Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32014D0918

2014/918/ЕС: Решение за изпълнение на Комисията от 16 декември 2014 година за прекратяване на антисубсидийната процедура по отношение на вноса на полиестерни щапелни влакна с произход от Китайската народна република, Индия и Виетнам

OJ L 360, 17.12.2014, p. 65–110 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2014/918/oj

17.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 360/65


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 декември 2014 година

за прекратяване на антисубсидийната процедура по отношение на вноса на полиестерни щапелни влакна с произход от Китайската народна република, Индия и Виетнам

(2014/918/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално член 14, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА

(1)

На 19 декември 2013 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса в Съюза на полиестерни щапелни влакна с произход от Китайската народна република, Индия и Виетнам („засегнатите държави“) въз основа на член 10 от Регламент (ЕО) № 597/2009 („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз  (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 4 ноември 2013 г. от Международния комитет за изкуствена коприна и синтетични влакна (CIRFS) („жалбоподателя“) от името на седем производители. Жалбоподателят е представлявал над 70 % от общото производство на Съюза на полиестерни щапелни влакна (ПЩВ). Жалбата съдържаше prima facie доказателства за субсидиране и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха сметнати за достатъчно основание за започване на разследване.

(3)

Преди започването на процедурата и в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Китайската народна република (ПК), правителството на Индия (ПИ) и правителството на Виетнам (ПВ), че е получила надлежно документирана жалба, в която се твърди, че субсидираният внос на ПЩВ с произход от тези държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза. Съответните правителства бяха поканени на индивидуални консултации с цел да се изясни ситуацията по отношение на съдържанието на жалбата и да се постигне взаимноприемливо решение.

Китайска народна република (Китай)

(4)

ПК не прие предложението за консултации, като заяви, че е налице недоразумение относно датата на подаване на жалбата. Въпреки това ПК предостави коментари във връзка със съдържащите се в жалбата твърдения, че схемите не са подложени на изравнителни мерки.

Индия

(5)

ПИ прие поканата за консултации и те се проведоха. По време на консултациите не се стигна до взаимноприемливо решение. Независимо от това коментарите, направени от ПИ във връзка със схемите, посочени в жалбата, бяха надлежно взети предвид.

Виетнам

(6)

ПВ прие поканата за консултации и те се проведоха. По време на консултациите не се стигна до взаимноприемливо решение. Независимо от това коментарите, направени от ПВ във връзка със схемите, посочени в жалбата, бяха надлежно взети предвид.

1.2.   ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

(7)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателите, други известни производители от Съюза, известните производители износители и ПК, ПИ и ПВ, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(8)

Заинтересованите страни имаха възможността да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

а)   Извадка

(9)

С оглед на очевидно големия брой производители износители, производители от Съюза и несвързани вносители, всички известни производители износители и несвързани вносители бяха приканени да заявят своя интерес пред Комисията и да предоставят, както е посочено в известието за започване, основна информация за своята дейност, свързана с ПЩВ по време на периода от 1 октомври 2012 г. до 30 септември 2013 г. Тази информация бе поискана съгласно член 27 от основния регламент с цел Комисията да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако е необходимо — да направи подбор на такава. Бяха проведени консултации и с органите на Китай, Индия и Виетнам.

Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(10)

В известието си за започване на процедура Комисията обяви, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадката въз основа на продажбите и обема на производство на ПЩВ по време на разследвания период и като взе предвид географското разпределение. Тази извадка се състоеше от четирима производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза са представлявали 54 % от общото производство в Съюза на ПЩВ.

(11)

Комисията покани всички заинтересовани страни да изложат коментарите си по временната извадка. Такива коментари не бяха получени. Извадката е представителна за промишлеността на Съюза.

Изготвяне на извадка от вносители

(12)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и ако е необходимо — да направи подбор на такава, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(13)

Осем несвързани вносителя предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията първоначално подбра извадка от три несвързани вносителя въз основа на най-големия обем на вноса в Съюза. В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент всички известни вносители, които са засегнати, бяха консултирани във връзка с подбора на извадката.

(14)

Един от включените в извадката вносители се оттегли от извадката, като уведоми Комисията, че няма да предостави отговор на въпросника. Впоследствие Комисията се отказа от изготвянето на извадка с оглед на ограничения брой оставащи (невключени в извадката) вносители, като всички бяха поканени да предоставят отговори на въпросника. Две дружества, които внасят и използват разглеждания продукт, заявиха, че не желаят да съдействат като вносители, а като ползватели. От останалите пет несвързани вносителя бяха получени четири отговора на въпросника.

Изготвяне на извадка от производители износители в Китай

(15)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и ако е необходимо — да направи подбор на такава, Комисията поиска от всички известни производители износители в Китай да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към Представителството на Китай към Европейския съюза с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(16)

Първоначално 23 производители износители/групи от производители износители предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Въз основа на информацията, получена от производителите износители/групите от производители износители и в съответствие с член 27 от основния регламент, Комисията първоначално предложи извадка от петте оказали съдействие производители износители/групи от производители износители с най-голям обем на износ за Съюза по време на разследвания период. Други двама китайски производители износители/групи от производители износители предоставиха поисканата информация на по-късен етап. Размерът на двамата китайски производители износители/групи от производители износители обаче не е от такова естество, че да промени извадката, дори те да бяха предоставили поисканата информация в срок.

(17)

Двамата китайски производители износители/групи от производители износители поискаха извадката да бъде изготвена въз основа на суровините, използвани за производството на ПЩВ. Във връзка с това те заявиха, че в извадката трябва да бъде включен същият брой производители на ПЩВ, използващи пречистена терефталова киселина/моноетилен гликол (ПТК/МЕГ), като броя на производителите на ПЩВ, използващи люспи от PET. Освен това те заявиха, че производствените процеси биват различни в зависимост от използваната суровина и че производителите, които използват различни суровини, не се конкурират на един и същ пазар. Освен това бе заявено, че производителите на ПЩВ, които не използват ПТК/МЕГ като суровини, не са се ползвали от доставката на ПТК/МЕГ на занижени цени, посочени в жалбата.

(18)

Комисията подбра извадката въз основа на най-големия обем на износа за Съюза по време на разследвания период в съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент. При изготвянето на извадката бе взе предвид фактът, че някои от схемите може да не са използвани от всички производители износители от Китай. Освен това бе посочено, че извадката включва дружества, използващи и двата производствени процеса.

(19)

Основаването на извадката единствено на вида на производствения процес би могло да предреши резултата от разследването, като се допусне, че подлежащи на изравнителни мерки субсидии ще бъдат установени само по отношение на производителите на ПЩВ, използващи като суровина ПТК/МЕГ, а не по отношение на производителите на ПЩВ, използващи като суровина люспи от PET. Освен това бе счетено, че подобни критерии за подбор биха били произволни, тъй като изготвената от равен брой дружества извадка не би била представителна от гледна точка на обема на износа за Съюза в съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент и поради тази причина искането бе отхвърлено.

(20)

Един от китайските производители износители/група от производители износители заяви, че извадката следва да се основава на стойността на износа, а не на обема на износа и поиска да бъде включен в извадката. Изготвянето на извадка въз основа на стойностите на износа не би довело до представителни и обективни резултати, тъй като цените могат да бъдат изкривени от субсидирането. Комисията подбра петте най-големи производители износители/групи от производители износители по отношение на обема, които представляват 53 % от общия обем на износа за Съюза от оказалите съдействие китайски износители. Това се счита за най-големия представителен обем на износа, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време в съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент. Поради това искането бе отхвърлено.

(21)

Същата страна заяви, че суровината ѝ се е състояла изцяло от рециклирани текстилни отпадъци и тя не се е ползвала от никакви субсидии, които могат да бъдат свързани с употребата на ПТК/МЕГ. Тя отбеляза, че за нея не следва да се определя марж на субсидията, който е бил изчислен на базата на информация, отнасяща се до дружества, които са използвали като суровина ПТК/МЕГ. Както бе посочено в съображение 18 по-горе, при изготвянето на извадката се взема предвид фактът, че някои от схемите може да не са използвани от всички производители износители от Китай. Поради това искането бе отхвърлено.

(22)

Предварителната извадка от пет производители износители, посочена в съображение 16, бе потвърдена за окончателна извадка.

(23)

След разгласяването жалбоподателят оспори приложената от Комисията методология за изготвяне на извадката. Той изрази съмнения относно представителността на 23-те оказали съдействие китайски производители износители/групи от производители износители, посочени в съображение 16 по-горе, по отношение на общото количество на ПЩВ, изнесено от Китай за Съюза. Освен това той счита, че извадка, изготвена от пет дружества, не е достатъчна с оглед на твърдяния брой от 150 производители на ПЩВ в Китай. В допълнение той заяви, че при изготвянето на извадката не е взето предвид географското разпределение на китайските производители и делът на китайските производители, които използват различни производствени процеси. На последно място, жалбоподателят изтъкна, че Комисията не е разгласила действителния обем на ПЩВ, произведени от включените в извадката китайски дружества, и дали обемът на производството е представителен за общия обем на ПЩВ, произведени в Китай.

(24)

Вносът на 23-те оказали съдействие китайски производители износители/групи от производители износители е представлявал 83 % от общия обем на китайския внос и нивото на съдействие бе счетено за високо. Както бе посочено в съображение 16, Комисията подбра извадка от пет оказали съдействие при разследването производители износители/групи от производители износители с най-голям обем на износ за Съюза по време на разследвания период в съответствие с член 27 от основния регламент. Въз основа на това извадката бе счетена за представителна. От избраните дружества бе поискано да попълнят пълния въпросник. Във всеки случай, производителите износители, които не са готови да окажат съдействие на разследването, не може да бъде избрани в извадката, тъй като Комисията се стреми да прави констатации въз основа на информацията, събрана от оказалите съдействие производители износители чрез техните отговори на въпросника, които са проверявани на място.

(25)

По отношение на подбора на извадка от производители износители с оглед на тяхното географско разпределение в Китай, жалбоподателят не подкрепи твърдението си. По-специално жалбоподателят не обясни защо извадка, изготвена въз основа на критерия за географско разпределение, би била в съответствие с член 27 от основния регламент, който предвижда възможността за извадка въз основа на най-големия обем на износа.

(26)

Що се отнася до твърдението, че представителната извадка не е взела предвид дела на китайските производители, които използват различни производствени процеси, следва да се подчертае, че, както бе обяснено в съображение 18 по-горе, извадката включва дружества, използващи и двата производствени процеса. Освен това най-големите китайски износители използват ПТК/МЕГ за производството на ПЩВ за пазара на Съюза.

(27)

Освен това, макар жалбоподателят да се позовава по-скоро на производството, отколкото на износа за Съюза, следва да се отбележи, че не е необходимо Комисията да представи обема на ПЩВ, произведени от включените в извадката китайски производители износители/групи от производители износители, тъй като целта на настоящата процедура е оценката на субсидирането по отношение на обема на ПЩВ, произведени в Китай и изнасяни за Съюза.

(28)

Поради това всички твърдения на жалбоподателя във връзка с методологията за изготвяне на извадката бяха отхвърлени.

Изготвяне на извадка от производители износители в Индия

(29)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и ако е необходимо — да направи подбор на такава, Комисията поиска от всички известни производители износители в Индия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към Представителството на Индия към Европейския съюза с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(30)

Осем производители износители в Индия предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от четири дружества въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент, всички известни вносители, които са засегнати, и органите на Индия бяха консултирани във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

(31)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че в Индия има 17 производители на ПЩВ и постави под съмнение представителността на извадка от четирима производители износители. Комисията потвърждава, че извадката от четирима индийски производители износители е счетена за представителна, тъй като тя обхваща около 90 % от общия обем на индийския износ за Съюза през разследвания период.

Изготвяне на извадка от производители износители във Виетнам

(32)

Комисията поиска от всички известни производители износители във Виетнам да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към Представителството на Виетнам към Европейския съюза с молба да посочи и/или да се свърже с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(33)

Петима производители износители във Виетнам предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката, но едно от тези дружества не е осъществявало експортни продажби за Съюза по време на разследвания период. Поради това Комисията реши да не разследва това дружество. С оглед на малкия брой на оставащите производители износители Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка.

(34)

След разгласяването жалбоподателят посочи, че за Виетнам бяха получени отговори на въпросника от трима от четиримата производители износители и че Комисията би трябвало да се опита да постигне същото покритие и за китайския и индийския износ. Комисията подчертава, че състоянието на промишлеността във Виетнам е било съвсем различно поради силно ограничения брой оказали съдействие производители износители (а именно 3) за разлика от значителния брой производители износители в Китай и Индия. Поради това е налице необходимост от изготвяне на извадка само в последните две държави. Комисията също така пояснява, че тримата оказали съдействие и разследвани виетнамски производители износители представляват над 99 % от общия обем на вноса на разглеждания продукт от Виетнам в Съюза.

б)   Индивидуално разглеждане

(35)

Трима производители износители/групи от производители износители в Китай поискаха индивидуално разглеждане съгласно член 27, параграф 3 от основния регламент. Като се има предвид броят на исканията за индивидуално разглеждане и размерът на извадката от производители износители от Китай, разглеждането на тези искания би представлявало прекомерна тежест. Поради това тези искания бяха отхвърлени.

(36)

Един производител износител в Индия поиска индивидуално разглеждане съгласно член 27, параграф 3 от основния регламент. Разглеждането на това искане бе прието. По-специално бе решено, че индивидуалното разглеждане в този конкретен случай не би представлявало прекомерна тежест и не би възпрепятствало навременното приключване на разследването.

в)   Отговори на въпросника

(37)

Комисията изпрати въпросници на представителите на Китай (включително специални въпросници за банките и производителите на ПТК и МЕГ), представителите на Индия (включително специални въпросници за банките) и представителите на Виетнам (включително специални въпросници за банките и производителите на ПТК и МЕГ). Освен това Комисията изпрати въпросници до петимата включени в извадката производители износители в Китай, петима производители износители (четиримата включени в извадката производители износители и един невключен в извадката) в Индия, четирима производители износители във Виетнам, четирима производители от Съюза, петима несвързани вносители и 105 ползватели.

(38)

Що се отнася до Китай, отговори на въпросника бяха получени от ПК (Министерството на търговията) и петимата включени в извадката производители износители/групи от производители износители в Китай. Що се отнася до Индия, отговори на въпросника бяха получени от ПИ (Министерството на търговията и промишлеността), четиримата включени в извадката производители износители в Индия и индийския производител износител, който поиска индивидуално разглеждане. Що се отнася до Виетнам, отговори бяха получени от ПВ (Виетнамския орган за защита на конкуренцията, Министерството на промишлеността и търговията, както и редица банки). Един производител износител, който представлява много малък обем на износа за Съюза, прекрати своето съдействие и не отговори на въпросника. Отговори на въпросника бяха получени от останалите трима производители износители (двама от които принадлежат на една и съща група) във Виетнам. Освен това отговори на въпросника изпратиха и четиримата производители от Съюза, четирима несвързани вносители и дванадесет ползватели.

(39)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че се наблюдава липса на пропорционалност по отношение на броя на въпросниците, изпратени на включените в извадката производители от Съюза, от една страна, и на вносителите и ползвателите, от друга страна. На първо място, броят на въпросниците, изпратени на една група от стопански субекти (производители от Съюза, производители износители, вносители или ползватели) не е показателен за важността, която Комисията придава на съответното положение. Единствената цел е да се постигне необходимото ниво и количество информация, която да позволи най-добрия възможен анализ на субсидирането, вредата и интереса на Съюза.

(40)

По-конкретно, въпросници бяха изпратени на четиримата включени в извадката производители от Съюза, петимата включени в извадката китайски производители износители, петима индийски производители износители, четирима виетнамски производители износители, петима вносители и всички известни ползватели, които бяха заявили своя интерес. В член 27 от основния регламент на практика не се предвижда изготвяне на извадка от ползватели. Освен това натрупаният до момента опит от разследванията за търговска защита показва, че макар в някои случаи, въз основа на наличната информация, да може да се осъществи контакт с голям брой ползватели, обикновено само малък брой от тях са готови да предоставят отговор на въпросника. Поради това Комисията, и в този случай, положи активни усилия за намиране на съдействие от максимален брой ползватели.

г)   Проверки на място

(41)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определянето на субсидирането, произтичащата вреда и интереса на Съюза. В съответствие с член 26 от основния регламент проверки на място бяха извършени в следните държавни органи и финансови институции и дружества:

 

Правителство на Китай:

Министерство на търговията на КНР, Пекин, Китай

 

Правителство на Индия:

Министерство на търговията и промишлеността, Ню Делхи

 

Правителство на Виетнам:

Виетнамски орган за защита на конкуренцията, Министерство на промишлеността и търговията, Ханой

Министерство на финансите, Ханой (включително проверки на място в редица банки)

митнически органи на Thai Binh, Thai Binh City, провинция Thai Binh

 

Производители от Съюза:

Trevira GmbH, Bobingen, Германия

Wellman International Ltd., Kells, Ирландия

Greenfiber International S.A., Buzau, Румъния

Silon s.r.o., Sezimovo Ústí, Чешка република

 

Вносители:

Elias Enterprises Limited, Altrincham, Обединено кралство

 

Ползватели:

Sandler AG, Schwarzenbach/Saale, Германия

 

Производители износители в Китай:

Far Eastern Industries (Shanghai) Ltd, Shanghai

Jiangsu Huaxicun Co, Huaxi Village, Jiangyin

Jiangsu Xinsu Chemical Fibre Co, Suzhou

Xiamen Xianglu Chemical Fibre Co, Xiamen

Zhejiang Anshun Pettechs Fibre Co, Fuyang

 

Производители износители в Индия:

Bombay Dyeing and Manufacturing Co. Ltd., Mumbai

Ganesha Ecosphere Limited, Kanpur

Indo Rama Synthetics Ltd., Nagpur

Reliance Industries Limited, Mumbai

Polyfibre Industries Pvt. Ltd., Mumbai

 

Производители износители във Виетнам:

Vietnam New Century Polyester Fibre Co Ltd., Halong City

Thai Binh Polyester Staple Fibre Joint Stock Company, Thai Thuy Town, Thai Binh Province и Hop Than Co. Ltd., Thai Binh City, Thai Binh Province (заедно наричани „групата Thai Binh“).

(42)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че повечето китайски производители са регионално концентрирани в югоизточната част на крайбрежните провинции Jiangsu и Zhejiang и нито една от петте проверки на място не е била проведена в някоя от тези две провинции. В тази връзка следва да се отбележи, че Jiangsu Xinsu Chemical Fibre Co и Jiangsu Huaxicun Co са разположени в провинция Jiangsu, а Zhejiang Anshun Pettechs Fibre е разположено в провинция Zhejiang. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(43)

Освен това жалбоподателят заяви, че двама големи китайски производители, от гледна точка на производствения капацитет, не са включени в извадката. В тази връзка се припомня, че, както бе посочено в съображения 16 и 18 по-горе, Комисията подбра извадката въз основа на обема на износа за Съюза и избра петимата най-големи износители/групи от производители износители за Съюза в съответствие с член 27 от основния регламент. Сам по себе си фактът, че в Китай има други големи производители на ПЩВ, не поставя под съмнение представителността на извадката.

(44)

Жалбоподателят направи подобно твърдение и за Виетнам, като заяви, че двама основни виетнамски производители на ПЩВ не са били включени в обхвата на разследването. Както бе пояснено от Комисията в съображения 32—34 по-горе, разследването обхвана всички виетнамски производители износители на ПЩВ за Съюза, и отговори бяха получени от трима производители износители, представляващи почти целия износ на ПЩВ за Съюза. Фактът, че е възможно да съществуват други големи производители на ПЩВ във Виетнам, които не изнасят разглеждания продукт за Съюза, няма отношение към представителността на оказалите съдействие производители износители.

1.3.   РАЗСЛЕДВАН ПЕРИОД И РАЗГЛЕЖДАН ПЕРИОД

(45)

Разследването на субсидирането и вредата обхвана периода от 1 октомври 2012 г. до 30 септември 2013 г. („разследван период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2010 г. до края на разследвания период („разглеждан период“).

(46)

След разгласяването жалбоподателят отбеляза по отношение на продължителността на разследвания период, че го намира за кратък и поради това е имал отрицателно отражение върху констатациите на Комисията. Той заяви, че при продължителност от дванадесет месеца не е бил взет предвид фактът, че вредата, понесена от промишлеността на Съюза, както се твърди, вече е била нанасяна в продължение на няколко години. Жалбоподателят бе също така на мнение, че субсидиите, изброени в жалбата, не са могли да бъдат анализирани по подходящ начин, като се е използвал разследван период от дванадесет месеца.

(47)

По отношение на анализа на вредата, трябва да се подчертае, че Комисията е направила оценка на 2010 г., 2011 г., 2012 г. и на разследвания период, а не, както твърди жалбоподателят, само на дванадесет месеца от разследвания период. Що се отнася до определянето на субсидирането, Комисията избра, в рамките на своята свобода на преценка и в съответствие с членове 5 и 11 от основния регламент, разследван период от дванадесет месеца. До момента на разгласяването нито жалбоподателят, нито която и да било друга заинтересована страна не изрази становището си по отношение на продължителността на разследвания период, която бе посочена в известието за започване и във въпросниците. Комисията счита, че разследван период от дванадесет месеца е подходящ, за да се направят представителни констатации за целите на разследването. Поради това твърдението се отхвърля.

1.4.   РАЗГЛАСЯВАНЕ

(48)

На 2 октомври 2014 г. Комисията разгласи на всички заинтересовани страни съществените факти и съображения, въз основа на които възнамерява да прекрати процедурата и прикани всички заинтересовани страни да представят коментари. Коментари бяха получени от сдружение на ползвателите, жалбоподателя, един китайски производител износител и неговите филиали, четирима индийски производители износители, ПК и ПВ. Направените коментари бяха разгледани от Комисията и взети под внимание, когато това бе уместно.

(49)

В коментарите, получени от сдружението на ползвателите, се разглежда въпросът за интереса на Съюза, който не бе оценен, тъй като няма основания за налагането на мерки.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ

(50)

Разглежданият продукт са синтетични щапелни полиестерни влакна, некардирани, непенирани и необработени по друг начин, за предене, с произход от Китайската народна република, Индия и Виетнам, класирани понастоящем в код по КН 5503 20 00 („разглежданият продукт“).

(51)

Разглежданият продукт обикновено се произвежда или чрез използване на ПТК (пречистена терефталова киселина) и МЕГ (моноетилен гликол), или чрез използване на рециклирани люспи от бутилки от PET за производството на рециклирани ПЩВ. Продуктът се използва за широк кръг от приложения, например в секторите на облеклото, дрехите и обзавеждането на дома, както и в автомобилната промишленост, секторите, свързани с хигиената и медицинското обслужване, и строителната промишленост.

2.2.   СХОДЕН ПРОДУКТ

(52)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и еднакви основни видове употреба:

разглежданият продукт;

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на засегнатите държави; и

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(53)

Комисията прецени, че тези продукти следователно са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

2.3.   ТВЪРДЕНИЯ ОТНОСНО ОБХВАТА НА ПРОДУКТА

2.3.1.   ПЩВ, произведени от ПТК/МЕГ, и ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от PET

(54)

Два правителствени органа и едно сдружение, представляващо производителите износители на една от засегнатите държави, заявиха, че ПЩВ, произведени от ПТК/МЕГ, и ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от PET, следва да бъдат разглеждани като два различни продукта. Твърдението се основаваше на разликата в основните използвани суровини, тъй като за някои ПЩВ се използват ПТК/МЕГ, а за други — люспи от рециклирани бутилки от PET. Във връзка с това като важни разлики бяха изтъкнати и разходите и продажните цени. Също така бе заявено, че са налице значителни разлики в качеството между ПЩВ, произведени от ПТК и МЕГ, и ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от РЕТ, които се отразяват върху употребата и приложенията.

(55)

ПЩВ, произведени от ПТК/МЕГ, и тези, произведени от рециклирани бутилки от PET, в действителност представляват два различни вида ПЩВ в продуктовия обхват. Двата вида обаче имат едни и същи физически и химически характеристики и техните крайни приложения са на практика еднакви. Общопризнат факт е, че не всички видове на продукта са взаимозаменяеми, но при предходни разследвания и при настоящото разследване бе установено, че е налице поне частична взаимозаменяемост и припокриваща се употреба между различните видове на продукта. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(56)

Един производител износител отново подчерта в своето становище, че използването на рециклирани бутилки от PET, вместо люспи от рециклирани бутилки от PET, води до различен производствен процес и представлява различна суровина. Същата заинтересована страна добави, че разходите, продажната цена и качеството на ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от PET, са значително по-ниски от тези на „нормалните ПЩВ“. Комисията остава на мнение, че суровината, било то рециклирани бутилки от PET, или люспи от рециклирани бутилки от PET, по същество е една и съща. За разлика от използването на люспи от РЕТ, при използването на бутилки от РЕТ трябва да се мине през допълнителни етапи, а именно сортиране и измиване на бутилките, последвано от нарязване на бутилките на люспи. Останалите етапи от производството са едни и същи. Освен това крайният продукт има същите характеристики, като се има предвид, че може да са налице разлики в качеството, както е предвидено в КНП. Ценовите разлики (ако има такива) в резултат на разликите в качеството също са отразени в КНП. Поради това твърдението се отхвърля.

2.3.2.   Потребителски стоки от ПЩВ и специални ПЩВ

(57)

Един правителствен орган и четирима производители износители заявиха, че потребителските стоки от ПЩВ и специалните ПЩВ трябва да се разглеждат като различни продукти, поради разликите в производствените разходи, продажните цени и употребата. Също така бе заявено, че промишлеността на Съюза е фокусирала производството си върху специални ПЩВ като основен вид ПЩВ, докато засегнатите държави доставят основно потребителски стоки от ПЩВ.

(58)

Правителственият орган и четиримата производители износители, които направиха твърдението, описано в съображение 57, не дадоха определение за специални ПЩВ.

(59)

Специалните ПЩВ, определени от включените в извадката производители от Съюза, варират от ПЩВ, произведени от смес от полиестер и полиетилен за употреба в продукти за хигиенни нужди, оцветени (боядисани) ПЩВ, ПЩВ със специфична здравина, ПЩВ за забавяне на горенето, ПЩВ за техническа употреба (като геотекстил и нетъкани текстилни материали, използвани в строителството), ПЩВ, определени, разработени и персонализирани заедно с клиента за специфични приложения, до ПЩВ, използвани в автомобилната промишленост (по-конкретно, външната част на облицовките на автомобили трябва да бъде в сходен цвят).

(60)

Според включените в извадката производители от Съюза стандартните ПЩВ обхващат ПЩВ, които се отличават с по-голяма гъвкавост на своите спецификации.

(61)

Съгласно предложеното определение на специалните ПЩВ и на потребителските стоки от ПЩВ и двата вида имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики. Фактът, че има няколко вида, категории или качества не означава, че те не могат да се считат за един и същ продукт. Обхватът на възможните употреби на потребителските стоки от ПЩВ изглежда по-широк от този на специалните ПВЩ, но тези различия не са били достатъчни те да се класифицират като два отделни продукта. Въпреки че отделните видове ПЩВ имат различни характеристики, съответстващи на техните специфични цели, основните им физически характеристики, приложения и употреба са еднакви.

(62)

Освен това е необходимо да се уточни, че през разследвания период специалните ПЩВ не са били основните видове ПЩВ, произведени от производителите от Съюза. Средно те са съставлявали около 40 % от всички видове ПЩВ, произведени от включените в извадката производители от Съюза, в съответствие с тяхното собствено определение на потребителските стоки от ПЩВ и специалните ПЩВ.

(63)

След разгласяването един производител износител отново изтъкна, че специалните ПЩВ и потребителските стоки от ПЩВ не са „сходни продукти“ и поради това не могат да бъдат разглеждани заедно. Същата страна заяви, че специалните ПЩВ и потребителските стоки от ПЩВ се различават по своето крайно приложение, производствени разходи и продажни цени. Поради това тя смята, че непреглеждането на разликите в разходите и продажните цени на специалните ПЩВ и потребителските стоки от ПЩВ е пропуск на Комисията. Тя заяви, че не е ясно как са били определени производствените разходи и продажните цени на продукта, предмет на разследването, и поиска от Комисията да разгледа анализа на подбиването на цените, като отдели данните за потребителските стоки от ПЩВ от тези за специалните ПЩВ.

(64)

Комисията потвърждава, че ПЩВ се продават под формата на различни видове на продукта за предене или за приложения като нетъкани текстилни материали. Така например ПЩВ могат да имат едно- или двукомпонентен състав и различни спецификации, като например линейна плътност, здравина, блясък, качество и др. Тези особености са отразени от КНП, за който Комисията не е получила каквито и да било коментари. Общопризнат факт е, че потребителските стоки от ПЩВ и специалните ПЩВ не са взаимозаменяеми във всички възможни приложения, но е налице поне частична взаимозаменяемост и припокриваща се употреба между различните видове на продукта. Както бе описано в съображение 61 и бе установено в предишни процедури, свързани със същия продукт, физическите и химическите характеристики и крайните приложения на тези видове на практика са еднакви. Всички видове се базират на едни и същи суровини (ПТК/МЕГ или на рециклиран PET), които представляват над 60 % от производствените разходи. Освен това могат да бъдат добавени добавки или други компоненти, за да се осигурят определени специфични качества на влакното. КНП обхваща произхода на суровините и други елементи, които оказват отражение върху производствените разходи и продажните цени. Въпреки това няма съществена разлика в производствения процес на потребителските стоки от ПЩВ и специалните ПЩВ. Това може да се види при включените в извадката производители от Съюза: нито един от тях не е произвеждал изключително потребителски стоки от ПЩВ или специални ПЩВ. На последно място, изглежда липсва логично и общоприето определение на специалните ПЩВ. Така например, както е посочено в съображение 59, ПЩВ, използвани в хигиенната промишленост, се считат от някои производители от Съюза за специален вид на продукта. И обратното, редица ползватели и едно сдружение на ползвателите посочиха, че ПЩВ, които се използват в хигиенната промишленост, като например мокрите кърпички, са потребителски стоки, въпреки че е за предпочитане да не бъдат от рециклирани материали от съображения, свързани със здравето и безопасността. Освен това някои производители от Съюза считат, че видовете ПЩВ, които отговарят на специфични изисквания на клиента (напр. конкретен цвят на боята), са специални ПЩВ, въпреки че те могат да следват същия производствен процес и да имат едни и същи производствени разходи като всеки друг вид (потребителска стока). Поради това Комисията не може да се позовава на самопровъзгласена категоризация на потребителски стоки от ПЩВ или специални ПЩВ и следователно твърдението се отхвърля.

2.3.3.   Други твърдения, направени по отношение на обхвата на продукта

(65)

Един ползвател и едно сдружение на ползвателите заявиха, че ПЩВ, внасяни от Китай, са с по-високо качество от ПЩВ, произвеждани в Съюза. Един от аргументите бе, че ПЩВ с произход от Китайската народна република не съдържат парчета от твърди полимери. Друг аргумент бе блясъкът на китайските ПЩВ, докато ПЩВ, произведени в Съюза, са, според тях, със сиви нюанси, тъй като повечето от ПЩВ в Съюза се произвеждат от рециклирани бутилки от PET.

(66)

Първият аргумент, а именно, че ПЩВ в Съюза съдържат парчета от твърди полимери, не бе подкрепен с никакви доказателства. Освен това в коментари на други ползватели и в отговори на въпросника за ползвателите бе изказано и обратното твърдение (а именно, че ПЩВ, произведени от производител от Съюза, обикновено са с по-високо качество от ПЩВ, произведени от засегнатите държави).

(67)

Що се отнася до втория аргумент, свързан с блясъка, информацията, предоставена в хода на разследването, потвърждава, че ПЩВ, произведени от ПТК/МЕГ, обикновено са по-блестящи от ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от PET (ако по време на производствения процес не се добавят пигменти и/или избелители). Независимо от това, двата вида ПЩВ имат едни и същи физически и химически характеристики и техните крайни приложения са на практика еднакви. Следва също да се отбележи, че при изчисляването на вредата бе взета предвид основната суровина. С други думи, вносът на ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от PET, ще бъде сравнен единствено с ПЩВ, произведени от рециклирани бутилки от PET в Съюза. Аналогично — внесените ПЩВ, произведени от ПТК и МЕГ, ще бъдат сравнени единствено с ПЩВ, произведени от ПТК и МЕГ в Съюза.

(68)

Едно сдружение на ползвателите, производител износител и правителствен орган заявиха, че ползвателите надолу по веригата, често изискват продуктите да са произведени от ПЩВ с произход от засегнатите държави (по-специално Китай).

(69)

Това твърдение не бе подкрепено с доказателства, нито пък бе обяснена причината, поради която се настоява ПЩВ да бъдат произведени в трите засегнати държави (ако клиентите надолу по веригата действително настояват за това).

(70)

Сдружението на ползвателите заяви по-конкретно, че автомобилната промишленост на Съюза приема само ПЩВ с произход от Китай.

(71)

То обаче не успя да аргументира своето твърдение и да докаже, че ПЩВ, произвеждани от производителите от Съюза, не могат да бъдат използвани от автомобилната промишленост на Съюза. Освен това проверените данни показаха, че производителите от Съюза също продават значителни количества ПЩВ на автомобилната промишленост на Съюза, което свидетелства точно за обратното.

(72)

Един производител износител заяви, че произвежданите от него ПЩВ и ПЩВ, произвеждани от производители от Съюза, са различни продукти, въпреки че и двата вида са произведени от рециклирани бутилки от РЕТ. Според същия производител износител неговите ПЩВ се произвеждат (основно) от рециклирани бутилки от PET (не от люспи), при което се следва различен производствен процес и се използват суровини, различни от суровините, използвани от производителите на ПЩВ, които употребяват люспи от рециклирани бутилки от PET.

(73)

Това твърдение също бе отхвърлено, тъй като бутилките от PET и люспите от бутилки от PET (които представляват натрошени на люспи бутилки от PET) са по същество една и съща суровина, макар и под различна форма.

2.3.4.   Заключение

(74)

Следователно бе направено заключението, че всички видове ПЩВ, обхванати от разследването, имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики и техните крайни приложения са на практика едни и същи.

3.   СУБСИДИРАНЕ

3.1.   КИТАЙ

3.1.1.   Общи положения

(75)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускането на субсидии от страна на правителствените органи на Китай:

A.

Преференциално кредитиране за промишлеността на ПЩВ от държавни банки и възлагане от страна на държавата на поръчки на частни банки и предоставяне на насоки в тази връзка.

Б.

Държавни доставки на стоки и услуги на занижени цени и възлагане от страна на държавата на поръчки на частни доставчици и предоставяне на насоки в тази връзка;

държавни доставки на ПТК и МЕГ на занижени цени;

предоставяне от държавата на земя и на права за ползване на земя на занижени цени;

държавни доставки на електроенергия;

програма за доставка на вода на по-ниски цени.

В.

Отпускане на безвъзмездни помощи и лихвени субсидии за текстилния отрасъл;

специален фонд „Go Global“;

фонд за насърчаване на търговията в областта на селското стопанство, леката промишленост и текстилните продукти.

Г.

Програми за освобождаване и намаляване на преки данъци;

освобождаване от подоходно данъчно облагане за чуждестранни (инвестиционни) предприятия;

освобождаване от подоходно данъчно облагане на доходите от дивиденти, изплащани на местни предприятия;

намаления на подоходния данък за дружества в сферата на високите или новите технологии;

намаления на подоходния данък в специалните икономически зони;

намаления на подоходния данък за ориентирани към износ предприятия;

данъчни кредити в размер до 40 % от цената на закупуване на оборудване, произведено в страната.

Д.

Програми за косвено данъчно облагане и за налагане на вносни мита;

освобождаване от данъка върху добавената стойност и отстъпки при вносните мита за използването на вносно оборудване;

ДДС с намалена ставка върху закупено от ПЧУ оборудване, произведено в Китай.

Е.

Други програми на равнище регион/провинция;

освобождаване от данъци (и др.) в зоните за развитие в провинция Jiangsu;

данъчни облекчения в гр. Changzhou;

наеми на преференциални цени в гр. Changzhou;

програми за облекчения при осъществяване на износ в провинция Zhejiang;

безвъзмездни средства за технологични иновации в провинция Zhejiang;

облекчения във връзка с данъци и мита в зоните на развитие в провинция Guangdong;

облекчения при осъществяване на износ в провинция Guangdong;

възстановяване на правни такси в провинция Guangdong;

програма за подпомагане на външната търговия със (специални) средства в провинция Guangdong;

субсидии за лихвите по заеми за подпомагане на проекти за технологични иновации в провинция Guangdong;

преференциални данъчни ставки в зоните на развитие в провинция Shanghai;

преференциална инфраструктура в провинция Shanghai;

кредитни и данъчни политики за ориентираните към износ предприятия в провинция Shanghai.

(76)

Комисията провери всички посочени в жалбата схеми. За всяка схема бе разследвано дали, по силата на разпоредбите на член 3 от основния регламент, може да бъде установено финансово участие от страна на ПК и ползи, предоставени на включените в извадката производители износители. При разследването се установи, че в този случай всяка полза, установена за разследваните схеми, е под приложимия праг de minimis, предвиден в член 14, параграф 5 (3) от основния регламент. Следователно бе сметнато, че не е необходимо да се определи дали отделните схеми подлежат на изравнителни мерки.

Подробности за схемите и съответните размери на ползите за отделните дружества са изложени по-долу.

3.1.2.   Специфични схеми

Схеми, които не са използвани от включените в извадката китайски производители износители по време на разследвания период

(77)

Установено бе, че посочените по-долу схеми не са били използвани от включените в извадката китайски производители износители/групи от производители износители по време на разследвания период, поради което полза от тях не можа да бъде установена.

доставки на ПТК и МЕГ на занижени цени;

държавни доставки на електричество на занижени цени;

държавни доставки на евтина вода на занижени цени;

специален фонд „Go Global“;

фонд за насърчаване на търговията в областта на селското стопанство, леката промишленост и текстилните продукти;

освобождаване от подоходно данъчно облагане за чуждестранни (инвестиционни) предприятия;

намаления на подоходния данък за дружества в сферата на високите и новите технологии;

намаления на подоходния данък в специалните икономически зони;

намаления на подоходния данък за ориентирани към износ предприятия;

данъчни кредити в размер до 40 % от цената на закупуване на оборудване, произведено в страната;

други програми на равнище регион/провинция.

(78)

Що се отнася до доставките на ПТК и МЕГ на занижени цени, в жалбата се посочва, че ПК контролира някои сектори и продукти нагоре по веригата с цел да доставя на производителите на ПЩВ суровини на изгодни цени, по-специално ПТК и МЕГ. Въз основа на това производителите на ПЩВ получават подлежащи на изравнителни мерки субсидии, като закупуват ПТК и МЕГ от държавни предприятия на цени, по-ниски от пазарните, т.е. на занижени цени.

(79)

Разследването показа обаче, че китайските производители износители/групи от производители износители на ПЩВ са внасяли по-голямата част от суровините ПТК и МЕГ за производството на ПЩВ, предназначени за износ под режим за активно усъвършенстване.

(80)

В резултат на това за включените в извадката дружества не можаха да бъдат установени никакви субсидии в рамките на твърдяната програма.

(81)

След разгласяването жалбоподателят отбеляза, че Комисията е направила частичен анализ само на една схема за субсидиране, която не е била използвана от включените в извадката китайски производители износители по време на разследвания период, а именно доставките на ПТК/МЕГ на субсидирани цени. По отношение на тази схема жалбоподателят заяви, че начинът на изготвяне на извадката и фактът, че един голям производител на ПЩВ в Китай не е бил включен в разследването, са се отразили върху определянето на субсидирането по тази схема.

(82)

Както бе пояснено в съображения 16 и 18 по-горе, от 23-мата китайски производители износители/групи от производители износители, които оказаха съдействие при разследването, Комисията подбра представителна извадка, включваща петимата най-големи производители износители/групи от производители износители, която бе сметната за представителна по смисъла на член 27 от основния регламент. Китайският производител, на който жалбоподателят се позовава и който не бе включен в извадката, по време на разследвания период не е изнасял за Съюза ПЩВ в значителни количества. Следователно невключването на този производител не е повлияло на представителността на извадката и не е имало значително отражение върху заключенията по отношение на въпросната схема за субсидиране.

(83)

Комисията потвърждава, че е потърсила информация и отговори във връзка с всички схеми за субсидиране, посочени в жалбата, включително и тези, посочени от жалбоподателя в коментарите му относно разгласяването, но бе установено, че тези схеми не са били използвани от включените в извадката производители износители/групи от производители износители. В съображение 78 Комисията предостави допълнителна информация относно доставките на ПТК/МЕГ на занижени цени, тъй като тази схема за субсидиране фигурираше като основно твърдение в жалбата като вероятно предоставяща значителни по размер подлежащи на изравнителни мерки субсидии.

Схеми, използвани от включените в извадката китайски производители износители по време на разследвания период

3.1.3.   Преференциални заеми за промишлеността на ПЩВ

(84)

Жалбоподателят заяви, че производителите на ПЩВ се ползват от нисколихвени (субсидирани) заеми, отпускани от стратегическите банки и от държавните банки, в съответствие с политиката на ПК за предоставяне на финансова помощ с цел насърчаване и оказване на подкрепа за растежа и развитието на текстилната промишленост и сектора за производство на химични влакна.

а)   Правно основание

(85)

Кредитирането при преференциални условия в Китай е уредено в следните правни разпоредби: Закон на КНР за търговските банки („Закон за банковото дело“), Общи правила относно кредитирането, приети от Китайската народна банка (КНБ) на 28 юни 1996 г., и Решение № 40 на Държавния съвет.

б)   Изчисляване на размера на субсидията

(86)

В член 6, буква б) от основния регламент се предвижда, че ползите от преференциално кредитиране следва да се изчислят като разлика между сумата на изплатените лихви и стойността, която предприятието би платило за подобен търговски заем на пазара. Комисията определи пазарна референтна стойност за сравними търговски заеми.

(87)

Референтната стойност бе конструирана въз основа на китайските лихвени проценти, коригирани така, че да отразяват обичайния пазарен риск (т.е. бе прието на всички дружества в Китай да бъде даден само най-високият рейтинг на облигациите — „Non-investment grade“ (BB при Bloomberg) и към стандартния кредитен лихвен процент на Китайската народна банка да бъдат приложени съответните премии, които могат да се очакват от облигации, издадени от дружества с такъв рейтинг).

(88)

Ползата за производителите износители/групите от производители износители бе изчислена въз основа на лихвения диференциал, изразен като процент, умножен по неизплатената част от заема, т.е. неизплатените през разследвания период лихви. Този размер след това се отнася към общия оборот от продажбите на оказалите съдействие производители износители.

в)   Заключение

(89)

Установената по тази схема полза варира между 0 % и 0,50 %.

3.1.4.   Предоставяне на права за ползване на земя на занижени цени

а)   Правно основание

(90)

Предоставянето на право за ползване на земя в Китай e съгласно Закона за управлението на земята на Китайската народна република и Закона за собствеността на Китайската народна република.

б)   Практическо приложение

(91)

В член 2 от Закона за управление на земята се предвижда, че всички терени са собственост на държавата, тъй като съгласно китайската конституция и съответните правни разпоредби земята е обща собственост на китайския народ. Земята не може да се продава, но правата за ползване на земя могат да бъдат предоставяни по силата на законодателството. Държавните органи могат да я прехвърлят с публичен търг с явно и тайно наддаване и покани за подаване на оферти.

в)   Констатации от разследването

(92)

Оказалите съдействие производители износители/групи от производители износители съобщиха информация за терените, които държат, както и за съответните договори/сертификати за права за ползване на земя, но ПК не представи данни за ценообразуването във връзка с тези права.

г)   Изчисляване на размера на субсидията

(93)

Поради заключението, че в Китай получаването на права за ползване на земя не се определя от пазара, явно в Китай изобщо не съществуват частни референтни стойности. Ето защо не е възможно да се извърши корекция за разходите или цените в Китай. При тези обстоятелства се счита, че не съществува пазар в Китай и в съответствие с член 6, буква г), подточка ii) от основния регламент е обосновано използването на външни референтни стойности за оценка на размера на предоставените ползи. Предвид на това, че ПК не представи никакво предложение за външна референтна стойност, Комисията трябваше да използва наличните факти, за да установи подходяща външна референтна стойност. Във връзка с това бе сметнато за целесъобразно за подходяща референтна стойност да се използва информация от Отделната митническа територия на Тайван, поради причините, посочени в съображение 94 по-долу.

(94)

Комисията счита, че цените на земята в Тайван представляват най-добрата алтернатива за зоните в Китай, където са установени оказалите съдействие производители износители. Всички производители износители са установени в източната част на Китай, в развити области с висок БВП (брутен вътрешен продукт), като те се намират в провинции с голяма гъстота на населението.

(95)

Размерът на подлежащата на изравнителни мерки субсидия се изчислява в зависимост от установената през разследвания период полза за получателите. Ползите се изчисляват, като се взема предвид разликата между средствата, платени от всяко дружество за правата за ползване на земя, и средствата, които обичайно би трябвало да бъдат платени на базата на референтната стойност за Тайван.

(96)

При извършването на това изчисление Комисията използва средната цена на земята на квадратен метър в Тайван, коригирана с оглед на обезценката на валутата и промяната на БВП от датите на съответните договори за правата за ползване на земя. Информацията във връзка с цените на промишлените терени беше взета от уебсайта на Индустриалната служба на Министерството на икономическите въпроси в Тайван. Обезценката на валутата и промяната в БВП в Тайван бяха изчислени въз основа на инфлацията и промяната на БВП на глава от населението за текущите цени в USD в Тайван, публикувани от Международния валутен фонд в доклада „Световни икономически перспективи“ за 2011 г. (World Economic Outlook). В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) се отнася към разследвания период, като се използва нормалният срок на правото за ползване на земя за промишлени цели в Китай, а именно 50 или 70 години. Този размер се отнася към общия оборот от продажбите на включените в извадката оказали съдействие производители износители през разследвания период, тъй като субсидията не зависи от реализирания износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

д)   Заключение

(97)

Установената по тази схема полза варира между 0,02 % и 0,82 %.

3.1.5.   Програми за освобождаване и намаляване на преки данъци

3.1.5.1.   Освобождаване от подоходно данъчно облагане на доходите от дивиденти, изплащани на местни предприятия

а)   Правно основание

(98)

Правните основания на това освобождаване от данъчно облагане на доходите от дивиденти са членове 25—26 от Закона за облагането на доходите на предприятията и член 83 от Правилника за прилагане на Закона за подоходното данъчно облагане на предприятията.

б)   Практическо приложение

(99)

Тази програма се състои от преференциално данъчно третиране на местни китайски предприятия, които са акционери в други местни китайски предприятия, под формата на освобождаване от данъчно облагане върху доходите от някои дивиденти, бонуси и други капиталови инвестиции на местните предприятия-майки.

в)   Констатации от разследването

(100)

В отчета за данъците върху доходите на двамата включени в извадката производители износители/групи от производители износители е записана сума, освободена от данък върху доходите. Тази сума е описана като „Дивиденти, бонуси и други доходи от дялови инвестиции“ на допустимите местни лица и предприятия в съответствие с условията, определени в Допълнение 5 към Декларацията за данъците върху доходите (Годишен отчет относно данъчните преференции). Съответните дружества не са заплатили данък върху доходите за тези суми.

г)   Изчисляване на размера на субсидията

(101)

Размерът на подлежащата на изравнителни мерки субсидия се изчислява в зависимост от установената през разследвания период полза за получателите. Предоставената на получателите полза се равнява на размера на общия дължим данък с включен доход от дивиденти от други местни китайски предприятия, след приспадане на размера на действително платения данък след освобождаване от данъка върху доходите от дивиденти. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) се отнася към общия оборот от продажбите на оказалите съдействие производители износители през разследвания период, тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

д)   Заключение

(102)

Установената по тази схема полза варира между 0 % и 0,06 %.

3.1.6.   Програми за косвено данъчно облагане и за налагане на вносни мита

3.1.6.1.   Освобождаване от данъка върху добавената стойност (ДДС) и отстъпки при вносните мита за използването на вносно оборудване

а)   Правно основание

(103)

Правното основание на тази програма е циркулярно писмо на Държавния съвет относно адаптирането на данъчните политики по отношение на вносното оборудване Guo Fa № 37/1997, Обявление на Министерството на финансите, Главното управление на митниците и Държавната администрация относно данъчното облагане [2008 г.] № 43, Известие на НКРР относно въпросите от значение във връзка с връчването на потвърдителни писма за проекти с национално или чуждестранно финансиране, чието развитие се насърчава от държавата, № 316/2006 от 22 февруари 2006 г. и относно Каталога на неподлежащите на освобождаване от мита вносни артикули за предприятия с чуждестранни инвестиции или местни предприятия — 2008 г.

б)   Практическо приложение

(104)

Тази програма предвижда освобождаване от ДДС и вносни мита в полза на предприятия с чуждестранно участие или местни предприятия по отношение на вноса на капиталово оборудване, използвано в производствения им процес. С цел да бъде освободено от ДДС, оборудването трябва да не е включено в списък с оборудване, което не отговаря на изискванията, а кандидатстващото предприятие трябва да получи сертификат за насърчаван от държавата проект, издаден от китайските органи или от Националната комисия за развитие и реформи в съответствие със съответното законодателство в областта на инвестициите, данъчното облагане и митниците.

в)   Констатации от разследването

(105)

Четирима от включените в извадката китайски производители износители/групи от производители износители докладваха за освобождаване от ДДС и вносни мита за вносно оборудване.

г)   Изчисляване на размера на субсидията

(106)

Размерът на подлежащата на изравнителни мерки субсидия се изчислява в зависимост от установената през разследвания период полза за получателите. Тази полза се равнява на освобождаването от ДДС и митата за вносно оборудване. Реализираната полза бе изчислена предвид амортизацията за целия жизнен цикъл на оборудването съгласно обичайните счетоводни процедури на дружеството. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) се отнася към общия оборот от продажбите на оказалите съдействие производители износители през разследвания период, тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

д)   Заключение

(107)

Установената по тази схема полза варира между 0 % и 0,45 %.

3.1.6.2.   ДДС с намалена ставка върху закупено от ПЧУ оборудване, произведено в Китай

а)   Правно основание

(108)

Правните основания на тази програма са посочени в Циркуляр на Държавната данъчна администрация относно въвеждането на временни мерки на администрацията относно възстановяването на данъци върху произведено в страната оборудване, закупено от ПЧУ № 171, 199, 20.9.1999 г.; Известие на Министерството на финансите и Държавната данъчна администрация относно прекратяване на прилагането на политика за възстановяване на данъците върху произведено в страната оборудване, закупено от предприятия с чуждестранно участие, № 176 [2008 г.], Министерство на финансите.

б)   Практическо приложение

(109)

Тази програма предвижда ползи под формата на възстановяване на ДДС, заплатен при закупуването от предприятия с чуждестранно участие на произведено в страната оборудване. Оборудването трябва да не е включено в каталога на неподлежащите на освобождаване артикули и стойността на оборудването не бива да превишава прага на общите инвестиции, определен за дадено предприятие с чуждестранно участие, съгласно Пробните административни мерки във връзка със закупуването на произведено в страната оборудване.

в)   Констатации от разследването

(110)

Двамата включени в извадката производители износители/групи от производители износители представиха подробна информация за тази програма, включително относно размера на реализираната полза.

г)   Изчисляване на размера на субсидията

(111)

Размерът на подлежащата на изравнителни мерки субсидия се изчислява в зависимост от установената през разследвания период полза за получателите. Предоставените на получателите ползи се равняват на размера на възстановения ДДС върху закупеното произведено в страната оборудване. Реализираната полза бе изчислена предвид амортизацията за целия жизнен цикъл на оборудването съгласно обичайните счетоводни процедури на дружеството.

д)   Заключение

(112)

Установената по тази схема полза варира между 0 % и 0,01 %.

3.1.7.   Други програми на равнище регион/провинция

(113)

Разследването потвърди, че по време на разследвания период не са били получени ползи по програмите, посочени в съображение 75, от включените в извадката дружества.

3.1.8.   Размер на субсидиите

(114)

Размерът на субсидиите за китайските производители износители, определен в съответствие с разпоредбите на основния антисубсидиен регламент, изразен ad valorem, варира между 0,76 % и 1,77 %.

(115)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че не е ясно как Комисията е изчислила интервала на общия марж на субсидията. Интервалът на общите агрегирани субсидии за включените в извадката китайски производители износители/групи от производители износители, изразен ad valorem, посочен в съображение 114, представлява най-ниският и най-високият общ марж на субсидията на петимата включени в извадката китайски производители износители/групи от производители износители.

3.1.9.   Заключение относно Китай

(116)

Като се имат предвид de minimis размерите на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за китайските производители износители, върху вноса на ПЩВ с произход от Китай не следва да бъдат налагани мерки. Бе направено заключението, че разследването трябва да бъде прекратено по отношение на вноса с произход от Китайската народна република, в съответствие с член 14, параграф 3 от основния регламент.

3.2.   ИНДИЯ

3.2.1.   Общи положения

(117)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускането на субсидии от страна на правителствените органи на Индия:

1)

схема за фокусиране върху пазара;

2)

схема за фокусиране върху продукта;

3)

схема за предварителни разрешителни;

4)

схема за възстановяване на мита;

5)

схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване;

6)

освобождаване от данъци и мита и облекчения за експортно ориентирани единици и специални икономически зони;

7)

схема за експортно кредитиране;

8)

схема на освобождаване от подоходен данък;

9)

схема за съдействие на развитието на износа;

10)

схема на лицензионен режим за безмитен внос;

11)

схема за съдействие на развитието на пазара и гаранции по заеми;

12)

схема на правителството на Гуджарат за поощряване на капиталовите инвестиции;

13)

насърчителна схема спрямо данъка върху продажбите в Гуджарат и схема за освобождаване от мито върху електроенергията;

14)

схеми за субсидиране на Западен Бенгал — облекчения и данъчни преференции, включително безвъзмездни помощи и освобождаване от данък върху продажбите;

15)

схема с пакет от насърчителни мерки, предоставян от щата Махаращра, в това число схема за освобождаване от мито върху електроенергията и субсидия за насърчаване на промишлеността.

Схеми за субсидиране, използвани от разследваните индийски производители износители по време на разследвания период

(118)

При разследването бе установено, че през разследвания период проверените производители износители са реализирали ползи по следните схеми:

1)

схема за фокусиране върху пазара (FMS);

2)

схема за фокусиране върху продукта (FPS);

3)

схема за възстановяване на мита (DDS);

4)

схема за предварителни разрешителни (AAS);

5)

схема на лицензионен режим за безмитен внос (DFIA);

6)

схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS);

7)

схема с пакет от насърчителни мерки, предоставян от щата Махаращра (PSI);

(119)

Схемите 1, 2, 4, 5 и 6, посочени в съображение 118 по-горе, се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да отправя уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политиката за външната търговия“ (ПВТ), издавани на всеки пет години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. Документът относно политиката за външната търговия, който е от значение за разследвания период в настоящото разследване, е „Политика за външната търговия“, 2009—2014 г. (ПВТ 09-14). Освен това ПИ определя и процедурите, уреждащи ПВТ 09-14, в „Наръчник на процедурите, том I“ (НП I 09-14). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(120)

Схемата за възстановяване на мита, посочена в точка 3 от съображение 118 по-горе, се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93А и 94 от Закона за данъците от 1994 г. и на Правилата от 1995 г. относно митниците, централните акцизи и възстановяването на данъка върху услугите. Ставките за възстановяване се публикуват редовно.

(121)

Схемата с пакет от насърчителни мерки, посочена в точка 7 по-горе, се основава на Схемата с пакет от насърчителни мерки от 2007 г., приети от правителството на Махаращра, резолюции № PSI-1707/(CR-50)/IND-8 от 30 март 2007 г.

3.2.2.   Схема за фокусиране върху пазара (FMS)

а)   Правно основание

Подробно описание на схемата FMS се съдържа в параграф 3.14 от ПВТ 09-14 и в параграф 3.8 от НП I 09-14.

б)   Допустимост

(122)

Всеки производител износител или търговец износител може да участва в тази схема.

в)   Практическо приложение

(123)

При тази схема износът на всички продукти, който включва износа на ПЩВ за държавите, изброени в таблици 1 и 2 от допълнение 37(В) към НП I 09-14, има право на митнически кредит, който се равнява на 3 % от стойността франко борд. Считано от 1 април 2011 г., износът на всички продукти до държавите, изброени в таблица 3 от допълнение 37(В) (Special Focus Markets), има право на митнически кредит, който се равнява на 4 % от стойността франко борд. От схемата са изключени някои видове eкспортни дейности, като износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици. От схемата са изключени и определени видове продукти, напр. диаманти, благородни метали, руда, зърнени храни, захар и петролни продукти.

(124)

Митническите кредити по схемата FMS могат да се прехвърлят свободно и са валидни за период от 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешаване на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване.

(125)

Удостоверението за разрешаване на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, след извършването на износа или изпращането на стоките. Ако жалбоподателят представи пред органите копия на всички съответни документи за износа (напр. заповед за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма право на преценка при предоставянето на митническия кредит.

(126)

Четирима от проверените производители износители са използвали тази схема по време на разследвания период.

(127)

При разгласяването трима от включените в извадката индийски производители износители заявиха, че макар и да са отговаряли на условията за схемата, те не са кандидатствали за нея за експортните продажби за Съюза, поради което не може да се направи заключение за възползване от схемата. Те заявиха също така, че схемата FMS е географски обвързана с държави, които не са част от Съюза, и поради това не може да бъде предмет на изравнителни мерки от страна на Съюза. Във връзка с това проверките на място потвърдиха, че за схемата FMS се е кандидатствало по отношение на износа за трети държави, тъй като схемата се отнася главно за износ за трети държави. Въпреки това въпросните производители износители не бяха в състояние да оспорят нито практическото прилагане на схемата, описано в съображения 123—125, нито факта, че ползите по FMS могат да се използват при производството на разглеждания продукт, и по-конкретно че митническите кредити по FMS могат да се прехвърлят свободно и че могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване. По-специално страната не успя да оспори факта, че митническите кредити по FMS, предоставени за износ към отговарящи на условията трети държави, могат да бъдат използвани за компенсиране на вносни мита, дължими върху суровините, вложени в разглеждания продукт, изнасян за Съюза.

(128)

На последно място, тези ползи са осчетоводени в сметките на дружеството при текущо начисляване на датите, на които се извършват експортните сделки, което показва, че правото на полза е създадено в момента на експортната сделка и че няма съмнение, че митническите кредити ще бъдат използвани на по-късен етап. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

г)   Заключение относно схемата FMS

(129)

В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по схемата FMS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение, митническите кредити по FMS предоставят полза на износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(130)

Освен това FMS зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(131)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право да се възползва от FMS независимо дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износителите, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се ползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася производствено оборудване, въпреки че то не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, както е посочено в приложение I, буква и) от основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(132)

Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии бе изчислен въз основа на ползата за получателя, установена по време на разследвания период, както е била осчетоводена от оказалия съдействие производител износител при текущо начисляване като приход при осъществяване на експортната сделка. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) бе отнесен към оборота от износа през разследвания период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(133)

Ставката на субсидията, определена по отношение на тази схема за четирите засегнати дружества по време на разследвания период, възлиза съответно на 0,15 %, 0,19 %, 0,42 % и 0,63 %.

3.2.3.   Схема за фокусиране върху продукта (FPS)

а)   Правно основание

(134)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 3.15—3.17 от ПВТ 09-14 и в глави 3.9—3.11 от НП I 09-14.

б)   Допустимост

(135)

Съгласно параграф 3.15.2 от ПВТ 09-14 износителите на продукти, посочени в допълнение 37D към НП I 09-14, отговарят на условията за участие в схемата.

в)   Практическо приложение

(136)

Износител на продукти, включени в списъка от допълнение 37D към НП I 09-14, може да кандидатства за одобрение на митнически кредит в рамките на схемата за FPS в размер на 2 % или 5 % от стойността франко борд на износа. Разглежданият продукт, предмет на разследването, е включен в таблица 1 от допълнение 37D и има право на митнически кредит в размер на 2 %.

(137)

FPS е следекспортна схема, т.е. дружеството трябва да осъществи износ, за да има право на ползите съгласно тази схема. В резултат на това дружеството подава онлайн заявление до съответния орган заедно с копия на поръчката за износ и фактурата, банковата разписка, показваща, че са платени приложимите такси, копие от товарителниците и банковото удостоверение за получено плащане или удостоверение за входящ валутен превод при пряко договаряне на документите. Когато оригиналните екземпляри на товарителниците и/или банковите удостоверения за получено плащане са представени с цел получаване на ползи по друга схема, дружеството може да подаде заверени от него самото копия, като посочи съответния орган, на който са били представени оригиналните документи. Онлайн заявлението за кредити по FPS може да включва не повече от 50 товарителници.

(138)

Бе установено, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по FPS могат да бъдат осчетоводени при текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на мита при последващ внос на каквито и да било стоки, с изключение на производствено оборудване и на стоки, за които са въведени ограничения върху вноса. Стоките, внасяни за сметка на такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по FPS могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 24 месеца от датата на отпускане.

(139)

Петимата проверени производители износители са използвали тази схема по време на разследвания период.

(140)

След разгласяването три от включените в извадката индийски производители износители заявиха, че макар и да са отговаряли на условията за схемата, те не са кандидатствали за нея поне за някои експортни продажби, поради което не може да се направи заключение за възползване от схемата. Въпреки това въпросните производители износители не бяха в състояние да оспорят нито практическото прилагане на схемата, описано в съображения 123–125, нито факта, че ползите по FPS могат да се използват при производството на разглеждания продукт, и по-конкретно че митническите кредити по FPS могат да се прехвърлят свободно и че могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване. Отново се посочва, че тези ползи са осчетоводени в сметките на дружеството при текущо начисляване на датите, на които се извършват експортните сделки, което показва, че правото на полза е създадено в момента на експортната сделка и че няма съмнение, че митническите кредити ще бъдат използвани на по-късен етап.

г)   Заключение относно схемата FPS

(141)

В рамките на FPS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по FPS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като кредитът в крайна сметка ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Наред с това от кредитите по FPS произтичат ползи за износителя, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(142)

Освен това, съгласно нормативната уредба, FPS зависи от осъществяването на износ и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(143)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или като система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, тъй като не отговаря на правилата, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално износителят не е задължен действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са вложени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не са платени вносни мита в превишен размер по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител може да бъде допуснат до участие в FPS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се възползват от FPS.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(144)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, бе изчислен с оглед на установената полза за получателя по време на разследвания период. В това отношение бе прието, че ползата е предоставена на получателя в момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ е длъжно да откаже да събира митата, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по FPS, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията. Предвид на изложеното по-горе се счита за целесъобразно оценката на ползата от FPS да се извършва чрез сумиране на кредитите от сделките за износ, осъществени по тази схема по време на разследвания период.

(145)

При отправени основателни искания таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати от кредитите, така че да се получи размерът на субсидията като числител, в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на тази субсидия бе отнесен към общия оборот от износа през разследвания период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(146)

Ставките на субсидията, определени по отношение на тази схема за петте засегнати дружества по време на разследвания период, възлизат съответно на 1,59 %, 1,75 %, 1,77 %, 1,85 % и 1,95 %.

3.2.4.   Схема за възстановяване на мита (DDS)

а)   Правно основание

(147)

В Митническите правила и правилата за централните акцизи и за възстановяването на митата от 1995 г. (Custom & Central Excise Duties Drawback Rules), изменени с последващи уведомления, е направено подробно описание на DDS.

б)   Допустимост

(148)

Всеки производител износител или търговец износител може да участва в тази схема.

в)   Практическо приложение

(149)

Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за възстановяване на сума, чийто размер се изчислява като процент от стойността франко борд на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставките за възстановяване са установени от ПИ за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те са определени въз основа на средното количество или стойност на материалите, използвани като суровини за производството на даден продукт, и средния размер на митата, платени върху суровините. Те се прилагат независимо дали вносните мита са действително платени, или не. Ставката по схемата DDS за разглеждания продукт през разследвания период бе: 3 % до 9 октомври 2012 г., 2,1 % за периода между 10 октомври 2012 г. и 20 септември 2013 г. и 1,7 %, считано от 21 септември 2013 г., от стойността франко борд.

(150)

За да може да участва в схемата, дружеството трябва да има износна дейност. В момента на вписване на данните за пратката в митническия сървър (ICEGATE) се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът на субсидията се фиксира неотменимо. След като корабоплавателното дружество е подало манифест за износ и митническата служба е направила задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница.

(151)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение. Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но ПИ ще възстанови изплатената сума, ако износителят не предостави банково удостоверение в рамките на определен срок.

(152)

Сумата за възстановяване може да бъде използвана за всякаква цел.

(153)

Установено бе, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти сумата за възстановяване на мита може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

(154)

Двама от проверените производители износители са използвали схемата DDS по време на разследвания период.

г)   Заключение относно схемата DDS

(155)

В рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Възстановяването на сума от мита е финансово участие на ПИ, тъй като представлява директен трансфер на средства от страна на ПИ. Освен това със сумата за възстановяване на мита се облагодетелства износителят, тъй като се подобрява неговата ликвидност, при условия, които не са налични на пазара.

(156)

Ставката на схемата за възстановяване на мита при износ се определя от ПИ за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията се определя като възстановяване на мита, схемата няма характеристиките на допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Заплащането в брой на износителя не е свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровини и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху минал или бъдещ внос на суровини.

(157)

Това се потвърждава от Циркулярен документ № 24/2001 на ПИ, в което е ясно посочено, че „[ставките за възстановяване на мита] нямат връзка с модела на действителното потребление на суровините и с действителното мито върху суровините на конкретен износител или отделни пратки […]“ и което информира регионалните органи, че „компетентните местни органи не могат да изискват представянето на доказателства по отношение на действителните мита, наложени върху внесени суровини или суровини с местен характер […], заедно с [искането на възстановяване], подадено от износителите“.

(158)

Плащането под формата на директно прехвърляне на средства от страна на ПИ след осъществения от износителите износ трябва да се разглежда като директна безвъзмездна помощ от ПИ, която зависи от осъществяването на износ и следователно се счита за специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(159)

С оглед на изложеното по-горе се стигна до заключението, че схемата DDS подлежи на изравнителни мерки.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(160)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии бе изчислен с оглед на установената полза за получателя по време на разследвания период. В това отношение бе прието, че ползата е предоставена на получателя в момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ е длъжно да изплати сумата за възстановяване на мита, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата, в която, inter alia, е посочена сумата за възстановяване на мита, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. С оглед на изложеното по-горе се счита за целесъобразно оценката на ползата от DDS да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на разследвания период.

(161)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерите на тези субсидии бяха отнесени към общия оборот от износа на разглеждания продукт през разследвания период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(162)

Въз основа на изложеното по-горе ставките на субсидията, определени по отношение на тази схема за двете засегнати дружества по време на разследвания период, възлизат съответно на 0,24 % и 2,12 %.

3.2.5.   Схема за предварителни разрешителни (AAS)

а)   Правно основание

(163)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1—4.1.14 от ПВТ 09-14 и в глави 4.1—4.30 от НП I 09-14.

б)   Допустимост

(164)

AAS се състои от шест подсхеми, които са описани по-подробно в съображение 165. Тези подсхеми се различават, inter alia, по отношение на обхвата на допустимост. Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ поддържащи производители, отговарят на условията за участие в AAS за „физически износ“ и в подсхеми на AAS за годишни потребности. Производителите износители, които снабдяват крайния износител, имат право да участват в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки за категориите за „планиран износ“, посочени в параграф 8.2 от ПВТ 09-14, например доставчиците на експортно ориентирани единици, имат право да участват в подсхеми на AAS за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители могат да се възползват от свързаните с „планирания износ“ ползи в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ и „насрещен вътрешен акредитив“.

в)   Практическо приложение

(165)

Разрешение по AAS може да бъде издадено за:

а)

физически износ: това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини за производството на конкретен краен продукт, предназначен за износ. „Физически“ в този контекст означава, че продуктът, предназначен за износ, трябва да напусне територията на Индия. Разрешителното за внос и задължението за износ, включително видът на продукта, предназначен за износ, са посочени в лиценза;

б)

годишни потребности: това разрешително не е свързано с конкретен продукт, предназначен за износ, а с по-широка група продукти (напр. химически продукти и свързани с тях продукти). В рамките на определен праг на стойността, определен от осъществения внос, притежателят на лиценза може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от артикулите, попадащи в такава група продукти. Той може да изнася всеки продукт, който попада в групата и за който са били използвани освободени от мито суровини;

в)

междинни доставки: тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, като разделят производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел AAS за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на производство и е задължен да изнесе готовия продукт;

г)

планиран износ: Тази подсхема позволява главният изпълнител да внася безмитно суровини, които са нужни за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“ на категориите от клиенти, посочени в параграф 8.2, букви б)—е), ж), и) и й) от ПВТ 09-14. Според ПИ планираният износ се отнася за онези сделки, при които доставените стоки не напускат страната. Няколко категории доставки са считани за планиран износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на експортно ориентирана единица или на дружество, разположено в специална икономическа зона („SEZ“).

д)

предварително нареждане за освобождаване (ARO): притежателят на разрешително по AAS, който възнамерява да доставя суровини от местни източници, вместо посредством пряк внос, може да използва ARO. В такива случаи предварителните разрешителни се признават за предварителни нареждания за освобождаване и се прехвърлят в полза на местния доставчик при доставката на посочените в тях суровини. Чрез прехвърлянето на ARO местният доставчик получава право на ползите от планирания износ, както е посочено в параграф 8.3 от ПВТ 09-14 (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз). Чрез механизма на ARO се възстановяват данъци и мита на доставчика, а не на крайния износител, под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни, така и за вносни суровини;

е)

насрещен вътрешен акредитив: тази подсхема също се прилага за местните доставки на притежател на предварително разрешително. Притежателят на предварително разрешително може да се обърне към банка за издаване на насрещен вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Разрешителното ще бъде признато от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на суровините, които са набавени на местния пазар, а не чрез внос. Местният доставчик ще има право да се ползва от предимствата на планирания износ, предвидени в параграф 8.3 от ПВТ 09-14 (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз).

(166)

Три проверени дружества са получили отстъпки по схемата AAS във връзка с разглеждания продукт по време на разследвания период. Тези дружества са използвали подсхеми а), г) и д), посочени по-горе. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

(167)

За целите на извършването на проверки от страна на индийските органи притежателят на предварително разрешително е правно задължен да води „вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глави 4.26 и 4.30 и допълнение 23 към НП I 09–14), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че определеният регистър и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно формата от допълнение 23, е вярна и точна във всяко отношение.

(168)

Що се отнася до използването на схемата AAS за физически износ, посочен в буква а) от съображение 165, използвана от две проверени дружества по време на разследвания период, разрешителното за внос и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в предварителното разрешително. В допълнение към това, към момента на вноса и износа държавните служители трябва да отразят в предварителното разрешително съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по AAS, се определя от ПИ въз основа на стандартните норми за вложените материали в крайния продукт (SION), които съществуват за повечето продукти, включително за разглеждания продукт.

(169)

Внасяните суровини не могат да се прехвърлят и трябва да бъдат използвани за производството на крайния продукт, предназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предвидения срок след издаването на лиценза (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца всяко).

(170)

При разследването бе установено, че изискванията за проверка, определени от индийските органи, на практика не са били спазени.

(171)

Само едно от двете проверени дружества, които са използвали тази подсхема, са водили регистър на производството и потреблението. Въпреки това регистърът на потреблението не е дал възможност да се провери кои суровини са били използвани при производството на изнасяния продукт и в какво количество. Що се отнася до изискванията за проверка, посочени по-горе, дружествата не са водели регистри, които да доказват, че е извършен външен одит на регистъра на потреблението. В обобщение се смята, че разследваните износители не са били в състояние да докажат, че са спазени съответните разпоредби на ПВТ.

(172)

Що се отнася до използването на схемата AAS за ARO, посочена в буква д) от съображение 165, използвана от едно проверено дружество по време на разследвания период, обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя като процент от стойността на изнесените крайни продукти. Тези предварителни лицензи уточняват или количеството, или стойността на материалите, за които е разрешен вносът. И в двата случая ставките, използвани за определяне на разрешените за безмитен внос покупки, за по-голямата част от продуктите, сред които и този, предмет на настоящото разследване, се установяват въз основа на SION. Различните видове суровини, които се влагат, уточнени в предварителните лицензи, са елементи, които се използват в производството на крайния изнасян продукт, за който се отнасят.

(173)

Притежателят на предварително разрешително, който възнамерява да доставя суровини от местни източници, вместо посредством пряк внос, може да използва ARO. В такива случаи предварителните лицензи се признават за предварителни нареждания за освобождаване и се прехвърлят в полза на доставчика при доставката на посочените в тях суровини. Чрез прехвърлянето на ARO доставчикът получава право на ползите от планирания износ, като отстъпки при планиран износ и възстановяване на т.нар. краен акциз.

(174)

При разследването бе установено, че изискванията за проверка, определени от индийските органи, на практика не са били спазени.

(175)

Що се отнася до използването на схемата AAS за планиран износ, посочен в буква г) от съображение 165, използвана от едно проверено дружество по време на разследвания период, както разрешителното за внос, така и задължението за износ са фиксирани от ПИ по отношение на обема и стойността и са документирани в разрешителното. В допълнение към това, към момента на вноса и износа държавните служители трябва да отразят в разрешителното съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от ПИ въз основа на SION.

(176)

Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предписания срок след издаването на разрешението (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца всяко).

(177)

Установено бе, че няма връзка между внасяните суровини и изнасяните крайни продукти. Освен това бе установено, че въпреки че това е задължително, заявителят не е водел посочения в съображение 167 регистър на потреблението, който подлежи на проверка от страна на външен счетоводител. Независимо от неспазването на това изискване, заявителят се е възползвал от предимствата, които предоставя схемата AAS.

г)   Заключение относно схемата AAS

(178)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на ПИ, тъй като намалява приходите от мита, които иначе биха били дължими, и от него произтичат ползи за разследваните износители, тъй като по този начин се подобрява тяхната ликвидност.

(179)

Съгласно нормативната уредба всички подсхеми, разгледани по настоящия случай, несъмнено зависят от осъществяването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да получава ползи от тази схема.

(180)

Нито една от подсхемите, разгледани по настоящия случай, не може да бъде считана за допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, установени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. ПИ не е приложило ефективно система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви количества са вложени суровини в производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент и, в случай на схеми за възстановяване за заместители, приложение III, раздел II, точка 2 от основния регламент). Също така се счита, че SION за разглеждания продукт не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система за проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество суровини са вложени в производството на продукта, предназначен за износ. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква в случаите, в които не е налице ефективно прилагана система за проверка (приложение II, раздел II, точка 5 и приложение III, раздел II, точка 3 от основния регламент).

(181)

След разгласяването един от включените в извадката индийски производители износители заяви, че тази схема не следва да бъде предмет на изравнителни мерки, тъй като дружеството е изпълнило своето правно задължение по отношение на провеждането на независими одити на регистъра на потреблението на суровините и това следва да се разглежда като достатъчна проверка за ПИ. Този довод не може да бъде приет. Проверката на ПИ трябва да се счита за отделна от всички задължения, наложени на дружествата. Проверката на място потвърди, че въведената система за проверка от страна на ПИ не съответства на правилата, предвидени в приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(182)

Същата страна заяви, че обединяването на лицензи в Индия е законна практика и че дружеството не трябва да търпи неблагоприятни последици поради използването на общия оборот на износа, вместо оборота на разглеждания продукт, при изчисляването на маржа на субсидията. Фактът, че обединяването на лицензи в Индия е законна практика обаче, е без значение в този контекст. Разследването разкри, че в резултат на обединяването не би могло да бъде извършено никакво разумно разпределение на лицензи за ПЩВ. Действително, за изчислението на маржа на субсидията е трябвало да бъде използвана ползата на ниво раздел, а не на ниво ПЩВ, тъй като проверената информация не даде възможност за адекватно разпределение на използването на суровини (използвани за производството на други продукти) само в ПЩВ. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(183)

Следователно подсхемите, посочени в съображение 165, букви а), г) и д), подлежат на изравнителни мерки.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(184)

Поради липсата на допустими системи за възстановяване на мита или за възстановяване за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е освобождаването от задължението за заплащане на всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент не предвижда само изравнителни мерки, които да компенсират „прекомерно“ освобождаване от задължението за заплащане на мита. Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) от основния регламент прекомерното освобождаване от задължението за заплащане на мита може да бъде предмет на изравнителни мерки, само при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. В конкретния случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно ако не бъде доказано, че е проведен адекватен процес на мониторинг, посоченото по-горе изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителните мерки спрямо сумата на неплатените мита (пропуснати приходи), а не спрямо предполагаемо прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита. Както е посочено в приложение II, раздел II и приложение III, раздел II към основния регламент, изчисляването на такова прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита не спада към задълженията на разследващия орган. Напротив, съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на твърдяна система за проверка.

(185)

Размерът на субсидията за дружествата, които са използвали AAS, бе изчислен въз основа на пропуснатите вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху материалите, внесени по подсхемата през разследвания период (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията, когато за това бяха отправени основателни искания. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към оборота от износа на разглеждания продукт през разследвания период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(186)

Ставките на субсидията, определени по отношение на тази схема за трите засегнати дружества по време на разследвания период, възлизат съответно на 0,11 %, 1,89 % и 4,31 %.

3.2.6.   Схема на лицензионен режим за безмитен внос (DFIA)

а)   Правно основание

(187)

Подробно описание на DFIA се съдържа в параграфи 4.2.1—4.2.47 от ПВТ 09-14 и в глави 4.31—4.36 от НП I 09-14.

б)   Допустимост

(188)

Всеки производител износител или търговец износител може да участва в тази схема.

в)   Практическо приложение

(189)

DFIA е схема, прилагана преди и след осъществяването на износа, която позволява безмитен внос на стоки, определени съгласно нормите SION, които обаче в случая на подлежаща на прехвърляне DFIA не е необходимо да бъдат непременно използвани в производството на изнасяния продукт.

(190)

DFIA обхваща само суровините, определени в SION. Правото за внос е ограничено до количеството и стойността, посочени в SION, но при поискване могат да бъдат преразгледани от регионалните компетентни органи.

(191)

Към задължението за износ се прилага изискването за минимална добавена стойност от 20 %. Износът може да бъде осъществен в очакване на разрешително за DFIA, като в този случай правото за внос се определя пропорционално на очаквания износ.

(192)

След изпълняване на задължението за износ, износителят може да поиска прехвърлянето на разрешителното за DFIA, което на практика означава позволение за продажба на лиценза за безмитен внос на пазара.

(193)

Един от проверените производители износители е използвал схемата DFIA по време на разследвания период.

г)   Заключение относно схемата DFIA

(194)

Освобождаването от вносни мита представлява субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Схемата представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като намалява приходите от мита, които иначе биха били дължими, и от нея произтичат ползи за разследваните износители, тъй като по този начин се подобрява тяхната ликвидност.

(195)

Освен това DFIA зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се счита за схема, която е специфична и подлежаща на изравнителни мерки по член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(196)

Тази схема не може да бъде счетена за допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално: i) тя позволява възстановяването ex-post на вносни такси върху суровини, които са вложени в производствения процес на друг продукт; ii) не съществува система или процедура за проверка, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерна полза по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент; и iii) правото за прехвърляне на удостоверения/разрешителни означава, че даден износител, на който е предоставена схема DFIA, не е задължен действително да използва удостоверението за внос на суровините.

(197)

След разгласяването един от включените в извадката индийски производители износители заяви, че системата за проверка, въведена в Индия, е подходяща, ефективна и в съответствие с търговските практики в Индия, поради което „основната“ причина за прилагане на изравнителни мерки по отношение на схемата вече не съществува. За разлика от това, което бе заявено, разследването не потвърди, че действащата в Индия система позволява да се провери кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерна полза по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Освен това производителят не оспори нито факта, че системата позволява възстановяването ex-post на вносни такси върху суровини, които са вложени в производствения процес на друг продукт, нито, че правото за прехвърляне на удостоверения/разрешителни означава, че даден износител, на който е предоставена схема DFIA, не е задължен в действителност да използва удостоверението при вноса на суровините. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(198)

Поради липсата на допустими системи за възстановяване на мита или за възстановяване за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е освобождаването от задължението за заплащане на всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент не предвижда само изравнителни мерки, които да компенсират „прекомерно“ освобождаване от задължението за заплащане на мита.

(199)

Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и приложение I, буква и) от основния регламент прекомерното освобождаване от задължението за заплащане на мита може да бъде предмет на изравнителни мерки, само при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. В конкретния случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно ако не бъде доказано, че е проведен адекватен процес на мониторинг, посоченото по-горе изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителните мерки спрямо сумата на неплатените мита (пропуснати приходи), а не спрямо предполагаемо прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита. Както е посочено в приложение II, раздел II и приложение III, раздел II към основния регламент, изчисляването на такова прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита не спада към задълженията на разследващия орган. Напротив, съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на твърдяна система за проверка.

(200)

Размерът на субсидията за дружествата, които са използвали DFIA, бе изчислен въз основа на пропуснатите вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху материалите, внесени по подсхемата през разследвания период (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати от размера на субсидията, когато за това бяха отправени основателни искания. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към оборота от износа на разглеждания продукт през разследвания период като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(201)

Ставките на субсидията, определени по отношение на тази схема за единственото засегнато дружество по време на разследвания период, възлизат на 4,95 %.

3.2.7.   Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS)

а)   Правно основание

(202)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ПВТ 09-14, както и в глава 5 от НП I 09-14.

б)   Допустимост

(203)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с доставчици производители и доставчици на услуги, се допускат до участие в тази схема.

в)   Практическо приложение

(204)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса ПИ издава лиценз по EPCGS. Схемата предвижда намалена митническа ставка от 3 %, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ПВТ 09-14 производственото оборудване може да бъде внесено с митническа ставка от 0 % по схемата EPCGS, но в този случай срокът за изпълнението на задължението за износ е по-кратък.

(205)

Притежателят на лиценз по EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. В противен случай местният производител може да поиска да получи ползите за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

(206)

Установено бе, че трите дружества в извадката са получили отстъпки по схемата EPCGS, които биха могли да бъдат отнесени към разглеждания продукт през разследвания период.

г)   Заключение относно схемата EPCGS

(207)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение, намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на дружеството.

(208)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от осъществяването на износ, тъй като тези лицензи не могат да бъдат получени без поемането на задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(209)

EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(210)

Размерът на субсидията бе изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на нормалната амортизация на такова производствено оборудване в разглежданата промишленост. Размерът на субсидията за разследвания период следователно бе изчислен, като общата сума на неплатеното мито бе разделена на периода на амортизация. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до разследвания период, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. За тази цел бе счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на разследвания период. В случаите, в които бяха отправени основателни искания, таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, за да се получи размерът на субсидията като числител.

(211)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия бе отнесен към съответния оборот от износа през разследвания период като знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(212)

След разгласяването двама включени в извадката индийски производители износители поискаха преразглеждане на изчислението на размера на субсидията. Те заявиха, че може да настъпи анулиране на лиценза за EPCG, което да доведе до набавяне на производствено оборудване от местния пазар, към което ще се прилагат централните акцизи. Тук обаче няма изрично позоваване на конкретни анулирани лицензи. Този въпрос не бе повдигнат и по време на разследването, което би позволило твърдението да бъде надлежно проверено. Във всички случаи, определянето на размера на субсидията се е основавало на проверения регистър на дружеството на суровините, закупени по тази схема. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

(213)

Ставката на субсидията, определена по отношение на тази схема за трите засегнати дружества по време на разследвания период, възлиза съответно на 0,37 %, 0,40 % и 0,46 %.

3.2.8.   Схема с пакет от насърчителни мерки

а)   Правно основание

(214)

С цел да насърчи навлизането на промишлените производства в по-слабо развитите региони, правителството на Махаращра (ПМ) стимулира новоразгръщащи се единици, създавани в развиващите се региони на щата от 1964 г. по схема, известна като „схема с пакет от насърчителни мерки“. От въвеждането ѝ схемата е била многократно изменяна и версиите, приложими за целите на настоящото разследване, са версиите от 2001 и 2007 г. Схема с пакет от насърчителни мерки от 2001 г., 31 март 2001 г., с Резолюция № IDL-1021/(CR-73)/IND-8. Схема с пакет от насърчителни мерки от 2007 г., 30 март 2007 г., с Резолюция № PSI-1707/(CR-50)/IND-8.

б)   Допустимост

(215)

Посочените по-горе резолюции съдържат списък на категориите промишлени отрасли и предприятия, за които може да се счита, че отговарят на условията за участие в насърчителните мерки.

в)   Практическо приложение

(216)

С цел да насърчи навлизането на промишлените производства в по-слабо развитите региони, правителството на Махаращра осигури пакет от насърчителни мерки за нови/разгръщащи се промишлени единици, създавани в развиващия се регион на щата Махаращра. За целите на схемата приложение I към резолюцията класифицира регионите на щата като отговарящи на условията за насърчителни мерки. За насърчителни мерки по схемата от 2007 г. обаче може да се кандидатства само ако бъде издаден сертификат за право на участие по схемата от 2007 г. и бенефициерът е изпълнил разпоредбите/условията на сертификата за право на участие. Сертификатът се издава от Изпълнителната агенция (държавен орган), който започва да действа от датата на започване на производството с търговска цел от страна на бенефициера (наричан още единица, имаща право на участие).

(217)

PSI се състои от няколко подсхеми, следните две от които са предоставили полза на двама от проверените производители износители по време на разследвания период:

схема за освобождаване от данък върху електроенергията (EDE);

субсидия за насърчаване на промишлеността (IPS).

(218)

EDE се предоставя на нови единици, имащи право на участие, установени в определени региони за период, определен в сертификатите за право на участие. В този случай двамата засегнати производители износители са освободени от плащане на данък върху електроенергията — съответно за 9 и 7 години. В други части на щата изцяло експортно ориентираните единици, единиците в областта на информационните технологии и биотехнологиите са освободени от задължението да плащат данък върху електроенергията за срок от 10 години.

(219)

По време на разследването бе установено, че един производител износител, установен в Махаращра, се е възползвал от подсхемата за освобождаване от данък върху електроенергията по време на разследвания период.

(220)

Подсхемата IPS дава право на бенефициера на субсидия, равна на 75 — 100 % от размера на допустимите инвестиции, намален с размера на ползите, получени по други подсхеми на схемата PSI, като например EDE. Ползата се предоставя за срок, посочен в сертификата за право на участие, и не може да надвишава размера на ДДС, платен на щата Махаращра през същия период. Допустимите инвестиции са капиталови разходи, направени във връзка със строителни дейности, машини и съоръжения.

(221)

По време на разследването бе установено, че двама производители износители, установени в Махаращра, са се възползвали от подсхемата IPS.

(222)

След разгласяването двама включени в извадката индийски производители износители заявиха, че подсхемата IPS, предлагана от ПМ, не се отнася до етапите на изработване, производство или износ на ПЩВ, пряко или непряко, и че ползата зависи от размера на платените местни данъци. Освен това те заявиха, че целта на схемата не е да се предоставят ползи на производителите износители, а да се компенсират разходите във връзка с изостаналостта на региона и че поради това схемата не подлежи на изравнителни мерки. Освен това те изтъкнаха, че схемата следва да се разглежда като капиталова субсидия, а не като редовна субсидия, и че получената обща полза следва да се разпредели през целия обичаен срок на амортизация на субсидирания капитал. В това отношение разследването показа, както бе посочено в съображение 220, че безвъзмездните средства се изплащат ежегодно за допустимите инвестиции, които са направени във връзка със строителни дейности, машини и съоръжения. Тези инвестиции са пряко свързани с ПЩВ. Сам по себе си фактът, че годишната сума, за която може да се кандидатства, е ограничена до размера на местните данъци, платени на ПМ през същия период, не променя факта, че годишните ползи на ПМ представляват финансово участие на ПИ, което предоставя полза на разследваните производители износители. И на последно място — изплащаните всяка година безвъзмездни средства не представляват капиталова субсидия, дори и ако в основата на това плащане е инвестиция в производствено оборудване. Поради това твърдението трябваше да бъде отхвърлено.

г)   Заключение относно подсхемите EDE и IPS

(223)

Двете подсхеми представляват субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент, тъй като представляват финансово участие от страна на ПИ, като по този начин е реализирана полза за разследваните износители.

(224)

Подсхемите за субсидиране са специфични по смисъла на член 4, параграф 3 от основния регламент предвид това, че самите правни разпоредби, които уреждат дейността на предоставящия субсидията орган, ограничават достъпа до тази схема до определен брой дружества в определен географски регион.

(225)

Поради това субсидията следва да се счита за подлежаща на изравнителни мерки.

д)   Изчисляване на размера на субсидията

(226)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент размерът на подлежащата на изравнителни мерки субсидия бе изчислен с оглед на установената полза за получателя във връзка с разглеждания продукт по време на разследвания период. Този размер (числител) бе отнесен към общия оборот от продажбите на разглеждания продукт от производителя износител по време на разследвания период, тъй като субсидията не зависи от реализирания износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества, съгласно член 7, параграф 2 от основния регламент.

(227)

Ставката на субсидията, определена по отношение на подсхемата EDE за единственото дружество, възползвало се от тези ползи, възлиза на 0,31 %.

(228)

Ставките на субсидията, определени по отношение на подсхемата IPS за засегнатите дружества по време на разследвания период, възлизат съответно на 1,03 % и 1,91 %.

3.2.9.   Размер на подлежащите на изравнителни мерки субсидии

(229)

Въз основа на констатациите, общият размер на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за проверените производители износители, изразен ad valorem, варира от 4,16 % до 7,65 %, както е обобщено в таблицата по-долу.

Таблица 1

Размер на подлежащите на изравнителни мерки субсидии — Индия

(%)

Схема

FMS

FPS

DDS

AAS

DFIA

EPCGS

PSI/EDE

PSI/IPS

Общо

Дружество

Bombay Dyeing and Manufacturing Co. Ltd.

0,42

1,77

0,31

1,91

4,41

Ganesha Ecosphere Ltd.

1,95

0,24

0,11

4,95

0,40

7,65

Indo Rama Synthetics Ltd.

0,15

1,75

1,89

0,37

1,03

5,19

Polyfibre Industries Pvt. Ltd.

0,19

1,85

2,12

4,16

Reliance Industries Limited

0,63

1,59

4,31

0,46

6,99

3.3.   ВИЕТНАМ

3.3.1.   Общи положения

(230)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, и отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускането на субсидии от страна на правителството на Виетнам:

А.

държавно кредитиране при преференциални условия за промишлеността на ПЩВ от държавни банки и възлагане от страна на държавата на поръчки на частни банки и предоставяне на насоки в тази връзка, както и подпомагане под формата на лихвен процент;

Б.

държавни доставки на стоки за промишлеността на ПЩВ от държавни предприятия на занижени цени;

В.

предоставяне от държавата на земя на занижени цени и други свързани със земята ползи;

Г.

програми за освобождаване и намаляване на преки данъци;

Д.

програми за косвено данъчно облагане и за налагане на вносни мита;

Е.

ускорена амортизация на дълготрайните активи;

Ж.

други програми за субсидиране, включително държавни, регионални и местни схеми.

(231)

Комисията провери всички посочени в жалбата схеми. За всяка схема бе разследвано дали, по силата на разпоредбите на член 3 от основния регламент, може да бъде установено финансово участие от страна на ПВ и ползи, предоставени на производителите износители. При разследването се установи, че в този случай всяка полза, установена за разследваните схеми, е под приложимия праг de minimis, предвиден в член 14, параграф 5 (4) от основния регламент. Следователно бе сметнато, че не е необходимо да се определи дали отделните схеми подлежат на изравнителни мерки.

(232)

За постигането на по-голяма яснота и прозрачност обаче по-долу са посочени подробности за схемите и съответните ставки на субсидиите за отделните дружества, независимо от това дали субсидиите се считат за подлежащи на изравнителни мерки, или не. Ползата бе изчислена в съответствие с член 6 от основния регламент.

3.3.2.   Специфични схеми за субсидиране

Схеми за субсидиране, които не са използвани от виетнамските производители износители по време на разследвания период

(233)

При разследването бе установено, че следните схеми не са били използвани от разследваните виетнамски производители износители:

а)

държавни доставки на стоки за промишлеността на ПЩВ от държавни предприятия на занижени цени;

б)

ускорена амортизация на дълготрайните активи;

в)

други програми за субсидиране, включително държавни, регионални и местни схеми.

(234)

Що се отнася по-специално до държавните доставки на стоки за промишлеността на ПЩВ от държавни предприятия на занижени цени, твърдението, съдържащо се в жалбата в тази връзка, бе, че ПТК/МЕГ, които могат да бъдат използвани като основни суровини за производството на ПЩВ, са получени на субсидирани цени от виетнамските производители. Разследването обаче показа, че нито един от разследваните производители износители не е използвал ПТК/МЕГ като основна суровина и че всички те са използвали рециклирани бутилки от PET или люспи от рециклирани бутилки от PET.

(235)

След разгласяването жалбоподателят отбеляза, че Комисията е направила частичен анализ само на една от тях, а именно доставките на ПТК/МЕГ на субсидирани цени. По отношение на тази програма жалбоподателят заяви, че начинът на изготвяне на извадката и фактът, че големи производители на ПЩВ във Виетнам не са били включени в разследването, са се отразили върху определянето по отношение на тази програма. Жалбоподателят посочи и други твърдяни програми за субсидиране във Виетнам, за които са подадени данни в жалбата.

(236)

Както бе пояснено от Комисията в съображения 32—34 и 42 по-горе, за Виетнам не бе необходимо изготвяне на извадка, тъй като всички виетнамски производители износители изразиха намерението си да сътрудничат и отговорите, получени от тримата оказали съдействие производители, обхванаха над 99 % от вноса от Виетнам. Поради това аргументите на жалбоподателя относно изготвянето на извадката не са от значение за констатациите от разследването. Освен това сам по себе си фактът, че във Виетнам има други големи производители на ПЩВ, не поставя под съмнение представителността на извадката. Комисията потвърждава, че е потърсила информация и отговори във връзка с всички твърдяни субсидии, посочени в жалбата, включително и тези, посочени от жалбоподателя в коментарите му относно разгласяването, но бе установено, че тези програми не са били използвани от оказалите съдействие износители. Комисията предостави информация относно доставките на ПТК/МЕГ, тъй като тази програма фигурираше като основно твърдение в жалбата като вероятно предоставяща значителни по размер подлежащи на изравнителни мерки субсидии.

Схеми за субсидиране, използвани от разследваните виетнамски производители износители по време на разследвания период

(237)

Установено бе, че посочените по-долу схеми са били използвани от разследваните виетнамски производители износители по време на разследвания период.

3.3.3.   Преференциално кредитиране

3.3.3.1.   Слединвестиционно подпомагане под формата на лихвен процент от страна на Виетнамската банка за развитие

(238)

Виетнамската банка за развитие (VDB) е държавна стратегическа банка, създадена през 2006 г. по силата на Решение № 108/2006/QD-TTg за изпълнение на държавните политики в областта на инвестиционните кредити и експортните кредити за развитие. По време на разследвания период Виетнамската банка за развитие е ръководила програма за подпомагане под формата на лихвен процент по някои заеми от търговски банки. В тази връзка дружествата от групата Thai Binh са сключили договори с VDB за подпомагане на заеми от банките BIDV и Vietcom Bank.

(239)

Правното основание на програмата е Указ № 75/2011/ND-CP от 30 август 2011 г., който заменя Указ № 151/2006/ND-CP, Указ № 106/2008/ND-CP и Указ 106/2004 ND-CP. В случаите, в които договорите са били подписани преди прилагането на Указ № 75/2011, се прилагат предходните укази.

(240)

Ползата по тази програма се равнява на разликата между лихвените проценти, предлагани от VDB, и лихвените проценти, начисляване от търговските банки за заемите, отпуснати на тези две дружества. Програмата се прилага за дългосрочни и средносрочни заеми от търговски банки, използвани за финансирането на инвестиционни проекти.

(241)

Установената по тази схема полза варира между 0 % и 0,28 %.

3.3.3.2.   Нисколихвени заеми, отпуснати от някои държавни търговски банки

(242)

Разследването показа, че значителна част от банковия сектор във Виетнам е държавна собственост; почти 50 % от заемите във виетнамската икономика по време на разследвания период, са отпуснати от петте най-големи държавни банки (5). Чуждестранната собственост на банки, установени във Виетнам, е ограничена (6). На търговските банки са дадени указания да предоставят на предприятията подпомагане под формата на лихвен процент (7). Държавната банка на Виетнам определя максималните лихвени проценти, които търговските банки могат да прилагат по заемите, отпуснати на някои субекти (8). Информацията по преписката показва, че държавните търговски банки предлагат по-ниски лихвени проценти от други банки.

(243)

В редица виетнамски закони в областта на банковия сектор и отпускането на заеми се предвижда преференциално кредитиране. Сред тях са Регламент 1627 от 2001 г., в който се предвижда отпускането на заеми за клиенти, които са предмет на политика за преференциално кредитиране (членове 20 и 26), или Закона за кредитните институции, в който се предвижда отпускането на кредити при облекчени условия (член 27).

(244)

Размерът на субсидията се изчислява с оглед на реализираната от получателите полза по време на разследвания период. Съгласно член 6, буква б) от основния регламент се счита, че реализираната от получателите полза е равна на разликата между стойността, която дружеството заплаща по преференциалния заем, и стойността, която би платило в действителност за сравним търговски заем на пазара.

(245)

Информацията, описана в съображения 242 и 243 по-горе, свидетелства за съществени нарушения във виетнамския финансов сектор. Поради това Комисията прибягна до външна референтна стойност за изчисляването на ползата от преференциалните заеми. Както бе посочено в съображение 231 по-горе, това не засяга въпроса с изравнителните мерки по отношение на субсидията, произтичаща от преференциалното кредитиране. Също така поради равнищата de minimis на субсидирането, Комисията не е направила каквито и да било окончателни заключения относно това дали въпросните банки са публични органи или дали оценката на кредитния риск, извършена от банките, е достатъчна.

(246)

Външната референтна стойност е била необходима да покрие единствено заеми във виетнамски донги (VND), тъй като не са били открити доказателства, че заемите, отпуснати в щатски долари (USD), са били субсидирани. От оказалите съдействие дружества само групата Thai Binh е получила заеми във VND. Референтната стойност бе изчислена въз основа на лихвените проценти по кредитите на група от 48 държави с по-нисък среден доход (БВП) през последния известен период (2012 г.). Тези държави бяха избрани, защото техният БВП бе близък до този на Виетнам. След това тези проценти бяха коригирани спрямо инфлацията през разследвания период, за да се получат реалните лихвени проценти, и за 48-те държави бе изчислена средна стойност за държавите, за които бяха налични данни. Източникът на данните за лихвените и инфлационните проценти на държавите бе Световната банка. През разследвания период средният реален лихвен процент за тези държави с по-нисък среден доход е бил 8,23 %. Тази референтна стойност е била сравнена с коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти по всички заеми, отпуснати във VND на разследваните дружества.

(247)

Ползата по тази програма варира между 0 % и 1,34 %.

(248)

След разгласяването ПВ оспори заключенията относно нарушенията на виетнамската финансова система и заяви, че Комисията е трябвало да прецени дали държавните търговски банки са публични органи или дали оценката на кредитния риск, извършена от банките, е достатъчна. Според ПВ този анализ е щял да се отрази върху заключението относно наличието на финансово участие, както и върху използването на външна референтна стойност за определяне на реализираната по тази програма полза.

(249)

Както бе посочено в съображения 242—243 по-горе, информацията и доказателствата, събрани по време на разследването, показват значителни нарушения във виетнамската банкова система. С оглед на тези нарушения, в съответствие с разпоредбите на основния регламент, трябва да се използва външна референтна стойност, за да се определи размерът на ползата (ако има такава). Тъй като ползите за виетнамските производители износители са de minimis, Комисията не счита, че е необходимо да се проучи дали банките са публични органи и/или дали оценката на риска е достатъчна, както бе пояснено в съображения 231 и 232 по-горе.

3.3.4.   Предоставяне на права за ползване на земя

(250)

И двамата оказали съдействие производители износители са получили права за ползване на земя в специални промишлени зони. Докато групата Thai Binh е получила своите права за ползване на земята директно от държавата, земята, предоставена на Vietnam New Century Polyester Fibre Co Ltd. (VNC), е преотдадена на лизинг от дружество, частична собственост на държавата.

(251)

Групата Thai Binh притежава три парцела земя в промишлената зона. По време на разследвания период групата е била изцяло освободена от плащането на наем за два от парцелите. Освобождаването се основава на Указ № 121/2010/ND-CP и Указ № 142/2005/ND-CP. Групата не е заплащала наем и за третия парцел, тъй като е подала искане за освобождаване, което е в процес на разглеждане. Освободените от плащане наеми са доста по-ниски от наемите, заплащани от групата за други подобни парцели в непосредствена близост до промишлената зона, и изглеждат доста под нормалните цени на земята в региона.

(252)

Дружеството VNC не е било напълно освободено от заплащане на правата за ползване на земята, но е установено, че то е реализирало полза по време на разследвания период. VNC получава на лизинг три парцела земя от дружество, частична собственост на държавата. Въпреки че ПВ заяви, че това са сделки между частни субекти, информацията по преписката свидетелства за обратното. В инвестиционния лиценз на VNC отдаването на земя под наем се посочва като преференциална полза. В лиценза народният комитет на Quang Ninh задължава VNC да вземе под наем земите от това дружество. Освен това съгласно първоначалния договор между дружеството, частична собственост на държавата, което отдава парцела на VNC, и местния орган по поземлена собственост последващото прехвърляне на земята е възможно само при определени условия, определени от местния орган по поземлена собственост. Това показва, че държавата участва в сделките със земя между двете страни.

(253)

За целите на изчисляването на ползата Комисията сравни ниските цени на земята по сделки в промишлените зони с референтна цена на подобна земя. Разследването установи, че пазарът на земя във Виетнам изглежда е регламентиран, но подлежи на изкривяване в резултат на държавна намеса, тъй като е налице освобождаване или преференциално възнаграждение за права за ползване на земя за парцели, разположени в специални промишлени зони и/или насърчавани бизнес отрасли. В този конкретен случай Комисията установи, че сделката за право на ползване на земя е достатъчно надеждна, тъй като въпросната земя се намира извън насърчавани зони и поради това, че дружеството извършва дейност в сектор, който не е свързан с ПЩВ и не е подпомаган от държавни политики. Цените при тази сделка се използват като референтна стойност за изчисляване на ползата, без да се засяга каквото и да било заключение относно цялостната ситуация на пазара на земя във Виетнам.

(254)

Ползата по тази схема варира между 0,17 % и 0,37 %.

3.3.5.   Програми за освобождаване и намаляване на преки данъци

(255)

И двамата оказали съдействие производители износители са се възползвали от няколко преки данъчни облекчения въз основа на освобождаването, предвидено в инвестиционните им лицензи. Правното основание за освобождаването са Указ № 164/2003/ND-CP, заменен с Укази № 124/2008/ND-CP и № 122/2011/ND-CP, циркулярно писмо № 140/2012, Указ № 164/2003/ND-CP, изменен и допълнен с Указ № 152/204/ND-CP относно освобождаването от мито и ДДС на вноса на машини.

(256)

В съответствие с посоченото по-горе законодателство от освобождаване и намаляване на преки данъци могат да се ползват, inter alia, дружества, разположени в специални промишлени зони/паркове, или дружества, които наемат голям брой служители, или дружества, извършващи дейност в определени сектори на икономиката.

(257)

Размерът на субсидията се изчислява с оглед на реализираната от получателите полза по време на разследвания период. Реализираната от получателите полза е равна на сумата, получена след изваждане на заплатените при преференциалната занижена данъчна ставка суми от общия размер на данъка, платим при нормална данъчна ставка, или на сумата на изцяло освободения данък, в зависимост от случая. Сумите, считани за субсидия, се основават на последните годишни данъчни декларации. Субсидията е била разпределена за цялото дружество и изразена като процент от оборота CIF на износа на Съюза.

(258)

Ползата по тази схема варира между 0,11 % и 0,36 %.

3.3.6.   Освобождаване от вносни мита върху внесените суровини

(259)

И двамата оказали съдействие производители износители са били освободени от заплащане на мита върху внесени суровини по време на разследвания период. Правното основание за освобождаването е Закон за данъка върху вноса и износа № 45/2005/QH11, въведен в изпълнение с Указ № 87/2010/ND-CP. Правилата относно системата и процедурите за инспекция и надзор са уредени в циркулярно писмо № 194/2010TT.

(260)

В своя отговор на въпросника ПВ посочи, че прилага система за възстановяване/отложено плащане на мита. Съгласно законодателството освобождаването се прилага за внесени суровини, влагани в производството на изнасяните продукти. Митата могат да бъдат възстановени до степен, определена от това колко внесени суровини са използвани за изнасяния краен продукт.

(261)

Установено бе, че по време на разследвания период двамата оказали съдействие производители износители не са получили никаква икономическа полза по тази схема по време на разследвания период. Въпреки че те са били освободени от плащането на вносни мита върху суровините, не бе установено прекомерно освобождаване по време на разследвания период. И двете дружества са реализирали относително малки продажби на вътрешния пазар на разглеждания продукт. Освен това те са набавяли значителен дял от основните суровини на вътрешния пазар, тъй като обемът, който са внасяли за производството на изнасяния продукт, не е бил достатъчен.

(262)

С оглед на изложеното по-горе не бе счетено за необходимо да се направи заключение дали докладваната система за възстановяване на мита е в съответствие с правилата на СТО и с членовете на приложения II и III към основния регламент.

(263)

След разгласяването ПВ подкрепи констатациите на Комисията относно тази програма. То обаче пожела да подчертае, че виетнамската система за възстановяване на мита е в пълно съответствие с правилата в приложение II и приложение III към основния регламент въпреки липсата на заключения по този въпрос. Комисията взема под внимание позицията на ПВ. Предвид това, че ползите за виетнамските производители износители са de minimis, Комисията запазва становището си, че не счита за необходимо, за целите на настоящото разследване, да провери дали схемата за възстановяване на мита е в съответствие с правилата в приложение II и приложение III към основния регламент, както бе обяснено в съображения 231—232 по-горе.

3.3.7.   Освобождаване от вносни мита върху внесените машини

(264)

И двамата оказали съдействие производители износители са били освободени от заплащане на мита и ДДС върху внесени машини по време на разследвания период. Правното основание за освобождаването е Закон за данъка върху вноса и износа № 45/2005/QH11, въведен в изпълнение с Указ № 87/2010/ND-CP. Правилата относно системата и процедурите за инспекция и надзор са уредени в Правителствен указ № 154/2005/N-CP, циркулярно писмо № 194/2010TT и циркулярно писмо № 117/2011.

(265)

От тези дружества бе поискано да представят информация за вноса на машини за 10-годишен период. Въпреки че стана ясно, че оказалите съдействие производители износители са реализирали ползи по схемата, те не са били съществени. Причината за това е фактът, че обемът на вноса на машини от дружествата не е бил толкова голям в сравнение с оборота на продажбите на ПЩВ в ЕС. Освен това размерът на реализираните ползи бе намален, тъй като машините се амортизират за няколко години (обикновено 10) и затова ползата през разследвания период бе съответно намалена.

(266)

Ползата по тази схема варира между 0,08 % и 0,1 %.

3.3.8.   Размер на субсидиите

(267)

Размерът на субсидиите за виетнамските производители износители, определен в съответствие с разпоредбите на основния антисубсидиен регламент, изразен ad valorem, варира между 0,6 % и 2,31 %. Маржът на субсидията в национален мащаб е среднопретеглената стойност на двата маржа, а именно 1,25 %. Посочените по-горе субсидии са били разпределени за дружествата като цяло и изразени като процент от оборота CIF на износа на Съюза.

(268)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че не е ясно как Комисията е изчислила този интервал на маржа на субсидията и причините, поради които не е взела горната граница на тези маржове, която би била над маржа de minimis. Както Комисията обясни в предходното съображение, интервалът на общите агрегирани субсидии за включените в извадката китайски производители износители/групи от производители износители, изразен ad valorem, варира между най-малко 0,6 % и най-много 2,31 %. От друга страна, изчисляването на среднопретеглената стойност на тези маржове води до среден марж на субсидията за всяка държава, равен на 1,25 %, което е под прага de minimis. Това е постоянно използваната методология за изчисляване на средния марж на субсидията за всяка държава съгласно съответните разпоредби на основния регламент.

3.3.9.   Заключение относно Виетнам

(269)

Ставката на субсидията в национален мащаб за Виетнам е 1,25 %. Тъй като този марж е de minimis, бе направено заключението, че в съответствие с член 14, параграф 3 от основния регламент разследването трябва да бъде прекратено по отношение на вноса с произход от Виетнам.

4.   ВРЕДА

4.1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРОМИШЛЕНОСТ НА СЪЮЗА И ПРОИЗВОДСТВО НА СЪЮЗА

(270)

Сходният продукт е бил произвеждан от 18 производители от Съюза по време на разследвания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(271)

Общото производство на Съюза по време на разследвания период бе изчислено на около 401 000 тона. Комисията изчисли тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, като проверените данни за производството на включените в извадката оказали съдействие производители от Съюза, както и на данните, предоставени от жалбоподателя. Както бе посочено в съображение 10, в извадката бяха включени четирима производители от Съюза, представляващи 54 % от общото производство на сходния продукт в Съюза.

4.2.   ПОТРЕБЛЕНИЕ НА СЪЮЗА

(272)

Комисията определи потреблението на Съюза въз основа на обема на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза въз основа на данните, предоставени от жалбоподателя, и вноса от трети държави — въз основа на данни от Евростат.

(273)

Потреблението на Съюза се е променяло по следния начин:

Таблица 2

Потребление на Съюза (в тонове)

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Общо потребление на Съюза

838 397

869 025

837 066

890 992

Индекс

100

104

100

106

Източник: данни от жалбата, Евростат

(274)

Потреблението на Съюза е достигнало най-високата си стойност през 2011 г. поради рязкото увеличение на цените на памука, настъпило вследствие на проблеми, свързани с памуковата реколта през 2010 г. В резултат на това търсенето на ПЩВ като заместител на памука се е повишило, но е спаднало отново през следващата година. По време на разследвания период отново се е наблюдавало 6 % увеличение на потреблението на Съюза.

4.3.   ВНОС ОТ ЗАСЕГНАТИТЕ ДЪРЖАВИ

4.3.1.   Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави

(275)

Комисията проучи въпроса дали вносът на ПЩВ с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 8, параграф 3 от основния регламент.

(276)

Маржът на субсидията, установен по отношение на вноса от Китайската народна република и Виетнам, бе под прага de minimis, предвиден в член 8, параграф 3, буква а) от основния регламент.

(277)

Поради това условията за кумулиране не са изпълнени и анализът на причинно-следствената връзка следователно се ограничава до влиянието на вноса от Индия.

4.3.2.   Обем и пазарен дял на вноса от Индия

(278)

Комисията установи обема на вноса по данни на Евростат. Пазарният дял на вноса бе установен въз основа на обема на вноса от Индия като част от общото потребление на Съюза (като то се определя от всички продажби в Съюза от производителите от Съюза плюс целия внос на ПЩВ в Съюза).

(279)

Вносът в Съюза от Индия се е променял по следния начин:

Таблица 3

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Обем на вноса от Индия (в тонове)

51 258

59 161

63 191

60 852

Индекс

100

115

123

119

Пазарен дял

6,1 %

6,8 %

7,5 %

6,8 %

Индекс

100

111

123

112

Източник: Евростат

(280)

Като цяло вносът от Индия е останал сравнително стабилен: пазарният му дял в Съюза е бил между 6 % и 7,5 % през разглеждания период.

4.3.3.   Цени на вноса от Индия и подбиване на цените

(281)

Комисията установи цените на вноса въз основа на статистическите данни на Евростат и проверените данни, предоставени от оказалите съдействие производители износители. Подбиването на цените от страна на вноса бе установено въз основа на проверените данни, предоставени от оказалите съдействие производители износители и оказалите съдействие производители от Съюза.

(282)

Средната цена на вноса от Индия в Съюза се е променяла по следния начин:

Таблица 4

Цени на вноса (EUR/t)

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Индия

1 025

1 368

1 239

1 212

Индекс

100

134

121

118

Източник: Евростат и проверени данни, предоставени от оказалите съдействие износители

(283)

През 2011 г. (годината, в която е настъпила посочената по-горе криза с памука) се е наблюдавало увеличение на цените на ПЩВ. През следващите години цените са отбелязали спад, но са останали по-високи от тези, наблюдавани през 2010 г. По време на разследвания период цената е била с 18 % по-висока от цената на ПЩВ през 2010 г.

(284)

Комисията определи размера на подбиването на цените през разследвания период чрез сравняване на среднопретеглените цени на получения внос за всеки вид на продукта от вноса от включените в извадката оказали съдействие индийски производители за първия независим клиент на пазара на Съюза, със съответните корекции за митата и разходите след вноса, и среднопретеглените продажни цени на същите видове на продукта на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода.

(285)

Сравнението на цените бе извършено за всеки вид на продукта по отношение на сделки, извършени на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадане на всички намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период. Той показа, че е налице среднопретеглен марж на подбиване на цените между 4,1 % и 43,7 % от вноса от Индия на пазара на Съюза.

4.4.   ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА НА СЪЮЗА

4.4.1.   Общи бележки

(286)

В съответствие с член 8, параграф 4 от основния регламент при проверката на въздействието на субсидирания внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(287)

Както беше посочено в съображение 10, за определянето на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, беше използвана извадка.

(288)

За определянето на вредата Комисията направи разлика между макроикономическите и микроикономическите показатели за вреда. Комисията анализира макроикономическите показатели въз основа на данните, съдържащи се в жалбата, допълнителната информация, предоставена от жалбоподателя в хода на процедурата, и Евростат. Данните се отнасяха за всички производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на надлежно проверените данни, съдържащи се в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(289)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, оползотворяване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост и производителност.

(290)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и оползотворяване на капацитета

(291)

През разглеждания период общото производство на Съюза, производственият капацитет и оползотворяването на капацитета са се променяли по следния начин:

Таблица 5

Производство, производствен капацитет и оползотворяване на капацитета

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Обем на производството (в тонове)

362 195

355 240

361 159

401 119

Индекс

100

98

100

111

Производствен капацитет (в тонове)

492 059

451 310

468 115

466 744

Индекс

100

92

95

95

Оползотворяване на капацитета

73,6 %

78,7 %

77,2 %

85,9 %

Индекс

100

107

105

117

Източник: жалбоподателя (CIRFS)

(292)

По време на разглеждания период обемът на производството се е увеличил с 11 %. Увеличението е настъпило едва през разследвания период (който обхваща последните 12 месеца на разглеждания период). По време на тази част от разглеждания период, предхождаща разследвания период (2011 г. и 2012 г.), обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял или се е задържал на същото ниво.

(293)

Обратно на това, производственият капацитет е отбелязал низходяща тенденция, със спад от 5 % през разследвания период. Наред с възходящата тенденция на обема на производството, описана в съображение 292, оползотворяването на капацитета се е увеличило със 17 %. Трябва да се подчертае обаче, че оползотворяването на капацитета през 2010 г., използвано като основа за анализа на тенденцията, е било ниско за капиталоемка промишленост каквато е промишлеността на ПЩВ, а през разследвания период степента на оползотворяване на капацитета е била 85,9 %.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(294)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 6

Обем на продажбите и пазарен дял

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Общ обем на продажбите на пазара на Съюза (в тонове)

379 840

366 341

344 134

358 130

Индекс

100

96

91

94

Пазарен дял

45,3 %

42,2 %

41,1 %

40,2 %

Индекс

100

93

91

89

Източник: Евростат, жалбоподателя (CIRFS)

(295)

Обемът на продажбите на пазара на Съюза е намалял през 2011 г. и 2012 г., но леко се е повишил през разследвания период. Като цяло обаче все още се е наблюдавал спад с 6 % спрямо обема на продажбите през 2010 г.

(296)

Пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял значително през разглеждания период. Най-големият спад на пазарния дял е настъпил през 2011 г., но низходящата тенденция се е запазила през 2012 г. и през разследвания период, като е довела до обща загуба на пазарен дял по време на разглеждания период в размер на 11 %.

4.4.2.3.   Растеж

(297)

Въпреки умерения ръст на потреблението в Съюза по време на разглеждания период (+ 6 %) и увеличението на обема на производството на производителите от Съюза (+ 11 %), продажбите на производителите от Съюза е спаднал с 6 %.

4.4.2.4.   Заетост и производителност

(298)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 7

Заетост и производителност

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Брой на наетите лица

1 914

1 935

2 000

2 036

Индекс

100

101

105

106

Производителност (тон/наето лице)

189,3

183,6

180,6

197,0

Индекс

100

97

95

104

Източник: жалбоподателя (CIRFS)

(299)

През разглеждания период броят на наетите лица е отбелязал постоянен ръст, което е довело до 6 % увеличение, успоредно с нарастването на производството, както е показано в съображение 292.

(300)

През 2011 г. и 2012 г. производителността е отбелязала спад, тъй като броят на наетите лица е нараснал, а обемът на производството през тези години е останал на същото равнище. Като цяло, през разглеждания период тя се е увеличила с 4 %.

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(301)

През разглеждания период средните единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 8

Продажни цени в Съюза

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Средни единични продажни цени в Съюза на общия пазар (EUR/t)

1 283

1 608

1 509

1 489

Индекс

100

125

118

116

Производствени разходи за единица продукция (EUR/t)

1 453

1 666

1 629

1 542

Индекс

100

115

112

106

Източник: проверени данни, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(302)

Най-голямото увеличение на продажните цени в Съюза е било наблюдавано през 2011 г., когато ПЩВ са били продавани на цена, 25 % по-висока от средната продажна цена през 2010 г. Причина за това е настъпилата през 2011 г. криза с памука, когато търсенето на ПЩВ като заместител на памука се е увеличило вследствие на лошата памукова реколта през 2010 г. Като цяло през разглеждания период продажните цени в Съюза са се увеличили с 16 %.

(303)

Производствените разходи за единица продукция също са се увеличили по време на разглеждания период, като през 2011 г. са достигнали рекордната стойност от 15 % поради увеличение на цените на петрола през тази година, който е важен фактор за определяне на разходите. Цялостното увеличение на производствените разходи за единица продукция възлиза на 6 % по време на разглеждания период.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(304)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 9

Средни разходи за труд за наето лице

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Средни разходи за труд за наето лице (в евро)

31 561

31 080

31 661

32 356

Индекс

100

98

100

103

Източник: проверени данни, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(305)

Средните разходи за труд за наето лице първо са отбелязали спад през 2011 г., след което леко са се увеличили през следващите години. През разглеждания период е наблюдавано увеличение от 3 %.

4.4.3.3.   Запаси

(306)

През разглеждания период запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 10

Запаси

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Складови наличности в края на периода (в тонове)

15 731

16 400

15 039

19 108

Индекс

100

104

96

121

Складови наличности в края на периода като процент от продукцията

7,3 %

7,8 %

7,1 %

8,8 %

Индекс

100

107

97

120

Източник: проверени данни, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(307)

С изключение на 2012 г., складовите наличности в края на периода са се увеличили, и са довели до общо увеличение от 21 % през разследвания период. Това съответства на увеличение на производствения обем (общо увеличение от 11 %), докато обемът на продажбите през разглеждания период е намалял (общо с 6 %). Тези тенденции са отразени и от складовите наличности в края на периода като процент от производството.

4.4.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(308)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 11

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от оборота на продажбите)

– 5,4 %

1,0 %

– 0,8 %

0,3 %

Индекс

– 100

18

– 14

5

Паричен поток (в евро)

– 12 068 770

12 017 353

13 048 405

10 725 084

Индекс

– 100

100

108

89

Инвестиции (в евро)

5 240 603

7 671 607

4 488 296

4 145 991

Индекс

100

146

86

79

Възвръщаемост на инвестициите

– 25,1 %

5,5 %

– 4,5 %

1,5 %

Индекс

– 100

22

– 18

6

Източник: проверени данни, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(309)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза чрез изразяване на печалбата преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. През разглеждания период маржовете на рентабилността са отбелязали колебания. Като цяло рентабилността се е подобрила значително — от съществена загуба през 2010 г. до отбелязване на рентабилност по време на разследвания период.

(310)

Нетният паричен поток е способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Нетният паричен поток е отбелязал положително развитие през разглеждания период.

(311)

Инвестициите са достигнали най-високата си стойност през 2011 г., когато са отбелязали ръст от 46 % в сравнение с инвестициите, направени през 2010 г., но през годините след това са следвали низходяща тенденция. По време на разглеждания период инвестициите са намалели с 21 %.

(312)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата в процент от нетната балансова стойност на инвестициите. През разглеждания период тя е отбелязала положително развитие.

(313)

Нито един от включените в извадката производители от Съюза не е заявил, че е срещнал трудности при привличането на капитал през разглеждания период.

4.4.4.   Заключение относно вредата

(314)

Вносът от Индия е останал стабилен (пазарният му дял в Съюза е бил между 6 % и 7 % през разглеждания период). Подбиването на цените е било значително (до 43,7 %).

(315)

Повечето от показателите за вреда са се подобрили. Рентабилността на производителите от Съюза се е увеличила с близо 6 процентни пункта, а средният марж на печалбата е останал на постигнатата през разследвания период незадоволителна точка на рентабилност от 0,3 %. Степента на оползотворяване на капацитета се е увеличила от 74 % на 86 %. Това обаче е било в резултат на увеличаване на обема на производството на Съюза, както и на намаляване на капацитета на Съюза. Средните продажни цени в Съюза са достигнали най-високото си равнище през 2011 г. вследствие на рязкото покачване на цените на памука и петрола. Като цяло средните продажни цени на вноса са се увеличили с 16 % през разглеждания период. Възвръщаемостта на инвестициите и паричният поток са отбелязали положително развитие. Заетостта също се е увеличила през разглеждания период. Следователно са били наблюдавани признаци на възстановяване в момент, когато промишлеността все още е понасяла вреда.

(316)

Следните показатели за вреда са отбелязали отрицателно развитие през разглеждания период: делът на пазара на Съюза на производителите от Съюза е спаднал от 45,3 % на 40,2 %, тъй като обемът на продажбите е намалял с 6 %. Равнището на инвестициите като цяло е намаляло, с изключение на 2011 г. По време на разглеждания период капацитетът е намалял с 5 %, както бе посочено в съображение 293.

(317)

Като цяло състоянието на промишлеността на Съюза все още може да бъде описано като понасящо вреда, въпреки че то несъмнено се е подобрило през последните години. С оглед на изложеното по-горе Комисията на този етап стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 8, параграф 4 от основния регламент.

(318)

Във връзка с разгласяването жалбоподателят заяви, че счита стабилността на индийския пазарен дял на пазара на Съюза за резултат от значително субсидиране. Комисията действително установи подлежащи на изравнителни мерки субсидии (вж. съображение 229), но не бе установена причинно-следствена връзка с вредата, понесена от промишлеността на Съюза (вж. съображения 319—323).

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(319)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията проучи дали субсидираният внос от Индия е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 8, параграф 6 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда, причинена от фактори, различни от субсидирания внос от Индия, не е отдадена на субсидирания внос. Тези фактори са вносът от други трети държави, износът на промишлеността на Съюза и потреблението.

5.1.   ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА СУБСИДИРАНИЯ ВНОС

(320)

С оглед на констатациите за посоченото по-долу наличие на субсидиране de minimis по отношение на Китай и Виетнам (вж. съображения 76 и 231), условията за кумулиране не са изпълнени. Поради това анализът на причинно-следствената връзка е ограничен до въздействието на вноса от Индия.

(321)

През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза е намалял от 45,3 % на 40,2 %, докато пазарният дял на индийския внос е останал сравнително стабилен между 6 % и 7 %. Заетостта се е увеличила с 6 % по време на разглеждания период. Поради това промишлеността на Съюза не е била в състояние да се възползва от този ръст под формата на пазарен дял, но е малко вероятно това да се дължи на индийския пазарен дял, който е останал постоянен.

(322)

По данни от Евростат средните цени на ПЩВ от Индия са били по-ниски от средните цени на ПЩВ от повечето други държави, но е важно да се отбележи, че съществуват големи разлики в качеството и вида на продукта. Във всеки случай, при точното сравнение, извършено за всеки отделен вид, стана ясно, че е налице значително подбиване на цените по отношение на вноса от Индия.

(323)

Въпреки значителното подбиване на цените, не може да се направи заключението, че индийският внос е довел до вреда. Намалението на пазарния дял на промишлеността на Съюза (– 5,1 процентни пункта) на практика не може да бъде отдадено на развитието на обема на вноса от Индия, тъй като пазарният му дял е останал сравнително стабилен (увеличение от само 0,7 процентни пункта по време на разглеждания период). Освен това средните цени на вноса от Индия са нараснали с 18 % през разглеждания период. Цените на индийския внос изглежда не са довели до спад в цените, тъй като финансовото състояние на промишлеността на Съюза, макар и все още застрашено по време на разследвания период, се е подобрило значително през разглеждания период.

5.2.   ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ДРУГИ ФАКТОРИ

5.2.1.   Внос от трети държави

(324)

През разглеждания период обемът на вноса от трети държави се е променял по следния начин:

Таблица 12

Износ от трети държави

Държава

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Република Корея

Обем (в тонове)

129 918

165 365

163 540

181 540

 

Индекс

100

127

126

140

 

Пазарен дял

15,5 %

19,0 %

19,5 %

20,4 %

 

Индекс

100

123

126

131

 

Средна цена (EUR/t)

1 116

1 367

1 361

1 300

 

Индекс

100

123

122

116

Тайван

Обем (в тонове)

121 656

108 645

100 072

92 423

 

Индекс

100

89

82

76

 

Пазарен дял

14,5 %

12,5 %

12,0 %

10,4 %

 

Индекс

100

86

82

71

 

Средна цена (EUR/t)

1 131

1 416

1 383

1 369

 

Индекс

100

125

122

121

Китай

Обем (в тонове)

5 198

8 980

23 209

44 651

 

Индекс

100

173

446

859

 

Пазарен дял

0,6 %

1,0 %

2,8 %

5,0 %

 

Индекс

100

167

447

808

 

Средна цена (EUR/t)

1 065

1 279

1 265

1 209

 

Индекс

100

120

119

113

Турция

Обем (в тонове)

32 921

29 969

34 303

36 908

 

Индекс

100

91

104

112

 

Пазарен дял

3,9 %

3,4 %

4,1 %

4,1 %

 

Индекс

100

88

104

105

 

Средна цена (EUR/t)

1 133

1 466

1 383

1 382

 

Индекс

100

129

122

122

Виетнам

Обем (в тонове)

24 884

25 487

26 410

29 717

 

Индекс

100

102

106

119

 

Пазарен дял

3,0 %

2,9 %

3,2 %

3,3 %

 

Индекс

100

99

106

112

 

Средна цена (EUR/t)

978

1 182

1 175

1 096

 

Индекс

100

121

120

112

Индонезия

Обем (в тонове)

25 902

30 285

24 032

24 699

 

Индекс

100

117

93

95

 

Пазарен дял

3,1 %

3,5 %

2,9 %

2,8 %

 

Индекс

100

113

93

90

 

Средна цена

1 055

1 329

1 267

1 167

 

Индекс

100

126

120

111

Тайланд

Обем (в тонове)

17 548

23 510

17 103

18 952

 

Индекс

100

134

97

108

 

Пазарен дял

2,1 %

2,7 %

2,0 %

2,1 %

 

Индекс

100

129

98

102

 

Средна цена (EUR/t)

1 140

1 449

1 310

1 298

 

Индекс

100

127

115

114

Друг внос

Обем (в тонове)

49 272

51 282

41 074

43 120

 

Индекс

100

104

83

88

 

Пазарен дял

5,9 %

5,9 %

4,9 %

4,8 %

 

Индекс

100

100

83

82

 

Средна цена (EUR/t)

1 323

1 681

1 603

1 532

 

Индекс

100

127

121

116

Източник: Евростат

(325)

Най-големият дял на вноса (181 540 тона, което представлява пазарен дял от 20,4 % по време на разследвания период) идва от Република Корея, чийто пазарен дял през разглеждания период се е увеличил с 4,9 процентни пункта. Тайван е вторият най-голям износител за Съюза. Въпреки че по време на разглеждания период вносът от Тайван е намалял (– 4,1 процентни пункта), Тайван все още е държал пазарен дял от 10,4 % през разследвания период. На четвърто място в списъка на износителите (след Индия, която е третият по големина износител) е Китай, чийто пазарен дял се е увеличил с 4,4 процентни пункта и е достигнал 5 %. Вносът от други трети държави е по-малък от вноса от Индия, но значителни количества ПЩВ се внасят и от Турция, Виетнам, Индонезия и Тайланд (и четирите със сравнително стабилен пазарен дял). Взет заедно, вносът от Турция, Виетнам, Индонезия и Тайланд представлява около 12 % пазарен дял (12,4 % през разследвания период).

(326)

Увеличаването на вноса, по-специално от Република Корея, заслужава да бъде отбелязано. През разследвания период обемът на корейския внос е достигнал равнища, три пъти по-високи от тези на обема на индийския внос. Той се е увеличил с 40 % през разглеждания период, а пазарният му дял се е увеличил с 4,9 процентни пункта до 20,4 %. Вносът от Китай също се е увеличил значително, с повече от 700 % по отношение на обема или 4,4 процентни пункта по отношение на пазарния дял. Вносът от Китай е подбивал значително и цените на промишлеността на Съюза.

(327)

Въз основа на изложеното по-горе може да се направи заключението, че ако вредата, понесена от промишлеността на Съюза, е била следствие от внос, това се дължи по-скоро на вноса от държави, различни от Индия.

(328)

След разгласяването жалбоподателят заяви, че Комисията не е проучила допълнително експортните цени от Китай и Виетнам. Следва да се припомни, че за Китай и Виетнам бяха установени равнища de minimis на субсидиите. Ето защо Комисията оцени експортните цени за тези две държави в своя анализ на причинно-следствената връзка по отношение на въздействието на други фактори и в действителност не извърши кумулативна оценка на вноса на трите държави, засегнати от настоящата процедура, тъй като бе констатирано, че субсидиите, установени в Китай и Виетнам, са били на равнище de minimis, както бе посочено в съображения 275—277.

(329)

Жалбоподателят представи коментари относно средната цена на вноса от Корея, както и (незначителното) увеличение на неговия обем между 2011 и 2012 г. С оглед на цялостното увеличение на обема и пазарния дял на корейския внос през разглеждания период и предвид факта, че неговите средни цени са по-ниски от средните продажни цени на промишлеността на Съюза, Комисията остава на мнение, че корейският внос е друг съществен фактор при анализа на причинно-следствената връзка.

(330)

Жалбоподателят се позовава и на средните експортни цени от трите държави, първоначално засегнати от настоящата процедура, и от Корея и Тайван за периода от януари до юли 2014 г. Това обаче не отговаря на разглеждания период, който се простира от 2010 г. до края на разследвания период. Поради това коментарът се отхвърля.

5.2.2.   Равнище на износа на промишлеността на Съюза

(331)

През разглеждания период обемът и средната стойност на износа на промишлеността на Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 13

Равнище на износа на производителите от Съюза

 

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Разследван период

Обем на износа (в тонове)

31 158

32 204

41 279

36 149

Индекс

100

103

132

116

Средна цена (EUR/t)

1 760

1 945

1 924

1 962

Индекс

100

111

109

112

Източник:

Обем: жалбоподателя (CIRFS)

Стойност: проверени данни, предоставени от включените в извадката производители от Съюза

(332)

Промишлеността на Съюза продава извън ЕС основно специални продукти, което обяснява по-високите средни продажни цени, наблюдавани на тези пазари.

(333)

Обемът на износа на включените в извадката производители от Съюза се е увеличил с почти 30 % по време на разглеждания период и е достигнал най-високата си стойност през 2012 г. Средните продажни цени са се повишили през 2011 г., а след това са останали стабилни до разследвания период.

(334)

Въпреки доброто равнище на износа на включените в извадката производители от Съюза абсолютната стойност на изнесените обеми е била относително малка в сравнение с обема на продажбите, продавани в Съюза. Тяхното въздействие съответно не е било достатъчно, за да се компенсират трудностите и вредата, нанесена на вътрешния пазар на Съюза.

5.2.3.   Потребление

(335)

Пазарът на Съюза на ПЩВ е представлявал 838 397 тона през 2010 г. и през разследвания период е достигнал 890 992 тона. Това означава растеж на пазара от 6 % през разглеждания период. С други думи, не е бил налице спад в търсенето, което да е могло да допринесе за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

5.2.4.   Икономическа криза

(336)

Едно сдружение на ползвателите, търговската камара на една от засегнатите държави, както и един държавен орган заявиха, че вредата е била причинена от икономическата криза. Този довод не може да бъде приет, тъй като пазарът на Съюза на ПЩВ се е увеличил с 6 % и средните продажни цени в Съюза са се повишили с 16 %.

(337)

Търговската камара също така заяви, че поради икономическата криза търсенето на специални ПЩВ е спаднало, а търсенето на потребителските стоки от ПЩВ се е увеличило. Припомня се, че специалните ПЩВ и потребителските стоки от ПЩВ имат едни и същи физически и химически характеристики и техните крайни приложения са на практика еднакви. Общопризнат факт е, че не всички видове на продукта са взаимозаменяеми, но при предходни разследвания и при настоящото разследване бе установено, че е налице поне частична взаимозаменяемост и припокриваща се употреба между различните видове на продукта. Поради това твърдението не се взема под внимание.

5.2.5.   Висока степен на оползотворяване на капацитета

(338)

Един държавен орган заяви, че вредата по отношение на загубата на пазарен дял не е могла да бъде причинена от субсидиран внос с оглед на високата степен на оползотворяване на капацитета на промишлеността на Съюза. Оползотворяването на капацитета на промишлеността на Съюза действително се е увеличило по време на разглеждания период, но в нито един момент не се е доближило до границите на наличния капацитет. При най-високата стойност, отбелязана по време на разследвания период, степента на оползотворяване на капацитета е била 85,9 %. Това дава широк марж за по-нататъшно увеличаване на производството. Въпреки това, тъй като обемът на продажбите в Съюза на производителите от Съюза не е последвал възходящата тенденция в потреблението, загубата на пазарен дял, продължава да се счита за един от показателите за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

5.3.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА

(339)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията счита, че не е възможно да установи причинно-следствена връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и субсидирания внос от Индия. Това заключение се основава на първо място на факта, че пазарният дял на вноса от Индия е сравнително малък и е нараснал съвсем слабо (от 6,1 % на 6,8 %), в сравнение с пазарния дял на промишлеността на Съюза, който е много по-голям, но продължава значително да намалява (от 45,3 % на 40,2 %). На второ място, обемът на вноса от някои други държави (Корея, Тайван, Китай) е бил по-голям и/или е отбелязал значителен ръст; поради това, ако вносът е допринесъл за вредата, понесена от промишлеността на Съюза, това следва да се отдаде на вноса от тези държави, а не на вноса от Индия (вж. съображения 325— 327).

(340)

Причинно-следствената връзка по смисъла на член 8, параграфи 5 и 6 от основния регламент между субсидирания внос от Индия и съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, не може да бъде установена.

6.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(341)

С оглед на това процедурата следва да бъде прекратена, тъй като равнището на субсидиите за Китайската народна република и Виетнам бе счетено за de minimis и не бе установена причинно-следствена връзка между вредата и субсидиите, предоставени на вноса с произход от Индия.

(342)

Комитетът, създаден с член 25, параграф 1 от основния регламент, не представи становище,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Прекратява се антисубсидийната процедура по отношение на вноса на синтетични щапелни полиестерни влакна, некардирани, непенирани и необработени по друг начин, за предене, класирани понастоящем в код по КН 5503 20 00, с произход от Китайската народна република, Индия и Виетнам.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 16 декември 2014 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

(2)  Известие за започване на антисубсидийна процедура относно вноса на полиестерни щапелни влакна с произход от Китайската народна република, Индия и Виетнам (ОВ C 372, 19.12.2013 г., стр. 31).

(3)  За целите на прилагането на член 14, параграф 5 дадена държава се счита за развиваща се държава, ако тя е включена в списъка в приложение II към Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 на Съвета (ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1).

(4)  Вж. бележка под линия 3.

(5)  Банката за земеделие и развитие на селските райони, Чуждестранната търговска банка на Виетнам, Промишлената и търговска банка на Виетнам, Банката за инвестиции и развитие на Виетнам и Банката за жилищно кредитиране в района на р. Меконг.

(6)  Член 4 от Указ 69/2007/ND-CP.

(7)  Членове 2 и 3 и член 4, буква а) от Решение на министър-председателя № 443/QD-TTf от 4 април 2009 г.

(8)  Напр. циркулярно писмо № 102013/TT-NHNN, член 1.2, букви б), в) и г).


Top