Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010IE0452

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.“ (становище по собствена инициатива)

OJ C 354, 28.12.2010, p. 35–42 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

28.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/35


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.“ (становище по собствена инициатива)

2010/C 354/06

Докладчик: г-н Lutz RIBBE

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 25 февруари 2010 г.

На 461-ата си пленарна сесия, проведена на 17 и 18 март 2010 г. (заседание от 18 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 163 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки.

1.1   ЕИСК отбелязва със голяма загриженост, че постоянно продължава да нараства несъответствието между декларациите относно Европейския селскостопански модел и съответно многофункционалността и ежедневната действителност в земеделските стопанства. Този модел, който днес повече от всякога е застрашен от настоящите тенденции, трябва да бъде още по-решително и целенасочено подкрепен и насърчен чрез силна обща селскостопанска политика.

1.2.   Поради пазарните условия земеделските стопани са изложени – често пъти поради ниски цени или силни колебания на цените – на силен натиск за приспособяване в посока специализация и оптимизиране на земеделските стопанства. Тези процеси могат да доведат до свързана с проблеми регионална концентрация и до изоставяне на земеделието в районите в неблагоприятно положение. С оглед на този натиск за приспособяване, ЕИСК счита за спешно необходимо чрез общата селскостопанска политика в бъдеще да се насърчава запазването и разработването на многофункционално, цялостно и насочено към целите на устойчивостта селско стопанство.

1.3.   За ЕИСК е ясно едно: не е достатъчно само да се постави акцент върху засилването на конкурентоспособността с цел обслужване на световния пазар. ОСП след 2013 г. трябва да бъде водена не от ориентирано към най-ниски цени, оптимизирано в посока на постигане на икономическите резултати, специализирано и регионално концентрирано производство, а от Европейския селскостопански модел, основан на принципите на продоволствена независимост, устойчивост и отговарящ на реалните потребности на селскостопанските производители и потребителите.

1.4.   Това предполага други рамкови условия на селскостопанската политика, тъй като желаното многофункционално селско стопанство не може за бъде реализирано при условията и цените на световния пазар.

1.5.   ЕИСК призовава Комисията, Съвета и ЕП най-напред да посочат недвусмислено целта на ОСП и след това да представят необходимия за нея набор от инструменти и нужните финансови средства. Едва след това трябва да бъде изяснен въпросът за финансирането. ЕИСК счита за погрешно най-напред да бъде определена сума за дадена област на действие и след това тя да бъде разпределена по отделни мерки и между държавите-членки.

1.6.   Съгласно Договора за ЕС „стабилизирането на пазара“ е една от целите на ОСП. Стабилните пазари са важни. Ето защо ЕИСК счита за важно използването и за в бъдеще на пазарни инструменти, за да бъдат стабилизирани цените и да се избегнат твърде силни ценови колебания. Мерките за регулиране на пазара и съответно за гарантиране на производствените цени обаче са ограничени до минимум, а селскостопанските пазари на ЕС са сред най-откритите по отношение на трети страни. От това произтичат и по-голяма част от проблемите, които в дългосрочен план не могат да бъдат решени само с трансферни плащания.

1.7.   Поради това селскостопанската политика представлява нещо повече от разпределяне на финансови средства. Земеделските производители с право очакват да получат справедлив доход от продажбата на своите продукти на пазара и като възнаграждение за дейността, която извършват в полза на обществото в рамките на Европейския селскостопански модел.

1.8.   За тази цел е необходимо също така да се подкрепят производството и пускането на пазара на качествени продукти като израз на регионалната идентичност и на многообразието на селските райони в ЕС, като се насърчават кратките канали за разпространение и се стимулира прекият достъп на земеделските производители или на обединенията на производителите до потребителя, за да се увеличи по този начин конкурентоспособността на стопанствата и да се преодолее твърде силната пазарна позиция на търговците на едро. Разнообразието и специфичните характеристики на европейските продукти трябва да се запазят включително чрез правилно информиране на потребителите.

1.9.   Една от важните задачи на реформата ще бъде сегашната нееднородна система за подпомагане на селското стопанство в ЕС да бъде трансформирана в единна, основана на обективни мащаби и приета от обществото система.

1.10.   Плащанията за земеделските стопани вече не могат да бъдат оправдани от решения, или права за получаване на плащане, свързани с миналото. Те трябва да компенсират ясно дефинирани дейности на земеделските производители в полза на обществото, които са необходими за запазване на Европейския селскостопански модел и не намират отражение в пазарните цени. Поради това те трябва да бъдат целеви.

1.11.   Не съществуват основания за единно плащане за площ в цяла Европа, отчасти и поради голямата разлика в структурните и агроклиматичните условия, силно различаващите се национални и регионални средни приходи, силно различаващите се разходи за вложените ресурси и за производство, както и различните дейности, които се извършват от отделните земеделски стопанства и различните видове стопанства за запазване на Европейския селскостопански модел. По-скоро трябва да бъдат намерени решения, адаптирани към условията, специфични за регионите и за видовете земеделски стопанства.

1.12.   Програмите за развитие на селските райони трябва да бъдат доразвити, но и оптимизирани. Ние отхвърляме категорично прехвърлянето на съответните задачи към общата структурна и регионална политика. Комитетът обаче е на мнение, че мерките по сегашния ЕЗФРСР следва да са ясно свързани със селското стопанство. Строежът на пътища и изграждането на широколентови кабелни мрежи не са част от тях.

2.   Определяне на задачите

2.1   През 2010 г. Европейската комисия ще представи съобщение относно определянето на своите бъдещи политически приоритети и на бъдещата бюджетна рамка след 2014 г. В него ще бъдат изложена и насоката на политики на Общността като ОСП и структурните фондове.

2.2   Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да се формулират принципни съображения на организираното гражданско общество относно бъдещата насока и структура на ОСП. По този начин на Комисията трябва да се предоставят аргументи и препоръки за изготвяне на съобщението.

3.   Изходната ситуация: „Европейският селскостопански модел“ – европейският модел в областта на селскостопанската политика е застрашен

3.1   Очакванията на обществото към селското стопанство се промениха значително. Отдавна вече не става дума само за реализиране на целите, определени в член 33 от Договора за ЕО, който беше възприет без промяна в новия Договор от Лисабон, като например производство на хранителни продукти в достатъчни количества и на приемливи цени чрез увеличаването на производителността.

3.2   Към това се добавят нови предизвикателства като запазване на биоразнообразието, цялостно опазване на култивирания ландшафт, развитие на селските райони, включително и създаване и запазване на работни места, регионалните продукти като културна ценност и т.н. Освен това селското стопанство трябва да продължи да разрешава въпроса за последиците от изменението на климата, а и да даде своя принос за съхранението на въглероден диоксид.

3.3   Световната продоволствена криза, но и сложната ситуация на енергийните пазари показват все по-ясно други особено важна функции на местното, т.е. регионалното селско стопанство, като продоволствената сигурност и съответно продоволствената независимост, както и значението му като доставчик на енергия.

3.4   Продоволствената сигурност трябва да бъде основно право на всеки човек. Макар и да не е необходимо 100 % самостоятелно задоволяване на потребностите, целта следва да бъде постигането на възможно по-голяма степен на самостоятелно задоволяване на нуждите (т.е. продоволствена независимост).

3.5   Земеделското производство често е свързано с елемент от културата и регионалната идентичност - хранителните продукти могат да символизират разнообразието и историята на страни и региони. Докато от теоретична гледна точка хранителните продукти може да се внесат, култивираният ландшафт, биоразнообразието и културата могат да бъдат запазени само чрез активно традиционно обработване на земята; те не могат да бъдат закупени като вносен продукт. Ето защо хранителните продукти трябва да се разглеждат различно от например промишлените стоки, при които мястото на производство се определя най-вече от разходите.

3.6   По този начин дебатът за устойчивата икономика обхваща и селското стопанство. Що се отнася до последователно насоченото към целите на устойчивостта селско стопанство, политиците използват термина „Европейски селскостопански модел“.

3.7   ЕИСК вижда в запазването и съответно в по-нататъшното развитие на „Европейския селскостопански модел“, т.е. на многофункционалното „традиционно“ селско стопанство (1) в ЕС, чиито доходи са сравними със средните национални, съответно регионални доходи, ключ към запазването на достатъчно от количествена гледна точка, качествено и регионално диференцирано, цялостно и екологосъобразно производство на хранителни продукти, което да опазва и поддържа европейското пространство, да запазва разнообразието и специфичните характеристики на продуктите и да насърчава разнообразието и богатството на видове на европейския култивиран ландшафт и селските райони.

3.8   Подчертава, че понастоящем вече съществуват в Европа значителни различия между многофункционално насоченото селско стопанство и селското стопанство, което трябва/би следвало да се ориентира най-вече спрямо глобализираните и либерализирани пазари.

3.9   Отбелязва със голяма загриженост, че продължава постоянно да нараства несъответствието между декларациите относно Европейския селскостопански модел и съответно многофункционалността и ежедневната действителност в земеделските стопанства.

3.10   Причина за това, между другото, е че земеделските производители, на които не се възлага единствено ролята на производители, а и „многофункционална роля“ в селските райони, са изправени пред задачи, които са свързани с разходи и не им носят приходи, тъй като свързаните с пазара цени на селскостопанските продукти не отчитат дейностите на селското стопанство в рамките на многофункционалността.

3.11   Ето защо днес земеделските стопанства са принудени да участват във всякакви производствени дейности, за да могат да оцелеят икономически. В рамките на бавен процес ЕС постепенно се отдалечава от Европейския селскостопански модел и се наблюдава тенденция към индустриализиране на селското стопанство. От една страна възникват видове земеделски стопанства, които водят до „американизация на европейското селско стопанство“, а от друга трябва да прекратят своята дейност много земеделски стопанства, чието съществуване би било важно за запазването на многофункционалното селско стопанство.

3.12   Тези процеси протичат по различен начин не само в зависимост от съответните селскостопански сектори, но и в различните региони. През последните години е налице огромна динамика, като отчасти се наблюдава истинско структурно неравновесие – така например само през 2008 г. в Долна Саксония прекратиха дейността си 20 % от всички свиневъдни предприятия, без при това да се намали с нито един броят на угояваните свине.

3.13   Не е ясно докъде ще доведе това развитие. Отдавна вече не може да се изключи, че по подобие на индустрията, в Европа ще бъдат загубени цели производствени сектори. Първият пример за това би могъл да бъде птицевъдния сектор, който в сравнение с други сектори вече е в най-голяма степен „индустриализиран“. Един от най-големите концерни в Европа – френското птицевъдно предприятие Doux – премести едновременно няколко центъра за производство от Франция в Бразилия, понеже производството там е по-евтино.

3.14   Това означава, че в крайна сметка дори увеличаването на производителността не е гаранция за оцеляването на европейското селско стопанство на нерегулираните световни пазари. То никога не е било гаранция за селско стопанство в големи мащаби в Европа.

3.15   ЕИСК изтъква, че силната концентрация на производството води до по-голяма предразположеност на европейското селско стопанство към кризи.

3.16   Европейският селскостопански модел се характеризира с това, че съзнателно се приема отказ от производителност, което, разбира се, представлява недостатък по отношение на конкуренцията. Именно това обаче желаят политиците и обществото – гражданите на ЕС имат представи за използването на ГМО, хормони, стимулиране на растежа, за борбата със салмонелата или опазването на ландшафта, отчасти различни от онези извън Европа. Ясно е обаче, че тези високи в международен мащаб очаквания към производството водят до разходи, които не могат да бъдат прехвърлени само на земеделските производители.

3.16.1   Във връзка с това е особено важно да бъдат засилени механизмите за контрол на границите посредством протоколи за санитарна гаранция, които позволяват проверка на проследяемостта и безопасността и неизползването на забранени в ЕС продукти, като се прилагат еднакви изисквания към общностните и вносните продукти.

3.17   Ето защо европейските политици са изправени пред задачата да поддържат селско стопанство, което не може да следва всички тенденции свързани с производителността, но въпреки това трябва да осигурява достатъчен доход на собствениците на земеделски стопанства.

3.18   Европейският селскостопански модел не може да бъде реализиран при условията и цените на световния пазар. Не е възможно да се стремим към селско стопанство, което:

да може да произвежда във всички европейски региони при (често изкривяваните) условия на световния пазар;

да задоволява същевременно всички очаквания във връзка с продукцията (качество, безопасност, опазване на природните ресурси, хуманно отношение към животните и т.н.), като в същото време се справя с европейските разходи;

и освен това да осигурява наличието на модерен пазар на труда с привлекателни възнаграждения, който да се отличава с високо ниво на работните места и на безопасността, както и с високо равнище на обучението и допълнителната квалификация.

3.19   Европейският селскостопански модел повече от всякога е застрашен от сегашните тенденции, поради които трябва да бъде подкрепен и насърчен чрез силна ОСП.

4.   ОСП след 2014 г.- решение относно насоката на политиката: накъде трябва да се развива тя?

4.1   Макар че в течение на своята история общата селскостопанска политика много пъти частично е била обект на основни промени и реформи, отново започва нов дебат за реформи след тези през 2000 г., 2003 г. и 2008 г. Това показва, че до момента не всички обществени въпроси, свързани с ОСП, са получили удовлетворителен отговор. Ето защо общата селскостопанска политика непрекъснато е подлагана на сериозна критика или дори донякъде съществуването ѝ се поставя под съмнение. От гледна точка на ЕИСК радикалната пазарна ориентация на селското стопанство е неприемлива сама по себе си, ако се взема насериозно Европейският селскостопански модел.

4.2   Заинтересованите страни следва и трябва не само да заемат позиция в обществения дебат, а и да го насочват активно. Това е и възможност да се обясни на обществото защо селското стопанство наистина играе особена роля. Земеделието и животновъдството, упражнявани в съответствие с изискванията на устойчивото развитие и в духа на Европейския селскостопански модел, са в основата на изхранването на нашето общество и са стратегически сектор за адекватното управление и устройство на територията, съхраняването на ландшафта, грижата за околната среда и борбата срещу изменението на климата.

4.3   ЕИСК счита за абсолютно необходимо най-напред да се изгради обществен консенсус по въпроса за бъдещето на европейското селско стопанство, т.е. какъв трябва да бъде моделът в областта на селскостопанската политика. Директно казано: цели ли ОСП да защити и развие „Европейския селскостопански модел“ или да постави акцент върху това малък брой все по-специализирани, регионално концентрирани и оптимизирани стопанства да бъдат подготвени за все по-силната световна конкуренция за достигане на най-ниски цени?

4.4   За ЕИСК е ясно едно: не е достатъчно само да се постави акцент върху засилването на конкурентоспособността с цел обслужване на световния пазар. ОСП след 2013 г. трябва да бъде водена не от ориентирано към най-ниски цени, оптимизирано в посока на постигане на икономическите резултати, специализирано и регионално концентрирано производство, а от Европейския селскостопански модел, основан на принципите на продоволствена независимост, устойчивост и отговарящ на реалните потребности на селскостопанските производители и потребителите.

4.5   Европейският селскостопански модел може да е жизнеспособен само ако бъде засилена конкурентоспособността на многофункционалното селско стопанство в сравнение със земеделското производство, оптимизирано в посока на постигане на икономическите резултати. Това трябва да стане основна задача на ОСП; инструментите трябва да бъдат насочени към тази цел, което ще доведе до значителни промени в структурата на подпомагането. По-нататъшното премахване на инструментите за управление би противоречало на тази необходимост.

4.6   ЕИСК призовава Комисията, Съвета и ЕП най-напред да посочат недвусмислено целта на ОСП и след това да представят необходимия за нея набор от инструменти и нужните финансови средства. Едва след това трябва да бъде изяснен въпросът за финансирането. ЕИСК счита за погрешно най-напред да бъде определена сума за дадена област на действие и след това тя да бъде разпределена по отделни мерки и между държавите-членки.

4.7   ЕИСК посочва, че при обсъжданията на насоките на ОСП след 2013 г. трябва да се има предвид, че една шеста от всички работни места в Европа са пряко или непряко свързани със селскостопанското производство. В този смисъл ОСП е важна и за гарантиране на заетостта в ЕС, по-специално в селските райони. Ако изчезне същинското селскостопанско производство, ще изчезнат и работни места в секторите нагоре и надолу по веригата, включително и в хранително-вкусовата промишленост. Освен това 80 % от територията на ЕС се използва за селскостопански цели и има ключова роля в устойчивото използване на ресурсите, съхраняването на естествените местообитания, биологичното разнообразие и др. То е призвано да изпълнява и все по-голяма роля в борбата срещу изменението на климата.

5.   Разнообразният набор от мерки в областта на селскостопанската политика

5.1   Пазарът се основава на цени, а не на ценности. Цените, които получават земеделските производители се ориентират все повече спрямо най-благоприятните производствени условия и разходи. „Европейският селскостопански модел“ обаче, е свързан в голяма степен с ценности; които не намират отражение в пазарните цени.

5.2   Съгласно Договора за ЕС „стабилизирането на пазара“ е една от целите на ОСП. Стабилните пазари са важни. Ето защо ЕИСК счита за важно използването и за в бъдеще на пазарни инструменти, за да бъдат стабилизирани цените и да се избегнат твърде силни ценови колебания. Мерките за регулиране на пазара и съответно за гарантиране на производствените цени обаче са ограничени до минимум, а селскостопанските пазари на ЕС са сред най-откритите по отношение на трети страни. От това произтичат и по-голяма част от проблемите, които в дългосрочен план не могат да бъдат решени само с трансферни плащания.

5.3   Поради това селскостопанската политика представлява нещо повече от разпределяне на финансови средства. Земеделските производители с право очакват да получат справедлив доход от продажбата на своите продукти на пазара и оценка на дейността, която извършват в полза на обществото в рамките на Европейския селскостопански модел.

5.4   Ако желае да защити Европейския селскостопански модел, обществото трябва да му окаже подкрепа чрез селскостопанската политика. Във връзка с това селското стопанство ще трябва да приеме, че обществото очаква неговата подкрепа да е свързана със задоволяване на очакванията му към многофункционалното селско стопанство.

5.5   Търговия/Пазари/организация на пазарите

Нестабилни/стабилни пазари

5.5.1   Що се отнася до пазарите и цените, трябва да бъдат разгледани и решени най-малко три различни вида проблеми:

все по-нестабилни пазари с тенденция към понижаване на производствените цени;

все по-нарастваща пазарна сила на секторите за разпространение в сравнение с тази на производителите; и

явни проблеми при производството и търговията с висококачествени местни и регионални продукти. В този смисъл липсва законодателство за селското стопанство, насочено конкретно към местните и регионалните пазари.

5.5.2   Отказът като цяло от ефективни инструменти за стабилизиране на пазарите насърчава спекулациите и нестабилността на пазарите. Това обаче е в противоречие както със сегашните, така и с предишните договори на ЕС!

5.5.3   Значителните колебания на цените водят до тенденция при която намалява делът на производителите във веригата за създаване на стойност и се увеличават маржовете при продажба.

5.5.4   Потребителите също не са извлекли полза от това, както стана ясно през последните години: намалението на цените на захарното цвекло с 40 % почти не се е отразило на крайните цени, като същото важи и за намаляването на цените на млякото и зърнените продукти.

5.5.5   Опитът от миналото показва, че регулаторната намесата чрез правилни и приложени в точния момент мерки, е по-ефективна от икономическа гледна точка в сравнение с по-късното поправяне на вредите.

5.5.6   Млечната криза показа ясно, че не е възможно от една страна да се намалява до минимум регулаторната намеса на пазара и в обема на производството, и от друга да не се поставят под въпрос очакваните от обществеността високи изисквания спрямо производството и съответно многофунционалността.

5.5.7   Изтичането на срока на квотите за мляко е свързано с опасността много млекопроизводители, по-специално тези в районите в по-неблагоприятно положение, да се откажат от своята дейност, което в много случаи е равносилно на прекратяване на обработването на земята. Вярно е, разбира се, че количеството мляко консумирано например в Естония би било произвеждано по-евтино в други региони на Европа с по-висока производителност, отколкото на местно равнище. Подобно преместване на производството по свързани с разходи причини обаче, е диаметрално противоположно на целите на европейския селскостопански модел; ЕИСК се застъпва за селскостопанска политика, която да дава възможност за селскостопанска дейност, основана на принципите на продоволствената независимост, по цялата територия на ЕС! Казано още веднъж – това няма да може да бъде реализирано само чрез финансов трансфер, а е необходимо регулиране на пазарите и производството.

5.5.8   Ето защо стабилизирането на пазара, включително и създаването на т.нар. „предпазна мрежа“ трябва да бъде една от основните задачи на реформата на ОСП!

5.5.9   Затова ЕИСК се застъпва:

не само да бъдат гарантирани и използвани малкото съществуващи мерки за стабилизиране на пазара, когато това е необходимо, а да бъдат разработени и въведени нови решения за стабилизиране на пазара, които да съответстват на изискванията на СТО;

поради нарастващата несигурност на международните селскостопански пазари да се предприемат стратегически мерки за превенция срещу кризи, свързани със селскостопанските продукти под формата на тяхното складиране;

да се обмисли допълнително как с помощта на организациите на производителите и съответно чрез браншови споразумения да се въздейства в посока на стабилизиране на пазара.

Проблеми в рамките на веригата за производство на храни

5.5.10   При определяне на цените е налице липса на равновесие в преговорните позиции. Земеделските производители посочват нелоялни договорни практики, произтичащи от твърде силната позиция при преговори на търговците на хранителни продукти на едро.

5.5.11   Решаващият въпрос за дела, който ще получат различните участници във веригата за създаване на стойност, понастоящем се определя изцяло от пазара, в съответствие с либералната пазарна доктрина. Това е неприемливо особено за онези земеделските производители, които, с оглед на често пъти високите единични разходи, често са изправени пред все по-ниски производствени цени и често им се налага да реагират с мерки, които противоречат на целите на европейския селскостопански модел.

5.5.12   Тъй като в ЕС-2715 търговски вериги вече контролират 77 % от пазара на хранителни продукти, ЕИСК се застъпва за това да се проучи, както понастоящем се прави в САЩ, дали конкурентното право е достатъчно, за да се попречи на появата на доминиращи пазара структури и съмнителни договорни практики. Важно е всички засегнати групи да бъдат включени в това проучване. Анализът следва да доведе до изменение на общностното законодателство в областта на конкуренцията за сектора на селскостопанските хранителни продукти, така че особеностите му да бъдат отчетени и законодателството адаптирано към конкурентното право на конкурентните държави на световните пазари, в съответствие със заключенията на Групата на високо равнище по въпросите на млякото.

5.5.13   ЕИСК очаква от Комисията усилия за увеличаване на прозрачността на ценообразуването и предложения за решение, за да се избегне т.нар. „асиметрично ценообразуване“ (2).

Пускане на пазара на местни, регионални и качествени продукти

5.5.14   Големите вериги за доставка на хранителни продукти и основните преработвателни центрове изискват винаги еднообразни, почти стандартизирани и евтини суровини. В този контекст почти няма място за регионалното и свързано със специфични продукти многообразие.

5.5.15   Именно производството и пускането на пазара на качествени продукти като израз на регионалната идентичност и на многообразието на селските райони в ЕС обаче е важна задача в рамките на запазването на европейския селскостопански модел. Поради това, тя заслужава да бъде подкрепена в значително по-голяма степен. Съкращаването на каналите за разпространение и осигуряването за земеделските производители или за обединенията на производителите на по-пряк достъп до потребителя може да насърчи именно по-малките и изискващи по-голяма работна ръка стопанства.

5.5.16   Географските означения и различията, свързани с техниката на производство, трябва да бъдат взети предвид в много по-голяма степен. Те трябва да се разглеждат като „права на интелектуална собственост“ и да бъдат опазвани. Тези означения могат да бъдат връзка между селскостопанските продукти и регионите, т.е. продуктите не само да имат „сигурен“ произход, но и да притежават особени качествени характеристики, които са възникнали в течение на времето. Важно е да се определи ясно какво се разбира под понятието регионални продукти.

5.5.17   Понастоящем съществуват много заблуждаващи и съмнителни практики по отношение на етикетирането на продуктите. Така например, в бъдеще не бива да се допуска:

на опаковките на млякото да бъдат изобразявани пасящи крави, ако млякото е от животни, които нямат достъп до пасища. Вместо това трябва да се насърчава съответна диференциация на пазара (от схеми за производство на мляко от крави, хранени с трева или отглеждани на пасища до регионални маркетингови стратегии на производителите или малките кооперации);

да се рекламират регионални географски означения, въпреки че продуктите са произведени другаде.

5.5.18   Трябва да бъде подобрена и наблюдавана прозрачността на пазара и информацията за потребителите (като например етикет за произхода). За да бъдат популяризирани разпоредбите, отнасящи се до европейските земеделски производители, трябва да бъдат стартирани съответни кампании за информиране на потребителите за европейските системи за производство. Наред с това трябва да се отдаде особено значение на системата за етикетиране и в тази връзка ЕИСК счита, че е целесъобразно да се вземат под внимание мерките, предвидени в становището относно „предоставянето на информация за храните на потребителите“ (3).

5.5.19   В бъдеще парите на данъкоплатците следва да се използват предимно за укрепване на ролята на регионалните продукти и пазари.

5.6   Инструментите за финансиране на ОСП

Настоящата ситуация

5.6.1   Понастоящем в ЕС не съществува единна система за подпомагане на селското стопанство: в ЕС-15 има схема за единно плащане, която се основава или на утвърдени в миналото права на плащане или съответно се развива в посока на единно плащане на площ. В ЕС-12 беше въведена директно системата на плащания за площи, като плащанията в него са под равнището на ЕС-15.

5.6.2   Следователно отделните земеделски стопани се възползват в твърде различна степен от настоящите свързани с плащанията практики. От една страна това често се счита за несправедливо, а от друга системата не може да бъде представена по ясен начин на данъкоплатците.

5.6.3   Основна задача на предстоящата реформа трябва да бъде да се разработи единна, основаваща се на обективни критерии и приета от обществото система.

5.6.4   Директните плащания по първия стълб бяха първоначално оправдани с осъщественото през 1992 г. намаляване на гарантираната цена. До 2003 г. те бяха предоставяни като компенсаторни плащания, свързани с цените преди въвеждането с решенията от Люксембург на отделяне на плащанията от производството. Но тъй като повечето държави-членки са избрали т.нар. „исторически модел на схема за единно плащане“, отделните земеделски производители продължават да се възползват в твърде различна степен от сегашната система. Поради отделянето на плащанията от производството, те вече нямат пряко влияние върху начина на производство.

5.6.5   Директните плащания (плащания за площи) по втория стълб се предоставят на земеделските производители, за да се оценят определени допълнителни дейности, които те извършват в полза на обществото, които надвишават основните изисквания и които не са отразени в пазарната цена, и съответно да бъдат мотивирани да запазят по принцип производството в районите с неблагоприятни природни условия, както изисква обществото.

5.6.6   Директните плащания по първия стълб се финансират понастоящем 100 процента от ЕС, докато при онези по втория стълб държавите-членки трябва да осигурят съфинансиране. Този различен механизъм на финансиране оказва влияние в много държави-членки върху привлекателността на програмите. ЕИСК призовава Комисията при планиране на бъдещите си програми да следи различният дял на съфинансиране да не доведе до това, държавите-членки да предпочитат и съответно да не обръщат достатъчно внимание на определени части от тези програми.

5.6.7   Освен директни плащания се предоставят и средства за стимулиране на развитието на селските райони (ос 3 на втория стълб), за помощи за инвестиции, насочени към стопанствата (ос 1 на втория стълб), както и за програмата LEADER.

5.6.8   Поради нестабилността и колебанията на пазарите и други обстоятелства директният финансов трансфер получава до известна степен голямо значение за доходите на земеделските производители. Без финансови трансфери структурните промени в селското стопанство биха били значително по-драматични, макар и да трябва да се отбележи, че отделните стопанства се възползват в твърде различна степен от най-важния понастоящем инструмент – директните плащания по първия стълб.

Бъдещи системи за плащане

5.6.9   ЕИСК продължава да поддържа досегашната си позиция по отношение на директните плащания по първия стълб. Комитетът винаги е подчертавал, че свързаните с конкретни цели директни плащания „… имат важна функция, която обаче е само допълваща“,  (4). Доходът на земеделските производители следва да се формира от пазарните приходи и от дейностите, извършвани в полза на обществото, които не се компенсират от пазара.

5.6.10   Тази непредоставяна досега, но необходима компенсация за извършваните дейности, предполага постигането на консенус по въпроса кои са дейностите, извършвани индивидуално или колективно от земеделските стопани. Това е важно, за да се определят ясни принципи за предоставяне на преки плащания в бъдеще. Те трябва да се основават на обективни критерии, трябва да са свързани с определени задачи, за да бъдат приети и от обществото.

5.6.11   По принцип следва да се приеме, че

директните плащания по първия или втория стълб са насочени единствено към действащи селскостопански производители, сдружения за опазване на ландшафта или други институции, които се занимават с опазване на културния ландшафт;

директните плащания по първия или втория стълб отчитат наличната и новосъздадената заетост във всяко стопанство;

директните плащания по първия или втория стълб компенсират дейностите на земеделските производители в полза на обществото, които са необходими за запазване на Европейския селскостопански модел. Доходите на селскостопанските производители би трябвало да идват основно от цените на един регулиран пазар, на който се признават разходите за производство;

поради твърде различните агроклиматични условия в ЕС преките плащания по първия или втория стълб би трябвало да съдържат компоненти за всички държави-членки, с които да се компенсират разходите на земеделските стопани, обусловени от агроклиматичните условия (5).

5.6.12   Поради това трябва да се вземе решение за кои конкретни дейности да се предоставят директни плащания (и в какъв размер). Земеделските стопанства и производствата, които не извършват или не желаят да извършват такава дейност, т.е. не служат на целите на реализиране на Европейския селскостопански модел, също не би трябвало да получават директни плащания.

5.6.13   Директните плащания, чиято функция е компенсирането на дейности от обществен интерес, които не са свързани с пазарна цена (например конкретни дефинирани екологични дейности) не следва да се поставя под въпрос. ЕИСК счита да необходимо не само да се разработят съответните програми, но и те да станат по-привлекателни и гъвкави. Така например е спешно необходимо да бъде въведен отново компонентът стимулиране. Важно би било също така да може да се реагира по-гъвкаво на отделните дейности на земеделските производители. Програмите следва да са насочени по-скоро към постигане на резултати, и в по-малка степен да се поставя акцент върху самите мерки.

5.6.14   Много нови мерки в бъдеще ще попаднат в тази категория, например селскостопански методи, които допринасят за смекчаване на изменението на климата или за депонирането на CO2 в почвата. Част от това е със сигурност и управлението на пасищата.

5.6.15   Напълно оправдани са също така и директните плащания в случай на постоянни, неизменими препятствия, свързани с природни условия, както и при плащания за компенсиране на ограничения в земеползването, наложени поради условия, свързани с опазването на природата. В много защитени територии, практикуването на определен вид използване на площите за селскостопански цели е от съществено значение за запазване на естеството на тези райони. ЕИСК не счита за реалистичен отказа от предоставяне на плащания с мотива, че Регламентът за защитените територии представлява рамката, към която трябва да се придържат земеделските производители.

5.6.16   Ориентираните спрямо функцията и следователно диференцирани плащания, които се отнасят до конкретна дейност, която да може да бъде представена по ясен начин на обществото, трябва да представляват бъдещата сърцевина на политиката за подпомагане на селското стопанство в областта на директните плащания. Компенсаторните плащания със сигурност са част от нея.

5.7   Единно плащане за площ като компенсация за недостатъците, свързани с конкуренцията

5.7.1   Една от позициите, които се представят в рамките на дискусията, е сегашните директни плащания по първия стълб да бъдат преобразувани в общоевропейско единно плащане за площ и то да се предоставя въз основа на обосновката, че европейското селско стопанство е изправено пред по-високи производствени стандарти в сравнение с конкурентите извън Европа, а по този начин и пред недостатъци, свързани с конкуренцията.

5.7.2   ЕИСК е на мнение, че трябва да се помисли за съответно компенсиране на недостатъците, свързани с конкуренцията. В действителност в търговските споразумения социалните и екологичните стандарти, които са от решаващо значение за Европейския селскостопански модел, се разглеждат като нетарифни бариери, което е напълно неприемливо. Системата на СТО трябва да бъде спешно реформирана в това отношение, тъй като една глобална търговска система без социални и екологични стандарти е неприемлива.

5.7.3   За компенсирането на съответните недостатъци по отношение на конкуренцията е важно да се посочи в кои производствени сектори европейските стандарти се отличават конкретно от тези на най-важните конкуренти и какви са доказуемите възникващи недостатъци по отношение на разходите за отделните стопанства, видовете стопанства и различните форми на производство.

5.7.4   Производствените условия, а покрай това и разходите за земеделските стопани в Европа са извънредно различни: съществува голяма разлика в структурните и агроклиматичните условия, но и силно различаващи се разходи за вложените ресурси и разходите, свързани с жизнения стандарт в отделните региони. Недостатъците по отношение на разходите се отличават значително в отделните държави-членки, региони и за отделните видове предприятия и по отношение на икономиите от мащаба.

5.7.5   Ясно е също така например, че не може да се намери решение за доказуемите недостатъци по отношение на разходите на животновъдните стопанства, като се предоставя единно плащане за площ, от което биха се възползвали и неживотновъдните стопанства.

5.7.6   От това произтича, че проблемът за компенсирането на недостатъците по отношение на конкуренцията не може да бъде решен чрез въвеждането на единно плащане за площ в цяла Европа, а решението му трябва да е съобразено с агроклиматичните условия, както и с видовете стопанства.

5.8   Единно плащане за площ като „трансфер на доход“?

5.8.1   Не подлежи на съмнение, че сумата от около 50 милиарда евро, която се прехвърля годишно от бюджета за селското стопанство на ЕС за европейското земеделие, е придобила междувременно жизненоважно значение за много стопанства.

5.8.2   Селскостопанските цени, които се плащат понастоящем, са не само твърде ниски, за да запазят Европейския селскостопански модел; те поставят под въпрос селското стопанство в Европа като цяло.

5.8.3   Поради това в рамките на дискусията се поставя въпросът за предоставяне на всички земеделски производители на „основна премия и премия за гарантиране на оцеляването“ под формата на европейско единно плащане за площ.

5.8.4   Ситуацията с доходите е твърде различна за отделните стопанства и региони. Посочените в параграф 5.7.4. различия играят решаваща роля и в тази област. От това произтича, че към проблема за доходите също трябва да се подходи особено диференцирано. Този проблем също не може да бъде решен чрез единното плащане за площ в цяла Европа, от което печелят например в несравнимо по-голяма степен стопанствата с голяма площ и съответно стопанствата, изискващи по-малобройна работна ръка.

5.8.5   Вместо за единно плащане за площ би трябвало евентуално да се помисли за плащане, което да се предоставя на „глава“/на работник, но с определен праг. И при едно такова решение при определянето на премията би трябвало да се отчитат разликите, описани в параграф 5.7.4. Освен това при подобна система за предоставяне на премии би трябвало също да се вземе предвид, че ситуацията с доходите в стопанствата се определя в значителна степен от производствените цени и производствените разходи и при тях винаги се наблюдават по-големи колебания. Система, която е обоснована от ситуацията с доходите, трябва да може да реагира достатъчно гъвкаво на все по-силните колебания на цените.

Преходни периоди

5.9   Една единна европейска система за плащания (различна от единното плащане за площ), която вече не търси своята обосновка в права на плащане, свързани с миналото, а в конкретно определени настоящи дейности, ще доведе до значителни промени във финансовите потоци между държавите-членки, но и между предприятията. Ето защо от финансово-техническа гледна точка ще има печеливши и губещи. ЕИСК се застъпва това обстоятелство да бъде разглеждано внимателно и евентуално да се предвидят преходни периоди. Те следва обаче да бъдат организирани така, че новата система да започне да функционира напълно до средата и най-късно до края на новия програмен период.

5.10   Бъдещето на втория стълб

5.10.1   Много граждани остават с впечатление, че посредством части от втория стълб на ОСП се цели да се компенсират вредите, нанесени от политиците още при определянето на погрешни рамкови условия.

5.10.2   Трябва да се обясни ясно на обществеността, че предлаганите в рамките на втория стълб на ОСП бъдещи мерки допълват ориентираните спрямо функцията преки плащания и ще бъдат използвани още по-целенасочено за запазване, гарантиране и прилагане на Европейския селскостопански модел. Това предполага оптимизиране на спектъра от мерки.

5.10.3   Това не се отнася само за сегашната ос 2 на втория стълб. Помощите за инвестиции, насочени към земеделските стопанства, също трябва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към „устойчивост“. ЕИСК счита, че несъмнено има значителна нужда от инвестиции в Европа, за да бъдат оптимизирани земеделските стопанства в посока на устойчивост, но и частично да бъде променен нашият култивиран ландшафт, който в миналото беше изменян в известна степен единствено с оглед на технико-производствени изисквания (вж. например водния баланс и Рамковата директива за водите).

5.10.4   ЕИСК подкрепя разширяването и оптимизирането на спектъра от задачи, предвидени понастоящем в ос 3 на втория стълб. Ние отхвърляме категорично прехвърлянето на съответните задачи към общата структурна и регионална политика. Комитетът обаче е на мнение, че мерките по сегашния ЕЗФРСР следва да са ясно свързани със селското стопанство. Строежът на пътища и изграждането на широколентови кабелни мрежи не са част от тях!

Брюксел, 18 март 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  Понятието „традиционно селско стопанство“ не е свързано с големината на земеделските стопанства, а с начина на работа и на мислене на земеделските стопани: организирани в преплетени и допълващи се цикли, възможно най-близо до стопанството, насочени към запазването на квалифицирани и разнообразни работни места, свързани с общината и региона, отговорни към природата и животните, с мисъл за бъдещите поколения.

(2)  При увеличаване на производствените цени потребителските цени се повишават бързо, а при намаление на производствените цени потребителските цени намаляват бавно.

(3)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 81.

(4)  ОВ C 368, 20.12.1999 г., стр. 76-86, вж. параграф 7.6.1.

(5)  ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 35.


Top