Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008IE1214

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно По-добра интеграция във вътрешния пазар като ключов фактор за сближаване и растеж за островите

OJ C 27, 3.2.2009, p. 123–128 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/123


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-добра интеграция във вътрешния пазар като ключов фактор за сближаване и растеж за островите“

(2009/C 27/26)

На 27 септември 2007 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище по собствена инициатива относно

„По-добра интеграция във вътрешния пазар като ключов фактор за сближаване и растеж за островите“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 юни 2008 г. (докладчик: г-жа Gauci).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет приe настоящото становище със 118 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК призовава ЕС да възприеме интегриран подход за по-добра интеграция на островите във вътрешния пазар като ключов фактор за подобряване на сближаването и ръста в Европейския съюз, и по този начин да постигне напълно целите на преразгледаната Лисабонска програма. Подобен интегриран подход е оправдан, доколкото островите, въпреки своите различия (по-специално по отношение на размерите), са изправени пред едни и същи основни проблеми.

1.2

ЕИСК препоръчва установяването на интегрирана рамка за политиките на Общността, която да обхваща всички важни проблеми на европейските острови по един последователен начин.

1.3

ЕИСК подчертава необходимостта от добро управление за решаването на проблеми като: информация и комуникация; количествен и качествен анализ на данни; обща стратегическа визия; свързване в мрежи и обединяване в клъстери или участие на гражданското общество. Следователно, за да бъде постигната тази цел, е важно да се създадат добри условия, които да позволят на местните институции на островите да оценяват разходите, свързани с островния характер. Поради тази причина на островите е необходимо да има както местни статистически служби, така и ценови индекси. В крайна сметка би трябвало да се изготви методология на оценяване, която да е обща за всички местни статистически служби на европейските острови.

1.4

На ниво прилагане, ЕИСК призовава към извършване на оценка на въздействието върху островите на всички инициативи на ЕС, имащи отношение към вътрешния пазар, включително вземане предвид на островите във всички политики на ЕС и опростяване на административните задачи, по-специално по отношение на МСП.

1.5

Тъй като достъпността е основен въпрос за островите, ЕИСК би искал да подчертае качеството на териториалната непрекъснатост. В ЕС този инструмент би трябвало да бъде по-добре развит и той трябва да се използва с оглед на придвижванията от островите към континента, а не обратно.

1.6

ЕИСК отправя искане към Комисията да представя на Европейския парламент, на Съвета, на Комитета на регионите и на ЕИСК годишен доклад относно контрола и оценката на ефективността на съответните мерки, предприети за разрешаване на проблемите на европейските острови. В това отношение в годишния доклад следва да се включват и предложения за действие от страна на Комисията. Следователно може да се каже, че настоящото становище поставя начало на дългосрочен динамичен процес.

2.   Въведение

2.1

Съгласно определението на Евростат, един остров трябва:

да има площ най-малко един квадратен километър;

да бъде разположен на разстояние най-малко един километър от континента;

да има постоянно живеещо население от най-малко 50 души;

да няма постоянна връзка с континента и

да няма разположена столица на държава-членка на ЕС.

2.2

Това определение обаче следва да се преразгледа и актуализира, като се започне от простия факт, че островът е територия, която не може да се достигне пеша. Освен това определението, предложено в параграф 2.1, няма правно основание и е използвано само като отправна точка поради липса на по-добро определение, което да отчита новите реалности в разширения Европейски съюз, включващ островни държави-членки.

2.2.1

Когато се дава определение на понятието „остров“, би трябвало да се има предвид и Декларация 33 от Договора от Лисабон, в която се казва: „(Междуправителствената) Конференция счита, че посоченото в член 174 понятие „островни региони“ може да означава също островни държави в тяхната цялост, стига да са налице всички необходими условия“.

2.3

Понастоящем островните територии на ЕС принадлежат на четиринадесет държави-членки на Европейския съюз. На островите на ЕС живеят около 21 милиона островни жители. Тези островни територии осигуряват на ЕС икономическо и геополитическо присъствие в почти всички световни океани и образуват активна граница с много континенти.

2.4

Островите, подобно на държавите-членки, се различават помежду си. Поради тази причина ЕИСК би искал да предложи следните типологии.

2.4.1

Те се различават от структурна гледна точка, тъй като някои острови са периферни, докато други са крайно отдалечени и техните специфични особености са определени в Договора за ЕС (член 299, параграф 2), някои от тях са малки (редица острови имат население под 50 души), а други — големи.

2.4.2

Те се различават и от институционална гледна точка; някои от тях са островни държави, други имат статута на региони, а трети са крайбрежни острови и са обхванати от континенталните регионални власти.

2.5

Независимо от това, въпреки всички тези различия, островите имат характеристики, които ги отличават съществено от континенталните региони, що се отнася например до културата, образованието, транспорта, околната среда и др. Струва си тези аспекти да бъдат обсъдени по-задълбочено, за да се изготви политика за тези територии, която да отчита едновременно общите характеристики и особеностите, които могат да окажат влияние върху възможностите и предизвикателствата на отделните острови. ЕИСК си поставя за цел след време отново да се върне към тази тема.

2.6

Но те имат общи характеристики, що се отнася например до културата, образованието, транспорта (проблемите, създадени от допълнителните разходи) и околната среда.

2.7

Европейската комисия откри дебата за бъдещия вътрешен пазар с новото си съобщение относно „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (20 ноември 2007 г.) (1); в този анализ е необходимо да се отчете мястото на островите.

3.   Контекст

3.1

Тъй като беше използвана нова методология за управление, характеризираща се с интегриран подход (по-специално чрез Зелената книга и Сините книги за бъдещата морска политика на ЕС), въпросите на вътрешния пазар не трябва да бъдат разглеждани отделно от регионалните въпроси. Вътрешният пазар не е самоцел, той е инструмент, поставен в услуга на териториите и хората.

3.2

Островите винаги са се стремили да се развиват в условията на вътрешния пазар и, като такива, те са длъжни да предвиждат бъдещите промени.

3.3

Регионалната политика е полезен инструмент за островите. Независимо от това, тя е инструмент, който трябва да се развива и усъвършенства в интегрирана рамка на ЕС, за да могат островите не само юридически да бъдат част от вътрешния пазар, но и да играят по-пълноценна роля в него както в икономически, така и в социален аспект. С оглед на бъдещата политика на териториално сближаване, която Комисията трябва да разработи след Договора от Лисабон, този аспект също следва да бъде включен в нейните съображения.

3.4

Тази интегрирана рамка на политиките на Общността обхваща не само регионалната политика и политиката на сближаване, но по-специално и следните области на политиката: транспорт; енергетика и водни ресурси; образование и трудова заетост; научни изследвания, технологично развитие и иновации; конкуренция; индустриална политика; околна среда; селско стопанство и рибарство.

3.5

В настоящия контекст островите трябва най-напред да бъдат разгледани в светлината на Четвъртия доклад за сближаването.

3.5.1

Въпреки че европейските институции подкрепят един интегриран подход в политиките си, с изненада отбелязваме, че Комисията изглежда не разполага с интегриран анализ на трудностите, които срещат островите.

3.5.2

Според Комисията достъпността е „частен проблем“, с който островите трябва да се справят.

3.5.3

Комисията правилно подчертава малката численост на населението им като допълнителен проблем. Вследствие на това островите разполагат с малки местни пазари, което ограничава капацитета за ръст на островните МСП, поради липсата на икономии от мащаба. Това по-специално ограничава тяхната способност да завоюват европейски пазари.

3.5.4

Друго следствие от това е фактът, че повечето острови не могат да разчитат на своя вътрешен пазар (2), който в повечето случаи е прекалено малък, за да поддържа „пълномащабна“ и ефективна икономика. Този прост факт задължава местните МСП да изнасят: това е единственото решение за тях.

3.5.5

Освен това трябва да се вземе под внимание следващата поредица от трудности, които са свързани с един естествен недостатък на островите, а именно всички трудности, произтичащи от техния островен характер. Значителните допълнителни разходи за транспорт чувствително снижават тяхната конкурентоспособност. Изглежда парадоксално, но ситуацията, при която транспортните разходи биха могли „да защитят“ островните пазари чрез ограничаване на конкуренцията от страна на континенталната част, на практика може да доведе до развитие на монополна ситуация на островите.

3.5.6

Островният характер се характеризира и със следните особености (проблеми, които също предопределят дългосрочните перспективи на развитието им):

основните ресурси (например: питейна вода, енергия, суровини, жизнено пространство и обработваема земя) са ограничени, което предизвиква явления като недостиг на ресурси и липса на икономическа диверсификация. На това се дължи и проблемът с упражняването на една единствена дейност. Това беше изведено на преден план в „Анализа на островните региони и крайно отдалечените региони на Европейския съюз (3). В него се поставя специално ударение върху липсата на питейна вода, която през лятото създава сериозни проблеми на средиземноморските острови, когато там се намират многобройни туристи. Бяха изградени обезсоляващи съоръжения, но традиционните такива консумират значителни количества електроенергия. Много острови страдат от недостиг на енергия и се налага да внасят изкопаеми горива или електроенергия посредством подводни кабели;

Природните рискове влошават последствията: островите са екологически уязвими.

3.5.7

По отношение по-специално на въпроса за достъпността:

На първо място, една забележка: Комисията има право, когато казва, че ограниченията по отношение на достъпността могат да се изразяват във факта, че „времето за пътуване с автомобил или влак [е] удължено заради прекосяването на морето“. Вследствие на това, в резултат на своето островно местоположение жителите на островите и техните МСП са изправени пред високи транспортни разходи, трудно осъществима честота на връзките, социални и климатични рискове (4);

На второ място, Комисията има право и когато отрежда на „Транспорта“ и „Комуникацията“ централно място в конкурентоспособността на регионите. По този начин, ако развитието на градските центрове минава през тройния (автомобилен/железопътен/въздушен) достъп (5), подобен анализ е още по-верен за островите, много от които имат и проблеми с достъпа до HDSL (6). Той придобива специално измерение с оглед на факта, че „международните връзки и връзките с други крупни икономически центрове“ са главните критерии при определяне на местата за инвестиране (7);

На последно място, островите много трудно получават достъп до големия европейски пазар. Както вече беше споменато, те са изправени пред високи транспортни разходи и, поради тази причина, островните МСП не са привлекателни. Те страдат също така от невъзможността да прилагат същите производствени методи като континенталните МСП. Поради разходите за доставка те не могат да използват метода за непосредствена доставка без предварително складиране. Следователно производствените разходи са по-високи.

3.6

Всички тези особености подчертават слабостите, от които страдат островите в процеса на интегрирането си във вътрешния пазар: те не разполагат с всички необходими условия, за да се възползват от всички предимства, които предоставя този пазар от около 500 милиона потребители.

3.6.1

ЕС следва да избягва унифицираната политика и да насърчава споменатия по-горе интегриран подход. Проблемът на островите е комплексен, тъй като при тях се наслагват няколко недостатъка. Същевременно, обаче, те трябва да се възползват от своите реално съществуващи предимства, които биха могли да се превърнат в основа за интегрирано социално-икономическо развитие. Например: рибни ресурси, възобновяеми енергийни източници, икономически дейности, свързани с туризма, ярка културна идентичност, природно и културно наследство.

3.6.2

Освен това трябва да се подчертае, че в документ, придружаващ споменатото по-горе Съобщение относно „Единен пазар за Европа през 21-ви век“, Комисията поощрява идеята за достъп до услугите от общ интерес (УОИ) на цялата територия на Европейския съюз. Както казва Комисията, той „е от съществено значение за насърчаване на териториалното сближаване в ЕС“. Тя добавя: „Териториите с географски или природни недостатъци, като най-отдалечените региони, островите, планините, слабо населените области и външните граници, често са изправени пред предизвикателства, свързани с достъпа до УОИ, дължащи се на тяхната отдалеченост от големите пазари или на повишените разходи за връзка с тях. Тези специфични потребности е необходимо да бъдат взети под внимание“. От това следва, че Комисията изглежда в достатъчна степен си дава сметка за този проблем: следователно може да се мисли за инициативи в тази област.

3.7

Поради тази причина въпросът за интегрирането на островите във вътрешния пазар остава проблематичен от Единния европейски акт насам. Островите продължават да бъдат уязвими територии. Както беше описано по-горе, повечето от тях не могат да разчитат на своя вътрешен пазар; островните МСП имат нужда да продават своите стоки и услуги на европейския континент. Достъпът и трудностите, свързани с извършването само на една дейност, обаче, представляват пречка за тяхната конкурентоспособност.

3.8

Като отчита всичко това, ЕИСК призовава към необходимост от включване в бъдещото законодателство на конкретна оценка на всички подходящи предложения за островите. ЕИСК подчертава необходимостта от интегриран подход към проблемите на островите, за да се вземе под внимание по-специално фундаменталният принцип за пропорционалност и субсидиарност, изискван от островите.

4.   Интегриран подход, основаващ се на предимствата на европейските острови

4.1

Както вече бе отбелязано, ЕИСК призовава към интегриран подход към проблемите на европейските острови, съчетан с интегрирана рамка на политиките на Общността, както бе посочено преди това.

4.2

Островите трябва да намерят своето място при преразглеждането на вътрешния пазар (8). Съобщението от 20 ноември 2007 г. потвърждава благоприятните за МСП насоки, споменати в междинния доклад от февруари 2007 г.

4.3

МСП трябва да бъдат насърчавани да се включват в трансгранични дейности. Подобна идея предполага съществуването на механизъм за териториална непрекъснатост, който да може да помогне на жителите на европейските острови да излязат на пазарите както през тяхната континентална държава (членка), така и през съседна държава (членка). Съществуват конкретни и ефективни примери в това отношение. Така например, датският остров Bornholm ползва публично субсидираната морска връзка с Ystad, Швеция. Териториална непрекъснатост съществува също и между континентална Франция и Корсика.

4.3.1

Такъв инструмент като субсидирана морска връзка подобри качеството на транспортните условия между посочените две френски територии и несъмнено заслужава да бъде развит с Италия (след като е известно, че за жителите на Корсика е по-лесно да достигнат европейския континент през Италия, отколкото през Франция). Поради тази причина ЕИСК смята, че ще представлява интерес да се проучи възможността подобна практика да се разпростре и спрямо всички европейски острови и да се „европеизира“ нейното използване. Опитът показва също така, че прилагането на такъв инструмент трябва да се извършва от островите към континента, а не обратно.

4.3.2

Подобна „европеизация“ на инструмента за териториална непрекъснатост би дала конкретен израз на трансграничната интеграция, както беше подчертано от Комисията в нейното съобщение „Единен пазар за Европа през 21-ви век“.

4.4

Наличието на вътрешен пазар, ориентиран най-вече към обществото, основано на знанието, което може да бъде представено и като разпространяване на новите информационни и комуникационни технологии в ЕС. Подобна идея действително би могла да даде възможност за диверсифициране на островните икономики.

4.5

Следва да се припомни, че островите разполагат с благоприятна за иновации природна среда (например: възобновяеми енергийни източници, сини биотехнологии и др.). След като е известно, че съгласно споменатия по-горе Четвърти доклад за сближаването икономическите резултати и ефективността на иновационната дейност са свързани, островите имат широко поле за действие.

4.6

Като се има предвид, че повечето острови зависят от риболовни дейности, биоенергията може да представлява интерес за рибовъдите или морските рибари. Публичните политики трябва да предвидят средства за разработването на подобни инициативи. Публичните политики трябва да подпомагат островите при разработването на възобновяемите морски ресурси (като енергията на морските вълни, енергията на морските течения или дори по-специално в най-отдалечените региони топлинна океанска енергия).

4.7

При селското стопанство трябва да се създаде възможност за гъвкавост при прилагането на двата стълба на ОСП, за да се увеличат ползите за островните земеделски производители.

4.8

Подобни видове енергия са от съществено значение за островите, които страдат от сериозен натиск върху тяхното земеползване и чиято географска зависимост от изкопаеми горива действа като спирачка за тяхното развитие. Следователно алтернативи на тази зависимост би трябвало да се открият във възобновяемите енергийни източници, които могат да бъдат друг източник за тези територии. В този контекст островите представляват забележителни места за експериментална и развойна дейност и по този начин могат да бъдат в услуга на Европа. Като такъв, остров Reunion наскоро оповести желанието си да се посвети на политика на разработване на „всички видове възобновяеми ресурси“; вече са идентифицирани значителни възобновяеми морски ресурси. Вятърната енергия е друг добър пример в това отношение. До 2009 г. остров El Hierro в Канарския архипелаг ще бъде снабдяван изцяло от комбинация от вятърни турбини и водна електроенергия.

4.9

За да бъде налице вътрешен пазар, основан на добра европейска правна уредба (9), е необходимо да се проучи как се прилагат действащите европейски закони и да се провери дали те оказват първоначално предвиденото въздействие. По отношение на обсъдените по-горе регулаторни проблеми, подобна инициатива несъмнено би оказала положително въздействие върху островите. В това отношение евентуално може да се реализира следният пилотен проект: съгласно Директивата за услугите, преди 28 декември 2011 г. Комисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета изчерпателен доклад относно прилагането на тази директива и да го прави веднъж на всеки три години след това. В това отношение може да се възприеме териториален подход и положението на островите да бъде оценявано в сравнение с други региони.

4.10

Всички тези предложения способстват за намирането на евентуални решения за по-добро интегриране на островите във вътрешния пазар в бъдеще. А тази интеграция зависи от постигането на две цели: привлекателност и диверсификация.

5.   Правилно прилагане на политиките в европейските острови

5.1

С оглед постигане на двете споменати по-горе цели, ЕИСК вярва, че правилното прилагане на политиките зависи от следните инициативи:

5.1.1

Осигуряване на по-добри връзки между островите и континенталната територия чрез политиките в областта на транспорта и иновациите.

5.1.1.1

Много островни предприемачи се оплакват от допълнителните разходи, когато техните стоки пристигат в континентално пристанище (заради транспорта). Някои проучвания сочат, че допълнителните разходи достигат 20 % от общите разходи. Като се има предвид обаче, че отделните стоки се различават помежду си, следва да се извършат прецизни проучвания (чиято методология би могла да се основава на методологията, използвана за най-отдалечените региони). Следователно, за да се постигне тази цел, е важно да се създадат добри условия, които да дадат възможност на местните институции на островите да оценяват разходите, свързани с островния характер. Поради тази причина на островите е необходимо да има както местни статистически служби, така и ценови индекси. В края на този процес би трябвало да възникне методология на оценяване, която да е обща за всички местни статистически служби на европейските острови.

5.1.1.2

В по-общ план островите се нуждаят от ефективни услуги от общ интерес.

5.1.2

Следва да се възприеме географски подход спрямо инициативата за по-добро регулиране, който да включва:

оценка на въздействието върху островите на всяка инициатива на ЕС, свързана с вътрешния пазар. Редно е тези оценки да са не само междусекторни, но и географски; необходимо е също така островите да бъдат отчитани във всяка политика на ЕС;

гъвкавост при прилагането на регулаторните разпоредби на ЕС;

опростяване на административните задачи, по-конкретно по отношение на достъпа на МСП до финансиране;

органите на публичната власт на национално, регионално и местно ниво също трябва да възприемат подобно поведение;

по този начин, освен аспектът, свързан със самото опростяване, трябва да се подчертае и нуждата от стратегии, които да бъдат последователни на всички политически нива.

5.1.3

Европейските длъжностни лица следва да бъдат насърчавани да преминават през обучения на островите, за да разберат реалното положение на тези особени територии. Поради тази причина ЕИСК категорично подкрепя Enterprise Experience Program (Програмата за придобиване на опит в предприятия) и призовава МСП на островите да кандидатстват за прием на европейски длъжностни лица. За тях това е възможност да общуват на място непосредствено с островни жители по европейски въпроси. Това беше засвидетелствано на заседанието на проучвателната група, проведено в гр. Ajaccio на 7 и 8 април 2008 г. При срещи с граждани на държави-членки на ЕС по места, ЕС и неговите политики се разбират и обсъждат много по-добре.

5.1.4

Следва да се подчертае значението на регионалните политики в областта на държавните помощи в бъдеще. Конкретно по този въпрос ЕИСК решително подкрепи предложенията в доклада на г-н Musotto, а именно:

„гъвкавост при прилагането на съществуващите и бъдещите политики в областта на държавните помощи, без тази гъвкавост да причинява неприемливи нарушения на пазара в рамките на ЕС“;

проучване на възможността за разширяване на режима, позволяващ оперативни помощи, така че той да обхване всички островни региони, които не са нито островни държави, нито вътрешни острови, в следващите насоки относно регионалните държавни помощи.

5.1.5

Следва да се укрепи капацитетът на островните МСП:

5.1.5.1

За облекчаване на достъпа на МСП до научноизследователска дейност и иновации, например посредством инструменти като JEREMIE. На практика островите страдат от сериозен недостиг на научни работници, лаборатории и патенти. Частната научноизследователска дейност е толкова слаба, че следва да се насърчава обществената. Следва да се проучи също идеята за свободни зони. В сравнение с положението на континента островите са в неизгодно положение, освен в случаите, когато техните обществени власти провеждат проактивна политика или някой от секторите има такова значение от икономическа гледна точка, че позволява да се достигне праг, при който с голяма вероятност може да се започнат или подкрепят изследователски дейности. Нещо повече, този подход преминава през запазването на наследеното от предишните поколения ноу-хау, един аспект на иновациите, който не трябва да се забравя.

5.1.5.2

За износ към трети държави. Трябва да се припомни, че в своя междинен доклад относно преразглеждането на вътрешния пазар (м. февруари 2007 г.). Комисията призовава за бъдещ вътрешен пазар, който да е отворен за целия свят. Подобна позиция се потвърждава в съобщението „Единен пазар за Европа през 21-ви век“. В него Комисията призовава за „разширяване на регулаторното пространство на единния пазар“. Тази идея може да намери конкретен израз в програми за сътрудничество между ЕС и неговите държави-членки и съседните страни.

5.1.5.3

За използване на високообразована работна сила. Островите страдат от емиграцията на младите хора, които предпочитат да търсят университетско образование и високи доходи в континенталните региони. Дори и БВП да не е идеален показател или критерий, Четвъртият доклад за сближаването подчертава, че неговото повишаване зависи от производителността и заетото население. ЕИСК категорично счита, че на островите трябва да бъдат насърчавани инициативи за развитието на университети и други образователни институции на високо ниво. Те са условие за обучение на островните жители. Например: след повторното му отваряне през 1981 г., Корсиканският университет, поради растящия брой на студентите си, успя да подобри регионалния човешки капитал в качествено и количествено отношение. Подобно подобрение намали някои дисбаланси на трудовия пазар и подкрепи разрастването на икономическите сектори (като например преработката на храни, туризма, ИКТ и др.) и предприятията.

5.1.5.4

За използване на своите характерни особености с оглед намиране на най-подходящото развитие. В тази връзка Европейската комисия в своята Зелена книга относно морската политика с право подчертава факта, че „диверсификацията на туристическите продукти и услуги може да способства за конкурентоспособността на крайбрежните и островните дестинации“. Тази диверсификация, тъй като е в съответствие с едно (не)технологично измерение на иновация и тъй като се съгласува с необходимостта от глобална диверсификация на островните икономически дейности (много острови страдат от едностранчиво развитие в областта на туризма), се обуславя от следните предпоставки:

извършване на пълен преглед на ситуацията на всеки европейски остров;

съставяне на пълен списък на островните недостатъци, срещани в сферата на туризма;

определяне нивото на инфраструктурите на всеки от островите;

поощряване обмена и способстване за развитието на услугите, свързани с хотелската и транспортна инфраструктура, чрез подписване на специални договори между островните региони и Европейския съюз;

проучване възможностите за подкрепа и структуриране, които могат да бъдат предвидени, за да се позволи диверсификация на туризма (културен, селски, археологически, младежки, спортен, риболовен, бизнес туризъм и др.);

проучване на предложението за прилагане на регионални планове за перспективите за туристическо развитие на островите, които биха могли да предшестват европейските действия и да бъдат направени задължителни, за да може да се ползва целево европейско финансиране, предназначено за островните региони на ЕС, регистрирани в рамките на програмния период 2007-2013 г. на структурните фондове за целта „Регионална конкурентоспособност и заетост“;

определяне на методите, които биха позволили на островите да превърнат околната среда в източник на икономически дейности (по-специално чрез разработването на стратегии за посрещането на туристи, основани на екохотели, биоресторанти, дейности на открито, пътувания за биооткрития и др.). Подобни инициативи се отнасят по-специално за занаятчийската индустрия.

6.   Разумно управление с цел подходящо отчитане на ситуацията на европейските острови

6.1

ЕИСК предлага следните предложения да станат част от законодателния процес:

6.1.1

Предоставяне на най-добрата информация за положението на островите. Не бива да се подценява значението на актуализирането и по-нататъшното съпоставяне на статистическите данни за островите. Те са необходими инструменти за правилните публични политики (на европейско, национално и регионално ниво). Подобен подход на първо място следва да се основава на оценка на всеки случай поотделно, при която наред с другото се взема под внимание специфичното социално-икономическо положение на островите. Той би предоставил също така възможност да се помисли за приложимостта на критерия за БВП при оценяване на регионалните трудности.

6.1.1.1

Така например, предварително условие за изготвянето и осъществяването на всяка политика на Общността по отношение на островите е наличието на достатъчни и надеждни статистически данни и на подходящи показатели. Общоизвестно е, че като критерии БВП и нивото на безработица са неподходящи, поне взети сами по себе си, за осигуряване на задоволително разбиране за реалностите на островните територии и за сложните механизми, които ги правят различни от останалата част от Общността.

6.1.1.2

Това положение не е ново, но дълго време беше засенчвано от факта, че поради обстоятелството, че преобладаващото мнозинство от островното население на ЕС така или иначе получаваше помощ в максимален обем (Цел 1), нямаше почти никакъв практически смисъл от решаването на този сложен въпрос. Процесът на разширяване, обаче, и произтичащият от него „статистически ефект“ (т.е.: относителното забогатяване на територии, които в миналото са били облагодетелствани в по-слаба степен) с помощта на по-добри и по-целенасочени статистически показатели извадиха на преден план необходимостта от описание на положението и нуждите на островните територии.

6.1.1.3

Както беше посочено в доклада на г-н Musotto: „по-нататъшната работа следва да бъде насочена към определяне на по-подходящи статистически показатели, които в по-голяма степен са пригодни за предоставяне на отделна статистическа картина за равнището на развитие и задоволително разбиране за регионите, притежаващи географски и природни недостатъци, и по-специално когато е налице наслагване на затруднения, като например планински вериги, островни групи и случаи на двойна изолация […]. Тези показатели би трябвало също да позволят подобрена оценка на различията между тези региони и останалата част от ЕС, както и оценка на съществуващите диспропорции в рамките на същите тези региони“.

6.1.2

Наличието на група, с участие на служители от различните служби на Комисията, по въпросите на островите с оглед на прилагането на интегриран подход при преодоляването на техните затруднения.

6.1.3

ЕИСК приканва местните публични власти и гражданското общество да работят съвместно (а тези, които вече го правят, да продължат съвместната работа) с цел изготвяне на общи стратегии за развитие. Необходимо е островните общности да имат подход, основан на проекти, в рамките на позитивното партньорство.

6.2

ЕИСК смята, че в интерес на доброто управление трябва да се извършва редовен преглед на положението на островите и отправя искане към Комисията да представя на Европейския парламент, на Съвета, на Комитета на регионите и на ЕИСК годишен доклад относно контрола и оценката на ефективността на съответните мерки, предприети за разрешаване на проблемите на европейските острови. В това отношение в годишния доклад следва да се включват и предложения за действие от страна на Комисията. Следователно може да се каже, че настоящото становище поставя начало на дългосрочен динамичен процес.

7.   Заключителни бележки

7.1

В заключение, въпросът за по-доброто интегриране на островите във вътрешния пазар евентуално може да доведе заинтересованите страни до проучването на други две възможности, които се отличават от горепосочените.

7.2

Използването на засилено сътрудничество между държавите-членки, притежаващи острови, или островните държави-членки (Португалия, Испания, Франция, Италия, Гърция, Малта, Кипър, Обединеното кралство, Ирландия, Нидерландия, Дания, Естония, Финландия, Швеция). По отношение на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се постигне целта за европейска островна политика, това решение може да изглежда невъзможно за реализиране. Поради тази причина, доколкото предложението трябва да бъде направено от държавите, следва да се избере подход „отдолу-нагоре“. Ето защо, както беше посочено по-горе, са необходими стратегии за развитие на местно ниво. В този аспект оперативните програми (в рамките на структурните фондове за периода 2007-2013 г.) могат да се разглеждат като добра основа за бъдещия период 2014-2020 г.

7.3

Бъдещата европейска правна рамка може да подобри сегашните решения посредством Договора от Лисабон и новата редакция на член 158 от Договора за ЕО.

7.3.1

Бъдещият нов член 158, изменен с Договора от Лисабон, гласи, както следва:

а)

в първата алинея думите „икономическо и социално сближаване“ се заменят с думите „икономическо, социално и териториално сближаване“;

б)

във втората алинея думите „или острови“, както и думите „включително селските райони“ се заличават;

в)

добавя се следната нова алинея: „Измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони.“

7.3.2

Подобна нова редакция е в съответствие с факта, че благодарение на Договора от Лисабон (който първо трябва да бъде ратифициран) териториалното измерение е новият компонент на европейското сближаване. Това признание подчертава намерението на ЕС да вземе под внимание всички реалности на негова територия. Така бъдещият нов член 158 е конкретно изражение на едно подобно намерение.

7.3.3

Дефинирането на териториалното сближаване не е лесна задача. Несъмнено бъдещата Зелена книга ще бъде интересна възможност за осведомяване за различните съществуващи подходи. В тази връзка ЕИСК смята, че да се мисли за териториално сближаване означава да се гледа отвъд обикновените статистически данни за икономиката и да се разглеждат също така видимите географски дадености на територията и възникналите вследствие на тези дадености уязвими места, които могат да се превърнат в сериозна заплаха за социално-икономическото сближаване. Териториалното сближаване може да се използва и като средство за задълбочаване на сътрудничеството както на островната територия, така и между всички територии (несъмнено в следващата програма след 2013 г. следва да се предвиди увеличение на структурните фондове, предназначени за тази цел) и за засилване партньорството между всички заинтересовани страни (органи на публичната власт и гражданско общество) при изготвянето и прилагането на подходящи политики.

Брюксел, 10 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Обсерваторията на единния пазар (ОЕП) на Европейския икономически и социален комитет понастоящем изготвя становище по този пакет (INT/409, докладчик: г-н Cassidy, съдокладчици: г-н Hencks и г-н Cappellini) и относно „Социално и екологично измерение на вътрешния пазар“ (INT/416, докладчик: г-н Adamczyk), като допълнение към първото.

(2)  Следва да се подчертае, че този проблем за щастие намери признание в Четвъртия доклад за сближаването, що се отнася до крайно отдалечените региони (COM(2007) 273 окончателен, стр. 50).

(3)  „Анализ на островните региони и крайно отдалечените региони на Европейския съюз“, Planistat, м. март 2003 г.

(4)  Единната европейска платежна зона (SEPA), чието начало бе поставено на 28 януари 2008 г., обаче ще направи трансграничните плащания също толкова лесни, колкото и вътрешните плащания.

(5)  Четвърти доклад за сближаването (COM(2007) 273 окончателен, стр. 65).

(6)  Високоразрядна цифрова абонатна линия.

(7)  Четвърти доклад за сближаването (COM(2007) 273 окончателен, стр. 60).

(8)  Вж. становището относно „Прегледа на единия пазар“ (ОВ C 93, 27.4.2007 г., стр. 25).

(9)  Вж. становищата относно „По-добро законотворчество“ (ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 39) и относно „По-добро прилагане на законодателството на ЕС“ (ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 52).


Top