Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 22019A1114(01)

Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур

ST/7972/2018/ADD/5

OJ L 294, 14.11.2019, p. 3–755 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

14.11.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 294/3


СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕПУБЛИКА СИНГАПУР

Европейският съюз, наричан по-долу „Съюзът“,

и

Република Сингапур, наричана по-долу „Сингапур“,

наричани по-долу заедно „страните“ или поотделно „страната“,

КАТО ПРИЗНАВАТ своето дългогодишно и засилено сътрудничество, основано на общите принципи и ценности, отразени в Споразумението за партньорство и сътрудничество, както и своите важни икономически, търговски и инвестиционни отношения;

КАТО ЖЕЛАЯТ да засилят в допълнителна степен своите отношения като част от и по начин, който е съгласуван с цялостните отношения между тях, и убедени, че настоящото споразумение ще създаде нов климат за развитие на търговията и инвестициите между страните;

КАТО ПРИЗНАВАТ, че настоящото споразумение ще допълни и насърчи усилията за регионална икономическа интеграция;

РЕШЕНИ да засилят своите икономически, търговски и инвестиционни отношения в съответствие с целта за устойчиво развитие в неговите икономически, социални и екологични измерения, и да насърчават търговията и инвестициите по такъв начин, че да се постигнат високи равнища на опазване на околната среда и защита на труда, и при зачитане на съответните международно признати стандарти и споразумения, по които те са страна;

КАТО ЖЕЛАЯТ да повишат стандарта на живот, да насърчат икономическия растеж и стабилност, да създадат нови възможности за заетост и да подобрят общото благосъстояние, и за тази цел потвърждават своя ангажимент за насърчаване на либерализирането на търговията и инвестициите;

УБЕДЕНИ, че настоящото споразумение ще създаде разширен и сигурен пазар за стоки и услуги, като по този начин ще повиши конкурентоспособността на дружествата им на световните пазари;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО правото на всяка от страните да приема и прилага мерки, необходими за преследване на законни цели на политиката в области като социалната закрила, опазването на околната среда, сигурността, общественото здраве и безопасност, както и насърчаването и опазването на културното многообразие;

КАТО ПОТВЪРЖДАВАТ ОТНОВО ангажимента си за спазване на Хартата на Организацията на обединените нации, подписана на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, и като имат предвид принципите, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г.;

КАТО ПРИЗНАВАТ значението на прозрачността в международната търговия в полза на всички заинтересовани страни;

КАТО СЕ СТРЕМЯТ да установят ясни и взаимноизгодни правила, регламентиращи търговията и инвестициите между тях, и да намалят или премахнат пречките за взаимна търговия и инвестиции;

ТВЪРДО РЕШЕНИ да допринесат за хармоничното развитие и разширяване на международната търговия чрез отстраняване на пречките за осъществяване на търговия посредством настоящото споразумение и да избегнат създаването на нови пречки за осъществяването на търговия или инвестиции между страните, което би намалило ползите от настоящото споразумение;

КАТО СЕ ОСНОВАВАТ на своите съответни права и задължения съгласно Споразумението за СТО и на други многостранни, регионални и двустранни споразумения и договорености, по които те са страна,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ГЛАВА ПЪРВА

ЦЕЛИ И ОБЩИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ

ЧЛЕН 1.1

Създаване на зона за свободна търговия

Страните по настоящото споразумение създават зона за свободна търговия в съответствие с член XXIV от ГАТТ от 1994 г. и член V от ГАТС.

ЧЛЕН 1.2

Цели

Целите на настоящото споразумение са либерализиране и улесняване на търговията и инвестициите между страните в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 1.3

Определения с общо приложение

За целите на настоящото споразумение, освен ако не е предвидено друго:

„Споразумение за селското стопанство“ означава Споразумението за селското стопанство, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„Споразумение за държавните поръчки“ означава Споразумението за държавните поръчки, съдържащо се в приложение 4 към Споразумението за СТО;

„Споразумение за предекспедиционна проверка“ означава Споразумението за предекспедиционна проверка, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„Антидъмпингово споразумение“ означава Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

„Споразумение за митническо остойностяване“ означава Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

„ден“ означава календарен ден;

„ДППУС“ означава Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, съдържаща се в приложение 2 към Споразумението за СТО;

„ГАТС“ означава Общото споразумение по търговията с услуги, съдържащо се в приложение 1Б към Споразумението за СТО;

„ГАТТ от 1994 г.“ означава Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за СТО;

„Хармонизирана система“ означава Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, включително всички правни забележки и изменения към нея (наричана по-долу също „ХС“);

„МВФ“ означава Международния валутен фонд;

„Споразумение за лицензиране на вноса“ означава Споразумението за процедурите за лицензиране на вноса, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„мярка“ означава закон, подзаконов акт, процедура, изискване или практика;

„физическо лице на една от страните“ означава гражданин на Сингапур или на държава — членка на Съюза (1), съгласно съответното ѝ законодателство;

„Споразумение за партньорство и сътрудничество“ означава Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Сингапур, от друга страна, подписано в Брюксел на 19 октомври 2018 г.;

„лице“ означава физическо или юридическо лице;

„Споразумение за защитни мерки“ означава Споразумението за защитните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„Споразумение за СИМ“ означава Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„Споразумение за СФСМ“ означава Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„Споразумение за ТПТ“ означава Споразумението за техническите пречки пред търговията, съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за СТО;

„Споразумението ТРИПС“ означава Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съдържащо се в приложение 1В към Споразумението за СТО;

„СОИС“ означава Световната организация за интелектуална собственост;

„СТО“ означава Световната търговска организация; и

„Споразумение за СТО“ означава Споразумението от Маракеш за създаване на Световната търговска организация, подписано на 15 април 1994 г.

ГЛАВА ВТОРА

НАЦИОНАЛНО ТРЕТИРАНЕ И ДОСТЪП НА СТОКИ ДО ПАЗАРА

РАЗДЕЛ А

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 2.1

Цел

Страните либерализират постепенно и реципрочно търговията със стоки в рамките на преходен период, който започва да тече от влизането в сила на настоящото споразумение, съгласно разпоредбите на настоящото споразумение и в съответствие с член XXIV от ГАТТ от 1994 г.

ЧЛЕН 2.2

Обхват

Настоящата глава се прилага за търговията със стоки между страните.

ЧЛЕН 2.3

Национално третиране

Всяка страна предоставя национално третиране по отношение на стоките на другата страна в съответствие с член III от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел задълженията, съдържащи се в член III от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

ЧЛЕН 2.4

Мито

За целите на настоящата глава „мито“ включва всички мита или такси от всякакъв вид, налагани върху или във връзка с вноса или износа на стоки, включително всякаква форма на допълнителна такса или допълнителен налог, налагани върху или във връзка с такъв внос или износ.

Мито не включва:

а)

такса, еквивалентна на вътрешна такса, налагана в съответствие с член 2.3 (Национално третиране);

б)

мито, налагано в съответствие с трета глава (Средства за търговска защита);

в)

мита, наложени в съответствие с член VI, член XVI, член XIX от ГАТТ от 1994 г., Антидъмпинговото споразумение, Споразумението за СИМ, както и член 5 от Споразумението за селското стопанство и ДППУС; и

г)

такси или други налози, наложени в съответствие с член 2.10 (Такси и формалности, свързани с вноса и износа).

ЧЛЕН 2.5

Класифициране на стоките

Класифицирането на стоките, които са предмет на търговия между страните, е установено в съответните митнически номенклатури на всяка от страните в съответствие с ХС и нейните изменения.

РАЗДЕЛ Б

НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ПРЕМАХВАНЕ НА МИТАТА

ЧЛЕН 2.6

Намаляване или премахване на митата върху вноса

1.   Всяка страна намалява или премахва своите мита върху внасяните стоки с произход от другата страна в съответствие с графиците, посочени в приложение 2-А. За целите на настоящата глава изразът „с произход“ означава произходът на стока, определен в съответствие с правилата за произход и другите изисквания, установени в Протокол 1.

2.   Базовата митническа ставка върху вноса, по отношение на която следва да бъдат приложени последователните намаления съгласно параграф 1, се явява ставката, посочена в графиците, включени в приложение 2-A.

3.   Ако в който и да било момент една от страните намали прилаганата от нея митническа ставка върху вноса за най-облагодетелствана нация (наричана по-долу „НОН“) след датата на влизането в сила на настоящото споразумение, тази митническа ставка се прилага, ако и дотогава, докато е по-ниска от митническата ставка върху вноса, изчислена в съответствие с графика на тази страна, включен в приложение 2-A.

4.   Три години след влизане в сила на настоящото споразумение, по искане на която и да било от страните, страните се консултират, за да обсъдят ускоряването и разширяването на обхвата на намаляването и премахването на митата върху вноса. Ако в рамките на Комитета по търговията със стоки страните вземат решение за подобно ускоряване или разширяване, то замества всяка митническа ставка или поетапна категория, определена съгласно графиците на страните за тази стока.

ЧЛЕН 2.7

Премахване на митата и такси върху износа

Никоя от страните не може да запазва в сила или да въвежда каквито и да било мита или такси, налагани върху или във връзка с износ или продажба за износ на стоки за другата страна, нито каквито и да било вътрешни такси върху стоките, изнасяни за другата страна, надвишаващи тези, които са налагани по отношение на сходни стоки, предназначени за продажба на вътрешния пазар.

ЧЛЕН 2.8

Запазване на съществуващото положение

След влизането в сила на настоящото споразумение нито една от страните не може да увеличава което и да било съществуващо мито или да въвежда ново мито по отношение на вноса на стоки с произход от другата страна. Това не изключва възможността всяка от страните да увеличи дадено мито до нивата, установени в нейния график, включен в приложение 2-A, след извършването на едностранно намаляване.

РАЗДЕЛ В

НЕТАРИФНИ МЕРКИ

ЧЛЕН 2.9

Ограничения на вноса и износа

1.   Никоя от страните не може да приема или да запазва в сила каквито и да било забрани или ограничения върху вноса на всяка една стока на другата страна или върху износа или продажбата за износ на всяка една стока, предназначена за територията на другата страна, в съответствие с член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него. За тази цел член XI от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

2.   Страните се договарят, че преди предприемането на всяка една от мерките, предвидени в член XI, алинея 2, букви а) и в) от ГАТТ от 1994 г., страната, която възнамерява да предприеме мерките, предоставя на другата страна цялата свързана информация с цел търсенето на приемливо за страните решение. Страните могат да договорят всякакви средства, необходими за преодоляване на затрудненията. Ако в срок от 30 дни от предоставянето на такава информация не бъде постигнато споразумение, страната износител може да приложи мерките по този член по отношение на износа на съответната стока. При наличието на изключителни и критични обстоятелства, изискващи предприемането на незабавни действия, които правят невъзможно предварителното предоставяне на информация или разглеждане, страната, която възнамерява да предприеме мерките, може да приложи незабавно обезпечителните мерки, необходими за справяне с положението, като веднага информира другата страна за това.

ЧЛЕН 2.10

Такси и формалности, свързани с вноса и износа

1.   Всяка страна гарантира в съответствие с член VIII от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, че всички такси и налози от каквото и да било естество (различни от митата и мерките, изброени в букви а), б) и в) на член 2.4 (Мито)), налагани върху или във връзка с вноса или износа на стоки, са ограничени по размер до приблизителната стойност на предоставените услуги, която не се изчислява на адвалорна основа, и не представляват косвен начин за закрила на националните продукти, нито облагане за данъчни цели на вноса или износа.

2.   Всяка страна предоставя на разположение чрез официално предназначено за тази цел средство, включително чрез интернет, информация за таксите и налозите, които тя налага във връзка с вноса и износа.

3.   Никоя от страните не може да изисква извършването на консулски операции (2), нито плащането на свързани с тях такси и налози, във връзка с вноса на каквито и да било стоки от другата страна.

ЧЛЕН 2.11

Процедури по лицензиране на вноса и износа

1.   Страните потвърждават правата и задълженията, които имат съгласно Споразумението за лицензиране на вноса.

2.   Страните въвеждат и администрират всички процедури по лицензиране на вноса или износа (3) в съответствие със:

а)

член 1, параграфи 1—9 от Споразумението за лицензиране на вноса;

б)

член 2 от Споразумението за лицензиране на вноса;

в)

член 3 от Споразумението за лицензиране на вноса.

За тази цел разпоредбите, посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф, са включени в настоящото споразумение и са част от него. Страните прилагат тези разпоредби, mutatis mutandis, за всяка процедура по лицензиране на износа.

3.   Всяка страна гарантира, че всички процедури по лицензиране на износа се прилагат неутрално и се администрират по коректен, справедлив, недискриминационен и прозрачен начин.

4.   Всяка страна приема или запазва в сила процедури по лицензиране като условие за вноса на тяхната територия или износа от тяхната територия към другата страна само когато не са на разположение други подходящи процедури за постигане на дадена административна цел.

5.   Никоя от страните не може да приема или запазва в сила процедури по неавтоматично лицензиране на вноса или износа, освен ако това не е необходимо за прилагане на мярка, която е съвместима с настоящото споразумение. Страна, която приема процедури по неавтоматично лицензиране ясно посочва мярката, която се прилага чрез такава процедура по лицензиране.

6.   Страна, която въвежда процедури по лицензиране или промени в тези процедури, трябва да уведоми Комитета по търговията със стоки 60 дни преди публикуването на тези процедури. Това уведомление се придружава от информацията, изисквана по силата на член 5 от Споразумението за лицензиране на вноса.

7.   Всяка страна отговаря в срок от 60 дни на отправени от другата страна запитвания относно процедурите за лицензиране, които страната, до която е адресирано запитването, възнамерява да приеме или е приела или запазила в сила, както и относно критериите за предоставянето или разпределянето на лицензите за внос или износ.

ЧЛЕН 2.12

Държавни търговски предприятия

1.   Страните потвърждават своите съществуващи права и задължения по член XVII от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него и Договореността относно тълкуването на член XVII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., съдържащи се в приложение 1-A към Споразумението за СТО, които са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

2.   Всяка страна може да поиска информация от другата страна, както е предвидено в член XVII, алинея 4, букви в) и г) от ГАТТ от 1994 г.

ЧЛЕН 2.13

Премахване на секторни нетарифни мерки

1.   Страните поемат допълнителни ангажименти, свързани със специфични за дадени сектори нетарифни мерки, прилагани по отношение на стоките, посочени в приложения 2-Б и 2-В (наричани по-долу „секторните приложения“). За тази цел страните могат по силата на решение на Комитета по търговията със стоки да изменят секторните приложения.

2.   По искане на която и да било страна, страните започват преговори с оглед разширяването на обхвата на техните ангажименти, свързани със специфични за дадени сектори нетарифни мерки, прилагани по отношение на стоките.

РАЗДЕЛ Г

СПЕЦИФИЧНИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС СТОКИТЕ

ЧЛЕН 2.14

Общи изключения

1.   Предвиденото в настоящия раздел не засяга приемането на мерки в съответствие с член XX от ГАТТ от 1994 г., включително забележките и допълнителните разпоредби към него, които са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

2.   Страните се договарят, че преди предприемането на всяка една от мерките, предвидени в член XX, букви и) и й) от ГАТТ от 1994 г., страната износител, която възнамерява да предприеме мерките, предоставя на другата страна цялата свързана информация с цел търсенето на приемливо за страните решение. Страните могат да договорят всякакви средства, необходими за преодоляване на затрудненията. Ако в срок от 30 дни не бъде постигнато споразумение, страната износител може да приложи мерките по този член по отношение на износа на съответната стока. При наличието на изключителни и критични обстоятелства, изискващи предприемането на незабавни действия, които правят невъзможно предварителното предоставяне на информация или разглеждане, страната, която възнамерява да предприеме мерките, може да приложи незабавно обезпечителните мерки, необходими за справяне с положението, като веднага информира другата страна за това.

РАЗДЕЛ Д

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 2.15

Комитет по търговията със стоки

1.   Комитетът по търговията със стоки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), провежда заседания по искане на някоя от страните или на Комитета по търговията с цел обсъждане на всякакви въпроси, произтичащи от настоящата глава, и се състои от представители на страните.

2.   Функциите на Комитета включват:

а)

наблюдение на прилагането на настоящата глава и на приложения 2-A, 2-Б и 2-В;

б)

насърчаване на търговията със стоки между страните, включително чрез консултации относно ускоряването и разширяването на обхвата на премахване на тарифите и разширяване на обхвата на ангажиментите, свързани с нетарифни мерки, съгласно настоящото споразумение и относно други въпроси по целесъобразност; в резултат на тези консултации, ако е необходимо, Комитетът може с решение да измени или разшири приложения 2-A, 2-Б и 2-В; и

в)

разглеждане на тарифните и нетарифните мерки, прилагани по отношение на търговията със стоки между страните и, ако е уместно, отнасяне на тези въпроси за разглеждане от Комитета по търговията.

ГЛАВА ТРЕТА

СРЕДСТВА ЗА ТЪРГОВСКА ЗАЩИТА

РАЗДЕЛ А

АНТИДЪМПИНГОВИ И ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

ЧЛЕН 3.1

Общи разпоредби

1.   Страните потвърждават своите права и задължения, възникнали съгласно член VI на ГАТТ от 1994 г., антидъмпинговото споразумение и Споразумението за СИМ, и прилагат антидъмпингови и изравнителни мерки, които са в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.

2.   Като отчитат, че с антидъмпинговите и изравнителните мерки може да се злоупотребява, за да се попречи на търговията, страните се договарят, че:

а)

тези мерки се прилагат, като се спазват в пълна степен приложимите изисквания на СТО и като се основават на справедлива и прозрачна система; и

б)

следва внимателно да се разгледа въпросът за интересите на страната, срещу която ще бъде наложена такава мярка.

3.   За целите на настоящия раздел произходът на стоките се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните.

ЧЛЕН 3.2

Прозрачност и обмен на информация

1.   След получаване от компетентните органи на една от страните на заявление, придружено от всички необходими документи, за налагане на антидъмпингово мито по отношение на внос от другата страна и не по-късно от 15 дни преди започването на разследване, тази страна предоставя на другата страна писмено уведомление за получаване на заявлението.

2.   След получаване от компетентните органи на една от страните на заявление, придружено от всички необходими документи, за налагане на изравнително мито по отношение на внос от другата страна и не по-късно от 15 дни преди започването на разследване, тази страна предоставя на другата страна писмено уведомление за получаване на заявлението и дава на другата страна възможност да се консултира с нейните компетентни органи във връзка със заявлението, за да се изяснят фактите и да се постигне взаимноприемливо решение. Страните се стремят да проведат тези консултации възможно най-скоро след получаване на заявлението.

3.   Двете страни гарантират, незабавно след налагането на временните мерки и във всеки случай преди да бъде направено окончателно определяне, пълно и съдържателно оповестяване на всички съществени факти и съображения, които стоят в основата на решението за прилагане на посочените мерки. Това не засяга член 6.5 от Антидъмпинговото споразумение и член 12.4 от Споразумението за СИМ. Оповестяванията се правят в писмен вид и дават на заинтересованите страни достатъчно време, за да представят своите коментари.

4.   На всяка от заинтересованите страни се предоставя възможност да бъде изслушана, за да изрази своето мнение, по време на разследванията относно средствата за търговска защита.

ЧЛЕН 3.3

Правило за по-ниското мито

В случай че една от страните реши да наложи антидъмпингово или изравнително мито, размерът на това мито не надвишава дъмпинговия марж или маржа на подлежащите на изравняване субсидии и той следва да бъде по-нисък от маржа, ако това по-ниско мито би било подходящо средство, чрез което да се премахне вредата, причинена на местните производители.

ЧЛЕН 3.4

Отчитане на обществения интерес

Нито една от страните не прилага антидъмпинговите или изравнителните мерки в случаите, в които, въз основа на информацията, предоставена по време на разследването, ясно може да се заключи, че прилагането на тези мерки не е в обществен интерес. При отчитането на обществения интерес се вземат предвид положението на националната промишленост, вносителите и техните представителни сдружения, представителните ползватели и представителните организации на потребителите, до степента, в която те са предоставили съответната информация на разследващите органи.

ЧЛЕН 3.5

Изключване от обхвата на двустранното уреждане на спорове и механизма за медиация

По отношение на разпоредбите на настоящия раздел не се прилагат четиринадесета глава (Уреждане на спорове) и петнадесета глава (Механизъм за медиация).

РАЗДЕЛ Б

ГЛОБАЛНИ ЗАЩИТНИ МЕРКИ

ЧЛЕН 3.6

Общи разпоредби

1.   Всяка страна запазва своите права и задължения по член XIX от ГАТТ от 1994 г., по Споразумението за защитните мерки и по член 5 от Споразумението за селското стопанство. Освен ако не е предвидено друго в настоящия раздел, настоящото споразумение не предоставя каквито и да било допълнителни права, нито пък налага каквито и да било допълнителни задължения на страните във връзка с действия, предприети съгласно член XIX от ГАТТ от 1994 г. и Споразумението за защитните мерки.

2.   Никоя от страните не прилага по отношение на една и съща стока, по едно и също време:

а)

двустранна защитна мярка; и

б)

мярка по реда на член XIX от ГАТТ от 1994 г. и Споразумението за защитните мерки.

3.   За целите на настоящия раздел произходът на стоките се определя в съответствие с непреференциалните правила за произход на страните.

ЧЛЕН 3.7

Прозрачност

1.   Независимо от разпоредбите на член 3.6 (Общи разпоредби) по искане на едната страна и при условие че тя има съществен интерес, при провеждане на разследване във връзка с налагането на защитни мерки или когато възнамерява да предприеме защитни мерки, другата страна предоставя незабавно и поне седем дни преди датата на започването на разследването или налагането на мерките ad hoc писмено уведомление, съдържащо цялата необходима информация, довела до започването на разследването или налагането на защитните мерки, включително временните констатации и окончателните констатации от разследването, когато е целесъобразно. Това не засяга разпоредбите на член 3, параграф 2 от Споразумението за защитните мерки.

2.   При налагане на защитни мерки страните полагат усилия за налагането им по такъв начин, че техните двустранни търговски отношения да бъдат засегнати във възможно най-малка степен.

3.   За целите на параграф 2, ако една от страните счита, че правните изисквания за налагане на окончателни защитни мерки са изпълнени и възнамерява да приложи подобни мерки, тя уведомява другата страна и й предоставя възможност за провеждането на двустранни консултации. Ако не бъде постигнато удовлетворително решение в срок от 30 дни след уведомлението, страната вносител може да приеме окончателни защитни мерки. Възможността за консултации следва да бъде предложена на другата страна и с цел да се обменят мнения относно информацията, посочена в параграф 1.

ЧЛЕН 3.8

Изключване от обхвата на двустранното уреждане на спорове и механизма за медиация

По отношение на разпоредбите на настоящия раздел не се прилагат четиринадесета глава (Уреждане на спорове) и петнадесета глава (Механизъм за медиация).

РАЗДЕЛ В

ДВУСТРАННА ЗАЩИТНА КЛАУЗА

ЧЛЕН 3.9

Определения

За целите на настоящия раздел:

а)

„сериозна вреда“ и „опасност от сериозна вреда“ се разбират в съответствие с член 4, параграф 1, букви а) и б) от Споразумението за защитните мерки и за тази цел член 4, параграф 1, букви а) и б) от Споразумението за защитните мерки са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение; и

б)

„преходен период“ означава период от десет години, считано от датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 3.10

Прилагане на двустранна защитна мярка

1.   Ако в резултат от намаляването или премахването на мито по силата на настоящото споразумение, стоки с произход от една от страните се внасят на територията на другата страна в такива увеличени количества, в абсолютно изражение или в сравнение с местното производство, и при такива условия, че причиняват или създават опасност от причиняване на сериозна вреда на местните производители на сходни или пряко конкурентни стоки, страната вносител може само през преходния период да приеме мерките, предвидени в параграф 2, в съответствие с условията и процедурите, определени в настоящия раздел.

2.   Страната вносител може да предприеме двустранна защитна мярка, която:

а)

спира по-нататъшното намаляване на митническата ставка за вноса на съответната стока, както е предвидено в приложение 2-А; или

б)

увеличава митническата ставка за съответната стока до степен, която не надвишава по-ниската от следните две ставки:

i)

митническата ставка за най-облагодетелствана нация, която е била приложима за стоката в момента на налагане на мярката; или

ii)

базовата митническа ставка, посочена в графиците, включени в приложение 2-A съгласно параграф 2 на член 2.6 (Намаляване или премахване на митата върху вноса).

ЧЛЕН 3.11

Условия и ограничения

1.   Всяка от страните уведомява другата страна в писмен вид за започването на разследването, описано в параграф 2, и се консултира с другата страна възможно най-рано преди прилагането на двустранна защитна мярка с цел:

а)

разглеждане на информацията, произтичаща от разследването, и установяване дали условията, посочени в настоящия член, са изпълнени;

б)

обмен на мнения относно мярката и нейната целесъобразност в светлината на целите на настоящия раздел за отстраняване на сериозна вреда или опасност от сериозна вреда за местната промишленост, причинена от увеличения внос, както е посочено в параграф 1 на член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки); и

в)

обмен на предварителни мнения относно компенсацията, определена в член 3.13 (Компенсация).

2.   Дадена страна може да прилага двустранна защитна мярка само след разследване от нейните компетентни органи в съответствие с член 3 и член 4.2, букви а) и в) от Споразумението за защитните мерки. За тази цел посочените членове от Споразумението за защитните мерки са въведени, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

3.   Определянето по член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки) не се извършва, освен ако разследването не покаже въз основа на обективни данни наличието на причинно-следствена връзка между увеличения внос от другата страна и сериозна вреда или опасност от сериозна вреда. В тази връзка особено внимание трябва да се обърне на други фактори, включително вноса на същия продукт от други държави.

4.   Всяка от страните гарантира, че нейните компетентни органи ще приключат това разследване в срок от една година от датата на неговото започване.

5.   Никоя от страните не може да прилага двустранна защитна мярка, както е предвидено в параграф 1 на член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки):

а)

освен доколкото и за какъвто период от време това може да бъде необходимо, за да се предотврати или поправи сериозна вреда и за да се улесни приспособяването;

б)

за период, надвишаващ две години, освен когато този период може да бъде удължен с до две години, ако компетентните органи на страната вносител решат, в съответствие с процедурите, установени в настоящия член, че мярката продължава да бъде необходима, за да се предотврати или поправи сериозна вреда и за да се улесни приспособяването, и когато са налице данни, че промишлеността се приспособява, при условие че общият период за прилагане на защитна мярка, включващ периода на първоначалното прилагане и всяко едно удължаване на този период, не надвишава четири години; или

в)

след датата на изтичане на преходния период, освен когато другата страна даде съгласието си за това.

6.   За вноса на същата стока по време на преходния период не може отново да се прилага мярка, освен ако не е изтекъл период от време, равен на половината от периода, през който защитната мярка е била прилагана преди това. В този случай параграф 3 на член 3.13 (Компенсация) не се прилага.

7.   Когато една от страните прекрати двустранна защитна мярка, митническата ставка е тази, която би била в сила съгласно нейния график, включен в приложение 2-A, ако мярката не беше прилагана.

ЧЛЕН 3.12

Временни мерки

1.   При наличието на критични обстоятелства, при които евентуалното забавяне би причинило вреда, която трудно може да се отстрани, всяка от страните може да приложи временно двустранна защитна мярка след предварително решение, че са налице явни данни за това, че вносът на стока с произход от другата страна се е увеличил в резултат на намаляването или премахването на мито съгласно настоящото споразумение и за това, че този внос причинява сериозна вреда или съществува опасност да причини такава на местните производители. Срокът на прилагане на всяка временна мярка не може да превишава 200 дни, като през това време страната спазва изискванията на член 3.11, параграфи 2 и 3 (Условия и ограничения). Страната незабавно възстановява всички увеличения на тарифите, ако по време на разследването, описано в параграф 2 на член 3.11 (Условия и ограничения), не бъде установено, че са спазени изискванията на член 3.10 (Прилагане на двустранни защитни мерки). Продължителността на прилагане на всяка временна мярка се разглежда като част от периода, предвиден в параграф 5, буква б) на член 3.11 (Условия и ограничения).

2.   Ако дадена страна приеме временна мярка в съответствие с настоящия член, тя уведомява писмено другата страна преди приемането на тази мярка и започва консултации с другата страна незабавно след приемането на мярката.

ЧЛЕН 3.13

Компенсация

1.   Всяка от страните, която прилага двустранна защитна мярка, се консултира с другата страна с цел взаимно договаряне на подходяща компенсация за либерализиране на търговията под формата на отстъпки, които оказват еквивалентни по същество въздействия върху търговията или под формата на отстъпки, които са в размер, еквивалентен на размера на допълнителните мита, които се очаква да бъдат наложени в резултат от прилагането на защитната мярка. Страната, която прилага двустранна защитна мярка, осигурява възможност за такива консултации не по-късно от 30 дни след прилагането на двустранната защитна мярка.

2.   Ако консултацията по параграф 1 не доведе до споразумение относно компенсация за либерализиране на търговията в срок от 30 дни след началото на консултацията, страната, чиито стоки са обект на защитната мярка, може да преустанови прилагането на еквивалентни по същество отстъпки спрямо страната, която прилага защитната мярка. Страната износител писмено уведомява другата страна поне 30 дни преди преустановяването на отстъпките по силата на настоящия параграф.

3.   Правото на преустановяване, посочено в параграф 2, не може да бъде упражнено през първите 24 месеца, през които е в сила двустранната защитна мярка, при условие че защитната мярка отговаря на разпоредбите на настоящото споразумение.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА

ЧЛЕН 4.1

Цели

Целта на настоящата глава е да се улесни и увеличи търговията със стоки между страните, като се предостави рамка за предотвратяване, откриване и премахване на ненужни пречки пред търговията в обхвата на Споразумението за ТПТ.

ЧЛЕН 4.2

Обхват и определения

1.   Настоящата глава се прилага по отношение на изготвянето, приемането и прилагането на всички стандарти, технически регламенти и процедури за оценяване на съответствието, определени в приложение 1 към Споразумението за ТПТ, които могат да засегнат търговията със стоки между страните, независимо от произхода на тези стоки.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, настоящата глава не се прилага за:

а)

спецификации за покупка, изготвени от правителствени организации за производствени или потребителски изисквания на такива органи; или

б)

санитарните и фитосанитарните мерки, определени в приложение А към Споразумението за СФСМ, които попадат в обхвата на петата глава от настоящото споразумение.

3.   За целите на настоящата глава се прилагат определенията, използвани в приложение 1 към Споразумението за ТПТ.

ЧЛЕН 4.3

Потвърждаване на Споразумението за ТПТ

Страните потвърждават своите взаимни права и задължения съгласно Споразумението за ТПТ, въведено, mutatis mutandis, като част от настоящото споразумение.

ЧЛЕН 4.4

Съвместно сътрудничество

1.   Страните засилват своето сътрудничество в сферата на стандартите, техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието с оглед на повишаване на взаимното разбиране на техните съответни системи и улесняване на достъпа до съответните им пазари.

2.   Страните се стремят да определят и разработят инициативи за регулаторно сътрудничество, адаптирани към конкретните въпроси или сектори, които могат да включват, но не се ограничават до:

а)

обмен на информация и опит относно подготовката и прилагането на техните технически регламенти и използването на добри регулаторни практики;

б)

ако е целесъобразно, опростяване на технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието;

в)

избягване на излишните различия в техните подходи към техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието и насоченост към използване на възможността за сближаване или съгласуване на техническите регламенти с международните стандарти;

г)

насърчаване на сътрудничеството между техните съответни публични или частни организации, които са отговорни за метрологията, стандартизацията, изпитването, сертифицирането и акредитацията;

д)

осигуряване на ефективно взаимодействие между регулаторните органи на национално, регионално и международно равнище, например чрез отнасяне на запитванията на дадена страна до съответните регулаторни органи; и

е)

обмен на информация относно промени, свързани със стандарти, технически регламенти и процедури за оценяване на съответствието, които се правят в съответни регионални и многостранни форуми.

3.   При поискване едната страна разглежда с дължимото внимание предложенията за сътрудничество, направени от другата страна съгласно условията на настоящата глава.

ЧЛЕН 4.5

Стандарти

1.   Страните потвърждават своите задължения съгласно член 4.1 от Споразумението за ТПТ да гарантират, че техните органи по стандартизация приемат и спазват „Кодекса на добрата практика при подготвяне и приемане на стандарти“, който се съдържа в приложение 3 към Споразумението за ТПТ.

2.   С оглед хармонизиране на стандартите на колкото е възможно по-широка основа всяка от страните насърчава своите органи по стандартизация, както и регионалните органи по стандартизация, в които те или техните органи по стандартизация са членове, да си сътрудничи със съответните органи по стандартизация на другата страна в международните дейности по стандартизация.

3.   Страните се ангажират да си обменят информация, касаеща:

а)

използването на стандарти от тях в подкрепа на техническите регламенти;

б)

процесите на стандартизация на всяка една от тях и степента на използване на международни или регионални стандарти като основа за техните национални стандарти; и

в)

споразуменията за сътрудничество, прилагани от всяка от страните във връзка със стандартизацията, при условие че информацията може да бъде предоставена на обществеността.

ЧЛЕН 4.6

Технически регламенти

Страните се споразумяват да използват в най-голяма степен добрите регулаторни практики по отношение на изготвянето, приемането и прилагането на технически регламенти, както е предвидено в Споразумението за ТПТ, включително:

а)

при разработването на технически регламент да отчитат, inter alia, въздействието на предвиждания технически регламент и наличните регулаторни и нерегулаторни алтернативи на предложения технически регламент, с които могат да се постигнат законните цели на страната;

б)

в съответствие с член 2, параграф 4 от Споразумението за ТПТ да използват във възможно най-голяма степен съответните международни стандарти като основа за своите технически регламенти, освен когато такива международни стандарти биха били неефективно или неподходящо средство за изпълнението на преследваните законни цели; когато международните стандарти не са били използвани като основа, по искане на другата страна да обяснят причините, поради които тези стандарти се смятат за неефективни или неподходящи за постигане на преследваната цел; и

в)

в съответствие с член 2.8 от Споразумението за ТПТ, когато е целесъобразно, да определят технически регламенти, основаващи се на изискванията за продукта по отношение на неговата функционалност, а не по отношение на проектните или описателните характеристики.

ЧЛЕН 4.7

Процедури за оценяване на съответствието

1.   Страните признават, че е налице широк набор от механизми за улесняване приемането на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието, включително:

а)

позоваване от страната вносител на декларацията за съответствие на доставчика;

б)

споразумения за взаимно приемане на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието по отношение на конкретни технически регламенти, които се провеждат от органи, намиращи се на територията на другата страна;

в)

използване на акредитационни процедури за квалифициране на органите за оценяване на съответствието;

г)

определяне от държавните органи на органи за оценяване на съответствието, включително такива, които се намират на територията на другата страна;

д)

едностранно признаване от една от страните на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието, които се провеждат на територията на другата страна;

е)

доброволни договорености между органите по оценяване на съответствието, които се намират на съответните територии на всяка страна; и

ж)

използване на регионални или международни многостранни споразумения и договорености за признаване, в които страните участват.

2.   Като вземат предвид по-специално тези съображения, страните следва:

а)

да засилят обмена на информация помежду си относно тези и други механизми с оглед на улесняване на приемането на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието;

б)

да обменят информация относно критериите, използвани за избор на подходящи процедури за оценяване на съответствието за конкретни продукти, и в съответствие с член 5.1.2 от Споразумението за ТПТ да изискват процедурите за оценяване на съответствието да не са по-строги или да не се прилагат по-строго, отколкото е необходимо, за да се даде на страната вносител необходимата увереност, че продуктите отговарят на приложимите технически регламенти или стандарти, като се имат предвид рисковете, които биха възникнали при несъответствие;

в)

да обменят информация относно политиките за акредитация и да обсъдят как да използват по най-добрия начин международните стандарти за акредитация и международните споразумения, по които техните органи по акредитация са страни, например чрез механизмите на Международното сътрудничество за акредитация на лаборатории и Международния форум за акредитация; и

г)

да гарантират, че доколкото два или повече органа за оценяване на съответствието са оправомощени от дадена страна да извършват процедурите за оценяване на съответствието, изисквани за пускането на продукта на пазара, икономическите оператори могат да избират между тях.

3.   Страните потвърждават отново своето задължение съгласно член 5, параграф 5.2.5 от Споразумението за ТПТ, който гласи, че таксите, налагани за задължително оценяване на съответствието на внесените продукти, са равностойни по отношение на таксите, налагани за оценяване на съответствието на сходни продукти с национален произход или с произход от други държави, като се вземат предвид разходите за комуникации, превоз и други разходи, възникващи поради разлика в местоположението на съоръженията на заявителя и органа за оценяване на съответствието.

4.   По искане на която и да било страна страните могат да решат да започнат консултации с оглед определяне на секторни инициативи, свързани с използването на процедури за оценяване на съответствието, или улесняване на приемането на резултатите от процедурите за оценяване на съответствието, които са подходящи за съответните сектори. Страната, която отправя искането, следва да го обоснове с подходяща информация за това как тази секторна инициатива ще улесни търговията между страните. По време на тези консултации могат да бъдат обсъдени всички механизми, описани в параграф 1. Когато една от страните откаже такова искане от другата страна, тя трябва, при поискване, да обясни причините за това.

ЧЛЕН 4.8

Прозрачност

Страните потвърждават отново своите задължения за осигуряване на прозрачност в рамките на Споразумението ТПТ по отношение на изготвянето, приемането и прилагането на стандарти, технически регламенти и процедури за оценяване на съответствието, и се договарят:

а)

в случаите, в които част от процеса на разработване на технически регламенти е открит за обществени консултации, да вземат под внимание възгледите на другата страна и без дискриминация да предоставят разумни възможности на другата страна и нейните заинтересовани лица да направят коментари;

б)

когато правят уведомления в съответствие с член 2.9 от Споразумението за ТПТ, да предвидят период от най-малко 60 дни след уведомяването, за да може другата страна да предостави писмени коментари относно предложението и когато това е възможно, да разгледат надлежно основателните искания за удължаване на този период;

в)

да оставят достатъчно време между датата на публикуване на техническите регламенти и датата на влизането им в сила, през което икономическите оператори на другата страна да се адаптират, освен когато възникнат или съществува опасност да възникнат проблеми, свързани с безопасността, здравето, опазването на околната среда или националната сигурност; и

г)

при поискване и без необосновано забавяне да предоставят на разположение на другата страна или нейните икономическите оператори съответната информация (например чрез публично достъпен уебсайт, ако има такъв) за действащите технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието и, ако е целесъобразно и са налице, писмени указания за съответствие с нейните технически регламенти.

ЧЛЕН 4.9

Наблюдение на пазара

Страните се ангажират да обменят информация относно наблюдението на пазара и дейностите по осигуряване на изпълнението.

ЧЛЕН 4.10

Маркиране и етикетиране

1.   Страните вземат предвид, че съгласно параграф 1 от приложение 1 към Споразумението за ТПТ един технически регламент може да включва или да съдържа предимно изисквания за маркиране или етикетиране, и се споразумяват, че в случаите, в които техните технически регламенти съдържат задължителни изисквания за маркиране или етикетиране, те ще гарантират, че тези регламенти не се изготвят с цел или по начин, създаващи ненужни пречки пред международната търговия, и че тези регламенти не са по-ограничителни за търговията, отколкото е необходимо за постигане на законна цел, както е посочено в член 2.2 от Споразумението за ТПТ.

2.   Страните се споразумяват, че в случаите, в които една от страните изисква задължително маркиране или етикетиране на продукти:

а)

тази страна се стреми да ограничи изискванията си само до такива, които са от значение за потребителите или ползвателите на продукта, или са от значение, за да посочи съответствието на продукта със задължителните изисквания;

б)

тази страна може да посочи информацията, която трябва да съдържа етикетът, и може да изисква спазването на определени регулаторни изисквания за поставяне на етикета, но тя не трябва да изисква каквото и да било предварително одобрение или сертифициране на етикетите и маркировките като условие за продажба на продукти на нейния пазар, освен ако това се счита за необходимо от гледна точка на риска на продукта за здравето или живота на хората, животните или растенията;

в)

в случаите, в които тази страна изисква от икономическите оператори да използват уникален идентификационен номер, тя гарантира, че тези номера се издават на съответните икономически оператори без необосновано забавяне и на основата на недискриминационни принципи;

г)

при условие че не е заблуждаваща, противоречива или объркваща по отношение на информацията, изисквана в страната вносител на стоките, тази страна допуска следните видове информация, която да се използва при маркирането или етикетирането на продуктите:

i)

информация на други езици, освен информацията на езика, изискван от страната вносител на стоките;

ii)

международно признати номенклатури, пиктограми, символи или графики; и

iii)

допълнителна информация, освен изискваната в страната вносител на стоките;

д)

тази страна приема, че етикетирането, включително преетикетирането и корекциите на етикетирането, може да се извършва, когато е уместно, в разрешени помещения (например в митнически складове при внос) на територията на страната вносител преди разпространението и продажбата на продукта като алтернатива на етикетирането в мястото на произход, освен ако това етикетиране в мястото на произход е необходимо поради причини, свързани с общественото здраве или безопасността; и

е)

в случаите, в които тази страна счита, че по този начин не се излагат на риск законни цели по Споразумението за ТПТ, страната се стреми да приема непостоянни или сменяеми етикети или такава маркировка или етикетировка, която е включена в придружаващата документация, вместо да е физически прикрепена към продукта.

3.   Без да се засягат правата и задълженията на страните по Споразумението за СТО, параграф 2 се прилага и по отношение на селскостопанските продукти, промишлените продукти и преработените селскостопански хранителни продукти, включително напитки и спиртни напитки.

ЧЛЕН 4.11

Звена за контакт

Функциите на звената за контакт, определени в съответствие с член 13.4 (Запитвания и звена за контакт), включват:

а)

наблюдение на прилагането и управлението на настоящата глава;

б)

своевременно разглеждане на всеки въпрос, който другата страна повдига във връзка с изготвянето, приемането, прилагането или осигуряването на изпълнението на стандартите, техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието;

в)

засилване на сътрудничеството при разработване и усъвършенстване на стандартите, техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието;

г)

обмен на информация относно стандартите, техническите регламенти и процедурите за оценяване на съответствието;

д)

улесняване на дейностите по сътрудничество, по целесъобразност, в съответствие с член 4.4, параграф 2 (Съвместно сътрудничество); и

е)

организиране на създаването на работни групи ad hoc по искане на една от страните, с цел да се проучат начините за улесняване на търговията между страните.

ЧЛЕН 4.12

Заключителни разпоредби

1.   Страните могат да обсъждат в Комитета по търговията със стоки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), всякакви договорености за прилагане, произтичащи от настоящата глава. По решение на този комитет страните могат да приемат мерки за прилагане, необходими за тази цел.

2.   Страните поеха допълнителни ангажименти, свързани със специфични за дадени сектори нетарифни мерки по отношение на стоките, както е посочено в приложение 4-А и допълненията към него.

ГЛАВА ПЕТА

САНИТАРНИ И ФИТОСАНИТАРНИ МЕРКИ

ЧЛЕН 5.1

Цели

Целите на настоящата глава са:

а)

защита на живота или здравето на хората, животните или растенията на съответните територии на страните, като същевременно се улеснява търговията между тях в областта на санитарните и фитосанитарните мерки (наричани по-долу „СФС мерки“);

б)

сътрудничество за по-нататъшното прилагане на Споразумението за СФСМ; и

в)

осигуряване на средства за подобряване на комуникацията, сътрудничеството и решаването на проблеми, свързани с прилагането на СФС мерки, които засягат търговията между страните.

ЧЛЕН 5.2

Обхват

1.   Настоящата глава се прилага по отношение на всички СФС мерки на дадена страна, които могат пряко или косвено да засегнат търговията между страните.

2.   Настоящата глава се прилага също така за сътрудничеството между страните по въпроси от взаимен интерес, свързани с хуманното отношение към животните.

3.   Настоящата глава по никакъв начин не засяга правата на страните по Споразумението за ТПТ по отношение на мерките, които не попадат в обхвата на настоящата глава.

ЧЛЕН 5.3

Определения

За целите на настоящата глава:

а)

Прилагат се определенията, които се съдържат в приложение А към Споразумението за СФСМ; и

б)

Страните могат да се договорят за използването на други определения за целите на прилагането на настоящата глава, като вземат предвид глосарите и определенията на съответните международни организации, като например Комисията за Кодекс алиментариус (наричана по-долу „Codex Alimentarius“), Световната организация за здравеопазване на животните (наричана по-долу „OIE“), и съгласно Международната конвенция за растителна защита (наричана по-долу „IPPC“).

ЧЛЕН 5.4

Права и задължения

Страните потвърждават отново своите права и задължения съгласно Споразумението за СФСМ.

ЧЛЕН 5.5

Компетентни органи

Компетентни органи на страните, отговорни за прилагането на настоящата глава, са посочени в приложение 5-А. Страните се информират взаимно за всяка промяна на тези компетентни органи.

ЧЛЕН 5.6

Общи принципи

В рамките на прилагането на настоящата глава страните:

а)

осигуряват съгласуваност на СФС мерки с принципите, установени в член 3 от Споразумението за СФСМ;

б)

не могат да използват СФС мерки, за да създават необосновани пречки пред търговията;

в)

гарантират, че процедурите по настоящата глава се предприемат и извършват без необосновано забавяне и че тези процедури не се прилагат по начин, който може да представлява произволна и необоснована дискриминация спрямо другата страна, при идентични или сходни условия; и

г)

не могат да използват без наличието на научна и техническа обосновка процедурите, посочени в буква в), нито искания за допълнителна информация с цел забавяне на достъпа до съответните им пазари.

ЧЛЕН 5.7

Изисквания по отношение на вноса

1.   Изискванията на една от страните по отношение на вноса се прилагат за цялата територия на другата страна.

2.   Страната износител гарантира, че продуктите, изнасяни за страната вносител, отговарят на санитарните и фитосанитарните изисквания на страната вносител.

3.   Страната вносител гарантира, че нейните изисквания по отношение на вноса се прилагат по пропорционален и недискриминационен за продуктите, внасяни от страната износител.

4.   Всички такси, налагани за процедури по отношение на продукти, внасяни от страната износител, трябва да бъдат съразмерни с таксите, налагани за подобни местни продукти, и не трябва да бъдат по-високи от действителните разходи за услугата.

5.   Страната вносител има право да провежда проверки при внос на продукти, които се внасят от страната износител, за целите на прилагането на СФС мерки.

6.   Проверките при внос на продукти, внасяни от страната износител, се основават на санитарния и фитосанитарния риск, свързан с този внос. Те се извършват без необосновано забавяне и с минимално въздействие върху търговията между страните.

7.   При поискване от страната износител страната вносител ѝ предоставя на разположение информация за честотата на проверките при внос на продукти от страната износител. Когато е целесъобразно, страната вносител може да промени честотата на физическите проверки на пратките с продукти вследствие на i) контролни проверки, ii) проверки при внос или iii) взаимно споразумение между страните, включително след провеждане на предвидените в настоящата глава консултации.

8.   В случай че проверките при внос покажат, че продуктите не отговарят на съответните изисквания относно вноса на страната вносител, всяко действие, предприето от страната вносител следва да бъде пропорционално на санитарния и фитосанитарния риск, свързан с вноса на несъответстващия продукт.

ЧЛЕН 5.8

Контролни проверки

1.   За да се изгради или запази доверието в ефективното прилагане на разпоредбите на настоящата глава, страната вносител има право да извършва контролни проверки по всяко време, включително:

а)

чрез посещения за контролна проверка на място в страната износител да проверява цялата или част от системата за инспекция и сертификация на компетентните органи на страната износител съгласно съответните международни стандарти, насоки и препоръки на Codex Alimentarius, OIE и IPPC; и

б)

като изисква от страната износител да осигури информация относно нейната система за инспекция и сертификация и като получава резултатите от контрола, провеждан чрез тази система.

2.   Страната вносител съобщава на страната износител резултатите и заключенията от контролните проверки, извършени съгласно параграф 1. Страната вносител може да направи тези резултати публично достъпни.

3.   Когато страната вносител реши да извърши контролна проверка на място в страната износител, това се съобщава на страната износител най-малко 60 календарни дни преди посещението за контролна проверка на място, освен в неотложни случаи или ако страните се договорят за друго. Всяко изменение, свързано с тази проверка на място, се извършва със съгласието на страните.

4.   Разходите, направени за извършването на контролната проверка на цялата или част от системата за инспекция и сертификация на компетентните органи на страната износител, както и за всяка инспекция на отделни установявания, се поемат от страната вносител.

5.   Страната вносител предоставя на страната износител писмена информация за контролната проверка в рамките на 60 календарни дни. Страната износител разполага с 45 календарни дни, за да представи коментарите си по тази информация. Коментарите, направени от страната износител, се прикрепят към документа за окончателния резултат, а когато е целесъобразно, се включват в него.

6.   Независимо от разпоредбите на параграф 5, когато по време на контролна проверка е установен значителен риск за живота или здравето на хората, животните или растенията, страната вносител информира страната износител във възможно най-кратък срок и във всички случаи не по-късно от десет календарни дни след приключване на контролната проверка.

ЧЛЕН 5.9

Улесняване на търговията

1.   В случаите, когато страната вносител изисква контролна проверка на място, за да разреши внос на определена категория или категории продукти от животински произход от страната износител, се прилага следното:

а)

При контролната проверка се оценява системата за инспекция и сертификация на страната износител в съответствие с член 5.8 (Контролни проверки) и при поискване се взема предвид всяка имаща отношение писмена информация, предоставена от страната износител.

б)

В случай на задоволителен резултат от контролната проверка на системата за инспекция и сертификация страната вносител информира писмено страната износител за положителния резултат от проверката. В този случай предоставената информация може да включва факта, че страната вносител е разрешила или ще разреши вноса на специфична категория или категории продукти.

в)

В случай на незадоволителен резултат от контролната проверка на системата за инспекция и сертификация страната вносител информира писмено страната износител за резултата от проверката. В този случай информацията съдържа един от посочените по-долу видове данни:

i)

декларация за условията, включително тези, свързани със системата за инспекция и сертификация на страната износител, които все още предстои да бъдат въведени от страната износител, за да може страната вносител да разреши вноса на специфична категория или категории продукти от животински произход;

ii)

позоваване на факта, че на конкретни установявания за продукти от животински произход може да бъде разрешено да изнасят за страната вносител при спазването на съответните изисквания на член 5.7 по отношение на вноса (Изисквания по отношение на вноса); или

iii)

декларация, че страната вносител не е разрешила вноса на специфична категория или категории продукти от страната износител.

2.   В случаите, в които страната вносител е разрешила внос на специфична категория или категории продукти от животински произход, посочени в параграф 1, буква б), страната износител информира страната вносител за списъка с отделни установявания, които отговарят на изискванията на страната вносител в съответствие по-специално с член 5.7 (Изисквания по отношение на вноса) и член 5.8 (Контролни проверки). Освен това се прилага следното:

а)

По искане на страната износител страната вносител одобрява отделни установявания, посочени в параграф 3 на приложение 5-Б, които са разположени на територията на страната износител, без предварителна проверка на тези отделни установявания. Когато се иска одобрение от страната вносител, страната износител предоставя всякаква информация, изисквана от страната вносител за гарантиране на спазването на съответните изисквания, включително тези на член 5.7 (Изисквания по отношение на вноса). Одобрението от страната вносител е в съответствие с условията, определени в приложение 5-Б, и е ограничено до категориите продукти, за които вносът е разрешен.

б)

При одобрение на отделните установявания, посочени в параграф 2, буква а), страната вносител приема необходимите законодателни или административни мерки в съответствие с приложимите правни и административни процедури, за да даде възможност за внос в срок от 40 календарни дни от получаването на искането на страната износител, и ако е приложимо, от информацията, изисквана от страната вносител за гарантиране на спазването на съответните изисквания, включително тези по член 5.7 (Изисквания по отношение на вноса).

в)

страната вносител уведомява страната износител относно приемането или отхвърлянето на отделните установявания, посочени в параграф 2, буква а) и, ако е приложимо, причините за отхвърляне.

ЧЛЕН 5.10

Мерки, свързани със здравето на животните и растенията

1.   Страните възприемат понятието „райони, свободни от вредители или болести“ и „райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести“ в съответствие със стандартите, насоките и препоръките на Споразумението за СФСМ, OIE и IPPC. Комитетът по СФСМ, посочен в член 5.15 (Комитет по санитарните и фитосанитарните мерки) може да определи допълнителни подробности за процедурата за признаване на такива области, включително процедурите за признаване на такива области, когато е възникнало огнище, като се вземат предвид съответните стандарти, насоки или препоръки на Споразумението за СФСМ, OIE и IPPC.

2.   При определянето на райони, свободни от вредители или болести, и на райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести страните взимат под внимание фактори като географско местоположение, екосистеми, епидемиологично наблюдение и ефективност на санитарния или фитосанитарния контрол в тези райони.

3.   Страните установяват тясно сътрудничество при определяне на районите, свободни от вредители или болести, и районите с ниска степен на разпространение на вредители или болести, с цел постигане на доверие в процедурите, следвани от другата страна за определяне на тези райони. При приемане на определянето на тези райони, направено от страната износител, по принцип страната вносител основава своето определяне на здравния статус на животните или растенията в страната износител или части от нея на информацията, предоставена от страната износител в съответствие със стандартите, насоките и препоръките на Споразумението за СФСМ, OIE и IPPC.

4.   Ако страната вносител не приеме определянето, направено от страната износител, тя излага основанията за това и има готовност да започне консултации.

5.   Когато страната износител претендира, че дадени райони на нейна територия са свободни от вредители и болести или са с ниска степен на разпространение на вредители и болести, тя предоставя съответни доказателства за това, за да докаже обективно на страната вносител, че тези райони са и ще продължат да бъдат райони, свободни от вредители или болести, или съответно райони с ниска степен на разпространение на вредители или болести. За тази цел, при поискване, на страната вносител се осигурява приемлив достъп с цел инспектиране, изпитване и други приложими процедури.

6.   Страните признават принципа на OIE за въвеждане на разделение, както и принципа на IPPC за обектите за производство, свободни от вредители. Комитетът по СФСМ, посочен в член 5.15 (Комитет по санитарните и фитосанитарните мерки) оценява евентуалните препоръки на OIE и IPPC, които могат да бъдат издадени по този въпрос в бъдеще, и може съответно да издава препоръки.

ЧЛЕН 5.11

Прозрачност и обмен на информация

1.   Страните:

а)

се стремят към прозрачност по отношение на СФС мерките, приложими за търговията, и по-специално за тези на член 5.7 (Изисквания по отношение на вноса), прилагани за внос от другата страна;

б)

повишават взаимното разбиране на СФС мерките на всяка от страните и тяхното прилагане;

в)

обменят информация по въпроси, свързани с разработването и прилагането на СФС мерки, включително за напредъка по отношение на нови налични научни доказателства, които засягат или могат да засегнат търговията между страните с оглед на свеждането до минимум на отрицателните последици за търговията;

г)

съобщават, по искане на една от страните, изискванията, които се прилагат по отношение на вноса на конкретни продукти в рамките на 15 календарни дни; и

д)

съобщават, по искане на една от страните, увеличението на броя на заявките за разрешаване на конкретни продукти в рамките на 15 календарни дни.

2.   Звената за контакт, отговорни за информацията по параграф 1, са посочените от страните в съответствие с параграф 1 на член 13.4 (Запитвания и звена за контакт). Информацията се изпраща по пощата, факс или електронна поща. Информацията по електронна поща може да бъде подписана електронно и се изпраща само между звената за контакт.

3.   Когато информацията по параграф 1 1, буква в е била предоставена чрез уведомление до СТО в съответствие с приложимите правила и процедури или на някой от официалните, общодостъпни и безплатни уебсайтове на страните, се счита, че обменът на информация, посочен в същия параграф, е извършен.

4.   Всички уведомления по настоящата глава се отправят до звената за контакт, посочени в параграф 2.

ЧЛЕН 5.12

Консултации

1.   Всяка страна уведомява писмено другата страна в рамките на два календарни дни относно всеки сериозен или съществен риск за здравето на хората, животните или растенията, включително относно неотложни случаи в областта на храните.

2.   Когато една от страните има сериозни опасения, свързани с риск за живота или здравето на хората, животните или растенията, засягащ стоки, с които се извършва търговия, при поискване се провеждат консултации във връзка със ситуацията във възможно най-кратки срокове. В този случай всяка страна полага усилия да предостави навременно цялата необходима информация, за да се избегне нарушаване на търговията.

3.   Консултациите, посочени в параграф 2 на настоящия член, могат да се провеждат по електронна поща, чрез видео- или телефонна конференция. Страната, поискала консултациите, осигурява съставянето на протокола от тези консултации.

ЧЛЕН 5.13

Спешни мерки

1.   В случай на сериозен риск за живота или здравето на хората, животните или растенията страната вносител може да приеме без предварително уведомление необходимите мерки за защита на живота или здравето на хората, животните или растенията. Страната вносител разглежда най-подходящото и пропорционално решение по отношение на пратките в процес на транспортиране между страните, за да се избегне ненужното нарушаване на търговията.

2.   Страната, която приема мерките, уведомява другата страна във възможно най-кратки срокове и във всеки случай не по-късно от 24 часа след приемането на мярката. Всяка от страните може да поиска информация, свързана със санитарната и фитосанитарната ситуация или с всички такива приети мерки. Другата страна отговаря веднага след като исканата информация е на разположение.

3.   По искане на една от страните и в съответствие с разпоредбите на член 5.12 (Консултации) страните провеждат консултации относно ситуацията в рамките на 15 работни дни след уведомлението. Тези консултации се провеждат, за да се избегне ненужното нарушаване на търговията. Страните могат да разглеждат възможности за улесняване на прилагането или за замяната на мерките.

ЧЛЕН 5.14

Еквивалентност

1.   Страните могат да признаят еквивалентността на индивидуална мярка, групи от мерки или системи, приложими към даден сектор или част от сектор, в съответствие с параграфи 4—7. Признаването на еквивалентността се прилага за търговията между страните с живи животни, животински продукти, растения и растителни продукти, или при целесъобразност, на свързани с тях стоки.

2.   Когато не е призната еквивалентност, търговията се извършва при изискваните от страната вносител условия, за да се спази нейното подходящо равнище на защита.

3.   Признаването на еквивалентността изисква оценка и приемане на:

а)

съществуващите СФС мерки в законодателството, стандартите и процедурите, включително контрола, свързан със системите за инспекция и сертификация, за гарантиране на спазването на СФС мерките на страната износител и на страната вносител;

б)

документираната структура на компетентните органи, техните правомощия, йерархична структура, начин на работа и ресурсите, с които разполагат; и

в)

изпълнението на функциите от компетентния орган във връзка с програмите за проверки и свързаните гаранции.

4.   При тази оценка страните отчитат опита, който вече са натрупали.

5.   Страната вносител признава еквивалентността на дадена санитарна или фитосанитарна мярка на страната износител, ако последната докаже по обективен начин, че нейната мярка постига подходящо за страната вносител равнище на защита. За тази цел, при поискване, на страната вносител трябва да се осигури приемлив достъп с цел инспектиране, изпитване и други приложими процедури.

6.   При признаването на еквивалентност страните ще вземат предвид насоките на Кодекс алиментариус, OIE, IPPC и на Комитета по СФСМ към СТО.

7.   Освен това, когато се признава еквивалентност, страните могат да се споразумеят за опростен образец за официалните санитарни или фитосанитарни сертификати, необходими за всяка пратка от живи животни или животински продукти, растения или растителни продукти или други свързани стоки, предназначени за внос.

ЧЛЕН 5.15

Комитет по санитарните и фитосанитарните мерки

1.   Комитетът по санитарните и фитосанитарните мерки (наричан по-долу „Комитетът по СФСМ“), създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), включва представители на компетентните органи на страните.

2.   Комитетът по СФСМ провежда заседание в рамките на една година от влизането в сила на настоящото споразумение. След това той заседава поне веднъж годишно или съгласно уговореното между страните. Комитетът приема свой вътрешен правилник на първото си заседание. Заседанията се провеждат при лично присъствие на членовете, чрез телефонна конференция, видеоконферентна връзка или по друг начин, договорен между страните.

3.   Комитетът по СФСМ може да се договори да създаде технически работни групи, съставени от експерти от страните, които установяват и разглеждат технически и научни въпроси, произтичащи от настоящата глава, и проучват възможностите за задълбочаване на сътрудничеството по санитарни и фитосанитарни въпроси от взаимен интерес. Когато е необходима допълнителна експертна помощ, в техническите работни групи могат да участват и лица, различни от представители на страните.

4.   Комитетът по СФСМ може да разглежда всеки въпрос, свързан с ефективното прилагане на настоящата глава. По-специално той има следните задължения и функции:

а)

разработва необходимите процедури или механизми за прилагане на настоящата глава, включително на приложения 5-А и 5-Б към нея;

б)

наблюдава прилагането на настоящата глава; и

в)

предоставя форум за обсъждане на проблеми, произтичащи от прилагането на определени СФС мерки, с оглед на договаряне на взаимноприемливи решения. В тази връзка Комитетът се свиква по спешност по искане на една от страните с цел провеждане на консултации. Тези консултации не засягат правата и задълженията на страните съгласно четиринадесета глава (Уреждане на спорове) и петнадесета глава (Механизъм за медиация).

5.   Комитетът по СФСМ обменя информация, експертни познания и опит в областта на хуманното отношение към животните с цел да насърчава сътрудничеството по въпросите на хуманното отношение към животните между страните.

6.   По решение на Комитета по СФСМ страните могат да приемат препоръки и решения, свързани с разрешаването на внос, обмена на информация, прозрачността, признаването на регионализация, еквивалентността и алтернативните мерки, както и всички други въпроси, посочени в параграфи 4 и 5.

ЧЛЕН 5.16

Технически консултации

1.   Когато една от страните счита, че дадена мярка на другата страна противоречи или може да противоречи на задълженията по настоящата глава и счита, че мярката причинява или може да причини неоправдани смущения в търговията, тя може да изиска технически консултации в рамките на Комитета по СФСМ с оглед на постигане на взаимноприемливи решения. Компетентните органи, посочени в приложение 5-А, подпомагат тези консултации.

2.   Техническите консултации в рамките на Комитета по СФСМ се считат за приключени в срок от 30 дни от датата на подаване на искането за техническите консултации, освен ако участващите в тях страни се договорят да ги продължат. Техническите консултации могат да се провеждат чрез телефонна конферентна връзка, видеоконферентна връзка или всякакви други механизми, договорени от страните.

ГЛАВА ШЕСТА

МИТНИЦИ И УЛЕСНЯВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА

ЧЛЕН 6.1

Цели

1.   Страните признават значението на въпросите в областта на митниците и улесняването на търговията в динамичния контекст на световната търговия. Страните се договарят да укрепват сътрудничеството в тази област с цел да гарантират, че съответното им законодателство и процедури, както и административният капацитет на техните съответни администрации, отговарят на целта за насърчаване на улесняването на търговията, като същевременно се осъществява ефективен контрол.

2.   За тази цел страните се договарят, че законодателството трябва да бъде недискриминационно и че митническите процедури трябва да се основават на използването на съвременни методи и ефективен контрол с цел борба с измамите и защита на законната търговия.

3.   Страните признават, че по никакъв начин не могат да бъдат застрашавани законните цели на обществената политика, включително и тези, свързани със сигурността, безопасността и предотвратяването на измамите.

ЧЛЕН 6.2

Принципи

1.   Страните се договарят, че техните съответни митнически разпоредби и процедури се основават на:

а)

международните инструменти и стандарти, приложими в областта на митниците и търговията, които съответните страни са приели, включително и съществените елементи на преработената Конвенция от Киото за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури, Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, и Рамката от стандарти за сигурност и улесняване на глобалната търговия (наричана по-долу „Рамка от стандарти SAFE“) на Световната митническа организация (наричана по-долу „СМО“);

б)

защитата на законната търговия чрез ефективно осигуряване на изпълнението и спазване на изискванията на законодателството;

в)

законодателството, което избягва ненужна или дискриминационна тежест за икономическите оператори, предвижда по-нататъшно улесняване на търговията за икономическите оператори, които последователно спазват изискванията, и осигурява предпазни мерки срещу измамите и незаконните или вредоносните дейности; и

г)

правилата, които гарантират, че всяка санкция, наложена за нарушения на митнически разпоредби или процедурни изисквания, е пропорционална и недискриминационна и гарантират, че прилагането на тези правила не води до необосновано забавяне при освобождаването на стоките.

2.   С цел да се подобрят методите на работа, както и да се гарантира недискриминационният характер, прозрачността, ефикасността, целостта и отчетността на операциите, страните:

а)

опростяват изискванията и формалностите, доколкото е възможно, с оглед на бързото освобождаване и митническо оформяне на стоките; и

б)

работят за допълнително опростяване и стандартизация на данните и документацията, изисквани от митниците и от другите свързани с тях институции.

ЧЛЕН 6.3

Митническо сътрудничество

1.   Съответните органи на страните си сътрудничат по митническите въпроси, за да се гарантира постигането на целите, посочени в член 6.1 (Цели).

2.   С цел да се подобри сътрудничеството по митническите въпроси страните, inter alia:

а)

обменят информация относно съответното си митническо законодателство, неговото прилагане и митническите си процедури, по-специално във връзка със следните области:

i)

опростяване и модернизиране на митническите процедури;

ii)

осигуряване на упражняването на правата върху интелектуална собственост на границата със съдействието на митническите органи;

iii)

транзитно преминаване и претоварване; и

iv)

отношения с деловите среди;

б)

обсъждат разработването на съвместни инициативи, свързани с процедурите по внос и износ и другите митнически процедури, както и такива, целящи да предложат ефикасно обслужване на деловите среди;

в)

работят заедно по свързани с митниците аспекти на осигуряването и улесняване на международната търговска верига на доставки в съответствие с Рамката от стандарти SAFE;

г)

установяват, когато е целесъобразно, взаимно признаване на съответните си техники за управление на риска, стандарти за риск, проверки на сигурността и програми за търговско сътрудничество, включително такива аспекти като предаване на данни и взаимно договорени ползи; и

д)

засилват координацията в рамките на международни организации като СТО и СМО.

ЧЛЕН 6.4

Транзитно преминаване и пренатоварване

1.   Всяка от страните гарантира улесняването и ефективния контрол на операциите по пренатоварване и транзитно преминаване на стоки през съответната й територия.

2.   Страните насърчават и прилагат регионални договорености в областта на транзита с цел улесняване на търговията.

3.   Страните осигуряват сътрудничеството и координирането между всички съответни органи и агенции на своята територия с цел улесняване на транзитния трафик.

ЧЛЕН 6.5

Предварителни предписания

Преди вноса на стоки на своя територия и в съответствие със своето законодателство и процедури, всяка от страните, чрез своите митнически органи или други компетентни органи, издава предварителни писмени предписания за търговците, установени на нейната територия, по отношение на тарифното класиране, произхода и всякакви други въпроси, които страната реши.

ЧЛЕН 6.6

Опростена митническа процедура

1.   Всяка от страните предоставя опростени процедури за внос и износ, които са прозрачни и ефикасни, за да се намалят разходите и да се подобри предвидимостта за икономическите субекти, включително малките и средните предприятия. По-лесен достъп до опростените митнически процедури се предоставя също и за одобрени търговци в съответствие с обективни и недискриминационни критерии.

2.   За целите на извършване на формалностите, необходими за поставяне на стоките под митнически режим, се използва единна митническа декларация или неин електронен еквивалент.

3.   Страните прилагат съвременни митнически практики, в това число оценка на риска и методи за одит след митническо оформяне, за да се опрости и да се улесни влизането и освобождаването на стоките.

4.   Страните насърчават прогресивното развитие и използване на системите, в това число на тези от тях, които се основават на информационните технологии, за да се улесни електронният обмен на данни между техните търговци, митническите органи и други свързани институции.

ЧЛЕН 6.7

Освобождаване на стоки

Всяка от страните гарантира, че нейните митнически органи, гранични агенции или други компетентни органи прилагат изисквания и процедури, които:

а)

предвиждат бързо освобождаване на стоките в рамките на срок, който не е по-дълъг от срока, изискван за гарантиране спазването на нейните митнически и други свързани с търговията закони и формалности;

б)

предвиждат обработка преди пристигане (предварително подаване по електронен път и евентуална предварителна обработка на информацията преди физическото пристигане на стоките), чрез която да се даде възможност за освобождаване на стоките при пристигане; и

в)

предвиждат освобождаване на стоките без плащане на мита, при условие че се представи гаранция, ако такава се изисква, съгласно законодателството на засегната страна, с цел да се гарантира сигурност на окончателното плащане на мита.

ЧЛЕН 6.8

Такси и налози

1.   Таксите и налозите се налагат единствено по отношение на услуги, предоставяни във връзка с въпросния внос или износ и за извършването на каквато и да било формалност, изисквана при предприемане на такъв внос или износ. Те не надвишават приблизителната стойност на извършените услуги и не се изчисляват на адвалорна основа.

2.   Информацията относно таксите и налозите се публикува чрез официално предназначено за тази цел средство, което може да включва и интернет. Тази информация съдържа основанието за налагането на таксата или налога за предоставената услуга, отговорния орган, таксите или налозите, които следва да бъдат приложени, както и къде и как следва да бъде извършено плащането.

3.   Новите или изменените такси и налози не се налагат, докато не бъде публикувана и предоставена информацията в съответствие с параграф 2.

ЧЛЕН 6.9

Митнически посредници

Страните се договарят, че техните съответни митнически разпоредби и процедури не могат да изискват задължително използване на услугите на митнически посредници. Страните прилагат прозрачни, недискриминационни и пропорционални правила, когато лицензират митнически посредници.

ЧЛЕН 6.10

Предекспедиционни проверки

Страните се договарят, че техните съответни митнически разпоредби и процедури не могат да изискват задължително използване на предекспедиционни проверки, както е определено в Споразумението за предекспедиционна проверка, или всякакви други дейности по проверка, извършвани на местоназначението преди митническото оформяне, от частни дружества.

ЧЛЕН 6.11

Митническо остойностяване

1.   Страните определят митническата стойност на стоки съгласно Споразумението за митническо остойностяване.

2.   Страните си сътрудничат с оглед постигането на общ подход към въпросите, свързани с митническото остойностяване.

ЧЛЕН 6.12

Управление на риска

1.   Всяка страна следва да основава своите процедури за разследване и освобождаване и своите процедури за проверка след влизане на стоката на нейна територия на принципите за оценка на риска и на извършването на одити, а не следва да прави всеобхватно разглеждане на всяка пратка за спазване на всички изисквания по отношение на вноса.

2.   Страните се договарят да приемат и прилагат своите изисквания и процедури за контрол във връзка с вноса, износа, транзита и претоварването на стоки въз основа на принципи за управление на риска, които се прилагат с цел съсредоточаване на мерките за привеждане в съответствие върху сделките, които заслужават внимание.

ЧЛЕН 6.13

Обслужване на едно гише

Всяка страна полага усилия за разработване или поддържане на системи за предоставяне на услуги на едно гише, за да улесни единното електронно подаване на цялата информация, изисквана от митническите разпоредби и други разпоредби при износа, вноса и транзита на стоки.

ЧЛЕН 6.14

Процедури по обжалване

1.   Всяка от страните осигурява ефективни, бързи, недискриминиращи и лесно достъпни процедури, които да гарантират възможността за обжалване на административните действия, актовете и решенията на митническите и други компетентни органи, засягащи вноса или износа на стоки или транзитното преминаване на стоки.

2.   Процедурите по обжалване може да включват административен контрол от страна на надзорния орган и съдебно обжалване на решенията, взети на административно равнище в съответствие със законодателството на страните.

ЧЛЕН 6.15

Прозрачност

1.   Всяка страна публикува или предоставя по друг начин, включително чрез електронни средства, своите законови и подзаконови актове и административни процедури и други изисквания, свързани с митниците и улесняването на търговията.

2.   Всяка от страните определя или поддържа един или повече центрове за запитвания или информация, в които се дава отговор на запитванията на заинтересовани лица по въпроси, свързани с митниците и улесняването на търговията.

ЧЛЕН 6.16

Отношения с деловите среди

Страните се договарят:

а)

относно значимостта на навременните консултации с представители на търговските среди при изготвянето на законодателни предложения и общи процедури, отнасящи се до въпроси, свързани с митниците и улесняването на търговията; за тази цел се провеждат консултации между митническите органи и деловите среди, когато е целесъобразно;

б)

да публикуват или оповестяват по друг начин, доколкото е възможно по електронен път, новото законодателство и общите процедури по въпроси, свързани с митниците и улесняването на търговията, преди прилагането им, както и промените и тълкуванията на този вид законодателство и процедури; страните също предоставят публичен достъп до съответните известия от административен характер, включително изисквания на органите и процедури при въвеждане на стоки, работното време и правилата за дейността на митническите служби на пристанищата и граничните пунктове, както и данни за звената за контакт, към които да се отправят искания за информация;

в)

относно необходимостта от разумен период от време между публикуването на нови или изменени закони, процедури и такси или налози и тяхното влизане в сила, без да се засягат легитимни цели на публичната политика (например изменения в митнически ставки); и

г)

да гарантират, че техните съответни митнически и свързани с тях изисквания и процедури продължават да отговарят на потребностите на търговските среди, като следват най-добрите практики и ограничават търговията във възможно най-малка степен.

ЧЛЕН 6.17

Комитет по митнически въпроси

1.   Комитетът по митническите въпроси, създаден с член 16.2 (Специализирани комитети), се състои от представители на митническите органи и други компетентни органи на страните. Комитетът по митническите въпроси гарантира правилното прилагане на настоящата глава, Протокол 1 и всички договорени между страните допълнителни разпоредби, свързани с митниците. В рамките на Комитета по митническите въпроси страните могат да разглеждат и вземат решения по всички въпроси, произтичащи от тези разпоредби.

2.   В рамките на Комитета по митническите въпроси страните могат да приемат препоръки и да вземат решения в областта на взаимното признаване на техниките за управление на риска, стандартите за риск, проверките на сигурността и програмите за търговско сътрудничество, включително такива аспекти като предаване на данни и взаимно договорени ползи и всякакви други въпроси, обхванати от параграф 1.

3.   Страните могат да се споразумеят да провеждат ad hoc заседания по всички митнически въпроси, включително правилата за произход и всякакви договорени между страните допълнителни разпоредби, свързани с митниците. Те могат също така да създават подгрупи за конкретни въпроси, когато това е уместно.

ГЛАВА СЕДМА

НЕТАРИФНИ ПРЕЧКИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА И ИНВЕСТИЦИИТЕ В ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

ЧЛЕН 7.1

Цели

В съответствие с глобалните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове, страните споделят целта за насърчаване, развитие и растеж на производството на енергия от възобновяеми и устойчиви неизкопаеми източници, по-специално чрез улесняване на търговията и инвестициите. За тази цел страните си сътрудничат за премахване или намаляване на митата, както и на нетарифните пречки, и за насърчаване на сближаването на нормативните уредби с регионалните и международните стандарти.

ЧЛЕН 7.2

Определения

За целите на настоящата глава:

а)

„изискване за местно съдържание“ означава

i)

по отношение на стоките — изискване към предприятие за покупката или използването на стоки с местен произход или стоки от местен източник, независимо дали това изискване е уточнено по отношение на отделни продукти, по отношение на обеми или стойност на продуктите или по отношение на дял от обема или стойността на местното производство на това предприятие;

ii)

по отношение на услугите — изискване, което ограничава избора на доставчик на услуги или на доставяна услуга в ущърб на услуги или доставчици на услуги от другата страна;

б)

„мярка“ е всяка мярка от обхвата на настоящата глава, приета от дадена страна, независимо дали във вид на закон, подзаконов акт, правило, процедура, решение, административно действие или под каквато и да било друга форма;

в)

„мерки, които изискват създаването на партньорства с местни дружества“ означава всякакви изисквания с месните компании и други предприятия съвместно да се установят и оперират правни субекти като дружество, дружество за попечителство, съдружие, съвместно предприятие или да се влезе в други договорни отношения;

г)

„компенсация“ е всяко условие, което насърчава развитието на местно равнище, като например необоснованото лицензиране на технологии, инвестициите, задължението за договор с дадена финансова институция, насрещната търговия и подобни изисквания; и

д)

понятието за „доставчик на услуга“ е определено в точка л) на член 8.2 (Определения).

ЧЛЕН 7.3

Обхват

1.   Настоящата глава се прилага по отношение на мерки, които могат да засегнат търговията и инвестициите между страните, свързани с производството на енергия от възобновяеми и устойчива неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове, но не и с продуктите, от които се произвежда енергия.

2.   Настоящата глава не се прилага по отношение на изследователски и развойни проекти, нито демонстрационни проекти, осъществявани в нетърговски мащаби.

3.   Настоящата глава се прилага mutatis mutandis по отношение на мерките, посочени в параграф 1, без да засяга прилагането на които и да било други свързани разпоредби на настоящото споразумение, включително всякакви изключения, резерви или ограничения на тези разпоредби. С цел постигането на по-голяма сигурност в случай на каквото и да е несъответствие между разпоредбите на настоящата глава и други разпоредби на настоящото споразумение, другите разпоредби на настоящото споразумение имат предимство в рамките на несъответствието.

ЧЛЕН 7.4

Принципи

Всяка страна:

а)

се въздържа от приемането на мерки, предвиждащи изисквания за местно съдържание или всякакви други компенсации, засягащи продукти, доставчици на услуги, предприемачи или установявания на другата страна;

б)

се въздържа от приемане на мерки, които изискват създаването на партньорства с местни дружества, освен ако тези партньорства се считат за необходими по технически причини и страната може да докаже тези технически причини при поискване от другата страна;

в)

гарантира, че всички правила относно процедурите за разрешаване, сертификация и лицензиране, които се прилагат в частност за оборудване, съоръжения и свързани с тях мрежови преносни инфраструктури, са обективни, прозрачни и безпристрастни и не са дискриминационни по отношение на заявители от другата страна;

г)

гарантира, че административните такси, наложени върху или във връзка със:

i)

вноса и използването на стоки с произход от другата страна, или засягащи доставянето на стоки от доставчиците на другата страна, се уреждат от член 2.10 (Такси и формалности, свързани с вноса и износа); и

ii)

предоставянето на услуги от доставчиците на другата страна се урежда от член 8.18 (Обхват и определения), член 8.19 (Условия за лицензиране и за квалификация) и член 8.20 (Процедури за лицензиране и за квалификация); и

д)

гарантира, че условията и процедурите за свързване и достъп до мрежи за пренос на електроенергия са прозрачни и не дискриминират доставчиците на другата страна.

ЧЛЕН 7.5

Стандарти, технически регламенти и оценка на съответствието

1.   Когато по отношение на продукти за производството на енергия от възобновяеми и устойчива неизкопаеми източници съществуват международни или регионални стандарти, страните използват тези стандарти или съответните им части като основа за своите технически регламенти, освен когато такива международни стандарти или съответни части от тях биха били неефективни или неподходящи средства за постигане на преследваните законни цели. За целите на прилагането на настоящия параграф Международната организация по стандартизация (наричано по-долу „ISO“) и Международната електротехническа комисия (наричана по-долу „IEC“) по-специално следва да се считат за съответните международни органи по стандартизация.

2.   Когато е целесъобразно, страните определят технически регламенти, основаващи се на изискванията за продукта по отношение на неговата функционалност, включително екологичните му характеристики, а не по отношение на проектните или описателните характеристики.

3.   По отношение на продуктите, посочени в глава 84 от Хармонизираната система (освен клас 8401), както и в класове 850231 и 854140 от ХС:

а)

Съюзът ще приема декларации за съответствие от доставчиците от Сингапур при същите условия, както и от доставчиците от Съюза, с цел пускане на такива продукти на пазара без необходимост от спазване на каквито и да било допълнителни изисквания; и

б)

Сингапур ще приеме декларациите на ЕС за съответствие и протоколите от изпитванията на ЕС, с цел пускането на пазара на подобни продукти без необходимост от спазване на каквито и да било допълнителни изисквания. Сингапур може да предвиди задължително изпитване или сертифициране от трета страна при условията, посочени в член 5 (Защитни мерки) от приложение 4-А.

С цел постигането на по-голяма сигурност настоящият параграф не засяга прилагането от която и да е от страните на изисквания, които не са свързани с продуктите, посочени в настоящия параграф, като закони относно зонирането или строителни норми.

ЧЛЕН 7.6

Изключения

1.   По отношение на настоящата глава се прилагат изключенията , установени в член 2.14 (Общи изключения), член 8.62 (Общи изключения) и член 9.3 (Сигурност и общи изключения), а с цел постигане на по-голяма сигурност — и съответните разпоредби на шестнадесета глава (Институционални, общи и заключителни разпоредби).

2.   С цел постигането на по-голяма сигурност, при условие че такива мерки не се прилагат по начин, който може да представлява средство за произволна или необоснована дискриминация между продуктите, доставчиците на услуги или инвеститорите на страните при наличието на едни и същи условия, или за прикрито ограничаване на търговията и инвестициите между страните, никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува по начин, който би възпрепятствал приемането или осигуряването на изпълнението от всяка от страните на мерки, необходими за осигуряване на безопасна експлоатация на съответните енергийни мрежи или сигурността на енергийните доставки.

ЧЛЕН 7.7

Прилагане и сътрудничество

1.   В рамките на Комитета по търговията, създаден съгласно член 16.1 (Комитет по търговията), страните си сътрудничат и обменят информация по всички въпроси от значение за прилагането на настоящата глава. По решение на Комитета по търговията страните могат да приемат подходящи мерки за прилагане за тази цел и да актуализират настоящата глава, когато е целесъобразно.

2.   Сътрудничеството може да включва:

а)

обмен на информация, регулаторен опит и най-добри практики в области като:

i)

създаването и недискриминационното прилагане на мерки за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

ii)

улавяне и съхранение на въглероден диоксид;

iii)

интелигентни мрежи;

iv)

енергийната ефективност; и

v)

технически регламенти, стандарти и процедури за оценяване на съответствието, като например тези, свързани с изискванията за кодекс за мрежите; и

б)

насърчаване на сближаването, включително в рамките на съответните регионални форуми, на техните национални или регионални технически регламенти, нормативни понятия, стандарти, изисквания и процедурите за оценяване на съответствието с международните стандарти.

ГЛАВА ОСМА

УСЛУГИ, УСТАНОВЯВАНЕ И ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ

РАЗДЕЛ А

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 8.1

Цел и обхват

1.   Страните, като потвърждават съответните си ангажименти по Споразумението за СТО, с настоящото споразумение създават необходимите механизми за реципрочна прогресивна либерализация на търговията с услуги, установяването и електронната търговия.

2.   Освен ако е предвидено друго, настоящата глава не:

а)

се прилага за субсидии или безвъзмездни средства, отпуснати от някоя от страните, включително гарантирани от държавата заеми, гаранции и застраховки;

б)

се прилага за услуги, предоставени при упражняването на държавна власт в рамките на съответните територии на страните;

в)

изисква приватизация на публичните предприятия; и

г)

се прилага по отношение на закони, подзаконови актове или изисквания, уреждащи доставките от държавни агенции на услуги, закупени за целите на правителството, а не за търговска препродажба или с оглед използването им в предоставянето на услуги за търговска продажба.

3.   Всяка от страните си запазва правото да регулира и да въвежда нови правила за постигане на законни цели на политиката по начин, съвместим с настоящата глава.

4.   Настоящата глава не се прилага по отношение на мерки, които засягат физически лица, търсещи достъп до пазара на труда на някоя от страните, нито пък по отношение на мерките, касаещи гражданство, пребиваване и трудова заетост с безсрочен характер. Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да възпрепятства страните да прилагат мерки за регулиране на влизането или престоя на физически лица на другата страна на техните територии, включително мерки, необходими за опазване на целостта на нейните граници и за гарантиране на нормалното придвижване през тях на физически лица, при условие че подобни мерки не се прилагат по такъв начин, че да премахват или намаляват ползите (4) за другата страна в съответствие с условията на настоящата глава.

ЧЛЕН 8.2

Определения

За целите на настоящата глава:

а)

„преки данъци“ включва всички данъци върху общия доход, върху общия капитал или върху елементи от дохода или от капитала, включително данъците върху приходи от отчуждаване на собственост, данъците върху недвижимо имущество, наследство, дарения и данъците върху общата сума на заплатите, плащани от предприятията, както и данъците върху увеличаване на стойността на капитала;

б)

„юридическо лице“ означава всеки правен субект, надлежно учреден или организиран по друг начин съгласно приложимото законодателство, с цел печалба или с друга цел, частна или държавна собственост, в това число всяко дружество, дружество за попечителство, съдружие, съвместно предприятие, еднолично предприятие или сдружение;

в)

„юридическо лице на Съюза“ или „юридическо лице на Сингапур“ означава:

i)

юридическо лице, регистрирано съгласно законодателството на Съюза и/или на държавите — членки на Съюза, или на Сингапур, чието седалище, централно управление (5) или основно място на стопанска дейност е на територията съответно на Съюза, или на Сингапур; или

ii)

в случай на установяване, в съответствие с буква г) на член 8.8 (Определения), юридическо лице, което се притежава или се контролира от физически лица на държавите — членки на Съюза, или съответно от Сингапур, или от юридически лица на Съюза или съответно от Сингапур.

Ако единствено седалището или централното управление на такова юридическо лице e на територията съответно на Съюза или на Сингапур, то не може да бъде считано за юридическо лице съответно на Съюза или на Сингапур, освен ако не развива съществена стопанска дейност (6) на територията съответно на Съюза или на Сингапур.

Юридическо лице е:

i)

„притежавано“ от физически или юридически лица от Съюза и/или от която и да е от държавите — членки на Съюза, или от Сингапур, ако над 50 % от собствения му капитал е неограничено притежание на лица от Съюза и/или от която и да е от държавите — членки на Съюза, или съответно от Сингапур;

ii)

„контролирано“ от физически или юридически лица от Съюза или от която и да е от държавите — членки на Съюза, или от Сингапур, ако тези лица имат правомощия да назначават мнозинството от неговите директори или по друг начин да оказват законосъобразно влияние върху неговите действия;

iii)

„свързано“ с друго лице, когато то контролира или е контролирано от това лице; или когато то и другото лице заедно са контролирани от едно и също лице;

г)

независимо от разпоредбите на буква в), превозвачите, установени извън Съюза и които са контролирани от граждани на държава — членка на Съюза, също са обхванати от разпоредбите на настоящото споразумение, ако плавателните им съдове са регистрирани в съответствие с приложимото законодателство на държава — членка на Съюза, или и плават под флага на тази държава — членка на Съюза;

д)

„мярка“ означава всяка мярка, приета от дадена страна, независимо дали във вид на закон, подзаконов акт, разпоредба, процедура, решение, административно действие или под каквато и да било друга форма;

е)

„мерки, приети или запазени в сила от една от страните“ означава мерки, приети от:

i)

централни, регионални или местни правителства и органи; или

ii)

неправителствени организации, изпълняващи правомощия, делегирани им от централни, регионални или местни правителства или органи;

ж)

„мерки, приети или запазени в сила от една от страните и засягащи търговията с услуги“ включва мерки по отношение на:

i)

закупуването, заплащането или използването на услуга;

ii)

достъпа до и потреблението на услуги във връзка с предоставянето на такива, които една от страните следва да предлага на обществеността като цяло; и

iii)

присъствието, включително търговското присъствие, на лица от някоя от страните с цел предлагане на услуги на територията на другата страна;

з)

„Списък със специфични задължения“ се отнася, в случая на Съюза, до приложение 8-А и допълненията към него, а в случая на Сингапур, до приложение 8-Б и допълненията към него;

и)

„потребител на услуга“ означава всяко лице, което получава или използва услуга;

й)

„предоставяне на услуга“ включва производството, дистрибуцията, маркетинга, продажбата и доставката на услуга;

к)

„услуга на другата страна“ означава услуга, която се предоставя:

i)

от или на територията на тази друга страна или, в случай на морски транспорт, чрез плавателен съд, регистриран съгласно законите на тази друга страна, или от лице от тази друга страна, което предлага услугата чрез експлоатация на плавателен съд и/или неговото използване в цялост или на част от него; или

ii)

в случай на предлагане на услуга чрез търговско присъствие или чрез присъствието на физически лица, от доставчик на услуга от тази друга страна;

л)

„доставчик на услуга“ означава всяко лице, което предоставя или цели предоставянето на услуга, включително и чрез установяване;

м)

„услуга, предоставена при упражняване на държавна власт“ означава всяка услуга с изключение на услугите, които се предоставят на търговска основа или в конкуренция с един или повече доставчици на услуги; и

н)

„търговия с услуги“ означава предоставяне на услуги:

i)

от територията на една от страните на територията на другата страна (трансгранично предоставяне на услуги);

ii)

на територията на една от страните за потребител на услугата от другата страна (потребление в чужбина);

iii)

от доставчик на услуги от една от страните посредством установяване на територията на другата страна (търговско присъствие); или

iv)

от доставчик на услуги от една от страните посредством присъствие на физически лица от тази страна на територията на другата страна (присъствие на физически лица).

РАЗДЕЛ Б

ТРАНСГРАНИЧНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

ЧЛЕН 8.3

Обхват

Настоящият раздел се прилага по отношение на мерките, приети от страните, които засягат трансграничното предлагане на всички сектори в сферата на услугите, с изключение на:

а)

аудиовизуални услуги;

б)

национален морски каботаж (7); и

в)

услуги в сферата на вътрешния и международния въздушен транспорт, редовни или извънредни, както и услуги, пряко свързани с упражняването на права във връзка с трафик, различни от:

i)

услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства, по време на които въздухоплавателното средство е изведено от експлоатация;

ii)

продажба и маркетинг на услуги в областта на въздушния транспорт; и

iii)

услуги, свързани с компютърните системи за резервация.

ЧЛЕН 8.4

Определения

За целите на настоящия раздел „трансгранично предоставяне на услуги“ означава предоставяне на услуги:

а)

от територията на една от страните на територията на другата страна; и

б)

на територията на една от страните за потребител на услугата от другата страна.

ЧЛЕН 8.5

Достъп до пазара

1.   Що се отнася до достъпа до пазара чрез трансграничното предоставяне на услуги, всяка страна предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна не по-малко благоприятно третиране от предвиденото съгласно сроковете, ограниченията и условията, договорени и посочени в нейния списък със специфични задължения.

2.   В секторите, в които са поети задължения по отношение на достъпа до пазара, мерките, които никоя от страните не може да приеме или запази в сила на цялата си територия или на част от нея, освен ако е посочено друго в нейния списък със специфични задължения, са определени като:

а)

ограничения по отношение на броя на доставчиците на услуги, независимо дали под формата на количествени квоти, монополи, изключителни доставчици на услуги или на изискване за тест за икономическа необходимост (8);

б)

ограничения по отношение на общата стойност на сделките с услуги или активи под формата на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост; и

в)

ограничения по отношение на общия брой операции в областта на услугите или на общото количество на осъществените услуги, изразени като определени количествени единици под формата на квоти или изискване за тест за икономическа необходимост (9).

ЧЛЕН 8.6

Национално третиране

1.   Всяка страна предоставя на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна в секторите, вписани в нейния списък със специфични задължения, и при отчитане на условията и ограниченията, предвидени в него, за всички мерки, засягащи предлагането на услуги, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените ѝ подобни услуги и доставчици на услуги.

2.   Всяка страна може да изпълни изискването на параграф 1, като предостави на услугите и на доставчиците на услуги от другата страна третиране, което е формално еднакво или формално различно от предоставеното на собствените ѝ сходни услуги и доставчици на услуги.

3.   Формално еднаквото или формално различното третиране се счита за по-малко благоприятно, ако променя условията на конкуренция в полза на услуги или доставчици на услуги от една страна в сравнение със сходни услуги или доставчици на услуги от другата страна.

4.   Специфичните задължения, поети по настоящия член, не могат да се тълкуват по начин, който да изисква от която е да е от страните да компенсира присъщи конкурентни недостатъци, произтичащи от чуждестранния характер на съответните услуги или доставчици на услуги.

ЧЛЕН 8.7

Списъци със специфични задължения

1.   Секторите, либерализирани от една от страните съгласно настоящия раздел, и ограниченията под формата на резерви по отношение на достъпа до пазара и националното третиране, приложими към услугите и доставчиците на услуги от другата страна в тези сектори, са изброени в нейния списък със специфични задължения.

2.   Никоя от страните не може да приема нови дискриминационни или по-дискриминационни мерки по отношение на услуги или доставчици на услуги от другата страна в сравнение със специфичните задължения, поети съгласно параграф 1.

РАЗДЕЛ В

УСТАНОВЯВАНЕ

ЧЛЕН 8.8

Определения

За целите на настоящия раздел:

а)

„клон“ на юридическо лице означава място на стопанска дейност или юридическо лице, което няма самостоятелна правосубектност и представлява разширение на дружеството майка;

б)

„стопанска дейност“ включва всички дейности от стопанско естество, с изключение на дейности, извършвани в изпълнение на държавна власт, т.е. дейности, които не се извършват на търговска основа или в конкуренция с един или няколко икономически оператора;

в)

„предприемач“ означава всяко лице от някоя от страните, което извършва или цели да извършва стопанска дейност посредством установяване (10);

г)

„установяване“ означава:

i)

учредяване, придобиване или поддържане на юридическо лице; или

ii)

създаване или поддържане на клон или представителство,

с оглед установяването или поддържането на трайни икономически връзки на територията на една от страните за целите на извършване на стопанска дейност, включително, но без да се ограничава до, предлагането на услуги; и

д)

„дъщерно дружество“ на юридическо лице от една от страните означава юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице от тази страна в съответствие с нейното вътрешно законодателство (11).

ЧЛЕН 8.9

Обхват

Настоящият раздел се прилага по отношение на мерките, приети или запазени в сила от страните и засягащи установяването в сферата на която и да е стопанска дейност, с изключение на:

а)

добив, производство и обработка (12) на ядрени материали;

б)

производство на или търговия с оръжия, боеприпаси и военно оборудване;

в)

аудиовизуални услуги;

г)

национален морски каботаж (13); и

д)

услуги в сферата на вътрешния и международния въздушен транспорт, редовни или извънредни, както и услуги, пряко свързани с упражняването на права във връзка с трафик, различни от:

i)

услуги по ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства, по време на които въздухоплавателното средство е изведено от експлоатация;

ii)

продажба и маркетинг на услуги в областта на въздушния транспорт; и

iii)

услуги, свързани с компютърните системи за резервация.

ЧЛЕН 8.10

Достъп до пазара

1.   Що се отнася до достъпа до пазара чрез установяване, всяка страна предоставя на установяванията и предприемачите от другата страна не по-малко благоприятно третиране от предвиденото съгласно сроковете, ограниченията и условията, договорени и посочени в нейния списък със специфични задължения.

2.   В секторите, в които са поети задължения по отношение на достъпа до пазара, мерките, които никоя от страните не може да приеме или запази в сила на цялата си територия или на част от нея, освен ако е посочено друго в нейния списък със специфични задължения, са определени като:

а)

ограничения по отношение на броя на установяванията, независимо дали под формата на количествени квоти, монополи, изключителни права или други изисквания по отношение на установяването, като например изискване за тестове за икономическа необходимост;

б)

ограничения по отношение на общата стойност на сделките или активите, под формата на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост;

в)

ограничения по отношение на общия брой операции или на общото количество на продукцията, изразено като определени количествени единици под формата на квоти или изискване за тест за икономическа необходимост (14);

г)

ограничения по отношение на участието на чужд капитал от гледна точка на лимита на максималния размер на чуждестранно акционерно участие или общата стойност на отделните или колективни чужди инвестиции;

д)

мерки, които ограничават или изискват установяването на специфични видове правни субекти или на съвместни предприятия, посредством които даден предприемач от другата страна може да упражнява стопанска дейност; и

е)

ограничения по отношение на общия брой физически лица, различни от ключовия персонал и дипломираните стажанти, по смисъла на член 8.13 (Обхват и определения) (15), които могат да бъдат наети в определен сектор или които инвеститор може да наема и които са необходими за и са пряко свързани с извършването на стопанската дейност, изразени като на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост.

ЧЛЕН 8.11

Национално третиране

1.   В секторите, посочени в списъка ѝ със специфични задължения, и съобразно определените в този списък условия и квалификации, за всички мерки, които засягат установяването (16), всяка страна предоставя на установяванията и предприемачите от другата страна третиране, което е не по-малко благоприятно от предоставеното на собствените ѝ сходни установявания и предприемачи.

2.   Всяка от страните може да изпълни изискването на параграф 1, като предостави на установяванията и предприемачите от другата страна третиране, което е формално еднакво или което е формално различно от предоставеното на собствените ѝ сходни установявания и предприемачи.

3.   Формално еднаквото или формално различното третиране се счита за по-малко благоприятно, ако променя условията на конкуренция в полза на установяванията или предприемачите от съответната страна в сравнение със сходни установявания или предприемачи от другата страна.

4.   Специфичните задължения, поети по настоящия член, не могат да се тълкуват по начин, който да изисква от която е да е от страните да компенсира присъщи конкурентни недостатъци, произтичащи от чуждестранния характер на съответните установявания или предприемачи.

ЧЛЕН 8.12

Списъци със специфични задължения

1.   Секторите, либерализирани от една от страните съгласно настоящия раздел, и ограниченията под формата на резерви по отношение на достъпа до пазара и националното третиране, приложими към установяванията и предприемачите от другата страна в тези сектори, са изброени в списъка на първата страна със специфични задължения.

2.   Никоя от страните не може да приема нови дискриминационни или по-дискриминационни мерки по отношение на установяванията и предприемачите от другата страна в сравнение със специфичните задължения, поети съгласно параграф 1.

РАЗДЕЛ Г

ВРЕМЕННО ПРИСЪСТВИЕ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА СЪС СТОПАНСКА ЦЕЛ

ЧЛЕН 8.13

Обхват и определения

1.   Настоящият раздел се прилага за мерки, приети от страните във връзка с влизането и престоя на тяхна територия на ключов персонал, дипломирани стажанти, търговци на бизнес услуги в съответствие с параграф 4 на член 8.1 (Цел и обхват).

2.   За целите на настоящия раздел:

а)

„ключов персонал“ означава физически лица, заети в рамките на юридическо лице в някоя от страните, различно от организация с нестопанска цел, натоварени със създаването или с ефективния контрол, управление и дейност на установяване.

Понятието за ключов персонал обхваща бизнес посетители за целите на установяването, натоварени със създаването на установяване, и служители, изпратени чрез вътрешнокорпоративно прехвърляне:

i)

„бизнес посетители за целите на установяването“ означава физически лица, работещи на ръководна длъжност, натоварени със създаването на установяване и които влизат пряко в стопански отношения с широката общественост и не получават възнаграждение от източник, намиращ се в приемната страна; и

ii)

„служители, изпратени чрез вътрешнокорпоративно прехвърляне“ означава физически лица, които са наети от юридическо лице от една от страните, или в случая на предоставящи бизнес услуги професионалисти са били съдружници в него най-малко от една година, и които са временно прехвърлени към дадено установяване (което може да бъде дъщерно дружество, клон или дружество майка на предприятието) на територията на другата страна и които трябва да принадлежат към някоя от следните категории:

1)

изпълнителни директори, което означава: физически лица в рамките на юридическо лице, които ръководят управлението на установяването, упражняват широка свобода за вземане на решения и чиято дейност се контролира или направлява от съвета на директорите или от акционерите в дружеството или техни равностойни органи и които не изпълняват пряко задачи, свързани с действителното предоставяне на услуга или услуги от юридическото лице;

2)

ръководители, което означава: физически лица, работещи на ръководна длъжност в рамките на юридическо лице, които основно ръководят управлението на установяването и чиято дейност се контролира или направлява от лица на високи изпълнителни длъжности, съвета на директорите или от акционерите в дружеството или техни равностойни органи, включително:

аа)

управляващи установяването или негов отдел или подразделение;

бб)

ръководещи и контролиращи работата на други контролиращи, професионални или управленски служители; и

вв)

имащи право лично да назначават и освобождават от длъжност служители или да дават препоръки за назначаването, освобождаването от длъжност или други кадрови въпроси; или

3)

специалисти, което означава: физически лица, работещи в рамките на юридическо лице, които притежават специални познания и експертен опит, важни за производството, оборудването за научноизследователски дейности, техниките или управлението на установяването; оценката на такива познания отразява не само специфични за установяването знания, но и, когато е целесъобразно, притежаването от лицето на високо ниво на квалификация за вид работа или професия, изискваща специфични технически знания, включително принадлежност към акредитирана професия;

б)

„дипломирани стажанти“ означава физически лица, които са наети от юридическо лице от една от страните най-малко от една година, притежават диплома за завършено висше образование и са временно прехвърлени към дадено установяване на територията на другата страна за целите на професионалното им развитие или за да бъдат обучени на определени бизнес практики или методи (17); и

в)

„търговци на бизнес услуги“ означава физически лица, представители на доставчик на услуги от една от страните, които желаят престой на територията на другата страна с цел договаряне на продажбата на услуги или подписване на договорености с цел продажба на услуги от името на този доставчик и които не извършват директни продажби на широката общественост и не получават възнаграждение от източник, намиращ се в приемната страна.

ЧЛЕН 8.14

Ключов персонал и дипломирани стажанти

1.   За всеки сектор, либерализиран в съответствие с раздел В (Установяване), по отношение на който се прилагат резерви, посочени в списъка ѝ със специфични задължения, всяка страна позволява на предприемачите от другата страна временно да наемат в своето установяване физически лица от тази друга страна, ако те са ключов персонал и дипломирани стажанти съгласно определението в член 8.13 (Обхват и определения). Тяхното влизане и престой следва да бъде позволено за период от най-много три години за служители, изпратени чрез вътрешнокорпоративно прехвърляне, 90 дни на всеки дванадесет месеца за бизнес посетители и една година за дипломирани стажанти. За служители, изпратени чрез вътрешнокорпоративно прехвърляне този период може да бъде удължен с още две години при спазване на националното законодателство (18).

2.   За всеки сектор, либерализиран в съответствие с раздел В (Установяване), мерките, които никоя страна не може да запазва в сила или да приема, освен ако не е посочено друго в списъка ѝ със специфични задължения, се определят като ограничения по отношение на общия брой физически лица, които съответният предприемач може да прехвърли като ключов персонал или дипломирани стажанти в конкретен сектор, под формата на количествени квоти или изискване за тест за икономическа необходимост и като дискриминационни ограничения.

ЧЛЕН 8.15

Търговци на бизнес услуги

За всеки сектор, либерализиран в съответствие с раздел Б (Трансгранично предоставяне на услуги) или В (Установяване), по отношение на който се прилагат резерви, посочени в списъка ѝ със специфични задължения, всяка страна позволява влизането и престоя на търговци на бизнес услуги за период от най-много 90 дни на всеки дванадесет месеца (19).

РАЗДЕЛ Д

РЕГУЛАТОРНА РАМКА

ПОДРАЗДЕЛ 1

РАЗПОРЕДБИ С ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧЛЕН 8.16

Взаимно признаване на професионалните квалификации

1.   Никоя от разпоредбите на настоящия член не се тълкува като възпрепятстваща която и да е страна да изисква от физическите лица необходимите квалификации и/или професионален опит, изисквани на територията на съответната страна, в която се предоставя услугата, за съответния сектор на стопанска дейност.

2.   Страните насърчават съответните професионални органи на тяхна територия да развият и предоставят обща препоръка за взаимното признаване на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети). Тази препоръка следва да е подкрепена от доказателства относно:

а)

икономическата стойност на предвиждано споразумение за взаимното признаване на професионалните квалификации (наричано по-нататък „споразумение за взаимно признаване“); и

б)

съвместимостта на съответните режими, т.е. степента на съвместимост на критериите, прилагани от всяка от страните за разрешаването, лицензирането, работата и сертифицирането на предприемачи и доставчици на услуги.

3.   При получаване на общата препоръка Комитетът по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки разглежда съответната препоръка в рамките на разумен срок, с цел да определи дали е съвместима с настоящото споразумение.

4.   Когато въз основа на информацията, предвидена в параграф 2, се установи, че препоръката е съвместима с настоящото споразумение, страните предприемат необходимите стъпки да договорят, чрез своите компетентни органи или оправомощени лица, споразумение за взаимно признаване.

ЧЛЕН 8.17

Прозрачност

Всяка страна своевременно отговаря на всички искания на другата страна за конкретна информация относно всяка от нейните общоприложими мерки или международни споразумения, които са свързани с настоящата глава или я засягат. Всяка от страните също така създава едно или няколко звена за информация съгласно член 13.4 (Запитвания и звена за контакт), които да предоставят, при поискване, конкретна информация на предприемачите и доставчиците на услуги от другата страна по всички такива въпроси.

ПОДРАЗДЕЛ 2

ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ЧЛЕН 8.18

Обхват и определения

1.   Настоящият подраздел се прилага за мерки, приети от страните във връзка с изискванията и процедурите за лицензиране или за квалификация, които засягат:

а)

трансграничното предоставяне на услуги, както е определено в член 8.4 (Определения);

б)

установяването на тяхна територия на юридически и физически лица, както са определени в член 8.8 (Определения); или

в)

престой на физически лица на тяхна територия, както е посочено в член 8.13 (Обхват и определения).

2.   Настоящият подраздел се прилага само по отношение на сектори, за които дадена страна е поела специфични задължения и доколкото тези специфични задължения се прилагат.

3.   Настоящият подраздел не се прилага по отношение на мерки, представляващи ограничения съгласно предвиденото в член 8.5 (Достъп до пазара) и член 8.10 (Достъп до пазара) и/или член 8.6 (Национално третиране) и член 8.11 (Национално третиране).

4.   За целите на настоящия подраздел:

а)

„компетентни органи“ означава всички централни, регионални или местни правителства или органи или неправителствени организации, упражняващи правомощия, делегирани от централни, регионални или местни правителства или органи, които се произнасят с решение, с което се разрешава предоставянето на услуги, включително чрез установяване, или се разрешава установяване за целите на упражняването на стопанска дейност, различна от предоставянето на услуги;

б)

„процедури за лицензиране“ означава административни или процедурни правила, които дадено физическо или юридическо лице трябва да спазва, за да докаже съобразяването с изискванията за лицензиране при кандидатстване за разрешение за предоставяне на услуги или установяване за целите на упражняването на стопанска дейност, различна от предоставянето на услуги, включително изменение или подновяване на лиценз;

в)

„изисквания за лицензиране“ означава материалноправни изисквания, различни от изискванията за квалификация, които дадено физическо или юридическо лице трябва да спазва, за да получи, измени или поднови разрешението си за предоставяне на услуги или да се установи за целите на упражняването на стопанска дейност, различна от предоставянето на услуги;

г)

„процедури за квалификация“ означава административни или процедурни правила, които физическите лица трябва да спазват, за да докажат съобразяването с изискванията за квалификация за целите на получаване на разрешение за предоставяне на услуги; и

д)

„изисквания за квалификация“ означава материалноправни изисквания по отношение на способността на физическо лице да предоставя услуги и спазването на които се изисква да бъде доказано за целите на получаване на разрешение за предоставяне на услуги.

ЧЛЕН 8.19

Условия за лицензиране и квалификация

1.   Всяка от страните гарантира, че мерките, отнасящи се до изискванията и процедурите за лицензиране и изискванията за квалификация се основават на критерии, които са:

а)

ясни;

б)

обективни и прозрачни; и

в)

предварително установени и достъпни за обществеността и заинтересованите лица.

2.   Разрешение или лиценз, в зависимост от наличността, се предоставя веднага след като въз основа на подходяща проверка се установи, че условията са изпълнени.

3.   Всяка страна поддържа или създава общи, арбитражни или административни съдилища или процедури, които, по искане от засегнат предприемач или доставчик на услуги, осигуряват своевременен контрол на административни решения, засягащи установяването, трансграничното предоставяне на услуги или престоя на физически лица със стопанска цел, а когато е обосновано — и подходяща защита срещу такива решения. Когато подобни процедури не са независими от органа, който е взел въпросното административно решение по силата на своите правомощия, всяка страна гарантира, че процедурите действително осигуряват обективна и безпристрастна проверка.

Настоящият параграф не се тълкува като изискващ от дадена страна създаването на такива съдилища или процедури, ако това би било в противоречие с конституционното устройство или с естеството на нейната правна система.

ЧЛЕН 8.20

Процедури за лицензиране и квалификация

1.   Всяка страна гарантира, че процедурите и формалностите по лицензирането и квалификацията са възможно най-опростени и не усложняват или забавят ненужно предоставянето на услугата. Таксите за издаване на лицензи или разрешения (20), които заявителят заплаща във връзка с прилагането на тези процедури и формалности, следва да са разумни и сами по себе си да не ограничават предоставянето на услугата.

2.   Всяка страна гарантира, че използваните от компетентния орган процедури и неговите решения в процеса по издаване на лицензи или разрешения са безпристрастни по отношение на всички заявители. Компетентният орган следва да вземе решенията си по независим начин и да не се отчита пред който и да било доставчик на услуги, за когото е поискан лиценз или разрешение.

3.   Когато съществуват конкретни периоди за подаване на заявления на заявителя се предоставя подходящ срок за подаване на заявление. Компетентният орган започва обработването на такива заявления без необосновано забавяне. Когато е възможно, заявленията се приемат в електронен формат, при същите условия за автентичност като заявленията на хартиен носител.

4.   Всяка от страните гарантира, че обработването на заявлението, включително вземането на окончателно решение, се извършва в разумни срокове от подаването на пълното заявление. Всяка от страните се стреми да определи нормални срокове за обработване на заявлението.

5.   Когато компетентният орган счита, че дадено заявление е непълно, в разумен срок след получаването на такова заявление, той уведомява за това заявителя и доколкото е възможно уточнява допълнителната информация, необходима за попълване на заявлението, и осигурява на заявителя възможност за отстраняване на пропуските.

6.   Когато това е възможно, вместо оригиналните документи се приемат заверени копия.

7.   Когато компетентният орган отхвърли заявление, той уведомява заявителя писмено и без необосновано забавяне. По принцип заявителят следва, ако поиска, да бъде информиран и за причините за отхвърляне на заявлението и за сроковете за обжалване на решението. Когато е приложимо, на заявителите следва да се разреши да подадат ново заявление в разумни срокове.

8.   Всяка страна гарантира, че издаденият лиценз или разрешение влиза в сила без необосновано забавяне в съответствие с посочените в него условия.

ПОДРАЗДЕЛ 3

КОМПЮТЪРНИ УСЛУГИ

ЧЛЕН 8.21

Компютърни услуги

1.   Страните възприемат разбирането, посочено в следващите параграфи по отношение на компютърните услуги, либерализирани съгласно раздел Б (Трансгранично предоставяне на услуги), раздел В (Установяване) и раздел Г (Временно присъствие на физически лица със стопанска цел).

2.   Страните постигат съгласие, че CPC (21) 84, кодът на ООН, използван за описание на компютърните и свързаните с тях услуги, обхваща всички компютърни и свързани с тях услуги. Технологичният напредък доведе до нараснало предлагане на такива услуги като набор или пакет от свързани услуги, който може да включва част от или всички основни функции, посочени в параграф 3. Например, всеки един от видовете услуги уеб/домейн-хостинг, извличане на данни и изчислителни услуги по технологията GRID се състои от комбинация от основни дейности по предоставяне на компютърни услуги.

3.   Независимо от това дали се предоставят посредством мрежа, включително по интернет, компютърните и свързаните с тях услуги включват всички услуги, при които се извършват някои от следните дейности или комбинация от тях:

а)

консултантски услуги, адаптиране, разработване на стратегии, анализ, планиране, спецификация, дизайн, развитие, инсталиране, внедряване, интегриране, тестване, откриване и отстраняване на неизправности, актуализация, техническа поддръжка, техническа помощ или управление на или във връзка с компютри или компютърни системи;

б)

консултантски услуги, разработване на стратегии, анализ, планиране, спецификация, дизайн, развитие, инсталиране, внедряване, интегриране, тестване, откриване и отстраняване на неизправности, актуализация, адаптиране, техническо обслужване, поддръжка, техническа помощ, управление или употреба на или за софтуер (22);

в)

услуги за обработка, съхранение, хостинг на данни или поддържане на бази данни;

г)

техническо обслужване и ремонт на офис оборудване и техника, включително на компютри; и

д)

услуги по обучение на персонала на клиенти във връзка със софтуер, компютри или компютърни системи, некласифицирани другаде.

4.   Страните постигат съгласие, че в много случаи компютърните и свързаните с тях услуги дават възможност за предоставяне на други услуги (23) чрез електронни или други средства. В такива случаи обаче има важна разлика между компютърни и свързани с тях услуги (напр. уеб хостинг или хостинг на приложения) и друга услуга (24), която е станала възможна чрез компютърна и свързана с нея услуга. Другата услуга, независимо дали е станала възможна чрез компютърна и свързана с нея услуга, не е обхваната от CPC 84.

ПОДРАЗДЕЛ 4

ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ

ЧЛЕН 8.22

Предотвратяване на антиконкурентни практики в сектора на пощенските услуги (25)

Всяка от страните въвежда или запазва в сила подходящи мерки (26), с цел да не се позволи на доставчици на пощенски услуги, които самостоятелно или заедно с други се явяват основни доставчици в съответния пазар на пощенски услуги, да създават или продължават антиконкурентни практики.

ЧЛЕН 8.23

Независимост на регулаторните органи

Регулаторните органи са самостоятелни и не се отчитат пред който и да било доставчик на пощенски услуги. Решенията на регулаторните органи и използваните от тях процедури са безпристрастни по отношение на всички участници на пазара.

ПОДРАЗДЕЛ 5

ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ

ЧЛЕН 8.24

Обхват

1.   Настоящият подраздел се прилага за мерки, засягащи търговията с далекосъобщителни услуги и определя принципите на нормативната уредба на далекосъобщителните услуги, либерализирани съгласно разделите от Б до Г.

2.   Настоящият подраздел не се прилага за мерки, приети или запазени в сила от една от страните и свързани с кабелното разпространение или разпространението чрез предавател на радио- или телевизионни програми.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящия подраздел не може да се тълкува по начин, който да изисква от дадена страна:

а)

да упълномощи доставчик на услуги от другата страна да създаде, изгради, придобие, наеме, експлоатира или предостави далекосъобщителни преносни мрежи или услуги, различни от предвидените в нейния списък със специфични задължения; или

б)

да създаде, изгради, придобие, наеме, експлоатира или предостави далекосъобщителни преносни мрежи или услуги, когато такива мрежи или услуги не се предлагат на обществеността на общо основание или да задължи за това доставчик на услуги.

4.   Всяка от страните налага, запазва, изменя или оттегля правата и задълженията на доставчиците на услуги, предвидени в член 8.26 (Достъп до и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и услуги), член 8.28 (Взаимно свързване), член 8.29 (Взаимно свързване с основните доставчици), член 8.30 (Поведение на основните доставчици), член 8.32 (Необвързан достъп до мрежови елементи), член 8.33 (Съвместно ползване на обекти), член 8.34 (Препродажба), член 8.35 (Съвместно ползване на съоръжения), член 8.36 (Предоставяне на услуги по наети линии) и член 8.38 (Пунктове на излизане на подводни кабели на сушата), по начин, който е в съответствие с нейното вътрешно законодателство и вътрешни процедури за регулиране на далекосъобщителните й пазари. За Съюза тези процедури означават анализ от страна на регулаторните органи на Съюза на съответните пазари на продукти и услуги, предвидени в съответното законодателство на Съюза, определянето на доставчик на услуги като упражняващ значителна пазарна сила и решението на регулаторните органи въз основа на този анализ да наложат, запазят, изменят или оттеглят такива права и задължения.

ЧЛЕН 8.25

Определения

За целите на настоящия подраздел:

а)

„услуга по радио- и телевизионно разпространение“ се отнася за непрекъсната предавателна верига, която използва жични и безжични средства, независимо от местонахождението на първоначалното предаване, и която се изисква за приемане или показване на звукови или визуални сигнали на програми сред цялото или част от населението, но не включва взаимодействие между операторите;

б)

„краен ползвател“ означава потребител на услуга или доставчик на услуга, на когото се предоставя обществена далекосъобщителна мрежа или услуга за цели, различни от предоставянето на други ползватели на обществена далекосъобщителна мрежа или услуга;

в)

„основни съоръжения“ означава съоръжения на обществена далекосъобщителна преносна мрежа или услуга, които:

i)

се предоставят изключително или основно от един или от ограничен брой доставчици; и

ii)

не могат да бъдат икономически или технически заместени по приемлив начин за предоставянето на услуга;

г)

„взаимно свързване“ означава свързването с доставчици, осигуряващи обществени далекосъобщителни преносни мрежи или услуги, с цел да се позволи на потребителите на даден доставчик да общуват с потребителите на друг доставчик и да имат достъп до услугите, предоставяни от друг доставчик;

д)

„основен доставчик“ означава доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги, който има способността съществено да въздейства на условията за участие, по отношение на цената и предлагането, в съответния пазар на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги в резултат на:

i)

контрол върху основни съоръжения; или

ii)

използване на позициите си на пазара;

е)

„недискриминационно“ означава третиране, не по-малко благоприятно от третирането, предоставено на всички други сходни обществени далекосъобщителни преносни мрежи или услуги при сходни обстоятелства;

ж)

„преносимост на номерата“ означава възможността крайните потребители на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги да запазват съществуващите телефонни номера на същото географско положение без влошаване на качеството, надеждността или удобството, при преминаването им между подобни доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги;

з)

„обществена далекосъобщителна мрежа“ означава далекосъобщителна мрежа, която се изисква от една от страните за предоставянето на далекосъобщителни услуги между определени крайни мрежови точки;

и)

„обществена далекосъобщителна услуга“ означава всяка далекосъобщителна услуга, за която една от страните изисква, изрично или по същество, да бъде предлагана на обществото като цяло;

й)

„пунктове на излизане на подводни кабели на сушата“ означава помещенията и сградите, където международните подводни кабели излизат на сушата и техните краища се свързват с връзки за пренос (backhaul);

к)

„телекомуникации“ означава предаването и получаването на сигнали чрез всякакви електромагнитни средства;

л)

„далекосъобщителни услуги“ означава всички услуги, състоящи се в предаването и приемането на електромагнитни сигнали и изключва услугите по радио- и телевизионно разпространение и стопански дейности, изразяваща се в предоставяне на съдържание, за чието предаване са необходими далекосъобщителни средства; и

м)

„регулаторен орган в областта на телекомуникациите“ означава национален орган или органи, натоварен(и) с регулирането на телекомуникациите.

ЧЛЕН 8.26

Достъп до и използване на обществените далекосъобщителни мрежи и услуги

1.   Всяка от страните гарантира, че всички доставчици на услуги от другата страна имат достъп до и използват всяка обществена далекосъобщителна мрежа и услуга, включително частни наети линии, предлагани на нейна територия или през нейните граници при разумни, недискриминационни и прозрачни условия, включително както е посочено в параграфи 2 и 3.

2.   Всяка страна гарантира, че на тези доставчици на услуги се разрешава да:

а)

закупуват или наемат и свързват терминал или друго оборудване, което взаимодейства с обществената телекомуникационна мрежа;

б)

свързват частните наети или собствени линии с обществените далекосъобщителни мрежи и услуги на нейната територия или през нейните граници, или с наети или притежавани от други доставчици на услуги линии; и

в)

използват избрани от тях експлоатационни протоколи, различни от онези, за които е необходимо да се осигури наличието на телекомуникационни мрежи и услуги за обществото като цяло.

3.   Всяка страна следва да гарантира, че всички доставчици на услуги от другата страна могат да използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги за пренос на информация на нейна територия или през нейните граници, включително за вътрешнофирмени комуникации на такива доставчици на услуги и за достъп до сведенията, съдържащи се в базите данни или съхранени под друга форма за разчитане чрез машина, на територията на всяка от страните. Всички нови или изменени мерки, приети от дадена страна, които значително засягат това използване, се нотифицират на другата страна и са обект на консултации.

ЧЛЕН 8.27

Поверителност на информацията

Всяка страна гарантира поверителността на далекосъобщенията и свързания пренос на данни посредством обществена далекосъобщителна мрежа или услуга, без да налага ограничения на търговията с услуги.

ЧЛЕН 8.28

Взаимно свързване (27)

1.   Всяка страна гарантира, че всеки доставчик на услуги, който има разрешение да предоставя обществени далекосъобщителни мрежи или услуги на нейната територия, има правото и задължението да договаря взаимно свързване с други доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги. Взаимно свързване се договаря въз основа на търговски преговори между заинтересованите страни.

2.   Регулаторните органи гарантират, че доставчиците, придобили информация от друго предприятие по време на процеса на договаряне на формалностите по взаимно свързване, ползват тази информация единствено за целите, за които тя е предоставена, и зачитат във всеки един момент поверителността на предаваната или съхранявана информация.

ЧЛЕН 8.29

Взаимно свързване с основните доставчици

1.   Всяка страна гарантира, че всеки основен доставчик на нейната територия предоставя взаимно свързване за съоръженията и оборудването на доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна във всяка технически пригодна точка в мрежата на основния доставчик. Това взаимно свързване се предоставя:

а)

при недискриминационни условия (включително технически стандарти и спецификации) и цени и при качество, което е не по-лошо от осигуряваното за собствените подобни услуги на такъв основен доставчик, за подобни услуги на несвързани доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги или за собствените му дъщерни дружества или други свързани лица;

б)

своевременно, при условия (включително технически стандарти и спецификации) и основаващи се на разходи цени, които са прозрачни, разумни, вземат предвид икономическата изпълнимост, и са необвързани в достатъчна степен, така че доставчикът да не трябва да заплаща за мрежови компоненти и съоръжения, които не са му необходими за предоставяната услуга; и

в)

при поискване, в допълнителни точки освен мрежовите терминални точки, предлагани на мнозинството доставчици на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги, като се заплащат такси, които отразяват разходите за изграждане на необходимите допълнителни съоръжения.

2.   Всяка страна гарантира, че основните доставчици на нейната територия оповестяват публично своите споразумения за взаимно свързване или своите примерни оферти за взаимно свързване.

3.   Процедурите, приложими за взаимно свързване с основен доставчик, се правят обществено достояние.

4.   Когато доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги не са в състояние да разрешат спорове относно условията и цените, при които следва да се предостави взаимното свързване с основен доставчик, те имат възможност да се обърнат към регулаторния орган, който цели разрешаване на споровете във възможно най-кратък срок и при всички случаи в рамките на 180 дни от сезирането му, като за решаването на сложни спорове може да са необходими повече от 180 дни.

ЧЛЕН 8.30

Поведение на основните доставчици

1.   Всяка страна може да налага на основните доставчици задължения за недопускане на дискриминация във връзка с взаимното свързване или достъпа.

2.   Задълженията за недопускане на дискриминация гарантират по-конкретно, че основният доставчик прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства към други доставчици, които предоставят равностойни услуги, както и че предоставя услуги и информация на другите при равностойни условия и със същото качество, както и за собствените си услуги или за собствените си дъщерни дружества или партньори.

ЧЛЕН 8.31

Защитни мерки в областта на конкуренцията по отношение на основните доставчици

Всяка от страните въвежда или запазва в сила подходящи мерки (28), с цел да не се позволи на доставчиците на далекосъобщителни мрежи или услуги, които самостоятелно или заедно с други се явяват основни доставчици на нейната територия, да създават или продължават антиконкурентни практики. Антиконкурентните практики включват по-специално:

а)

участие в антиконкурентно кръстосано субсидиране или в свиване на маржовете;

б)

използване на получена от конкурентите информация с нарушаващи конкуренцията последици;

в)

несвоевременно предоставяне на други доставчици на далекосъобщителни мрежи или услуги на основна техническа информация за основни съоръжения и информация, която е от значение за търговската дейност и която им е необходима, за да предоставят далекосъобщителни услуги;

г)

определяне на цените на услугите по начин, който може неоправдано да ограничи конкуренцията, като например хищническо ценообразуване.

ЧЛЕН 8.32

Необвързан достъп до мрежови елементи

1.   Всяка страна налага задължения на основните доставчици да удовлетворяват разумните искания за необвързан достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързаните с тях съоръжения във всяка технически пригодна точка, по навременен начин и при условия, които са разумни, прозрачни и недискриминационни, и по-специално:

а)

да предоставят достъп до специфични мрежови елементи и/или съоръжения, включително достъп до мрежови елементи, които не са активни или необвързан достъп до абонатна линия, с цел inter alia да се позволят оферти за препродажба на абонатна линия;

б)

да предоставят открит достъп до технически интерфейси, протоколи или други ключови технологии, които са незаменими за осигуряването на оперативна съвместимост на услугите, както и до виртуални мрежови услуги;

в)

да предоставят възможност за съвместно ползване на обекти; и

г)

да предоставят услуги за осигуряване на оперативна съвместимост по цялата верига на услугите от доставчика до крайния потребител.

2.   Когато една от страните предвижда налагането на задълженията, посочени в параграф 1, тя може да вземе предвид, inter alia, следните фактори:

а)

техническата и икономическата жизнеспособност на използването или изграждането на конкурентни съоръжения, като се вземат предвид естеството и типът на съответното взаимно свързване и достъп, включително жизнеспособността на други продукти за достъп нагоре по веригата, като например достъп до канали;

б)

обосноваността на предоставянето на предложения достъп с оглед на наличния капацитет;

в)

първоначалната инвестиция от собственика на съоръжението, като се вземат предвид свързаните с инвестицията рискове; и

г)

необходимостта от запазване на ефективна и устойчива конкуренция.

ЧЛЕН 8.33

Съвместно ползване на обекти

1.   Всяка от страните следва да гарантира, че основните доставчици на нейната територия предоставят на доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна възможността за съвместно физическо използване на съоръженията, необходими за взаимно свързване и необвързан достъп до мрежови елементи своевременно и при условия, които са разумни и недискриминационни.

2.   Всяка страна може да определи в съответствие с вътрешното си законодателство обектите, за които тя изисква основните доставчици на нейна територия да предоставят съвместно ползване по параграф 1.

ЧЛЕН 8.34

Препродажба

Всяка от страните следва да гарантира, че основните доставчици на нейна територия предоставят за препродажба на доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна обществените далекосъобщителни услуги, които тези основни доставчици предоставят на крайните потребители на пазара на дребно в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел, и по-специално с член 8.32 (Необвързан достъп до мрежови елементи).

ЧЛЕН 8.35

Съвместно ползване на съоръжения

1.   Всяка страна трябва да може, като взема предвид принципа на пропорционалност, да наложи за всеки основен доставчик, който има право да инсталира съоръжения върху, над или под имот — публична или частна собственост, съвместното ползване на такива съоръжения или имоти, в т.ч. сгради, входове на сгради, eлектрически инсталации в сгради, антенни мачти, антени, пилони и други носещи конструкции, стълбове, кабелни тръби и канали, входни отверстия и кутии.

2.   Всяка страна може да определи в съответствие с вътрешното си законодателство съоръженията, за които изисква основните доставчици на нейна територия да предоставят достъп съгласно параграф 1, въз основа на това, че такива съоръжения не могат да бъдат икономически или технически заместени по приемлив начин за предоставянето на конкурентни услуги.

ЧЛЕН 8.36

Предоставяне на услуги по наети линии

Всяка от страните следва да гарантира, че основните доставчици на услуги по наети линии на нейната територия предоставят на юридически лица от другата страна услуги по наети линии, които са обществени далекосъобщителни услуги, своевременно и при условия, които са разумни, недискриминационни и прозрачни.

ЧЛЕН 8.37

Преносимост на номерата

Всяка страна гарантира, че доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги на нейната територия предоставят своевременно и при разумни условия преносимост на номерата за услугите, определени от тази страна, доколкото това е технически възможно.

ЧЛЕН 8.38

Пунктове на излизане на подводни кабели на сушата

Всяка страна осигурява достъп до подводни кабелни системи, включително съоръжения за излизане на сушата, на нейна територия, когато на доставчика е разрешено да експлоатира подводна кабелна система като обществена далекосъобщителна услуга, при разумни, недискриминационни и прозрачни условия.

ЧЛЕН 8.39

Независим регулаторен орган

1.   Всяка от страните гарантира, че нейният регулаторен орган в областта на телекомуникациите е независим от и не се отчита пред който и да е доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги или телекомуникационно оборудване. За тази цел всяка страна по споразумението гарантира, че нейният регулаторен орган в областта на телекомуникациите не притежава каквито и да било финансови интереси или контрол по отношение на такъв доставчик.

2.   Всяка страна гарантира, че решенията на нейните регулаторни органи в областта на телекомуникациите и процедурите, следвани от тези органи, са справедливи и безпристрастни по отношение на всички участници на пазара и че те се приемат и прилагат без излишно забавяне. За тази цел всяка страна по споразумението гарантира, че всякакви финансови интереси, които тя притежава по отношение на доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги, не влияе върху решенията на и процедурите, следвани от нейния регулаторен орган в областта на телекомуникациите.

3.   Правомощията на регулаторните органи се упражняват по прозрачен начин в съответствие с приложимото вътрешно законодателство.

4.   Регулаторните органи разполагат с правомощия да гарантират, че доставчиците на далекосъобщителни преносни мрежи и услуги на техните съответни територии им предоставят незабавно при поискване цялата информация, включително финансова информация, която е необходима, за да се даде възможност на регулаторните органи да изпълняват задачите си в съответствие с настоящия подраздел. Исканите сведения трябва да са разумно пропорционални на изпълнението на задачите на регулаторните органи и да се обработват в съответствие с изискванията за поверителност.

5.   Регулаторният орган разполага с достатъчни правомощия, за да регулира сектора. Функциите, които изпълнява регулаторният орган, се оповестяват публично по лесно достъпен и ясен начин, по-специално в случаите, когато с тези функции е натоварен повече от един орган.

ЧЛЕН 8.40

Универсални услуги

1.   Всяка страна има правото да определя вида на задълженията за универсална услуга, които желае да запази.

2.   Тези задължения не се считат за насочени срещу конкуренцията сами по себе си, при условие че се прилагат по прозрачен, обективен, недискриминационен и неутрален по отношение на конкуренцията начин и не са по-обременяващи от необходимото за вида универсална услуга, дефинирана от страната.

3.   Когато дадена страна изисква от доставчик на далекосъобщителни услуги да предостави указатели на абонати, тази страна гарантира, че доставчикът прилага принципа на недискриминация при обработването на информацията, предоставена му от други доставчици на такива далекосъобщителни услуги.

ЧЛЕН 8.41

Разрешение за предоставяне на далекосъобщителни услуги

1.   Всяка страна гарантира, че процедурите по лицензиране са възможно най-опростени и не усложняват или забавят ненужно предоставянето на услугата.

2.   Когато дадена страна изисква доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги да има разрешение, тази страна прави публично достъпни:

а)

всички критерии, изисквания, условия и процедури за лицензиране, които тя прилага; и

б)

разумен срок, който обикновено е необходим за приемане на решение по заявлението за лиценз.

3.   Всяка страна гарантира, че при поискване заявителят получава в писмен вид причините за отказ за издаване на лиценз.

4.   Лицето, подало заявление за лиценз, трябва да може да се обърне към апелативен орган в случай на неоправдан отказ да му бъде издаден такъв.

5.   Таксите за издаване на лицензи или разрешения (29), които заявителят заплаща във връзка с прилагането на тези процедури и формалности, следва да са разумни и сами по себе си да не ограничават предоставянето на услугата.

ЧЛЕН 8.42

Разпределение и използване на ограничени ресурси

1.   Всякакви процедури за разпределението и използването на ограничени ресурси, включително честоти, номера и права на ползване, се провеждат по обективен, навременен, прозрачен и недискриминационен начин. Текущото положение с разпределените честотни ленти се прави обществено достояние, но не се изисква подробно посочване на честотите, разпределени за специфично ползване от държавните органи.

2.   Страните се договарят, че решенията относно разпределянето и предоставянето на радиочестотен спектър и управлението на честотите не са мерки, които сами по себе си са несъвместими с член 8.5 (Достъп до пазара) и член 8.10 (Достъп до пазара). Съответно, всяка от страните си запазва правото да упражнява своите политики за управление на радиочестотния спектър и честотите, които могат да се отразят на броя на доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги, при условие че това се извършва по начин, който е в съответствие с настоящата глава. Страните запазват правото си да разпределят честотни ленти по начин, с който се взема предвид съществуващите и бъдещите нужди.

ЧЛЕН 8.43

Осигуряване на изпълнението

1.   Всяка от страните следва да гарантира, че нейният регулаторен орган в областта на телекомуникациите поддържа подходящи процедури и има капацитет за осигуряване на изпълнението на национални мерки, отнасящи се до задълженията съгласно настоящия подраздел. Тези процедури и капацитет включват възможността да се налагат своевременни, пропорционални и ефективни санкции и възможността да се изменят, спират и отнемат лицензи.

2.   Когато основен доставчик откаже да спазва права или задължения, предвидени в член 8.29 (Взаимно свързване с основните доставчици), член 8.30 (Поведение на основните доставчици), член 8.31 (Защитни мерки в областта на конкуренцията по отношение на основните доставчици), член 8.32 (Необвързан достъп до мрежови елементи), член 8.33 (Съвместно ползване на обекти), член 8.34 (Препродажба), член 8.35 (Съвместното ползване на съоръжения) или член 8.36 (Предоставяне на услуги по наети линии), подалият искането доставчик на услуги може да потърси намесата на регулаторния орган, който издава в съответствие с вътрешното законодателство обвързващо решение във възможно най-кратък срок и във всеки случай в рамките на разумен период от време.

ЧЛЕН 8.44

Решаване на спорове в областта на телекомуникациите

1.   Всяка страна гарантира, че доставчиците на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги на другата страна имат навременен достъп до регулаторен орган в областта на телекомуникациите или друг компетентен орган за разрешаване на спорове, възникващи във връзка с вътрешни мерки по отношение на въпроси, посочени в настоящия подраздел.

2.   Всяка страна гарантира, че всеки доставчик на обществени далекосъобщителни мрежи или услуги от другата страна, засегнат от решение на регулаторния орган в областта на телекомуникациите на първата страна, може да обжалва това решение пред съдебен или административен орган, независим от страните по спора.

3.   Когато апелативният орган не е съдебен орган по своя характер, се представят писмено мотивите за неговото решение и то подлежи на преразглеждане от безпристрастен и независим съдебен орган.

4.   Решенията, взети от апелативни органи, следва да бъдат ефективно прилагани от заинтересованите страни в съответствие с приложимото вътрешно законодателство и съответните вътрешни процедури. Обжалването не освобождава засегната страна от задължението да спазва основното решение на регулаторния орган, освен ако даден компетентен орган не спре изпълнението на това решение.

ЧЛЕН 8.45

Прозрачност

Когато регулаторните органи възнамеряват да предприемат мерки, свързани с разпоредбите на настоящия подраздел, те предоставят на заинтересованите страни възможността да направят коментари относно проектомярката в рамките на разумен период от време в съответствие с вътрешното си законодателство. Регулаторните органи следва да предоставят на разположение на обществеността своите процедури за консултации във връзка с такива проектомерки. Резултатите от процедурата за консултация се правят публично достояние от регулаторния орган, с изключение на случаите на поверителна информация в съответствие с националното законодателство за търговската тайна.

ЧЛЕН 8.46

Гъвкавост при избора на технологии

Никоя от страните не възпрепятства доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги да разполагат с гъвкавост при избора на технологиите, които те използват, за да предоставят своите услуги, но всяка страна запазва възможността си да предприеме мерки, за да гарантира, че крайните потребители на различни мрежи са способни да общуват помежду си.

ЧЛЕН 8.47

Връзка с други подраздели, раздели и глави

В случай на несъответствие между настоящия подраздел и друг подраздел или раздел в настоящата глава или друга глава, настоящият подраздел има приоритет в рамките на несъответствието.

ЧЛЕН 8.48

Сътрудничество

1.   Като отчитат бързото развитие на телекомуникационните и информационните технологии, както във вътрешен, така и в международен контекст, страните си сътрудничат за насърчаване на развитието на тези услуги с оглед на получаването на максимална полза за страните от използването на телекомуникациите и информационните технологии.

2.   Областите на сътрудничество могат да включват следното:

а)

обмен на мнения по политически въпроси, като нормативната уредба на високоскоростни широколентови мрежи и намаляването на таксите за международен роуминг; и

б)

насърчаване на използването от потребителите, публичния сектор и частния сектор, на услугите в областта на телекомуникациите и информационните технологии, включително нововъзникващите услуги.

3.   Формите на сътрудничество могат да включват следното:

а)

насърчаване на диалога по въпроси на политиките;

б)

засилване на сътрудничеството в международните форуми, свързани с телекомуникационните и информационните технологии; и

в)

други дейности по сътрудничество.

ПОДРАЗДЕЛ 6

ФИНАНСОВИ УСЛУГИ

ЧЛЕН 8.49

Обхват и определения

1.   В настоящия подраздел се определят принципите на нормативната уредба за всички финансови услуги, либерализирани съгласно раздели Б (Трансгранично предоставяне на услуги), В (Установяване) и Г (Временно присъствие на физически лица със стопанска цел).

2.   За целите на настоящия подраздел:

а)

„финансова услуга“ е всяка услуга от финансов характер, включително услуга, допълнителна или спомагателна на услуга от финансов характер, предлагана от доставчик на финансови услуги от някоя от страните; финансовите услуги включват следните дейности:

i)

застрахователни и свързани със застраховането услуги:

1)

пряко застраховане (включително съвместно застраховане):

аа)

животозастраховане;

бб)

общо застраховане;

2)

презастраховане и ретроцесия;

3)

застрахователно посредничество, като брокерство и агентство; и

4)

спомагателни застрахователни услуги, например консултации, актюерски услуги, оценка на риска и услуги по уреждане на искове;

и

ii)

банкови и други финансови услуги (с изключение на застраховане):

1)

приемане на депозити и други подлежащи на изплащане суми от граждани;

2)

отпускане на заеми от всички видове, включително потребителски кредити, ипотечни кредити, факторинг и финансиране на търговски сделки;

3)

финансов лизинг;

4)

всички услуги по плащания и парични преводи, включително кредитни, разплащателни и дебитни карти, пътнически чекове и платежни нареждания;

5)

гаранции и задължения;

6)

търговия за собствена сметка или за сметка на клиенти, независимо дали на борсовия или извънборсов пазар или по друг начин, със следното:

аа)

инструменти на паричния пазар (включително чекове, полици, депозитни удостоверения);

бб)

обмен на чужда валута;

вв)

производни продукти, включително, но не само, фючърси и опции;

гг)

инструменти на валутния курс и лихвения процент, включително продукти като суапови споразумения и споразумения за форуърд курсове;

дд)

прехвърлими ценни книжа;

ее)

други прехвърлими инструменти и финансови активи, включително авоари в злато и сребро;

7)

участие в емитиране на всякакъв вид ценни книжа, включително гарантиране и действие като посредник (независимо дали публично или частно) и предоставяне на услуги, свързани с такива емисии;

8)

парично брокерство;

9)

управление на активи, като управление на пари в брой или портфейл от ценни книжа, управление на всякакви форми на колективно инвестиране, управление на пенсионни фондове, поддържане на портфейли, депозитни и доверителни услуги;

10)

услуги по сетълмент и клиринг за финансови активи, включително ценни книжа, дериватни продукти и други прехвърлими финансови инструменти;

11)

осигуряване и предаване на финансова информация, и осигуряване на обработка на финансови данни и свързани с тях програмни продукти от доставчици на други финансови услуги; и

12)

консултантски, посреднически и други спомагателни финансови услуги по всички дейности, включени в точки 1—11, включително кредитни референции и анализи, проучвания на инвестиции и портфолио и консултации относно тях, както и консултации във връзка с придобиването и с корпоративното преструктуриране и стратегия;

б)

„доставчик на финансови услуги“ означава всяко физическо или юридическо лице от някоя от страните, което извършва или желае да извършва дейност по предоставянето на финансови услуги на територията на тази страна, но не обхваща публичноправните субекти;

в)

„нова финансова услуга“ означава услуга от финансов характер, включително услуги, свързани със съществуващи и с нови продукти, или с начина, по който се доставя продуктът, която не се предоставя от доставчик на финансови услуги на територията на едната страна, но се предоставя на територията на другата страна;

г)

„публичноправен субект“ означава:

i)

правителство, централна банка или монетарна институция на някоя от страните, или субект, собственост на някоя от страните или контролиран от нея, който участва главно в упражняването на функции на държавно управление или дейности с цел държавно управление, с изключение на субекти, чиято дейност обхваща главно предоставянето на финансови услуги при търговски условия; или

ii)

частноправен субект, изпълняващ функции, обичайно изпълнявани от централна банка или монетарна институция, при упражняването на тези функции; и

д)

„саморегулираща се организация“ означава всяка неправителствена организация, включително всяка борса или пазар на ценни книжа или на срочни инструменти, клирингова агенция или друга организация или асоциация, която упражнява законови или делегирани от централните, регионалните или местните правителства или органи регулаторни правомощия или правомощия за надзор над доставчиците на финансови услуги.

ЧЛЕН 8.50

Предпазни мерки

1.   Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува по начин, който би възпрепятствал страните да приемат или запазват в сила разумни мерки от съображения за предпазливост, като например:

а)

закрила на инвеститорите, вложителите, титулярите на полици или лицата, в чийто интерес е длъжен да действа доставчикът на финансови услуги;

б)

запазването на безопасността, стабилността, целостта или финансовата отговорност на доставчиците на финансови услуги; или

в)

гарантирането на целостта и стабилността на финансовата система на съответната страна.

2.   Тези мерки, приети от едната страна, не са по-обременяващи от необходимото за постигане на целта им и не представляват средство за произволна или необоснована дискриминация спрямо доставчици на финансови услуги от другата страна в сравнение със собствените подобни доставчици на финансови услуги на първата страна или прикрито ограничение на търговията с услуги.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не може да се тълкува като изискване към дадена страна да оповестява информация относно дейностите и сметките на отделни потребители или каквато и да била поверителна или защитена информация, с която разполагат публичноправните субекти.

4.   Всяка страна по споразумението полага максимални усилия, за да гарантира, че документът „Основни принципи на ефективния банков надзор“ на Базелския комитет, стандартите и принципите на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, документът „Цели и принципи на правната уредба на ценните книжа“ на Международната организация на комисиите по ценни книжа и договореният на международно равнище стандарт за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели, установен в Модела на данъчна конвенция относно доходите и капитала на ОИСР от 2017 г., се изпълняват и прилагат на нейната територия.

5.   При спазването на член 8.6 (Национално третиране) и без да се засягат други средства за пруденциално регулиране на трансграничната търговия с финансови услуги, всяка от страните може да изиска регистрация или разрешение за трансгранични доставчици на финансови услуги от другата страна и на финансови инструменти.

ЧЛЕН 8.51

Автономни организации

Когато едната страна изисква от доставчиците на финансови услуги от другата страна членство или участие във или достъп до автономни организации, за да могат те да предоставят финансови услуги на територията на първата страна, тя гарантира спазването на задълженията по член 8.6 (Национално третиране) и член 8.11 (Национално третиране) от такива автономни организации.

ЧЛЕН 8.52

Системи за плащане и клиринг

По реда и условията за предоставяне на национално третиране всяка страна предоставя съгласно своите критерии за достъп на доставчиците на финансови услуги от другата страна, установени на нейна територия и регулирани и контролирани като доставчици на финансови услуги съгласно националното й законодателство, достъп до системите за плащане и клиринг, управлявани от публичноправни субекти, както и до официалните инструменти за финансиране и рефинансиране, които са на разположение при обичайни търговски условия. Настоящият член няма за цел да предоставя достъп до инструменти на кредитора от последна инстанция на която е да е от страните.

ЧЛЕН 8.53

Нови финансови услуги

Всяка страна, без да изисква допълнителни законодателни действия, позволява на даден доставчик на финансови услуги от другата страна да предоставя всякакви нови финансови услуги, чието предоставяне първата страна позволява на своите собствени подобни доставчици на финансови услуги. Всяка страна може да определя институционалната и правната форма, под която може да бъде предоставяна новата финансова услуга, и може да изисква издаване на разрешение за предоставянето на такава услуга. Когато някоя страна изисква такова разрешение, решението се взема в рамките на разумен срок и разрешението може да бъде отказано само от съображения за предпазливост съгласно член 8.50 (Предпазни мерки).

ЧЛЕН 8.54

Обработка на данни

1.   Всяка страна, след като осигури подходящи защитни мерки за неприкосновеността на личния живот и поверителността, позволява на даден доставчик на финансови услуги от друга страна да предава информация в електронен или друг формат, на и извън нейната територия, за целите на обработката на данни, когато такава обработка се налага в рамките на обичайната дейност на доставчика на финансови услуги.

2.   Всяка страна приема или запазва в сила подходящи защитни мерки за неприкосновеността на личния живот и личните данни, включително личните досиета и сметки, при условие че тези защитни мерки не се използват, за да се заобикалят разпоредбите на настоящото споразумение.

ЧЛЕН 8.55

Специални изключения

1.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е от страните, включително нейните публичноправни субекти, да провежда или предоставя на своята територия дейности или услуги при условия на изключителност, представляващи част от обществени пенсионни схеми или от законоустановена система за социална сигурност, освен когато във вътрешното законодателство на страната е предвидено, че тези дейности могат да бъдат провеждани от доставчици на финансови услуги в конкуренция с публичноправни субекти или частноправни организации.

2.   Никоя от разпоредбите на настоящото споразумение не се прилага по отношение на дейности, извършвани от централна банка или монетарна институция, или от друг публичноправен субект с цел осъществяване на монетарна или свързана с валутния курс политика.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е от страните, включително нейните публичноправни субекти, да провежда или предоставя на своята територия дейности или услуги при условия на изключителност за сметка на или гарантирани от страната, или ползвайки нейни финансови средства или нейните публичноправни субекти, освен когато във вътрешното законодателство на страната е предвидено, че тези дейности могат да бъдат провеждани от доставчици на финансови услуги в конкуренция с публичноправни субекти или частноправни организации.

ПОДРАЗДЕЛ 7

УСЛУГИ ПО МЕЖДУНАРОДЕН МОРСКИ ТРАНСПОРТ

ЧЛЕН 8.56

Обхват, определения и принципи

1.   В настоящия подраздел се определят принципите относно либерализацията на услугите по международен морски транспорт съгласно раздели Б (Трансгранично предоставяне на услуги), В (Установяване) и Г (Временно присъствие на физически лица със стопанска цел).

2.   За целите на настоящия подраздел понятието „международен морски транспорт“ включва дейности по превоз от врата до врата, както и мултимодален превоз, което означава превоз на стоки при ползването на повече от един вид транспорт, и което включва пътуване по море, когато такъв превоз се извършва с единен транспортен документ и за тази цел е предвидено право на пряко договаряне с доставчиците на други видове транспорт.

3.   По отношение на международния морски транспорт страните се споразумяват да осигурят ефективното прилагане на принципите на неограничен достъп до товари на търговска основа, свободното предоставяне на услуги по международен морски транспорт, както и националното третиране в рамките на предоставянето на такива услуги.

С оглед на съществуващата степен на либерализация между страните в сектора на международния морски транспорт:

а)

страните прилагат ефективно принципа за неограничен достъп до международните пазари на морски транспорт и търговия на основата на пазарни и недискриминационни принципи; и

б)

всяка страна предоставя на корабите, плаващи под флага на другата страна, или експлоатирани от лица, които предоставят услуги от името на другата страна, третиране, което е не по-малко благоприятно от предоставеното на собствените ѝ кораби или на кораби на трета държава, ако това третиране е по-благоприятно, що се отнася, inter alia, до достъпа до пристанищата, използването на инфраструктурите и допълнителните морски услуги на пристанищата, както и до таксите и плащанията, свързани с тях, митническите съоръжения и достъпа до корабни стоянки и съоръжения за товарене и разтоварване.

4.   При прилагането на тези принципи, страните:

а)

не въвеждат клаузи за разпределяне на корабни товари в последващи споразумения относно услугите по морски транспорт с трети държави, включително отнасящи се до търговията със сухи и течни насипни товари и редовните търговски линии, и отменят в разумен срок такива клаузи за разпределяне на корабни товари, които са включени в предходни споразумения; и

б)

при влизането в сила на настоящото споразумение премахват всички едностранни мерки (30) или административни, технически и други пречки, които биха представлявали скрити ограничения или биха имали дискриминационен ефект върху свободното предоставяне на услуги в международния морски транспорт, и се въздържат да въвеждат нови такива.

5.   Всяка от страните разрешава на доставчиците на услуги по международен морски транспорт от другата страна да се установяват на нейна територия при условия на установяване и дейност, които са в съответствие с условията, записани в нейния списък със специфични задължения.

6.   Всяка страна предоставя на доставчиците на услуги по международен морски транспорт от другата страна, при разумни и недискриминационни условия, възможността за използване на следните услуги на пристанището:

а)

корабоводене;

б)

теглене на буксир и помощ, оказана от влекач;

в)

зареждане с провизии;

г)

зареждане с горива и вода;

д)

събиране на отпадъци и изхвърляне на баласта;

е)

капитански услуги;

ж)

помощ при корабоплаването;

з)

оперативни наземни услуги, които са необходими за експлоатацията на корабите, включително комуникации и снабдяване с вода и електричество; и

и)

съоръжения за ремонт при спешни случаи, услуги по хвърляне на котва и акостиране.

РАЗДЕЛ Е

ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ

ЧЛЕН 8.57

Цели

1.   Страните като признават, че електронната търговия увеличава възможностите за търговия в редица отрасли, изразяват съгласие относно значението на улесняването на нейното използване и развитие и приложимостта на правилата на СТО по отношение на електронната търговия.

2.   Страните се споразумяват да насърчават развитието на електронната търговия помежду си, по-специално като си сътрудничат по въпроси, възникващи във връзка с електронната търговия, съобразно разпоредбите на настоящата глава. В този контекст двете страни следва да избягват налагането на ненужни правила или ограничения за електронната търговия.

3.   Страните признават значението на свободния поток на информация в интернет, като изразяват съгласие, че това не следва да нарушава правата на собствениците на интелектуална собственост, предвид значението на защитата на правата върху интелектуална собственост в интернет.

4.   Страните се споразумяват, че развитието на електронната търговия следва да протича по начин, напълно съвместим с международните стандарти за защита на данните, за да бъде спечелено доверието на нейните потребители.

ЧЛЕН 8.58

Мита

Страните не налагат мита върху предаваните по електронен път данни.

ЧЛЕН 8.59

Предоставяне на услуги по електронен път

С цел постигането на по-голяма сигурност страните потвърждават, че мерките, свързани с предоставянето на услуга по електронен път, попадат в обхвата на задълженията, съдържащи се в съответните разпоредби на настоящата глава, при условие че се спазват ограниченията, приложими за тези задължения.

ЧЛЕН 8.60

Електронни подписи

1.   Страните ще предприемат действия за улесняване на по-доброто взаимно разбиране на техните уредби в областта на електронните подписи и, ако съответните национални условия и законодателство позволяват, за проучване на осъществимостта на евентуално бъдещо споразумение за взаимно признаване на електронните подписи.

2.   За постигане на целите на параграф 1 всяка страна:

а)

улеснява, доколкото е възможно, представителството на другата страна в съществуващите форуми, които са организирани официално или неофициално от нейните компетентни органи в областта на електронните подписи, като дава възможност на другата страна да представи своята уредба в областта на електронните подписи;

б)

насърчава, доколкото е възможно, обмена на мнения относно електронните подписи чрез специализирани семинари и срещи на експерти в области като сигурността и оперативната съвместимост; и

в)

допринася, доколкото е възможно, за усилията на едната страна да изследва и анализира уредбата на другата страна чрез предоставянето на съответната информация.

ЧЛЕН 8.61

Сътрудничество в областта на нормативната уредба на електронната търговия

1.   Страните провеждат непрекъснат диалог по въпроси от регулаторен характер, възникнали във връзка с електронната търговия, които, inter alia, касаят следните проблеми:

а)

признаване на удостоверения за електронен подпис, издадени на граждани, и улесняване на трансграничното предоставяне на удостоверителни услуги;

б)

отговорност на посредниците в предоставянето на услуги по отношение на предаването или съхраняването на данни;

в)

третиране на нежеланите комуникации във връзка с електронната търговия;

г)

защита на потребителите; и

д)

всеки друг въпрос от значение за развитието на електронната търговия.

2.   Сътрудничеството може да включва обмен на информация по съответното законодателство на страните по тези въпроси, както и относно прилагането на това законодателство.

РАЗДЕЛ Ж

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ЧЛЕН 8.62

Общи изключения

При условие че подобни мерки не се прилагат по начин, който би представлявал средство за произволна или необоснована дискриминация срещу другата страна, в която преобладават сходни условия, или средство за прикрито ограничаване на установяването или трансграничното предоставяне на услуги, никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува по начин, който възпрепятства приемането или осигуряването на изпълнението от която е да е от страните на мерки, които:

а)

са необходими за защита на обществената сигурност или обществения морал, или за поддържане на обществения ред (31);

б)

са необходими за опазване живота или здравето на хората, животните или растенията;

в)

се отнасят до опазването на изчерпаеми природни ресурси, ако подобни мерки се прилагат заедно с ограничения по отношение на местните предприемачи или на местното предоставяне или потребление на услуги;

г)

са необходими за опазване на национални богатства с художествена, историческа или археологическа стойност;

д)

са необходими за осигуряване спазването на законови или подзаконови нормативни актове, които не са в противоречие с разпоредбите на настоящата глава, включително тези, които се отнасят до:

i)

предотвратяването на заблуждаващи и измамни практики или до справяне с последиците от неизпълнение на договори;

ii)

защитата на неприкосновеността на личния живот на гражданите във връзка с обработката и разпространението на лични данни и защитата на поверителността на сведения и сметки на гражданите; или

iii)

безопасността;

или

е)

са несъвместими с член 8.6 (Национално третиране) и член 8.11 (Национално третиране), доколкото разликата в третирането цели да гарантира ефективното или справедливо облагане или събиране на преки данъци върху стопанските дейности на предприемачи или на доставчици на услуги от другата страна (32).

ЧЛЕН 8.63

Преразглеждане

С оглед на по-нататъшно задълбочаване на либерализацията, отстраняване на оставащите ограничения и осигуряване на цялостно равновесие между правата и задълженията, страните преразглеждат настоящата глава и своите списъци със специфични задължения не по-късно от три години след влизането в сила на настоящото споразумение и на редовни интервали след това. В резултат на това преразглеждане Комитетът по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), може да реши да измени съответните списъци със специфични задължения.

ЧЛЕН 8.64

Комитет по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки

1.   Комитетът по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки отговаря за ефективното прилагане на настоящата глава и за тази цел:

а)

редовно преразглежда прилагането на настоящата глава от всяка страна и списъците със специфични задължения в съответствие с член 8.61 (Преразглеждане);

б)

когато е подходящо, взема решения съгласно член 8.63 (Преразглеждане) за изменение на допълненията към приложения 8-А и 8-Б; и

в)

разглежда всеки въпрос във връзка с настоящата глава, както страните се договорят.

2.   Задълженията на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки във връзка с девета глава (Обществени поръчки) се съдържат в член 9.19 (Задължения на Комитета).

ГЛАВА ДЕВЕТА

ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

ЧЛЕН 9.1

Определения

За целите на настоящата глава:

а)

„търговски стоки и услуги“ означават стоки и услуги от вид, който главно се продава или предлага за продажба на търговския пазар на недържавни купувачи и обикновено се купува от тях за неправителствени цели;

б)

„конкурентна дейност“ означава по отношение на Съюза:

i)

дейност, извършвана на територията на държава — членка на Съюза, която е пряко изложена на конкуренция на пазари, достъпът до които не е ограничен; и

ii)

компетентен орган в Съюза е приел решение, с което установява приложимостта на подточка i).

За целите на буква б), подточка i), въпросът дали дадена дейност е пряко изложена на конкуренция се решава въз основа на характеристиките на съответните стоки или услуги, наличието на алтернативни стоки или услуги, цените и реалното или потенциалното наличие на повече от един доставчик на въпросните стоки или услуги;

в)

„строителна услуга“ означава услуга, която има за цел реализирането по какъвто и да е начин на строителство на съоръжения и сгради, определени в сектор 51 от Временната централна класификация на продуктите на ООН (ЦКП);

г)

„корективно действие“ в контекста на вътрешните процедури за обжалване означава отмяна или осигуряване на отмяната на решения, взети неправомерно от възложител, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови спецификации в поканата за представяне на оферти, в документите за възлагането на поръчката или във всеки друг документ, свързан с процедурата за възлагане на обществена поръчка;

д)

„електронен търг“ означава повтарящ се процес, който включва използването на електронни средства за представянето от страна на доставчиците на нови цени или на нови стойности за остойностими неценови елементи на офертата, свързани с критериите за оценка, или и двете, водещи до класирането или прекласирането на офертите;

е)

„писмено“ или „в писмен вид“ означава всеки израз с думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и по-късно съобщен; това може да включва електронно предадена или съхранена информация;

ж)

„юридическо лице“ се разбира както е предвидено в буква б) от член 8.2 (Определения);

з)

„юридическо лице на Съюза“ или „юридическо лице на Сингапур“ се разбира както е предвидено в буква в) от член 8.2 (Определения);

и)

„ограничена процедура“ означава метод за възлагане на обществени поръчки, при който възложителят се свързва с доставчик или доставчици по свой избор;

й)

„местно установено“ е юридическо лице, което е установено в едната страна и което се притежава или контролира от физически или юридически лица от другата страна.

Юридическо лице е:

i)

„притежавано“ от физически или юридически лица от другата страна, ако над 50 % от собствения капитал на това юридическо лице е неограничено притежание на лица от другата страна; и

ii)

„контролирано“ от физически или юридически лица от другата страна, ако такива лица имат правомощия да назначават мнозинството от директорите на това юридическо лице или по друг начин да оказват законово влияние върху неговите действия;

к)

„мярка“ означава всеки закон, подзаконов акт, процедура, административни насоки или практики или всяко действие на възложителя, свързано с обхванат случай на възлагане;

л)

„списък за многократно използване“ означава списък с доставчици, които даден възложител е определил като отговарящи на условията за участие в този списък, като възложителят възнамерява да използва списъка повече от веднъж;

м)

„обявление за планирана обществена поръчка“ означава обявление, публикувано от възложител, с което се канят заинтересованите доставчици да подадат заявление за участие, оферта, или и двете;

н)

„компенсация“ означава всяко условие или инициатива, с които се насърчава местното развитие или се подобрява салдото по сметките на платежния баланс на дадена страна, каквото е използването на местно съдържание, лицензирането на технологии, инвестициите, насрещната търговия или подобни дейности или изисквания;

о)

„открита процедура за възлагане на обществена поръчка“ означава метод за възлагане на обществена поръчки, при който всички заинтересовани доставчици могат да подават оферта;

п)

„приватизиран“ означава по отношение на Сингапур субект, който е преобразуван от възложител или част от него в юридическо лице, което участва в процедури по възлагането на обществени поръчки за стоки, водено от търговски съображения, и което вече няма право да упражнява държавна власт, въпреки че държавата притежава дялове в него или назначава членовете на съвета на директорите му.

С цел постигането на по-голяма сигурност когато правителството на някоя страна притежава дялове в приватизиран субект или назначи държавен служител в Съвета на директорите на приватизиран субект, се счита, че този субект се води от търговски съображения при покупката на стоки и услуги, като например по отношение на наличието, цената и качеството на стоките и услугите, ако правителството или така назначеният служител на правителството пряко или косвено не влияе или не ръководи решенията на Съвета на директорите по отношение на снабдяването на субекта със стоки и услуги;

р)

„възложител“ означава всеки субект, попадащ в обхвата на приложения 9-A, 9-Б или 9-В;

с)

„квалифициран доставчик“ означава доставчик, който даден възложител признава като отговарящ на условията за участие;

т)

„преразгледаното СДП“ означава текста на Споразумението относно държавните поръчки, изменено с Протокола за изменение на Споразумението за държавните поръчки, съставено в Женева на 30 март 2012 г.;

у)

„селективна процедура за възлагане на обществена поръчка“ означава метод за възлагане на обществени поръчки, при който възложителят кани само квалифицирани доставчици да подадат оферта;

ф)

„услуги“ включват строителни услуги, освен ако не е посочено друго;

х)

„стандарт“ означава документ, който е одобрен от признат орган и който предоставя за широко и многократно използване правила, указания или характеристики за стоки или услуги или свързани процеси и производствени методи, спазването на които не е задължително; той може също така да включва или да се отнася само до изисквания за терминология, символи, опаковка, маркиране или етикетиране, които са приложими за стока, услуга, процес или производствен метод;

ц)

„доставчик“ означава лице или група лица от някоя от страните, което/която предоставя или може да предостави стоки или услуги; и

ч)

„техническа спецификация“ означава изискване по процедурата за възлагане на обществена поръчка, което:

i)

определя характеристиките на стоки или услуги, които трябва да бъдат доставени, включително качество, показатели, безопасност и размери, или процесите и методите за тяхното производство или предоставяне; или

ii)

се отнася до изисквания за терминология, символи, опаковане, маркиране или етикетиране, които са приложими за стока или услуга.

ЧЛЕН 9.2

Приложно поле и обхват

1.   Настоящата глава се прилага за всяка мярка по отношение на обхванат случай на възлагане, независимо от това дали то се извършва изцяло или частично чрез електронни средства.

2.   За целите на настоящата глава, „обхванати случаи на възлагане“ означава възлагане на поръчка за държавни цели:

а)

на стоки, услуги или всяка комбинация от тях:

i)

както е посочено в раздела за всяка страна от приложения 9-A до 9-Ж ; и

ii)

която не се възлага с цел търговска продажба или препродажба или за използване при производството или доставката на стоки или услуги за търговска продажба или препродажба;

б)

лизинг със или без право на закупуване или покупка на изплащане; и всякакви договори за публично-частно партньорство съгласно определението в приложение 9-И;

в)

за която стойността, изчислена в съответствие с параграфи 6—8, достига или надхвърля съответния праг, посочен в приложения 9-A до 9-Ж, в момента на публикуване на обявление в съответствие с член 9.6 (Обявления);

г)

от възложител; и

д)

която не е изключена по някакъв друг начин от обхвата съгласно параграф 3 или раздела за всяка страна от приложения 9-A до 9-Ж.

3.   Освен ако е предвидено друго в приложения 9-A до 9-Ж, настоящата глава не се прилага за:

а)

придобиването или наемането на земя, съществуващи сгради или друга недвижима собственост и правата върху нея;

б)

извъндоговорни споразумения или каквато и да е форма на помощ, която някоя от страните предоставя, включително споразумения за сътрудничество, безвъзмездни средства, заеми, вливане на капитали, гаранции и фискални стимули;

в)

набавянето или придобиването на услуги от данъчни агенции или депозитари, услуги по ликвидация и управление за регулирани финансови институции, както и услуги по продажбата, обратно изкупуване и разпределяне на държавен дълг, в това число на заеми и държавни облигации, полици и други видове ценни книжа;

г)

договори за назначаване на държавни служители;

д)

възлагане на поръчки:

i)

с конкретната цел за предоставяне на международна помощ, включително помощ за развитие;

ii)

съгласно особената процедура или условия на международно споразумение, свързани с разполагането на войски или свързани със съвместното прилагане на проекти от страна на подписалите държави; или

iii)

в рамките на конкретна процедура или условие на международна организация, или финансиране от международни безвъзмездни помощи, заеми или друг вид помощ, при които прилаганата процедура или условие са несъвместими с разпоредбите на настоящата глава.

4.   Всяка страна посочва следната информация в приложения 9-A до 9-Ж:

а)

в приложение 9-А — централните органи на изпълнителната власт, които възлагат обществени поръчки по настоящата глава;

б)

в приложение 9-Б — регионалните и местните органи, които възлагат обществени поръчки по настоящата глава;

в)

в приложение 9-В — всички други субекти, които възлагат обществени поръчки по настоящата глава;

г)

в приложение 9-Г — стоките, обхванати от настоящата глава;

д)

в приложение 9-Д — услугите, различни от строителните услуги, обхванати от настоящата глава;

е)

в приложение 9-Е строителните услуги, обхванати от настоящата глава; и

ж)

в приложение 9-Ж всички общи бележки.

5.   Когато възложител, в контекста на обхванат случай на възлагане, изисква лицата, които не са посочени в приложения от 9-А дo 9-В, да възлагат обществени поръчки в съответствие със специални изисквания, към такива изисквания mutatis mutandis се прилага член 9.4 (Общи принципи).

6.   При оценката на стойността на дадена обществена поръчка с цел да се установи дали тя е обхваната, възложителят:

а)

не разделя поръчката на отделни поръчки, нито избира или използва конкретен метод за оценка на стойността на поръчката с намерението напълно или частично да я изключи от прилагането на настоящата глава; и

б)

включва прогнозната максимална обща стойност на поръчката за целия ѝ срок, независимо дали е възложена на един или повече доставчици, като взема предвид всички форми на възнаграждение, включително:

i)

премии, хонорари, комисиони и лихви; и

ii)

когато за поръчката се предвижда възможността за варианти, общата стойност на тези варианти.

7.   Когато конкретно изискване за поръчка води до възлагането на повече от една поръчка или до възлагане на поръчки на отделни части (наричани по-долу „периодично повтарящи се поръчки“), изчисляването на прогнозната максимална обща стойност се основава на:

а)

стойността на периодично повтарящите се поръчки за един и същи вид стока или услуга, възложени през предходните дванадесет месеца или през предходната данъчна година на възложителя, като, когато това е възможно, тази стойност се коригира така, че да отчита очакваните промени в количеството или стойността на стоката или услугата, предмет на поръчка през следващите дванадесет месеца; или

б)

прогнозната стойност на периодично повтарящите се поръчки за един и същи вид стока или услуга, които ще бъдат възложени през дванадесетте месеца, следващи първоначалното възлагане на поръчка или данъчната година на възложителя.

8.   В случай на процедура за възлагане на обществени поръчки чрез лизинг, наемане, или покупка на стоки или услуги на изплащане, или обществени поръчки, за които не е посочена обща цена, основата за оценка е:

а)

при договор с фиксиран срок:

i)

ако срокът на действие на договора е дванадесет или по-кратък от дванадесет месеца — общата прогнозна максимална стойност за неговата продължителност; или

ii)

ако срокът на действие на договора надвишава дванадесет месеца — общата прогнозна максимална стойност, включително всякаква изчислена остатъчна стойност;

б)

ако договорът е за неопределен период — прогнозната месечна вноска, умножена по 48; и

в)

ако не е сигурно дали договорът следва да бъде с фиксиран срок, се използва буква б).

ЧЛЕН 9.3

Сигурност и общи изключения

1.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е страна да предприеме някакво действие или да не оповестява някаква информация, които счита за необходими за защита на своите основни интереси в областта на сигурността и които са свързани с възлагане на обществени поръчки за оръжие, боеприпаси и военни материали или с възлагане на обществени поръчки, които са абсолютно необходими за целите на националната сигурност или националната отбрана.

2.   При спазване на изискването, че такива мерки не се прилагат по начин, който би представлявал средство за произволна или необоснована дискриминация между страните, когато преобладават същите условия, или прикрито ограничение на международната търговия, никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като възпрепятстваща която и да е от страните да налага или прилага мерки:

а)

необходими за опазването на обществения морал, ред или безопасност;

б)

необходими за опазване живота или здравето на хората, животните или растенията;

в)

необходими за защита на интелектуалната собственост; или

г)

свързани със стоки или услуги от лица с увреждания, благотворителни институции или труд, полаган в места за лишаване от свобода.

ЧЛЕН 9.4

Общи принципи

1.   По отношение на всяка мярка, свързана с обхванат случай на възлагане, всяка страна, включително нейните възложители, предоставя незабавно и безусловно на стоките и услугите от другата страна и на доставчиците от другата страна не по-малко благоприятно третиране в сравнение с това, което страната, включително нейните възложители, предоставя на местните стоки, услуги и доставчици.

2.   По отношение на всички мерки, свързани с обхванати случаи на възлагане, страна, включително нейните възложители, не:

а)

третира местно установен доставчик от другата страна по-малко благоприятно от друг установен в нея доставчик на основа на степента на чуждестранна принадлежност или собственост; или

б)

дискриминира местно установен доставчик въз основа на факта, че стоките или услугите, предлагани от този доставчик за определена обществена поръчка, са стоки или услуги от другата страна.

3.   При провеждане с електронни средства на обхванат случай на възлагане, възложителите:

а)

осигуряват, че възлагането на обществени поръчки се провежда чрез използването на системи на информационните технологии и софтуер, включително тези, свързани с автентичността и криптирането на информация, които са широко разпространени и оперативно съвместими с други широко разпространени системи на информационните технологии и софтуер; и

б)

поддържат механизми, които да гарантират качеството на заявленията за участие и предложенията, включително установяването на времето на получаване и предотвратяването на нерегламентирания достъп.

4.   Възложителите провеждат обхванато възлагане на обществена поръчка по прозрачен и безпристрастен начин, който:

а)

е в съответствие с настоящата глава, като използва методи като открита процедура, селективна процедура и ограничена процедура;

б)

избягва конфликт на интереси; и

в)

предотвратява корупционни практики.

5.   За целите на обхванатите случаи на възлагане нито една от страните не може да прилага правила за произход към внесени или доставени от другата страна стоки или услуги, които са различни от правилата за произход, прилагани по същото време от страната в обичайната търговия по отношение на внос или доставки на същите стоки или услуги от другата страна.

6.   Във връзка с обхванат случай на възлагане, страна, включително и нейните възложители, не може да иска, да взема предвид, да налага или да осигурява изпълнението на никакви компенсации.

7.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на мита и такси от какъвто и да е вид, налагани върху или във връзка с вноса, нито по отношение на метода за облагане с такива мита или такси, нито по отношение на други правила или формалности във връзка с вноса и мерки, засягащи търговията с услуги, различни от мерките, уреждащи обхванати случаи на възлагане.

ЧЛЕН 9.5

Информация относно системата за възлагане на обществени поръчки

1.   Всяка от страните:

а)

своевременно публикува всеки закон, подзаконов акт, съдебно решение, административен акт с общо приложение, общи договорни условия, които са задължителни съгласно закон или подзаконов акт и са цитирани в обявленията или документацията за обществената поръчка, и процедурата по отношение на обхванат случай на възлагане, и всички техни изменения, в официално определено електронно или печатно средство, което има широко разпространение и остава лесно достъпно за обществеността; и

б)

предоставя обяснения по тях на другата страна при поискване.

2.   Всяка страна посочва в приложение 9-З:

а)

електронните или печатни средства, в които страната публикува информацията, описана в параграф 1; и

б)

електронните или печатни средства, в които страната публикува обявленията, изисквани по член 9.6 (Обявления), параграф 8 от член 9.8 (Квалифициране на доставчиците) и параграф 2 от член 9.15 (Прозрачност на информацията за възлагане на обществена поръчка).

3.   Всяка страна незабавно уведомява Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети) за всяко изменение на електронния носител на информацията , посочен в приложение 9-З.

ЧЛЕН 9.6

Обявления

1.   За всеки обхванат случай на възлагане възложителят публикува обявление за планирана обществена поръчка, което е пряко и безплатно достъпно с електронни средства чрез единен портала за достъп, освен при обстоятелствата, описани в член 9.12 (Ограничена процедура). Обявлението за планирана обществена поръчка трябва да остане лесно достъпно за обществеността най-малко до изтичане на срока, посочен в обявлението. Подходящото електронно средство се посочва от всяка от страните в неговия раздел от приложение 9-З.

2.   Освен ако не е предвидено друго в настоящата глава, всяко обявление за планирана обществена поръчка включва:

а)

наименованието и адреса на възложителя и друга информация, необходима за установяването на връзка с него и получаването на съответните документи във връзка с поръчката, неговата цена и начина на заплащане, ако има такива;

б)

описание на поръчката, включително естеството и количеството на стоките и услугите, предмет на поръчката, или когато количеството е неизвестно, посочване на приблизителното количество;

в)

за повтарящи се договори, ако е възможно прогноза за сроковете на публикуване на последващите обявления за планирана обществена поръчка;

г)

описание на евентуалните варианти;

д)

срока за доставка на стоките или на услугите или продължителността на договора;

е)

метода за възлагане на поръчката, който ще бъде използван, и дали той ще включва процедура на договаряне или електронен търг;

ж)

когато е приложимо, адреса и крайния срок за подаване на заявленията за участие в процедурата по възлагането на поръчката;

з)

адреса и крайния срок за подаването на оферти;

и)

езика или езиците, на които офертите или заявленията за участие могат да бъдат подадени, ако те могат да бъдат подадени на език, който е различен от официален език на мястото, където се намира възложителят;

й)

списък и кратко описание на условията за участие на доставчиците, включително изисквания за представяне от страна на доставчиците на конкретни документи или удостоверения във връзка с тези условия, освен ако такива изисквания са включени в документацията за обществената поръчка, която е предоставена на всички заинтересувани доставчици едновременно с обявлението за планирана обществена поръчка;

к)

когато в съответствие с член 9.8 (Квалифициране на доставчиците) възложителят възнамерява да избере ограничен брой квалифицирани доставчици, които да бъдат поканени да подадат оферти, критериите, които ще бъдат използвани за подбора на тези доставчици, и когато е приложимо, всяко ограничение относно броя на доставчиците, на които ще бъде разрешено да подадат оферта; и

л)

посочване, че поръчката е обхваната от настоящото споразумение.

3.   При всеки случай на планирана обществена поръчка, едновременно с публикуването на обявлението за планирана обществена поръчка, възложителят публикува на един от езиците на СТО резюме на обявлението, което е лесно достъпно. Резюмето на обявлението съдържа най-малко следната информация:

а)

предмета на възлаганата поръчка;

б)

крайната дата за подаване на оферти или, когато е приложимо, крайна дата за подаването на заявления за участие във възлагането на обществена поръчка или за включването в списък за многократно използване; и

в)

адреса, на който могат да бъдат поискани документите, свързани с възлагането на поръчката.

4.   Възложителите се насърчават да публикуват по електронен път чрез единния портал за достъп, използван за публикуване на обявленията за планирана обществена поръчка, възможно най-рано всяка данъчна година обявление, свързано с бъдещите им планове за възлагане на обществени поръчки (наричано по-нататък „предварително обявление за обществена поръчка“). Това предварително обявление за обществена поръчка следва да включва предмета на поръчката и очакваната дата на публикуване на обявлението за планирана обществена поръчка.

5.   Възложителите, включени в приложение 9-Б или 9-В, може да използват предварително обявление за обществена поръчка като обявление за планирана обществена поръчка, при условие че предварителното обявление за обществена поръчка включва цялата налична информация, посочена в параграф 2, както и изявление, че заинтересуваните доставчици следва да изразят заинтересуваността си от поръчката пред възложителя.

ЧЛЕН 9.7

Условия за участие

1.   Възложителите ограничават условията за участие в дадена процедура за възлагане на обществена поръчка само до тези, които са от съществено значение, за да се гарантира, че доставчикът разполага с необходимите правни, търговски, технически и финансови възможности, за да се заеме със съответната поръчка.

2.   При установяването на условията за участие възложителите:

а)

не налагат като условие за участие, на доставчика вече да са били възлагани един или повече договори от възложител от дадена страна, или доставчикът да има предишен опит на територията на тази страна; но

б)

може да изисква наличието на съответен предишен опит, когато това е съществено, за да се отговори на изискванията на поръчката.

3.   При оценката на това дали даден доставчик отговаря на условията за участие, възложителите:

а)

оценяват финансовия капацитет и търговските и техническите възможности на доставчика, въз основа на стопанската дейност на доставчика както на територията на страната на възложителя, така и извън нея; и

б)

основават преценката си на условията, които те предварително са посочили в обявленията или в документацията за обществената поръчка.

4.   Когато са налице подкрепящи доказателства, дадена страна, в това число и нейните възложители, може да изключи даден доставчик на основания като:

а)

обявяване в несъстоятелност;

б)

декларации с невярно съдържание;

в)

значителни или постоянни недостатъци при изпълнението на съществено изискване или задължение по предишен договор или договори;

г)

окончателните присъди за тежки престъпления или други сериозни нарушения;

д)

нарушаване на професионалната етика или действия или бездействия, които неблагоприятно засягат търговската репутация на доставчика; или

е)

неплащане на данъци.

ЧЛЕН 9.8

Квалифициране на доставчиците

1.   Всяка от страните, включително и нейните възложители, може да поддържа система за регистрация на доставчици, при която от заинтересованите доставчици се изисква да се регистрират и да предоставят определена информация.

2.   Всяка от страните гарантира, че:

а)

нейните възложители полагат усилия да сведат до минимум различията в процедурите си за квалифициране; и

б)

когато нейните възложители поддържат системи за регистрация, те полагат усилия да сведат до минимум различията в системите си за регистрация.

3.   Никоя от страните, включително и нейните възложители, не приема или прилага каквато и да е система за регистрация или процедура за квалифициране, имаща за цел или последица създаването на ненужни пречки за участието на доставчиците на другата страна в нейните процедури за възлагане на обществени поръчки.

4.   Когато възложителят възнамерява да използва селективна процедура за възлагане на обществена поръчка, той:

а)

включва в обявлението за планирана обществена поръчка най-малко информацията по параграф 2, букви a), б), е), ж), й), к) и л) от член 9.6 (Обявления), и приканва доставчиците да подадат заявление за участие; и

б)

предоставя преди началото на срока за подаване на оферти най-малко информацията по параграф 2, букви в), г), д), з) и и) от член 9.6 (Обявления) на квалифицираните доставчици, като извършва нотификацията в съответствие с параграф 3, буква б) от член 9.10 (Срокове).

5.   Възложителите позволяват на всички квалифицирани доставчици да участват в дадено възлагане на обществена поръчка, освен ако възложителят е поставил в обявлението за планирана обществена поръчка ограничение за броя на доставчиците, които ще бъдат допуснати да подадат оферта и е установил критериите за избирането на ограничения брой доставчици. Във всеки случай броят на доставчиците, на които е разрешено да подадат оферта, следва да бъде достатъчен, за да се гарантира конкуренция, без да се повлияе на оперативната ефективност на системата за обществени поръчки.

6.   Когато документацията за обществената поръчка не е обществено достъпна от датата на публикуване на обявлението, посочено в параграф 4, възложителят осигурява едновременното предоставяне на тези документи на всички квалифицирани доставчици, избрани в съответствие с параграф 5.

7.   Възложителите може да поддържат списък за многократно използване, при условие че съществува обявление, приканващо заинтересованите доставчици да кандидатстват за включване в списъка, което:

а)

се публикува ежегодно; и

б)

в случаите, когато публикуването му се извършва с електронни средства, е постоянно достъпно в подходящо средство, фигуриращо в приложение 9-З.

8.   Обявлението, предвидено в параграф 7, включва:

а)

описание на стоките или услугите или на категориите стоки или услуги, за които списъкът може да се използва;

б)

условията за участие, на които доставчиците следва да отговарят, за да бъдат включени в списъка, и методите, които възложителят ще използва за проверка на това доколко доставчикът отговаря на условията;

в)

наименование и адрес на заявителя и друга информация, необходима за установяването на връзка с него и получаването на съответните документи във връзка със списъка;

г)

срок на валидност на списъка и начини за неговото подновяване или прекратяване или, в случаите когато не е указан срок на валидност — указание за метода на известяване на прекратяването на ползването на списъка; и

д)

указание, че списъкът може да се използва при поръчки, попадащи в обхвата на настоящото споразумение.

9.   Независимо от параграф 7, когато даден списък за многократно използване ще бъде валиден три години или по-малко, възложителите може да публикуват посоченото в параграф 7 обявление само веднъж в началото на срока на валидност на списъка, при условие че обявлението:

а)

посочва срока на валидност и че няма да бъдат публикувани допълнителни обявления; и

б)

е публикувано с електронни средства и е постоянно достъпно през срока на неговата валидност.

10.   Възложителите допускат доставчиците да кандидатстват за включване в списък за многократно използване по всяко време и включват в списъка всички квалифицирани доставчици в разумно кратък срок.

11.   Когато даден доставчик, който не е включен в списък за многократно използване, е подал заявление за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка въз основа на списък за многократно използване и всички свързани с него документи в рамките на срока, предвиден в параграф 2 от член 9.10 (Срокове), възложителят разглежда заявлението. Възложителят не отказва разглеждането на заявлението на доставчика във връзка с възлагане на обществена поръчка на основание липсата на достатъчно време за разглеждане на заявлението, освен ако, в изключителни случаи, поради сложността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, възложителят не е в състояние да завърши разглеждането на заявлението в срока, предвиден за представяне на оферти.

12.   Възложителите, посочени в списъка в приложение 9-В, може да използват обявление, приканващо доставчиците да кандидатстват за включване в списък за многократно използване, като обявление за планирана обществена поръчка, при условие че:

а)

обявлението е публикувано в съответствие с параграф 7 и включва информацията по параграф 8, възможно най-голяма част от наличната информация по параграф 2 от член 9.6 (Обявления), както и изявление, че то представлява обявление за планирана обществена поръчка или че само доставчиците, включени в списъка за многократно използване, ще продължат да получават обявления за обществени поръчки, обхванати от списъка за многократно използване; и

б)

възложителят своевременно предоставя на доставчиците, които са изразили пред възложителя интерес към дадена поръчка, достатъчно информация, която да им позволи да оценят своя интерес към поръчката, включително цялата останала информация, изисквана съгласно параграф 2 на член 9.6 (Обявления), доколкото тя е налице.

13.   Възложителите, обхванати от приложение 9-В, може да допуснат доставчик, който е кандидатствал за включване в списък за многократно използване в съответствие с параграф 10, да подаде оферта по дадена процедура за възлагане на обществена поръчка, когато е налице достатъчно време за възложителя да оцени дали доставчикът отговаря на условията за участие.

14.   Възложителите информират своевременно всеки доставчик, който е подал заявление за участие или е кандидатствал за включване в списък за многократно използване, за своето решение по заявлението.

15.   Когато даден възложител отхвърли заявление на доставчик за участие или искане за включване в списък за многократно използване, спре да счита доставчик за квалифициран или изключи доставчик от списъка за многократно използване, този възложител информира своевременно доставчика и по негово искане му предоставя писмено обяснение на основанията за своето решение.

ЧЛЕН 9.9

Технически спецификации и документация за обществена поръчка

1.   Възложителите не изготвят, не приемат, нито прилагат каквато и да е техническа спецификация, нито установяват каквато и да е процедура за оценяване на съответствието, която има за цел или резултат създаването на ненужни пречки за международната търговия.

2.   Когато е целесъобразно, при установяването на технически спецификации за стоките или услугите, за които се възлага обществена поръчка, възложителите:

а)

определят техническата спецификация по отношение на показатели и функционални изисквания, а не по отношение на характеристики на проекта или описателни характеристики; и

б)

основават техническата спецификация на международни стандарти, в случаите, когато съществуват такива; в противен случай — на национални технически регламенти, признати национални стандарти или строителни норми.

3.   Когато в техническите спецификации са използвани характеристики на проекта или описателни характеристики, възложителите посочват, когато е целесъобразно, че ще разглеждат оферти за еквивалентни стоки или услуги, които явно изпълняват изискванията за възлагането на обществена поръчка, като в документацията за обществената поръчка включват думите „или еквивалентно“.

4.   Възложителите не установяват технически спецификации, които изискват или посочват конкретна марка или търговско наименование, патент, авторско право, дизайн, тип, конкретен произход, производител или доставчик, освен ако няма друг достатъчно точен или разбираем начин да бъдат описани изискванията за възлагането на обществена поръчка и при условие че в такива случаи възложителите включват в документацията за обществената поръчка думите „или еквивалентно“.

5.   Възложителите не може да искат или приемат по начин, който може да окаже въздействие в посока на нарушаване на конкуренцията, мнения във връзка с изготвянето и приемането на технически спецификации за конкретна поръчка, от лице, което може да има търговски интереси по отношение на поръчката.

6.   С цел постигането на по-голяма сигурност всяка страна, включително нейните възложители, може в съответствие с настоящия член да изготвя, приема или прилага технически спецификации за насърчаване на опазването на природните ресурси или на околната среда.

7.   Когато възложителите установят характеристики за опазване на околната среда като изискваниятa във връзкa с изпълнението или функционални изисквания, както са определени в параграф 2, буква а), те могат да решат да използват подробни спецификации или, ако е необходимо, части от тях, както са определени в екоетикетите на Съюза или екологичните етикети, съществуващи в Сингапур, при условие че:

а)

тези спецификации са подходящи за определяне на характеристиките на доставките или услугите, които са предмет на поръчката;

б)

изискванията за етикета са изготвени на базата на научна информация; и

в)

тези спецификации са достъпни за всички заинтересовани страни.

8.   Възложителите предоставят на доставчиците документация за обществената поръчка, която включва цялата необходима информация, , за да може участниците да изготвят и подадат съответстваща оферта. Освен ако вече не е предоставено в обявлението за планирана обществена поръчка, тази документация включва пълно описание на:

а)

поръчката, включително естеството и количеството на стоките или услугите, предмет на поръчката, или когато количеството не е известно, приблизително количество, както и изискванията, които следва да бъдат изпълнени, включително технически спецификации, удостоверения за оценка на съответствието, планове, чертежи или документи с инструкции;

б)

условията за участие на доставчиците, включително списък с информация и документи, които доставчиците е необходимо да предоставят във връзка с условията за участие;

в)

всички критерии за оценка, които възложителят ще приложи при възлагането на поръчката, и, освен когато цената е единственият критерий, относителната важност на тези критерии;

г)

когато възложителят ще провежда процедурата по възлагане на обществена поръчка чрез електронни средства, изискванията за идентификация и криптиране или други изисквания, свързани с подаването на информация чрез електронни средства;

д)

когато възложителят ще провежда електронен търг, правилата, включително идентификацията на елементите на офертата, свързани с критериите за оценка, според които ще бъде проведен търгът;

е)

когато ще се провежда публично отваряне на офертите, датата, часът и мястото на отварянето и, ако е целесъобразно, лицата, които са упълномощени да присъстват;

ж)

евентуални други условия, включително начини на заплащане и ограничения за начините, чрез които офертите могат да бъдат подавани, например на хартия или чрез електронни средства; и

з)

евентуални дати за доставка на стоките или за предоставяне на услугите.

9.   При определяне на евентуална дата за доставка за стоките или услугите, предмет на поръчката, възложителите отчитат такива фактори, като сложност на поръчката, очакваната степен на участие на подизпълнители и реалистично време, необходимо за производството, изваждането от склад и транспортирането на стоките от пункта за доставка или за доставка на услугите.

10.   Възложителите могат да установяват екологични условия, свързани с изпълнението на поръчката, при условие че те са в съответствие с правилата, предвидени в настоящата глава, и са посочени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка (33), или в документацията за обществената поръчка.

11.   Критериите за оценка, определени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка, или в документацията за обществената поръчка, може да включва, наред с друго, цена и други ценови фактори, качество, технически предимства, екологични характеристики и условия на доставка.

12.   Възложителите своевременно:

а)

предоставят документацията за обществената поръчка, за да гарантират, че заинтересованите доставчици разполагат с достатъчно време, за да представят съответните си оферти;

б)

предоставя при поискване документацията за обществената поръчка на всеки заинтересован доставчик; и

в)

отговаря на всяко разумно искане за предоставяне на свързана с поръчката информация на всеки заинтересован или участващ доставчик, при условие че тази информация не дава предимство на съответния доставчик пред другите доставчици.

13.   Когато преди възлагането на обществена поръчка възложителят промени критериите или изискванията, определени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка, или в документацията за обществената поръчка, предоставена на участващите доставчици, или измени или публикува ново обявление или документация за обществената поръчка, той изпраща писмено всички такива промени или изменени или повторно публикувани обявления или тръжни документации:

а)

на всички доставчици, които участват в момента на промяна, изменение или повторно публикуване, когато тези доставчици са известни на възложителя, а във всички останали случаи — по начина, по който е разпространена първоначалната информация; и

б)

в достатъчен срок, за да се позволи на такива доставчици да променят и отново внесат изменени оферти, в зависимост от случая.

ЧЛЕН 9.10

Срокове

1.   Възложителите, в съответствие със своите собствени разумни нужди, осигуряват достатъчно време, за да могат участниците да изготвят и подадат заявления за участие и съответни оферти, като вземат предвид такива фактори като:

а)

естеството и сложността на поръчката;

б)

очакваната степен на участие на подизпълнители; и

в)

времето, необходимо за изпращане на офертите чрез неелектронни средства както от чуждестранни, така и от местни пунктове, където не се използват електронни средства.

Тези срокове, включително и евентуалното им удължаване, са еднакви за всички заинтересовани или участващи доставчици.

2.   Възложителите, който използват селективна процедура за възлагане на обществена поръчка, определят, че крайният срок за подаване на заявления за участие принципно не може да бъде по-малко от 25 дни след датата на публикуване на обявлението за панирана обществена поръчка. Когато надлежно доказана от възложителя спешна необходимост прави невъзможно спазването на този срок, срокът може да бъде намален на не по-малко от десет дни.

3.   С изключение на предвиденото в параграфи 4, 5, 7 и 8, възложителите определят, че крайният срок за подаване на оферти е не по-малко от 40 дни след датата, на която:

а)

в случай на открита процедура за възлагане на обществена поръчка — е публикувано обявлението за планирана обществена поръчка; или

б)

в случай на селективна процедура за възлагане на обществени поръчки — възложителят уведомява доставчиците, че ще бъдат поканени да подадат оферти, независимо дали възложителят използва списък за многократно използване.

4.   Възложителите може да намалят срока за подаване на оферти, посочен в параграф 3, на не по-малко от десет дни, когато:

а)

възложителят е публикувал предварително обявление за поръчка съгласно параграф 4 от член 9.6 (Обявления) най-малко 40 дни и не повече от дванадесет месеца преди публикуването на обявлението за планирана обществена поръчка, като предварителното обявление за обществена поръчка съдържа:

i)

описание на поръчката;

ii)

приблизителните крайни дати за подаване на оферти или заявления за участие;

iii)

изявление за това, че заинтересуваните доставчици следва да изразят интереса си за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка пред възложителя;

iv)

адреса, на който могат да бъдат получени документи, свързани с възлагането на поръчката; и

v)

възможно най-голяма част от наличната информация, която се изисква съгласно параграф 2 от член 9.6 (Обявления) за обявлението за планирана обществена поръчка;

б)

за повтарящи се възлагания на обществена поръчка възложителят е посочил в първоначалното обявление за планирана обществена поръчка, че в следващите обявления ще бъдат предвидени срокове за процедурите по възлагане на обществена поръчка въз основа на настоящия параграф; или

в)

поради неотложна необходимост, която е надлежно обоснована от възложителя, спазването на срока за подаване на офертите, определен в съответствие с параграф 3, е практически невъзможно.

5.   Възложителите може да намалят срока за подаване на оферти, посочен в параграф 3, с пет дни при всяко едно от следните обстоятелства:

а)

обявлението за планирана обществена поръчка е публикувано с електронни средства;

б)

цялата документация за обществената поръчка е налична чрез електронни средства от датата на публикуване на обявлението за планирана обществена поръчка; и

в)

възложителят може да получава офертите чрез електронни средства.

6.   Използването на параграф 5 във връзка с параграф 4 в никакъв случай не води до намаляване на сроковете за подаване на оферти, посочени в параграф 3, на по-малко от десет дни от датата на публикуване на обявлението за планирана обществена поръчка.

7.   Независимо от другите разпоредби на настоящия член, когато възложителят закупува търговски стоки или услуги или комбинация от тях, той може да намали срока за подаване на оферти, определен в параграф 3, на не по-малко от тринадесет дни, при условие че той публикува с електронни средства едновременно обявлението за планирана обществена поръчка и документацията за обществената поръчка. В допълнение, когато възложителят приема оферти за търговски стоки или услуги чрез електронни средства, той може да намали срока, определен в параграф 3, на не по-малко от десет дни.

8.   Когато възложителят, обхванат от приложения 9-Б или 9-В, е избрал всички или ограничен брой квалифицирани доставчици, срокът за подаване на оферти може да бъде определен чрез взаимно съгласие между възложителя и подбраните доставчици. При липса на споразумение, срокът е не по-малко от десет дни.

ЧЛЕН 9.11

Преговори

1.   Всяка страна може да предвиди нейните възложители да водят преговори:

а)

ако възложителят е посочил намерението си да води преговори в обявлението за планирана обществена поръчка, изисквано по силата на параграф 2 от член 9.6 (Обявления); или

б)

ако от оценката се вижда, че никоя оферта не е очевидно най-изгодната с оглед на конкретните критерии за оценка, определени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка, или в документацията за обществената поръчка.

2.   Възложителите:

а)

гарантират, че всяко изключване на доставчик, участващ в преговори, се прави в съответствие с критериите за оценка, определени в обявлението за планирана обществена поръчка или в друго обявление, използвано като обявление за планирана обществена поръчка, или в документацията за обществената поръчка; и

б)

в случаите, когато преговорите са приключили, предоставя общ срок на останалите участващи доставчици да внесат нови или преработени оферти.

ЧЛЕН 9.12

Ограничена процедура

1.   При условие че възложителите не използват тази разпоредба с цел избягване на конкуренцията между доставчиците или по начин, който дискриминира доставчиците на другата страна или защитава местните доставчици, те може да използват ограничена процедура и може да изберат да не прилагат член 9.6 (Обявления), член 9.7 (Условия за участие), член 9.8 (Квалифициране на доставчиците), параграфи 8—13 от член 9.9 (Технически спецификации и документация за обществена поръчка), член 9.10 (Срокове), член 9.11 (Преговори), член 9.13 (Електронни търгове) и член 9.14 (Разглеждане на оферти и възлагане на обществени поръчки) само при едно от следните обстоятелства:

а)

когато:

i)

не са внесени оферти или нито един доставчик не е подал заявление за участие;

ii)

нито една от подадените оферти не отговаря на съществените изисквания на документацията за обществената поръчка;

iii)

нито един доставчик не удовлетворява условията за участие; или

iv)

подадените оферти са съгласувани;

при условие че възложителя не изменя съществено изискванията, посочени в документацията за обществената поръчка;

б)

когато стоките или услугите могат да бъдат доставени само от даден доставчик и не съществува разумна алтернатива или заменящи стоки или услуги, поради някоя от следните причини:

i)

изискването е за произведение на изкуството;

ii)

закрилата на патенти, авторски права или други изключителни права; или

iii)

отсъствието на конкуренция поради технически причини;

в)

за допълнителни доставки от първоначалния доставчик на стоки и услуги, които не са били включени в първоначалното възлагане на обществена поръчка, когато промяна на доставчика за такива допълнителни стоки и услуги:

i)

не може да се извърши поради икономически или технически причини като изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, софтуер, услуги или инсталации, възложени с първоначалното възлагане на обществена поръчка; и

ii)

би предизвикала значително неудобство или съществено дублиране на разходите на възложителя;

г)

доколкото е абсолютно необходимо, когато по причини на изключителна спешност, предизвикана от събития, които възложителят не би могъл да предвиди, стоките или услугите не биха могли да се получат навреме посредством открита или селективна процедура за възлагане на обществена поръчка;

д)

за стоки, закупени на стоков пазар;

е)

когато възложителят възлага прототип или първоначална стока или услуга, разработени по негово искане в хода и за целите на конкретна поръчка за изследване, опит, проучване или оригинална разработка. Оригиналната разработка на първоначална стока или услуга може да включва ограничено по обем производство или доставка с цел прилагане на резултатите от експлоатационните изпитвания и демонстриране, че съответният продукт или услуга са пригодни за масово производство или доставки при приемливо качество, но не включва масово производство, доставки с цел установяване на икономическа жизнеспособност или възстановяване на разходите за научноизследователска и развойна дейност;

ж)

за покупки, направени при изключително изгодни условия, които са възникнали само за кратък период от време в случай на извънредна наличност, като например при ликвидация, управление на синдик или обявяване на несъстоятелност, различни от рутинните покупки от редовни доставчици; и

з)

когато дадена поръчка е възложена на лице, спечелило конкурс за проект, при условие че:

i)

конкурсът е бил организиран по начин, който е в съответствие с принципите на настоящата глава, по-специално свързани с публикуването на обявление за планирана обществена поръчка; и

ii)

участниците са били оценявани от независимо жури с оглед на възлагането на победителя на поръчка за проектиране.

2.   Възложителите изготвят писмен доклад за всяка възложена поръчка по параграф 1. Докладът включва наименованието на възложителя, стойността и вида на стоките или услугите, предмет на поръчката, и указване на обстоятелствата и условията, описани в параграф 1, обосноваващи прилагането на ограничена процедура.

ЧЛЕН 9.13

Електронни търгове

Когато възложителят възнамерява да проведе процедурата по обхванат случай на възлагане на обществена поръчка, като използва електронен търг, възложителят предоставя на всеки участник преди началото на електронния търг:

а)

метода на автоматична оценка, включително математическата формула, основана на критериите за оценка, определени в документацията за обществената поръчка, която ще бъде използвана за автоматичното класиране или повторно класиране по време на търга;

б)

резултатите от всяка първоначална оценка на елементите на неговата оферта, когато договорът се възлага въз основа на критерия за най-изгодната оферта; и

в)

всяка друга подходяща информация, свързана с провеждането на търга.

ЧЛЕН 9.14

Разглеждане на оферти и възлагане на обществени поръчки

1.   Възложителите получават, отварят и разглеждат всички оферти съгласно процедури, които гарантират справедливостта и безпристрастността на процеса на възлагане на обществена поръчка, както и поверителността на офертите.

2.   Възложителите не санкционират който и да е доставчик, чиято оферта е получена след срока, посочен за получаване на оферти, ако забавянето се дължи единствено на лоша организация от страна на възложителя.

3.   Когато между отварянето на офертите и възлагането на поръчката възложителят предоставя на доставчик възможността да поправи неволни формални грешки, той предоставя същата възможност на всички участващи доставчици.

4.   За да бъде разгледана с цел възлагане, дадена оферта се представя в писмена форма и в момента на отварянето отговаря на съществените изисквания, определени в обявленията и документацията за обществената поръчка, както и е от доставчик, който отговаря на условията за участие.

5.   Освен ако възложителят е определил, че възлагането на дадена поръчка противоречи на обществения интерес, възложителят възлага поръчката на доставчика, за когото е установил, че е способен да изпълни условията на поръчката и който, единствено въз основа на критериите за оценка, посочени в обявленията и документацията за обществената поръчка, е подал:

а)

най-изгодната оферта; или

б)

в случай че цената е единственият критерий — е предложил най-ниската цена.

6.   Когато възложителят получи оферта с цена, която е необичайно ниска в сравнение с цените в другите подадени оферти, той може да провери с помощта на доставчика дали последният изпълнява условията за участие и дали е способен да изпълни условията на поръчката и дали при определянето на цената се взема предвид предоставянето на субсидии.

7.   Когато възложител установи, че дадена оферта е с необичайно ниска цена, защото доставчикът е получил субсидии, той може да отхвърли офертата само на това основание единствено след консултация с доставчика и последният не може да докаже в достатъчен срок, определен от възложителя, че въпросната субсидия е съвместима с правилата за субсидиите, предвидени в настоящото споразумение.

8.   Възложителят не използва варианти, не отменя възлагане на поръчка, нито изменя възложените поръчки по начин, който заобикаля задълженията съгласно настоящата глава.

ЧЛЕН 9.15

Прозрачност на информацията за възлагане на обществена поръчка

1.   Възложителите своевременно информират участващите доставчици за решението си относно възлагането на поръчката и, при поискване от доставчик, го правят писмено. При спазване на параграфи 2 и 3 от член 9.16 (Оповестяване на информация) възложителите, при поискване, предоставят на неуспелия доставчик обяснение за причините, поради които възложителят не е избрал неговата оферта, и за относителните предимства на офертата на спечелилия доставчик.

2.   Не по-късно от 72 дни след възлагането на всяка поръчка, попадаща в обхвата на настоящата глава, възложителят публикува обявление в подходящ вестник или електронно средство, посочени в приложение 9-З. В случаите, когато възложителят публикува обявлението само в електронно средство, информацията остава свободно достъпна за разумен срок. Обявлението включва най-малко следната информация:

а)

описание на стоките и услугите, предмет на поръчката;

б)

наименование и адрес на възложителя;

в)

наименование и адрес на спечелилия доставчик;

г)

стойност на избраната оферта или най-високата и най-ниската цена на офертата, взети под внимание при възлагането на договора;

д)

дата на възлагане; и

е)

тип на използвания метод за възлагане на обществена поръчка и, в случаите, когато е приложена ограничена процедура съгласно член 9.12 (Ограничена процедура), описание на обстоятелствата, обосноваващи прилагането на тази процедура.

3.   Всеки възложител съхранява за срок от най-малко три години, считано от датата, на която възлага поръчка:

а)

документацията и докладите за процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключените договори за обществени поръчки, свързани с обхванат случай на възлагане, включително докладите, изисквани съгласно член 9.12 (Ограничена процедура); и

б)

данни, които гарантират правилно проследяване на провеждането на възлагане по електронен път.

4.   Всяка страна се съгласява да предава на другата страна достъпни и сравними статистически данни, които се отнасят до обществените поръчки, обхванати от настоящата глава.

ЧЛЕН 9.16

Оповестяване на информация

1.   При поискване от едната страна, другата страна предоставя своевременно всяка информация, необходима да се определи дали възлагането на обществена поръчка е извършено справедливо, безпристрастно и в съответствие с настоящата глава, включително информация за характеристиките и относителните предимства на успешната оферта. Когато оповестяването на информацията би нарушило конкуренцията в бъдещи процедури по възлагане на обществени поръчки, страната, която получава тази информация, не я разкрива пред никой доставчик, освен след консултация със страната, която е предоставила информацията, и след получаване на нейното съгласие.

2.   Независимо от всички други разпоредби на настоящата глава, дадена страна, включително нейните възложители, не предоставя на никой отделен доставчик информация, която може да наруши лоялната конкуренция между доставчиците.

3.   Никоя от разпоредбите на настоящата глава не може да се тълкува като изискване към страна, в това число и нейните възложители, власти и органи по преразглеждане, да оповестява поверителна информация, когато оповестяването:

а)

би попречило на осигуряването на изпълнението;

б)

може да наруши лоялната конкуренция между доставчиците;

в)

би нарушило законните търговски интереси на конкретни лица, включително защитата на интелектуална собственост; или

г)

би било в противоречие с обществените интереси по някакъв друг начин.

ЧЛЕН 9.17

Вътрешни процедури за обжалване

1.   Всяка страна осигурява навременна, ефективна, прозрачна и недискриминационна процедура за административно или съдебно обжалване, посредством която доставчик може да оспори:

а)

нарушаване на настоящата глава; или

б)

когато доставчикът няма право да оспори пряко нарушаване на настоящата глава съгласно вътрешното право на страната — неспазване на мерки на страната за прилагането на настоящата глава,

във връзка с обхванат случай на възлагане на обществена поръчка, от който доставчикът е или е бил заинтересован. Във всеки случай всяка страна гарантира, че при обжалване от доставчик органът по преразглеждане може да разгледа решенията на съответните възложители по отношение на това дали дадена поръчка попада в рамките на случай на възлагане, обхванат от настоящата глава.

Процедурните правила за всички обжалвания са в писмена форма и се оповестяват публично чрез електронни средства или на хартиен носител.

2.   В случай на жалба на доставчик във връзка с обхванат случай на възлагане на обществена поръчка, от който доставчикът е или е бил заинтересован, за нарушение или неспазване по смисъла на параграф 1, страната на възложителя на поръчката насърчава възложителя и доставчика да търсят решение на жалбата посредством консултации. Възложителят безпристрастно и навременно разглежда всяка такава жалба по начин, който не влияе отрицателно върху участието на доставчика в текущото или бъдещите възлагания на поръчки или върху правото му да изисква коригиращи мерки в рамките на процедурата за административно или съдебно обжалване.

3.   На всеки доставчик се предоставя достатъчен срок да подготви и направи оспорване, като този срок в никакъв случай не трябва да е по-малък от десет дни от момента, в който основанието за оспорване е станало известно на доставчика или са налице разумни основания да се предполага, че то е станало известно на доставчика.

4.   Всяка страна създава или определя най-малко един безпристрастен административен или съдебен орган, който да е независим от нейните възложители за целите на приемането и разглеждането на жалби, подадени от доставчици във връзка с обхванати случаи на възлагане на обществена поръчка.

5.   Когато първоначално жалбата се разглежда от образувание, различно от органа, посочен в параграф 4, съответната страна осигурява възможност на доставчика да обжалва първоначалното решение пред безпристрастен административен или съдебен орган, който е независим от възложителя на обжалваната обществена поръчка.

6.   Всяка страна гарантира, че решенията на несъдебните органи по преразглеждане подлежат на обжалване пред съд или че са налице процедури, които гарантират, че:

а)

възложителят отговаря писмено на жалбата и разкрива всички съответни документи пред органа по преразглеждане;

б)

участниците в производството (наричани по-долу „участниците“) разполагат с правото да бъдат изслушани преди органът по преразглеждане да се е произнесъл по жалбата;

в)

участниците разполагат с правото да бъдат представлявани и придружавани;

г)

участниците имат достъп до цялото производство;

д)

участниците разполагат с правото да изискат производството да бъде публично и с евентуалното присъствие на свидетели; и

е)

органът по преразглеждане постановява решения или препоръки по навременен начин и в писмена форма, като включва обяснение за основанията за всяко решение или препоръка.

7.   Всяка страна приема или поддържа процедури, които гарантират бързи привременни мерки за запазване на възможността на доставчика да участва във възлагането на обществена поръчка. Такива привременни мерки могат да доведат до спиране на процедурата по възлагане на обществена поръчка. Процедурите могат да предвиждат, че при вземането на решение дали такива мерки следва да се прилагат, може да се вземе предвид отстраняването на неблагоприятни последици за засегнатите интереси, включително обществения интерес. Мотивите за бездействие се предоставят писмено.

8.   Всяка страна осигурява, че когато органът по преразглеждане е установил, че е било налице нарушаване или неспазване по смисъла на параграф 1, органът по преразглеждане може да наложи коригиращо действие или компенсация за понесените загуби или вреди, която може да бъде ограничена до разходите за изготвяне на офертата или до разходите, свързани с обжалването. Когато дадена обществена поръчка вече е възложена, страните могат да предвидят, че не са възможни корективни действия.

ЧЛЕН 9.18

Изменения и поправки в обхвата

1.   Всяка от страните уведомява другата страна за всякакви предложени поправки на приложения 9-A до 9-И, прехвърляне на даден субект от едно от тези приложения в друго, оттегляне на субект от тези приложения или друго изменение на тези приложения (тези действия наричани заедно по-долу „изменение“).

2.   За всяко предложено оттегляне от дадена страна на възложител от приложения 9-A — 9-В на основание че държавният контрол или влияние върху обхванатата обществена поръчка на възложителя са ефективно премахнати, страната, която предлага изменението (наричана по-долу „изменящата страна“), включва в уведомлението доказателства, че държавният контрол или влияние са ефективно премахнати. Държавният контрол или влияние върху обхванатите обществени поръчки на субекти, обхванати от приложение 9-В, се считат за действително премахнати, ако:

а)

по отношение на Съюза, възложителят осъществява конкурентна дейност; и

б)

по отношение на Сингапур, субектът е приватизиран.

Когато държавният контрол или влияние върху обхванатите обществени поръчки на възложител от дадена страна са ефективно премахнати, другата страна не може да претендира за компенсаторни корекции.

3.   За всяко друго предложено изменение изменящата страна включва в уведомлението информация относно вероятните последици от изменението за обхвата, предвиден в настоящата глава. Когато изменящата страна предлага да се направят незначителни промени или технически поправки от чисто формален характер, които не се отразяват върху обхваната обществена поръчка, тя прави уведомление за тези изменения най-малко на всеки две години.

4.   Когато другата страна (наричана по-долу „повдигналата възражение страна“) повдигне възражение по отношение на уведомлението от изменящата страна, страните се стремят да намерят решение по предмета на възражението чрез консултации, включително, ако е необходимо, консултации в рамките на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети). В тези консултации страните вземат предвид следното:

а)

доказателства, които се отнасят до ефективното премахване на държавния контрол или влияние върху обхваната обществена поръчка на предприятието в случай на уведомление по параграф 2;

б)

доказателства, че предложеното изменение не засяга обхвата в случай на уведомление по параграф 3; и

в)

всякакви претенции, свързани с необходимостта от компенсаторни корекции, произтичащи от измененията, за които е извършено уведомление в съответствие с параграф 1, или с нивото на такива корекции. Тези корекции може да се състоят или от компенсаторно разширяване на обхвата от изменящата страна или от оттегляне на равностоен обхват от повдигналата възражението страна, и в двата случая с оглед поддържането на равновесие между правата и задълженията, и сравнимо ниво на взаимно договорен обхват, предвиден в настоящата глава.

5.   Страните може да използват механизма за уреждане на спорове съгласно четиринадесета глава (Уреждане на спорове), когато повдигналата възражението страна след консултации съгласно параграф 4 смята, че е налице една или повече от следните ситуации:

а)

в случая на параграф 4, буква а) — държавният контрол или влияние върху обхваната обществена поръчка на възложителя не са били ефективно премахнати;

б)

в случая на параграф 4, буква б) — дадено изменение не отговаря на критериите в параграф 3 и засяга обхвата и следва да бъде обект на компенсаторни корекции; или

в)

в случая на параграф 4, буква в) — компенсаторните корекции, предложени по време на консултациите между страните, не са подходящи за запазване на сходно равнище на взаимно договорен обхват.

6.   Предложено изменение влиза в сила единствено когато:

а)

повдигналата възражение страна не е представила на изменящата страна писмено възражение срещу предложеното изменение в срок от 45 дни от датата на уведомяване за предложените изменения;

б)

повдигналата възражение страна е уведомила изменящата страна за оттеглянето на своето възражение;

в)

страните са постигнали съгласие след надлежни консултации съгласно параграф 4; или

г)

спорът по повдигнатото възражение е бил разрешен чрез механизма за уреждане на спорове съгласно параграф 5.

ЧЛЕН 9.19

Задължения на Комитета

1.   В рамките на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден по силата на член 16.2 (Специализирани комитети), страните могат:

а)

да приемат конкретни условия за докладването на статистически данни съгласно параграф 4 от член 9.15 (Прозрачност на информацията за възлагане на обществена поръчка);

б)

да разглеждат висящи уведомления за изменения на обхвата и да одобряват актуализации на списъка на субектите в приложения 9-A до 9-В;

в)

да подкрепят компенсаторни корекции вследствие на измененията, засягащи обхвата;

г)

да преразглеждат, когато е необходимо, ориентировъчните критерии, показващи ефективното премахване на държавния контрол или влияние върху обхванатата обществена поръчка на възложителя;

д)

да приемат критерии за вземане на решение относно нивото на компенсаторни корекции на обхвата;

е)

да разглеждат въпроси, свързани с обществените поръчки, които са отнесени до Комитета от някоя от страните;

ж)

да обменят информация, свързана с възможности за обществени поръчки във всяка от страните, включително тези на регионално равнище; и

з)

да обсъждат всякакви други въпроси от значение за прилагането на настоящата глава.

2.   В рамките на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети), страните могат да вземат всякакви решения, необходими за целите на букви а)—з).

ЧЛЕН 9.20

Изменение на разпоредбите на Споразумението за държавните поръчки (СДП)

Ако преразгледаното СДП е изменено или суспендирано от друго споразумение, при необходимост страните изменят настоящата глава чрез решение на Комитета по търговията с услуги, инвестициите и обществените поръчки, създаден съгласно член 16.2 (Специализирани комитети).

ГЛАВА ДЕСЕТА

Интелектуална собственост

ЧЛЕН 10.1

Цели

1.   Целите на настоящата глава са:

а)

улесняване на производството и пускането на пазара пана иновативни и творчески продукти и предоставянето на услуги между страните; и

б)

увеличаване на ползите от търговията и инвестициите чрез адекватно и ефективно ниво на защита на правата върху интелектуална собственост и предвиждането на мерки за ефективното осигуряване на упражняването на тези права.

2.   Целите и принципите, определени в част I от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPS), и по-специално в член 7 (Цели) и член 8 (Принципи), се прилагат mutatis mutandis по отношение на настоящата глава.

РАЗДЕЛ А

ПРИНЦИПИ

ЧЛЕН 10.2

Обхват и определения

1.   Страните припомнят задълженията, поети по силата на международните договори в сферата на интелектуалната собственост, включително споразумението TRIPS и Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г., преразгледана в Стокхолм на 15 юли 1967 г. (наричана по-долу „Парижката конвенция“). Разпоредбите на настоящата глава допълват правата и задълженията на страните съгласно Споразумението TRIPS и други международни договори в сферата на интелектуалната собственост, по които те са страни.

2.   За целите на настоящата глава „правата върху интелектуална собственост“ включват:

а)

всички категории интелектуална собственост, които са предмет на раздели от 1 до 7 на част II от споразумението TRIPS, и по-специално:

i)

авторско право и свързаните с него права;

ii)

патенти (34);

iii)

марки;

iv)

промишлени дизайни;

v)

дизайни на разположението (топография) на интегрални схеми;

vi)

географски означения;

vii)

защита на неоповестена информация; и

б)

правна закрила на сортовете растения.

ЧЛЕН 10.3

Изчерпване на правата

Всяка страна има право да установи собствен режим за изчерпване на правата върху интелектуална собственост при спазване на съответните разпоредби на Споразумението TRIPS.

РАЗДЕЛ Б

СТАНДАРТИ ОТНОСНО ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

ПОДРАЗДЕЛ А

АВТОРСКО ПРАВО И СРОДНИ ПРАВА

ЧЛЕН 10.4

Предоставена закрила

Страните спазват правата и задълженията, предвидени в разпоредбите на Бернската конвенция за защита на литературните и художествени произведения от 9 септември 1886 г., (последно преразгледана в Париж на 24 юли 1971 г.), Договора на СОИС за авторското право, приет в Женева на 20 декември 1996 г., Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите, приет в Женева на 20 декември 1996 г. и Споразумението TRIPS (35). Страните могат да предвидят закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации в съответствие със съответните разпоредби на Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, приета в Рим на 26 октомври 1961 г..

ЧЛЕН 10.5

Срок на закрила

1.   Всяка от страните създава разпоредби, които предвиждат, че когато срокът на закрила на едно произведение се изчислява въз основа на живота на автора, срокът е не по-кратък от живота на автора и 70 години след смъртта на автора.

2.   В случай на съавторство посоченият в параграф 1 срок се изчислява от смъртта на последния преживял автор.

3.   Срокът на закрила на кинематографични произведения (36) е не по-кратък от 70 години след разгласяването им със съгласието на автора или, когато това не е станало в рамките на най-малко 50 години от създаването на произведението, най-малко 70 години сред създаването му (37).

4.   Срокът на закрила на правата върху фонограмите е не по-кратък от 50 години след създаването им, а ако те са публикувани през този период — не по-кратък от 70 години след датата на първото законно публикуване на фонограмата.

5.   Срокът на закрила на правата върху предавания е не по-кратък от 50 години след първото излъчване или създаването на предаването.

6.   Сроковете, установени в настоящия член, се изчисляват от първия ден на януари на годината, следваща събитието, което ги поражда.

ЧЛЕН 10.6

Продуценти на звукозаписи

Всяка от страните предвижда за продуцентите на звукозаписи (38) правото на еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на такъв звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за публично изпълнение. (39) (40)

ЧЛЕН 10.7

Правото на препродажба

Страните се договарят да обменят становища и сведения относно практики и политики, свързани с правото на творците да препродават.

ЧЛЕН 10.8

Сътрудничество по колективното управление на правата

Страните полагат усилия за насърчаване на диалога и сътрудничеството между своите съответни организации за колективно управление авторски права, с цел да гарантират улеснен достъп и доставяне на съдържание между териториите на страните, както и да гарантират прехвърлянето на авторски и лицензионни възнаграждения, произтичащи от използването на произведения или други обекти на авторските права.

ЧЛЕН 10.9

Закрила на технологични мерки

1.   Всяка от страните следва да осигури адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки за случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки (41), които се използват от автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи във връзка с упражняването на правата им в техните творби, изпълнения или звукозаписи, и които ограничават действия по отношение на техните творби, изпълнения или звукозаписи, за които засегнатите автори, изпълнители или продуценти на звукозаписи не са предоставили разрешение или които не са разрешени от вътрешното законодателство (42).

2.   С цел да се осигури съответното ниво на правна закрила и наличието на ефективните корективни мерки, посочени в параграф 1, всяка от страните следва да осигури закрила най-малко срещу:

а)

в степента, предвидена в нейното вътрешно законодателство:

i)

непозволеното заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или при достатъчно основания да се знае за това; и

ii)

публичното разпространение посредством търговия с уред или продукт, включително компютърни програми, или услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и

б)

производството, вноса или разпространението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предоставяне на услуга, който/която:

i)

има за основно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикаляне на ефективна технологична мярка; или

ii)

има ограничено търговско значение извън целите за заобикаляне на ефективна технологична мярка (43).

3.   Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки съгласно параграф 1, дадена страна може да приеме или да запази в сила подходящи ограничения или изключения от мерките за прилагане на параграфи 1 и 2. Задълженията по параграфи 1 и 2 не засягат правата, ограниченията, изключенията или забраните по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права съгласно вътрешното законодателство на всяка страна.

ЧЛЕН 10.10

Защита на информация за режима на правата

1.   С цел закрила на представената в електронна форма информация за режима на правата (44) всяка от страните осигурява адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки срещу лица, които съзнателно извършват без разрешение някое от действията по-долу, като знаят, или по отношение на гражданскоправните корективни мерки съществуват разумни основания да се счита, че знаят, че това може да предизвика, позволи, улесни или прикрие извършването на нарушение на авторски или сродни на тях права. Тези действия са:

а)

премахване или изменяне на представена в електронен вид информация за режима на правата; и

б)

разпространяване, осъществяване на внос с цел разпространение, излъчване в ефир, съобщаване или публично разпространение на копия от творби, изпълнения или звукозаписи, като знае, че представената в електронна форма информация за режима на правата е била премахната или изменена без разрешение.

2.   Като предвижда адекватна правна закрила и ефективни правни корективни мерки съгласно параграф 1, дадена страна може да приеме или да запази в сила подходящи ограничения или изключения от мерките за прилагане на параграф 1. Задълженията по параграф 1 не засягат правата, ограниченията, изключенията или забраните по отношение на нарушения на авторски или сродни на тях права съгласно вътрешното законодателство на всяка страна.

ЧЛЕН 10.11

Изключения и ограничения

Страните могат да предвидят ограничения на или изключения от правата по член 10.6 (Продуценти на звукозаписи) само в определени специални случаи, които не са в противоречие с обичайното използване на произведението или друг обект на правата и не накърняват неоснователно законните интереси на притежателите на правата.

ПОДРАЗДЕЛ Б

МАРКИ

ЧЛЕН 10.12

Международни споразумения

Всяка страна полага всички разумни усилия за спазване на Договора за правото в областта на търговските марки, съставен в Женева на 27 октомври 1994 г., и Сингапурския договор относно правото на търговските марки, приет в Сингапур на 27 март 2006 г. (45).

ЧЛЕН 10.13

Процедура по регистрация

Всяка страна предвижда система за регистрация на марките, при която съответният компетентен орган в областта на марките писмено посочва основанията за отказ за регистрация на дадена марка. Заявителят има възможност да обжалва отказа пред съдебен орган. Всяка от страните предвижда възможността на трети страни да се противопоставят на заявленията за регистрация на марки. Всяка страна предоставя обществено достъпна електронна база данни за заявленията за регистрация и регистрациите на марки.

ЧЛЕН 10.14

Общоизвестни марки

Страните предоставят закрила на общоизвестните марки в съответствие със Споразумението TRIPS. При определянето дали дадена марка е общоизвестна, страните се стремят да прилагат Съвместните препоръки относно разпоредбите в областта на закрилата на общоизвестните марки, приети от Асамблеята на Парижкия съюз за защита на индустриалната собственост и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) по време на тридесет и четвъртата сесия на Асамблеята на държавите — членки на СОИС, проведена от 20 до 29 септември 1999 г.

ЧЛЕН 10.15

Изключения от правата, предоставяни от дадена марка

Всяка от страните:

а)

осигурява коректна употреба на описателни термини (46) като ограничено изключение от правата, предоставени от марките; и

б)

може да осигури други ограничени изключения,

при условие че тези изключения вземат предвид законните интереси на притежателя на марката, както и тези на трети страни.

ПОДРАЗДЕЛ В

ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ (47)

ЧЛЕН 10.16

Обхват

1.   Подраздел В (Географски означения) се прилага за признаването и закрилата на географските означения за вина, спиртни напитки, селскостопански и хранителни продукти с произход от териториите на страните.

2.   Разпоредбите на подраздел В (Географски означения) се прилагат по отношение на географските означения на дадена страна, които подлежат на закрила в другата страна, само ако те са признати и обявени за такива в тяхната държава на произход.

ЧЛЕН 10.17

Система за закрила на географските означения

1.   След влизането в сила на настоящото споразумение всяка страна установява системи за регистрация и закрила на географските означения на нейна територия за категориите вина, спиртни напитки, селскостопански и хранителни продукти, за които смята, че това е целесъобразно.

2.   Системите, посочени в параграф 1, съдържат следните елементи:

а)

национален регистър;

б)

административен процес, целящ да се потвърди, че географските означения, вписани или които предстои да бъдат вписани в националния регистър, посочен в параграф 2, буква а), определят дадена стока като произхождаща от територията на някоя от страните, район или местност в тази територия, когато дадено качество, известност или друга характеристика на стоката могат да се отдадат предимно на географския ѝ произход;

в)

процедура за повдигане на възражение, позволяваща да бъдат взети под внимание законните интереси на трети страни; и

г)

правни средства, които позволяват поправката и заличаването на данни в националния регистър, посочен в параграф 2, буква а), с цел да бъдат взети под внимание законните интереси на трети страни и на носителите на правата на съответните регистрирани географски означения.

3.   Веднага след като това стане възможно след приключването на процедурите за закрила на географските означения на всяка страна (48) за всички наименования, посочени в приложение 10-А, страните се срещат, за да приемат решение в рамките на Комитета по търговията, посочен в член 16.1 (Комитет по търговията) относно вписването в приложение 10-Б на наименованията от приложение 10-А на всяка страна, които са били и продължават да бъдат защитени като географски означения съгласно системата на съответната страна, посочена в параграф 2.

ЧЛЕН 10.18

Изменение на списъка на географските означения

Страните се договарят за възможността за изменение на списъка на географските означения за вина, спиртни напитки, селскостопански и хранителни продукти, изброени в приложение 10-Б, които следва да бъдат защитени от всяка страна съгласно подраздел В (Географски означения). Тези изменения на приложение 10-Б се извършват, при условие че географските означения са били и остават защитени като географски означения съгласно системата на съответната страна, както е посочено в параграф 2 от член 10.17 (Система за закрила на географските означения).

ЧЛЕН 10.19

Обхват на закрила на географските означения

1.   При спазване на член 10.22 (Общи положения) по отношение на географските означения за вина, спиртни напитки, селскостопански и хранителни продукти, изброени в приложение 10-Б, които остават защитени като географски означения съгласно системата на съответната страна, както е посочено в параграф 2 от член 10.17 (Система за закрила на географските означения), всяка страна предоставя на заинтересованите страни правни средства, за да предотвратят:

а)

употребата на каквито и да е средства за обозначението или представянето на дадена стока, показващи или загатващи, че въпросната стока произхожда от географски район, различен от истинското ѝ място на произход, по начин, който подвежда обществеността относно географския произход на стоката; и

б)

всяко друго използване, което представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на член 10, второ (Нелоялна конкуренция) на Парижката конвенция.

2.   При спазване на член 10.22 (Общи положения) по отношение на географските означения за вина и спиртни напитки, изброени в приложение 10-Б, които остават защитени като географски означения съгласно системата на съответната страна, както е посочено в параграф 2 от член 10.17 (Система за закрила на географските означения), всяка страна предоставя на заинтересованите страни правни средства, за да предотвратят употребата на всяко такова географско означение за вина или спиртни напитки, чийто произход не е от мястото, указано от въпросното географско означение, дори когато:

а)

е посочено истинското място на произход на стоката;

б)

географското означение се използва в превод; или

в)

географското означение се придружава от изрази като „род“, „тип“, „стил“, „имитация“ или други сходни изрази.

3.   При спазване на член 10.22 (Общи положения) по отношение на селскостопански и хранителни продукти, изброени в приложение 10-Б, които остават защитени като географски означения съгласно системата на съответната страна, както е посочено в параграф 2 от член 10.17 (Система за закрила на географските означения), всяка страна предоставя на заинтересованите страни правни средства, за да предотвратят употребата на всяко такова географско означение, чрез което стока се определя за сходна стока (49), чийто произход не е от мястото, указано от въпросното географско означение, дори когато:

а)

е посочено истинското място на произход на стоката;

б)

географското означение се използва в превод (50); или

в)

географското означение се придружава от изрази като „род“, „тип“, „стил“, „имитация“ или други сходни изрази.

4.   Никоя от разпоредбите на подраздел В (Географски означения) не изисква от страните да прилагат разпоредбите на този подраздел по отношение на географско означение, в случай че носителят на правата не:

а)

поднови регистрацията на географското означение на пазара в тази страна; или

б)

поддържа минимална търговска дейност или интерес по отношение на географското означение на пазара в тази страна, включително пускане на пазара, насърчаване на продажбите или наблюдение на пазара.

5.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 3 от член 23 от Споразумението TRIPS, всяка страна определя практическите условия, при които омонимните географски означения ще бъдат разграничавани помежду си на нейната територия, като отчита необходимостта да се гарантира справедливо третиране на съответните производители и предотвратяването на подвеждането на потребителите.

6.   Когато дадена страна получи заявление за регистрация или закрила на географско означение, което е омоним с някое от географските означения в приложение 10-Б, тази страна ще вземе предвид становищата и коментарите на заявителя и на заинтересованите производители (51) при определянето условията, съгласно които омонимните географски означения ще бъдат разграничавани помежду си.

ЧЛЕН 10.20

Право на използване на географски означения

Лицата, които могат да използват географско означение, защитено съгласно подраздел В (Географски означения), не се ограничават само до заявителя, при условие че географското означение се използва по отношение на стоките, идентифицирани от посоченото географско означение.

ЧЛЕН 10.21

Връзка с марките

1.   При спазване на член 10.22 (Общи положения) по отношение на географските означения, посочени в приложение 10-Б, които остават защитени като географски означения съгласно системата на някоя от страните, както е посочено в параграф 2 на член 10.17 (Система за закрила на географските означения), регистрацията на марка за стоки, която съдържа или се състои от географско означение, идентифициращо подобни стоки, се отказва или обявява за недействителна ex officio, ако вътрешното законодателство на тази страна позволява това, или по искане на заинтересована страна, по отношение на стоки, които не са с произход, указван от въпросното географско означение, при условие че заявката за регистрация на марката е подадена след датата на заявката за регистрация на географското означение на съответната територия.

2.   Без да се засяга параграф 4, страните признават, че наличието на по-ранна конфликтна марка на територията на една от страните, не изключва напълно регистрацията на последващо географско означение за подобни стоки в тази страна (52).

3.   Когато дадена марка е заявена или регистрирана добросъвестно или правата върху марката са били придобити добросъвестно, ако тази възможност е предвидена в съответните вътрешни законодателства на страните и заявката, регистрацията или придобиването са направени:

а)

преди датата на заявката за закрила на географско означение на съответната територия или

б)

преди географското означение да е поставено под закрила в страната на произхода му,

приетите мерки за изпълнение на подраздел В (Географски означения) не накърняват правото за регистриране или валидността на регистрацията на дадена марка или правото да се използва марката въз основа на това, че тя е идентична или сходна с дадено географско означение.

4.   Никоя от страните няма задължението да закриля като географско означение наименование съгласно подраздел В (Географски означения), когато с оглед на ползваща се с известност или общоизвестна марка закрилата има вероятност да заблуди потребителите по отношение на действителната идентичност на продукта.

ЧЛЕН 10.22

Общи положения

1.   Вносът, износът и пускането на пазара на продуктите, посочени в подраздел В (Географски означения), на територията на някоя от страните се уреждат от вътрешното законодателство на тази страна.

2.   По отношение на селскостопанските и хранителните продукти разпоредбите на подраздел В (Географски означения) не изискват от някоя от страните да предотвратява продължителната и сходна употреба от някой от нейните граждани или от някое от нейните местни лица на географско означение на другата страна във връзка със стоки или услуги , когато тези граждани или местни лица са използвали продължително това географско означение по отношение на същите или свързани стоки или услуги на територията на тази страна:

а)

в продължение най-малко на десет години преди 1 януари 2004 г.; или

б)

добросъвестно преди тази дата.

3.   По отношение на географските означения, които следва да бъдат включени в приложение 10-Б, когато е била установена по-ранна употреба при:

а)

производство по възражение по време на вътрешните процедури за регистрация; или

б)

съдебно производство,

такава по-ранна употреба се включва в приложение 10-Б по отношение на въпросното географско означение в съответствие с:

i)

механизма, установен в параграф 3 от член 10.17 (Система за закрила на географските означения), в случая на параграф 3, буква а); и

ii)

механизма, установен в член 10.18 (Изменение на списъка на географските означения), в случая на параграф 3, буква б).

4.   Всяка страна може да определя практическите условия, при които такава по-ранна употреба ще бъде разграничавана от географското означение на нейната територия, като се отчита необходимостта да се гарантира, че потребителите не са подведени.

5.   Подраздел В (Географски означения) не изисква която и да било от страните да прилага разпоредбите му по отношение на географско означение на другата страна във връзка със стоки или услуги, за които съответното означение е идентично с обичайното понятие, използвано в обикновения език като популярно наименование за такива стоки или услуги на територията на тази страна.

6.   Подраздел В (Географски означения) не изисква която и да било от страните да прилага разпоредбите му по отношение на наименование, съдържащо се в географско означение на другата страна във връзка със стоки или услуги, за които съответното наименование е идентично с обичайното понятие, използвано в обикновения език като популярно наименование за такива стоки или услуги на територията на тази страна.

7.   Подраздел В (Географски означения) не изисква която и да било от страните да прилага разпоредбите му по отношение на географско означение на другата страна във връзка с лозарски продукти, за които съответното означение е идентично с обичайното наименование на сорт грозде, съществуващ на територията на тази страна, считано от датата на влизане в сила в тази страна на Споразумението за СТО.

8.   Подраздел В (Географски означения) не препятства дадена страна да защитава като географско означение, в съответствие с вътрешното си законодателство, понятие, което е в конфликт с наименование на сорт растения или порода животни.

9.   Дадена страна може да предвиди, че всяка заявка, направена съгласно подраздел В (Географски означения) във връзка с използването или регистрацията на марка, следва да бъде представена в рамките на пет години, след като неправилното използване на защитеното означение е станало общо достояние в тази страна, или в рамките на пет години след датата на регистриране на марката в тази страна, при условие че марката е била публикувана до тази дата, ако датата на регистриране предхожда датата, на която неправилното използване е станало обществено достояние в тази страна и ако географското означение не е използвано или регистрирано недобросъвестно.

10.   Подраздел В (Географски означения) не засяга правото на всяко лице да използва в процеса на търговия името си или името на предшественика си в съответната дейност, с изключение на случаите, когато това име се използва по заблуждаващ обществеността начин.

11.   Подраздел В (Географски означения) не задължава която и да било от страните да защитава дадено географско означение на другата страна, ако то не е защитено или е престанало да бъде защитено в съответствие с вътрешното законодателство на държавата по произход. Страните се уведомяват взаимно, ако дадено географско означение престане да бъде защитено в държавата по произход.

ЧЛЕН 10.23

Връзка с Комитета по търговията

Комитетът по търговията, създаден в съответствие с член 16.1 (Комитет по търговията), има право да:

а)

приема решения относно включването в приложение 10-Б, както е посочено в параграф 3 от член 10.17 (Система за закрила на географските означения); и

б)

изменя приложение 10-Б в съответствие с член 10.18 (Изменение на списъка на географските означения).

ПОДРАЗДЕЛ Г

ПРОМИШЛЕНИ ДИЗАЙНИ

ЧЛЕН 10.24

Изисквания за закрила на регистриран промишлен дизайн (53)

1.   Страните предоставят закрила на независимо създадени дизайни, които са нови или оригинални (54). Тази закрила се осигурява чрез регистрация и предоставя изключителни права на притежателите на дизайни в съответствие с разпоредбите на подраздел Г (Промишлени дизайни) (55).

2.   Закрилата на промишлен дизайн не се прилага за промишлени дизайни, разработени основно по технически или функционални съображения.

3.   Правото върху промишлен дизайн не възниква за промишлен дизайн, който противоречи на обществената политика или на общоприети морални принципи (56).

ЧЛЕН 10.25

Права, предоставяни от регистрацията

Притежателят на защитен промишлен дизайн има право да попречи на трети страни най-малкото да произвеждат, предлагат за продажба, продават или внасят без съгласието на притежателя артикули, носещи или включващи дизайн, който е копие или по същество копира защитения дизайн, когато такива действия се предприемат за търговски цели.

ЧЛЕН 10.26

Срок на закрила

Срокът на предоставената закрила съответства най-малко на десет години, считано от датата на подаване на заявката.

ЧЛЕН 10.27

Изключения

Всяка страна може да предостави ограничени изключения от закрилата на дизайни, при условие че такива изключения не са в необосновано противоречие с обичайното използване на дизайните, включени в обхвата на закрила, и не засягат излишно законните интереси на притежателя на дизайна, включен в обхвата на закрила, като взима предвид законните интереси на трети лица.

ЧЛЕН 10.28

Връзка с авторските права

Всяка страна предвижда възможността промишлен дизайн, регистриран на територията на дадена страна в съответствие с подраздел Г (Промишлени дизайни), да не е изцяло изключен от закрила по силата на вътрешното законодателство в областта на авторското право на тази страна. Степента, до която се предоставя такава закрила, както и условията за предоставянето ѝ, се определят от тази страна (57).

ПОДРАЗДЕЛ Д

ПАТЕНТИ

ЧЛЕН 10.29

Международни споразумения

Страните припомнят задълженията по Договора за патентно сътрудничество (съставен във Вашингтон на 19 юни 1970 г., изменен на 28 септември 1979 г. и последно изменен на 3 октомври 2001 г.). Когато е целесъобразно, страните полагат всички разумни усилия за спазването на членове 1—16 от Договора за патентното право, приет в Женева на 1 юни 2000 г., по начин, който е в съответствие с вътрешното им законодателство и процедури.

ЧЛЕН 10.30

Патенти и обществено здраве

1.   Страните признават значението на Декларацията относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. от министерската конференция на СТО в Доха. При тълкуването и прилагането на правата и задълженията съгласно подраздел Д (Патенти) и подраздел Е (Защита на данните от изпитванията, предоставени с цел получаване на административно одобрение за пускане на пазара на фармацевтичен продукт), страните гарантират съответствие с тази декларация.

2.   Всяка страна спазва решението на Генералния съвет на СТО от 30 август 2003 г. относно Прилагането на параграф 6 от Декларацията от Доха относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве, както и решението на Генералния съвет на СТО от 6 декември 2005 г. относно Изменение на Споразумението ТРИПС, с което се приема Протокола за изменение на Споразумението ТРИПС.

ЧЛЕН 10.31

Удължаване продължителността на права, предоставяни от патент

Страните признават, че фармацевтични продукти (58), защитени с патент на съответните им територии, могат да подлежат на административна процедура за одобрение, преди да бъдат пуснати на техните пазари. Страните предоставят удължаване на продължителността на правата, предоставяни от патентна закрила, за да компенсират притежателя на патента за намалението на действителния живот на патента в резултат на административната процедура за одобрение за пускане на пазара (59). Удължаването на продължителността на правата, предоставяни от патентна закрила, не може да надхвърля 5 години (60).

ЧЛЕН 10.32

Сътрудничество

Страните се договарят да си сътрудничат по инициативи за улесняване на:

а)

предоставянето на патентите въз основа на заявления, подадени от заявители на една от страните на територията на другата страна; и

б)

квалификацията и признаването на компетентността на професионалистите в областта на патентите на една от страните на територията на другата страна.

ПОДРАЗДЕЛ Е

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

ЧЛЕН 10.33

Защита на данните от изпитванията, предоставени с цел получаване на административно одобрение за пускане на пазара на фармацевтичен продукт

Когато дадена страна изисква преди да одобри пускането на пазара на фармацевтичен продукт да бъдат представени данни от изпитвания или изследвания, отнасящи се до безопасността и ефикасността на този продукт, за период от най-малко пет години от датата на одобрението, което е издала, тази страна не разрешава на трети страни да пускат на пазара същия или подобен продукт на основание одобрението за пускане на пазара, предоставено на заявителя, който е представил данните от изпитване или изследванията, освен ако тази страна не даде своето съгласие за това (61) (62) (63).

ЧЛЕН 10.34

Защита на данните от изпитванията, предоставени с цел получаване на административно одобрение за пускане на пазара на химичен продукт (64)

1.   Когато дадена страна изисква, преди издаването на одобрение за пускането на пазара на селскостопански химичен продукт, да бъдат представени данни от изпитване или изследвания, отнасящи се до безопасността и ефикасността на този продукт, за период от най-малко десет години от датата на одобрението, което е издала, страната не разрешава на трети страни да пускат на пазара същия или подобен продукт на основание одобрението за пускане на пазара, предоставено на страната, която е представиля данните от изпитване или изследванията, освен ако тази страна не даде своето съгласие за това.

2.   Когато дадена страна предвижда мерки или процедури за избягване на дублиращо изпитване върху гръбначни животни по отношение на селскостопански химични продукти, тази страна може да предвиди условията и обстоятелствата, при които трети страни могат да предлагат на пазара същите или подобни продукти на основание одобрението за пускане на пазара, предоставено на заявителя, който е представил данните от изпитване или изследванията.

3.   Когато дадена страна изисква представяне на данни от изпитване или изследвания по отношение на безопасността или ефикасността на селскостопански химичен продукт преди предоставянето на одобрение за пускане на пазара на този продукт, тази страна се стреми да направи всичко по силите си за обработката на заявката своевременно с оглед на избягване на неоправдани забавяния.

ПОДРАЗДЕЛ Ж

СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ

ЧЛЕН 10.35

Международни споразумения

Страните потвърждават отново своите задължения съгласно Международната конвенция за закрила на новите сортове растения, приета в Париж на 2 декември 1961 г., последно изменена в Женева на 19 март 1991 г., включително възможността си да прилагат незадължителните изключения от правото на селекционера, както е посочено в член 15, параграф 2 от същата конвенция.

РАЗДЕЛ В

ОСИГУРЯВАНЕ НА УПРАЖНЯВАНЕТО НА ПРАВАТА ВЪРХУ ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

ЧЛЕН 10.36

Общи задължения

1.   Страните потвърждават отново своите ангажименти по членове 41—50 от Споразумението ТРИПС и предвиждат мерки, процедури и средства за правна защита по силата на съответното си вътрешно законодателство срещу нарушаването на правата върху интелектуална собственост, попадащи в обхвата на настоящата глава, които са в съответствие с тези ангажименти.

2.   По-специално мерките, процедурите и средствата за правна защита, посочени в параграф 1 и предвидени от всяка от страните съгласно вътрешното ѝ законодателство:

а)

вземат предвид, когато е целесъобразно, необходимостта от пропорционалност между сериозността на нарушението и интересите на трети страни;

б)

са справедливи и безпристрастни;

в)

не са ненужно сложни или скъпи, както и не налагат неразумни срокове или неоправдани забавяния; и

г)

се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на пречки пред законната търговия и да се осигурят предпазни механизми срещу злоупотреба с тях.

3.   Разпоредбите на настоящата глава не засягат капацитета на всяка страна да осигурява общото спазване на своето вътрешното право, нито създават задължения за която и да било от страните да изменят съществуващото си законодателство, отнасящо се до осигуряването на упражняването на правата върху интелектуална собственост. Без да се засягат гореспоменатите общи принципи, с настоящата глава не се създават задължения за която и да било от страните:

а)

да създадe съдебна система за осигуряване на упражняването на пра