(1)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (3) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (PET) с произход, inter alia, от Индия („първоначалното разследване“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 1645/2005 (4) Съветът измени нивото на действащите изравнителни мерки срещу вноса на PET от Индия след провеждане на ускорен преглед съгласно член 20 от основния регламент.

(3)

С Регламент (ЕО) № 193/2007 (5) Съветът наложи окончателно изравнително мито за допълнителен период от пет години след провеждане на преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от основния регламент.

(4)

С Регламент (ЕО) № 1286/2008 (6) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 906/2011 (7) впоследствие Съветът измени изравнителните мерки след провеждане на частични междинни прегледи съгласно член 19 от основния регламент.

(5)

През 2012 г. друг частичен междинен преглед бе прекратен без изменение на действащите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 559/2012 на Съвета. (8)

(6)

С Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 (9) Съветът наложи окончателно изравнително мито за допълнителен период от пет години след провеждане на втори преглед с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от основния регламент.

(7)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350 (10) Комисията измени изравнителните мерки след провеждане на два частични междинни прегледа съгласно член 19 от основния регламент.

(8)

С Решение 2000/745/ЕО (11) Комисията прие гаранции за спазване на минимален ценови праг на вноса, предложени от трима производители износители от Индия. С Решение за изпълнение 2014/109/ЕС (12) Комисията оттегли приемането на гаранциите поради промяна в обстоятелствата, при които те са били приети.

(9)

Действащите понастоящем мерки са окончателно изравнително мито, наложено с Регламент (ЕС) № 461/2013, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350 на Комисията („действащите мерки“). Те се състоят от специфично изравнително мито, чиято ставка варира от 0 до 74,6 EUR/тон за изрично посочените индийски производители, а остатъчната ставка на митото, наложено върху вноса от всички други производители, възлиза на 69,4 EUR/тон.

(10)

През септември 2016 г. Dhunseri Petrochem Limited („DPL“) – индийски производител износител, поиска Комисията да измени регламента за налагане на действащите мерки с оглед на промяната на наименованието на дружеството. От искането обаче стана ясно, че DPL е встъпило в съдружие в рамките на съвместно предприятие с Indorama Ventures Public Company Limited („IVL“), което е довело до следната структура:

(11)

С оглед на изложеното по-горе Комисията смята, че са налице достатъчно доказателства, че обстоятелствата във връзка със субсидирането на DPL и свързаните с него дружества са се променили съществено, като тези промени са с дълготраен характер, и поради това мерките следва да бъдат подложени на преглед.

(12)

Въз основа на това Комисията обяви, с известие от 6 юли 2017 г. (13), решението си да предприеме по своя собствена инициатива частичен междинен преглед по силата на член 19 от основния регламент, ограничен в своя обхват до разглеждане на субсидирането на DPL и свързаните с него дружества в Индия. Целта на прегледа е да се определи нивото на субсидиране при новата структура на дружеството.

(13)

Друг производител износител от Индия — Reliance Industries Limited („Reliance“), подаде искане за частичен междинен преглед по силата на член 19 от основния регламент. Искането беше ограничено до разглеждане на субсидирането на Reliance.

(14)

Reliance предостави достатъчно доказателства, че прилагането на мерките при настоящото им равнище вече не е необходимо за компенсиране на подлежащото на изравняване субсидиране. Дружеството посочи по-специално, че намалението на общото равнище на субсидиране се дължи на преустановяването на схемата за фокусиране върху продукта и на схемата за фокусиране върху пазара, както и на намаляването на сумите, от които се е възползвал заявителят във връзка с други схеми, като схемата за предварителни разрешителни и схемата за възстановяване на мита.

(15)

След като установи, че в искането се съдържат достатъчно доказателства, на 6 юли 2017 г. (14) Комисията обяви започването на частичен междинен преглед по силата на член 19 от основния регламент, ограничен в своя обхват до разглеждане на субсидирането на Reliance.

(16)

В двете известия за започване на частичен междинен преглед Комисията обяви, че в хода на разследванията ще прецени доколко е целесъобразно изменение на ставката на митото върху вноса на определен вид полиетилен терефталат (PET) с произход от Индия от „всички останали дружества“ в Индия.

(17)

Като се има предвид, че и двата междинни прегледа обхващат един и същ продукт, предмет на прегледа, една и съща държава на произход и един и същ разследван период, както и поради факта, че и двете мерки подлежат на една и съща процедура, беше счетено за уместно заключенията от двата прегледа да бъдат обобщени в един нормативен акт.

(18)

Комисията официално информира Dhunseri, свързаните с него дружества и Reliance („засегнатите производители износители“), сдружението на производителите в Съюза, вносители и потребители в Съюза, за които е известно, че са засегнати страни, както и представителите на държавата износител за започването на частични междинни прегледи. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид, както и да поискат изслушване в посочения в известията за започване на процедурата срок.

(19)

С цел да получи информацията, която смята за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросници до засегнатите производители износители и до правителството на Индия (ПИ) и получи отговори в рамките на посочените за целта срокове.

(20)

Комисията изиска и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на субсидирането. Комисията извърши проверки на място в помещенията на IVDPIL в Колката, в централата на MPPL в Делхи, във фабриката на MPPL в Карнал, в Reliance в Мумбай, както и в помещенията на ПИ в Ню Делхи (Генерална дирекция за външна търговия и Министерство на търговията).

(21)

Разследването на субсидирането обхвана периода от 1 април 2016 г. до 31 март 2017 г. („разследвания период в рамките на прегледа“).

(22)

На 25 юли 2018 г. ПИ и другите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да предложи изменение на митническите ставки, приложими по отношение на Dhunseri и Reliance. Беше им предоставен и разумен срок за представяне на коментари. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е пояснено по-долу.

(23)

Reliance посочи, че оповестяването е направено след повече от 12 месеца след започването на разследването и се позова на член 11.11 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки на СТО, съгласно който разследванията „следва“ да приключат в срок от една година, „освен при особени обстоятелства“, както и на член 22, параграф 1 от основния регламент, съгласно който прегледите се провеждат „експедитивно“ и „обикновено“ приключват в срок от 12 месеца от датата на започването им. Въз основа на това Reliance заяви, че при липсата на особени обстоятелства или обосновка от страна на Комисията разследването следва да бъде „приключено без защитни мерки“.

(24)

Що се отнася до сроковете обаче, Комисията отбелязва, че настоящото разследване в рамките на прегледа попада в обхвата на член 21.4 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съгласно който преглед на изравнителни мита „обикновено приключва до 12 месеца от датата на предприемането му“ и не се прави позоваване на особени обстоятелства, необходими за обосноваване на продължителност на разследването над 12 месеца. Аналогично и в член 22, параграф 1 от основния регламент липсва позоваване на особени обстоятелства, необходими за обосноваване на продължителност на разследването над 12 месеца. Текущите прегледи са проведени в 15-месечния срок, определен в член 22, параграф 1 от основния регламент. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(25)

Продуктът, предмет на прегледа, е полиетилентерефталат (PET) с вискозитетен индекс 78 ml/g или повече съгласно ISO 1628-5, понастоящем класиран в код по КН 3907 61 00, с произход от Индия („продуктът, предмет на прегледа“).

(26)

Разследването разкри, че продуктът, предмет на прегледа, е идентичен от гледна точка на физическите и химическите си характеристики и употребата си с продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Индия. Поради това се достигна до заключението, че продуктите, продавани на вътрешния пазар и на пазара за износ, са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(27)

В хода на разследването беше потвърдено, че DPL е създало съвместно предприятие с IVL. В рамките на това съдружие DPL е прехвърлило цялото си производство на PET към ново дружество — IVDPIL, на 1 април 2016 г. и е придобило дял от 50 % от това дружество, като останалите 50 % са били придобити от Indorama Ventures Global Services Limited — дъщерно дружество на IVL. По този начин DPL е прекратило статута си на производител износител на продукта, предмет на прегледа, считано от посочената дата.

(28)

По време на разследването беше потвърдено също така, че DPL е придобило дял от 50 % от MPPL — индийски производител на PET, който преди това не е изнасял разглеждания продукт в Съюза и поради това не му е било наложено индивидуално изравнително мито при предходните разследвания по отношение на PET с произход от Индия. Останалият дял от 50 % в MPPL принадлежи на Indorama Ventures Global Services Limited.

(29)

Впоследствие, на 12 май 2017 г., IVDPIL е променило наименованието си на IVL Dhunseri Petrochem Industries Private Limited (IDIPL), а MPPL е прехвърлило всичките си активи, дългове, задължения и персонал към IDIPL. На 4 декември 2017 г. Висшият съд на Колката е одобрил това прехвърляне.

(30)

DPL, IDIPL (предходно наименование — IVDPIL) и MPPL са наричани по-нататък „групата Dhunseri“. С оглед на това целта на частичния междинен преглед беше да се установи приложимият процент на субсидиране на групата Dhunseri. За целта данните относно IDIPL и MPPL (което по време на разследвания период в рамките на прегледа все още е функционирало като отделен производител износител на продукта, предмет на прегледа) бяха обобщени, за да се изчисли процентът на субсидиране на групата Dhunseri като цяло, тъй като този процент е приложим спрямо окончателната структура на групата, при която заводът на MPPL е част от IDIPL.

(31)

Въз основа на субсидиите, разследвани в рамките на предходните прегледи, информацията, предоставена от ПИ и засегнатите производители износители, както и на базата на отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните мерки:

(32)

Посочените в горното съображение субсидии се основават на следните политики и нормативни актове.

(33)

Схемите AAS, DEPBS, DFIA, EOU/SEZ, EPCGS, FMS, FPS, IEIS, MEIS и SHIS се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да отправя уведомления относно политиката в областта на износа и вноса. Те са обобщени в документите „Политика за външната търговия“, които се издават от Министерството на търговията на всеки пет години и се актуализират редовно.

(34)

AAS, DFIA, EOU/SEZ, EPCGS и MEIS се основават на документа „Политика за външната търговия 2015—2020 г.“ („ПВТ 2015—2020 г.“), приложим за разследвания период в рамките на прегледа. Освен това ПИ определя и процедурите, уреждащи ПВТ 2015—2020 г., в „Наръчник на процедурите, том I“ („НП I 2015—2020 г.“). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.

(35)

DEPBS, FMS, FPS, IEIS и SHIS, основаващи се на предходната политика за външната търговия за периода 2009—2014 г. („ПВТ 2009—2014 г.“), не са подновени по силата на ПВТ 2015—2020 г., посочена в съображение 34.

(36)

Схемата DDS се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93A и 94 от Закона за финансите от 1994 г. и на Правилника за възстановяване на митата, централните акцизи и данъка върху услугите от 1995 г. Ставките за възстановяване се публикуват редовно.

(37)

Схемата ECS се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулирането на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (RBI) да дава указания на търговските банки в областта на експортните кредити.

(38)

Схемата ITIRAD се основава на Закона за данъка върху доходите от 1961 г. (ITA), който се изменя с годишния Закон за финансите.

(39)

Схемата IES се основава на ръководно циркулярно писмо DBR.Dir.BC. № 62/04.02.001/2015-16 от 4 декември 2015 г. относно „Схема за изравняване на лихвите по експортни кредити в рупии, отпуснати преди и след експедицията на стоките“.

(40)

Схемата CIIS се осъществява под административното ръководство на правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика в областта на промишлеността от 2015 г.

(41)

EPP/GOH се осъществява под административното ръководство на правителството на Харияна и е част от Политиката за насърчаване на предприятията — 2015 г., обявена от Министерството на търговията и промишлеността на правителството на Харияна.

(42)

Схемата GEDES се основава на Закона за облагането на електрическата енергия на Гуджарат от 1958 г. („Закона за електрическата енергия“) по силата на раздел 3, параграф 2, подточки vii) и viii), в съответствие с периодичните му изменения, публикувани в правителствения вестник на Гуджарат.

(43)

Схемата PSI/GOM се основава на Решение № PSI-2013/(CR-54)/IND-8 на правителството на Махаращра.

(44)

Схемата WBIS се осъществява под административното ръководство на правителството на Западен Бенгал и е създадена с известие № 309 – CI/O/ADN/GEN-INC/512 от 12 септември 2014 г. на Министерството на търговията и промишлеността на Западен Бенгал.

(45)

При разследването беше установено, че следните схеми или са били прекратени, или не са били използвани от двамата засегнати производители износители: DEPBS, DFIA, ECS, EOU/SEZ, FMS, FPS, ITIRAD, IEIS, IES, SHIS, CIIS, EPP/GOH, PSI/GOM и WBIS.

(46)

Комисията установи, че само един от производителите износители — обект на настоящите прегледи, се е възползвал от тази мярка през разследвания период в рамките на прегледа по отношение на много малък брой сделки за износ. На практика същото дружество е използвало Схемата за възстановяване на мита (DDS), описана по-долу в раздел 3.4, за по-голяма част от своите сделки за износ. Поради факта, че AAS и DDS не могат да бъдат използвани едновременно за едни и същи сделки за износ, Комисията приема, че AAS почти не е била използвана през разследвания период в рамките на прегледа, и взе решение да не определя количествено получените по линия на AAS ползи при въпросните прегледи.

(47)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на прегледа засегнатите производители износители са използвали схемата DDS.

(48)

Правното основание, приложимо през разследвания период в рамките на прегледа, е Правилникът за възстановяване на митата и централните акцизи от 1995 г. („Правилник за DDS от 1995 г.“), последно изменен през 2006 г. (15) След разследвания период в рамките на прегледа това правно основание беше заменено от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи от 2017 г. (16) („Правилника от 2017 г.“), влязъл в сила на 1 октомври 2017 г. В правило 3, параграф 2 от Правилника за DDS от 1995 г. се урежда методът на изчисление при тази схема за възстановяване на мита. В правило 12, параграф 1, буква а), подточка ii) от въпросния правилник за DDS се разглежда декларацията, която износителите трябва да попълнят, за да се възползват от схемата. Тези правила са запазени без промяна в Правилника за DDS от 2017 г. и отговарят съответно на правило 3, параграф 2 и правило 13, параграф 1, буква а), подточка ii).

(49)

В допълнение към това, циркулярно писмо № 24/2001 (17) съдържа специфични инструкции за прилагане на правило 3, параграф 2 и декларацията, която износителите трябва да подадат съгласно правило 12, параграф 1, буква а), подточка ii).

(50)

Според правило 4 от Правилника за DDS от 1995 г. централното правителство може да преразглежда сумите или ставките по правило 3. Правителството е направило редица изменения, като последно ставките са преразгледани в Уведомление № 110/2015 — CUSTOMS (N.T.) от 16 ноември 2015 г. (18) и Уведомление № 131/2016 — CUSTOMS (N.T.) от 31 октомври 2016 г. (19) В резултат на това ставката, приложима за продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа, е била 1,9 % от стойността франко борд до 14 ноември 2016 г. и 1,5 % от нея в периода след това.

(51)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

(52)

По силата на тази схема всяко дружество, което изнася допустими продукти, има право да получи парични средства в размер, съответстващ на определен процент от декларираната стойност франко борд на изнесените материали. В правило 3, параграф 2 от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи се определя начинът на изчисляване на размера на субсидията:

(53)

С други думи ПИ е определило подлежащата на възстановяване сума въз основа на средните за отрасъла стойности на съответните мита, платени върху вносните суровини, и на средния за отрасъла коефициент на потребление по данни на представителни — по преценката на ПИ — производители на допустимите износни продукти. След това ПИ изразява сумата, подлежаща на възстановяване, като процент от средната експортна стойност на допустимите изнасяни продукти.

(54)

ПИ използва този процент, за да изчисли размера на паричните средства, на които имат право всички допустими износители. Ставката по тази схема се определя от ПИ за всеки отделен продукт. Ставката за продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа е била 1,9 % от стойността франко борд до 14 ноември 2016 г. и 1,5 % след това, както е посочено в съображение 50.

(55)

За да може да се възползва от тази схемата, дружеството трябва да има износна дейност. В момента на вписване на данните за пратката в митническия сървър се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът на субсидията по DDS се фиксира окончателно. След като корабоплавателното дружество е подало манифест за износ и митническата служба е направила задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница.

(56)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение за реализация (Bank Realisation Certificate — BRC). Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но ПИ си възстановява изплатената сума, ако износителят не предостави банковото удостоверение за реализация в рамките на определен срок.

(57)

В съответствие с индийските счетоводни стандарти сумата за възстановяването на мита може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

(58)

Съответното законодателство и административните инструкции сочат, че индийската митническа администрация не следва да изисква доказателства, че износителят, поискал възстановяване на мита, е имал или ще има митническо задължение по отношение на вноса на суровини, необходими за производството на изнасяния продукт (20). В допълнение към това, по време на проверката на място в ПИ, ПИ потвърди, че дружества, които набавят от националния пазар всички суровини, влагани в PET за износ, също могат да се възползват от пълния размер на ставката, изчислена въз основа на правило 3, параграф 2, посочено по-горе. Това разследване показа също така, че на практика такъв е случаят с един оказващ съдействие износител, който е получил ползи от схемата DDS, въпреки че не е внесъл нито една от основните суровини (пречистена терефталова киселина (PTA) и моноетиленгликол (MEG), използвани за производството на продукта, предмет на прегледа.

(59)

В рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Така наречената „сума от възстановяване на мита“ е финансово участие на ПИ, тъй като представлява приходи, от които правителството се е отказало (т.е. предполагаемите вносни мита, събирани от ПИ, които са възстановени или опростени). Не съществуват ограничения по отношение на използването на тези средства. Освен това сумата от възстановяването на митата представлява полза за износителя, тъй като неговата ликвидност се подобрява чрез допълнителните суми от възстановените или опростените от ПИ вносни мита.

(60)

Ставката на схемата за възстановяване на мита при износ се определя от ПИ за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията е наречена „възстановяване на мита“, схемата няма всичките характеристики на допустима система за възстановяване на мита или на система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, нито съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и в приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Изплащането на парични средства на износителя не е непременно свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровините и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху предишен или бъдещ внос на суровини. В допълнение към това не съществува система или процедура, чрез които да се потвърди кои материали са вложени в производството на изнасяните продукти и в какви количества.

(61)

Плащането от страна на ПИ след осъществения от износителите износ зависи от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(62)

С оглед на изложеното по-горе се достигна до заключението, че схемата DDS подлежи на изравняване.

(63)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидирането въз основа на ползата за получателя, за която бе установено, че съществува по време на разследвания период в рамките на прегледа. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. В този момент ПИ е длъжно да изплати паричната сума, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата за износ, в която, inter alia, е посочена сумата, която следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Предвид изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата по схемата DDS да се извърши чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази програма по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(64)

Групата Dhunseri отбеляза, че ползата по силата на DDS е намаляла от 1,9 % на 1,5 % по време на разследвания период в рамките на прегледа и изтъкна, че това намаляване е с дълготраен характер, като се позова на тенденцията към спад на ставката по DDS, намалена от 5,5 % през 2011 г. на 1,5 % през разследвания период в рамките на прегледа. Поради тази причина дружеството заяви, че ако DDS бъде обект на изравняване, то за база следва да се използва единствено ставката от 1,5 %.

(65)

Комисията отбелязва обаче, че в съответствие с член 5 от основния регламент „размерът на подлежащите на изравняване субсидии се изчислява чрез ползата за получателя, ако се установи, че такава съществува през разследвания за субсидиране период“. Както е посочено по-горе, ставката през разследвания период в рамките на прегледа е била 1,9 % от стойността франко борд до 14 ноември 2016 г. и 1,5 % след това. С оглед на това Комисията счита, че следва да се използват действителните ставки през разследвания период в рамките на прегледа. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(66)

Reliance също така заяви, че размерът на ползата, изчислен въз основа на схемата DDS, следва да бъде ограничен до допълнителните ползи, тъй като DDS следва да се разглежда като схема за възстановяване на мита, позволена съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, но не предостави допълнителни сведения в подкрепа на твърдението си. Както е обяснено в съображение 60, Комисията стигна до заключението, че DDS не представлява допустима схема за възстановяване на мита. Освен това, що се отнася до Reliance, по време на проверката на място Комисията заключи, че Reliance се е възползвало от DDS, въпреки че през разследвания период в рамките на прегледа не е внасяло нито една от двете суровини (MEG и PTA). Поради това твърдението беше отхвърлено, тъй като — видно от наличната информация — общата сума, предоставена на Reliance, представлява допълнителна полза.

(67)

MPPL обясни, че е използвало пречистена терефталова киселина (PTA) и моноетиленгликол (MEG) за производството на PET, както и че и двете суровини са били доставяни от един-единствен национален доставчик, който по силата на договора за покупка е начислявал на MPPL т. нар. „елемент, считан за мито“. Въз основа на това MPPL заяви, че е заплащало вносни мита върху суровините, влагани в изнасяния продукт, както и че поради това изчисляването на DDS следва да бъде ограничено до допълнителните ползи. В тази връзка Комисията отбеляза, че MPPL не е предоставило никакви доказателства, че на „елемента, считан за мито“ е съответствало реално плащане на вносни мита. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(68)

IDIPL посочи, че MEG — една от двете основни суровини, използвани от дружеството за производството на PET, е била изцяло внасяна и съответните вносни мита са били заплатени. Въз основа на сумата на платените мита върху MEG, вложен в изнесения през разследвания период в рамките на прегледа PET, IDIPL предостави в допълнение изчисление на предполагаемото прекомерно опрощаване и заяви, че равнището на субсидиране следва да бъде определено единствено въз основа на това прекомерно опрощаване. Въпреки липсата на система или процедура, посредством която да се потвърди кои материали са вложени в производството на изнасяните продукти и в какви количества, Комисията извърши проверка на твърдението в съответствие с точка 5 от приложение II към основния регламент. При проверката беше потвърдено, че цялото количество MEG, вложено в производството на PET, е било внесено, както и че сумата на вносните мита, посочена в твърдението, действително е била платена по отношение на MEG, вложен в изнесения през разследвания период в рамките на прегледа PET. На тази основа Комисията прие твърдението и изчисли равнището на субсидиране единствено въз основа на прекомерното опрощаване.

(69)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе размера на тези субсидии към общия оборот от износа на продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(70)

На тази основа Комисията установи, че през разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидиите по тази схема са възлизали съответно на 0,38 % за групата Dhunseri и на 1,67 % за Reliance.

(71)

Reliance заяви, че Комисията е допуснала грешка, като е определила DDS за субсидия и за схема, попадаща в обхвата на член 3, параграф 1, буква а), подточка i); дружеството заяви, че освен това Комисията е действала в противоречие с въпросното определяне, като е проверила прекомерното опрощаване на друг износител. Reliance посочи, че Комисията е третирала по различен начин различните страни при изчисляването на размера на прекомерното опрощаване, като по-специално в случая на Reliance е подложила на изравняване цялата полза, получена по схемата DDS, вместо да ограничи изравняването единствено до прекомерното опрощаване.

(72)

Това твърдение е необосновано. Действително, както е пояснено по-горе, макар субсидията да е наречена „възстановяване на мита“, схемата няма всичките характеристики на допустима система за възстановяване на мита или на система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, нито съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I и в приложения II и III към основния регламент, тъй като изплащането на парични средства на износителя не е свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровините и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху предишен или бъдещ внос на суровини. Освен това към всички дружества (Reliance и групата Dhunseri) са приложени еднакъв подход и еднакви правила, тъй като целта на Комисията беше да разбере дали дружествата действително са внасяли съответните суровини през разследвания период в рамките на прегледа и дали са заплатили вносни мита върху този внос. След това, въз основа на наличната информация, Комисията изчисли размера на прекомерното опрощаване за двете дружества. По-долу е описана съответната ситуация по отношение на двете дружества. IDIPL (част от групата Dhunseri) заяви и предостави доказателства, че една от двете основни суровини, използвани за производството на PET, е била изцяло предмет на внос и че са платени вносни мита. Комисията извърши проверка, при която беше установена верността на твърдението. На тази фактологична основа Комисията изчисли равнището на субсидиране въз основа на прекомерното опрощаване. Reliance беше приканено да представи същите доказателства като IDIPL, но не го направи. Поради това за Reliance прекомерното опрощаване се равнява на цялата сума, получена от ПИ. Следователно, тъй като разликата между двамата производители износители е обоснована поради разликата в наличните факти, твърдението беше отхвърлено.

(73)

Reliance заяви освен това, че тежестта на доказване е била неправилно наложена на производителя износител, който — съгласно твърденията — е бил натоварен с количественото определяне на прекомерното опрощаване.

(74)

Комисията изразява несъгласие с това твърдение. Припомня се, че процесът по разследване се основава на отговори на въпросника и на проверки на място. Информацията, свързана с равнището на действително платените (или неплатени) от дадено дружество вносни мита, е фактологичен елемент и трябва да бъде предоставена от дружеството. Reliance не е предоставило тази информация в отговора си на въпросника, посочен в съображение 19, в който заинтересованите страни са приканени да предоставят цялата имаща отношение информация във връзка с изчисляването на ставката на субсидиране. При така констатираната липса на информация Комисията предприе проактивно събиране на информация, която да ѝ даде възможност да определи потенциалното прекомерно опрощаване по време на проверката на място на Reliance през декември 2017 г. На първо място, установено бе, че Reliance не е плащало вносни мита по отношение на двете основни суровини, използвани за производството на изнасяния PET, а именно PTA и MEG. Освен това Комисията проучи дали са плащани вносни мита по отношение на суровини, използвани за производството на PTA, на MEG или на какъвто и да било изходен материал за производството на PTA или MEG. Установено бе обаче, че Reliance, в качеството си на комплексно нефтохимическо предприятие, е внасяло суров нефт и е произвеждало вътрешно всички междинни продукти, водещи до производството на PET. След това Комисията се информира за ставката на вносното мито, приложимо за суровия нефт, която се оказа 0 %, както е видно от документ, предоставен от Reliance по време на проверката на място. Въз основа на тази информация стана ясно, че цялата сума по DDS представлява прекомерно опрощаване. През останалите етапи на разследването Reliance не предостави никакви проверими документи с количествени данни, които да сочат нещо различно. Независимо от неколкократно отправените покани Reliance не предостави никаква информация, която да позволи да бъде изчислен размерът на прекомерно опрощаване. В резюме: Комисията проактивно събра информацията, необходима за изчисляване на равнището на субсидиране по DDS, а Reliance, независимо от отправените многобройни покани, не предостави фактологични данни, с които дружеството разполага и които биха обосновали изчисляване на прекомерно опрощаване в размер, по-нисък от общата сума по DDS. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(75)

Reliance заяви, че единствената покана от страна на Комисията да предостави информация, която да даде възможност да се определи равнището на прекомерното опрощаване, е била отправена в момента на оповестяването. Комисията обаче отбелязва, че както е пояснено в съображение 74, по време на проверката на място Reliance е било приканено да отговори на въпросника и да предостави информация във връзка с прекомерното опрощаване. Ето защо това твърдението също беше отхвърлено.

(76)

Reliance отбеляза, че Комисията не е предоставила на разположение доклад от проверката и заяви, че поради липсата на този доклад не е могло да предприеме адекватна защита на интересите си във връзка с DDS; поради това дружеството смята, че Комисията е обърнала тежестта на доказване при количественото определяне на размера на ползата по DDS.

(77)

Както е пояснено по-горе, Комисията смята, че тежестта да се докаже, че са платени вносни мита за суровините, вложени в изнасяните продукти, за които ПИ е възстановило платените според твърденията вносни мита, е на производителя износител. Комисията поема тежестта да изчисли размера на субсидиране въз основа на наличната информация. В това отношение Комисията отбелязва, че имащите отношение елементи, използвани за определяне на ставката на субсидиране по DDS в съответствие с метода, пояснен в съображение 69, са били проверени въз основа на отговорите на въпросника, дадени от Reliance. Проверката по отношение на DDS е проведена успоредно с проверката по отношение на MEIS поради голямото сходство между двете схеми. Проверени са няколко фактури за износ и свързаните с тях документи. Reliance също разполага с тази информация под формата на документи, събрани в рамките на мисията. По време на посещението на място Комисията установи, че е налице несъответствие между стойността на изнесените стоки, декларирани от Reliance по DDS, и стойността на изнесените стоки по MEIS. Несъответствието беше обяснено от Reliance в един от документите, събрани в рамките на мисията. Независимо от това въпросното несъответствие не е повлияло на изчисляването на размера на субсидирането. По време на посещението на място не бяха установени други несъответствия във връзка с документите, подадени от Reliance с оглед на DDS. Следователно цялата информация, необходима на заинтересованите страни, в това число на Reliance, за да упражнят правото си на защита, им е била предоставена на ранен етап от разследването. Поради това Комисията смята, че правото на защита на Reliance е било надлежно зачетено по време на съответното разследване. Също така от съображение 74 е видно, че Комисията не е обърнала тежестта на доказване, а напротив, проактивно е събрала информацията, необходима за изчисляване на размера на ползата по силата на DDS. Поради това твърдението се отхвърля.

(78)

Както е пояснено по-горе, към всички заинтересовани икономически оператори бяха прилагани едни и същи правила, след като беше извършена внимателна оценка на конкретното им фактическо положение. IDIPL отново заяви, че през разследвания период в рамките на прегледа на MPPL е бил начислен „елемент, считан за мито“, който дружеството е платило на своя национален доставчик на PTA и MEG в съответствие с договорните им споразумения. IDIPL заяви, че сумата на „елемента, считан за мито“ следва да бъде извадена от общата полза по схемата DDS. IDIPL освен това посочи, че с механизма на „елемента, считан за мито“ се „привежда в изпълнение стратегическо решение вносните мита, наложени на доставчиците на суровини, да се прехвърлят надолу по веригата“.

(79)

По отношение на това твърдение Комисията може да потвърди, че в търговския договор между MPPL и неговия доставчик, във формулата, използвана за изчисляване на цената на суровините, фигурира компонент „елемент, считан за мито“. Това обаче само по себе си не представлява доказателство, че митото е действително платено от националния доставчик, тъй като формулата е резултат от търговско договаряне, което не отчита непременно дали митата са действително платени. В това отношение IDIPL не е представило доказателства, че закупените от него суровини са били внесени от техния доставчик, както и че — в случай че суровините са били внесени — е било платено мито. Поради тази причина твърдението беше отхвърлено.

(80)

ПИ заяви, че по схема за възстановяване на мита, в съответствие с предвиденото в Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, не е задължително да се предоставя опрощаване/освобождаване/отлагане на плащането на таксите при внос, платени по отношение на материали за влагане, а може да се предоставя и опрощаване на непреки данъци. Въз основа на това ПИ заяви, че Комисията е допуснала основна грешка, като е характеризирала DDS като недопустима система за възстановяване на мита на основание на факта, че тя може да се ползва дори и при липса на плащане на вносни мита.

(81)

В това отношение Комисията отбелязва, че макар ПИ да дава правна аргументация във връзка с опрощаването на непреки данъци, то не предоставя никакви доказателства, че такива непреки данъци са били действително платени или подлежащи на плащане по отношение на суровините, използвани при производството на изнасяния PET от която и да е заинтересована страна, и че ако те са били платени, не са били възстановени чрез друг, несвързан със схемата DDS данъчен механизъм. В хода на разследването никоя от заинтересованите страни не предостави информация, включваща непреки данъци във връзка със схемата DDS, която да окаже въздействие върху равнището на прекомерното опрощаване, въпреки че страните многократно бяха подканвани да предоставят информация, която да даде възможност да се изчисли прекомерното опрощаване по схемата DDS. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(82)

В допълнение ПИ заяви, че в схемата DDS е предвиден механизъм за проверка с цел надзор върху потреблението на материали за влагане в производството на изнасяния продукт.

(83)

В подкрепа на твърдението си ПИ се позова на някои разпоредби на Правилника за възстановяване на митата и на Наръчника за митниците, съгласно които се провеждат одити и проверки; ПИ обаче не представи доказателства, че схемата DDS налага използването на система или процедура, посредством която да се потвърди кои материали са вложени в производството на изнасяния продукт, както и в какви количества, по смисъла на приложение II, точка 4. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(84)

Следва също така да се добави, че липсата на система или процедура за проверка, по смисъла на приложение II, точка 4, не е била от значение при определянето на размера на субсидиите, посочен в съображение 70, тъй като Комисията изчисли прекомерното опрощаване въз основа на наличната информация, получена от разследваните дружества. ПИ заяви, че Комисията е била длъжна да прилага проактивен подход при изчисляването на прекомерното опрощаване.

(85)

От съображение 74 е видно, че Комисията е била проактивна в търсенето на информация, която да даде възможност да се определи дали част от сумата по DDS следва да не се смята за прекомерно опрощаване. Освен това ПИ не е провело, дори и след като е било приканено да го направи, допълнително проучване въз основа на действителните сделки на засегнатите производители износители. Поради това твърдението няма отношение към случая.

(86)

Комисията установи, че засегнатите производители износители са получили отстъпки по схемата EPCGS, които биха могли да бъдат отнесени към продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа.

(87)

Подробното описание на схемата EPCGS се съдържа в глава 5 от ПВТ 2015—2020 г., както и в глава 5 от НП I 2015—2020 г.

(88)

До участие в тази схема се допускат производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители и доставчици на услуги.

(89)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За целта ПИ издава лиценз по схемата EPCGS при подаване на заявление и заплащане на такса. Схемата предвижда намалена митническа ставка, приложима за вноса на всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки, предвидени за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ПВТ 2015—2020 г. производственото оборудване може да бъде внасяно при нулева митническа ставка в рамките на схемата EPCGS. Задължението за износ, възлизащо на шесткратния размер на спестеното мито, трябва да бъде изпълнено в рамките на период от максимум шест години.

(90)

Притежателят на лиценз по схемата EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. Като алтернатива местният производител може да поиска да получи ползите за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

(91)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение към това то създава полза за износителя, равняваща се на размера на намалението на митото.

(92)

Освен това схемата EPCGS е обвързана юридически с осъществяването на износа, тъй като тези лицензи не могат да бъдат получени без поемането на задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(93)

Схемата EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(94)

Комисията изчисли размера на субсидията в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, равномерно разпределени върху период, който съответства на нормалната амортизация на такова производствено оборудване в разглежданата промишленост. Следователно размерът на субсидията за разследвания период в рамките на прегледа беше изчислен, като общата сума на неплатеното мито беше разделена на периода на амортизация. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до разследвания период в рамките на прегледа, беше коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. За тази цел бе счетен за подходящ приложимият в Индия търговски лихвен процент по време на разследвания период.

(95)

Нито един от индийските производители не е поискал приспадане на таксите за получаване на субсидия от общия размер на субсидията, както е предвидено в член 7, параграф 1, буква а).

(96)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия към оборота от износа на продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа като знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(97)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията установи, че през разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидиите по тази схема са възлизали съответно на 0,11 % за групата Dhunseri и на 0,45 % за Reliance.

(98)

IDIPL заяви, че съоръженията и машините, внесени по EPCGS, са били използвани за производството на PET, предназначен както за продажби на вътрешния пазар, така и за експортни продажби, и поради това за знаменател при изчислението, посочено в съображение 96, следва да се използват продажбите общо на дружеството, а не оборотът от износа на PET.

(99)

В тази връзка Комисията отбелязва, че дори и това неподкрепено с доказателства твърдение да е вярно, поради факта, че EPCGS зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества, приложим е член 7, параграф 2 и изборът на знаменателя, посочен в съображение 96, е обоснован. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(100)

Беше установено, че и двамата засегнати производители износители са получили ползи по схемата MEIS през разследвания период в рамките на прегледа.

(101)

Подробно описание на MEIS се съдържа в глава 3 от ПВТ 2015—2020 г. и в глава 3 от НП I 2015—2020 г.

(102)

MEIS е влязла в сила на 1 април 2015 г.

(103)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

(104)

Допустимите дружества могат да извлекат ползи от MEIS, като изнасят конкретни продукти за конкретни държави, които са включени в група А („Традиционни пазари“, включително всички държави — членки на ЕС), група Б („Възникващи и целеви пазари“) и група В („Други пазари“). Дружествата, попадащи във всяка една група, и списъкът на продуктите със съответните ставки на възстановяване са посочени в таблици 1 и 2, съответно от допълнение 3Б към ПВТ 2015—2020 г.

(105)

Ползата е под формата на митнически кредит, еквивалентен на процент от стойността франко борд на износа.

(106)

Към момента на влизане в сила на MEIS през април 2015 г. продуктът, предмет на прегледа, не е бил включен в допълнение 3Б, поради което не е бил допустим за получаване на ползи по схемата MEIS. Въпреки това на 29 октомври 2015 г. с публично известие № 44/2015-2020 износът на PET към държави от група А и група Б става допустим за получаване на ползи в рамките на MEIS в размер на 2 % от стойността на износа франко борд. С публично известие № 06/2015-2020 износът към държави от група В става допустим за получаване на същата полза от 2 %, считано от 4 май 2016 г.

(107)

От схемата са изключени някои видове износ, като износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици.

(108)

Митническите кредити по MEIS могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 18 месеца от датата на отпускане. Те могат да се използват за: i) плащане на мита върху вноса на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване, ii) плащане на акцизи при закупуване на вътрешния пазар на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване и плащания, iii) плащане на данък върху услугите при закупуване на услуги.

(109)

Заявлението за получаване на средства по MEIS трябва да се подаде онлайн на уебсайта на Генералната дирекция за външна търговия. Към онлайн заявлението трябва да се приложат съответните документи (товарителници, банково удостоверение за реализация и доказателство за разтоварване). След като прегледа документите, съответният регионален орган (РО) към ПИ отпуска митнически кредит. При положение че износителят предостави необходимата документация, РО няма право на преценка относно отпускането на митническите кредити.

(110)

В рамките на MEIS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по MEIS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, платени за производствено оборудване, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение към това митническият кредит по MEIS предоставя полза на износителя, който не е задължен да внася съответните вносни мита.

(111)

Нещо повече, схемата MEIS е обвързана юридически с осъществяването на износа и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(112)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, въз основа на установената полза, получена от получателя през разследвания период в рамките на прегледа. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. Към този момент ПИ предоставя митнически кредит, който се осчетоводява от производителя износител като вземане, което може да бъде компенсирано от производителя износител във всеки един момент. Това представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износа, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. Предвид изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата по схемата MEIS да се извърши чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(113)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия (числител) към оборота от износа на продукта, предмет на прегледа, през разследвания период в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(114)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията установи, че през разследвания период в рамките на прегледа ставките на субсидиите по тази схема са възлизали съответно на 1,90 % за групата Dhunseri и на 1,93 % за Reliance.

(115)

ПИ заяви, че схемата MEIS не подлежи на изравнителни мерки поради следните две причини: 1) схемата е в съответствие с разпоредбите на букви ж) и з) от приложение I, четени заедно с приложение II към Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки и 2) документите за опрощаване на мита са „кредитни известия“, които носят полза на притежателя едва в момента, когато съответният документ се използва за компенсиране на вносните мита.

(116)

Що се отнася до първата причина, ПИ не предостави никакви доказателства. Само твърдението, че основната цел по схемата MEIS е да се предостави подпомагане на износителите за компенсиране на инфраструктурни проблеми, свързани с неефективност, и на произтичащите от тях съответни разходи/данъци, както и да се осигурят еднакви условия на конкуренция, не е достатъчно, за да се докаже, че схемата MEIS е в съответствие с разпоредбите на букви ж) и з) от приложение I, четени заедно с приложение II към Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки. Що се отнася до втората причина, припомня се, че както е пояснено в съображение 108, след като ПИ издаде на бенефициера по схемата MEIS документ за опрощаване на мита, този документ може да бъде използван във всеки един момент за компенсиране на мита или данъци, или да бъде препродаден на друг оператор, тъй като документите за опрощаване на мита са свободно прехвърлими. Поради това се счита, че ПИ предоставя полза на бенефициера по схемата MEIS в момента, в който издава документа за опрощаване на мита. Изглежда такова е и тълкуването, възприето в индийските счетоводни стандарти, тъй като финансовата стойност на документите за опрощаване се осчетоводява като вземане веднага след издаването на документите от ПИ, както е пояснено в съображение 112, а не в момента на действителното им използване за компенсиране на мито или данък. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(117)

Комисията установи, че едно дружество се е възползвало от тази мярка през разследвания период в рамките на прегледа. Въпреки това при разследването беше установено, че получената полза е пренебрежима, поради което тази мярка не беше анализирана допълнително.

(118)

Комисията припомня, че размерът на субсидирането, установено по отношение на DPL и Reliance по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350, е съответно 3,2 % и 6,2 %, което обуславя изравнителни мита съответно в размер на 35,69 EUR/тон и 69,39 EUR/тон.

(119)

При текущите частични междинни прегледи Комисията установи, че размерът на субсидиите, подлежащи на изравняване, изразен ad valorem, е 2,3 % за групата Dhunseri и 4 % за Reliance. Както е обяснено в съображения 27—30, ставките на субсидията за групата Dhunseri, посочени в таблицата по-долу, са определени въз основа на обобщаване на данните на IDIPL и MPPL — двамата производители износители на PET от групата през разследвания период в рамките на прегледа.

Таблица

Ставки за индивидуалните подложени на изравняване субсидии

(120)

Действащите понастоящем изравнителни мерки са под формата на специфично мито. Вследствие на това, въз основа на ставките на субсидията, посочени в таблицата по-горе, Комисията установи следните специфични изравнителни мита: 18,73 EUR/тон за групата Dhunseri и 29,21 EUR/тон за Reliance.

(121)

В съответствие със съображение 16 по-горе Комисията прецени необходимостта от изменение на митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“ в Индия, която е 69,40 EUR/тон. В тази връзка се припомня, че най-високото действащо мито по отношение на индийски производители износители в размер на 74,60 EUR/тон е наложено спрямо Pearl Engineering Polymers Ltd — производител, който е извън обхвата на настоящите прегледи. Поради факта, че при настоящите прегледи най-високото мито не е изменено, не е обосновано изменение на митническата ставка, приложима спрямо „всички останали дружества“ в Индия.

(122)

В съответствие с член 19, параграф 4 от основния регламент беше проверено дали обстоятелствата, свързани със субсидирането, са се променили в значителна степен през разследвания период в рамките на прегледа, както и дали променените обстоятелства са с дълготраен характер.

(123)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на прегледа засегнатите производители износители са продължили да се ползват от подлежащо на изравняване субсидиране от страна на ПИ, но при различни ставки.

(124)

Що се отнася до Reliance, най-важните субсидии от гледна точка на нивата на субсидиране през разследвания период в рамките на прегледа са DDS и MEIS. Не съществуват признаци, че тези субсидии ще бъдат прекратени в близко бъдеще. И двете субсидии предоставят полза, изчислена като фиксиран процент от стойността франко борд на износа, и също не съществуват признаци, че съответните ставки на субсидиите ще бъдат намалени в близко бъдеще.

(125)

Що се отнася до DDS, през последните седем години нивото на субсидиране е било намалено неколкократно от ПИ: от 5,5 % от стойността франко борд през 2011 г. то е паднало до 3,9 % през 2012 г., 3,0 % през 2013 г., 2,4 % през 2014 г., 1,9 % през 2015 г. и накрая до 1,5 % през разследвания период в рамките на прегледа. По данни, публикувани на уебсайта на Централния съвет по акцизите и митата (21), ставката не е претърпяла промени оттогава.

(126)

Що се отнася до MEIS, ставката от 2 % от стойността франко борд, станала приложима по отношение на PET през октомври 2015 г., както е посочено в съображение 106, е останала непроменена оттогава по данни, публикувани на уебсайта на Генерална дирекция за външна търговия (22).

(127)

По отношение на EPCGS не се очаква значителна промяна на нивото на субсидиране след разследвания период в рамките на прегледа поради факта, че: a) липсват признаци за значителен планиран внос на производствено оборудване, и б) ползите, произтичащи от тази субсидия, обхващат продължителен период, съответстващ на срока на амортизация на производственото оборудване (от 18 до 25 години за Индия).

(128)

AAS е била най-големият източник на субсидиране за Reliance през последния междинен преглед, посочен в съображение 7, както се заключава в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350. Както е описано в съображение 46 по-горе, по време на разследвания период в рамките на текущия преглед AAS почти не е използвана, тъй като при повечето сделки за износ се е прилагала DDS, която се изключва взаимно с AAS. Схемата AAS остава в сила и не може да се изключи възможността Reliance отново да започне да я използва в бъдеще, но това автоматично би намалило ползите, получавани по линия на DDS, тъй като за всяка сделка за износ може да се ползва само една от двете субсидии.

(129)

Както е посочено в съображения 125—128, не бяха установени данни, че подложените на изравняване схеми ще бъдат прекратени или че равнищата на субсидиране по тях ще бъдат увеличени или намалени в бъдеще. На тази основа Комисията стига до заключението, че обстоятелствата, довели до нова ставка на субсидиране на Reliance, са с дълготраен характер.

(130)

По време на на разследвания период в рамките на текущия междинен преглед Reliance се е ползвала с по-ниско субсидиране спрямо нивото при последния междинен преглед, посочен в съображение 7, както се заключава в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350, тъй като установените ставки на субсидията са спаднали от 6,2 % до 4 %. Въз основа на съображение 129 е също така вероятно Reliance да продължи да получава субсидии в размер, по-малък от определения в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1350. Поради това Комисията заключи, че продължаването на съществуващите мерки ще доведе до по-високо мито от подлежащата на изравняване субсидия, причиняваща вреда. Следователно мащабът на действащите мерки следва да бъде коригиран, за да се отрази новата ситуация.

(131)

Що се отнася до групата Dhunseri, при разследването беше установено, както е посочено в съображения 27—30, че в структурата на групата са настъпили значителни промени. Най-съществен е фактът, че по време на разследвания период в рамките на прегледа групата е притежавала два завода за PET, спрямо един-единствен при предходния междинен преглед. Реорганизацията, осъществена в контекста на съдружие с партньора IVL, е преминала през няколко правни стъпки през период от почти две години и по всяка вероятност е завършила в момента, когато Висшият съд на Колката я е одобрил през декември 2017 г. С оглед на това Комисията счете, че структурната промяна е с дълготраен характер. Поради това тя стигна до заключението, че действащите мерки следва да бъдат изменени, за да отрази новата ситуация, също така от гледна точка на предходните заключения относно текущото (и по-ниско) равнище на субсидиране, установено при тези прегледи.

(132)

Както е обяснено в съображение 120, изменените мерки са под формата на специфични мита. Ставките на специфичното мито са изчислени въз основа на данни, отнасящи се за разследвания период в рамките на прегледа, поради което остават на същото равнище независимо от промяната на експортната цена.

(133)

За разлика обаче от схемите, по които са отпуснати най-високи субсидии през периода на първоначалното разследване, по двете основни схеми за субсидиране (DDS и MEIS) през разследвания период в рамките на прегледа са предоставени финансови ползи, които са правопропорционални на експортната цена. Тези две субсидии представляват съответно 97 % и 89 % от общото субсидиране на групата Dhunseri и Reliance през разследвания период в рамките на прегледа. Това означава, че размерът на подлежащите на изравняване субсидии се увеличава автоматично с нарастването на експортната цена. Поради това изглежда специфичните мита не компенсират в достатъчна степен реалното равнище на субсидиите, от което двамата производители износители са се възползвали.

(134)

На тази основа Комисията счете, че за разлика от заключенията при първоначалното разследване, специфичните мита вече не могат да бъдат най-подходящата форма на мерки предвид тези обстоятелства. Въпреки това в контекста на текущите междинни прегледи не може да се предвиди промяна на формата на мерките, тъй като такава промяна следва да се приложи спрямо всички индийски производители износители, а обхватът на текущите междинни прегледи е ограничен до определянето на равнището на субсидиране само на двама производители износители. С оглед на това Комисията реши да запази текущата форма на мерките.

(135)

След оповестяването IDIPL подаде предложение за ценови ангажимент. Предложението бе отхвърлено, тъй като естеството на субсидирането създава положение, при което прилагането на ангажимент за минимална вносна цена би довело до увеличено субсидиране. Това произтича от факта, че равнището на субсидиране по схемите DDS и MEIS, на които съвместно се дължи 95 % от субсидирането, зависи от стойността франко борд на продуктите, изнасяни по тези схеми. Освен това поради структурата на групата, към която принадлежи IDIPL, ефективното наблюдение на изпълнението на даден ангажимент би било неосъществимо.

(136)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,