28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/85

1.1

ЕИСК счита, че кризата предоставя възможност за осъществяване на значима, неотложна реформа на системата за надзор. Тази реформа трябва да има като цели предотвратяването както на изолирани инциденти, така и на кризи от по-голям мащаб, а също и засилването на устойчивостта спрямо подобни шокове. Затова тя трябва да се базира на установена на общностно равнище основа и дори на взаимодействието между стабилен режим на Общността и съответстващите му режими в други държави.

1.2

ЕИСК изразява съжаление, че несъвършеното хармонизиране на условията за достъп до пазарите и пруденциалните изисквания понастоящем дават възможност за регулаторен арбитраж и предизвикват изкривяване на конкуренцията. Хармонизирането на тези изисквания въз основа на стабилността, контрола на рисковете, поети от участниците във финансовия сектор, и качеството на информацията за обществеността представлява необходимата основа за създаване на общност на интереси в рамките на Европейското икономическо пространство. При този процес трябва да се обръща непрекъснато внимание на квалификацията на контрольорите въз основа именно на взаимното сътрудничество.

1.3

По тези причини ЕИСК подкрепя Комисията в нейната работа по предоставяне на секторните надзорни органи на правомощия, които да им позволяват да определят общи технически стандарти и да решават спорове между националните органи. Той подкрепя развитието на отношенията между надзорните органи към колегиалното разрешаване на евентуални спорове по отношение на съответните им практики в областите, за които е предвидено съвместно вземане на решения. Той се присъединява към Комисията в усилието да се направи ясно разграничение между въпросите, които са в техническата област, от една страна, и тези, които са в политическата област и са в пълномощията на институциите на Общността, разполагащи с политически мандат, от друга страна.

1.4

ЕИСК приканва Комисията да покаже амбиция при осъществяване на предвидената в програмата ѝ дейност, за да завърши предприетите промени в областта на техническите стандарти, приложими за сектора на прехвърлимите ценни книжа и по отношение на предвидените директиви в областта на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване.

2.1

На 26 октомври 2009 г. Европейската комисия представи предложение за директива, „Омнибус“ I, с цел да се измени съвкупността от директиви, които имат отношение към дейностите, попадащи в рамките на сектора на финансовите услуги. Става дума за директивите за капиталовите изисквания, финансовите конгломерати, професионалното пенсионно осигуряване, пазарната злоупотреба, пазарите на финансови инструменти, проспектите, окончателността на сетълмента, прозрачността, изпирането на пари и предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

2.2

Целта на Комисията е да бъде защитено обществото, да има финансова стабилност и да се подобри единният пазар – нещо, което националните надзорни режими, дори и частично хармонизирани, не могат да постигнат.

2.3

За постигането на тези цели е необходимо да се определи обхватът на правомощията, предвидени в разпоредбите, за да се създават органи в резултат на преобразуването на съществуващите Европейски комитети на надзорните органи. По отношение на търсената еднородност, предложението за директива за изменение позволява да се направят необходимите промени в съществуващите текстове.

2.4

Настоящото предложение е в съответствие с политиката, разработена от Комисията, вследствие на анализа на заключенията на доклада на експертната група на високо равнище, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер, с оглед създаването на по-ефикасна, интегрирана и устойчива европейска система за надзор. Тази система трябва, според Съобщението на Комисията от май 2009 г., да се състои от Европейски съвет за системен риск, натоварен с надзора на макроикономиката и на рисковете, които засягат финансовата стабилност, от една страна, и от Европейска система за финансов надзор, съставена от мрежа от национални органи за финансов надзор, които работят съгласувано с новите европейски надзорни органи, от друга.

2.5

Тези органи трябва да произлизат от трите надзорни комитета, заемащи „ниво 3“ в архитектурата, произтичаща от процеса на вземане на решения, наречен на името на проф. Lamfalussy, с правомощия съответно в банковата дейност, застраховането и професионалното пенсионно осигуряване, и финансовите пазари.

2.6

За да разполага Европа с по-хармонизиран набор от финансови правила, в Съобщението си от май 2009 г., озаглавено „Европейски финансов надзор“ (1), Комисията поставя целта да се даде възможност на органите да изготвят проекти за технически стандарти и да се насърчи обменът на микропруденциална информация.

2.7

Настоящото предложение проследява съобщението в три основни насоки: определя обхвата на стандарти, които са наистина технически (инструменти, методи, статистически данни, формуляри,…) и осигуряват сближаване на надзора в посока към по-голяма еднородност, стандарти, които след това трябва да бъдат приети от Комисията.

2.8

Дава право на органите да разрешават споровете между националните органи по отношение на ситуации, в които сътрудничеството е необходимо за уравновесяване на националните интереси в името на общия интерес, и когато съгласуването предшества приемането на евентуалното задължително решение.

2.9

На последно място създава адаптирани канали за обмен на информация, което дава възможност да се постигне обмен на информация без правни пречки за достигане до обща доктрина, по-специално в отношенията между националните и новите европейски органи.

2.10

Тези нови европейски органи са също така упълномощени да влизат в отношения със своите партньори от трети страни, да публикуват становища по-специално относно пруденциалните аспекти на трансгранични сливания и придобивания, и накрая да съставят списъци на Общността на сертифицирани участници във финансовия сектор.

3.1

Настоящото становище на ЕИСК се вписва в насоката на становищата, приети във връзка с финансовата криза от 2007-2008 г., по-специално становището относно доклада на групата „de Larosière“ (2) и относно макро и микропруденциалния надзор. Независимо от това, че основните непосредствени причини за тази криза може да се търсят в слабостите на финансовата система на САЩ, кризата разкри както пропуските в европейските надзорни режими, така и значителните разлики между тях. Комитетът изразява съжаление, че нито кризите, нито предишните инциденти (по-специално аферата „Equitable Life“) не бяха достатъчни, за да се сложи по-рано началото на необходимите реформи.

3.2

Проблемите, с които са се сблъскали клиентите на институции, развивали трансгранични дейности, са наистина от такова естество, че биха могли да застрашат доверието на потребителите в единния пазар.

3.3

Новите органи би следвало да разполагат със структури за провеждане на консултации със съответните професионални среди, синдикатите, потребителите на финансови услуги и да поддържат диалог с ЕИСК като представител на гражданското общество.

3.4

ЕИСК подчертава техническия характер на трите нови органа. Статутът им на автономни органи трябва да остане подчинен на политическите правомощия на Комисията и в крайна сметка – на Европейския парламент.

3.5

ЕИСК отбелязва, че финансовите институции с дейност, обхващаща няколко държави-членки, следва да извлекат ползи от по-голямата еднородност на надзорните практики. Той отделя особено внимание на факта, че сам по себе си предложеният режим не създава нови ограничения за участниците във финансовия сектор, чиито разходи биха се прехвърлили върху потребителите, освен в случаите, когато държави, които са се възползвали от регулаторен арбитраж и изкривяване на конкуренцията, трябва да приведат в съответствие практиките си.

3.6

ЕИСК одобрява включването на принципите на „по-добро регулиране“ в предложената разпоредба чрез публични консултации и проучвания на въздействието още от етапа на проектиране на мерките. Освен това той приветства намеренията по отношение на гъвкавостта и необходимостта, които Комисията възнамерява да насърчава.

3.7

Що се отнася до колегиалния характер на трите нови органа, Комитетът пледира за баланс между различните национални органи в случай на спор. Според ЕИСК, колегиалност означава, че националните органи приемат общи решения, без да се влияят от размера на пазарите или от наличието на оператори извън страната им на произход.