Публикация на заявление за регистриране на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2020/C 204/18)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„LIMONE DELL’ETNA“

ЕС №: PGI-IT-02444 — 12.12.2018 г.

ЗНП () ЗГУ (X)

1.   Наименование

„Limone dell’Etna“

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.6: Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

С наименованието „Limone dell’Etna“ се обозначават лимоните, отглеждани в областта на крайбрежната ивица на вулкана Етна, в района между река Алкантара на север и северната граница на община Катания. То е запазено за култиварите „Femminello“ (и клонинги на същия) и „Monachello“ на ботаническия вид Citrus limon (L.) Burm. Връзката с географския район се основава на характеристиките и качествата на продукта.

При пускането му на пазара продуктът трябва да притежава следните характеристики и да отговаря на следните параметри за качество:

Култивар и периоди на производство	Характеристики на плода	Параметри за качество
„Femminello“ „Primofiore“ зимен плод плодовете се събират от 15 септември нататък	Цвят на кората: от светлозелен до лимоненожълт; форма: елипсовидна; тегло: най-малко 90 g; цвят на месестата част: от светлозелен до лимоненожълт	Характеристики на сока: цвят: лимоненожълт добив > 34 % киселинност > 5,5 % общо съдържание на разтворими сухи вещества: стойност Брикс на месестата част > 7 добив на етерични масла > 0,3 %
„Femminello“ „Bianchetto“ или „maiolino“ пролетен лимон плодовете се събират от 1 април нататък	Цвят на кората: светложълт; форма: елипсовидна или яйцевидна; тегло: най-малко 90 g; цвят на месестата част: жълт	Характеристики на сока: цвят: лимоненожълт добив > 34 % киселинност > 5,5 % общо съдържание на разтворими сухи вещества: стойност Брикс на месестата част > 7 добив на етерични масла > 0,3 %
„Femminello“ „Verdello“ (или летен лимон) плодовете се събират от 15 май нататък	Цвят на кората: от зелен до светложълт; форма: елипсовидно-сфероидална; тегло: най-малко 80 g; цвят на месестата част: от светлозелен до лимоненожълт	Характеристики на сока: цвят: лимоненожълт добив > 30 % киселинност > 5,5 % общо съдържание на разтворими сухи вещества: стойност Брикс на месестата част > 7 добив на етерични масла > 0,3 %
„Monachello“ „Primofiore“ зимен плод плодовете се събират от 15 октомври нататък	Цвят на кората: от светлозелен до лимоненожълт; форма: елипсовидна; тегло: най-малко 90 g; цвят на месестата част: от светлозелен до лимоненожълт	Характеристики на сока: цвят: лимоненожълт добив > 25 % киселинност > 5,5 % общо съдържание на разтворими сухи вещества: стойност Брикс на месестата част > 7 добив на етерични масла > 0,3 %
„Monachello“ „Bianchetto“ или „maiolino“ пролетен лимон плодовете се събират от 1 април нататък	Цвят на кората: светложълт; форма: елипсовидна или яйцевидна; тегло: най-малко 90 g; цвят на месестата част: жълт	Характеристики на сока: цвят: лимоненожълт добив > 25 % киселинност > 5,5 % общо съдържание на разтворими сухи вещества: стойност Брикс на месестата част > 7 добив на етерични масла > 0,3 %
„Monachello“ „Verdello“ (или летен лимон) плодовете се събират от 15 май нататък	Цвят на кората: от зелен до светложълт; форма: елипсовидно-сфероидална; тегло: най-малко 80 g; цвят на месестата част: от светлозелен до лимоненожълт	Характеристики на сока: цвят: лимоненожълт добив > 25 % киселинност > 5,5 % общо съдържание на разтворими сухи вещества: стойност Брикс на месестата част > 7 добив на етерични масла > 0,3 %

Плодовете, обозначени със защитеното географско указание „Limone dell’Etna“, трябва да се предлагат за продажба пресни, да принадлежат към класове „Extra“ или „Prima“ и да бъдат с размер 3, 4, 5 или 6.

В допълнение към посочените по-горе плодове, плодовете, чийто клас, размер, форма, тегло или цвят на кората се различават от определените, могат да се обозначават със ЗГУ „Limone dell’Etna“ и да се използват само за преработка, при условие че отговарят на специфичните параметри за качество на сока и добива на етерични масла. Такива плодове не могат да се продават на крайния потребител като пресни плодове.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производството на „Limone dell’Etna“ трябва да се осъществяват в географския район, определен в точка 4 по-долу.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Лимоните „Limone dell’Etna“ могат да се пускат на пазара в насипно състояние или в какъвто и да е вид опаковка, която отговаря на действащото законодателство.

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Върху 100 % от плодовете, които се пускат на пазара в насипно състояние, задължително се поставят лепенки. На лепенките трябва да фигурира графичното изображение на ЗГУ „Limone dell’Etna“, което е описано и показано по-долу.

Лимоните „Limone dell’Etna“ могат да се пускат на пазара и чрез продажба на дребно, като се обозначават с етикет на видно място, който съдържа същата информация като изискваната върху опаковката.

Предназначените за преработка лимони, които не могат да се продават на крайния потребител като пресни плодове, могат да се продават в насипно състояние, без лепенки, в пакети или съдове, които отговарят на действащото законодателство и най-малко на една от страните им е изписано „Limone dell’Etna IGP destinato alla trasformazione“ [„ЗГУ „Limone dell’Etna“, предназначени за преработка“] с ясен и четлив шрифт, като са посочени култиварът и партидата, или директно от ремаркетата на специални превозни средства, като е строго забранено наличието на плодове, различни от ЗГУ „Limone dell’Etna“.

На етикета върху опаковката задължително трябва да фигурират — в допълнение към европейския графичен символ за ЗГУ, към логото на ЗГУ „Limone dell’Etna“, описано по-долу, и към изискваната по закон информация — името на култивара, класът и размерът на продукта, изписани с ясен и четлив печатен шрифт. Използването на частни марки се позволява, при условие че те не заблуждават потребителите и че са разрешени съгласно действащото законодателство. Забранено е добавянето на каквито и да е описания и изрази, различни от изрично предвидените в спецификацията на продукта, включително прилагателни имена като „fine“ [„фино“], „superiore“ [„превъзходно“], „selezionato“ [„подбрано“], „scelto“ [„качествено“] и подобни. Не се допуска използването на текстове с възхваляващ характер.

Лого на ЗГУ „Limone dell’Etna“

Графично логото се състои от изображението на два лимона и от надписа „Limone dell’Etna IGP“ [„ЗГУ „Limone dell’Etna“].

Логото не трябва да се изменя по никакъв начин, нито да се използва или изменя частично.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район, в който се отглеждат лимоните „Limone dell’Etna“, е разположен в провинция Катания по ивицата земя между Йонийско море и Етна и обхваща административната територия на следните общини: Aci Bonaccorsi, Aci Castello, Aci Catena, Aci Sant’Antonio, Acireale, Calatabiano, Castiglione di Sicilia, Fiumefreddo di Sicilia, Giarre, Mascali, Piedimonte Etneo, Riposto, Santa Venerina, San Gregorio di Catania, Valverde, Zafferana Etnea.

5.   Връзка с географския район

Връзката на продукта с географския район е определящият елемент, основан на качествените характеристики на плодовете, благодарение на който продуктът се откроява.

С наименованието „Limone dell’Etna“ се обозначават лимони, отглеждани в района на по-ниските склонове на вулкана Етна, като то напомня за качествените характеристики и елементите, типични за района и за неговите традиции, които са предавани от поколение на поколение повече от два века.

Що се отнася до качествените характеристики, епикарпът на „Limone dell’Etna“ е много богат на етеричномаслени жлези и съдържа етерични масла с високо качество в своя ароматен профил; по-специално изпъква т.нар. „цитрал“ (смес от алдехидите гераниал и нерал), на който се дължи характерният вкус на лимон.

Качествените характеристики на етеричните масла в „Limone dell’Etna“ придават на плодовете специфичен характер, който се цени високо от потребителите; тези характеристики също така са били обект на проучвания. По-специално проучванията, проведени от бившия Експериментален институт за отглеждане на цитрусови плодове — понастоящем базирания в Ачиреале Център за изследвания в областта на отглеждането на маслини, плодове и цитрусови плодове към Съвета за изследвания в селското стопанство и анализ на аграрната икономика (CREA-OFA) — и от Института за органична химия към Университета на Месина относно качеството на получените есенции от проби, взети от лимони от култивара „Femminello“ в типични райони на Сицилия, показват, че получените етерични масла от плодове от района на производство на „Limone dell’Etna“ се характеризират със средно съдържание на цитрал (3,61 %), което е по-високо от това на лимоните в други проучвани райони, а именно Сиракуза (3,49 %) и Багерия (3,29 %) (източник: Industrie e Conserve № 2, 1969 г., стр. 110—116).

Същото е установено за сорта „Monachello“ на „Limone dell’Etna“. Според друго проучване, проведено от Центъра за изследвания в областта на отглеждането на маслини, плодове и цитрусови плодове в Ачиреале (CREA-OFA) относно качеството на получените есенции от лимони от култивара „Monachello“, е видно, че получените етерични масла от плодове от географския район на производство на „Limone dell’Etna“ се характеризират с по-високо средно съдържание на цитрал, тъй като тяхното съдържание на гераниал и нерал съответно от 1,67 % и 0,82 % са по-високи от тези на лимони от местностите Lascari (провинция Палермо) (0,70 %—0,59 % и 0,85 %—0,72 %) и Barcellona Pozzo di Gotto (провинция Месина) (1,15 % и 0,77 %) (източник: „Contributo alla conoscenza delle essenze di limone di alcune cultivar italiane“ в Rivista Italiana Essenze, Profumi, Piante Officinali, Aromi, Saponi, Cosmetici, том XLVII, № 7, юли 1965 г., стр. 370—377; „Ricerche sugli olii essenziali del flavedo di 44 cloni di limone“ в Essenze Derivati Agrumari, том LVII, № 3, юли—септември 1987 г.; „Determinazione delle caratteristiche analitiche e della composizione enantiomerica di oli essenziali agrumari ai fini dell’accertamento della purezza e della qualità“ в Essenze Derivati Agrumari, том 74, № 1, януари—април 2004 г.).

Качеството на лимоните „Limone dell’Etna“ може да се отдаде на факта, че те се развиват и узряват в среда, която е изключително специфична от гледна точка на почвата и климата — вулканични почви, типични за районите в близост до вулкана Етна, и смекчен благодарение на морето климат.

Лимоните „Limone dell’Etna“ се отглеждат във вулканични почви с различна степен на развитие, разположени върху стари вулканични литоложки формации. Почвите са хетерогенни от гледна точка на размера на частиците и тяхната текстура: хълмистата част от определения район се отличава с доста плитки и изключително скалисти почви на повърхността, с песъклива, богата на скелет текстура, докато в крайбрежната част почвите са по-развити, по-дълбоки и с праховито-песъклива текстура (източник: Laboratorio analisi Chimico-agrarie, SOAT, Ачиреале).

Освен това проучванията, проведени в CREA-OFA (Acta Italus Hortus, № 9, 2013 г., стр. 61—65; Food Chemistry, № 211, 2016 г., стр. 734—740), показват наличието на високи концентрации на манган и стронций в „Limone dell’Etna“ поради специфичния вид почва, която е предимно вулканична вследствие на вулкана Етна, и поради състава на базалтовите скали.

Освен характеристиките на почвите има и други природни фактори, които спомагат за създаването на оптимални условия за отглеждане на „Limone dell’Etna“.

Факторите, които влияят на климата в района на производство на „Limone dell’Etna“, са най-вече температурите и орографската конфигурация.

Температурите се влияят в значителна степен от близостта на Йонийско море и наличието на вулканичния комплекс Етна. Благоприятните температури са позволили през вековете отглеждането на лимони да се разпространи по крайбрежната ивица около Етна и по разположените непосредствено след нея хълмове в района между река Алкантара на север и северната граница на община Катания на юг.

Орографската конфигурация играе изключително важна роля при определянето на валежите: на географска ширина, която се характеризира с полусух или сух климат, присъствието на вулкана води до повишени валежи, като в районите за производство на лимоните тяхното количество е около 600—700 mm годишно. Наличието на летни бури, които са относително чести откъм източния склон, допринася за поддържане на по-умерени температури.

Показанията за атмосферната влажност от източния склон на Етна, като се има предвид по-специално метеорологичната станция на CREA-OFA в Ачиреале (194 m над морското равнище), показват, че през последните 27 години (1990—2017 г.) средната годишна влажност е била около 67 %, като средната максимална стойност не надхвърля 88 %, а средната минимална стойност не пада под 43 %.

Слънцегреенето и вятърът представляват други важни климатични фактори, които оказват съществено влияние върху реколтата.

От часовете слънцегреене, отчетени чрез месечния бюлетин (от 1936 до 1939 г.) в обсерваторията на Collegio Pennisi (източник: Il clima di Acireale nei suoi elementi metereologici anno 1943), става ясно, че в Ачиреале часовете слънцегреене са повече в сравнение с тези в останалите градове. Това се потвърждава от показанията за облачност от същата обсерватория.

Специфична особеност, която съществува само в района на „Limone dell’Etna“, е специалната техника на отглеждане, известна като „forzatura“ [„принуждаване“] или „secca“ [„на сухо“], възприета от местните производители, която позволява производството на плодове през лятото и е типична за района на отглеждане на „Limone dell’Etna“.

Тази техника, която позволява да се принуди дървото да разцъфне през лятото и да даде плод в периода от май до септември на следващата година, е била разработена преди три века от специалисти от района на Йонийско море и на Етна, предавана е от поколение на поколение в продължение на повече от два века и понастоящем все още е типична за крайбрежния район на Ачиреале. През юни/юли не се извършва напояване, поради което дървото изпитва недостиг на вода. След този период, чрез постепенно увеличаване на напояването и стимулиране с азотсъдържащ тор, дървото се събужда от принудителната летаргия и това води до повторен цъфтеж, който ще даде плод през следващата година. Плодовете, добивани чрез тази техника, се наричат „verdelli“.

Още от страни времена образът на вулкана Етна се асоциира с отглеждането на лимони, доказателство за което са листовете хартия тип тишу, в които са увивани лимоните в началото на миналия век.

Препратки към отглеждането на лимони около Етна могат да бъдат намерени и в романи от тази епоха; в издадения през 1894 г. роман „I Vicerè“ [„Вицекралете“] Федерико Де Роберто описва дейностите по оползотворяване на земя и търсене на вода, при които се разкопава вековната лава на Монджибело с цел засаждане на портокали и лимони.

Отглеждането на лимони около Етна е известно благодарение на производствената традиция, характерна за него от повече от два века. Сред библиографските проучвания голям интерес поради своята историческа и научна стойност представлява проучването във връзка с отглеждането на лимони около Етна, проведено от известния учен от началото на ХХ век Джулио Савастано, което е публикувано през 1922 г. в Annali della Regia Stazione Sperimentale di Agrumicoltura e Frutticoltura di Acireale под заглавието „La biologia colturale del limone nel versante orientale etneo“. В тази публикация Савастано говори за историческите, биологичните и агрономическите причини, поради които лимоновите дръвчета са намерили идеална среда в крайбрежната ивица откъм източния склон на Етна, описана като „regione etnea del limone“ [лимоновия регион на Етна], която 100 години по-късно съответства на днешния географски район на „Limone dell’Etna“.

Топонимите Riviera dei Limoni и Città del Lemone Verdello, които все още се използват широко, демонстрират колко важна е историята на отглеждането на лимони за този район.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Консолидираният текст на спецификацията на продукта е достъпен на следния уебсайт: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335

или

чрез директно търсене от началната страница на сайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Qualità“ (горе вдясно на екрана), след това — „Prodotti DOP IGP STG“ (отстрани вляво на екрана), и накрая — „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“.

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.