Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008AE1192

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа

OJ C 27, 3.2.2009, p. 26–33 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/26


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“

(2009/C 27/06)

На 6 декември 2007 г. г-жа Margot Wallström, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по институционални отношения и комуникационна стратегия, и г-н Günter Verheugen, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по предприятията и промишлеността, се обърнаха към Европейския икономически и социален комитет с искане за изготвяне на проучвателно становище относно

„Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 юни 2008 г. (докладчик: г-н Calleja).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 135 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

1.1

Г-жа Margot Wallström, заместник-председател на Европейската комисия, комисар по институционални отношения и комуникационна стратегия, и г-н Günter Verheugen, заместник-председател на Европейската комисия, комисар по предприятията и промишлеността, се обърнаха към ЕИСК с искане за изготвяне на проучвателно становище относно бизнес услугите, в продължение и като по-нататъшен анализ на негово предишно становище (1), в което бяха разгледани бизнес услугите и производствените отрасли.

1.1.1

При това проучване следва да се има предвид голямото значение, което Европейската комисия отдава на Лисабонската програма с оглед запазването и повишаването на конкурентоспособността на европейската индустрия, като процесът на промени се управлява в съответствие с европейската стратегия за устойчиво развитие и на социално ниво, като се насърчава създаването на представителни социални партньори, които да водят преговори на съответното равнище.

1.1.2

Постигането на такива цели трябва да става едновременно с опростяването на регулаторната рамка за индустрията — политически приоритет, представляващ един от ключовите елементи на индустриалната политика на Комисията.

1.1.3

Нещо повече, тази индустриална политика се характеризира с интегриран подход, който отчита потребностите на различните сектори.

2.   Обобщение на заключенията и препоръките

2.1   Признаване на значението на сектора на услугите за икономическото и социалното развитие

ЕИСК е на мнение, че съществува неотложна нужда от истинска промяна и от разширяване на фокуса по посока на услугите, които не бива повече да се считат просто за „придатък“ към производствените индустрии. Обществото търпи големи промени, а услугите са в центъра на тези промени. Затова Европейската комисия следва да признае това развитие и да му отдаде по-голямо значение.

2.2   Приоритет на действията

Предвид широката гама от възможни действия в политиките, свързани с бизнес услугите, най-важно е определянето на приоритети на действията. Необходим е бърз напредък в изпълнението на десетте основни цели от Лисабонската програма на Общността за 2008-2010 г. Те пряко или косвено засягат бъдещото развитие на услугите. По мнение на ЕИСК тези приоритети трябва да се определят в следния ред:

Предприемане на действия относно политиките, свързани с бизнес услугите и Група на високо равнище. Комитетът препоръчва да се създаде Група на високо равнище за бизнес услугите, която да направи по-задълбочен анализ на сектора, да разгледа съществуващите политики, за да идентифицира и направи оценка на най-ефикасните и успешните от тях по отношение на бизнес услугите и да разработи конкретни политически действия за отстраняване на най-сериозните недостатъци и задоволяване на основните потребности. Специално внимание следва да се обърне на особено разнородната същност на различните подсектори на бизнес услугите, за да се определи кои заслужават най-голямо политическо внимание и на какво равнище (регионално, национално, ЕС) е подходящо да се предприемат политическите действия.

Политики, свързани с пазара на труда в сферата на бизнес услугите. От социална гледна точка се изисква задълбочено проучване в рамките на сектора, за да се установи какви са предизвикателствата, които се пораждат от новите видове заетост, възникнали вследствие на взаимодействието между бизнес услугите и производствените индустрии. Този анализ трябва да включва образованието, обучението и ученето през целия живот, както и условията на заетост на работниците, включително на онези от тях, засегнати от процеси на възлагане на дейности на външни изпълнители. За постигането на тази цел би следвало да се насърчи социалният диалог на секторно равнище. В този контекст е необходимо да се разработи дневен ред, за да бъдат разгледани специфичните промени в условията на труд и възможностите за заетост в резултат от структурните промени, засягащи сектора на бизнес услугите.

Бизнес услуги във връзка с политиките за иновации. Програми за НИРД и за иновации, както и мерки за насърчаване на иновационни услуги би следвало да бъдат силно подкрепяни. Области като организационните иновации, бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, и управлението на иновациите заслужават повече внимание.

Разработване на стандарти за бизнес услуги. Предприятията трябва да се насърчават да допринасят за разработването на стандарти чрез саморегулация след подробно консултиране с потребителите на бизнес услуги. Подкрепата от страна на Европейския комитет по стандартизация (CEN) и партньорите му (открита платформа) е важна, за да се разпространяват резултатите от успешните иновации, преди всичко чрез бързо неформално постигане на консенсус.

Насърчаване на науката за услугите като нова дисциплина в образованието и обучението.

Вътрешният пазар и разпоредбите, засягащи бизнес услугите. ЕИСК набеляза списък с области, в които е необходимо да се предприемат действия, включително с цел опростяване, изясняване и намаляване на регулаторната тежест, без да се намаляват съществуващите задължения по отношение на хигиената, безопасността на работното място и представителството на работниците. Наред с останалото се обръща внимание върху факта, че досега не е направена оценка на въздействието на Директивата за услугите върху бизнес услугите и че изпълнението на тази задача ще изисква огромни усилия, особено след като директивата бъде транспонирана в националните законодателства. При това трябва да бъдат набелязани и възможни по-нататъшни мерки за по-отворена търговия и конкуренция на разширения вътрешен пазар на ЕС.

По-нататъшни подобрения в статистиката за бизнес услугите. Препоръчва на държавите-членки да си сътрудничат в по-голяма степен за подобряване на статистиката за бизнес услугите и, в частност, с цел получаване на повече информация за тяхната ефективност и въздействието им върху икономиките на държавите-членки — важен инструмент за правителствата, когато предоставят необходимата помощ за развитие на потенциала на този сектор. Неотдавнашните изменения на Глава 74 от Класификацията на икономическите дейности в Европейската общност (NACE) също няма да са достатъчни, за да предложат детайлите, необходими за получаването на съдържателни данни за бизнес услугите.

3.   Общи бележки

3.1

Контекст. В становището по собствена инициатива на ЕИСК CCMI/035, прието през септември 2006 г., се предлагаше да се обърне по-сериозно внимание на бизнес услугите с оглед на приноса им за ефективността на европейските производствени индустрии. В това становище бяха посочени взаимодействията между услугите и производството и въздействието върху социалната и икономическата ефективност в областта на заетостта, производителността и конкурентоспособността. Това бе възприето като отправна точка за проследяване и за по-нататъшен анализ на бизнес услугите. Би било добре в началото на настоящото становище да се даде определение за бизнес услугите като група дейности по обслужването, които — използвани като междинни дейности — имат отражение върху качеството и ефективността на производствените дейности, допълвайки или замествайки обслужващите функции в самото предприятие (Rubalcaba и Kox, 2007 г.). Така даденото определение до известна степен съвпада с това на NACE rev. 1 (кодове 72-74), с новата редакция на NACE (кодове 69-74, 77-78, 80-82), както и с класификацията на различните услуги. Така бизнес услугите могат да бъдат разделени в две основни категории:

бизнес услуги, свързани с високо ниво на познания (например услуги в ИКТ, консултации по управление, счетоводни, данъчни и юридически консултации, проучване на пазари и изследване на общественото мнение, технологични услуги, инженеринг, както и подбор, обучение и назначаване на персонал);

оперативни бизнес услуги (например услуги в секторите охранителна дейност, почистване, администрация, счетоводство, временна заетост, дейности на центрове за услуги чрез телефонни обаждания (кол центрове), писмени и устни преводи).

Целта на това становище е да спомогне този сектор да получи по-високо признание, за да може да се развива безпрепятствено и да подпомага европейските икономики в усилията им да станат по-конкурентоспособни на световния пазар.

3.2

Значение на услугите и на бизнес услугите. Услугите заемат все по-голямо място в съзнанието на гражданите, специалистите, фирмите, регионите и държавите. Днес услугите в голяма степен доминират новото търсене и предлагане в икономическите и социални системи. Въпреки че услугите присъстват в повечето аспекти на икономическия и социалния живот, голяма част от тяхната дейност не е обхваната от статистиката. Традиционната разбивка по производствени сектори, дори и когато е непълна и не разкрива силната взаимовръзка между различните икономически сектори, позволява да се оцени значимостта на основни икономически дейности. Услугите като икономически сектор са с нарастващо значение в Европа, с дял от общата заетост (70 %) по-малък, отколкото в Съединените щати (80 %), и по-голям, отколкото в Япония (67 %). Във всичките тези области конкретният подсектор бизнес услуги се е разраснал с много бърз темп, което е довело до съответен ръст на неговия дял в общата заетост. Делът на фирмите, чиято основна дейност е предоставянето на бизнес услуги, е 10-12 % от общата заетост и добавена стойност. Ако се прибавят и онези фирми, за които бизнес услугите са само странична дейност, делът на заетите нараства значително. В Европа през 2004 г. водещи в икономиката на бизнес услугите са били държавите от Бенелюкс, Обединеното кралство, Франция и Германия. За периода 1995-2004 г. някои държави са увеличили много съществено сектора на бизнес услугите — сред тях са Унгария, Полша, Австрия, Латвия и Малта. Това говори за известна конвергенция между някои държави от ЕС. При това в тези държави е изследвана заетостта само във фирми, чиято основна дейност са бизнес услугите. Повечето от тези фирми са малки или средни предприятия.

3.3

Оценка на развитието. ЕИСК отново направи оценка на ситуацията в светлината на развитието след предходното си становище CCMI/035 от септември 2006 г. и отбелязва със задоволство, че значението на бизнес услугите за производството се отчита във все по-голяма степен при взимането на решения от страна на Комисията:

В съобщението „Средносрочен преглед на индустриалната политика. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (2), публикувано след горепосоченото становище на ЕИСК, се предлага да бъдат предприети действия за преглед на конкурентоспособността на секторите на услугите и на въздействието им върху конкурентоспособността на индустрията. Ако е необходимо, следва да се извърши по-задълбочено проучване на развитието в отделните сектори. По този начин трябва да се установят всички препятствия пред повишаването на конкурентоспособността и да се премахне евентуалната неефективност на пазара, което би могло да обоснове мерки за преодоляване на такива проблеми в сектори на индустрията и/или услугите. Този задълбочен анализ от страна на Европейската комисия е в ход през 2008 г. и би трябвало да даде резултати до края на годината.

През юли 2007 г. бе представен работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Towards a European strategy in support of innovation in services: Challenges and key issues for future actions“ („Към европейска стратегия в подкрепа на иновациите в услугите: предизвикателства и ключови въпроси, обект на бъдещи действия“)  (3). През февруари 2008 г. бе създадена Европейската платформа за бизнес услугите; и накрая, Комисията ще изготви Съобщение относно иновациите в сектора на услугите (вероятно в края на 2008 г.). Всичко това може да се превърне във важна стъпка към действителното включване на услугите в политиките на ЕС в областта на иновациите.

Приемането на „Директивата относно услугите на вътрешния пазар“ (4), която трябва да се приложи най-късно до 28 декември 2009 г., ще бъде важна повратна точка в изграждането на истински вътрешен пазар за услуги, при условие че нейните разпоредби бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите-членки, като се гарантира, че трудовото право и приложимите колективни споразумения са тези на страната, в която се извършва услугата. Както предприятията, така и потребителите ще могат изцяло да се възползват от предимствата, които предоставя тази директива. Тя вероятно ще насърчи и доброто функциониране на пазара на бизнес услуги, като улесни търговията и инвестициите между държавите-членки на ЕС и открие нови възможности за производствените предприятия да избират повече, по-добри или по-евтини услуги. Новите конкурентни предимства при ползването на бизнес услуги би следвало да доведат до по-голяма трудова заетост, по-висока производителност и по-висока икономическа ефективност.

3.4

Подкрепящи мерки в помощ на бизнес услугите. Освен провежданите в момента важни инициативи на ЕС за насърчаване на бизнес услугите в индустриалните и иновационните политики и потенциалните взаимодействия, предизвикани от директивата за вътрешния пазар, съществуват и други мерки на Комисията, които косвено подкрепят ролята на бизнес услугите в производството:

Евростат сега прилага новата, преработена класификация NACE с оглед обхващането на повече данни, свързани с услугите.

Създадена беше Европейска мрежа за предприемачество (Enterprise Europe Network) за насърчаване на предприемаческия дух и растежа на предприятията в ЕС, която интегрира мрежите на Евро инфо центровете и на Центровете за иновации и предоставя на предприемачите повече от 500 места за контакт (5). Очаква се тази мрежа да бъде в подкрепа на МСП и следователно на преобладаващата част от доставчиците на бизнес услуги.

Европейската комисия прави от 2005 г. насам предложения за опростяване и намаляване на бюрокрацията. Най-новите предложения от 2008 г (6). се отнасят до бързи мерки за намаляване на административната тежест. Това са добри новини за МСП, които са натоварени с непропорционално голяма административна тежест спрямо техния малък мащаб.

Съобщението на Комисията „Към общи принципи на гъвкавата сигурност (7) беше обсъдено и се постигна напредък в социалния диалог, провеждан от социалните партньори. Това би трябвало да улесни пътя към прилагането на тази концепция в целия ЕС, със съответното адаптиране към различните условия в отделните държави-членки. В динамичния сектор на бизнес услугите гъвкавата сигурност, постигната в преговори между социалните партньори, може да бъде полезна, ако същевременно се насърчава създаването на по-добри и висококачествени работни места. Ако ЕС желае да реагира ефикасно на натиска на глобализацията, би следвало в това да бъдат включени социалните партньори.

Комисията представи Съобщението „Към увеличаване на приноса на стандартизацията за иновациите в Европа (8), което наред с други инициативи насърчава по-бързото оказване на съдействие от страна на индустрията и на други участници за разработването, въвеждането и прилагането на стандарти, подкрепящи иновациите в духа на една устойчива индустриална политика.

3.5

Основни потребности на сектора на бизнес услугите. Въпреки настоящия напредък в мерките, свързани с услугите, трябва да се вземе предвид и съществуването на сериозни пропуски и на основни потребности. В настоящия си вид общата европейска политическа рамка е насочена предимно към производствения сектор, въпреки че услугите са далеч по-големият сегмент от икономиката и допринасят за растежа във всяко едно направление на икономическия и обществения живот.

3.5.1

Повечето от хоризонталните и секторни инициативи в рамките на индустриалната политика на ЕС както на национално, така и на равнище ЕС, са насочени към производствената индустрия, пренебрегвайки присъщата подкрепяща роля, която играят в нея бизнес услугите. Следователно има спешна нужда от установяване на балансирана политика на ЕС, която да не подценява значението на бизнес услугите за глобалната конкурентоспособност на европейската производствена индустрия в частност и за икономиката като цяло. Хоризонталните политики, независимо към кой от икономическите сектори са насочени, трябва наистина да имат хоризонтален характер и да отговарят на потребностите на фирмите и на работниците в новата икономика на услугите, където индустриалният сектор и този на услугите са неразривно свързани, като създават нови възможности за европейската икономика на глобалния пазар като пряк резултат от синергиите между тях. Много от политическите инициативи на ЕС, които формират индустриалната политика, следва да бъдат адаптирани и приложени също и за услугите. Това включва елементи като: напълно ефективен вътрешен пазар на услуги, международна търговия, разпоредби за държавните помощи, пазар на труда, социални мерки, обучение и регионална политика, НИРД, иновации, стандартизация, предприемачество и по-добра статистика и информация, като, при необходимост,бъдат взети предвид специфичните потребности на сектора на услугите. Това не би трябвало да се разбира в смисъл, че всички политики на вертикален принцип следва да са специфично ориентирани към услугите. То по-скоро означава, че би трябвало да се проучат въздействията на всички тези политики върху сектора на услугите и, когато е подходящо, да се предприемат специфични мерки.

3.5.2.

Може да се установи наличието на някои основни потребности в следните области:

Бизнес услуги в индустриалната политика. В контекста на неотдавнашното включване на бизнес услугите в индустриалната политика и на продължаващия аналитичен преглед би трябвало да се обърне повече внимание на специфичните условия, в които ползването на услуги се отразява благоприятно върху индустриалната ефективност, например ролята на услугите за конкурентоспособността и производителността на индустрията от икономическа гледна точка. За да може да устои на глобалната конкуренция, Европа трябва да инвестира в иновации, знания, разработване на продукти, логистика, маркетинг и други бизнес услуги, с други думи, в цялата глобална верига за създаване на стойност.

Бизнес услуги в политиките за заетост и обучение. Секторът на услугите създава най-много работни места и това ще продължи да е така и занапред. (Политиците, отговорни за вземането на решения, не трябва да забравят, че 20 % от междинните продукти за производствената индустрия произхождат от сектора на услугите.) Следователно, потенциалното въздействие от търсенето/преместване на дейността в офшорни зони в глобален план на работни места в сектора на услугите (до 30 % според изследване на ОИСР от 2006 г.) подтиква държавите-членки да насърчават развитието на подходящите умения и квалификации, за да може тяхната индустрия да се справи с глобалната конкуренция.

Бизнес услуги в политиките за иновации и производителност. Насърчаването на иновациите в областта на услугите е от ключово значение за засилване на конкурентоспособността на индустрията посредством качествени фактори. Иновациите в областта на услугите имат решаващо и положително въздействие върху качеството, заетостта и взаимодействието с клиентите. Същевременно бизнес услугите могат да предложат качествени работни места с добри условия на труд и в среда, свързана с високо ниво на познание; в тези случаи работниците могат да допринесат за осъществяването и за успеха на иновациите в областта на услугите. Така предприятията ще могат да подобрят своята конкурентоспособност, а пред работниците се откриват нови професионални възможности. Положителният ефект от иновациите в областта на услугите би трябвало да бъде насочен към преодоляване на стагнацията в ръста на производителността в сферата на бизнес услугите. Слабите темпове на растеж на производителността все още доминират в повечето държави, макар че приносът на бизнес услугите към общия ръст на производителността като цяло е подценен поради проблеми в статистическите измервания.

Бизнес услуги и вътрешен пазар. Задачата е да се създаде европейски пазар на услуги, който да даде възможност на ЕС да играе решаваща роля в процеса на глобализация, като вземе предвид всички фактори, които влияят на пазарите и на конкурентоспособността. Необходими са специфични последващи действия за транспониране на Директивата за услугите в държавите-членки и във връзка с въздействието й върху бизнес услугите.

Бизнес услуги и регионална политика. В много региони бизнес услугите са слабо представени, тъй като те най-често са съсредоточени в големи агломерации и в региони с високо ниво на доходите. На регионално равнище е важно да се насърчава и мотивира както търсенето, така и предлагането на бизнес услуги и максимално да се използват съществуващите мрежи, които имат потенциала да засилят синергиите между различните участници на местно равнище.

Бизнес услуги и други политики, свързани с тях. Има два вида политики, свързани с бизнес услугите: предимно регулаторни (вътрешен пазар, конкуренция, по-добро регулиране, обществени поръчки) и предимно нерегулаторни (иновации, квалификация, качество и заетост, стандарти, предприятия и МСП, регионална политика, знания и статистика). Особено внимание трябва да се обърне на ролята на стандартите, на новата дисциплина „управление на услугите“ и на статистиката.

3.6.

Взаимодействия между дейностите, свързани с бизнес услугите, и целевите политики. Опитът показа какви взаимодействия могат да възникнат между възможните всеобхватни дейности и в каква степен те могат да помогнат на бизнес услугите да се развият ефикасно и да отговорят на бъдещите предизвикателства. Синергиите и взаимодействието между различни видове политики би следвало да се вземат предвид.

3.7

При изготвянето на специфични политики на ЕС е необходима икономическа обосновка, за да се даде тласък на операциите в бизнес услугите, както бе показано неотдавна от Kox и Rubalcaba (вж. Business services in European Economic Growth, 2007 г.). В подкрепа на аргументите си те изтъкнаха преди всичко пазарните и системните неуспехи като информационна асиметрия и външни фактори.

3.8

Лисабонска програма 2008-2010 г. Политиките, свързани с бизнес услугите, биха могли да дадат ценен принос в контекста на предложенията за Лисабонската програма на Общността 2008-2010 г. (COM(2007) 804 окончателен). Повечето от 10-те ключови цели, които трябва да бъдат постигнати до 2010 г., пряко или косвено засягат услугите.

3.8.1.

Комисията ще предложи до средата на 2008 г. обновена социална програма и ще допринесе за борбата за преодоляване на пропуските в областта на професионалната квалификация. При повечето трудоемки бизнес услуги се наблюдават значителни дефицити и нужди. В своето становище относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“  (9) ЕИСК отбеляза, че амбициозните цели от Лисабон, касаещи заетостта, са постигнати само до известна степен и отчете, че много от създадените през последните години нови работни места, особено тези, на които работят жени, са на непълно работно време. По-възрастните работници продължават да се сблъскват с явен недостиг на подходящи свободни работни места, а особено младите хора намират нетипични (несъответстващи на стандартите) форми на заетост — в някои случаи без достатъчна правна и социална сигурност. Становището на ЕИСК подчертава, че в контекста на гъвкавата сигурност са необходими висока степен на социална сигурност, активни политики по отношение на пазара на труда, както и образование, продължаващо образование и обучение.

3.8.2

По-рано тази година Комисията представи предложения за обща имиграционна политика. Това може да се отрази върху имиграцията на висококвалифицирани специалисти в области като услугите, свързани с високо ниво на познание, и на по-слабо квалифицирани работници в дейности като почистване или охранителни услуги.

3.8.3

Европейската общност ще приеме Small Business Act (Закон за малките предприятия), за да отключи потенциала за растеж на МСП през целия им жизнен цикъл. Бизнес услугите са секторът с най-висок процент новоучредени и закриващи се предприятия, така че е уместно да се обърне повече внимание на МСП. В своето становище относно „Потенциал на предприятията, по-специално на МСП (Лисабонска стратегия)“ (10) ЕИСК се застъпва за по-целенасочени и оптимизирани интегрирани насоки за МСП относно растежа и заетостта през периода 2008-2010 г. Последните ще бъдат облагодетелствани и от намаляването на административната тежест в ЕС с 25 % до 2012 г.

3.8.4

Общността ще укрепва единния пазар и ще насърчава конкуренцията в сферата на услугите. Във вече споменатото становище на ЕИСК INT/324 се констатира със съжаление, че единният пазар все още не е напълно изграден, като по-конкретно се отбелязват бавното транспониране на директивите от държавите-членки, административната тежест и недостатъчната мобилност на работната сила. Това са огромни препятствия за преодоляване пред МСП.

3.8.5

Общността полага усилия да превърне в реалност петата основна свобода (свободното движение на знания) и да създаде истинско европейско изследователско пространство. Бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, могат да бъдат от значение за този приоритет от Лисабон.

3.8.6

Общността ще подобри рамковите условия за иновации. ЕИСК освен това изготви становище относно „Инвестиции в знания и иновации“ (11). Основното му послание е, че Европа трябва да запази своята преднина в областта на изследванията, развитието на технологиите и иновациите и че се изисква по-голямо финансиране от бюджета на ЕС, подобряване на образователните институции и, където е необходимо, повишаване на стандартите като цяло. Нужни са също социален климат, отворен към напредъка и иновациите; създаване на необходимите условия и приемане на решения, които в достатъчна степен придават икономическа увереност и оптимизъм на инвеститорите да вложат капитала си в нови начинания в Европа; повишаване на съзнанието за първостепенното значение на фундаменталните изследвания и събуждане на предприемачески дух у онези, които са готови да правят иновации и да поемат рискове. При това трябва да се приеме определена степен на неуспех и загуби, които неизбежно съпровождат поемането на риск. ЕИСК разгледа също така правната и социална среда за иновационно предприемачество и един отворен за иновации пазар.

3.8.7

Общността ще насърчава индустриална политика, насочена към по-устойчиво производство и потребление. Ролята на екологичните бизнес услуги може да стане част от този приоритет.

3.8.8

Общността ще преговаря двустранно с ключовите търговски партньори за намирането на нови възможности за международна търговия и инвестиции и за създаването на общо пространство на законови разпоредби и стандарти.

4.   Приоритет на мерките за насърчаване на бизнес услугите

Необходимо е да се даде приоритет на определени действия, защото сферата на бизнес услугите е свързана с широк спектър от политики. Според ЕИСК би следвало да се поставят следните приоритети:

4.1

Приоритет 1: В рамките на политиката за предприятията и промишлеността Европейската комисия би следвало да сформира Група на високо равнище за бизнес услугите, за да гарантира, че при провежданите мерки ще бъдат вземани предвид и общите позиции на сектора на услугите при взаимодействията с цялостната индустриална и икономическа среда. Групата на високо равнище би могла да си постави по-специално следните основни цели:

задълбочаване на анализа на потребностите в областта на бизнес услугите, включително на потребностите на съответните различни и много разнообразни подсектори на бизнес услугите;

преглед на съществуващите политики, оказващи влияние върху бизнес услугите и разработване на конкретни политически мерки на подходящото равнище (регионално, национално или ЕС);

препоръчване на стратегически цели за преговорите със СТО относно ГАТС (Общо споразумение за търговията с услуги) с особено внимание върху необходимите мерки, които да дадат на МСП, работещи в сферата на услугите, възможности за износ;

установяване и обединяване на политическите участници в области, в които представителството е много ограничено и разпокъсано;

създаване на Европейска обсерватория на бизнес услугите, която да наблюдава резултатите от мерките, предприети в рамките на политиките на ЕС, и да популяризира най-добрите практики. Сред членовете на Обсерваторията би следвало да има представители на ЕИСК, синдикати, асоциации на бизнеса и експерти по бизнес услуги.

4.2

Приоритет 2: Стимулиране на социален диалог, посветен специално на бизнес услугите, за да се обсъдят и формулират препоръки относно:

нови възможности за заетост;

учене през целия живот;

предизвикателствата, свързани с възлагането на външни изпълнители и изнасяне на дейност в офшорни зони;

установяване на недостига на уменията;

работа на непълен работен ден и дистанционна заетост;

гъвкавата сигурност в сектора на бизнес услугите (тази тема вече беше разгледана в по-общ план от ЕИСК в негово неотдавнашно становище — SOC/283);

недостига на персонал за услуги, свързани с високо ниво на познание, и ролята на имиграцията;

мобилността.

В действителност обаче, осъществимостта и ефективността на подобен, свързан със сектора социален диалог (вкл. признаването на споразумения, организационна подкрепа), ще зависят от признаването на представителните европейски сдружения на работниците и работодателите.

4.3

Приоритет 3: НИРД и иновации в областта на услугите:

анализ на начините за иновации в бизнес услугите и въздействието им върху производителността и социалния и икономическия растеж;

ролята на бизнес услугите, свързани с високо ниво на познание, в разработването на иновации в областта на услугите;

съотношение между развитието на ИКТ и иновациите в сектора на услугите;

преглед на програмите за НИРД и иновациите, за да се оцени мястото на бизнес услугите;

прилагане на методите на оптимизирано производство в сектора на услугите;

ролята на иновациите в услугите и други възможни политически мерки за услуги, свързани с високо ниво на познание, на регионално равнище. Използване на иновационната политика за насърчаване на предлагането и търсенето на бизнес услуги.

4.4

Приоритет 4: Разработване на стандарти. Разработването на стандартите в областта на услугите напредва твърде бавно. Те най-често са функция от търсенето. Съществуват структурни проблеми при доставчиците на бизнес услуги. В повечето случаи това са малки предприятия, които не принадлежат към представителни организации нито в страната си, нито на европейско равнище, като тази категория предприятия почти не е представена в европейските организации. Така че единственият начин да се подобри ситуацията е ползвателите да се мобилизират и да споделят изискванията си. Пазарът на бизнес услуги би спечелил изключително много от едни ясни стандарти в тази област. Разработването на стандартите може да бъде полезно за:

допълване, дори заместване на разпоредбите;

подобряване на качеството и стимулиране на конкуренцията;

намаляване на асиметричната информация в интерес и на доставчика, и на потребителя на един пазар, който не е достатъчно прозрачен;

гарантиране на съпоставимостта, когато потребителят разполага с различни оферти и трябва да реши коя да избере;

по-широко разпространяване на резултатите от програмите за НИРД и иновациите, като по този начин се поощряват иновациите с цел повишаване качеството на услугите;

намаляване на броя на съдебните спорове чрез изясняване на правата и задълженията между доставчиците на услуги и потребителите;

предотвратяване на социалните конфликти чрез зачитане на трудовото право от страна на доставчиците на услуги и на потребителите, а също и чрез колективно договаряне на съответното равнище при необходимост;

създаване на възможност за икономии от мащаба за малките предприятия, предоставящи подобни услуги в различни държави-членки на ЕС, като по този начин се премахват пречките пред пазарната интеграция;

развитие на стабилен експортен отрасъл и съдействие при провеждането на обществени поръчки и възлагането на услуги на подизпълнители.

4.5

Приоритет 5: По-нататъшни подобрения в статистиката за бизнес услугите. Действието на политиките зависи от анализа на актуалните тенденции, които могат да се установят само чрез ясна и съдържателна статистика. Явната липса на задоволително увеличение на производителността в сравнение със Съединените щати може частично да се обясни с ненадеждните статистики на базата на методология, която се ползва за измерване на ефективността на производствената индустрия. По-нататъшното прецизиране на статистиките за бизнес услугите изисква не само решение от Евростат, но и съдействието на националните правителства за промяна на техните методи на събиране на статистически данни. Особено голямо внимание трябва да се обърне на оценяването на ролята на бизнес услугите в рамките на други сектори на индустрията и услугите.

4.6

Приоритет 6: Управление на услугите

Науката за услугите (или науката, управлението и инженеринга на услугите — SSME) е нова, развиваща се дисциплина, която включва разнообразни фрагментарни подходи по отношение на услугите, например икономика на услугите, управление на услугите, маркетинг на услугите, инженеринг на услугите. Изследователите на услуги и бизнесът са единодушни, че всички тези области се нуждаят от насърчаване и по-добро съгласуване помежду им. Инженерингът на услугите представлява добър пример в рамките на управлението на услугите. Той се разви като специализирана техническа дисциплина, занимаваща се със системното разработване и проектиране на продукти на услугите, като използва подходящи модели, методи и инструменти. Въпреки че инженерингът на услугите включва аспекти от управлението на операции в областта на услугите, разработването на нови продукти на услугите си остава един от неговите основни акценти. Същевременно инженерингът на услугите се занимава и с проектирането на системи за разработка, с други думи — с ориентирани към услугите въпроси от общото управление на научноизследователската и развойната дейност и иновациите. Интегрираните подходи за успоредно технологично планиране на материални стоки, софтуер и услуги ще се превърне в обичайно явление.

Фундаменталните изследвания за разработване на нови бизнес модели, методи и инструменти ще дадат ценен импулс на науката за услугите. В крайна сметка нарастващата хармонизация на стандартите в услугите ще насърчи специализацията и ефективното развитие на нови услуги (12).

Инженерингът на услугите е една от малкото области в сектора на услугите, която в голяма степен е формирана от европейските изследвания. По-тясната интеграция в международните мрежи и последователното развитие на независима професионална общност в инженеринга на услугите са от важно значение за запазване на водеща роля в тази област в бъдеще (13).

4.7

Приоритет 7: Вътрешен пазар и регулиране на бизнес услугите

Намаляване и опростяване на регулаторната тежест. Има редица рестриктивни фактори, които оказват отрицателно влияние на предприятията в сферата на бизнес услугите и обезсмислят усилията им да увеличават производителността си и да търсят търговска реализация в други държави-членки. Това включва проблеми, свързани с мобилността на работната сила и признаването на професионалните квалификации. Обемът и сложността на регулирането са нараснали през последните години, което все повече увеличава тежестта върху дребните доставчици на услуги. Най-важните точки, на които трябва да се обърне внимание, са:

Учредяване и прехвърляне на предприятия. МСП не разполагат с времето и средствата, необходими за учредяване на ново предприятие или прехвърляне на собствеността върху съществуващо такова.

Бариери пред износа на услуги. МСП, които желаят да изнасят своите услуги, са принудени да отделят значителни ресурси за намиране на съответните разпоредби, отнасящи се до конкретната им търговска дейност, както и да правят големи разходи за консултации. За да се отстранят ненужните пречки пред европейските доставчици на бизнес услуги за дейността им на пазарите на трети страни, са необходими последващи действия в резултат на преговорите с международните търговски организации. Съществуващата база данни за пазарния достъп, създадена от Европейската комисия, може да спомогне за установяване на подобни бариери.

Пречки пред мултидисциплинарното сътрудничество. Възможно е някои от съществуващите пречки пред навлизането на пазара на доставчиците на бизнес услуги да бъдат отстранени, когато Директивата за услугите влезе в сила.

Недостатъчно транспониране на европейското право, както и разлики в законодателствата на държавите-членки. Дори когато разпоредбите не са насочени директно срещу вътрешния пазар, големите различия между държавите от ЕС пречат на пазарната интеграция.

Обществените поръчки и разпоредби, свързани с конкуренцията между частните и държавните дружества при възлагането на договори за обществени поръчки.

Пречки пред трансграничното предлагане на услуги между държави-членки. Професионалните асоциации включват в уставите си предпазни клаузи, за да не допуснат доставчици на услуги от други държави-членки.

Командироване на висококвалифицирани служители. Явяват се трудности при назначаване на служители в други държави-членки, дори когато става дума за висококвалифицирани специалисти. В своето становище относно командироването на работници (14) ЕИСК предлага редица възможности за действия в тази насока.

Признаване на професионални квалификации. Директива 2005/36/EО от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации трябваше да бъде транспонирана до 20 октомври 2007 г. Това включваше заместването на петнадесет предходни директиви, отнасящи се до признаването на професионалните квалификации. Сега би следвало да настъпи наистина всеобхватна модернизация на общностната система, която да стимулира пазара на ЕС за бизнес услуги чрез по-гъвкаво и автоматично признаване на квалификациите. Междувременно една инициатива на Европейската комисия, наречена Информационна система за вътрешния пазар (IMI), действително може да се разглежда като практически подход, чрез който властите и работодателите в държавите-членки да могат да проверяват в една централна база данни кои са определените във всяка отделна държава-членка органи (на регионално и на национално равнище), които имат правомощията да издават удостоверения за правоспособност и квалификация и да проверяват достоверността на такива удостоверения.

Транспониране на Директивата за услугите. Един отраслов анализ би помогнал на бизнес услугите да се възползват оптимално от новата регулаторна среда, по-конкретно за установяване на оставащите пречки по време и след транспонирането на Директивата за услугите. Това ще бъде предмет на подробен преглед от 2010 г. нататък, за да се оцени напредъкът в транспонирането и да се проследи отблизо начинът, по който е осъществен този напредък. Специално внимание трябва да се обърне на въздействието върху икономиката на бизнес услугите. Информационната система за вътрешния пазар може да предложи полезна информация за проследяване и по-нататъшно намаляване на националните несъответствия.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 4 (CCMI/035).

(2)  COM(2007) 374 окончателен от 4 юли 2007 г.

(3)  SEC(2007) 1059 от 27.7.2007 г.

(4)  Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г.

(5)  Вж. Съобщение за СМИ IP/08/192 от 7 февруари 2008 г.

(6)  Бележка /08/125 от 10 март 2008 г.

(7)  COM(2007) 359 окончателен.

(8)  COM(2008) 133 окончателен от 11 март 2008 г.

(9)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 93 (SOC/251).

(10)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8 (INT/324).

(11)  ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 17 (INT/325).

(12)  Инженеринг на услугите — методологическо разработване на нови продукти на услугите, Hans-Jorg Bullinger, Klaus-Peter Fahnrich, Thomas Meiren.

(13)  Thomas Meiren, Fraunhofer Institut für Arbeitswissenschaft und Organisation (Институт „Фраунхофер“), Щутгарт, Германия.

(14)  ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 95.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

Следният текст от становището на специализираната секция бе изменен с изменение, прието на пленарната сесия, и получи поне една четвърт от подадените гласове:

Параграф 2.2 — второ тире:

„—

Политики, свързани с пазара на труда в сферата на бизнес услугите. От социална гледна точка се изисква задълбочено проучване в рамките на сектора, за да се установи какви са предизвикателствата, които се пораждат от новите видове заетост, възникнали вследствие на взаимодействието между бизнес услугите и производствените индустрии. Този анализ трябва да включва образованието, обучението и ученето през целия живот, както и условията на заетост на работещите, включително на онези от тях, засегнати от процеси на възлагане на дейности на външни изпълнители. За постигането на тази цел би следвало да се развие структурната предпоставка за секторния разшири програмата за социален диалог, който тепърва следва да се развие и на тази основа да се разшири неговата програма, за да бъдат разгледани специфичните промени в условията на труд и възможностите за заетост в резултат от структурните промени, засягащи бизнес услугите;“

Резултат от гласуването:

87 гласа „за“, 35 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.


Top