Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014AE0113

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Изграждане на основната транспортна мрежа: коридори на основната мрежа и механизъм за свързване на Европа“ COM(2013) 940 final

OJ C 311, 12.9.2014, p. 82–87 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

12.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/82


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Изграждане на основната транспортна мрежа: коридори на основната мрежа и механизъм за свързване на Европа“

COM(2013) 940 final

2014/C 311/13

Докладчик: г-н Coulon

Съдокладчик: г-н Back

На 13 февруари 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията — Изграждане на основната транспортна мрежа: коридори на основната мрежа и Механизъм за свързване на Европа“

COM(2013) 940 final.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 април 2014 г.

На 498-ата си пленарна сесия, проведена на 29 и 30 април 2014 г. (заседание от 29 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 209 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства съобщението като важна и полезна подкрепа за реализиране на коридорите на основната мрежа и предварително определените в тях проекти, съгласно дефиницията за тях в част I от приложение I към Регламента за създаване на Механизъм за свързване на Европа (Регламент (ЕС) № 1316/2013 за МСЕ), въз основа на критериите, установени в Регламента относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС („Насоките“ — Регламент (ЕС) № 1315/2013).

1.2

ЕИСК оценява положително акцента, който поставя съобщението върху системата на управление като основен двигател на ефективното изпълнение, както и върху подкрепата, която тази система предоставя за разработването на работните планове за коридорите на основната мрежа като стъпка към координирано трансгранично планиране в коридорите, за да се постигне съгласуван капацитет и да се избегнат пречките.

1.3

ЕИСК подчертава, че е важно да има хармонично и ефикасно взаимодействие между координаторите, чиято дейност ще бъде ключовият фактор за ефективно прилагане, Форумите за коридорите с техните работни групи и, по-специално, публичните и частните заинтересовани страни на различни равнища, включително гражданското общество.

1.4

ЕИСК отбелязва, че осигуряването на ясна и последователна координация ще бъде изключително трудна задача, като се има предвид географския обхват на коридорите от основната мрежа и необходимостта от координация с други инициативи, например коридорите за железопътен товарен превоз, създадени по силата на Регламент (ЕО) № 913/2010, инициативата NAIADES II за развитие на вътрешните водни пътища, морските магистрали и системата ERTMS (Европейска система за управление на железопътното движение), както и необходимостта от сътрудничество с частните и публичните заинтересовани страни. Все още изглежда, че съществуват способи за разрешаване на този проблем, например чрез използване на работни групи.

1.5

Имайки предвид ролята на ЕИСК като връзка между институциите на ЕС и гражданското общество, и с оглед на инициативата за започване на подканващ към участие диалог с гражданското общество за прилагането на Бялата книга относно транспортната политика от 2011 г. (1), считаме, че ще има полза от участие на представител на ЕИСК в работата на всеки един от Форумите за коридорите.

1.6

В този контекст ЕИСК подчертава колко е важно системата на управление да се възприема като разбираема и прозрачна. ЕИСК вярва, че ще бъдат положени достатъчно усилия, за да се гарантира постигането на тази важна цел, което ще способства да се повишат общественият интерес и обществената подкрепа за изпълнението на TEN-T.

1.7

ЕИСК привлича вниманието върху потенциалната роля на изчерпателни и непредубедени предварителни проектни проучвания като елемент, който може да изиграе важна роля и като част от рамка за прозрачен диалог. Трябва да се вземе предвид и необходимостта от механизъм за разрешаване на конфликти.

1.8

Въпреки това ЕИСК забелязва сериозни слабости в ефективността на система на управление, която при всяка стъпка от процеса на вземане на решения зависи изцяло от съгласието на държавите членки и не е подкрепена от силна система за правоприлагане, която да се задейства в случай че целите, определени в насоките или в Регламента за МСЕ, не се прилагат в достатъчна степен.

1.9

Предвид незадължителната юридическа сила на системата на управление, която ще бъде изградена върху постигнатия консенсус между държавите членки и собствениците на инфраструктурата като необходима предпоставка за базисните решения във връзка с развитието на инфраструктура и ново строителство, съфинансирането от страна на ЕС добива особено голямо значение. Според ЕИСК съфинансирането от страна на ЕС трябва да се използва последователно като средство за постигане на съгласувани споразумения за строителство и за тяхното навременно изпълнение. Комитетът се позовава на параграф 4.7 по-долу.

1.10

ЕИСК също така изразява загриженост относно скромните налични бюджетни средства на равнището на ЕС, както и относно бавния темп, с който се разработват алтернативни механизми за финансиране, например облигации за проекти и публично-частни партньорства, и неясните перспективи пред тях.

2.   Въведение

2.1

През декември 2013 г. Европейският парламент и Съветът приеха насоките и Регламента за МСЕ.

2.2

Насоките осигуряват нова рамка за изграждането на мултимодална трансгранична инфраструктурна мрежа, която да способства за постигането на ресурсно ефективна и устойчива мобилност на хората и стоките в рамките на ЕС, а оттук и за подобряването на достъпността и конкурентоспособността в Европейския съюз във времевия хоризонт 2030–2050 г.

2.3

В Регламента за МСЕ са упоменати съфинансираните от ЕС проекти за транспортната инфраструктура и свързаните с тях приоритети за 2014–2020 г. — периодът, обхващащ настоящата многогодишна финансова рамка (МФР).

2.4

Взети заедно, насоките и Регламентът за МСЕ са важен елемент от изпълнението на целите на Бялата книга относно транспортната политика от 2011 г.

2.5

Съобщението „Изграждане на основната транспортна мрежа: коридори на основната мрежа и Механизъм за свързване на Европа“ (COM (2013)940) („съобщението“), си поставя следните главни цели:

да обясни как Комисията възнамерява да подкрепи осъществяването на коридорите на основната мрежа и тяхната структура на управление;

да предостави информация относно наличния бюджет, разработването на финансови инструменти и приоритетите за финансиране;

да предостави указания на кандидатите/бенефициерите относно управлението на проектите и очакванията на Комисията.

2.6

В допълнение към съобщението Комисията публикува работен документ на своите служби, в който се посочва методът на планиране, използван при дефиниране на широкообхватната мрежа и основната мрежа, упоменати в насоките на Комисията (SWD (2013) 542).

3.   Основни елементи на съобщението

3.1

В съобщението се пояснява ролята и функционирането на коридорите на основната мрежа. В него се изтъква ролята на европейските координатори и на Форума за коридора, евентуално допълнен с работни групи, като консултативен орган и връзка между координатора и държавите членки на ЕС, органите на властта на всички равнища и другите заинтересовани страни.

3.2

Описана е ролята на координатора и на Форума в изготвянето на работния план за всеки коридор до декември 2014 г., както и решаващата роля на съответните държави членки през процеса на осъществяване, включително състава на Форума и одобряването на работния план. Работният план ще бъде преразгледан през 2017 г., едновременно с работния план, който ще бъде съставен от Комисията за прилагането на Регламента за МСЕ, и след това отново през 2023 г. В работния план ще бъде анализирано текущото състояние на коридора и ще се определят нужните действия за премахване на тесните места, проблемите с оперативната съвместимост, включително административните и други подобни пречки пред предоставянето на оптимални и устойчиви мултимодални транспортни услуги, и ще се предлагат решения, включително финансиране.

3.3

В съобщението също така накратко се споменават двамата хоризонтални координатори за морските магистрали и общата система за железопътна сигнализация, ERTMS.

3.4

В съобщението се подчертава също важността на сътрудничеството между коридорите на основната мрежа и деветте коридора за железопътен товарен превоз, които са създадени съгласно Регламент (ЕО) № 913/2010 и следва да бъдат представени във Форума на коридорите на основната мрежа. Споменават се и други проекти и в съобщението се изразява надежда, че заинтересованите страни, участващи в тези проекти, ще проявят интерес към Форумите за коридорите и ще окажат принос за работния план за всеки отделен коридор.

3.5

Инициативата „Марко Поло“ ще продължи да съществува, но ще бъде финансирана като новаторска и устойчива форма на услуги за товарни превози, свързана с насоките и финансирана по линия на Регламента за МСЕ.

3.6

В останалата част от съобщението се разглеждат приоритетите за финансиране съгласно Регламента за МСЕ, като се отдава приоритетно значение на проекти, свързани с коридорите (трансгранични проекти, проекти за отстраняване на тесни места и мултимодални проекти). Има също така разбивка на приоритетите за финансиране извън коридорите, включително малка сума за проекти от широкообхватната мрежа.

3.7

В съобщението се посочват неговите управленски принципи за отпускане на безвъзмездни средства и неговите очаквания спрямо проектите. В него се посочва, че Комисията запазва правомощията си за частично финансиране на проект, ако той попада извън установените приоритети. В резултат на закъснения или лошо управление на проекти, финансирането за тях може да бъде намалено или оттеглено и преразпределено. Интензивността на финансиране за извършване на строителни работи в рамките на таваните, определени в Регламента за МСЕ, ще се основава до голяма степен на анализи на разходите и ползите и тяхната релевантност спрямо работните планове за коридорите.

3.8

От общо 26,3 млрд. евро, които са на разположение за TEN-T за периода 2014–2020 г., 11,3 млрд. евро са запазени за държавите членки, отговарящи на условията за финансиране по Кохезионния фонд. Сумата, запазена за държавите членки, отговарящи на условията за финансиране по Кохезионния фонд, ще бъде изцяло насочена към предварително определени проекти, свързани с основната мрежа в тези страни, съгласно определението в приложение I към Регламента за МСЕ. Разпределението ще бъде в съответствие с принципите на Кохезионния фонд по отношение на разпределението по страни през годините 2014–2016 г. Интензитетът за финансиране ще бъде по-висок от нормалните тавани за TEN-T, тъй като ще важат принципите на Кохезионния фонд. Иначе управлението и принципите на мениджмънт ще бъдат едни и същи. Ще бъдат положени специални усилия в подкрепа на програмните дейности в държавите членки, отговарящи на условията за финансиране по Кохезионния фонд.

3.9

Накрая в съобщението има кратко описание на плановете за развитие и на ресурсите, заделени за разработване на финансови инструменти. В заключение се посочва, че сумата, запазена за този проект, до голяма степен ще зависи от пазарното разпространение на тези инструменти.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства съобщението като ценна помощ за заинтересованите страни, които проявяват интерес към развитието на мрежата TEN-T. Въпреки че съобщението може би носи най-голяма добавена стойност на онези заинтересовани страни, които проявяват интерес към даден предварително определен проект от списъка, включен в Приложение I към Регламента за МСЕ, и на онези, които се намират на коридор на основната мрежа или са свързани с такъв, то е от интерес и за другите участници.

4.2

По редица пунктове съобщението надхвърля текста на насоките и на Регламента за МСЕ и подобрява възможностите на заинтересованите страни да проявяват инициативност и да оптимизират планирането си. ЕИСК отбелязва, че редица въпроси, повдигнати в съобщението, бяха повдигнати от Комитета в неговите становища относно предложението за насоките (2) и предложението за Регламент за МСЕ (3).

4.3

ЕИСК смята, че съобщението има необходимите качества, за да бъде полезен инструмент, оказващ подкрепа на прилагането на насоките за TEN-T и вдъхновяващ изграждането на поведенчески модели, които ще подобрят трансграничното сътрудничество между заинтересованите страни и ефектите на взаимодействие между различните програми, посочени в съобщението.

4.4

Независимо от това ЕИСК би желал да направи няколко бележки с оглед на изясняването на някои пунктове, така че съобщението да може да изпълнява своето предназначение дори още по-ефективно.

4.5

Структурата на управление, заедно с координатора, Форума за коридора и работния план за всеки коридор на основната мрежа, има капацитета да ускори осъществяването на коридорите от основната мрежа и изпълнението на предварително определените проекти в тях, както е предвидено. Поради това е важно структурата на управление да бъде създадена и да започне да функционира възможно най-скоро. Ето защо ЕИСК приветства положените в съобщението усилия по отношение на планирането на началото на действието на системата на управление и изготвянето на работния план.

4.6

Въпреки това ЕИСК би желал да се възползва от случая да изрази своето съжаление, че първоначално предложената система на управление за коридорите на основната мрежа е донякъде отслабена в сравнение с варианта, съдържащ се в предложението на Комисията за насоките (COM/2011/0650 final/2 — 2011/0294 (COD)). Според ЕИСК е особено важно да е налице подходящ контрол върху изпълнението.

4.7

С оглед на тези обстоятелства ЕИСК подчертава особената важност на това да има планиране на строителните дейности с фиксирани срокове, които са координирани и съгласувани между Европейската комисия, държавите членки и собствениците на инфраструктура. Това ще бъде решаващ фактор за успеха на дейностите по подобряването на мрежата TEN-T. Според ЕИСК една от основните задачи на координаторите е да съдействат за осъществяването на тези координационни процедури и да спомагат за претворяването им в обвързващи споразумения, както и да упражняват своето влияние с оглед на изпълнението на тези споразумения. Финансови средства на ЕС могат да се използват, за да се подсигурят споразуменията и тяхното изпълнение.

4.8

От друга страна ЕИСК приветства разпоредбите за ангажиране с публичните и частните заинтересовани лица, упоменати в член 50 от насоките, като основа за култура на диалог, която намира израз и в съобщението (4). ЕИСК отбелязва, че е важно отрано да бъде предприет диалог, включително с широката общественост, за да се създаде атмосфера на прозрачност и доверие.

4.9

По отношение на дейността на координатора, ЕИСК подчертава значението на задълженията на координатора и на възможностите, които тази длъжност предлага, за разрешаване на проблеми и за оказване на принос към напредъка на съответния коридор. Координаторите носят значителна отговорност и с оглед на това да осигурят като цяло хармоничното вписване на изгражданите коридори в създаването на обединено, оперативно съвместимо в техническо отношение, устойчиво и продуктивно европейско транспортно пространство. Важна предпоставка за това е координаторът да бъде обезпечен с подходящи секретарски ресурси.

4.10

ЕИСК подчертава, че както с оглед на авторитетността, така и за да се осигури максимално полезен принос, всеки Форум за коридор би трябвало да включва представители на всички групи заинтересовани страни, включително националните, регионалните и местните власти, пазарните участници, служителите от съответните сектори, социалните партньори и потребителите.

4.11

ЕИСК подчертава колко е важно да има съгласуваност между плановите дейности, залегнали в работните планове за коридорите и в многогодишния работен план, който ще бъде изготвен по решение на Комисията съгласно Регламента за МСЕ. ЕИСК смята обаче, че това няма да представлява проблем, имайки предвид общите приоритети, посочени в съобщението, и списъка на предварително определените проекти в приложение I към Регламента за МСЕ. Тъй като изглежда, че съответните планове ще бъдат изготвени успоредно, ЕИСК подчертава важността на поместените по този въпрос инструкции в съобщението, въз основа на разпоредбите относно основните насоки и Регламента за МСЕ.

4.12

ЕИСК приветства значението, което съобщението основателно отдава на координацията на дейностите, свързани с коридорите, с коридорите за железопътен превоз на товари (Регламент (ЕC) № 913/2010), програмата NAIADES II за вътрешните водни пътища (COM/2013/0623 final), инициативата за подобряване на ефективността на пристанищата (COM/2013/0295 final) и проектите за устойчиво развитие, с цел да се избегне дублирането на работата и да бъдат създадени полезни взаимодействия. Освен това ЕИСК изразява съжаление, че няма нито система, нито правна уредба за тази координация, с изключение на задължението, определено в насоките за сътрудничество между коридора на основната мрежа и коридорите за железопътен превоз на товари, в които съществува и разпоредба, предвиждаща, че съответните железопътни коридори следва да бъдат представени във Форума за коридора. ЕИСК си задава въпроса дали не би било полезно най-малкото да се гарантира представителство във Форума за коридора на други проекти или програми с проекти, които са от значение за всеки коридор. Пример за такъв проект е „Swiftly Green“ („Бърз и зелен“) — вид трансграничен проект, включващ изграждането на екологичен коридор с географска конфигурация, която го прави значим за Скандинавско — Средиземноморския коридор на основната мрежа. Предвид значението, което съобщението отдава на морските магистрали, такъв би могъл да бъде и случаят с осъществяваните на територията на даден коридор проекти за морски магистрали. При всички случаи ЕИСК счита, че работата, която вече е в ход, трябва да се взима предвид, както и че съществуващата инфраструктура трябва да се използва в максимална степен.

4.13

Проблеми, подобни на тези, които възникват между различните видове коридори или проекти, могат да възникнат, когато коридори на основната мрежа се пресичат или припокриват. ЕИСК подчертава, че е особено важно да бъдат намерени начини за справяне с подобни ситуации — прозрачно и с ефективно използване на ресурсите.

4.14

ЕИСК отбелязва присъщия дуализъм, който съществува между структурата на управление на коридора и решенията за финансиране, които се вземат от Комисията съгласно специфични критерии и независимо от структурата на управление на коридора. В това отношение ЕИСК оценява положително изявлението в съобщението, с което се признава значимостта на работните планове за коридорите при вземането на решенията за финансиране.

4.15

Като отбелязва важността на коридорите от основната мрежа и тяхната структура на управление от практическа и формална гледна точка, както и поставения акцент върху обезпечаването им с административни ресурси и финансиране, ЕИСК повдига отново въпроса, който вече беше отправил в становището си относно предложението за насоките — дали коридорите на основната мрежа не са всъщност третата и най-висока категория в мрежата TEN-T (5).

4.16

ЕИСК изразява съгласие с приоритетите, определени в съобщението, и отбелязва високия приоритет, който се отдава на железопътните и морските магистрални връзки, по-специално между островите или полуостровите и континента, и на мерките за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта. Във връзка с това ЕИСК припомня морските връзки, прокарани през Балтийско море, тези, прокарани през Бискайския залив в Северно море, както и тези между редица средиземноморски пристанища. Всичките те имат свойството да съкращават сухопътните транспортни разстояния и/или да способстват за развитието на комбиниран транспорт.

4.17

ЕИСК е загрижен относно неподходящите налични бюджетни ресурси на равнището на ЕС и относно неяснотата за възможностите за разработване на алтернативни механизми за финансиране, в това число проектни облигации и публично-частни партньорства.

5.   Конкретни бележки

5.1

ЕИСК отбелязва, че сборът на сумите, предложени за съфинансиране от ЕС по отношение на приоритетите, посочени в съобщението, изглежда надхвърля наличните средства за финансиране. Нищо не показва, че са взети под внимание възможностите за използване на финансови инструменти, нито в каква степен.

5.2

Съобщението отдава голямо значение на анализа на разходите и ползите като инструмент за оценка на проекти. По отношение на проекти в държавите членки, отговарящи на условията за финансиране по Кохезионния фонд, съобщението посочва специфичния метод, който се използва за изчисляване на разходите и ползите, когато са използвани средства от Кохезионния фонд. Този метод не е посочен по отношение на държавите, които не отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд — на негово място се посочва друг, познат метод. ЕИСК си задава въпроса дали един или повече препоръчани методи не биха могли да бъдат предложени, например когато се отправят покани за представяне на предложения. Това може да подобри прозрачността и да създаде равни условия на конкуренция. Това би означавало да бъде направена още една крачка напред спрямо публикуваните основни принципи за оценка на разходите и ползите и за европейска добавена стойност, предвидени в член 51 от насоките.

5.3

В този контекст ЕИСК припомня необходимостта при проучването на проекти да се отчитат социалните, екологичните и икономическите аспекти, в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Това включва наред с останалото, да се осигурява съответствието на планираната инфраструктура спрямо действителните потребности и използването ѝ по целесъобразен начин.

5.4

Представеният в Регламента за МСЕ вариант, предвиждащ да се увеличи използването на иновативни финансови инструменти за финансиране на TEN-T, е разгледан съвсем накратко в съобщението. Основният повдигнат въпрос е за възможното им приемане от пазара, като засега този въпрос остава открит. ЕИСК отбелязва това и препраща към своите коментари в гореспоменатите си становища относно предложението за насоките и предложението за регламент за МСЕ, както и в становището си относно инициативата за облигации за проекти (6). В този контекст ЕИСК също така привлича вниманието върху положителния пазарен прием на проектите, започнати по време на изпитателния срок на облигациите за проектите, както и предстоящата оценка на този изпитателен срок.

Брюксел, 29 април 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  ОВ C 299, 4.10.2012 г., стp. 170.

(2)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 130.

(3)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 134.

(4)  ОВ C 299, 4.10.2012 г., стp. 170.

(5)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 130.

(6)  OВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 134.


Top