Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CA0484

Дело C-484/14: Решение на Съда (трети състав) от 15 септември 2016 г. (преюдициално запитване от Landgericht München I — Германия) — Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH (Преюдициално запитване — Информационно общество — Свободно движение на услуги — Безжична локална мрежа (WLAN) на търговец — Предоставяне за свободно публично ползване — Отговорност на междинните доставчици — Обикновен пренос — Директива 2000/31/ЕО — Член 12 — Ограничаване на отговорността — Неизвестен потребител на тази мрежа — Нарушение на правата на притежателите на права върху защитено произведение — Задължение да се защити мрежата — Гражданска и професионална отговорност)

OJ C 419, 14.11.2016, p. 4–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

14.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/4


Решение на Съда (трети състав) от 15 септември 2016 г. (преюдициално запитване от Landgericht München I — Германия) — Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH

(Дело C-484/14) (1)

((Преюдициално запитване - Информационно общество - Свободно движение на услуги - Безжична локална мрежа (WLAN) на търговец - Предоставяне за свободно публично ползване - Отговорност на междинните доставчици - Обикновен пренос - Директива 2000/31/ЕО - Член 12 - Ограничаване на отговорността - Неизвестен потребител на тази мрежа - Нарушение на правата на притежателите на права върху защитено произведение - Задължение да се защити мрежата - Гражданска и професионална отговорност))

(2016/C 419/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht München I

Страни в главното производство

Жалбоподател: Tobias Mc Fadden

Ответник: Sony Music Entertainment Germany GmbH

Диспозитив

1)

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), във връзка с член 2, буква а) от същата директива и с член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година, трябва да се тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“ по смисъла на първата разпоредба, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2)

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че за да може визираната в тази разпоредба услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, да се счита за предоставена, достъпът не трябва да надхвърля рамките на технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация, като не се налага да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3)

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че условието по член 14, параграф 1, буква б) от същата директива не се прилага по аналогия към споменатия член 12, параграф 1.

4)

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 2, буква б) от същата директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не съществуват други изисквания, освен посочените в тази разпоредба, на които доставчикът на услуги за достъп до комуникационна мрежа трябва да отговаря.

5)

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му, както и искане за възстановяване на разходите за отправяне на предупреждение или за съдебните разноски по делото по това искане за обезщетение за вреди. При все това обаче посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението, както и за плащане на разходите за отправяне на предупреждение и на съдебните разноски по делото срещу доставчик на достъп до комуникационна мрежа, чиито услуги са използвани за извършване на нарушението, ако исканията целят или следват приемането на разпореждане от национален орган или съд, с което на доставчика се забранява да позволява продължаването на нарушението.

6)

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.


(1)  ОВ C 46, 9.2.2015 г.


Top