А.

като има предвид, че съгласно член 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) отговорността за освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Съюза се носи изключително от Парламента, и като има предвид, че бюджетът на Европейския съвет и на Съвета е раздел от бюджета на Съюза;

Б.

като има предвид, че съгласно член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Европейският съвет не упражнява законодателни функции;

В.

като има предвид, че съгласно член 317 от ДФЕС Комисията изпълнява бюджета на Съюза на своя собствена отговорност, като взема предвид принципите на доброто финансово управление, и като има предвид, че съгласно действащата рамка Комисията предоставя на останалите институции на Съюза необходимите правомощия за изпълнението на бюджетните раздели, които се отнасят до тях;

Г.

като има предвид, че съгласно член 235, параграф 4 и член 240, параграф 2 от ДФЕС Европейският съвет и Съветът („Съветът“) се подпомагат от генералния секретариат на Съвета („ГСС“), и като има предвид, че генералният секретар отговаря изцяло за доброто управление на бюджетните кредити, записани в раздел II на бюджета на Съюза;

Д.

като има предвид, че от почти двадесет години Парламентът прилага утвърдената и уважавана практика за освобождаване от отговорност на всички институции, органи, служби и агенции на Съюза, и като има предвид, че Комисията подкрепя запазването на практиката за освобождаване от отговорност на всяка институция, орган, служба и агенция на Съюза във връзка с административните ѝ разходи;

Е.

като има предвид, че от 2009 г. насам липсата на сътрудничество от страна на Съвета в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е водело до отказ от страна на Парламента да освободи от отговорност генералния секретар на Съвета;

Ж.

като има предвид, че в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета органът по освобождаване от отговорност желае да подчертае особеното значение на по-нататъшното укрепване на демократичната легитимност на институциите на Съюза чрез подобряване на прозрачността и отчетността и прилагане на концепцията за бюджетиране, основано на изпълнението, и добро управление на човешките ресурси;

З.

като има предвид, че Европейският съвет и Съветът, в качеството си на институции на Съюза и получатели на средства от общия бюджет на Съюза, следва да подлежат на прозрачност и на демократична отчетност пред гражданите на Съюза, както и на демократичен контрол върху изразходването на публични средства;

И.

като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз потвърждава правото на данъкоплатците и обществеността да бъдат информирани за използването на публичните приходи;

Й.

като има предвид, че в препоръките на Европейския омбудсман („Омбудсмана“) по дело OI/2/2017/TE се посочва, че практиката на Съвета във връзка с прозрачността в законодателния процес представлява лошо управление и следва да ѝ се обърне внимание с цел да се даде възможност на гражданите да следят законодателния процес на Съюза;

5.

отбелязва, че през 2020 г. общият бюджет на Съвета е бил 590 633 000 EUR (спрямо 581 895 459 EUR през 2019 г.); отбелязва увеличението на бюджета от 1,5% спрямо 2019 г., което потвърждава тенденция за намаляване на увеличението на годишния бюджет (1,6% през 2019 г., 2% през 2018 г. и 3% през 2017 г.); отбелязва, че делът на Съвета по функция 5 на Многогодишната финансова рамка е намалял от 6,3% през 2015 г. на 5,8% през 2020 г.; отбелязва високото общо равнище на изпълнение от 93,15% (спрямо 92,3% през 2019 г.);

6.

разбира, че бюджетът на Съвета е с предимно административен характер, като голяма част от него се използва за покриването на разходи във връзка със служители, сгради (включително обзавеждане и оборудване) и различни оперативни разходи; отново отправя призива си от предходни резолюции относно бюджета, за отделни бюджети за Европейския съвет и Съвета с цел подобряване на прозрачността, отчетността и ефективността на разходите за двете институции;

7.

припомня, че пренесените от 2019 към 2020 г. бюджетни кредити възлизат на общо 52 543 491 EUR (спрямо 56 599 584 EUR, пренесени от 2018 към 2019 г.), и приветства факта, че изпълнението възлиза на 86,4% (45 375 664 EUR), съсредоточени основно върху сгради, компютърни системи, устни преводи и техническо оборудване;

8.

отбелязва увеличеното пренасяне на бюджетни кредити от 2020 към 2021 г. (12,6% спрямо 9,8%, пренесени от 2019 към 2020 г.); припомня на Съвета, че пренасянето на суми представлява изключение от принципа на ежегодност на бюджета на Съюза и може да бъдат показател за надценен бюджет, и приканва Съвета да увеличи усилията си за избягване на завишени бюджетни прогнози;

9.

отбелязва, че през 2020 г. плащанията на Съвета представляват 5,2% от бюджета на Съюза; отбелязва, че средният срок за плащане на фактурите към ГСС е бил 20 дни през 2020 г. (спрямо 19 през 2019 г.), докато максималният срок е 30 календарни дни, както е предвидено в Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1);

10.

отбелязва, че пандемията от COVID-19 е оказала въздействие върху изпълнението на бюджета през 2020 г.; отбелязва, че по-малкото присъствени срещи са довели до по-ниски разходи за пътни разноски и разходи за устен превод на делегатите; отбелязва, че това свиване на разходите е било компенсирано на равнището на бюджета от увеличените разходи за ИТ с цел бързо развиване на капацитета за работа от разстояние и гарантиране на непрекъснатост на дейността; отбелязва, че тези разходи са покрили съответните области на придобиване на нов софтуер, външна помощ и предоставяне на хардуер за улесняване на работата от дома;

11.

отбелязва, че през 2020 г. бюджетните кредити са били преразпределени с 46 трансфера съгласно член 29 от Финансовия регламент; отбелязва, че тези трансфери са имали за цел да засилят капацитета на Съвета за работа от разстояние и видеоконферентната инфраструктура, включително закупуването на допълнително ИТ оборудване, лицензи и инструменти за комуникация; отбелязва, че като цяло трансферите са били направени от бюджетните редове за разходи за устен превод, почистване и поддръжка, охрана и наблюдение на сгради и различни разходи за вътрешни заседания към бюджетните редове за инсталационни дейности, придобиване на оборудване и софтуер и помощ за експлоатация и разработване на компютърни системи;

12.

отбелязва, че през 2020 г. Палатата е проверила без забележки процедурите за възлагане на обществени поръчки, организирани от Съвета и три други институции на Съюза за придобиване на лични предпазни средства за служителите им и че възлагането на обществени поръчки е включвало строги минимални изисквания в тръжната спецификация, като например европейски референтни стандарти за качество; разбира, че в четири случая спечелилият търга оферент не е включил пълни доказателства, че всички минимални изисквания за качество са били изпълнени към момента на сключване на договора, което е накарало Съвета да организира лабораторни тестове, които са показали, че личните предпазни средства действително отговарят на изискванията;

13.

отбелязва, че неочакваното избухване на пандемията от COVID-19 и последвалата извънредна ситуация са наложили незабавни действия и организационни мерки за гарантиране на непрекъснатост на дейността; отбелязва със задоволство, че навременната и ефективна реакция на Съвета по отношение на тази криза е довела до редица структурирани мерки в няколко области за защита на служителите и за гарантиране на непрекъснатост на дейността;

14.

отбелязва, че Съветът използва заседанията, административната модернизация и законодателните дейности като количествени показатели за равнището на дейностите, извършени през годината; отбелязва, че избухването на пандемията от COVID-19 е довело до намаляване с 54,1% (4 148) на общия брой заседания, проведени през 2020 г., спрямо 2019 г.; отбелязва, че през 2020 г. ГСС е организирал 3 086 институционални срещи и срещи с трети държави (спрямо 3 983 през 2019 г.) и 434 други срещи (спрямо 3 685 през 2019 г.) и че 39,2% от срещите са проведени дистанционно или в хибриден формат;

15.

приветства подобренията във вътрешната организация на ГСС, като поставя акцент по-специално върху справянето с ограниченията за работа, произтичащи от пандемията от COVID-19, като увеличаване на платформите и честотната лента за дейности, свързани с работа от разстояние, и инсталиране на подходящо видеоконферентно оборудване в малки заседателни зали за улесняване на хибридните срещи;

16.

отбелязва, че през 2020 г. Съветът е запазил законодателната си дейност на същото равнище като през 2019 г. въпреки трудните условия за работа, предизвикани от пандемията от COVID-19, с 1 328 правни акта, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз през 2020 г., спрямо 1 326 през 2019 г.;

17.

отчита, че в Съвета е въведена рамка за вътрешен контрол с цел предоставяне на достатъчна увереност за постигането на целите; разбира, че управлението на риска се осъществява чрез водене на регистри на установените рискове, които след това се оценяват заедно с въздействието на приетите смекчаващи мерки;

18.

разбира, че вътрешният одитор на Съвета е извършил редица одити в рамките на тригодишния стратегически план на Съвета, основан на риска, без да издава препоръки с висок приоритет;

19.

припомня, че ключовите показатели за ефективност са широко признат инструмент за измерване на постигнатите резултати спрямо целите; призовава Съвета да предостави обобщения на своите ключови показатели за ефективност и свързаните с тях резултати в своите доклади за управлението;

20.

отбелязва, че броят на длъжностите в щатното разписание за 2020 г. е бил определен на 3 029 длъжности (спрямо 3 033 през 2019 г.), от които към 31 декември 2020 г. са били заети 2 905; отбелязва, че процентът на заемане на длъжности е близо 96%;

21.

изразява съжаление във връзка с липсата на информация относно изпълнението на плана за действие на Съвета относно равенството между половете и относно предприетите мерки за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания в Съвета като работно място; призовава Съвета да предостави информация на бюджетния орган относно баланса между половете, географското разпределение и хората с увреждания сред своите служители и относно свързаните вътрешни политики, които са в сила;

22.

припомня своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно необходимостта от специален състав на Съвета относно равенството между половете като специален институционален форум за гарантиране на по-силна интеграция на равенството между половете в стратегиите на Съюза, координация на всички свързани политики и напредък по основните досиета, свързани с равенството между половете, както и хармонизиране на защитата на правата на жените и равенството между половете; изразява съжаление, че досега Съветът е пренебрегвал този призив на Парламента;

23.

припомня, че съгласно член 286, параграф 2 от ДФЕС Съветът назначава членовете на Сметната палата след консултация с Парламента, и разбира трудностите при постигането на баланс между половете, тъй като номинирането на кандидати е отговорност единствено на държавите членки и всяка държава членка може да номинира в даден момент само един кандидат; счита обаче за неприемливо, че от създаването си през 1977 г. Палатата е имала само 16 членове жени от общо 112 членове (85,7% мъже и 14,3% жени) и че през 2020 г. Палатата е имала само 8 членове жени в сравнение с 18 мъже; призовава Съвета да разгледа общия състав на Палатата, така че по-специално балансът между половете да бъде вземан предвид в решенията за номиниране, и да се справи с този проблем с конкретни действия, като например представяне пред Парламента на най-малко двама кандидати от всяка държава членка, като единият е жена, а другият е мъж;

24.

отбелязва, че вътрешният план за предотвратяване на психосоциални рискове за периода 2020 – 2022 г. е бил приет с основен акцент върху предотвратяването на професионалното изчерпване и добрите отношения на работното място; отбелязва, че планът е бил изцяло интегриран в отговора на ГСС на COVID-19 с проучвания на психосоциалните рискове, специализирана информация и обучения, както и различни намеси от социалната служба; отбелязва със задоволство широката подкрепа, предложена на служителите, екипите и ръководителите от организационните и клиничните психолози и социалните работници, чиито интервенции през 2020 г. са били свързани в значителна степен с COVID-19;

25.

отбелязва, че през 2020 г. общо 385 души (както активно работещи, така и пенсионери) са се обърнали към социалната служба, като общо намесите са 4 425, някои от които са били свързани с управлението на стреса, предизвикан от пандемията от COVID-19, и че вътрешният психолог е разгледал общо 164 индивидуални молби; оценява факта, че психолозите и социалните работници са неразделна част от плана за психологическа интервенция в случай на критичен инцидент;

26.

отбелязва, че службата за стажове е обработила над 10 000 заявления за стаж, от които е избрала 110 стажанти, включително редица стажанти с увреждания съгласно новата програма за положителни действия; отново призовава Съвета да гарантира, че всички негови стажанти получават достойно възнаграждение;

27.

отбелязва стремежа към действия за повишаване на осведомеността относно етиката и очакваното поведение; отбелязва, че в края на 2020 г. е била в процес на изготвяне следващата стратегия в областта на етиката и че се наблюдава напредък в работата по създаване на нов център по етика, насочен към потребителите, на интранет страницата на Съвета; въпреки това изразява съжаление, че не е получена информация относно кодекса за поведение, приложим за всички служители;

28.

приветства политическото споразумение относно регистъра за прозрачност за представителите на интереси, постигнато от Парламента, Съвета и Комисията на 15 декември 2020 г. (2); изразява съжаление обаче относно ограниченията, разгледани в член 5 от решението на Парламента от 27 април 2021 г. относно сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно задължителен регистър за прозрачност (3), като например факта, че регистърът за прозрачност се прилага за постоянните представители на държавите членки само по доброволни схеми; настоява, че всички постоянни представителства следва да вземат активно участие в него чрез доброволни схеми по време на председателството на Съвета от тяхната държава членка и след него; призовава Съвета, включително представителите на държавите членки, да хармонизират, подобрят и приложат действащите етични правила, по-специално по отношение на правилата за конфликт на интереси, „кадровата въртележка“ и правилата за прозрачност на лобирането; изразява загриженост, че законодателните досиета все повече се изпращат до Европейския съвет, който няма нито законодателна, нито изпълнителна функция, не прилага същите стандарти за прозрачност като Съвета и не носи отговорност;

29.

изразява съжаление, че се използва корпоративно спонсориране, за да се покрият част от разходите на държавите членки по финансиране на техните председателства на Съвета; отново изразява загриженост, че подобна практика е навредила и би могла да навреди на репутацията в бъдеще, тъй като всеки действителен или предполагаем конфликт на интереси застрашава репутацията на Съвета и на Съюза като цяло; припомня петициите, инициирани от организации, работещи в областта на прозрачността и отчетността, в които се отправя искане към ротационните председателства на Съвета да отказват всякакво спонсориране; изразява съжаление, че в насоките относно спонсорирането, включени в Наръчника за председателство на Съвета през 2021 г., не е посочен общ набор от ясни, конкретни и обвързващи правила; разбира, че финансовите ресурси от националните бюджети се различават значително в отделните държави членки и че всяка държава членка, независимо от своя размер и бюджетни средства, следва да има равни възможности да организира успешно председателство на Съвета, и поради това отново призовава Съвета да разгледа бюджетирането на председателството на Съвета, за да се гарантира приемственост и ефикасност на работния процес;

30.

съзнава ключовата роля на Съвета в процедурите за издигане на кандидатури и назначаване за институциите и органите на Съюза, по-специално председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията, членовете на Палатата и членовете на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет; настоятелно препоръчва преразглеждане на упражняването на този прерогатив с оглед гарантиране и укрепване на демократичното участие на съответните заинтересовани страни; изразява съжаление, че Съветът многократно не е вземал предвид препоръките на Парламента в консултативната му роля по отношение на назначаването на членове на Палатата;

31.

припомня твърдението на Палатата в нейния Специален доклад № 13/2019: „Етичните рамки на одитираните институции на ЕС – възможности за подобрение“, че етичното поведение „допринася за по-доброто финансово управление и за по-голямото обществено доверие, което е абсолютно необходимо за успеха на обществените политики“, и по-специално че „всяко неетично поведение от страна на персонала и членовете на институциите органите на Европейския съюз (ЕС) привлича голям обществен интерес и намалява доверието в ЕС“; поради това настоятелно призовава Съвета да зачита становищата на Парламента и да отхвърля назначаването на кандидати, които потенциално биха могли да навредят на доверието в Съюза, например поради недостатъчна професионална компетентност или установено неетично поведение;

32.

отново изразява пълната си подкрепа за препоръките на Омбудсмана относно прозрачността на законодателния процес на Съвета вследствие на стратегическата му проверка (дело OI/2/2017/TE), и по-конкретно позициите на държавите членки да станат по-достъпни в машинночетим формат, което вече беше установено през 2013 г. Съда на Европейския съюз в неговата съдебна практика (4) относно прозрачността и достъпа до документи; счита, че изпълнението на препоръките на Омбудсмана ще даде възможност на гражданите да участват в по-голяма степен и да разберат по-добре законотворчеството на Съюза; приветства мерките, приети от Съвета през юли 2020 г. за укрепване на законодателната прозрачност в съответствие с препоръките на Омбудсмана, включително проактивното публикуване на доклади относно напредъка в преговорите по проекти на законодателни актове, както и мандата на Съвета за преговори с Парламента; изразява съжаление обаче, че процесът на вземане на решения в Съвета все още далеч не е напълно прозрачен; призовава Съвета да предприеме всички необходими мерки за изпълнение на препоръките на Омбудсмана и съответните решения на Съда на Европейския съюз;

33.

отново изразява дълбоката си загриженост по отношение на потвърдените конфликти на интереси на представители на държавите членки, участващи в процесите на вземане на решения относно политиката и бюджета; повтаря предишните настоятелни призиви на Парламента към Съвета да гарантира, че представителите на държавите членки, които имат пряка изгода от субсидиите на Съюза чрез притежавани от тях дружества, не участват в дискусии и гласувания по свързани политики или по бюджета; изисква от Съвета да предостави на Парламента информация относно необходимите мерки, въведени с цел избягване на конфликти на интереси;

34.

споделя загрижеността на Палатата относно липсата на обща етична рамка на Съюза, уреждаща работата на представителите на държавите членки в Съвета, изразена в Специален доклад № 13/2019 на Палатата; припомня задължението на Съвета да разгледа и да разреши конфликтите на интереси на високо равнище и „кадровата въртележка“ и да разшири съществуващите задължителни правила за прозрачност на лобирането;

35.

отново категорично призовава Съвета да приведе кодекса на поведение за председателя на Европейския съвет в съответствие с тези на Парламента и на Комисията, за да има правила за одобряване на дейностите, свързани със законодателството на Съюза, след като председателят на Европейския съвет напусне поста си;

36.

отбелязва, че при средносрочните прегледи и прегледите в края на годината окончателните бюджетни кредити, предоставени на Генерална дирекция „Цифрови услуги“, са се увеличили значително, с 10,6 милиона EUR, достигайки крайната сума от 54 675 000 EUR, като постигнатата степен на изпълнение е 99,99%;

37.

повтаря призива си Съветът да използва технология с отворен код, за да предотврати зависимост от определен доставчик, да запази контрола върху собствените си технически системи, да осигури по-строги гаранции за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните на ползвателите и да повиши сигурността и прозрачността за обществеността;

38.

отбелязва, че политиката на Съвета в областта на сградния фонд от 2004 г. насам има за цел в крайна сметка да събере всички негови дейности в Брюксел в концентрирани в географско отношение сгради, които са негова собственост; насърчава Съвета да коригира стратегията си в областта на сградния фонд, за да се вземат под внимание схемите на работа, които вероятно ще станат част от дълготрайни или постоянни режими на работа, по-специално по отношение на споделени пространства или многофункционални зони;

39.

приветства усилията на Съвета за намаляване на екологичния му отпечатък в сградите му, които са регистрирани по Схемата на Общността за управление на околната среда и одит (EMAS) от 2016 г. насам; приветства публикуването на подробна екологична декларация през октомври 2020 г. въз основа на данните за 2019 г.;

40.

отбелязва, че на 31 декември 2020 г. Съветът е притежавал 3 469„зелени сертификати“; разбира, че тези сертификати се разпределят от регионалния регулатор на енергийния пазар, въз основа на произведената през 2020 г. енергия от слънчеви панели, разположени на покрива на сградите на Съвета, и че вследствие на съответните процедури за продажба те ще бъдат продадени на свободния пазар през 2021 г.;

41.

призовава Съвета изрично да се ангажира с кампания „без използване на хартия“ и да възприеме структуриран подход за подобряване на устойчивата мобилност на служителите; насърчава Съвета да участва в отчитането във връзка с устойчивостта за енергийното управление на сградите, като по този начин се осигури възможност за предприемане на точни действия за намаляване на потреблението на енергия;

42.

отбелязва увеличената от 2019 до 2020 г. аудитория в няколко платформи на социалните медии с приблизително 443 000 последователи във Facebook (увеличение с 8%), приблизително 561 000 последователи в Twitter (увеличение с 22%) и приблизително 167 000 последователи в Instagram (увеличение с 37%); отбелязва увеличението с 39% на посещенията на уебсайта на Съвета, които са достигнали над 16 милиона през 2020 г.; насърчава Съвета да установи присъствие в мрежите на социалните медии с отворен код, за да постигне по-голяма прозрачност и по-широко обхващане на гражданите на Съюза;

43.

отбелязва, че в контекста на засиленото си сътрудничество с държавите членки относно комуникацията по въпроси, свързани с COVID-19, Съветът работи с Европейската служба за външна дейност за създаване на портала на комуникационните експерти – сигурна платформа, използвана за споделяне с държавите членки на цифрово съдържание, което може да се използва многократно;

44.

разбира, че Съветът е първата институция на Съюза, създала на своя уебсайт информационен център по въпроси, свързани с COVID-19, с цел да обяснява редовно и изчерпателно ответните мерки на Съюза като цяло и по-специално тези на Съвета срещу пандемията от COVID-19;

45.

призовава Съвета да изпълни изцяло задълженията, определени в Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (5);

46.

изразява убеждението си, че Конференцията за бъдещето на Европа може да предостави възможност на гражданите на Съюза и организациите на гражданското общество да изразят своите виждания и да обсъдят предложения за повишаване на прозрачността и демократичната отчетност по отношение на бюджета на Съюза и по-конкретно предложения за подобряване на прозрачността и разбираемостта на бюджета на Съвета;

47.

подчертава правомощията на Парламента за освобождаване от отговорност съгласно член 319 от ДФЕС, както и приложимите разпоредби на Финансовия регламент и Правилника за дейността на Парламента, в съответствие с настоящото тълкуване и практика, а именно правомощието за освобождаване от отговорност с цел поддържане на прозрачността и гарантиране на демократичната отчетност пред данъкоплатците в Съюза;

48.

подчертава утвърдената и уважавана практика на Парламента от почти двадесет години за освобождаване от отговорност на всички институции, органи, служби и агенции на Съюза; припомня, че Комисията обяви невъзможността си да упражнява надзор над изпълнението на бюджетите на другите институции на Съюза; подчертава изразеното отново виждане на Комисията, че практиката на освобождаване от отговорност на всяка институция на Съюза във връзка с административните ѝ разходи следва да продължи да бъде изпълнявана пряко от Парламента;

49.

подчертава, че настоящото положение, при което Парламентът може единствено да проверява докладите на Палатата и на Омбудсмана, както и информацията на уебсайта на Съвета, но не получава писмени или устни отговори от Съвета по време на годишната процедура по освобождаване от отговорност, т.е. Съветът отказва да си сътрудничи с Парламента в контекста на годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, прави невъзможно вземането на информирано решение от страна на Парламента относно освобождаването от отговорност;

50.

изразява съжаление, че в продължение на повече от десетилетие Съветът е показал, че няма политическа воля да си сътрудничи с Парламента в контекста на годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, което прави невъзможно вземането на информирано решение от страна на Парламента относно освобождаването от отговорност; подчертава, че това отношение има траен отрицателен ефект и върху двете институции и е дискредитирало управлението и демократичния контрол на бюджета на Съюза, както и доверието на гражданите в Съюза като прозрачен субект; изразява дълбоко съжаление във връзка с продължаващия повече от десетилетие отказ на Съвета да участва в лоялно сътрудничество в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

51.

подчертава, че въпреки че настоящото положение трябва да се подобри чрез по-добро междуинституционално сътрудничество в рамките на Договорите, преразглеждане на Договорите би могло да направи процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета по-ясна и по-прозрачна, като се даде на Парламента изрично правомощие да освобождава от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета всички институции, органи, служби и агенции на Съюза поотделно;

52.

припомня, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз подкрепя правото на данъкоплатците и обществеността да бъдат информирани за използването на публичните приходи; поради това изисква пълно зачитане на прерогативите и ролята на Парламента като гарант на принципа за демократична отчетност; призовава Съвета да следва надлежно приетите от Парламента препоръки в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

53.

счита за неприемливо, че пандемията от COVID-19 и възникналата извънредна ситуация са били използвани като извинение за невъзобновяване на междуинституционалните преговори относно процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета; все пак запазва своята убеденост, че споразумение по този въпрос е възможно, ако Съветът покаже политическа воля за сътрудничество; поради това призовава Съвета да възобнови преговорите с Парламента без необосновано забавяне, за да се намери решение в настоящата рамка на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, ако е заинтересован да покаже на гражданите на Съюза, че приема сериозно правилния бюджетен контрол и прозрачността, като същевременно зачита съответните роли на Парламента и Съвета в процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;