Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CN0117

Дело C-117/09 P: Жалба, подадена на 31 март 2009 г. от Kronoply GmbH, по-рано Kronoply GmbH & Co.KG, срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 14 януари 2009 г. по дело T-162/06, Kronoply GmbH & Co.KG/Комисия на Европейските общности

OJ C 141, 20.6.2009, p. 26–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/26


Жалба, подадена на 31 март 2009 г. от Kronoply GmbH, по-рано Kronoply GmbH & Co.KG, срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 14 януари 2009 г. по дело T-162/06, Kronoply GmbH & Co.KG/Комисия на Европейските общности

(Дело C-117/09 P)

2009/C 141/47

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Kronoply GmbH, по-рано Kronoply GmbH & Co.KG (представители: R. Nierer и L. Gordalla, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

1.

да се отмени решението, постановено от Първоинстанционния съд (пети състав) на 14 януари 2009 г. по дело T-162/06;

2.

да се отмени решението на Комисията от 21 септември 2005 година относно държавна помощ C 5/2004 (ex N 609/2003), с което помощта, която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на жалбоподателя, се обявява за несъвместима с общия пазар;

3.

при условията на евентуалност спрямо второто искане, делото да се върне Първоинстанционния съд;

4.

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване, и по-конкретно Комисията да понесе съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е решението на Първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу решението на Комисията от 21 септември 2005 година, с което държавната помощ, която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на Kronoply GmbH & Co. KG, се обявява за несъвместима с общия пазар. Според обжалваното решение Комисията правилно счита, че спорната помощ не изисква от получателя нито насрещна престация, нито принос за постигане на цел от общ интерес, и че следователно става дума за оперативна помощ, предназначена да покрие текущите разходи, която не може да бъде разрешена. Първоинстанционният съд приел, че спорната помощ не е необходима, тъй като е насочена само към изграждането на производствено съоръжение, което все пак е предмет на по-ранно уведомление, и тъй като инвестиционният проект е изцяло изпълнен посредством разрешената помощ след това по-ранно уведомление, дълго преди уведомлението за спорната помощ.

В подкрепа на жалбата се твърди, че обжалваното решение не е съвместимо с член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО, с Насоките за държавните регионални помощи, приети за целите на посочения член, както и с Многосекторната рамка за регионални помощи в полза на големи инвестиционни проекти от 1998 г. С това Първоинстанционният съд нарушил и принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране.

Според жалбоподателя член 87, параграф 3, букви а) и в) ЕО е нарушен, тъй като Първоинстанционният съд неправилно разтълкувал и преценил критерия за необходимост и за стимулиращия ефект.

Що се отнася до преценката на необходимостта от спорната помощ, Първоинстанционният съд по недопустим начин ограничил приложното поле на член 87, параграф 3 ЕО, тъй като неправилно от правна гледна точка приел, че получателят на помощ за даден инвестиционен проект може да направи само едно уведомление, както и че всяко ново уведомление трябва да се отнася до нов инвестиционен проект. Освен това при преценката Първоинстанционният съд определил момент, който от една страна изобщо не бил релевантен с оглед решението на жалбоподателя да инвестира, по отношение на който момент, от друга страна, последният не можел да има никакво влияние. Според Комисията и Първоинстанционния съд определящият момент бил денят, в който държавата-членка е уведомила Комисията за спорната помощ. Като подал заявление за предоставяне на помощ пред националните органи обаче жалбоподателят вече бил направил всичко, което е необходимо и е в обхвата на правомощията му, за да докаже необходимостта. Жалбоподателят нямал никакво влияние по отношение на момента на уведомяване на Комисията за помощта. Това схващане на Първоинстанционния съд и на Комисията логично щяло да доведе до това, да се отхвърли необходимостта от предоставяне на помощта за какъвто и да е инвестиционен проект, след като решението на Комисията относно съвместимостта или несъвместимостта с общия пазар на планираната помощ е налице едва когато инвестиционният проект е завършен или приключен.

Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не могъл пряко да обжалва решението на Комисията относно помощта, за която първоначално е направено уведомление. Когато Комисията обяви дадена помощ за съвместима с общия пазар, чийто размер обаче не съответства на заявеното от получателя на помощта пред националните органи, той не можел обжалва пред Първоинстанционния съд решението на Комисията, което е в негова полза. Така периодът между първото решение на Комисията, с което се разрешава първоначалната помощ, и уведомлението за спорната помощ, се обяснявал с обстоятелството, че жалбоподателят е изчерпил правните способи за защита, с които смята, че разполага срещу съобщението на Комисията за отказ да измени първото си решение за разрешаване. Това, че по тази причина Федерална република Германия уведомила за спорната помощ едва след изпълнението на инвестиционния проект, се дължало единствено на инцидентния спор относно квалификацията на горепосоченото съобщение на Комисията. Ето защо доводът, че инвестиционният проект междувременно е приключен, не можел да служи като основа за преценката на необходимостта.

Що се отнася до критерия за стимулиращ ефект, Първоинстанционният съд изрично оставил открит този въпрос. Дори да се предположи, обратно на мнението на жалбоподателя, че необходимостта и стимулиращият ефект се разглеждат като две отделни предпоставки за разрешаване на помощ, в конкретния случай били изпълнени и двете предпоставки.

В точка 4.2, трета алинея от Насоките за държавните регионални помощи се предвиждало, че критерият за стимулиращ ефект е изпълнен, когато заявлението за помощ е подадено преди да започне изпълнението на проекта. В това отношение определящо можело да бъде — както е посочено по-горе — само заявлението за помощ, подадено пред националните органи. Жалбоподателят подал това заявление преди започване на изпълнението и следователно изпълнил този критерий. Първоинстанционният съд не отчел този факт, като така нарушил не само член 87 ЕО, но и Насоките за държавните регионални помощи.

Обжалваното решение нарушавало и Многосекторната рамка за регионални помощи, както и принципа на равно третиране, тъй като Първоинстанционният съд одобрил непоследователното прилагане на неправилната оценка на пазара, направена от Комисията. Докато в процедурата по уведомяване във връзка с първоначалната помощ Комисията оставила впечатлението, че ще определи фактора „състояние на конкуренцията“ за пазара на разглежданите стоки с коефициент 0,75, само около три седмици по-късно в друго решение тя направила различна преценка относно същия разглеждан пазар и приела за обоснован, съгласно Многосекторната рамка за регионални помощи, коефициент 1,0. Въпреки че Комисията действително разполагала с широка свобода на преценка при икономическата оценка на дадено фактическо положение, тази свобода все пак била ограничена от обстоятелството, че за идентични стоки съществуват идентични пазари, и по-конкретно когато пазарите на една и съща група продукти са предмет на оценка в рамките на период от три седмици.

На последно място, Първоинстанционният съд допуснал и друга грешка при прилагане на правото, като изобщо не разгледал довода на жалбоподателя, че е бил длъжен да изпълни инвестиционния проект в срок от 36 месеца, считано от подаване на заявлението. Ако жалбоподателят не бил изпълнил това задължение, той е щял да загуби цялата помощ. Той не можел да бъде упрекван за това, че го е спазил. Това довело до нарушение на член 87 ЕО, както и на принципа, според който Комисията трябва да се съобразява с разпоредбите за управление на помощите, приети и въведени в действие от нея.


Top