Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52007IE1002

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Еврорегионите

OJ C 256, 27.10.2007, p. 131–137 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/131


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Еврорегионите“

(2007/C 256/23)

На 17 януари 2007 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище относно „Еврорегионите“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която бе възложено да подготви работата по този въпрос, прие становището си на 21 юни 2007 г. (докладчик: г-н ZUFIAUR).

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание на 11 юли 2007 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Състояние на въпроса

1.1   Определение

1.1.1

Еврорегионите са постоянни структури за трансгранично сътрудничество между регионалните и местните органи на управление, намиращи се в пряко съседство по протежение на общи държавни граници.

1.1.1.1

Специфичните им характеристики (1) включват следните:

Еврорегионите и сходните структури не са нито нова администрация, нито ново ниво на управление, а представляват платформа за обмен и хоризонтално трансгранично сътрудничество между местни и регионални правителства; те насърчават и засилено вертикално сътрудничество между регионалните и местни власти, държавните правителства и европейските институции.

Те са обединения на местни и регионални власти, разположени от двете страни на една държавна граница, понякога с парламентарна асамблея.

Те са трансгранични обединения с постоянен секретариат, технически и административен екип и собствени средства.

В някои случаи това са субекти на частното право, основани на сдружения с нестопанска цел или фондации от едната или другата страна на обща граница според съответната национална юрисдикция. В други случаи представляват субекти на публичното право, основани на междудържавни споразумения, натоварени, наред с други задачи, с участието и сътрудничеството на местните и регионални власти.

В много случаи еврорегионите не се определят единствено от географските или административно-политическите си граници, а имат и общи икономически, социални или културни характеристики.

1.1.2

За обозначаване на различните еврорегиони се използват разнообразни термини: Еврорегио, Еврорегион, Европарарегион, Голям регион, Регио и др.

1.2   Цели

1.2.1

Основна цел на еврорегионите и други подобни структури (2) е трансграничното сътрудничество, като приоритетите се избират по различен начин според регионалните и географски особености. На началните етапи или при работни общности с подчертано специфични цели, на първо място стоят насърчаването на взаимното разбиране, изграждането на културни отношения и засилването на икономическото сътрудничество. При еврорегионите, които разполагат с по-интегрирани структури и със собствени финансови средства, се определят по-амбициозни цели. Те се занимават с всякакви въпроси, свързани с трансграничното сътрудничество — от прокарването на общи интереси от всякакъв характер до осъществяването и управлението на конкретни трансгранични програми и проекти.

1.2.2

Трансграничните дейности обхващат не само социално-икономическото развитие и културното сътрудничество, а също така и други области от общ интерес за пограничното население. По-специално това са: социални въпроси, здравеопазване, образование и обучение, научни изследвания и развойна дейност, управление на отпадъците, защита на околната среда и управление на ландшафта, туризма и дейностите за отдих и забавление, природните бедствия, транспорта и транспортните връзки.

1.2.3

Еврорегионите се смятат за подходяща рамка за прилагане на европейските политики на трудова мобилност и икономическо, социално и териториално сближаване посредством механизми за сътрудничество в граничните райони, с които се избягват конфликти на правомощия.

1.2.4

Еврорегионите дават импулс на изграждането на Европейския съюз и на европейската интеграция отдолу-нагоре, тръгвайки от ежедневния живот на хората.

1.2.5

На свой ред сътрудничеството през границите допринася за осъществяване на трансгранични форми на организация и действие за разрешаване на общи проблеми, каквито са междурегионалните профсъюзни комитети, сътрудничеството между стопански организации и търговски камари, създаването на еврорегионални икономически и социални комитети и др.

1.2.6

В този смисъл проучвателната група, натоварена с изготвянето на настоящото становище, имаше възможност да провери на място това твърдение, тъй като на 13 февруари 2007 г. беше поканена от Икономическия и социален комитет на Големия регион (3) на изслушване в Люксембург.

1.3   Историческо развитие

1.3.1

Съветът на Европа със седалище в Страсбург е европейската организация, която се занимава от няколко десетилетия с темата за еврорегионите и най-общо с трансграничното сътрудничество.

1.3.2

Първият опит в трансграничното сътрудничество бе придобит в началото на четиридесетте години. Споразумението на държавите от Бенелюкс от 1948 г. беше първата инициатива за преодоляване на разделителната линия между държавните граници. Еврорегио беше създадена през 1958 г. около нидерландската област Enschede и германската област Gronau. Малко по-късно, но по онова време извън Европейската общност, в Скандинавия започнаха различни инициативи, като например свързаните с областите Øresund, Nordkalotten и Kvarken, на границите на Дания, Норвегия и Швеция.

1.3.3

Между 1975 г. и 1985 г. се създадоха редица работни общности между региони от различни държави (например работните общности на Jura и на Пиринеите) с ограничено поле на действие.

1.3.4

Трансграничното регионално сътрудничество и създаването на еврорегиони нараснаха от 1990 г. насам (4). Сред факторите, които допринесоха за това развитие, се открояват следните:

напредъкът на европейската интеграция, по-специално със създаването на единния пазар, еврото и разширяването на ЕС;

нарастващите децентрализация и регионализация в европейските държави;

увеличаването на трансграничната заетост;

признаването, макар и непълно, на ролята на регионите в управлението на европейските институции;

осъществяването на инициативи на Общността за трансгранично сътрудничество като ITERREG.

1.3.5

Последните две разширявания, при които броят на държавите-членки нарасна — от 15 на 27, доведоха до значително увеличаване на броя и характеристиките на пограничните региони. По-конкретно пограничните региони на ниво NUTS II се увеличиха на 38, а дължината на границите от 7 137 км стана 14 300 км.

1.3.6

В своята резолюция (5) от м. декември 2005 г. Европейският парламент изразява мнението, че трансграничното сътрудничество има основно значение за европейската интеграция и сближаване и приканва държавите-членки и Комисията да насърчават и подкрепят използването на еврорегионите. Трансграничното сътрудничество беше включено също и в проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа (член III-220).

1.4   Форми на сътрудничество

1.4.1

Посредством инициативата на Общността INTERREG III в подкрепа на сътрудничеството между региони, Комисията определи три области на сътрудничество:

А — Трансгранично сътрудничество

Целта на трансграничното сътрудничество е икономическата и социална интеграция посредством прилагането на общи стратегии за развитие и структуриран обмен между двете страни на една граница.

Б — Транснационално сътрудничество

Целта на транснационалното сътрудничество между националните, регионални и местни органи е насърчаване на по-силна териториална интеграция посредством образуването на големи групи от европейски региони или макрорегиони.

В — Междурегионално сътрудничество

Целта на междурегионалното сътрудничество е увеличаване на обмена на информация и опит, без това да се отнася непременно до пограничните региони.

Еврорегионите спадат по-специално към група А и във все по-голяма степен към група Б.

2.   Общностен контекст

2.1

Наскоро различни предложения, идващи от Общността, подобриха общата рамка на действие на еврорегионите. През първото шестмесечие на 2006 г. Европейският парламент и Съветът на министрите приеха редица важни решения, оказващи въздействие върху трансграничното сътрудничество.

2.2   Финансови перспективи

2.2.1

През 2004 г. Комисията представи първоначалното си предложение за преразглеждане на Финансовите перспективи за периода 2007-2013 г (6). В това предложение, отнасящо се за ЕС с 27 държави-членки, Комисията определи нивото на разходите на 1,14 % от БНД за периода 2007-2013 г. Предвид сериозните предизвикателства, на които трябва да отвърне ЕС, в своето становище (7) ЕИСК се произнесе за увеличаване на собствените средства до максимално ниво от 1,30 % от БНД (което надвишава предишната граница от 1,24 %). Европейският съвет от м. декември 2005 г. определи общата стойност на разходите за периода 2007-2013 г. на 1,045 % от БНД. Накрая, през м. април 2006 г., след преговори между Съвета и Европейския парламент окончателното предложение беше определено на 864 316 млн. еуро, т.е. 1,048 % от БНД.

2.2.2

Това значително намаляване оказа влияние върху средствата, предназначени за икономическото и социално сближаване, които от 0,41 % от БНД в ЕС-15 спаднаха на 0,37 % в ЕС-27. И това се случи в момент, когато влизането на новите държави-членки и други предизвикателства за ЕС като глобализацията изискваха увеличаване, а не намаляване на средствата.

2.2.3

По отношение на европейското териториално сътрудничество новата Цел 3 предвижда 8 720 млн. еуро (2,44 % от предвидените 0,37 % от БНД за целите на сближаването) в сравнение с 13 000 млн. еуро, поискани от Комисията в първоначалното й предложение. Става ясно, че трябва да се постигне повече с по-малко средства.

2.2.4

Финансовият стимул от страна на ЕС за трансграничното сътрудничество се увеличи в сравнение с предходния период 2000-2006 г., но намаляването в сравнение с първоначалните предложения на Европейската комисия налага по-голямо сътрудничество от страна на регионалните и местни органи на управление, както и по-широко използване на публично-частното партньорство. Предвидените средства понастоящем обхващат по-голям брой погранични райони, по-специално в Централна и Източна Европа, след присъединяването на 12-те нови държави-членки.

2.3   Нови регламенти

2.3.1

В представените през м. юли 2004 г. от Комисията предложения относно структурните фондове за периода 2007-2013 г. се определя Цел „конвергенция“ вместо предишната Цел 1, Цел „конкурентоспособност и заетост“ вместо предишната Цел 2 и се създава нова Цел 3 „европейско териториално сътрудничество“, която отдава по-голямо значение на дейността в областта на трансграничното регионално сътрудничество.

2.3.2

В частност тази нова Цел 3 (8), основана на опита от инициативата на Общността INTERREG, ще бъде посветена на насърчаването на балансираната интеграция на територията на ЕС посредством трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество.

2.3.3

Комитетът изготви съответните становища относно реформата на структурните фондове и сближаването през 2005 г. (9) Съветът и Европейският парламент приеха новите предложения за регламенти през 2006 г. (10).

2.4   Политика на сближаване: стратегически насоки

2.4.1

Съобщението на Комисията (11) относно стратегическите насоки за сближаването беше изготвено след приемането на различните регламенти във връзка със Структурните фондове. Това съобщение потвърждава значението на новата Цел 3 „европейско териториално сътрудничество“ в трите му аспекта: трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество.

2.4.2

Стремежът на новата цел за сътрудничество е насърчаване на засилена интеграция на територията на ЕС и намаляване на „ефекта на бариерата“ посредством трансграничното сътрудничество и обмена на добри практики.

2.4.3

Стратегическите насоки за европейската политика на сближаване си поставят за цел:

а)

да направят регионите по-привлекателни за развитието на инвестициите;

б)

да насърчават иновациите и предприемаческата инициатива;

в)

да допринасят за създаване на работни места и, в по-тесен смисъл, да отчетат регионалното измерение на политиките на сближаване.

2.4.4

Известно е, че националните граници често са пречка за развитието на европейската територия в нейната цялост и могат да ограничат конкурентоспособността й. Следователно една от основните цели на трансграничното сътрудничество в Общността е премахването на „ефекта на бариерата“ между националните граници и създаването на синергии за справяне с общите проблеми посредством съвместни решения.

2.4.5

Политиките на сближаване трябва да бъдат насочени към действия, носещи добавена стойност към трансграничните дейности, като например: увеличаване на трансграничната конкурентоспособност посредством иновации, изследователска и развойна дейност; свързване в нематериални мрежи (услуги) или материални мрежи (транспорт), за да се укрепи трансграничната интеграция като елемент от европейското гражданство; насърчаване на мобилността и трансграничната прозрачност на трудовия пазар; управление на водните ресурси и контролиране на наводненията; развиване на туризма; насърчаване на включването на икономическите и социални участници; изтъкване на културното наследство; подобряване на териториалното устройство и др.

2.5   Нова правна основа за териториалното сътрудничество

2.5.1

В исторически план липсата на хомогенна европейска нормативна уредба за трансграничното сътрудничество е спирачка за осъществяването на важни действия в тази област.

2.5.2

През 2004 г. Комисията предложи създаването на Европейска група за трансгранично сътрудничество (ЕГТС), като в последното предложение на Комисията това наименование бе променено и терминът „трансгранично“ беше заменен с „териториално“.

2.5.3

В приетия на 31 юли 2006 г. регламент (12) се отчита следното:

При отчитане на значителните трудности, с които се сблъскват държавите-членки и по-конкретно регионалните и местните органи, при осъществяване и управление на действията по трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество в контекста на различните национални законодателни уредби и процедури, се налага предприемането на подходящи мерки за намаляване на трудностите.

За преодоляването на пречките, които възпрепятстват териториалното сътрудничество, е необходимо да се създаде инструмент за сътрудничество на общностно равнище, който да позволява създаването на територията на Общността на групи за сътрудничество със статут на юридическо лице, наричани „европейски групи за териториално сътрудничество“ (ЕГТС).

Следва да се създадат условия за териториално сътрудничество съгласно принципа на субсидиарността, така, както е определен в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността, така, както е посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че обръщането към ЕГТС не е задължително, и при спазване на конституционния ред на всяка държава-членка.

3.   Икономическа интеграция и социално и териториално сближаване

3.1   Интеграция и специализация

3.1.1

В големите традиционни държави голяма част от икономическата дейност е съсредоточена в централната част на страната, а в много случаи в столицата и в по-големите градове. Във всяка държава се е развила известна регионална икономическа специализация.

3.1.2

Европейската интеграция допринася за създаването на нови области на сътрудничество като еврорегионите. В контекста на европейската интеграция регионалната специализация вече не се развива във всяка отделна държава, а все повече в европейски мащаб. Границите между държавите вече не са непреодолима бариера за обмена. Това допринася за създаването на нови отношения между региони, които понякога имат различна степен на развитие, принадлежат на различни държави-членки, но имат общи цели в рамките на все по-нарастващата специализация в Европа.

3.1.3

Такова сътрудничество е особено необходимо по отношение на дейностите с ограничен мащаб, които са по-засегнати от ефекта на границата, както при МСП.

3.1.4

ЕИСК смята, че еврорегионите би трябвало да допринасят съществено за постигане на целите на политиката на икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС. В този смисъл новото предложение за териториална политика на Европейския съюз си поставя за приоритетни цели конвергенцията и увеличаването на конкурентоспособността и на заетостта, най-вече в по-слабо развитите региони и в регионите, които се изправят пред нови предизвикателства на специализацията.

3.2   Конкурентоспособност

3.2.1

Еврорегионите допринасят за икономиите от мащаба. Основно те водят до увеличаване на пазара (икономии от агломерация), допълняемост на производствените фактори и повече стимули за инвестиране. Смята се, че някои инвестиции в иновации и развойна дейност могат да окажат пряко въздействие на разстояние от 250 до 500 км. Въпреки че някои еврорегиони са по-големи, средно те се простират на максимално 50 до 100 км.

3.2.2

Еврорегионите са от основно значение за постигане на достатъчно критична маса в определени области, като се създава възможност за редица инвестиции в ключови услуги, които без трансграничното сътрудничество не биха дали резултати.

3.2.3

За увеличаване на конкурентоспособността, трансграничното сътрудничество между регионалните и местните власти може да осигури различни обществени блага:

информационни, комуникационни, енергийни и транспортни мрежи, както и други трансгранични инфраструктури;

обществени услуги като училища, болници, услуги, свързани със спешна помощ;

институции и служби в подкрепа на частната стопанска дейност, включително развитието на търговията, предприемачеството и сдруженията на трансгранични предприятия, създаването на нови възможности за заетост и мобилността на работниците.

3.3   Сближаване: трудности при трансграничния труд

3.3.1

Повечето еврорегиони включват региони със сходна степен на развитие. Въпреки това съществуват и еврорегиони, които включват региони с различна степен на развитие. Една от целите на еврорегионите е насърчаване на развиването на икономически дейности или дейности от друг тип, които да намалят различията между регионите. За тази цел от основно значение е по-голямо участие на заинтересованите държави-членки и на ЕС.

3.3.2

В пограничните райони социалните инвестиции в областта на основните услуги често са по-ниски в сравнение с по-централните райони във всяка страна. В много случаи това се дължи на по-слабото влияние, което пограничните райони упражняват върху центъра, където се вземат решенията. Нерядко този факт води до недостиг на качествени, разнообразни и рентабилни услуги, по-специално за по-уязвимите прослойки на населението (деца, имигранти, семейства с по-ниска покупателна способност, хора с увреждания, хронично болни и др.).

3.3.3

Еврорегионите могат да бъдат много ценни, за да се развият този вид услуги и в резултат на това да се даде възможност на тези обществени прослойки да получат по-добра закрила посредством трансграничен подход. Освен това еврорегионите могат да допринесат за преодоляване до голяма степен на правните, административни и финансови пречки и несъответствия, които ограничават напредъка на тяхното население. Те допринасят и за превъзмогване на историческите предразсъдъци, за разработването на съвместни изследвания и за по-доброто взаимно разбиране на различията помежду им.

3.3.4

Празнотите в правната уредба и недостатъчната хармонизация по отношение на свободното движение на пограничните работници са решени само частично с достиженията на правото на Общността и от юриспруденцията на Съда на ЕО. Поради нарастващия брой на пограничните работници това се превърна в значим факт на европейско ниво, най-вече в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване и социалното подпомагане, в които все още съществуват различни определения и трактовки на понятия като пребиваване, определяне на семейното положение, изплащане на разходи за здравеопазване, двойно данъчно облагане и други видове административни ограничения (13).

4.   Трансграничното сътрудничество: добавена стойност за европейската интеграция

4.1   Преодоляване на границите

4.1.1

Необходимостта да се преодолеят пречките пред интеграцията е ежедневие за жителите на пограничните райони. Целта не е да се променят границите или да се нарушава суверенитета на държавите, а да се даде възможност за ефективно сътрудничество през границите във всички области на живота, като се подобрят условията на живот и понятието „Европа на гражданите“ се превърне в действителност.

4.1.2

Границите на ЕС надхвърлиха широко предишната роля на бариера, но все още съществуват икономически, социокултурни, административни и правни различия, което е особено очевидно по външните граници на ЕС. Ето защо целта на сътрудничеството в трансграничните райони е да се развият структури, способи и инструменти за сътрудничество, които да позволят премахването на административните и нормативни пречки, на историческите фактори за разделяне и да се превърне съседството във фактор на мобилност, икономическо развитие и социален напредък. В крайна сметка целта е трансграничните региони е да се превърнат в „области на споделен просперитет“.

4.2   Добавена стойност

4.2.1

Трансграничното сътрудничество и трайното му осъществяване посредством еврорегионите не само позволява предотвратяване на конфликти, посрещане на бедствия или преодоляване на психологически бариери, но и води до забележимо подобрение на развитието от двете страни на границите. Тази добавена стойност може да намери конкретен политически, институционален, икономически, социокултурен израз и израз от гледна точка на европейската интеграция. Трансграничното сътрудничество представлява ценен принос за укрепване на съжителството, сигурността и интеграцията в Европа. То е изключително ефективен начин за осъществяване на общностните принципи на субсидиарност, партньорство, икономическо, социално и териториално сближаване, а също и за подкрепяне на пълноценното присъединяване на нови държави-членки към ЕС.

4.2.2

Тези постоянни структури на трансгранично сътрудничество дават възможност за активно и устойчиво участие на гражданите и административните органи, както и на политическите и социални групи с трансграничен характер и от двете страни на границата. Те гарантират взаимното опознаване и позволяват вертикално и хоризонтално партньорство на основата на различни национални структури и правомощия. Това създава също така условия за управлението на трансгранични програми и проекти или за съвместното управление на средства от различни източници (от средства на Общността, държавни, собствени или други). ЕИСК смята, че съвместното развитие на този вид инициативи може да бъде осъществено по-успешно и по-ефективно, ако организираното гражданско общество играе главна роля.

4.2.3

От социално-икономическа гледна точка структурите за трансгранично сътрудничество дават възможност за: мобилизиране на вътрешния потенциал на всички участници (търговски камари, сдружения, предприятия, профсъюзи, обществени и културни институции, екологични организации или туристически агенции и много други); отваряне на трудовите пазари и хармонизиране на професионалните квалификации; разширяване на икономическото развитие и създаване на работни места посредством дейности в други области като инфраструктурата, транспорта, туризма, околната среда, образованието, научните изследвания и сътрудничеството между МСП.

4.2.4

В социокултурната област добавената стойност на трансграничното сътрудничество се корени в непрекъснато разпространяване на общото знание. Това разпространяване може да се разглежда като „трансграничен континуум“ и да бъде предмет на различни публикации и под различна форма. По същия начин трансграничното сътрудничество дава възможност да се изгради мрежа от институции, които играят мултиплицираща роля. Такива биха били образователните центрове, организациите, работещи в областта на опазването на околната среда, културните сдружения, библиотеките, музеите и др. Освен това трансграничното сътрудничество насърчава равните възможности и допринася за по-широкото овладяване на езика на съседната страна, включително и на местните диалекти, които са основни елементи на трансграничното регионално сътрудничество и необходима предпоставка за общуването.

4.2.5

Разглеждано в тази светлина, трансграничното сътрудничество, укрепено от постоянни структури като еврорегионите, има добавена стойност за националните мерки благодарение на допълващата роля на трансграничните програми и проекти, мобилизираните синергии, съвместните научни изследвания и иновации, създаването на динамични и стабилни мрежи, обмена на знания и добри практики, косвените ефекти от преодоляването на границите и от трансграничното и ефективно управление на наличните средства.

4.3   Пречки

Въпреки това съществуват различни обстоятелства, които затрудняват крайграничното сътрудничество (14). Сред най-ясно изразените са следните:

правните ограничения пред трансграничната дейност на регионалните и местни административни органи, наложени от държавното законодателство;

различията в структурите и правомощията на различните административни нива от двете страни на границата;

липсата на политическа воля, по-специално на държавно равнище, за премахване на ограниченията, например посредством държавни разпоредби или двустранни договори;

липсата на общи рамки в областта на данъчното облагане и социалното осигуряване, или признаването на дипломите за висше образование и за професионална квалификация;

структурните икономически различия от двете страни на границата;

езиковите, културни и психологически бариери, сред които изпъкват исторически наложилите се предразсъдъци и неразбирателства между народите.

4.4   Общи принципи за трансграничното сътрудничество

4.4.1

Множество примери на цялата територия на Европа позволяват да се определят поредица от основни принципи за успеха на трансграничното сътрудничество:

близостта до гражданите: жителите на трансграничните райони желаят да си сътрудничат с цел преодоляване на проблемите, с които се сблъскват, или подобряване на жизнените си перспективи;

участието на политическите представители (местни, регионални, държавни и европейски) е от основно значение за успешно трансгранично сътрудничество;

субсидиарността: местното и регионално равнище са доказали, че са най-подходящите за осъществяване на трансграничното сътрудничество, въпреки необходимостта от обединяване с националните правителства;

партньорството: участието на всички действащи лица от двете страни на границата е от основно значение за постигане на общите цели;

съвместните структури: те разполагат с общи средства (технически, административни, финансови механизми и механизми за вземане на решения) и гарантират дълготрайна и постоянно развиваща се дейност. Те са и гаранция за упражняването на определени правомощия, за управлението на програми, включително и европейските, за постигане на консенсус отвъд границите и за избягване на проявите на националния егоизъм.

5.   Към управление, основано на сътрудничеството

5.1   Новите региони се нуждаят от нови форми на управление

5.1.1

Еврорегионите са териториални единици, осъществяват на практика нови модели на сътрудничество и на обединение между публичните сектори, между частните сектори и между едните и другите, с цел разработване на нови политики в мрежа с по-голямо участие на всички действително заинтересовани страни.

5.1.2

Понятието за управление може да се интерпретира като форма на управление от по-хоризонтален характер и със засилено участие в сравнение с традиционните форми, които са по-вертикални и йерархични. Тази концепция за управление е особено подходяща за еврорегионите, тъй като е нужно да се намерят съвместни решения на общи проблеми.

5.1.3

От своя страна еврорегионите във все по-голяма степен изпълняват допълваща, но все пак основна роля в европейското управление на икономическото, социално и териториално сближаване.

5.1.4

В този смисъл ЕИСК смята, че еврорегионите и сходните структури следва да дадат решаващ принос за задълбочаването на процеса на интеграция и изграждане на Европа.

5.1.5

На свой ред създаването на еврорегионите изисква сътрудничество между институционалните и социалните участници, които често се основават на различна логика и традиции. Близостта не винаги означава повече сътрудничество. Ето защо институциите и организациите на гражданското общество имат важна роля в хоризонталното управление.

5.1.6

Ефективното включване на икономическите и социалните участници в управлението на еврорегионите изисква създаването на институционални рамки. Организациите на гражданското общество трябва да се включат в изготвянето и осъществяването на политиките на различните нива на трансгранично сътрудничество между две или повече държави. Участието на социалните партньори в мрежата EURES в областите на трансгранично сътрудничество е важна конкретна реализация на този принцип.

6.   Заключения и препоръки

6.1

Приемането на регламента за създаване на Европейска група за териториално сътрудничество (ЕГТС) и включването на нова цел за териториално сътрудничество откри нови възможности за действие на еврорегионите. От една страна, защото създава правен инструмент на Общността за трансгранично сътрудничество и освен това дава възможност на държавите-членки, на съответните им различни нива, да се включат в трансграничното териториално сътрудничество. От друга страна, преходът от „трансгранично сътрудничество“ към „териториално сътрудничество“ означава, че еврорегионите биха могли да разширят дейността си отвъд традиционните области за сътрудничество на местно ниво и в рамките на близки общности, в посока на цялостно развитие на по-обширни територии, които имат общи синергии и възможности.

6.2

Ето защо ЕИСК смята, че териториалното сътрудничество, подкрепяно от еврорегионите, представлява основен елемент за насърчаване на европейската интеграция, за намаляване на икономическата, социална и културна разпокъсаност, дължаща се на националните граници, и за развиване на икономическото, социално и културно сближаване. За тази цел ЕИСК призовава на трансграничното териториално сътрудничество да бъде отделено особено внимание в следващия дебат за окончателното приемане на Договора за създаване на Конституция за Европа.

6.3

ЕИСК е на мнение, че за да може териториалното сътрудничество да отговори на породените от споменатите реформи очаквания, е необходимо по-активно участие на държавите-членки и на междинните им структури в развитието на еврорегионите. За тази цел са необходими държавни стратегии за териториално сътрудничество в рамките на Общността. По-специално държавите-членки следва да допринесат за разрешаване на най-неотложните проблеми на своето трансгранично население, които обикновено са свързани с пазара на труда, здравеопазването, социалното подпомагане, образованието и транспорта.

6.4

ЕИСК смята, че за по-голяма ефективност на дейностите по териториалното сътрудничество и в съответствие с принципа на субсидиарност, би било целесъобразно европейските групи за териториално сътрудничество да участват повече в непосредственото управление на трансграничните проекти и, в определени случаи, на транснационални проекти, финансирани от фондове на Общността или държавни фондове.

6.5

За превръщането на еврорегионите в „области на споделен просперитет“ би било необходимо по-голямо участие на частния сектор (в това число и социалната икономика) в инициативите за трансгранично развитие, като за тази цел се отчита значението на малките и средни предприятия за изграждането на производствената структура и създаването на работни места.

6.6

ЕИСК смята, че еврорегионите, както и ЕГТС, които ще се създадат в съответствие с Регламент 1082/2006, са пример за материален израз на принципите на европейско управление, определени от Комисията в Бялата книга от 2001 г. В този смисъл ЕИСК счита, че ефективността на действията и политиките в областта на трансграничното сътрудничество и, в общ план, на териториалното сътрудничество, зависи от осъществяването на истинско „партньорство“ между всички заинтересовани териториални и социално-икономически участници. Във връзка с това ЕИСК призовава за създаване на механизми на участие на представителните организации на организираното гражданско общество в проектите в областта на териториалното сътрудничество.

6.7

В частност ЕИСК изразява мнение, че мрежата EURES би трябвало да се превърне в европейски механизъм, който ефективно да изпълнява главна роля в посредничеството между търсенето и предлагането на пазара на труда. В този смисъл трансграничната сфера е основна „изпитателна лаборатория“. Именно затова ЕИСК изразява съжаление за наблюдаваната през последните години тенденция към завръщане към „ренационализация“ на управлението на EURES и призовава за истинско трансгранично управление на тази мрежа. Освен това трябва да се има предвид, че наред с посредническата си функция на пазара на труда, EURES изпълнява и важна роля за стимулиране на социалния диалог в транснационалните области в най-близко съседство.

6.8

Известно е, че социално-икономическите организации изпълняват важна роля в европейската интеграция. В това отношение ЕИСК приветства транснационалния опит, натрупан в рамките на междурегионалните профсъюзни съвети, различните форми на транснационално сътрудничество и обединение между стопанските организации, търговски камари, изследователски центрове и университети или на създаването на еврорегионални икономически и социални комитети и др. Комитетът насърчава консолидирането и развитието им, като в същото време предлага да окаже подкрепа.

6.9

ЕИСК смята, че еврорегионите изпълняват важна роля, която би могла да нарасне още повече в регионите, граничещи с трети страни, както от гледна точка на икономическото развитие, така и по отношение на гражданската сигурност и социалната интеграция. Затова ЕИСК призовава този вид структури и дейностите, които те могат да провеждат, да се включат в политиките на добросъседство и предприсъединяване на ЕС.

6.10

Предвид изключително богатия опит, придобит благодарение на трансграничните дейности (примери, за които се привеждат в приложението към настоящото становище) и основното им непознаване, дори и в самите еврорегиони, ЕИСК смята, че би било целесъобразно Комисията да изготви „Ръководство за добри практики“ в тази област, като включи успешните примери за публично-частно партньорство.

6.11

Тъй като е очевидно, че анализът на един толкова многостранен въпрос не може да се изчерпи само в едно становище, ЕИСК смята за подходящо да се задълбочи темата за трансграничното териториално сътрудничество и подкрепящите го структури с други становища по трансгранични въпроси от общ интерес: пазара на труда, туризма, центровете за развитие и др.

Брюксел, 11 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Характеристики, основани на „Практическо ръководство по трансгранично сътрудничество“, 2000 г., АЕПР.

(2)  Когато говорим за еврорегиони се предполага, че в това се включват и други подобни структури.

(3)  Saarland, Lorraine, Luxemburg, Rheinland-Pfalz, Région wallone, Communauté française de Belgique, Deutschsprachige Gemeinschaft Belgiens.

(4)  Понастоящем съществуват повече от 168 еврорегиона и подобни на тях структури. Приблизително половината от регионите в държавите-членки на ЕС участват в еврорегионите.

(5)  Резолюция от 1.12.2005 г. на Европейския парламент относно ролята на „еврорегионите“ в развитието на регионалната политика.

(6)  COM(2004) 101 окончателен.

(7)  Становище относно „Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент — Да построим нашето общо бъдеще — Политически предизвикателства и бюджетни средства на разширения Съюз (2007-2013 г.)“, ОВ C 74 от 23.3.2005 г., стр. 32.

(8)  COM(2004) 495 окончателен, член 6: Европейско териториално сътрудничество.

(9)  Становища на ЕИСК относно „Основните разпоредби“ за Фондовете, „Кохезионния фонд“, „Европейския фонд за регионално развитие“ и „Eвропейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС)“, ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 76, 79, 88 и 91.

(10)  ОВ L 210 от 31.7.2006 г.

(11)  COM(2005) 299 окончателен y COM(2006) 386 окончателен, приети от Съвета на министрите на 5 октомври 2006 г.

(12)  OB L 210, 31.7.2007 г.

(13)  Бъдещата Обсерватория на заетостта на ЕИСК би могла да проследи проблематиката на пограничния и трансграничния труд в Европа.

(14)  Становище на ЕИСК „Управление на индустриалните промени в трансграничните региони след разширяването на Европейския съюз“ — OB C 185, 8.8.2006 г.


Top