Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32012L0019

Директива 2012/19/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) текст от значение за ЕИП

OJ L 197, 24.7.2012, p. 38–71 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 15 Volume 034 P. 194 - 227

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2012/19/oj

24.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 197/38


ДИРЕКТИВА 2012/19/ЕC НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 4 юли 2012 година

относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)

(преработен текст)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

В Директива 2002/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (4) трябва да бъдат направени няколко съществени изменения. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Целите на политиката на Съюза в областта на околната среда са по-специално съхраняването, опазването и подобряването на качеството на околната среда, закрилата на здравето на хората и рационалното и разумно използване на природните ресурси. Тази политика е основана на принципа на предпазливост и предпазни мерки и принципите, че вредите върху околната среда следва приоритетно да се отстраняват при техния източник и че замърсителят следва да плаща.

(3)

В Програмата на Общността за политика и действие по отношение на околната среда и устойчивото развитие (Петата програма за действие в областта на околната среда) (5) бе изтъкнато, че постигането на устойчиво развитие изисква значителни промени в сегашния модел на развитие, производство, потребление и поведение и препоръчва, inter alia, намаляване на разточителното потребление на природни ресурси и предотвратяване на замърсяването. В нея отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) бяха посочени като една от областите, които се цели да бъдат регулирани с оглед прилагане на принципите на предотвратяване, оползотворяване и безопасно обезвреждане на отпадъци.

(4)

Настоящата директива допълва общото законодателство на Съюза в областта на управлението на отпадъците, като например Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците (6). В нея се съдържа препращане към определенията в посочената директива, включително към определенията за отпадъци и общи операции по управление на отпадъци. Определението за събиране в Директива 2008/98/ЕО включва предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци за целите на транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. С Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) се създава рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението и се прави възможно приемането на специални изисквания за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, които могат да бъдат предмет и на настоящата директива. Директива 2009/125/ЕО и приетите съгласно нея мерки за изпълнение не са в противоречие със законодателството на Съюза в областта на управлението на отпадъците. Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (8) изисква замяната на забранените вещества за всяко електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), попадащи в нейния обхват.

(5)

С разрастването на пазара и с постоянното съкращаване на иновационните цикли се увеличава подмяната на оборудването, което превръща ЕЕО в бързо растящ източник на отпадъци. Докато Директива 2002/95/ЕО допринесе ефективно за намаляване на опасните вещества, съдържащи се в новото ЕЕО, опасни вещества от рода на живак, кадмий, олово, шествалентен хром и полихлорирани бифенили (PCB) и озоноразрушаващи вещества ще продължат да присъстват в ОЕЕО години наред. Съставът на опасните компонентни в ЕЕО е основен проблем на фазата на управление на отпадъците и рециклирането на ОЕЕО не се извършва в необходимата степен. Липсата на рециклиране води до загуба на ценни ресурси.

(6)

Целта на настоящата директива е да допринесе за устойчивото производство и потребление основно чрез предотвратяване на ОЕЕО и, в допълнение на това — чрез повторната употреба, рециклирането и други форми на оползотворяване на такива отпадъци, така че да се намали обезвреждането на отпадъци и да се допринесе за ефективното използване на ресурсите и за извличането на ценни вторични суровини. Тя също така цели подобряване на свързаните с околната среда резултати от работата на операторите, които участват в жизнения цикъл на ЕЕО, т.е. производители, дистрибутори и потребители, и по-специално тези оператори, които пряко участват в събирането и третирането на ОЕЕО. По-конкретно разликите в прилагането на национално ниво на принципа за отговорността на производителя може да доведат до значителни несъответствия във финансовата тежест, която се поема от икономическите оператори. Наличието на различни национални политики за управление на ОЕЕО ограничава ефективността на политиките за рециклиране. Поради тази причина основните критерии следва се определят на равнището на Съюза и следва да се разработят минимални стандарти за третирането на ОЕЕО.

(7)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат за продукти и производители, независимо от метода на продажба, включително при продажба от разстояние и продажба чрез електронни средства за комуникация от разстояние. В тази връзка дотолкова, доколкото е приложимо, задълженията на производителите и дистрибуторите, които използват канали за продажба от разстояние и продажба чрез електронни средства за комуникация от разстояние, следва да имат същата форма и да се налагат по същия начин като при други канали за дистрибуция, с цел да се избегне поемането от тези други канали за дистрибуция на разноските, породени от настоящата директива, свързани с ОЕЕО, при които оборудването е продадено чрез продажба от разстояние и продажба чрез електронни средства за комуникация от разстояние.

(8)

За да изпълнява задълженията си по настоящата директива в дадена държава-членка, производителят следва да бъде установен в същата държава-членка. По изключение, с цел намаляване на съществуващите пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар и на административната тежест, държавите-членки следва да разрешават на производители, които не са установени на тяхна територия, но са установени в друга държава-членка, да назначат упълномощен представител, който да отговаря за изпълнението на задълженията на съответния производител по настоящата директива. В допълнение административната тежест следва да се намали, като се опростят процедурите за регистрация и докладване и като се гарантира, че не се налагат дублиращи се такси за регистрация в отделните държави-членки.

(9)

Настоящата директива се прилага за всички видове ЕЕО, използвано от потребителите, и ЕЕО за професионална употреба. Настоящата директива се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза относно безопасността и здравните изисквания, с което се защитават всички, които са в контакт с ОЕЕО, и специалното законодателство на Съюза за управление на отпадъците, по-специално Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори (9) и законодателството на Съюза в областта на дизайна на продуктите, по-специално Директива 2009/125/ ЕО. Подготовката за повторна употреба, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от охлаждащо оборудване и на вещества, смеси или компоненти от тях следва да се извършва в съответствие с приложимото законодателство на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 1005/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (10) и Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове (11). Целите на настоящата директива могат да бъдат постигнати, без в приложното ѝ поле да се включват големи неподвижно монтирани инсталации като нефтени платформи, системи за транспортиране на багаж на летищата или асансьори. Въпреки това всяко оборудване, което не е специално проектирано и инсталирано като част от такива инсталации и което може да изпълнява функциите си дори ако не бъде част от съответните инсталации, следва да бъде включено в приложното поле на настоящата директива. Това се отнася например за оборудване като осветителни тела или фотоволтаични панели.

(10)

В настоящата директива следва да бъдат включени някои определения, за да се уточни приложното ѝ поле. Същевременно при преразглеждането на приложното поле следва да се поясни допълнително определението за ЕЕО, за да се сближат съответните мерки на държавите-членки на национално равнище и действащите, прилагани и установени практики.

(11)

В рамките на мерките за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО следва да се установят изискванията за екодизайн, услесняващи повторната употреба, разглобяването и оползотворяването на ОЕЕО. За да се оптимизира повторната употреба и оползотворяването чрез проектирането на продуктите, следва да се взема предвид целият жизнен цикъл на продукта.

(12)

Регулирането чрез настоящата директива на отговорността на производителя е едно от средствата за насърчаване на проектирането и произвеждането на ЕЕО, при което напълно се взема предвид и се улеснява неговата поправка, възможно подобрение, повторна употреба, демонтиране и рециклиране.

(13)

С цел да се гарантират безопасността и здравето на наетите от дистрибуторите лица, които участват в обратното приемане и манипулиране на ОЕЕО, държавите-членки, в съответствие с националното законодателство и законодателството на Съюза за безопасността и здравните изисквания, определят условията, при които дистрибуторите могат да откажат обратното приемане.

(14)

Разделното събиране е предварително условие, за да се гарантира специалното третиране и рециклиране на ОЕЕО, и е необходимо, за да се постигне избраното ниво на закрила на човешкото здраве и околната среда в Съюза. Потребителите следва активно да подпомагат постигането на успех при такова събиране и следва да бъдат насърчавани да връщат ОЕЕО. За тази цел следва да се поставят удобни съоръжения за връщане на ОЕЕО, включително обществени пунктове за събиране, където домакинствата да могат да връщат техните отпадъци най-малко безплатно. Дистрибуторите имат важна роля за подпомагане на успеха на събирането на ОЕЕО. Следователно за събирателните пунктове, създадени в магазините на дребно за много малки по обем ОЕЕО, не следва се прилагат изискванията за регистрация или разрешение по Директива 2008/98/ЕО.

(15)

За да се постигне избраното ниво на опазване и хармонизираните цели на Съюза в областта на околната среда, държавите-членки следва да приемат подходящи мерки с цел намаляване до минимум обезвреждането на ОЕЕО като несортирани битови отпадъци и с цел да се постигне високо ниво на разделно събиране на ОЕЕО. За да се гарантира, че държавите-членки полагат усилия да създадат ефикасна система за събиране, от тях следва да се изисква да постигнат високо ниво на събираемост на ОЕЕО, и по-конкретно на оборудване за охлаждане и замразяване, съдържащо озоноразрушаващи вещества и флуорирани парникови газове, предвид силното им въздействие върху околната среда и предвид задълженията, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 842/2006 и Регламент (ЕО) № 1005/2009. Данните, включени в проведената през 2008 г. от Комисията оценка на въздействието показват, че 65 % от ЕЕО, пуснато на пазара тогава вече е било събирано разделно, но повече от половината от събраното количество е било възможно да се третира по неподходящ начин или да се изнася незаконно, а дори когато е било правилно третирано, това не е било докладвано. Това води до загуба на ценни вторични суровини, влошаване на качеството на околната среда и предоставяне на непоследователни данни. С оглед тези ефекти да бъдат избегнати е необходимо да се установи амбициозно ниво на събираемост и да се гарантира, че събраните ОЕЕО се третират по екологосъобразен начин и се докладват правилно. Целесъобразно е да се определят минимални изисквания за превози на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че е ОЕЕО, като при прилагането на тези изисквания държавите-членки могат да вземат предвид всички приложими насоки за кореспондентите, разработени в контекста на прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци (12). Тези минимални изисквания следва при всички случаи да имат за цел избягването на нежелани превози на нефункциониращо ЕЕО за развиващите се държави.

(16)

Определянето на амбициозни нива на събираемост следва да се основава на количеството образувани ОЕЕО, като се вземат надлежно предвид различният жизнен цикъл на продуктите в държавите-членки, пазарите, в които няма пълно насищане, както и ЕЕО с дълъг жизнен цикъл. Следователно, в близко бъдеще следва да бъде разработена методология за изчисляване на нивата на събираемост въз основа на образуваните ОЕЕО. По настоящи оценки ниво на събираемост на образувани ОЕЕО от 85 % се равнява приблизително на ниво на събираемост от 65 % спрямо средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през трите преходни години.

(17)

За да се избегне разпръскването на замърсители в рециклираните материали или отпадъците, е необходимо специално третиране на ОЕЕО. Такова третиране е най-ефективното средство за гарантиране на съответствието с избраното ниво на опазване на околната среда на Съюза. Всяко учреждение и предприятие, което извършва дейности по събиране, рециклиране и третиране, следва да спазва минимални стандарти, за да предотврати отрицателното въздействие върху околната среда в резултат от третиране на ОЕЕО. Следва да се използват най-добрите налични техники за третиране, оползотворяване и рециклиране, при условие че те гарантират висока степен на опазване на околната среда и здравето на човека. Най-добрите налични техники за третиране, оползотворяване и рециклиране могат да се определят допълнително в съответствие с процедурите на Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (13).

(18)

Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове в своето становище относно „Оценка на риска на продуктите на нанотехнологията“ от 19 януари 2009 г. посочи, че при фазата на управление на отпадъците и при тяхното рециклиране е възможна експозиция на наноматериали, които са неподвижно закрепени в големи структури, например в електронни вериги. С цел контрол на възможните рискове за здравето на човека и околната среда от третирането на ОЕЕО, съдържащи наноматериали, е целесъобразно Комисията да извърши оценка на евентуалната необходимост от специфично третиране.

(19)

Събирането, съхраняването, транспортирането, третирането и рециклирането на ОЕЕО, както и тяхната подготовка за повторна употреба трябва да се извършват в съответствие с подход, насочен към опазване на околната среда и здравето на човека и опазване на суровините, и трябва да имат за цел рециклирането на ценни ресурси, съдържащи се в ЕЕО, с оглед гарантиране на по-добри доставки на основни продукти в Съюза.

(20)

Когато е целесъобразно, се предпочита подготовката за повторна употреба на ОЕЕО и техните компоненти, монтажни възли и резервни части. Когато това не е за предпочитане, всички ОЕЕО, които са разделно събрани, се изпращат за оползотворяване, в рамките на което следва да се постига високо ниво на рециклиране и оползотворяване. Освен това, производителите следва да се насърчават да влагат рециклирани материали в ново оборудване.

(21)

Оползотворяването, подготовката за повторна употреба и рециклирането на ОЕЕО следва да бъде отчетено за постигането на целите, установени в настоящата директива, само ако посоченото оползотворяване или подготовка за повторна употреба или рециклиране не е в противоречие с друго законодателство на Съюза или национално законодателство, приложимо към оборудването. Обезпечаването на правилна подготовка за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на ОЕЕО е важно за разумното управление на ресурсите и ще оптимизира снабдяването с ресурси.

(22)

На равнището на Съюза следва да бъдат установени основните принципи по отношение на финансирането на управлението на ОЕЕО, като финансовите схеми следва да допринасят за високо ниво на събираемост, както и за прилагането на принципа за отговорността на производителя.

(23)

Потребителите на ЕЕО от домакинствата следва да имат възможност да връщат ОЕЕО безплатно. Производителите следва да финансират най-малко събирането от съоръженията за събиране, както и третирането, оползотворяването и обезвреждането на ОЕЕО. Държавите-членки следва да насърчават производителите да поемат цялата отговорност за събирането на ОЕЕО, по-конкретно чрез финансиране на събирането на ОЕЕО по цялата верига на управление на отпадъците, в това число от домакинствата, с цел да се предотврати третирането на разделно събраните ОЕЕО по начин, който не е оптимален, или незаконният им износ, да се постигне равнопоставеност чрез хармонизиране на финансирането от страна производителите в целия Съюз, да се прехвърлят разходите за събиране на тези отпадъци от общите данъкоплатци към потребителите на ЕЕО в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. За да има максимален ефект от принципа на отговорността на производителя, всеки производител следва да отговаря за финансирането на управлението на отпадъците от неговата собствена продукция. Производителят следва да може да избира да изпълни това задължение индивидуално или чрез колективна схема за събиране. Всеки производител, който пуска на пазара продукти, осигурява финансови гаранции, за да предотврати преминаването на тежестта на разходите за управление на ОЕЕО от продукти, чиито производители вече не са на пазара, върху обществото или върху останалите производители. Отговорността за финансирането на управлението на стари отпадъци се разпределя между всички съществуващи производители чрез колективни схеми за финансиране, в които участват пропорционално всички производители, съществуващи на пазара при възникването на разходите. Колективните схеми за финансиране не следва да водят до изключване на тясно специализираните и малките производители, вносителите и новите участници. В колективните схеми биха могли да се предвидят диференцирани такси в зависимост от степента на трудност, с която продуктите и съдържащите се в тях ценни вторични суровини могат да бъдат рециклирани. За оборудване с дълъг жизнен цикъл, което понастоящем попада в приложното поле на настоящата директива, като например фотоволтаични панели, следва да се използват по възможно най-добрия начин съществуващите системи за събиране и оползотворяване, при условие че те отговарят на изискванията, установени с настоящата директива.

(24)

На производителите би могло да се разреши при продажбата на нови продукти да информират купувачите, на доброволна основа, за разходите по събирането, третирането и обезвреждането на ОЕЕО по екологосъобразен начин. Това е съобразено със съобщението на Комисията относно Плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика, в частност по отношение на по-разумното потребление и зелените обществени поръчки.

(25)

За успешно събиране на ОЕЕО е необходима информация за потребителите относно изискванията ОЕЕО да не се обезвреждат като несортирани битови отпадъци и да се събират разделно, както и относно системите за събиране и тяхната роля при управлението на ОЕЕО. Тази информация налага подходящото маркиране на ЕЕО, което би могло да бъде поставено в контейнери за битови отпадъци или подобни средства за събиране на битови отпадъци.

(26)

За улесняване на управлението, и по-специално на третирането и оползотворяването или рециклирането на ОЕЕО, е важно осигуряването от страна на производителите на информация за идентифициране на компонентите и материалите.

(27)

Държавите-членки следва да гарантират, че инфраструктурата за извършване на проверки и мониторинг позволява да се упражнява контрол за правилното прилагане на настоящата директива, като се има предвид, inter alia, Препоръка 2001/331/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. за определяне на минимални критерии за екологични инспекции в държавите-членки (14).

(28)

За нарушаване на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки следва да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за физическите и юридическите лица, отговорни за управлението на отпадъци. Държавите-членки следва освен това да могат да предприемат мерки за възстановяване на разходите, произтичащи от неспазване на законодателството и от коригиращи мерки, без да се засягат разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (15).

(29)

За да се наблюдава постигането на целите на настоящата директива, е необходима информация относно теглото на ЕЕО, пуснато на пазара в Общността, и нивото на събираемост, подготовката за повторна употреба, включително, доколкото е възможно, подготовката за повторна употреба на цели уреди, оползотворяването или рециклирането и износа на ОЕЕО, събрани в съответствие с настоящата директива. За целите на изчисляване на нивото на събираемост следва да се разработи обща методика за изчисляване на теглото на ЕЕО, за да се установи, inter alia, дали това понятие обхваща действителното тегло на цялото оборудване под формата, в която се предлага на пазара, включително всички компоненти, монтажни възли, принадлежности и резервни части, но като се изключат опаковка, батерии, инструкции и наръчници за употреба.

(30)

Уместно е да се допусне държавите-членки да решат да прилагат определени разпоредби на настоящата директива посредством споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори, при условие че се спазват определени изисквания.

(31)

За да се разрешат затрудненията, които държавите-членки срещат при постигането на нивата на събираемост, да се отчетат техническият и научният прогрес и да се допълнят разпоредбите за изпълнение на целите за оползотворяване, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с преходни адаптации за определени държави-членки, привеждането в съответствие с техническия и научния прогрес и приемането на подробни правила за ОЕЕО, изнасяни извън Съюза, насочени към постигане на целите за оползотворяване. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (16).

(33)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(34)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи (17) държавите-членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между компонентите на дадена директива и съответните елементи от националните инструменти за транспониране. Законодателят счита, че предоставянето на подобни документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

(35)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в част Б от приложение ХI.

(36)

Тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на проблема, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя мерки за опазване на околната среда и здравето на човека чрез предотвратяване и намаляване на вредните въздействия от образуването и управлението на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО), както и чрез намаляване на отрицателните въздействия от използването на ресурсите и повишаване на ефикасността от такова използване, в съответствие с членове 1 и 4 от Директива 2008/98/ЕО, като с това допринася за постигането на устойчиво развитие.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), както следва:

а)

от 13 август 2012 г. до 14 август 2018 г. (преходен период) при условията на параграф 3 за ЕЕО, попадащо в категориите, изброени в приложение I. В приложение II се съдържа примерен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение I;

б)

от 15 август 2018 г. при условията на параграфи 3 и 4 за всички видове ЕЕО. Всички видове ЕЕО се класифицират в рамките на категориите, изброени в приложение III. Приложение IV съдържа неизчерпателен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение III (отворено приложно поле).

2.   Настоящата директива се прилага, без да се засягат изискванията в областта на безопасността и здравето на законодателството на Съюза относно химикалите, и по-специално Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и за създаване на Европейска агенция по химикали (18), както и специалното законодателство на Съюза относно управлението на отпадъци или проектирането на продукти.

3.   Настоящата директива не се прилага за следните видове ЕЕО:

a)

оборудване, което е необходимо за защитата на основните интереси на сигурността на държавите-членки, в това число оръжия, боеприпаси и други военни материали, предназначени изключително за военни цели;

б)

оборудване, което е специално проектирано и монтирано като част от оборудване, което не попада в приложното поле на настоящата директива или е изключено от него, и което може да изпълнява своите функции само ако е част от посоченото оборудване;

в)

електрически лампи с нажежаема жичка.

4.   Освен по отношение на оборудването, посочено в параграф 3, от 15 август 2018 г. настоящата директива не се прилага за следните видове ЕЕО:

а)

оборудване, предназначено за изпращане в космическото пространство;

б)

големи единици стационарно промишлено оборудване;

в)

големи неподвижно монтирани инсталации, с изключение на всяко оборудване, което не е специално проектирано и монтирано като част от такива инсталации;

г)

средства за транспорт на пътници или товари, с изключение на електрически двуколесни моторни превозни средства без одобрение на типа;

д)

извънпътна подвижна техника, която се предоставя изключително за професионални цели;

е)

оборудване, специално проектирано единствено за целите на научноизследователската и развойната дейност, което се предоставя само между търговци;

ж)

медицински изделия и диагностични медицински изделия in vitro, когато за тези изделия се предполага, че могат да причинят инфектиране преди излизането им от употреба, както и активно имплантируеми медицински изделия.

5.   Не по-късно от 14 август 2015 г. Комисията прави преглед на приложното поле на настоящата директива, определено в параграф 1, буква б), включително на параметрите за разграничаване между големи и малки уреди в приложение III, и представя доклад за това на Европейския парламент и на Съвета. Докладът се придружава от законодателно предложение, ако е целесъобразно.

Член 3

Определения

1.   За целите на настоящата директива се използват следните определения:

а)

„електрическо и електронно оборудване“ или „ЕЕО“ означава оборудване, което е зависимо от електрически ток или електромагнитни полета, за да функционира правилно, както и оборудване за генериране, пренос и измерване на такъв ток и полета и проектирано за употреба с напрежение не повече от 1 000 волта за променлив ток и 1 500 волта за постоянен ток;

б)

„голяма единица стационарно промишлено оборудване“ означава голяма по размер съвкупност от машини, оборудване и/или компоненти, функциониращи съвместно за специфично приложение, монтирани за постоянно и демонтирани от специалисти на дадено място и експлоатирани и поддържани от специалисти в промишлени производствени сгради или съоръжения за научноизследователска и развойна дейност;

в)

„голяма неподвижно монтирана инсталация“ означава голяма по размер съвкупност от няколко вида апарати и, когато е приложимо, други уреди, които:

i)

се сглобяват, монтират и демонтират от специалисти,

ii)

са предназначени за постоянна експлоатация като част от сграда или друга конструкция на предварително определено и предназначено за целта място, и

iii)

могат да бъдат заменени само със същото специално проектирано оборудване;

г)

„извънпътна подвижна техника“ означава техника с вграден електрически източник на захранване, чието функциониране налага придвижване или непрекъснато/периодично преместване между няколко фиксирани работни места по време на работа;

д)

„отпадъци от електрическо и електронно оборудване“ или „ОЕЕО“ означава електрическо и електронно оборудване, което е отпадък по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО, включително всички компоненти, монтажни възли и резервни части, които са част от продукта по време на освобождаването от отпадъка;

е)

„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което, независимо от начина на продажба, включително чрез средства за комуникация от разстояние по смисъла на Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (19):

i)

е установено в държава-членка и произвежда ЕЕО под своето име или търговска марка или възлага проектирането и производството на ЕЕО и го предлага на пазара под своето име или търговска марка на територията на тази държава-членка;

ii)

е установено в държава-членка и препродава на територията на тази държава-членка оборудване под своето име или търговска марка, произведено от друг доставчик, като прекупвачът не се счита за „производител“, ако марката на производителя е поставена върху оборудването, както е посочено в подточка i);

iii)

е установено в държава-членка и в рамките на професионалната си дейност пуска на пазара на тази държава-членка ЕЕО от трета държава или друга държава-членка; или

iv)

продава ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние директно на домакинства или на потребители, различни от домакинства, в дадена държава-членка и е установено в друга държава-членка или в трета държава.

Този, който единствено осигурява финансиране съгласно и във връзка с някакво финансово споразумение, не се счита за „производител“, освен ако същият действа като производител по смисъла на някоя от подточки i)— iv);

ж)

„дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице от веригата на доставка, което предоставя на пазара ЕЕО. Настоящото определение не е пречка дистрибуторът да бъде едновременно с това производител по смисъла на буква е);

з)

„ОЕЕО от домакинства“ означава ОЕЕО, които произлизат от домакинства, както и от търговски, промишлени, институционални и други източници, които поради своите качества и количество са подобни на тези от домакинствата. Отпадъци от ЕЕО, което е вероятно да бъде използвано както от домакинства, така и от различни от домакинствата потребители, при всички случаи се считат за ОЕЕО от домакинства;

и)

„финансово споразумение“ означава всеки договор или споразумение за заем, лизинг, наем или продажба с отсрочено плащане относно всяко оборудване, независимо дали условията на този договор или споразумение или на всеки допълнителен договор или споразумение предвиждат, че прехвърлянето на собствеността върху това оборудване ще се състои или може да се състои;

й)

„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или употреба на пазара на държава-членка като част от дадена търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

к)

„пускане на пазара“ означава предоставянето на даден продукт за пръв път на пазара на територията на държава-членка, като част от професионална дейност;

л)

„отделяне“ означава ръчна, механична, химична или металургична обработка, в резултат на която опасните вещества, смеси и компоненти се събират в разграничим поток или в разграничима част от поток в процеса на третиране. Вещество, смес или компонент са разграничими, ако могат да бъдат наблюдавани, за да се удостовери екологосъобразното им третиране;

м)

„медицинско изделие“ означава медицинско изделие или принадлежност по смисъла съответно на буква а) или б) от член 1, параграф 2 от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (20), което представлява ЕЕО;

н)

„диагностично медицинско изделие in vitro“ означава диагностично медицинско изделие in vitro или принадлежност по смисъла съответно на буква б) или в) от член 1, параграф 2 от Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно диагностичните медицински изделия in vitro (21), което представлява ЕЕО;

о)

„активно имплантируемо медицинско изделие“ означава активно имплантируемо медицинско изделие по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно сближаване на законодателството на държавите-членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия (22), което представлява ЕЕО.

2.   В допълнение се прилагат определенията за „опасни отпадъци“, „събиране“, „разделно събиране“, „предотвратяване“, „повторна употреба“, „третиране“, „оползотворяване“, „подготовка за повторна употреба“, „рециклиране“ и „обезвреждане“, установени в член 3 от Директива 2008/98/ЕО.

Член 4

Проектиране на продукта

Без да се засягат изискванията на законодателството на Съюза относно правилното функциониране на вътрешния пазар и относно проектирането на продукти, включително Директива 2009/125/ЕО, държавите-членки насърчават сътрудничеството между производителите и извършващите рециклирането и мерките в подкрепа на проектирането и производството на ЕЕО, в частност с оглед улесняване на повторната употреба, разглобяването и оползотворяването на ОЕЕО, техните компоненти и материали. В този смисъл държавите-членки предприемат подходящи мерки, така че да се прилагат изискванията за екодизайн, улесняващи повторната употреба и обработка на ОЕЕО, установени в рамката на Директива 2009/125/ЕИО, а производителите да не попречат на повторната употреба на ОЕЕО чрез специфични проектни характеристики или производствени процеси, освен ако такива специфични проектни характеристики или производствени процеси имат изключителни предимства, например по отношение на опазването на околната среда и/или изискванията за безопасност.

Член 5

Разделно събиране

1.   Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да намалят до минимум обезвреждането на ОЕЕО под формата на несортирани битови отпадъци, да осигурят правилното третиране на всички събрани ОЕЕО и да постигнат високо ниво на разделно събиране на ОЕЕО, в частност и на първо място на топлообменно оборудване, съдържащо озоноразрушаващи вещества и флуорирани парникови газове, на флуоресцентни лампи, съдържащи живак, на фотоволтаични панели и на малки уреди, посочени в категории 5 и 6 на приложение III.

2.   За ОЕЕО от домакинствата държавите-членки гарантират, че:

а)

са създадени системи, които позволяват на крайните притежатели и дистрибуторите да връщат такива отпадъци най-малко безплатно. Държавите-членки гарантират наличността и достъпа до необходимите съоръжения за събиране, като взимат предвид по-специално гъстотата на населението;

б)

когато се доставя нов продукт, отговорност на дистрибуторите е да гарантират, че този отпадък може да се върне на дистрибутора най-малко безплатно при съотношение едно към едно, доколкото оборудването е от сходен вид и изпълнява същите функции като предоставеното оборудване. Държавите-членки могат да се отклонят от тази разпоредба, при условие че гарантират, че не се усложнява връщането обратно на ОЕЕО от крайния притежател и че тези системи остават безплатни за последния. Държавите-членки, които използват тази дерогация, съобщават на Комисията за това;

в)

дистрибуторите осигуряват за крайните потребители безплатно събиране в магазините за търговия на дребно с търговска площ от най-малко 400 m2, определена за ЕЕО, или в непосредствена близост до тях, на много малки по размер ОЕЕО (при които нито един външен размер не надвишава 25 cm), без задължение за закупуване на ЕЕО от подобен вид, освен ако при оценка не се установи, че съществуващи алтернативни схеми за събиране са най-малко също толкова ефективни. Тези оценки се предоставят на разположение на обществеността. Събраните ОЕЕО се третират правилно в съответствие с член 8;

г)

без да се засягат букви а), б) и в), производителите могат да създадат и действат по индивидуална и/или колективна система за обратно приемане на ОЕЕО от домакинствата, при условие че тези системи са съобразени с целите на настоящата директива;

д)

като се вземат предвид стандартите за безопасност и здраве на национално равнище и на равнището на Съюза, може да се откаже обратното приемане по букви а), б) и в) на ОЕЕО, което представлява риск за здравето и безопасността на лицата, които работят с него, поради наличие на вредни примеси. Държавите-членки въвеждат специални правила за такъв вид ОЕЕО.

Държавите-членки могат да предвидят специални правила за обратното приемане на ОЕЕО по букви а), б) и в), в случаите когато оборудването не съдържа своите основни компоненти или ако съдържа отпадъци, различни от ОЕЕО.

3.   Държавите-членки могат да определят оператори, които имат право да събират ОЕЕО от домакинствата, както е посочено в параграф 2.

4.   Държавите-членки могат да изискат ОЕЕО, поставени в съоръженията за събиране, посочени в параграфи 2 и 3, да бъдат предадени на производителите или на трети лица, действащи от тяхно име, или — за целите на подготовката за повторна употреба — на определени организации или предприятия.

5.   При ОЕЕО, различни от ОЕЕО от домакинства, и без да се засяга член 13, държавите-членки гарантират, че производителите или третите лица, действащи от тяхно име, осигуряват събирането на такива отпадъци.

Член 6

Обезвреждане и транспортиране на събраните ОЕЕО

1.   Държавите-членки въвеждат забрана за обезвреждането на разделно събрани ОЕЕО, които все още не са били третирани съгласно посоченото в член 8.

2.   Държавите-членки осигуряват събирането и транспортирането на разделно събрани ОЕЕО по начин, който гарантира оптимални условия за подготовката на повторна употреба, рециклирането, както и улавянето на опасните вещества.

С цел да оптимизира подготовката за повторна употреба държавите-членки създават условия за това преди всяко последващо прехвърляне схемите или съоръженията за събиране, в зависимост от случая, да осигуряват в събирателните пунктове разделянето на ОЕЕО, което ще бъде подготвяно за повторна употреба, от други разделно събрани ОЕЕО, по-специално като предоставят достъп на персонала от центровете за повторна употреба.

Член 7

Ниво на събираемост

1.   Независимо от разпоредбите на член 5, параграф 1, всяка държава-членка осигурява прилагането на принципа за отговорност на производителя и на тази основа ежегодно постигане на минимално ниво на събираемост. От 2016 г. минималното ниво на събираемост е 45 % и се изчислява въз основа на общото тегло на ОЕЕО, събрани в съответствие с членове 5 и 6 през дадена година, изразено като процент от средното тегло на електрическото и електронното оборудване, пуснато на пазара на посочената държава-членка през трите предходни години. Държавите-членки гарантират, че обемът на събираните ОЕЕО постепенно се увеличава в периода от 2016 г. до 2019 г., освен когато вече е постигнато нивото на събираемост, предвидено във втора алинея.

От 2019 г. минималното ниво на събираемост, което трябва да се постига ежегодно, е 65 % от средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през предходните три години в съответната държава-членка, или 85 % от ОЕЕО, образувани на територията на тази държава-членка.

До 31 декември 2015 г. продължава да се прилага нивото на разделно събиране от най-малко четири килограма ОЕЕО от частните домакинства средно на жител на година или същото тегло ОЕЕО като средното тегло на ОЕЕО, събрани в тази държава-членка през трите предходни години, в зависимост коя от тези стойности е по-голяма.

Държавите-членки могат да определят по-високи нива на разделно събиране и в такъв случай докладват за това на Комисията.

2.   За да се провери дали е постигнато минималното ниво на събираемост, държавите-членки гарантират, че информацията за разделно събраните ОЕЕО в съответствие с член 5 се изпраща на държавите-членки безплатно и включва най-малко информация относно ОЕЕО, които са:

а)

получени в съоръженията за събиране и третиране,

б)

получени от дистрибуторите,

в)

разделно събрани от производителите или от трети лица, действащи от тяхно име.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, поради недостиг на необходимата инфраструктура и ниско ниво на потребление на ЕЕО България, Чешката република, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия могат да решат:

а)

да постигнат от 14 август 2016 г. ниво за събираемост, което е по-ниско от 45 %, но е по-високо от 40 % от средното тегло на ЕЕО, пуснато на пазара през трите предходни години, и

б)

да отложат постигането на посочените в параграф 1, втора алинея нива на събираемост до избрана от тях дата, която да е не по-късно от 14 август 2021 г.

4.   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове съгласно член 20 за определяне на необходимите преходни адаптации, насочени към трудностите, срещани от държавите-членки при спазването на изискванията, установени в параграф 1.

5.   За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията до 14 август 2015 г. приема актове за изпълнение за установяване на общовалидна методология за изчисляване на теглото на ЕЕО, пуснато на националния пазар, както и обща методология за изчисляване на количеството ОЕЕО, образувани като тегло във всяка държава-членка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

6.   До 14 август 2015 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно преразглеждането на крайните срокове, свързани с нивата на събираемост, посочени в параграф 1, и относно възможното определяне на отделни нива за събираемост за една или повече от определените в приложение III категории, по-специално за топлообменното оборудване, фотоволтаичните панели, малки уреди, малко информационно-технологично и телекомуникационно оборудване, и съдържащите живак лампи. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.

7.   Ако Комисията счете, въз основа на оценката на въздействието, че нивото на събираемост, базиращо се на образуваните ОЕЕО, налага преразглеждане, тя представя законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета.

Член 8

Правилно третиране

1.   Държавите-членки осигуряват правилното третиране на всички разделно събрани ОЕЕО.

2.   Правилното третиране, различно от подготовката за повторна употреба, и операциите по оползотворяване или рециклиране, включва най-малко отделянето на всички течности и селективно третиране в съответствие с приложение VII.

3.   Държавите-членки гарантират, че производителите или трети лица, действащи от тяхно име, създават системи, позволяващи оползотворяването на ОЕЕО с помощта на най-добрите налични техники. Системите могат да бъдат създадени от производителите самостоятелно или колективно. Държавите-членки гарантират, че всяка организация или предприятие, извършващи операции по събиране или третиране, съхранява и третира ОЕЕО при спазване на техническите изисквания, изложени в приложение VIII.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение VII с цел да се въведат други технологии за третиране, осигуряващи най-малко същото ниво на закрила на човешкото здраве и околната среда.

Комисията оценява на първо място необходимостта от изменение на точките относно платките с печатна схема на мобилните телефони и течнокристалните дисплеи. Комисията се приканва да оцени дали са необходими изменения на приложение VII по отношение на наноматериалите, които се съдържат в ЕЕО.

5.   За целите на опазването на околната среда държавите-членки могат да установят минимални стандарти за качество на третирането на събраните ОЕЕО.

Държавите-членки, които установят такива стандарти за качество, съобщават за това на Комисията, която публикува тези стандарти.

Не по-късно от 14 февруари 2013 г. Комисията отправя искане до европейските организации по стандартизация да разработят европейски стандарти за третиране, включително оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба на ОЕЕО. Тези стандарти отразяват най-актуалните постижения.

За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на минимални стандарти за качество, основани по-специално на стандартите, разработени от европейските организации по стандартизация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

Публикува се справочната информация за стандартите, приети от Комисията.

6.   Държавите-членки насърчават учрежденията и предприятията, които извършват операции по третиране, да въвеждат сертифицирани системи за управление на околната среда в съответствие с Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околната среда и одит (EMAS) (23).

Член 9

Разрешения

1.   Държавите-членки гарантират, че всяка организация или предприятие, което извършва операции по третиране, е получило разрешение от компетентните органи в съответствие с член 23 от Директива 2008/98/ЕО.

2.   Освобождаването от изискванията за получаване на разрешение, условията за освобождаване и регистрацията са в съответствие съответно с членове 24, 25 и 26 от Директива 2008/98/ЕО.

3.   Държавите-членки гарантират, че разрешението или регистрацията, посочени в параграфи 1 и 2, включват всички условия, необходими за постигане на съответствие с изискванията на член 8, параграфи 2, 3 и 5 и за постигане на целевите нива на оползотворяване, определени в член 11.

Член 10

Транспортиране на ОЕЕО

1.   Операцията по третиране може също така да бъде предприета извън съответните държави-членки или Съюза, при условие че транспортирането на ОЕЕО е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Регламент (ЕО) № 1418/2007 на Комисията от 29 ноември 2007 г. относно износа за оползотворяване на някои отпадъци, изброени в приложение III или IIIA към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, в някои държави, за които Решението на ОИСР относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци не се прилага. (24)

2.   ОЕЕО, изнесени от Съюза, се отчитат за целите на спазването на задълженията и целите, определени в член 11 от настоящата директива, ако в съответствие с регламенти (ЕО) № 1013/2006 и (ЕО) № 1418/2007 износителят може да докаже, че третирането е било извършено при условия, които са равностойни на изискванията на настоящата директива.

3.   Не по-късно от 14 февруари 2014 г. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 20 за определяне на подробни правила, допълващи правилата в параграф 2 от настоящия член, по-специално критериите за оценка на равностойните условия.

Член 11

Целеви нива на оползотворяване

1.   По отношение на всички ОЕЕО, събрани разделно в съответствие с член 5 и изпратени за третиране в съответствие с членове 8, 9 и 10, държавите-членки гарантират, че производителите са постигнали най-малко целите, установени в приложение V.

2.   Постигането на посочените целеви нива се изчислява за всяка категория, като теглото на ОЕЕО, което постъпва в съоръженията за оползотворяване или рециклиране/подготовка за повторна употреба след правилно третиране в съответствие с член 8, параграф 2 относно оползотворяването или рециклирането, се разделя на теглото на всички разделно събрани ОЕЕО за всяка категория, изразено в проценти.

Предварителни дейности, включително сортирането и съхранението преди оползотворяване не се отчитат за постигането на тези целеви нива.

3.   За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията може да приеме актове за изпълнение за установяване на допълнителни правила за методите на изчисляване във връзка с прилагането на минималните целеви нива. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

4.   Държавите-членки гарантират, че за целите на изчисляването на целевите нива производителите или третите лица, действащи от тяхно име, съхраняват данни относно теглото на ОЕЕО, техните компоненти, материали и вещества, когато те напускат съоръженията за събиране, постъпват и напускат съоръженията за третиране и когато постъпват в съоръженията за оползотворяване, рециклиране или подготовка за повторна употреба.

Държавите-членки гарантират също така, че за целите на параграф 6 се съхраняват данните относно теглото на продуктите и материалите, напускащи съоръжението за оползотворяване, рециклиране или подготовка за повторна употреба.

5.   Държавите-членки насърчават разработването на нови технологии за оползотворяване, рециклиране и третиране.

6.   Въз основа на доклад от Комисията, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, Европейският парламент и Съветът най-късно до 14 август 2016 г. преразглеждат целевите нива на оползотворяване, посочени в част 3 от приложение V, проучват възможността за определяне на отделни целеви нива на подготовка за повторна употреба на ОЕЕО и преразглеждат метода за изчисляване, посочен в параграф 2, с цел да анализират доколко е осъществимо определянето на целеви нива въз основа на продукти и материали, получени от процесите по оползотворяване, рециклиране и подготовка за повторна употреба.

Член 12

Финансиране във връзка с ОЕЕО от домакинствата

1.   Държавите-членки гарантират, че производителите осигуряват най-малко финансиране на събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от домакинствата, които са били поставени в съоръженията за събиране, създадени в съответствие с член 5, параграф 2.

2.   Държавите-членки могат, когато е целесъобразно, да насърчават производителите да финансират и разходите за събирането на ОЕЕО от домакинствата до съоръженията за събиране.

3.   За продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г., всеки производител носи отговорност за финансирането на дейностите, посочени в параграф 1 и отнасящи се до отпадъците от продуктите, които той произвежда. Производителят може да избере да изпълни това задължение индивидуално или като се присъедини към колективна схема за събиране.

Държавите-членки гарантират, че при пускането на продукт на пазара всеки производител осигурява гаранция, от която личи, че управлението на ОЕЕО ще бъде финансирано и че производителите ясно са маркирали своите продукти в съответствие с член 15, параграф 2. Тази гаранция цели осигуряването на финансирането на дейностите, посочени в параграф 1, свързани с тези продукти. Гаранцията може да има формата на участие на производителя в подходящи схеми за финансиране на управлението на ОЕЕО, застраховка за рециклиране или блокирана банкова сметка.

4.   Отговорността за покриване на разходите по управление на ОЕЕО от продукти, пуснати на пазара на 13 август 2005 г. или преди това („стари отпадъци“), се поема от една или повече системи, в които всички производители, съществуващи на пазара към момента на възникване на съответните разходи, участват пропорционално, т.е. съответно на своя дял на пазара в зависимост от вида на оборудването.

5.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, гарантиращи разработването на подходящи механизми или процедури за възстановяване на средства, с цел да се възстановяват вноските на производителите, когато ЕЕО се прехвърля за пускане на пазара извън територията на въпросната държава-членка. Тези механизми или процедури могат да бъдат разработвани от производителите или от трети лица, действащи от тяхно име.

6.   Комисията се приканва до 14 август 2015 г. да докладва относно възможността за разработване на критерии за включване на реалните разходи, свързани с края на жизнения цикъл на продукта, при финансирането на ОЕЕО от производителите и да представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета, ако е целесъобразно.

Член 13

Финансиране във връзка с ОЕЕО от потребители, различни от домакинства

1.   Държавите-членки гарантират, че производителите поемат финансирането на разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от потребители, различни от домакинства, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.

За старите отпадъци, които се заместват с нови равностойни продукти или с нови продукти, изпълняващи същата функция, финансирането на разходите се поема от производителите на такива продукти при доставката им. Възможно е като алтернативно решение държавите-членки да предвидят потребителите, различни от домакинствата, също да бъдат принудени да поемат частична или пълна отговорност за такова финансиране.

Финансирането на разходите за останалите стари отпадъци се поема от потребителите, различни от домакинствата.

2.   Производителите и потребителите, различни от домакинствата, могат, без да се засяга настоящата директива, да сключат споразумения, в които да се предвидят други методи за финансиране.

Член 14

Информация за потребителите

1.   Държавите-членки могат да изискват от производителите да информират купувачите в момента на продажбата на нови продукти за разходите за събиране, третиране и обезвреждане по екологосъобразен начин. Посочените разходи не трябва да превишават най-точната оценка на действителните разходи.

2.   Държавите-членки гарантират, че потребителите на ЕЕО в домакинствата получават необходимата информация за:

а)

изискванията ОЕЕО да не се обезвреждат като несортирани битови отпадъци и за разделното събиране на такива ОЕЕО;

б)

системите за връщане и събиране, които са на тяхно разположение, като се насърчава координацията на информация относно наличните пунктове за събиране, независимо от кой производител или оператор са създадени;

в)

тяхната роля при повторната употреба, рециклирането и другите форми на оползотворяване на ОЕЕО;

г)

възможното влияние върху околната среда и здравето на човека като резултат от присъствието на опасни вещества в ЕЕО;

д)

значението на символа, даден в приложение IХ.

3.   Държавите-членки приемат подходящи мерки, така че потребителите да участват в събирането на ОЕЕО и да бъдат насърчени да улесняват процеса на повторна употреба, третиране и оползотворяване.

4.   С оглед минимизиране на обезвреждането на ОЕЕО като несортирани битови отпадъци и улесняване на тяхното разделно събиране държавите-членки гарантират, че производителите поставят подходящата маркировка в съответствие с Европейски стандарт EN 50419 (25) върху ЕЕО, пуснато на пазара със символа, даден в приложение IХ. В изключителни случаи, когато това е необходимо поради размера или функциите на продукта, символът се отпечатва върху опаковката, върху инструкциите за употреба и върху гаранционната карта на ЕЕО.

5.   Държавите-членки могат да изискат част или цялата информация, посочена в параграфи 2, 3 и 4, да бъде предоставена от производителите и/или дистрибуторите, например в инструкциите за употреба, на мястото на продажбата и чрез кампании за осведомяване на обществеността.

Член 15

Информация за съоръженията за третиране

1.   С цел да се улесни подготовката за повторна употреба и правилното и екологосъобразно третиране на ОЕЕО, включително техния ремонт, подобряване, обновяване и рециклиране, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите осигуряват безплатно информация за подготовката за повторна употреба и третиране за всички видове ново ЕЕО, пуснато за първи път на пазара на Съюза, в срок до една година след пускането на пазара на оборудването. В информацията се посочват различните компоненти и материали в ЕЕО, както и местоположението на опасните вещества и смеси в ЕЕО, доколкото това е необходимо за спазването на разпоредбите на настоящата директива от страна на центровете за подготовка за повторна употреба и съоръженията за третиране и рециклиране. Тя се предоставя на разположение на центровете за подготовка за повторна употреба и съоръженията за третиране и рециклиране от производителите на ЕЕО под формата на наръчници или на електронен носител (т.е. CD-ROM, онлайн услуги).

2.   За да осигури възможност за недвусмислено определяне на датата, на която ЕЕО е пуснато на пазара, държавите-членки гарантират, че маркировката върху ЕЕО показва, че същото е било пуснато на пазара след 13 август 2005 г. За предпочитане е за тази цел да се прилага Европейският стандарт EN 50419.

Член 16

Регистрация, информация и доклади

1.   Държавите-членки създават в съответствие с параграф 2 регистър на производителите, в това число на производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние. Този регистър служи за мониторинг на спазването на изискванията на настоящата директива.

Производителите, които доставят ЕЕО чрез средства за комуникация от разстояние по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv), се регистрират в държавата-членка, към която извършват продажби. Когато тези производители не са регистрирани в държавата-членка, към която извършват продажби, те се регистрират посредством техен упълномощен представител съгласно член 17, параграф 2.

2.   Държавите-членки гарантират, че

а)

всеки производител или всеки упълномощен представител, когато е назначен съгласно член 17, е регистриран съгласно изискванията и може да въвежда онлайн в националния им регистър цялата необходима информация, която отразява дейностите на същия производител в тази държава-членка,

б)

при регистрирането всеки производител или всеки упълномощен представител, когато е назначен съгласно член 17, предоставя информацията, посочена в част А от приложение Х, като се задължава да я актуализира при необходимост,

в)

всеки производител или всеки упълномощен представител, когато е назначен съгласно член 17, предоставя информацията, посочена в част Б от приложение Х,

г)

националните регистри осигуряват на своите уебсайтове връзки към други национални регистри, за да се улесни във всички държави-членки регистрацията на производителите или на упълномощените представители, когато са назначени съгласно член 17.

3.   За да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия член, Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формата за регистрация и докладване и честотата на изготвяне на доклади до регистъра. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

4.   Държавите-членки ежегодно събират информация, включително обосновани оценки, относно количествата и категориите ЕЕО, пуснато на пазара, събрано чрез всички начини, подготвено за повторна употреба, рециклирано и оползотворено в държавите-членки, както и относно изнесените разделно събрани ОЕЕО, по тегло.

5.   На всеки три години държавите-членки изпращат на Комисията доклад относно изпълнението на настоящата директива и относно информацията, посочена в параграф 4. Докладът за изпълнението се съставя въз основата на въпросника, посочен в решения 2004/249/ЕО (26) и 2005/369/ЕО (27) на Комисията. Докладът се представя на Комисията в рамките на девет месеца след края на тригодишния период, обхванат от него.

Първият доклад обхваща периода от 14 февруари 2014 г. до 31 декември 2015 г.

Комисията публикува доклад относно изпълнението на настоящата директива в срок от девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки.

Член 17

Упълномощен представител

1.   Всяка държава-членка гарантира, че производител по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточки i)—iii), който е установен в друга държава-членка, може като изключение от член 3, параграф 1, буква е), подточки i)—iii) да назначи юридическо или физическо лице, установено на нейна територия, в качеството му на упълномощен представител, който да отговаря за изпълнението на задълженията на същия производител по настоящата директива на нейна територия.

2.   Всяка държава-членка гарантира, че производител по смисъла на член 3, параграф 1, буква е), подточка iv), установен на нейна територия, който продава ЕЕО в друга държава-членка, в която не е установен, назначава упълномощен представител в съответната държава-членка като лице, отговорно за изпълнението на задълженията на съответния производител по настоящата директива на територията на съответната държава-членка.

3.   Назначаването на упълномощен представител се извършва с писмено пълномощно.

Член 18

Административно сътрудничество и обмен на информация

Държавите-членки гарантират, че органите, които отговарят за изпълнението на настоящата директива, си сътрудничат, по-специално с цел осигуряване на подходящ поток от информация за гарантиране на спазването на разпоредбите на настоящата директива от страна на производителите и, когато е целесъобразно, си предоставят информация едни на други и на Комисията, за да улеснят правилното изпълнение на настоящата директива. Административното сътрудничество и обмен на информация, по-специално между националните регистри, включва електронни средства за комуникация.

Сътрудничеството включва, наред с другото, предоставянето на достъп до съответните документи и информация, в това число до резултатите от проверки, при спазване на разпоредбите на действащото законодателство за защита на данните в държавата-членка, към чийто орган е отправено искането за сътрудничество.

Член 19

Адаптиране към научния и техническия прогрес

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 във връзка с измененията, необходими за адаптирането към научния и техническия прогрес на член 16, параграф 5 и на приложения IV, VII, VIII и IХ. При изменението на приложение VII се вземат предвид освобождаванията от изискванията, които са предоставени по Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (28).

Преди да изменени приложенията, Комисията, inter alia, се консултира с производителите на ЕЕО, с лицата, които го рециклират, с операторите по третирането и с екологичните организации, както и със сдруженията на работниците и служителите и на потребителите.

Член 20

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 13 август 2012 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди края на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 4, член 8, параграф 4, член 10, параграф 3 и член 19, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 21

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 22

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки съобщават тези разпоредби на Комисията най-късно до 14 февруари 2014 г. и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение в тази връзка.

Член 23

Проверки и мониторинг

1.   Държавите-членки извършват необходимите проверки и мониторинг за удостоверяване на правилното изпълнение на настоящата директива.

Тези проверки обхващат най-малко:

а)

информацията, докладвана в рамките на регистъра на производителите;

б)

превозите, по-специално износа на ОЕЕО извън Съюза при спазване на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Регламент (ЕО) № 1418/2007; и

в)

операциите в съоръженията за третиране в съответствие с Директива 2008/98/ЕО и приложение VII към настоящата директива.

2.   Държавите-членки гарантират, че превозите на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО, се извършват в съответствие с минималните изисквания в приложение VI, като държавите-членки извършват съответен мониторинг на такива превози.

3.   Разходите за необходимите анализи и проверки, включително разходите за съхранение на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО, могат да бъдат за сметка на производителите, третите лица, действащи от тяхно име, или други лица, които уреждат превоза на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ОЕЕО.

4.   За осигуряване на еднакви условия за прилагане на настоящия член и на приложение VI Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на допълнителни правила за проверките и мониторинга, и по-специално еднакви условия за прилагането на точка 2 от приложение VI. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 2.

Член 24

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива до 14 февруари 2014 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на посочените разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивите, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

3.   При условие че така се постигат целите, определени в настоящата директива, държавите-членки могат да транспонират разпоредбите на член 8, параграф 6, член 14, параграф 2 и член 15 чрез споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори. Тези споразумения трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

споразуменията се ползват с изпълнителна сила;

б)

в споразуменията се определят целите със съответните крайни срокове;

в)

споразуменията се публикуват в националния официален вестник или в официален документ, който е еднакво достъпен за обществеността, и се изпращат на Комисията;

г)

постигнатите резултати са предмет на редовен мониторинг, те се съобщават на компетентните органи и Комисията и се предоставят на обществеността при условията, посочени в споразумението;

д)

компетентните органи гарантират, че постигнатият напредък по споразумението се следи;

е)

при неизпълнение на споразумението държавите-членки прилагат съответните разпоредби на настоящата директива чрез законови, подзаконови и административни мерки.

Член 25

Отмяна

Директива 2002/96/ЕО, изменена с директивите, посочени в част А от приложение ХI, се отменя считано от 15 февруари 2014 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивите, посочени в част Б от приложение ХI.

Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ХII.

Член 26

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 4 юли 2012 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

A. D. MAVROYIANNIS


(1)  ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 39.

(2)  ОВ C 141, 29.5.2010 г., стр. 55.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 3 февруари 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 19 юли 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 19 януари 2012 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 7 юни 2012 г.

(4)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 24.

(5)  ОВ C 138, 17.5.1993 г., стр. 5.

(6)  ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(7)  ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(8)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19.

(9)  ОВ L 266, 26.9.2006 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 286, 31.10.2009 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 161, 14.6.2006 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 24, 29.1.2008 г., стр. 8.

(14)  ОВ L 118, 27.4.2001 г., стр. 41.

(15)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.

(16)  ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(17)  ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(18)  ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1.

(19)  ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19.

(20)  ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1.

(21)  ОВ L 331, 7.12.1998 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 189, 20.7.1990 г., стр. 17.

(23)  ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.

(24)  ОВ L 316, 4.12.2007 г., стр. 6.

(25)  Приет от Европейския комитет по електротехническа стандартизация (Cenelec) през март 2006 г.

(26)  ОВ L 78, 16.3.2004 г., стр. 56.

(27)  ОВ L 119, 11.5.2005 г., стр. 13.

(28)  ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Категории ЕЕО, попадащи в приложното поле на настоящата директива през преходния период, предвиден в член 2, параграф 1, буква а)

1.

Големи домакински уреди

2.

Малки домакински уреди

3.

Информационно-технологично и телекомуникационно оборудване

4.

Потребителско оборудване и фотоволтаични панели

5.

Осветителни тела

6.

Електрически и електронни инструменти (с изключение на големи единици стационарно промишлено оборудване)

7.

Играчки, уреди за спорт и отдих

8.

Медицински изделия (с изключение на всички имплантирани и замърсени продукти)

9.

Инструменти за мониторинг и контрол

10.

Автомати

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Примерен списък на продуктите, които попадат в категориите на приложение I

1.   ГОЛЕМИ ДОМАКИНСКИ УРЕДИ

 

Големи уреди за охлаждане

 

Хладилници

 

Замразители

 

Други големи уреди, използвани за охлаждане, консервиране и съхраняване на храна

 

Перални машини

 

Сушилни за дрехи

 

Съдомиялни машини

 

Готварски печки

 

Електрически фурни

 

Електрически котлони

 

Микровълнови печки

 

Други големи уреди, използвани за готвене и друга обработка на храни

 

Електрически отоплителни уреди

 

Електрически радиатори

 

Други големи уреди за отопление на стаи, легла, мебели за сядане

 

Електрически вентилатори

 

Климатични инсталации

 

Друго вентилационно и климатично оборудване

2.   МАЛКИ ДОМАКИНСКИ УРЕДИ

 

Прахосмукачки

 

Уреди за почистване на килими

 

Други уреди за почистване

 

Уреди, използвани за шиене, плетене, тъкане и друга обработка на текстилни материали

 

Ютии и други уреди за гладене, пресоване и друга поддръжка на облеклото

 

Тостери

 

Фритюрници

 

Мелнички, кафе машини и уреди за отваряне и затваряне на кутии или други опаковки

 

Електрически ножове

 

Уреди за подстригване, изсушаване на коса, измиване на зъби, бръснене, масаж и други уреди за грижа за тялото

 

Ръчни и стенни часовници и уреди за измерване, отчитане и регистриране на време

 

Везни

3.   ИНФОРМАЦИОННО-ТЕХНОЛОГИЧНО И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННО ОБОРУДВАНЕ

 

Оборудване за централизирана обработка на информация:

 

Големи машини за обработване на информация (сървъри от висок клас)

 

Малки машини за обработване на информация (сървъри от среден и нисък клас)

 

Машини за отпечатване на информация

 

Оборудване за персонална обработка на информация:

 

Персонални компютри (вкл. CPU, мишка, екран и клавиатура)

 

Лаптоп компютри (вкл. CPU, мишка, екран и клавиатура)

 

Ноутбук компютри

 

Ноутпад компютри

 

Принтери

 

Копирно оборудване

 

Електрически и електронни пишещи машини

 

Джобни и офис калкулатори

и други продукти и оборудване за събиране, съхраняване, обработка, представяне или предаване на информация по електронен път

 

Потребителски терминали и системи

 

Факс апарати

 

Телекс апарати

 

Телефони

 

Телефонни апарати с монети и/или с карти

 

Безжични телефони

 

Клетъчни телефони

 

Телефонни секретари

и други продукти или оборудване за предаване на звук, образ или друга информация чрез телекомуникационни технологии

4.   ПОТРЕБИТЕЛСКО ОБОРУДВАНЕ И ФОТОВОЛТАИЧНИ ПАНЕЛИ

 

Радиоприемници

 

Телевизори

 

Видеокамери

 

Видеозаписващи устройства

 

Нi-fi записващи устройства

 

Аудиоусилватели

 

Музикални инструменти

и други продукти или оборудване за записване или възпроизвеждане на звук или образ, включително сигнали, или други технологии за разпространение на звук и образ, различни от телекомуникационните технологии

 

Фотоволтаични панели

5.   ОСВЕТИТЕЛНИ ТЕЛА

 

Осветителни тела за флуоресцентни лампи с изключение на осветителни тела в домакинствата

 

Прави флуоресцентни лампи

 

Малки флуоресцентни лампи

 

Газоразрядни лампи с висок интензитет, включително натриеви лампи с високо налягане и метал-халогенни лампи

 

Натриеви лампи с ниско налягане

 

Друго оборудване за осветление или оборудване за разпръскване или контролиране на светлина с изключение на електрически лампи с нажежаема жичка

6.   ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ЕЛЕКТРОННИ ИНСТРУМЕНТИ (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ГОЛЕМИ ЕДИНИЦИ СТАЦИОНАРНО ПРОМИШЛЕНО ОБОРУДВАНЕ)

 

Бормашини

 

Триони

 

Шевни машини

 

Оборудване за струговане, смилане, фрезоване, шлифоване, рендосване, рязане, нарязване, пробиване, перфориране, щанцоване, фалцоване, огъване или подобни процеси на обработка на дърво, метал и други материали

 

Инструменти за занитване, заковаване или завинтване или отстраняване на нитове, гвоздеи, винтове или за подобна употреба

 

Инструменти за заваряване, запояване или за подобна употреба

 

Оборудване за пулверизиране, пръскане, диспергиране или друга обработка на течности или газообразни вещества чрез други средства

 

Инструменти за косене или други градинарски дейности

7.   ИГРАЧКИ, УРЕДИ ЗА СПОРТ И ОТДИХ

 

Електрически влакчета и комплекти състезателни коли

 

Портативни конзоли за видеоигри

 

Видеоигри

 

Компютърни устройства за колоездене, гмуркане, бягане, гребане и други

 

Спортни уреди с електрически или електронни компоненти

 

Монетни игрални автомати

8.   МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ (С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ВСИЧКИ ИМПЛАНТИРАНИ И ЗАМЪРСЕНИ ПРОДУКТИ)

 

Оборудване за радиотерапия

 

Оборудване за кардиология

 

Оборудване за диализа

 

Апарати за изкуствено дишане

 

Оборудване за ядрена медицина

 

Лабораторно оборудване за диагностика in vitro

 

Оборудване за анализ

 

Замразители

 

Уреди за тестване на възпроизводителната способност

 

Други уреди за диагностика, профилактика, проследяване, лечение, облекчаване на заболяване, нараняване или инвалидност

9.   ИНСТРУМЕНТИ ЗА МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ

 

Детектори за дим

 

Терморегулатори

 

Термостати

 

Уреди за измерване, претегляне или регулиране, използвани в бита или като лабораторно оборудване

 

Други инструменти за мониторинг и контрол, които се използват в промишлените инсталации (например в контролните панели)

10.   АВТОМАТИ

 

Автомати за горещи напитки

 

Автомати за горещи или студени бутилки или метални кутии

 

Автомати за твърди продукти

 

Банкомати

 

Всички уреди, които автоматично доставят всякакви видове продукти


ПРИЛОЖЕНИЕ III

КАТЕГОРИИ ЕЕО, ПОПАДАЩИ В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА

1.

Топлообменно оборудване

2.

Екрани, монитори и оборудване, част от което са екрани с повърхност по-голяма от 100 cm2

3.

Лампи

4.

Големи уреди (всеки от външните размери е над 50 cm), включително, но не само:

Домакински уреди; информационно-технологично и телекомуникационно оборудване; потребителско оборудване; осветителни тела; оборудване за възпроизвеждане на звук или образ, музикално оборудване; електрически и електронни инструменти; играчки, уреди за спорт и отдих; медицински изделия; инструменти за мониторинг и контрол; автомати; оборудване за генериране на електрически ток. В тази категория не се включва оборудването, включено в категории 1—3.

5.

Малки уреди (нито един от външните размери не надвишава 50 cm), включително, но не само:

Домакински уреди; потребителско оборудване; осветителни тела; оборудване за възпроизвеждане на звук или образ, музикално оборудване; електрически и електронни инструменти; играчки, уреди за спорт и отдих; медицински изделия; инструменти за мониторинг и контрол; автомати; оборудване за генериране на електрически ток. В тази категория не се включва оборудването, включено в категории 1—3 и 6.

6.

Малко информационно-технологично и телекомуникационно оборудване (нито един от външните размери не надвишава 50 cm)

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Неизчерпателен списък на ЕЕО, което попада в категориите, изброени в приложение III

1.   Топлообменно оборудване

Хладилници, замразители и уреди за съхранение на замразени продукти, оборудване, което автоматично доставя изстудени продукти, климатични инсталации, оборудване за изсушаване на въздуха, термопомпи, маслени радиатори и други топлообменни уреди, които използват други течности вместо вода за топлообмен.

2.   Екрани, монитори и оборудване, част от което са екрани с повърхност по-голяма от 100 cm2

Екрани, телевизори, LCD фото рамки, монитори, лаптоп компютри, ноутбук компютри.

3.   Лампи

Прави флуоресцентни лампи, компактни флуоресцентни лампи, флуоресцентни лампи, газоразрядни лампи с висок интензитет, включително натриеви лампи с високо налягане и метал-халогенни лампи, натриеви лампи с ниско налягане, светодиодни лампи.

4.   Големи уреди

Перални машини, сушилни за дрехи, съдомиялни машини, готварски печки, електрически фурни, електрически котлони, осветителни тела, оборудване за възпроизвеждане на звук или образ, музикално оборудване (с изключение на органи с тръби, монтирани в църкви), уреди, използвани за плетене и тъкане, големи машини за обработване на информация, големи машини за отпечатване на информация, копирно оборудване, големи монетни игрални автомати, големи медицински изделия, големи инструменти за мониторинг и контрол, големи уреди, които автоматично доставят продукти и пари, фотоволтаични панели.

5.   Малки уреди

Прахосмукачки, уреди за почистване на килими, уреди, използвани за шиене, осветителни тела, микровълнови печки, вентилационно оборудване, ютии, тостери, електрически ножове, електрически кани, часовници и ръчни часовници, електрически самобръсначки, везни, уреди за грижа за косата и тялото, калкулатори, радиоприемници, видеокамери, видеозаписващи устройства, hi-fi оборудване, музикални инструменти, оборудване за възпроизвеждане на звук или образ, електрически и електронни играчки, уреди за спорт, компютърни устройства за колоездене, гмуркане, бягане, гребане и др., детектори за дим, терморегулатори, термостати, малки електрически и електронни инструменти, малки медицински изделия, малки инструменти за мониторинг и контрол, малки уреди, които автоматично доставят продукти, малки уреди с интегрирани фотоволтаични панели.

6.   Малко информационно-технологично и телекомуникационно оборудване (нито един от външните размери не надвишава 50 cm)

Мобилни телефони, навигационни системи GPS, джобни калкулатори, рутери, персонални компютри, принтери, телефони.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

МИНИМАЛНИ ЦЕЛЕВИ НИВА ЗА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 11

Част 1:   Минимални целеви нива, приложими по категории от 13 август 2012 г. до 14 август 2015 г. по отношение на категориите, изброени в приложение I:

а)

за ОЕЕО, попадащи в категории 1 или 10 от приложение I,

се оползотворяват 80 %, и

75 % се рециклират;

б)

за ОЕЕО, попадащи в категории 3 или 4 от приложение I,

се оползотворяват 75 %, и

65 % се рециклират;

в)

за ОЕЕО, попадащи в категории 2, 5, 6, 7, 8 или 9 от приложение I,

се оползотворяват 70 %, и

50 % се рециклират;

г)

за газоразрядни лампи 80 % се рециклират.

Част 2:   Минимални целеви нива, приложими по категории от 15 август 2015 г. до 14 август 2018 г. по отношение на категориите, изброени в приложение I:

а)

за ОЕЕО, попадащи в категория 1 или 10 от приложение I,

се оползотворяват 85 %, и

80 % се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

б)

за ОЕЕО, попадащи в категории 3 или 4 от приложение I,

се оползотворяват 80 %, и

70 % се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

в)

за ОЕЕО, попадащи в категория 2, 5, 6, 7, 8 или 9 от приложение I,

се оползотворяват 75 %, и

55 % се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

г)

за газоразрядни лампи 80 % се рециклират.

Част 3:   Минимални целеви нива, приложими по категории от 15 август 2018 г. по отношение на категориите, изброени в приложение III.

а)

за ОЕЕО, попадащи в категория 1 или 4 от приложение III,

се оползотворяват 85 %, и

80 % се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

б)

за ОЕЕО, попадащи в категория 2 от приложение III,

се оползотворяват 80 %, и

70 % се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

в)

за ОЕЕО, попадащи в категория 5 или 6 от приложение III,

се оползотворяват 75 %, и

55 % се подготвят за повторна употреба и се рециклират;

г)

за ОЕЕО, попадащи в категория 3 от приложение III, 80 % се рециклират.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕВОЗИ

1.

С цел да се направи разграничение между ЕЕО и ОЕЕО, в случай че притежателят на въпросния предмет твърди, че възнамерява да превози или че превозва използвано ЕЕО, а не ОЕЕО, държавите-членки изискват притежателят да разполага със следното в подкрепа на твърдението му:

а)

копие на фактурата и договора, свързани с продажбата и/или прехвърлянето на правото на собственост върху ЕЕО, в които се посочва, че въпросното оборудване е предназначено за директна повторна употреба и че е напълно функционално;

б)

доказателство за оценката или изпитването под формата на копие от протокола от изпитването (сертификат за изпитване, доказателство за годност) за всяка единица оборудване в пратката и протокол, съдържащ цялата информация от протокола по изпитването съгласно точка 3;

в)

декларация, изготвена от притежателя, който организира транспортирането на ЕЕО, че нито един от материалите или оборудването от пратката не представлява отпадък по смисъла на член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО, и

г)

подходяща защита срещу повреда по време на транспортирането, натоварването и разтоварването, по-специално посредством достатъчно здрава опаковка и подходящо подреждане на товара.

2.

Чрез дерогация точка 1, букви а) и б) и точка 3 не се прилагат, когато придружаващите документи съдържат убедителни доказателства, че превозът се извършва в рамките на споразумение за прехвърляне между търговци, и че:

а)

ЕЕО се изпраща на производителя или на трето лице, действащо от негово име, за поправка като дефектно в гаранционен срок с намерение за повторна употреба, или

б)

използваното ЕЕО за професионална употреба се изпраща на производителя или на трето лице, действащо от негово име, или на съоръжения на трето лице в държави, в които се прилага Решение C(2001)107/Окончателно на Съвета на ОИСР относно преразглеждането на Решение C(92)39/Окончателно за контрол върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване, за обновяване или ремонт в рамките на действителен договор с намерение за повторна употреба, или

в)

дефектното използвано ЕЕО за професионална употреба, напр. медицински изделия или техните части, се изпраща на производителя или на трето лице, действащо от негово име, за анализ на първопричините в рамките на действителен договор, в случаите когато този анализ може да бъде извършен само от производителя или от трети лица, действащи от негово име.

3.

За да се докаже, че превозът се състои от използвано ЕЕО, а не от ОЕЕО, държавите-членки изискват да бъдат извършени следните стъпки за изпитване и запазване на протокол от изпитването за използвано ЕЕО:

 

Стъпка 1: Изпитване

а)

Изпитва се годността и се преценява наличието на опасни вещества. Изпитванията, които се провеждат, зависят от вида ЕЕО. За по-голямата част от използваното ЕЕО е достатъчно изпитване за работата на основните функции.

б)

Резултатите от оценката и изпитването се документират.

 

Стъпка 2: Протокол от изпитването

а)

Протоколът от изпитването се прикрепя стабилно, но като може да се отстранява, или към самото ЕЕО (ако то не е опаковано), или към опаковката, така че да може да бъде прочетен без разопаковане на оборудването.

б)

Протоколът съдържа следната информация:

наименование на изделието (наименованието на оборудването, ако е посочено в приложение II или IV, в зависимост от случая, и категорията, определена в приложение I или III, в зависимост от случая);

идентификационен номер на изделието (вид №), когато има такъв;

година на производство (ако е известна);

наименование и адрес на дружеството, отговорно за представяне на доказателство за годност;

резултати от изпитването, както е описано в стъпка 1 (включително дата на изпитването за работата на функциите);

вид проведени изпитвания.

4.

Освен документацията, изисквана по точки 1, 2 и 3, всеки товар (напр. контейнер за превоз, камион) използвано ЕЕО се придружава от:

а)

подходящ документ за превоз, например международна товарителница за автомобилен превоз (CMR) или товарителница;

б)

декларация на отговорното лице относно неговата отговорност.

5.

При липса на доказателство, че даден предмет представлява използвано ЕЕО, а не ОЕЕО, в необходимата документация, изисквана по точки 1, 2, 3 и 4, и при липса на подходяща защита срещу повреда по време на транспортирането, натоварването и разтоварването, по-специално посредством достатъчно здрава опаковка и подходящо подреждане на товара, което е част от задълженията на притежателя, организиращ транспортирането, органите на държавите-членки приемат, че изделието е ОЕЕО и че товарът представлява незаконен превоз. При тези обстоятелства товарът се третира в съответствие с членове 24 и 25 от Регламент (ЕО) № 1013/2006.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Селективно третиране на материали и компоненти от отпадъци от електрическо и електронно оборудване, посочено в член 8, параграф 2

1.

От всички разделно събрани ОЕЕО трябва да се отделят най-малко следните вещества, смеси и компоненти:

полихлорираните бифенили (РСВ), съдържащи кондензатори в съответствие с Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996 г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПБХ/ПХТ) (1),

компонентните, съдържащи живак, като прекъсвачи и лампи за задно осветление,

батерии,

платките с печатна схема основно на мобилните телефони и на други уреди, ако повърхността на платката с печатна схема е по-голяма от 10 квадратни сантиметра,

тонерите, течни и пастообразни, също и цветните тонери,

пластмасите, съдържащи бромирани вещества, забавящи горенето,

азбестовите отпадъци и компонентите, които съдържат азбест,

електронно-лъчевите тръби,

хлорофлуоровъглеводородите (CFC), ненапълно халогенираните хлорофлуоровъглеводороди (HCFC) или ненапълно халогенираните флуоровъглеводороди (HFC), ненапълно халогенираните въглеводороди (HC),

газоразрядните лампи,

течнокристалните дисплеи (заедно с техните корпуси, когато е целесъобразно) с повърхност над 100 квадратни сантиметра и всички, които са вътрешно осветени с газоразрядни лампи,

външните електрически кабели,

компонентите, съдържащи огнеупорни керамични влакна, описани в Директива 97/69/ЕО на Комисията от 5 декември 1997 г. относно двадесет и трето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (2),

компоненти, съдържащи радиоактивни вещества, с изключение на компоненти, които са под праговете на напрежение, определени в член 3 от приложение I към Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. за определяне на основните норми на безопасност за защита на здравето на професионално заетите лица и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (3),

електролитните кондензатори, съдържащи пораждащи загриженост вещества (височина > 25 mm, диаметър > 25 mm или пропорционално подобен обем)

Тези вещества смеси и компоненти се обезвреждат или оползотворяват в съответствие с Директива 2008/98/ЕО.

2.

Следните компонентни от разделно събрани ОЕЕО трябва да се третират, както е посочено:

електронно-лъчеви тръби: луминесцентното покритие трябва да бъде отделено;

оборудване, съдържащо газове, които разрушават озоновия слой или имат потенциал на глобално затопляне (ПГЗ) над 15, като тези, които се съдържат в пяната и схемите за охлаждане: газовете трябва да бъдат правилно изведени и третирани. Озоноразрушаващите газове трябва да бъдат третирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1005/2009,

газоразрядни лампи: трябва да се отдели живакът.

3.

Като се вземат предвид съображенията относно околната среда и това, доколко е желана подготовката за повторна употреба и рециклиране, точки 1 и 2 се прилагат по такъв начин, че да не се пречи на повторната употребата и рециклиране на компонентите или целите уреди.

(1)  ОВ L 243, 24.9.1996 г., стр. 31.

(2)  ОВ L 343, 13.12.1997 г., стр. 19.

(3)  ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 3

1.

За площадките за съхраняване (включително за временно съхраняване) на ОЕЕО преди тяхното третиране (без да се засягат изискванията на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (1)):

непропускливи повърхности за съответните участъци с осигуряване на съоръжения за събиране на разливи и, където е целесъобразно, утаители и каломаслоуловители,

водоустойчиви покрития за съответните участъци.

2.

За площадките за третиране на ОЕЕО:

везни за измерване на теглото на третираните отпадъци,

непропускливи повърхности и водоустойчиви покрития за съответните участъци с осигуряване на съоръжения за събиране на разливи и, където е целесъобразно, утаители и каломаслоуловители,

подходящото съхраняване на отделени резервни части,

подходящи контейнери за съхраняване на батерии, полихлорирани бифенили/полихлоринатни терфенили (РСВ/РСТ), съдържащи кондензатори и други опасни вещества, такива като радиоактивни отпадъци,

оборудване за пречистване на водата в съответствие със здравните изисквания и изискванията за околната среда.


(1)  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ IХ

СИМВОЛ ЗА МАРКИРАНЕ НА ЕЕО

Символът, които обозначава разделното събиране на ЕЕО, представлява зачертана с кръст кофа за боклук на колелца, както е показано по-долу. Символът трябва да се отпечата по видим, четлив и незаличим начин.

Image 1

ПРИЛОЖЕНИЕ Х

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ДОКЛАДИ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 16

А.   Информация, която се подава при регистрация:

1.

Наименование и адрес на производителя или на упълномощения представител, когато е назначен съгласно член 17 (пощенски код и населено място, име и номер на улицата, държава, номер на телефон и факс, адрес за електронна поща, както и лице за контакт). В случая на упълномощен представител по смисъла на член 17 — и данните за връзка с представлявания производител.

2.

Национален идентификационен код на производителя, включително европейски или национален данъчен номер на производителя.

3.

Категорията на ЕЕО, определена в приложение I или III, в зависимост от случая.

4.

Вид ЕЕО (домакинско или различно от домакинско оборудване)

5.

Търговска марка на ЕЕО.

6.

Сведения за начина, по който производителят изпълнява задълженията си: чрез индивидуална или колективна схема, включително информация относно финансовата гаранция.

7.

Използван начин на продажба (напр. продажба от разстояние).

8.

Декларация, удостоверяваща верността на предоставените сведения.

Б.   Информация, която се подава за изготвяне на доклади:

1.

Национален идентификационен код на производителя.

2.

Отчетен период.

3.

Категорията на ЕЕО, определена в приложение I или III, в зависимост от случая.

4.

Количество ЕЕО, пуснато на националния пазар, изразено в тегловни единици.

5.

Количество, изразено в тегловни единици, на отпадъците от ЕЕО, които са разделно събрани, рециклирани (включително подготвени за повторна употреба), оползотворени и обезвредени в държавата-членка или транспортирани в рамките на Съюза или извън него.

Забележка: Информацията по точки 4 и 5 трябва да бъде дадена по категории.


ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

ЧАСТ A

Отменената директива и списък на нейните последващи изменения

(посочени в член 25)

Директива 2002/96/ЕО относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)

(ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 24)

Директива 2003/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 106)

Директива 2008/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 81, 20.3.2008 г., стр. 65)

ЧАСТ Б

Списък на сроковете за транспониране в националното право

(посочени в член 25)

Директива

Краен срок за транспониране

2002/96/ЕО

13 август 2004 г.

2003/108/ЕО

13 август 2004 г.

2008/34/ЕО


ПРИЛОЖЕНИЕ ХII

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 2002/96/ЕО

Настоящата директива

Член 1

Член 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 3

Член 2, параграф 3, буква а)

Член 2, параграф 1 (частично)

Член 2, параграф 3, буква б)

Приложение IБ, точка 5, последна позиция

Член 2, параграф 3, буква в)

Приложение IБ, точка 8

Член 2, параграф 4, буква ж)

Член 2, параграф 4, букви а)—е) и параграф 5

Член 3, буква а)

Член 3, параграф 1, буква а)

Член 3, параграф 1, букви б)—г)

Член 3, буква б)

Член 3, параграф 1, буква д)

Член 3, букви в)—з)

Член 3, параграф 2

Член 3, буква и)

Член 3, параграф 1, буква е)

Член 3, буква й)

Член 3, параграф 1, буква ж)

Член 3, буква к)

Член 3, параграф 1, буква з)

Член 3, буква л)

Член 3, буква м)

Член 3, параграф 1, буква и)

Член 3, параграф 1, букви й)—о)

Член 4

Член 4

Член 5, параграфи 1 и 2

Член 5, параграфи 1 и 2

Член 5, параграфи 3 и 4

Член 5, параграф 3

Член 5, параграф 5

Член 6, параграф 1

Член 5, параграф 4

Член 6, параграф 2

Член 5, параграф 5

Член 7, параграфи 1 и 2

Член 8, параграф 1

Член 6, параграф 1, първа и втора алинея и параграф 3

Член 8, параграфи 2, 3 и 4

Приложение II, точка 4

Член 8, параграф 4, втора алинея, първо изречение

Член 6, параграф 1, трета алинея

Член 8, параграф 5

Член 6, параграф 6

Член 8, параграф 6

Член 6, параграф 2

Член 9, параграфи 1 и 2

Член 6, параграф 4

Член 9, параграф 3

Член 6, параграф 5

Член 10, параграфи 1 и 2

Член 10, параграф 3

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 2

Член 11, параграф 1 и приложение V

Член 11, параграф 2

Член 11, параграф 3

Член 7, параграф 3, първа алинея

Член 11, параграф 4

Член 7, параграф 3, втора алинея

Член 7, параграф 4

Член 7, параграф 5

Член 11, параграф 5

Член 11, параграф 6

Член 8, параграф 1

Член 12, параграф 1

Член 12, параграф 2

Член 8, параграф 2, първа и втора алинея

Член 12, параграф 3

Член 8, параграф 2, трета алинея

Член 14, параграф 1 (частично)

Член 8, параграф 3, първа алинея

Член 12, параграф 4

Член 12, параграф 5

Член 8, параграф 3, втора алинея

Член 14, параграф 1 (частично)

Член 8, параграф 4

Член 9, параграф 1, първа алинея

Член 13, параграф 1, първа алинея

Член 9, параграф 1, втора алинея

Член 9, параграф 1, трета алинея

Член 13, параграф 1, втора алинея

Член 9, параграф 1, четвърта алинея

Член 13, параграф 1, трета алинея

Член 9, параграф 2

Член 13, параграф 2

Член 10, параграф 1

Член 14, параграф 2

Член 10, параграф 2

Член 14, параграф 3

Член 10, параграф 3

Член 14, параграф 4

Член 10, параграф 4

Член 14, параграф 5

Член 11

Член 15

Член 12, параграф 1 (частично)

Член 16, параграфи 1—3

Член 12, параграф 1, първа алинея (частично)

Член 16, параграф 4

Член 12, параграф 1, втора алинея

Член 16, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 2 и 3

Член 12, параграф 1, трета алинея

Член 16, параграфи 3 и 5

Член 17, параграф 1

Член 12, параграф 1, четвърта алинея

Член 18

Член 12, параграф 2

Член 16, параграф 5

Член 13

Член 19

Член 20

Член 14

Член 21

Член 15

Член 22

Член 16

Член 23, параграф 1

Член 23, параграфи 2—4

Член 17, параграфи 1—3

Член 24, параграфи 1—3

Член 17, параграф 4

Член 7, параграф 3

Член 17, параграф 5

Член 7, параграфи 4—7, член 11, параграф 6 и член 12, параграф 6

Член 25

Член 18

Член 26

Член 19

Член 27

Приложение IA

Приложение I

Приложение IБ

Приложение II

Приложения III, IV и VI

Приложения II—IV

Приложения VII—IХ

Приложения Х и ХI

Приложение ХII


Top