Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52014AE1449

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Предприемане на действия за преодоляване на последиците от лишаването от избирателни права на граждани на Съюза, упражняващи правото си на свободно движение“ COM(2014) 33 final

OJ C 311, 12.9.2014, p. 59–62 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

12.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/59


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Предприемане на действия за преодоляване на последиците от лишаването от избирателни права на граждани на Съюза, упражняващи правото си на свободно движение“

COM(2014) 33 final

2014/C 311/09

Единствен докладчик: г-н Andris Gobiņš

На 7 март 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Предприемане на действия за преодоляване на последиците от лишаването от избирателни права на граждани на Съюза, упражняващи правото си на свободно движение“

COM(2014) 33 final.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 7 април 2014 г.

На 498-ата си пленарна сесия, проведена на 29 и 30 април 2014 г. (заседание от 29 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 203 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Гледната точка на Комитета

1.1

Гражданите на ЕС заемат централно място в текста на член 10, параграф 3 от ДЕС, който постановява, че „Всеки гражданин на ЕС има право да участва в демократичния живот на Съюза“. Това съвсем естествено трябва да включва правото на участие в избори, което е важен елемент от демокрацията и основно човешко право.

1.2

Едно от основните права на гражданите на ЕС е правото на свободно движение. Гражданите на ЕС могат да пребивават и работят във всяка една от 28-те държави членки.

1.3

Членове 39 и 40 от Хартата на основните права — която има същата правна сила като Договорите — постановяват, че гражданите на ЕС, които упражняват основното си право на свободно движение, имат право да участват в европейски и местни избори при същите условия като гражданите на държавата, в която пребивават. Участието в национални избори обаче не е включено в Хартата.

1.4

Общо 23 държави — членки на ЕС, позволяват на своите граждани, живеещи в друга държава членка, да гласуват на национални избори. В рамките на неофициално проучване, изготвено от организацията Europeans Throughout the World (ETTW) за целите на настоящото становище, емигрантските организации в Европа посочват, наред с останалото, следните позитивни причини за запазване на правото на глас:

Гласуването на избори — било то местни, регионални, национални или европейски — е основно демократично право, което трябва да се подкрепя и защитава.

За да бъдат националните избори наистина демократични, трябва да бъде чут гласът на всички граждани, включително на тези, които са решили да живеят и работят в чужбина.

Правото да гласуват на национални избори позволява на живеещите в чужбина да поддържат важни връзки с родните си страни и да продължават да бъдат „отговорни граждани“ и „добри европейци“.

Живеещите в чужбина по дефиниция са „посланици“ на родните си страни и често трябва да се справят с последиците от взетите от тях политически решения.

Гласуването в друга европейска страна се смята за практически израз на европейското мото „Единство в многообразието“.

1.5

Пет държави членки — Кипър, Дания, Ирландия, Малта и Обединеното кралство — не позволяват на своите граждани, живеещи в друга страна от ЕС, да гласуват на национални избори, било то незабавно след като напуснат родната си държава или след определен период от време. Не се знае със сигурност колко граждани на ЕС са засегнати или потенциално засегнати от този вид лишаване от избирателни права, но според оценките близо 3 милиона граждани на ЕС от въпросните пет държави живеят в друга страна от ЕС (1).

1.6

Мнозинството от гражданите, които са лишени от избирателни права вследствие на подобни политики, не могат да участват и в националните избори в страната, в която живеят (2). Тези практики създадоха т.нар. „изгубен електорат“ — група от граждани, които нямат право да гласуват на никакви национални избори.

1.7

Един от често изтъкваните аргументи в полза на лишаването от избирателни права е, че гражданите, живеещи в чужбина, губят контакт с родната си страна. В миналото това може би е било вярно, но днес благодарение на модерните комуникационни технологии гражданите на ЕС, живеещи в чужбина, могат лесно да поддържат тесни връзки с родната си страна. Те могат да следят събитията в родната си страна по телевизията, по радиото и по интернет, който по-специално се наложи масово като средство за общуване и участие. Те могат да пътуват бързо и евтино до родните си места, а в много случаи дори плащат данъци или получават пенсии от родните си страни. Трудно могат да се намерят аргументи за това мястото на физическо пребиваване да се използва като пропорционален показател за загуба на избирателни права.

1.8

В своята препоръка от 29 януари 2014 г. Комисията призовава въпросните пет държави членки да позволят на гражданите си да запазят правото си да гласуват на национални избори, ако засвидетелстват постоянен интерес към политическия живот в родната си страна, например като подадат заявление с искане да останат вписани в избирателните списъци. Комитетът би се радвал, ако текстът включваше общо искане към всички държави членки да гарантират, че гражданите, живеещи в чужбина, могат да гласуват също толкова лесно, колкото и гражданите, живеещи в родната си страна.

1.9

Комитетът твърдо подкрепя тази препоръка, която придружава съобщението, за което се отнася настоящото становище.

1.10

Съгласно член 20 от ДФЕС гражданството на ЕС допълва националното гражданство. Затова изглежда странно някои граждани да бъдат лишавани от едно основно право — правото на глас, когато упражняват друго основно право — правото на свободно движение. Разбираемо е защо според мнозина това противоречи на цялостната философия на гражданството на ЕС.

1.11

Правилата, уреждащи избирателните права на национални избори, без съмнение са от компетентността на държавите членки, а не на ЕС. ЕС не поставя и не трябва да поставя под въпрос този важен принцип. От гледната точка на гражданите обаче е необходимо да се постигне напредък по този въпрос. Гражданите трябва да могат да упражняват основните права, с които всички държави членки са се ангажирали посредством Договорите на ЕС, без националното законодателство да ги лишава от избирателни права заради това.

1.12

Комитетът насърчава въпросните пет държави членки да намерят начин да бъдат по-гъвкави. Съвсем естествено е всяка отделна държава да намери различно решение. Основният въпрос е всички граждани на ЕС да запазят правото си да гласуват на национални избори в страната си на произход. Комитетът насърчава тези държави членки да обмислят становището на Европейската комисия, че вместо да се ограничават избирателните права в зависимост от местопребиваването, живеещите в чужбина би следвало да имат възможност да засвидетелстват постоянния си интерес към политическия живот в страната си на произход. Поради самата си същност сроковете за запазване на избирателните права вероятно ще бъдат произволни.

1.13

Комитетът би искал също така да подчертае колко е важно живеещите в чужбина да получават ясна информация за своите права и как могат да ги упражняват.

1.14

Комитетът призовава компетентните национални власти да направят процедурите за регистрация и гласуване възможно най-прости и прозрачни.

1.15

И накрая, Комитетът подчертава, че лишаването от избирателни права на национални избори е само един пример за посегателствата срещу гражданските права, с които се сблъскват гражданите, живеещи в друга държава — членка на ЕС. Комитетът призовава Комисията да идентифицира всички подобни посегателства, за да представи пълна картина на актуалната ситуация в Европа, обръщайки специално внимание на възможностите за активно гражданство и участие в ежедневния процес на вземане на решения.

2.   Допълнителна обща информация

2.1

В препоръката си Комисията прави изчерпателен преглед на правната ситуация във всяка от въпросните пет държави членки. Въз основа на предоставената от ETTW информация, обаче, Комитетът би искал да добави някои бележки към посоченото от Комисията.

2.2

Кипър: Близо 4 80  000 граждани на Кипър живеят в други страни от ЕС, като по-голямата част от тях са в Обединеното кралство. Въпреки казаното, тези граждани всъщност са имали възможност да участват в миналогодишните национални избори. С други думи, изглежда има разминаване между правната ситуация и реалните практики.

2.3

Дания: Близо 1 40  000 датски граждани живеят в друга държава — членка на ЕС. Конституцията на Дания постановява, че датските граждани имат право да гласуват на избори за датски парламент, ако пребивават постоянно в страната. Все пак бяха въведени редица изключения. При определени обстоятелства гражданите могат да запазят избирателните си права за период от 12 години, а в някои случаи дори за по-дълго. Тези изключения поставят под въпрос свързания с конституцията аргумент за продължаващо „общо“ лишаване от избирателни права на датските граждани, живеещи в чужбина.

2.4

Ирландия: Броят на ирландските граждани, живеещи в чужбина, е много висок — според последните официални данни близо 3 милиона, половин милион от които живеят в други държави — членки на ЕС. Един от аргументите против предоставянето на избирателни права на живеещите в чужбина е, че те могат да се превърнат в доминиращ фактор в ирландската политика. Последните развития обаче показват, че ирландските граждани, живеещи в чужбина, биха могли постепенно да получат избирателни права. 78 % от делегатите на заседаващия понастоящем Конвент за Конституция подкрепят идеята живеещите в чужбина да получат правото да гласуват на президентски избори. В законопроект за реформа на Seanad (горната камара на парламента) дори се предлага живеещите в чужбина да имат правото да гласуват на избори за Seanad. Макар че правителството все още не е дало отговор на Конвента за Конституция, изглежда в страната вече се наблюдава тенденция към промяна по въпроса за лишаването от избирателни права.

2.5

Малта: Близо 1 01  700 малтийски граждани живеят в други страни от ЕС, голямото мнозинство от които в Обединеното кралство (3). Конституцията на Малта постановява, че малтийски гражданин има право на глас, ако „е постоянно пребиваващ на територията на Малта и през 18-те месеца, предхождащи непосредствено регистрирането му, е пребивавал в страната през непрекъснат период от шест месеца или през периоди с обща продължителност от шест месеца“. В решението си по знаково дело от 2003 г. малтийски съд постанови, че понятието „местопребиваване“ в малтийската конституция трябва да се тълкува като „обичайно местопребиваване“, тъй като по-тясното тълкуване на „местопребиваване“ като „физическо местопребиваване“ би било в разрез с Европейската конвенция за правата на човека. Това съдебно решение не беше последвано от изменение на конституцията.

2.6

Обединено кралство: Близо 2,2 милиона граждани на Обединеното кралство живеят в друга държава — членка на ЕС. Правилата, уреждащи техните избирателни права на парламентарни избори в Обединеното кралство, се промениха три пъти през последните 30 години. Преди 1985 г. живеещите в чужбина не можеха да гласуват по никакъв начин. От 1985 г. нататък гражданите губеха избирателните си права пет години след преместването си в чужбина. През 1989 г. този период беше увеличен на 20 години, а през 2000 г. — намален на 15 години, като този срок все още е в сила. Съвсем наскоро, на партийния си конгрес на 1 и 2 март 2014 г., либерал-демократите — които са част от управляващата коалиция — решиха, че живеещите в Европа граждани на Обединеното кралство трябва да имат правото да гласуват на национални избори.

Брюксел, 29 април 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  По данни на Евростат през 2013 г. 1,17 милиона граждани на ЕС от въпросните пет държави са пребивавали в друга страна от ЕС. Тези данни обаче не включват чуждестранните граждани на ЕС, живеещи в Гърция, Франция, Хърватия, Кипър, Литва, Люксембург, Малта и Обединеното кралство (въпреки че ирландските граждани, живеещи в Обединеното кралство, са включени).

(2)  Според Комисията нито една държава членка няма обща политика, която да предоставя на пребиваващите на нейната територия граждани на други държави членки правото да гласуват на национални избори. Има обаче някои изключения: „отговарящите на критериите за гражданство на Британската общност“ могат да гласуват на национални парламентарни избори в Обединеното кралство, а гражданите на Обединеното кралство имат правото да гласуват на национални парламентарни избори в Ирландия.

(3)  Данни, предоставени от малтийското правителство.


Top