Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010AE0765

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните“ COM(2009) 584 окончателен

OJ C 21, 21.1.2011, p. 44–48 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

21.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 21/44


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните“

COM(2009) 584 окончателен

2011/C 21/08

Докладчик: г-н Leif E. NIELSEN

На 28 октомври 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните

COM(2009) 584 окончателен.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 май 2010 г.

На 463-ата си пленарна сесия, проведена на 26 и 27 май (заседание от 26 май) Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 106 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Съществува необходимост от схема за етикетиране, която на обективна основа да предостави на потребителите по-добри възможности за избор на продукти от животински произход, надхвърлящи минималните изисквания на ЕС за хуманно отношение към животните. Чрез етикетирането трябва да се предложи ясна гаранция на основата на надеждни данни, подходящи за комуникацията с потребителите.

1.2   Схемата следва да почива върху оценка и сравнение на стандарти на научна основа. Схемата би трябвало да има доброволен характер, да бъде хармонизирана и пазарно ориентирана, както и да се базира върху сертифициране и възможности за комбиниране с частно етикетиране и етикети за качество при спазване на точно определени критерии. Същевременно схемата за етикетиране следва да бъде в съответствие и с поетите международни ангажименти и да може при съответни условия да се прилага към внос в ЕС.

1.3   ЕИСК приветства задълбочените проучвания, които бяха проведени по инициатива на Комисията и посредством които се оценяват последиците от различните варианти на схема за етикетиране и Европейска мрежа от референтни центрове. Проучванията ясно показват, че най-реалистичната възможност е схема в съответствие с посочените по-горе изисквания, което същевременно отговаря и на предишни препоръки на ЕИСК (1).

1.4   Независимо от това Комисията не се спира на исканията за т.нар. „система от гаранции“, нито пък поставя приоритети за тези варианти, а ги оставя отворени, макар че повечето от предложенията могат да се смятат за нереалистични. Щеше да бъде по-целесъобразно и би ускорило процеса, ако Комисията беше очертала конкретно предложение като основа за по-нататъшни обсъждания. Това е така особено с оглед на факта, че преди две години Съветът беше поискал от Комисията да ползва препоръките на ЕИСК като основа за по-нататъшни разсъждения.

1.5   Дискусията не бива да се проточва ненужно дълго. Това важи особено силно във връзка с проекта „Welfare Quality“ (2), чиито резултати би следвало възможно най-скоро да намерят практическо приложение. Освен това трябва да се запази и използва съществуващата мрежа между участващите институции, както и ангажиментът на изследователите, без да се губи твърде много време в продължаваща дискусия за теоретичните възможности без конкретни предложения.

1.6   Така с проекта „Welfare Quality“ беше създадена солидна основа за разработването на научни показатели, които почиват преди всичко върху хуманното отношение към животните и тяхното поведение – а оттук косвено и върху прилаганите производствени системи и методи – и могат да бъдат доразвити за целите на класификация с прозрачна и надеждна информация за потребителите.

1.7   Въз основа на това ЕИСК подкрепя изграждането на Европейска мрежа като форма на по-нататъшно развитие на проекта „Welfare Quality“. В съответствие със своите предишни препоръки ЕИСК застъпва виждането, че свързването на една схема за етикетиране с централно координирана мрежа е най-подходящият от посочените варианти. Заинтересованите участници би следвало да могат своевременно и цялостно да влияят върху начина на действие на схемата и определянето на стандартите.

1.8   Предлаганата система е замислена като допълнение към вече действащите схеми на ЕС за качество под формата на „запазени означения“ за биологични продукти и системи за производство на яйца, както и към схемите за географски означения и традиционни специалитети, които се отнасят преди всичко до методите за производство и до произхода, но не и до хуманното отношение към животните.

2.   Контекст

2.1   Използването на количествено измерими показатели, на по-строги стандарти за хуманно отношение към животните и изграждането на Европейска мрежа представляват важни елементи от Плана за действие на Общността относно защитата и хуманното отношение към животните за 2006-2010 г (3). Целта при това е на потребителите да се предостави по-добра основа за избор на продукти от животински произход, произведени по стандарти за хуманно отношение към животните, които са по-строги от минималните изисквания на ЕС. Това може да стане чрез по-добра информация и насърчаване на съзнание за хуманно отношение към животните, чрез изготвяне на стандарти, както и чрез обмяна и прилагане на най-добри практики в рамките на Европейската мрежа за защита и хуманно отношение към животните. Очевидно е, че една от задачите на ЕИСК като представител на гражданското общество – и като се има предвид неговият разнообразен състав – е да допринася за изграждането на гъвкава и ефикасна система.

2.2   Докладът е в отговор на искане на Съвета от май 2007 г. да бъдат проучени възможностите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните. Като основа за това послужиха проучвателното становище на ЕИСК и последвалата конференция (4). Съветът прикани Комисията да проучи възможностите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, като при това вземе предвид препоръките на ЕИСК, почиващи върху определянето на практически възможности за въвеждане на схема за етикетиране въз основа на показатели за хуманно отношение към животните в унисон с постигането на целите на проекта „Welfare-Quality“. Освен това Съветът, също както и ЕИСК, препоръча на равнище ЕС да се проведе широка информационна кампания по въпросите на хуманното отношение и схемата за етикетиране.

2.3   Приложенията към настоящия доклад съдържат широкообхватни външни проучвания, както относно вариантите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и комуникацията по въпросите на хуманното отношение към животните, така и по различни аспекти във връзка с изграждането на Европейска мрежа. В съответствие с исканията на Съвета, междуинституционална дискусия върху доклада и проучванията ще положи основите на по-нататъшния процес на размисъл в Комисията.

2.4   В доклада и в свързаното с него сравнение на проучванията, проведени от службите на Комисията, се обобщават съществуващите варианти на задължителни или доброволни схеми за етикетиране, без специално да се откроява определен вариант. От там обаче става ясно, че бъдещата схема следва да почива върху удобна за ползване от потребителите информация, върху научна основа, привличане на независими сертифициращи органи, гаранции срещу изкривяване на конкуренцията, както и върху спазване на международните задължения.

2.5   Според Комисията Европейската мрежа от референтни центрове ще може да хармонизира стандартите и показателите, да координира съществуващите ресурси, да спомогне за обмяна на най-добри практики, да гарантира независима информация, както и да допринесе за избягването на дублирания. Наличните варианти са: запазване на сегашното положение без допълнителни мерки, централизиран подход или стратегия с по-специфична насоченост, с включване на централизирани и децентрализирани елементи.

2.6   Комисията ще проучи също и аспекти като административната тежест и разходите, както и съотношението на схемите за етикетиране към качеството на продуктите, напр. за биологично земеделие. При това тя ще използва резултатите от проекта „Welfare-Quality“ и ще вземе под внимание евентуалните социални, икономически и екологични последици. Освен това Комисията ще предприеме и други изследвания, за да установи дали мненията, изразени в предходни анкети, са се променили, и ако да, защо.

3.   Бележки

3.1   ЕИСК продължава да поддържа плана за действие на Комисията за защита и хуманно отношение към животните (5) и приема като положителен факта, че в Договора от Лисабон се отделя важно място на Протокола относно закрилата и хуманното отношение към животните, което може да оцени като признак за нарастващия интерес към тази тема (6).

3.2   Проведените проучвания показват необходимостта от по-последователен и по-добре координиран подход към защитата и хуманното отношение към животните в ЕС. Големият брой доброволни схеми за етикетиране и качество в държавите-членки може да доведе до объркване, както и до неуместно и несъобразно разграничаване между продуктите. Освен това по този начин се създават неравностойни условия за съответните звена във веригата за производство и търговия.

3.3   Потребителите могат да направят своя избор в полза на хуманното отношение към животните по етични, количествени или други съображения, но поради липсата на документация те нямат доверие в състоятелността и надеждността на аргументите, използвани при предлагането на продуктите на пазара. Ето защо обективната и научно обоснована документация е задължително необходима за по-доброто пазарно популяризиране на продукти от животински произход, надвишаващи минималните стандарти на ЕС. Очевидно е също така, че етикетирането може да постигне желания ефект само ако информацията е разбираема и потребителите са достатъчно добре осведомени за нейната важност и съответно проявяват интерес да я получат.

3.4   Съществува, следователно, потребност от ясна гаранция въз основа на обективна и надеждна информация. В продължение на своето становище от 2007 г. ЕИСК безрезервно подкрепя усилията в тази насока. ЕИСК приветства извършената междувременно много задълбочена работа и проявява пълно разбиране, че тя е изисквала продължително време.

3.5   Независимо от това щеше да бъде по-полезно, ако Комисията беше степенувала съществуващите варианти по приоритет и беше посочила като отправна точка за последващия политически процес едно или няколко предложения, включително и едно предложение, основано на препоръките на ЕИСК. Широкообхватните проучвания явно подкрепят категорично препоръките на ЕИСК, според които, реалистично погледнато, една схема за маркировка трябва да бъде доброволна, хармонизирана и насочвана от пазара, за да създаде практическа и реалистична възможност за пускане на пазара на продукти от животински произход, надвишаващи минималните стандарти.

3.6   Комисията би следвало да се опре и на големия обем работа, извършена в европейски мащаб в тази област: основани на знанието схеми, чрез които информация получават както доставчикът, така и производителят на стоки и услуги и които стимулират пазарно ориентирани мерки и съответна реакция на потребителите. Такива примери предлагат етикетът Fairtrade (справедлива търговия), Forest Stewardship Council (Съвет за стопанисване на горите), Marine Stewardship Council (Съвет за стопанисване на морето) и Rainforest Alliance (Съюз за дъждовните гори). Най-важните елементи трябва да бъдат управлението на схемата, обемът, целите и определянето на стандарти; Необходимо е да се гарантират независим преглед, оценка на въздействието и анализ на разходите и ползите, както и наблюдение на публични твърдения и реклама (7).

3.7   Координирането на научните изследвания би осигурило по-добро използване на ресурсите и във връзка с това ЕИСК смята, че е важно да се ускорят междуинституционалните дискусии. Това важи в особено висока степен във връзка с необходимостта резултатите от проекта „Welfare-Quality“ да намерят възможно най-скоро практическо приложение, както и да се запази ангажиментът на изследователите и да се продължи работата въз основа на досегашните резултати, без да се губи твърде много време в продължаваща дискусия за теоретичните възможности без конкретни предложения. Една мрежа с изследователи в ключови трети страни освен това е решаваща за по-нататъшното разпространение на резултатите от изследванията и за по-доброто разбиране на политиката на ЕС, което е от значение за бъдещите търговски връзки.

Схеми за етикетиране

3.8   Макар и да не достига до ясно заключение относно схемата за етикетиране, анализът все пак косвено насочва към извода, че най-реалистичният вариант е проста и гъвкава схема. По всички важни точки това съответства на препоръките и предложенията на ЕИСК, тоест научно обоснована, пазарно ориентирана, доброволна схема, която може да се прилага в съчетание с частни етикети и етикети за качество.

3.9   Затова ЕИСК продължава да застъпва виждането, че по същество схемата следва да се основава на следните елементи:

Референтният център, респ. референтните центрове, отчитайки целия жизнен цикъл на животното, определят необходимите обективни критерии и ги прилагат в практически и реалистични производствени отношения, така че да се постигне възможно най-добро взаимодействие между научноизследователската и развойната дейност и използването на нови технологии (8).

Критериите се прилагат в норми (9), които се използват в схемата за етикетиране. При това следва да се осигурят също така измеримост и контрол от страна на независим орган, като се взема предвид мнението на заинтересованите участници.

Тогава производителите и търговците биха могли на доброволен принцип да въведат признат от ЕС етикет за качество, който удостоверява съответствието с норми, надвишаващи минималните изисквания на ЕС.

Нормите биха могли например да съответстват на три различни нива, по-високи от минималните, в зависимост от това, доколко това е от значение за съответния животински вид или за съответния продукт (10).

Спазването на специфичните изисквания и контролът на използването на етикетирането следва да се гарантират чрез самоконтрол и независими проверки (11).

3.10   Според този модел прилагането и контролът, както и използването на съответния етикет за качество се извършват при пазарни условия и независимо от публичните власти. Чрез доброволното добавяне на етикет за качество (в комбинация със система от звезди, цветове или точки) към съществуващите етикети предложението би разрешило също така и проблема с претоварването с информация на етикетите на отделните продукти. Тази информация би била на разположение на интересуващия се и мотивиран потребител, а доверието в схемата би се засилило благодарение на солидната научна основа и на независимото сертифициране.

3.11   Темпото на въвеждане следва непременно да съответства на изискванията на пазара, но организациите на производителите, предприятията и търговията на дребно биха могли да прилагат схемата за своя собствен асортимент от продукти, при условие че тези продукти отговарят на по-високи от минималните изисквания, и да ги предлагат на пазара като такива. Така например схемата трябва да се прилага в съзвучие със засилващата се тенденция към „брандиране“, при което в търговията на дребно се използват методи, различни от етикетирането, за да се даде информация дали продуктите са произведени в съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните.

3.12   Схемата би могла да се приложи при подобни условия към вносни продукти и това не би представлявало проблем по отношение на СТО, тъй като тази организация допуска доброволни схеми на етикетиране, при условие че те са подходящи и достъпни при същите условия за производители от трети страни.

3.13   Такъв пазарно ориентиран подход предполага между другото схемата да бъде достатъчно привлекателна за потребителите и търговците на дребно, а разходите на производителите да се компенсират чрез по-добър достъп до пазарите и по-високи цени.

Европейска мрежа от референтни центрове

3.14   Целесъобразното и обективно развитие на хуманното отношение към животните трябва да става с участието на съществуващите научноизследователски институти в ЕС. Ето защо ЕИСК подкрепя създаването на европейска мрежа в тази област, която да се координира от един или няколко референтни центъра и да бъде организирана по подобие на съществуващите референтни центрове по въпросите на здравето на животните (12).

3.15   Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Съвместният изследователски център (СИЦ) и националните референтни лаборатории работят в известна степен в областта на хуманното отношение към животните, но не са пригодни да координират тези въпроси в ЕС. Мрежата следва да допълва, но не и да дублира дейностите на тези институции на ЕС. По принцип следва да бъдат обхванати всички форми на използване на животни за стопански цели, и то независимо от външни интереси.

3.16   Мрежата би следвало да поеме следните взаимосвързани задачи:

определяне и актуализиране на показатели за оценка на хуманното отношение към животните на научна основа, като се вземат предвид предложенията на заинтересованите страни;

провеждане на оценки на въздействието за мерки и подобрения във връзка с хуманното отношение към животните;

постоянно развитие на изследванията и на научната основа за актуализиране на нормите;

информация и диалог относно прилагането на нормите и принос за проактивна политика за хуманно отношение към животните в световен план.

3.17   Най-целесъобразният подход към това начинание би бил да се продължи със съществуващата мрежа „Welfare-Quality“ в съчетание с по-широка мрежа в ключови трети страни извън ЕС. Така проектът „Welfare-Quality“ създаде основата за развитие на схема за етикетиране чрез изготвянето на научни показатели за животни, които на по-късен етап могат да бъдат използвани в процеса на класификация като база за прозрачна и надеждна информация за потребителите.

3.18   Предлаганите от мрежата норми следва да бъдат приемани от независим орган. Тъй като активното участие на заинтересованите страни е категорично условие за функционирането на схемата, те би трябвало да бъдат привлечени възможно най-широко в процеса на вземане на решения, включително във връзка с изготвянето на стратегията и с работната програма.

Други въпроси

3.19   Предложението на ЕИСК за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните се основава на най-новите научни познания и оценки към съответния момент. Хармонизираните изисквания дават на потребителите възможност да вземат информирани решения за покупка, което създава и стимули за производителите. За да се постигне това обаче е необходимо чрез информационни кампании и програми за обучение да се предприемат стъпки за повишаване на осведомеността и съзнанието за хуманното отношение към животните, нормите и етикетирането. Независимо от очевидната необходимост от европейска координация това трябва да се организира и изпълнява на регионално и национално равнище, тъй като опитът показва, че централизираните информационни кампании на равнище ЕС не са особено ефективни на място в държавите-членки.

3.20   Посочените по-горе предложения не биха довели до конфликт със съществуващата схема за биологично селско стопанство в ЕС, която също съдържа множество аспекти, свързани с хуманното отношение към животните. Трябва да се очаква, че хуманното отношение към животните ще бъде взето подобаващо предвид при биологичните продукти чрез постепенното прилагане на нормите, когато те бъдат приети, и по този начин ще стане фактор в разпоредбите за контрол на такива продукти, без да води до допълнителни административни разходи. Потребителите свързват биологичното земеделие със строги норми за хуманно отношение към животните и може да се приеме, че те познават биологичните продукти с етикета на ЕС за качество.

3.21   С предлаганата схема за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните по принцип трябва да бъдат допълнени и действащите схеми на ЕС за качество под формата на „запазени означения“ за яйца, както и схемите за географски означения и традиционни специалитети. Тези схеми се отнасят както до методите на производство, така и до произхода, но не и до хуманното отношение към животните, въпреки че и тези аспекти се възприемат така до известна степен. Но тъй като тези схеми са познати на потребителите, те следва да бъдат запазени. Същевременно обаче трябва да се избягва въвеждането на по-нататъшни задължителни или доброволни изисквания за използването на „запазени означения“ на основата на методите на производство, тъй като специфичните производствени условия не са подходящи за регулиране посредством сложните законодателни процедури на ЕС – нещо, което ясно проличава например при определянето на минимални стандарти.

3.22   Съобщението на Комисията относно политиката за качество на селскостопанските продукти съдържа предложение за изготвяне на насоки за частни и национални схеми за сертифициране на хранителни продукти (13). Предлаганите насоки трябва от една страна да предпазят потребителите от заблуждаваща информация, но от друга страна оставят на пазара да реагира на интереса на потребителите относно хуманното отношение към животните. Същевременно тези насоки въвеждат сертифицирането като съществен елемент на политиката на ЕС в областта на храните.

3.23   Предлаганата схема е неутрална по отношение на всякакви специфични въпроси от религиозен характер, тъй като етикетирането е само гаранция за съответствие с изисквания за хуманно отношение към животните, които на конкретно посочено равнище надвишават минималните изисквания на ЕС.

3.24   Европейската мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните трябва да играе централна роля при гарантирането на хуманно отношение към всички гръбначни животни, отглеждани със стопанска цел, включително риби и животни с ценна кожа, които би следвало да се третират по същите критерии, както останалите селскостопански животни. Това се отнася също и за лабораторни животни, като Европейският център за валидиране на алтернативни методи (ECVAM) разработва алтернативи на използването на животни за научни цели.

Брюксел, 26 май 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Проучвателното становище на ЕИСК относно „Хуманно отношение към животните и етикетиране“ от 15.3.2007 г. беше изготвено по искане на германското председателство на Съвета (ОВ C 161 от 13.7.2007, стр. 54)

(2)  Welfare Quality® е финансиран от ЕС изследователски проект, проведен в периода 2004-2009 г. от близо 250 учени от 39 института и ВУЗ в 13 европейски и ключови трети страни. В рамките на проекта на научна основа бяха разработени стандарти за защита на животните и практически стратегии за включване на хуманното отношение към животните в цялата верига на селскостопанско производство и в следващите звена на производствената и търговската верига, включително съответната информация за потребителите.

(3)  COM(2006) 13 от 23.1.2006 г.

(4)  Конференцията „Хуманното отношение към животните – внасяне на подобрения посредством етикетиране?“ на 28.3.2007 г. беше организирана от ЕИСК, Европейската комисия и германското председателство. Съветът подчерта, че „препоръките, отправени от Европейския икономически и социален комитет в неговото проучвателно становище, прието на 15 март 2007 г., относно „Хуманно отношение към животните и етикетиране“ би следвало да бъдат взети под внимание“ (Заключения; 2797-о заседание на Съвета по земеделие и рибарство, Брюксел, 7 май 2007 г.).

(5)  Вж. становище на ЕИСК относно „План за действие на Общността за защита и хуманно отношение към животните през периода 2006-2010 г.“, ОВ C 324 от 30.12.2006 г., стр. 18.

(6)  Съгласно член 13 „Съюзът и държавите-членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите-членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство.“ Тази задължителна разпоредба замества предишното „джентълменско споразумение“ под формата на протокол и дава например на Съда на ЕС правомощието да разрешава спорове.

(7)  За такава схема би могла да се потърси също и акредитация в рамките на стандарт ISO 65 – общи изисквания към организации, предлагащи сертификация на продукти.

(8)  В съответствие с проекта „Welfare-Quality“, при оценката на първо място следва да се постави поведението на животното („последиците за животното“), а не системите на производство („разходи и ресурси“). Така на практика оценката на системите на производство се оценява въз основа на въздействието върху поведението на животното. Показателите следва да обхващат всички елементи, които са съществени за разглеждания животински вид, а именно факторите, свързани с развъждането, условията за площ и за сгради за отглеждане на животните, всекидневния контрол, патологията, санитарните аспекти, отбиването, хирургическите интервенции, транспортирането към кланицата, упояването и клането. Системата предлага също така стимули за доброволни иновации и индивидуални подобрения.

(9)  Предлага се да се използва терминът „норми“, за да се избегне смесване с понятието „стандарти“, които се разработват от европейските органи по стандартизация с помощта на специфични методи.

(10)  В съответствие с класификацията по проекта „Welfare-Quality“ на три равнища: отлично (най-високо равнище), високо (добро ниво на хуманно отношение към животните) и около минималните норми.

(11)  Институт, организация или специализиран сертифициращ орган, който работи в съответствие със съответните европейски международни стандарти ISO EN – ISO – 17000 или е акредитиран като сертифициращ орган по EN -ISO -45011.

(12)  Комисията използва названието „Европейска мрежа от референтни центрове“(ENRC), въпреки че всъщност става дума за мрежа от научноизследователски институции. Подобно на организациите за защита на селскостопанските животни, тази мрежа се координира от един или няколко референтни центъра (евентуално по един за всеки животински вид). Въз основа на показатели те предлагат норми за хуманно отношение към животните, които се приемат от независим орган. Въпреки че се предлага включване на заинтересованите страни, организацията на тези институции не е обяснена по-конкретно.

(13)  СOM(2009) 234 от 28.5.2009 г.


Top