17.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 335/1

(1)

Предстои да бъдат внесени редица съществени промени в Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (3); Директива 78/473/ЕИО на Съвета от 30 май 1978 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно съзастраховане в Общността (4); Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски (5); Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета oт 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги (6); Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (7); Директива 98/78/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 1998 г. относно допълнителен надзор върху застрахователни предприятия, които са част от застрахователна група (8); Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества (9); Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (10) и Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането (11). С оглед постигане на яснота посочените директиви следва да бъдат преработени.

(2)

За да се улесни започването и упражняването на дейност в областта на застраховането и презастраховането, е необходимо да се премахнат най-сериозните различия в законодателствата на държавите-членки относно правилата, на които трябва да отговарят застрахователните и презастрахователните предприятия. Поради тази причина следва да се осигури правна рамка, позволяваща на застрахователните и презастрахователните предприятия да упражняват застрахователна дейност в целия вътрешен пазар, като по този начин се улеснят застрахователните и презастрахователните предприятия, с централно управление в Общността, да покриват разположените Общността рискове и задължения.

(3)

В интерес на правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се установят координирани правила относно надзора над застрахователни групи и относно процедурите по реорганизацията и ликвидацията на застрахователните предприятия, с оглед защита на кредиторите.

(4)

Целесъобразно е някои предприятия, които предоставят застрахователни услуги, да не бъдат обхванати от установената от настоящата директива система, поради техния размер, правен статут, естеството на тяхната дейност, която е пряко свързана със системата на обществено осигуряване, или поради другите специфични услуги, които предлагат. Желателно е също така да бъдат изключени определени институции в някои държави-членки, чиято дейност обхваща единствено твърде ограничен сектор и по закон е ограничена до определена територия или до определени лица.

(5)

Много малките застрахователни предприятия, отговарящи на определени условия, включително равнище на брутен приход от премии, по-ниско от 5 000 000 EUR, се изключват от приложното поле на настоящата директива. Обаче всички застрахователни и презастрахователни предприятия, които вече са получили лиценз по досегашните директиви, следва да запазят лицензите си при прилагане на настоящата директива. Предприятията, които са изключени от обхвата на настоящата директива, следва да имат възможност да се възползват от основните свободи, предоставени от Договора. Тези предприятия имат възможността да искат лицензиране по настоящата директива, за да се възползват от единния лиценз, предвиден в настоящата директива.

(6)

За държавите-членки следва да бъде възможно да изискват предприятията, упражняващи застрахователна или презастрахователна дейност и изключени от обхвата на настоящата директива, да бъдат регистрирани. Държавите-членки могат също да подлагат тези предприятия на надзор за благоразумие и правен надзор.

(7)

Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (12); Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (13); Втора директива на Съвета 84/5/ЕИО от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (14); Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (15) и Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (16) определят общите правила в областта на счетоводното отчитане, застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, финансовите инструменти и кредитните институции и предвиждат определения в тези области. Целесъобразно е някои от определенията, предвидени в посочените директиви да се прилагат за целите на настоящата Директива.

(8)

Започването на застрахователна или презастрахователна дейност следва да подлежи на предварително лицензиране. Затова е необходимо да се определят условията и процедурите както за издаване, така и за отказ на такъв лиценз.

(9)

Отменените с настоящата директива директиви не предвиждат правила относно обхвата на презастрахователната дейност, за упражняването на която дадено застрахователно предприятие може да получи лиценз. Държавите-членки решават да определят правила в това отношение.

(10)

Позоваванията в настоящата директива на застрахователни и презастрахователни предприятия следва да включват каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия, с изключение на случаите, в които е предвидена конкретна разпоредба за тези предприятия.

(11)

Тъй като настоящата директива представлява важен инструмент за постигането на вътрешния пазар, застрахователните и презастрахователните предприятия, лицензирани в техните държави-членки по произход, следва да имат право да упражняват в рамките на Общността част или всичките свои дейности посредством установяването на клонове или посредством предоставянето на услуги. Следователно е уместно провеждането на хармонизация доколкото е необходима и достатъчна за постигане на взаимно признаване на лицензи и на системите за надзор, като по този начин се издава един лиценз, който е валиден в цялата Общност и който позволява на държавата-членка по произход да упражнява надзор над предприятието.

(12)

Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за автомобилното застраховане) (17) определя правилата за назначаването на представители за уреждане на претенции. Тези правила следва да се прилагат за целите на настоящата директива.

(13)

Презастрахователните предприятия следва да ограничават предмета на дейността си до презастраховане и свързаните с него операции. Подобно изискване не следва да възпрепятства дадено презастрахователно предприятие от упражняване на дейности, като предоставяне на статистически или актюерски консултации, анализ на риска или проучване за неговите клиенти. Това изискване може също да включва функциите и дейностите на холдингово предприятие по отношение на дейности във финансовия сектор по смисъла на член 2, точка 8 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат (18). Във всеки случай това изискване не позволява извършването на несвързани банкови и финансови дейности.

(14)

Защитата на титулярите на полица изисква застрахователните и презастрахователните предприятия да отговарят на ефективни изисквания за платежоспособност, които да водят до ефикасно разпределение на капитал в Европейския съюз. В светлината на развитието на пазара настоящата система вече не е адекватна. Затова е необходимо да се въведе нова регулаторна рамка.

(15)

В съответствие с последните развития в областта на управление на риска, в контекста на Международната асоциация на застрахователните надзорни институции, Съвета по международни счетоводни стандарти и Международната асоциация на актюерите и във връзка с последните развития в други финансови сектори, следва да се възприеме икономически, основан на рисковете подход, който предвижда стимули за застрахователните и презастрахователните предприятия правилно да оценяват и управляват своя риск. Следва да се засили хармонизацията, като се приемат конкретни правила за оценяване на активите и пасивите, включително техническите резерви.

(16)

Основната цел на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия е адекватната защита на титулярите на полица и бенефициерите. Понятието „бенефициер“ е предназначено да обхване всяко физическо или юридическо лице, което притежава права по застрахователен договор. Другите цели на регулирането и надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия, като финансовата стабилност и справедливите и правилно функциониращи пазари, също следва да бъдат взети предвид, но не трябва да отклоняват вниманието от основната цел.

(17)

Режимът на платежоспособността, уреден в настоящата директива, се очаква да доведе до още по-добра защита за титулярите на полица. Този режим ще изисква държавите-членки да предоставят на надзорните органи необходимите ресурси за изпълняване на задълженията, предвидени в настоящата директива. Това включва целия необходим капацитет, включително финансови и човешки ресурси.

(18)

Надзорните органи на държавите-членки следва да разполагат с всички необходими средства за гарантиране на правилното упражняване на дейността от застрахователните и презастрахователните предприятия в рамките на Общността, упражнявана по силата на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. За да се гарантира ефективността на надзора, всички предприети от надзорните органи действия следва да бъдат съразмерни спрямо естеството, степента и сложността на риска, характерен за дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия, независимо от значимостта на съответното предприятие за общата финансова стабилност на пазара.

(19)

Настоящата директива не следва прекалено да обременява малките и средните застрахователни предприятия. Един от инструментите за постигане на тази цел е правилното прилагане на принципа на пропорционалността. Този принцип следва да се прилага както спрямо изискванията, наложени на застрахователните и презастрахователните предприятия, така и спрямо упражняването на надзорни правомощия.

(20)

По-конкретно настоящата директива не следва да създава прекалена тежест за застрахователни предприятия, които се специализират в предоставяне на специфични видове застраховки или на услуги на специфични сегменти клиенти, и следва да признава, че специализирането по този начин може да бъде ценен инструмент за ефикасното и ефективно управление на риска. За да се постигне тази цел, както и правилно прилагане на принципа на пропорционалността, следва също да се включи разпоредба, която да позволява на предприятията по-конкретно да използват свои собствени данни за калибриране на параметрите в модулите относно подписваческия риск на стандартната формула на капиталовото изискване за платежоспособност.

(21)

Настоящата директива следва също да вземе предвид специфичното естество на каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия. Тъй като тези предприятия покриват само рискове, свързани с промишлената или търговска група, към която принадлежат, следва да се предвидят подходящи подходи, съответстващи на принципа на пропорционалността, за да се отразят естеството, мащабът и сложността на тяхната дейност.

(22)

Надзорът над презастрахователната дейност следва да отчита особените характеристики на презастрахователната дейност, предимно нейния глобален характер и факта, че титулярите на застрахователни полици са сами по себе си застрахователни или презастрахователни предприятия.

(23)

Надзорните органи следва да могат да получават от застрахователните и презастрахователните предприятия информацията, необходима за целите на надзора, включително, когато е подходящо, информация, оповестена публично от застрахователно или презастрахователно предприятие в съответствие с изискванията за финансова отчетност, листване и други правни или нормативни изисквания.

(24)

Надзорните органи на държавите-членки по произход следва да отговарят за контрола върху финансовата стабилност на застрахователните и презастрахователните предприятия. За целта те следва да извършват редовни прегледи и оценки.

(25)

Надзорните органи следва да могат да вземат предвид въздействието върху управлението на рисковете и активите, на доброволни кодекси за поведение и прозрачност, към които се придържат съответните институции, търгуващи с нерегулирани или алтернативни инвестиционни инструменти.

(26)

Капиталовото изискване за платежоспособност е първата стъпка към установяване на адекватни количествени изисквания в сектора на застраховането. Поради това надзорните органи следва да имат правомощие да налагат изискването за добавен капитал към капиталовото изискване за платежоспособност само при изключителни обстоятелства, в случаите, изброени в настоящата директива и установени в резултат на процеса на надзорен преглед. Стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност има за цел да отразява рисковия профил на повечето застрахователни и презастрахователни предприятия. Възможно е обаче в някои случаи стандартният подход да не отразява адекватно силно специфичния рисков профил на дадено предприятие.

(27)

Налагането на изискване за добавяне на капитал е извънредно в смисъл, че следва да се използва само като крайна мярка, когато други надзорни мерки са неефективни или неподходящи. Освен това, понятието „извънредно“ следва да се разбира в контекста на конкретната ситуация на всяко предприятие, а не във връзка с броя на изискванията за добавяне на капитал, наложени на конкретен пазар.

(28)

Изискването за добавяне на капитал следва да се запази, докато не се променят обстоятелствата, при които е било наложено. В случай на значителни слабости в цялостния или частичния вътрешен модел, или значителни управленски пропуски, надзорните органи следва да гарантират, че съответното предприятие полага всички усилия за коригиране на слабостите, които са довели до налагане на изискването за добавяне на капитал. Когато обаче стандартизираният подход не отразява по адекватен начин много специфичния рисков профил на дадено предприятие, изискването за добавяне на капитал може да се запази в продължение на няколко последователни години.

(29)

Някои рискове могат да бъдат регулирани единствено посредством изисквания спрямо управлението вместо чрез количествени изисквания, отразени в капиталовото изискване за платежоспособност. Затова ефективната система на управление играе важна роля за адекватното управление на застрахователното предприятие и за регулаторната система.

(30)

Системата на управление включва функция за управление на риска, функция, следяща за спазване на изискванията, функция за вътрешен одит и актюерска функция.

(31)

Функция представлява административен потенциал за изпълнение на конкретни управленски задачи. Определянето на конкретна функция не възпрепятства предприятието свободно да реши как да организира тази функция на практика, освен когато в настоящата директива е предвидено друго. Това не следва да води до излишно утежняване на изискванията, защото следва да се отчитат характерът, мащабът и сложността на операциите на предприятието. Следователно следва да е възможно тези функции да бъдат изпълнявани от собствения персонал, да се потърси съвет от външни експерти или да бъдат възлагани на външни експерти в определените от настоящата директива рамки.

(32)

Освен това, с изключение на функцията за вътрешен одит, в по-малки предприятия и такива с по-опростена структура, следва да бъде възможно един служител или организационна единица да изпълняват повече от една функция.

(33)

Функциите, включени в системата на управление, се считат за ключови функции, следователно и за важни и критични функции.

(34)

Всички служители, изпълняващи ключови функции, следва да изпълняват изискванията за квалификация и надеждност. Само титулярите на ключовите функции обаче следва да подлежат на изисквания за уведомяване на надзорния орган.

(35)

За целите на оценяването на изискваното равнище на компетентност, професионалната квалификация и опитът на служителите, които действително управляват предприятието или имат други ключови функции, следва да се отчитат като допълнителни фактори.

(36)

Всички застрахователни и презастрахователни предприятия следва, като неразделна част от своята бизнес стратегия, редовно да оценяват общите си нужди по отношение на платежоспособност с оглед на своя специфичен рисков профил (собствена оценка на риска и платежоспособността). Тази оценка не изисква разработване на вътрешен модел, нито служи за изчисляване на капиталово изискване, различно от капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване. Резултатите от всяка оценка следва да бъдат докладвани на надзорните органи като част от информацията, която се представя за целите на надзора.

(37)

За да се гарантира ефективният контрол върху възложени на външен изпълнител функции или дейности, от съществено значение е надзорните органи на възлагащото застрахователното или презастрахователното предприятие да имат достъп до цялата значима информация, съхранявана от подизпълнителя, независимо дали той е регулирано или нерегулирано правно образувание, както и правото да извършват проверки на място. За да се отчете развитието на пазара и да се гарантира, че условията за възлагането на външен изпълнител са спазени, надзорните органи следва да бъдат информирани за това преди възлагане на критични или значими функции или дейности. Тези изисквания следва да отчитат работата на Общия форум и отговарят на настоящите правила и практики в банковия сектор и на Директива 2004/39/ЕО и нейното прилагане по отношение на кредитните институции.

(38)

С оглед гарантирането на прозрачност, застрахователните и презастрахователните предприятия следва да оповестяват публично – това означава безплатното осигуряване на обществен достъп до информацията в печатен или електронен вид - поне веднъж годишно основна информация относно тяхната платежоспособност и финансово състояние. Те трябва да могат да оповестяват публично допълнителна информация на доброволна основа.

(39)

Следва да се предвиди разпоредба за обмен на информация между надзорните органи и властите, или институциите, които въз основа на функциите си, подпомагат заздравяването на стабилността на финансовата система. Поради това е необходимо да се определят условията, при които този обмен на информация следва да бъде възможен. Освен това, в случаите когато информацията може да бъде оповестена само с изричното съгласие на надзорните органи, същите следва да могат, когато е уместно, да обвързват даването на съгласие със спазването на строги изисквания.

(40)

Необходимо е да се насърчава сближаването в областта на надзора както по отношение на средствата за надзор, така и на надзорните практики. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, създаден с Решение 2009/79/ЕО на Комисията (19), следва да играе важна роля в това отношение и да докладва редовно относно постигнатия напредък на Европейския парламент и на Комисията.

(41)

Целта на информацията и докладването, свързани с изискването за добавяне на капитал от страна на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, не е да възпрепятства прилагането на това изискване, позволено по настоящата директива, а да допринесе за още по-висока степен на сближаване на надзорните практики при прилагането на изисквания за добавяне на капитал между надзорните органи в различните държави-членки.

(42)

За да се намали административната тежест и да се избегне дублиране на задачите, надзорните органи и националните статистически органи следва да си сътрудничат и да обменят информация.

(43)

С цел засилване на надзора над застрахователните и презастрахователните предприятия и защитата на титулярите на полица, задължителните одитори по смисъла на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (20) следва да бъдат задължени незабавно да докладват всякакви факти, които могат да имат сериозно въздействие върху финансовото състояние или административната организация на застрахователното или презастрахователното предприятие.

(44)

Застрахователни предприятия, извършващи дейности в областта както на животозастраховането, така и на общото застраховане, следва да управляват тези дейности разделено, с цел защита интересите на титулярите на полици. По-специално тези предприятия следва да подлежат на същите капиталови изисквания като тези, приложими за подобна застрахователна група, състояща се от животозастрахователно предприятие и общо застрахователно предприятие, като се вземе предвид повишената възможност за прехвърляне на капитал при застрахователни предприятия със смесена дейност.

(45)

Оценката на финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да се основава на ясни икономически принципи и да използва оптимално предоставената от финансовите пазари информация, както и общодостъпна информация за техническите застрахователни рискове. По-специално, изискванията за платежоспособност следва да се основават на икономическа оценка на цялостния счетоводен баланс.

(46)

Оценъчните стандарти за целите на надзора следва да са съвместими, доколкото е възможно, с развитието в областта на международното счетоводство, за да се ограничи административната тежест върху застрахователните или презастрахователните предприятия.

(47)

В съответствие с този подход, капиталовите изисквания следва да се покриват със собствените средства, независимо дали са отчетени като балансова или задбалансова позиции. Доколкото не всички финансови ресурси осигуряват пълно покриване на загубите в случай на ликвидация и при нормално функциониране, позициите на собствените средства следва да бъдат класифицирани съгласно качествени критерии в три реда и допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовите изисквания следва да бъде съответно намален. Приложимите към позициите на собствените средства ограничения следва да се прилагат само за определяне на състоянието на платежоспособността на застрахователните и презастрахователни предприятия и не следва допълнително да ограничават свободата на тези предприятия по отношение на вътрешното им управление на капитала.

(48)

Като цяло активите, свободни от всякакви предвидими задължения, са на разположение за поемане на загубите поради неблагоприятни колебания в стопанската дейност при нормално функциониране и при ликвидация. Затова преобладаващата част от превишението на активите спрямо пасивите, оценени в съответствие с принципите на настоящата директива, следва да се разглежда като висококачествен капитал (ред 1).

(49)

Не всички активи в едно предприятие са свободни от ограничения. В някои държави-членки конкретни продукти имат за резултат обособени структури на фондове, които дават на дадена категория титуляри на полица по-големи права върху активи в техния собствен „фонд“. Независимо че тези активи се включват при изчисляването на превишението на активите спрямо пасивите за целите на определяне на собствените средства те не могат на практика да се използват за посрещане на рискове извън обособения фонд. За да се осигури последователност с икономическия подход, оценката на собствените средства трябва да се приспособи, така че да отразява различното естество на активите, които са обхванати от споразумение за обособяване. По подобен начин изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност следва да отразява намаляването на обединяванията или диверсификацията, свързани с тези обособени фондове.

(50)

В някои държави-членки съществува практиката застрахователни дружества да продават животозастрахователни продукти, във връзка с които титулярите на полицa и бенефициерите правят вноски към рисковия капитал на дружеството в замяна на цялата възвръщаемост или на част от възвръщаемостта на вноските. Натрупаните печалби представляват излишък от средства, собственост на юридическото лице, в което е генериран.

(51)

Излишъците от средства следва да се оценяват съобразно изложения в настоящата директива икономически подход. В тази връзка не следва да бъде достатъчно обикновеното позоваване на оценката на излишъците от средства в годишните счетоводни отчети. В съответствие с изискванията за собствените средства, излишъкът от средства следва да отговаря на критериите, определени в настоящата директива, относно класификацията по редове. Това означава inter alia, че само тези излишъци от средства, които отговорят на изискванията за класифициране в ред 1, следва да бъдат считани за капитал от ред 1.

(52)

Взаимозастрахователните асоциации или асоциациите от взаимозастрахователен тип с променливи вноски могат да изискват от своите членове допълнителни вноски (допълнителни покани към членовете), за да увеличат размера на наличните финансови средства, за да поемат загуби. Допълнителните покани към членовете могат да представляват значителен източник на финансиране за взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип, включително когато тези асоциации са изправени пред неблагоприятни колебания в стопанската дейност. Затова допълнителните покани към членовете следва да се признават като спомагателни елементи на собствени средства и да се третират по съответен начин за целите на платежоспособността. По-конкретно в случая на взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип на корабособственици с променливи вноски за застраховане единствено срещу морски рискове прибягването до допълнителни покани към членовете е трайно наложена практика, която подлежи на специални договорености за възстановяване и одобрената сума по тези допълнителни покани към членовете следва да се третира като капитал с добро качество (ред 2). По същия начин в случай на други взаимозастрахователни асоциации и асоциации от взаимозастрахователен тип, при които допълнителните покани към членовете са с подобно качество, одобрената сума по тези покани към членовете следва също да се третира като капитал с добро качество (ред 2).

(53)

С цел да се позволи на застрахователните и презастрахователните предприятия да изпълнят задълженията си към титулярите на полици и бенефициерите, държавите-членки следва да изискват от тези предприятия да създадат адекватни технически резерви. Принципите на и актюерските и статистическите методологии, определящи изчисляването на тези технически резерви следва да бъдат хармонизирани в рамките на Общността, за де се постигне по добра съпоставимост и прозрачност.

(54)

Изчисляването на техническите резерви следва да отговаря на оценяването на активите и други пасиви, на състоянието на пазара и да съответства на международното развитие в областта на счетоводството и надзора.

(55)

Следователно, стойността на техническите резерви следва да съответства на сумата, която застрахователното или презастрахователното предприятие би трябвало да плати, ако незабавно прехвърли договорните си права и задължения на друго предприятие. Следователно стойността на техническите резерви следва да съответства на сумата, която би се очаквало да бъде поискана от друго застрахователно или презастрахователно предприятие (референтно предприятие), за да поеме и изпълни свързаните с това застрахователни и презастрахователни задължения. Размерът на техническите резерви следва да отразява характеристиките на съответния застрахователен портфейл. Специфична за предприятието информация следва да се използва при изчисления на техническите резерви само дотолкова, доколкото тази информация, като например информация относно управлението на претенциите и разходите, позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия по-добре да отразят характеристиките на съответния застрахователен портфейл.

(56)

Допусканията за референтното предприятие, което се предполага, че поема и изпълнява свързаните с това застрахователни и презастрахователни задължения, следва да бъдат хармонизирани на общностно равнище. По-конкретно допусканията относно референтното предприятие, които определят дали и до каква степен да се отчитат диверсификационните ефекти при изчисляването на рисковата премия, следва да бъдат взети предвид като част от оценката на въздействието на мерките по прилагането и след това следва да бъдат хармонизирани на общностно равнище.

(57)

За целта на изчисляването на техническите резерви следва да бъде възможно да се прилага разумна интерполация и екстраполация от пряко наблюдаваните пазарни стойности.

(58)

Необходимо е очакваната настояща стойност на застрахователните задължения да се изчислява на базата на текуща и достоверна информация и реалистични допускания, като се вземат предвид финансовите гаранции и опции в застрахователните и презастрахователните договори, за да се достигне до икономическа оценка на застрахователните или презастрахователните задължения. Следва да се изисква използването на ефективни и хармонизирани актюерски методологии.

(59)

С цел да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предвидят опростени подходи за изчисляване на техническите резерви.

(60)

Надзорният режим следва да предвиди изискване отчитащо риска, което се основава на изчисляване при прилагане на проспективен подход, за да се гарантира прецизна и навременна намеса от страна на надзорните органи (капиталово изискване за платежоспособност) и минимално ниво на сигурност, под което не следва да спада размерът на финансовите ресурси (минимално капиталово изискване). Двете капиталови изисквания следва да бъдат хармонизирани в рамките на Общността, за да се постигне еднакво ниво на защита на титулярите на полици. По отношение на доброто функциониране на режима на настоящата директива между капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, следва да съществува адекватна скала за степенувани надзорни мерки.

(61)

За да се смекчат нежелани потенциални проциклични ефекти във финансовата система и да се избегне ситуация, в която неправилно се налага на застрахователните и презастрахователните предприятия да събират допълнителен капитал или да продават своите инвестиции в резултат на неудържими неблагоприятни движения на финансовите пазари, модулът на пазарния риск на стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност следва да включва симетричен механизъм за корекция по отношение на промените в равнището на цените на ценните книжа. В допълнение, в случай на извънреден срив на финансовите пазари и когато въпросният симетричен механизъм за корекция не е достатъчен, за да могат застрахователните и презастрахователните предприятия да изпълнят своето капиталово изискване за платежоспособност, следва да се предвиди също така възможност надзорните органи да могат да удължават срока, в който застрахователните и презастрахователните предприятия са длъжни да възстановят размера на допустимите собствени средства до нивото на капиталовото изискване за платежоспособност.

(62)

Капиталовото изискване за платежоспособност следва да отразява такова равнище на допустими собствени средства, което да позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да покриват значителни загуби и да дава основателна гаранция на титулярите на полица и бенефициерите, че тези плащания ще бъдат направени, когато станат изискуеми.

(63)

За да се гарантира, че застрахователните и презастрахователните предприятия имат допустими собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност, непрекъснато и с отчитане на всякакви промени в техния рисков профил, тези предприятия следва да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност ежегодно, да го наблюдават постоянно и да го преизчисляват при всяка значителна промяна в рисковия профил.

(64)

С цел да се насърчава доброто управление на риска и да се постигне съответствие между регулаторните капиталови изисквания и практиките в отрасъла, капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде определено като икономическия капитал, с който трябва да разполагат застрахователните и презастрахователните предприятия, за да гарантират, че фалит може да се случи само веднъж на двеста случая или пък че тези предприятия ще са все още в състояние, с вероятност от поне 99,5 %, да изпълнят своите задължения към титулярите на полица и бенефициерите през следващите 12 месеца. Икономическият капитал следва да бъде изчислен на базата на истинския рисков профил на тези предприятия, като се вземе предвид въздействието на възможни техники за смекчаване на риска, както и ефектите от диверсификация.

(65)

Следва да се предвиди разпоредба за установяване на стандартна формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, за да се позволи на всички застрахователни и презастрахователни предприятия да оценяват своя икономически капитал. За структурата на стандартната формула следва да се възприеме модулен подход, което означава, че на първо място трябва да бъде оценена индивидуалната експозиция на всяка категория риск, а на второ място — съвкупната експозиция. Следва да бъде разрешено използването на специфични за предприятието параметри, ако това позволява по-добре да бъде отразен истинският профил на подписваческия риск на предприятието, при условие че такива параметри са получени чрез използването на стандартизирана методология.

(66)

За да се отчете специфичното положение на малките и средни предприятия, следва да се предоставят опростени подходи за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула.

(67)

Принципно новият подход, основаващ се на риска, не включва концепцията за количествени ограничения на инвестициите и критерии за допустимост на активите. Следва обаче да е възможно включването на инвестиционните ограничения и критериите за допустимост на активите, за да се регулират рискове, които не са адекватно отразени от под-модулите на стандартната формула.

(68)

Съгласно рисково ориентирания подход за капиталовото изискване за платежоспособност следва да бъде възможно при определени обстоятелства вместо стандартната формула да се използват частични или цялостни вътрешни модели за изчисляване на това изискване. С цел титулярите на полица и бенефициерите да бъдат еднакво защитени, подобни вътрешни модели следва предварително да бъдат одобрени въз основа на хармонизираните процедури и стандарти.

(69)

Когато размерът на допустимите основни собствени средства спадне под минималното капиталово изискване, лицензът на застрахователните и презастрахователните предприятия следва да бъде отнет, когато тези предприятия не са в състояние в кратък срок да възстановят размера на допустимите основни собствени средства до нивото на минималното капиталово изискване.

(70)

Минималното капиталово изискване следва да гарантира минимално равнище, под което размерът на финансовите ресурси не следва да пада. Необходимо е това равнище да се изчислява съгласно проста формула, която е предмет на определени долна и горна граница въз основа на рисково базираното капиталово изискване за платежоспособност, за да се позволи прилагане все по-интензивни надзорни мерки, и се основава на данни, които да подлежат на одитиране.

(71)

Застрахователните и презастрахователните предприятия следва да разполагат с активи от необходимото качество, за да покрият своите общи финансови изисквания. Всички инвестиции, държани от застрахователни и презастрахователни предприятия, следва да се управляват съгласно „принципа на благоразумие“.

(72)

Държавите-членки не следва да изискват от застрахователните или презастрахователните предприятия да инвестират активите си в конкретни категории активи, тъй като такова изискване би могло да бъде несъвместимо с либерализирането на движението на капитал съгласно член 56 от Договора.

(73)

Необходимо е да се забранят разпоредби, които позволяват на държавите-членки да изискват даването в залог на активи за покриване на техническите резерви на застрахователно и презастрахователно предприятие, независимо от формата на това изискване, когато застрахователят е презастрахован от застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз съгласно настоящата директива, или от предприятие на трета държава, ако надзорният режим на тази трета държава се счита за еквивалентен.

(74)

Досега правната рамка не предоставя нито подробни критерии за оценка за благоразумие на предложено придобиване, нито процедура за тяхното прилагане. Затова е необходимо изясняване на критериите и процеса на оценка за благоразумие, за да се осигурят необходимата правна сигурност, яснота и предсказуемост по отношение на процеса на оценяване и на резултатите от него. Разпоредбите на Директива 2007/44/ЕО въведоха тези критерии и процедури. По отношение на застраховането и презастраховането тези разпоредби следва да бъдат кодифицирани и интегрирани в настоящата директива.

(75)

Затова максималното хармонизиране на тези процедури и предварителни оценки в рамките на Общността е от ключово значение. Разпоредбите за квалифицирано участие обаче не следва да възпрепятстват държавите-членки да изискват от надзорните органи да бъдат информирани относно придобивания на участия под определените в тези разпоредби прагове, при условие че за тази цел една държава-членка налага не повече от един допълнителен праг под 10 %. Също така, тези разпоредби не следва да възпрепятстват и надзорните органи да установяват общи насоки за това в кои случаи ще се смята, че такива участия водят до упражняване на значително влияние.

(76)

С оглед на нарастващата мобилност на гражданите на Съюза, все по-често застраховката „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства се предлага на презгранична основа. С оглед осигуряване на продължаващото добро функциониране на системата „Зелена карта“ и на споразуменията между националните бюра на автомобилните застрахователи, е целесъобразно държавите-членки да могат да изискват застрахователните предприятия, предоставящи застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на тяхна територия посредством предоставяне на услуги, да се включат и да участват във финансирането на националното бюро, както и в гаранционния фонд, създаден от съответната държава-членка. Държавата-членка, в която се предоставят услугите, следва да изисква от предприятията, които предлагат застраховка „гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да назначат представители на нейна територия, които да събират цялата необходима информация по отношение на претенциите и да представляват съответното предприятие.

(77)

В рамките на вътрешния пазар в интерес на титулярите на полица е те да имат достъп до най-широк спектър от съществуващи в Общността застрахователни продукти. Държавата-членка, където е разположен рискът, или държавата-членка, в която е поето задължението, следва да гарантират, че не съществуват пречки за предлагане на пазара, в рамките на нейната територия, на всички застрахователни продукти, предлагани за продажба в Общността, доколкото те не противоречат на действащите законови разпоредби за защита на обществения интерес в държавата-членка и доколкото общественият интерес не е защитен от правилата на държавата-членка по произход.

(78)

Следва да бъде приета разпоредба за създаването система от санкции, които да бъдат налагани, когато дадено застрахователно предприятие не спазва приложимите разпоредби за защита на обществения интерес в държавата-членка, в която е разположен рискът, или в държавата-членка, в която е поето задължението.

(79)

В условията на вътрешен застрахователен пазар потребителите разполагат с по-голям и разнообразен избор от договори. За да могат потребителите да извлекат максимална полза от това разнообразие и от увеличената конкуренция, преди сключването на договора и по време на неговия срок те следва да имат достъп до цялата необходима информация, която им позволява да изберат договора, който най-пълно удовлетворява потребностите им.

(80)

Застрахователно предприятие, което предлага договори за оказване на помощ, следва да притежава необходимите средства, за да предоставя в рамките на подходящ период от време обезщетенията в натура, които предлага. Следва да се предвидят специални разпоредби за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване, което подобно предприятие следва да притежава.

(81)

Ефективното упражняване в рамките на Общността на съзастрахователни дейности, които поради тяхното естество и размер, е вероятно да бъдат покрити от международно съзастраховане, следва да се улесни чрез минимално хармонизиране, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията и неравното третиране. В този контекст, водещото застрахователно предприятие следва да оценява претенции и да определя размера на техническите резерви. Освен това, следва да се предвиди специално сътрудничество в областта на съзастрахователната дейност в Общността както между надзорните органи в държавите-членки, така и между тези органи и Комисията.

(82)

В интерес на защита на застрахованите лица следва да бъде хармонизирано националното законодателство относно застраховките за правни разноски. Всеки конфликт на интереси, произтичащ най-вече от факта, че застрахователното предприятие застрахова друго лице или застрахова лице по отношение както на правни разноски, така и на друг клас застраховки, следва да бъде изключен, доколкото е възможно, или да може да бъде разрешен. За тази цел съществуват различни начини за постигане на подходяща степен на защита за титулярите на полица. Независимо от възприетото решение, интересът на лицата със застрахователно покритие за правни разноски следва да бъде защитен чрез равностойни гаранции.

(83)

Конфликти между застраховани лица и застрахователни предприятия, покриващи правни разноски, следва да се разрешават по възможно най-справедливия и бърз начин. Поради това е целесъобразно държавите-членки да предвидят арбитражна процедура или процедура, която осигурява равностойни гаранции.

(84)

В някои държави-членки частното или доброволно здравно застраховане заменя частично или напълно здравното покритие, предоставено от системите за социално сигурност. Специфичният характер на такава здравна застраховка я разграничава от други класове застраховки за вреди и животозастраховане, тъй като на титулярите на полица е необходимо да се осигури ефективен достъп до частно здравно покритие или здравно покритие на доброволна основа, независимо от тяхната възраст или рисков профил. Като се има предвид характерът и социалните последици от договорите за здравна застраховка, надзорните органи на държавата-членка, в която е разположен рискът, следва да имат право да изискват общите и специалните условия на полицата в случай на частно или доброволно здравно застраховане да бъдат редовно оповестявани, с цел да се провери дали такива договори заменят частично или напълно здравното покритие, осигурено от системата за социална сигурност. Тази проверка не следва да бъде предварително условие за предлагането на продуктите на пазара.

(85)

За целта някои държави-членки са приели специфични законови разпоредби. С цел защита на обществения интерес е възможно да се приемат или запазят такива правни разпоредби, доколкото те не ограничават неоснователно правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, при условие че такива разпоредби се прилагат по еднакъв начин. Тези правни разпоредби могат да се различават по естество според условията във всяка държава-членка. Защитата на обществения интерес може също да бъде постигната, като се изисква от предприятията, предлагащи частна или доброволна здравна застраховка, да предлагат стандартни полици в съответствие с покритието, предвидено от законовите схеми за социална сигурност, при премийна ставка равна или под установен максимум, както и да участват в схеми за компенсиране на загуби. Възможно е също да се изисква техническата основа на здравното покритие по частна здравна застраховка или покритието по доброволна здравна застраховка да бъде сходна с тази на животозастраховането.

(86)

Приемащите държави-членки следва да могат да изискват от всяко застрахователно предприятие, предлагащо на тяхна територия задължителни застраховки срещу трудова злополука на свой риск, да спазва специфичните разпоредби, постановени в националното му право за такива застраховки. Такова изискване обаче не следва да се прилага към разпоредбите, отнасящи се до финансовия надзор, които са от изключителната отговорност на държавата-членка по произход.

(87)

Някои държави-членки не подлагат застрахователните транзакции на никаква форма на непряко данъчно облагане, докато по-голямата част прилагат специални данъци и други форми на вноски, включително допълнителни такси, предназначени за органите за компенсация. В различните държави – членки, в които се прилагат, структурата и ставката на такива данъци и налози се различават значително. Желателно е да се предотврати възникването на различия, водещи до нарушаване на конкуренцията в областта на застрахователните услуги в държавите – членки. До последваща хармонизация прилагането на данъчните системи и други форми на облагане, предвидени от държавите-членки, в които са разположени рисковете или от държавите-членки, в които са поети задълженията, може да реши този проблем, като от държавите – членки зависи да осигурят условия за събирането на тези данъци и вноски.

(88)

Държавите-членки, за които Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (21) не се прилага следва в съответствие с настоящата директива да прилагат разпоредбите на този регламент, за да определят приложимото право към застрахователните договори, попадащи в обхвата на член 7 от същия регламент.

(89)

За да се вземат предвид международните аспекти на презастраховането, следва да се предвиди разпоредба, която да позволява сключването на международни споразумения с трети държави, целящи определянето на средствата за надзор на презастрахователни образувания, които извършват дейност на територията на всяка договаряща се страна. Освен това следва да се предвиди гъвкава процедура, която да направи възможно оценяването на еквивалентността на застрахователните режими на трети държави с тези на Общността, за да се подобри либерализацията на презастрахователните услуги в тези трети държави чрез установяване или трансгранично предоставяне на услуги.

(90)

Поради особеното естество на презастраховане с ограничено поемане на риск държавите-членки следва да гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, сключващи договори за презастраховане с ограничено поемане на риск или упражняващи дейности по презастраховане с ограничено поемане на риск, могат правилно да определят, измерват и контролират свързаните с този вид договори и дейности рискове.

(91)

Следва да се приемат подходящи правила за схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които поемат риск от застрахователни и презастрахователни предприятия без да са застрахователно и презастрахователно предприятие. Сумите, които подлежат на възстановяване от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, следва да се разглеждат като суми, които се приспадат по силата на договори за презастраховане или ретроцесия.

(92)

Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, разрешени преди 31 октомври 2012 г. следва да подлежат на правото на държавата-членка, която ги е разрешила. За да се избегне обаче регулаторен арбитраж, всяка нова дейност, започната от подобна схема със специална цел след 31 октомври 2012 г., следва да бъде предмет на разпоредбите на настоящата директива.

(93)

Като се вземе предвид все по-трансграничното естество на застрахователната дейност, различията между режимите на държавите-членки по отношение на схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива, следва да се намалят колкото се може повече, като същевременно се отчитат техните структури за надзор.

(94)

Следва да се работи още върху схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, като се отчита работата, предприета в други финансови сектори.

(95)

Мерките за надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от застрахователна група, следва да позволяват на органите, извършващи надзор върху застрахователно или презастрахователно предприятие, да направят по-точна преценка за финансовото му състояние.

(96)

Надзорът върху такава група следва да обхваща, в необходимата степен, застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност. Настоящата директива обаче по никакъв начин не следва да задължава държавите-членки да упражняват надзор върху тези предприятия, взети поотделно.

(97)

Докато надзорът върху отделни застрахователни и презастрахователни предприятия остава основния принцип на застрахователния надзор, следва да се определи кои предприятия попадат под обхвата на надзора на ниво група.

(98)

В съответствие с правото на Общността и националното право, предприятията, по-специално взаимозастрахователните асоциации и асоциациите от взаимозастрахователен тип, следва да са в състояние да образуват концентрации или групи, не чрез капиталови връзки, а чрез официализирани силни и устойчиви отношения, основаващи се на договорно или друго материално признаване, гарантиращо финансова солидарност между тези предприятия. Когато чрез централизирана координация се упражнява доминиращо влияние, надзорът над тези предприятия следва да се извършва в съответствие със същите правила, както правилата, предвидени за групи, образувани чрез капиталови връзки с цел постигане на адекватно ниво на защита за титулярите на полица и условия на равнопоставеност за групите.

(99)

Във всеки случай групов надзор следва да се прилага на нивото на крайното предприятие-майка, което има централно управление в Общността. Държавите-членки следва обаче, ако считат за необходимо, да позволят на надзорните органи да прилагат групов надзор на ограничен брой по-ниски нива.

(100)

Необходимо е платежоспособността да се изчислява на ниво група за застрахователни и презастрахователни предприятия, образуващи група.

(101)

Консолидираното капиталово изискване за платежоспособност за определена група следва да отчита глобалната диверсификация на рисковете, която съществува при всички застрахователни и презастрахователни дружества в групата, така че да отразява по подходящ начин рисковите експозиции на групата.

(102)

Принадлежащите към група застрахователни и презастрахователни предприятия следва да могат да кандидатстват за одобрение да прилагат вътрешен модел за изчисляване на платежоспособността както на равнище група, така и на индивидуално равнище.

(103)

Някои разпоредби на настоящата директива изрично предвиждат роля на медиатор или консултативна роля на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, но това не следва да възпрепятства комитета да изпълнява роля на медиатор или консултативна роля и по отношение на други разпоредби.

(104)

Настоящата директива отразява новаторски надзорен модел, в който ключова роля е отредена на орган за групов надзор, като същевременно се признава и запазва важна роля за индивидуалния надзорен орган. Правомощията и отговорностите на надзорните органи са свързани с тяхната отчетност.

(105)

Всички титуляри на полица и бенефициери следва да са предмет на равно третиране, независимо от тяхната националност или местопребиваване. За тази цел всяка държава-членка следва да гарантира, че всички мерки, взети от надзорен орган въз основа на неговите национални правомощия не се разглеждат като противопоставени на интересите на тази държава-членка или на титулярите на полица или бенефициерите в тази държава-членка. Във всички ситуации на уреждане на претенции и процедури за ликвидация активите следва да се разпределят поравно на всички титуляри на полица, независимо от тяхната националност или местопребиваване.

(106)

Необходимо е да се гарантира, че собствените средства са правилно разпределени в рамките на групата и, когато се наложи, може да се използват за защита на титулярите на полица и бенефициерите. За целта застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат достатъчни собствени средства, за да покрият капиталовите изисквания за платежоспособност.

(107)

Всички надзорни органи, участващи в групов надзор, следва да бъдат в състояние да разберат взетите решения, особено когато тези решения се вземат от груповия надзорен орган. Когато някой от надзорните органи разполага с дадена информация, съответната информация следва да бъде незабавно споделена с останалите надзорни органи, за да могат всички те да вземат становище въз основа на еднаква информация по съответния въпрос. В случай че съответните надзорни органи не могат да постигнат съгласие, следва да се поиска квалифицираното становище на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор с цел да се намери решение на въпроса.

(108)

Платежоспособността на дъщерно застрахователно или на презастрахователно предприятие, на застрахователен холдинг или на застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава може да бъде повлияна от финансовите средства на групата, на която това дъщерно предприятие е член, както и от разпределението на тези средства в рамките на групата. Надзорните органи следва да разполагат със средства за упражняване на надзор върху групата и за предприемане на подходящи мерки на ниво на застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена.

(109)

Концентрацията на риска и сделките в рамките на група биха могли да засегнат финансовото състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие. Затова надзорните органи следва да бъдат в състояние да упражняват надзор върху подобни концентрации на риск и сделките в рамките на групата, като отчитат естеството на отношенията между регулираните образувания, както и между нерегулираните такива, включително застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност, и да предприемат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие, когато неговата платежоспособност е или може да бъде застрашена.

(110)

Застрахователните и презастрахователните предприятия в група следва да имат подходящи системи на управление, които да подлежат на надзорен преглед.

(111)

Всички застрахователни или презастрахователни групи, които подлежат на групов надзор, следва да имат орган за групов надзор, посочен измежду съответните надзорни органи. Правата и задълженията на органа за групов надзор следва да включват подходящи правомощия за координация и за вземане на решения. Органите, участващи в надзора на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от една и съща група, следва да сключат споразумения за сътрудничество.

(112)

С оглед на нарастващия кръг на компетентност на органа за групов надзор, следва да се гарантира предотвратяването на произволното заобикаляне на критериите за избор на орган за групов надзор. По-специално в случаи, в които органът за групов надзор ще се определи като се вземат предвид структурата на групата и относителното значение на дейностите на застрахователните и презастрахователните предприятия на различните пазари, сделките в рамките на групата, както и груповото презастраховане не следва да се отчитат повторно при оценката на тяхното относително значение на даден пазар.

(113)

Надзорните органи от всички държави-членки, в които е установено предприятие от групата, следва да участват в групов надзор посредством колегиум на надзорните органи (колегиумът). Те следва да имат достъп до наличната информация на другите надзорни органи в рамките на колегиума и следва да участват активно в процеса на вземане на решения. Следва да бъде установено сътрудничество между органите, отговорни за надзора върху застрахователните предприятия, както и между тези органи и надзорните органи върху предприятия, извършващи дейност в други финансови сектори.

(114)

Дейностите на колегиума следва да бъдат съизмерими с естеството, мащаба и сложността на риска, свързан с дейността на всички предприятия, които са част от групата, както и с трансграничното измерение. Следва да се създаде колегиум на надзорните органи с цел да се гарантира ефективно провеждане на сътрудничество, обмен на информация и процеси на консултация между надзорните органи на колегиума в съответствие с настоящата директива. Надзорните органи следва да използват колегиума, за да съдейства за сближаване на решенията им, както и за осъществяване на тясно сътрудничество при извършване на надзорните дейности в рамките на групата при хармонизирани критерии.

(115)

Настоящата директива следва да предвиди консултативна роля за Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор. Мнение на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, предоставено на орган за групов надзор, следва да не бъде обвързващо за надзорния орган при вземането на решение. При вземането на решение, съответният орган за надзор следва обаче да отчете напълно това мнение и да обясни всяко значително отклонение от него.

(116)

Застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от група, чието главно предприятие е извън Общността, следва да бъдат подложени на еквивалентен и подходящ надзор на ниво група. За тази цел е необходимо да се осигури прозрачност на правилата и обмена на информация с органите на третите държави при всички съществени обстоятелства. За да се гарантира хармонизиран подход към определянето и оценката на еквивалентността на застрахователния или презастрахователен надзор на трета държава, следва да се предвиди разпоредба Комисията да взема обвързващо решение относно еквивалентността на режимите за платежоспособност на трети държави. За трети държави, по отношение на които Комисията не е взела решение, оценката на еквивалентността следва да се извърши от органа за групов надзор след консултиране с други съответни надзорни органи.

(117)

Тъй като националните законодателства по отношение на мерките за оздравяване и на процедурите по ликвидация не са хармонизирани, е целесъобразно в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на мерките за оздравяване и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, както и необходимото сътрудничество, като се има предвид нуждата от единство, универсалност, координация и публичност на тези мерки, както и еднаквото третиране и защита на застрахователните кредитори.

(118)

Следва да се гарантира, че мерките за оздравяване, приети от компетентния орган на дадена държава-членка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, имат последици в цялата Общност. Последиците от тези мерки за оздравяване обаче, както и от процедурите за ликвидация по отношение на трети държави, не следва да бъдат засегнати.

(119)

Следва да се прави разлика между компетентните органи за целите на мерките за оздравяване и процедурите за ликвидация, и надзорните органи на застрахователните предприятия.

(120)

Определението за „клон на предприятие“ за целите на несъстоятелността, следва съгласно съществуващите принципи на несъстоятелност да отчита правосубектността на застрахователното предприятие. Законодателството на държавата-членка по произход следва да определи по какъв начин се третират по време на ликвидацията на застрахователно предприятие активите и пасивите, държани от независими лица, разполагащи с постоянни права да действат като агенти на застрахователното предприятие.

(121)

Следва да се установят условията, при които процедури за ликвидация, които не се основават на несъстоятелност и които включват ред за приоритетно плащане на застрахователни претенции, попадат в обхвата на настоящата директива. Претенции на заетите лица в застрахователното предприятие, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, следва да могат да бъдат суброгирани към национална система за гарантиране на изплащането на заплатите. Такива суброгирани претенции следва да бъдат подложени на режим, определен от правото на държавата-членка по произход (lex concursus).

(122)

Мерките за оздравяване не изключват откриването на процедура по ликвидация. Процедури по ликвидация следва да могат да бъдат откривани в отсъствието или след приемането на мерки за оздравяване и да бъдат впоследствие прекратени със споразумение или с други сходни мерки, включително мерки за оздравяване.

(123)

Само компетентните органи на държавата-членка по произход следва да бъдат оправомощени да вземат решения по отношение на процедурите по ликвидация на застрахователните дружества. Тези решения следва да пораждат действие в цялата Общност и да бъдат признати от всички държави-членки. Решенията следва да бъдат публикувани съгласно нормативната уредба на държавата-членка по произход и в Официален вестник на Европейския съюз. Информацията следва да бъде достъпна за кредиторите с местопребиваване в Общността, които следва да имат правото да предявяват претенции и да представят съображения.

(124)

Всички активи и пасиви на застрахователното предприятие следва да се вземат предвид при процедурите по ликвидация.

(125)

Всички условия за откриването, провеждането и прекратяването на процедурите по ликвидация следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата-членка по произход.

(126)

С цел да се осигури координирано действие сред държавите-членки, надзорните органи на държавата-членка по произход и тези от всички други държави-членки, следва да бъдат незабавно информирани за откриването на процедура по ликвидация.

(127)

От съществено значение е застрахованите лица, титулярите на полица, бенефициерите, както и всяка пострадала страна, разполагащи с право на пряк иск срещу застрахователното предприятие за претенция, произтичаща от застрахователни операции, да бъдат защитени в рамките на процедурите по ликвидация, като е ясно, че тази защита не следва да включва претенции, които не произтичат от задължения по застрахователни договори или операции, а от гражданска отговорност за действия на агент в рамките на преговори за които, по силата правото, приложимо към застрахователните договор или операция, агентът не отговаря по такъв застрахователен договор или операция. За да се постигне тази цел, държавите-членки следва да имат възможност да избират между равностойни методи, за да гарантират специално третиране на застрахователни кредитори, като никой от тези методи не възпрепятства държава-членка да установи приоритетен ред сред различните категории застрахователни претенции. Освен това, следва да се постигне подходящо равновесие между защитата на застрахователните кредитори и други привилегировани кредитори, защитени от законодателството на съответната държава-членка.

(128)

Откриването на процедури по ликвидация следва да включва отнемането на издадения на застрахователното предприятие лиценз за упражняване на дейност, освен ако този лиценз вече не е отнет.

(129)

При процедури за ликвидация кредиторите следва да имат право да предявят претенции или да представят писмените си съображения. Претенциите на кредиторите, с местопребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, следва да бъдат разглеждани по същия начин като равностойните претенции в държавата-членка по произход, без дискриминация въз основа на тяхната националност или местопребиваване.

(130)

С цел защита на основателните очаквания и на сигурността на някои транзакции в държавите-членки, различни от държавата-членка по произход, е необходимо да се определи правото, приложимо по отношение на последиците на мерките за реорганизация и процедурите по ликвидация върху висящи съдебни производства и върху отделни съдебни изпълнения, произтичащи от тези съдебни производства.

(131)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяването на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (22).

(132)

По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки относно адаптирането на приложенията, както и мерки, уточняващи надзорните правомощия и действия, които трябва да бъдат предприети, и постановяващи подробни изисквания в области като система на управление, публично оповестяване, критерии за оценяване по отношение на квалифицирани участия, изчисляване на техническите резерви и капиталовите изисквания, инвестиционни правила и групов надзор. На Комисията следва също да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки за прилагане, които да предоставят на трети държави статус на еквивалентност с разпоредбите на настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(133)

Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно поради мащаба на последиците на предприеманото действие могат по-добре да бъдат постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(134)

Директива 64/225/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г. относно премахването на ограниченията относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по отношение на презастраховането и ретроцесията (23), Директива 73/240/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г. относно премахване на ограниченията на свободата на установяване в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане (24); Директива 76/580/ЕИО на Съвета от 29 юни 1976 г. за изменение на Директива 73/239/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (25); и Директива 84/641/ЕИО на Съвета от 10 декември 1984 г. за изменение, особено по отношение на оказването на помощ на туристи, Първа директива (73/239/ЕИО) относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (26), са остарели и следва да бъдат отменени.

(135)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени е предвидено в предходните директиви.

(136)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение VI, част Б.

(137)

Комисията ще преразгледа адекватността на съществуващите схеми за гарантиране в застрахователния сектор и ще представи съответно законодателно предложение.

(138)

Член 17, параграф 2 от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (27) препраща към съществуващите законодателни разпоредби относно границите за платежоспособност. Посочените разпоредби следва да се запазят с цел поддържане на статуквото. Комисията следва възможно най-скоро да преразгледа Директива 2003/41/ЕО съгласно член 21, параграф 4 от нея. Комисията, подпомагана от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор, следва да разработи подходяща система от правила за платежоспособност относно институции за предоставяне на професионални пенсии, като същевременно отрази напълно съществените особености на застраховането и, следователно не следва да възпрепятства прилагането на правилата на настоящата директива към тези институции.

(139)

Приемането на настоящата директива променя рисковия профил на застрахователното предприятие спрямо титулярa на полица. Комисията следва възможно най-скоро и във всеки случай до края на 2010 г. да представи предложение за преразглеждане на Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество (28), като отчете последствията от настоящата директива за титулярите на полица.

(140)

По-нататъшни широкообхватни реформи на регулаторния и надзорния модел на финансовия сектор на ЕС са особено необходими и следователно трябва да се започнат бързо от Европейската комисия с надлежно отчитане на заключенията, представени от групата експерти, председателствана от Жак дьо Ларозиер, на 25 февруари 2009 г. Комисията следва да предложи законодателство, необходимо за преодоляване на недостатъците, открити по отношение на разпоредбите за мерки за координация и сътрудничество на надзорните органи.

(141)

Необходимо е да се потърси мнението на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор за най-добрите начини за разрешаване на въпросите на засиления групов надзор и управлението на капитала в група от застрахователни или презастрахователни предприятия. Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор следва да бъде приканен да даде мнение, с което да подпомогне Комисията да разработи своите предложения при условия, които са последователни по отношение на високо равнище на защитата на титулярите на полица (и бенефициерите) и на запазването на финансова стабилност. В тази връзка Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор следва да бъде поканен да посъветва Комисията относно структурата и принципите, които да ръководят евентуалните бъдещи изменения на настоящата директива, които може да са необходими за привеждане на предложените промени в действие. Комисията следва да представи доклад, последван от подходящи предложения до Европейския парламент и до Съвета за алтернативни режими за надзор на застрахователните и презастрахователни предприятия в рамките на групи, които засилват ефикасното управление на капитала в рамките на групи, ако е уверена, че е налице адекватна регулаторна рамка за въвеждане на такъв режим.

По-конкретно е желателно да функционира режим на групова подкрепа на солидни основи, основан на съществуването на хармонизирани и адекватно финансирани схеми за гарантиране на застраховките, хармонизирана и правно обвързваща рамка за компетентните органи, централните банки и министерствата на финансите във връзка с управлението и разрешаването на кризи, и подялбата на данъчно бреме, който да привежда в съответствие надзорни правомощия и данъчни отговорности, правно обвързваща рамка за медиация на надзорни спорове, хармонизирана рамка за ранна намеса, както и хармонизирана рамка за прехвърлимост на активи, несъстоятелност и процедури по ликвидация, която да премахва съответните пречки в относимото национално дружествено или корпоративно право по отношение на прехвърлимостта на активи. В своя доклад Комисията следва също да вземе предвид отражението на диверсификационните последици във времето и риска, свързан с принадлежността към група, практиките в централизираното групово управление на риска, функционирането на вътрешните групови модели, както и надзора на сделките в рамките на групата и концентрациите на риска.

(142)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (29), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, както и да ги направят обществено достояние,

ДЯЛ I

ГЛАВА I

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

Подраздел 1

Подраздел 2

Подраздел 3

Подраздел 4

РАЗДЕЛ 3

ГЛАВА II

ГЛАВА III

ГЛАВА IV

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

РАЗДЕЛ 3

РАЗДЕЛ 4

РАЗДЕЛ 5

РАЗДЕЛ 6

ГЛАВА V

ГЛАВА VI

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

РАЗДЕЛ 3

Подраздел 1

Подраздел 2

Подраздел 3

РАЗДЕЛ 4

Подраздел 1

Подраздел 2

Подраздел 3

РАЗДЕЛ 5

РАЗДЕЛ 6

ГЛАВА VII

ГЛАВА VIII

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

Подраздел 1

Подраздел 2

РАЗДЕЛ 3

Подраздел 1

Подраздел 2

РАЗДЕЛ 4

РАЗДЕЛ 5

ГЛАВА IX

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

ГЛАВА X

ДЯЛ II

ГЛАВА I

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

РАЗДЕЛ 3

РАЗДЕЛ 4

РАЗДЕЛ 5

Подраздел 1

Подраздел 2

ГЛАВА II

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

РАЗДЕЛ 3

РАЗДЕЛ 4

РАЗДЕЛ 5

РАЗДЕЛ 6

ГЛАВА III

ГЛАВА IV

ДЯЛ III

ГЛАВА I

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

РАЗДЕЛ 3

ГЛАВА II

РАЗДЕЛ 1

Подраздел 1

Подраздел 2

Подраздел 3

Подраздел 4

Подраздел 5

Подраздел 6

РАЗДЕЛ 2

РАЗДЕЛ 3

ГЛАВА III

ГЛАВА IV

ГЛАВА V

ДЯЛ IV

ГЛАВА I

ГЛАВА II

ГЛАВА III

ГЛАВА IV

ДЯЛ V

ДЯЛ VI

ГЛАВА I

РАЗДЕЛ 1

РАЗДЕЛ 2

ГЛАВА II

ПРИЛОЖЕНИЕ I

A.

B.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

A.

Б.

В.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

1.

2.

3.

4.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Част A

Част B

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

(1)

започването и упражняването чрез самостоятелна заетост в рамките на Общността на дейности по пряко застраховане и презастраховане;

(2)

надзора на застрахователни и презастрахователни групи;

(3)

оздравяването и ликвидацията на предприятия, извършващи пряко застраховане.

а)

следните животозастрахователни дейности, когато са на договорна основа:

б)

следните операции, когато са на договорна основа, дотолкова доколкото подлежат на надзор от страна на органите, отговорни за контрола на частното застраховане:

в)

операции, свързани с продължителността на човешкия живот, определени в или предвидени от законодателството по социалното осигуряване, доколкото те се извършват или управляват от животозастрахователни предприятия на техен собствен риск в съответствие със законите на държава-членка.

а)

годишният брутен приход на предприятието от записани премии не надвишава 5 000 000 EUR;

б)

общата сума на техническите резерви на предприятието по смисъла на член 76, включваща брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск не надвишава 25 000 000 EUR;

в)

когато предприятието принадлежи към група - общата сума на техническите резерви на групата, включваща брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишава 25 000 000 EUR;

г)

стопанската дейност на предприятието не включва дейности по застраховане или презастраховане, покриващи застрахователни рискове, свързани с отговорност, кредити и гаранции, освен ако те не представляват допълнителни рискове по смисъла на член 16, параграф 1;

д)

дейността на предприятието не включва презастрахователни операции, надвишаващи 500 000 EUR от брутния му приход от записани премии или 2 500 000 EUR от неговите технически резерви, включващи брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, или повече от 10 % от брутния му приход от записани премии или повече от 10 % от неговите технически резерви, включващи брутната сума, възстановима от презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.

а)

никой от праговете, посочени в параграф 1, не е бил надвишен през предишните три последователни години; и

б)

никой от праговете, посочени в параграф 1, не се очаква да бъде надвишен в рамките на следващите пет години.

(1)

операции за обратно изкупуване на капитал съгласно определенията в законодателството на всяка държава-членка;

(2)

операции на взаимоспомагателни институции, обезщетенията на които варират в зависимост от наличните средства, и в които размерът на вноските на членовете са в предварително уговорен размер;

(3)

операции, извършвани от организации, които нямат правосубектност, с цел взаимно гарантиране на техните членове, без заплащане на премии или създаване на технически резерви; или

(4)

операциите за експортно кредитно застраховане, които се извършват за сметка на държавата или се гарантират от нея, или при които застрахователят е държавата.

а)

оказването на помощ се извършва в случай на произшествие или техническа повреда на пътно превозно средство, когато произшествието или техническата повреда настъпва на територията на държавата-членка на предприятието, предоставящо покритието;

б)

отговорността за оказване на помощ е ограничена до следните операции:

в)

оказването на помощ не се извършва от предприятие, което попада в приложното поле на настоящата директива.

(1)

в Дания — Falck Danmark;

(2)

в Германия — следните квази-публични институции:

(3)

в Ирландия — the Voluntary Health Insurance Board;

(4)

в Испания - Consorcio de Compensación de Seguros.

(1)

операции на спестовни и взаимоспомагателни институции, чиито обезщетения варират в зависимост от наличните средства и които изискват от всеки един от членовете си да участва с вноска в еднакъв за всички размер;

(2)

операции, извършвани от организации, различни от предприятията, посочени в член 2, чиято цел е да осигуряват обезщетения за заети или самостоятелно заети лица, принадлежащи към предприятие или група предприятия, към професия или група професии, в случай на смърт или преживяване или в случай на прекратяване или ограничаване на дейност независимо от това дали задълженията, произтичащи от такива операции, са напълно покрити по всяко време от математически резерви;

(3)

пенсионните дейности на пенсионните застрахователни предприятия, определени в Закона за осигуряване на заетите лица (TyEL) и други сходни финландски закони, при условие че:

(1)

организации, които се задължават да осигуряват обезщетения единствено в случай на смърт, когато размерът на тези обезщетения не надвишава средните разходи за погребение за една смърт или когато обезщетенията са в натура;

(2)

„Versorgungsverband deutscher Wirtschaftsorganisationen“ в Германия, освен ако нейният устав не бъде променен по отношение на обхвата на нейната компетентност.

(3)

„Consorcio de Compensación de Seguros“ в Испания, освен ако нейният устав не бъде променен по отношение на обхвата на нейната дейност или компетентност.

(1)

„застрахователно предприятие“ означава пряко животозастрахователно или общо застрахователно предприятие, което е получило лиценз в съответствие с член 14;

(2)

„каптивно застрахователно предприятие“ означава застрахователно предприятие, собственост на финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие, или на група от застрахователни или презастрахователни предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква в), или на нефинансово предприятие, целта на което е да предостави застрахователно покритие изключително за рисковете на предприятието или предприятията, на които принадлежи, или на предприятието или предприятията от групата, на която каптивното застрахователно предприятие е член;

(3)

„застрахователно предприятие от трета държава“ означава предприятие, за което би било необходимо издаването на лиценз за застрахователно предприятие в съответствие с член 14, ако централното му управление беше в Общността;

(4)

„презастрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило лиценз в съответствие с член 14 за извършване на презастрахователна дейност;

(5)

„каптивно презастрахователно предприятие“ означава презастрахователно предприятие, собственост на финансово предприятие, различно от застрахователно или презастрахователно предприятие, или на група от застрахователни или презастрахователни предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква в), или на нефинансово предприятие, целта на което е да предостави презастрахователно покритие изключително за рисковете на предприятието или предприятията, на които принадлежи, или на предприятието или предприятията от групата, на която каптивното презастрахователно предприятие е член;

(6)

„презастрахователно предприятие от трети държави“ означава предприятие, за което би било необходимо издаването на лиценз за презастрахователно предприятие в съответствие с член 14, ако централното му управление беше в Общността;

(7)

„презастраховане“ означава една от следните дейности:

(8)

„държава-членка по произход“ означава всяка една от следните:

(9)

„приемаща държава-членка“ означава държавата-членка, различна от държавата-членка по произход, в която застрахователно или презастрахователно предприятие има клон или предоставя услуги; за животозастраховане и общо застраховане държавата-членка на предоставяне на услугите означава съответно държавата-членка на задължението или държавата-членка, в която е разположен рискът, когато посоченото задължение или риск се покрива от застрахователно предприятие или клон, намиращ се в друга държава-членка;

(10)

„надзорен орган“ означава национален орган или национални органи, които имат правомощия по силата на законов или подзаконов акт да извършват надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия;

(11)

„клон“ означава представителство или подразделение на застрахователно или презастрахователно предприятие, което се намира на територията на държава-членка, различна от държавата-членка по произход;

(12)

„установяване“ на предприятие означава неговото централно управление или който и да е от неговите клонове;

(13)

„държава-членка, в която е разположен рискът“ означава всяка една от следните:

(14)

„държава-членка на задължението“ означава държавата-членка, в която е установено едно от следните:

(15)

„предприятие-майка“ означава предприятие-майка по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО;

(16)

„дъщерно предприятие“ означава всяко дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО, включващо и съответните му дъщерни предприятия.

(17)

„тесни връзки“ означава ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез контрол или участие, или ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице, посредством отношение на контрол;

(18)

„контрол“ означава връзката между предприятие-майка и дъщерно дружество съгласно посоченото в член 1 от Директива 83/349/ЕИО, или подобна връзка между което и да е физическо или юридическо лице и предприятие;

(19)

„сделка в рамките на групата“ означава всяка сделка, при която застрахователно или презастрахователно предприятие прибягва пряко или косвено до други предприятия от същата група или до което и да било физическо или юридическо лице, тясно свързано с предприятията от тази група, за изпълнението на договорно или извъндоговорно задължение, възмездно или не;

(20)

„участие“ означава притежаването, пряко или посредством контрол на 20 % или повече от 20 % от правата на глас или капитала на предприятие;

(21)

„квалифицирано участие“ означава пряко или косвено участие в предприятие, което представлява 10 % или повече от капитала или от правата на глас или което прави възможно да се упражнява значително влияние върху ръководството на това предприятие;

(22)

„регулиран пазар“ означава един от следните пазари:

(23)

„национално бюро“ е национално застрахователно бюро по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 72/166/ЕИО;

(24)

„национален гаранционен фонд“ е организацията, посочена в член 1, параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО;

(25)

„финансово предприятие“ означава всяко от следните образувания:

(26)

„схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск“ означава всяко предприятие, капиталово или персонално, различно от съществуващо застрахователно или презастрахователно предприятие, което поема рискове от застрахователни или презастрахователни предприятия и което напълно гарантира претенциите чрез емисия на дълг или всякакъв друг финансиращ механизъм, при което правата за изплащане на дълга, които имат кредиторите или лицата, осигуряващи финансиращия механизъм, са подчинени на презастрахователните задължения на това предприятие;

(27)

„големи рискове“ означава:

Ако титулярът на полицата принадлежи към група предприятия, за които се изготвят консолидирани отчети по смисъла на Директива 83/349/ЕИО, посочените в първа алинея, буква в) критерии се прилагат въз основа на консолидираните отчети.

Държавите-членки могат да добавят към категорията, посочена в първа алинея, буква в), рисковете, застраховани от професионални сдружения, смесени предприятия или временни групировки;

(28)

„възлагане на дейности на външни изпълнители (аутсорсинг)“ означава споразумение, под всякаква форма, между застрахователно или презастрахователно предприятие и доставчик на услуги — независимо дали е обект на надзор или не, по силата на което доставчикът на услуги извършва процес, услуга или дейност — независимо дали пряко или посредством възлагане на подизпълнител, които в противен случай биха били извършени от самото застрахователно или презастрахователно предприятие;

(29)

„функция“ в рамките на система на управление означава вътрешният потенциал за изпълнение на практически задачи; система на управление включва функцията за управление на риска, функцията следяща за спазване на изискванията, функцията за вътрешен одит и актюерската функция;

(30)

„подписвачески риск“ означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на неподходящи допускания по отношение формирането на цена и резерви;

(31)

„пазарен риск“ означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна във финансовото състояние в резултат, директно или косвено, на колебания в нивата и нестабилност на пазарните цени на активите, пасивите и на финансовите инструменти;

(32)

„кредитен риск“ означава риск от загуба или от неблагоприятна промяна във финансовото състояние в резултат на колебания в кредитната позиция на емитенти на ценни книжа, на контрагенти или на длъжници, спрямо които застрахователните и презастрахователните предприятия имат вземания, под формата на риск от неизпълнение от страна на контрагента, на риск, свързан с лихвен спред, или на риск, свързан с пазарна концентрация;

(33)

„операционен риск“ означава риск от загуба в резултат на неподходящи или недобре функциониращи вътрешни процеси, хора или системи, или на външни събития;

(34)

„ликвиден риск“ означава риск в резултат на невъзможността на застрахователните и презастрахователните предприятия да реализират инвестиции и други активи, за да покрият своите финансови задължения, когато те станат изискуеми;

(35)

„концентрационен риск“ включва всички рискови експозиции, съдържащи потенциална възможност за загуба, която е достатъчно голяма, за да застраши платежоспособността или финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия;

(36)

„техники за намаляване на риска“ означават всички техники, даващи възможност на застрахователните и презастрахователните предприятия да прехвърлят част или всички техни рискове на друга страна;

(37)

„диверсификационен ефект“ означава намаление на рисковата експозиция на застрахователните и презастрахователните предприятия и групи, което е свързано с диверсификацията на техния бизнес, произтичаща от факта, че неблагоприятния резултат от един риск може да бъде неутрализиран от по-благоприятния резултат от друг риск, в случай че между тези рискове няма пълна корелация;

(38)

„прогноза на вероятностно разпределение“ означава математическа функция, която определя вероятността от настъпване на изчерпателно множество от взаимно изключващи се бъдещи събития;

(39)

„метод за измерване на риска“ означава математическа функция, която определя паричен еквивалент на дадена прогноза на вероятностно разпределение и която нараства монотонно с нивото на рисковата експозиция, върху която се базира тази прогноза на вероятностното разпределение;

а)

всяко предприятие, което установява централното си управление на територията на тази държава-членка; или

б)

всяко застрахователно предприятие, което, след като е получило лиценз съгласно параграф 1, възнамерява да разшири дейността си върху цял застрахователен клас или върху застрахователни класове, различни от тези, за които вече е получен лиценз.

а)

свързани са с основния риск;

б)

касаят предмета, който е застрахован срещу основния риск; и

в)

включени са в договора, с който е застрахован основният риск.

а)

основният риск се отнася единствено до помощта, която се предоставя на лица, които изпадат в затруднения по време на пътуване, докато са далеч от местоживеенето си или от обичайното си пребиваване; или

б)

застраховката касае спорове или рискове, които произтичат от или във връзка с употребата на морски плавателни съдове.

а)

по отношение на застрахователните предприятия - да ограничи предмета си до застрахователна дейност и операции, пряко произтичащи от нея, изключвайки всички останали търговски дейности;

б)

по отношение на презастрахователните предприятия - да ограничи предмета си на дейност до презастраховане и свързаните с него дейности; това изискване може да включва функционирането като холдингово предприятие и дейностите, свързани с финансовия сектор по смисъла на член 2, параграф 8 от Директива 2002/87/ЕО;

в)

да предостави програма за дейността в съответствие с член 23;

г)

да разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване, предвидено в член 129 параграф 1, буква г);

д)

да представи доказателство, че за в бъдеще ще е в състояние да разполага с допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност, предвидено от член 100;

е)

да представи доказателство, че за в бъдеще ще е в състояние да разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи минималното капиталовото изискване, предвидено от член 128;

ж)

да представи доказателства, че ще бъде в състояние да спазва посочената в глава IV, раздел 2 структура на системата на управление;

з)

по отношение на общото застраховане - да съобщи името и адреса на всички представители за уреждане на претенции, назначени съгласно член 4 от Директива 2000/26/ЕО във всяка държава-членка, различна от тази, в която се иска издаването на лиценз, ако рисковете, които ще бъдат застраховани, са класифицирани към вид 10 от част А на приложение I към настоящата директива, с изключение на отговорност на превозвача.

а)

разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за животозастрахователни предприятия и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за общо застрахователни предприятия съгласно член 129 параграф 1, буква г);

б)

възнамерява за в бъдеще да покрие минималните финансови задължения съгласно член 74, параграф 3.

а)

разполага с допустимите основни собствени средства, покриващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за животозастрахователни предприятия и абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за общо застрахователни предприятия съгласно член 129 параграф 1, буква г);

б)

възнамерява за в бъдеще да покрива минималните финансови задължения съгласно член 74, параграф 3.

а)

естеството на рисковете или задълженията, които съответното застрахователно или презастрахователно предприятие предвижда да покрива;

б)

вида презастрахователни договори, които презастрахователното предприятие предвижда да сключва с цедиращи предприятия;

в)

водещите принципи за презастраховането и ретро-цедирането;

г)

съставните части на основните собствени средства, представляващи абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване;

д)

разчети на разходи за създаване на административните служби и организацията за обезпечаване на дейността; финансовите средства, предвидени за посрещане на тези разходи и, ако рисковете, които ще бъдат покрити, са класифицирани в клас 18 на част А от приложение I, средствата, с които разполага застрахователното предприятие за осигуряване на обещаната помощ.

а)

прогнозен баланс;

б)

прогнозни оценки на бъдещото капиталово изискване за платежоспособност съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 1, изготвени въз основа на посочения в буква а) прогнозен баланс, а също така и метода на изчисляване, използван за извеждане на тези оценки;

в)

прогнозни оценки на бъдещото минимално капиталово изискване съгласно членове 128 и 129, изготвени въз основа на посочения в буква а) прогнозен баланс, а също така и метода на изчисляване, използван за извеждане на тези оценки;

г)

прогнозни оценки на финансовите средства, предназначени да покрият техническите резерви, минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност;

д)

по отношение на общото застраховане и презастраховането също и следното:

е)

по отношение на животозастраховането също и план с подробни прогнозни оценки на приходите и разходите по отношение на пряката дейност, презастрахователните акцепти и презастрахователните цесии.

а)

дъщерно дружество на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в посочената държава-членка;

б)

дъщерно дружество на предприятието-майка на застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в посочената държава-членка; или

в)

предприятие, контролирано от същото лице, независимо от това дали е физическо или юридическо лице, което контролира застрахователно или презастрахователно предприятие с лиценз в посочената държава-членка.

а)

дъщерно дружество на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността;

б)

дъщерно дружество на предприятието-майка на кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в Общността; или

в)

предприятие, контролирано от същото лице, физическо или юридическо, което контролира кредитна институция или инвестиционен посредник с лиценз в рамките на Общността.

а)

текстовете на законовите, подзаконовите и административните разпоредби и общите указания от законодателството в областта на застраховането;

б)

общите критерии и методи, включително инструментите, разработвани в съответствие с член 34, параграф 4, използвани в рамките на процеса на надзорен преглед съгласно член 36;

в)

агрегирани статистически данни за ключовите аспекти от прилагането на надзорната рамка;

г)

начина за използване на предвидените в настоящата директива възможности;

д)

целите на надзора и неговите главни функции и дейности.

а)

оценка на системата на управление, прилагана от предприятията, на извършваната от тях дейност, на принципите на оценка, прилагани за целите на платежоспособността, на рисковете, пред които са изправени, и на системите за управление на риска, както и на тяхната капиталова структура, нужди и управление;

б)

вземане на целесъобразни решения вследствие на прилагането на техните надзорни права и задължения.

а)

да определят характера, обхвата и формата на посочената в параграф 1 информация, която те изискват да бъде представена от застрахователните и презастрахователните предприятия към следните времеви моменти:

б)

да получават цялата информация във връзка с договори, страни по които са посредници, или с договори, които са сключени с трети страни; и

в)

да изискват информация от външни експерти, като например одитори или актюери.

а)

качествени и количествени елементи, или всяка подходяща комбинация от тях;

б)

исторически, текущи и бъдещи елементи, или всяка подходяща комбинация от тях; и

в)

информация от вътрешни или външни източници, или всяка подходяща комбинация от тях;

а)

трябва да отразява характера, обема и сложността на дейността на съответното предприятие, и по-конкретно рисковете, свързани с тази дейност;

б)

трябва да е достъпна, цялостна във всички съществени аспекти, съпоставима и последователна в дългосрочен план; и

в)

трябва да е уместна, надеждна и разбираема.

а)

системата на управление, включително собствената оценка на риска и платежоспособността, съгласно глава IV, раздел 2;

б)

техническите резерви съгласно глава IV, раздел 2;

в)

капиталовите изисквания съгласно глава VI, раздели 4 и 5;

г)

инвестиционните правила съгласно глава VI, раздел 6;

д)

качеството и количеството на собствените средства съгласно глава VI, раздел 3;

е)

текущото спазване на изискванията за цялостни или частични вътрешни модели съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 3, когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва цялостен или частичен вътрешен модел.

а)

надзорните органи стигнат до заключението, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 2, и:

б)

надзорните органи стигнат до заключението, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на цялостен или частичен вътрешен модел съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 3, тъй като някои количествено измерими рискове са обхванати в незадоволителна степен и адаптирането на модела, за по-добро отразяване на дадения рисков профил, е било неуспешно в рамките на разумен срок; или

в)

надзорните органи стигнат до заключението, че системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от стандартите, представени в глава VI, раздел 2, и тези отклонения възпрепятстват предприятието при подходящото определяне, измерване, наблюдение, управление и отчитане на рисковете, на които то е или би могло да бъде изложено, а прилагането на други мерки, само по себе си, е малко вероятно да доведе до необходимото отстраняване на недостатъците в рамките на разумен срок.

а)

доставчикът на услуги трябва да сътрудничи на надзорните органи на застрахователното и презастрахователното предприятие по отношение на възложената му функция или дейност;

б)

застрахователните и презастрахователните предприятията, техните одитори и надзорните органи трябва да разполагат с ефективен достъп до информацията, свързана с възложените на външни изпълнители функции или дейности;

в)

надзорните органи трябва да имат ефективен достъп до работните помещения на доставчика на услуги и трябва да са в състояние да упражнят това право на достъп.

а)

тяхната професионална квалификация, знания и опит са адекватни, за да позволят стабилно и благоразумно управление (квалификация); и

б)

имат добра репутация и са почтени (надеждност).

а)

подписваческа дейност и формиране на резерви;

б)

управление на активите и пасивите;

в)

инвестиции, по-специално в деривати и сходни задължения;

г)

управление на ликвидни и концентрационни рискове;

д)

управление на операционния риск;

е)

презастраховане и други техники за намаляване на риска.

а)

изготвяне и прилагане на вътрешния модел;

б)

тестване и валидиране на вътрешния модел;

в)

документиране на вътрешния модел, както и на всяка следваща промяна в него;

г)

анализ на работата на вътрешния модел и изготвяне на обобщени доклади за това;

д)

информиране на административния, управителния или надзорния орган относно резултатите от вътрешния модел, като предлага области, които имат нужда от подобрение, както и информиране на този орган относно действията за отстраняване на вече установените недостатъци.

а)

съвкупните нужди по отношение на платежоспособността, като се вземе предвид рисковият профил, одобрените лимити за поемане на риск и бизнес стратегията на предприятието;

б)

непрекъснатото спазване на посочените в глава VI, раздели 4 и 5 капиталови изисквания и на изложените в глава VI, раздел 2 изисквания във връзка с техническите резерви;

в)

значимостта, с която рисковият профил на предприятието се отклонява от допусканията, стоящи в основата на посоченото в член 101, параграф 3 капиталово изискване за платежоспособност, изчислено посредством използване на стандартната формула съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 2, или посредством неговия цялостен или частичен вътрешен модел съгласно глава VI, раздел 4, подраздел 3.

а)

координира изчисляването на техническите резерви;

б)

гарантира пригодността на използваните методологии и базови модели, както и на допусканията, направени при изчисляване на техническите резерви;

в)

оценява достатъчността и качеството на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви;

г)

сравнява най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати;

д)

информира административния, управителния или надзорния орган относно надеждността и адекватността на изчисляването на техническите резерви;

е)

контролира изчисляването на техническите резерви в случаите съгласно член 82;

ж)

изразява мнение относно общата подписваческа политика;

з)

изразява мнение относно адекватността на презастрахователните договорености; и

и)

подпомага ефективното прилагане на посочената в член 44 система за управление на риска, по-специално по отношение на създаването на модели за риска, стоящи в основата на изчисляването на капиталовите изисквания съгласно глава VI, раздели 4 и 5 и на посочената в член 45 оценка.

а)

съществено нарушаване на качеството на системата на управление на съответното предприятие;

б)

неоснователно нарастване на операционния риск;

в)

нарушаване на способността на надзорните органи да наблюдават спазването на съответните задълженията от страна на предприятието;

г)

нарушаване на непрекъснатото и удовлетворително обслужване на титулярите на полица.

а)

елементите на посочените в членове 41, 44, 46 и 47 системи, по-специално областите, включени в обхвата на политиката по управление на активите и пасивите и на инвестиционната политика на застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно член 44, параграф 2;

б)

функциите, посочени в членове 44 и 46 - 48;

в)

посочените в член 42 изисквания и свързаните с тях дейности;

г)

условията, при които могат да бъдат възлагани дейности на външни изпълнители, по-конкретно на доставчици на услуги, намиращи се в трети държави.

а)

описание на дейността и на резултатите от дейността на предприятието;

б)

описание на системата на управление и оценка на нейната адекватност спрямо рисковия профил на предприятието;

в)

отделно описание на рисковата експозиция, концентрация, намаляване и чувствителност за всяка категория риск;

г)

отделно описание по активи, технически резерви и други пасиви на основанията и методите, използвани при тяхното оценяване, заедно с обяснение за всяко значително несъответствие с използваните основания и методи за оценка във финансовите отчети;

д)

описание на управлението на капитала, включващо най-малко:

а)

средния размер добавен капитал на предприятие и разпределението на наложените изисквания за добавяне на капитал от страна на надзорните органи през предходната година, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност и представени поотделно в следния вид:

б)

за всеки вид оповестяване съгласно буква а) - дял на добавения капитал, наложен по член 37, параграф 1, съответно по букви а), б) и в).

а)

общо за всички държави-членки съвкупното разпределение на добавен капитал, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност, представено поотделно за:

б)

за всяка държава-членка поотделно разпределението на добавен капитал, изчислено като процент от капиталовото изискване за платежоспособност, за всички застрахователни и презастрахователни предприятия в тази държава-членка;

в)

за всеки вид оповестяване съгласно букви а) и б) - дял на добавения капитал, наложен по член 37, параграф 1, съответно по букви а), б) и в).

а)

ако в резултат на оповестяването на информация, конкурентите на предприятието необосновано получават значителни неоправдани предимства;

б)

ако съществуват задължения към титуляри на полица или правоотношения с контрагенти, обвързващи предприятието в спазване на тайна или поверителност.

а)

наблюдава се нарушение на минималното капиталово изискване и надзорните органи или смятат, че предприятието няма да е способно да представи реалистична краткосрочна финансова схема или в рамките на един месец от датата на наблюдаваното нарушение не са получили такава схема.

б)

наблюдава се значително нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност и надзорните органи в рамките на два месеца от датата на наблюдаваното нарушение не са получили реалистична програма за възстановяване.

а)

се намира или е регулиран извън Общността; или

б)

е физическо или юридическо лице, което не подлежи на надзор съгласно настоящата директива или Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (32) или Директиви 2004/39/ЕО или 2006/48/ЕО.

а)

репутацията на предложилия приобретател;

б)

репутацията и опита на всяко лице, което ще ръководи дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие в резултат на предложеното придобиване;

в)

финансовата стабилност на предложилия приобретател, по-специално във връзка с вида дейност, която се провежда или предвижда в застрахователното или презастрахователното предприятие, в което се предлага придобиване;

г)

дали застрахователното или презастрахователното предприятие ще бъде в състояние да спазва и да продължава да спазва пруденциалните изисквания, които се основават на настоящата директива и, когато е приложимо, на други директиви, по-специално Директива 2002/87/ЕО, и по-специално дали групата, от която то ще стане част, има структура, която позволява упражняване на ефективен надзор, ефективен обмен на информация между надзорните органи и разпределяне на отговорностите между надзорните органи;

д)

дали съществуват разумни основания за подозрение, че във връзка с предложеното придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (33) или че предложеното придобиване би увеличило риска от това.

а)

кредитна институция, застрахователно или презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или управляващо дружество по смисъла на член 1а, точка 2 от Директива 85/611/ЕИО („дружество, управляващо ПКИПЦК“), одобрено в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването;

б)

предприятие-майка на кредитна институция, застрахователно или презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или дружество, управляващо ПКИПЦК, одобрени в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването; или

в)

физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, застрахователно или презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник или дружество, управляващо ПКИПЦК, одобрени в друга държава-членка или в сектор, различен от този, в който се предлага придобиването.

(1)

забрана за упражняването на съответните права на глас; или

(2)

нищожност на гласуването или възможност за неговото анулиране.

(1)

за да проверят дали условията, които регулират започването на застрахователна или презастрахователна дейност, са изпълнени, както и да улеснят надзора върху тази дейност, особено по отношение на надзора върху техническите резерви, капиталовото изискване за платежоспособност, минималното капиталово изискване и системата на управление;

(2)

за да налагат санкции;

(3)

при административни обжалвания срещу решения на надзорните органи;

(4)

в съдебни производства, предвидени в настоящата директива.

а)

обмен на информация между няколко надзорни органа в една и съща държава-членка при изпълнението на техните надзорни функции;

б)

обмен на информация при изпълнението на техните надзорни функции; между надзорните органи и намиращите се в същата държава-членка:

в)

разкриването на информация, необходима за изпълнението на техните задължения, пред органи, които администрират принудителни ликвидационни производства или гаранционни фондове.

а)

властите, отговорни за надзора на органите, участващи в ликвидацията и несъстоятелността на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия, както и в други подобни процедури;

б)

органите, отговорни за надзора на лицата, натоварени с извършването на законоустановени одити на счетоводните отчети на застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции;

в)

независими актюери на застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват правен надзор върху тези предприятия, и органите, отговорни за надзора върху тези актюери.

а)

информацията трябва да е за целите на извършването на правния надзор, посочен в първата алинея;

б)

получената информация трябва да е предмет на определеното в член 64 задължение за спазване на професионална тайна;

в)

когато информацията е с произход от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на надзорния орган, от който тя произхожда, и когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

а)

информацията трябва да е предназначена за целите на разкриването и разследването, посочено в първа алинея.

б)

информацията трябва да е предмет на определените в член 64 задължения за спазване на професионална тайна;

в)

когато информацията произхожда от друга държава-членка, тя не може да бъде разкривана без изричното съгласие на надзорния орган, от който тя произхожда, и когато е уместно, се разкрива единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

(1)

централни банки или други органи с подобна функция в качеството им на монетарни органи;

(2)

когато е уместно, на други публични власти, отговорни за надзора на платежните системи.

а)

съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които определят условията за издаването на лицензи или които специално регулират извършването на дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия;

б)

нарушаване на непрекъснатата дейност на застрахователното или презастрахователното предприятие;

в)

отказ за заверяване на счетоводните отчети или до изразяване на резерви;

г)

нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност;

д)

нарушение на минималното капиталово изискване.

а)

предприятията, получили лиценз за извършване на животозастрахователна дейност, могат също така да получат лиценз за общо застрахователна дейност за рисковете, включени в класове 1 и 2, в част А от приложение I;

б)

предприятията, получили лиценз единствено за рисковете, включени в класове 1 и 2, в част А от приложение I, могат да получат лиценз за упражняване на животозастрахователна дейност.

а)

1 януари 1981 г. — за предприятия, получили лиценз в Гърция;

б)

1 януари 1986 г. — за предприятия, получили лиценз в Испания и Португалия;

в)

1 януари 1995 г. — за предприятия, получили лиценз в Австрия, Финландия и Швеция;

г)

1 май 2004 г. — за предприятия, получили лиценз в Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения;

д)

1 януари 2007 г. — за предприятия, получили лиценз в България и Румъния;

е)

15 март 1979 г. — за всички останали предприятия.

а)

абстрактно минимално капиталово изискване по отношение на тяхната животозастрахователна или презастрахователна дейност, изчислено, все едно че съответното предприятие извършва само тази дейност, въз основа на посочените в параграф 6 разделни счетоводни отчети; и

б)

абстрактно минимално капиталово изискване по отношение на тяхната общо застрахователна или презастрахователна дейност, изчислено, все едно че съответното предприятие извършва само тази дейност, въз основа на посочените в параграф 6 разделни счетоводни отчети;

а)

абстрактното минимално капиталово изискване по отношение на животозастрахователната дейност;

б)

абстрактното минимално капиталово изискване по отношение на общо застрахователната дейност;

а)

активите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат заменени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, осведомени и желаещи страни;

б)

пасивите се оценяват на стойност, за която те могат да бъдат прехвърлени или уредени в сделка при справедливи пазарни условия между независими, осведомени и желаещи страни;

(1)

всички разходи, възникващи по време на обслужването на застрахователните и презастрахователните задължения;

(2)

инфлацията, включително и върху разходите и претенциите;

(3)

всички плащания на титуляри на полица и бенефициери, включително бъдещи доброволни бонуси, които застрахователните и презастрахователните предприятия очакват да направят, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани, освен ако тези плащания не попадат в приложното поле на член 91, параграф 2.

а)

актюерските и статистическите методологии за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно член 77, параграф 2;

б)

съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, която да се използва за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно член 77, параграф 2;

в)

обстоятелствата, при които техническите резерви се изчисляват съвкупно или като сума на най-добрата прогнозна оценка и на добавката за риск, както и методите, които се използват в случай на съвкупно изчисляване на техническите резерви;

г)

методите и допусканията, които да се използват при изчисляването на добавката за риск, включително определянето на размера на допустимите собствени средства, необходими за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения, и калибрирането на ставката на цената на капитала;

д)

видовете дейности, въз основа на които застрахователните и презастрахователните задължения да се сегментират, за да се изчислят техническите резерви;

е)

стандартите, които трябва да бъдат изпълнени, във връзка с гарантиране на пригодността, пълнотата и точността на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви, както и специфичните обстоятелства, при които би било подходящо прилагането на приблизителни стойности, включително подходи към всеки отделен случай за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка;

ж)

методологиите, които да се използват за изчисляване на корекцията за неизпълнение от страна на контрагента съгласно член 81, предназначена да обхване очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагента;

з)

ако е необходимо, опростени методи и техники за изчисляване на техническите резерви, за да се гарантира, че актюерските и статистически методи съгласно букви а) и г) са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на рисковете, поети от застрахователното и презастрахователното предприятие, в това число каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия.

(1)

превишението на активите над пасивите, оценени съгласно член 75 и раздел 2;

(2)

подчинени задължения.

а)

невнесен дялов капитал или първоначален капитал, чието внасяне не е било изискано;

б)

акредитиви и гаранции;

в)

всякакви други правно обвързващи ангажименти, получени в полза на застрахователните или презастрахователните предприятия.

а)

парична стойност за всяка позиция от допълнителни собствени средства;

б)

метод за определяне на стойността на всяка позиция от допълнителни собствени средства, в който случай надзорното одобрение на стойността, определена според съответния метод, се предоставя за определен период от време.

а)

положението на съответните контрагенти по отношение на тяхната способност и готовност за плащане;

б)

събираемостта на средствата, като се вземе предвид правната форма на позицията, а също и условията, които биха попречили на успешното внасяне или изискване на позицията;

в)

всякаква информация относно резултата от отминали искания за внасяне на такива допълнителни собствени средства, които застрахователните и презастрахователните предприятия са отправили, до степента, до която тази информация може да бъде надеждно използвана за оценка на очаквания резултат от бъдещи искания.

а)

критерии за предоставяне на надзорно одобрение съгласно член 90;

б)

третирането на участията по смисъла на член 212, параграф 2, трета алинея във финансови и кредитни институции, във връзка с определяне на собствените средства.

а)

участия, които застрахователните и презастрахователните предприятия имат в:

б)

подчинени вземания и инструменти, посочени в член 63 и член 64, параграф 3 от Директива 2006/48/ЕО, които застрахователните и презастрахователните предприятия имат по отношение на определените в буква a) от настоящия параграф предприятия, в които те имат участие.

а)

позицията е налична или при необходимост нейното внасяне може да бъде изискано за пълното покриване на загубите както при действащо предприятие, така и в случай на ликвидация (постоянна наличност);

б)

в случай на ликвидация - общата стойност на позицията е на разположение за покриване на загубите и се отказва изплащането на позицията на нейния притежател до удовлетворяване на всички други задължения, включително застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полица и бенефициерите по застрахователни и презастрахователни договори (подчиняване).

а)

дали позицията е обременена от изисквания или стимули за погасяване на номинала (липса на стимули за погасяване);

б)

дали позицията е обременена от задължителни фиксирани такси (отсъствие на задължителни разходи за обслужване);

в)

дали позицията е обременена от тежести (липса на тежести).

(1)

излишък от средства, попадащи в обхвата на член 91, параграф 2, се класифицира като капитал от ред 1;

(2)

акредитиви и гаранции, поверени на независим доверител за управление в полза на застрахователните кредитори и предоставени от кредитни институции, получили разрешение съгласно Директива 2006/48/ЕО, се класифицират като капитал от ред 2;

(3)

всякакви бъдещи претенции, които взаимоспомагателни асоциации или асоциации от взаимоспомагателен тип на корабособственици с променливи вноски, застраховащи единствено рисковете, изброени в класове 6, 12 и 17 на част А от приложение I, може да имат срещу техните членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца, се класифицират като капитал от ред 2.

а)

списък на позиции от собствени средства, включително онези, посочени в член 96, за които се счита, че отговарят изложените в член 94 критерии, съдържащ за всяка позиция точното описание на белезите, които определят нейната класификация;

б)

методите, които надзорните органи да използват при одобряване на оценката и класификацията на позициите от собствени средства, които не са включени в посочения в буква а) списък.

а)

делът на позициите от допустими собствени средства от ред 1, е по-висок от една трета от общия размер на допустимите собствени средства;

б)

допустимият размер на позициите от ред 3, е по-нисък от една трета от общия размер на допустимите собствени средства.

а)

количествените ограничения, посочени в член 98, параграфи 1 и 2;

б)

корекциите, които следва да бъдат направени за да се отрази на липсата на прехвърлимост на тези позиции от собствени средства, които могат да бъдат използвани само за покриването на загуби, възникнали от конкретен сегмент от пасиви или от конкретен риск (обособени средства).

а)

общо застрахователен подписвачески риск;

б)

животозастрахователен подписвачески риск;

в)

здравно застрахователен подписвачески риск;

г)

пазарен риск;

д)

кредитен риск;

е)

операционен риск.

а)

основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно член 104;

б)

капиталовото изискване за операционен риск съгласно член 107;

в)

корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци съгласно член 108.

а)

общо застрахователен подписвачески риск;

б)

животозастрахователен подписвачески риск;

в)

здравно застрахователен подписвачески риск;

г)

пазарен риск;

д)

риск от неизпълнение от страна на контрагента.

а)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания в настъпването, честота и сериозността на застрахователните събития, както и на разпределението във времето и размера на уредените претенции (риск в общото застраховане, свързан с определянето на премии и резерви);

б)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или извънредни събития (катастрофичен риск в общото застраховане);

а)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато увеличаването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от смърт);

б)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато намаляването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от дълголетие);

в)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на инвалидността, заболяванията и заболеваемостта (риск от инвалидност/заболяване);

г)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск, свързан с разходи в животозастраховането);

д)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на актуализационните ставки, прилагани при анюитети, в резултат на промяна на правното статукво или на здравното състояние на застрахованите лица (актуализационен риск);

е)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото или волатилността на равнището на изтичане на валидността, прекратяване, подновяване и откупуване на полици (риск от прекратяване);

ж)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или необичайни събития (катастрофичен риск в животозастраховането).

а)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори;

б)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честота и сериозността на застрахователните събития, както и на разпределението във времето и размера на уредените претенции към момента на формирането на резерви;

в)

риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на зарази и големи епидемии, а също и на необичайното натрупване на рискове в резултат на тези екстремни обстоятелства.

а)

чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяна в срочната структура на лихвените проценти или на волатилността на лихвените проценти (лихвен риск);

б)

чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на акциите (риск, свързан с акции);

в)

чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на недвижимата собственост (риск, свързан с недвижима собственост);

г)

чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на кредитните спредове над срочната структура на безрисковия лихвен процент (риск, свързан с лихвения спред);

д)

чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на валутните обменни курсове (валутен риск);

е)

допълнителни рискове за застрахователното или презастрахователното предприятие, произтичащи или от липса на диверсификация в портфейла от активи, или от голяма рискова експозиция, свързана с неизпълнение от страна на един емитент на ценни книжа или на група от свързани емитенти (риск, свързан с пазарна концентрация).

а)

стандартна формула в съответствие с разпоредбите на членове 101 и 103-109;

б)

всички под-модули, които са необходими или които по-точно покриват рисковете, попадащи в съответните модули, посочени в член 104, а също и всички последващи актуализации;

в)

методите, допусканията и стандартните параметри, които да се използват при изчисляване на всеки от рисковите модули или под-модули на посоченото в членове 104, 105 и 304 основно капиталово изискване за платежоспособност, симетричният механизъм за корекция и съответния срок, изразен в брой месеци, както е посочено в член 106, както и подходящия подход за интегриране на метода, посочен в член 304, в капиталовото изискване за платежоспособност, изчислен в съответствие със стандартната формула;

г)

корелационните параметри, включително, при необходимост, определените в приложение IV, и процедурите за актуализиране на тези параметри;

д)

когато застрахователните и презастрахователните предприятия използват техники за намаляване на риска — методите и допусканията, които се използват за оценка на промените на рисковия профил на съответното предприятие и за корекция на изчисляването на капиталово изискване за платежоспособност;

е)

качествените критерии, които посочените в буква д) техники за намаляване на риска трябва да изпълняват, за да се гарантира ефективното прехвърляне на риска на трети страни;

ж)

методите и параметрите, които да бъдат използвани при оценка на капиталово изискване за операционен риск, предвидено в член 107, включително процента, посочен в член 107, параграф 3;

з)

методът и корекциите, които да бъдат използвани за отразяване на ограничените възможности за диверсификация на риска на застрахователните и презастрахователните предприятия, свързан с обособени средства;

и)

методът, който да бъде използван при изчисляване на корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви или за отложени данъци съгласно член 108;

й)

подгрупата на стандартните параметри в животозастрахователните, общо застрахователните и здравно застрахователни подписвачески рискови модули, които могат да бъдат заменени от специфични параметри за предприятието съгласно член 104, параграф 7;

к)

стандартните методи, които да бъдат използвани от застрахователното или презастрахователното предприятие за изчисляване на посочените в буква ѝ) специфични параметри за предприятието, и всички критерии във връзка с пълнотата, точността и пригодността на използваните данни, които трябва да бъдат изпълнени преди получаване на надзорно одобрение;

л)

опростените изчисления, предвидени за специфични под-модули и рискови модули, както и критериите, които застрахователните или презастрахователните предприятия, включително каптивните застрахователни и презастрахователни предприятия, трябва да изпълнят, за да имат право да използват всяко от тези опростявания съгласно член 109;

м)

подходът, който да се прилага по отношение на свързаните предприятия по смисъла на член 212 при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, по-конкретно изчисляването на под-модула на риска, свързан с акции, посочен в член 105, параграф 5, като се отчита вероятното намаляване на волатилността на стойността на тези свързани предприятия, произтичаща от стратегическото естество на тези инвестиции и влиянието, упражнявано от предприятието, притежаващо участие, върху свързаните предприятия.

а)

един или повече рискови модули или под-модули на основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно членове 104 и 105;

б)

капиталово изискване за операционен риск съгласно член 107;

в)

корекцията съгласно член 108.

а)

причината за ограниченото приложно поле на модела е надлежно обоснована от предприятието;