Жалба, подадена на 12 юни 2009 г. от Anheuser-Busch, Inc. срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (първи състав) на 25 март 2009 г. по дело T-191/07, Anheuser-Busch, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, модели и дизайни) (СХВП), Budějovický Budvar, národní podnik

(Дело C-214/09 P)

2009/C 193/18

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Anheuser-Busch, Inc. (представители: V. von Bomhard, Rechtsanwältin, B. Goebel, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, модели и дизайни), Budějovický Budvar, národní podnik

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

Правни основания и основни доводи

Anheuser-Busch изтъква три правни основания в подкрепа на жалбата си, а именно, на първо място, нарушение на член 41, параграф 2, трето предложение от Регламент (ЕО) № 207/2009 (1) във връзка с правило 16, параграфи 1 и 3 и правило 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 (2) на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (3) на Съвета относно марката на Общността, на второ място, нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и на трето място, нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

Първите две правни основания се отнасят до процесуални въпроси. Anheuser-Busch поддържа, че те са от значение по настоящото дело. Апелативният състав могъл да се произнесе по възражението по член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 по отношение на бирите, като вземе предвид само по-ранната регистрация IR 238 203. Това означавало също така, че не са взети предвид изложените по-рано в хода на производството по възражение доводи относно това дали думата „Budweiser“ е доминираща във фигуративната марка на Budvar.

Първоинстанционният съд допуснал грешка като приел, че за Budvar не е съществувало правно задължение да представи доказателства за продължаващата валидност (т.е. за подновяването) на неговата регистрация IR 238 203. Това задължение следвало от член 41, параграф 2, трето предложение от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 16, параграфи 1 и 3 и правило 20, параграф 2 от регламента за прилагане от 1995 г., и от съобщението от 18 януари 2002 г., с което СХВП отново приканва Budvar да посочи и представи „всякакви други факти, доказателства и доводи в подкрепа на възражението си“. Задължението било за представяне на такова доказателство в срока, определен с това съобщение, а именно 26 февруари 2002 г. Въпреки това то не е представено до 21 януари 2004 г.

Вследствие на това изводът на Първоинстанционния съд, че член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 не се прилага по отношение на представянето на удостоверение за подновяването, тъй като няма срок, в който може да се счита, че то е представено „навреме“, също бил погрешен и довел до нарушение на тази разпоредба. Всъщност имало срок, в който може да се счита, че представянето е „навреме“, и апелативният състав трябвало поне да упражни правото си на преценка, предоставено от член 76, параграф 2, относно това дали да пренебрегне доказателството. Според Първоинстанционния съд с решението на апелативния състав е прието, че доказателството е представено своевременно. Вследствие на това нарушението на член 76, параграф 2 се състояло в неупражняването на правото на преценка от страна на апелативния състав и в одобряването на това неупражняване от Първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд също така не приел, че представеното от Budvar в подкрепа на възражението му доказателство за използване е недостатъчно и освен това се отнася до марки, различни от тази, на която се основават обжалваното съдебно решение и решението на апелативния състав, с което нарушил член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВ L 78, стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността, ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189.

(3)  Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.