Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Справяне с енергийната бедност и устойчивост на ЕС: предизвикателства от икономически и социален аспект“

(проучвателно становище по искане на чешкото председателство)

(2022/C 486/13)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Искане от чешкото председателство на Съвета	Писмо, 26.1.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз проучвателно становище
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	22.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	21.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	137/2/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Осигуряването на равен достъп до енергия и сигурността на енергийните доставки на достъпна цена трябва да бъдат абсолютен приоритет за Европейския съюз (ЕС) и неговите държави членки. В резултат от увеличаването на цените на енергията все повече граждани и потребители в цяла Европа са засегнати от енергийна бедност. Положението на тези, които вече са били изправени пред този проблем, се влошава, а потребителите, които в миналото не са изпитвали затруднения с плащането на сметките си за енергия, са изложени на риск от изпадане в бедност. Тази ситуация е повлияна от настоящото геополитическо напрежение, по-специално войната в Украйна и зависимостта на държавите членки от вноса на енергия. Необходимо е да се приемат спешни мерки за предотвратяване и справяне с енергийната бедност, пред която са изправени гражданите и потребителите в ЕС.

1.2.

ЕИСК признава значението, което се отдава на енергийната бедност в инициативите на ЕС, включително в законодателството и политиките, по-специално в пакета „Подготвени за цел 55“, прилагането на Европейския зелен пакт и вълната на саниране. Тези мерки са от съществено значение за справяне с енергийната бедност в дългосрочен план и за гарантиране на устойчивост. Издръжливостта на ЕС обаче ще се измерва единствено с начина, по който той и държавите членки се справят с основните социални, екологични и икономически предизвикателства, пред които са изправени техните граждани и предприятия.

1.3.

За преодоляване на настоящата криза, свързана с енергийната бедност, ЕИСК призовава за създаването на широка и амбициозна политическа коалиция, която чрез холистичен подход да анализира и се бори с енергийната бедност с цел свеждането ѝ до минимално равнище до 2030 г. и пълното ѝ елиминиране в дългосрочен план. Коалицията следва да включва Европейската комисия и нейния Консултантски център по въпросите на енергийната бедност, Европейския парламент, Съвета, държавите членки, Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, Конвента на кметовете и заинтересовани организации на гражданското общество, сред които представители на предприятия, потребителски организации и организации, представляващи населението, което е най-застрашено от енергийна бедност. Действията на коалицията следва да бъдат доразвити в стратегия на ЕС срещу енергийната бедност и Комисията следва да насърчава държавите членки да разработят национални планове или политики за изкореняване на енергийната бедност, като интегрират и осигуряват съгласуваност на всички политики и инструменти за финансиране на равнището на ЕС и на национално равнище.

1.4.

Като се има предвид значението на този въпрос, ЕИСК настоятелно призовава ЕС да насърчи общ подход към енергийната бедност, който да даде възможност за реално и споделено разбиране на енергийната бедност и за събиране на статистически данни, като се вземат предвид различията и особеностите на държавите членки. Такъв подход е необходим и за наблюдение на ситуацията и въздействието на действията, предприети в целия Съюз.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че Комисията вече е започнала да предлага незабавни и дългосрочни мерки за защита на потребителите и за борба с енергийната бедност, например чрез своята препоръка относно енергийната бедност, инструментариума за цените на енергията, съобщението относно REPowerEU и предложението за препоръка на Съвета за осигуряване на справедлив преход към неутралност по отношение на климата. Въпреки че действията на държавите членки може да зависят от националните и местните особености, от съществено значение за устойчивостта на ЕС е при извънредни обстоятелства държавите членки да активират редица мерки (като пряка финансова подкрепа и социални политики, както и стимули и подкрепа за намаляване на потреблението на енергия), за да смекчат отрицателните последици от повишаването на цените за най-уязвимите потребители и предприятия.

1.6.

ЕИСК подчертава колко е важно да се инвестира в справедлива и ефективна енергия за намаляване на енергийната бедност в дългосрочен план. Това означава да се гарантира, че наличното финансиране се инвестира в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, както и в широкомащабно саниране на сгради по начин, който подкрепя групите с най-ниски доходи, като се гарантира, че уязвимите хора разполагат с пари, за да инвестират в енергийна ефективност, и като се даде приоритет на сградите с най-лоши характеристики. Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да прецени дали наличният бюджет отговаря на нуждите и изискванията, както и на наличните възможности за по-нататъшна подкрепа на държавите членки.

1.7.

Тъй като енергийната бедност се корени в общата бедност, от съществено значение е също така Комисията и държавите членки да продължат да се съсредоточават върху намаляването на бедността като цяло. Тази криза напомня за постоянната необходимост от подобряване на достъпа до заетост, социално приобщаване и достоен стандарт на живот, като се обръща специално внимание на хората, живеещи в селските и отдалечените райони, и от подкрепа за икономическия растеж на държавите членки.

1.8.

ЕС и държавите членки трябва да осигурят благоприятна инвестиционна среда в Европа за производство на енергия с нулеви и ниски въглеродни емисии. Освен това преквалификацията и повишаването на квалификацията ще играят важна роля в екологичния преход, вълната на саниране и енергийната ефективност. Други полезни мерки биха могли да включват повишаване на осведомеността и предоставяне на съвети и консултации по енергийни въпроси, които трябва да бъдат широко достъпни на местно равнище и на разумна цена (например чрез обслужване на едно гише).

2.   Общи бележки

2.1.

Енергийната бедност е все по-сериозен проблем и поражда нарастващо безпокойство сред гражданите и предприятията в ЕС. През 2020 г. 8 % от населението на ЕС са заявили, че не са в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл (1). Днес този брой вероятно е нараснал в резултат на рязкото покачване на цените на енергията от средата на 2021 г. насам. През март 2022 г. годишната инфлация в ЕС достигна 40,2 %, като най-високият годишен темп на изменение на цените на енергията достигна 99,6 %, а най-ниският — 0 % (2). Цените на енергията са повлияни и от геополитическото напрежение, включително войната в Украйна и зависимостта на държавите — членки на ЕС, от вноса на енергия (3). Съчетанието от по-високи цени на енергията, транспорта и храните изостря натиска върху всички потребители, но особено върху домакинствата с ниски доходи, които страдат от по-високи равнища на енергийна бедност. Поради това енергийната бедност продължава да бъде голямо предизвикателство със значително социално въздействие. Извеждането на уязвимите граждани от това положение е неотложна задача за ЕС и неговите държави членки.

2.2.

Енергийната бедност е резултат от комбинация от фактори, включително ниски доходи, неефективни сгради и уреди и липса на информация и достъп до стимули за намаляване на потреблението на енергия. Високите цени на енергията също засягат гражданите и предприятията, като повишават сметките за комунални услуги и поставят микро-, малките и средните предприятия в много несигурна среда (4) и в риск от фалит, което съответно води до потенциална загуба на работни места и от своя страна допринася за бедността. „Уязвимите микропредприятия“ също са значително засегнати от ценовото въздействие на включването на сградите в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО и не разполагат с нужните средства да санират сградите, които обитават. Скокът на цените на енергията води до ефект на доминото и до повишаване на разходите за всички видове стоки и услуги. Европа е изправена пред риск от стагфлация, по-нисък икономически растеж и висока инфлация, които са допълнителни фактори, водещи до бедност (5).

2.3.

Най-силно засегнати от енергийната бедност са европейците с ниски доходи, като най-бедните работници, пенсионерите с ниски доходи, студентите, младите хора, семействата с много деца и самотните родители, както и населението в неравностойно положение с вече високи равнища на бедност, включително хората с увреждания, възрастните хора, мигрантите и ромските малцинства. Жените са изложени на по-висок риск от енергийна бедност и нейното въздействие, тъй като получават средно по-ниски заплати и поради това, че зависят в по-голяма степен от битовото отопление и охлаждане, тъй като прекарват повече време у дома поради задължения за полагане на грижи. Освен това хората в източните и южните държави членки средно са по-силно засегнати от енергийна бедност (6).

2.4.

Осигуряването на равен достъп до чиста и достъпна енергия за всички граждани на ЕС е важен ангажимент за Съюза и неговите държави членки. Европейският стълб на социалните права включва енергията сред основните услуги, до които всеки има право на достъп (принцип 20). „Достъпът до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергетика за всички“ също е една от целите, определени в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (ЦУР 7). Адекватното отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са услуги от съществено значение, които са в основата на приемлив стандарт на живот и здраве. Достъпът до енергийни услуги е от първостепенно значение и за социалното приобщаване. Взети заедно, многобройните ползите от справянето с енергийната бедност могат пряко да стимулират икономическия растеж и просперитета в Съюза.

2.5.

През последното десетилетие ЕС е разглеждал въпроса за енергийната бедност в различни правни и политически документи, като Третия енергиен пакет (2009—2014 г.), стратегията за енергиен съюз от 2015 г. и законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ от 2019 г., който има за цел да улесни справедливия енергиен преход. Той е важна част и от по-новите инициативи, като Европейския зелен пакт, включително вълната на саниране и пакета „Подготвени за цел 55“. „Подготвени за цел 55“ взема предвид енергийната бедност в няколко от своите предложения, включително предложението за нов социален фонд за климата, който следва да смекчи отрицателното социално въздействие на предвидената цена на въглеродните емисии върху транспорта и сградите, и предложението за преработване на Директивата за енергийната ефективност, в което се предлага определение за енергийна бедност (7). Пакетът включва и предложение за препоръка на Съвета относно осигуряването на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, в която се определят конкретни насоки за държавите членки за това как да се справят със съответните аспекти на екологичния преход, свързани със заетостта и социалните въпроси, които сега придобиха особена актуалност в контекста на ускоряването на прехода поради повишаването на цените на енергията и геополитическия контекст.

2.6.

През 2020 г. Европейската комисия прие препоръка относно енергийната бедност, в която се съдържат насоки относно подходящи показатели за измерване на енергийната бедност и определението за „значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност“. Препоръката допринася и за обмена на най-добри практики между държавите членки и определя наличната подкрепа на равнището на ЕС чрез комбинация от източници на финансиране, която позволява на националните, регионалните и местните власти да използват пълния си финансов капацитет, включително безвъзмездни средства и субсидирано саниране за ограничаване на първоначалните инвестиции. Сред другите важни инициативи са подкрепата за местни проекти от Консултантския център по въпросите на енергийната бедност, който предоставя техническа помощ за първа година, инструментариумът за цените на енергията, който помага на държавите членки да използват подходящи инструменти за подпомагане на гражданите и предприятията при справяне с високите цени на енергията, подкрепата, отпусната по REPowerEU за уязвими домакинства и предприятия (8), и наскоро създадената Координационна група за енергийната бедност и уязвимите потребители (9).

2.7.

ЕИСК обаче отбелязва, че без бързо прилагане, строги ангажименти и конкретни мерки от страна на държавите членки, включително общ подход за разбиране и справяне с енергийната бедност на равнището на ЕС, чрез който да се достигне до общо определение, като същевременно на всяка държава членка се остави възможността да намери решения, съобразени с конкретните условия, представените досега от Комисията инициативи няма да бъдат достатъчни за справяне с настоящата криза, която засяга все повече потребители.

3.   Прилагане на холистичен подход за справяне с енергийната бедност: призив за политическа коалиция и стратегия срещу енергийната бедност

3.1.

Тъй като енергийната бедност е резултат от социални, екологични, икономически и геополитически фактори, тя изисква цялостен подход, включващ глобален анализ на проблема и участие на различни заинтересовани страни — от потребителите, организациите на гражданското общество и предприятията до европейските, националните, регионалните и местните власти. За тази цел ЕИСК призовава за създаването на широка и амбициозна политическа коалиция. Коалицията следва да включва Европейската комисия и нейния Консултантски център по въпросите на енергийната бедност, Европейския парламент, Съвета, държавите членки, Европейския комитет на регионите, Европейския икономически и социален комитет, Конвента на кметовете и заинтересовани организации на гражданското общество, сред които представители на предприятия, потребителски организации и организации, представляващи населението, което е най-застрашено от енергийна бедност.

3.2.

Държавите членки следва да поддържат непрекъснат контакт с потребителите и местните и общинските власти, които работят по този въпрос. Малките и големите градове и регионите често са в най-добра позиция да идентифицират на ранен етап домакинствата, които са изложени на риск от енергийна бедност, и следователно са в най-добра позиция да се справят с този проблем по възможно най-ефективен начин. Местните и националните предприятия също могат да бъдат важни участници, заедно с националните и местните власти (включително общините и общинските служби) (10), в дейности, насочени към намаляване на енергийната бедност, включително като допринасят за вълната на саниране. Предвид това, че като цяло е по-малко вероятно уязвимите потребители да са в състояние бързо да адаптират моделите си на потребление, те следва да бъдат консултирани и да участват на всички равнища. От решаващо значение е техният опит и поведенчески нагласи да бъдат включени в разработването и прилагането на мерките.

3.3.

Организациите на гражданското общество трябва да играят ключова роля в улесняването на диалога между гражданите, предприятията, работниците, потребителите и лицата, вземащи решения. С оглед на техния експертен опит и мрежи по места, организациите на гражданското общество трябва да бъдат включени в разработването на мерки за справяне с енергийната бедност, включително във връзка с разработването, изпълнението и мониторинга на стратегиите за премахване на енергийната бедност.

3.4.

ЕИСК препоръчва по инициатива на Комисията коалицията да разработи стратегия на ЕС срещу енергийната бедност. Стратегията следва да се основава на признаването на правото на енергия и да определя амбициозни, но реалистични конкретни цели за постигане на общите цели, определени в плана за действие на Европейския стълб на социалните права, и да има за цел премахването на енергийната бедност в дългосрочен план. Тя следва да включва енергийни и неенергийни мерки за справяне с първопричините за енергийната бедност и за облекчаване на условията за енергийно бедните и уязвимите потребители. Такава стратегия е необходима и за да се гарантира, че климатичният и енергийният преход са планирани и осъществявани като справедливи, честни и приобщаващи, така че никой да не бъде оставен да се справя сам. Тя би могла да предвижда годишна среща (за наблюдение на напредъка и повишаване на осведомеността относно съвместните действия), изисквания за редовни структурирани диалози с държавите членки и всички заинтересовани страни и за повишаване на осведомеността, както и да създава допълнителни стимули за инвестиране в енергийния преход. Консултантският център по въпросите на енергийната бедност би могъл да има засилена роля в нейното изпълнение и мониторинг.

3.5.

Успоредно с това Европейската комисия, Съветът, Парламентът и държавите членки на национално равнище трябва да продължат да гарантират, че съществуващите и новите законодателни и политически инициативи предлагат адекватни решения за преодоляване на енергийната бедност. Това следва да се направи например по време на прилагането на Европейския зелен пакт и вълната на саниране, чрез преглед и докладване на напредъка на националните планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии за саниране на сгради, както и чрез обръщане на повече внимание на енергийната бедност в процеса на европейския семестър. Законодателните инициативи и преразглеждането на законодателството също са важна възможност за по-нататъшно справяне с енергийната бедност, като например предстоящите преразглеждания на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, Директивата за енергията от възобновяеми източници и Директивата за енергийната ефективност, както и предложението за социален фонд за климата. Освен това Европейският съюз трябва да гарантира, че при всички нови инициативи за осигуряване на достъпна, сигурна и устойчива енергия ще продължи да се обръща специално внимание на последиците за най-уязвимите потребители, за да се смекчи въздействието на високите цени на енергията. Това включва инициативи за нисковъглеродна икономика и такива за прекратяване на зависимостта на Европа от руските изкопаеми горива, като например съобщението относно REPowerEU.

3.6.

Комисията следва да насърчава държавите членки да разработят национални планове или политики за изкореняване на енергийната бедност, като интегрират и осигурят съгласуваност на всички инструменти на политиките и инструменти за финансиране на равнище ЕС и на национално равнище. ЕИСК призовава държавите членки, които показват липса на ангажираност за справяне с енергийната бедност в рамките на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, да увеличат усилията си с ясни рамки за мониторинг и оценка. Точното и по-добро отчитане е от решаващо значение, тъй като има малко налични висококачествени данни за това как следва да се измерва и наблюдава енергийната бедност.

4.   Справяне с енергийната бедност чрез приемане на незабавни и дългосрочни действия за измерване на това явление и защита на потребителите

4.1.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да насърчава общ подход за разбиране и справяне с енергийната бедност на равнището на ЕС, чрез който да се достигне до общо определение. Факт е, че всяка държава членка може да определя свои собствени критерии за дефиниране на енергийната бедност и липсата на общ подход би могла да възпрепятства способността на Комисията да направи правилна оценка на ситуацията и да попречи на държавите членки да имат общо разбиране по въпроса и да реагират координирано. Определението, дадено в предложението за преработване на Директивата за енергийната ефективност, и показателите, установени преди това от Обсерваторията на енергийната бедност на ЕС (11), са начало. Предвид неотложния характер на въпроса, ЕИСК счита, че Комисията и държавите членки трябва да насърчат общ подход, който да позволи реално и споделено разбиране на енергийната бедност и събиране на статистически данни (12).

4.2.

В своя инструментариум за цените на енергията Комисията предложи няколко незабавни действия, които биха могли да бъдат предприети от държавите членки за намаляване на енергийните разходи за потребителите, като например пределни цени, данъчни облекчения и субсидии за потребителите и предприятията, както и социални мерки, като специфични социални плащания и временно отсрочване на плащанията по сметките за енергия, като се вземат предвид положението и нуждите на уязвимите лица, като например хората с увреждания, самотните родители и семействата с много деца. До февруари 2022 г. държавите членки бяха приели много от мерките, препоръчани в инструментариума. Например 18 държави членки са прехвърлили средства на уязвими групи, а 11 държави членки са намалили данъка върху енергията (13). Като се имат предвид различните ситуации във всяка отделна държава членка (и в рамките на всеки отделен регион) и предприетите мерки, броят на гражданите на ЕС, уязвими на енергийна бедност, варира в рамките на Съюза.

4.3.

ЕИСК призовава държавите членки да продължат да приемат незабавни действия, когато това е необходимо, за да защитят потребителите, които се намират в енергийна бедност или са изложени на риск от такава, като същевременно вземат предвид националните, регионалните и местните нужди и особености. Въпреки че не съществува универсално решение, тъй като цените на енергията варират значително в рамките на ЕС, наред с другото, поради факта, че понастоящем държавите членки се намесват на пазарите по много различен начин (напр. с данъци и мита, освобождавания или тежести, които често засягат само някои потребители) (14), държавите членки трябва да гарантират, че най-уязвимите не са оставени без подкрепа. Следва да се въведат пряка финансова подкрепа и социални политики, за да се смекчат отрицателните последици от повишаването на цените за най-уязвимите групи.

4.4.

Прякото подпомагане на нуждаещите се трябва да бъде целево, а не повсеместно. То трябва да отразява социалното измерение и да не възпрепятства зеления преход. Може да се обмисли възможността за ограничени във времето безвъзмездни средства (например за първите 300 kWh електроенергия на лице и домакинство) за доходи под определена граница. Също така следва да се предоставя пряка помощ под таван на приходите, който трябва да бъде определен, при условие че в съответната ситуация не е налично алтернативно решение на достъпна цена (15).

4.5.

Държавите членки следва освен това да стимулират по-активно потребителите да намалят потреблението си на енергия и да извършват интелигентно и устойчиво саниране на национално, регионално и местно равнище, за да се осигури енергийна ефективност и да се намалят сметките им за ток. Подобни мерки следва да бъдат насърчавани от Комисията. Тези мерки следва да се разглеждат като допълващи, в смисъл, че не могат да заменят финансовата и социалната подкрепа, която трябва да действа като незабавна предпазна мрежа, когато потребителите са временно и сериозно засегнати от нестабилността на цените.

4.6.

Други полезни мерки биха могли да включват предоставяне на образование, съвети и консултации на потребителите в областта на енергетиката, които на местно равнище трябва да бъдат широко достъпни и на разумна цена (например чрез обслужване на едно гише), както и да бъдат подкрепени със субсидии. Мерки като паспортите за санирането на сгради (16), енергийните паспорти и интелигентните измервателни уреди също имат потенциал да подпомогнат потребителите в този процес, включително собствениците на сгради и наемателите. Енергийните съвети трябва да бъдат съобразени с нуждите на потребителите, тъй като всеки случай изисква строго индивидуален отговор. В процеса на разработване на мерки и информиране на потребителите следва да бъдат включени организациите на потребителите и по-специално местните и регионалните власти.

4.7.

Тъй като енергийната бедност се корени и в общата бедност, от съществено значение е Комисията и държавите членки да продължат да работят за намаляването на бедността в цялостен план, като обръщат внимание на населението, което вече е изправено пред енергийна бедност, и на тези, които са застрашени да изпаднат в такава поради невъзможността да плащат по-високи цени на енергията. Тази криза ни напомня за постоянната необходимост от подобряване на достъпа до заетост, социално приобщаване и достоен стандарт на живот, като се обръща особено внимание на хората, живеещи в селски и отдалечени райони, и от подкрепа за икономическия растеж на държавите членки в по-общ план. Необходима е промяна на гледната точка за по-добри инфраструктури от общ интерес, основни услуги и транспорт. Заетостта и МСП следва да бъдат подкрепяни, особено в необлагодетелстваните и селските райони.

4.8.

Процесите на партньорска проверка в държавите членки и обменът на най-добри практики могат да доведат до успешни проекти както в социалния, така и в енергийния сектор, които да се разпространят в целия Съюз. Те включват проекти в областта на енергийната ефективност, енергийната грамотност и чистата енергия (за осигуряване на енергия от възобновяеми източници за хората), но също така и социални мерки, които имат потенциала да намалят сметките за електроенергия и бедността като цяло.

5.   Справяне с енергийната бедност чрез инвестиране в справедлива и ефективна енергия

5.1.

ЕИСК подчертава колко е важно да се инвестира в справедлива и ефективна енергия за намаляване на енергийната бедност в дългосрочен план. Инвестирането в развитието на чиста енергия от възобновяеми източници и в широкомащабното саниране на сградния фонд в Съюза е необходимост, като се има предвид структурният дългосрочен недостиг на инвестиции в тази област и свързаните с това климатични, екологични, икономически и социални последици. То ще има и допълнително положително въздействие върху икономиката по отношение на създаването на работни места и иновациите и по този начин ще бъде от полза за гражданите на ЕС в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

5.2.

ЕИСК приветства предложението за създаване на Социален фонд на ЕС за климата, който да се справя със социалните и свързаните с разпределението предизвикателствата на прехода към зелена икономика (който е от решаващо значение за борбата с изменението на климата) и да стимулира мерки за облекчаване на социалните последици от търговията с емисии за секторите на сградите и автомобилния транспорт. Въпреки това ЕИСК отбелязва, че този фонд сам по себе си може да не е достатъчен, за да отговори на всички нужди, свързани с енергийната ефективност и прехода, и би могъл да бъде подсилен чрез съответни интервенции в рамките на националните споразумения за партньорство и плановете за възстановяване и устойчивост.

5.3.

Енергийната бедност може да бъде намалена чрез улесняване на инвестициите и насочване на финансирането към производството на енергия от възобновяеми източници. Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да прецени дали наличният бюджет отговаря на нуждите, исканията и наличните възможности за допълнителна подкрепа на държавите членки (например предложението, подкрепено от няколко членове на Европейския парламент (17) и ЕИСК, за нов фонд за приспособяване към изменението на климата, който би могъл да се използва за укрепване на способността на ЕС да предоставя подкрепа на държавите членки за бърз отговор на извънредни ситуации, свързани с климата, околната среда и енергетиката). Тя следва да отчита икономическото възстановяване и необходимостта от защита на устойчивото развитие на публичните финанси в държавите членки и в ЕС.

5.4.

Новата многогодишна финансова рамка и инструментът за възстановяване NextGenerationEU следва да продължат да се използват за справяне с енергийната бедност в периода след COVID-19. ЕИСК отбелязва, че нахлуването на Русия в Украйна дори ускори необходимостта ЕС да осигури бърз преход към чиста енергия, за да стане независим от вноса на изкопаеми горива, да повиши устойчивостта на енергийната система и да осигури достъп до справедлива и ефективна енергия за всички граждани на ЕС, като същевременно постигне целите на Съюза в областта на климата. ЕИСК изтъква, че войната в Украйна и настоящият геополитически контекст не бива да водят до пренебрегване на мисията на ЕС за постигане на социалните и екологичните цели, които са основа за изграждане на икономическа сила в дългосрочен план.

5.5.

ЕС и държавите членки трябва да гарантират, че с наличните средства се подпомагат мащабни инвестиции във възобновяема енергия и енергийна ефективност, саниране на сгради, субсидии за изолация на жилища и в достъпни, енергийноефективни социални жилища, както и в проекти за общински жилища. Очевидно са необходими мащабни частни инвестиции. Това изисква благоприятна регулаторна и инвестиционна среда. Държавите членки, в сътрудничество с местните и регионалните власти, следва да дадат приоритет на основното саниране, което би довело до над 60 % икономии на енергия (18), и да подкрепят развитието на квалифицирана работна ръка.

5.6.

Кохезионният фонд и механизмът за справедлив преход биха могли да осигурят ресурси за регионите и общностите, които са най-засегнати от прехода към чиста енергия. Европейската комисия следва също да продължи да финансира проекти, свързани с енергийната бедност, в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и подпрограмата „Преход към чиста енергия“ на програмата за околната среда и действията по климата (LIFE). Например финансирането на научни изследвания по програма „Хоризонт Европа“ би могло да се използва за разработване на достъпни устройства и технологии, които могат да се използват за намаляване на потреблението на енергия в домакинствата. Чрез фондовете на ЕС Комисията и държавите членки следва да насърчават предприятията и частните компании да разработват иновации и подходящи технологии за енергийна ефективност.

5.7.

ЕИСК призовава също така Комисията и държавите членки да гарантират, че стратегията „Вълна на саниране“ се прилага по начин, който подкрепя групите с най-ниски доходи, като се гарантира, че уязвимите лица разполагат с парични средства за инвестиране в енергийна ефективност, като се дава приоритет на сградите с най-лоши показатели и по този начин се преодолява изключването от жилищно настаняване. Следва да се осигури значително увеличение на финансирането от ЕС, особено за участниците на място, за саниране на сгради и децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници. Приоритетни получатели следва да бъдат уязвимите домакинства, които вече са в бедност или са застрашени от енергийна бедност. За тази цел е необходимо да се осигурят достатъчно средства по линия на Социалния фонд за климата, за да се компенсира разширяването на схемата за търговия с емисии. Освен това държавите членки следва да увеличат инвестициите във възобновяема енергия и в енергийна ефективност. Например, с почти нулеви променливи разходи, възобновяемата енергия, като вятърната и слънчевата, би могла да доведе до по-ниски цени на пазара на едро (19).

5.8.

Преквалификацията и повишаването на квалификацията ще играят важна роля в екологичния преход, вълната на саниране и енергийната ефективност. С оглед на разработването на конкретни стратегии за наблюдение и предвиждане на нуждите от квалификация, повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците в засегнатите сектори, ЕИСК насочва вниманието към резултатите от проектите на социалните партньори в тази област (20).

5.9.

Частният сектор също има ключова роля за насърчаване на необходимото предприемачество и инвестиции, включително с цел да се стимулира развитието на екологични умения за ускоряване на екологичния преход и намаляване на енергийната бедност. Следва да се увеличат значително публично-частните партньорства и финансирането на научноизследователската и развойната дейност, както и да се предостави по-голяма техническа помощ на МСП, за да могат да изпълняват екологичните стандарти, като например енергийните одити. Държавите членки следва също да споделят добри практики, за да се насърчи тяхното разпространение.

---

(1)  https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/ddn-20211105-1.

(2)  Източник на данни: prc_hicp_manr.

(3)  https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Energy_production_and_imports.

(4)  REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени (8 март 2022 г.)

(5)  Комисията отбеляза отрицателното въздействие на високите цени на енергията върху икономиката, включително върху конкурентоспособността на предприятията, като изчисленията на Европейската централна банка (преди руската инвазия) са, че енергийните ценови шокове ще доведат до намаляване на растежа на БВП с около 0,5 процентни пункта през 2022 г. Вж. REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени (8 март 2022 г.)

(6)  Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) през 2020 г., които използват променливи за способността на хората според тях самите да поддържат дома си достатъчно топъл, наличието на лоши жилищни условия и просрочени сметки за енергия. Данните сочат, че макар енергийната бедност да се среща в целия ЕС, тя е особено разпространена в източните и южните европейски държави.

(7)  В член 2, параграф 49 от преработения текст на Директивата относно енергийната ефективност определението, дадено за „енергийна бедност“, е „състояние, в което дадено домакинство няма достъп до съществени енергийни услуги, които са в основата на нормален жизнен и здравен стандарт, включително адекватно отопление, охлаждане, осветление и енергия за домакински уреди, в съответния национален контекст и при наличната социална политика и други значими политики“.

(8)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_1511

(9)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022D0589

(10)  COM/2020/662 final.

(11)  https://energy-poverty.ec.europa.eu/energy-poverty-observatory/indicators_en

(12)  Например предложеното определение за енергийна бедност по време на преговорите в Европейския парламент относно предложението за Социален фонд за климата беше „домакинствата в децилите с най-ниски доходи, чиито енергийни разходи надвишават два пъти медианното съотношение между енергийните разходи и разполагаемия доход след приспадане на жилищните разходи“.

(13)  Giovanni Sgaravatti, Simone Tagliapietra и Georg Zachmann, National fiscal policy responses to the energy crisis. Bruegel, 8 февруари 2022 г.

(14)  Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

(15)  Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).

(16)  https://www.bpie.eu/publication/renovation-passports/.

(17)  Regional development MEPs suggest to set-up a Climate Change Adaptation Fund (Членове на ЕП от комисията по регионално развитие предлагат да се създаде фонд за приспособяване към изменението на климата) | Новини | Европейски парламент (europa.eu).

(18)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019H0786&from=BG.

(19)  Изчислено е, че нарастването на дела на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, при равни други условия, е причината за намаляването на спот цените на електроенергията с 24 % в Германия за периода 2008—2015 г. и с 35 % в Швеция за периода 2010—2015 г. (Hirth, 2018 г.).

(20)  Становище на ЕИСК относно „Цени на енергията“ (ОВ C 275, 18.7.2022 г., стр. 80).