28.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/27

—

Рамковата директива представя основните принципи, цели и процедури на европейската регулаторна политика относно предоставянето на електронни съобщителни услуги и мрежи.

—

Директивата за взаимно свързване и достъп определя процедурите и принципите, налагащи на операторите, които разполагат със значителна сила на пазара, задължения за създаване на условия за конкуренция в областта на достъпа и взаимносвързаността.

—

Директивата за оторизациите, въвеждаща система за обща оторизация, вместо индивидуални и общи лицензии, за да се улесни влизането на пазара и намаляването на административните пречки пред операторите.

—

Директивата за универсалната услуга, която изисква минимален праг на наличност и достъпност на основните електронни съобщителни услуги и гарантиране на пакет от основни права за ползвателите и потребителите на електронни съобщителни услуги.

—

Директивата за защита на електронните лични данни определя правилата за защита на личния живот и на личните данни в областта на съобщенията, предавани по обществени съобщителни мрежи.

—

Директивата на Комисията относно конкуренцията консолидира правните мерки, въз основа на член 68 от Договора относно либерализирането на телекомуникационния сектор за известен брои години. (Не се разглежда в настоящия преглед).

—

Препоръката на Комисията относно свързаните пазари определя списък от 18 подкатегории на пазара, които да бъдат разгледани от националните регулаторни органи.

—

Прилагане по отношение на електронните съобщения на подхода, предложен от Комисията относно управлението на радиочестотния спектър, така като е определен в съобщението от м. септември 2005 г. (13)

—

намаляване на процедурните пречки, свързани с анализа на пазара, които могат да се окажат обект на ex-ante регулиране.

—

консолидиране на единния пазар

—

утвърждаване на правата на потребителите и ползвателите;

—

подобряване на сигурността и

—

премахване на остарелите разпоредби.

2.1

Комитетът одобрява изцяло предложенията на Комисията относно прегледа на регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги. Комитетът също така оценява задълбочената работа, извършена от Комисията при подготвянето на прегледа, която й позволи, чрез обобщенията и анализите, извършени от експертите и получената информация от консултациите с различните заинтересовани страни, да направи препоръките, изложени в Съобщение COM(2006) 334 „Преглед на регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги“ и в свързания с него Работен документ на службите на Комисията SEC(206) 816. Въпреки това, Комитетът би желал Комисията да вземе предвид резервите по отношение на становището и, както и препоръките, изложени по-долу.

2.2

Регулаторната рамка трябва да е в съответствие със стратегията за развитие на ИКТ сектора и подкрепя изключителния принос, който електронните съобщения имат за икономическия и социален живот в Съюза. В тази връзка, Комитетът напълно подкрепя целите на преразглеждането на регулаторната рамка за насърчаване на „Инициативата i2010 Европейско информационно общество 2010 г.“ (15), която очертава приноса на ИКТ сектора към Лисабонската стратегия за насърчаване на растежа, конкурентоспособността и заетостта. В тази връзка, ЕИСК осъзнава важността на регулаторна рамка за създаването на Единно европейско информационно пространство, предоставящо достъпни и сигурни, и широколентови услуги, с богато и разнообразно съдържание, и дигитални услуги; качество на световно ниво по отношение на изследванията и иновациите в ИКТ чрез преодоляване на разликите между основните конкуренти в Европа; и накрая интегрирано информационно общество, предоставящо висококачествени услуги за обществото и подобряващо качеството на живот.

2.3

Комитетът отчита успеха на рамката след въвеждането й. Отбелязваме възникването на паневропейска телекомуникационна индустрия; засилена конкуренция по отношение на предоставяне на услуги в много сектори; висока степен на иновации; както и намаляване на реалните разходи на телекомуникационните услуги в ЕС. Отбелязваме също така нарастване на инвестициите на пазара през последните години и факта, че инвестициите в Европа надвишават инвестициите, направени в САЩ и в Азиатско-тихоокеанския регион. Фактът, че в страните, в които се наблюдава най-висок процент на инвестиции, са онези в които рамката е приложена своевременно и ефективно, свидетелства за положителния й ефект. Въпреки тези положителни резултати, Комитетът отбелязва, че в цяла Европа проблемът „дигитална пропаст “продължава да се задълбочава.

2.4

Комитетът насочва вниманието на Комисията към предишни становища на ЕИСК, които подкрепят Регулаторната рамка и правят предложения за това как политиките за развитие и растеж на сектора на електронните съобщения биха могли да се подобрят (16) с цел да напредне изпълнението на стратегия i2010.

В своето становище Комитетът възнамерява да разгледа въпроси от специален интерес за него и да направи някои препоръки.

3.1

Основният принцип на регулирането, общественият интерес — „общото благо“, следва да бъде поставено над частния или бизнес интереса. Комитетът също така е убеден, че пазарът сам по себе си не може да се регулира правилно в полза на общественото благо. Следователно е необходима силна регулаторна рамка, за да се насърчи интересът на по-голям брой граждани, каквато е и целта на Лисабонската стратегия.

3.2

Като вземе надлежно предвид предупреждението, формулирано в параграф 3.1, Европа следва да се придвижи възможно най-бързо към един по-пазарно ориентиран подход по отношение на регулирането на радиочестотния спектър, с възлагане на повече отговорности на операторите на пазара и чрез въвеждането на по-широк пазар на радиочестотния спектър, и по–малко бюрократични ограничения от страна на държавите-членки по отношение на разпределението на честотните ленти.

3.3

Следва да бъде създадена Европейска агенция по радиочестотния спектър, за да се осигури адекватен и интегриран режим за паневропейско управление на радиочестотния спектър.

3.4

Едновременно със смекчаване на изискванията за нотификация съгласно процедурата по член 7, Комисията следва да засили наблюдението си по отношение на регулаторните механизми, прилагани от националните регулаторни органи (НРО), с цел да се постигне разнообразие на предлагането.

3.5

Комисията следва да отчита различията в условията, според които са регулирани националните пазари, както и да зачита специалната експертиза, която различните НРО притежават, за да отговорят на тези условия. В тази връзка, Комитетът изказва сериозни резерви по отношение на правото на вето на Комисията в рамките на процедурата по член 7 и подчертава, че това право следва да се използва изключително предпазливо.

3.6

Комитетът се опасява, че Регулаторната рамка е прекалено в полза на големите мултинационални доставчици на услуги и мрежи и това може да доведе до образуването на олигополи. Регулаторната рамка следва да вземе предвид това опасение и да не фаворизира неправомерно паневропейските предприятия.

3.7

За да продължи развитието на вътрешния пазар, на хармонизацията на политиката и последователността на регулаторния подход, Комисията следва да се консултира в по-голяма степен с комитетите за „Съобщения “и „Радиочестотен спектър“, както и с Групата на европейските регулатори и Групата по радиочестотния спектър.

3.8

За да бъде предоставена на потребителите информация относно възможностите за избор на предоставяните услуги, Комитетът предлага НРО да бъдат насърчени да публикуват Интернет базирани средства, които да дадат възможност на потребителите да направят сравнение между електронните съобщителни услуги, които им се предлагат (в т. ч. услуги и цени) от различните конкуренти на техния пазар.

3.9

Зелената книга за универсалната услуга, чието публикуване е предвидено за 2007 г., следва да отчита необходимостта от преодоляването на задълбочаващите се различия в инфраструктурата и услугите между най-развитите и най-слабо развитите региони в ЕС. Ако анализ, базиран на средства и на актуализиран и специализиран график, покаже че тази разлика не е преодоляна чрез Задължението за предоставяне на универсална услуга, то трябва да се намерят други алтернативни средства; например, чрез национални инвестиционни програми, финансирани от Структурните фондове на ЕС.

3.10

Комитетът вярва, че поради нарастващото значение, което придобиват широколентовите услуги за икономическото и социално развитие, широколентовата свързаност следва да бъде включена в обхвата на определението на универсалната услуга (17).

3.11

В допълнение, като припомня предложението в Становището на Комитета относно „Преодоляване на широколентовата разлика“ (18), Комисията следва да определи минималните скорости на предаване и качеството на услугите, които се прилагат при дефиницията на „широколентов достъп“.

3.12

Комитетът настоятелно приканва Комисията да работи съвместно с НРО относно изготвянето на общностен режим на санкции, приложим за нарушенията на сигурността на информацията. Също така, следва да се предвидят механизми, които да улеснят достъпа на територията на ЕС на „право на съдебно преследване по бързата процедура “иск от страна на потребителите (чрез индивидуални или колективни искове) срещу отделните нарушители.

3.13

Извън обхвата на регулаторната рамка, Комитетът настоятелно приканва Комисията да разследва систематично нарушенията на сигурността, като нежелателните реклами по Интернет, неразрешеното получаване на информация и хакерството (spam, phishing, hacking), чийто произход е извън ЕС и да потърсят разрешение на междуправителствено ниво.

4.1.1

Създаването на адекватен паневропейски пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги изисква добра регулаторна рамка за координиране и хармонизиране на комплексните политически и социално-икономически фактори. Настоящата рамка доказа своята ефективност чрез създаването на конкурентен, иновационен пазар, осигуряващ висок растеж на съобщителните услуги в Европа, като същевременно бе заявена воля за постигане на баланс между нуждите на доставчиците на услуги, на потребителите и националните интереси.

4.1.2

Настоящата рамка влезе в сила преди 3 години и вече е време да се преразгледат разпоредбите й, предвид натрупания опит и бъдещите предизвикателства. Проучванията на експертите (19), взети предвид от Комисията и обширният процес на проведените консултации с всички заинтересовани участници, събраха изчерпателни данни за прегледа на рамката и предложенията на комисията свидетелстват за това, че всички фактори са били изцяло взети предвид.

4.1.3

Предложенията, съдържащи се в Съобщението и в свързания с него Работен документ на службите на Комисията въвеждат добре балансирани и подходящи промени в настоящата рамка.

4.1.4

Комитетът отбелязва предложенията за премахване на някои остарели разпоредби в рамката.

4.2.1

Важността на радиочестотния спектър като фактор за производство за електронните съобщителни мрежи и услуги (мобилни, безжични и сателитни съобщения, телевизионно и радиоразпръскване) и другите приложения (апарати за съобщения на къси разстояния, отбрана, транспорт, радиолокация и сателитни навигационни системи GPS и Galileo) нарасна значително през последните десет години. Оценява се, че общата стойност на услугите в ЕС, зависещи от радиочестотния сектор надхвърлят EUR 200 милиарда, или между 2 % и 2,5 % от годишния брутен продукт в Европа.

4.2.2

Тъй като по-голямата част от радиочестотния спектър в ЕС е вече предоставен за особена употреба или на особени ползватели, всякакъв вид ново предоставяне не може да се направи освен за сметка на сегашните ползватели. Политиката по отношение на радиочестотния спектър трябва да отчита не само нуждите на електронните съобщения, но и всички други видове употреби на радиочестотния спектър, включително за нуждите на изследванията, аеронавтиката, морското дело, космонавтиката, аудиовизията, отбраната, наблюдението на земната повърхност, медицината, включването, сигурността по пътищата, науката и др. Политиките, съревноваващи се в радиочестотния спектър, са все по-често развивани и одобрявани от Европейския съюз като цяло.

4.2.3

Бързото технологично развитие в комбинация с дигитализирането на трансмисиите и конвергенцията на съобщителните услуги замъглиха връзката между платформите за радиочестотен достъп и услугите, върху които традиционно се опира управлението на радиочестотния спектър.

4.2.4

Като се намалява необходимостта за предоставяне на прекомерен достъп до ресурсите на радиочестотния спектър и се дава възможност за по-широко прилагане на общите оторизации чрез въвеждането на облекчени технически задължения за ползване на радиочестотния спектър, технологичните иновации значително намаляват опасността от интерференции (смущения) между различните ползватели на радиочестотния спектър. Прилагането на тези иновационни технологии би могло да доведе до намаляване на пречките за ползване на радиочестотния спектър, както и да направи използването му по-ефективно.

4.2.5

Спешната необходимост от задоволяване на огромните нужди на паневропейския радиочестотен спектър от нови технологии на електронните съобщителни услуги, както и толкова важната необходимост от защита на радиочестотния спектър от други критични приложения, изисква цялостно преразглеждане на механизмите за управление на радиочестотния спектър в ЕС.

4.2.6

Не е реалистично да се очаква, че различните регулаторни органи в Европа, които понастоящем управляват предоставянето на радиочестотния спектър, ще изготвят единен режим за управление на радиочестотния спектър в Европа. Уместно е да се възложи на един централен орган, Европейската агенция по радиочестотния спектър, да координира, направлява и контролира управлението на този стратегически ресурс. Тъй като дейността на въпросната агенция ще се окаже в много голяма близост и би могла да засегне основни свободи на обществото, тя би трябвало да представя отчет за дейността си пред Европейския парламент и пред Съвета.

4.2.7

Следва да се предостави, чрез съответната регламентация, по-голяма свобода на представителите на търговските интереси, за да се осигури по-ефективно ползване на радиочестотния спектър в областта на електронните комуникации, от гледна точка на целите за най-висока производителност.

4.3.1

Създаването на вътрешния пазар е един от основните двигатели на растежа, просперитета и подобряването на качеството на живота в Европа. Чрез съвкупност от насоки, напътствия и задължения, регулаторната рамка изгради необходимата политическа основа за напредъка на вътрешния пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги. Това бе постигнато при различните обстоятелства и предизвикателства, които всяка една държава-членка трябваше на преодолее и, едновременно с това, с насърчаване на повишаването на конкуренцията и инвестициите в мрежите и услугите.

4.3.2

Процесът на изграждане на вътрешния пазар следва при всички обстоятелства да бъде гарант за защита на интересите на обществото, „общественото благо“, което следва да бъде поставено над частни или търговски интереси. Пазарът сам по себе си не може да се регулира правилно в полза на общественото благо. Това важи особено за качеството на услугите и в случаите, в които конкуренцията е слаборазвита. Следователно е необходима силна регулаторна рамка, за да се насърчи интересът на по-голямата част от гражданите, както предвижда Лисабонската стратегия, като им се осигурява най-добра технология на най-добра цена.

4.3.3

По-голямата част от доставчиците на услуги и мрежи оперират в рамките на вътрешния пазар. Комитетът се опасява обаче, че регулаторната рамка е прекалено много в полза на големите многонационални доставчици на услуги и мрежи и това може да доведе до образуването на олигополи и на пазара на ЕС, където ще доминират само няколко големи компании. Регулаторната рамка следва да вземе предвид това опасение и да не фаворизира неправомерно паневропейските компании за сметка на националните оператори.

4.3.4

Въпреки че един централизиран европейски регулатор, сходен с този, които вече съществува в банковия сектор, би могъл да спомогне за по-бързото и директно завършване на вътрешния пазар на електронните съобщения, е възможно загубите, които биха възникнали по отношение на експертизата и познанията, които сега се предоставят от националните регулаторни органи, да се окажат в ущърб на някои страни, както и съпротивата на национално ниво срещу създаването на подобен орган би могла да попречи на напредъка за завършването на вътрешния пазар

4.3.5

За момента най-доброто решение е да се запази настоящия режим на децентрализирано регулиране, като се подсили с по-често консултиране от страна на Комисията с Комитета по радиочестотния спектър и със съществуващите консултативни структури. По-добре да се възприеме един общ подход, отколкото да се правят опити да се наложи на всички единно решение.

4.3.6

Въпреки че това не влиза в обхвата на регулаторната рамка, Комитетът се опасява, че бързото нарастване на предлагането на международните медийни услуги чрез електронните съобщителни мрежи би довело до нежелателно разпространение на медийни продукти с ниско качество. Комисията следва да разгледа начините, по които политиката на ЕС би могла да подпомогне производството и разпространението на висококачествени медийни продукти и по-специално на такива, които отразяват богатото културно многообразие в ЕС.

4.4.1

Тъй като комплексността на наличните услуги се задълбочава и възникват нови паневропейски услуги, е от изключителна важност потребителите да бъдат запознати надлежно с възможностите им за избор. Следва те да разполагат с добра информация за различните оферти с цел да се осигури качеството на услугите и прозрачност на цените. Също така, законодателството за защита на потребителите следва да се осъвременява редовно, предвид динамиката на пазара. Комитетът предлага НРО да бъдат насърчени да публикуват Интернет базирани средства, съдържащи стандартизирани показатели, улесняващи потребителите да направят сравнение между електронните услуги, които им се предлагат (в т.ч. услуги и цени) от различните конкуриращи се доставчици на техния пазар.

4.4.2

Ясно е, че директивата за „универсалната услуга “трябва да бъде осъвременена и предложението на Комисията за публикуване през следващата година на Зелена книга като основа за дискусии се приема със задоволство. Въпреки това, е важно хората, които живеят в по-слабо развитите региони да не бъдат допълнително ощетени с премахването на Задължението за предоставяне на универсална услуга от основните доставчици на услуги. Проблемът с „дигиталната пропаст “ще се изостри още повече, когато новите бизнес модели ще доведат до развитие на услугите за доставяне на телевизия по Интернет за гражданите, които имат високоскоростен широколентов достъп.

4.4.3

При евентуално решение, че задължението за предоставяне на универсална услуга вече не е справедлив и практичен начин за гарантиране на предоставянето на главните електронни съобщителни услуги за 21 век, като широколентовия достъп, то следва да се потърсят алтернативни механизми за финансиране, с цел да се преодолее дигиталната пропаст, с помощта например на Структурните фондове на ЕС.

4.5.1

Комитетът припомня Становището на ЕИСК относно COM(2006) 251 re „Стратегия за сигурно информационно общество — диалог, партньорство и отговорност“, както и призовава за интегрирана стратегия за информационно общество, която включва европейските инициативи.

4.5.2

Пропуските в сигурността на електронните съобщителни мрежи в голяма степен намаляват доверието на потребителите и използването на услугите. В допълнение,тези пропуски могат да засегнат правата на гражданите на ЕС за защита на личния живот. От изключителна важност е Комисията да направи възможното, за да се гарантират сигурността на мрежите и правата на гражданите. Ние приветстваме мерките, предложени в прегледа на рамката за решаване на тези въпроси.

4.5.3

Сигурността на електронните съобщения е от основно значение за приемането и растежа на информационните технологии и услуги. Необходими са строги санкции в целия ЕС, за да се попречи на подобен вид престъпления да подкопаят доверието на потребителите и да забавят развитието на информационното общество. Комитетът настоятелно приканва Комисията да работи съвместно с НРО относно изготвянето на общностен режим на санкции, приложим за нарушенията на сигурността на информацията. Също така, следва да се предвидят механизми, които да улеснят упражняването на „правото на иск “на потребителите срещу нарушителите.

4.5.4

Освен че е застрашена от лица, живеещи на територията на ЕС, сигурността на европейските мрежи и граждани е ежедневно изложена на опасности, идващи от трети страни. Следва да се предприемат всички възможни мерки, за да се преследват по съдебен път извършителите на атаки, включително да се търси отговорност за причинените щети от държавите, от които произхождат тези атаки.

—

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Адаптиране на политиките на e-Business в променящата се среда: Уроците от инициативата „Go Digital “и предстоящите предизвикателства — ОВ C 108 от 30.4.2004 г., стр. 23.

—

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на многогодишна програма на Общността за насърчаване на безопасното използване на Интернет и новите онлайн технологии — ОВ C 157, 28.6.2005 г., стр. 136.

—

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Да свържем Европа на висока скорост: последни развития в сектора на електронните съобщения — ОВ C 120, 20.5.2005 г., стр. 22.

—

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите i2010 — Европейско информационно общество за растеж и заетост — ОВ C 110, 9.5.2006 г., стр. 83.

—

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — eДостъп — ОВ C 110, 9.5.2006 г., стр. 26.

—

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Преодоляване на широколентовите разлики — ЕИСК 1181/2006.

—

Съобщение от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за сигурно информационно общество — диалог, партньорство и възлагане на отговорности — R/CESE 1474/2006 в процес на разработване.