52013AE0534

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52013AE0534 - EN

Document 52013AE0534

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „План за опазване на водните ресурси на Европа“ COM(2012) 673 final; „Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за изпълнението на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) — Планове за управление на речните басейни“ COM(2012) 670 final и Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Доклад относно прегледа на европейската политика спрямо недостига на вода и сушите“ COM(2012) 672 final

OJ C 327, 12.11.2013, p. 93–101 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

12.11.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/93

COM(2012) 673 final;

„Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за изпълнението на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) — Планове за управление на речните басейни“

COM(2012) 670 final

и Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Доклад относно прегледа на европейската политика спрямо недостига на вода и сушите“

COM(2012) 672 final

2013/C 327/16

Докладчик: г-н Georges CINGAL

Съдокладчик: г-жа An LE NOUAIL MARLIÈRE

На 11 ноември 2012 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – План за опазване на водните ресурси на Европа“

COM(2012) 673 final.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 юни 2013 г.

На 491-вата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 юли 2013 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 128 гласа „за“, 101 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1	ЕИСК оценява високо съобщението на Комисията, но счита, че в документа не се предлагат достатъчно проактивни действия за намиране на решения на посочените проблеми.

1.2

Ето защо ЕИСК призовава Комисията да признае необходимостта от:

—	демократизиране на управлението на водите, т.е. да се предостави на потребителите полагаемото им се място в органите за управление на речните басейни;

—	европейска инспекция на водите за справедливо третиране на всички региони;

—	задължително вземане под внимание на веществата, пораждащи безпокойство (химични вещества, наноелементи и др.).

1.3

ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да интегрира целите, свързани с водите, в други ключови политики като ОСП, Кохезионния фонд и структурните фондове, както и политиките в областта на възобновяемите енергийни източници. Едновременно с това Комитетът отбелязва, че е необходимо да бъдат положени значително по-големи усилия за постигане на реална съгласуваност между политиките и за премахване на стимулите за прекомерното водочерпене, морфологичните увреждания и замърсяването на водите.

1.4

ЕИСК призовава Комисията да разясни въпроса с устойчивостта на ресурсите. Макар в рамковата директива за водите (РДВ) (1) да се съдържа задължение да не се нанасят вреди на водните ресурси, ЕС позволява да се разработват проекти за гарантиране на енергийните доставки. Този проблем, който беше незначителен, сега заплашва да се превърне в постоянен, предвид проектите за добив на шистов газ. ЕИСК счита, че водните ресурси са от първостепенно значение.

1.5	ЕИСК препоръчва на Комисията да насърчи държавите членки да прилагат стриктно член 9 от РДВ (принцип „замърсителят плаща“), за да се постигне добро състояние на водите.

1.6

ЕИСК призовава Комисията да разясни какво следва да се разбира под „недостиг на вода“. Ако става дума за класическото определение – търсенето на вода надвишава наличните ресурси - твърде често рискуваме да действаме твърде късно (загуба на гори и др.). Следователно, освен определението за минималните екологични потоци, е необходимо също така да бъдат определени степени на тревога, които да позволяват задействането на превантивни действия преди достигането на тези минимални равнища, за да се избегнат критични ситуации.

1.7

ЕИСК призовава Комисията да използва инструментите на политиката на сближаване (ЕФРР, ЕСФ, европейското териториално сътрудничество и т.н.), за да насърчи:

—	местните власти да инсталират съоръжения за третично пречистване в пречиствателните станции;

—

икономическите оператори да обръщат повече внимание на устойчивостта на своята собственост на изменението на климата, като отдават предпочитание на естествените механизми за опазване на водните ресурси (почви, растителност и др.), например използвайки показателя за качество на почвите C/N (съотношение на въглерода към азота);

—	най-добрите инициативи (план за действие LIFE и др.).

1.8

ЕИСК призовава Комисията да повишава осведомеността за най-добрите налични техники. Затварянето на водния цикъл е цел, която вече не изглежда реалистична, ако се съди по постигнатия напредък, например от хартиената промишленост. В замяна на това ЕИСК счита, че е необходимо да се въведат стандарти и законодателство за намаляване на течовете по мрежите.

1.9

ЕИСК призовава Комисията да предложи законодателен инструмент, за да наложи постепенно включване на ефективността в управлението на водите: отчитане, пренос, отвеждане на отпадните води и др. Не може да се интересуваме само от потреблението на вода за битови нужди, нито пък може да се задоволяваме с доброволни инициативи. Интегрираното управление се отнася за всички речни басейни.

1.10

ЕИСК призовава Комисията да разшири списъка на замърсителите (наноелементи, канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията вещества), които не трябва да се срещат в повърхностните или подпочвените води, за да се опази здравето на гражданите (2), както и да изготви препоръки за повторно използване на пречистените води. ЕИСК подчертава важността на доклад № 1/2013 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) „Ранни предупреждения и закъснели поуки II“ (3).

1.11

ЕИСК припомня своите опасения относно финансово компенсираните трансфери и призовава Комисията за повече предпазливост. Обществеността трябва задължително да бъде запознавана с всички проекти (вж. Конвенцията от Орхус), които да бъдат предмет на открити дебати. ЕИСК посочва, че една схема за трансфери би била несправедлива и в ущърб на населението, намиращо се в най-необлагодетелствано положение, без значение дали те се компенсират финансово.

2. Контекст

2.1

През 2000 г. с РДВ беше създадено правно основание за защита и опазване на европейските води, както и за осигуряване на тяхното устойчиво използване в дългосрочен план. Общата цел на РДВ е всички водоизточници в ЕС – езера, реки, потоци или подпочвени води – да бъдат приведени в добро състояние до 2015 г.

2.2

Комисията посочва, че властите често не успяват да съчетаят целите за ефективност и справедливост (поради което би било логично да се прилага принципът „замърсителят плаща“, като се премахнат контрапродуктивните или нанасящи вреда субсидии) с цел по този начин да се балансират приходите и инвестиционните разходи.

2.3

На 14 ноември 2012 г. Комисията публикува „Пакет от проекти“, състоящ се от три документа:

—	Съобщение относно План за опазване на водните ресурси на Европа;

—	Доклад относно прегледа на европейската политика относно недостига на вода и сушите;

—	Доклад относно изпълнението на РДВ и плана за управление на речните басейни.

2.3.1

Предвид първостепенното значение на този ресурс, неговото управление е важен въпрос за гражданите на ЕС и освен това ни изправя пред предизвикателства по отношение на необходимия експертен опит. Резюметата на техническите оценки и оценките на въздействието са достатъчно важни, за да бъдат разпространявани сред организациите на гражданското общество и съответно достъпни на различните езици на ЕС.

2.3.2

Предложенията на Комисията са в резултат от различни дейности, по-специално от тези на ЕАОС:

—	Towards efficient use of water ressources in Europe („Към ефективно използване на водните ресурси в Европа“), Доклад № 1/2012, 68 стр.

—	European waters – assessment of status and pressures („Европейските води – оценка на състоянието и натиска“), Доклад № 8/2012, 96 стр.

—	European waters – current status and future challenges, synthesis („Европейските води – актуално състояние и бъдещи предизвикателства, обобщение“), 51 стр.

—	Water resources in Europe in the context of vulnerability („Водните ресурси в Европа от гледна точка на тяхната уязвимост“), Доклад № 11/2012, 92 стр.

2.3.3

Преразглеждането на европейската политика спрямо недостига на водата като ресурс и сушите е уместен, тъй като търсенето нараства, а ресурсът не се увеличава и, както се отбелязва в различни доклади на Организацията на обединените нации, линията на сушата се измества на север.

2.4

В плана за водните ресурси се предлага подход с три направления, придружен от мерки на 25 етапа:

—	подобряване на изпълнението на настоящата политика на ЕС в областта на водите чрез пълноценно използване на възможностите, предлагани от действащото законодателство;

—	насърчаване на интеграцията на целите на политиката в областта на водите в други области на действие, като селското стопанство, рибарството, възобновяемите енергийни източници, както и в Кохезионния фонд и структурните фондове;

—	премахване на пропуските в настоящата рамка, по-специално по отношение на необходимите инструменти за постигане на по-рационално използване на водите.

2.5	Сроковете за осъществяване на плана за действие за водните ресурси са тясно свързани със сроковете по стратегията „Европа 2020“ на ЕС, по-специално с тези на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите, чийто план за действие представлява целта по отношение на водите.

2.6

На 22 септември 2010 г. ЕИСК публикува информационен доклад на специализирана секция REX, който беше представен на срещата на високо равнище на икономическите и социалните съвети от Евро-Средиземноморския регион през ноември 2010 г. – „Достоен труд и устойчиво развитие в средиземноморските страни с акцент върху секторите питейна вода, морска вода и водопречистване“. В него се очертават проблемите, свързани със засушаването в Средиземноморския регион, произтичащите от тях социални последици и условията за финансиране на свързаните с тях проекти. В отговор на искане на унгарското председателство, на 15 юни 2011 г. Комитетът прие проучвателно становище относно „Интегриране на водната политика към другите европейски политики“ (4). На 23 май 2012 г. Комитетът прие становище относно „Приоритетни вещества в областта на политиката за водите“ (5), а на 13 декември 2012 г. - становище относно „Европейско партньорство за иновации в сферата на водите“ (6). ЕИСК би искал да се позове и на становищата относно „Тематична стратегия за опазване на почвите“ (7) и „Седма програма на ЕС за действие за околната среда“ (8).

3. Общи бележки

3.1

ЕИСК, както и Комисията, признава, че Рамковата директива за водите (РДВ) e подходящият инструмент за постигане на добро екологично състояние на водите в Европа. Целта обаче ще може да бъде постигната, само ако базите данни на РДВ се управляват от независими органи и ако се укрепи категорично нейното прилагане. До 2015 г. няма да бъде постигнато добро състояние на 47 % от водите, въпреки че в плана за действие се прави оценка на постигнатия напредък в областта на управлението на водите и се предлагат някои мерки, които да бъдат осъществени до 2020 г.

3.2

Някои държави членки се бавят с прилагането на член 9 от РДВ, въпреки че тя беше приета още през 2000 г., в резултат на което се забавя постигането на добро състояние на водите. ЕИСК счита, че принципът „замърсителят плаща“ трябва да е задължителен за отговарящите за управлението на водите винаги и навсякъде при определяне на цената на водата и размера на таксите за отвеждане на отпадните води, и препоръчва планът да се прилага както по отношение на областите с недостиг на вода, така и по отношение на онези, където тя е в изобилие.

3.2.1

ЕИСК изразява съжаление, че държавите членки закъсняват с прилагането на РДВ и лишават гражданите от ползите от достъпа до води с по-добро качество. Ето защо изразяваме категорична подкрепа за това Комисията да наложи на всички държави членки да спазват РДВ.

3.3

ЕИСК изразява обаче безпокойство от факта, че Комисията не предлага достатъчно новаторски мерки за подобряване на ефективността на управлението на водите. До 2030 г. се очаква търсенето да надвиши предлагането с до 40 %, което означава, че недостигът на ресурси ще засегне повечето от държавите членки. Подходът на Комисията е много рискован, тъй като се опира единствено на съществуващите инструменти и, с изключение на директивата за екодизайна, не предлага политика за управление „по продукт“, за да се отговори на потребителските търсения на домакинствата, индустрията (включително кариерите) и земеделците. При тези условия има опасност още повече водоизточници да пресъхнат или да станат нездравословни. ЕИСК изразява безпокойство, че гражданите ще продължат да плащат такси, за да субсидират производствени системи, в които не се прилага подход за устойчиво развитите. Интегрираното управление на водните ресурси (ИУВР) е само обща референция; необходимо е да се уточнят условията, при които то трябва да се прилага за всички речни басейни.

3.4

ЕИСК приветства мерките, с които се цели опазване на екосистемите, и подкрепя подхода за опазване на естествените водоносни слоеве. Този подход има предимства от гледна точка на устойчивостта на видовете и екосистемите на изменението на климата, особено ако е съпроводен от подходящи мерки за Общата селскостопанска политика и политиката за развитие на селските райони. За съжаление, Комисията не е подчертала в достатъчна степен взаимодействието между водите и климата. Следва да се формулират мерки, които да гарантират, че атмосферните води се задържат в почвите и се оттичат към подпочвените води.

4. Специфични бележки

4.1	Въпросът за водите е от първостепенна важност, тъй като тя е жизненоважен ресурс за хората и природните екосистеми, както и общо наследство на всички човешки същества.

4.2

Политиката в областта на водоснабдяването и канализацията следва да бъде включена в подход за устойчиво развитие, даващ възможност този ресурс да задоволява настоящите нужди на населението и да бъде запазен за задоволяване на нуждите на бъдещите поколения. Както в Европа, така и в целия свят, много хора нямат достъп до този жизненоважен ресурс. Концепцията на ООН, която признава всеобщото право на достъп до питейна вода в достатъчно количество и до канализация, ще позволи на над 1 милион души в Европа, които нямат достъп до безопасна, чиста и ценово достъпна вода, както и на няколко милиона европейски граждани, които не разполагат с никаква канализационна система, да упражнят едно от основните си права (9).

4.3

За тази цел ЕИСК призовава Европейската комисия да предложи законодателство, в което достъпът до водоснабдяване и канализация да се признава за право на човека в приетия от ООН смисъл, както и да насърчи водоснабдяването и канализацията като жизненоважни обществени услуги за всички. Европейското законодателство следва да изисква от правителствата да гарантират и предоставят на населението канализация и безопасна питейна вода в достатъчно количество. ЕИСК препоръчва:

—	европейските институции и държавите членки да бъдат задължени да гарантират, че всички граждани могат да упражняват правото си на водоснабдяване и канализация;

—	водоснабдяването и управлението на водните ресурси да не бъдат предмет единствено на „правилата на вътрешния пазар“, а услугите в областта на водите да бъдат изключени от либерализацията и от обхвата на директивата за концесиите (10);

—	ЕС да активизира усилията си за осигуряване на универсален достъп до водоснабдяване и канализация на своята територия.

4.4

Достъпът до вода е основно право, тясно свързано с предоставянето на свързани с водата услуги и ценообразуването в областта на водите. В този смисъл ЕИСК отбелязва протичащото разследване на водния пазар във Франция, което Комисията започна през януари 2012 г. Три от водещите многонационални групи на световния воден пазар са френски. Комитетът подкрепя обхвата на тази официална процедура за нарушение на антитръстовите разпоредби и злоупотреба с господстващо положение вследствие на разследването на тези три предприятия през пролетта на 2010 г. Процедурата следва да даде възможност на Комисията да определи дали трите предприятия, „заедно с Професионалната федерация на водните предприятия (FP2E)“, са съгласували действията си на френския пазар на питейна вода и отпадни води в нарушение на антитръстовите разпоредби на ЕС и да провери дали са се договаряли за елементите на цените за крайните потребители. ЕИСК очаква с голямо нетърпение публикуването на резултатите.

4.5

Трансферите от един воден обект към друг предполагат значителни инвестиции и могат да бъдат свързани със съществени рискове за околната среда; те не насърчават рационално използване на ресурсите, а засилват неравенствата, тъй като най-богатите икономически оператори са тези, които биха могли да си позволят да платят най-скъпо за редкия ресурс.

4.6

В съобщението се предлага само използване на НДНТ, за да се намалят течовете по мрежите. Тази проблематика по дефиниция следва да бъде разгледана чрез определяне на стандарти и по-добро регламентиране за всеки речен басейн. Определянето на стандарти се оказа от полза за подобряване на услугите и производителността. Комисията би могла да обмисли план за намаляване на течовете.

4.7

Когато създател на проект предвижда инфраструктурен проект, който променя условията в даден воден обект, той трябва задължително да спазва целите за опазване на биологичното разнообразие. ЕИСК припомня, че различни обекти по Ramsar бяха пожертвани заради напояването. ЕИСК подчертава, че в плана не се предвижда отстраняване на вече нанесени щети и че предложенията са недостатъчни, тъй като става въпрос само за риболовни стълби или за съоръжения за преминаване на рибите. Може само да се съжалява, че в плана не се уточнява, че трябва задължително да се опазват териториите около горното течение на реките и малките басейни (блата, малки езера, торфища и др.).

Брюксел, 10 юли 2013 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE

(1) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1–73.

(2) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 116-118.

(3) http://www.eea.europa.eu/fr/pressroom/newsreleases/ce-que-coute-d2019ignorer-les.

(4) ОВ C 248 от 25.8.2013 г., стр. 43-48.

(5) ОВ C 229 от 31.7.2012 г., стр. 116-118.

(6) ОВ C 44 от 15.2.2013 г., стр. 147-152.

(7) ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 29-33.

(8) ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 77-81.

(9) ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 147-152.

(10) ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 84-96.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

към становището на Комитета

Следното контрастановище, което получи най-малко една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

Целият текст на становището се заменя със следния нов текст:

1. Заключения и препоръки

1.1	Водата е от основно значение за живота на хората, природата и икономиката. Тя непрекъснато се възобновява, но не е неизчерпаем ресурс и не може да бъде произведена или заменена с други ресурси.

1.2

1.3	В плана се признава, че водната среда се различава значително в различните територии на ЕС и затова, в съответствие с принципа на субсидиарност и пропорционалност, не се предлагат универсални решения.

1.4

Комитетът оценява високо мащаба и качеството на работата, извършена в подготвителния етап на Плана за водните ресурси. Документът се основава на щателна оценка на натрупания опит по проблемите на водите от плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), както и на информация от експертни проучвания.

1.5	И четирите основни принципа на законодателството в областта на околната среда са целесъобразно приложени за справяне с големия брой проблеми и за укрепване на хуманитарния принцип за достъп до безопасна питейна вода и основни канализационни услуги в световен мащаб.

1.6	ЕИСК оценява високо концепцията за речните басейни като основни елементи на политиката на ЕС в областта на водите, която улеснява сътрудничеството между държавите членки за възможно най-ефективно решаване на основните проблеми.

1.7	Макар че според ЕИСК планът и всички информационни документи са изключително добре съставени, необходимо е да се обърне още по-голямо внимание на изпълнението на планираните действия.

1.8	При изпълнението на съществуващите регулаторни мерки (направление 1) следва да се обърне внимание на намаляването на разпръснатите източници на замърсяване. Изпълнението следва да се стимулира адекватно в съответствие със специфичните условия във всеки речен басейн.

1.9

Прилагането на принципа „замърсителят плаща“ изисква подходящо измерване и наблюдение, за да се изгради солидна основа за всякакви по-нататъшни действия. Все пак тези изисквания следва да бъдат пропорционални по отношение на съответното населено място и на сериозността на проблемите, които трябва да бъдат решени.

1.10

В Плана с основание се поставя изискването за доразработване на сметките за наличностите на водни ресурси съвместно с държавите членки и Европейската агенция за околната среда (ЕАОС). Тези сметки ще позволят на отговарящите за управлението на речните басейни да изчисляват какво количество вода може да бъде използвано и какво количество би следвало да се задели за поддържане на функциите на екосистемите (екологични потоци).

1.11	Незаконното водовземане е сериозен проблем в някои региони с натиск върху водните ресурси. Проучванията с цел проверка на данните от „Коперник“/ГМОСС ще позволят на държавите членки да установяват случаите на незаконно водовземане.

1.12	Комитетът изтъква, че е необходимо да се използва тази отлична възможност за координиране на дневния ред в областта на водите с Общата селскостопанска политика (ОСП) сега, когато Парламентът, Съветът и Комисията определят дневния ред за следващите седем години. Този шанс не бива да се пропуска.

1.13

Мерките за защита от наводнения (които понастоящем са изключително актуални в Централна Европа) ще изискват координирано финансиране, включително от структурните/кохезионните фондове. Освен това някои от планираните мерки (в отговор на предишни наводнения) не бяха изпълнени докрай заради редица административни пречки.

1.14	Комитетът вече даде положителна оценка на партньорствата за иновации в сферата на водите и на селскостопанската производителност и устойчивост. Трябва да се подчертае, че тези инициативи бяха разработени „отдолу нагоре“.

1.15

Политическите мерки извън сферата на прясната вода могат да играят роля и за укрепване на усилията за предотвратяване на замърсяването на водите. Така например законодателството относно устойчивото използване на пестициди, емисиите от промишлеността и лекарствените продукти, както и Регламентът за REACH, следва да бъдат координирани с РДВ.

1.16

Усилията за попълване на пропуските в съществуващата рамка основателно са насочени към подобряване на ефективността на водоползването, включително ключовия аспект на повишаване на потенциала за повторно използване на водата. Най-напред трябва да бъдат въведени критерии за безопасно повторно използване на водата, за да се постигнат желаните и очаквани резултати.

1.17	Накрая Комитетът отбелязва важните аспекти на управлението на почвите и горите, които са тясно свързани с проблемите на водите.

1.18

ЕИСК предупреждава, че усилията за постигане на определените в плана цели ще се сблъскат с някои препятствия. Всички страни, участващи в предвидения в плана процес, следва да са запознати със съществуващите рискове и на своето равнище на отговорност да положат максимални усилия за премахване на възможно най-много от тях. Гражданското общество следва да бъде привлечено по-активно в този труден процес, получавайки подходяща информация, упражнявайки правомощията си при взимането на политически решения и съобразявайки поведението си със свързаните с водите предизвикателства.

2. Контекст – документи на Комисията

2.1

Водата е от основно значение за живота на хората, природата и икономиката. Тя непрекъснато се възобновява, но не е неизчерпаема и не може да бъде произведена или заменена с други ресурси. Прясната вода е само около 2 % от водата на планетата и конкурентното търсене може да доведе до приблизително 40 % недостиг на вода в световен мащаб до 2030 г.

2.2

Документите в пакета включват два важни доклада и план на необходимите ключови действия:

—	Доклад за изпълнението на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) – Планове за управление на речните басейни;

—	Доклад относно прегледа на европейската политика относно недостига на вода и сушите;

—	План за опазване на водните ресурси на Европа.

2.3	Съществуват множество изследвания, които показват многостранния характер на проблемите, свързани с водите. Доколкото може да се съди от представените документи, в Плана за водните ресурси са разгледани основните проблеми.

2.4	За да се осигури яснота и подкрепа при изпълнението, като част от общата стратегия за прилагане на РДВ, в рамките на открит и приобщаваш процес, включващ широк кръг заинтересовани страни, бяха изготвени 26 ръководства по различни аспекти от прилагането на РДВ.

2.5

Публичната консултация стигна до заключението, че общата стратегия за прилагане е засегнала напълно или частично подходящите въпроси и че изготвените насоки са били полезни при практическото прилагане на политиката на ЕС в областта на водите. По някои въпроси обаче (като например анализа на разходите и ползите, определянето на целите) е необходима допълнителна яснота, а ръководствата щяха да бъдат още по-полезни, ако бяха изготвени на по-ранен етап от графика на прилагане.

2.6

Напредъкът, постигнат благодарение на възприемането на цялостен екосистемен подход към целите в областта на водите, може да не се окаже достатъчен. В бъдеще може да се наложи да бъде преразгледано определението за добро състояние, за да се гарантира, че е достатъчно амбициозно, с цел да се предотврати по-нататъшното влошаване. Освен това вече се отчита в много по-голяма степен важността на защитата на екосистемните услуги.

2.7

В проверката за пригодност бяха установени най-важните проблеми, на които трябва да се потърси решение:

—

Качеството на водата: информацията в първите планове за управление на речните басейни (ПУРБ) от 2009 г. сочи, че повече от половината от повърхностните водни обекти в Европа не отговарят на критериите за добро екологично състояние. В допълнение към мерките, предвидени в предишните директиви (за нитратите, за пречистването на градските отпадни води, за емисиите от промишлеността), са необходими допълнителни действия за постигане на целите на РДВ.

—

Проблемът с недостига на вода обхваща все повече части на Европа. Той засяга големи райони, особено в Южна Европа, а конкурентните начини на използване повишават търсенето в европейски мащаб. В редица европейски региони недостигът на вода е непосредствена и дългосрочна заплаха за екосистемите и водоснабдяването на селското стопанство, промишлеността и битовите потребители.

—

Честотата и интензивността на наводненията и сушите, както и нанасяните от тях екологични и икономически щети, изглежда са се увеличили през последните тридесет години. Това може да се отдаде както на изменението на климата, така и на други видове натиск, предизвикан от човека (например промените в земеползването). От 1998 г. насам наводненията в Европа причиниха смъртта на близо 700 души, преместването на близо половин милион и доведоха до (застрахователни) финансови разходи в размер на най-малко 25 млрд. евро.

—	Други фактори, които оказват сериозен натиск върху водите в ЕС, са изхвърлянето на замърсители, хидроморфологичните изменения и водовземането, които се дължат предимно на демографския растеж, земеползването и икономическите дейности.

2.8

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в усилията за намаляване на изхвърлянето на замърсители във водите в Европа, което доведе до подобряване на качеството на водите. Съдържащите се в първите ПУРБ данни обаче сочат, че повече от половината от повърхностните водни обекти в Европа не са в добро екологично състояние и нямат добър екологичен потенциал, поради което за тях е необходимо да бъдат предприети допълнителни мерки за постигане на целта на РДВ. Според сведенията, факторите, които оказват най-голям натиск върху повърхностните водни обекти, са замърсяването от разпръснати източници, което води до обогатяване с хранителни вещества, и хидроморфологичният натиск, който изменя местообитанията.

2.9

В плана се признава, че водната среда се различава значително в отделните територии на ЕС и затова, в съответствие с принципа на субсидиарност, не се предлагат универсални решения. В него се акцентира върху ключови теми, като подобряване на земеползването, решаване на проблема със замърсяването на водите, подобряване на ефективността на използването на водата и повишаване на устойчивостта, както и подобряване на управлението от страна на участниците в управлението на водните ресурси.

2.10

В Плана за справяне с основните проблеми на различни равнища са представени редица специфични мерки/програми/действия, групирани в три направления на работата:

—	изпълнение;

—	интегриране на водната политика в другите европейски политики;

—	попълване на пропуските в съществуващата рамка.

Действията вече са започнати и се планира да бъдат завършени до 2016 г., с изключение на дългосрочните действия/програми, които ще бъдат завършени до 2021 г.

3. Общи бележки

3.1

Комитетът оценява високо обхвата и качеството на работата, извършена в подготвителния етап на плана. Документът се основава на щателна оценка на натрупания опит по проблемите, свързани с водите, от ПУРБ, както и на информация от експертни проучвания. Освен това следва да се отбележи, че права, свързани с водата, винаги са били важна част от правната структура в европейските страни и така в тази област е натрупан дългогодишен опит.

3.2	И четирите основни принципа на законодателството в областта на околната среда бяха целесъобразно приложени за справяне с големия брой проблеми и за укрепване на принципа на достъп до безопасна питейна вода и основни канализационни услуги в световен мащаб.

3.3

В Плана не само официално се признава голямата променливост на природните условия по отношение на водата в ЕС, но и се предлагат практически действия с акцент върху ключовите конкретни проблеми в отделни региони / речни басейни. ЕИСК оценява високо концепцията за речните басейни като основни елементи на политиката на ЕС в областта на водите, която улеснява сътрудничеството между държавите членки за възможно най-ефективно решаване на основните проблеми.

3.4

Комитетът изразява задоволство и от документа за проверка на пригодността (1), който е един от първите по рода си и предоставя ценна оценка както на политиката в областта на водите в качеството ѝ на самостоятелна политика, така и на вписването ѝ в контекста на цялостния корпус на законодателството в свързани области на политика.

3.5

Макар че според ЕИСК планът и всички информационни документи са изключително добре съставени, необходимо е да се обърне още по-голямо внимание на изпълнението на планираните действия. Както обикновено, и в този случай то ще бъде трудно и сега трябва да се превърне в първостепенен приоритет. За постигане на окончателен успех на този план би трябвало да се използват всички възможни политически усилия, стимули и методи за управление на системи/проекти.

4. Специфични бележки

4.1

При изпълнението на съществуващите регулаторни мерки (направление 1) следва да се обърне внимание на намаляване на разпръснатите източници на замърсяване посредством укрепване/засилване на програмите за действие във връзка с нитратите. Трябва щателно да бъдат анализирани причините за изоставането и следва подходящо да се стимулира постигането на изискваните подобрения в съответствие със специфичните условия в конкретните речни басейни.

4.2	Принципът „замърсителят плаща“ се прилага и в този случай; това задължение обаче трябва да бъде добре дефинирано и да се основава на реалистични предположения/оценки за водния цикъл. Замърсителят би трябвало да бъде задължен да плаща за доказано истинско замърсяване, за което той е отговорен.

4.3

Усилията за допълнително ограничаване на индустриалното замърсяване от точкови източници се опират на прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността. Принципът на пропорционалност трябва да се прилага заедно с принципа „замърсителят плаща“, който в случай на точкови източници е ясно установен.

4.4

Прилагането на принципа „замърсителят плаща“ изисква подходящо измерване (обеми) и евентуално наблюдение (замърсители), за да се изгради солидна основа за всякакви по-нататъшни действия. Тези изисквания следва да пропорционални по отношение на населеното място и на сериозността на проблемите, които трябва да бъдат решени.

4.5

За съжаление в много части на Европа все още не съществува цялостна картина на водните потоци. В Плана с основание се поставя изискването за разработване на сметки за наличностите на водни ресурси съвместно с държавите членки и ЕАОС. Тези сметки ще позволят на отговарящите за управлението на речните басейни да изчисляват какво количество вода може да бъде използвано и какво количество би следвало да се задели за поддържане на функционирането на екосистемите (екологични потоци). Комитетът силно препоръчва това да бъде извършено възможно най-скоро.

4.6

В много части на Европа прекомерното водовземане за напояване прави невъзможно постигането на добро състояние на водите. Незаконното водовземане е сериозен проблем в някои региони с натиск върху водните ресурси. Проучванията с цел проверка на данните от „Коперник“/ГМОСС ще позволят на държавите членки да установяват случаите на незаконно водовземане и подобни задачи би трябвало допълнително да обосновават значението на ГМОСС като проект от значение за целия ЕС.

4.7	Комитетът смята, че е важно да се разработи обща методология за възстановяване на разходите, която да позволява постигането на съпоставими резултати в рамките на Съюза. Тя ще гарантира подходящи стимули за ефективно използване на водата за всички водоползватели.

4.8

ЕИСК посочва няколко примера за инициативи и подходи в райони с натиск върху водните ресурси, представени на проведеното в Комитета публично изслушване по темата. Освен това бяха публикувани няколко проучвания относно ефективното използване на водата във връзка с концепцията за по-висока водна ефективност („more crop per drop“). Резултатите от този труд биха могли да бъдат използвани за съчетаване на потребностите на земеделието и наличните водни ресурси в региони с натиск върху водните ресурси. И тук следва да се прилага принципът на пропорционалност за решаване на подобни чувствителни въпроси.

4.9	Второто направление – интегрирането на водната политика в другите европейски политики, също изисква редица действия, изброени в плана за действие за водните ресурси.

4.10

Комитетът изтъква, че е необходимо да се използва тази отлична възможност за координиране на дневния ред в областта на водите с ОСП сега, когато Парламентът, Съветът и Комисията определят дневния ред за следващите седем години. Този шанс не бива да се пропуска в следните области:

—	включване на основни мерки от РДВ в кръстосаното спазване;

—	екологизиране на стълб 1, по-специално в приоритетни екологични площи;

—	разработване на програми за развитие на селските райони за решаване на въпроси, свързани с водните ресурси;

—	финансиране от стълб 2 на ОСП за по-ефективни напоителни системи (с включена обвързаност с условия за съобразяване с околната среда, напр. отчитане);

—

насърчаване на мерки за естествено задържане на водите – заливни равнини, влажни зони или буферни ивици по речни крайбрежия – основните мерки, които са необходими за възстановяване на функциите на екосистемата. Финансирането на нуждаещи се зони по стълб 2 е от съществено значение. Следва също така да се насърчават действия в рамките на програмите „LIFE+“, „Хоризонт 2020“ и т.н.

4.11

Мерките за защита от наводнения (които сега са изключително актуални в Централна Европа) ще изискват координирано финансиране, включително евентуално от структурните фондове. Освен това някои от планираните мерки (в отговор на предишни наводнения) не бяха приложени изцяло заради редица административни пречки. Подобни извънредни мерки ще изискват също така подходящи извънредни административни действия.

4.12

Комитетът оценява партньорствата за иновации в сферата на водите и на селскостопанската производителност и устойчивост. Трябва да се подчертае, че тези инициативи бяха разработени „отдолу нагоре“ в държавите членки, при което Комисията изпълнява ролята на координатор. Това ангажиране на участниците в съответните им области на дейност увеличава шансовете за успех.

4.13

Политическите мерки извън сферата на прясната вода могат да играят роля и за предотвратяване на замърсяването на водите. Така например законодателството относно устойчивото използване на пестициди, емисиите от промишлеността и лекарствените продукти, както и Регламентът за REACH, трябва да бъдат синхронизирани с планираните действия в рамките на плана за водните ресурси.

4.14

Третото направление – запълване на пропуските в съществуващата рамка, с основание е насочено към подобряване на ефективността на водоползването, включително ключовия аспект на повишаването на потенциала за повторно използване на водата. Най-напред трябва да бъдат въведени критерии за безопасно повторно използване на водата, за да се постигнат желаните и очаквани резултати. Водите биха могли да се използват повторно по естествен начин в същото/подобно съоръжение, но каскадното насочване на рециклираните води от един ползвател/съоръжение за повторно използване от друг ползвател/съоръжение ще изисква подходящо балансиране както на необходимите обеми, така и на нужното качество.

4.15

Например цялостното затваряне на водоснабдителните системи, дори в рамките на една единствена операция, е почти невъзможно поради постоянно нарастващото съдържание на неорганични соли в тези системи. Ето защо трябва да се установи безопасен баланс, който да позволи процесите да бъдат извършвани без смущения.

4.16

Накрая Комитетът отбелязва някои важни аспекти на управлението на почвите и горите, които са тясно свързани с проблемите на водите. В резултат на понякога противоречивите изисквания на различни политики горските ресурси са поставени под сериозен натиск във връзка с предоставянето на „непроизводствените“ си услуги като ролята си на основен природен резервоар за задържане на прясна вода и поглъщане на въглерод, както и по отношение на съхраняването на биологичното разнообразие и др. Анализът на жизнения цикъл би трябвало да отрази всички аспекти и също така да посочи балансирани мерки, които да съответстват на функциите на горите в ЕС.

4.17

Въпросите, свързани с водите, не могат да бъдат отделени от тези, свързани с почвите. Комитетът призовава да се отдаде подобаващо внимание на почвите, въпреки че осъзнаваме, че определянето на програма, свързана с почвите, се подчинява на принципа на субсидиарност. В по-нататъшната работа по плана за действие общите характеристики следва да бъдат разгледани по-подробно.

4.18

ЕИСК предупреждава, че усилията за постигане на определените в плана цели ще се сблъскат с препятствия в следните области:

—	пазарни проблеми (загуба на приходи, разпределение на разходите и ползите);

—	липса на финансиране, вредни субсидии;

—	регулаторни пречки;

—	липса на координация;

—	липса на политическа воля;

—	интегрирането на водната политика в други секторни политики остава само на думи.

Всички страни, участващи в предвидения в плана процес, следва да са запознати със съществуващите рискове и – всеки на своето равнище на отговорност – да положат максимални усилия за премахването на възможно най-много от тях. Гражданското общество следва да бъде привлечено по-активно в този труден процес, получавайки подходяща информация, упражнявайки правомощията си при взимането на политически решения и съобразявайки поведението си с предизвикателствата, свързани с водите.

Резултат от гласуването

Гласове „за“	112
Гласове „против“	129
Гласове „въздържал се“	12

(1) SWD (2012) 393 final.

Top