Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document JOL_2008_083_R_0039_01

Решение 2008/266/ОВППС на Съвета от 28 януари 2008 година за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Чад относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Чад
Споразумение между Европейския съюз и Република Чад относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Чад

OJ L 83, 26.3.2008, p. 39–45 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

26.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 83/39


РЕШЕНИЕ 2008/266/ОВППС НА СЪВЕТА

от 28 януари 2008 година

за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Република Чад относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Чад

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 24 от него,

като взе предвид препоръката на председателството,

като има предвид, че:

(1)

На 25 септември 2007 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция 1778 (2007), с която се одобрява установяването на мисия на Организацията на обединените нации в Централноафриканската република и в Чад (MINURCAT) и се упълномощава Европейският съюз да проведе в тези държави операция в подкрепа на мисията на Организацията на обединените нации за период от дванадесет месеца, считано от датата на деклариране на първоначална оперативна готовност. Освен това резолюцията приканва правителствата на Република Чад и на Централноафриканската република и Европейския съюз да сключат възможно най-скоро споразумения относно статута на силите за операцията на Европейския съюз.

(2)

На 15 октомври 2007 г. Съветът прие Съвместно действие 2007/677/ОВППС относно военната операция на Европейския съюз в Република Чад и Централноафриканската република (1) (EUFOR Чад/ЦАР).

(3)

След упълномощаване от Съвета на 18 септември 2007 г., в съответствие с член 24 от Договора, председателството, подпомагано от генералния секретар/върховен представител, договори споразумение между Европейския съюз и Република Чад относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Чад.

(4)

Посоченото споразумение следва да бъде одобрено,

РЕШИ:

Член 1

Споразумението между Европейския съюз и Република Чад относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Чад, се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лице, упълномощено да подпише споразумението, с което да се обвърже правно Европейският съюз.

Член 3

Настоящото решение поражда действие от датата на приемането му.

Член 4

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 28 януари 2008 година.

За Съвета

Председател

D. RUPEL


(1)  ОВ L 279, 23.10.2007 г., стр. 21.


ПРЕВОД

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейския съюз и Република Чад относно статута на силите, ръководени от Европейския съюз в Република Чад

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, наричан по-долу „ЕС“,

от една страна, и

РЕПУБЛИКА ЧАД, наричана по-долу „приемащата държава“,

от друга страна,

наричани по-долу „страните“,

КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД:

Резолюция 1778 (2007) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 25 септември 2007 г.,

Съвместно действие 2007/677/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2007 г. относно военната операция на Европейския съюз в Република Чад и в Централноафриканската република (1) (EUFOR Чад/ЦАР),

факта, че настоящото споразумение не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от споразумения и други международни правни инструменти за създаване на международни съдилища и трибунали, включително статута на Международния наказателен съд,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Обхват и определения

1.   Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат за силите, ръководени от Европейския съюз, и за техния личен състав.

2.   Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат само на територията на приемащата държава.

3.   За целите на настоящото споразумение:

а)

„сили, действащи под ръководството на Европейския съюз“ (EUFOR) означава военните щабове на ЕС и националните контингенти, които участват в операцията, както и тяхното оборудване и транспортни средства;

б)

„операция“ означава подготовката, установяването, изпълнението и поддръжката на военната мисия в резултат на мандата, предоставен с Резолюция 1778 (2007) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 25 септември 2007 г.;

в)

„командващ силите на ЕС“ означава командващия в театъра на бойните действия;

г)

„военен щаб на ЕС“ означава военният щаб и неговите подразделения, независимо от местоположението им, поставени под ръководството на военните командири на ЕС, които осъществяват военното командване или контрола на операцията;

д)

„национални контингенти“ означава бойни части и подразделения на държавите-членки на Европейския съюз и на други държави, участващи в операцията;

е)

„личен състав на EUFOR“ означава членовете на гражданския и военния персонал, зачислен към EUFOR, персоналът, изпратен на място с оглед подготовката на операцията, както и командированият персонал от участваща в операцията държава или институция на ЕС, които, освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго, се намират на територията на приемащата държава, с изключение на местния персонал и персонала, нает от международни търговски фирми;

ж)

„местен персонал“ означава членове на персонала, които са граждани или пребивават постоянно на територията на приемащата държава;

з)

„база“ означава всички помещения, жилища и терени, необходими на EUFOR и на персонала на EUFOR;

и)

„участваща държава“ означава всяка държава, която е предоставила национален контингент на разположение на EUFOR.

Член 2

Общи разпоредби

1.   EUFOR и личният състав на EUFOR спазват законите и подзаконовите нормативни актове на приемащата държава и се въздържат от всякакви действия или дейности, които са несъвместими с целите на операцията.

2.   EUFOR редовно информират правителството на приемащата държава за числеността на личния състав, разположен на нейна територия.

Член 3

Идентификация

1.   Членовете на личния състав на EUFOR трябва винаги да носят със себе си паспорт или военна карта за самоличност.

2.   Транспортните средства, въздухоплавателните средства, плавателните съдове и другите транспортни средства на EUFOR носят обозначителни знаци и/или отличителни регистрационни табели на EUFOR, за които съответните органи на приемащата държава са нотифицирани.

3.   EUFOR имат право да поставят знамето на ЕС и отличителни знаци, като военни емблеми, титли и официални символи, в базата и върху превозните си и други транспортни средства. Върху униформите на личния състав на EUFOR се поставя отличителната емблема на EUFOR. Националните знамена или емблеми на националните контингенти, които участват в операцията, могат да се поставят в базата, върху превозните и други транспортни средства и върху униформите на EUFOR в зависимост от решението на командващия силите на ЕС.

Член 4

Преминаване на границите и движение на територията на приемащата държава

1.   Членовете на личния състав на EUFOR се допускат на територията на приемащата държава само след представяне на документите, предвидени в член 3, параграф 1, или в случаите на първо влизане на територията на държавата, с индивидуална или колективна заповед за мисия, издадена от EUFOR. Членовете на личния състав на EUFOR се освобождават от изискванията на паспортните и визовите разпоредби, както и от имиграционни проверки и митнически контрол при влизане, напускане или пребиваване на територията на приемащата държава.

2.   Членовете на личния състав на EUFOR се освобождават от изискванията на разпоредбите на приемащата държава относно регистрацията и контрола на чуждите граждани, но не придобиват право на постоянно пребиваване или местоживеене на територията на приемащата държава.

3.   Списъкът с ресурсите и транспортните средства на EUFOR, предназначени за поддръжка на операцията, които влизат на територията на приемащата държава, преминават транзитно или напускат тази територия, се предоставя на приемащата държава за информация. Въпреки това EUFOR се освобождават от представянето на всякакви други митнически документи, както и от всякакви проверки.

4.   Членовете на личния състав на EUFOR могат да управляват моторни превозни и въздухоплавателни средства на и над територията на приемащата държава, ако притежават валидна национална, международна или военна шофьорска книжка или лиценз за пилот, според случая.

5.   За целите на операцията приемащата държава предоставя на EUFOR и на личния състав на EUFOR свобода на движение и свобода на пътуване в рамките на територията си, включително въздушното си пространство, в сътрудничество с компетентните органи на приемащата държава, съгласно предвидените в член 18 от настоящото споразумение ред и условия.

6.   За целите на операцията и съгласувано с компетентните органи на Чад EUFOR могат да извършват на територията на приемащата държава, включително във въздушното ѝ пространство, всякакви учения, включително учения с бойно оръжие.

7.   За целите на операцията EUFOR могат да използват пътищата, мостовете, фериботите и летищата без заплащане на мита, пътни такси, данъци или подобни налози. EUFOR не се освобождават от заплащането на суми в разумен размер за услугите, от които се ползват по тяхно искане, при условия, еднакви с предвидените за въоръжените сили на приемащата държава.

Член 5

Привилегии и имунитети на EUFOR, предоставени от приемащата държава

1.   Базата на EUFOR е неприкосновена. Служителите на приемащата държава нямат право да влизат на нейна територия без съгласието на командващия силите на ЕС.

2.   Базата на EUFOR, мебелировката и другите предмети в нея, както и транспортните средства, не могат да бъдат обект на претърсване, реквизиция, изземване или изпълнителна мярка.

3.   EUFOR, тяхната собственост и ресурсите, с които разполагат, независимо къде се намират и в чие владение са, се ползват с имунитет от юрисдикция.

4.   Архивите и документацията на EUFOR са неприкосновени по всяко време и навсякъде.

5.   Официалната кореспонденция на EUFOR е неприкосновена. Под „официална кореспонденция“ се разбира всяка кореспонденция, свързана с операцията и нейните задачи.

6.   По отношение на закупени или внесени стоки, предоставени услуги и съоръжения, използвани от EUFOR за целите на операцията, EUFOR, както и техните доставчици и изпълнители, освен ако не са граждани на приемащата държава, са освободени от всякакви национални, регионални и общински данъци, такси и налози от подобно естество. EUFOR не се освобождават от данъци, такси и други плащания, които представляват заплащане за извършени услуги.

7.   Приемащата държава разрешава внасянето на стоки, военни превозни средства, военно оборудване и продукти, предназначени изключително за операцията, и ги освобождава от всякакви мита, такси, пътни такси, данъци и подобни налози, освен от разходите за съхранение, за превоз и от заплащанията за други извършени услуги.

Член 6

Привилегии и имунитети на личния състав на EUFOR, предоставени от приемащата държава

1.   Личният състав на EUFOR не подлежи на арест или задържане под никаква форма.

2.   Документите, кореспонденцията и собствеността на личния състав на EUFOR са неприкосновени, освен в случай на изпълнителни мерки, разрешени съгласно параграф 6.

3.   Личният състав на EUFOR се ползва с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата държава.

Имунитетът на личния състав на EUFOR от наказателна юрисдикция може да бъде снет от изпращащата страна или от съответната институция на ЕС, според случая. Снемането на имунитета винаги трябва да бъде изрично указано.

4.   Личният състав на EUFOR се ползва с имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава по отношение на устни и писмени изказвания и всякакви техни действия, предприети в изпълнение на официалните им функции. Ако пред съд на приемащата държава бъде открито гражданско производство срещу член на личния състав на EUFOR, командващият силите на ЕС и компетентният орган на изпращащата държава или съответната институция на ЕС се уведомяват незабавно. Преди откриването на съдебното производство пред компетентния съд командващият силите на ЕС и компетентният орган на изпращащата държава или съответната институция на ЕС удостоверяват дали въпросното действие е извършено или не от личния състав на EUFOR в изпълнение на официалните му функции.

Ако действието е извършено в изпълнение на официални функции, производство не се открива и се прилагат разпоредбите на член 15. Ако действието не е извършено в изпълнение на официални функции, производството може да продължи. Удостоверяването от страна на командващия силите на ЕС и на компетентния орган на изпращащата държава или на съответната институция на ЕС има задължителен характер за юрисдикцията на приемащата държава, която не може да го оспорва.

При откриване на производство от личния състав на EUFOR, той вече не може да претендира за имунитет от юрисдикцията по отношение на всякакви насрещни искове, пряко свързани с основния иск.

5.   Личният състав на EUFOR не е длъжен да дава свидетелски показания.

6.   Спрямо членовете на личния състав на EUFOR не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки, освен ако срещу тях не е заведено гражданско дело, което не е свързано с официалните им функции. Имуществото на личния състав на EUFOR, което командващият силите на ЕС е удостоверил за необходимо при изпълнението на официалните им функции, се освобождава от изземване в изпълнение на съдебно решение. При граждански производства личният състав на EUFOR не подлежи на ограничения върху личната свобода или на други ограничителни мерки.

7.   Имунитетът на член на личния състав на EUFOR от юрисдикцията на приемащата държава не го освобождава от юрисдикцията на съответната изпращаща държава.

8.   По отношение на услугите, предоставени на EUFOR, личният състав на EUFOR е освободен от действието на разпоредбите за социална сигурност, които могат да бъдат в сила в приемащата държава.

9.   Членовете на личния състав на EUFOR се освобождават от всякакви форми на данъчно облагане в приемащата държава върху заплатите и възнагражденията, които получават от EUFOR или от съответните изпращащи държави, както и върху всички други доходи, получени извън приемащата държава.

10.   Личните вещи и предмети в употреба, които принадлежат на членове на личния състав на EUFOR, са освободени от всякакви такси и налози съгласно разпоредбите на нормативен акт 2/92-UDEAC/556-CD-SE 1 от 30 април 1992 г. За да се ползва от тези случаи на освобождаване, командващият силите на ЕС подава пред компетентните органи молба за удостоверяване на освобождаването, подписана от самия него.

Личният багаж на членовете на личния състав на EUFOR се освобождава от проверки, освен ако няма сериозни основания да се счита, че съдържа предмети и вещи, които не са предназначени за лично ползване, или артикули, забранени за внос или износ по закон, или подчинени на нормативна уредба за карантина в приемащата държава. В такъв случай проверката се извършва само в присъствието на засегнатия член на личния състав на EUFOR или на упълномощен представител на EUFOR.

Член 7

Местен персонал на EUFOR

Членовете на местния персонал се ползват с привилегии и имунитети единствено доколкото приемащата държава позволява това. Приемащата държава обаче следва да упражнява юрисдикцията си над местния персонал по такъв начин, че да не се възпрепятства прекомерно изпълнението на задачите на операцията.

Член 8

Наказателна юрисдикция

Компетентните органи на изпращащата държава имат право да упражняват на територията на приемащата държава пълна наказателна юрисдикция и дисциплинарна власт, произтичащи от законодателството на изпращащата държава по отношение на целия личен състав на EUFOR, подчинен на това законодателство.

Член 9

Униформа и оръжия

1.   Носенето на униформа се регламентира с правила, приети от командващия силите на ЕС.

2.   Военният личен състав на EUFOR може да носи оръжия и муниции, при условие че е упълномощен за това със заповед.

Член 10

Подпомагане от страна на приемащата държава и сключване на договори

1.   Приемащата държава приема, ако бъде отправена такава молба, да подпомогне EUFOR при намирането на подходяща база.

2.   Приемащата държава предоставя безплатно бази, които са нейна собственост, и бази, които са собственост на частни юридически лица, доколкото такива са поискани с оглед на осъществяването на административните и оперативните дейности на EUFOR.

3.   В рамките на своите средства и възможности приемащата държава допринася за подготовката, установяването, изпълнението и поддръжката на операцията. Подпомагането и поддръжката на операцията от страна на приемащата държава се извършват при същите условия, които са предвидени за нейните собствени въоръжени сили.

4.   Правото, приложимо за договори, сключени от EUFOR в приемащата държава, се определя в съответните договори.

5.   Договорът може да предвижда процедурата за разрешаване на спорове, предвидена в член 15, параграфи 3 и 4, да се прилага за спорове, възникнали при изпълнението на договора.

6.   Приемащата държава улеснява изпълнението на договорите, сключени между EUFOR и търговски дружества за целите на операцията.

Член 11

Промени на базите

1.   EUFOR са упълномощени да строят или изменят базите в зависимост от оперативните изисквания.

2.   Приемащата държава не изисква от EUFOR обезщетение за подобни строежи или изменения.

Член 12

Смърт на член на личния състав на EUFOR

1.   Командващият силите на ЕС има право да организира и да направи необходимите постъпки за репатриране на починал член на личния състав на EUFOR, както и на личното имущество на починалия.

2.   Не може да се извършва аутопсия на починал член на EUFOR без съгласието на съответната държава и без присъствието на представител на EUFOR и/или на съответната държава.

3.   Приемащата държава и EUFOR си сътрудничат в максимална степен за бързото репатриране на починали членове на личния състав на EUFOR.

Член 13

Сигурност на EUFOR и военна полиция

1.   Приемащата държава предприема всички подходящи мерки за гарантиране на сигурността на EUFOR и техния личен състав.

2.   EUFOR са упълномощени да предприемат необходимите мерки за защита на своите бази, включително базите, използвани за учения, срещу всяка външна атака или непозволен достъп.

3.   Командващият силите на ЕС може да създаде военно полицейско звено за поддържане на реда в базите на EUFOR.

4.   Военното полицейско звено може също така, в консултация и сътрудничество с военната полиция или полицията на приемащата държава, да действа извън базите с оглед осигуряване поддържането на реда и дисциплината сред личния състав на EUFOR.

Член 14

Комуникации

1.   EUFOR могат да инсталират и използват устройства за радиоразпръскване и радиоприемане, както и сателитни системи. Те си сътрудничат с компетентните органи на приемащата държава с оглед избягване на конфликти при използването на съответните честоти. Приемащата държава предоставя безплатен достъп до честотния спектър.

2.   EUFOR имат право на неограничена комуникация по радио (включително сателитно, мобилно и преносимо радио), телефон, телеграф, факс и други средства, както и право да инсталира необходимото оборудване за поддръжка на тези комуникации във и между базите на EUFOR, включително поставяне на кабели и наземни линии за целите на операцията.

3.   В собствените си бази EUFOR могат да вземат необходимите мерки, за да осигурят доставянето на поща, адресирана до или изпратена от EUFOR или персонала на EUFOR.

4.   Инсталирането на горепосоченото оборудване се осъществява в тясно сътрудничество с приемащата държава, съгласно предвидените в член 18 от настоящото споразумение ред и условия.

Член 15

Искове за обезщетение в случай на смърт, нараняване, щети или загуби

1.   EUFOR и личният състав на EUFOR не са отговорни за каквито и да било щети или загуби на гражданско или държавно имущество, предизвикани от дейности, свързани с оперативните потребности, или от дейности, свързани с граждански безредици или защитата на EUFOR.

2.   С оглед постигането на извънсъдебно споразумение исковете за обезщетение при повреждане или загуба на гражданско или публично имущество, които не са обхванати от параграф 1, както и исковете за обезщетение при смърт или нараняване на лице и за повреждане или загуба на имущество на EUFOR, се предават на EUFOR чрез компетентните органи на приемащата държава, когато се отнася за искове, предявени от юридически или физически лица от приемащата държава, или на компетентните органи на приемащата държава, когато се отнася за искове, предявени от EUFOR.

3.   Когато не може да се постигне уреждане на спора чрез извънсъдебно споразумение, искът се подава до комисия по обезщетенията, състояща се от равен брой представители на EUFOR и на приемащата държава. Уреждането на исковете става по общо съгласие.

4.   При невъзможност да се постигне споразумение в комисията по обезщетенията, исковете:

а)

за суми по-малки или равни на 40 000 евро се уреждат по дипломатически път между приемащата държава и представители на ЕС;

б)

за суми, надхвърлящи посочената в буква а), се отнасят до арбитражен орган, чиито решения са задължителни.

5.   Арбитражният трибунал се състои от трима арбитри, като един арбитър се посочва от приемащата държава, един арбитър— от EUFOR и един се определя съвместно от приемащата държава и EUFOR. Когато една от страните не посочи арбитър в рамките на два месеца, или когато приемащата държава и EUFOR не могат да постигнат съгласие по определянето на третия арбитър, той се назначава служебно от председателя на Съда на Европейските общности.

6.   Между EUFOR и административните органи на приемащата държава се сключва административно споразумение за определяне на мандата на комисията по обезщетенията и на арбитражния трибунал, на приложимата в рамките на тези органи процедура, както и на условията, при които се предявяват искове за обезщетения.

Член 16

Сътрудничество и спорове

1.   Всички въпроси, възникнали при прилагането на настоящото споразумение, се уреждат съвместно от представители на EUFOR и от компетентните органи на приемащата държава.

2.   Ако не е постигнато предварително споразумение, споровете относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение се уреждат между приемащата държава и представители на ЕС единствено с дипломатически средства.

Член 17

Други разпоредби

1.   Когато в настоящото споразумение се посочват привилегиите, имунитетите и правата на EUFOR и на личния състав на EUFOR, правителството на приемащата държава отговаря за тяхното прилагане и спазване от страна на съответните местни органи на приемащата държава.

2.   Никоя разпоредба на настоящото споразумение няма за цел да нарушава и не може да се разглежда като нарушаване на правата, признати по силата на други споразумения, на държава-членка на ЕС или на друга държава, участваща в EUFOR.

Член 18

Разпоредби за прилагане

За целите на прилагането на настоящото споразумение въпросите от оперативен, административен или технически характер могат да бъдат предмет на отделни договорености, сключени между командващия силите на ЕС и административните органи на приемащата държава.

Член 19

Влизане в сила и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се прилага временно от датата на подписването му и влиза в сила, след като всяка от страните изпълни своите вътрешни процедури по одобряване, и остава в действие до датата на напускане на последните части на EUFOR и последния член на личния състав на EUFOR, съгласно нотификация на EUFOR.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, предвидените в член 4, параграф 7, член 5, параграфи 1—3, 6 и 7, член 6, параграфи 1, 3, 4, 6 и 8—10, член 10, параграф 2, член 11, член 13, параграфи 1 и 2 и член 15 разпоредби се прилагат от датата на разполагане на първия член на личния състав на EUFOR, ако тази дата предхожда датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

3.   Настоящото споразумение може да се изменя с писмено споразумение между страните.

4.   Прекратяването на настоящото споразумение не засяга правата и задълженията, произтичащи от изпълнението на споразумението преди неговото прекратяване.

Съставено в Нджамена на 6 март 2008 година в четири оригинални екземпляра на френски език.


(1)  ОВ L 279, 23.10.2007 г., стр. 21.


Top