Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52007AE0984

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите COM(2006) 744 окончателен

OJ C 256, 27.10.2007, p. 27–30 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/27


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите“

COM(2006) 744 окончателен

(2007/C 256/05)

На 8 февруари 2007 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 юни 2007 г. Докладчик: г-н Adams.

На 437-ата си пленарна сесия, проведена на 11 и 12 юли 2007 г. (заседание от 12 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 55 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК разгледа Зелената книга, но изразява съмнение, че предложеният подход би могъл да доведе до висока и хармонизирана защита за потребителите в рамките на ЕС. Осигуряването на подобна защита чрез опростено и системно прилагане на достиженията на правото на ЕС в сферата на защитата на потребителя е често срещана тема в становищата на ЕИСК относно закрилата на потребителя, но в процеса на преразглеждане се получиха индикации, че това може да бъде трудно за постигане. Прегледът на достиженията на правото на ЕС е пример за реализиране на практика на инициативата „По-добро законотворчество“. Основата и целите на подобен преглед трябва да са ясни и предварително съгласувани със заинтересованите страни.

1.2

Необходимо е истински демократично легитимиране на преразгледаните достижения на правото на ЕС в сферата на защита на потребителя, заедно с ясна правна и концептуална основа.

1.3

ЕИСК силно приветства прилагането на принципите на достиженията на правото на ЕС към бързо растящото и слабо регулирано цифрово пространство.

1.4

ЕИСК приема политиката за защита на потребителя не само като неразделна част от стратегията за вътрешния пазар на ЕС, но също така и като важен и утвърждаващ елемент на гражданството. ЕИСК подкрепя прилагането на принципите за по-добро регулиране на правото в сферата на защита на потребителя. Всяко предложение за хармонизиране на правилата трябва да е подкрепено от подходяща оценка на въздействието и да е насочено към опростяване и изясняване на съществуващите правила.

1.5

Трябва да се подчертае, че приоритет са по-ефикасните мерки за прилагане и укрепването или въвеждането на ясни и прости процедури за обезщетение.

1.6

Комитетът насърчава Комисията да вземе предвид неговото становище от м. април 2006 г. относно „Правна рамка за политиката за защита на потребителите“ (1), в което предложи да се направи възможно приемането на мерки по политиката за защита на потребителите самостоятелно, а не само в резултат на изграждането на вътрешния пазар.

1.7

Хармонизирането на законодателството в сферата на защита на потребителите в ЕС трябва да има за свой основен принцип приемането на най-качественото и високо ниво на защита на потребителя, което е налице в държавите-членки. Всеки „хоризонтален инструмент“ трябва да се базира върху най-високите стандарти, а необходимата „вертикална интеграция“ — да се съсредоточава върху изясняване на техническите аспекти. Но един хоризонтален инструмент може да съдържа изцяло хармонизирани правила за конкретни сфери, като например правото на оттегляне и определението за потребител, както и неправомерните клаузи, доставката или правото на обезщетение на потребителя, а в други да се прилага минимална хармонизация. Изразяваме надежда, че това ще бъде предпочитаният подход и от Комисията, и от всички държави-членки.

2.   Въведение

2.1

Комисията прие дългоочакваната Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (законодателството за защита на потребителите) в началото на м. февруари 2007 г. С това приключи така наречената от тях „диагностична фаза“ на прегледа. Търсят се гледни точки относно възможността за опростяване, модернизиране и хармонизиране на съществуващото законодателство за защита на потребителите. Твърди се, че от анализа на силните и слаби страни на съществуващото законодателство и след съответните поправки полза ще имат и потребителите, и предприятията. Комисията също смята, че прегледът е възможност за постигане на съгласуваност между държавите-членки и като цяло за подобряване на законодателството за защита на потребителите, част от което датира от преди 20 години, най-вече като се посочи къде има несъответствия и дали те представляват пречка за потребителите и предприятията на вътрешния пазар, като същевременно се спазва принципът на субсидиарността. Поради това, настоящото становище се съсредоточава върху това как се представят и възприемат основните теми на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите. Досега са предлагани само варианти за промени.

2.2

Разходите на потребителите представляват 58 % от БВП на ЕС, но са все още силно разделени между 27 национални пазара. Вътрешният пазар може да бъде най-големият в света и Комисията е описала стратегията си като „събуждане на един спящ великан — частта от единния пазар, която се занимава с търговията на дребно“ (2). Към настоящия момент Комисията определя политиката си за защита на потребителите като „осигуряване на висока степен на защита за всички потребители в ЕС, където и да живеят, пътуват или пазаруват в рамките на ЕС, от рисковете и опасностите за тяхната безопасност и икономически интереси, както и увеличаване на възможността да защитават собствените си интереси (3).

2.3

Широка подкрепа среща целта да се осигури съгласувано прилагане на обща рамка за правата на потребителите в ЕС. Подобна рамка би осигурила ясни и справедливи права и защита за всички потребители, докато в същото време ще създаде равни условия за предлагащите стоки и услуги. Зелената книга за правата на потребителите ясно признава, че напредъкът към подобна цел е бавен, непостоянен и затруднен от широка гама различни национални приоритети и изключения. Приветстваното присъединяване на нови държави-членки допълнително усложни общото разбиране за правата на потребителите. Прегледът на достиженията на правото относно правата на потребителите представя виждането на Комисията за един процес, който може да доведе до повече яснота, последователност и съгласувано прилагане на съществуващите директиви. Но много потребителски организации са на мнение, че той също така поставя въпроси относно насоките на политиката в сферата на защита на правата на потребителите като цяло.

2.4

Директивите, които са включени в настоящия преглед, покриват широка гама от теми в сферата на договорното право, в това число продажбите по домовете, придобиването на право за временно ползване на недвижима собственост, пакетните туристически пътувания, дистанционната търговия и продажбата на потребителски стоки и нелоялните договорни условия. Въпреки това, не всички директиви за защита на потребителя са разгледани, защото някои са определени като прекалено нови, за да бъдат включени, или попадат в сфери, които Комисията разглежда другаде. В Зелената книга се подчертава, че Директивата за придобиване на правото за временно ползване на недвижима собственост има нужда от спешно преразглеждане и скоро се очаква неин преработен вариант. Важна нова сфера, която е посочена като нуждаеща се от включване в принципите на общностното законодателство, е дигиталният „свят“, който съдържа голямото предизвикателство на електронната търговия.

2.5

Комисията е разгледала директивите, като за целта е извършила:

сравнителен анализ на тяхното транспониране в националните законодателства,

проучване на възприятията на потребители и предприятия,

семинари с експерти по договорното право от държавите-членки и заинтересовани страни.

2.6

Тъй като установената терминология, използвана от работещите в сферата на защитата на потребителите, може да създаде объркване, следва едно навременно разясняване на някои от основните понятия. „Минимална хармонизация“ е термин, който се използва, когато една директива налага основни изисквания за прилагане от страна на държава-членка. Това оставя възможност държавата-членка да приложи по-стриктни изисквания от определените в директивата. „Максимална“ или „пълна“ хармонизация означава, че държавите-членки трябва да приложат правилата, определени в директивата, и не могат да предприемат повече мерки („дъно и таван за хармонизацията“). Поради това потребителските организации възприемат пълната хармонизация като синоним на минимално ниво на хармонизация, а минималната хармонизация като предлагаща възможността за много по-високо ниво на защита.

2.7

С публикуването на Зелената книга се сложи край на проучвателната фаза на прегледа. Комисията отправи покана за мнения относно Зелената книга до 15 май 2007 г. Към настоящия момент Комисията анализира отговорите от допитването, после ще изготви резюме на различните гледни точки и ще реши дали е необходим законодателен инструмент, макар и това да отнеме няколко месеца. Всяко подобно предложение ще бъде придружено от оценка на въздействието. „В най-добрия случай след приключване на действието, трябва да бъде възможно да се обърнем към потребителите от ЕС с думите:независимо в коя точка на ЕС се намирате и откъде купувате“ — вашите основни права са еднакви (4).

3.   Резюме на Зелената книга

3.1

Зелената книга има за цел да създаде условия, при които да могат да се съберат гледните точки на заинтересованите страни относно възможните политики в сферата на Общностното законодателство за защита на потребителите, както и някои други теми. Тя определя като основни следните възможности:

Нови развития на пазара: повечето директиви, които съставят достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, не отговарят напълно на нуждите на съвременните бързо развиващи се пазари. Като примери са споменати свалянето на музика и виртуалните търгове, както и изключването на софтуера от Директивата за потребителски продажби.

Разпокъсаност на правилата: Настоящите директиви позволяват на държавите-членки да приемат по-високи изисквания за защита на потребителите в националното си законодателство. По редица теми, например продължителността на пробните периоди при сключването на договор, липсва съгласуваност между националните законодателства.

Липса на доверие: по-голямата част от потребителите вярват, че е по-вероятно предприятията от други държави-членки да не спазват правилата за защита на потребителите.

3.2

Въз основа на предишната си работа Комисията посочва две положителни стратегии за преглед на правото на Общността.

Вариант I: Вертикален подход, който включва поправка на съществуващите директиви поотделно и с течение на времето, тяхното хармонизиране една с друга.

Вариант II: Смесен подход, който изисква определяне и извеждане на темите, общи за всички директиви и тяхното системно урегулиране с „хоризонтален инструмент“. Ще бъдат необходими и „вертикални“ корекции за някои конкретни директиви.

3.3

Накратко е спомената трета стратегия — „без законодателни действия“, и е подчертано, че съществуващите към момента проблеми не биха се разрешили и несъответствията между държавите-членки могат да се увеличат.

3.4

След това в Зелената книга се разглежда какъв може да бъде обхватът на един Хоризонтален инструмент. Предложени са три възможности:

I.

Рамков инструмент, приложим към вътрешните и трансгранични сделки, но без да отменя съществуващите специфични за даден сектор правила, които ще продължат да бъдат в сила. Като пример се посочва секторът на финансовите услуги и застраховките.

II.

Инструмент, който се прилага само при трансгранични договори. Това би осигурило повече сигурност и доверие от страна на потребителите, които закупуват стоки и услуги извън своята страна, но е възможно да доведе и до различаващи се стандарти между вътрешната и трансгранична защита.

III.

Хоризонтален инструмент, който се прилага само при дистанционното пазаруване — трансгранично или вътрешно. Това би заменило Директивата за дистанционни продажби, но може също така да доведе до фрагментиране на правилата за защита, които се прилагат при дистанционните продажби и преките продажби.

3.5

Следващата тема на Зелената книга ще бъде възприета от мнозина като централна тема в прегледа на общностното законодателство за защита на потребителите — нивото на хармонизиране. Към настоящия момент държавите-членки могат да издават разпоредби за по-високо ниво на защита на потребителите от предвидената в директивите. Това се нарича „минимална хармонизация“. Съществуват значителни разлики между държавите-членки в приоритетите и основните цели на политиката за защита на потребителите, което понякога води до объркване на потребителите и възпрепятства предприятията да извършват трансгранични продажби. Предложени са две възможни решения за разглеждане:

1.

Преработено и изцяло хармонизирано законодателство. По въпроси, по които не би била възможна пълна хармонизация, може да се приложи клауза за взаимно признаване „по отношение на някои аспекти, които са покрити от предложеното законодателство, но не са напълно сближени“.

2.

Преразгледаното законодателство, което да се основава на минимална хармонизация, съчетана с клауза за взаимно признаване или с принципа на страната на произход (5).

3.6   Приложение I — Консултация

По-голямата част на Зелената книга съдържа подробна и добре структурирана покана за обсъждане, в която респондентите са приканени да изразят вижданията си относно широка гама от теми, свързани с общи въпроси относно политиката, определенията, договорното право, принципни въпроси, обхват и детайли. Консултирането започва с трите описани по-горе въпроси на политиката.

Общия законодателен подход,

Обхвата на хоризонталния инструмент,

Нивото на хармонизиране.

За всяка тема Комисията задава ключов въпрос и предлага три или четири възможни отговора. Следват 27 конкретни въпроса относно разглежданите директиви. Отново се следва структура, при която след кратък увод към темата се поставя основният въпрос, например „До каква степен дисциплината за некоректните договорни условия трябва да покрива и индивидуално договорените условия?“ или „Трябва ли да има сближаване на продължителността на пробните периоди в достиженията на правото на Общността за защита на потребителите като цяло?“ и се предлагат три или четири възможни отговора.

4.   Общи бележки

4.1

В продължение на много години ЕИСК подкрепя, чрез своите становища и своята работа, основната цел на политиката на ЕС за защита на потребителя — да има високо ниво на съгласувана и равна защита за всички. Комитетът също подкрепя и вторичната цел да се даде възможност на потребителите да бъдат информирани и да взимат информирани решения в един свободен пазар без бариери. Структурата на Зелената книга неизбежно подчертава вътрешното напрежение, което съществува за постигането на тези две цели.

4.2

Вече е ясно, че продължаването на общностно законодателство в сегашната му форма не би трябвало да се разглежда като дългосрочен вариант. За създаването на бариери в единния пазар допринасят донякъде и различията между правото в различните държави-членки, несъгласуваността на определенията, значителните различия в начина, по който се прилага и изпълнява законодателството за защита на потребителите, както и липсата на яснота или дори пълната липса на процедури за подаване на жалби и обезщетение.

4.3

Също така е очевидно, че Комисията възприема прегледа като възможност да се разгледат някои страни от политиката за защита на потребителите, които се смятат за основни и да провери дали те са съвместими с един енергичен вътрешен пазар, най-вече конкурентоспособен в съвременния глобализиран свят. В това отношение има прилика с други прегледи, които са проведени вследствие на прилагането на Лисабонската стратегия. Високото и съгласувано ниво на защита на потребителите се определя като основна част от европейския социален модел, а като предизвикателство за тази концепция може да се определи изместването на ударението върху „променяне на европейската политика за защита на потребителите, с цел тя да допринася ефективно за две основни европейски целисъздаване на икономически растеж и заетост, както и свързването на Европа с нейните граждани отново (6).

4.4

Макар и задачата да е трудна, ЕИСК приветства прегледа на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите и подкрепя Комисията за постигане на заявените от нея цели, а именно намаляване на бариерите за вътрешния пазар, съчетано с поддържане на високо ниво на защита за потребителите. Въпреки това ЕИСК смята, че тези усилия не трябва да се ограничават до осемте директиви в процес на преразглеждане, а трябва да обхванат най-малко двайсет и двете директиви, включени в изготвения от Комисията през м. май 2003 г. списък.

4.5

ЕИСК желае да участва активно в този дебат с цел да заздрави вътрешния пазар в полза на всички заинтересовани страни — потребители, специалисти, предприятия и граждани.

5.   Специфични бележки

5.1

Зелената книга повдига сложни въпроси от областта на политиката, принципите и правото. Държавите-членки сами за развили голям обем законодателство в сферата на защитата на потребителите, което макар и често да е съвместимо между държавите в общите си принципи, варира по отношение на подробностите и приложението. Приложеният към документа процес на систематично и разширено консултиране отразява тази сложност. Тази подробна рамка изисква отговор от стотици организации на заинтересовани участници, които желаят да изразят мнението си. Въпреки това, в настоящото становище, ЕИСК ограничава коментарите си до основните важни аспекти от политиката, тъй като смята, че ще трябва да се произнесе поотделно относно всяка една от преразглежданите директиви, както вече го направи в становището си относно директивата за защита на потребителите по отношение на дистанционните договори (становище INT/334 относно Съобщение на Комисията COM (2006) 514 окончателен, от 21 септември 2006 г.).

5.2

Основните приоритети трябва да бъдат отстраняването на пропуските в съществуващите директиви и тяхното съгласуване.

5.3

„Минималната хармонизация“, съчетана с един положителен подход от страна на държавите-членки за приемане на все по-високи стандарти за защита на потребителите, вероятно ще положи основите на голяма част от законодателството на Общността за защита на потребителите в обозримо бъдеще. Поради множество (различни) социални и икономически причини държавите-членки или ще запазят нивото на защита на потребителите, което вече са установили, или ще предприемат мерки с темп, който сами ще определят, към желаното ниво на защита. С тази позиция се спазва и много по-лесно се съчетава принципът на субсидиарността. Все пак, тя признава, че няколко категории потребители в ЕС са в неравностойно положение по отношение на нивото на защита или на възможността да търсят обезщетение и са необходими действия, както на ниво ЕС, така и на ниво държави-членки.

5.3.1

Това не означава обаче, че при разглеждането на отделни случаи в точно определени области, където превес имат съображенията, свързани с изграждането на вътрешния пазар, не трябва да се взима предвид възможността за максимално хармонизиране, при условие че се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите, при необходимост дори и посредством регламенти.

5.4

Обявената цел да се постави потребителят на кормилото по отношение на познаването на правата си, способността си да завежда дела срещу доставчиците и да получава обезщетения не трябва да се възприема като алтернатива на ясната и активно прилагана чрез съчетание от общностното и национално законодателство защита. Информацията е коренно различно нещо от защитата. В действителност, съотношението на силите при повечето пазарни сделки обикновено натежава в полза на доставчика, а по-голямата част от законодателството за защита на потребителя е създадена с цел да се защитят правата на купувача.

Брюксел, 12 юли 2007 г.

Председател

на Европейски икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  ОВ C 185 от 8.8.2006 г.

(2)  http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/07/320&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en

(3)  http://ec.europa.eu/consumers/overview/cons_policy/index_en.htm

(4)  http://ec.europa.eu/consumers/cons_int/safe_shop/acquis/green-paper_cons_acquis_en.pdf

(5)  Взаимно признаване би означавало, че държавите-членки ще запазят възможността да въведат по-строги правила за защита на потребителите в националното си законодателство, но няма да могат да налагат своите по-строги изисквания на предприятия, регистрирани в друга държава-членка по такъв начин, че да се създаде неоправдано ограничаване на свободното движение на стоки или свободното предлагане на услуги. Прилагането на принципа на страната на произход би означавало, че държавата-членка запазва правото си да прилага по-строги изисквания за правила за защита на потребителите в националното си законодателство, но предприятията, регистрирани в друга държава-членка, ще трябва да се съобразяват само с правилата, приложими в страната им на произход.

(6)  Г-жа Меглена Кунева, комисар по защита на потребителите

http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/07/256&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en


Top