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ БЕЗ ОДОБРЕНИЕ

21Б.120   Проучвания

а)

Компетентният орган определя екип за проучване на всеки заявител за или притежател на документ за съгласие за извършване на всички съответни задачи, свързани с този документ за съгласие, състоящ се от ръководител екип, който управлява и води екипа за проучване и, ако се изисква, един или повече членове на екипа. Ръководителят на екипа докладва на управителя, отговорен за дейността, който е определен съгласно 21Б.25 (б)(2).

б)

Компетентният орган извършва достатъчно проучване на заявителя за или притежателя на документ за съгласие за обоснована препоръка за издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на документа за съгласие.

в)

Компетентният орган подготвя процедури за проучване на заявителя за или притежателя на документа за съгласие като част от документираните процедури, обхващащи най-малко следните елементи:

1.

Оценка на получените заявления;

2.

Определяне на проучвателен екип;

3.

Подготовка и планиране на проучването;

4.

Оценка на документацията (наръчници, процедури и др.);

5.

Одит и проверки;

6.

Проследяване на корективни действия; и

7.

Препоръки за издаване, изменение, спиране на действието или отнемане на документа за съгласие.

21Б.130   Издаване на документ за съгласие

а)

Когато е убеден в съответствието на производителя с приложимите изисквания на раздел А, подчаст Е, компетентният орган издава документ за съгласие, показващо съответствие на индивидуалните продукти, части или оборудване (формуляр 65 на EASA, виж допълнението) без безпричинно закъснение.

б)

Документът за съгласие съдържа предмета на споразумението, датата на изтичане и когато са приложими, подходящи ограничения по отношение на разрешението.

в)

Срокът на действие на документа за съгласие не надвишава една година.

21Б.135   Запазване в сила на документа за съгласие

Компетентният орган запазва в сила документа за съгласие, докато:

а)

Производителят надлежно използва формуляр 52 на EASA (виж допълнението) като декларация за съответствие за завършено въздухоплавателно средство и формуляр 1 на EASA (виж допълнението) за продукти, различни от завършеното въздухоплавателно средство, части и оборудване; и

б)

Проверките, проведени от компетентния орган на държавата-членка преди одобрението на формуляр 52 на EASA (виж допълнението) или формуляр 1 на EASA (виж допълнението), както е съгласно 21А.130 (в), не откриват никакви заключения за несъответствие с изискванията или процедурите, съдържащи се в наръчника, представен от производителя, или против съответствието на съответните продукти, части или оборудване. Такива проверки инспектират най-малко:

1.

Съгласието, обхващащо продукта, частта или оборудването, които се потвърждават и остават валидни;

2.

Наръчникът, описан в 21А.125 (б) и неговият променен статут, посочен в документа за съгласие, издаден като основен работен документ от производителя. В противен случай проверката не продължава и следователно сертификатите за допускане до експлоатация не се потвърждават;

3.

Производство, което се извършва съгласно условията, предписани в документа за съгласие и се изпълнява задоволително;

4.

Проверки и тестове (включително полетни тестове, ако е подходящо), както е съгласно 21А.130 (б)(2) и/или (б)(3), се извършват съгласно условията, предписани в документа за съгласие, и се изпълняват задоволително;

5.

Проверки от компетентния орган, описани или адресирани в документа за съгласие, които се изпълняват и се считат за приемливи;

6.

Декларацията за съответствие съответства на 21А.130 и информацията, предоставена в нея, не възпрепятства неговото валидиране; и

в)

Не е достигната никоя от датите на прекратяване на действието на документа за съгласие.

21Б.140   Изменения на документ за съгласие

а)

Компетентният орган проучва, както е подходящо и в съответствие с 21Б.120, всяко изменение на документа за съгласие.

б)

Когато компетентният орган е удовлетворен, че изискванията на раздел А, подчаст Е продължават да се изпълняват, той съответно изменя документа за съгласие.

21Б.143   Уведомление за заключенията

а)

Когато компетентният орган е открил обективно доказателство, показващо несъответствие на притежателя на документ за съгласие с приложимите изисквания на настоящата част, тези заключения се класифицират съгласно 21А.125Б и:

1.

Заключенията от първо ниво се съобщават незабавно на притежателя на документа за съгласие и се потвърждават писмено до 3 работни дни след определянето им.

2.

Заключенията от второ ниво се потвърждават писмено до притежателя на документа за съгласие в рамките на 14 работни дни след определянето им.

б)

Компетентният орган посочва на притежателя на документа за съгласие всички заключения от трето ниво, както е посочено в 21А.125Б (б) по подходящ според него начин.

21Б.145   Спиране на действието и отнемане на документ за съгласие

а)

В случай на заключения от първо и второ ниво компетентният орган частично или напълно ограничава, спира действието или отнема документа за съгласие, както следва:

1.

В случай на заключения от първо ниво действието на документа за съгласие незабавно се ограничава или действието му се спира. Ако притежателят на документа за съгласие не успее да отговори на 21А.125Б (в)(1), документът за съгласие се отнема.

2.

В случай на заключения от второ ниво компетентният орган решава за всяко ограничаване на документа за съгласие чрез временно спиране на документа за съгласие или части от него. Ако притежателят на документа за съгласие не успее да отговори на 21А.125Б (в)(2), документът за съгласие се отнема.

б)

Спирането на действието или отнемането на документа за съгласие се съобщава писмено на притежателя на документа за съгласие. Компетентният орган посочва причините за ограничаване, спиране на действието или отнемане и информира притежателя на документа за съгласие за правото му на обжалване.

в)

Когато действието на документ за съгласие е било спряно, то може да се стартира наново, само като се възстанови съответствие с раздел А, подчаст Е.

21Б.150   Архивиране

а)

Компетентният орган създава система за архивиране, която позволява адекватно проследяване на процеса на издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на всеки индивидуален документ за съгласие.

б)

Докладите съдържат най-малкото:

1.

Документи, предоставени от заявителя за или притежателя на документ за съгласие,

2.

Документи, създадени по време на проучването и проверката, в които се отразяват действията и крайният резултат на елементите, определени в 21B.120;

3.

Документ за съгласие, включително и промени, и

4.

Протокол от срещи с производителя.

в)

Докладите се архивират минимум за период от шест години след прекратяване на действието на документа за съгласие.

г)

Компетентният орган също поддържа доклади на всички декларации за съответствие (формуляр 52 на EASA, виж допълнението) и всички сертификати за разрешаване на пускане в експлоатация (формуляр 1 на EASA, виж допълнението), които е потвърдил.

ПОДЧАСТ Ж –   ОДОБРЕНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ

21Б.220   Проучвания

а)

Компетентният орган определя екип за проучване на всеки заявител за или притежател на одобрение на производствена организация за извършване на всички съответни задачи, свързани с това одобрение на производствена организация, състоящ се от ръководител екип, който управлява и води екипа за проучване и ако се изисква, един или повече членове на екипа. Ръководителят на екипа докладва на управителя, отговорен за дейността, който е определен съгласно 21Б.25 (б)(2).

б)

Компетентният орган извършва достатъчно проучване на заявителя за или притежателя на одобрение на производствена организация за обоснована препоръка за издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на одобрението на производствената организация.

в)

Компетентният орган подготвя процедури за проучване на заявителя за или притежателя на одобрение на производствена организация като част от документираните процедури, обхващащи най-малкото следните елементи:

1.

Оценка на получените заявления;

2.

Определяне на екипа за сертифициране на одобрение на производствена организация;

3.

Подготовка и планиране на проучването;

4.

Оценка на документацията (наръчник за производствена организация, процедури и др.);

5.

Одит;

6.

Проследяване на корективни действия;

7.

Препоръки за издаване, изменение, спиране на действието или отнемане на одобрение на производствена организация;

8.

Продължаващ надзор.

21Б.225   Уведомление за заключенията

а)

Когато компетентният орган е открил обективно доказателство, показващо несъответствие на притежателя на одобрение на производствена организация с приложимите изисквания на настоящата част, тези заключения се класифицират съгласно 21А.158 (а), и:

1.

Заключенията от първо ниво се съобщават незабавно на притежателя на одобрение за производствена организация и се потвърждават писмено до 3 работни дни след определянето им.

2.

Заключенията от второ ниво се потвърждават писмено до притежателя на одобрение за производствена организация в рамките на 14 работни дни след определянето им.

б)

Компетентният орган посочва на притежателя на одобрение за производствена организация заключенията от трето ниво, както е посочено в 21А.158 (б), по подходящ според него начин.

21Б.230   Издаване на сертификат

а)

Когато е убеден в съответствието на производителя с приложимите изисквания на раздел А, подчаст Ж, компетентният орган издава одобрение на производствена организация, показващо съответствие на индивидуалните продукти, части или оборудване (формуляр 55 на EASA, виж допълнението) без безпричинно закъснение.

б)

Номерът за справка се поставя във формуляр 55 на EASA по начин, определен от Агенцията.

21Б.235   Продължаващо наблюдение

а)

С цел да оправдае поддържането на одобрение на производствена организация, компетентният орган извършва продължаващо наблюдение:

1.

За да удостовери, че системата за качество на притежателя на одобрение за производствена организация продължава да съответства на раздел А, подчаст Ж; и

2.

За да удостовери, че организацията на притежателя на одобрение на производствена организация действа в съответствие с наръчника на производствената организация; и

3.

За да удостовери ефективността на процедурите от наръчника на производствената организация; и

4.

За да наблюдава чрез проби стандартите на продукт, част или оборудване.

б)

Продължаващото наблюдение се извършва в съответствие с 21Б.220.

в)

Компетентният орган чрез планирано продължаващо наблюдение гарантира, че одобрението за производствена организация е напълно проверено за съответствие с настоящата част в период от 24 месеца. Продължаващото наблюдение може да се извърши чрез няколко проверочни дейности по време на този период. Броят на одитите може да варира в зависимост от сложността на организацията, броя на площадките и важността на продукцията. Като минимум притежателят на одобрение за производствена организация е обект на дейности от продължаващото наблюдение от страна на компетентния орган най-малко веднъж годишно.

21Б.240   Изменения на одобрение на производствена организация

а)

Компетентният орган наблюдава всяка малка промяна чрез дейностите на продължаващо наблюдение.

б)

Компетентният орган проучва, както е подходящо и в съответствие с 21Б.220, всяко изменение на одобрение на производствена организация или заявление от притежателя на одобрението на производствена организация за изменение на областта на приложение и условията за одобрението.

в)

Когато компетентният орган е удовлетворен, че изискванията на раздел А, подчаст Ж продължават да се изпълняват, той съответно изменя одобрението на производствена организация.

21Б.245   Спиране на действието и отнемане на одобрение на производствена организация

а)

В случай на заключения от първо и второ ниво компетентният орган частично или напълно ограничава действието, спира действието или отнема одобрението за производствена организация, както следва:

1.

В случай на заключения от първо ниво одобрението за производствена организация незабавно се ограничава или действието му се спира. Ако притежателят на одобрението за производствена организация не успее да отговори на 21А.158 (в)(1), одобрението за производствена организация се отнема.

2.

В случай на заключения от второ ниво компетентният орган решава за всяко ограничаване на одобрението за производствена организация чрез временно спиране на действието на одобрението за производствена организация или части от него. Ако притежателят на одобрението за производствена организация не успее да отговори на 21А.158 (в)(2), одобрението за производствена организация се отнема.

б)

Спирането на действието или отнемането на одобрение за производствена организация се съобщава писмено на притежателя на одобрението за производствена организация. Компетентният орган посочва причините за спирането на действието или отнемането и информира притежателя на одобрението за производствена организация за правото му на обжалване.

в)

Когато действието на одобрението на производствена организация е било спряно, то може да се възстанови, само след възстановяване на съответствието с раздел А, подчаст Ж.

21Б.260   Архивиране

а)

Компетентният орган създава система за архивиране, която позволява адекватно проследяване на процеса на издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на всяко индивидуално одобрение на производствена организация.

б)

Докладите съдържат най-малко:

1.

Документите, предоставени от заявителя за или притежателя на одобрение за производствена организация;

2.

Документите, създадени по време на проучването и проверката, в които се отразяват действията и крайният резултат на елементите, определени в 21Б.220, включително заключенията, създадени в съответствие с 21Б.225;

3.

Програмата за продължаващ надзор, включително данните от изпълнените проучвания;

4.

Сертификата за одобрение на производствена организация, включително и промените;

5.

Протоколи от срещите с притежателя на одобрението за производствена организация.

в)

Данните се архивират минимум за период от шест години.

ПОДЧАСТ З –   СЕРТИФИКАТИ ЗА ЛЕТАТЕЛНА ГОДНОСТ

21Б.320   Проучвания

а)

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация провежда достатъчни проучвателни действия за всеки заявител за или притежател на сертификат за летателна годност за оправдаване на издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на сертификата или разрешението.

б)

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация подготвя процедури за оценка, обхващащи най-малко следните елементи:

1.

Оценка за приемливост на заявителя;

2.

Оценка за приемливост на заявлението;

3.

Класификация на сертификатите за летателна годност;

4.

Оценка на документите, получени със заявлението;

5.

Проверка на въздухоплавателното средство;

6.

Определяне на необходимите условия и ограниченията на сертификатите за летателна годност.

21Б.325   Издаване на сертификати за летателна годност

а)

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация издава или изменя, както е приложимо в случая, сертификат за летателна годност (формуляр 25 на EASA, виж допълнението), ограничен сертификат за летателна годност (формуляр 24 на EASA, виж допълнението) или разрешение за полет (формуляр 20 на EASA, виж допълнението) без безпричинно закъснение, когато той е удовлетворен, че са спазени приложимите изисквания на раздел А, подчаст З.

б)

В допълнение на сертификата за летателна годност за ново въздухоплавателно средство или за употребявано въздухоплавателно средство, произхождащ от държава, която не е член, компетентният орган на държавата-членка на регистрация издава първоначален сертификат за преглед на летателна годност (формуляр 15а на EASA, виж допълнението).

21Б.330   Спиране на действието и отнемане на сертификати за летателна годност

а)

При доказателство, че някое от условията, определени в 21А.181 (а), не е спазено, компетентният орган на държавата-членка на регистрация спира действието или отнема сертификата за летателна годност.

б)

При издаване на уведомление за спиране на действието и отнемане на сертификат за летателна годност, ограничен сертификат за летателна годност или разрешение за полет компетентният орган на държавата-членка на регистрация посочва причините за спирането на действието или отнемането и информира притежателя на сертификата или разрешението за правото му на обжалване.

21Б.345   Архивиране

а)

Компетентният орган създава система за архивиране, която позволява адекватно проследяване на процеса на издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на всеки индивидуален сертификат за летателна годност.

б)

Данните съдържат най-малко:

1.

Документите, предоставени от заявителя,

2.

Документите, създадени по време на проучването, в които се отразяват действията и крайният резултат на елементите, определени в 21Б.320 (б);

3.

Копие от сертификата или разрешението, включително измененията.

в)

Данните се архивират минимум за период от шест години след заличаването им от националния регистър.

ПОДЧАСТ И –   СЕРТИФИКАТИ ЗА ШУМ

21Б.420   Проучвания

а)

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация провежда достатъчни проучвателни действия за всеки заявител за или притежател на сертификат за шум за оправдаване за издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на сертификата.

б)

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация подготвя процедури за оценка, обхващащи най-малкото следните елементи:

1.

Оценка за приемливост;

2.

Оценка на документацията, получена със заявлението;

3.

Проверка на въздухоплавателното средство.

21Б.425   Издаване на сертификати за шум

Компетентният орган на държавата-членка на регистрация издава или изменя, както е приложимо в случая, сертификат за шум (формуляр 45 на EASA, виж допълнението) без безпричинно закъснение, когато той е удовлетворен, че са спазени приложимите изисквания на раздел А, подчаст И.

21Б.430   Спиране на действието и отнемане на сертификати за шум

а)

При доказателство, че някое от условията, определени в 21А.211 (а), не е спазено, компетентният орган на държавата-членка на регистрация спира действието или отнема сертификата за шум.

б)

При издаване на уведомление за спиране на действието и отнемане на сертификат за шум компетентният орган на държавата-членка на регистрация посочва причините за спирането на действието или отнемането и информира притежателя на сертификата за правото му на обжалване.

21Б.445   Архивиране

а)

Компетентният орган създава система за архивиране с минимални изисквания за запаметяване, която позволява адекватно проследяване на процеса на издаване, поддръжка, изменение, спиране на действието или отнемане на всеки индивидуален сертификат за шум.

б)

Данните съдържат най-малко:

1.

Документите, предоставени от заявителя;

2.

Документите, създадени по време на проучването, в които се отразяват действията и крайният резултат на елементите, определени в 21Б.420 (б);

3.

Копие от сертификата, включително изменения.

в)

Докладите се архивират минимум за период на съхранение от шест години след заличаване от националния регистър.

ПОДЧАСТ Й –   ОДОБРЕНИЕ ЗА ПРОЕКТАНТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

ПОДЧАСТ К –   ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

(ПОДЧАСТ Л –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ М –   РЕМОНТИ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

(ПОДЧАСТ Н –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ О –   РАЗРЕШЕНИЯ СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ СТАНДАРТИ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

(ПОДЧАСТ П –   НЕПРИЛОЖИМА)

ПОДЧАСТ Р –   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОДУКТИ, ЧАСТИ И ОБОРУДВАНЕ

Прилагат се административни процедури, създадени от Агенцията.

Допълнения

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

175


32003R1643


L 245/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1643/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юли 2003 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1592/2002 относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Сметната палата (2),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 на Договора (4),

като има предвид, че:

(1)

Някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (5) трябва да се приведат в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (6) (наричан по-нататък „Общият финансов регламент“), и по-специално член 185 от него.

(2)

Общите принципи и граници, които уреждат упражняването на право на достъп до документи, предвидено в член 255 на Договора, бяха постановени с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията (7).

(3)

Когато беше приет Регламент (ЕО) № 1049/2001, трите институции се споразумяха в съвместна декларация, че агенциите и подобните органи би следвало да имат правила, които са в съответствие с този регламент.

(4)

Поради това би следвало да се включат подходящи разпоредби в Регламент (ЕО) № 1592/2002, които да направят Регламент (ЕО) № 1049/2001 приложим за Европейската агенция за авиационна безопасност, както и разпоредба относно обжалване срещу отказ на достъп до документи.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1592/2002 съответно би следвало да се измени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1592/2002 се изменя както следва:

1.

Член 24, параграф 2, буква б) се заменя със следното:

„б)

Управителният съвет одобрява годишния отчет за дейността на Агенцията и го изпраща най-късно до 15 юни на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и държавите-членки.

Агенцията изпраща на бюджетните органи ежегодно всяка информация, която има отношение към резултата на процедурите по оценка;“

2.

в член 47:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията (8) се прилага за документите, които се съхраняват от Агенцията.

;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Управителният съвет приема разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1643/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1592/2002 от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (9).

в)

добавя се следният параграф:

„5.   Решенията, взети от Агенцията в съответствие с член 8 на Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да доведат до подаване на жалби до Омбудсмана или да бъдат предмет на искове пред Съда на Европейските общности в съответствие съответно с членове 195 и 230 от Договора за ЕО.“;

3.

В член 48:

а)

параграфи 3, 4, 5, 6 и 7 се заменят със следното:

„3.   Приходите и разходите се балансират.

4.   Всяка година Управителният съвет, на базата на проектодекларация за разчетите на приходите и разходите, изготвя декларация за разчетите на приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година.

5.   Тази декларация за разчетите, която включва проект на щатното разписание на организацията, заедно с временна работна програма, се изпраща най-късно до 31 март от Управителния съвет на Комисията и на държавите, с които Общността е сключила споразумения в съответствие с член 55.

6.   Декларацията за разчетите се препраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу бюджетни органи) заедно с предварителен общ проектобюджет на Европейския съюз.

7.   На базата на декларацията за разчетите Комисията внася в предварителния общ проектобюджет на Европейския съюз разчетите, които счита за необходими за плана за издръжката и сумата на субсидията от общия бюджет, който тя представя пред бюджетните органи в съответствие с член 272 на Договора.“;

б)

добавят се следните параграфи:

„8.   Бюджетните органи определят бюджетните кредити за финансирането на Агенцията.

Бюджетните органи приемат щатното разписание на Агенцията.

9.   Бюджетът се приема от Управителния съвет. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е целесъобразно, той се коригира съответно.

10.   Управителният съвет, колкото е възможно по-скоро, уведомява бюджетните органи за своето намерение да изпълни всеки проект, който може да има значителни финансови последствия за финансиране на бюджета, по-специално за всички проекти, свързани със собственост, като наемане или закупуване на сгради. Той информира Комисията за това.

Когато клон на бюджетна власт е уведомил за своето намерение да представи становище, той изпраща своето становище на Управителния съвет в срок от шест седмици от датата на нотифициране на проекта.“;

4.

член 49 се заменя от следното:

„Член 49

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   Най-късно до 1 март след всяка финансова година счетоводителят на Агенцията съобщава на счетоводителя на Комисията неокончателен финансов отчет заедно с отчет за управление на бюджета и финансите за тази финансова година. Счетоводителят на Комисията консолидира неокончателните финансови отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 на Общия финансов регламент.

3.   Най-късно до 31 март след всяка финансова година счетоводителят на Комисията изпраща неокончателния финансов отчет на Сметната палата заедно с отчета за управление на бюджета и финансите за тази финансова година. Отчетът за управление на бюджета и финансите за финансовата година се препраща също на Европейския парламент и на Съвета.

4.   След получаване на забележките на Сметната палата по неокончателния финансов отчет на Агенцията по член 129 на Общия финансов регламент, изпълнителният директор изготвя окончателния финансов отчет на Агенцията на своя отговорност и го представя на Управителния съвет за становище.

5.   Управителният съвет дава становище по окончателния финансов отчет на Агенцията.

6.   Най-късно до 1 юли след всяка финансова година изпълнителният директор изпраща окончателния финансов отчет на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата заедно със становището на Управителния съвет.

7.   Окончателният финансов отчет се публикува.

8.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември. Той изпраща този отговор също до Управителния съвет.

9.   Изпълнителният директор представя на Европейския парламент, при поискване от негова страна, всякаква информация, необходима за гладкото прилагане на процедурата по освобождаване за въпросната финансова година, както е постановено в член 146, параграф 3 на Общия финансов регламент.

10.   Европейският парламент, по препоръка на Съвета, вземайки решение с квалифицирано мнозинство, преди 30 април на година N + 2, освобождава от отговорност изпълнителния директор по отношение на изпълнението на бюджета за година N.“;

5.

член 52 се заменя със следното:

„Член 52

Финансови разпоредби

Финансовите правила, приложими за Агенцията, се приемат от Управителния съвет след консултации с Комисията. Те не могат да се отклоняват от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия Финансов регламент за органите, упоменати в член 185 на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10), освен ако такова отклонение не се изисква специфично от работата на Агенцията и Комисията е дала своето предварително съгласие.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на първия ден на месеца следващ датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. ALEMANNO


(1)  ОВ С 331 Е, 31.12.2002 г., стр. 85.

(2)  ОВ С 285, 21.11.2002 г., стр. 4.

(3)  ОВ С 85, 8.4.2003 г., стр. 64.

(4)  Становище на Европейския парламент от 22 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 3 юни 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 1 юли 2003 г.

(5)  ОВ L 240, 7.9.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 248, 16.9.2002 г.; поправка в ОВ L 25, 30.1.2003 г., стр. 43.

(7)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(8)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.“

(9)  ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 7.“

(10)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72 ; поправка в ОВ L 2, 7.1.2003 г., стр. 39.“


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

178


32003R1644


L 245/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1644/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юли 2003 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 относно създаване на Европейска агенция за морска безопасност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Сметната палата (2),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 на Договора (4),

като има предвид, че:

(1)

Някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Европейска агенция за морска безопасност (5) би следвало да се приведат в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (6) (наричан по-долу „Общ финансов регламент“), и по-специално член 185 от него.

(2)

Общите принципи и ограничения, които уреждат упражняването на право на достъп до документи, предвидено в член 255 на Договора, бяха установени с Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7).

(3)

При приемането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 трите институции се споразумяха чрез съвместна декларация, че агенциите и подобните органи би следвало да приемат правила, които са в съответствие с този регламент.

(4)

Поради това би следвало да се включат подходящи разпоредби в Регламент (ЕО) № 1406/2002, чрез които Регламент (ЕО) № 1049/2001 да се приложи към Европейската агенция за морска безопасност, както и разпоредба относно обжалване срещу отказ на достъп до документи.

(5)

Поради това Регламент (ЕО) № 1406/2002 би следвало да се измени по съответния начин,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 1406/2002 се изменя, както следва:

1.

В член 4:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (8) се прилага за документите, които се съхраняват от Агенцията.;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Управителният съвет определя условията и реда за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1644/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. относно изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 от 15 юли 2002 г. относно създаването на Европейска агенция за морска безопасност (9).

в)

добавя се следният параграф:

„5.   Решенията, взети от Агенцията в съответствие с член 8 на Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалби до Омбудсмана или на искове пред Съда на Европейските общности съответно по членове 195 и 230 на Договора за ЕО.“

2.

Член 10, параграф 2, буква б) се заменя със следното:

„б)

приема годишния отчет за дейността на Агенцията и го препраща най-късно до 15 юни на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и държавите- членки.

Агенцията препраща всяка година на бюджетните органи цялата съответна информация, която е свързана с резултатите от процедурите за оценка.“

3.

В член 18:

а)

параграфи 3, 4, 5 и 6 се заменят със следното:

„3.   Изпълнителният директор изготвя проектодекларация на разчетите за приходите и разходите на Агенцията през следващата година и го препраща на Управителния съвет заедно с проектоплан за издръжка на организацията.

4.   Приходите и разходите се балансират.

5.   Всяка година Управителният съвет на базата на проектодекларация за разчетите на приходите и разходите изготвя декларация за разчетите на приходите и разходите на Агенцията за следващата финансова година.

6.   Тази декларация за разчетите, която включва проектоплан за издръжка на организацията заедно с временна работна програма, трябва най-късно до 31 март да бъде изпратена от Управителния съвет на Комисията и на държавите, с които Общността е сключила споразумения в съответствие с член 17.“;

б)

добавят се следните параграфи:

„7.   Декларацията за разчетите се препраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-нататък бюджетни власти) заедно с предварителния общ проектобюджет на Европейския съюз.

8.   На базата на декларацията за разчетите Комисията внася в предварителния общ проектобюджет на Европейския съюз разчетите, които счита за необходими за плана за издръжката и сумата на субсидията от общия бюджет, който тя представя пред бюджетните власти в съответствие с член 272 на Договора.

9.   Бюджетните власти определят разпределението на субсидията за Агенцията.

Бюджетните власти приемат плана за издръжката на Агенцията.

10.   Бюджетът се приема от Управителния съвет. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. Когато е целесъобразно, той се коригира съответно.

11.   Управителният съвет, колкото е възможно по-скоро, уведомява бюджетните власти за своето намерение да изпълни всеки проект, който може да има значителни финансови последствия за финансирането на бюджета, и по-специално за всички проекти, свързани със собственост, като наемане или закупуване на сгради. Той информира Комисията за това.

Когато филиал на бюджетна власт е уведомил за своето намерение да представи становище, той изпраща своето становище на Управителния съвет в срок от шест седмици от датата на уведомяване за проекта.“

4.

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Изпълнение и контрол на бюджета

1.   Изпълнителният директор изпълнява бюджета на Агенцията.

2.   Най-късно до 1 март след всяка финансова година счетоводителят на Агенцията съобщава на счетоводителя на Комисията временен финансов отчет заедно с отчет за управление на бюджета и финансите за финансовата година. Счетоводителят на Комисията консолидира неокончателните финансови отчети на институциите и децентрализираните органи в съответствие с член 128 на общия финансов регламент.

3.   Най-късно до 31 март след всяка финансова година счетоводителят на Комисията изпраща неокончателния финансов отчет на Сметната палата заедно с отчета за управление на бюджета и финансите за финансовата година. Отчетът за управление на бюджета и финансите за финансовата година се препраща също на Европейския парламент и на Съвета.

4.   След получаване на забележките на Сметната палата по неокончателния финансов отчет на Агенцията по член 129 на Общия финансов регламент изпълнителният директор изготвя окончателния финансов отчет на Агенцията на своя отговорност и го представя на Управителния съвет за становище.

5.   Управителният съвет дава становище по окончателния финансов отчет на Агенцията.

6.   Най-късно до 1 юли след всяка финансова година изпълнителният директор изпраща окончателния финансов отчет на Европейския парламент, Съвета, Комисията и Сметната палата заедно със становището на Управителния съвет.

7.   Окончателният финансов отчет се публикува.

8.   Изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки най-късно до 30 септември. Той изпраща този отговор също до Управителния съвет.

9.   Изпълнителният директор представя на Европейския парламент, при поискване от негова страна, всякаква информация, необходима за гладкото прилагане на процедурата по освобождаване за въпросната финансова година, както е постановено в член 146, параграф 3 на Общия финансов регламент.

10.   Европейският парламент, по препоръка на Съвета, вземайки решение с квалифицирано мнозинство, преди 30 април на година N + 2, освобождава от отговорност изпълнителния директор по отношение на изпълнението на бюджета за година N.“

5.

Член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Финансови разпоредби

Финансовите правила, приложими за Агенцията, се приемат от Управителния съвет след консултации с Комисията. Тя не може да се отклонява от Регламент (ЕО, Евратом) № 2343/2002 на Комисията от 19 ноември 2002 г. относно рамковия финансов регламент за органите, упоменати в член 185 на Регламент на Съвета (ЕО, Евратом) № 1605/2002 относно финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10), освен ако такова отклонение се изисква специфично от работата на Агенцията и Комисията е дала своето предварително съгласие.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на първия ден от месеца след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. ALEMANNO


(1)  ОВ С 331 Е, 31.12.2002 г., стр. 87.

(2)  ОВ С 285, 21.11.2002 г., стр. 4.

(3)  ОВ С 85, 8.4.2003 г., стр. 64.

(4)  Становище на Европейския парламент от 22 октомври 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 3 юни 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и Решение на Европейския парламент от 1 юли 2003 г.

(5)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 248, 16.9.2002 г.; поправка в ОВ L 25, 30.1.2003 г., стр. 43.

(7)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(8)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.“;

(9)  ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 10.“;

(10)  ОВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 72 ; поправка в ОВ L 2, 7.1.2003 г., стр. 39.“


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

181


32003R1726


L 249/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1726/2003 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юли 2003 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 417/2002 относно ускореното въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции за еднокорпусни петролни танкери

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението от Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след като се консултираха с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, постановена в член 251 на Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 417/2002 (4) предвижда ускорено въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции, установени в Конвенцията Марпол 73/78 за еднокорпусни петролни танкери, за да се намали риска от случайно замърсяване с нефт на европейските води.

(2)

Комисията и държавите-членки би следвало да положат всички усилия, за да осигурят правила, подобни на съдържащите се в настоящия регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 417/2002, да могат да бъдат установени през 2003 г. на световно ниво, чрез изменение на Конвенцията Марпол. Съветът и Комисията приветстват желанието на Международната морска организация (МMO) да проведе допълнително заседание на Комитета по опазване на морската околна среда (Комос) през декември 2003 г., за да улесни вземането на решение на международно ниво относно ускорено извеждане от експлоатация на еднокорпусни петролни танкери и въвеждането, в кратък срок, на забрана за еднокорпусни петролни танкери да превозват тежки петролни продукти.

(3)

Общността е силно загрижена от факта, че възрастовите граници за експлоатация на еднокорпусни петролни танкери в Регламент (ЕО) № 417/2002 не са достатъчно стриктни. Особено след непосредствените последици от корабокрушението на еднокорпусния нефтен танкер първа категория „Престиж“ на същата експлоатационна възраст като „Ерика“ (26 години), тези възрастови граници трябва допълнително да се снижат.

(4)

Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно безопасността на петролната търговия по море предложи възрастови граници на експлотация от 23, 28 и 25 до 30 години съответно за три категории еднокорпусни петролни танкери и окончателни крайни дати 2005, 2010 и 2015 г. съответно за тези танкери. Първоначалното предложение на Комисията предвиждаше Регламентът да се прилага за петролни танкери с товароподемност минимум 600 тона. След преговорите тези граници, окончателно включени в Регламент (ЕО) № 417/2002, са по-малко строги по всички показатели.

(5)

В съобщението до Европейския парламент и до Съвета относно подобряване на морската безопасност след инцидента с „Престиж“, Комисията заявява, че възнамерява да предложи регламент за забрана за превозване на тежко котелно гориво в еднокорпусни танкери, пътуващи към или напускащи пристанища в държавите-членки.

(6)

Заключенията на Съвета от 6 декември 2002 г. приканиха Комисията да представи по спешност предложение относно ускорено извеждане от експлоатация на еднокорпусни танкери, което да съдържа схема за оценка на състоянието на всички видове танкери, по-стари от 15 години. Съветът в допълнение се съгласи, че тежки горивни масла следва да се превозват само в двукорпусни петролни танкери.

(7)

Ускореното извеждане от експлоатация на еднокорпусни кораби ще доведе до значително увеличение на броя на корабите за скрап и би следвало да се положат усилия плавателните съдове за скрап да се преработят по безопасен начин за човека и околната среда.

(8)

Схемата за оценка на състоянието е проектирана да открива конструктивни слабости в старите петролни танкери и поради това следва да се прилага от 2005 г. за всички петролни танкери, по-стари от 15 години.

(9)

Европейският парламент в своята резолюция относно злополуката с петролния танкер „Престиж“ близо до бреговете на Галисия на 21 ноември 2002 г. призова към по-строги мерки, които да могат да влязат в сила по-бързо, и заяви, че тази поредна злополука отново подчертава нуждата от ефективно действие на международно ниво и ниво на ЕС, за да се подобри значително морската безопасност.

(10)

Комисията би следвало да бъде оправомощена от Съвета и държавите-членки да договори прилагането на разпоредбите на настоящия регламент в рамките на МMO.

(11)

Тъй като бързо увеличаващият се обем на нефт, превозван през Балтийско море, представлява заплаха за морската околна среда, особено през зимния сезон, петролните танкери, които акостират или напускат пристанище или терминал в открито море, или пускат котва под юрисдикцията на държава-членка, би следвало да са оборудвани с укрепена корабна конструкция и задвижващ механизъм за плаване при наличие на лед, които да отговарят на условията на администрацията на съответната държава-членка, когато условията на замръзване изискват използването на плавателен съд, укрепен против лед.

(12)

Особено важно е да се убедят трети страни, в частност страните кандидатки и страните, които са съседки на ЕС, да предприемат извеждане от експлоатация на еднокорпусни петролни танкери.

(13)

Товарните кораби и контейнеровозите често превозват в товарния си трюм тежко котелно гориво като гориво за двигателя, чието количество може значително да превишава товара на по-малките петролни танкери. Комисията би следвало да представи предложение на Европейския парламент и на Съвета, във възможно най-кратки срокове, за да се гарантира при новоконструираните кораби нефтът, който се превозва като гориво, да се съхранява в резервоари, обезопасени с двойни стени.

(14)

Европейските корабостроителници разполагат с необходимото ноу-хау за строителство на двукорпусни танкери. Комисията и държавите-членки би следвало съответно да се стремят да осигурят, с помощта на подходящи инструменти и програми, увеличеното търсене на безопасни двукорпусни танкери, което произтича от настоящия Регламент, да има положително въздействие върху корабостроителната промишленост на Общността.

(15)

В резултат на това би следвало Регламент (ЕО) № 417/2002 да се измени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 417/2002 се изменя, както следва:

1.

В член 1 се добавя следното:

„и да забрани превозването към или от пристанища на държави-членки на тежки петролни продукти в еднокорпусни петролни танкери.“

2.

В член 2, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Настоящият регламент се прилага за петролни танкери с дедуейт минимум 5 000 тона:

които акостират в или напускат пристанище или терминал в открито море, или пускат котва в зона под юрисдикцията на държава-членка, независимо под флага на чия държава плават, или

плаващи под флага на държава-членка.

Съгласно член 4, параграф 3, настоящият регламент се прилага за петролни танкери с дедуейт минимум 600 тона.“

3.

Член 3 се изменя както следва:

а)

точка 10 се заменя със следното:

„10.

„двукорпусен нефтен танкер“ означава нефтен танкер, който отговаря на изискванията за двукорпусен танкер или изисквания за еквивалентни конструкции в съответствие на правило 13F от приложение I към Марпол 73/78. Нефтен танкер, който отговаря на разпоредбите на параграф 1, буква в) на ревизираното правило 13G от приложение I към Марпол 73/78, също се счита за двукорпусен нефтен танкер;“

б)

добавя се следната точка:

„14.

„тежки петролни продукти“ означава:

а)

суров нефт с плътност при 15 °С над 900 кг/м3  (5);

б)

котелно гориво с плътност при 15 °С над 900 кг/м3 или кинематичен вискозитет при 50 °С над 180 мм2/сек (6);

в)

битум и катран и емулсиите им.

4.

Член 4 се изменя както следва:

а)

в параграф 1, букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

за петролни танкери категория 1:

2003 г. за кораби, доставени през 1980 г. или по-рано,

2004 г. за кораби, доставени през 1981 г.,

2005 г. за кораби, доставени през 1982 г. или по-късно;

б)

за петролни танкери категории 2 и 3:

2003 г. за кораби, доставени през 1975 г. или по-рано,

2004 г. за кораби, доставени през 1976 г.,

2005 г. за кораби, доставени през 1977 г.,

2006 г. за кораби, доставени през 1978 и 1979 г.,

2007 г. за кораби, доставени през 1980 и 1981 г.,

2008 г. за кораби, доставени през 1982 г.,

2009 г. за кораби, доставени през 1983 г.,

2010 г. за кораби, доставени през 1984 г. или по-късно;“

б)

буква в) се заличава;

в)

добавя се следният параграф:

„2.   Независимо от разпоредбите в параграф 1 петролни танкери от категория 2 или 3, които са оборудвани само с двойни дъна или двойни обшивки на корпуса, които не се използват за превозване на петрол, и които се простират по цялата дължина на подвижната цистерна, или с двукорпусни пространства, които не се използват за превозване на гориво, и които се простират по цялата дължина на подвижната цистерна, но които не отговарят на условията за освобождаване от разпоредбите на параграф 1, буква в) на ревизираното правило 13G на приложение I към Марпол 73/78, могат да продължат да бъдат експлоатирани след датата, упомената в параграф 1, но не след годишнината от датата на доставка на кораба през 2015 г., или датата, на която кораба достига възраст 25 години (от датата на доставянето му), като се взема предвид по-ранната дата.“;

г)

настоящият параграф 2 се заменя със следното:

„3.   Не се разрешава на нефтен танкер, който превозва тежки петролни продукти, без значение от флага, под който плава, да акостира в или напуска пристанище или терминал в открито море, или да пуска котва в зони под юрисдикцията на държава-членка, с изключение на двукорпусен нефтен танкер.“;

д)

добавят се следните параграфи:

„4.   Петролни танкери, които акостират изключително на пристанища и плават по вътрешноводни пътища, могат да бъдат освободени от задължението по параграф 3, при условие, че са надлежно сертифицирани съгласно законодателството за вътрешноводните пътища.

5.   Петролни танкери с дедуейт, по-малка от 5 000 тона, трябва да се съобразят с разпоредбите на параграф 3 не по-късно от годишнината от датата на доставянето на кораба през 2008 г.

6.   До 21 октомври 2005 г. държава-членка може, в случаи, когато условията на замръзване изискват използването на кораб, укрепен против лед, да разрешават на еднокорпусен нефтен танкер, който превозва тежки масла, оборудван с двойно дъно, неизползван за превозване на нефт и простиращи се по цялата дължина на товарната цистерна, да акостират в или да напускат пристанище или терминал в открито море, или пускат котва под юрисдикцията на държава-членка, при условие, че тежки петролни продукти се превозват само в централните цистерни на танкера.“

5.

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Съответствие на състоянието на кораби категория 2 и 3 съгласно схемата за оценка на състоянието

Независимо от флага, под който плава, на еднокорпусен нефтен танкер на възраст над 15 години не се разрешава да акостира в или да напуска пристанище или терминал в открито море, или да пуска котва под юрисдикцията на държава-членка след годишнината от датата на доставяне на кораба, през 2005 г. за кораби категория 2 и 3, освен ако не отговаря на схемата за оценка на състоянието, посочена в член 6.“

6.

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Схема за оценка на състоянието

За целите на член 5 се прилага схемата за оценка на състоянието, приета с изменената Резолюция на Комос 94 (46) от 27 април 2001 г.“

7.

В член 8 встъпителната фраза на параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Чрез дерогация от членове 4, 5 и 7 компетентният орган на държава-членка може, съгласно националното законодателство, да позволи при изключителни обстоятелства на определен кораб да акостира в или да напуска пристанище или терминал в открито море, или да пуска котва в зона под юрисдикцията на държава-членка, когато:“.

Член 2

Председателството на Съвета, действайки от името на държавите-членки, и Комисията съвместно информират МMO за приемането на настоящия регламент, при което се позовават на член 211, параграф 3 на Конвенцията на ООН по морско право.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 юли 2003 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

G. ALEMANNO


(1)  Предложение от 20 декември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ С 133, 6.6.2003 г., стр. 97.

(3)  Становище на Европейския парламент от 4 юни 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2099/2002 (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1).

(5)  Съответстващо на АРI клас по-малък от 25,7.

(6)  Съответстващо на кинематичен вискозитет над 180 cSt.“


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

185


32004R0013


L 003/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 13/2004 НА КОМИСИЯТА

от 8 декември 2003 година

за определяне списъка на морските пътища, предвиден в член 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейскaтa общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. за въвеждане на счетоводна система за отчитане на разходите по инфраструктурата във връзка с железопътния, пътния и вътрешноводния транспорт (1), последно изменен с Договора за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция и по-специално член 3, буква г) от него,

като има предвид,че:

(1)

Регламент (ЕИО) № 281/71 на Комисията от 9 февруари 1971 г. относно определяне списъка на морските пътища, предвиден в член 3, буква д) от Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета от 4 юни 1970 г. (2) беше съществено изменен няколко пъти (3). В интерес на яснотата и рационалността, споменатият регламент би следвало да бъде кодифициран.

(2)

Регламент (ЕИО) № 1108/70 предвижда да не се изискват отчети за разходите за различни категории инфраструктура. Тази разпоредба се прилага inter alia за определени морски пътища, списък на които трябва да бъде изготвен от Комисията.

(3)

При изготвянето на този списък трябва да се отчита съотношението на трафика по морските пътища спрямо трафика във вътрешните водни пътища, или значението от въвеждане на система за отчитане разходите по инфраструктурата за тези водни пътища, в светлината на установяване на система за таксуване при използване на инфраструктурата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Списъкът на морските пътища, предвиден в член 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1108/70, е посочен в приложение I от настоящия регламент.

Член 2

Отменя се Регламент (ЕИО) № 281/71.

Позоваването на отменения регламент се тълкува като позоваване на настоящия регламент и се чете в таблицата за съответствие в приложение III.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 декември 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 130, 15.6.1970 г., стр. 4.

(2)  ОВ L 33, 10.2.1971 г., стр. 11.

(3)  Виж приложение II.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на морските пътища

Кралство Белгия:

Escaut maritime inférieur/Beneden-Zeeschelde,

Canal maritime Gand-Terneuzen, à l'aval de la branche nord du canal circulaire de Gand/Zeekanaal Gent-Terneuzen stroomafwaarts van de ringvaart van Gent.

Федерална република Германия:

Nord-Ostsee-Kanal,

Untere Ems,

Unterweser,

Unterelbe.

Френска република:

Seine, à l'aval du pont Jeanne-d'Arc à Rouen,

Loire, à l'aval de Nantes (confluent de l'Erdre),

Garonne, à l'aval du pont de Pierre à Bordeaux, et Gironde.

Кралство Нидерландия:

Noordzeekanaal,

Rotterdamse Waterweg en Nieuwe Maas,

Westerschelde,

Kanaal Gent-Terneuzen.

Португалска република:

Douro, a jusante da ponte D. Luís, da cidade do Porto,

Tejo, a jusante do Carregado,

Sado, a jusante do esteiro da Marateca,

Guadiana, a jusante do Pomarão.

Република Финландия:

Saimaan kanava/Saima kanal,

Saimaan vesistö/Saimens vattendrag.

Кралство Швеция:

Trollhätte kanal et Göta älv,

Lac Vänersee,

Södertälje kanal,

Lac Mälarsee.

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия:

Weaver Navigation (Northwich to the junction with the Manchester Ship Canal),

Gloucester and Sharpness Canal.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Отменен регламент и последващи неотменени изменения

Регламент (ЕИО) № 281/71 (ОВ L 33, 10.2.1971 г., стр. 11):

Договор за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 73, 27.3.1972 г., стр. 92),

Договор за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република (ОВ L 302, 15.11.1985 г., стр. 162),

Договор за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (ОВ C 241, 29.8.1994 г., стр. 165).


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Регламент (ЕИО) № 281/71

Настоящият регламент

Член единствен

Член 1

Член 2

Член 3

Приложение

Приложение I

Приложение II

Приложение III


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

189


32003L0127


L 010/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2003/127/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 23 декември 2003 година

за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (1), и по-специално член 6 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 1999/37/ЕО установява хармонизирани правила за сертификатите за регистрация на превозните средства, които подлежат на регистрация в Общността.

(2)

С оглед на все по-честото използване на електронно и телематично оборудване в превозните средства, целесъобразно е да се приведат в съответствие с техническия напредък приложенията на Директива 1999/37/ЕО, за да се позволи на държавите-членки да издават документи за регистрация на превозни средства във вид на карта с електронен чип за заместване на документи на хартиен носител.

(3)

Следва съответно да се измени Директива 1999/37/ЕО.

(4)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 8 на Директива 96/96/ЕО на Съвета (2).

(5)

Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки с цел гарантиране, че събирането и обработката на данните с личен характер за целите на издаването на документите за регистрацията на превозното средство съответстват на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на тези данни (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложенията към Директива 1999/37/ЕО се заменят от текста на приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 15 януари 2005 г. Те незабавно информират Комисията за текста на тези разпоредби, както и за таблица за съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Редът и условията на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите на вътрешното законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 декември 2003 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 57.

(2)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ I НА СЕРТИФИКАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (1)

I.   Тази част може да бъде приложена в два формата: на хартиен носител или карта с електронен чип. Характеристиките на хартиения документ са уточнени в глава II, а тези на картата с електронен чип в глава III.

II.   Спецификации на част I на сертификата за регистрация на хартиен носител.

II.1.   Общите размери на сертификата за регистрация не трябва да надвишават тези на формат А4 (210 × 297 мм) или на папка с формат А4.

II.2.   Хартията, използвана за част I на сертификата за регистрация, се предпазва срещу фалшифициране с използването на поне две от следните техники:

графики,

воден знак,

флуоресцентни нишки,

флуоресцентни печати.

Държавите-членки са свободни да въвеждат допълнителни елементи за сигурност.

II.3.   Част I на сертификата за регистрация може да бъде съставен от няколко страници. Държавите-членки определят броя страници в зависимост от информацията, съдържаща се в документа и в неговата презентация.

II.4.   Страница 1 на част I на сертификата за регистрация съдържа:

името на държавата-членка, която издава част I на сертификата за регистрация,

отличителният знак на държавата-членка, която издава част I на сертификата за регистрация, а именно:

B

Белгия

DK

Дания

D

Германия

GR

Гърция

E

Испания

F

Франция

IRL

Ирландия

I

Италия

L

Люксембург

NL

Нидерландия

A

Австрия

P

Португалия

FIN

Финландия

S

Швеция

UK

Обединено кралство,

името на компетентния орган,

думите „част I на сертификата за регистрация“ или думите „Сертификат за регистрация“, ако сертификатът е съставен само от една част, отпечатана с главни букви на езика или езиците на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация; надписът фигурира също и с малки букви след подходящ интервал на другите езици на Европейските общности,

думите „Европейска общност“, отпечатана на езика или езиците на държавата-членка, която издава част I на сертификата за регистрация,

номера на документа.

II.5.   Част I на сертификата за регистрация съдържа също така данните, посочени по-долу, предшествани от съответните хармонизирани кодове на Общността:

(А)

регистрационен номер;

(В)

датата на първата регистрация на превозното средство;

(C)

лични данни:

(C.1)

притежател на сертификата за регистрация:

(C.1.1)

име(на) или търговско име,

(C.1.2)

малко(и) име(на) или инициал(и) (при необходимост),

(C.1.3)

адрес в държавата-членка на регистрация към датата на издаване на документа;

(С.4)

При липса на въведени данни по II.6, код С.2 в сертификата за регистрация, препратка, уточняваща, че притежателят на сертификата за регистрация:

а)

е собственикът на превозното средство;

б)

не е собственикът на превозното средство;

в)

не е идентифициран от сертификата за регистрация като собственик на превозното средство;

(D)

превозно средство:

(D.1)

марка,

(D.2)

тип:

вариант (ако е наличен)

версия (ако е налична)

(D.3)

търговско(и) описание(я),

(E)

номер на идентификация на превозното средство;

(F)

маса:

(F.1)

максимална технически допустима товарна маса, освен за мотоциклетите]

(G)

маса на превозното средство в експлоатация с каросерията и теглично устройство в случай на трактор от категория, различна от М1;

(H)

период на валидност, ако не е безсрочен;

(I)

дата на регистрация, на която се позовава настоящият сертификат;

(K)

номер на типово одобрение (ако е наличен);

(P)

двигател:

(P.1)

работен обем на двигателя (в куб. см),

(P.2)

чиста максимална мощност (в кВ) (ако е налична),

(P.3)

вид гориво или източник на енергия;

(Q)

отношение мощност/тегло в кВ/кг (само за мотоциклетите);

(S)

брой места:

(S.1)

брой седящи места, включително мястото на водача,

(S.2)

брой места за правостоящи (при необходимост).

II.6.   Част I на сертификата за регистрация може да съдържа също долупосочените данни, предшествани от хармонизираните кодове на Общността:

(С)

лични данни:

(С.2)

собственик на превозното средство (толкова пъти, колкото са собствениците),

(С.2.1)

име или търговско име,

(С.2.2)

малко/и име/на или инициал/и (при необходимост),

(С.2.3)

адрес в държавата-членка на регистрацията към датата на издаването на документа,

(С.3)

физическо или юридическо лице, което може да разполага с превозното средство по силата на законно право, различно от собственост,

(С.3.1)

име или търговско име,

(С.3.2)

малко/и име/на или инициал/и (при необходимост),

(С.3.3)

адрес в държавата-членка на регистрация към датата на издаване на документа;

(С.5), (С.6), (С.7) и (С.8)

когато промяна на личните данни, споменати в точки II.5, код С.1, II.6, код С.2 и/или II.6, код С.3 не позволява издаването на нов сертификат за регистрация, новите лични данни, съответстващи на тези точки, могат да бъдат въведени в кодове (С.5), (С.6), (С.7) или (С.8); тогава те биват структурирани съгласно бележките, фигуриращи в точки II.5, код С.1, II.6, код С.2, II.6, код С.3, или II.5, код С.4;

(F)

маса:

(F.2)

максимална допустима товарна маса на превозното средство в експлоатация в държавата-членка на регистрация;

(F.3)

максимална допустима товарна маса на цялото превозното средство в експлоатация в държавата-членка на регистрация;

(J)

категория на превозното средство;

(L)

брой оси;

(M)

база (междуосово разстояние) (в мм);

(N)

за превозните средства с обща маса, надвишаваща 3 500 кг, разпределение на технически допустимата максимална товарна маса между осите:

(N.1)

ос № 1 (в кг),

(N.2)

ос № 2 (в кг), при необходимост,

(N.3)

ос № 3 (в кг), при необходимост,

(N.4)

ос № 4 (в кг), при необходимост,

(N.5)

ос № 5 (в кг), при необходимост;

(O)

технически допустима максимална теглителна маса на ремаркето:

(O.1)

ремарке със спирачки (в кг),

(O.2)

ремарке без спирачки (в кг);

(P)

двигател:

(P.4)

номинални обороти (в мин-1),

(P.5)

идентификационен номер на двигателя;

(R)

цвят на превозното средство;

(T)

максимална скорост (в км/ч);

(U)

звуково равнище:

(U.1)

при спиране [в дБ(А)],

(U.2)

обороти на двигателя (в об/мин.),

(U.3)

при движение (преминаване) [в дБ(А)];

(V)

изгорели газове:

(V.1)

СО (в г/км или г/кВтч),

(V.2)

НС (в г/км или г/кВтч),

(V.3)

NOx (в г/км или г/кВтч),

(V.4)

НС + NOx (в г/км),

(V.5)

твърди частици при дизеловите двигатели (в г/км или г/кВтч),

(V.6)

коригиран коефициент на абсорбиране за дизелите (в мин-1)

(V.7)

СО2 (в г/км),

(V.8)

комбинирано потребление на гориво (в л/100 км),

(V.9)

индикация на категорията на ЕО типово одобрение за опазване на околната среда;

 

позоваване на приложимата версия по силата на Директива 70/220/ЕИО (2) или на Директива 88/77/ЕИО (3)

(W)

вместимост на резервоара или резервоарите (в литри).

II.7.   Държавите-членки могат да включат друга информация (в част I на сертификата за регистрация); те могат също така да добавят в скоби към идентификационните кодове, посочени в II.5 и II.6, допълнителни национални кодове.

III.   Спецификации на част I на сертификата за регистрация във формат на карта с електронен чип (алтернатива на хартиения образец, описан в глава II)

III.1.   Формат на картата и данни, които се четат с невъоръжено око

Снабдена с микропроцесор, картата с електронен чип е проектирана съгласно стандартите, посочени в глава III.5. Данните, записани на картата, следва да могат да се четат от нормални четящи устройства (като тези, прилагащи се за тахографски карти).

Картата трябва да съдържа най-малко, на лицето и на гърба, данните, уточнени в глави II.4 и II.5; тези данни се четат с невъоръжено око (минимална височина на знаците: 6 точки) и отпечатани, както следва. (Примерите за представяне са дадени на фигура 1 в края на настоящия раздел.)

А.   Основни данни

Основните данни съдържат следните елементи:

Лицева страна

а)

от дясната страна на чипа:

 

на езика или езиците на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация:

думите „Европейска общност“,

името на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация,

бележката „Част 1 на сертификата за регистрация“ или бележката „Сертификат за регистрация“, ако сертификатът е съставен само от една част, като бележката е отпечатана с големи букви,

друга бележка (например старото национално име) на еквивалентния документ (по избор),

името на компетентния орган (то може да фигурира също в личните данни, виж раздел Б),

недвузначно изписаният сериен номер на документа, използван в държавата-членка (той може да фигурира също в личните данни, виж раздел Б);

б)

над чипа:

 

отличителният знак на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация, бял в син правоъгълник, обграден от дванадесет жълти звезди:

B

Белгия

DK

Дания

D

Германия

GR

Гърция

E

Испания

F

Франция

IRL

Ирландия

I

Италия

L

Люксембург

NL

Нидерландия

A

Австрия

P

Португалия

FIN

Финландия

S

Швеция

UK

Обединено кралство,

в)

Държавите-членки могат да предвидят добавянето от вътрешния ръб с малки знаци на своя национален език или езици следната забележка:„Настоящият документ се представя при поискване от всяко управомощено лице“;

г)

Основният цвят на картата е зелен (Pantone 362); като вариант е възможно плавно преливане от зеленото към бялото;

д)

Символ, представляващ автомобилна гума (виж представеното на фигура 1), се отпечатва в печатното поле във долния ляв ъгъл от лицевата страна на картата.

За останалото се прилагат разпоредбите на глава III.13.

Б.   Персонализирани бележки

Персонализираните бележки, фигуриращи на картата, са следните:

Лицева страна

а)

името на компетентния орган – виж също раздел Аа;

б)

името на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация (по избор);

в)

недвузначно изписаният пореден номер на документа, използван в държавата-членка — виж също раздел Аа;

г)

долуизброените данни, произтичащи от глава II.5; съгласно глава II.7 към хармонизираните кодове на Общността могат да бъдат добавяни специални национални кодове:

Код

Препратка

(А)

регистрационен номер (официален номер на регистрация)

(В)

датата на първа регистрация на превозното средство

(I)

дата на регистрацията, до която се отнася настоящият сертификат — лични данни

лични данни

(С.1)

притежател на сертификата за регистрация:

 

(С.1.1)

име или търговско име,

 

(С.1.2)

друго/и име/на или инициал/и (при необходимост),

 

(С.1.3)

адрес в държавата-членка на регистрация на датата на издаване на документа.

(С.4)

При липса на вписани данни от глава II.6, код С.2, в бележките на сертификата за регистрация, определени в секции А и Б, се вписва уточнение, че притежателят на сертификата за регистрация:

а)

е собственикът на превозното средство;

б)

не е собственикът на превозното средство;

в)

не е посочен в сертификата за регистрация като собственик на превозното средство.

Гръб

На гърба се отбелязват най-малкото останалите данни, уточнени в глава II.5; съгласно глава II.7, към хармонизираните кодове на Общността могат да бъдат добавяни специални национални кодове.

По-точно, става дума за следните данни:

Код

Препратка

Данни за превозното средство (с взети предвид бележките в глава II.5)

 

(D.1)

марка

 

(D.2)

тип (вариант/версия, при необходимост)

 

(D.3)

търговско(и) наименование(я)

(E)

идентификационен номер на превозното средство

 

(F.1)

технически допустима максимална товарна маса, освен за мотоциклетите (в кг)

(G)

маса на превозното средство в експлоатация с каросерията и теглително устройство в случай на трактор от категория, различна от М1 (в кг)

(H)

период на валидност, ако не е неограничен

(K)

номер на типовото одобрение (ако е в наличност)

 

(P.1)

работен обем на двигателя (в куб. см)

 

(P.2)

номинална мощност (в кВ)

 

(P.3)

тип гориво или източник на енергия

(Q)

отношение мощност/тегло в кВ/кг (единствено за мотоциклетите)

 

(S.1)

брой седящи места, включително на водача

 

(S.2)

брой места за правостоящи (при необходимост)

По избор могат да се добавят на гърба на картата допълнителните данни от глава II.6 с уеднаквените кодове) и II.7.

В.   Физически елементи на сигурност на картата с електронен чип

Заплахите за физическата сигурност на документите са следните:

производство на фалшиви карти: създаване на нова карта, наподобяваща много на истинския документ, било чрез направата на изцяло нова карта, било чрез копиране на оригиналния документ,

веществено подправяне: изменение на собствеността на първоначалния документ, например чрез смяна на някои от данните, отпечатани върху документа,

Материалът, използван за част I на сертификата за регистрация, се подсигурява срещу фалшификация чрез използването на най-малко три от следните техники:

микропечат,

дълбок печат*,

ирисов печат,

лазерна гравюра,

флуоресцентно ултравиолетово мастило,

мастила с цветове, зависещи от ъгъла на гледане*,

мастила с цветове, зависещи от температурата*,

персонализирани холограми*,

променливи лазерни образи,

променливи оптически образи.

Държавите-членки са свободни да въвеждат допълнителни елементи за сигурност.

В общ смисъл техниките, отбелязани със звездичка, са за предпочитане, тъй като позволяват на правоприлагащите служители да проверяват валидността на картата без специални средства.

Image

III.2.   Съхраняване и защита на данните

Предшествани от хармонизираните общи кодове на Общността (при необходимост, във връзка със специалните кодове на държавите-членки съгласно глава II.7), на повърхността на картата, съдържаща информацията, изписана според предвиденото в глава III.1, са или могат да бъдат съхранявани и следните данни:

А)

Данните, предвидени в глави II.4. и II.5

Всички данни, уточнени в глави II.4 и II.5, задължително се съхраняват на картата.

Б)

Други данни, предвидени в глава II.6

Освен посоченото, държавите-членки са свободни да съхраняват допълнителни данни, предвидени в глава II.6, в необходимата степен.

В)

Други данни, предвидени в глава II.7

Като незадължителни на картата могат да се съхраняват допълнителни данни.

Данните от букви А и Б се съхраняват върху две съответни досиета с прозрачна структура (виж ISO/IEC 7816-4). Държавите-членки могат да уточняват данните от раздел В в зависимост от специфичните им нужди.

Четенето на тези досиета е без ограничения.

Достъпът в писмена форма до тези данни се ограничава само до националните компетентни власти (и техните управомощени агенции) в държавата-членка, издаваща картата.

Достъпът в писмена форма е разрешен само след асиметрична проверка на автентичността с обмяна на ключове, за да се защити електронната връзка между картата за регистрация на превозното средство и модула за сигурност (като карта с модул за сигурност) на компетентните национални органи (или техните одобрени агенции). По този начин проверяемите от картата сертификати, съответстващи на ISO/IEC 7816-8, се обменят преди процеса на проверка на автентичността. Проверяемите от картата сертификати съдържат съответните публични ключове, които могат да се изтеглят и да се използват в процеса на проверка на автентичността. Тези сертификати са отбелязани от националните компетентни органи и съдържат предмет на разрешението (сертификат за разрешение на притежателя), съответстващ на ISO/IEC 7816-9, за да се закодира на картата специфично разрешение според предмета. Това разрешение според предмета е свързано с националния компетентен орган (напр. за актуализиране на рубрика).

Съответстващите публични ключове на компетентния национален орган се съхраняват на картата като основния публичен ключ.

Спецификацията на досиетата и на необходимите команди за процеса на уточняване на автентичността и процеса на изписване е ангажимент на държавите-членки. Гарантирането на сигурността се одобрява в рамките на оценка по съвместни критерии в съответствие с EAL4 +. Опорните точки са следните: (1) AVA_MSU.3 Анализ и тест на несигурните състояния; (2) AVA_VLA.4 Повишено съпротивление.

Г)

Данни за проверка на автентичността на данните по регистрацията

Органът по издаването създава своя електронен подпис за пълните данни в досие, съдържащо данните от точка А или Б, и го съхранява в досие, свързано с първото. Тези подписи позволяват проверка на автентичността на съхраняваните данни. Картите съдържат следните данни:

електронен подпис на данните по регистрацията, свързани с точка А,

електронен подпис на данните по регистрацията, свързани с точка Б.

За целите на проверката на тези електронни подписи картата с електронен чип съдържа:

сертификати на органа по издаването, който създава подписи за данните по точки А и Б,

електронните подписи и сертификатите трябва да могат да се четат без ограничения. Достъпът в писмена форма до електронните подписи и до сертификатите трябва да бъде ограничен до компетентните национални органи.

III.3.   Интерфейс

За работа с интерфейса следва да се използват външни контакти. Комбинацията от външни контакти с транспондер не е задължителна.

III.4.   Капацитет за съхраняване на картата

Картата трябва да има достатъчен капацитет за съхраняване на данните, предвидени в глава III.2.

III.5.   Стандарти

Картата с електронен чип и използваните устройства за четене трябва да отговарят на следните стандарти:

:

ISO 7810

:

стандарти, прилагащи се за карти за идентифициране (пластмасови карти): Физически характеристики,

:

ISO 7816-1 и -2

:

Физически характеристики на картите с електронен чип, размери и разположение на контактите,

:

ISO 7816-3

:

Електрически характеристики на контактите, протоколи на предаване,

:

ISO 7816-4

:

Съдържание на комуникациите, структура на данните на картата с електронен чип, архитектура на сигурността, механизми за достъп

:

ISO 7816-5

:

Структура на приложните идентификатори, подбор и изпълнение на приложните идентификатори, процедура по регистрирането за приложните идентификатори (система на номериране),

:

ISO 7816-6

:

Елементи на междусекторните данни за обмен,

:

ISO 7816-8

:

Карти с вграден/и контактна/и верига/и — междусекторни команди за сигурност,

:

ISO 7816-9

:

Карти с вграден/и контактна/и верига/и — допълнителни междусекторни команди.

III.6.   Технически характеристики и протоколи на предаване

Форматът е ID-1 (нормален размер, виж ISO/IEC 7810).

Картата трябва да е съобразена с протокола на предаване Т = 1 според стандарта ISO/IEC 7816-3. Могат да бъдат поддържани и други протоколи на предаване, каквито са Т = 0, USB или безконтактни протоколи.

За предаване на бит се прилага „пряко съобщение“ (ISO/IEC 7816-3).

А)

Захранващо напрежение, програмиращо напрежение

Картата работи с Vcc = 3 V (+/– 0.3 V) или с Vcc = 5 V (+/– 0.5 V). Картата не се нуждае от програмиращо напрежение по оста С6.

Б)

Отговор за нулиране

Отговорът за започване отначало (ОЗО — или ATR) представлява байта „Дължина на информационната зона“, запазен на картата на равнище знак ТА3. Тази стойност е най-малко „80 h“ (= 128 байта).

B)

Избиране на параметрите на протокола

Поемането на ангажимента за избиране на параметрите на протокола (SPP) съгласно ISO/IEC 7816-3 е задължително. То се използва за избиране на Т = 1, ако Т = 0 е също представено на картата, и за да се договарят параметрите Fi/Di, за да бъдат получени по-високи дебити на предаване.

Г)

Протокол на предаване Т = 1

Поемането на ангажимент за измерването на заземяването е задължително.

Разрешени са следните улеснения:

байт NAD: неизползван (байтът NAD бъде нагласен на „00“),

отменяне на блок S: неизползван,

грешка в състояние VPP, засягащо блок S: неизползвана.

Периферното устройство за интерфейса (ПУИ) посочва дължината на информационната зона, запазена за периферното устройство (ДИЗПУ) незабавно след RAR. ПУИ излъчва искането за дължина на информационната зона на блок S след RAR и картата изпраща ДИЗ на блок. Препоръчително е да се даде следната стойност на ДИЗПУ: 254 байта.

III.7.   Температурни граници

Сертификатът за регистрация във вид на карта с електронен чип функционира правилно при всички климатични условия, които обикновено се срещат на териториите на Общността, и най-малкото в температурните граници, посочени в ISO 7810. Картите са в състояние да функционират правилно в граници на влажност между 10 % и 90 % включително.

III.8.   Физическа продължителност на живота

Ако се използва съгласно особеностите на околната среда и в електрическо отношение, картата може да функционира правилно в продължение на десет години. Материалът на картата се избира така, че тази продължителност на живот да бъде гарантирана.

III.9.   Електрически характеристики

При опериране с картите те се съобразяват с Директива 95/54/ЕО на Комисията (4), отнасяща се до електромагнитната съвместимост, и да бъдат защитени срещу електростатични разряди.

III.10.   Структура на досиетата

Таблица 1 изброява основни досиета (EF) на приложение DF (вж. ISO/IEC 7816-4) DF. Регистрация. Всички тези досиета имат прозрачна структура. Условията на достъп са описани в глава III.2. Размерите на досиетата се уточняват от държавите-членки в зависимост от техните нужди.

Таблица 1

Име на досието

Идентификатор на досието

Описание

EF.Регистрация_А

„D001“

Данни за регистрация, предвидени в глава II.4 и II.5

EF.Подпис_А

„Е001“

Електронен подпис за всички данни, съдържащи се в EF.Регистрация_А

EF.C.IA_A.DS

„С001“

Сертификат X.509v3 на властта на издаването, включваща подписите за EF.Подпис_А

EF.Регистрация_Б

„D011“

Регистрационни данни съгласно глава II.6

EF Подпис_Б

„Е011“

Електронен подпис за всички данни, съдържащи се в EF.Регистрация_Б

EF C.IA_B.DS

„С011“

Сертификат X.509v3 на властта на издаването, включваща подписите за EF.Подпис_Б

III.11.   Структура на данните

Вписаните данни са във формат X.509v3 съгласно ISO/IEC 9594-8. Електронните подписи се съхраняват по прозрачен начин.

Регистрационните данни се съхраняват във вид на обекти на данни BER-TLV (виж ISO-IEC 7816-4) в съответстващи основни досиета. Полетата за стойностите са кодирани в ASCII така, както са определени в ISO-IEC 8824-1, стойностите „С0“ — „FF“ са определени от ISO-IEC 8859-1 (Latin1), ISO-IEC 8859-7 (гръцки шрифт) или ISO-IEC 8859-5 (шрифт на кирилица). Форматът на данните е YYYYMMDD.

В таблица 2 се изброяват етикетите, идентифициращи обектите на данни, съответстващи на регистрационните данни от глави II.4 и II.5, както и допълнителните данни от глава III.1. Освен ако няма друго обозначено, данните, изброени в таблица 2, са задължителни. Незадължителните обекти на данни могат да бъдат пропуснати. Колоната, в която се намира етикетът, посочва равнището на припокриване.

Таблица 2

Етикет

Описание

„78“

 

 

 

Орган на издаването на съвместимите етикети (Compatible Tag Allocation Authority), припокрит обект: „4F“ (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6).

 

„4F“

 

 

Приложен идентификатор (виж ISO/IEC 7816-4)

„71“

 

 

 

Междусекторен образец (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6), съответстващ на задължителните данни от част I на сертификата за регистрация. Припокрива всички по-долу посочени обекти

 

„80“

 

 

Версия на определението на етикета

 

„9F33“

 

 

Името на държавата-членка, която издава част I на сертификата за регистрация

 

„9F34“

 

 

Друго обозначение (напр. старото национално обозначение) на еквивалентния документ (по избор)

 

„9F35“

 

 

Име на компетентния орган

 

„9F36“

 

 

Име на органа, която издава сертификата за регистрация (по избор)

 

„9F37“

 

 

Използван шрифт:

„00“

:

ISO/IEC 8859-1 (шрифт Latin1)

„01“

:

ISO/IEC 8859-5 (шрифт на кирилица)

„02“

:

ISO/IEC 8859-7 (шрифт на гръцки)

 

„9F38“

 

 

Недвузначен сериен номер на документа, използван в държавата-членка

 

„81“

 

 

Регистрационен номер

 

„82“

 

 

Дата на първата регистрация

 

„А1“

 

 

Лични данни: припокрити обекти: „А2“ и „86“

 

 

„А2“

 

Притежател на сертификата за регистрация; припокрити обекти: „83“, „84“ и „85“

 

 

 

„83“

Име или търговско име

 

 

 

„84“

Други имена или инициали (по избор)

 

 

 

„85“

Адрес в държавата-членка

 

 

„86“

 

„00“

:

е собственикът на превозното средство

„01“

:

не е собственикът на превозното средство

„02“

:

не е идентифициран като собственик на автомобила

 

„А3“

 

 

Превозно средство: припокрити обекти: „87“, „88“ и „89“

 

 

„87“

 

Марка на превозното средство

 

 

„88“

 

Тип превозно средство

 

 

„89“

 

Търговско наименование на превозното средство

 

„8А“

 

 

Регистрационен номер на превозното средство

 

„А4“

 

 

Маса: припокрит обект: „8В“

 

 

„8B“

 

Технически допустима максимална товарна маса на превозното средство

 

„8C“

 

 

Служебна маса на превозното средство с каросерията

 

„8D“

 

 

Период на валидност

 

„8E“

 

 

Дата на регистрацията, на която се позовава настоящият сертификат

 

„8F“

 

 

Номер на приемане

 

„A5“

 

 

Превозно средство: припокрити обекти: „90“, „91“ и „92“

 

 

„90“

 

Работен обем на двигателя

 

 

„91“

 

чиста максимална мощност

 

 

„92“

 

Тип гориво

 

„93“

 

 

Отношение мощност/тегло

 

„А6“

 

 

Брой места: припокрити обекти: „94“, „95“ и „92“

 

 

„94“

 

Брой места

 

 

„95“

 

Брой места за правостоящи

Таблица 3 изброява етикетите, идентифициращи обектите на данни, съответстващи на регистрационните данни от глава II.6. Обектите на данни, изброени в таблица 3, са незадължителни.

Таблица 3

Етикет

Описание

„78“

 

 

 

Орган на издаване на съвместимите етикети (Compatible Tag Allocation Authority), припокрит обект: „4F“ (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6)

 

„4F“

 

 

Приложен идентификатор (виж ISO/IEC 7816-4)

„72“

 

 

 

Междусекторен образец (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6), съответстващ на задължителните данни от част I на сертификата за регистрация. Припокрива всички по-долу посочени обекти

 

„80“

 

 

Версия на определението на етикета

 

„А1“

 

 

Данни от личен характер: припокрити обекти: „А7“, „А8“ и „А9“

 

 

„А7“

 

Собственик на превозното средство: припокрити обекти: „83“, „84“ и „85“

 

 

 

..

 

 

 

„А8“

 

Втори собственик на превозното средство: припокрити обекти: „83“, „84“ и „85“

 

 

 

..

 

 

 

„А9“

 

Лице, което използва превозното средство въз основа на законно право, различно от правото на собственост; припокрити обекти: „83“, „84“, „85“

 

 

 

..

 

 

„А4“

 

 

Маса: припокрити обекти: „96“ и „97“

 

 

„96“

 

Максимална разрешена товарна маса в експлоатация на превозното средство

 

 

„97“

 

Максимална пълна разрешена товарна маса в експлоатация

 

„98“

 

 

Категория превозно средство

 

„99“

 

 

Брой оси

 

„9А“

 

 

База (разстояние между осите)

 

„AD“

 

 

Разпределение на максималната допустима товарна маса между осите: припокрити обекти: „9F1F“, „9F20“, „9F21“, „9F22“ и „9F23“

 

 

„9F1F“

 

Ос 1

 

 

„9F20“

 

Ос 2

 

 

„9F21“

 

Ос 3

 

 

„9F22“

 

Ос 4

 

 

„9F23“

 

Ос 5

 

„АЕ“

 

 

Максимална технически допустима маса на ремаркето: припокрити обекти: „9В“ и „9С“

 

 

„9В“

 

Със спирачки

 

 

„9С“

 

Без спирачки

 

„А5“

 

 

Брой седалки: припокрити обекти: „9D“ и „9E“

 

 

„9D“

 

Номинална скорост

 

 

„9E“

 

Регистрационен номер на двигателя

 

„9F24“

 

 

Цвят на превозното средство

 

„9F25“

 

 

Максимална скорост

 

„AF“

 

 

Ниво на шума: припокрити обекти: „DF26“, „DF27“ и „DF28“

 

 

„9F26“

 

При спиране

 

 

„9F27“

 

Режим на двигателя

 

 

„9F28“

 

При движение

 

„В0“

 

 

Изгорели газове: припокрити обекти: „9F29“, „9F2А“, „9F2В“, „9F2С“, „9F2D“, „9F2E“, „9F2F“, „9F30“ и „9F31“

 

 

„9F29“

 

СО

 

 

„9F-2А“

 

НС

 

 

„9F-2В“

 

NOx

 

 

„9F-2 С“

 

HC + NOx

 

 

„9F-2D“

 

Твърди частици при дизеловите двигатели

 

 

„9F-2E“

 

Коефициент на абсорбиране, коригиран за дизелови двигатели

 

 

„9F-2F“

 

СО2

 

 

„9F30“

 

Средна консумация на гориво

 

 

„9F31“

 

Индикатор на приемната категория ЕО по опазване на околната среда

 

„9F32“

 

 

Вместимост на резервоарите

Структурата и форматът на данните съгласно глава II.7 се уточняват от държавите-членки.

III.12.   Четене на регистрационните данни

А.   Избор на прилагането

Прилагането „регистрация на превозното средство“ се избира чрез команда SELECT DF (виж ISO/IEC 7816-4) чрез неговия приложен идентификатор (AID). Стойността AID се поръчва в лаборатория, избрана от Европейската комисия.

Б.   Четене на данните от досиетата

Досиетата, отговарящи на глави II, точки A, Б и Д, могат да бъдат избирани чрез команда SELECT (виж ISO/IEC 7816-4) чрез параметрите Р1 и Р2, регулирани съответно на „02“ и „04“, и чрез полето данни за команди, съдържащо идентификатора на досието (виж Глава Х, таблица 1). Върнатият образец FCP съдържа големината на досиетата, което може да бъде полезно при четенето им.

Тези досиета се четат чрез командата READ BINARY (виж ISO/IEC 7816-4) при празно поле за данните за команди и поле Le, регулирано за дължината на очакваните данни, като се използва кратка стойност на Le.

В.   Проверка на автентичността на данните

За да се гарантира автентичността на съхраняваните регистрационни данни, се проверява съответстващият електронен подпис. Това означава, освен регистрационните данни, съответстващият електронен подпис да може да бъде четен от регистрационната карта.

Публичният ключ за проверка на подписа може да бъде върнат чрез прочитане от картата за регистрация на сертификата от съответната издаваща власт. Сертификатите за регистрация съдържат публичен ключ, както и идентичността на съответния орган. Проверката на подписа може да бъде осигурена чрез друга система, освен регистрационната карта.

Държавите-членки са свободни да си връщат публичните ключове и сертификати с цел проверка на сертификата на органа на издаване.

III.13.   Специални разпоредби

Независимо от другите разпоредби на настоящото приложение, държавите-членки, след уведомление до Европейската комисия, могат да добавят цветове, марки и символи. Освен това, за някои данни по глава III.2, раздел В, държавите-членки могат да разрешават формат XML, както и достъп чрез TCP/IP.

Държавите-членки могат, със съгласието на Европейската комисия, да добавят на регистрационната карта на превозното средство други приложения, за които не съществува никакъв уеднаквен документ или правило на равнище ЕС (например, сертификат за технически контрол), за да се гарантират допълнителните услуги, свързани с превозните средства.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧАСТ II НА СЕРТИФИКАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (5)

I.   Тази част може да се приложи в два формата: документ на хартиен носител или карта с електронен чип. Характеристиките на документа на хартиен носител са уточнени в глава II, а тези на картата с електронен чип — в глава III.

II.   Спецификации на част II на сертификата за регистрация на хартиен носител

II.1.   Общите размери на сертификата за регистрация не надвишават тези на формат А4 (210 × 297 мм) или на папка с формат А4.

II.2.   Хартията, използвана за част I на сертификата за регистрация, се предпазва срещу фалшифициране с използването на поне две от следните техники:

графики,

воден знак,

флуоресцентни нишки,

флуоресцентни печати.

Държавите-членки са свободни да въвеждат допълнителни елементи за сигурност.

II.3.   Част I на сертификата за регистрация може да се състои от няколко страници. Държавите-членки установяват броя страници в зависимост от информацията, съдържаща се в документа и в неговата презентация.

II.4.   Страница 1 на част II на сертификата за регистрация съдържа:

името на държавата-членка, която издава част II на сертификата за регистрация,

отличителният знак на държавата-членка, която издава част II на сертификата за регистрация, а именно:

B

Белгия

DK

Дания

D

Германия

GR

Гърция

E

Испания

F

Франция

IRL

Ирландия

I

Италия

L

Люксембург

NL

Нидерландия

A

Австрия

P

Португалия

FIN

Финландия

S

Швеция

UK

Обединено кралство,

името на компетентния орган,

думите „сертификат за регистрация, част II“, отпечатан с големи букви на езика или езиците на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация; надписът фигурира също и с малки букви след подходящ интервал на другите езици на Европейските общности,

думите „Европейска общност“, отпечатан на езика или езиците на държавата-членка, която издава част II на сертификата за регистрация,

номера на документа.

II.5.   Част II на сертификата за регистрация съдържа също така данните, посочени по-долу, предшествани от съответните хармонизирани кодове на Общността:

(А)

регистрационен номер

(В)

датата на първата регистрация на превозното средство

(D)

превозно средство:

(D.1)

марка,

(D.2)

тип:

вариант (ако е наличен),

версия (ако е налична),

(D.3)

търговско(и) описание(я)

(E)

идентификационен номер на превозното средство

(К)

номер на типово одобрение (ако е наличен)

II.6.   Част II на сертификата за регистрация може да съдържа също долупосочените данни, предшествани от съответните хармонизирани кодове на Общността:

(С)

лични данни

(С.2)

собственик на превозното средство:

(C.2.1)

име/на или търговско име,

(C.2.2)

друго/и име/на или инициал/и (при необходимост),

(C.2.3)

адрес в държавата-членка на регистрация на датата на издаване на документа,

(С.3)

физическо или юридическо лице, което може да разполага с превозното средство въз основа на законно право, различно от собственост,

(C.3.1)

име/на или търговско име,

(C.3.2)

друго/и име/на или инициал/и (при необходимост),

(C.3.3)

адрес в държавата-членка на регистрация към датата на издаване на документа

(С.5), (С.6)

когато промяна в лични данни, обхванати в точка II.6, код С.2 и/или II.6, код С.3, не позволява издаването на нова част II на сертификата за регистрация, новите лични данни, съответстващи на тези точки, могат да бъдат въведени под кодове (С5) или (С6); те биват структурирани съгласно точки II.6, код С.2, и II.6, код С.3.

(J)

категория на превозното средство.

II.7.   Държавите-членки могат да включат други информации (в част I на сертификата за регистрация); те могат също така да добавят в скоби към идентификационните кодове, посочени в точки II.5. и II.6, допълнителни национални кодове.

III.   Спецификации на част I на сертификата за регистрация във форма на карта с електронен чип (алтернатива на хартиения образец, описан в глава II)

III.1.   Формат на картата и данни, които могат да се четат с невъоръжено око

Снабдена с микропроцесор, картата с електронен чип е проектирана съгласно стандартите, посочени в глава III.5.

От лицевата и обратната страна на картата се отпечатват най-малкото данните, уточнени в глави II.4. и II.5; тези данни се четат с невъоръжено око (минимална височина на знаците: 6 точки) и се отпечатват по следния начин. (Примерите за представяне са дадени на фигура 1 в края на настоящия раздел.)

А.   Основни бележки

Основните данни съдържат следните елементи:

От лицевата страна

а)

от дясната страна на чипа:

 

на езика или на езиците на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация

думите „Европейска общност“,

името на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация,

бележката „Част II на сертификата за регистрация“, като бележката е отпечатана с едър шрифт,

друга бележка (например старото национално наименование) на еквивалентния документ (по избор),

името на компетентния орган (то може да фигурира също в личните данни, виж раздел Б),

недвузначен сериен номер на документа, използван в държавата-членка (или във вид на лични данни, виж раздел Б);

б)

над чипа:

 

отличителен знак на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация, бял в син правоъгълник, обграден от дванадесет жълти звезди:

B

Белгия

L

Люксембург

DK

Дания

NL

Нидерландия

D

Германия

A

Австрия

GR

Гърция

P

Португалия

E

Испания

FIN

Финландия

F

Франция

S

Швеция

IRL

Ирландия

I

Италия

UK

Обединено кралство;

в)

държавите-членки могат да предвидят добавянето от вътрешния ръб с малки знаци на своя национален език или езици следната забележка:„Настоящият документ се съхранява на сигурно място извън превозното средство“;

г)

Основният цвят на картата е червен (Pantone 194); като вариант е възможно плавно преливане от червеното към бялото;

д)

Символ, представляващ колело (виж представеното на фигура 1), се отпечатва в сектора за отпечатване от вътрешния ляв ъгъл на лицевата страна на картата.

За останалото се прилагат разпоредбите на глава III.13.

Б.   Персонализирани бележки

Персонализираните бележки, фигуриращи на картата, са следните:

Лицева страна

а)

името на компетентния орган — виж също раздел Аа);

б)

името на държавата-членка, която издава сертификата за регистрация (по избор);

в)

недвузначен сериен номер на документа, използван в държавата-членка — виж също раздел Аа;

г)

долуизброените данни, произтичащи от глава II.5; съгласно глава II.7, към хармонизираните кодове на Общността могат да бъдат добавяни специални национални кодове:

Код

Препратка

А

регистрационен номер (официален номер на лицензиране)

В

датата на първа регистрация на превозното средство

Гръб

На гърба се посочват най-малко останалите данни, уточнени в глава II.5; съгласно глава II.7, към хармонизираните кодове на Общността могат да бъдат добавяни специални национални кодове. По-точно, става дума за следните данни:

Код

Препратка

Данните на превозното средство (като се отчитат бележките в глава II.5)

D.1

марка

D.2

тип (вариант/версия, при необходимост)

D.3

търговско/и наименование/я

E

регистрационен номер на превозното средство

K

номер типово одобрение (ако е в наличност)

Без задължителен характер, на обратната страна на картата могат да бъдат добавяни допълнителните данни по глава II.6 (с хармонизираните кодове) и II.7.

В.   Физически елементи на сигурност на картата с електронен чип

Заплахите за физическата сигурност на документите са следните:

производство на фалшиви карти: създаване на нова карта, наподобяваща много истинския документ, било от самото начало, било чрез копиране на оригиналния документ,

веществено подправяне: изменение на собствеността на първоначалния документ, например чрез смяна на някои от данните, отпечатани върху документа.

Материалът, използван за част II на сертификата за регистрация, се подсигурява срещу фалшификация чрез използването на най-малко три от следните техники:

микропечат,

дълбок печат*,

ирисов печат,

лазерна гравюра,

флуоресцентно ултравиолетово мастило,

мастила с цветове, зависещи от ъгъла на гледане*,

мастила с цветове, зависещи от температурата*,

персонализирани холограми*,

променливи лазерни образи,

променливи оптически образи.

Държавите-членки са свободни да въвеждат допълнителни елементи за сигурност.

В общ смисъл техниките, белязани със звездичка, са за предпочитане, тъй като позволяват на правоприлагащите служители да проверяват валидността на картата без специални средства.

Image

III.2.   Съхраняване и защита на данните

Предшествани от хармонизираните кодове на Общността (при необходимост, във връзка със специалните кодове на държавите-членки съгласно глава II.7), на повърхността на картата, съдържаща информацията, изписана според предвиденото в глава III.1, са или могат да бъдат съхранявани и следните данни:

А)

Данните, предвидени в глави II.4 и II.5

Всички данни, уточнени в глави II.4 и II.5, задължително се съхраняват на картата.

Б)

Други данни, предвидени в глава II.6

Освен посоченото, държавите-членки са свободни да съхраняват допълнителни данни, предвидени в глава II.6, в необходимата степен.

В)

Други данни, предвидени в глава II.7

Като незадължителни на картата могат да се съхраняват допълнителни данни.

Данните от букви А и Б се съхраняват върху две съответни досиета с прозрачна структура (виж ISO/IEC 7816-4). Държавите-членки могат да уточняват данните под раздел В в зависимост от специфичните им нужди.

Четенето на тези досиета е без ограничения.

Достъпът в писмена форма до тези данни се ограничава само до националните компетентни власти (и техните оправомощени агенции) в държавата-членка, издаваща картата.

Достъпът в писмена форма е разрешен само след асиметрична проверка на автентичността с обмяна на ключове, за да се защити електронната връзка между картата за регистрация на превозното средство и модула за сигурност (като карта с модул за сигурност) на компетентните национални органи (или техните одобрени агенции). По този начин проверяемите от картата сертификати, съответстващи на ISO/IEC 7816-8, се обменят преди процеса на проверка на автентичността. Проверяемите от картата сертификати съдържат съответните публични ключове, които могат да се изтеглят и да се използват в процеса на проверка на автентичността. Тези сертификати са отбелязани от националните компетентни органи и съдържат предмет на разрешението (сертификат за разрешение на притежателя), съответстващ на ISO/IEC 7816-9, за да се закодира на картата специфично разрешение според предмета. Това разрешение според предмета е свързано с националния компетентен орган (напр. за актуализиране на рубрика).

Съответстващите публични ключове на компетентния национален орган се съхраняват на картата като основна публичен ключ.

Спецификацията на досиетата и на необходимите команди за процеса на уточняване на автентичността и процеса на изписване е ангажимент на държавите-членки. Гарантирането на сигурността се одобрява в рамките на оценка по съвместни критерии в съответствие с EAL4 +. Опорните точки са следните: (1) AVA_MSU.3 Анализ и тест на несигурните състояния; (2) AVA_VLA.4 Повишено съпротивление.

Г)

Данни за проверка на автентичността на данните по регистрацията

Органът по издаването създава своя електронен подпис за пълните данни в досие, съдържащо данните от точка А или Б, и го съхранява в досие, свързано с първото. Тези подписи позволяват проверка на автентичността на съхраняваните данни. Картите съдържат следните данни:

електронен подпис на данните по регистрацията, свързани с точка А,

електронен подпис на данните по регистрацията, свързани с точка Б.

За целите на проверката на тези електронни подписи картата с електронен чип съдържа:

сертификати на органа по издаването, който създава подписи за данните по точки А и Б,

електронните подписи и сертификатите трябва да могат да се четат без ограничения. Достъпът в писмена форма до електронните подписи и до сертификатите трябва да бъде ограничен до компетентните национални органи.

III.3.   Интерфейс

За работа с интерфейса следва да се използват външни контакти. Комбинацията от външни контакти с транспондер не е задължителна.

III.4.   Капацитет за съхраняване на картата

Картата трябва да има достатъчен капацитет за съхраняване на данните, предвидени в глава III.2.

III.5.   Стандарти

Картата с електронен чип и използваните устройства за четене трябва да отговарят на следните стандарт:

:

ISO 7810

:

Стандарти, прилагащи се за карти за идентифициране (пластмасови карти): физически характеристики,

:

ISO 7816-1 и -2

:

Физически характеристики на картите с електронен чип, размери и разположение на контактите,

:

ISO 7816-3

:

Електрически характеристики на контактите, протоколи на предаване,

:

ISO 7816-4

:

Съдържание на комуникациите, структура на данните на картата с електронен чип, архитектура на сигурността, механизми за достъп,

:

ISO 7816-5

:

Структура на приложните идентификатори, подбор и изпълнение на приложните идентификатори, процедура по регистрирането за приложните идентификатори (система на номериране),

:

ISO 7816-6

:

Елементи на междусекторните данни за обмен,

:

ISO 7816-8

:

Карти с вграден/и контактна/и верига/и — междусекторни команди за сигурност,

:

ISO 7816-9

:

Карти с вграден/и контактна/и верига/и — допълнителни междусекторни команди.

III.6.   Технически характеристики и протоколи на предаване

Форматът е ID-1 (нормален размер, виж ISO/IEC 7810).

Картата трябва да е съобразена с протокола на предаване Т = 1 според стандарта ISO/IEC 7816-3. Могат да бъдат поддържани и други протоколи на предаване, каквито са Т = 0, USB или безконтактни протоколи. За предаване на бит се прилага „пряко съобщение“ (ISO/IEC 7816-3).

А)   Захранващо напрежение, програмиращо напрежение

Картата работи с Vcc = 3 V (+/– 0.3 V) или с Vcc = 5 V (+/–0.5 V). Картата не се нуждае от програмиращо напрежение по оста С6.

Б)   Отговор за нулиране

Отговорът за започване отначало (ОЗО — или ATR) представлява байта Дължина на информационната зона, запазен на картата на равнище знак ТА3. Тази стойност е най-малко „80 h“ (= 128 байта).

В)   Избиране на параметрите на протокола

Поемането на ангажимента за избиране на параметрите на протокола (SPP) съгласно ISO/IEC 7816-3 е задължително. То се използва за избиране на Т = 1, ако Т = 0 е също представено на картата, и за да се договарят параметрите Fi/Di, за да бъдат получени по-високи дебити на предаване.

Г)   Протокол на предаване Т = 1

Поемането на ангажимент за измерването на заземяването е задължително.

Разрешени са следните улеснения:

Байт NAD: неизползван (байтът NAD бъде нагласен на „00“),

Отменяне на блок S: неизползван,

Грешка в състояние VPP, засягащо блок S: неизползвана.

Периферното устройство за интерфейса (ПУИ) посочва дължината на информационната зона, запазена за периферното устройство (ДИЗПУ) незабавно след RAR. ПУИ излъчва искането за дължина на информационната зона на блок S след RAR и картата изпраща ДИЗ на блок. Препоръчително е да се даде следната стойност на ДИЗПУ: 254 байта.

III.7.   Температурни граници

Сертификатът за регистрация във вид на карта с електронен чип функционира правилно при всички климатични условия, които обикновено се срещат на териториите на Общността, и най-малкото в температурните граници, посочени в ISO 7810. Картите са в състояние да функционират правилно в граници на влажност между 10 % и 90 %.

III.8.   Физическа продължителност на живота

Ако се използва съгласно особеностите на околната среда и в електрическо отношение, картата може да функционира правилно в продължение на десет години. Материалът на картата се избира така, че тази продължителност на живот да бъде гарантирана.

III.9.   Електрически характеристики

При опериране с картите те се съобразяват с Директива 95/54/ЕО на Комисията, отнасяща се до електромагнитната съвместимост и да бъдат защитени срещу електростатични разряди.

III.10.   Структура на досиетата

Таблица 1 изброява основни досиета (elementary files — EF) на приложение DF (вж. ISO/IEC 7816-4) DF. Регистрация. Всички тези досиета имат прозрачна структура. Условията на достъп са описани в глава III.2. Размерите на досиетата се уточняват от държавите-членки в зависимост от техните нужди.

Таблица 1

Име на досието

Идентификатор на досието

Описание

EF.Регистрация_А

„D001“

Данни за регистрация, предвидени в глава II.4 и II.5

EF.Подпис_А

„Е001“

Електронен подпис за всички данни, съдържащи се в EF.Регистрация_А

EF.CIA_A.DS

„С001“

Сертификат X.509v3 на властта на издаването, включваща подписите за EF.Подпис_А

EF.Регистрация_Б

„D011“

Регистрационни данни съгласно глава II.6

EF Подпис_Б

„Е011“

Електронен подпис за всички данни, съдържащи се в EF.Регистрация_Б

EF CIA_B.DS

„С011“

Сертификат X.509v3 на властта на издаването, включваща подписите за EF.Подпис_Б

III.11.   Структура на данните

Вписаните данни са във формат X.509v3 съгласно ISO/IEC 9594-8.

Електронните подписи се съхраняват по прозрачен начин.

Регистрационните данни се съхраняват във вид на обекти на данни BER-TLV (виж ISO-IEC 7816-4) в съответстващи основни досиета. Полетата за стойностите са кодирани в ASCII така, както са определени в ISO/IEC 8824-1, стойностите „С0“ — „FF“ са определени от ISO/IEC 8859-1 (Latin1), ISO/IEC 8859-7 (гръцки шрифт) или ISO/IEC 8859-5 (шрифт на кирилица). Форматът на данните е YYYYMMDD.

В таблица 2 се изброяват етикетите, идентифициращи обектите на данни, съответстващи на регистрационните данни от глави II.4 и II.5, както и допълнителните данни от глава III.1. Освен ако няма друго обозначено, данните, изброени в таблица 2, са задължителни. Незадължителните обекти на данни могат да бъдат пропуснати. Колоната, в която се намира етикетът, посочва равнището на припокриване.

Таблица 2

Етикет

Описание

„78“

 

 

 

Орган на издаването на съвместимите етикети (Compatible Tag Allocation Authority), припокрит обект: „4F“ (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6).

 

„4F“

 

 

Приложен идентификатор (виж ISO/IEC 7816-4)

„73“

 

 

 

Междусекторен образец (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6), съответстващ на задължителните данни от част I на сертификата за регистрация. Припокрива всички по-долу посочени обекти

 

„80“

 

 

Версия на определението на етикета

 

„9F33“

 

 

Името на държавата-членка, която издава част 2 на сертификата за регистрация

 

„9F34“

 

 

Друго обозначение (напр. старото национално обозначение) на еквивалентния документ (по избор)

 

„9F35“

 

 

Име на компетентния орган

 

„9F36“

 

 

Име на органа, която издава сертификата за регистрация (по избор)

 

„9F37“

 

 

Използван шрифт:

„00“

:

ISO/IEC 8859-1 (шрифт Latin1)

„01“

:

ISO/IEC 8859-5 (шрифт на кирилица)

„02“

:

ISO/IEC 8859-7 (шрифт на гръцки)

 

„9F38“

 

 

Недвузначен сериен номер на документа, използван в държавата-членка

 

„81“

 

 

Регистрационен номер

 

„82“

 

 

Дата на първата регистрация

 

„А3“

 

 

Превозно средство; припокрити обекти: „87“, „88“, „89“

 

 

„87“

 

Марка на превозното средство

 

 

„88“

 

Тип на превозното средство

 

 

„89“

 

Търговски наименования на превозното средство

 

„8А“

 

 

Номер на идентификация на превозното средство

 

„8F“

 

 

Номер типово одобрение

Таблица 3 изброява етикетите, идентифициращи обектите на данни, съответстващи на регистрационните данни от глава II.6. Освен ако не е посочено друго, обектите на данни, изброени в таблица 6, не са задължителни.

Таблица 3

Етикет

Описание

„78“

 

 

 

Орган на издаване на съвместимите етикети (Compatible Tag Allocation Authority), припокрит обект: „4F“ (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6).

 

„4F“

 

 

Приложен идентификатор (виж ISO/IEC 7816-4)

„74“

 

 

 

Междусекторен образец (виж ISO/IEC 7816-4 и ISO/IEC 7816-6), съответстващ на задължителните данни от част I на сертификата за регистрация. Припокрива всички по-долу посочени обекти

 

„80“

 

 

Версия на определението на етикета

 

„А1“

 

 

Данни от личен характер: припокрити обекти: „А7“, „А8“ и „А9“

 

 

„А7“

 

Собственик на превозното средство: припокрити обекти: „83“, „84“ и „85“

 

 

 

„83“

Име или търговско име

 

 

 

„84“

Други имена или инициали (по избор)

 

 

 

„85“

Адрес в държавата-членка

 

 

„А8“

 

Втори собственик на превозното средство; припокрити обекти: „83“, „84“, „85“

 

 

 

 

 

 

„А9“

 

Лице, което използва превозното средство въз основа на законно право, различно от правото на собственика; припокрити обекти: „83“, „84“, „85“

 

 

 

 

 

„98“

 

 

Категория превозно средство

Структурата и форматът на данните съгласно глава II.7 се уточняват от държавите-членки.

III.12.   Четене на регистрационните данни

А.   Избор на прилагането

Прилагането „регистрация на превозното средство“ се избира чрез команда SELECT DF (виж ISO/IEC 7816-4) чрез неговия приложен идентификатор (AID). Стойността AID се поръчва в лаборатория, избрана от Европейската комисия.

Б.   Четене на данните от досиетата

Досиетата, отговарящи на глави II, точки A, Б и Г, могат да бъдат избирани чрез команда SELECT (виж ISO/IEC 7816-4) чрез параметрите Р1 и Р2, регулирани съответно на „02“ и „04“, и чрез полето данни за команди, съдържащо идентификатора на досието (виж Глава Х, таблица 1). Върнатият образец FCP съдържа големината на досиетата, което може да бъде полезно при четенето им.

Тези досиета се четат чрез командата READ BINARY (виж ISO/IEC 7816-4) при празно поле за данните за команди и поле Le, регулирано за дължината на очакваните данни, като се използва кратка стойност на Le.

В.   Проверка на автентичността на данните

За да се гарантира автентичността на съхраняваните регистрационни данни, се проверява съответстващият електронен подпис. Това означава, освен регистрационните данни, съответстващият електронен подпис да може да бъде четен от регистрационната карта.

Публичният ключ за проверка на подписа може да бъде върнат чрез прочитане от картата за регистрация на сертификата от съответната издаваща власт. Сертификатите за регистрация съдържат публичен ключ, както и идентичността на съответния орган. Проверката на подписа може да бъде осигурена чрез друга система, освен регистрационната карта.

Държавите-членки са свободни да си връщат публичните ключове и сертификати с цел проверка на сертификата на органа на издаване.

III.13.   Специални разпоредби

Независимо от другите разпоредби на настоящото приложение, държавите-членки, след уведомление до Европейската комисия, могат да добавят цветове, марки и символи. Освен това, за някои данни по глава III.2, раздел В, държавите-членки могат да разрешават формат XML, както и достъп чрез TCP/IP. Държавите-членки могат, със съгласието на Европейската комисия, да добавят на регистрационната карта на превозното средство други приложения, за които не съществува никакъв уеднаквен документ или правило на равнище ЕС (например, сертификат за технически контрол), за да се гарантират допълнителните услуги, свързани с превозните средства.


(1)  Сертификатът, съставен от една част, съдържа бележка „Сертификат за регистрация“ и текстът не се позовава на „част И“.

(2)  Директива 70/220/EИО на Съвета от 20.3.1970 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки за мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства (ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2002/80/ЕО (ОВ L 291, 28.10.2002 г., стр. 20).

(3)  Директива 88/77/EИО на Съвета от 3 декември 1987 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно мерките, които следва да се предприемат срещу емисията на газови замърсители от дизеловите двигатели, предназначени за употреба в превозни средства (ОВ L 36, 9.2.1988 г., стр. 33). Директива, последно изменена с Директива 2001/27/ЕО (ОВ L 107, 18.4.2001 г., стр. 10).

(4)  Директива 95/54/ЕО на Комисията от 31.10.1995 г. за адаптиране към техническия прогрес Директива 72/245/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с премахването на радиоелектрическите паразитни въздействия от двигателите с дистанционно запалване, с каквито са снабдени моторните превозни средства, и за изменение на Директива 70/156/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно приемането на моторни превозни средства и на техните ремаркета (ОВ L 266, 8.11.1995 г., стр. 1).

(5)  Настоящото приложение се отнася единствено за сертификатите за регистрация, съставени от раздели I и II.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

214


32004D0071


L 016/54

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 септември 2003 година

относно основните изисквания за радионавигационно оборудване, предназначено за употреба на борда на кораби, които не са предмет на Конвенция SOLAS, и за тяхното участие в Световната морска система за бедствие и безопасност (GMDSS)

(нотифицирано под номер С(2003) 2912)

(текст от значение за ЕИП)

(2004/71/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното терминално оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (1) и по-специално член 3, параграф 3, буква д) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Редица държави-членки са въвели или възнамеряват да въведат общи правила и принципи за безопасност, които се прилагат за радионавигационното оборудване, инсталирано на борда на корабите, които не са предмет на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS).

(2)

Хармонизирането на радиоуслугите допринася за по-сигурна навигация на корабите, които не са предмет на Конвенцията SOLAS, в частност в случай на бедствие и на лоши метеорологични условия.

(3)

Циркулярно писмо 803 на Комитета по морска безопасност (КБМ), относно участието на кораби, които не са предмет на Конвенцията SOLAS, в Световната морска система за бедствие и безопасност (GMDSS) и Резолюция MSC.77(69) на Международната морска организация (ММО) приканват правителствата да прилагат директивите с оглед участието в GMDSS на корабите, които не са предмет на SOLAS, и настояват непрекъснато правителствата да изискват въвеждането на някои характеристики на GMDSS в областта на радионавигационното оборудване, предназначено за използване на борда на всички кораби.

(4)

Регламентите на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) определят честотите, предоставени за GMDSS. Всяко радионавигационно оборудване, което използва тези честоти и е предназначено да служи в случай на бедствие, трябва да бъде съвместимо с начина на ползване, предвиден за тези честоти, и да предоставя разумна гаранция за добро функциониране в случай на бедствие.

(5)

Приложното поле на Решение 2000/638/ЕО на Комисията от 22 септември 2000 г. за приложението на член 3, параграф 3, буква д) на Директива 1999/5/ЕО за радионавигационното оборудване, инсталирано на борда на кораби, които не са предмет на SOLAS, с оглед участието им в Световната морска система за бедствие и безопасност (GMDSS), и които не са посочени в Директива 96/98/ЕО на Съвета относно оборудването на корабите (2), е ограничено до оборудването, инсталирано на борда на корабите за открито море. Приложното поле на това решение трябва да бъде разширено до оборудването GMDSS, предназначено за всички кораби, които не са предмет на Конвенцията SOLAS. Счита се, че високото ниво на безопасност, осигурено от това решение, е подходящо за всички кораби и че следва впоследствие приложното поле на решението да се измени и допълни така, че същите изисквания да се прилагат за използването на оборудването GMDSS на борда на корабите, които не са предмет на Конвенцията SOLAS и на директивата за оборудването на корабите, независимо дали става дума за кораби в открито море или не. Следователно, Решение 2000/638/ЕО следва да се замени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Комитета за оценка на съответствието и за наблюдение на пазара на далекосъобщенията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Настоящото решение се прилага за радионавигационното оборудване, предназначено да бъде използвано на борда на кораби, които не са предмет на Конвенцията SOLAS, с оглед участието им в Световната морска система за бедствие и безопасност така, както е определено в глава IV на Конвенция SOLAS:

а)

на мобилните морски услуги така, както са определени в член 1.28 от регламентите за радиосъобщения на ITU, или

б)

на мобилните сателитни морски услуги така, както са определени в член 1.29 от регламентите за радиосъобщения на ITU.

Член 2

Радионавигационното оборудване, посочено в член 1, се изработва така, че да гарантира доброто функциониране в морска среда, да удовлетворява всички оперативни изисквания на GMDSS в случай на бедствие и да позволява ясни и стабилни комуникации в рамките на дадена аналогова или цифрова връзка с високо качество.

Член 3

Решение 2000/638/ЕО се отменя.

Член 4

Настоящото решение влиза в сила на 4 септември 2004 година.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 септември 2003 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията


(1)  ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.

(2)  ОВ L 269, 21.10.2000 г., стр. 52.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

216


32004L0011


L 044/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2004/11/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 февруари 2004 година

за изменение на Директива 92/24/ЕИО на Съвета относно устройствата за ограничаване на скоростта или подобни бордови системи за ограничаване на скоростта на някои категории моторни превозни средства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

Е необходимо да се приемат мерки с цел гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Директива 92/24/ЕИО на Съвета (2) е една от специалните директиви относно процедурата по типово одобрение на Общността, въведена с Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. относно сближаването на законодателствата на държавите–членки по въпроса за типовото одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета (3). Следователно разпоредбите и определенията на Директива 70/156/ЕИО относно превозните средства, системите, компонентите и техническите устройства на превозните средства се прилагат към настоящата директива.

(3)

Се установи, че устройствата за ограничаване на скоростта, предназначени за превозните средства, използвани за превоз на пътници и на товари, с максимална маса над 10 тона, имат положителен ефект върху пътната безопасност и намаляват сериозността на нараняванията в случай на произшествие, като същевременно намаляват атмосферното замърсяване и разхода на гориво.

(4)

Директива 92/6/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1992 г. относно монтирането и използването в рамките на Общността на ограничители на скоростта на някои категории моторни превозни средства (4) бе разширена и обхвана и по-леките моторни превозни средства от категориите M2 и N2. Следователно е необходимо да се промени приложното поле на Директива 92/24/ЕИО, що се отнася до конструктивните характеристики на ограничителите на скоростта, така че да се обхванат същите категории моторни превозни средства.

(5)

Следователно в Директива 92/24/ЕИО би трябвало да се внесат изменения,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 92/24/ЕИО се изменя, както следва:

1.

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

За целите на настоящата директива:

под „превозно средство“ се разбира всяко моторно превозно средство от категориите M2, M3, N2 или N3 така, както са определени в приложение II към Директива 70/156/ЕИО, което е предназначено да се движи по пътищата и има най-малко четири колела и максимална конструктивно предвидена скорост над 25 км/ч,

под „устройство за ограничаване на скоростта“ се разбира устройство, предназначено да бъде използвано на превозно средство, влизащо в полето на действие на настоящата директива, за което може да бъде издаден документ за типово одобрение по смисъла на Директива 70/156/ЕИО. Вградените системи за конструктивно ограничаване на максималната скорост на превозните средства, които са включени при проектирането им, трябва да отговарят на същите изисквания като останалите устройства за ограничаване на скоростта.“

2.

В приложение I, точка 1.1, алинея 3, първото изречение се заменя със следния текст:

„Целта на настоящата директива е да се ограничи до указана предварително стойност максималната скорост на движение по път на превозните средства, използвани за превоз на товари от категориите N2 и N3, и на превозните средства за превоз на пътници от категориите M2 и M3.“

Член 2

1.   Считано от 17 ноември 2004 г. държавите–членки нямат право по причини, свързани с устройствата за ограничаване на скоростта или с подобни на тях системи:

да отказват издаването на типово одобрение в рамките на ЕО или в рамките на отделна страна на определен тип устройство за ограничаване на скоростта или на бордова система за ограничаване на скоростта, монтирани на превозното средство, или

да забраняват регистрирането, продажбата или пускането в експлоатация на превозно средство или да отказват пускането в продажба или в експлоатация на определен тип устройство за ограничаване на скоростта или на бордова система за ограничаване на скоростта, монтирани на превозното средство,

ако тези превозни средства, устройства за ограничаване на скоростта или бордови системи за ограничаване на скоростта отговарят на изискванията на Директива 92/24/ЕИО.

2.   Считано от 1 януари 2005 г. държавите–членки по причини, свързани с устройствата за ограничаване на скоростта или бордовите системи за ограничаване на скоростта, които са монтирани на превозните средства, забраняват продажбата, регистрирането и пускането в експлоатация на тези превозни средства, устройства за ограничаване на скоростта или бордови системи за ограничаване на скоростта, които не отговарят на изискванията на Директива 92/24/ЕИО.

Член 3

1.   Държавите–членки приемат и публикуват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби преди 17 ноември 2004 г., за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Държавите–членки прилагат тези разпоредби от 18 ноември 2004 г.

2.   Когато държавите–членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се одобряват от държавите–членки.

3.   Държавите–членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след датата на нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите–членки.

Съставено в Страсбург на 11 февруари 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. McDOWELL


(1)  Становище на Европейския парламент от 9 октомври 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 20 януари 2004 г.

(2)  ОВ L 129, 14.5.1992 г., стр. 154.

(3)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр.1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(4)  ОВ L 57, 2.3.1992 г., стр. 27. Директива, последно изменена с Директива 2002/85/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 327, 4.12.2002 г., стр. 8).


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

218


32004R0261


L 046/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 февруари 2004 година

относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултиране с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 1 декември 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Действия на Общността в областта на въздушния транспорт следва да целят, наред с други неща, гарантирането на високо равнище на защита на пътниците. Освен това, по принцип следва да се отчитат изцяло изискванията за защита на клиента.

(2)

Отказан достъп на борда и отмяна или дълго закъснение на полети причинява сериозно безпокойство и неудобство на пътниците.

(3)

Докато Регламент (ЕИО) № 295/91 на Съвета от 4 февруари 1991 г. относно създаване на общи правила за система за обезщетяване при отказ за качване на борда при редовен въздушен транспорт (4) създаде основна защита за пътниците, броят на пътниците, на които се отказва достъп на борда против тяхната воля, остава твърде голям, както и на тези, засегнати от отменени полети без предварително предупреждение и от големи закъснения.

(4)

Следователно Общността следва да повиши стандартите на защита, установени с този регламент, за да се увеличат правата на пътниците и да се гарантира, че въздушните превозвачи оперират при хармонизирани условия на либерализиран пазар.

(5)

Тъй като разликата между въздушни услуги по разписание или без разписание намалява, такава защита следва да се прилага спрямо пътници не само на полети по разписание, но и на полети не по разписание, включително и тези, които са част от пакетни екскурзии.

(6)

Защитата, предоставена на пътници, заминаващи от летище, разположено в държава-членка, следва да се предостави и на тези, които заминават от летище, разположено в трета страна за летище, разположено в държава-членка, когато превозвач от Общността извършва полета.

(7)

За да се гарантира ефективно прилагане на настоящия регламент, задълженията, които той предвижда, следва да се поемат от опериращия въздушен превозвач, който извършва или има намерение да извърши полет, независимо от това дали със собствен самолет, на сух или мокър лизинг, или на друга база.

(8)

Настоящият регламент не следва да ограничава правата на опериращия въздушен превозвач да търси обезщетение от всяко лице, включително и от трети лица, в съответствие с приложимото законодателство.

(9)

Броят на пътниците с отказан достъп на борда против тяхната воля следва да се намали, като се изисква от въздушните превозвачи да апелират към доброволци да се откажат от техните резервации в замяна на определени облаги, вместо да отказват достъп на борда на пътниците, и като напълно компенсират тези, на които окончателно им е отказан достъп на борда.

(10)

Пътници с отказан достъп на борда против тяхната воля следва да могат или да отменят своите полети с възстановяване стойността на билетите, или да ги продължат при задоволителни условия, и следователно за тях следва да се положат съответни грижи, докато чакат по-късен полет.

(11)

Доброволците следва да могат също да отменят своите полети с възстановяване стойността на билетите, или да ги продължат при задоволителни условия, тъй като те са изправени пред трудности по пътуването, подобни на тези, преживявани от пътници с отказан достъп на борда против тяхната воля.

(12)

Безпокойството и неудобството на пътниците, причинени от отмяна на полети, следва също да се намали. Това следва да се постигне, като се убедят превозвачите да информират пътниците за отменени полети преди времето на отлитане по разписание и, освен това, да им предложат разумно премаршрутиране, така че пътниците да могат да уредят нещата по друг начин. Ако не успеят да направят това, въздушните превозвачи следва да компенсират пътниците, освен когато отмяната става в извънредни обстоятелства, които са могли да бъдат избегнати при вземане на всякакви разумни мерки.

(13)

Пътници, чиито полети са отменени, следва да могат да получат или възстановяване стойността на билетите, или премаршрутиране при задоволителни условия, и за тях следва да се положат съответни грижи, докато чакат по-късен полет.

(14)

Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

(15)

Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

(16)

В случаи на отмяна на пакетна екскурзия по причини, несвързани с отменен полет, настоящият регламент не се прилага.

(17)

За пътници, чиито полети са забавени за определено време, следва да се положат съответните грижи и да им се даде възможност да отменят своите полети с възстановяване стойността на билетите или да ги продължат при задоволителни условия.

(18)

Грижите за пътници, чакащи алтернативен или закъснял полет, може да бъдат ограничени или отказани, ако самото предоставяне на тези грижи води до допълнително закъснение.

(19)

Опериращите въздушни превозвачи следва да удовлетворяват специалните нужди на лица с намалена подвижност и техните придружители.

(20)

Пътниците следва да бъдат напълно информирани за техните права при отказан достъп на борда и отлагане или голямо закъснение на полети, така че да могат да упражняват ефективно своите права.

(21)

Държавите-членки следва да формулират правила за санкции, приложими към нарушения на разпоредбите на настоящия регламент и да гарантират, че тези санкции се прилагат. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.

(22)

Държавите-членки следва да гарантират и да упражняват надзор върху принципното съответствие на действията на техните въздушни превозвачи с настоящия регламент и да назначат подходящ орган за изпълнение на такива функции по неговото прилагане. Надзорът не следва да засяга правата на пътниците и въздушните превозвачи да търсят законно обезщетение в съда съгласно процедурите на националното законодателство.

(23)

Комисията следва да анализира прилагането на настоящия регламент и да оцени по-специално възможността за разширяване на неговото приложно поле, включвайки всички пътници, имащи договор с туроператор или с превозвач от Общността, когато отлита от летище на трета страна до летище в държава-членка.

(24)

Споразумения за по-голямо сътрудничество при използването на летище Гибралтар бяха договорени в Лондон на 2 декември 1987 г. между Кралство Испания и Обединеното Кралство в съвместна декларация от министрите на външните работи на двете страни. Такива споразумения предстои да влязат в сила.

(25)

Регламент (ЕИО) № 295/91 следва съответно да бъде отменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

1.   С настоящия регламент се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, когато:

а)

им е отказан достъп на борда против тяхната воля;

б)

техният полет е отменен;

в)

техният полет е закъснял.

2.   Приема се, че прилагането на настоящия регламент по отношение на летище Гибралтар не засяга съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното Кралство във връзка със спора за суверенитета на територията, на която е разположено летището.

3.   Настоящият регламент по отношение на летище Гибралтар не се прилага, докато влязат в сила споразуменията в Съвместната декларация, направена от външните министри на Кралство Испания и Обединеното Кралство на 2 декември 1987 г. Правителствата на Испания и Обединеното Кралство ще уведомят Съвета за датата на влизане в сила.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„въздушен превозвач“ означава компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране;

б)

„опериращ въздушен превозвач“ означава въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник;

в)

„превозвач от Общността“ означава въздушен превозвач с валиден лиценз за опериране, издаден от държава-членка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи (5);

г)

„туроператор“ означава, с изключение на въздушен превозвач, организатор по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически почивки и пакетните туристически обиколки (6);

д)

„пакет“ означава тези услуги, определени в член 2, точка 1 от Директива 90/314/ЕИО;

е)

„билет“ означава валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител;

ж)

„резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор;

з)

„краен пункт на пристигане“ означава дестинацията на билета, представен на регистрацията или, при директно свързващи полети, дестинацията на последния полет; не се взимат предвид съществуващи алтернативни свързващи полети, ако първоначално планираното време на пристигане се спази;

и)

„лице с намалена подвижност“ означава всяко лице, чиято подвижност е намалена при ползване на транспорт поради някакъв физически недостатък (сетивен или двигателен, постоянен или временен), умствена недоразвитост, възраст или някаква друга причина за инвалидност, и чието положение налага да му се отдели специално внимание, и услугите, предлагани на всички други пътници да се адаптират към нуждите на това лице;

й)

„отказан достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване;

к)

„доброволец“ означава лице, което се е представило за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2, и реагира положително на призива на въздушния превозвач за пътници, готови да се откажат от своята резервация в замяна на определени облаги;

л)

„отмяна“ означава неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за който има поне едно резервирано място.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага:

а)

за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага;

б)

за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.

2.   Параграф 1 се прилага, при условие че пътниците:

а)

имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация,

като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент,

или, ако не е посочен час,

не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или

б)

са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.

3.   Настоящият регламент не се прилага за пътници, пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти. Въпреки това, той се прилага за пътници с билети, издадени в рамките на програма за формиране на редовни клиенти или на други търговски програма, от въздушен превозвач или туроператор.

4.   Настоящият регламент се прилага само за пътници, транспортирани с моторизирано летателно средство с неподвижно крило.

5.   Настоящият регламент се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.

6.   Настоящият регламент не засяга правата на пътниците съгласно Директива 90/314/ЕИО. Настоящият регламент не се прилага в случаите, когато пакетна екскурзия се отменя по причини, различни от отмяната на полета.

Член 4

Отказан достъп на борда

1.   Когато опериращ въздушен превозвач по разумни причини има вероятност да откаже достъп на борда, той първо следва да апелира към доброволци да се откажат от техните резервации в замяна на определени облаги според условия, съгласувани между съответния пътник и опериращия въздушен превозвач. На доброволците се предоставя необходимата помощ по член 8, като тази помощ е в допълнение към облагите, споменати в настоящия параграф.

2.   Ако се явят недостатъчен брой доброволци, за да могат останалите пътници с резервации да се качат на борда, тогава опериращият въздушен превозвач може да откаже достъп на борда на пътници против тяхната воля.

3.   Ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9.

Член 5

Отмяна

1.   При отмяна на полет съответните пътници:

а)

получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 8; и

б)

получават помощ от опериращия въздушен превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и

в)

имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са:

i)

информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или

ii)

информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или

iii)

информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

2.   Когато пътниците са информирани за отмяната, се дава обяснение относно възможния алтернативен транспорт.

3.   Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

4.   Тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.

Член 6

Закъснение

1.   Когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание:

а)

за два или повече часа при полети до 1 500 километра; или

б)

за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и при всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; или

в)

за четири часа или повече при всички полети, непопадащи под букви a) или б),

на пътниците се предлага от опериращия въздушен превозвач:

i)

помощ по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2; и

ii)

когато нормално очакваното начало на полета е минимум денят след предварително обявеното начало на полета, помощта, посочена в член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и

iii)

когато закъснението е минимум пет часа, помощта, посочена в член 8, параграф 1, буква a).

2.   При всички обстоятелства, помощта се предлага в рамките на времето, посочено по-горе по отношение на всяка категория разстояние.

Член 7

Право на обезщетение

1.   При прилагането на този член пътниците получават обезщетение , възлизащо на:

а)

250 EUR за всички полети до 1 500 километра;

б)

400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;

в)

600 EUR за всички полети, непопадащи под букви а) или б).

При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.

2.   Когато на пътниците се предложи премаршрутиране до крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8, времето на пристигане не превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет

а)

с два часа за всички полети до 1 500 километра; или

б)

с три часа за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; или

в)

с четири часа за всички полети, непопадащи под букви а) и б),

опериращият въздушен превозвач може да намали обезщетението, предвидено в параграф 1, с 50 %.

3.   Обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

4.   Разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг.

Член 8

Право на възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране

1.   Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага избор между:

a)

възстановяване до седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно,

обратен полет до първоначалния пункт на излитане, при първа възможност;

б)

премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане при първа възможност; или

в)

премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места.

2.   Параграф 1, буква a) се прилага също за пътници, чиито полети формират част от пакет, освен правото на възстановяване стойността на билета, когато такова право възниква съгласно Директива 90/314/ЕИО.

3.   Когато, в случай на обслужване на град, агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач предлага на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена резервацията, опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласувано с пътника.

Член 9

Право на грижа

1.   Когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно:

a)

храна и напитки според времето за изчакване;

б)

настаняване в хотел в случаите,

когато се налага престой за една или повече нощи, или

когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника;

в)

превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място).

2.   Освен това, на пътниците се предлагат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения.

3.   При прилагане на този член, опериращият въздушен превозвач обръща специално внимание на нуждите на лицата с намалена подвижност и придружаващите ги лица, както и на нуждите на деца без придружители.

Член 10

Настаняване на място в по-висока/по-ниска класа

1.   Ако опериращ въздушен превозвач настани пътник на място в салон с по-висока класа от тази, за която е купен билетът, той не може да изисква допълнително заплащане.

2.   Ако опериращ въздушен превозвач настани пътник на място в салон с по-ниска класа от тази, за която е купен билетът, той в рамките на седем дни, по силата на член 7, параграф 3, възстановява

a)

30 % от цената на билета за всички полети до 1 500 километра; или

б)

50 % от цената на билета за всички полети на територията на Общността за над 1 500 километра, освен полети между европейската територия и френските отвъдморски департаменти, и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; или

в)

75 % от цената на билета за всички полети, непопадащи под букви a) или б), включително полети между европейската територия на държавите-членки и френските отвъдморски департаменти.

Член 11

Лица с намалена подвижност или специални нужди

1.   Опериращият въздушен превозвач дава приоритет на превозването на пътници с намалена подвижност и всички придружаващи ги лица и сертифицирани обслужващи кучета, както и на деца без придружител.

2.   При отказан достъп на борда, отмяна или закъснение с различно времетраене, лицата с намалена подвижност и всички придружаващи ги лица, както и на децата без придружител, имат правото на да получат специални грижи при първа възможност.

Член 12

Допълнително обезщетяване

1.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение.

2.   Без да се засягат съответните принципи и съответните правила на националното законодателство, включително съдебната практика, параграф 1 не се прилага за пътници, които доброволно са се отказали от своите резервации по член 4, параграф 1.

Член 13

Право на поправяне на вредите

В случаите, когато опериращ въздушен превозвач плаща обезщетение или изпълнява други задължения, произтичащи от настоящия регламент, нито една разпоредба от този регламент не може да се тълкува като ограничаваща неговото право да търси обезщетение от всяко лице, в това число и трети лица, в съответствие с приложимото законодателство. По-специално, настоящият регламент по никакъв начин не ограничава опериращия въздушен превозвач да търси възстановяване от туроператор или друго лице, с което опериращият въздушен превозвач има договор. По същия начин, нито една разпоредба от този регламент не може да се тълкува като ограничаваща правото на туроператор или трето лице, различно от пътника, с когото опериращ въздушен превозвач има договор, да търси възстановяване или обезщетение от опериращия въздушен превозвач в съответствие с приложимото законодателство.

Член 14

Задължение за информиране на пътниците за техните права

1.   Опериращият въздушен превозвач гарантира, че на гишето за регистрация на видимо и достъпно място за пътниците е поставено ясно четливо съобщение, съдържащо следния текст:„Ако Ви е отказан достъп на борда или ако Вашият полет се отмени или закъснее най-малко с два часа, помолете на гишето за регистрация или на изхода за качване на борда да Ви предоставят текста, определящ Вашите права, особено по отношение на обезщетение и помощ“.

2.   Опериращ въздушен превозвач, отказващ достъп на борда или отменящ полет, предоставя на всеки засегнат пътник писмено съобщение с формулирани правила за обезщетение и помощ в съответствие с настоящия регламент. Той предоставя на всеки пътник, засегнат от закъснение най-малко два часа, еквивалентно съобщение. Подробностите за връзка с национално определения орган, посочен в член 16, също се предоставят на пътника в писмен вид.

3.   По отношение на незрящите лица и на лицата с увредено зрение, разпоредбите на този член се прилагат с използване на подходящи алтернативни средства.

Член 15

Недопускане на дерогации

1.   Задълженията по отношение на пътниците съгласно настоящия регламент не могат да бъдат ограничавани или отменяни, по-специално чрез дерогиране или рестриктивна клауза в договора за превоз.

2.   Ако, въпреки подобна дерогация или подобна рестриктивна клауза са приложени спрямо даден пътник, или ако пътникът не е правилно информиран за неговите права и по тази причина е приел обезщетение, което е по-ниско от предвиденото в настоящия регламент, пътникът има право да се обърне към компетентен съд или орган, за да получи допълнително обезщетение.

Член 16

Нарушения

1.   Всяка държава-членка определя орган, който отговаря за прилагането на настоящия регламент по отношение на полети от летища, разположени на нейна територия и полети от трета страна до такива летища. Когато е целесъобразно, този орган предприема мерки, необходими за гарантиране зачитането на правата на пътниците. Държавите-членки информират Комисията за органа, определен съгласно настоящия параграф.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 12, всеки пътник може да сезира всеки орган, определен по параграф 1, или всеки друг компетентен орган, определен от държава-членка, по повод на предполагаемо нарушение на настоящия регламент на всяко летище, разположено на територията на държава-членка или във връзка с полет от трета страна до летище, разположено на тази територия.

3.   Санкциите, определени от държавите-членки за нарушения на настоящия регламент, са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

Член 17

Доклад

Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета преди 1 януари 2007 г. за действието и резултатите от настоящия регламент, по-специално по отношение на:

честотата на случаите на отказан достъп на борда и отмяна на полети,

възможното разширяване приложното поле на настоящия регламент с цел да се обхванат и пътници, които имат договор с превозвач от Общността или притежават резервация за полет, който е част от „пакетна екскурзия“, за която се прилага Директива 90/314/ЕИО, и които излитат от летище на трета страна за летище в държава-членка с полети, неоперирани от въздушни превозвачи от Общността,

възможното преразглеждане на сумите за обезщетение, посочени в член 7, параграф 1.

Докладът се придружава, когато е целесъобразно, от законодателни предложения.

Член 18

Отмяна

Регламент (EИО) № 295/91 се отменя.

Член 19

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 17 февруари 2005 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 11 февруари 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. McDOWELL


(1)  ОВ C 103 E, 30.4.2002 г., стр. 225, и

ОВ C 71 E, 25.3.2003 г., стр. 188.

(2)  ОВ C 241, 7.10.2002 г., стр. 29.

(3)  Становище на Европейския парламент от 24 октомври 2002 г. (ОВ С 300 Е, 11.12.2002 г., стр. 443), Обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 125 Е, 27.5.2003 г., стр. 63) и Позиция на Европейския парламент от 3 юли 2003 г. Законодателна резолюция на Европейския парламент от 18 декември 2003 г. и Решение на Съвета от 26 януари 2004 г.

(4)  ОВ L 36, 8.2.1991 г., стр. 5.

(5)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

225


32004R0411


L 068/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 411/2004 НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2004 година

за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3975/87 и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 относно въздушния транспорт между Общността и трети държави

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейскaтa Общност и по-специално член 83 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Нито Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от 14 декември 1987 г. за установяване на процедура за прилагане на правилата за конкуренция на предприятията в сектора на въздушния транспорт (3), нито самият Регламент (ЕО) № 1/2003 се прилагат относно въздушния транспорт между Общността и трети държави.

(2)

Следователно Комисията нe разполага с правомощия при разследването и принудителното изпълнение при нарушения на членове 81 и 82 от Договора по отношение на въздушния транспорт между общността и трети държави, каквито правомощия има при въздушния транспорт в Общността. По-специално, на Комисията ѝ липсват необходимия инструмент за разследване на нарушенията и правомощия да налага необходимите мерки, за да се прекратят нарушенията или да наложи наказания за доказани нарушения. Освен това специфичните права, правомощия и задължения, възложени на националните съдилища и компетентните органи на държавите членки с Регламент (ЕО) № 1/2003 не се отнасят за въздушния транспорт между Общността и трети държави; същото важи за механизма за сътрудничество между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки, предвиден в Регламент (ЕО) № 1/2003.

(3)

Антиконкурентните практики при въздушния транспорт между Общността и трети държави могат да засегнат търговията между държавите-членки. Тъй като механизмите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1/2003, които имат функцията да прилагат правилата за конкуренцията съгласно членове 81 и 82 от Договора, са еднакво подходящи за прилагане като правила за конкуренция при въздушния транспорт между Общността и трети държави, областта на действие на този регламент следва да се разшири, за да обхване такъв транспорт.

(4)

Когато се прилагат членове 81 и 82 от Договора при производство на базата на Регламент (ЕО) № 1/2003 и в съответствие с юриспруденцията на Съда, споразуменията за въздушни услуги, сключени между държавите членки и/или Европейската общност от една страна и трети държави от друга страна би трябвало да бъдат надлежно обсъдени, по-специално с цел оценяване степента на конкуренция в съответните пазари за въздушен транспорт. Все пак настоящият регламент не засяга правата и задълженията на държавите членки по Договора по отношение на сключване и прилагане на такива споразумения.

(5)

Член 2 от Регламент (ЕИО) № 3975/87 е от чисто декларативен характер и затова би трябвало да бъде отменен. С изключение на член 6, параграф 3 който би трябвало да продължи да се прилага за решения, приети съгласно член 81, параграф 3 от Договора преди датата на прилагане на Регламент (ЕО) №1/2003, до датата на изтичане на срока на тези решения, като Регламент (ЕИО) № 3975/87, вследствие отмяната на повечето от неговите изисквания от Регламент № 1/2003 ще престане да служи за бъдещи цели, би следвало да се отмени.

(6)

По същия признак би трябвало да се направи равностойно изменение в Регламент (ЕИО) № 3976/87 на Съвета от 14 декември 1987 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора към определени категории споразумения и съгласувани процедури в сектора на въздушния транспорт (4). Този регламент, който упълномощава Комисията да обявява чрез регламент, че разпоредбите на член 81, параграф 1 не се прилагат по отношение на определени категории споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласуваните процедури е изключително ограничен до въздушния транспорт между летищата на Общността.

(7)

Комисията би следвало да се упълномощи да предостави освобождавания по категории в сектора на въздушния транспорт по отношение на трафика между Общността и трети държави, както и по отношение на трафика в Общността. Следователно приложното поле на Регламент (ЕИО) № 3976/87 би трябвало да се разшири и той да не се прилага единствено за въздушния транспорт между летищата на Общността.

(8)

Следователно Регламент (ЕИО) № 3975/87 би следвало да бъде отменен и Регламенти (ЕИО) № 3976/87 и (ЕО) № 1/2003 би следвало да се изменят съответно,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 3975/87 се отменя, с изключение на член 6, параграф 3, който ще продължи да се прилага за решения, приети съгласно член 81, параграф 3 от Договора преди датата на прилагане на Регламент № 1/2003 до датата на изтичане на срока на действие на тези решения.

Член 2

В член 1 от Регламент (ЕИО) № 3976/87 се заличават „между летищата на Общността“.

Член 3

В член 32 от Регламент (ЕО) № 1/2003 се заличава буква в).

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 май 2004 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2004 година.

За Съвета

Председател

N. DEMPSEY


(1)  Предложение от 24 февруари 2003 г.

(2)  Становище от 23 септември 2003 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 374, 31.12.1987 г., стр.1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр.1).

(4)  ОВ L 374, 31.12.1987 г., стр. 9. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1/2003.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

227


32004R0415


L 068/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 415/2004 НА КОМИСИЯТА

от 5 март 2004 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Комитет по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на Регламенти за морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейскaтa общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет за морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБПЗК) и за изменение на Регламентите за морска безопасност и предотвратяване замърсяването от кораби (1) и по-специално член 7 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2099/2002 създаде КМБПЗК.

(2)

Ролята на КМБПЗК е да съсредоточи задачите на комитетите, създадени съгласно законодателството на Общността в областта на морската безопасност, предотвратяване на замърсяването от кораби и защита на условията на живот и работа на борда на корабите.

(3)

Цялото ново законодателство на Общността, прието в областта на морската безопасност, следва да предвижда използването на помощта на КМБПЗК.

(4)

Член 6 от Директива 2002/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 г. относно формалностите за подаване на заявления за кораби пристигащи и/или заминаващи в/от пристанища на държавите-членки на Общността (2) предвижда, че Комисията ще бъде подпомагана от Комитета създаден съгласно член 12, параграф 1 от Директива 93/75/ЕИО на Съвета (3). Този Комитет беше заменен от КМБПЗК съгласно Регламент (ЕО) № 2099/2002.

(5)

Член 28 от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г., относно създаване в рамките на Общността на информационна система за мониторинг на корабния трафик и за отмяна на Директива 93/75/ЕИО на Съвета (4) предвижда, че Комисията ще бъде подпомагана от Комитет.

(6)

Член 9 от Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно забраната на органотични съединения на кораби предвижда, че Комисията се подпомага от КМБПЗК (5).

(7)

Член 11 от Директива 2003/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно конкретни изисквания за устойчивост на пътнически ро-ро кораби предвижда, че Комисията се подпомага от КМБПЗК (6).

(8)

Съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 2099/2002, член 2, параграф 2 от този Регламент следва да бъде изменен, за да се включи посочване на влезли в сила нормативни актове на Общността след приемане на настоящия Регламент, които възлагат правомощия за изпълнение на КМБПЗК.

(9)

Мерките, предвидени за това в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета за морска безопасност,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Към член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 се добавят следните букви:

„п)

Директива 2002/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 февруари 2002 г. относно формалностите за подаване на заявления за кораби, пристигащи и/или заминаващи в/от пристанища на държавите-членки на Общността (7);

р)

Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване в рамките на Общността на информационна система и за мониторинг на корабния трафик, и за отмяна на Директива 93/75/ЕИО на Съвета (8);

с)

Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно забраната на органотични съединения на кораби (9);

т)

Директива 2003/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно конкретни изисквания за устойчивост на пътнически ро-ро кораби (10).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 март 2004 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 324, 29.11.2002 г.,стр. 1.

(2)  ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 31.

(3)  ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19.

(4)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.

(5)  ОВ L 115, 9.5.2003 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 22.

(7)  ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 31.

(8)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10.

(9)  ОВ L 115, 9.5.2003 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 123, 17.5.2003 г., стр. 22.“


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

229


32004R0432


L 071/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 432/2004 НА КОМИСИЯТА

от 5 март 2004 година

относно привеждане в съответствие за осми път към техническия напредък на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (2) и по-специално член 17 от него,

като има предвид, че:

(1)

Приложение I Б от Регламент (ЕИО) № 3821/85 определя техническите изисквания за изработване, изпитване, монтиране и контрол на контролните уреди за регистриране на данните в автомобилния транспорт.

(2)

Като има предвид общата безопасност на системата и взаимодействието между контролните уреди за регистриране на данните и тахографския лист, и че следва да се изменят определени технически изисквания, установени в приложение 1 Б от Регламент (ЕИО) № 3821/85.

(3)

Предвидените мерки в настоящия регламент са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 18 от Регламент (ЕИО) № 3821/85,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I Б към Регламент (ЕИО) № 3821/85 се изменя, както следва:

1)

в глава IV, параграф 1, изискване 172, думите „КАРТА ОΔНОY“ се заменят с „КАРТА ОΔНГОY“;

2)

в глава IV, параграф 5.3.9, изискване 227, думите „цел на калибриране (първо инсталиране, инсталиране, периодичен контрол)“ се заменят с думите „цел на калибриране (активиране, първо инсталиране, инсталиране, периодичен контрол)“;

3)

в допълнение 1, параграф 2.29, последните два реда се заменят със следното:

„„аа“Н

Маркировка за промени на структурата, „00h“ за тази версия

„bb“H

Маркировка за промени, отнасящи се до използването на елементите за данни, обозначени за структурата, дадена от старши байт, „00h“ за настоящата версия.“

4)

в допълнение 1, в края на параграф 2.67 се добавят следните бележки под линия:

„Бележка под линия: На Интернет страницата на европейския орган по сертификация ще има актуализиран списък с кодове за индентификация на производителите.“;

5)

в допълнение 2, точка 3.6.3, изискване TCS_333, пето тире, формулата „(отклонение + Le > EF размер)“ се заменя от „(отклонение + Lc > EF размер)“;

6)

в допълнение 2, точка 3.6.7, изискване TCS_348, трета колона, стойността „Ceh“ се заменя с „C2h“;

7)

в допълнение 7, точка 2.2.2 в четвъртия ред от осма колона данните „„8F“„EA““ се заменят с „„EA“„8F““;

8)

в допълнение 7, точка 2.2.2.2, изискване DDP_006 позоваването на „„8F“„EA““ се заменя с „„EA“„8F““;

9)

в допълнение 7, точка 2.2.6.5, изискване DDP_033, дължината (octets) „(164)“ се заменя с „(167)“;

10)

в допълнение 8, точка 8.2, изискване CPR_075:

a)

в заглавието на таблица 40 посочената „стойност на регистриращия данни идентификатор # F00B“ се заменя със „стойност на регистриращия данни идентификатор # F90B“;

б)

в третата колона на таблица 40 (поле на действие) посочените данни „-59 до 59 мин.“ се заменят с „-59 до +59 мин.“;

11)

в допълнение 8, точка 8.2, изискване CPR_076, в заглавието на таблица 41 посочената „стойност на регистриращия данни идентификатор # F022“ се заменя със „стойност на регистриращия данни идентификатор # F922“;

12)

в допълнение 8, точка 8.2, изискване CPR_078, в заглавието на таблица 42 посочената „стойност на регистриращия данни идентификатор # F07E“ се заменя със „стойност на регистриращия данни идентификатор # F97E“;

13)

в допълнение 10, глава трета, точка 4.2, след думите „контролна карта“ се вмъкват думите „и карта на компанията“;

14)

в допълнение 10, глава трета, точка 4.2.3, думите „Следните задачи“ се заменят с „Освен следните задачи“;

15)

в допълнение 10, глава трета, точка 4.3.2, думите „ОБЩО_ПРОЧИТАНЕ: Данните за потребителя могат да се прочетат от целта на оценката (ТОЕ) от всеки потребител, освен данните за индентификация на притежателя на картата, които данни могат да се прочетат от контролните карти само от ПЪТНА ПРЕВОЗНА_ЕДИНИЦА“ се заменят с „ОБЩО_ПРОЧИТАНЕ: Данните за потребителя могат да се прочетат от целта на оценката (ТОЕ) от всеки потребител, освен данните за индентификация на притежателя на картата, които данни могат да се прочетат от контролните карти и картите на компанията само от ПЪТНА ПРЕВОЗНА_ЕДИНИЦА“;

16)

в допълнение 11, точка 2.2.1, изискване CSM_003, думите „Публичният степенен показател,“ е, „при RSA (отдалечен достъп до записи) изчисления ще бъде различен от 2 (среден мрежов възел) във всички генерирани RSA ключове“ се заменят с „Публичният степенен показател“ е, „при RSA изчисления е цяло число между 3 и n-1 удовлетворяващо gcd [(e, lcm(p-1, q-1)] = 1.“;

17)

в допълнение 11, точка 3.3.1, изискване GSM_017, забележка 5, алинея 5.1, във втората таблица, във втората колона думите „кодиране BCD (бинарна кодирана десетична дроб)“ се заменят с „Цяло число“;

18)

в допълнение 11, 3.3.2, изискване CSM_018, думите „с изключение на неговото Приложение А.4,“ се вмъкват след думите „в съответствие с ISO/IEC 9796-2,“;

19)

в допълнение 11, точка 4, изискване CSM_020, в лявата страна на втората диаграма, в десето поле думата „подпис“ се заменя с „подпис*“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 5 март 2004 година.

За Комисията

Loyola DE PALACIO

Заместник-председател


(1)  ОВ L 370, 31.12.1985 г., стр.8.

(2)  ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр.1.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

231


32004R0549


L 096/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 549/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 март 2004 година

за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе

(рамков регламент)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 декември 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Въвеждането на обща транспортна политика изисква ефикасна система за въздушен транспорт, която позволява безопасно и редовно обслужване на въздушния транспорт, като по този начин се улеснява свободното движение на стоки, хора и услуги.

(2)

На извънредното си съвещание в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Европейският съвет призова Комисията да представи предложения във връзка с управлението на въздушното пространство, контрола на въздушното движение и управлението на потоците въздушно движение на основата на работата на създадената от Комисията Група на високо равнище за единно европейско небе. Тази Група, съставена предимно от граждански и военни аеронавигационни органи в държавите-членки, представи своя доклад през ноември 2000 г.

(3)

Гладкото функциониране на системата за въздушен транспорт изисква съвместими и с високо равнище на безопасност аеронавигационни услуги, позволяващи оптимално използване на европейското въздушно пространство, и съвместими и с високо равнище на безопасност въздушни пътувания, спазвайки задължението за общ интерес на аеронавигационното обслужване включително задълженията за обществено обслужване. Това трябва да се извършва в съответствие с най-високите стандарти на отговорност и компетентност.

(4)

Инициативата за единно европейско небе трябва да бъде разработена в съответствие със задълженията, произтичащи от членството на Общността и нейните страни членки в Евроконтрол, както и в съответствие с принципите, установени в Чикагската конвенция за Международно гражданско въздухоплаване от 1944 г.

(5)

Решенията, свързани със съдържанието, обхвата или извършването на военни операции и учения, не попадат в сферата на компетентност на Общността.

(6)

Държавите-членки са приели обща декларация по военните въпроси, свързани с единното европейско небе (5). В съответствие с тази декларация държавите-членки трябва по-специално да засилят гражданско-военното сътрудничество и, ако се счете за необходимо и до степен, която се счита за необходима от всички засегнати държави-членки, да улеснят сътрудничеството между своите въоръжени сили по всички въпроси на управлението на въздушното движение.

(7)

Въздушното пространство представлява ограничен ресурс, чието оптимално и ефикасно използване ще бъде възможно само ако се вземат предвид изискванията на всички потребители, а също така където е уместно и изискванията — представени в цялостно развитие — на процеса за вземане на решения и въвеждането на единно европейско небе, включително на Комитета за единно небе.

(8)

Поради всички тези причини и с цел разширяване на единното европейско небе, за да включи то по-голям брой европейски страни, Общността трябва, като отчита развитията в Евроконтрол, да установи общи цели и програма за действие, за да мобилизира усилията на Общността, на държавите-членки и на различните икономически заинтересовани страни, за създаване на по-интегрирано оперативно въздушно пространство — единното европейско небе.

(9)

Когато държавите-членки предприемат действия за осигуряване на съответствие с изискванията на Общността, органите, проверяващи съответствието, трябва да бъдат достатъчно независими от доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(10)

Изисква се службите за аеронавигационно обслужване, и по-специално службите за въздушните потоци, които са сравними с публични органи, да бъдат функционално и структурно разделени; те са в същото време организирани под много различни правни форми в отделните държави-членки.

(11)

Когато се изискват независими одити, свързани с доставчиците на аеронавигационно обслужване, проверките, извършвани от официални одиторски органи на държавите-членки, в които това обслужване се предоставя от администрацията или от публична структура под надзора на посочените по-горе органи, би следвало да се признават като независим одит, независимо дали докладите за одита са публични или не.

(12)

Желателно е единното европейско небе да се разшири спрямо трети европейски държави или в рамката на участие на Общността в работата на Евроконтрол, или чрез споразумения, сключени между Общността и тези държави.

(13)

Присъединяването на Общността към Евроконтрол е важен компонент при създаването на паневропейско въздушно пространство.

(14)

В процеса на създаване на единно европейско небе Общността би следвало, където е подходящо, да развива сътрудничество на най-високо ниво с Евроконтрол, за да осигури регулативно единство и съвместимост при подходите, както и да избегне дублиране на работата, извършвана от двете страни.

(15)

В съответствие със заключенията на Групата на високо равнище, Евроконтрол е органът, който има съответния опит да подкрепя Общността в нейната роля на регулатор. Би следвало също да бъдат разработени съответните правила за прилагане по въпроси от компетентността на Евроконтрол в резултат от възложените на тази организация мандати и те да са предмет на условията, които трябва да бъдат включени в рамката на сътрудничество между Комисията и Евроконтрол.

(16)

Разработването на мерките, необходими за създаване на единно европейско небе, изисква обширни консултации с икономически и социално заинтересовани страни.

(17)

Социалните партньори трябва да бъдат информирани и консултирани по подходящ начин за всички мерки, които имат значим социален ефект. Трябва да се направи консултация също така с Комитета за секторен диалог, създаден с Решение 1998/500/ЕО на Комисията от 20 май 1998 г. за създаване на Комитети за секторен диалог, насърчаващи диалога между социалните партньори на европейско ниво (6).

(18)

Заинтересовани страни като доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство, летища, производители на авиационно оборудване и техника, и професионални представителни органи трябва да имат възможност да съветват Комисията по техническите аспекти на въвеждането на единното европейско небе.

(19)

Ефективността на системата за аеронавигационно обслужване като цяло на европейско ниво би следвало да бъде оценявана редовно, като се обърне дължимото внимание на поддържането на високо равнище на безопасност, трябва да се проверява ефективността на приетите мерки и да се предлагат по-нататъшни мерки.

(20)

Санкциите, предвидени по отношение нарушенията на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, би следвало да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект, без да това да подлага на риск безопасността.

(21)

Влиянието на мерките, предприети за прилагане на настоящия регламент, би следвало да бъде оценено в светлината на докладите, които следва да се представят редовно от Комисията.

(22)

Настоящият регламент не засяга правомощията на държавите-членки да приемат разпореждания във връзка с организацията на техните въоръжени сили. Тези правомощия могат да доведат до това, държавите-членки да приемат мерки за осигуряване на своите въоръжени сили на достатъчно въздушно пространство за целите на съответното учение и тренировки. Би следвало да се предвиди разпоредба за защитна клауза, която да дава възможност да се упражняват посочените правомощия.

(23)

Мерки за засилено сътрудничество при използването на летище Гибралтар бяха договорени в Лондон на 2 декември 1987 г. между Кралство Испания и Обединеното кралство в Обща декларация на министрите на външните работи на двете държави. Тези мерки все още не са влезли в сила.

(24)

Тъй като целта на настоящия регламент — създаването на единно европейско небе — не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки поради транснационалния мащаб на действие и, следователно, може да бъде постигната по-добре на ниво Общност, едновременно с това, че дава възможност за подробни правила за прилагане, отчитащи специфичните местни условия, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в посочения член, настоящият регламент не излиза извън необходимото за постигане на тази цел.

(25)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, би следвало да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за създаване на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(26)

Член 8, параграф 2 от Правилника за дейността на комитети (8), установени съгласно член 7, параграф 1 от Решение 1999/468/ЕО предвижда стандартно правило, в съответствие с което председателят на комитета може да реши да покани трети страни на съвещание на този комитет. Ако е подходящо, председателят на Комитета за единно небе би следвало да покани представители на Евроконтрол да вземат участие в съвещанията като наблюдатели или експерти,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел и приложно поле

1.   Целта на инициативата за Единно европейско небе е да се повишат настоящите стандарти за безопасност и цялостната ефективност на въздушния транспорт в Европа, да се оптимизира капацитетът, за да се изпълнят изискванията на всички ползватели на въздушното пространство и да се сведат до минимум закъсненията. За постигането на тази цел настоящият регламент има за задача да установи хармонизирана законодателна рамка за създаването на Единно европейско небе в срок до 31 декември 2004 г.

2.   Прилагането на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, не засяга суверенитета на държавите-членки върху тяхното въздушно пространство, както и изискванията на държавите-членки по отношение на обществения ред, обществената сигурност и въпросите на отбраната, както е посочено в член 13. Настоящият регламент и посочените по-горе мерки не засягат военните операции и учения.

3.   Прилагането на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, не засяга правата и задълженията на държавите-членки, произтичащи от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г.

4.   Прилагането на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, по отношение на летище Гибралтар се разбира, че няма да засегне съответните правни позиции на Кралство Испания и на Обединеното кралство по отношение на техния спор за суверенитет над територията, в която е разположено летището.

5.   Настоящият регламент и мерките, посочени в член 3, не се прилагат по отношение на летище Гибралтар, докато мерките, включени в Общата декларация, подписана от министрите на външните работи на Кралство Испания и на Обединеното кралство на 2 декември 1987 г., не влязат в сила.

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, се използват следните дефиниции:

1.

„обслужване по контрол на въздушното движение (КВД)“ означава обслужване, предоставяно за целите на:

а)

предотвратяване на сблъскване:

между въздухоплавателни средства,

в зоната за маневриране между въздухоплавателните средства и препятствията;

б)

ускоряване и поддържане на подреден поток въздушно движение;

2.

„летищен контрол“ означава КВД за движението на летището;

3.

„аеронавигационно информационно обслужване“ означава обслужване, установено в определена зона на покритие, с цел предоставяне на аеронавигационна информация и данни, необходими за безопасността, редовността и ефикасността на въздухоплаването;

4.

„аеронавигационно обслужване“ означава различни видове обслужване на въздушния трафик; комуникационно, навигационно обслужване и обзор; метеорологично обслужване за въздухоплаването; аеронавигационно информационно обслужване;

5.

„доставчик на аеронавигационно обслужване“ означава всяка обществена или частна организация, която предоставя аеронавигационно обслужване за общия въздушен трафик;

6.

„блок въздушно пространство“ означава въздушно пространство с определени размери в пространството и във времето, в което се предоставя аеронавигационно обслужване;

7.

„управление на въздушното пространство“ означава функция на планиране с основна цел максимално използване на наличното въздушно пространство чрез динамично разделяне във времето, а в определени моменти и разделяне на въздушното пространство между различните категории ползватели на основата на краткосрочните им нужди;

8.

„ползватели на въздушното пространство“ означава всички въздухоплавателни средства, които оперират като общ въздушен трафик;

9.

„управление на потоците въздушно движение“ означава функция, установена с цел допринасяне за безопасен, подреден и експедитивен поток от въздушно движение, като същевременно се осигурява максимално използване на капацитета на КВД и съответствие на обема на въздушното движение с капацитетите, заявени от съответните доставчици на обслужване на въздушното движение;

10.

„управление на въздушното движение“ означава съвкупност от въздушни и наземни функции (обслужване на въздушното движение, управление на въздушното пространство и управление на потоците въздушно движение), необходими за осигуряване на безопасно и ефикасно движение на въздухоплавателното средство по време на всички фази от полета;

11.

„обслужване на въздушното движение“ означава различни видове полетно-информационно обслужване, предупредителни услуги, консултантски услуги и КВД (контрол на района, подход и летищен контрол);

12

„контрол на района“ означава КВД за контролирани полети в даден блок от въздушното пространство;

13.

„контрол на подхода“ означава КВД за пристигащи или заминаващи контролирани полети;

14.

„пакет от услуги“ означава два или повече видове аеронавигационно обслужване;

15.

„сертификат“ означава документ, издаден от държава-членка във вид, съответстващ на националното законодателство, който потвърждава, че доставчикът на аеронавигационно обслужване изпълнява изискванията за предоставяне на специфичното обслужване;

16.

„комуникационно обслужване“ означава аеронавигационно фиксирано и мобилно обслужване за осъществяване на комуникации земя-земя, въздух-земя и въздух-въздух за целите на КВД;

17.

„Европейска мрежа за управление на въздушното движение“ (ЕМУВП) означава сбор от системи, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативната съвместимост) (9), който позволява в Общността да бъде предоставяно аеронавигационно обслужване, включително връзките на границите с трети страни;

18.

„концепция за експлоатация“ означава критерии за оперативно използване на европейската мрежа за управление на въздушното движение или част от нея;

19.

„съставни части“ означава материални обекти като хардуер и нематериални обекти като софтуер, от които зависи оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение;

20.

„Евроконтрол“ е европейската организация за безопасност на въздухоплаването, създадена с Международната конвенция от 13 декември 1960 г. за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването (10);

21.

„принципите на Евроконтрол за установяване на разходна база за пътни такси и изчисляване на таксови единици“ означава принципите, посочени в документ № 99.60.01/01 от 1 август 1999 г., издаден от Евроконтрол;

22.

„гъвкаво използване на въздушното пространство“ означава концепция за управление на въздушното пространство, прилагана в зоната на Европейската конференция за гражданска авиация, както е посочено в първото издание от 5 февруари 1996 г. на „Наръчник за управление на въздушното пространство за прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство“, издаден от Евроконтрол;

23.

„район за полетна информация“ означава въздушно пространство с определени размери, в рамките на което се предоставят полетно-информационно обслужване и услуги за предупреждение;

24.

„полетно ниво“ означава повърхност от постоянно атмосферно налягане, която е свързана със специфично отправно налягане от 1013,2 хектопаскала и е отделена от други такива повърхности чрез определени интервали налягане;

25.

„функционален блок въздушно пространство“ означава блок въздушно пространство, основан на оперативни изисквания, които отразяват необходимостта да се осигури по-интегрирано управление на въздушното пространство, независимо от съществуващите граници;

26.

„общ въздушен трафик“ означава всички полети на граждански въздухоплавателни средства, както и всички полети на държавните въздухоплавателни средства (включително военни, митнически и полицейски въздухоплавателни средства), когато тези полети се извършват в съответствие с процедурите на ИКАО;

27.

„ИКАО“ означава Международна организация за гражданско въздухоплаване, създадена с Чикагската конвенция от 1944 г. за международното гражданско въздухоплаване;

28.

„оперативна съвместимост“ означава набор от функционални, технически и оперативни свойства, изисквани от системите и съставните части на европейската мрежа за управление на въздушното движение и от процедурите за експлоатация, за да се постигне безопасна, непрекъсната и ефикасна експлоатация. Съвместимостта се постига, когато системите и съставните части съответстват на основните изисквания;

29.

„метеорологично обслужване“ означава онези съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство метеорологични прогнози, кратки сведения и наблюдения, както и друга метеорологична информация и данни, предоставени от страните за аеронавигационно използване;

30.

„навигационно обслужване“ означава онези съоръжения и услуги, които предоставят на въздухоплавателното средство информация за местоположението и времето;

31.

„оперативни данни“ означава информация във връзка с всички фази на полета, за които се изисква да се вземат оперативни решения от доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, авиационните оператори и други участващи страни;

32.

„процедура, използвана в контекста на регламента за оперативната съвместимост“, означава стандартен метод за техническо или оперативно използване на системите в контекста на договорени и утвърдени концепции за работа, изискващи унифицирано въвеждане в цялата европейска мрежа за управление на въздушното движение;

33.

„пускане в експлоатация“ означава първото оперативно използване след първоначална инсталация или обновяване на системата;

34.

„трасова мрежа“ означава мрежа от определени трасета за насочване на потока общ въздушен трафик така, както е необходимо за осигуряване на обслужване по КВД;

35.

„трасе“ означава избран маршрут, който трябва да се следва от въздухоплавателното средство;

36.

„непрекъснато функциониране“ означава функционирането на Европейската мрежа за управление на въздушното движение (ЕМУВД) по такъв начин, че от гледна точка на потребителите това да се счита като функциониране на едно цяло;

37.

„сектор“ означава част от контролираната зона и/или района за полетна информация/горния район;

38.

„служби за надзор“ означава тези съоръжения и услуги, които се използват за определяне на съответните позиции на въздухоплавателното средство, за да се постигне безопасно сепариране;

39.

„система“ означава съвкупност от въздушни и наземни съставни части, както и базирано в пространството оборудване, която поддържа аеронавигационното обслужване по време на всички фази на полета;

40.

„подобрение“ означава всяка модификация, която променя оперативните характеристики на системата.

Член 3

Области на действие от страна на Общността

1.   Настоящият регламент установява хармонизирана законодателна рамка за създаването на единното европейско небе в съгласие със:

а)

Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (11);

б)

Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (12);

в)

Регламент (ЕО) №552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за оперативната съвместимост на европейската мрежа за УВД (Регламент за оперативната съвместимост) (13),

както и с правилата за въвеждане, приети от Комисията на базата на настоящия регламент и регламентите, посочени по-горе.

2.   Мерките, посочени в параграф 1, ще се прилагат, но ще бъдат подчинени на разпоредбите на настоящия регламент.

Член 4

Национални органи за надзор

1.   Държавите-членки назначават или създават орган или органи в качеството им на техен национален надзорен орган, който да приеме задачите, възложени му по настоящия регламент и мерките, посочени в член 3.

2.   Националните надзорни органи са независими от доставчиците на аеронавигационно обслужване. Тази независимост се постига чрез адекватно разделяне, най-малко на функционално ниво, между националните надзорни органи и доставчиците. Държавите-членки осигуряват безпристрастното и прозрачно упражняване на пълномощията от националните надзорни органи.

3.   Държавите-членки уведомяват Комисията за имената и адресите на националните надзорни органи, както и за всички настъпили промени в тях, а също и за мерките, предприети за осигуряване на съответствие с параграф 2.

Член 5

Процедура на Комитета

1.   Комисията се подпомага от Комитет за единно небе, наричан по-нататък „Комитета“, съставен от по двама представители от всяка държава-членка и председателстван от представител на Комисията. Комитетът осигурява съответното отчитане на интересите на всички категории ползватели.

2.   Когато се прави позоваване на този параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, отнасящи се до разпоредбите на член 8 от него.

3.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, отнасящи се до разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

4.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 6

Отраслов консултативен орган

Без да засяга ролята на Комитета и на Евроконтрол, Комисията създава „отраслов консултативен орган“, в който участват доставчиците на аеронавигационно обслужване, асоциациите на ползвателите на въздушното пространство, летищата, производителите на авиационно оборудване и техника и професионалните представителни органи. Ролята на този орган ще бъде единствено да консултира Комисията по техническите аспекти на въвеждането на единното европейско небе.

Член 7

Отношения с трети европейски държави

Общността се стреми и подкрепя разширяването на единното европейско небе спрямо държави, които не са членки на Европейския съюз. За тази цел Общността предприема или в рамките на споразумения, сключени със съседни трети държави, или в контекста на дейността на Евроконтрол, разширяването на приложимостта на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, спрямо тези държави.

Член 8

Правила за прилагане

1.   За разработването на правила за прилагане в съответствие с член 3 по въпроси от компетентността на Евроконтрол, Комисията ще издава мандати на Евроконтрол, в които се поставят задачите, които трябва да бъдат изпълнени, и определените срокове. В тази връзка Комисията се стреми да използва по най-добрия начин споразуменията на Евроконтрол за участие и консултации с всички заинтересовани страни, когато тези споразумения съответстват на практиката на Комисията за прозрачност и консултативни процедури и не противоречат на нейните институционални задължения. Комисията ще действа в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 2.

2.   На базата на извършената работа в съответствие с параграф 1 решенията по отношение прилагане на резултатите от тази работа в Общността и сроковете за тяхното въвеждане се вземат в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3. Тези решения се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Независимо от разпоредбите на параграф 2, ако Евроконтрол не може да приеме мандат, възложен му по параграф 1, или Комисията, след консултация с Комитета, счете, че:

а)

работата, извършена на базата на такъв мандат не напредва в задоволителна степен спрямо крайния срок или

б)

резултатите от извършената работа не са адекватни,

Комисията, в съответствие с процедурата по член 5, параграф 3, може да приеме алтернативни мерки за изпълнение на въпросния мандат.

4.   За разработването на правила за прилагане в съответствие с член 3 по въпроси извън компетентността на Евроконтрол, Комисията действа в съответствие с процедурата по член 5, параграф 3.

Член 9

Санкции

Санкциите, които държавите-членки установят за нарушаване на настоящия регламент и на мерките, посочени в член 3, от страна на ползвателите на въздушното пространство и доставчиците на аеронавигационно обслужване, следва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

Член 10

Консултации със заинтересованите страни

Държавите-членки, в съответствие със своето национално законодателство, и Комисията установяват механизми за извършване на консултации, за да осигурят участието на заинтересованите страни при реализирането на Единното европейско небе.

Заинтересованите страни могат да включват:

доставчиците на аеронавигационно обслужване,

ползвателите на въздушното пространство,

летищата,

производителите на авиационно оборудване и техника и

професионалните представителни органи.

Консултациите със заинтересованите страни се отнасят по-специално до разработката и въвеждането на нови концепции и технологии в европейската мрежа за управление на въздушното движение.

Член 11

Преглед на ефективността

1.   Комисията осигурява проверката и оценката на извършваното аеронавигационно обслужване, като използва съществуващия опит на Евроконтрол.

2.   Анализът на информацията, събрана за целите на параграф 1, цели следното:

а)

да позволи извършването на сравнение и подобряване на осигуряваното аеронавигационно обслужване;

б)

да подпомогне доставчиците на аеронавигационно обслужване при предоставянето на изискваното обслужване;

в)

да подобри процеса на извършване на консултации между потребителите на въздушното пространство, доставчиците на аеронавигационно обслужване и летищата;

г)

да позволи определянето и насърчаването на най-добрата практика, включително повишаване на безопасността, ефикасността и капацитета.

3.   Без да засяга правото на обществеността на достъп до документите на Комисията, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно обществения достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията, Комисията (14) приема, в съответствие с процедурата по член 5, параграф 3, мерки за разпространяване към заинтересованите страни на информацията, посочена в параграф 2.

Член 12

Надзор, наблюдение и методи за оценка на ефекта

1.   Надзорът, наблюдението и методите за оценка на ефекта се основават на представянето на годишни доклади от държавите-членки за изпълнението на предприетите действия в съответствие с настоящия регламент и мерките, посочени в член 3.

2.   Комисията прави периодичен преглед на прилагането на настоящия регламент и мерките, посочени в член 3, и докладва на Европейския парламент и на Съвета при първа възможност до 20 април 2007 г. и веднъж на всеки три години след това. За тази цел Комисията може да изиска от държавите-членки информация, допълваща информацията, която се съдържа в предадените от тях доклади в съответствие с параграф 1.

3.   За целите на съставянето на доклади, посочени в параграф 2, Комисията иска мнението на Комитета.

4.   Докладите съдържат оценка на резултатите, постигнати чрез предприетите действия в съответствие с настоящия регламент, включително съответна информация за разработките в сектора и по-специално относно икономическите, социалните, технологическите аспекти и наемането на работна сила, както и относно качеството на обслужване в светлината на първоначалната цел и от гледна точка на бъдещите нужди.

Член 13

Защита

Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на мерки от дадена държава-членка до степента, до която те са необходими за защита на основните интереси от политиката за сигурност и защита. Такива мерки са по-специално мерките, които са императивни:

за обзор на въздушното пространство, което е под отговорността на страната членка в съответствие със споразуменията на ИКАО за регионално въздухоплаване, включително възможността за откриване, идентифициране и оценяване на всички въздухоплавателни средства, които използват това въздушно пространство по отношение защита безопасността на полетите и предприемане на действия за осигуряване на сигурност и защита,

в случай на сериозни международни безредици, които засягат поддържането на реда и законността,

в случай на война или сериозно международно напрежение, създаващо опасност от война,

за изпълнение на международните задължения на държава-членка във връзка с поддържането на мира и международната сигурност,

за провеждането на военни операции и учения, включително необходимите възможности за ученията.

Член 14

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 10 март 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE


(1)  ОВ С 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 241, 7.10.2002 г., стр. 24.

(3)  ОВ С 278, 14.11.2002 г., стр. 13.

(4)  Становище на Европейския парламент от 3 септември 2002 г. (ОВ С 272 Е, 13.11.2003 г., стр. 296), Обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 129 Е, 3.6.2003 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 3 юли 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 януари 2004 г. и Решение на Съвета от 2 февруари 2004 г.

(5)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 9.

(6)  ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 27.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(8)  ОВ С 38, 6.2.2001 г., стр. 3.

(9)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 33.

(10)  Конвенция, изменена с Протокола от 12 февруари 1981 г. и преразгледан с Протокола от 27 юни 1997 г.

(11)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20.

(12)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10.

(13)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 26.

(14)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

239


32004R0550


L 096/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 550/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 март 2004 година

за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе

(Регламент за осигуряване на обслужване)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4) в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 декември 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Държавите-членки са преструктурирали в различна степен своите национални доставчици на аеронавигационно обслужване чрез повишаване на тяхното ниво на автономност и свободата да предоставят обслужване. Все по-наложително е да се гарантира удовлетворяване на минималните изисквания на обществения интерес в така създадената нова среда.

(2)

Докладът на Групата на високо равнище за единно европейско небе от ноември 2000 г. потвърди необходимостта от създаване на правила на общностно равнище за разграничаване на функциите на регламентиране и на предоставяне на услуги, както и за въвеждане на система за сертифициране, насочена към спазване на изискванията на обществения интерес, най-вече във връзка с безопасността и подобряване на механизма за определяне на таксите.

(3)

Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. (рамков регламент) (5) определя рамката за създаването на единното европейско небе.

(4)

За създаването на единното европейско небе трябва да се приемат мерки за осигуряване на безопасно и ефикасно предоставяне на аеронавигационно обслужване, съвместимо с организацията и използването на въздушното пространство, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (6). Създаването на хармонизирана организация за предоставяне на такова обслужване е важно, за да се отговори адекватно на изискванията на потребителите на въздушното пространство, както и да се регулират безопасността и ефикасността на въздушното движение.

(5)

Осигуряването на аеронавигационно обслужване, както се предвижда от настоящия регламент, е свързано с упражняване на пълномощия от обществен орган, които нямат икономически характер, който да оправдае прилагането на правилата на Договора за конкуренцията.

(6)

Държавите-членки са отговорни за следенето на безопасното и ефикасно осигуряване на аеронавигационно обслужване и за контрола на спазването на общите изисквания, установени на общностно равнище, от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(7)

На държавите-членки би трябвало да се разреши да възложат на признатите организации, които имат технологичен опит, проверката на спазването на общите изисквания, установени на общностно равнище, от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(8)

Гладкото функциониране на системата за въздушен транспорт изисква също така еднакви и високи стандарти за безопасност за доставчиците на аеронавигационно обслужване.

(9)

Трябва да бъдат разработени мерки за хармонизиране на системите за лицензиране на ръководители на полети, за да се увеличи наличността на ръководители на полети и да се насърчи взаимното признаване на лицензи.

(10)

Едновременно с гарантирането на непрекъснатост при осигуряването на аеронавигационно обслужване трябва да се създаде единна система за сертифициране на доставчиците на аеронавигационно обслужване, която да представлява средство за определяне на правата и задълженията на тези доставчици и за редовно следене на изпълнението на тези изисквания.

(11)

Условията, приложени към сертификатите, би трябвало да бъдат обективни, недискриминационни, пропорционални и прозрачни, както и да бъдат сравними със съответните международни стандарти.

(12)

Сертификатите би трябвало да се признават взаимно във всички държави-членки, за да се позволи на доставчиците на аеронавигационно обслужване да предоставят такова обслужване в държава-членка, различна от държавата, в която те са получили своите сертификати, при спазване ограниченията на изискванията за безопасност.

(13)

Предоставянето на комуникационни, навигационни и обзорни услуги, както и на аеронавигационно информационно обслужване би трябвало да бъде организирано при пазарни условия, като едновременно с това се отчитат специфичните характеристики на такова обслужване и се поддържа високо равнище на безопасност.

(14)

За улесняване на безопасното предаване на въздушното движение през границите на държавите-членки в интерес на ползвателите на въздушното пространство и техните пътници, системата за сертифициране трябва да предвижда рамка, която да дава възможност на държавите-членки да определят доставчици на аеронавигационно обслужване независимо от мястото им на сертифициране.

(15)

На базата на своя анализ на безопасността, държавите-членки трябва да могат да определят един или повече доставчици на метеорологично обслужване по отношение на цялото или част от въздушното пространство, което се намира под тяхна отговорност, без да е необходимо да се организира търг.

(16)

Доставчиците на аеронавигационно обслужване би трябвало да установят и поддържат тясно сътрудничество с военните органи, отговорни за дейностите, които могат да повлияят върху общия въздушен трафик, като за целта се разработят съответни ангажименти и мерки.

(17)

Счетоводните сметки на всички доставчици на аеронавигационно обслужване трябва да бъдат прозрачни във възможно най-висока степен.

(18)

Въвеждането на хармонизирани принципи и условия за достъп до оперативните данни би трябвало да улеснява осигуряването на аеронавигационно обслужване и операциите на ползвателите на въздушното пространство и летищата в новата среда.

(19)

Условията за определяне на таксите, прилагани към ползвателите на въздушното пространство, би трябвало да бъдат справедливи и прозрачни.

(20)

Таксите за ползвателите трябва да предвиждат възнаграждение за съоръженията и предоставеното обслужване от доставчиците на аеронавигационно обслужване и държавите-членки. Нивото на таксите за ползвателите трябва да бъде пропорционално на разходите, като се отчитат целите за безопасност и икономическа ефективност.

(21)

Не би трябвало да съществува дискриминация между ползвателите на въздушното пространство във връзка с осигуряването на еквивалентно аеронавигационно обслужване.

(22)

Доставчиците на аеронавигационно обслужване предлагат определени съоръжения и услуги, пряко свързани с експлоатацията на въздухоплавателното средство, разходите за които те би трябвало да могат да покриват в съответствие с принципа „заплащане от ползвателя“, което означава, че ползвателите на въздушното пространство би трябвало да заплащат изцяло или във възможно най-голяма степен разходите, които възникват в точката на използване.

(23)

Важно е да се осигури прозрачност на разходите, които възникват поради използване на тези съоръжения или услуги. Съответно, всички промени, въвеждани в системата или нивото на таксите, трябва да бъдат обяснявани на ползвателите на въздушното пространство; такива промени или инвестиции, предлагани от доставчиците на аеронавигационно обслужване, трябва да бъдат обяснявани като част от обмена на информация между техните управителни органи и ползвателите на въздушното пространство.

(24)

Би трябва да съществува възможност за модулиране на таксите в известна степен, което да допринася за максимално увеличение на капацитета на цялата система. Финансовите стимули могат да бъдат полезен начин за ускоряване на въвеждането на наземно или бордово оборудване, което увеличава капацитета, за възнаграждаване на доброто функциониране или за преодоляване неудобствата от избора на по-малко желани въздушни трасета.

(25)

В контекста на тези приходи, които трябва да осигурят разумна възвръщаемост на активите, и в пряка връзка със спестяванията, постигнати чрез ефективни подобрения, Комисията би трябвало да проучи възможността за създаване на резерв, насочен към намаляване на влиянието при внезапно повишаване на таксите за ползвателите на въздушното пространство в периоди на намалени нива на въздушния трафик.

(26)

Комисията би трябвало да проучи възможността за организиране на временна финансова помощ за мерки, насочени към увеличаване на капацитета на европейската система за контрол на въздушното движение като цяло.

(27)

Установяването и налагането на такси за ползвателите на въздушното пространство трябва редовно да бъдат преглеждани от Комисията в сътрудничество с Евроконтрол, както и с националните надзорни органи и ползвателите на въздушното пространство.

(28)

Поради специфичната чувствителност към информацията, засягаща доставчиците на аеронавигационно обслужване, националните надзорни органи би трябвало да се въздържат от разкриване на информация, която е предмет на професионална тайна, без това да пречи на създаването на механизъм за следене и публикуване на ефективността на доставчиците на обслужване,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1

Приложно поле и цел

1.   В рамките на приложното поле на Рамковия регламент, настоящият регламент се отнася за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе. Целта на настоящия регламент е да се установят общи изисквания за безопасно и ефективно осигуряване на аеронавигационно обслужване в границите на Общността.

2.   Настоящият регламент се прилага за предоставянето на аеронавигационно обслужване за общия въздушен трафик в съответствие с Рамковия регламент и в рамките на приложното му поле.

Член 2

Задачи на националните органи за надзор

1.   Националните органи за надзор, посочени в член 4 от Рамковия регламент, осигуряват съответен надзор при прилагането на настоящия регламент и по-специално по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавата-членка, която номинира или създава съответния орган за надзор.

2.   За целта всеки национален орган за надзор организира съответните инспекции и проверки, за да установи съответствие с изискванията на настоящия регламент. Съответният доставчик на аеронавигационно обслужване ще улеснява тази дейност.

3.   Във връзка с функционалните блокове въздушно пространство, които обхващат въздушно пространство, намиращо се под отговорността на повече от една държава-членка, засегнатите държави-членки сключват споразумение за надзора, изискван по този член, по отношение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят услуги, свързани с тези блокове. Държавите-членки могат да сключат споразумение за надзора, изискван по този член, по отношение на доставчик на аеронавигационно обслужване, който предоставя услуги в държава-членка, различна от тази, в която е разположено основното място на функциониране на доставчика.

4.   Националните органи за надзор предприемат съответни мерки за тясно сътрудничество помежду си, за да осигурят адекватен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, притежаващи валиден сертификат от една държава-членка, които също така предоставят услуги, свързани с въздушното пространство, попадащо под отговорността на друга държава-членка. Това сътрудничество включва мерки за разрешаване на случаите, които включват несъответствие с приложимите общи изисквания, установени в член 6, или условията, посочени в приложение II.

Член 3

Признати организации

1.   Националните органи за надзор могат да решат да делегират напълно или частично инспекциите и проверките, посочени в член 2, параграф 2, на признати организации, които изпълняват изискванията, дадени в приложение I.

2.   Одобрението, предоставено от националния орган за надзор, е валидно в границите на Общността за период от три години, който може да бъде продължен. Националните органи за надзор могат да инструктират всяка от признатите организации, разположени в Общността, да извършат тези инспекции и проверки.

Член 4

Изисквания за безопасност

Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент, и в рамките на обхвата на настоящия регламент, определя и приема изискванията на Евроконтрол за регулиране на безопасността (ESARRs) и последващите изменения на тези изисквания, които стават задължителни в съответствие със законодателството на Общността. Те ще бъдат публикувани като позовавания на ESARRs в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Лицензиране на ръководителите на полети

Във възможно най-кратък срок след влизането в сила на настоящия регламент Комисията ще представи, ако е подходящо, на Европейския парламент и на Съвета предложение за лицензирането на ръководителите на полети.

ГЛАВА II

ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБСЛУЖВАНЕ

Член 6

Общи изисквания

Общите изисквания за осигуряване на аеронавигационно обслужване се установяват в съответствие с процедурата, описана в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент. Общите изисквания ще включват следното:

техническа и оперативна компетентност и обезпеченост,

системи и способи за управление на безопасността и качеството,

система за доклади,

качество на обслужването,

финансова стабилност,

отговорност и застрахователно покритие,

собственост и организационна структура, включително предотвратяване на конфликти на интереси,

човешки ресурси, включително адекватни планове за набиране на персонал,

безопасност.

Член 7

Сертифициране на доставчиците на аеронавигационно обслужване

1.   Предоставянето на цялото аеронавигационно обслужване в границите на Общността е предмет на сертифициране от държавите-членки.

2.   Заявления за сертифициране се подават до националния орган за надзор в държавата-членка, където заявителят има основно установяване и при необходимост, седалището на доставчика.

3.   Националните органи за надзор издават сертификати на доставчиците на аеронавигационно обслужване, когато те изпълняват общите изисквания, посочени в член 6. Сертификати могат да бъдат издавани индивидуално, за всеки тип аеронавигационна услуга, както е дефинирано в член 2 от Рамковия регламент, или за набор от такива услуги, inter alia, когато доставчикът на аеронавигационно обслужване, независимо от правния му статут, експлоатира и поддържа своя собствена система за комуникации, навигация и наблюдение. Сертификатите се проверявани редовно.

4.   В сертификатите ще се определят правата и задълженията на доставчиците на аеронавигационно обслужване, включително недискриминационен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство, като специално се обръща внимание на безопасността. Сертифицирането може да бъде предмет само на изискванията, посочени в приложение II. Тези условия ще бъдат обективни, недискриминационни, пропорционални и прозрачни.

5.   Независимо от разпоредбата на параграф 1, държавите-членки могат да разрешат предоставяне на аеронавигационно обслужване в цялото или в част от въздушното пространство, намиращо се под тяхна отговорност, без необходимото сертифициране в случаите, когато доставчикът на такова обслужване им го предложи преди движението на въздухоплавателни средства, различни от общия въздушен трафик. В такива случаи съответната държава-членка информира Комисията и останалите държави-членки за своето решение и за мерките, предприети за осигуряване на максимално съответствие с общите изисквания.

6.   Без да се засягат разпоредбите на член 8 и при условията на член 9, издаването на сертификати дава на доставчиците на аеронавигационно обслужване възможността да предлагат своите услуги на други доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища в границите на Общността.

7.   Националните органи за надзор ще следят съответствието с общите изисквания и с условията, приложени към сертификатите. Подробности от този контрол ще бъдат включвани в годишните доклади, които трябва да бъдат предавани от държавите-членки в съответствие с член 12, параграф 1 от Рамковия регламент. Ако националният орган за надзор установи, че притежателят на сертификата вече не удовлетворява посочените изисквания или условия, той предприема съответни мерки, като едновременно с това осигурява непрекъснатост на обслужването. Тези мерки могат да включват анулиране на сертификата.

8.   Всяка държава-членка признава всеки сертификат, издаден в друга държава-членка в съответствие с този член.

9.   При изключителни обстоятелства дадена държава-членка може да отложи с шест месеца постигане на съответствие с този член след датата, посочена в член 19, параграф 2. Държавите-членки ще уведомят Комисията за такова отлагане, като посочат причините за него.

Член 8

Определяне на доставчиците на аеронавигационно обслужване

1.   Държавите-членки осигуряват предоставяне на аеронавигационно обслужване на изключително основание в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност. За тази цел държавите-членки определят доставчик на аеронавигационно обслужване, който притежава валиден в Общността сертификат.

2.   Държавите-членки определят правата и задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от определените доставчици на аеронавигационно обслужване. Задълженията могат да включват условия за навременна доставка на съответната информация, позволяваща всички движения на въздухоплавателни средства във въздушното пространство под тяхна отговорност да бъдат идентифицирани.

3.   Държавите-членки имат право по свое усмотрение да изберат доставчик на аеронавигационно обслужване при условие, че последният изпълнява изискванията и условията, посочени в членове 6 и 7.

4.   По отношение на функционалните блокове въздушно пространство, установени в съответствие с член 5 от Регламента за въздушното пространство, които обхващат въздушно пространство, попадащо под отговорността на повече от една държава-членка, засегнатите държави-членки съвместно определят един или повече доставчици на аеронавигационно обслужване най-малко един месец преди въвеждането на блока въздушно пространство.

5.   Държавите-членки информират незабавно Комисията и други държави-членки за всяко решение в рамките на този член, засягащ определянето на доставчици на аеронавигационно обслужване в рамките на специфични блокове въздушно пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.

Член 9

Определяне на доставчиците на метеорологично обслужване

1.   Държавите-членки могат да определят доставчик на метеорологично обслужване, който на изключително основание да доставя всички или част от метеорологичните данни в цялото или в част от въздушното пространство, попадащо под тяхна отговорност, като се отчитат съображенията за безопасност.

2.   Държавите-членки информират без закъснение Комисията и други държави-членки за всяко решение в рамките на този член, засягащ определянето на доставчик на метеорологично обслужване.

Член 10

Отношения между доставчиците на обслужване

1.   Доставчиците на аеронавигационно обслужване могат да се възползват от обслужването, предоставяно от други доставчици на аеронавигационно обслужване, които са сертифицирани в Общността.

2.   Доставчиците на аеронавигационно обслужване формализират своите работни взаимоотношения чрез писмени споразумения или чрез равностойни правни договорености, в които се посочват специфичните задължения и функции, приети от всеки доставчик и позволяващи обмен на оперативни данни между всички доставчици на аеронавигационно обслужване дотолкова, доколкото това засяга общия въздушен трафик. Тези мерки ще бъдат съобщени на съответния национален орган или органи за надзор.

3.   В случаите, когато се касае за осигуряване на аеронавигационно обслужване, се изисква одобрението на съответните държави-членки. В случаите, когато се касае за осигуряване на метеорологично обслужване, се изисква одобрението на съответните държави-членки, ако те са определили доставчик на метеорологично обслужване на изключително основание в съответствие с член 9, параграф 1.

Член 11

Отношения с военните органи

В контекста на общата транспортна политика, държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че са сключени писмени споразумения между компетентните граждански и военни органи или са създадени съответните правни разпоредби по отношение на управлението на специфични блокове въздушно пространство.

Член 12

Прозрачност на сметките

1.   Доставчиците на аеронавигационно обслужване, независимо от техния режим на собственост или тяхната юридическата форма, изготвят, представят за одит и публикуват своите финансови отчети. Тези отчети трябва да отговарят на международните счетоводни стандарти, приети от Общността. Ако, поради правното положение на доставчика на аеронавигационно обслужване, не е възможно да се постигне пълно съответствие с международните счетоводни стандарти, доставчикът прави всичко възможно, за да постигне исканото съответствие в максимално висока степен.

2.   Във всички случаи доставчиците на аеронавигационно обслужване публикуват годишен отчет и редовно са подлагани на независим одит.

3.   Когато предоставят набор от услуги, доставчиците на аеронавигационно обслужване във вътрешното си счетоводство определят съответните разходи и приходи за аеронавигационно обслужване в съответствие с принципите на Евроконтрол за формиране на разходната база за пътните такси и изчисляването на таксовите единици, а, когато е подходящо, водят консолидирани сметки за други услуги, които не са свързани с аеронавигационно обслужване, както биха направили, ако въпросните услуги се предоставяха от друг доставчик.

4.   Държавите-членки определят компетентните органи, които имат право на достъп до сметките на доставчиците на аеронавигационно обслужване, които предоставят обслужване в границите на въздушното пространство, попадащо под тяхна отговорност.

5.   Държавите-членки могат да приложат преходните разпоредби на член 9 от Регламент (ЕO) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагане на международните счетоводни стандарти (7) спрямо доставчиците на аеронавигационно обслужване, които попадат в обхвата на посочения регламент.

Член 13

Достъп до данните и тяхната защита

1.   Доколкото това засяга общия въздушен трафик, съответните оперативни данни се обменят в реално време между всички доставчици на аеронавигационно обслужване, ползватели на въздушното пространство и летища, за да се улеснят техните оперативни нужди. Данните се използват само за оперативни цели.

2.   Съответните органи, сертифицираните доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата имат достъп до оперативните данни на недискриминационна основа.

3.   Сертифицираните доставчици на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство и летищата установяват стандартни условия за достъп до своите оперативни данни, различни от указаните в параграф 1. Националните органи за надзор одобряват тези стандартни условия. При необходимост се създават подробни правила, свързани с тези условия, в съответствие с процедурата, описана в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

ГЛАВА III

СХЕМИ ЗА ТАКСУВАНЕ

Член 14

Общи положения

В съответствие с изискванията на членове 15 и 16 се разработва схема за таксуване за аеронавигационно обслужване, която да допринася за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на определянето, налагането и влизането в сила на такси за ползвателите на въздушното пространство. Тази схема е в съответствие с член 15 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 1944 г. и системата на Евроконтрол за такси прелитане.

Член 15

Принципи

1.   Схемата за таксуване се основава на разходите за аеронавигационно обслужване, направени от доставчиците на аеронавигационно обслужване в полза на ползвателите на въздушното пространство. Схемата разпределя тези разходи между отделните категории ползватели.

2.   При установяване на разходната база за таксите се прилагат следните принципи:

а)

разходите, които се заплащат съвместно от ползвателите на въздушното пространство, представляват пълния размер на разходите за осигуряване на аеронавигационно обслужване, включително съответните суми за лихва върху капиталовата инвестиция и амортизация на активите, а също така разходи за поддръжка, оперативни, управленски и административни разходи;

б)

разходите, които трябва да се вземат предвид в този контекст, са разходите, определени във връзка със съоръженията и предоставените услуги в съответствие с регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион. Те могат също така да включват разходите, направени от националните органи за надзор и/или признатите организации, както и други разходи, направени от съответната държава-членка и доставчика на аеронавигационно обслужване във връзка с осигуряването на това обслужване;

в)

разходите за различните аеронавигационни услуги трябва да бъдат определяни поотделно, както е посочено в член 12, параграф 3;

г)

кръстосано субсидиране между различните аеронавигационни услуги се позволява само когато е обосновано с обективни причини и може да бъде ясно идентифицирано;

д)

прозрачността на разходната база за таксите е гарантирана. Приемат се правила за осигуряване на информация от доставчиците на аеронавигационно обслужване, за да се даде възможност прогнозите, действителните разходи и приходите на доставчиците да бъдат ревизирани. Информацията се обменя редовно между националните органи за надзор, ползвателите на въздушното пространство, Комисията и Евроконтрол.

3.   Без да се засяга системата за определяне на такси прелитане на Евроконтрол, държавите-членки се съобразяват със следните принципи при установяване на таксите в съответствие с параграф 2:

а)

таксите се определят за предоставянето на аеронавигационно обслужване при недискриминационни условия. При начисляването на такси на различни ползватели на въздушното пространство, които са използвали едни и същи услуги, няма да се прави разграничение във връзка с националността или категорията на ползвателите;

б)

може да се разрешават изключения за определени ползватели, по-специално за малки и за държавни въздухоплавателни средства, при условие, че разходите за тях няма да бъдат прехвърляни върху други ползватели на въздушното пространство;

в)

аеронавигационните услуги могат да създават достатъчно приходи, които да превишават всички преки и непреки оперативни разходи и да осигуряват разумна възвръщаемост на активите, допринасящи за необходимото повишение на капитала;

г)

таксите отразяват разходите за аеронавигационно обслужване и съоръженията, предоставени на ползвателите на въздушното пространство, като се отчита съответния продуктивен капацитет на различните типове въздухоплавателни средства;

д)

таксите насърчават безопасното, ефикасно и ефективно предоставяне на аеронавигационно обслужване с цел постигане на високо ниво на безопасност и стимулират предлагането на интегрирано обслужване. За тази цел таксите могат да се използват за следното:

да се осигурят механизми, включително стимули, съдържащи финансови предимства и загуби, за да се насърчат доставчиците на аеронавигационно обслужване и/или ползвателите на въздушното пространство да подкрепят положителните промени при управление на потоците въздушно движение като увеличаване на капацитета и намаляване на закъсненията при поддържане на оптимално ниво на безопасност. Решението дали да се прилагат такива механизми е отговорност единствено на всяка отделна държава-членка,

да се осигурят приходи за финансиране на проекти за подпомагане на специфични категории ползватели на въздушното пространство и/или доставчици на аеронавигационно обслужване с цел подобряване на общата аеронавигационна инфраструктура, осигуряването на аеронавигационно обслужване и използването на въздушното пространство.

4.   Правилата за въвеждане на изискванията, съдържащи се в параграфи 1, 2 и 3, са разработени в съответствие с процедурата, описана в член 8 от Рамковия регламент.

Член 16

Преглед на таксите

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, осигурява редовен преглед за наличието на съответствие с принципите и правилата, посочени в членове 14 и 15. Комисията предприема стъпки за установяването на необходимите механизми за използване на опита на Евроконтрол.

2.   По искане на една или повече държави-членки, които считат, че посочените по-горе принципи и правила не се прилагат точно, или, по своя собствена инициатива, Комисията провежда разследване на всяко твърдение за липса на съответствие или за неприлагане на принципите и/или правилата. В срок от два месеца след получаване на такова твърдение, след изслушване на съответната държава-членка и след консултации с Комитета за единно небе в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент, Комисията взема решение за прилагането на членове 14 и 15, както и дали съответната практика може да бъде продължена.

3.   Комисията адресира своето решение до държавата-членка и информира доставчика на аеронавигационно обслужване в нея, доколкото това е законосъобразно. Всяка държава-членка може да обжалва решението на Комисията пред Съвета в срок от един месец. Съветът с квалифицирано мнозинство може да приеме различно решение в срок от един месец.

ГЛАВА IV

ОКОНЧАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Привеждане в съответствие с техническия прогрес

1.   С цел привеждане в съответствие с техническия прогрес, е необходимо да се въведат промени в приложенията в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз правила за въвеждане, приети на основата на настоящия регламент.

Член 18

Поверителност

1.   Националните органи за надзор, действайки в съответствие с националното си законодателство, и Комисията няма да разкриват информация от поверителен характер, и по-специално информация за доставчиците на аеронавигационно обслужване, техните бизнесотношения или компонентите за формиране на разходите им.

2.   Параграф 1 не засяга правото за разкриване на информация от националните органи за надзор, когато това е от основно значение за изпълнение на техните задължения, като в тези случаи разкриването на информация е съгласувано и е във връзка с легитимните интереси на доставчиците на аеронавигационно обслужване за запазване на тяхната търговска тайна.

3.   Освен това, параграф 1 не изключва възможността за разкриване на информация, различна от поверителната информация, за условията и начина на предоставяне на аеронавигационно обслужване.

Член 19

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Членове 7 и 8 ще влязат в сила една година след публикуването на общите изисквания в Официален вестник на Европейския съюз, както е посочено в член 6.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 10 март 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE


(1)  ОВ С 103 Е, 30. 4.2002 г., стр. 26.

(2)  ОВ С 241, 7.10.2002 г., стр. 24.

(3)  ОВ С 278, 14.11.2002 г., стр. 13.

(4)  Становище на Европейския парламент от 3 септември 2002 г. (ОВ C 272 E, 13. 11. 2003 г., стр. 303), обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 129 Е, 3.6.2003 г., стр. 16) и позиция на Европейския парламент от 3 юли 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Юридическа резолюция на Европейския парламент от 29 януари 2004 г. и решение на Съвета от 2 февруари 2004 г.

(5)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20.

(7)  ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИЗНАТИ ОРГАНИЗАЦИИ

Признатата организация трябва:

да има възможност документално да докаже обширен опит при оценяване на обществени и частни предприятия и фирми, работещи в областта на въздушния транспорт и по-специално доставчици на аеронавигационно обслужване, както и в други сходни области, включени в настоящия регламент,

да има подробно упътване и правила за периодичните проверки на горепосочените предприятия и фирми, които да бъдат публикувани и постоянно актуализирани и усъвършенствани чрез програми за проучвания и разработки,

да не бъде контролирана от доставчици на аеронавигационно обслужване, органи за управление на летища или други органи, пряко ангажирани в предоставянето на аеронавигационно обслужване или в обслужването на въздушния транспорт,

да разполага със значителен технически, управленски, поддържащ и проучвателен персонал, достатъчен за задачите, които трябва да бъдат изпълнени,

да бъде управлявана и администрирана по начин, който да осигурява поверителност на информацията, изисквана от администрацията,

да бъде подготвена да предоставя съответната информация на националните органи за надзор,

да е дефинирала и документирала своята политика и цели, както и ангажираността си, за предоставяне на качество и да осигури разбирането, осъществяването и поддържането на тази политика на всички нива в организацията,

да е разработила, да е въвела и да поддържа ефективна вътрешна система за качество, основана върху съответните части от международно признати стандарти за качество и в съответствие с EN 45004 (органи за инспекция) и с EN 29001, както се интерпретират от изискванията на схемата за сертифициране на системи за качество на IACS (Международна асоциация на класификационните общества),

собствената ѝ система за качество да бъде предмет на сертифициране от независим орган за одит, признат от органите на държавата-членка, в която е разположен.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

УСЛОВИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОСОЧЕНИ В СЕРТИФИКАТИТЕ

1.

В сертификатите ще се посочват:

а)

националният орган за надзор, който е издал сертификата;

б)

заявителят (име и адрес);

в)

сертифицираните услуги;

г)

становище за съответствие на заявителя с общите условия, както е посочено в член 6 от настоящия регламент;

д)

дата на издаване и срок на валидност на сертификата.

2.

Допълнителни условия, приложени към сертификатите, могат да бъдат свързани със:

а)

недискриминационен достъп до услугите за ползвателите на въздушното пространство и изисквано ниво на тези услуги, включително равнище на безопасност и на оперативна съвместимост;

б)

оперативните спецификации за определени услуги;

в)

периода от време, до който услугите трябва да бъдат предоставени;

г)

различните видове оперативно оборудване, което трябва да се използва за определени услуги;

д)

ограничаване на операциите по обслужване, различни от операциите, които са свързани с осигуряването на аеронавигационно обслужване;

е)

договори, споразумения или други ангажименти между доставчика на аеронавигационно обслужване и трета страна, които засягат услугата (услугите);

ж)

предоставяне на информация, която разумно се изисква за проверка на съответствието на услугите с общите изисквания, включително планове, финансова и оперативна информация, както и големи промени в типа и/или обхвата на предоставяните аеронавигационни услуги;

з)

други правни условия, които не са специфични за аеронавигационното обслужване като условия, свързани с временното или окончателното прекратяване на действието на сертификата.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

249


32004R0551


L 096/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 551/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 март 2004 година

относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе

(Регламент за въздушното пространство)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4) в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 декември 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Създаването на единно европейско небе изисква хармонизиран подход за регулиране на организацията и използването на въздушното пространство.

(2)

В доклада на Групата на високо равнище за единно европейско небе от ноември 2002 г. се отчита, че въздушното пространство трябва да бъде проектирано, регулирано и стратегически управлявано на базата на цяла Европа.

(3)

В комюникето на Комисията за създаването на единно европейско небе от 30 ноември 2001 г. се призовава за извършването на структурна реформа, която да даде възможност да се създаде единно европейско небе чрез все по-интегрирано управление на въздушното пространство и разработването на нови концепции и процедури за управление на въздушното движение.

(4)

Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. (Рамковият регламент) (5) определи рамката за създаването на единното европейско небе.

(5)

В член 1 от Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване от 1944 г. договарящите се страни признават, че „всяка страна има пълен и изключителен суверенитет на въздушното пространство над нейната територия“. В рамките на този суверенитет държавите-членки на Общността, като прилагат съответните международни конвенции, упражняват пълномощията на публичен орган при управление на въздушното движение.

(6)

Въздушното пространство е общ ресурс за всички категории ползватели и трябва да се използва гъвкаво от всички тях, като се осигури справедливост и прозрачност, като същевременно се отчитат нуждите от сигурност и отбрана на държавите-членки и техните ангажименти в международните организации.

(7)

Ефикасното управление на въздушното пространство е основата за увеличаване на капацитета на системата за обслужване на въздушното движение за предоставяне на оптимален отговор на различните изисквания на потребителите и за постигане на най-гъвкаво използване на въздушното пространство.

(8)

Дейностите на Евроконтрол потвърждават, че не е реалистично да се очаква, че трасовата мрежа и структурата на въздушното пространство могат да бъдат разработени изолирано, тъй като всяка държава-членки представлява неразделен елемент от европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) както вътре, така и извън Общността.

(9)

Все по-интегрирано оперативно въздушно пространство би трябвало да бъде създадено за преминаващия общ въздушен трафик в горното въздушно пространство; връзката между горното и долното въздушно пространство трябва съответно да бъде определена.

(10)

Европейски горен район за полетна информация, обхващащ горното въздушно пространство, което под отговорността на държавите-членки в обхвата на настоящия регламент, би трябвало да улесни общото планиране и публикацията на аеронавигационна информация, като по този начин се преодоляват регионалните затруднения и пречки.

(11)

Ползвателите на въздушното пространство са изправени пред коренно различни условия за достъп до въздушното пространство на Общността и свобода на движение в него. Това се дължи на недостатъчната хармонизация при класификацията на въздушното пространство.

(12)

Преконфигурацията на въздушното пространство би трябвало да се основава на оперативните изисквания независимо от съществуващите граници. Би трябвало да бъдат разработени единни общи принципи за създаване на еднакви блокове въздушно пространство в сътрудничество с и на базата на технически консултации от страна на Евроконтрол.

(13)

От особено значение е да се постигне обща, хармонизирана структура на въздушното пространство по отношение на трасета и сектори, да се установят общите принципи, на които да се изгражда настоящата и бъдещата организация на въздушното пространство, както и да се проектира и управлява въздушното пространство в съответствие с хармонизирани правила.

(14)

Концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство трябва да се прилага ефективно; необходимо е да се оптимизира използването на сектори от въздушното пространство, особено в пиковите периоди за общия въздушен трафик и във въздушно пространство с голям трафик, като за целта държавите-членки си сътрудничат по отношение използването на тези сектори за военни операции и тренировки. За тази цел е необходимо да се осигурят съответните ресурси за ефективно въвеждане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство, като се отчитат както гражданските, така и военните изисквания.

(15)

Държавите-членки би трябвало да предприемат сътрудничество със съседните държави-членки за прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство през националните граници.

(16)

Разликите при организацията на гражданско-военното сътрудничество в Общността ограничава еднородното и навременно управление на въздушното пространство и въвеждането на промени. Успехът на единното европейско небе зависи от ефективното сътрудничество между гражданските и военните органи без да се нарушават прерогативите и отговорностите на държавите-членки в областта на отбраната.

(17)

Военните операции, тренировки и учения би трябвало да бъдат охранявани, когато прилагането на общи принципи и критерии заплашва тяхното безопасно и ефективно изпълнение.

(18)

Би следвало да се въведат адекватни мерки за повишаване на ефективността на управление на въздушните потоци с цел да се подпомагат съществуващите оперативни звена, включително Централното бюро за управление на потоците на Евроконтрол, за осигуряване на ефикасни полетни операции.

(19)

Желателно е да се обмисли разширяване на приложението на концепциите за горното въздушно пространство, така че те да обхванат и долното въздушно пространство в съответствие с график и съответни проучвания,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ АСПЕКТИ

Член 1

Цел и приложно поле

1.   В обхвата на Рамковия регламент настоящият регламент разглежда организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе. Целта на настоящият регламент е да подкрепи концепцията за все по-интегрирано оперативно въздушно пространство в контекста на общата транспортна политика, както и да установи общи процедури за проектиране, планиране и управление, осигурявайки ефикасно и безопасно изпълнение на управлението на въздушното движение.

2.   Използването на въздушното пространство подкрепя извършването на аеронавигационно обслужване по съгласуван и съвместим начин в съответствие с Регламент(ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (6).

3.   Без да се засяга член 10, настоящият регламент ще се прилага за въздушното пространство в европейския и африканския регион на ИКАО (IKAO EUR и AFI), където държавите-членки са отговорни за осигуряването на аеронавигационно обслужване в съответствие с Регламента за осигуряване на обслужване. Държавите-членки могат също така да прилагат настоящия регламент за въздушно пространство под тяхна отговорност и в други региони на ИКАО при условие, че предупредят Комисията и другите държави-членки за това.

4.   Районите за полетна информация, съдържащи се във въздушното пространство, за което се прилага настоящия регламент, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

ГЛАВА II

АРХИТЕКТУРА НА ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО

Член 2

Разделително ниво

Разделителното ниво между горното и долното въздушно пространство се установява на полетно ниво 285.

Отклоненията от разделителното ниво, които са оправдани от гледна точка на оперативните изисквания, могат да бъдат определени, ако засегнатите държави-членки се договорят в съответствие с процедурата, описана в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

Член 3

Европейски горен район за полетна информация (EUIR)

1.   Общността и държавите-членки имат за цел създаването и признаването от ИКАО на единен Европейски горен район за полетна информация (EUIR). За постигането на тази цел Комисията представя препоръки до Съвета по всички въпроси, които попадат в компетенцията на Общността, в съответствие с член 300 от Договора в срок максимум две години след влизането в сила на настоящия регламент.

2.   Европейският горен район за полетна информация (EUIR) е проектиран така, че да обхваща въздушното пространство, попадащо под отговорността на държавите-членки в съответствие с член 1, параграф 3, като може да включва също така и въздушното пространство на трети държави от Европа.

3.   Създаването на Европейски горен район за полетна информация (EUIR) няма да засяга отговорността на държавите-членки за определяне на доставчиците на аеронавигационно обслужване в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента за осигуряване на обслужване.

4.   Държавите-членки ще запазят своите отговорности спрямо ИКАО в границите на географските рамки на горните региони за полетна информация и районите за полетна информация, предоставени им от ИКАО към деня на влизане в сила на настоящия регламент.

5.   Без да засяга публикуваната от държавите-членки аеронавигационна информация и по начин, съответстващ на тази информация, Комисията в тясно сътрудничество с Евроконтрол координира разработването на публикация на единна аеронавигационна информация, свързана с Европейския горен район за полетна информация (EUIR), като отчита съответните изисквания на ИКАО.

Член 4

Класификация на въздушното пространство

Комисията и държавите-членки проектират Европейския горен район за полетна информация (EUIR) в съответствие с увеличаваща се хармонизация на класификацията на въздушното пространство, целяща непрекъснато осигуряване на аеронавигационно обслужване в рамките на единното европейско небе. Този общ подход се базира върху опростеното прилагане на класификацията на въздушното пространство, както е дефинирано в стратегията на Евроконтрол за въздушното пространство за страните от Европейската конференция за гражданска авиация в съответствие със стандартите на ИКАО.

В тази област се установяват необходимите правила за прилагане в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент.

Член 5

Преконфигурация на горното въздушно пространство

1.   С цел постигане на максимален капацитет и ефикасност на мрежата за управление на въздушното движение в единното европейско небе, както и с цел поддържане на високо равнище на безопасност, горното въздушно пространство се преконфигурира във функционални блокове въздушно пространство.

2.   Функционалните блокове въздушно пространство:

а)

се придружават от досие, отразяващо анализ на безопасността;

б)

позволяват оптимално използване на въздушното пространство, като се отчитат потоците въздушно движение;

в)

са обосновани от своята обща добавена стойност, включително оптимално използване на технически и човешки ресурси, на базата на анализ на разходите и предимствата;

г)

осигуряват плавно и гъвкаво прехвърляне на отговорността за контрола на въздушното движение между органите за обслужване на въздушното движение;

д)

осигуряват съвместимост между конфигурациите на горното и долното въздушно пространство;

е)

са съобразени с условията, произтичащи от регионални споразумения, сключени в рамките на ИКАО;

ж)

са съобразени с регионалните споразумения, които съществуват към датата на влизане в сила на настоящия регламент, и особено с тези, които включват участието на трети европейски държави.

3.   Разработват се единни общи принципи за създаване и модификация на функционални блокове въздушно пространство в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент.

4.   Функционален блок въздушно пространство се създава само по взаимно съгласие между всички държави-членки, които имат отговорност за част от въздушното пространство, включено в блока, или чрез декларация на една държава-членки, ако въздушното пространство, включено в блока, се намира изцяло под нейна отговорност. Съответната държава-членки (държави-членки) предприема действия само след консултации със заинтересованите страни, включително Комисията и другите държави-членки.

5.   В случай, че функционалният блок обхваща въздушно пространство, което се намира изцяло или частично под отговорността на две или повече държави-членки, споразумението за създаването на този функционален блок съдържа необходимите разпоредби, определящи начина за модифициране на блока, както и начина, по който всяка държава-членки може да излезе от блока, включително преходните процедури.

6.   Когато възникнат трудности между две или повече държави-членки по отношение на пресичаните от национални граници функционални блокове въздушно пространство във връзка с въздушното пространство, попадащо под отговорността на тези държави-членки, засегнатата държава-членки може да отнесе въпроса към Комитета за единно небе и да поиска становище. Становището се адресира до засегнатите държави-членки. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 4 държавите-членки вземат предвид това становище, за да намерят решение на спорните въпроси.

7.   Решенията, посочени в параграфи 4 и 5, се предоставят на Комисията за публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. В публикацията се посочва датата на влизане в сила на съответното решение.

Член 6

Оптимизиране на въздушните трасета и на проектирането на сектори в горното въздушно пространство

1.   Установяват се общи принципи и критерии за проектиране на трасета и сектори, за да се осигури безопасно, икономически ефективно и съобразено с околната среда използване на въздушното пространство. Проектирането на сектори се съгласува с проектирането на трасета.

2.   Приемат се правила в областите, покривани от параграф 1, в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент.

3.   Решенията за създаване или промяна на трасета и сектори изискват одобрението на държавите-членки, които носят отговорност за въздушното пространство, където се прилага решението.

ГЛАВА III

ГЪВКАВО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО В ЕДИННОТО ЕВРОПЕЙСКО НЕБЕ

Член 7

Гъвкаво използване на въздушното пространство

1.   Като отчита организацията на военните аспекти под тяхна отговорност, държавите-членки осигуряват еднородно прилагане на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство, както е описано от ИКАО и разработена от Евроконтрол, в рамките на единното европейско небе, за да улеснят управлението на въздушното пространство и на въздушното движение в контекста на общата транспортна политика.

2.   Държавите-членки докладват годишно на Комисията за прилагането, в контекста на общата транспортна политика, на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство по отношение на въздушното пространство под тяхна отговорност.

3.   След предоставяне на докладите от държавите-членки, ако възникне необходимост от усилване и хармонизиране на прилагането на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство в рамките на единното европейско небе, се приемат правила в контекста на общата транспортна политика в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент.

Член 8

Временно преустановяване

1.   В случаите, когато прилагането на член 7 създава значителни оперативни затруднения, държавите-членки могат временно да преустановят прилагането му при условие, че информират незабавно Комисията и другите държави-членки за това.

2.   След въвеждането на временно спиране могат да бъдат разработени допълнения към правилата, приети по член 7, параграф 3, за въздушното пространство под отговорност на засегнатите държави-членки в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент.

Член 9

Управление на потоците въздушно движение

1.   Създават се правила за въвеждане на управление на потоците въздушно движение в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент с цел оптимизиране на наличния капацитет при използване на въздушното пространство и подкрепа на процесите при управление на потоците въздушно движение. Тези правила се основават на прозрачност и ефективност, като осигуряват предоставяне на капацитет по гъвкав и навременен начин, съобразно препоръките на регионалния аеронавигационен план на ИКАО за европейския регион.

2.   Правилата за въвеждане подкрепят оперативните решения чрез доставчиците на аеронавигационно обслужване, летищните оператори и ползвателите на въздушното пространство и обхващат следните области:

а)

планиране на полети;

б)

използване на наличния капацитет на въздушното пространство по време на всички етапи на полета, включително определянето на слотове, и

в)

използване на публикуваните маршрути от общия въздушен трафик, включително:

създаването на единна публикация за маршрут и ориентация на трафика;

опции за отклонение на общия въздушен трафик от претоварените зони;

правила за приоритет по отношение на достъпа до въздушното пространство за общия въздушен трафик, особено по време на претоварване на зоните и при кризи.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Преглед

В контекста на периодичния преглед, описан в член 12, параграф 2 от Рамковия регламент Комисията извършва проучване на условията за бъдещо прилагане на концепциите, посочени в членове 3, 5 и 6, спрямо долното въздушно пространство.

На базата на заключенията от това проучване и в светлината на постигнатия напредък, Комисията представя в срок до 31 декември 2006 г. доклад до Европейския парламент и до Съвета, придружен при необходимост от предложение за разширяване прилагането на тези концепции в долното въздушно пространство или за определяне на други действия. В случай, че се предвижда такова разширяване приложението на посочените концепции, е препоръчително съответните решения да бъдат взети преди 31 декември 2009 г.

Член 11

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 10 март 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE


(1)  ОВ С 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 35.

(2)  ОВ С 241, 7.10.2002 г., стр. 24.

(3)  ОВ С 278, 14.11.2002 г., стр. 13.

(4)  Становище на Европейския парламент от 3 септември 2002 г. (ОВ С 272 Е, 13.11.2003 г., стр. 316), Обща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (ОВ С 129 Е, 3.6.2003 г., стр. 11) и позиция на Европейския парламент от 3 юли 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 януари 2004 г. и Решение на Съвета от 2 февруари 2004 г.

(5)  Виж ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр.1.

(6)  Виж ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр.10.


07/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

254


32004R0552


L 096/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 552/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 10 март 2004 година

относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение

(Регламент за оперативната съвместимост)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4) в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 декември 2003 г.,

като имат предвид, че:

(1)

За да се създаде единно европейско небе, трябва да бъдат приети мерки във връзка със системите, съставните им части и свързаните с тях процедури с цел осигуряване на оперативна съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) в съответствие с осигуряването на аеронавигационно обслужване, както е посочено в Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (5), и в съответствие с организацията и използването на въздушното пространство, както е посочено в Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламентът за въздушното пространство) (6).

(2)

Докладът на Групата на високо равнище за единно европейско небе потвърди необходимостта от създаване на технически регламент на базата на „новия подход“ в съответствие с резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г. за нов подход към техническата хармонизация и стандарти (7), когато основните изисквания, правила и стандарти са допълнителни и съвместими.

(3)

Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. (Рамков регламент) (8) определя рамката за създаването на единното европейско небе.

(4)

Докладът на Групата на високо равнище за единно европейско небе потвърди, че въпреки постигнатия през последните няколко години напредък към плавно функциониране на европейската мрежа за управление на въздушното движение, положението все още остава незадоволително, с ниско ниво на интеграция между националните системи за управление на въздушното движение и бавен темп на въвеждане на нови концепции за функциониране и технологии, необходими за осигуряване на допълнителния изискван капацитет.

(5)

Засилването на интеграцията в Общността доведе до по-добра ефективност и по-ниски разходи за доставка и поддръжка на системите, както и до подобрена оперативна координация.

(6)

Преобладаването на национални технически спецификации при доставката е довело до фрагментация на пазара на системите и не улеснява индустриалното сътрудничество в Общността; в резултат на което индустрията е засегната, тъй като са необходими значителни адаптации на нейните продукти за всеки национален пазар; тези практики затрудняват ненужно разработката и въвеждането на нови технологии и забавят въвеждането на нови оперативни концепции, необходими за увеличаване на капацитета.

(7)

Следователно е в интерес на всички участници в управление на въздушното движение да разработят нов партньорски подход, позволяващ балансирано участие на всички страни и стимулиращ творчеството и обмена на знания, опит и рискове; такова партньорство трябва да има за цел дефинирането, в сътрудничество с индустрията, на съгласувани спецификации на Общността, които могат да задоволят в най-голяма степен изискванията.

(8)

Изграждането на вътрешен пазар е цел на Общността и следователно мерките, предприемани по настоящия регламент, трябва да допринасят за неговото прогресивно развитие в този сектор.

(9)

Следователно е подходящо да се дефинират основни изисквания, които да се прилагат за европейската мрежа за управление на въздушното движение, нейните системи, съставните им части и свързаните с тях процедури.

(10)

Необходимо е да бъдат разработени правила за осъществяване на оперативната съвместимост на системите в случаите, когато се налага основните изисквания да се допълват или доуточняват; такива правила трябва да бъдат разработени и за случаите, когато е необходимо да се улесни координираното въвеждане на нови, договорени и утвърдени концепции за работа или технологии; трябва да се осигури непрекъснато съответствие с тези правила; правилата трябва да се основават върху правилата и стандартите, разработени от международни организации като Евроконтрол или ICAO.

(11)

Разработката и прилагането на спецификации на Общността във връзка с европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи, съставните им части и свързаните с тях процедури са подходящо средство за определяне на технически и оперативни условия, необходими за изпълнение на основните изисквания и съответните правила за оперативна съвместимост; съответствието с публикуваните спецификации на Общността, което остава доброволно, създава презумпция за спазване на основните изисквания и съответните правила за оперативна съвместимост.

(12)

Трябва да бъдат установени спецификации на Общността от европейските органи за стандартизация съвместно с Европейската организация за оборудване за гражданското въздухоплаване (Eurocae) и Евроконтрол в съответствие с общите стандартизационни процедури на Общността.

(13)

Процедурите, съгласно които се оценява съответствието или годността за използване на съставни части, трябва да се базират на използването на модулите, включени в Решение 93/465/ЕИО на Съвета от 22 юли 1993 г. относно модулите за различните фази на процедурите за оценката на съответствието и правилата за поставяне и прилагане на маркировката за съответствие „ЕО“, които да бъдат използвани в директивите за техническа хармонизация (9); доколкото е необходимо, тези модули могат да бъдат разширени, за да включат специфичните изисквания на съответните сектори.

(14)

Въпросният пазар е с малки размери и се състои от системи и съставни части, които се използват изключително за целите на управление на въздушното движение и не са предназначени за широката публика; следователно би било прекалено да се поставя „ЕО“ маркировка върху съставните части, тъй като е достатъчна декларацията от производителя за съответствие, изготвена на базата на оценката за съответствие и/или годност за използване; това не бива да се отразява върху задължението на производителите да поставят „ЕО“ маркировки върху определени съставни части, за да удостоверят тяхното съответствие с други части от законодателството на Общността, свързани с тях.

(15)

Въвеждането в експлоатация на системи за управление на въздушното движение трябва да бъде предмет на проверка за изпълнение на основните изисквания и съответните правила за оперативна съвместимост; използването на спецификации на Общността създава презумпция за спазване на основните изисквания и съответните правила за оперативна съвместимост.

(16)

Пълното прилагане на настоящия регламент трябва да бъде реализирано чрез стратегия за преход, чрез която се постигат целите на настоящия регламент, без да се създават необосновани финансови бариери пред запазването на съществуващата инфраструктура.

(17)

В рамките на съответното законодателство на Общността трябва да се отчете необходимостта от осигуряване на:

хармонизирани условия във връзка с наличността и ефикасното използване на радиочестотите, необходими за въвеждане на единното европейско небе, включително електромагнитната оперативна съвместимост;

съхраняване на животоопазващите услуги от вредно вмешателство;

ефикасно и по предназначение използване на честотите, предоставени на авиационния сектор и управлявани изключително от него.

(18)

Директивата 93/65/ЕИО на Съвета от 19 юли 1993 г. за дефинирането и използването на съвместими технически спецификации за доставката на оборудване и системи за управление на въздушното движение (10) се ограничава до задълженията на възлагащите организации; настоящият регламент е по-изчерпателен понеже обхваща задълженията на всички участници, включително доставчиците на аеронавигационно обслужване, ползвателите на въздушното пространство, промишлеността и летищата и предоставя правила, които се прилагат за всички, а също така и за приемане на спецификации на Общността, което макар и извършвано доброволно, създава презумпция за съответствие с основните изисквания. Следователно Директива 93/65/ЕИО, Директива 97/15/ЕО на Комисията от 25 март 1997 г. за приемане на стандартите на Евроконтрол и изменение на Директива 93/65/ЕИО на Съвета за дефиниране и използване на съвместими технически спецификации за доставка на оборудване и системи за управление на въздушното движение (11) и Регламенти(ЕО) № 2082/2000 на Комисията от 6 септември 2000 г. за приемане на стандартите на Евроконтрол и за изменение на Директива 97/15/ЕО (12) и (ЕО) № 980/2002 от 4 юни 2002 г., за изменение на Регламент (ЕО) № 2082/2000 трябва да бъдат отменени след преходния период.

(19)

От съображения за правна сигурност е необходимо да се обезпечи, че същността на определени разпоредби от законодателството на Общността, приети на базата на Директива 93/65/ЕИО, остават в сила непроменени. За приемането на правила във връзка с настоящия регламент, съответстващи на тези разпоредби е необходим определен период от време,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

1.   В рамките на приложното поле на Рамковия регламент, настоящият регламент е свързан с оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN).

2.   Настоящият регламент се прилага към системите, техните съставни части и свързаните с тях процедури, както са посочени в приложение 1.

3.   Целта на настоящия регламент е да се постигне оперативна съвместимост между различните системи, съставни части и свързани процедури от европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) като се отчитат съответните международни правила. Настоящият регламент цели също така осигуряването на координирано и бързо въвеждане на нови, договорени и потвърдени концепции за работа или технологии при управление на въздушното движение.

ГЛАВА II

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРАВИЛА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ И СПЕЦИФИКАЦИИ НА ОБЩНОСТТА

Член 2

Основни изисквания

Европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи, съставните им части и свързаните процедури изпълняват основните изисквания, които са посочени в приложение II.

Член 3

Правила за въвеждане на оперативна съвместимост

1.   Правилата за въвеждане на оперативна съвместимост се разработват в случаите, когато е необходимо по съгласуван начин да се постигнат целите на настоящия регламент.

2.   Системите, съставните им части и свързаните процедури изпълняват правилата за въвеждане на оперативна съвместимост по време на целия цикъл на експлоатация.

3.   Правилата за въвеждане на оперативна съвместимост, по-специално:

а)

определят специфичните изисквания, които допълват или усъвършенстват основните изисквания, особено по отношение на безопасността и непрекъснатостта на работа и/или

б)

описват при необходимост специфичните изисквания, които допълват или усъвършенстват основните изисквания, особено по отношение на координираното въвеждане на нови договорени и утвърдени концепции за работа или технологии; и/или

в)

определят съставните части при работа със системите; и/или

г)

описват специфичните процедури за оценка на оперативната съвместимост, които при необходимост включват упълномощени органи, както е посочено в член 8 на базата на модулите, дефинирани в Решение 93/465/ЕИО, които трябва да се използват за оценяване на съответствието или на годността за използване на съставните части, както и за проверка на системите; и/или

д)

определят условията за въвеждане включително, ако е необходимо, датата, до която се изисква те да бъдат изпълнени от всички заинтересовани страни.

4.   При подготовката, приемането и прегледа на правилата за въвеждане на оперативна съвместимост се отчитат очакваните разходи и ползи и техническите решения, чрез които може да се постигне такава оперативна съвместимост, с цел да се определи най-уместното решение, като същевременно се поддържа договорено високо равнище на безопасност. Оценката на разходите и ползите на тези решения за всички заинтересовани страни се прилага към проекта на всяко правило за въвеждане на оперативна съвместимост.

5.   Правилата за въвеждане на оперативна съвместимост да бъдат установени в съответствие с процедурата по член 8 от Рамковия регламент.

Член 4

Спецификации на Общността

1.   За постигане на целите на настоящия регламент могат да бъдат разработени и приети спецификации на Общността. Тези спецификации могат да бъдат:

а)

европейски стандарти за системите или съставните им части, заедно със съответните процедури, разработени от европейските стандартизационни органи в сътрудничество с Eurocae по мандат от Комисията в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., чрез която се създава процедура за предоставяне на информация от областта на техническите стандарти и подзаконова уредба (13) и в съответствие с основните насоки за сътрудничество между Комисията и стандартизационните органи, подписани на 13 ноември 1984 г.;

или

б)

спецификации, разработени от Евроконтрол, по въпросите на оперативната координация между доставчиците на аеронавигационно обслужване в отговор на искане от Комисията във връзка с процедурата, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент.

2.   Съответствието с основните изисквания и/или правилата за въвеждане на съответствие се приема за доказано за системи и свързаните с тях процедури или за съставни части на тези системи, които изпълняват съответните спецификации на Общността и чиито референтни номера са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Комисията публикува справки за европейските стандарти, посочени в параграф 1, буква а), в Официален вестник на Европейския съюз.

4.   Справките за спецификациите на Евроконтрол, посочени в параграф 1, буква б) да бъдат публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 2 от Рамковия регламент.

5.   Когато държава-членка или Комисията счита, че спазването на публикувана спецификация на Общността не осигурява съответствие с основните изисквания и/или правила за въвеждане на оперативна съвместимост, които тази спецификация на Общността трябва да обхваща, се прилага процедурата съгласно член 5, параграф 2 от Рамковия регламент.

6.   В случай на недостатъци в публикуваните европейски стандарти, може да се вземе решение за частично или пълно изтегляне на тези стандарти от съдържащите ги публикации или за въвеждане на изменения в тях, като такова решение се взема в съответствие с процедурата от член 5, параграф 2 от Рамковия регламент след консултация с комитета, създаден по член 5 от Директива 98/34/ЕС.

7.   В случай на недостатъци в публикуваните спецификации на Евроконтрол може да се вземе решение за частично или пълно заличаване на тези стандарти от съдържащите ги публикации или за въвеждане на изменения в тях, като такова решение се взема в съответствие с процедурата от член 5, параграф 2 от Рамковия регламент.

ГЛАВА III

ПРОВЕРКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Член 5

Декларация на ЕО за съответствие или годност за използване на съставните части

1.   Съставните части се придружават от Декларация на ЕО за съответствие или годност за използване. Елементите на тази декларация са дадени в приложение III.

2.   Производителят или негов упълномощен представител в Общността извършва и декларира чрез Декларацията на ЕО за съответствие или годност за използване, че е приложил разпоредбите, залегнали в основните изисквания и в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост.

3.   Съответствието с основните изисквания и със съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост се приема за постигнато по отношение на тези съставни части, които се придружават от Декларация на ЕО за съответствие или годност за използване.

4.   При необходимост, в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост се посочват задачите, свързани с оценката на съответствие или годност за използване на съставните части, която трябва да бъде извършена от упълномощените органи, посочени в член 8.

Член 6

Декларация на ЕО за проверка на системите

1.   Системите са обект на проверка от ЕО, извършвана от доставчика на аеронавигационно обслужване, в съответствие с правилата за въвеждане на оперативна съвместимост, за да се осигури, че системите отговарят на основните изисквания от настоящия регламент и правилата за въвеждане на оперативна съвместимост при интегрирането им в европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN).

2.   Преди системата да бъде въведена в експлоатация, съответният доставчик на аеронавигационно обслужване съставя Декларация на ЕО за проверка, потвърждаваща съответствието и я представя на националния орган за надзор заедно с техническото досие. Елементите на тази декларация и на техническото досие са дадени в приложение IV. Националният орган за надзор може да поиска допълнителна информация, необходима за проверката на това съответствие.

3.   При необходимост в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост се посочват задачите, свързани с проверката на системите, която трябва да бъде извършена от упълномощените органи, посочени в член 8.

4.   Декларацията на ЕО за проверка няма да влиза в противоречие или да нарушава проверките, които националният орган за надзор може да реши да извърши на основание, различно от оперативната съвместимост.

Член 7

Предпазни мерки

1.   Когато националният орган за надзор констатира, че:

а)

съставна част, придружавана от Декларация на ЕО за оперативна съвместимост или годност за използване, или

б)

система, придружавана от Декларация на ЕО за проверка

отговаря на основните изисквания и/или съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост, той, като отчита необходимостта от осигуряване на безопасност и непрекъснатост на операциите, предприема всички мерки, необходими за ограничаване областта на приложение на тази съставна част или система, или за забрана на нейното използване от организациите, за които националният орган носи отговорност.

2.   Съответната държава-членка незабавно информира Комисията за всички такива мерки, като посочи своите основания и особено дали по нейно мнение несъответствието с основните изисквания се дължи на:

а)

невъзможност да се изпълнят основните изисквания;

б)

неправилно прилагане на правилата за въвеждане на оперативна съвместимост и/или спецификациите на Общността;

в)

недостатъци в правилата за въвеждане на оперативна съвместимост и/или спецификациите на Общността.

3.   Комисията се консултира със засегнатите страни във възможно най-кратък срок. След консултацията Комисията информира държавата-членка за резултатите и дава мнение дали мерките, предприети от националния орган за надзор са обосновани.

4.   В случай, че Комисията установи, че мерките предприети от националния орган за надзор, не са обосновани, тя изисква държавата-членка да осигури незабавно спирането на тяхното прилагане. Комисията незабавно информира за това производителя или неговия упълномощен представител в Общността.

5.   Когато Комисията установи, че несъответствието с основните правила се дължи на неправилно прилагане на правилата за въвеждане на оперативна съвместимост и/или спецификациите на Общността, държавата-членка предприема необходимите мерки срещу подателя на декларацията за съответствие или годност за използване, или на Декларацията на ЕО за проверка и информира Комисията, и другите държави-членки за това.

6.   Когато Комисията установи, че несъответствието с основните правила се дължи на недостатъци в правилата за въвеждане на оперативна съвместимост и/или спецификациите на Общността, се прилагат процедурите, посочени в член 4, параграфи 6 или 7.

Член 8

Уведомени органи

1.   Държавите-членки уведомяват Комисията и останалите държави-членки за органите, които те са определили да изпълняват задачите, свързани с оценката на съответствието или годността за използване, както е посочено в член 5, и/или свързани с проверката, както е посочено в член 6, като укажат областта на отговорност за всеки орган и неговия идентификационен номер, получен от Комисията. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с органите, техните идентификационни номера и областите им на отговорност и актуализира своевременно този списък.

2.   Държавите-членки прилагат критериите, предвидени в приложение V, за оценка на органите. Органите, които отговарят на критериите за оценка, посочени в съответните европейски стандарти, се считат за отговарящи на критериите от приложение V.

3.   Държавите-членки оттеглят уведомлението за нотифициран орган, в случаите когато той спре да отговаря на критериите от приложение V. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията и останалите държави-членки за това.

4.   Без да се засягат изискванията посочени в параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки могат да решат да определят организации, признати в съответствие с член 3 от Регламента за осигуряване на обслужване, като уведомени органи

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Преразглеждане на приложенията

При извършване на технически или оперативни разработки в приложения I и II могат да бъдат внасяни изменения в съответствие с процедурата, описана в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

Член 10

Преходни разпоредби

1.   Считано от 20 октомври 2005 г. основните изисквания се прилагат за въвежданите в експлоатация системи и съставни части на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), ако друго не е предвидено в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост.

2.   Съответствие с основните изисквания се изисква за всички системи и съставни части на европейската мрежа за управление на въздушното движение, които понастоящем са в експлоатация и остават в експлоатация до 20 април 2011 г., ако друго не е предвидено в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост.

3.   Когато системи от европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) са вече поръчани или за тях са сключени договори:

преди датата на влизане в сила на настоящия регламент; или

преди датата на влизане в сила на едно или повече правила за въвеждане на оперативна съвместимост;

така че съответствието с основните изисквания и/или правилата за въвеждане на оперативна съвместимост не може да бъде гарантирано в сроковете, посочени в параграф 1 по-горе, дадената държава-членка съобщава на Комисията подробна информация за основните изисквания и/или правилата за въвеждане на оперативна съвместимост, за които е установена несигурност при постигане на съответствие.

Комисията се консултира със засегнатите страни, след което взима решение в съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 3 от Рамковия регламент.

Член 11

Отмяна на актове

Директиви 93/65/ЕИО и 97/15/ЕО, и Регламенти (ЕО) № 2082/2000 и № 980/2002 се отменят на 20 октомври 2005 г.

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 10 март 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

D. ROCHE


(1)  ОВ С 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 41.

(2)  ОВ С 241, 7.10.2002 г., стр. 24.

(3)  ОВ С 278, 14.11.2002 г., стр. 13.

(4)  Становище на Европейския парламент от 3 септември 2002 г. (Официален вестник С 272 Е, 13.11.2003 г., стр. 325), Oбща позиция на Съвета от 18 март 2003 г. (Официален вестник С 129 Е, 3.6.2003 г., стр. 26) и позиция на Европейския парламент от 3 юли 2003 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 януари 2004 г. и Решение на Съвета от 2 февруари 2004 г.

(5)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10.

(6)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20.

(7)  ОВ С 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23

(10)  ОВ L 187, 29.7.1993 г., стр. 52. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003, стр. 1).

(11)  ОВ L 95, 10.4.1997 г., стр. 16. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 2082/2000 (ОВ L 254, 9.10.2000, стр. 1).

(12)  ОВ L 254, 9.10.2000 г., стр.1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 980/2002 (ОВ L 150, 8.6.2002 г., стр. 38).

(13)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Директива 98/48/ЕО (ОВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПИСЪК НА СИСТЕМИТЕ ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ

За целите на настоящия регламент европейската мрежа за управление на въздушното движение се разделя на осем системи.

1.

Системи и процедури за управление на въздушното пространство.

2.

Системи и процедури за управление на потоците въздушно движение.

3.

Системи и процедури за обслужване на въздушното движение и по-специално системи за обработка на полетни данни, системи за обработка на данни от наблюдения, и системи за взаимодействието човек-машина.

4.

Комуникационни системи и процедури за комуникации земя-земя, въздух-земя и въздух-въздух.

5.

Навигационни системи и процедури.

6.

Системи и процедури за наблюдение.

7.

Системи и процедури за аеронавигационно информационно обслужване.

8.

Системи и процедури за използване на метеорологична информация.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Част А:   Общи изисквания

Дадени са мрежови изисквания, които са общо приложими за всяка една от системите, посочени в приложение I.

1.   Непрекъснато опериране

Системите за управление на въздушното движение и техните съставни части да бъдат проектирани, произведени и експлоатирани, като се използват подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че да се осигури непрекъснатата работа на европейската мрежа за управление на въздушното движение по всяко време и за всички фази на полета. Непрекъснато опериране може да бъде изразено по-точно чрез обмена на информация, включващ съответната информация за оперативното състояние, общо разбиране на информацията, сравними начини за обработка на информацията и съответните процедури, разрешаващи общо оперативно функциониране, договорено за цялата европейска мрежа за управление на въздушното движение или за части от нея.

2.   Подкрепа за нови концепции за опериране

Европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи и техните съставни части оказват координирана подкрепа на новите договорени и утвърдени концепции за опериране, с които се повишават качеството и ефективността на аеронавигационното обслужване, и по-специално безопасността и капацитета.

Потенциалът на новите концепции като вземане на решения чрез сътрудничество, повишаване на автоматизацията и алтернативни методи за делегиране на поделена отговорност се изследва, като се отчитат технологичните разработки и тяхното безопасно въвеждане след утвърждаването.

3.   Безопасност

Системите и операциите на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) постигат договорено високо равнище на безопасност. За постигане на тази цел се установяват договорени методологии за управление на безопасността и за докладване.

По отношение на съответните наземни системи или части от тях, тези високи равнища на безопасност се засилват чрез мрежи за безопасност, които са обект на съгласувани общи характеристики за ефективност.

Определя се хармонизиран набор от изисквания по безопасността за проектиране, въвеждане, производство и експлоатация на системи и техните съставни части както при нормални, така и при влошени режими на работа с цел постигане на договорени високи равнища на безопасност за всички фази на полета и за цялата европейска мрежа за управление на въздушното движение (EATMN).

Системите се проектират, конструират и експлоатират, като се използват подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че задачите на контролиращия персонал да са съвместими с човешките възможности както при нормални, така и при влошени режими на работа, и да съответстват на изискваните равнища на безопасност.

Системите се проектират, конструират, поддържат и експлоатират, като се използват подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че да бъдат свободни от вредно вмешателство в тяхната нормална оперативна среда.

4.   Гражданско/военна координация

Европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи и техните съставни части поддържат нарастващото въвеждане на гражданско/военна координация до степен, необходима за ефективното управление на въздушното пространство и на потоците въздушно движение, както и за безопасното и ефикасно използване на въздушното пространство от всички ползватели чрез прилагането на концепцията за гъвкаво използване на въздушното пространство.

За постигането на тези цели, европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), нейните системи и техните съставни части подкрепят навременния обмен на коректна и съгласувана информация, включваща всички фази на полета, между гражданските и военните партньори.

Необходимо е да се отчитат изискванията на националната сигурност.

5.   Екологични ограничения

Системите и операциите на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN), отчитат необходимостта от намаляване във възможно най-голяма степен на екологичното влияние в съответствие със законодателството на Общността.

6.   Принципи за логическо изграждане на системите

Системите се проектират и непрекъснато интегрират с цел постигане на съгласувано и нарастващо хармонизирано, развиващо се и утвърдено логическо изграждане в европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN).

7.   Принципи за конструиране на системите

Системите се проектират, изграждат и поддържат на базата на публикуваните инженерингови принципи, и по-специално тези, които са свързани с модулността и дават възможност за взаимозаменяемост на съставни части, висока степен на наличност и толерантност към повреди на критичните съставни части.

Част Б:   Специфични изисквания

Това са изисквания, които са специфични за всяка една от системите и които допълват или доуточняват общите изисквания.

1.   Системи и процедури за управление на въздушното пространство

1.1.   Непрекъснато опериране

Информацията, свързана с предтактическите и тактическите аспекти на наличието на въздушно пространство, се представя на всички заинтересовани страни по коректен и навременен начин, за да се осигури ефективно разпределение и използване на въздушното пространство от всички ползватели. При това е необходимо да се отчетат изискванията на националната сигурност.

2.   Системи и процедури за управление на потоците въздушно движение

2.1.   Непрекъснато опериране

Системите и процедурите за управление на потоците въздушно движение поддържат обмена на коректна, съгласувана и подходяща стратегическа, предтактическа и тактическа полетна информация, която обхваща всички фази на полета и предлага диалогови възможности с оглед постигане на оптимизирано използване на въздушното пространство.

3.   Системи и процедури за обслужване на въздушното движение

3.1.   Системи за обработка на полетни данни

3.1.1.   Непрекъснато опериране

Системите за обработка на полетни данни са съвместими по отношение на навременния обмен на коректна и съгласувана информация и общото оперативно разбиране на тази информация, с цел да се осигури съгласуван и съвместим процес на планиране, както и ефективна откъм ресурси тактическа координация в цялата европейска система за управление на въздушното движение по време на всички фази от полета.

За да се поддържа безопасна, непрекъсната и експедитивна обработка на данните в цялата европейска система за управление на въздушното движение, системите за обработка на полетни данни са еквивалентни и подходящи за дадена работна среда (повърхност, терминал, трасе), с познати характеристики на движението и експлоатирани при договорена и утвърдена оперативна концепция, по-специално по отношение на точност и толериране на грешки на обработваните резултати.

3.1.2.   Подкрепа за нови концепции на опериране

Системите за обработка на полетни данни се съобразяват с увеличаващото се въвеждане на съвременни, договорени и утвърдени концепции за опериране на всички фази от полета.

Характеристиките на автоматизираните средства трябва да бъдат такива, че да позволяват съгласувана и ефикасна предтактическа и тактическа обработка на полетна информация в части от европейската мрежа за управление на въздушното движение.

Бордовите и наземните системи и техните съставни части, поддържащи нови, договорени и утвърдени концепции на работа, се проектират, конструират, поддържат и експлоатират като се използват подходящи утвърдени процедури, по такъв начин че да бъдат съвместими по отношение на навременния обмен на коректна и съгласувана информация и общо разбиране на текущата и прогнозната оперативна ситуация.

3.2.   Системи за обработка на данни от наблюдение

3.2.1.   Непрекъснато опериране

Системите за обработка на данни от наблюдение се проектират, конструират, поддържат и експлоатират при използването на подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че да се осигури искания начин на предоставяне на обслужване и неговото качество в дадена работна среда (повърхност, терминал, трасе), с познати характеристики на движението, и по-специално по отношение на точност и надеждност на обработваните резултати, коректност, пълнота, наличност и непрекъснатост на информацията на работната позиция.

Системите за обработка на данни от наблюдение се съобразяват с навременния обмен на съответстваща, точна, последователна и съгласувана информация помежду им, за да се осигурят оптимизирани операции в различните части на европейската мрежа за управление на въздушното движение.

3.2.2.   Подкрепа за нови концепции на опериране

Системите за обработка на данни от наблюдение се съобразяват с увеличаващата се наличност на нови източници на информация от наблюдение, така че да се подобри общото качество на обслужването.

3.3.   Системи за взаимодействие човек-машина

3.3.1.   Непрекъснато опериране

Системите за взаимодействие човек-машина в наземните системи за управление на въздушното движение се проектират, конструират, поддържат и експлоатират при използването на подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че на всички ръководители на полети да се предложи прогресиращо хармонизирана работна среда, включваща функционалност и ергономичност, като се осигури искания начин на предоставяне на обслужване в дадена работна среда (повърхност, терминал, трасе) с познати характеристики на движението.

3.3.2.   Подкрепа за нови концепции за опериране

Системите за взаимодействие човек-машина са съобразени с увеличаващата се наличност на нови договорени и утвърдени работни концепции и увеличаващата се автоматизация по начин, който да осигури, че възложените на ръководителите на полети задачи остават сравними с човешките възможности по време на нормален или влошен режим на работа.

4.   Комуникационни системи и процедури за комуникации земя-земя, въздух-земя и въздух-въздух

4.1.   Непрекъснато опериране

Комуникационните системи се проектират, конструират, поддържат и експлоатират при използването на подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че да се постигне необходимото изпълнение на дейностите в рамките на дадено въздушно пространство или за специално приложение, и по-специално по отношение на времето за обработка на комуникациите, пълнота, наличност и непрекъснатост на функциите.

Комуникационните мрежи в европейската мрежа за управление на въздушното движение са такива, че да се изпълняват изискванията за качество на обслужването, покритие и изобилност.

4.2.   Подкрепа за нови концепции на опериране

Комуникационните системи подкрепят въвеждането на съвременни, договорени и утвърдени оперативни концепции за всички фази на полета.

5.   Навигационни системи и процедури

5.1.   Непрекъснато опериране

Навигационните системи се проектират, конструират, поддържат и експлоатират при използването на подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че да се постигне исканото хоризонтално и вертикално навигационно обслужване, и по-специално по отношение на точност и функционалност за дадена работна среда (повърхност, терминал, трасе) с познати характеристики на движението; навигационните системи се експлоатират в рамките на договорена и утвърдена оперативна концепция.

6.   Системи и процедури за наблюдение

6.1.   Непрекъснато опериране

Системите за наблюдение се проектират, конструират, поддържат и експлоатират при използването на подходящи и утвърдени процедури по такъв начин, че да се постигне исканото обслужване за дадена работна среда (повърхност, терминал, трасе) с познати характеристики на движението; навигационните системи се експлоатират в рамките на договорена и утвърдена оперативна концепция, и по-специално по отношение на точност, покритие, приложно поле и качество на обслужването.

Мрежата за наблюдение в рамките на европейската система за управление на въздушното движение е такава, че да бъдат изпълнени изискванията за точност, непрекъснатост, покритие и изобилност. Мрежата за наблюдение дава възможност за обмен на данни от наблюдение с цел усъвършенстване на операциите в цялата европейска система за управление на въздушното движение.

7.   Системи и процедури за аеронавигационно информационно обслужване

7.1.   Непрекъснато опериране

Точната, навременна и съгласувана аеронавигационна информация се предоставя в електронен вид на базата на общо съгласуван и стандартизиран набор от данни.

Точната и съгласувана аеронавигационна информация и по-специално информацията относно бордовите и наземните съставни части от системите се предоставя навременно.

7.2.   Подкрепа за нови концепции на опериране

Все по-точната, цялостна и актуализирана аеронавигационна информация се предоставя и използва навременно, за да се подкрепи непрекъснатото повишаване на ефективността на използването на въздушното пространство и на летищата.

8.   Системи и процедури за използване на метеорологична информация

8.1.   Непрекъснато опериране

Системите и процедурите за използване на метеорологична информация подобряват съгласуваността и непрекъснатостта на предоставяне на такава информация, както и нейното качество, като се използва съгласуван набор от данни.

8.2.   Подкрепа за нови концепции на опериране

Системите и процедурите за използване на метеорологична информация подобряват бързината на предоставяне на такава информация, както и скоростта на нейното използване, за да се подкрепи непрекъснатото повишаване на ефективността на използването на въздушното пространство и на летищата.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪСТАВНИ ЧАСТИ

Декларация на ЕО:

за съответствие;

за годност на използване.

1.   Съставни части

Съставните части се идентифицират в мерките за изпълнение и въвеждане на оперативна съвместимост в съответствие с разпоредбите на член 3 от настоящия регламент.

2.   Приложно поле

Декларацията на ЕО включва:

оценка на действителното съответствие на отделна съставна част спрямо спецификациите на Общността, които трябва да бъдат изпълнени, или

оценка/преценка на годността за използване на съставна част в контекста на нейната работна среда за управление на въздушното движение.

Процедурите за оценка, въвеждани от нотифицираните органи в етапите на проектиране и производство се съставят на основата на модулите, определени в Решение 93/465/ЕИО и в съответствие с набор от условия, посочени в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост.

3.   Съдържание на Декларацията на ЕО

Декларацията на ЕО за съответствие или за годност за използване и придружаващата документация трябва да имат дата и да бъдат подписани.

Декларацията трябва да бъде написана на същия език, на който са написани инструкциите и трябва да съдържа следното:

позовавания към регламента;

името и адреса на производителя или неговия упълномощен представител в Общността (посочва се търговското наименование и пълния адрес, а в случай на упълномощен представител и търговското наименование на производителя);

описание на съставната част;

описание на процедурата, която е изпълнена, за да се декларира съответствие или годност за използване (член 5 от настоящия регламент);

всички съответни разпоредби, изпълнени от съставната част, и по-специално условията за използване на тази съставна част;

ако е приложимо, наименованието и адреса на нотифицирания орган или органи, участвали в процедурата във връзка с декларирането на съответствие или годност за използване, както и датата на сертификата за оценка заедно със срока и условията на валидност на този сертификат;

позовавания към използваните спецификации на Общността, ако е необходимо;

идентификация на подписващото лице, упълномощено да поема ангажименти от името на производителя или от името на негов упълномощен представител в Общността.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

СИСТЕМИ

Декларация на ЕО за проверка на системи

Процедура за проверка на системи

1.   Съдържание на Декларацията на ЕО за проверка на системи

Декларацията на ЕО за проверка на системи и придружаващата документация трябва да имат дата и да бъдат подписани. Декларацията трябва да бъде написана на същия език, на който е написано техническото досие, и трябва да съдържа следното:

позовавания на регламента;

името и адреса на доставчика на аеронавигационно обслужване (търговско наименование и пълен адрес);

кратко описание на системата;

описание на процедурата, която е изпълнена, за да се декларира съответствие на системата (член 6 от настоящия регламент);

наименованието и адреса на упълномощения орган, изпълнил задачите, свързани с процедурата за проверка, ако е приложимо;

позовавания на документите, съдържащи се в техническото досие;

позовавания на спецификациите на Общността, където е необходимо;

всички съответни временни или постоянни разпоредби, на които трябва да отговарят системите, и по-специално при необходимост, всички оперативни ограничения или условия;

ако Декларацията на ЕО е временна – срока на валидност;

идентификация на подписващото лице.

2.   Процедура за проверка на системи

Проверката на системи е процедура, при която доставчикът на аеронавигационно обслужване проверява и удостоверява, че системата съответства на настоящия регламент и може да бъде въведена в експлоатация на базата на настоящия регламент.

Системата се проверява за всеки от следните аспекти:

цялостен проект;

разработка и интеграция на системата, включващи по-специално монтажа на съставните части и общите настройки;

оперативната интегрираност на системата;

специфични разпоредби за поддръжка на системата, ако е приложимо.

Когато по съответното правило за въвеждане на оперативна съвместимост се изисква участието на нотифициран орган, той изпълнява задачите, възложени му в съответствие с това правило, след което издава сертификат за съответствие във връзка с изпълнените задачи. Този сертификат е предназначен за доставчика на аеронавигационно обслужване. След това доставчикът на аеронавигационно обслужване попълва Декларация на ЕО за проверка, предназначена за националния орган за надзор.

3.   Техническо досие

Техническото досие, придружаващо Декларацията на ЕО за проверка, трябва да съдържа всички необходими документи, свързани с характеристиките на системата, включително условията и ограниченията за използване, както и документите, удостоверяващи съответствие на съставните части, където е необходимо.

Техническото досие трябва да съдържа като минимум следните документи:

съответните части от техническите спецификации, използвани при доставката, които осигуряват съответствие с приложимите правила за въвеждане на оперативна съвместимост и при необходимост, спецификациите на Общността;

списък със съставните части, както е посочено в член 3 от настоящия регламент;

копия от Декларацията на ЕО за съответствие или годност за използване, необходима за горепосочените съставни части в съответствие с член 5 от настоящия регламент, заедно с копие от резултатите от тестовете и проверките, извършени от упълномощените органи, където е необходимо;

когато нотифициран орган е участвал при проверката на системата (системите) — валиден сертификат, заверен от този нотифициран орган, който удостоверява, че системата съответства на настоящия регламент и включва всички забележки, записани по време на изпълнение на дейностите;

когато нотифициран орган не е участвал при проверката на системата (системите)—резултатите от тестовете и инсталационните конфигурации, извършени за осигуряване на съответствие с основните изисквания, както и с други специфични изисквания, съдържащи се в съответните правила за въвеждане на оперативна съвместимост.

4.   Заключения

Техническото досие трябва да бъде приложено към Декларацията на ЕО за проверка, която доставчикът на аеронавигационно обслужване предава на националния орган за надзор.

Копие от техническото досие трябва да се съхранява от доставчика на аеронавигационно обслужване през целия период на експлоатация на системата. При поискване то трябва да бъде изпратено на останалите държави-членки.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

НОТИФИЦИРАНИ ОРГАНИ

1.

Органът, неговият директор и персоналът, отговорни за извършване на проверките не могат за участват пряко или като упълномощени представители при проектирането, производството, продажбите или поддръжката на съставни части или системи, както и при тяхната експлоатация. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя или конструктора и нотифицирания орган.

2.

Органът и персоналът, отговорни за проверките, трябва да ги извършват с възможно най-голяма професионална почтеност и с възможно най-голяма техническа компетентност, като върху органа и персонала не трябва да се оказва натиск или да се предлагат стимули, особено финансови, което би могло да повлияе върху преценката или резултатите от инспекцията, като по-специално не трябва да се допуска влияние от страна на хора или група от хора, които са заинтересовани от резултатите от проверките.

3.

Органът трябва да наеме персонал и да притежава средствата, изисквани за адекватно изпълнение на техническите и административните задачи, свързани с проверките. Органът трябва също така да има достъп до оборудването, необходимо за извънредните проверки.

4.

Персоналът, отговорен за инспекциите, трябва:

да има добро техническо и професионално обучение;

да познава в задоволителна степен изискванията за инспекциите, които извършва, както и адекватен опит при изпълнение на такава дейност;

възможност да съставя и попълва декларации, документи и доклади, за да докаже, че инспекциите са били проведени.

5.

Безпристрастността на персонала, отговорен за инспекциите, трябва да бъде гарантирана. Възнаграждението на този персонал не трябва да зависи от броя на извършените инспекции или от получените от инспекциите резултати.

6.

Органът трябва да поеме задължение за отговорност за инспекциите, освен ако неговата отговорност не е поета от държавата-членка в съответствие с националното законодателство, или ако самата държава-членка не е пряко отговорна за инспекциите.

7.

Персоналът на органа трябва да пази професионална тайна по отношение на цялата информация, получена при изпълнение на задачите по настоящия регламент.