Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CN0548

Дело C-548/09 P: Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. от Bank Melli Iran срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14/10/2009 г. по дело T-390/08, Bank Melli Iran/Съвет

OJ C 80, 27.3.2010, p. 10–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/10


Жалба, подадена на 23 декември 2009 г. от Bank Melli Iran срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14/10/2009 г. по дело T-390/08, Bank Melli Iran/Съвет

(Дело C-548/09 P)

2010/C 80/17

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Bank Melli Iran (представител: L. Defalque, avocate)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Френска република, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението, постановено на 14 октомври 2009 г. от втори състав на Първоинстанционния съд по дело T-390/08, Bank Melli Iran/Съвет, за което жалбоподателят е уведомен на 15 октомври 2009 г.,

да бъдат уважени исканията на жалбоподателя пред Първоинстанционния съд,

да бъде осъден ответника да заплати съдебните разноски за двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят сочи три правни основания в подкрепа на главното искане в жалбата и три други правни основания, при условията на евентуалност.

В първото си правно основание той изтъква, че Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото като приел, че съдържащото се в член 15, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (1) задължение за индивидуално уведомяване не представлява съществено изискване за форма, чието нарушаване води до отмяна на акта. Всъщност съобщаването на парижкия филиал на жалбоподателя на решението за замразяване на средствата от френската комисия за банков надзор, а не от Съвета, не било изпълнение на предвиденото в регламента изискване за уведомяване и представлявало нарушение на императивна общностна правна норма.

Във второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на правната основа на Регламент № 423/2007. Като приел, че посоченият регламент, както и обжалваното решение могат да бъдат приети с квалифицирано мнозинство само на основание на членове 60 и 301 от Договора за ЕО, Първоинстанционният съд нарушил съдържащи се в Договора съществени изисквания за форма. При положение че този регламент и това решение всъщност се отнасяли до субекти, които участват, свързани са или подкрепят разпространението на ядрени технологии, тези текстове излизат извън приложното поле на членове 60 и 301 и трябва да имат за правна основа също и член 308 ЕО, който изисква гласуване с единодушие.

В третото си правно основание Bank Melli Iran изтъква, че Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието за право на защита и на понятието за принцип на ефективна съдебна защита, като приел, че е достатъчно информиран, за да може да упражни своя контрол, без да е получил от страна на Съвета никакво доказателство в подкрепа на мотивите на обжалваното решение, нито преди, нито след подаване на жалбата.

При условията на евентуалност жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, на първо място, че е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на фактите като приел, че Съветът разполага, на основание член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 със самостоятелно право на преценка, при положение че неговата компетентност зависела от приемането на ограничителни мерки от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

На второ място жалбоподателят отбелязва, че Първоинстанционният съд допуснал грешка в правната си преценка относно правото на собственост, тъй като приел, че голямото значение на преследваните от спорната правна уредба цели за запазване на мира и международната сигурност оправдавало ограничаване на основни права, между които правото на собственост и правото на упражняване на стопанска дейност.

Накрая той поддържа, че Първоинстанционният съд допуснал явна грешка в преценката на фактите като го включил в списъка на субектите, чиито финансови средства и икономически ресурси трябва да бъдат замразени, тъй като жалбоподателят нямал принос за иранската ядрена програма и не бил свързан със субекти, допринесли за нея.


(1)  Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стp. 1).


Top