1.   Всяка страна намалява или премахва своите мита върху внасяните стоки с произход от другата страна в съответствие с графиците, посочени в приложение 2-А. За целите на настоящата глава изразът „с произход“ означава произходът на стока, определен в съответствие с правилата за произход и другите изисквания, установени в Протокол 1.

2.   Базовата митническа ставка върху вноса, по отношение на която следва да бъдат приложени последователните намаления съгласно параграф 1, се явява ставката, посочена в графиците, включени в приложение 2-A.

3.   Ако в който и да било момент една от страните намали прилаганата от нея митническа ставка върху вноса за най-облагодетелствана нация (наричана по-долу „НОН“) след датата на влизането в сила на настоящото споразумение, тази митническа ставка се прилага, ако и дотогава, докато е по-ниска от митническата ставка върху вноса, изчислена в съответствие с графика на тази страна, включен в приложение 2-A.

4.   Три години след влизане в сила на настоящото споразумение, по искане на която и да било от страните, страните се консултират, за да обсъдят ускоряването и разширяването на обхвата на намаляването и премахването на митата върху вноса. Ако в рамките на Комитета по търговията със стоки страните вземат решение за подобно ускоряване или разширяване, то замества всяка митническа ставка или поетапна категория, определена съгласно графиците на страните за тази стока.

1.   Никоя от страните не може да приема или да запазва в сила каквито и да било забрани или ограничения върху вноса на всяка една стока на другата страна или върху износа или продажбата за износ на всяка една стока, предназначена за територията на другата страна, в съответствие с член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

2.   Страните се договарят, че преди предприемането на всяка една от мерките, предвидени в член XI, алинея 2, букви а) и в) от ГАТТ от 1994 г., страната, която възнамерява да предприеме мерките, предоставя на другата страна цялата свързана информация с цел търсенето на приемливо за страните решение. Страните могат да договорят всякакви средства, необходими за преодоляване на затрудненията. Ако в срок от 30 дни от предоставянето на такава информация не бъде постигнато споразумение, страната износител може да приложи мерките по този член по отношение на износа на съответната стока. При наличието на изключителни и критични обстоятелства, изискващи предприемането на незабавни действия, които правят невъзможно предварителното предоставяне на информация или разглеждане, страната, която възнамерява да предприеме мерките, може да приложи незабавно обезпечителните мерки, необходими за справяне с положението, като веднага информира другата страна за това.

1.   Всяка страна гарантира в съответствие с член VIII от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, че всички такси и налози от каквото и да било естество (различни от митата и мерките, изброени в букви а), б) и в) на член 2.4 (Мито)), налагани върху или във връзка с вноса или износа на стоки, са ограничени по размер до приблизителната стойност на предоставените услуги, която не се изчислява на адвалорна основа, и не представляват косвен начин за закрила на националните продукти, нито облагане за данъчни цели на вноса или износа.

2.   Всяка страна предоставя на разположение чрез официално предназначено за тази цел средство, включително чрез интернет, информация за таксите и налозите, които тя налага във връзка с вноса и износа.

3.   Никоя от страните не може да изисква извършването на консулски операции (2), нито плащането на свързани с тях такси и налози, във връзка с вноса на каквито и да било стоки от другата страна.

1.   Страните потвърждават правата и задълженията, които имат съгласно Споразумението за лицензиране на вноса.

2.   Страните въвеждат и администрират всички процедури по лицензиране на вноса или износа (3) в съответствие със:

За тази цел разпоредбите, посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф, са включени в настоящото споразумение и са част от него. Страните прилагат тези разпоредби, mutatis mutandis, за всяка процедура по лицензиране на износа.

3.   Всяка страна гарантира, че всички процедури по лицензиране на износа се прилагат неутрално и се администрират по коректен, справедлив, недискриминационен и прозрачен начин.

4.   Всяка страна приема или запазва в сила процедури по лицензиране като условие за вноса на тяхната територия или износа от тяхната територия към другата страна само когато не са на разположение други подходящи процедури за постигане на дадена административна цел.

5.   Никоя от страните не може да приема или запазва в сила процедури по неавтоматично лицензиране на вноса или износа, освен ако това не е необходимо за прилагане на мярка, която е съвместима с настоящото споразумение. Страна, която приема процедури по неавтоматично лицензиране ясно посочва мярката, която се прилага чрез такава процедура по лицензиране.

6.   Страна, която въвежда процедури по лицензиране или промени в тези процедури, трябва да уведоми Комитета по търговията със стоки 60 дни преди публикуването на тези процедури. Това уведомление се придружава от информацията, изисквана по силата на член 5 от Споразумението за лицензиране на вноса.

7.   Всяка страна отговаря в срок от 60 дни на отправени от другата страна запитвания относно процедурите за лицензиране, които страната, до която е адресирано запитването, възнамерява да приеме или е приела или запазила в сила, както и относно критериите за предоставянето или разпределянето на лицензите за внос или износ.

1.   Страните потвърждават своите съществуващи права и задължения по член XVII от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него и Договореността относно тълкуването на член XVII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащи се в приложение 1-A към Споразумението за СТО, които са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

2.   Всяка страна може да поиска информация от другата страна, както е предвидено в член XVII, алинея 4, букви в) и г) от ГАТТ от 1994 г.

1.   Страните поемат допълнителни ангажименти, свързани със специфични за дадени сектори нетарифни мерки, прилагани по отношение на стоките, посочени в приложения 2-Б и 2-В (наричани по-долу „секторните приложения“). За тази цел страните могат по силата на решение на Комитета по търговията със стоки да изменят секторните приложения.

2.   По искане на която и да било страна, страните започват преговори с оглед разширяването на обхвата на техните ангажименти, свързани със специфични за дадени сектори нетарифни мерки, прилагани по отношение на стоките.

1.   Предвиденото в настоящия раздел не засяга приемането на мерки в съответствие с член XX от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, които са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

2.   Страните се договарят, че преди предприемането на всяка една от мерките, предвидени в член XX, букви и) и й) от ГАТТ от 1994 г., страната износител, която възнамерява да предприеме мерките, предоставя на другата страна цялата свързана информация с цел търсенето на приемливо за страните решение. Страните могат да договорят всякакви средства, необходими за преодоляване на затрудненията. Ако в срок от 30 дни не бъде постигнато споразумение, страната износител може да приложи мерките по този член по отношение на износа на съответната стока. При наличието на изключителни и критични обстоятелства, изискващи предприемането на незабавни действия, които правят невъзможно предварителното предоставяне на информация или разглеждане, страната, която възнамерява да предприеме мерките, може да приложи незабавно обезпечителните мерки, необходими за справяне с положението, като веднага информира другата страна за това.

1.   Комитетът по търговията със стоки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), провежда заседания по искане на някоя от страните или на Комитета по търговията с цел обсъждане на всякакви въпроси, произтичащи от настоящата глава, и се състои от представители на страните.

2.   Функциите на Комитета включват:

1.   Страните потвърждават своите права и задължения, възникнали съгласно член VI на ГАТТ от 1994 г., антидъмпинговото споразумение и Споразумението за СИМ, и прилагат антидъмпингови и изравнителни мерки, които са в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.

2.   Като отчитат, че с антидъмпинговите и изравнителните мерки може да се злоупотребява, за да се попречи на търговията, страните се договарят, че:

3.   За целите на настоящия раздел произходът на стоките се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните.

1.   След получаване от компетентните органи на една от страните на заявление, придружено от всички необходими документи, за налагане на антидъмпингово мито по отношение на внос от другата страна и не по-късно от 15 дни преди започването на разследване, тази страна предоставя на другата страна писмено уведомление за получаване на заявлението.

2.   След получаване от компетентните органи на една от страните на заявление, придружено от всички необходими документи, за налагане на изравнително мито по отношение на внос от другата страна и не по-късно от 15 дни преди започването на разследване, тази страна предоставя на другата страна писмено уведомление за получаване на заявлението и дава на другата страна възможност да се консултира с нейните компетентни органи във връзка със заявлението, за да се изяснят фактите и да се постигне взаимноприемливо решение. Страните се стремят да проведат тези консултации възможно най-скоро след получаване на заявлението.

3.   Двете страни гарантират, незабавно след налагането на временните мерки и във всеки случай преди да бъде направено окончателно определяне, пълно и съдържателно оповестяване на всички съществени факти и съображения, които стоят в основата на решението за прилагане на посочените мерки. Това не засяга член 6.5 от Антидъмпинговото споразумение и член 12.4 от Споразумението за СИМ. Оповестяванията се правят в писмен вид и дават на заинтересованите страни достатъчно време, за да представят своите коментари.

4.   На всяка от заинтересованите страни се предоставя възможност да бъде изслушана, за да изрази своето мнение, по време на разследванията относно средствата за търговска защита.

1.   Всяка страна запазва своите права и задължения по член XIX от ГАТТ от 1994 г., по Споразумението за защитните мерки и по член 5 от Споразумението за селското стопанство. Освен ако не е предвидено друго в настоящия раздел, настоящото споразумение не предоставя каквито и да било допълнителни права, нито пък налага каквито и да било допълнителни задължения на страните във връзка с действия, предприети съгласно член XIX от ГАТТ от 1994 г. и Споразумението за защитните мерки.

2.   Никоя от страните не прилага по отношение на една и съща стока, по едно и също време:

3.   За целите на настоящия раздел произходът на стоките се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните.

1.   Независимо от разпоредбите на член 3.6 (Общи разпоредби) по искане на едната страна и при условие че тя има съществен интерес, при провеждане на разследване във връзка с налагането на защитни мерки или когато възнамерява да предприеме защитни мерки, другата страна предоставя незабавно и поне седем дни преди датата на започването на разследването или налагането на мерките ad hoc писмено уведомление, съдържащо цялата необходима информация, довела до започването на разследването или налагането на защитните мерки, включително временните констатации и окончателните констатации от разследването, когато е целесъобразно. Това не засяга разпоредбите на член 3, параграф 2 от Споразумението за защитните мерки.

2.   При налагане на защитни мерки страните полагат усилия за налагането им по такъв начин, че техните двустранни търговски отношения да бъдат засегнати във възможно най-малка степен.

3.   За целите на параграф 2, ако една от страните счита, че правните изисквания за налагане на окончателни защитни мерки са изпълнени и възнамерява да приложи подобни мерки, тя уведомява другата страна и й предоставя възможност за провеждането на двустранни консултации. Ако не бъде постигнато удовлетворително решение в срок от 30 дни след уведомлението, страната вносител може да приеме окончателни защитни мерки. Възможността за консултации следва да бъде предложена на другата страна и с цел да се обменят мнения относно информацията, посочена в параграф 1.

1.   Ако в резултат от намаляването или премахването на мито по силата на настоящото споразумение, стоки с произход от една от страните се внасят на територията на другата страна в такива увеличени количества, в абсолютно изражение или в сравнение с местното производство, и при такива условия, че причиняват или създават опасност от причиняване на сериозна вреда на местните производители на сходни или пряко конкурентни стоки, страната вносител може само през преходния период да приеме мерките, предвидени в параграф 2, в съответствие с условията и процедурите, определени в настоящия раздел.

2.   Страната вносител може да предприеме двустранна защитна мярка, която:

1.   Всяка от страните уведомява другата страна в писмен вид за започването на разследването, описано в параграф 2, и се консултира с другата страна възможно най-рано преди прилагането на двустранна защитна мярка с цел:

2.   Дадена страна може да прилага двустранна защитна мярка само след разследване от нейните компетентни органи в съответствие с член 3 и член 4.2, букви а) и в) от Споразумението за защитните мерки. За тази цел посочените членове от Споразумението за защитните мерки са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

3.   Определянето по член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки) не се извършва, освен ако разследването не покаже въз основа на обективни данни наличието на причинно-следствена връзка между увеличения внос от другата страна и сериозна вреда или опасност от сериозна вреда. В тази връзка особено внимание трябва да се обърне на други фактори, включително вноса на същия продукт от други държави.

4.   Всяка от страните гарантира, че нейните компетентни органи ще приключат това разследване в срок от една година от датата на неговото започване.

5.   Никоя от страните не може да прилага двустранна защитна мярка, както е предвидено в параграф 1 на член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки):

6.   За вноса на същата стока по време на преходния период не може отново да се прилага мярка, освен ако не е изтекъл период от време, равен на половината от периода, през който защитната мярка е била прилагана преди това. В този случай параграф 3 на член 3.13 (Компенсация) не се прилага.

7.   Когато една от страните прекрати двустранна защитна мярка, митническата ставка е тази, която би била в сила съгласно нейния график, включен в приложение 2-A, ако мярката не беше прилагана.

1.   При наличието на критични обстоятелства, при които евентуалното забавяне би причинило вреда, която трудно може да се отстрани, всяка от страните може да приложи временно двустранна защитна мярка след предварително решение, че са налице явни данни за това, че вносът на стока с произход от другата страна се е увеличил в резултат на намаляването или премахването на мито съгласно настоящото споразумение и за това, че този внос причинява сериозна вреда или съществува опасност да причини такава на местните производители. Срокът на прилагане на всяка временна мярка не може да превишава 200 дни, като през това време страната спазва изискванията на член 3.11, параграфи 2 и 3 (Условия и ограничения). Страната незабавно възстановява всички увеличения на тарифите, ако по време на разследването, описано в параграф 2 на член 3.11 (Условия и ограничения), не бъде установено, че са спазени изискванията на член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки). Продължителността на прилагане на всяка временна мярка се разглежда като част от периода, предвиден в параграф 5, буква б) на член 3.11 (Условия и ограничения).

2.   Ако дадена страна приеме временна мярка в съответствие с настоящия член, тя уведомява писмено другата страна преди приемането на тази мярка и започва консултации с другата страна незабавно след приемането на мярката.

1.   Всяка от страните, която прилага двустранна защитна мярка, се консултира с другата страна с цел взаимно договаряне на подходяща компенсация за либерализиране на търговията под формата на отстъпки, които оказват еквивалентни по същество въздействия върху търговията или под формата на отстъпки, които са в размер, еквивалентен на размера на допълнителните мита, които се очаква да бъдат наложени в резултат от прилагането на защитната мярка. Страната, която прилага двустранна защитна мярка, осигурява възможност за такива консултации не по-късно от 30 дни след прилагането на двустранната защитна мярка.

2.   Ако консултацията по параграф 1 не доведе до споразумение относно компенсация за либерализиране на търговията в срок от 30 дни след началото на консултацията, страната, чиито стоки са обект на защитната мярка, може да преустанови прилагането на еквивалентни по същество отстъпки спрямо страната, която прилага защитната мярка. Страната износител писмено уведомява другата страна поне 30 дни преди преустановяването на отстъпките по силата на настоящия параграф.

3.   Правото на преустановяване, посочено в параграф 2, не може да бъде упражнено през първите 24 месеца, през които е в сила двустранната защитна мярка, при условие че защитната мярка отговаря на разпоредбите на настоящото споразумение.

1.   Настоящата глава се прилага по отношение на изготвянето, приемането и прилагането на всички стандарти, технически регламенти и процедури за оценяване на съответствието, определени в приложение 1 към Споразумението за ТПТ, които могат да засегнат търговията със стоки между страните, независимо от произхода на тези стоки.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, настоящата глава не се прилага за:

3.   За целите на настоящата глава се прилагат определенията, използвани в приложение 1 към Споразумението за ТПТ.

1.   Страните засилват своето сътрудничество в сферата на стандартите, техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието с оглед на повишаване на взаимното разбиране на техните съответни системи и улесняване на достъпа до съответните им пазари.

2.   Страните се стремят да определят и разработят инициативи за регулаторно сътрудничество, адаптирани към конкретните въпроси или сектори, които могат да включват, но не се ограничават до:

3.   При поискване едната страна разглежда с дължимото внимание предложенията за сътрудничество, направени от другата страна съгласно условията на настоящата глава.

1.   Страните потвърждават своите задължения съгласно член 4.1 от Споразумението за ТПТ да гарантират, че техните органи по стандартизация приемат и спазват „Кодекса на добрата практика при подготвяне и приемане на стандарти“, който се съдържа в приложение 3 към Споразумението за ТПТ.

2.   С оглед хармонизиране на стандартите на колкото е възможно по-широка основа всяка от страните насърчава своите органи по стандартизация, както и регионалните органи по стандартизация, в които те или техните органи по стандартизация са членове, да си сътрудничи със съответните органи по стандартизация на другата страна в международните дейности по стандартизация.

3.   Страните се ангажират да си обменят информация, касаеща:

1.   Страните признават, че е налице широк набор от механизми за улесняване приемането на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието, включително:

2.   Като вземат предвид по-специално тези съображения, страните следва:

3.   Страните потвърждават отново своето задължение съгласно член 5, параграф 5.2.5 от Споразумението за ТПТ, който гласи, че таксите, налагани за задължително оценяване на съответствието на внесените продукти, са равностойни по отношение на таксите, налагани за оценяване на съответствието на сходни продукти с национален произход или с произход от други държави, като се вземат предвид разходите за комуникации, превоз и други разходи, възникващи поради разлика в местоположението на съоръженията на заявителя и органа за оценяване на съответствието.

4.   По искане на която и да било страна страните могат да решат да започнат консултации с оглед определяне на секторни инициативи, свързани с използването на процедури за оценяване на съответствието, или улесняване на приемането на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието, които са подходящи за съответните сектори. Страната, която отправя искането, следва да го обоснове с подходяща информация за това как тази секторна инициатива ще улесни търговията между страните. По време на тези консултации могат да бъдат обсъдени всички механизми, описани в параграф 1. Когато една от страните откаже такова искане от другата страна, тя трябва, при поискване, да обясни причините за това.

1.   Страните вземат предвид, че съгласно параграф 1 от приложение 1 към Споразумението за ТПТ един технически регламент може да включва или да съдържа предимно изисквания за маркиране или етикетиране, и се споразумяват, че в случаите, в които техните технически регламенти съдържат задължителни изисквания за маркиране или етикетиране, те ще гарантират, че тези регламенти не се изготвят с цел или по начин, създаващи ненужни пречки пред международната търговия, и че тези регламенти не са по-ограничителни за търговията, отколкото е необходимо за постигане на законна цел, както е посочено в член 2.2 от Споразумението за ТПТ.

2.   Страните се споразумяват, че в случаите, в които една от страните изисква задължително маркиране или етикетиране на продукти:

3.   Без да се засягат правата и задълженията на страните по Споразумението за СТО, параграф 2 се прилага и по отношение на селскостопанските продукти, промишлените продукти и преработените селскостопански хранителни продукти, включително напитки и спиртни напитки.

1.   Страните могат да обсъждат в Комитета по търговията със стоки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), всякакви договорености за прилагане, произтичащи от настоящата глава. По решение на този комитет страните могат да приемат мерки за прилагане, необходими за тази цел.

2.   Страните поеха допълнителни ангажименти, свързани със специфични за дадени сектори нетарифни мерки по отношение на стоките, както е посочено в приложение 4-А и допълненията към него.

1.   Настоящата глава се прилага по отношение на всички СФС мерки на дадена страна, които могат пряко или косвено да засегнат търговията между страните.

2.   Настоящата глава се прилага също така за сътрудничеството между страните по въпроси от взаимен интерес, свързани с хуманното отношение към животните.

3.   Настоящата глава по никакъв начин не засяга правата на страните по Споразумението за ТПТ по отношение на мерките, които не попадат в обхвата на настоящата глава.

1.   Изискванията на една от страните по отношение на вноса се прилагат за цялата територия на другата страна.

2.   Страната износител гарантира, че продуктите, изнасяни за страната вносител, отговарят на санитарните и фитосанитарните изисквания на страната вносител.

3.   Страната вносител гарантира, че нейните изисквания по отношение на вноса се прилагат по пропорционален и недискриминационен за продуктите, внасяни от страната износител.

4.   Всички такси, налагани за процедури по отношение на продукти, внасяни от страната износител, трябва да бъдат съразмерни с таксите, налагани за подобни местни продукти, и не трябва да бъдат по-високи от действителните разходи за услугата.

5.   Страната вносител има право да провежда проверки при внос на продукти, които се внасят от страната износител, за целите на прилагането на СФС мерки.

6.   Проверките при внос на продукти, внасяни от страната износител, се основават на санитарния и фитосанитарния риск, свързан с този внос. Те се извършват без необосновано забавяне и с минимално въздействие върху търговията между страните.

7.   При поискване от страната износител страната вносител ѝ предоставя на разположение информация за честотата на проверките при внос на продукти от страната износител. Когато е целесъобразно, страната вносител може да промени честотата на физическите проверки на пратките с продукти вследствие на i) контролни проверки, ii) проверки при внос или iii) взаимно споразумение между страните, включително след провеждане на предвидените в настоящата глава консултации.

8.   В случай че проверките при внос покажат, че продуктите не отговарят на съответните изисквания относно вноса на страната вносител, всяко действие, предприето от страната вносител следва да бъде пропорционално на санитарния и фитосанитарния риск, свързан с вноса на несъответстващия продукт.

1.   За да се изгради или запази доверието в ефективното прилагане на разпоредбите на настоящата глава, страната вносител има право да извършва контролни проверки по всяко време, включително:

2.   Страната вносител съобщава на страната износител резултатите и заключенията от контролните проверки, извършени съгласно параграф 1. Страната вносител може да направи тези резултати публично достъпни.

3.   Когато страната вносител реши да извърши контролна проверка на място в страната износител, това се съобщава на страната износител най-малко 60 календарни дни преди посещението за контролна проверка на място, освен в неотложни случаи или ако страните се договорят за друго. Всяко изменение, свързано с тази проверка на място, се извършва със съгласието на страните.

4.   Разходите, направени за извършването на контролната проверка на цялата или част от системата за инспекция и сертификация на компетентните органи на страната износител, както и за всяка инспекция на отделни установявания, се поемат от страната вносител.

5.   Страната вносител предоставя на страната износител писмена информация за контролната проверка в рамките на 60 календарни дни. Страната износител разполага с 45 календарни дни, за да представи коментарите си по тази информация. Коментарите, направени от страната износител, се прикрепят към документа за окончателния резултат, а когато е целесъобразно, се включват в него.

6.   Независимо от разпоредбите на параграф 5, когато по време на контролна проверка е установен значителен риск за живота или здравето на хората, животните или растенията, страната вносител информира страната износител във възможно най-кратък срок и във всички случаи не по-късно от десет календарни дни след приключване на контролната проверка.

1.   В случаите, когато страната вносител изисква контролна проверка на място, за да разреши внос на определена категория или категории продукти от животински произход от страната износител, се прилага следното:

2.   В случаите, в които страната вносител е разрешила внос на специфична категория или категории продукти от животински произход, посочени в параграф 1, буква б), страната износител информира страната вносител за списъка с отделни установявания, които отговарят на изискванията на страната вносител в съответствие по-специално с член 5.7 (Изисквания по отношение на вноса) и член 5.8 (Контролни проверки). Освен това се прилага следното:

1.   Страните възприемат понятието „райони, свободни от вредители или болести“ и „райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести“ в съответствие със стандартите, насоките и препоръките на Споразумението за СФСМ, OIE и IPPC. Комитетът по СФСМ, посочен в член 5.15 (Комитет по санитарните и фитосанитарните мерки) може да определи допълнителни подробности за процедурата за признаване на такива области, включително процедурите за признаване на такива области, когато е възникнало огнище, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки или препоръки на Споразумението за СФСМ, OIE и IPPC.

2.   При определянето на райони, свободни от вредители или болести, и на райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести страните взимат под внимание фактори като географско местоположение, екосистеми, епидемиологично наблюдение и ефективност на санитарния или фитосанитарния контрол в тези райони.

3.   Страните установяват тясно сътрудничество при определяне на районите, свободни от вредители или болести, и районите с ниска степен на разпространение на вредители или болести, с цел постигане на доверие в процедурите, следвани от другата страна за определяне на тези райони. При приемане на определянето на тези райони, направено от страната износител, по принцип страната вносител основава своето определяне на здравния статус на животните или растенията в страната износител или части от нея на информацията, предоставена от страната износител в съответствие със стандартите, насоките и препоръките на Споразумението за СФСМ, OIE и IPPC.

4.   Ако страната вносител не приеме определянето, направено от страната износител, тя излага основанията за това и има готовност да започне консултации.

5.   Когато страната износител претендира, че дадени райони на нейна територия са свободни от вредители и болести или са с ниска степен на разпространение на вредители и болести, тя предоставя съответни доказателства за това, за да докаже обективно на страната вносител, че тези райони са и ще продължат да бъдат райони, свободни от вредители или болести, или съответно райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести. За тази цел, при поискване, на страната вносител се осигурява приемлив достъп с цел инспектиране, изпитване и други приложими процедури.

6.   Страните признават принципа на OIE за въвеждане на разделение, както и принципа на IPPC за обектите за производство, свободни от вредители. Комитетът по СФСМ, посочен в член 5.15 (Комитет по санитарните и фитосанитарните мерки) оценява евентуалните препоръки на OIE и IPPC, които могат да бъдат издадени по този въпрос в бъдеще, и може съответно да издава препоръки.

1.   Страните:

2.   Звената за контакт, отговорни за информацията по параграф 1, са посочените от страните в съответствие с параграф 1 на член 13.4 (Запитвания и звена за контакт). Информацията се изпраща по пощата, факс или електронна поща. Информацията по електронна поща може да бъде подписана електронно и се изпраща само между звената за контакт.

3.   Когато информацията по параграф 1 1, буква в е била предоставена чрез уведомление до СТО в съответствие с приложимите правила и процедури или на някой от официалните, общодостъпни и безплатни уебсайтове на страните, се счита, че обменът на информация, посочен в същия параграф, е извършен.

4.   Всички уведомления по настоящата глава се отправят до звената за контакт, посочени в параграф 2.

1.   Всяка страна уведомява писмено другата страна в рамките на два календарни дни относно всеки сериозен или съществен риск за здравето на хората, животните или растенията, включително относно неотложни случаи в областта на храните.

2.   Когато една от страните има сериозни опасения, свързани с риск за живота или здравето на хората, животните или растенията, засягащ стоки, с които се извършва търговия, при поискване се провеждат консултации във връзка със ситуацията във възможно най-кратки срокове. В този случай всяка страна полага усилия да предостави навременно цялата необходима информация, за да се избегне нарушаване на търговията.

3.   Консултациите, посочени в параграф 2 на настоящия член, могат да се провеждат по електронна поща, чрез видео- или телефонна конференция. Страната, поискала консултациите, осигурява съставянето на протокола от тези консултации.

1.   В случай на сериозен риск за живота или здравето на хората, животните или растенията страната вносител може да приеме без предварително уведомление необходимите мерки за защита на живота или здравето на хората, животните или растенията. Страната вносител разглежда най-подходящото и пропорционално решение по отношение на пратките в процес на транспортиране между страните, за да се избегне ненужното нарушаване на търговията.

2.   Страната, която приема мерките, уведомява другата страна във възможно най-кратки срокове и във всеки случай не по-късно от 24 часа след приемането на мярката. Всяка от страните може да поиска информация, свързана със санитарната и фитосанитарната ситуация или с всички такива приети мерки. Другата страна отговаря веднага след като исканата информация е на разположение.

3.   По искане на една от страните и в съответствие с разпоредбите на член 5.12 (Консултации) страните провеждат консултации относно ситуацията в рамките на 15 работни дни след уведомлението. Тези консултации се провеждат, за да се избегне ненужното нарушаване на търговията. Страните могат да разглеждат възможности за улесняване на прилагането или за замяната на мерките.

1.   Страните могат да признаят еквивалентността на индивидуална мярка, групи от мерки или системи, приложими към даден сектор или част от сектор, в съответствие с параграфи 4—7. Признаването на еквивалентността се прилага за търговията между страните с живи животни, животински продукти, растения и растителни продукти, или при целесъобразност, на свързани с тях стоки.

2.   Когато не е призната еквивалентност, търговията се извършва при изискваните от страната вносител условия, за да се спази нейното подходящо равнище на защита.

3.   Признаването на еквивалентността изисква оценка и приемане на:

4.   При тази оценка страните отчитат опита, който вече са натрупали.

5.   Страната вносител признава еквивалентността на дадена санитарна или фитосанитарна мярка на страната износител, ако последната докаже по обективен начин, че нейната мярка постига подходящо за страната вносител равнище на защита. За тази цел, при поискване, на страната вносител трябва да се осигури приемлив достъп с цел инспектиране, изпитване и други приложими процедури.

6.   При признаването на еквивалентност страните ще вземат предвид насоките на Кодекс алиментариус, OIE, IPPC и на Комитета по СФСМ към СТО.

7.   Освен това, когато се признава еквивалентност, страните могат да се споразумеят за опростен образец за официалните санитарни или фитосанитарни сертификати, необходими за всяка пратка от живи животни или животински продукти, растения или растителни продукти или други свързани стоки, предназначени за внос.

1.   Комитетът по санитарните и фитосанитарните мерки (наричан по-долу „Комитетът по СФСМ“), създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), включва представители на компетентните органи на страните.

2.   Комитетът по СФСМ провежда заседание в рамките на една година от влизането в сила на настоящото споразумение. След това той заседава поне веднъж годишно или съгласно уговореното между страните. Комитетът приема свой вътрешен правилник на първото си заседание. Заседанията се провеждат при лично присъствие на членовете, чрез телефонна конференция, видеоконферентна връзка или по друг начин, договорен между страните.

3.   Комитетът по СФСМ може да се договори да създаде технически работни групи, съставени от експерти от страните, които установяват и разглеждат технически и научни въпроси, произтичащи от настоящата глава, и проучват възможностите за задълбочаване на сътрудничеството по санитарни и фитосанитарни въпроси от взаимен интерес. Когато е необходима допълнителна експертна помощ, в техническите работни групи могат да участват и лица, различни от представители на страните.

4.   Комитетът по СФСМ може да разглежда всеки въпрос, свързан с ефективното прилагане на настоящата глава. По-специално той има следните задължения и функции:

5.   Комитетът по СФСМ обменя информация, експертни познания и опит в областта на хуманното отношение към животните с цел да насърчава сътрудничеството по въпросите на хуманното отношение към животните между страните.

6.   По решение на Комитета по СФСМ страните могат да приемат препоръки и решения, свързани с разрешаването на внос, обмена на информация, прозрачността, признаването на регионализация, еквивалентността и алтернативните мерки, както и всички други въпроси, посочени в параграфи 4 и 5.

1.   Когато една от страните счита, че дадена мярка на другата страна противоречи или може да противоречи на задълженията по настоящата глава и счита, че мярката причинява или може да причини неоправдани смущения в търговията, тя може да изиска технически консултации в рамките на Комитета по СФСМ с оглед на постигане на взаимноприемливи решения. Компетентните органи, посочени в приложение 5-А, подпомагат тези консултации.

2.   Техническите консултации в рамките на Комитета по СФСМ се считат за приключени в срок от 30 дни от датата на подаване на искането за техническите консултации, освен ако участващите в тях страни се договорят да ги продължат. Техническите консултации могат да се провеждат чрез телефонна конферентна връзка, видеоконферентна връзка или всякакви други механизми, договорени от страните.

1.   Страните признават значението на въпросите в областта на митниците и улесняването на търговията в динамичния контекст на световната търговия. Страните се договарят да укрепват сътрудничеството в тази област с цел да гарантират, че съответното им законодателство и процедури, както и административният капацитет на техните съответни администрации, отговарят на целта за насърчаване на улесняването на търговията, като същевременно се осъществява ефективен контрол.

2.   За тази цел страните се договарят, че законодателството трябва да бъде недискриминационно и че митническите процедури трябва да се основават на използването на съвременни методи и ефективен контрол с цел борба с измамите и защита на законната търговия.

3.   Страните признават, че по никакъв начин не могат да бъдат застрашавани законните цели на обществената политика, включително и тези, свързани със сигурността, безопасността и предотвратяването на измамите.

1.   Страните се договарят, че техните съответни митнически разпоредби и процедури се основават на:

2.   С цел да се подобрят методите на работа, както и да се гарантира недискриминационният характер, прозрачността, ефикасността, целостта и отчетността на операциите, страните:

1.   Съответните органи на страните си сътрудничат по митническите въпроси, за да се гарантира постигането на целите, посочени в член 6.1 (Цели).

2.   С цел да се подобри сътрудничеството по митническите въпроси страните, inter alia:

1.   Всяка от страните гарантира улесняването и ефективния контрол на операциите по пренатоварване и транзитно преминаване на стоки през съответната й територия.

2.   Страните насърчават и прилагат регионални договорености в областта на транзита с цел улесняване на търговията.

3.   Страните осигуряват сътрудничеството и координирането между всички съответни органи и агенции на своята територия с цел улесняване на транзитния трафик.

1.   Всяка от страните предоставя опростени процедури за внос и износ, които са прозрачни и ефикасни, за да се намалят разходите и да се подобри предвидимостта за икономическите субекти, включително малките и средните предприятия. По-лесен достъп до опростените митнически процедури се предоставя също и за одобрени търговци в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.

2.   За целите на извършване на формалностите, необходими за поставяне на стоките под митнически режим, се използва единна митническа декларация или неин електронен еквивалент.

3.   Страните прилагат съвременни митнически практики, в това число оценка на риска и методи за одит след митническо оформяне, за да се опрости и да се улесни влизането и освобождаването на стоките.

4.   Страните насърчават прогресивното развитие и използване на системите, в това число на тези от тях, които се основават на информационните технологии, за да се улесни електронният обмен на данни между техните търговци, митническите органи и други свързани институции.

1.   Таксите и налозите се налагат единствено по отношение на услуги, предоставяни във връзка с въпросния внос или износ и за извършването на каквато и да било формалност, изисквана при предприемане на такъв внос или износ. Те не надвишават приблизителната стойност на извършените услуги и не се изчисляват на адвалорна основа.

2.   Информацията относно таксите и налозите се публикува чрез официално предназначено за тази цел средство, което може да включва и интернет. Тази информация съдържа основанието за налагането на таксата или налога за предоставената услуга, отговорния орган, таксите или налозите, които следва да бъдат приложени, както и къде и как следва да бъде извършено плащането.

3.   Новите или изменените такси и налози не се налагат, докато не бъде публикувана и предоставена информацията в съответствие с параграф 2.

1.   Страните определят митническата стойност на стоки съгласно Споразумението за митническо остойностяване.

2.   Страните си сътрудничат с оглед постигането на общ подход към въпросите, свързани с митническото остойностяване.

1.   Всяка страна следва да основава своите процедури за разследване и освобождаване и своите процедури за проверка след влизане на стоката на нейна територия на принципите за оценка на риска и на извършването на одити, а не следва да прави всеобхватно разглеждане на всяка пратка за спазване на всички изисквания по отношение на вноса.

2.   Страните се договарят да приемат и прилагат своите изисквания и процедури за контрол във връзка с вноса, износа, транзита и претоварването на стоки въз основа на принципи за управление на риска, които се прилагат с цел съсредоточаване на мерките за привеждане в съответствие върху сделките, които заслужават внимание.

1.   Всяка от страните осигурява ефективни, бързи, недискриминиращи и лесно достъпни процедури, които да гарантират възможността за обжалване на административните действия, актовете и решенията на митническите и други компетентни органи, засягащи вноса или износа на стоки или транзитното преминаване на стоки.

2.   Процедурите по обжалване може да включват административен контрол от страна на надзорния орган и съдебно обжалване на решенията, взети на административно равнище в съответствие със законодателството на страните.

1.   Всяка страна публикува или предоставя по друг начин, включително чрез електронни средства, своите законови и подзаконови актове и административни процедури и други изисквания, свързани с митниците и улесняването на търговията.

2.   Всяка от страните определя или поддържа един или повече центрове за запитвания или информация, в които се дава отговор на запитванията на заинтересовани лица по въпроси, свързани с митниците и улесняването на търговията.

1.   Комитетът по митническите въпроси, създаден с член 16.2 (Специализирани комитети), се състои от представители на митническите органи и други компетентни органи на страните. Комитетът по митническите въпроси гарантира правилното прилагане на настоящата глава, Протокол 1 и всички договорени между страните допълнителни разпоредби, свързани с митниците. В рамките на Комитета по митническите въпроси страните могат да разглеждат и вземат решения по всички въпроси, произтичащи от тези разпоредби.

2.   В рамките на Комитета по митническите въпроси страните могат да приемат препоръки и да вземат решения в областта на взаимното признаване на техниките за управление на риска, стандартите за риск, проверките на сигурността и програмите за търговско сътрудничество, включително такива аспекти като предаване на данни и взаимно договорени ползи и всякакви други въпроси, обхванати от параграф 1.

3.   Страните могат да се споразумеят да провеждат ad hoc заседания по всички митнически въпроси, включително правилата за произход и всякакви договорени между страните допълнителни разпоредби, свързани с митниците. Те могат също така да създават подгрупи за конкретни въпроси, когато това е уместно.

1.   Настоящата глава се прилага по отношение на мерки, които могат да засегнат търговията и инвестициите между страните, свързани с производството на енергия от възобновяеми и устойчива неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове, но не и с продуктите, от които се произвежда енергия.

2.   Настоящата глава не се прилага по отношение на изследователски и развойни проекти, нито демонстрационни проекти, осъществявани в нетърговски мащаби.

3.   Настоящата глава се прилага mutatis mutandis по отношение на мерките, посочени в параграф 1, без да засяга прилагането на които и да било други свързани разпоредби на настоящото споразумение, включително всякакви изключения, резерви или ограничения на тези разпоредби. С цел постигането на по-голяма сигурност в случай на каквото и да е несъответствие между разпоредбите на настоящата глава и други разпоредби на настоящото споразумение, другите разпоредби на настоящото споразумение имат предимство в рамките на несъответствието.

1.   Когато по отношение на продукти за производството на енергия от възобновяеми и устойчива неизкопаеми източници съществуват международни или регионални стандарти, страните използват тези стандарти или съответните им части като основа за своите технически регламенти, освен когато такива международни стандарти или съответни части от тях биха били неефективни или неподходящи средства за постигане на преследваните законни цели. За целите на прилагането на настоящия параграф Международната организация по стандартизация (наричано по-долу „ISO“) и Международната електротехническа комисия (наричана по-долу „IEC“) по-специално следва да се считат за съответните международни органи по стандартизация.

2.   Когато е целесъобразно, страните определят технически регламенти, основаващи се на изискванията за продукта по отношение на неговата функционалност, включително екологичните му характеристики, а не по отношение на проектните или описателните характеристики.

3.   По отношение на продуктите, посочени в глава 84 от Хармонизираната система (освен клас 8401), както и в класове 850231 и 854140 от ХС:

С цел постигането на по-голяма сигурност настоящият параграф не засяга прилагането от която и да е от страните на изисквания, които не са свързани с продуктите, посочени в настоящия параграф, като закони относно зонирането или строителни норми.

1.   По отношение на настоящата глава се прилагат изключенията , установени в член 2.14 (Общи изключения), член 8.62 (Общи изключения) и член 9.3 (Сигурност и общи изключения), а с цел постигане на по-голяма сигурност — и съответните разпоредби на шестнадесета глава (Институционални, общи и заключителни разпоредби).

2.   С цел постигането на по-голяма сигурност, при условие че такива мерки не се прилагат по начин, който може да представлява средство за произволна или необоснована дискриминация между продуктите, доставчиците на услуги или инвеститорите на страните при наличието на едни и същи условия, или за прикрито ограничаване на търговията и инвестициите между страните, никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува по начин, който би възпрепятствал приемането или осигуряването на изпълнението от всяка от страните на мерки, необходими за осигуряване на безопасна експлоатация на съответните енергийни мрежи или сигурността на енергийните доставки.

1.   В рамките на Комитета по търговията, създаден съгласно член 16.1 (Комитет по търговията), страните си сътрудничат и обменят информация по всички въпроси от значение за прилагането на настоящата глава. По решение на Комитета по търговията страните могат да приемат подходящи мерки за прилагане за тази цел и да актуализират настоящата глава, когато е целесъобразно.

2.   Сътрудничеството може да включва:

1.   Страните, като потвърждават съответните си ангажименти по Споразумението за СТО, с настоящото споразумение създават необходимите механизми за реципрочна прогресивна либерализация на търговията с услуги, установяването и електронната търговия.

2.   Освен ако е предвидено друго, настоящата глава не:

3.   Всяка от страните си запазва правото да регулира и да въвежда нови правила за постигане на законни цели на политиката по начин, съвместим с настоящата глава.

4.   Настоящата глава не се прилага по отношение на мерки, които засягат физически лица, търсещи достъп до пазара на труда на някоя от страните, нито пък по отношение на мерките, касаещи гражданство, пребиваване и трудова заетост с безсрочен характер. Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да възпрепятства страните да прилагат мерки за регулиране на влизането или престоя на физически лица на другата страна на техните територии, включително мерки, необходими за опазване на целостта на нейните граници и за гарантиране на нормалното придвижване през тях на физически лица, при условие че подобни мерки не се прилагат по такъв начин, че да премахват или намаляват ползите (4) за другата страна в съответствие с условията на настоящата глава.

1.   Що се отнася до достъпа до пазара чрез трансграничното предоставяне на услуги, всяка страна предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна не по-малко благоприятно третиране от предвиденото съгласно сроковете, ограниченията и условията, договорени и посочени в нейния списък със специфични задължения.

2.   В секторите, в които са поети задължения по отношение на достъпа до пазара, мерките, които никоя от страните не може да приеме или запази в сила на цялата си територия или на част от нея, освен ако е посочено друго в нейния списък със специфични задължения, са определени като:

1.   Всяка страна предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна в секторите, вписани в нейния списък със специфични задължения, и при отчитане на условията и ограниченията, предвидени в него, за всички мерки, засягащи предлагането на услуги, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените ѝ подобни услуги и доставчици на услуги.

2.   Всяка страна може да изпълни изискването на параграф 1, като предостави на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна третиране, което е формално еднакво или формално различно от предоставеното на собствените ѝ сходни услуги и доставчици на услуги.

3.   Формално еднаквото или формално различното третиране се счита за по-малко благоприятно, ако променя условията на конкуренция в полза на услуги или доставчици на услуги от една страна в сравнение със сходни услуги или доставчици на услуги от другата страна.

4.   Специфичните задължения, поети по настоящия член, не могат да се тълкуват по начин, който да изисква от която е да е от страните да компенсира присъщи конкурентни недостатъци, произтичащи от чуждестранния характер на съответните услуги или доставчици на услуги.

1.   Секторите, либерализирани от една от страните съгласно настоящия раздел, и ограниченията под формата на резерви по отношение на достъпа до пазара и националното третиране, приложими към услугите и доставчиците на услуги от другата страна в тези сектори, са изброени в нейния списък със специфични задължения.

2.   Никоя от страните не може да приема нови дискриминационни или по-дискриминационни мерки по отношение на услуги или доставчици на услуги от другата страна в сравнение със специфичните задължения, поети съгласно параграф 1.

1.   Що се отнася до достъпа до пазара чрез установяване, всяка страна предоставя на установяванията и предприемачите от другата страна не по-малко благоприятно третиране от предвиденото съгласно сроковете, ограниченията и условията, договорени и посочени в нейния списък със специфични задължения.

2.   В секторите, в които са поети задължения по отношение на достъпа до пазара, мерките, които никоя от страните не може да приеме или запази в сила на цялата си територия или на част от нея, освен ако е посочено друго в нейния списък със специфични задължения, са определени като:

1.   В секторите, посочени в списъка ѝ със специфични задължения, и съобразно определените в този списък условия и квалификации, за всички мерки, които засягат установяването (16), всяка страна предоставя на установяванията и предприемачите от другата страна третиране, което е не по-малко благоприятно от предоставеното на собствените ѝ сходни установявания и предприемачи.

2.   Всяка от страните може да изпълни изискването на параграф 1, като предостави на установяванията и предприемачите от другата страна третиране, което е формално еднакво или което е формално различно от предоставеното на собствените ѝ сходни установявания и предприемачи.

3.   Формално еднаквото или формално различното третиране се счита за по-малко благоприятно, ако променя условията на конкуренция в полза на установяванията или предприемачите от съответната страна в сравнение със сходни установявания или предприемачи от другата страна.

4.   Специфичните задължения, поети по настоящия член, не могат да се тълкуват по начин, който да изисква от която е да е от страните да компенсира присъщи конкурентни недостатъци, произтичащи от чуждестранния характер на съответните установявания или предприемачи.

1.   Секторите, либерализирани от една от страните съгласно настоящия раздел, и ограниченията под формата на резерви по отношение на достъпа до пазара и националното третиране, приложими към установяванията и предприемачите от другата страна в тези сектори, са изброени в списъка на първата страна със специфични задължения.

2.   Никоя от страните не може да приема нови дискриминационни или по-дискриминационни мерки по отношение на установяванията и предприемачите от другата страна в сравнение със специфичните задължения, поети съгласно параграф 1.

1.   Настоящият раздел се прилага за мерки, приети от страните във връзка с влизането и престоя на тяхна територия на ключов персонал, дипломирани стажанти, търговци на бизнес услуги в съответствие с параграф 4 на член 8.1 (Цел и обхват).

2.   За целите на настоящия раздел:

1.   За всеки сектор, либерализиран в съответствие с раздел В (Установяване), по отношение на който се прилагат резерви, посочени в списъка ѝ със специфични задължения, всяка страна позволява на предприемачите от другата страна временно да наемат в своето установяване физически лица от тази друга страна, ако те са ключов персонал и дипломирани стажанти съгласно определението в член 8.13 (Обхват и определения). Тяхното влизане и престой следва да бъде позволено за период от най-много три години за служители, изпратени чрез вътрешнокорпоративно прехвърляне, 90 дни на всеки дванадесет месеца за бизнес посетители и една година за дипломирани стажанти. За служители, изпратени чрез вътрешнокорпоративно прехвърляне този период може да бъде удължен с още две години при спазване на националното законодателство (18).

2.   За всеки сектор, либерализиран в съответствие с раздел В (Установяване), мерките, които никоя страна не може да запазва в сила или да приема, освен ако не е посочено друго в списъка ѝ със специфични задължения, се определят като ограничения по отношение на общия брой физически лица, които съответният предприемач може да прехвърли като ключов персонал или дипломирани стажанти в конкретен сектор, под формата на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост и като дискриминационни ограничения.

1.   Никоя от разпоредбите на настоящия член не се тълкува като възпрепятстваща която и да е страна да изисква от физическите лица необходимите квалификации и/или професионален опит, изисквани на територията на съответната страна, в която се предоставя услугата, за съответния сектор на стопанска дейност.

2.   Страните насърчават съответните професионални органи на тяхна територия да развият и предоставят обща препоръка за взаимното признаване на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети). Тази препоръка следва да е подкрепена от доказателства относно:

3.   При получаване на общата препоръка Комитетът по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки разглежда съответната препоръка в рамките на разумен срок, с цел да определи дали е съвместима с настоящото споразумение.

4.   Когато въз основа на информацията, предвидена в параграф 2, се установи, че препоръката е съвместима с настоящото споразумение, страните предприемат необходимите стъпки да договорят, чрез своите компетентни органи или оправомощени лица, споразумение за взаимно признаване.

1.   Настоящият подраздел се прилага за мерки, приети от страните във връзка с изискванията и процедурите за лицензиране или за квалификация, които засягат:

2.   Настоящият подраздел се прилага само по отношение на сектори, за които дадена страна е поела специфични задължения и доколкото тези специфични задължения се прилагат.

3.   Настоящият подраздел не се прилага по отношение на мерки, представляващи ограничения съгласно предвиденото в член 8.5 (Достъп до пазара) и член 8.10 (Достъп до пазара) и/или член 8.6 (Национално третиране) и член 8.11 (Национално третиране).

4.   За целите на настоящия подраздел:

1.   Всяка от страните гарантира, че мерките, отнасящи се до изискванията и процедурите за лицензиране и изискванията за квалификация се основават на критерии, които са:

2.   Разрешение или лиценз, в зависимост от наличността, се предоставя веднага след като въз основа на подходяща проверка се установи, че условията са изпълнени.

3.   Всяка страна поддържа или създава общи, арбитражни или административни съдилища или процедури, които, по искане от засегнат предприемач или доставчик на услуги, осигуряват своевременен контрол на административни решения, засягащи установяването, трансграничното предоставяне на услуги или престоя на физически лица със стопанска цел, а когато е обосновано — и подходяща защита срещу такива решения. Когато подобни процедури не са независими от органа, който е взел въпросното административно решение по силата на своите правомощия, всяка страна гарантира, че процедурите действително осигуряват обективна и безпристрастна проверка.

Настоящият параграф не се тълкува като изискващ от дадена страна създаването на такива съдилища или процедури, ако това би било в противоречие с конституционното устройство или с естеството на нейната правна система.

1.   Всяка страна гарантира, че процедурите и формалностите по лицензирането и квалификацията са възможно най-опростени и не усложняват или забавят ненужно предоставянето на услугата. Таксите за издаване на лицензи или разрешения (20), които заявителят заплаща във връзка с прилагането на тези процедури и формалности, следва да са разумни и сами по себе си да не ограничават предоставянето на услугата.

2.   Всяка страна гарантира, че използваните от компетентния орган процедури и неговите решения в процеса по издаване на лицензи или разрешения са безпристрастни по отношение на всички заявители. Компетентният орган следва да вземе решенията си по независим начин и да не се отчита пред който и да било доставчик на услуги, за когото е поискан лиценз или разрешение.

3.   Когато съществуват конкретни периоди за подаване на заявления на заявителя се предоставя подходящ срок за подаване на заявление. Компетентният орган започва обработването на такива заявления без необосновано забавяне. Когато е възможно, заявленията се приемат в електронен формат, при същите условия за автентичност като заявленията на хартиен носител.

4.   Всяка от страните гарантира, че обработването на заявлението, включително вземането на окончателно решение, се извършва в разумни срокове от подаването на пълното заявление. Всяка от страните се стреми да определи нормални срокове за обработване на заявлението.

5.   Когато компетентният орган счита, че дадено заявление е непълно, в разумен срок след получаването на такова заявление, той уведомява за това заявителя и доколкото е възможно уточнява допълнителната информация, необходима за попълване на заявлението, и осигурява на заявителя възможност за отстраняване на пропуските.

6.   Когато това е възможно, вместо оригиналните документи се приемат заверени копия.

7.   Когато компетентният орган отхвърли заявление, той уведомява заявителя писмено и без необосновано забавяне. По принцип заявителят следва, ако поиска, да бъде информиран и за причините за отхвърляне на заявлението и за сроковете за обжалване на решението. Когато е приложимо, на заявителите следва да се разреши да подадат ново заявление в разумни срокове.

8.   Всяка страна гарантира, че издаденият лиценз или разрешение влиза в сила без необосновано забавяне в съответствие с посочените в него условия.

1.   Страните възприемат разбирането, посочено в следващите параграфи по отношение на компютърните услуги, либерализирани съгласно раздел Б (Трансгранично предоставяне на услуги), раздел В (Установяване) и раздел Г (Временно присъствие на физически лица със стопанска цел).

2.   Страните постигат съгласие, че CPC (21) 84, кодът на ООН, използван за описание на компютърните и свързаните с тях услуги, обхваща всички компютърни и свързани с тях услуги. Технологичният напредък доведе до нараснало предлагане на такива услуги като набор или пакет от свързани услуги, който може да включва част от или всички основни функции, посочени в параграф 3. Например, всеки един от видовете услуги уеб/домейн-хостинг, извличане на данни и изчислителни услуги по технологията GRID се състои от комбинация от основни дейности по предоставяне на компютърни услуги.

3.   Независимо от това дали се предоставят посредством мрежа, включително по интернет, компютърните и свързаните с тях услуги включват всички услуги, при които се извършват някои от следните дейности или комбинация от тях:

4.   Страните постигат съгласие, че в много случаи компютърните и свързаните с тях услуги дават възможност за предоставяне на други услуги (23) чрез електронни или други средства. В такива случаи обаче има важна разлика между компютърни и свързани с тях услуги (напр. уеб хостинг или хостинг на приложения) и друга услуга (24), която е станала възможна чрез компютърна и свързана с нея услуга. Другата услуга, независимо дали е станала възможна чрез компютърна и свързана с нея услуга, не е обхваната от CPC 84.

1.   Настоящият подраздел се прилага за мерки, засягащи търговията с далекосъобщителни услуги и определя принципите на нормативната уредба на далекосъобщителните услуги, либерализирани съгласно разделите от Б до Г.

2.   Настоящият подраздел не се прилага за мерки, приети или запазени в сила от една от страните и свързани с кабелното разпространение или разпространението чрез предавател на радио- или телевизионни програми.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящия подраздел не може да се тълкува по начин, който да изисква от дадена страна:

4.   Всяка от страните налага, запазва, изменя или оттегля правата и задълженията на доставчиците на услуги, предвидени в член 8.26 (Достъп до и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и услуги), член 8.28 (Взаимно свързване), член 8.29 (Взаимно свързване с основните доставчици), член 8.30 (Поведение на основните доставчици), член 8.32 (Необвързан достъп до мрежови елементи), член 8.33 (Съвместно ползване на обекти), член 8.34 (Препродажба), член 8.35 (Съвместно ползване на съоръжения), член 8.36 (Предоставяне на услуги по наети линии) и член 8.38 (Пунктове на излизане на подводни кабели на сушата), по начин, който е в съответствие с нейното вътрешно законодателство и вътрешни процедури за регулиране на далекосъобщителните й пазари. За Съюза тези процедури означават анализ от страна на регулаторните органи на Съюза на съответните пазари на продукти и услуги, предвидени в съответното законодателство на Съюза, определянето на доставчик на услуги като упражняващ значителна пазарна сила и решението на регулаторните органи въз основа на този анализ да наложат, запазят, изменят или оттеглят такива права и задължения.

1.   Всяка от страните гарантира, че всички доставчици на услуги от другата страна имат достъп до и използват всяка обществена далекосъобщителна мрежа и услуга, включително частни наети линии, предлагани на нейна територия или през нейните граници при разумни, недискриминационни и прозрачни условия, включително както е посочено в параграфи 2 и 3.

2.   Всяка страна гарантира, че на тези доставчици на услуги се разрешава да:

3.   Всяка страна следва да гарантира, че всички доставчици на услуги от другата страна могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги за пренос на информация на нейна територия или през нейните граници, включително за вътрешнофирмени комуникации на такива доставчици на услуги и за достъп до сведенията, съдържащи се в базите данни или съхранени под друга форма за разчитане чрез машина, на територията на всяка от страните. Всички нови или изменени мерки, приети от дадена страна, които значително засягат това използване, се нотифицират на другата страна и са обект на консултации.

1.   Всяка страна гарантира, че всеки доставчик на услуги, който има разрешение да предоставя обществени далекосъобщителни мрежи или услуги на нейната територия, има правото и задължението да договаря взаимно свързване с други доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги. Взаимно свързване се договаря въз основа на търговски преговори между заинтересованите страни.

2.   Регулаторните органи гарантират, че доставчиците, придобили информация от друго предприятие по време на процеса на договаряне на формалностите по взаимно свързване, ползват тази информация единствено за целите, за които тя е предоставена, и зачитат във всеки един момент поверителността на предаваната или съхранявана информация.

1.   Всяка страна гарантира, че всеки основен доставчик на нейната територия предоставя взаимно свързване за съоръженията и оборудването на доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна във всяка технически пригодна точка в мрежата на основния доставчик. Това взаимно свързване се предоставя:

2.   Всяка страна гарантира, че основните доставчици на нейната територия оповестяват публично своите споразумения за взаимно свързване или своите примерни оферти за взаимно свързване.

3.   Процедурите, приложими за взаимно свързване с основен доставчик, се правят обществено достояние.

4.   Когато доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги не са в състояние да разрешат спорове относно условията и цените, при които следва да се предостави взаимното свързване с основен доставчик, те имат възможност да се обърнат към регулаторния орган, който цели разрешаване на споровете във възможно най-кратък срок и при всички случаи в рамките на 180 дни от сезирането му, като за решаването на сложни спорове може да са необходими повече от 180 дни.

1.   Всяка страна може да налага на основните доставчици задължения за недопускане на дискриминация във връзка с взаимното свързване или достъпа.

2.   Задълженията за недопускане на дискриминация гарантират по-конкретно, че основният доставчик прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства към други доставчици, които предоставят равностойни услуги, както и че предоставя услуги и информация на другите при равностойни условия и със същото качество, както и за собствените си услуги или за собствените си дъщерни дружества или партньори.

1.   Всяка страна налага задължения на основните доставчици да удовлетворяват разумните искания за необвързан достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързаните с тях съоръжения във всяка технически пригодна точка, по навременен начин и при условия, които са разумни, прозрачни и недискриминационни, и по-специално:

2.   Когато една от страните предвижда налагането на задълженията, посочени в параграф 1, тя може да вземе предвид, inter alia, следните фактори:

1.   Всяка от страните следва да гарантира, че основните доставчици на нейната територия предоставят на доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна възможността за съвместно физическо използване на съоръженията, необходими за взаимно свързване и необвързан достъп до мрежови елементи своевременно и при условия, които са разумни и недискриминационни.

2.   Всяка страна може да определи в съответствие с вътрешното си законодателство обектите, за които тя изисква основните доставчици на нейна територия да предоставят съвместно ползване по параграф 1.

1.   Всяка страна трябва да може, като взема предвид принципа на пропорционалност, да наложи за всеки основен доставчик, който има право да инсталира съоръжения върху, над или под имот — публична или частна собственост, съвместното ползване на такива съоръжения или имоти, в т.ч. сгради, входове на сгради, eлектрически инсталации в сгради, антенни мачти, антени, пилони и други носещи конструкции, стълбове, кабелни тръби и канали, входни отверстия и кутии.

2.   Всяка страна може да определи в съответствие с вътрешното си законодателство съоръженията, за които изисква основните доставчици на нейна територия да предоставят достъп съгласно параграф 1, въз основа на това, че такива съоръжения не могат да бъдат икономически или технически заместени по приемлив начин за предоставянето на конкурентни услуги.

1.   Всяка от страните гарантира, че нейният регулаторен орган в областта на телекомуникациите е независим от и не се отчита пред който и да е доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги или телекомуникационно оборудване. За тази цел всяка страна по споразумението гарантира, че нейният регулаторен орган в областта на телекомуникациите не притежава каквито и да било финансови интереси или контрол по отношение на такъв доставчик.

2.   Всяка страна гарантира, че решенията на нейните регулаторни органи в областта на телекомуникациите и процедурите, следвани от тези органи, са справедливи и безпристрастни по отношение на всички участници на пазара и че те се приемат и прилагат без излишно забавяне. За тази цел всяка страна по споразумението гарантира, че всякакви финансови интереси, които тя притежава по отношение на доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги, не влияе върху решенията на и процедурите, следвани от нейния регулаторен орган в областта на телекомуникациите.

3.   Правомощията на регулаторните органи се упражняват по прозрачен начин в съответствие с приложимото вътрешно законодателство.

4.   Регулаторните органи разполагат с правомощия да гарантират, че доставчиците на далекосъобщителни преносни мрежи и услуги на техните съответни територии им предоставят незабавно при поискване цялата информация, включително финансова информация, която е необходима, за да се даде възможност на регулаторните органи да изпълняват задачите си в съответствие с настоящия подраздел. Исканите сведения трябва да са разумно пропорционални на изпълнението на задачите на регулаторните органи и да се обработват в съответствие с изискванията за поверителност.

5.   Регулаторният орган разполага с достатъчни правомощия, за да регулира сектора. Функциите, които изпълнява регулаторният орган, се оповестяват публично по лесно достъпен и ясен начин, по-специално в случаите, когато с тези функции е натоварен повече от един орган.

1.   Всяка страна има правото да определя вида на задълженията за универсална услуга, които желае да запази.

2.   Тези задължения не се считат за насочени срещу конкуренцията сами по себе си, при условие че се прилагат по прозрачен, обективен, недискриминационен и неутрален по отношение на конкуренцията начин и не са по-обременяващи от необходимото за вида универсална услуга, дефинирана от страната.

3.   Когато дадена страна изисква от доставчик на далекосъобщителни услуги да предостави указатели на абонати, тази страна гарантира, че доставчикът прилага принципа на недискриминация при обработването на информацията, предоставена му от други доставчици на такива далекосъобщителни услуги.

1.   Всяка страна гарантира, че процедурите по лицензиране са възможно най-опростени и не усложняват или забавят ненужно предоставянето на услугата.

2.   Когато дадена страна изисква доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги да има разрешение, тази страна прави публично достъпни:

3.   Всяка страна гарантира, че при поискване заявителят получава в писмен вид причините за отказ за издаване на лиценз.

4.   Лицето, подало заявление за лиценз, трябва да може да се обърне към апелативен орган в случай на неоправдан отказ да му бъде издаден такъв.

5.   Таксите за издаване на лицензи или разрешения (29), които заявителят заплаща във връзка с прилагането на тези процедури и формалности, следва да са разумни и сами по себе си да не ограничават предоставянето на услугата.

1.   Всякакви процедури за разпределението и използването на ограничени ресурси, включително честоти, номера и права на ползване, се провеждат по обективен, навременен, прозрачен и недискриминационен начин. Текущото положение с разпределените честотни ленти се прави обществено достояние, но не се изисква подробно посочване на честотите, разпределени за специфично ползване от държавните органи.

2.   Страните се договарят, че решенията относно разпределянето и предоставянето на радиочестотен спектър и управлението на честотите не са мерки, които сами по себе си са несъвместими с член 8.5 (Достъп до пазара) и член 8.10 (Достъп до пазара). Съответно, всяка от страните си запазва правото да упражнява своите политики за управление на радиочестотния спектър и честотите, които могат да се отразят на броя на доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги, при условие че това се извършва по начин, който е в съответствие с настоящата глава. Страните запазват правото си да разпределят честотни ленти по начин, с който се взема предвид съществуващите и бъдещите нужди.

1.   Всяка от страните следва да гарантира, че нейният регулаторен орган в областта на телекомуникациите поддържа подходящи процедури и има капацитет за осигуряване на изпълнението на национални мерки, отнасящи се до задълженията съгласно настоящия подраздел. Тези процедури и капацитет включват възможността да се налагат своевременни, пропорционални и ефективни санкции и възможността да се изменят, спират и отнемат лицензи.

2.   Когато основен доставчик откаже да спазва права или задължения, предвидени в член 8.29 (Взаимно свързване с основните доставчици), член 8.30 (Поведение на основните доставчици), член 8.31 (Защитни мерки в областта на конкуренцията по отношение на основните доставчици), член 8.32 (Необвързан достъп до мрежови елементи), член 8.33 (Съвместно ползване на обекти), член 8.34 (Препродажба), член 8.35 (Съвместното ползване на съоръжения) или член 8.36 (Предоставяне на услуги по наети линии), подалият искането доставчик на услуги може да потърси намесата на регулаторния орган, който издава в съответствие с вътрешното законодателство обвързващо решение във възможно най-кратък срок и във всеки случай в рамките на разумен период от време.

1.   Всяка страна гарантира, че доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги на другата страна имат навременен достъп до регулаторен орган в областта на телекомуникациите или друг компетентен орган за разрешаване на спорове, възникващи във връзка с вътрешни мерки по отношение на въпроси, посочени в настоящия подраздел.

2.   Всяка страна гарантира, че всеки доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна, засегнат от решение на регулаторния орган в областта на телекомуникациите на първата страна, може да обжалва това решение пред съдебен или административен орган, независим от страните по спора.

3.   Когато апелативният орган не е съдебен орган по своя характер, се представят писмено мотивите за неговото решение и то подлежи на преразглеждане от безпристрастен и независим съдебен орган.

4.   Решенията, взети от апелативни органи, следва да бъдат ефективно прилагани от заинтересованите страни в съответствие с приложимото вътрешно законодателство и съответните вътрешни процедури. Обжалването не освобождава засегната страна от задължението да спазва основното решение на регулаторния орган, освен ако даден компетентен орган не спре изпълнението на това решение.

1.   Като отчитат бързото развитие на телекомуникационните и информационните технологии, както във вътрешен, така и в международен контекст, страните си сътрудничат за насърчаване на развитието на тези услуги с оглед на получаването на максимална полза за страните от използването на телекомуникациите и информационните технологии.

2.   Областите на сътрудничество могат да включват следното:

3.   Формите на сътрудничество могат да включват следното:

1.   В настоящия подраздел се определят принципите на нормативната уредба за всички финансови услуги, либерализирани съгласно раздели Б (Трансгранично предоставяне на услуги), В (Установяване) и Г (Временно присъствие на физически лица със стопанска цел).

2.   За целите на настоящия подраздел:

1.   Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува по начин, който би възпрепятствал страните да приемат или запазват в сила разумни мерки от съображения за предпазливост, като например:

2.   Тези мерки, приети от едната страна, не са по-обременяващи от необходимото за постигане на целта им и не представляват средство за произволна или необоснована дискриминация спрямо доставчици на финансови услуги от другата страна в сравнение със собствените подобни доставчици на финансови услуги на първата страна или прикрито ограничение на търговията с услуги.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува като изискване към дадена страна да оповестява информация относно дейностите и сметките на отделни потребители или каквато и да била поверителна или защитена информация, с която разполагат публичноправните субекти.

4.   Всяка страна по споразумението полага максимални усилия, за да гарантира, че документът „Основни принципи на ефективния банков надзор“ на Базелския комитет, стандартите и принципите на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, документът „Цели и принципи на правната уредба на ценните книжа“ на Международната организация на комисиите по ценни книжа и договореният на международно равнище стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели, установен в Модела на данъчна конвенция относно доходите и капитала на ОИСР от 2017 г., се изпълняват и прилагат на нейната територия.

5.   При спазването на член 8.6 (Национално третиране) и без да се засягат други средства за пруденциално регулиране на трансграничната търговия с финансови услуги, всяка от страните може да изиска регистрация или разрешение за трансгранични доставчици на финансови услуги от другата страна и на финансови инструменти.

1.   Всяка страна, след като осигури подходящи защитни мерки за неприкосновеността на личния живот и поверителността, позволява на даден доставчик на финансови услуги от друга страна да предава информация в електронен или друг формат, на и извън нейната територия, за целите на обработката на данни, когато такава обработка се налага в рамките на обичайната дейност на доставчика на финансови услуги.

2.   Всяка страна приема или запазва в сила подходящи защитни мерки за неприкосновеността на личния живот и личните данни, включително личните досиета и сметки, при условие че тези защитни мерки не се използват, за да се заобикалят разпоредбите на настоящото споразумение.

1.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е от страните, включително нейните публичноправни субекти, да провежда или предоставя на своята територия дейности или услуги при условия на изключителност, представляващи част от обществени пенсионни схеми или от законоустановена система за социална сигурност, освен когато във вътрешното законодателство на страната е предвидено, че тези дейности могат да бъдат провеждани от доставчици на финансови услуги в конкуренция с публичноправни субекти или частноправни организации.

2.   Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не се прилага по отношение на дейности, извършвани от централна банка или монетарна институция, или от друг публичноправен субект с цел осъществяване на монетарна или свързана с валутния курс политика.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е от страните, включително нейните публичноправни субекти, да провежда или предоставя на своята територия дейности или услуги при условия на изключителност за сметка на или гарантирани от страната, или ползвайки нейни финансови средства или нейните публичноправни субекти, освен когато във вътрешното законодателство на страната е предвидено, че тези дейности могат да бъдат провеждани от доставчици на финансови услуги в конкуренция с публичноправни субекти или частноправни организации.

1.   В настоящия подраздел се определят принципите относно либерализацията на услугите по международен морски транспорт съгласно раздели Б (Трансгранично предоставяне на услуги), В (Установяване) и Г (Временно присъствие на физически лица със стопанска цел).

2.   За целите на настоящия подраздел понятието „международен морски транспорт“ включва дейности по превоз от врата до врата, както и мултимодален превоз, което означава превоз на стоки при ползването на повече от един вид транспорт, и което включва пътуване по море, когато такъв превоз се извършва с единен транспортен документ и за тази цел е предвидено право на пряко договаряне с доставчиците на други видове транспорт.

3.   По отношение на международния морски транспорт страните се споразумяват да осигурят ефективното прилагане на принципите на неограничен достъп до товари на търговска основа, свободното предоставяне на услуги по международен морски транспорт, както и националното третиране в рамките на предоставянето на такива услуги.

С оглед на съществуващата степен на либерализация между страните в сектора на международния морски транспорт:

4.   При прилагането на тези принципи, страните:

5.   Всяка от страните разрешава на доставчиците на услуги по международен морски транспорт от другата страна да се установяват на нейна територия при условия на установяване и дейност, които са в съответствие с условията, записани в нейния списък със специфични задължения.

6.   Всяка страна предоставя на доставчиците на услуги по международен морски транспорт от другата страна, при разумни и недискриминационни условия, възможността за използване на следните услуги на пристанището:

1.   Страните като признават, че електронната търговия увеличава възможностите за търговия в редица отрасли, изразяват съгласие относно значението на улесняването на нейното използване и развитие и приложимостта на правилата на СТО по отношение на електронната търговия.

2.   Страните се споразумяват да насърчават развитието на електронната търговия помежду си, по-специално като си сътрудничат по въпроси, възникващи във връзка с електронната търговия, съобразно разпоредбите на настоящата глава. В този контекст двете страни следва да избягват налагането на ненужни правила или ограничения за електронната търговия.

3.   Страните признават значението на свободния поток на информация в интернет, като изразяват съгласие, че това не следва да нарушава правата на собствениците на интелектуална собственост, предвид значението на защитата на правата върху интелектуална собственост в интернет.

4.   Страните се споразумяват, че развитието на електронната търговия следва да протича по начин, напълно съвместим с международните стандарти за защита на данните, за да бъде спечелено доверието на нейните потребители.

1.   Страните ще предприемат действия за улесняване на по-доброто взаимно разбиране на техните уредби в областта на електронните подписи и, ако съответните национални условия и законодателство позволяват, за проучване на осъществимостта на евентуално бъдещо споразумение за взаимно признаване на електронните подписи.

2.   За постигане на целите на параграф 1 всяка страна:

1.   Страните провеждат непрекъснат диалог по въпроси от регулаторен характер, възникнали във връзка с електронната търговия, които, inter alia, касаят следните проблеми:

2.   Сътрудничеството може да включва обмен на информация по съответното законодателство на страните по тези въпроси, както и относно прилагането на това законодателство.

1.   Комитетът по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки отговаря за ефективното прилагане на настоящата глава и за тази цел:

2.   Задълженията на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки във връзка с девета глава (Обществени поръчки) се съдържат в член 9.19 (Задължения на Комитета).

1.   Настоящата глава се прилага за всяка мярка по отношение на обхванат случай на възлагане, независимо от това дали то се извършва изцяло или частично чрез електронни средства.

2.   За целите на настоящата глава, „обхванати случаи на възлагане“ означава възлагане на поръчка за държавни цели:

3.   Освен ако е предвидено друго в приложения 9-A до 9-Ж, настоящата глава не се прилага за:

4.   Всяка страна посочва следната информация в приложения 9-A до 9-Ж:

5.   Когато възложител, в контекста на обхванат случай на възлагане, изисква лицата, които не са посочени в приложения от 9-А дo 9-В, да възлагат обществени поръчки в съответствие със специални изисквания, към такива изисквания mutatis mutandis се прилага член 9.4 (Общи принципи).

6.   При оценката на стойността на дадена обществена поръчка с цел да се установи дали тя е обхваната, възложителят:

7.   Когато конкретно изискване за поръчка води до възлагането на повече от една поръчка или до възлагане на поръчки на отделни части (наричани по-долу „периодично повтарящи се поръчки“), изчисляването на прогнозната максимална обща стойност се основава на:

8.   В случай на процедура за възлагане на обществени поръчки чрез лизинг, наемане, или покупка на стоки или услуги на изплащане, или обществени поръчки, за които не е посочена обща цена, основата за оценка е:

1.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е страна да предприеме някакво действие или да не оповестява някаква информация, които счита за необходими за защита на своите основни интереси в областта на сигурността и които са свързани с възлагане на обществени поръчки за оръжие, боеприпаси и военни материали или с възлагане на обществени поръчки, които са абсолютно необходими за целите на националната сигурност или националната отбрана.

2.   При спазване на изискването, че такива мерки не се прилагат по начин, който би представлявал средство за произволна или необоснована дискриминация между страните, когато преобладават същите условия, или прикрито ограничение на международната търговия, никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е от страните да налага или прилага мерки:

1.   По отношение на всяка мярка, свързана с обхванат случай на възлагане, всяка страна, включително нейните възложители, предоставя незабавно и безусловно на стоките и услугите от другата страна и на доставчиците от другата страна не по-малко благоприятно третиране в сравнение с това, което страната, включително нейните възложители, предоставя на местните стоки, услуги и доставчици.

2.   По отношение на всички мерки, свързани с обхванати случаи на възлагане, страна, включително нейните възложители, не:

3.   При провеждане с електронни средства на обхванат случай на възлагане, възложителите:

4.   Възложителите провеждат обхванато възлагане на обществена поръчка по прозрачен и безпристрастен начин, който:

5.   За целите на обхванатите случаи на възлагане нито една от страните не може да прилага правила за произход към внесени или доставени от другата страна стоки или услуги, които са различни от правилата за произход, прилагани по същото време от страната в обичайната търговия по отношение на внос или доставки на същите стоки или услуги от другата страна.

6.   Във връзка с обхванат случай на възлагане, страна, включително и нейните възложители, не може да иска, да взема предвид, да налага или да осигурява изпълнението на никакви компенсации.

7.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на мита и такси от какъвто и да е вид, налагани върху или във връзка с вноса, нито по отношение на метода за облагане с такива мита или такси, нито по отношение на други правила или формалности във връзка с вноса и мерки, засягащи търговията с услуги, различни от мерките, уреждащи обхванати случаи на възлагане.

1.   Всяка от страните:

2.   Всяка страна посочва в приложение 9-З:

3.   Всяка страна незабавно уведомява Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети) за всяко изменение на електронния носител на информацията , посочен в приложение 9-З.

1.   За всеки обхванат случай на възлагане възложителят публикува обявление за планирана обществена поръчка, което е пряко и безплатно достъпно с електронни средства чрез единен портала за достъп, освен при обстоятелствата, описани в член 9.12 (Ограничена процедура). Обявлението за планирана обществена поръчка трябва да остане лесно достъпно за обществеността най-малко до изтичане на срока, посочен в обявлението. Подходящото електронно средство се посочва от всяка от страните в неговия раздел от приложение 9-З.

2.   Освен ако не е предвидено друго в настоящата глава, всяко обявление за планирана обществена поръчка включва:

3.   При всеки случай на планирана обществена поръчка, едновременно с публикуването на обявлението за планирана обществена поръчка, възложителят публикува на един от езиците на СТО резюме на обявлението, което е лесно достъпно. Резюмето на обявлението съдържа най-малко следната информация:

4.   Възложителите се насърчават да публикуват по електронен път чрез единния портал за достъп, използван за публикуване на обявленията за планирана обществена поръчка, възможно най-рано всяка данъчна година обявление, свързано с бъдещите им планове за възлагане на обществени поръчки (наричано по-нататък „предварително обявление за обществена поръчка“). Това предварително обявление за обществена поръчка следва да включва предмета на поръчката и очакваната дата на публикуване на обявлението за планирана обществена поръчка.

5.   Възложителите, включени в приложение 9-Б или 9-В, може да използват предварително обявление за обществена поръчка като обявление за планирана обществена поръчка, при условие че предварителното обявление за обществена поръчка включва цялата налична информация, посочена в параграф 2, както и изявление, че заинтересуваните доставчици следва да изразят заинтересуваността си от поръчката пред възложителя.

1.   Възложителите ограничават условията за участие в дадена процедура за възлагане на обществена поръчка само до тези, които са от съществено значение, за да се гарантира, че доставчикът разполага с необходимите правни, търговски, технически и финансови възможности, за да се заеме със съответната поръчка.

2.   При установяването на условията за участие възложителите:

3.   При оценката на това дали даден доставчик отговаря на условията за участие, възложителите:

4.   Когато са налице подкрепящи доказателства, дадена страна, в това число и нейните възложители, може да изключи даден доставчик на основания като:

1.   Всяка от страните, включително и нейните възложители, може да поддържа система за регистрация на доставчици, при която от заинтересованите доставчици се изисква да се регистрират и да предоставят определена информация.

2.   Всяка от страните гарантира, че:

3.   Никоя от страните, включително и нейните възложители, не приема или прилага каквато и да е система за регистрация или процедура за квалифициране, имаща за цел или последица създаването на ненужни пречки за участието на доставчиците на другата страна в нейните процедури за възлагане на обществени поръчки.

4.   Когато възложителят възнамерява да използва селективна процедура за възлагане на обществена поръчка, той:

5.   Възложителите позволяват на всички квалифицирани доставчици да участват в дадено възлагане на обществена поръчка, освен ако възложителят е поставил в обявлението за планирана обществена поръчка ограничение за броя на доставчиците, които ще бъдат допуснати да подадат оферта и е установил критериите за избирането на ограничения брой доставчици. Във всеки случай броят на доставчиците, на които е разрешено да подадат оферта, следва да бъде достатъчен, за да се гарантира конкуренция, без да се повлияе на оперативната ефективност на системата за обществени поръчки.

6.   Когато документацията за обществената поръчка не е обществено достъпна от датата на публикуване на обявлението, посочено в параграф 4, възложителят осигурява едновременното предоставяне на тези документи на всички квалифицирани доставчици, избрани в съответствие с параграф 5.

7.   Възложителите може да поддържат списък за многократно използване, при условие че съществува обявление, приканващо заинтересованите доставчици да кандидатстват за включване в списъка, което:

8.   Обявлението, предвидено в параграф 7, включва:

9.   Независимо от параграф 7, когато даден списък за многократно използване ще бъде валиден три години или по-малко, възложителите може да публикуват посоченото в параграф 7 обявление само веднъж в началото на срока на валидност на списъка, при условие че обявлението:

10.   Възложителите допускат доставчиците да кандидатстват за включване в списък за многократно използване по всяко време и включват в списъка всички квалифицирани доставчици в разумно кратък срок.

11.   Когато даден доставчик, който не е включен в списък за многократно използване, е подал заявление за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка въз основа на списък за многократно използване и всички свързани с него документи в рамките на срока, предвиден в параграф 2 от член 9.10 (Срокове), възложителят разглежда заявлението. Възложителят не отказва разглеждането на заявлението на доставчика във връзка с възлагане на обществена поръчка на основание липсата на достатъчно време за разглеждане на заявлението, освен ако, в изключителни случаи, поради сложността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, възложителят не е в състояние да завърши разглеждането на заявлението в срока, предвиден за представяне на оферти.

12.   Възложителите, посочени в списъка в приложение 9-В, може да използват обявление, приканващо доставчиците да кандидатстват за включване в списък за многократно използване, като обявление за планирана обществена поръчка, при условие че:

13.   Възложителите, обхванати от приложение 9-В, може да допуснат доставчик, който е кандидатствал за включване в списък за многократно използване в съответствие с параграф 10, да подаде оферта по дадена процедура за възлагане на обществена поръчка, когато е налице достатъчно време за възложителя да оцени дали доставчикът отговаря на условията за участие.

14.   Възложителите информират своевременно всеки доставчик, който е подал заявление за участие или е кандидатствал за включване в списък за многократно използване, за своето решение по заявлението.

15.   Когато даден възложител отхвърли заявление на доставчик за участие или искане за включване в списък за многократно използване, спре да счита доставчик за квалифициран или изключи доставчик от списъка за многократно използване, този възложител информира своевременно доставчика и по негово искане му предоставя писмено обяснение на основанията за своето решение.

1.   Възложителите не изготвят, не приемат, нито прилагат каквато и да е техническа спецификация, нито установяват каквато и да е процедура за оценяване на съответствието, която има за цел или резултат създаването на ненужни пречки за международната търговия.

2.   Когато е целесъобразно, при установяването на технически спецификации за стоките или услугите, за които се възлага обществена поръчка, възложителите:

3.   Когато в техническите спецификации са използвани характеристики на проекта или описателни характеристики, възложителите посочват, когато е целесъобразно, че ще разглеждат оферти за еквивалентни стоки или услуги, които явно изпълняват изискванията за възлагането на обществена поръчка, като в документацията за обществената поръчка включват думите „или еквивалентно“.

4.   Възложителите не установяват технически спецификации, които изискват или посочват конкретна марка или търговско наименование, патент, авторско право, дизайн, тип, конкретен произход, производител или доставчик, освен ако няма друг достатъчно точен или разбираем начин да бъдат описани изискванията за възлагането на обществена поръчка и при условие че в такива случаи възложителите включват в документацията за обществената поръчка думите „или еквивалентно“.

5.   Възложителите не може да искат или приемат по начин, който може да окаже въздействие в посока на нарушаване на конкуренцията, мнения във връзка с изготвянето и приемането на технически спецификации за конкретна поръчка, от лице, което може да има търговски интереси по отношение на поръчката.

6.   С цел постигането на по-голяма сигурност всяка страна, включително нейните възложители, може в съответствие с настоящия член да изготвя, приема или прилага технически спецификации за насърчаване на опазването на природните ресурси или на околната среда.

7.   Когато възложителите установят характеристики за опазване на околната среда като изискваниятa във връзкa с изпълнението или функционални изисквания, както са определени в параграф 2, буква а), те могат да решат да използват подробни спецификации или, ако е необходимо, части от тях, както са определени в екоетикетите на Съюза или екологичните етикети, съществуващи в Сингапур, при условие че:

8.   Възложителите предоставят на доставчиците документация за обществената поръчка, която включва цялата необходима информация, , за да може участниците да изготвят и подадат съответстваща оферта. Освен ако вече не е предоставено в обявлението за планирана обществена поръчка, тази документация включва пълно описание на:

9.   При определяне на евентуална дата за доставка за стоките или услугите, предмет на поръчката, възложителите отчитат такива фактори, като сложност на поръчката, очакваната степен на участие на подизпълнители и реалистично време, необходимо за производството, изваждането от склад и транспортирането на стоките от пункта за доставка или за доставка на услугите.

10.   Възложителите могат да установяват екологични условия, свързани с изпълнението на поръчката, при условие че те са в съответствие с правилата, предвидени в настоящата глава, и са посочени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка (33), или в документацията за обществената поръчка.

11.   Критериите за оценка, определени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка, или в документацията за обществената поръчка, може да включва, наред с друго, цена и други ценови фактори, качество, технически предимства, екологични характеристики и условия на доставка.

12.   Възложителите своевременно:

13.   Когато преди възлагането на обществена поръчка възложителят промени критериите или изискванията, определени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка, или в документацията за обществената поръчка, предоставена на участващите доставчици, или измени или публикува ново обявление или документация за обществената поръчка, той изпраща писмено всички такива промени или изменени или повторно публикувани обявления или тръжни документации:

1.   Възложителите, в съответствие със своите собствени разумни нужди, осигуряват достатъчно време, за да могат участниците да изготвят и подадат заявления за участие и съответни оферти, като вземат предвид такива фактори като:

Тези срокове, включително и евентуалното им удължаване, са еднакви за всички заинтересовани или участващи доставчици.

2.   Възложителите, който използват селективна процедура за възлагане на обществена поръчка, определят, че крайният срок за подаване на заявления за участие принципно не може да бъде по-малко от 25 дни след датата на публикуване на обявлението за панирана обществена поръчка. Когато надлежно доказана от възложителя спешна необходимост прави невъзможно спазването на този срок, срокът може да бъде намален на не по-малко от десет дни.

3.   С изключение на предвиденото в параграфи 4, 5, 7 и 8, възложителите определят, че крайният срок за подаване на оферти е не по-малко от 40 дни след датата, на която:

4.   Възложителите може да намалят срока за подаване на оферти, посочен в параграф 3, на не по-малко от десет дни, когато:

5.   Възложителите може да намалят срока за подаване на оферти, посочен в параграф 3, с пет дни при всяко едно от следните обстоятелства:

6.   Използването на параграф 5 във връзка с параграф 4 в никакъв случай не води до намаляване на сроковете за подаване на оферти, посочени в параграф 3, на по-малко от десет дни от датата на публикуване на обявлението за планирана обществена поръчка.

7.   Независимо от другите разпоредби на настоящия член, когато възложителят закупува търговски стоки или услуги или комбинация от тях, той може да намали срока за подаване на оферти, определен в параграф 3, на не по-малко от тринадесет дни, при условие че той публикува с електронни средства едновременно обявлението за планирана обществена поръчка и документацията за обществената поръчка. В допълнение, когато възложителят приема оферти за търговски стоки или услуги чрез електронни средства, той може да намали срока, определен в параграф 3, на не по-малко от десет дни.

8.   Когато възложителят, обхванат от приложения 9-Б или 9-В, е избрал всички или ограничен брой квалифицирани доставчици, срокът за подаване на оферти може да бъде определен чрез взаимно съгласие между възложителя и подбраните доставчици. При липса на споразумение, срокът е не по-малко от десет дни.

1.   Всяка страна може да предвиди нейните възложители да водят преговори:

2.   Възложителите:

1.   При условие че възложителите не използват тази разпоредба с цел избягване на конкуренцията между доставчиците или по начин, който дискриминира доставчиците на другата страна или защитава местните доставчици, те може да използват ограничена процедура и може да изберат да не прилагат член 9.6 (Обявления), член 9.7 (Условия за участие), член 9.8 (Квалифициране на доставчиците), параграфи 8—13 от член 9.9 (Технически спецификации и документация за обществена поръчка), член 9.10 (Срокове), член 9.11 (Преговори), член 9.13 (Електронни търгове) и член 9.14 (Разглеждане на оферти и възлагане на обществени поръчки) само при едно от следните обстоятелства:

2.   Възложителите изготвят писмен доклад за всяка възложена поръчка по параграф 1. Докладът включва наименованието на възложителя, стойността и вида на стоките или услугите, предмет на поръчката, и указване на обстоятелствата и условията, описани в параграф 1, обосноваващи прилагането на ограничена процедура.

1.   Възложителите получават, отварят и разглеждат всички оферти съгласно процедури, които гарантират справедливостта и безпристрастността на процеса на възлагане на обществена поръчка, както и поверителността на офертите.

2.   Възложителите не санкционират който и да е доставчик, чиято оферта е получена след срока, посочен за получаване на оферти, ако забавянето се дължи единствено на лоша организация от страна на възложителя.

3.   Когато между отварянето на офертите и възлагането на поръчката възложителят предоставя на доставчик възможността да поправи неволни формални грешки, той предоставя същата възможност на всички участващи доставчици.

4.   За да бъде разгледана с цел възлагане, дадена оферта се представя в писмена форма и в момента на отварянето отговаря на съществените изисквания, определени в обявленията и документацията за обществената поръчка, както и е от доставчик, който отговаря на условията за участие.

5.   Освен ако възложителят е определил, че възлагането на дадена поръчка противоречи на обществения интерес, възложителят възлага поръчката на доставчика, за когото е установил, че е способен да изпълни условията на поръчката и който, единствено въз основа на критериите за оценка, посочени в обявленията и документацията за обществената поръчка, е подал:

6.   Когато възложителят получи оферта с цена, която е необичайно ниска в сравнение с цените в другите подадени оферти, той може да провери с помощта на доставчика дали последният изпълнява условията за участие и дали е способен да изпълни условията на поръчката и дали при определянето на цената се взема предвид предоставянето на субсидии.

7.   Когато възложител установи, че дадена оферта е с необичайно ниска цена, защото доставчикът е получил субсидии, той може да отхвърли офертата само на това основание единствено след консултация с доставчика и последният не може да докаже в достатъчен срок, определен от възложителя, че въпросната субсидия е съвместима с правилата за субсидиите, предвидени в настоящото споразумение.

8.   Възложителят не използва варианти, не отменя възлагане на поръчка, нито изменя възложените поръчки по начин, който заобикаля задълженията съгласно настоящата глава.

1.   Възложителите своевременно информират участващите доставчици за решението си относно възлагането на поръчката и, при поискване от доставчик, го правят писмено. При спазване на параграфи 2 и 3 от член 9.16 (Оповестяване на информация) възложителите, при поискване, предоставят на неуспелия доставчик обяснение за причините, поради които възложителят не е избрал неговата оферта, и за относителните предимства на офертата на спечелилия доставчик.

2.   Не по-късно от 72 дни след възлагането на всяка поръчка, попадаща в обхвата на настоящата глава, възложителят публикува обявление в подходящ вестник или електронно средство, посочени в приложение 9-З. В случаите, когато възложителят публикува обявлението само в електронно средство, информацията остава свободно достъпна за разумен срок. Обявлението включва най-малко следната информация:

3.   Всеки възложител съхранява за срок от най-малко три години, считано от датата, на която възлага поръчка:

4.   Всяка страна се съгласява да предава на другата страна достъпни и сравними статистически данни, които се отнасят до обществените поръчки, обхванати от настоящата глава.

1.   При поискване от едната страна, другата страна предоставя своевременно всяка информация, необходима да се определи дали възлагането на обществена поръчка е извършено справедливо, безпристрастно и в съответствие с настоящата глава, включително информация за характеристиките и относителните предимства на успешната оферта. Когато оповестяването на информацията би нарушило конкуренцията в бъдещи процедури по възлагане на обществени поръчки, страната, която получава тази информация, не я разкрива пред никой доставчик, освен след консултация със страната, която е предоставила информацията, и след получаване на нейното съгласие.

2.   Независимо от всички други разпоредби на настоящата глава, дадена страна, включително нейните възложители, не предоставя на никой отделен доставчик информация, която може да наруши лоялната конкуренция между доставчиците.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като изискване към страна, в това число и нейните възложители, власти и органи по преразглеждане, да оповестява поверителна информация, когато оповестяването:

1.   Всяка страна осигурява навременна, ефективна, прозрачна и недискриминационна процедура за административно или съдебно обжалване, посредством която доставчик може да оспори:

във връзка с обхванат случай на възлагане на обществена поръчка, от който доставчикът е или е бил заинтересован. Във всеки случай всяка страна гарантира, че при обжалване от доставчик органът по преразглеждане може да разгледа решенията на съответните възложители по отношение на това дали дадена поръчка попада в рамките на случай на възлагане, обхванат от настоящата глава.

Процедурните правила за всички обжалвания са в писмена форма и се оповестяват публично чрез електронни средства или на хартиен носител.

2.   В случай на жалба на доставчик във връзка с обхванат случай на възлагане на обществена поръчка, от който доставчикът е или е бил заинтересован, за нарушение или неспазване по смисъла на параграф 1, страната на възложителя на поръчката насърчава възложителя и доставчика да търсят решение на жалбата посредством консултации. Възложителят безпристрастно и навременно разглежда всяка такава жалба по начин, който не влияе отрицателно върху участието на доставчика в текущото или бъдещите възлагания на поръчки или върху правото му да изисква коригиращи мерки в рамките на процедурата за административно или съдебно обжалване.

3.   На всеки доставчик се предоставя достатъчен срок да подготви и направи оспорване, като този срок в никакъв случай не трябва да е по-малък от десет дни от момента, в който основанието за оспорване е станало известно на доставчика или са налице разумни основания да се предполага, че то е станало известно на доставчика.

4.   Всяка страна създава или определя най-малко един безпристрастен административен или съдебен орган, който да е независим от нейните възложители за целите на приемането и разглеждането на жалби, подадени от доставчици във връзка с обхванати случаи на възлагане на обществена поръчка.

5.   Когато първоначално жалбата се разглежда от образувание, различно от органа, посочен в параграф 4, съответната страна осигурява възможност на доставчика да обжалва първоначалното решение пред безпристрастен административен или съдебен орган, който е независим от възложителя на обжалваната обществена поръчка.

6.   Всяка страна гарантира, че решенията на несъдебните органи по преразглеждане подлежат на обжалване пред съд или че са налице процедури, които гарантират, че:

7.   Всяка страна приема или поддържа процедури, които гарантират бързи привременни мерки за запазване на възможността на доставчика да участва във възлагането на обществена поръчка. Такива привременни мерки могат да доведат до спиране на процедурата по възлагане на обществена поръчка. Процедурите могат да предвиждат, че при вземането на решение дали такива мерки следва да се прилагат, може да се вземе предвид отстраняването на неблагоприятни последици за засегнатите интереси, включително обществения интерес. Мотивите за бездействие се предоставят писмено.

8.   Всяка страна осигурява, че когато органът по преразглеждане е установил, че е било налице нарушаване или неспазване по смисъла на параграф 1, органът по преразглеждане може да наложи коригиращо действие или компенсация за понесените загуби или вреди, която може да бъде ограничена до разходите за изготвяне на офертата или до разходите, свързани с обжалването. Когато дадена обществена поръчка вече е възложена, страните могат да предвидят, че не са възможни корективни действия.

1.   Всяка от страните уведомява другата страна за всякакви предложени поправки на приложения 9-A до 9-И, прехвърляне на даден субект от едно от тези приложения в друго, оттегляне на субект от тези приложения или друго изменение на тези приложения (тези действия наричани заедно по-долу „изменение“).

2.   За всяко предложено оттегляне от дадена страна на възложител от приложения 9-A — 9-В на основание че държавният контрол или влияние върху обхванатата обществена поръчка на възложителя са ефективно премахнати, страната, която предлага изменението (наричана по-долу „изменящата страна“), включва в уведомлението доказателства, че държавният контрол или влияние са ефективно премахнати. Държавният контрол или влияние върху обхванатите обществени поръчки на субекти, обхванати от приложение 9-В, се считат за действително премахнати, ако:

Когато държавният контрол или влияние върху обхванатите обществени поръчки на възложител от дадена страна са ефективно премахнати, другата страна не може да претендира за компенсаторни корекции.

3.   За всяко друго предложено изменение изменящата страна включва в уведомлението информация относно вероятните последици от изменението за обхвата, предвиден в настоящата глава. Когато изменящата страна предлага да се направят незначителни промени или технически поправки от чисто формален характер, които не се отразяват върху обхваната обществена поръчка, тя прави уведомление за тези изменения най-малко на всеки две години.

4.   Когато другата страна (наричана по-долу „повдигналата възражение страна“) повдигне възражение по отношение на уведомлението от изменящата страна, страните се стремят да намерят решение по предмета на възражението чрез консултации, включително, ако е необходимо, консултации в рамките на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети). В тези консултации страните вземат предвид следното:

5.   Страните може да използват механизма за уреждане на спорове съгласно четиринадесета глава (Уреждане на спорове), когато повдигналата възражението страна след консултации съгласно параграф 4 смята, че е налице една или повече от следните ситуации:

6.   Предложено изменение влиза в сила единствено когато:

1.   В рамките на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден по силата на член 16.2 (Специализирани комитети), страните могат:

2.   В рамките на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), страните могат да вземат всякакви решения, необходими за целите на букви а)—з).