Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52007AE0993

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Галилео на кръстопът: Изпълнение на европейските програми за глобална навигационна спътникова система (ГНСС) COM(2007) 261 окончателен

OJ C 256, 27.10.2007, p. 73–75 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/73


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Галилео“ на кръстопът: Изпълнение на европейските програми за глобална навигационна спътникова система (ГНСС)“

COM(2007) 261 окончателен

(2007/C 256/14)

На 16 май 2007 г., в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, Европейската комисия реши да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

На 29 май 2007 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктура, информационно общество“ да подготви работата по този въпрос.

Предвид неотложния характер на работата, на 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 11 юли 2007 г.) Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик г-н BUFFETAUT и прие настоящото становище с 95 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки.

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства реализма и смелостта, демонстрирани от Комисията, която в своето съобщение „Галилео на кръстопът: Изпълнение на европейските програми за ГНСС“, COM(2007) 261 съумя да направи съответните изводи от блокирането на преговорите по договора за концесия на системата „Галилео“.

1.2

Той одобрява напълно предложението да се прекратят тези преговори, които се намират в безизходица и да се приложи алтернативна стратегия.

1.3

Комитетът подкрепя изцяло волята на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията за успешно завършване на проекта „Галилео“, като се запазят първоначалните му обхват и концепция.

1.4

Счита, че „Галилео“ е стратегически проект за Европейския съюз, който е в състояние да покаже способността на Европа да се мобилизира около едно чудесно човешко, научно, техническо и икономическо начинание.

1.5

Счита, че изоставянето на проекта би имало пагубен ефект за Европейския съюз.

1.6

Подчертава, че сценарият, предложен от Комисията, представлява интересно и реалистично предложение за успешно осъществяване на проекта и смята, че възлагането на обществения сектор на отговорността и на финансирането на етапа на разработка и разгръщане демонстрира реалистична оценка на ситуацията.

1.7

Тъй като този сценарий има съществени финансови последици и изисква ясен ангажимент от страна на публичните финанси, ЕИСК подчертава необходимостта от непредубедено обмисляне на възможността за използването от страна на държавиге-членки на Европейския съюз на системата „Галилео“ за военни цели, най-вече в областта на отбраната, както и на възможността за събиране на ниски налози върху цената на крайните устройства на системата, за да се подпомогне финансовата стабилност на проекта.

1.8

ЕИСК препоръчва в най-скоро време да се изяснят условията и начина на отдаване на концесия на системата EГССНП (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие), регионално европейско допълнение на американския GPS, и да се координира добре прилагането на тази програма с програмата „Галилео“.

1.9

Одобрява избора Европейската космическа агенция да бъде определена като главен изпълнител и възложител на проекта.

1.10

Предупреждава за изкушението проектът „Галилео“ да се подчини на изискванията на така наречения принцип на „подобаваща компенсация“, въпреки че разбира основателното безпокойство на държавите-членки по отношение на научното, техническото и икономическото развитие.

1.11

Напомня, че въпросите за управлението и разпределението на икономическите и технически отговорности, когато не се решават добре, могат да се окажат много опасни, както показва случилото се неотдавна с „Еърбъс“.

1.12

Призовава държавите-членки да направят всичко необходимо, за да се довърши успешно проектът „Галилео“.

2.   Предистория на съобщението

2.1

Пет месеца след публикуването на Зелената книга за приложенията на спътниковата навигация, Комисията публикува ново съобщение с песимистичното заглавие „Галилео на кръстопът: Изпълнение на европейските програми за ГНСС“.

2.2

Шокиращо заглавие, предизвикано от блокирането на преговорите по договора за концесия. В действителност не беше възможно никакво споразумение с индустриалния консорциум кандидат за тази концесия поради съществени разногласия по отношение на икономическия модел на проекта.

2.3

Затова Европейската комисия можеше само да отчете този неуспех, който след серия от закъснения в осъществяването на „Галилео“ налагаше по-радикално преориентиране на проекта, както в икономически, така и в юридически план.

2.4

Впрочем Съветът на министрите на транспорта от 22 март 2007 г. призова Комисията да направи оценка на ситуацията и да предложи подробни алтернативни сценарии за концесионния договор, както и сценарий за краткосрочно предоставяне на навигационната система ЕГССНП, регионално допълнение на американския GPS, като предшественик на „Галилео“.

2.5

Европейският парламент, потвърждавайки своята подкрепа за проекта „Галилео“, изрази загриженост във връзка с повтарящите се закъснения в разработването на проекта и поиска от Комисията да представи предложения за справяне със ситуацията.

2.6

В Съобщението на Комисията се отговаря на това повторно искане от страна на институциите на Европейския съюз, които вземат решения.

3.   Съдържание на съобщението

3.1

Първият важен момент е, че Комисията призовава Съвета и Европейския парламент да вземат под внимание неуспеха на сегашните преговори по договора за концесията и следователно да вземат решение за приключването им. Всъщност, предвид блокирането на преговорите, тя не можеше да предложи никакво друго решение.

3.2

Тя обаче поиска от Съвета и Парламента да потвърдят отново своя ангажимент за създаването на система за независима спътникова навигация и да подкрепят продължаването на осъществяването на програмата „Галилео“. Така сегашният неуспех в преговорите по договора за концесия не би следвало да означава изоставяне на „Галилео“. Напротив, Комисията желае да бъде потвърден стратегическият за Европейския съюз характер на проекта, както и неговата значимост в икономически план.

3.3

Според Комисията програмата би следвало да продължи да се осъществява по същата схема, както досега. Техническите характеристики следва да останат същите, а именно мрежа от 30 спътника, предлагащи пет различни услуги с отлично качество на сигнала.

3.4

Следователно не може и да става дума да се задоволим с един по-евтин проект „Галилео“.

3.5

Комисията предлага два алтернативни сценария:

a.

Сценарий А): Първоначално, публичният сектор финансира и придобива една ограничена система, предлагаща ограничен оперативен капацитет. Тази система се състои от 18 спътника и свързаното с тях наземно оборудване. Тя би дала възможност за достатъчно прецизно географско позициониране и покритие, за да се предлагат услуги на пазара, без обаче изцяло да се извличат ползи от техническата добавена стойност на „Галилео“.

Оставащите 12 спътника в последствие могат да бъдат въведени от частния сектор в рамките на концесионен договор.

б.

Сценарий Б): публичният сектор финансира и придобива цялата система заедно с целия оперативен капацитет. Инфраструктурата ще бъде съставена от 30 спътника заедно със свързаното с тях наземно оборудване. Тя би дала възможност за предоставяне на всички услуги на „Галилео“ на всички потенциални потребители и би доказала на бъдещия концесионер надеждността на разработката на системата. Партньорството между публичния и частния сектор под формата на концесионен договор за услуги би включвало функционирането, експлоатацията на системата и поддръжката на мрежата от 30-те спътника. Пълното разгръщане би могло да бъде завършено в края на 2012 г., а договорът за концесия да обхване периода 2010-2030 г.

3.6

Комисията препоръчва приемането на втория сценарий, състоящ се от два етапа:

до 2008 г. да се пристъпи към незабавна експлоатация на EГССНП, като предшественик на „Галилео“, чрез прилагането на специфична концесия. Експлоатацията, след разгръщане на пълната мрежа от спътници „Галилео“, би следвало да започне до края на 2012 г.;

успоредно с това да се преговаря и да се създаде партньорство между публичния и частния сектор под формата на концесия за етапа на влизане в действие на ЕГССНП и на „Галилео“ между 2010 и 2030 г.

3.7

Комисията изразява желание Съветът и Парламентът да подкрепят тези две програми, утвърждавайки определени принципи:

Системата ЕГССНП да влезе в действие от 2008 г.,

да се вземе решение европейските спътникови навигационни програми да се определят, приемат, управляват и наблюдават от Европейския съюз в интерес на всички държави-членки,

да се признае стратегическия характер на „Галилео“,

да се избере Европейската космическа агенция като главен изпълнител и възложител от името на Европейския съюз, под негово управление и в съответствие с неговите правила,

да се гарантира, доколкото е възможно, лоялна конкуренция в рамките на програмата,

да се засили и преструктурира публичното управление на програмите, като политическата отговорност и ръководещата роля се повери на Европейската комисия,

да се спечели доверието на инвеститорите.

3.8

Една такава програма изисква мобилизиране на значителни финансови средства, като се използват не само предвидените във финансовите перспективи на сега предлаганата програма средства, но и чрез осигуряване на допълнително финансиране.

3.9

Във финансовата рамка 2007-2013 г. ще бъдат необходими 2,4 милиарда еуро, за да се продължи сегашната схема, като се предвидят и мерки за намаляване на рисковете. За придобиване на първата пълна мрежа от спътници (30 спътника), заедно с осъществяването на публично-частно партньорство за експлоатационната фаза от 2010 до 2013 г., биха били необходими 3,4 милиарда еуро.

4.   Общи бележки

4.1

Много правилно и уместно Комисията взе под внимание блокирането на преговорите, свързани с договора за концесия в сегашния контекст и подчерта необходимостта те да бъдат приключени. Приемането на погрешно решение само би удължило неприятната ситуация и би забавило още повече осъществяването на програмата.

4.2

По този въпрос Съветът достигна до същите заключения като Комисията и реши преговорите да бъдат приключени, за да се започне от ново начало. Той настояваше също така да потвърди отново приоритетния характер на проекта „Галилео“ и ЕИСК приветства това.

4.3

От друга страна, едно неотдавнашно проучване на Евробарометър (май-юни 2007 г.) относно програмата „Галилео“, поръчано от ГД „Транспорт и енергетика“, показва, че 80 % от гражданите на Европейския съюз подкрепят идеята за самостоятелна навигационна спътникова система и 63 % от тях биха подкрепили допълнително финансиране за успешното завършване на проекта. Оценката обаче за последиците от евентуално изоставяне на „Галилео“ върху имиджа на Европейския съюз е доста различна. 44 % от анкетираните считат, че ефектът би бил пагубен, а 41 % смятат, че това не би оказало никакво въздействие.

4.4

ЕИСК приветства подкрепата на Съвета и на общественото мнение за „Галилео“, но смята, че изоставянето на проекта би имало катастрофален ефект за имиджа на Европейския съюз и за доверието, което може да се гласува на европейските проекти. Това би било знак за неспособността на Европейския съюз да изпълни докрай един научен и технически проект от значение за бъдещето, който може да мобилизира нашите способности за научни изследвания, иновации и технически решения, откривайки големи пазарни възможности.

4.5

След казаното дотук, в съобщението остават отворени въпроси. Комисията поставя силен акцент върху системата ЕГССНП и върху необходимостта от пускането й в действие в най-скоро време, но не разглежда въпроса за това кой ще я експлоатира. Тя само отбелязва, че ще се пристъпи към отдаване на концесия, но не посочва под каква форма ще бъде тя и кои ще бъдат евентуалните партньори (предприятие, консорциум на организациите или дружествата, на които е възложено управлението на въздушния трафик? …). От публичния или от частния сектор ще бъде операторът? Какви ще бъдат процедурите по прилагането и какви ще са сроковете?

4.6

Системите за усилване, които дават възможност за подобряване на качеството на услугата GPS са регионални (освен ЕГССНП има такава в Северна Америка — WAAS и една друга в Индия). Какви са връзките между тези регионални системи и какви международни споразумения са необходими за тези системи?

4.7

Що се отнася до трудностите, които бяха срещнати с консорциума, кандидат за концесията на „Галилео“, следва да се внимава, за да се избегнат подобни затруднения в новите предлагани сценарии. Всъщност зад членовете на консорциума често се очертаваха националните директиви. В действителност много от заинтересованите дружества са с публично управление или са държавни дружества и би било наивно да се вярва, че става дума за класически „частен“ консорциум. Това би могло да се случи и при новите сценарии. С оглед на това следва да се въведат строги процедури, за да се гарантира реална конкуренция.

4.8

ЕИСК приветства факта, че общата схема на проекта не беше променена и по- специално спектърът от предлаганите услуги. Предложението на Комисията е най-разумното. Промяната на икономическия модел на проекта щеше да доведе до допълнителни закъснения и до ненужни финансови разходи и рискове.

4.9

Комитетът счита също така, че Комисията бе права, когато подчерта, че „без да се оспорва цивилния характер на системата, трябва да се допусне, че значителни приходи биха могли да дойдат от военните потребители“. Като съзнава, че този въпрос е деликатен, той счита, че дискусиите по тази тема между държавите-членки следва да продължат. Според него държавите-членки на Европейския съюз, ако пожелаят и чрез подходящо финансиране, би следвало да могат свободно да решават да използват правителствената система със запазен достъп за военни цели с отбранителен характер.

4.10

Тъй като въпросът за финансирането на проекта е от съществено значение, ЕИСК си задава въпроса дали не би трябвало да се предвиди една много малка удръжка от приходите от продажбата на терминалите, за да се подпомогне финансирането на „Галилео“.

4.11

Въпреки че ЕИСК подкрепя идеята Европейската космическа агенция да стане главен изпълнител и възложител на проекта, той подчертава, че това не би следвало да подчини проекта Галилео на т. нар. принцип на „подобаваща компенсация“, макар и отлично да съзнава, че споразуменията между държавите-членки в предходния сценарии бяха в резултат на деликатно икономическо равновесие между тях. Той подчертава необходимостта да не се излага на опасност един толкова важен, колкото и емблематичен за Европейския съюз проект, заради опасенията, свързани с икономическите последици от проекта за главните участващи държави-членки. Комитетът припомня, че трудностите, които Европейският авиационен и отбранителен консорциум (EADS) среща днес, са породени от подобни опасения. Желанието за икономическо равновесие между партньорите е основателно, но ако то доведе до спиране или до забавяне на осъществяването на проектите, ще бъде поставен под въпрос целият този емблематичен европейски проект с индустриалното и научното му измерение, както и икономическите ползи от него.

4.12

И накрая ЕИСК предполага, че желанието на Комисията да предпази принципите на общностното управление я е накарало да изисква настоятелно политически контрол на проекта по един, може би, не достатъчно дипломатичен начин и подценявайки важната роля, която играе Европейската космическа агенция.

Брюксел 11 юли 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и соц иален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


Top