Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52007AE0204

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на стандарти за екологично качество в областта на политиката за водите и изменение на Директива 2000/60/EО COM(2006) 397 final — 2006/0129 (COD)

OJ C 97, 28.4.2007, p. 3–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

28.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/3


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на стандарти за екологично качество в областта на политиката за водите и изменение на Директива 2000/60/EО“

COM(2006) 397 final — 2006/0129 (COD)

(2007/C 97/02)

На 15 септември 2006 г. Съветът реши, в съответствие с член 175 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно предложение горе-поставено.

Специализираната секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по тази тема, прие становището си на 25 януари 2007 г. (Докладчик: г-н BUFFETAUT).

На 433-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 февруари 2007 г. (заседание на 15 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие следното становище с 188 гласа „за“, 1 глас „против “и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Защо е необходима директива относно стандартите за екологично качество?

1.1

На практика това предложение представлява предложение за дъщерна директива на Рамковата директива за водите (2000/60/EО). Рамковата директива определя стратегия за борба с химическото замърсяване на водите. То може наистина да нанесе вреда на водните екосистеми и да доведе до изчезването на видове и местообитания. Освен това замърсителите могат да се натрупват по хранителната верига и хората могат да бъдат изложени на замърсителите, съдържащи се във водната среда, не само при консумиране на риба, морски храни или питейна вода, но също и при упражняване на дейности, свързани със спорт или развлечения.

1.2

Следва също да се подчертае, че замърсителите могат да останат в околната среда дълго след като са били забранени с нормативен акт, да бъдат пренасяни на дълги разстояния и да достигнат до места, които, по принцип, не изглеждат засегнати от замърсяване.

1.3

И накрая, да отбележим, че източниците на замърсяване са от много различно естество: битови дейности, земеделие, инсинерация, промишленост и др.

1.4

Като начало Комисията изготви списък от 33 вещества, които представляват приоритетен интерес на общностно ниво (Решение 2455/2001/EО). Представеното ни предложение за директива цели да гарантира „високо ниво на защита “срещу рисковете, които тези 33 приоритетни вещества и някои други замърсители представляват за водната среда или могат да представляват посредством тази среда.

1.5

За постигането на тази цел предложението за директива определя стандарти за екологично качество. В предложението се изтъква, че за постигането на тези стандарти през последните години с различни актове на Общността бяха приети редица процедури за осъществяване на контрол върху емисиите.

1.6

Предложението води и до отмяна на някои действащи дъщерни директиви, по-специално, за да се вземе предвид научният и техническият напредък и да се вземат под внимание замърсители, които не са били обхванати досега.

2.   Избран метод за определяне на стандарти за екологично качество

2.1

Комисията предлага комбинация от два критерия за измерване:

средна годишна стойност на концентрацията;

и максимално допустима концентрация.

2.2

По този начин стандартът за екологично качество се определя не само в зависимост от максимално допустимата концентрация, за да се избегнат в краткосрочен план сериозни необратими последици за екосистемите, вследствие на остро замърсяване, но и в зависимост от средната й годишна стойност, за да се избегнат в дългосрочен план необратими последици от продължително, но не непременно остро, замърсяване.

2.3

Комисията предлага за повечето вещества стандартите да се прилагат по отношение на нивото на съдържащите се в повърхностните води замърсители. Но за някои вещества, които могат да се натрупват по хранителната верига, Комисията отбелязва, че пределните стойности, които се отнасят само до повърхностните води, могат да се окажат недостатъчни за предотвратяване на косвените последици и вторичното отравяне. Ето защо тя предлага за три от тези вещества (хекса хлорбензол, хексахлорбутадиен и живак) държавите-членки да определят стандарти за екологично качество по отношение на биотите.

3.   Разделение на компетенциите между Европейския съюз и държавите-членки

3.1

Комисията предлага стандартите за екологично качество на водите да се определят на общностно равнище, за да се гарантира едно и също ниво на екологична защита във всички държави-членки и да се осигури равнопоставеност за икономическите оператори. Като цяло Комисията счита, че съществуващите режими за контрол на замърсяванията би следвало да са достатъчни, за да позволят на държавите-членки да постигнат стандартите за качество. Ако са необходими допълнителни мерки, то следва да се остави на държавите-членки да включат подходящи мерки за контрол в програмата от мерки, която трябва да се изготви за всеки речен басейн съгласно с член 11 от Рамковата директива.

4.   Предложени мерки

4.1

Основните елементи на директивата включват:

определяне на стандарти за екологично качество и въвеждане на преходни зони с концентрации над допустимите;

изготвяне на списък на изхвърлянията, емисиите и загубите, за да се определи дали са постигнати целите за тяхното намаляване;

отмяна на някои действащи дъщерни директиви;

идентифицирането на приоритетните опасни вещества измежду четиринадесетте вещества, преразгледани в изпълнение на Решение 2455/2001/EО.

5.   Общи бележки

5.1

Да се избегне замърсяването на водите с опасни вещества, които представляват потенциално сериозни рискове и водят до необратими последици, е цел, която може само да бъде подкрепена.

5.2

ЕИСК смята, че е важно Комисията да поддържа стабилен и научно обезпечен капацитет за навременното идентифициране на всякакви вещества, които биха могли да причинят вредно замърсяване на повърхностните води, и за установяването на разумни стандарти за качество относно пределно допустимите нива на тези вещества, било поединично, било в комбинация. ЕИСК отбелязва и подкрепя първоначалния списък на приоритетните вещества и стандартите, включен в настоящото предложение. Той предлага да се извършва годишна оценка на изчерпателна, научна и прозрачна основа, за да се установи дали към списъка трябва да се добавят нови вещества или да се приложат нови пределно допустими нива за някои от веществата. По-конкретно, трябва да се проучат други вещества, посочени като приоритетни от Конвенцията OSPAR или други релевантни международни споразумения.

5.3

ЕИСК изразява загриженост за това, че все още не са определени окончателни стандарти за оловото, никела и техните съединения. Работата в тази област следва да се разглежда като приоритетна и по възможност своевременно да се определят съответните пределни стойности, за да бъдат включени в настоящата Директива преди окончателната й редакция.

5.4

Основната цел на подобряването на качеството на водите е защитата на биотите и на хранителната верига по цялото й протежение, включително и хората като нейно крайно звено. Ако би било възможно да се измерва надеждно, последователно и ефективно нивото на всеки замърсител в биотите, по принцип би било по-добре да се определят стандарти, които да служат за осъществяване на мониторинга. Но като цяло това все още представлява трудност и за повечето приоритетни вещества понастоящем е по-практично и обикновено научно достатъчно надеждно да се определят стандарти за максимално допустимата концентрация в повърхностните води. (Предложението мониторингът за спазване на стандартите да се опира на средните годишни стойности и на максимално допустимата концентрация е реалистично, добре определено и напълно обосновано).

5.5

Въпреки това остават някои токсични вещества, които имат тенденция да се натрупват по хранителната верига. За тези вещества въвеждането на стандарт единствено за повърхностите води не представлява достатъчна защита срещу токсичното въздействие. За тези вещества е желателно да се определи стандарт въз основа на максимално допустимата концентрация на веществото в тъканта на риби, мекотели, ракообразни и други биоти, както предлага Комисията. Сред тези вещества са хексахлорбензолът, хексахлорбутадиенът и метил-живакът. В бъдеще могат да бъдат идентифицирани и други вещества. Все още не съществува общоприета методология за определяне на стандарти по този начин. Ето защо Комисията просто предлага да се разреши на държавите-членки да въведат такива за трите изрично посочени засега вещества.

5.6

На сегашния етап на науката тази ситуация може би трябва да се приеме. Въпреки това ЕИСК настоятелно призовава Комисията да продължи да подкрепя по-нататъшния научен анализ на явлението бионатрупване на някои токсични вещества, както и да бъде готова да премине към по-широко използване на стандартите за максимални нива на съдържащите се в биотите токсични вещества, веднага щом науката и методологията за мониторинг бъдат по-надеждно установени. От друга страна, мониторингът би следвало да се провежда по начин, който да гарантира, че нивата на замърсяване в седиментите и биотите в действителност не се увеличават.

5.7

Разумно е да се изготви списък за изхвърлянията, емисиите и загубите, дължащи се на човешка дейност, за да се определи дали са постигнати целите относно намаляването или прекратяването на замърсяването. Що се отнася до замърсяванията, причинявани от естествени източници, трудно е да се състави пълен списък. Въпреки това в някои случаи би било полезно да се определи връзката между замърсяването от естествени източници и замърсяването в резултат от дейността на човека.

5.8

Що се отнася до списъка, целесъобразно е да се следи за избягването на всяка несъгласуваност или дублиране с други действащи инструменти в областта на опазването на повърхностните води.

5.9

Към въпроса за преходните зони с концентрации над допустимите е подходено по реалистичен начин, но предложеното не може да се смята за напълно задоволително решение. Впрочем изглежда трудно да се гарантира, че екологичното качество на останалата част от водите няма да бъде засегнато. Ако бъде осъществена на практика концепцията за преходни зони, ще бъде необходимо да се разработи точна методология за определянето на тези зони и пунктовете за измерване на замърсяването.

5.10

Би било уместно да се привлече вниманието към съседните на ЕС трети страни, на чиято територия се намират изворите на реки, които протичат през територията на държави-членки на ЕС, или към страни, които граничат с езера, част от чиито брегове се намират в държава-членка. И наистина, ако страните отвъд границите на ЕС не опазват водите, усилията на държавите-членки биха моли да се окажат напразни и поставените за 2015 г. цели да не бъдат постигнати. Целесъобразно е тези обстоятелства да бъдат взети под внимание при оценката и въвеждането на директивата. Впрочем този въпрос се поставя в член 12 от Рамковата директива за водите.

6.   Специфични бележки

6.1

Срокове: член 4, параграф 5 от предложението за директива определя 2025 г. като срок за прекратяването на емисиите или ефективното изтегляне на приоритетните опасни вещества от пазара. От друга страна, целите, свързани с екологичното качество, трябва да бъдат постигнати до 2015 г. в изпълнение на Рамковата директива за водите. В някои случаи този краен срок би могъл да се окаже труден за спазване, още повече че приемането на настоящата дъщерна директива се забави. Въпреки това е необходимо държавите-членки да положат всички усилия за постигането на тази цел, като се има предвид че в някои ограничени случаи ще бъде възможно да се прибегне до временни мерки за освобождаване от задължението им. ЕИСК препоръчва Комисията да следи напредъка в процеса на прилагане и да има готовност да предложи допълнителни мерки, които да спомогнат за възможно най-широко въвеждане на директивата до определения срок, с минимален брой дерогации.

6.2   Роля на държавите-членки

Уместно е избрано да се остави на държавите-членки отговорността да определят съответните допълнителни мерки, защото в много случаи става въпрос за ситуации, които зависят от местния или регионален контекст. Въпреки това този гъвкав подход трябва да бъде балансиран чрез надеждни механизми за обратна информация, както настоятелно препоръчва Комисията в мярка 4, предвидена в нейното съобщение (1).

6.2.1

Въпреки това съобщението на Комисията (точка 3) изглежда доста оптимистично в частта относно прегледа на правните инструменти, с които разполагат държавите-членки за постигане на целите на Рамковата директива за водите относно приоритетните вещества, особено поради факта, че някои значителни източници на замърсяване не са обхванати от законодателни актове, като например дифузното замърсяване, причинявано от продуктите, използвани в бита, или дейности, свързани с услуги, което би наложило създаването на нови директиви относно продуктите.

6.2.2

При тези обстоятелства е нереалистично да се предположи, че всяка държава-членка би могла да налага нови мерки, които не винаги биха били съгласувани, особено ако има вероятност да бъдат изместени от ново европейско законодателство.

6.3   Опазване на ресурсите от питейна вода

6.3.1

С приемането на предложението за директива ще се стигне до отмяната на Директива 75/440/EО относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите-членки. Ще бъде уместно по време на процеса на законодателна промяна да се поддържа съгласуваност между новата директива и Директивата за питейната вода (2).

6.4   Мониторинг

6.4.1

За да се постигне напредък при реализирането на целите на настоящата директива и да се гарантира равнопоставеност навсякъде в Европа, ще са необходими по-последователни и надеждни стандарти за мониторинг. ЕИСК очаква новите предложения за „Отчитане по Европейската информационна система за водите “[Water Information System for Europe], които предстои да бъдат представени, и се надява, че те ще могат да бъдат използвани, за да се проследява внимателно прилагането на Директивата за приоритетните вещества.

7.   Съгласуваност между Директивата относно екологичното качество на водите и Регламента за REACH (единна система за регистрация, оценка, разрешаване и ограничения на химикалите)

7.1

Необходимо е да се гарантира съгласуваност между разпоредбите на настоящата директива и Регламента за системата REACH, независимо от факта че, по принцип, Комисията бе предвидила успеха на преговорите по REACH и следователно въвеждането на системата. Във всеки случай ще трябва да се вземе под внимание въвеждането на нови химични вещества на пазара по отношение на стандартите за екологично качество на водите.

8.   Заключение

8.1

ЕИСК приема първоначално предложения списък с приоритетни вещества и предложените за тях стандарти. Но той настоятелно призовава да се предприемат действия за допълване на липсващите стандарти за олово и никел, както и да се установи устойчив процес на редовно преразглеждане на списъка и стандартите, така че, при необходимост, те да могат да се актуализират бързо и ефективно.

8.2

ЕИСК изразява съгласие с общата схема на предложената директива.

8.3

Да се постигнат целите относно екологичното качество към 2015 г. ще бъде предизвикателство. Все пак ЕИСК настоятелно призовава държавите-членки да умножат усилията си за постигането на тези цели.

8.4

Той изтъква необходимостта от окончателното разработване на система за отчитане на информацията и за мониторинг на прилагането на директивата от държавите-членки и постигането на нейните цели. Приветства инициативата на Комисията за разработване на Европейска информационна система за водите [„Water Information System for Europe “(WISE)].

8.5

Препоръчва да се следи за съгласуваност между новото предложение и текстовете, които са в сила понастоящем, както и да се приеме европейско законодателство за някои източници на замърсяване, които не са обхванати от действащото законодателство (например дифузното замърсяване, причинявано от продуктите, използвани за битови нужди).

Брюксел, 15 февруари 2007 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  COM(2006) 398 final.

(2)  Директива 98/83/ЕО.


Top