Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62018CA0103

Съединени дела C-103/18 и C-429/18: Решение на Съда (втори състав) от 19 март 2020 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo n° 8 de Madrid, Juzgado Contencioso-Administrativo n° 14 de Madrid — Испания) — Domingo Sánchez Ruiz (C-103/18), Berta Fernández Álvarez и др. (C-429/18)/Comunidad de Madrid (Servicio Madrileño de Salud) (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 5 — Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ — Неспазване от работодателя на законовия срок, определен за окончателното заемане на длъжност, която е временно заета от работник на срочен трудов договор — Имплицитно продължаване на трудовото правоотношение всяка година — Заемане на същата длъжност от работник на срочен трудов договор в рамките на две последователни назначения — Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Спазване на основанията за назначаване, предвидени в националната правна уредба — Конкретно разглеждане, което разкрива, че последователното подновяване на срочни трудови правоотношения цели да задоволи постоянни и трайни нужди на работодателя в областта на персонала — Мерки, насочени към предотвратяване и евентуално към санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Процедури за подбор за окончателно заемане на длъжностите, временно заети от работници на срочен трудов договор — Преобразуване на статута на работниците на срочен трудов договор в „непостоянно назначен за неопределен срок персонал“ — Предоставяне на работника на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение — Приложимост на Рамковото споразумение за срочната работа, независимо от обстоятелството, че работникът се е съгласил с последователните подновявания на срочните договори — Клауза 5, точка 1 — Липса на задължение на националните юрисдикции да оставят без приложение несъответстваща национална правна уредба)

OB C 222, 6.7.2020 , pp. 5–6 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

6.7.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 222/5


Решение на Съда (втори състав) от 19 март 2020 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 8 de Madrid, Juzgado Contencioso-Administrativo no 14 de Madrid — Испания) — Domingo Sánchez Ruiz (C-103/18), Berta Fernández Álvarez и др. (C-429/18)/Comunidad de Madrid (Servicio Madrileño de Salud)

(Съединени дела C-103/18 и C-429/18) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 5 - Понятие „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ - Неспазване от работодателя на законовия срок, определен за окончателното заемане на длъжност, която е временно заета от работник на срочен трудов договор - Имплицитно продължаване на трудовото правоотношение всяка година - Заемане на същата длъжност от работник на срочен трудов договор в рамките на две последователни назначения - Понятие „обективни причини“, обосноваващи подновяването на последователни срочни трудови договори или правоотношения - Спазване на основанията за назначаване, предвидени в националната правна уредба - Конкретно разглеждане, което разкрива, че последователното подновяване на срочни трудови правоотношения цели да задоволи постоянни и трайни нужди на работодателя в областта на персонала - Мерки, насочени към предотвратяване и евентуално към санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения - Процедури за подбор за окончателно заемане на длъжностите, временно заети от работници на срочен трудов договор - Преобразуване на статута на работниците на срочен трудов договор в „непостоянно назначен за неопределен срок персонал“ - Предоставяне на работника на обезщетение, равностойно на плащаното при незаконно уволнение - Приложимост на Рамковото споразумение за срочната работа, независимо от обстоятелството, че работникът се е съгласил с последователните подновявания на срочните договори - Клауза 5, точка 1 - Липса на задължение на националните юрисдикции да оставят без приложение несъответстваща национална правна уредба)

(2020/C 222/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no8 de Madrid, Juzgado Contencioso-Administrativo n 14 de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Domingo Sánchez Ruiz (C-103/18), Berta Fernández Álvarez и др. (C-429/18)

Ответник: Comunidad de Madrid (Servicio Madrileño de Salud)

Диспозитив

1)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки и/или социалните партньори не могат да изключат от понятието „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ по смисъла на тази разпоредба положение, в което работник, нает въз основа на срочно трудово правоотношение, т.е. до окончателното заемане на свободната длъжност, на която е нает, в рамките на няколко назначения заема без прекъсване една и съща длъжност в продължение на няколко години и постоянно и непрекъснато изпълнява едни и същи функции, като трайното задържане на този работник на свободната длъжност е последица от неспазване от страна на работодателя на законовото му задължение да организира в определения срок процедура за подбор с цел окончателното заемане на тази свободна длъжност и поради това трудовото му правоотношение е било имплицитно продължавано всяка година.

2)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и съдебна практика, по силата на които последователното подновяване на срочни трудови правоотношения се счита за обосновано от „обективни причини“ по смисъла на точка 1, буква а) от тази клауза, само поради това че споменатото подновяване отговаря на основанията за назначаване, посочени в това законодателство, а именно в случай на необходимост, неотложност или за осъществяване на програми с временен, конюнктурен или извънреден характер, доколкото такова национално законодателство и съдебна практика не възпрепятстват съответния работодател да отговори на практика с такива подновявания на постоянни и трайни нужди в областта на персонала.

3)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция трябва да прецени с оглед на всички приложими правила от своето национално право дали организирането на процедури за подбор, целящи окончателно заемане на длъжности, временно заети от работници, наети на работа в рамките на срочни трудови правоотношения, преобразуването на статута на тези работници в „непостоянно назначен за непределен срок персонал“ и предоставянето на посочените работници на обезщетение, равностойно на плащаното в случай на незаконно уволнение, представляват адекватни мерки за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, или еквивалентни правни мерки по смисъла на тази разпоредба.

4)

Клауза 2, клауза 3, точка 1) и клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на злоупотреба от работодател в публичния сектор при използването на последователни срочни трудови правоотношения, обстоятелството, че съответният работник се е съгласил с възникването и/или подновяването на тези трудови правоотношения, не е от естество от тази гледна точка да заличи от поведението на работодателя характера му на злоупотреба, така че Рамковото споразумение да не бъде приложимо към положението на този работник.

5)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава национална юрисдикция, сезирана със спор между работник и неговия работодател — публичноправен субект, да остави без приложение национална правна уредба, която не е в съответствие с клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70.


(1)  ОВ C 161, 7.5.2018 г.

ОВ C 373, 15.10.2018 г.


Top