6.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/20

1.1

Преди промяната на схемата за държавните помощи ЕИСК счете за полезно да изготви становище по собствена инициатива, в което да разгледа темата за държавните регионални помощи от гледна точка на гражданското общество и тяхното интегриране в основните принципи на вътрешния пазар.

1.2

Този въпрос, който е изключително важен, придобива съществено значение в положение на криза и рецесия на икономиката, което изисква гъвкави инструменти за подкрепа и намеса при спазване на правилата на конкуренцията. През последните години Комисията прие временни рамки за действие, за да се окаже подходяща подкрепа на банковата система и на предприятията.

1.3

Държавните регионални помощи, доколкото са насочени към решаване на затрудненията на необлагодетелстваните райони, и следователно към насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки и на Европейския съюз като цяло, са ценен инструмент за подпомагане на излизането от кризата и за възстановяването на икономиките на европейските региони. По-конкретно, МСП се нуждаят в по-голяма степен тези инструменти да са ефикасни и ефективни и да се насърчава достъпът до тази конкретна схема за помощи посредством опростяване на условията за достъп, по-голяма гъвкавост на инструмента и адекватна информация за възможностите, които им се предлагат.

1.4

Ето защо ЕИСК приема със силно задоволство факта, че в процеса на модернизиране на държавните помощи (1), започнат от комисар Almunia, Европейската комисия е предприела подход за актуализиране и модернизиране и на всички мерки, предназначени за насочване на публичните действия в подкрепа на предприятията, установени в необлагодетелствани райони, и счита, че е необходимо това преразглеждане да се извърши под знака на съгласуваност между регионалната политика и политиката на конкуренция и при спазване на принципа на субсидиарност.

1.5

Ето защо ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да гарантира повече съгласуваност между политиките на Съюза и политиката на конкуренция, с цел последната да не бъде пречка за постигане на целите от общ европейски интерес, като например хармоничното и интегрирано развитие, а възможност за възстановяване на регионалните икономики в рамките на вътрешния пазар след кризата.

1.6

На 14 януари 2013 г. Европейската комисия започна обществена консултация относно документа, съдържащ предложението за нови насоки за държавните регионални помощи за периода 2014-2020 г. (2): документът отразява до голяма степен подхода, изложен в неофициалния документ, изпратен на държавите членки през декември 2011 г., и беше предмет на първа многостранна среща, по време на която Европейската комисия даде сигнали за възможно отваряне относно някои искания, изразени от държавите членки, в които максимален процент от населението ползва помощ на европейско равнище. В този контекст становището на ЕИСК придобива стратегическо значение за изпращане на посланието си на Комисията.

1.7

За тази цел ЕИСК призовава новите насоки в областта на държавните регионални помощи да предоставят на държавите членки гъвкав инструмент за хоризонтална намеса за преследването на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез оползотворяване на високите постижения на регионално равнище, независимо от сектора или размера на предприятията, включени в инвестиционните проекти за развитието на необлагодетелстваните райони.

1.8

Настоящата схема, която на практика не е променяна повече 40 години, е неподходяща и недостатъчно гъвкава и се основава на географско райониране на територията на ЕС; ако настоящият метод продължи да се използва в променения икономически и социален контекст на Съюза, това може да доведе до регрес в развитието на вътрешния пазар.

1.9

ЕИСК препоръчва на Комисията да приеме референтни параметри, които са по-гъвкави и подходящи за силно променящия се икономическия контекст. Тези параметри би трябвало да бъдат основани на избора на единиците за действие въз основа на приоритетите, потребностите, териториалната конфигурация на проблемите с икономическата неефективност и на клопките на социалното изключване, на институционалния контекст, но независимо от административните граници.

1.10

ЕИСК обаче подчертава, че в рамките на широкомащабния процес на модернизиране е необходимо да се актуализира инструментът за държавните регионални помощи в съответствие с динамиката и развитието на икономиката след кризата, които налагат по-голяма гъвкавост в определянето на неблагоприятните условия на регионално равнище и правят неподходящо едно географско райониране, което определя по недостатъчно гъвкав начин неблагоприятните райони за целия срок на планирането (7 години).

1.11

За тази цел ЕИСК призовава определянето на неблагоприятните райони, съгласно дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, точка в), да не се прави като просто се изключи населението, ползващо помощ, въз основа на дерогацията в член 107, параграф 3, точка а) от общия брой граждани ползващи помощ, изразен в проценти на европейското население, а държавите членки да могат да разполагат с широк набор от параметри, за да определят неблагоприятните условия на регионално равнище.

1.12

ЕИСК счита, че е неправилно големите предприятия да се изключват от подкрепата за инвестиционните проекти за развитие и регионално сближаване, тъй като има голям риск от намаляване на потенциала за развитие, който само синергията и хоризонталната интеграция на цялата предприемаческа система притежават, независимо от размерите на предприятието.

1.13

ЕИСК призовава Комисията да въведе механизъм, чрез който да се отчитат предварително отрицателните външни последици, до които държавните регионални помощи могат да доведат, като значителна загуба на работни места в съществуващи обекти на територията на ЕС, не само в областта на сравнителната оценка, която Комисията извършва във фазата на нотификацията и която понастоящем се отнася само за големите инвестиционни проекти (3), но и в рамките на Общия регламент за групово освобождаване.

1.14

ЕИСК подчертава необходимостта инструментът на държавните регионални помощи да съдържа нужните мерки, за да се избегнат ефектите на изместване и делокализация, които се дължат на големите разлики в интензитета на помощта между пограничните и географски близките региони, които фрагментират вътрешния пазар чрез т.нар. „надпревара за субсидии“.

1.15

ЕИСК предлага Комисията:

1.16

Едновременно с това Комисията би трябвало да въведе предпазна клауза, която да задължи по-специално големите предприятия, които получават регионални помощи при създаване на нов обект или за придобиване на активи, пряко свързани със съществуващ обект, да гарантират за период от пет години след отпускането на помощта:

1.17

ЕИСК призовава Комисията да извърши по-постепенно, прогресивно и балансирано намаляване на интензитета на помощите, отколкото е предвидено в предложението. Намаляването би трябвало да бъде в съответствие с намаляването на помощите, които трябва да се определят за средствата, получавани от регионите в рамките на политиката на сближаване.

1.18

ЕИСК предлага към БВП на глава от населението, единственият параметър, който понастоящем не отразява реалното състояние на една регионална икономика, да бъдат добавени и показатели като: равнището на безработица, съотношението между загубата на работни места и общия брой на заетите лица и други, които по-добре да отразят реалната ситуация.

2.1

В рамките на политиката в областта на конкуренцията контролът на държавните помощи е необходим инструмент, за да се гарантира, че единният пазар се регулира от принципите на свободната търговия и от ефективна конкуренция и отговаря на необходимостта да се осигурят еднакви условия за всички предприятия, работещи в единния европейски пазар. Ето защо член 107 от ДФЕС забранява на държавите членки да отпускат помощ на предприятията, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез необосновано поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, доколкото засяга търговията между държавите членки, пречейки на пазарните сили да дадат предимство на по-конкурентоспособните предприятия и намалявайки конкурентоспособността на ЕС като цяло.

2.2

Въпреки това в Договора се признава възможността за дерогация от тази забрана, когато помощта преследва цел от общ европейски интерес, която не може да се постигне само от пазарните сили. В член 107, параграфи 2 и 3, са определени основните недостатъци на пазара и се изброяват дерогациите, въз основа на които някои помощи са „съвместими“ или „могат да се приемат за съвместими“ в зависимост от критерии, определени само от Европейската комисия.

2.3

Съгласно член 107, параграф 3, букви а) и в) Комисията може да приеме за съвместими с общия пазар държавни помощи, предоставяни с цел насърчаване на икономическото развитие на някои райони в неравностойно положение на Европейския съюз, наричани „регионални помощи“. Това са помощи, които могат да бъдат предназначени основно за големите предприятия в подкрепа на инвестициите и създаването на работни места или при определени конкретни условия - помощи за функционирането, и в двата случая предназначени за определени региони, с цел премахване на регионалните различия, по-специално като се насърчават дружествата да създават нови предприятия.

2.4

Тъй като са насочени към преодоляване на трудностите в регионите в неравностойно положение, държавните регионални помощи насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки и на Европейския съюз като цяло: с тях се преследват цели, съответстващи на целите на структурните фондове, които са един от инструментите за прилагане на политиката на регионално развитие, както и бюджетите на държавите.

2.5

Комитетът подчертава абсолютната необходимост от запазване и, в някои случаи, от укрепване на системата за контрол на държавните помощи, които могат да нанесат сериозна вреда на правилното функциониране на вътрешния пазар; в същото време счита за необходимо да се гарантира, че правилата за държавните помощи предотвратяват неговото разпокъсване и повишения риск от нарушения на конкуренцията и търговията вследствие на разликите в капацитета на държавите членки да отпускат помощи в подкрепа на инвестициите.

2.6

Същевременно е необходимо да се осигури ефективност и гъвкавост на наличните инструменти за извънредна намеса за справяне с кризисни области или ситуации.

2.7

В настоящата система от насоки за държавните регионални помощи се наблюдават очевидни недостатъци, дължащи се на липсата на гъвкавост в нейната структура, която се основава на географско райониране на територията на Общността; освен това тя не отговаря напълно на целите, посочени в член 107, параграф 3, буква в) от Договора, което би могло да доведе до нарушения на конкуренцията. Ако сегашният метод бъде прилаган в настоящия променен икономически и социален контекст в Съюза, има опасност това да доведе до изоставане в развитието на вътрешния пазар.

2.8

Модернизирането на държавните помощи трябва да се приложи и към този важен инструмент, който допълва спектъра на възможните мерки за подпомагане на необлагодетелстваните райони. Изглежда най-малкото странно, че Комисията възнамерява не само да затвърди сегашния модел, въведен през далечната 1971 г. и претърпял няколко последователни изменения, но и да направи още по-рестриктивно неговото прилагане. Неколкократно споменатите от Комисията цели за растеж и развитие на заетостта влизат в противоречие с несъгласуваните политики, които обективно ограничават потенциала, който би могла да създаде една целенасочена реформа на насоките.

2.9

В стратегията „Европа 2020“ самата Европейска комисия признава, че икономическите условия се променят по-бързо от политическите, вследствие на което Европа, за да възстанови устойчивостта на растежа и на публичните финанси след кризата, се нуждае от нов подход, който трябва да се основава на тематична и приоритетна концентрация на ресурсите. Както неотдавна беше изтъкнато от ГД „Конкуренция“ в нейния дискусионен документ относно модернизирането (4) от 23 февруари 2012 г., това следва да се постигне „посредством взаимосвързани реформи в различни сектори, в дух на сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни, с цел постигане на широко и балансирано споразумение относно посоката, която да се следва“.

2.10

ЕИСК приветства този подход, който счита за по-гъвкав, по-динамичен и съответно по-подходящ за справяне с бързо и постоянно развиваща се криза, през каквато Съюзът преминава в момента, и отправя искане той да бъде възприет, най-вече по отношение на дерогациите, които Договорът предвижда за държавните регионални помощи.

3.1

Комитетът припомня, че още с насоките от 1998 г. (5), в които за пръв път бяха систематизирани принципите, на които се основават държавните регионални помощи, Комисията винаги е подчертавала необходимостта от засилване на фокуса и съгласуваността на регионалната политика и политиката в областта на конкуренцията (6).

3.2

Въпреки че този подход гарантира съгласуваността на двете системи до програмния период 2000–2006 г., когато от политически и икономически съображения картите на регионите в Съюза, имащи право на структурни помощи в съответствие с тогавашните цели 1 и 2, съвпадаха с картите на регионите, имащи право на дерогация по отношение на държавните регионални помощи, тази практика беше прекратена с програмния период 2007–2013 г.

3.3

От една страна действително се наблюдава развитие на регионалната политика, продиктувано от необходимостта от възприемане на мултидисциплинарен и интегриран подход, чрез който може да се идентифицират конкретните проблеми, свързани с различните географски условия, и да се изготви глобална стратегия, която да определи контекста на конкретните цели и мерки, за които да бъдат отпуснати ресурси  (7). В Регламент (ЕО) № 1083/2006 (8) беше формулиран нов модел на прилагане на структурната помощ по места, при който намесата се определя от всяка държава членка на подходящото териториално равнище въз основа на съответната институционална система и социално-икономически особености и изисквания.

3.4

От друга страна, при политиката в областта на конкуренцията, районите, имащи право на дерогация по отношение на държавните регионални помощи, продължиха да се определят посредством карти, валидни за седемгодишен период. Този метод не можа да осигури на регионалната политика и политиката на сближаване един също толкова гъвкав инструмент в областта на конкуренцията и с това изложи на риск целостта на вътрешния пазар, разкривайки асиметричността на политиките, които все пак преследват една и съща цел – сближаването.

3.5

Комитетът припомня също така, че в Зелената книга за териториалното сближаване от 2008 г. (9) Комисията призна, че допустимостта за отпускане на помощ в рамките на структурните политики може да се определя само на регионално равнище, осъзнавайки все по-ясно, че за да се подобри управлението на политиката на сближаване, е необходимо тя да стане „по-гъвкава, по-способна за адаптиране към най-подходящия териториален мащаб, по-пълно съответстваща на местните предпочитания и нужди и по-добре координирана с останалите политики, спазваща принципа на субсидиарност на всички нива“.

3.6

Комисията също стигна до извода, че за да се разрешат ефективно проблемите на икономическия растеж на Съюза в една глобализирана световна икономика, „трябва да се създаде политика, обхващаща различен географски мащаб“ (10).

3.7

Ако, както признава Комисията, „политиката за конкурентоспособността оказва влияние върху териториалното разпределение на икономическата дейност, като гарантира, че регионалната помощ е концентрирана върху най-необлагодетелстваните области и като коригира интензитета на помощта, отпусната предвид характеристиките и размера на проблемите в съответната област“ (11), тя не може да пренебрегне напредъка, постигнат от регионалната политика въз основа на мерки в подкрепа на тематичната концентрация върху приоритетите на Съюза и на географската концентрация от различен мащаб. Това налага необходимостта от преразглеждане на метода за идентифициране на районите, които имат право да се ползват от регионалните дерогации, предвидени в член 107, параграф 3.

4.1

ЕИСК посочва, че използваният от Комисията метод за определяне на районите в Съюза, имащи право да се ползват от регионални дерогации съгласно член 107, параграф 3, следва да дава предимство на посочените в буква а) региони с най-тежки проблеми, определени въз основа на равнището на БВП/стандарта на покупателна способност спрямо средното за Европа равнище като цяло. Този метод би трябвало да бъде допълнен с други критерии, даващи възможност да се измерят високите равнища на непълната заетост, на които в Договора изрично се обръща внимание: всъщност използваният от Комисията критерий определя ненормално ниското жизнено равнище, но не отразява сериозните форми на непълна заетост Равнището на безработица може да бъде добър фактор за коригиране на БВП. ЕИСК отправя въпрос към Европейската комисия каква е причината необлагодетелстваните райони с право на дерогация съгласно буква в) да се идентифицират, като просто се извадят районите по член 107, параграф 3, буква а) от определеното като цяло за дадената държава население. Това означава, че реалната възможност за намеса в необлагодетелстваните райони по буква в) зависи от общия обем необлагодетелствани райони по буква а), което създава големи неравенства между държавите членки, без тези различия да са резултат от сравнителна оценка на трудностите, с които се сблъскват избраните региони.

4.2

Така се създават условия, които на практика водят до нарушения: в някои страни се приемат за допустими региони с равнище на развитие, което е чувствително по-високо от това в някои региони в други държави, които не могат да се получават регионални помощи, тъй като се намират в страни с нисък максимален праг съгласно член 107, параграф 3, буква в). Нарушенията на търговията, които по принцип предизвиква всеки вид помощ, по никакъв начин не се оправдават от общия интерес, а, напротив, са нарушения в пълния смисъл на думата и не са обосновани.

4.3

ЕИСК подчертава, че е важно да се запази определянето на необлагодетелстваните райони по буква „в“ въз основа на съпоставка с националното равнище на развитие, тъй като само параметърът за вътрешните сравнения дава възможност на държавите членки да предприемат мерки срещу вътрешните регионални неравенства на територията си и да прилагат държавни регионални политики, с които да предотвратят разпокъсването на вътрешния пазар.

4.4

В една силно глобализирана международна среда и на фона на прогресивното и бързо премахване на вътрешните бариери в Европа, неравенствата в рамките на Съюза проличават по-ясно на регионално, отколкото на национално равнище, в райони, чиито социално-икономически проблеми надхвърлят административните граници и се коренят в специфични структурни и системни слабости по-скоро от икономически, отколкото от политически характер.

4.5

Практиката „уязвимите райони“ да се определят с помощта на географска карта, изготвена въз основа на средностатистически данни от 2008-2010 г., и то за период от седем години, е напълно анахронична липса на гъвкавост при програмирането на фона на един постоянно и бързо развиващ се икономически и социален контекст.

4.6

Освен това съществува голям риск опитът за „балансиране“ на териториалното разпределение на икономическата дейност чрез инвестиции в най-необлагодетелстваните райони да се окаже принудителна мярка, която не отразява реалния потенциал на тези райони, възпрепятствайки ефективните групирания в районите по буква в) и облагодетелствайки така наречените „местни търсачи на субсидии“ в районите по буква а). Статичният метод на предварително определяне на необлагодетелстваните райони създава неблагоприятни за конкуренцията и иновациите условия, които възпрепятстват развитието на иновационните клъстери, определяни от стратегията „Европа 2020“ за ключови елементи на стратегиите за интелигентно специализиране в подкрепа на регионалния растеж. Както отбелязва Европейската комисия, подкрепата за тяхното развитие трябва „да се концентрира в области, в които са налице сравнителни предимства“ (12), тоест в икономическите сектори, в които помощта предлага най-добро съотношение разходи/ползи.

4.7

Освен това беше изтъкнато (13), че една политика за регионално развитие, която се основава главно върху компенсиране на регионалните разлики в производителността и така се ограничава до финансово преразпределяне на ресурсите от по-богатите към по-бедните региони, възпрепятства сериозно мобилността и ефективните процеси на обединяване. Този подход трябва задължително да предостави възможност за ориентирана към местните условия стратегия за развитие, при която границите на регионите и териториите „не зависят от административните граници и могат да се променят с течение на времето“.

5.1

С оглед на това ЕИСК счита, че районирането на така наречените „необлагодетелствани региони“ следва да позволява на всеки административен регион да се намесва във всички райони, които по време на програмния период показват признаци на затруднения, установени въз основа на предварително определени, признати и общоприети параметри.

5.2

ЕИСК подкрепя препоръчания от Fabrizio Barca модел за модернизиране на регионалната политика в неговия доклад относно политиката на сближаване от 2009 г. (14), който се основава на избора на зоните на намеса в съответствие с приоритетите, нуждите, териториалната конфигурация на икономическата неефективност и „клопките“ на социалното изключване, и на институционалната рамка, независимо от административните граници.

5.3

ЕИСК предлага Комисията да възприеме същия подход и към политиката в областта на конкуренцията, като приложи нов метод за идентифициране на „икономическите региони“, описани в член 107, параграф 3, буква в), който не е съобразен с географско-административните граници, но същевременно може да отчете реалните условия, в които понякога се намират различните региони.

5.4

ЕИСК счита, че този модел може да гарантира както осъществяването на целите на регионалното развитие чрез тематичната концентрация, така и принципите на конкуренцията и целостта на пазара, посредством определяне на количествено ограничение на ресурсите, отпускани на инструмента за държавните регионални помощи, което да се определя отдолу нагоре за всяка държава членка и всеки регион по NUTS II (Обща класификация на териториалните единици за статистически цели), каквато например е практиката при механизма на националния таван de minimis в сектора на рибарството и селското стопанство.

5.5

ЕИСК предлага определянето на тавана да бъде придружено от определяне на параметрите за оценка на кризисните ситуации, които да гарантират съответствието на действията в подкрепа на предприятията с целта за развитие на по-слабо развитите региони, както и местата, в които следва от време на време да се предприемат регионални помощни мерки, да бъдат определяни на базата на предварително одобрен от Европейската комисия широк набор от показатели и минимални прагове.

5.6

ЕИСК счита, че за определянето на необлагодетелстваните райони е по-разумно и подходящо да се използва метод, който да отчита действителното икономическо и социално състояние на територията. Това би могло да се направи като се определят районите по NUTS III, където равнищата на безработицата надвишават средното за страната равнище, като се вземе предвид цялото население, живеещо в тези избрани по NUTS-III райони и се използва мултиплициращ фактор (който предстои да бъде съгласуван с Европейската комисия), за да се определи таван за помощите, които се отпускат на предприятията в тези райони.

5.7

ЕИСК счита, че този подход ще даде възможност на Комисията да гарантира по-ефективна защита на конкуренцията в сравнение с прилагания към момента метод, тъй като, спазвайки формулираните в насоките условия за съвместимост, той налага количествени и ефективни ограничения на допустимите за определен район помощи, които държавите могат да предоставят, и не допуска ситуация, при която страните с по-големи ресурси могат да се намесват непропорционално спрямо другите страни в подкрепа на своите предприятия, докато настоящите правила позволяват на държавите да концентрират в определен, отговарящ на критериите район държавни помощи, които като обща сума биха могли да нарушат конкуренцията.

6.1

ЕИСК припомня, че държавните регионални помощи първоначално възникват като помощи за големите предприятия, чиято стратегическа роля за динамиката на развитие на регионалните икономики е добре изразена в съобщението на Комисията относно регионалната политика и политиката в областта на конкуренцията от 1998 г. (15), в което се подчертава необходимостта от съгласуваност между двете политики, за да се привлекат инвестициите на големи предприятия, на които изрично признава „особената полза за регионалното развитие“ поради техните „верижни ефекти и отварянето към световния пазар“.

6.2

В светлината на гореизложените съображения ЕИСК счита за необходимо да се запази възможността за отпускане на регионални помощи и на големи предприятия в районите по член 107, параграф 3, буква в) при условията, посочени в действащите насоки.

6.3

ЕИСК обръща внимание на Европейската комисия, че ако на големите предприятия в районите по буква в) бъде отказана регионална помощ, има риск това да предизвика опасен дисбаланс на публичните ресурси в районите по буква а) в някои страни, за които не само е определен много висок максимален размер на помощта, но и които преди всичко се ползват със значителни общностни средства и имат чувствително по-ниски разходи за работна ръка, което неизбежно води до нарушаване на конкуренцията.

6.4

Либерализирането на финансовите пазари и разширяването на единния пазар сега дават възможност на предприятията да прилагат стратегии за намаляване на данъчното облагане и за подбиране на най-благоприятната правна система в търсене на по-изгодно от данъчна гледна точка (16) местоположение. В очакване на данъчна хармонизация, която да сведе до минимум нелоялната данъчна конкуренция, ЕИСК счита, че Комисията следва да предпочете в настоящия момент такива форми на подпомагане и такива схеми за помощи (например дългосрочни данъчни облекчения, основаващи се на достатъчен брой „обвързващи“ условия), които могат да помогнат за свеждане до минимум на нарушенията на пазара в по-голяма степен от намаляването на помощите. Регулаторната рамка за следващия програмен период би трябвало да затегне правилата срещу делокализацията на предприятията и да осигури достатъчно канали за адекватна координация на използването на европейските средства в подкрепа на сближаването и на разрешаването на държавна помощ в полза на едно и също дружество.

6.5

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да проучи внимателно нормативния модел за подкрепа на развитието на икономиките на необлагодетелстваните територии на един от нашите основни конкуренти - Съединените американски щати (Сборник на федералните подзаконови разпоредби, Раздел 13 „Кредитиране и подпомагане на предприятията“). В основата на механизма стои идентифицирането на районите на икономическо развитие (economic development districts) и икономически необлагодетелстваните райони (economic distressed areas), както и подборът на проекти, насочени към тяхното развитие въз основа не на географските и административните граници, а на приоритетите и целите на намесата, както и на набор от параметри, които се формулират в общи линии на федерално равнище, а впоследствие се доразвиват в детайли от всеки щат в зависимост от неговата икономическа структура.

7.1

По време на публичното изслушване, проведено на 29 януари 2013 г. относно държавната помощ за развитие на регионите на ЕС се изказаха представители на някои европейски региони (от Испания, Германия и Италия: Андалусия, Бавария и Емилия Романя), на местни и национални сдружения на предприятия и Европейския парламент, както и експертът на докладчика на Комитета на регионите, който представи становището, прието от консултативния орган на ЕС на 1 февруари 2013 г. (17), в което се отправят въпроси и предложения към Комисията в подкрепа на необходимостта от модернизиране на правилата в областта на държавните регионални помощи.

7.2

Въпреки различните гледни точки както регионите, така и предприятията подчертаха недостатъка на предложението на Комисията, което не дава достатъчни и приемливи отговори на множеството призиви за модернизиране и подобряване на системата за държавните регионални помощи, особено сега, в условията на тежка криза. Представителят на Европейския парламент одобри предложението в настоящото становище, като счете, че то е по-подходящо и съобразено с необходимостта от възстановяване на териториалния баланс. Бяха направени интересни предложения относно добавянето на нови критерии към БВП за изчисляване на отклоненията от средната за ЕС стойност и допустимостта до помощите за регионите, подпомагани съгласно член 107, параграф 3 буква a) като например равнището на безработица на даден регион. Тези предложения бяха напълно одобрени от ЕИСК.

7.3

И накрая предприятията, както от местна, така и от национална гледна точка подчертаха необходимостта от гъвкав инструмент: достъпът до регионалните помощи би трябвало да бъде оценяван в зависимост от качеството на инвестицията, от очакваното въздействие върху икономиката и от въздействието върху конкуренцията, а не в зависимост от големината на предприятието. Освен това беше припомнено, че за да може да се оцени по-ефективно въздействието върху конкуренцията на помощите за предприятията, които са по-големи от МСП, пространствените параметри на предприятията, посочени в препоръката на Комисията от 2003 г. (18), би трябвало да се актуализират, тъй като категорията „предприятие“ (което не е МСП) включва много предприятия, които не са големи мултинационални компании и имайки размери далеч по-малки от големите мултинационални компании не могат да бъдат оценени по същия начин.

8.1

Комитетът призовава Комисията да преосмисли намерението си да намали интензитета на помощите за големите предприятия от 40 % на 35 % и 25 %. Аргументите на Комисията за намаляване на размера на помощите не са основателни. Предложеното намаление на практика ще доведе до унищожаване на съществуващите схеми в районите, посочени в буква „а)“, които бяха създадени с цел привличане на чуждестранни инвестиции.

8.2

Комитетът също така е сериозно загрижен заради намерението на Комисията да ограничи интензитета на помощта до размера на допълнителните разходи и да усложни процеса на предоставяне на стимули за големи предприятия.

8.3

Гореизложените мерки в действителност биха подкопали способността на районите по буква а) да привличат чуждестранни инвестиции и да създават нови работни места и стойности, и биха поставили тези райони в неблагоприятна от гледна точка на конкуренцията позиция в сравнение с други региони извън Европа, където инвестиционните схеми често са значително по-щедри.