EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32009R0260

Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно общите правила за внос (кодифицирана версия)

OJ L 84, 31.3.2009, p. 1–17 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 11 Volume 021 P. 286 - 302

No longer in force, Date of end of validity: 15/04/2015; отменен от 32015R0478 . Latest consolidated version: 20/02/2014

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/260/oj

31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 84/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 260/2009 НА СЪВЕТА

от 26 февруари 2009 година

относно общите правила за внос

(кодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,

като взе предвид актовете за създаване на обща организация на земеделските пазари и актовете относно преработените селскостопански продукти, приети съгласно член 308 от Договора, и по-специално доколкото те предвиждат дерогация от общия принцип, според който всяко количествено ограничение или мярка с еквивалентен ефект могат да бъдат заменени само с мерките, предвидени в горепосочените актове,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 3285/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за общите правила за внос и за отмяна на Регламент (ЕО) № 518/94 (1) е бил неколкократно и съществено изменян (2). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Общата търговска политика следва да се основава на единни принципи.

(3)

Общността сключи Споразумението за създаване на Световната търговска организация, наричана по-долу „СТО“. Приложение 1А към споразумението съдържа, inter alia, Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994 г.) и Споразумението за защитни мерки.

(4)

Споразумението за защитни мерки отговаря на необходимостта да се изяснят и да се засилят дисциплините на ГАТТ 1994 г. и в частност тези от член XIX. Това споразумение изисква премахването на защитните мерки, избягващи тези правила, като мерките по доброволни ограничения на износа, редовните договорености в областта на търговията или всяка друга сходна договореност относно вноса или износа.

(5)

Споразумението за защитни мерки обхваща също и продуктите от въглища и стомана. Общите правила за вноса, особено в областта на защитните мерки, поради това се прилагат и за тези продукти, без да засягат евентуалните мерки по прилагане на споразумение, отнасящо се по-специално до продуктите от въглища и стомана.

(6)

Текстилните продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Общността за вноса (3), са обект на специфично третиране на общностно и международно равнище. Затова те следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(7)

Комисията следва да бъде информирана от държавите-членки за всяка заплаха в резултат на тенденции на вноса, която би могла да направи необходимо въвеждането на общностно наблюдение или прилагането на защитни мерки.

(8)

В такъв случай Комисията следва да проучи условията, при които се осъществява вносът, тенденциите в областта на вноса, както и различните аспекти на икономическото и търговското развитие, и където е подходящо, евентуалните мерки, които трябва да се вземат.

(9)

В случай на предварително общностно наблюдение освобождаването за свободно движение на съответните продукти следва да бъде подчинено на представянето на документ за наблюдение, отговарящ на единни критерии. Този документ следва да бъде издаван от органите на държавите-членки в определен срок, при подаване на заявление от вносителя, без при това вносителят да получава каквото и да било право на внос. Документът за наблюдение следва да остане валиден само докато режимът за внос не бъде променен.

(10)

Държавите-членки и Комисията следва да осъществяват възможно най-пълен обмен на получената в рамките на общностното наблюдение информация.

(11)

Комисията и Съветът следва да приемат защитни мерки, наложени от интересите на Общността. Тези интереси следва да бъдат отчетени в тяхната цялост и следва да обхванат в частност интересите на общностните производители, на ползвателите и на потребителите.

(12)

Защитните мерки спрямо страните — членки на СТО, могат да бъдат разглеждани само ако въпросният продукт се внася в Общността в толкова увеличени количества и при такива условия, че е нанесена или съществува заплаха да бъде нанесена сериозна вреда на общностните производители на подобни продукти или на пряко конкурентни продукти, освен ако международните задължения не позволяват дерогация от това правило.

(13)

Следва да бъдат определени понятията „сериозна вреда“, „заплаха от сериозна вреда“ и „общностни производители“ и да бъдат установени прецизни критерии за определяне на вредите.

(14)

Следва да бъде проведено разследване преди прилагането на каквато и да било защитна мярка, при положение че на Комисията е разрешено да прилага временни мерки в спешни случаи.

(15)

Следва да се изработят детайлни разпоредби за започването на разследвания, за необходимите проверки и инспекции, за достъпа на страните износителки и на заинтересованите лица до получената информация и за изслушването на засегнатите лица, както и за възможността на тези лица да представят своите мнения.

(16)

Въведените в областта на разследванията разпоредби чрез настоящия регламент не засягат прилагането на общностните разпоредби или националните правила за професионалната тайна.

(17)

Необходимо е също да се фиксират срокове за започване на разследвания и за определяне на целесъобразността на евентуалните мерки с оглед гарантиране на бързината на този процес, което ще позволи да бъде повишена правната сигурност за съответните икономически оператори.

(18)

Когато защитните мерки са под формата на квота, равнището ѝ по принцип не следва да бъде по-ниско от средното равнище на вноса през представителен период от най-малкото три години.

(19)

Ако квотата е разпределена между страни доставчици, делът на всяка от тези страни би могъл да бъде фиксиран чрез договаряне между тези страни или определен с отчитане на равнището на вноса, осъществен в течение на представителен период. Въпреки това в случай на сериозни вреди и на непропорционално нарастване на вноса следва да бъде възможна дерогация от тези правила, при положение че са осъществени необходимите консултации в рамките на Комитета по защитни мерки към СТО.

(20)

Следва да бъде определена максималната продължителност на защитните мерки и да се формулират специфични разпоредби за продължаване на действието на тези мерки, за тяхното постепенно либерализиране и тяхното преразглеждане.

(21)

Следва да бъдат установени условия, при които продуктите, произхождащи от развиващи се страни — членки на СТО, следва да бъдат изключени от обхвата на защитните мерки.

(22)

Мерките за наблюдение или защитните мерки, ограничени в един или повече региони на Общността, могат да се окажат по-подходящи отколкото мерките, приложими към Общността като цяло. Въпреки това подобни мерки следва да бъдат разрешавани единствено по изключение и при липса на друга възможност. Необходимо е да се гарантира, че подобни мерки са временни и причиняват минимални смущения при функционирането на вътрешния пазар.

(23)

В интерес на еднообразието на правилата за внос следва да се опростят и да се направят идентични формалностите, които трябва да се извършват от вносителите, независимо от мястото на митническо освобождаване на стоките. Следователно е желателно да се предвиди при извършване на всички формалности да се използват формуляри, съответстващи на образеца, приложен към настоящия регламент.

(24)

Документите за наблюдение, издавани във връзка с мерките за общностно наблюдение, следва да бъдат валидни за цялата Общност, независимо от това коя държава-членка ги е издала,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

Общи принципи

Член 1

1.   Настоящият регламент се прилага за вноса на продукти с произход от трети страни, с изключение на:

а)

текстилни продукти, които подлежат на специфични правила за внос по силата на Регламент (ЕО) № 517/94;

б)

продукти с произход от някои трети страни, посочени в Регламент (ЕО) № 519/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общия режим на внос от някои трети страни (4).

2.   Продуктите, посочени в параграф 1, се внасят свободно в Общността и съответно не се подлагат на количествени ограничения, без да се засягат защитните мерки, които могат да бъдат взети по силата на глава V.

ГЛАВА II

Общностна процедура за информиране и консултиране

Член 2

Държавите-членки информират Комисията, ако тенденциите на вноса налагат използването на мерки за наблюдение или защитни мерки. Тази информация включва наличните доказателства, определени на базата на критериите, установени в член 10. Комисията предоставя незабавно тази информация на всички държави-членки.

Член 3

1.   Консултации могат да бъдат открити по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията.

2.   Консултациите се провеждат в срок от осем работни дни след получаването от Комисията на информацията, предвидена в член 2, и във всеки случай преди въвеждането на каквато и да било общностна мярка за наблюдение или защитна мярка.

Член 4

1.   Консултациите се провеждат в рамките на консултативен комитет, наричан по-долу „комитета“, съставен от представители на всяка държава-членка и председателстван от представител на Комисията.

2.   Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя на държавите-членки възможно най-бързо цялата съответна информация.

3.   Консултациите обхващат по-специално:

а)

условията за внос, тенденциите на вноса и различните аспекти на икономическото и търговското положение по отношение на разглеждания продукт;

б)

евентуалните мерки, които трябва да се вземат.

4.   В случай на нужда консултациите може да се провеждат и в писмена форма. В този случай Комисията информира държавите-членки, които могат да изразят своето становище или да поискат устни консултации в срок от пет до осем работни дни, определен от Комисията.

ГЛАВА III

Общностна процедура по разследване

Член 5

1.   Преди прилагането на каквато и да било защитна мярка се провежда общностна процедура по разследване, без да се засягат разпоредбите на член 8.

2.   Разследването си поставя за цел да определи на базата на посочените в член 10 елементи дали вносът на въпросния продукт предизвиква или заплашва да предизвика сериозна вреда за съответните общностни производители.

3.   Прилагат се следните определения:

а)

„сериозна вреда“ означава значително общо влошаване на положението на общностните производители;

б)

„заплаха от сериозна вреда“ означава сериозна вреда, която е очевидно предстояща;

в)

„общностни производители“ означава общият брой производители на подобни или пряко конкурентни продукти на територията на Общността или такива, чиято обща продукция на подобни или пряко конкурентни продукти представлява значителна част от цялото производство на тези продукти в Общността.

Член 6

1.   Когато в резултат на консултациите, предвидени в членове 3 и 4, стане ясно, че са налице достатъчно доказателства, които дават основания за започването на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец след получаването на информацията, предоставена от държава-членка, и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Това известие:

а)

представя резюме от получената информация и указва, че всяка релевантна информация трябва да бъде съобщавана на Комисията;

б)

указва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването;

в)

указва срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4.

Комисията започва разследването в сътрудничество с държавите-членки.

2.   Комисията търси всякаква информация, каквато смята за необходима, и когато счете за подходящо, след консултиране с комитета, тя полага усилия да провери тази информация при вносителите, търговците, посредниците, производителите, търговските сдружения и организации.

Комисията се подпомага в тази дейност от служители на държавата-членка, на чиято територия се осъществяват проверките, при положение че тази държава е изразила желание за това.

3.   Държавите-членки предоставят на Комисията по нейно искане и съгласно определените от нея процедури информацията, с която те разполагат за развитието на пазара на продукта, предмет на разследването.

4.   Заинтересованите лица, които са се представили съгласно параграф 1, първа алинея, както и представителите на страната износител, могат при подаване на писмено искане да проверят цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Общността или на нейните държави-членки, доколкото тази информация е от значение за представянето на тяхното досие, не е поверителна по смисъла на член 9 и се използва от Комисията по време на разследването.

Заинтересованите лица, които са се представили, могат да представят на Комисията своите съображения, отнасящи се до тази информация. Техните съображения могат да бъдат взети под внимание, когато те са подкрепени от достатъчно доказателства.

5.   Комисията може да изслуша заинтересованите лица. Те трябва да бъдат изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, като покажат, че действително е вероятно да бъдат засегнати от резултата от разследването и че съществуват особени причини да бъдат изслушани устно.

6.   Когато информацията не бъде предоставена в сроковете, определени в настоящия регламент или от Комисията съгласно настоящия регламент, или ако разследването бъде значително възпрепятствано, заключенията могат да бъдат изготвени въз основа на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересовано лице или трето лице ѝ е предоставило невярна или заблуждаваща информация, тя не взема под внимание тази информация и може да използва наличните данни.

7.   Когато в резултат на консултациите, предвидени в членове 3 и 4, се изясни, че не са налице достатъчно доказателства, които оправдават започването на разследване, Комисията информира държавите-членки за своето решение в срок от един месец след получаването на информацията, предоставена от държавите-членки.

Член 7

1.   При приключване на разследването Комисията предоставя на комитета доклад относно резултатите.

2.   Когато в срок от девет месеца, считано от започване на разследването, Комисията сметне, че общностна мярка за наблюдение или защитна мярка не е необходима, разследването приключва в срок от един месец, след консултиране с комитета.

Решението за приключване на разследването, което излага най-важните заключения от разследването и обобщение на мотивите за тези заключения, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Ако счете, че е необходима общностна мярка за наблюдение или защитна мярка, Комисията взема необходимите решения в съответствие с глави IV и V в срок, който не може да надхвърля девет месеца, считано от започване на разследването. В изключителни обстоятелства този срок може да бъде продължен с най-много два месеца; Комисията публикува с оглед на това известие в Официален вестник на Европейския съюз, което уточнява срока на продължаване и съдържа обобщение на мотивите за него.

Член 8

1.   Разпоредбите на настоящата глава не изключват прилагането във всеки момент на мерки за наблюдение съгласно членове 11—15 или на временни защитни мерки съгласно членове 16, 17 и 18.

Временните защитни мерки се прилагат:

а)

при критични обстоятелства, когато всякакво отлагане би предизвикало вреди, които биха били трудно поправими и е необходимо незабавно предприемане на действие; и

б)

когато е било определено предварително, че са налице ясни доказателства, според които увеличаването на вноса е предизвикало или заплашва да предизвика сериозна вреда.

Продължителността на такива мерки не надхвърля 200 дни.

2.   Временните защитни мерки трябва да приемат формата на нарастване на съществуващото ниво на митата (когато то надхвърля или е равно на нула), ако такива мерки са в състояние да предотвратят или да възстановят сериозната вреда.

3.   Комисията пристъпва незабавно към все още необходимите мерки на разследване.

4.   Ако се окаже, че временните защитни мерки са отменени поради липсата на сериозна вреда или заплаха от сериозна вреда, митата, събрани в резултат от прилагането на временните мерки, се възстановяват автоматично в най-кратки срокове. Прилага се процедурата, предвидена в член 235 и следващите от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (5).

Член 9

1.   Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.

2.   Съветът, Комисията и държавите-членки, както и длъжностните лица в същите, не разкриват информация от поверителен характер, която е получена съгласно настоящия регламент или такава, която е била предоставена на поверителна основа, освен при специално разрешение от този, който е предоставил информацията.

3.   Всяко искане за поверително третиране следва да посочва причините, поради които информацията е поверителна.

Все пак ако стане ясно, че искането за поверително третиране не е оправдано и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестявана публично, нито да разреши разкриването на същата общо или под формата на резюме, въпросната информация може да не се взема предвид.

4.   Във всеки случай информация се счита за поверителна, ако е вероятно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или е източник на такава информация.

5.   Параграфи 1—4 не изключват позоваване от страна на органите на Общността на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които са основани взетите по силата на настоящия регламент решения. Тези органи все пак отчитат легитимния интерес на съответните физически и юридически лица, така че техните търговски тайни да не бъдат разкривани.

Член 10

1.   Изследването на тенденциите на вноса и на условията, при които той се осъществява, както и изследването на сериозната вреда или заплахата от сериозна вреда за общностните производители, които произтичат от този внос, обхващат по-специално следните фактори:

а)

обема на вноса, по-специално когато е налице значително нарастване, в абсолютни числа или по отношение на продукцията или на потреблението в Общността;

б)

цената на вноса, по-специално когато е налице значително подбиване на цената по отношение на цената на подобен продукт в Общността;

в)

съответното влияние върху общностните производители, изразяващо се в тенденциите за някои икономически фактори, като например:

производството,

използването на капацитета,

запасите,

продажбите,

пазарния дял,

цените (т.е. спадането на цени или предотвратяване на нарастването на цените, което нормално би се случило),

печалбите,

рентабилността на инвестираните капитали,

паричните потоци,

заетостта;

г)

другите фактори, освен тенденциите на вноса, които причиняват или са в състояние да причинят вреда на съответните общностни производители.

2.   Когато се твърди, че има заплаха от сериозна вреда, Комисията проучва също и дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е в състояние да се превърне в реална вреда.

С оглед на това тя може също да отчете фактори като:

а)

размера на увеличаване на износа към Общността;

б)

капацитета за износ в страната на произход или в страната износителка, който вече съществува или е вероятно да съществува в предвидимо бъдеще, и вероятността този капацитет да бъде използван за износ в Общността.

ГЛАВА IV

Мерки за наблюдение

Член 11

1.   Когато тенденциите на вноса на продукт, произхождащ от трета страна, посочен в настоящия регламент, заплашват да причинят вреда на общностни производители, вносът на този продукт може, когато интересите на Общността го изискват, съобразно случая да бъде обект на:

а)

общностно наблюдение a posteriori, извършено в съответствие с разпоредбите, установени в решението, посочено в параграф 2;

б)

предварително общностно наблюдение, извършено в съответствие с член 12.

2.   Решението за поставяне под наблюдение се взема от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 6, втора алинея и параграф 7.

3.   Мерките за наблюдение имат ограничен срок на действие. Освен ако не е предвидено друго, действието на мерките се прекратява в края на второто шестмесечие, следващо шестмесечието, през което те са били въведени.

Член 12

1.   Продуктите под предварително общностно наблюдение могат да бъдат допуснати за свободно движение само чрез издаването на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от държавите-членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на максимум пет работни дни от получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да е общностен вносител, независимо от неговото място на установяване в Общността. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването му, освен ако не бъде доказано друго.

2.   Документът за наблюдение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение I.

С изключение на случаите, когато решението за поставяне под наблюдение предвижда друго, заявлението на вносителя за документ за наблюдение съдържа само следното:

а)

пълното име и адреса на заявителя (включително телефонния номер и номера на факса и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС, ако заявителят е задължен по ДДС;

б)

когато е необходимо, пълното име и адреса на декларатора или всеки представител, определен от заявителя (включително телефонния номер и номера на факса);

в)

описание на стоките, посочващо:

тяхното търговско наименование,

техния код от Комбинираната номенклатура,

тяхното място на произход и място на доставка;

г)

декларираното количество в килограми и когато е необходимо — други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.);

д)

стойността на стоките, цена CIF на границите на Общността, в евро;

е)

следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с имената на заявителя, написани с главни букви:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че предоставената от мен в настоящото заявление информация е вярна и подадена добросъвестно и че аз съм установен в рамките на Общността.“

3.   Документът за наблюдение е валиден в цялата Общност, независимо от държавата-членка, която го е издала.

4.   Констатацията, че единичната цена, по която се извършва сделката, надхвърля с по-малко от 5 % посочената в документа за наблюдение, или че стойността или количеството на продуктите, представени за внос, надхвърлят с по-малко от 5 % посочените в документа за наблюдение, не изключва допускането за свободно движение на въпросния продукт. Комисията, след като е изслушала изразените в комитета становища и като е отчела естеството на продуктите и другите особености на съответните сделки, може да определи различен процент, който все пак обикновено не следва да надхвърля 10 %.

5.   Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само доколкото режимът на либерализиране на вноса остава в сила за разглежданите сделки. Такъв документ за наблюдение не може да бъде използван в никакъв случай след изтичането на срок, който е определен по същото време и съгласно същата процедура като поставянето под наблюдение, като се отчитат естеството на продуктите и другите особености на сделките.

6.   Когато взетото по силата на член 11 решение налага това, произходът на продуктите под общностно наблюдение трябва да бъде доказан със сертификат за произход. Настоящият параграф не засяга разпоредбите, свързани с представянето на такъв сертификат.

7.   Когато продуктът под предварително общностно наблюдение е предмет на регионална защитна мярка в държава-членка, разрешението за внос, предоставено от тази държава-членка, може да замести документа за наблюдение.

8.   Формулярите за документите за наблюдение и извлеченията от тях се издават в два екземпляра, един екземпляр, обозначен „Екземпляр за получателя“ и носещ номер 1, се издава на заявителя, а другият, обозначен „Екземпляр за компетентния орган“ и носещ номер 2, се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2.

9.   Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механични дефекти, подготвена за писане и тежаща между 55 и 65 грама на квадратен метър. Техният размер е 210 × 297 mm; разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча); подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият документ за наблюдение, в допълнение имат отпечатан фон от тънки линии в жълт цвят (гийош мотив), така че да бъде разкрито всякакво подправяне с механични или химически средства.

10.   Държавите-членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, определени от държавата-членка на установяване. В последния случай на всеки формуляр трябва да присъства забележка, отразяваща това определяне от държавата-членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ тя да бъде идентифицирана.

Член 13

Когато в рамките на осем работни дни след края на консултациите, посочени в членове 3 и 4, вносът на даден продукт не е подложен на предварително общностно наблюдение, Комисията може да въведе съгласно член 18 наблюдение, ограничено до вноса в един или повече региони на Общността.

Член 14

1.   Продуктите, намиращи се под регионално наблюдение, могат да бъдат допуснати за свободно движение в съответния регион само срещу представяне на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от съответната(ите) държава(и)-членка(и), безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на максимум пет работни дни след получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да било общностен вносител, независимо от неговото място на установяване в Общността. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не е предвидено друго. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само дотогава, докато режимът на либерализиране на вноса е в сила спрямо съответните сделки.

2.   Прилага се член 12, параграф 2.

Член 15

1.   В случай на общностно или регионално наблюдение държавите-членки съобщават на Комисията в първите десет дни на всеки месец:

а)

в случай на предварително наблюдение — подробна информация за сумите (изчислени на базата на цени CIF) и за количествата стоки, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период;

б)

във всички случаи — подробна информация за вноса, осъществен през периода, предхождащ този, посочен в буква а).

Предоставената от държавите-членки информация се разбива по продукти и по страни.

Могат да бъдат установени различни разпоредби по същото време и съгласно същата процедура като тази за поставянето под наблюдение.

2.   Когато естеството на продуктите или специални обстоятелства го изискват, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на предоставяне на информацията.

3.   Комисията информира съответно държавите-членки.

ГЛАВА V

Защитни мерки

Член 16

1.   Когато даден продукт се внася в Общността в толкова увеличени количества и/или при такива условия, че е причинена или съществува заплаха да бъде причинена сериозна вреда на общностните производители, с цел да защити интересите на Общността Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива:

а)

да ограничи срока на валидност на документите за наблюдение по смисъла на член 12, които трябва да бъдат издадени след влизането в сила на тази мярка;

б)

да промени правилата за внос на разглеждания продукт, като постави неговото допускане за свободно движение в зависимост от представянето на разрешение за внос, предоставено съгласно разпоредбите и ограниченията, която тя определя.

Посочените в букви а) и б) мерки влизат в сила незабавно.

2.   По отношение на членките на СТО предвидените в параграф 1 мерки се вземат само когато са изпълнени двете условия, посочени в първа алинея от същия параграф.

3.   При установяването на квота се отчита по-специално:

а)

стремежът да се поддържат, доколкото е възможно, традиционните търговски потоци;

б)

обемът на стоките, изнесени съгласно договори, сключени при нормални условия преди влизането в сила на защитна мярка по смисъла на настоящата глава, когато Комисията е била уведомена за тези договори от заинтересованата държава-членка;

в)

необходимостта да се избегне рискът от непостигане на целта, която се преследва с установяването на квотата.

Нивото на всяка квота не трябва да бъде по-ниско от средното ниво на вноса, осъществен през трите последни представителни години, за които са налице статистически данни, освен ако е необходимо различно ниво, което да предотврати настъпването или да поправи последиците от сериозна вреда.

4.   В случай че квотата е разпределена между страни доставчици, разпределението може да бъде съгласувано със страните доставчици, имащи съществен интерес от внос в Общността на дадения продукт.

Ако това не стане, квотата се разпределя между тези страни доставчици пропорционално на техния дял във вноса в Общността на дадения продукт, осъществен през предходен представителен период, като се отчитат всички специфични фактори, засегнали или можещи да засегнат търговията с този продукт.

Все пак, при положение че спазва задължението си да следи, че консултациите се провеждат под егидата на Комитета по защитни мерки към СТО, Общността може въпреки това да се отклони от този метод на разпределение в случай на сериозна вреда, ако вносът, произхождащ от една или няколко страни доставчици, е нараснал с процент, несъразмерен по отношение на общото нарастване на вноса от дадения продукт през предходен представителен период.

5.   Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за всеки продукт, пуснат в свободно движение, след тяхното влизане в сила. В съответствие с член 18 те могат да бъдат ограничени до един или няколко региона на Общността.

Все пак тези мерки не пречат на допускането за свободно движение на продукти, които вече са на път към Общността, при условие че местоназначението на последните не може да бъде променено и че тези продукти, чието допускане за свободно движение може да се осъществи по силата на членове 11 и 12 само при представянето на документ за наблюдение, са действително съпроводени от такъв документ.

6.   Когато една държава-членка е поискала намесата на Комисията, последната се произнася в срок най-много до пет работни дни от получаването на искането.

Всяко решение, взето от Комисията по силата на настоящия член, се съобщава на Съвета и на държавите-членки. Всяка държава-членка може да отнесе решението до Съвета в срок от един месец след деня на съобщението.

7.   Ако държава-членка отнесе до Съвета взетото от Комисията решение, Съветът може да потвърди, измени или отхвърли това решение с квалифицирано мнозинство.

Ако Съветът не се е произнесъл в срок от три месеца от сезирането, решението на Комисията се счита за отхвърлено.

Член 17

Когато интересите на Общността го изискват, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, изготвено в съответствие с условията на глава III, може да приеме подходящи мерки за предотвратяване на това, даден продукт да бъде внесен в Общността в толкова увеличени количества и/или при такива условия, че да бъде причинена или да съществува заплаха да бъде причинена сериозна вреда на общностните производители на подобни или пряко конкурентни продукти.

Прилагат се член 16, параграфи 2—5.

Член 18

Когато стане ясно, главно въз основа на факторите, посочени в член 10, че условията, установени за приемане на мерки съгласно членове 11 и 16, са изпълнени в един или няколко региона на Общността, Комисията, след като е проучила алтернативните решения, може да разреши по изключение прилагането на мерки за наблюдение или на защитни мерки, ограничени до този регион или тези региони, ако сметне, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерките, приложими в цялата Общност.

Тези мерки трябва да бъдат временни и трябва да възпрепятстват възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар.

Тези мерки се приемат съгласно разпоредбите, установени в членове 11 и 16.

Член 19

Никаква защитна мярка не може да бъде прилагана за продукт, произхождащ от развиваща се страна — членка на СТО, доколкото делът на тази страна във вноса в Общността на дадения продукт не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се страни — членки на СТО, чийто дял във вноса в Общността е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Общността на дадения продукт.

Член 20

1.   Срокът на действие на защитните мерки трябва да бъде ограничен до необходимия период за предотвратяване или поправяне на последиците от сериозна вреда и да улеснява приспособяването на общностните производители. Този период не трябва да надхвърля четири години, включително периода на прилагане на евентуална временна мярка.

2.   Този първоначален период може да бъде продължен, с изключение на мерките, посочени в член 16, параграф 4, трета алинея, ако е определено, че:

а)

защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или за поправяне на последиците от сериозна вреда;

б)

има доказателства, че общностните производители са в процес на приспособяване.

3.   Мерките за продължаване се приемат в съответствие с условията на глава III и съгласно същите процедури като първоначалните мерки. Мерките с така продължен срок на действие не могат да бъдат по-ограничителни, отколкото са били в края на първоначалния период.

4.   Ако срокът на действие на защитната мярка надхвърли една година, мярката трябва да бъде постепенно либерализирана през редовни интервали от време през срока на прилагане, включително този на продължаване.

5.   Общият срок на прилагане на защитна мярка, включително срокът на прилагане на всяка временна мярка, първоначалният срок на прилагане и евентуалното му продължаване, не може да надхвърля осем години.

Член 21

1.   Докато са в действие наблюдение или защитна мярка, прилагани съгласно глави IV и V, се провеждат консултации в рамките на комитета по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията. В случай на защитни мерки, чиято продължителност надхвърля три години, Комисията пристъпва към консултации най-късно в средата на срока на прилагане на мярката. Тези консултации имат за цел:

а)

да проучат последиците от тази мярка;

б)

да определят дали и в каква степен е уместно да се ускори ритъмът на либерализиране;

в)

да се провери дали прилагането на мярката продължава да бъде необходимо.

2.   Когато в резултат на консултациите, посочени в параграф 1, Комисията прецени, че дадена мярка за наблюдение или защитна мярка, посочена в членове 11, 13, 16, 17 и 18, следва да бъде отхвърлена или изменена, тя действа по следния начин:

а)

когато Съветът е приел тази мярка, Комисията му предлага нейното отхвърляне или изменение. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство;

б)

във всички други случаи Комисията изменя или отхвърля общностните защитни мерки и мерките за наблюдение.

Когато решението засяга регионални мерки за наблюдение, то се прилага от шестия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 22

1.   Не може да се прилага нова защитна мярка за вноса на продукт, който вече е бил обект на защитна мярка, като това важи за срок, равен на срока на прилагане на предходната мярка. Този срок не може да бъде по-кратък от две години.

2.   Независимо от параграф 1 защитна мярка от сто и осемдесет дни или по-малко може да бъде отново прилагана за вноса на даден продукт:

а)

ако е изтекла най-малко една година от датата на въвеждане на защитната мярка за вноса на този продукт; и

б)

ако такава защитна мярка не е била прилагана за същия продукт повече от два пъти за период от пет години, предхождащ непосредствено датата на въвеждане на мярката.

ГЛАВА VI

Заключителни разпоредби

Член 23

Когато интересите на Общността изискват това, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, може да приеме подходящи мерки, за да се позволи упражняването на правата или изпълнението на задълженията на Общността или на всички нейни държави-членки в международен план, по-специално в областта на търговията със стоки.

Член 24

1.   Настоящият регламент не препятства изпълнението на задълженията, произтичащи от специалните правила, съдържащи се в сключените между Общността и трети страни споразумения.

2.   Без да се засягат други общностни разпоредби , настоящият регламент не препятства приемането или прилагането от държавите-членки:

а)

на забрани, на количествени ограничения или на мерки за наблюдение, основани на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазване на здравето и живота на хората, животните или опазването на растенията, защитата на националните богатства, притежаващи художествена, историческа или археологическа стойност, или защитата на индустриалната и търговската собственост;

б)

на специални формалности относно обмяната на валута;

в)

на формалности, въведени при прилагането на международните споразумения съгласно Договора.

Държавите-членки информират Комисията за мерките или формалностите, които предвиждат да въведат или да изменят в съответствие с първа алинея.

В случай на крайна спешност въпросните национални мерки или формалности се съобщават на Комисията от момента на тяхното приемане.

Член 25

1.   Настоящият регламент не засяга изпълнението на актовете, създаващи обща организация на земеделските пазари, или на общностните административни разпоредби или националните административни разпоредби, които произтичат от тях, нито прилагането на специфични актове, приложими за стоки, които са резултат от преработка на селскостопански продукти. Той се прилага в допълнение към тези актове.

2.   Ако продуктите са обхванати от актовете, посочени в параграф 1, членове 11—15 и член 22 не се прилагат за продуктите, за които общностните правила в областта на търговията с трети страни изискват представянето на сертификат или друг документ на внос.

Членове 16, 18 и 21—24 не се прилагат за продуктите, за които тези правила предвиждат прилагането на количествени ограничения за вноса.

Член 26

Регламент (ЕО) № 3285/94, изменен с актовете, изброени в приложение II, се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

Член 27

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2009 година.

За Съвета

Председател

I. LANGER


(1)  ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 53.

(2)  Вж. приложение II.

(3)  ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 89.

(5)  ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Отмененият регламент и списък на неговите последователни изменения

(посочени в член 26)

Регламент (ЕО) № 3285/94 на Съвета

(ОВ L 349, 31.12.1994 г., стp. 53)

 

Регламент (ЕО) № 139/96 на Съвета

(ОВ L 21, 27.1.1996 г., стp. 7)

единствено член 1 и приложение I

Регламент (ЕО) № 2315/96 на Съвета

(ОВ L 314, 4.12.1996 г., стp. 1)

единствено член 1, параграф 3 и приложение III

Регламент (ЕО) № 2474/2000 на Съвета

(ОВ L 286, 11.11.2000 г., стp. 1)

единствено член 1, параграф 3 и приложение III

Регламент (ЕО) № 2200/2004 на Съвета

(ОВ L 374, 22.12.2004 г., стp. 1)

единствено член 2


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 3285/94

Настоящият регламент

Дял I

Глава I

Член 1

Член 1

Дял II

Глава II

Членове 2, 3 и 4

Членове 2, 3 и 4

Дял III

Глава III

Член 5

Член 5

Член 6, параграф 1, уводни думи

Член 6, параграф 1, първа алинея, уводно изречение, встъпителни думи

Член 6, параграф 1, буква a)

Член 6, параграф 1, първа алинея, уводно изречение, финални думи и букви a), б) и в)

Член 6, параграф 1, буква б)

Член 6, параграф 1, втора алинея

Член 6, параграф 2, първа и втора алинея

Член 6, параграф 2, първа и втора алинея

Член 6, параграф 2, трета и четвърта алинея

Член 6, параграф 4, първа и втора алинея

Член 6, параграф 3

Член 6, параграф 3

Член 6, параграф 4

Член 6, параграф 5

Член 6, параграф 5

Член 6, параграф 6

Член 6, параграф 6

Член 6, параграф 7

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 2, първо изречение

Член 7, параграф 2, първа алинея

Член 7, параграф 2, второ изречение

Член 7, параграф 2, втора алинея

Член 7, параграф 3

Член 7, параграф 3

Член 8, параграф 1, първа алинея

Член 8, параграф 1, първа алинея

Член 8, параграф 1, втора алинея, уводни думи

Член 8, параграф 1, втора алинея, уводни думи

Член 8, параграф 1, втора алинея, първо и второ тире

Член 8, параграф 1, втора алинея, букви a) и б)

Член 8, параграф 2

Член 8, параграф 1, трета алинея

Член 8, параграф 3

Член 8, параграф 2

Член 8, параграф 4

Член 8, параграф 3

Член 8, параграф 5

Член 8, параграф 4

Член 9, параграф 1

Член 9, параграф 1

Член 9, параграф 2, буква а)

Член 9, параграф 2

Член 9, параграф 2, буква б), първа алинея

Член 9, параграф 3, първа алинея

Член 9, параграф 2, буква б), втора алинея

Член 9, параграф 3, втора алинея

Член 9, параграф 3

Член 9, параграф 4

Член 9, параграф 4

Член 9, параграф 5

Член 10, параграф 1

Член 10, параграф 1

Член 10, параграф 2, уводни думи, първо изречение

Член 10, параграф 2, първа алинея

Член 10, параграф 2, уводни думи, второ изречение

Член 10, параграф 2, втора алинея, уводни думи

Член 10, параграф 2, букви a) и б)

Член 10, параграф 2, втора алинея, букви a) и б)

Дял IV

Глава IV

Членове 11—15

Членове 11—15

Дял V

Глава V

Член 16, параграфи 1 и 2

Член 16, параграфи 1 и 2

Член 16, параграф 3, буква a), уводно изречение

Член 16, параграф 3, първа алинея, уводно изречение

Член 16, параграф 3, буква a), първо, второ и трето тире

Член 16, параграф 3, първа алинея, букви a), б) и в)

Член 16, параграф 3, буква б)

Член 16, параграф 3, втора алинея

Член 16, параграф 4, буква а), първа алинея

Член 16, параграф 4, първа алинея

Член 16, параграф 4, буква a), втора алинея

Член 16, параграф 4, втора алинея

Член 16, параграф 4, буква б)

Член 16, параграф 4, трета алинея

Член 16, параграф 5, буква a)

Член 16, параграф 5, първа алинея

Член 16, параграф 5, буква б)

Член 16, параграф 5, втора алинея

Член 16, параграф 6

Член 16, параграф 6, първа алинея

Член 16, параграф 7

Член 16, параграф 6, втора алинея

Член 16, параграф 8

Член 16, параграф 7

Членове 17—19

Членове 17—19

Член 20, параграф 1

Член 20, параграф 1

Член 20, параграф 2, уводно изречение

Член 20, параграф 2, уводно изречение

Член 20, параграф 2, първо и второ тире

Член 20, параграф 2, букви a) и б)

Член 20, параграфи 3—5

Член 20, параграфи 3—5

Членове 21 и 22

Членове 21 и 22

Дял VI

Глава VI

Член 23

Член 23

Член 24, параграф 1

Член 24, параграф 1

Член 24, параграф 2, буква а), уводно изречение

Член 24, параграф 2, първа алинея, уводно изречение

Член 24, параграф 2, буква a), подточки i)—iii)

Член 24, параграф 2, първа алинея, букви a)—в)

Член 24, параграф 2, буква б), първо изречение

Член 24, параграф 2, втора алинея

Член 24, параграф 2, буква б), второ изречение

Член 24, параграф 2, трета алинея

Член 25

Член 25

Член 26

Член 27

Член 26

Член 28

Член 27

Приложение I

Приложение I

Приложение II

Приложение III


Top