EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52012AR1751

Становище на Комитета на регионите относно „Приспособяване към изменението на климата и отговори на регионално равнище: ситуацията в крайбрежните региони“

OJ C 391, 18.12.2012, p. 21–26 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

18.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 391/21


Становище на Комитета на регионите относно „Приспособяване към изменението на климата и отговори на регионално равнище: ситуацията в крайбрежните региони“

2012/C 391/05

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

е убеден в неотложността в икономическо и социално отношение от насърчаване на приспособяването в крайбрежните райони, също и предвид по-високата цена на „липсата на действие“, независимо от продължаващата криза на държавния дълг в някои страни от еврозоната; смята, че бъдещата европейска стратегия за приспособяване трябва да бъде достатъчно детайлна, за да обхване регионалните различия;

признава, че Инструментът за интегрирано управление на крайбрежните зони – ICZM, е с основно значение за улесняване на интеграцията на политиките в крайбрежните зони, особено за въпроси, които все още не са напълно урегулирани, като ерозията, приспособяването към изменението на климата и екологичните инфраструктури; и за насърчаването на регионалното сътрудничество между местните участници, посредством инициативи като например Sardinia Charter (Хартата от Сардиния) в Средиземноморския басейн;

изтъква, че усъвършенстването на инструменти, чрез които да може да се оценят разходите и ползите от приспособяването може да даде силен тласък на онези местни и регионални политически процеси, които стоят в основата на териториалното планиране и мерки и да се създадат условия за определянето на икономически най-ефективните стратегии;

отново потвърждава, че е подходящо да бъде редовно консултиран относно европейските и международните преговори, свързани с климата, и по тази причина призовава за: (i) участието на Комитета в европейска работна група по приспособяването, която да се съсредоточи върху зони с трайно неблагоприятни условия, сред които условия, определени от последиците от изменението на климата, и следователно свързани с крайбрежните зони, островите, планинските и най-отдалечените региони, и (ii) да получи акредитация като наблюдател в Комитета по приспособяване.

Докладчик

г-н Ugo CAPPELLACCI (IT/ЕНП), президент на автономен регион Сардиния

Отправен документ

Сезиране от кипърското председателство

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

A.   Приспособяване към изменението на климата и неговите местни измерения

1.

изтъква, че приспособяването към изменението на климата и процесът на определяне на вариантите за приспособяване (оценка във връзка с приспособяването към изменението) (1)  (2), трябва да се извършват с активното участие на местните и регионалните власти, както по отношение на планирането, така и на предприеманите действия. Поради това потвърждава (3) основната роля на местните власти за справяне с последиците от изменението на климата, оценява признанието, което тази роля е получила на европейско (4) и световно (5) равнище и отправя искане това признаване да се посочи изрично в бъдещата европейска стратегия за приспособяването;

2.

припомня, че изменението на климата и последиците от него ще са сред основните предизвикателства пред местните и регионалните власти в Европейския съюз през идните години. В този контекст, първостепенен приоритет трябва да бъде предприемането на нужните стъпки в опит да се ограничи, доколкото е възможно, повишаването на средната температура в света (смекчаване), но освен това да се извърши и подготовка на различните равнища за онези промени, които са неизбежни (приспособяване);

3.

изразява съгласие със заключенията на конференцията „Рио +20“, че приспособяването към изменението на климата е непосредствен и неотложен световен приоритет, и че стратегията за намаляване на риска от природни бедствия и стратегията за приспособяване към изменението на климата трябва да бъдат по-добре интегрирани и координирани (6). Подчертава, обаче, че тежестта, свързана с този глобален приоритет, пада върху местното равнище по отношение на отговорностите на местните власти в управлението и превенцията на бедствията и пораженията върху околната среда, икономиката, социалната структура и културната идентичност на засегнатото население;

4.

смята, че приспособяването на местно равнище трябва да се разбира не като временен отговор на едно единствено изискване, а по-скоро като постепенно и трайно съчетаване на повече стимули, комбинирани по различен начин. По тази причина изразява съгласие със законодателното предложение на Комисията за периода 2014 - 2020 г., че приспособяването към изменението на климата трябва да бъде съществена част от споразуменията за партньорство и оперативните програми, свързани с петте фонда на Общата стратегическа рамка, в съответствие с принципите на устойчивото развитие, по примера на опазването на околната среда, ефективното използване на ресурсите, смекчаването на последиците от изменението на климата, устойчивостта на бедствия и на превенцията и управлението на риска (7);

5.

отбелязва, че въздействието на изменението на климата е променливо във времето и пространството, и че общи решения за приспособяване рядко са ефективни. Затова смята, че общи стратегии и мерки, споделяни „без съжаление“ от няколко държави членки, трябва да бъдат интегрирани от стратегии, произтичащи от извършени на регионално и местно равнище оценки, специфични спрямо вида мерки, мащаба (пропорциятя) и разходите-ползите;

6.

отбелязва сериозните разходи, свързани с последиците от изменението на климата, като отбелязва също, че за периода 1998 – 2015 г. регионалните власти са поели около една трета на разходите за защитата на бреговете на Европа (8), и повтаря (9), че финансирането на приспособяването остава решаващ и ключов фактор за прилагането на местно равнище;

Б.   Значение и характерни особености на приспособяването в крайбрежните райони

7.

подчертава уязвимостта, по отношение на изменението на климата, на крайбрежните райони  (10), които вече са подложени на значителен натиск от концентрацията на икономически дейности, инфраструктура и градски центрове. 12 % от европейските крайбрежни зони, в зона в рамките на 10 км от брега, се намират под 5м над морското равнище и поради това са много уязвими от наводнения, а 20 % от крайбрежието са обект на сериозни проблеми, причинени от ерозия, като загубата на земя възлиза приблизително на 15 км2 на година (11); на свой ред ерозията се смята за основна причина (65 % от общите загуби), за изчезването на крайбрежните екосистеми за периода от 2000 до 2006 г. (12) както и някои оценки показват, че 35 % от влажните зони на Съюза биха могли да бъдат загубени до 2100 г. в сравнение със стойностите от 1995 г (13).

8.

отбелязва, че регионалните разлики са значителни по отношение на вида въздействие. В Балтийско море морската фауна е тази, която може да бъде засегната от очакваното увеличение на температурата на водата; регионите на Северно море и атлантическото крайбрежие са изложени в по-голяма степен на риска от наводнения поради увеличаването на средното морско равнище; в Средиземно море преобладават рискът от ерозия и недостигът на сладка вода поради нахлуването на солена вода в подземните води и продължителните периоди на засушавания, ерозията е проблем и в Черно море, докато периферните региони обикновено са уязвими по отношение на всички последици – от наводненията до сушите, от екстремните явления като циклоните (14) Въздействието ще варира и в зависимост не само от нивото на уязвимостта и способността за отпор на природните системи, но също и от структурата на човешките системи по отношение, например, на организацията на здравните системи или механизмите за намаляване на (или предупреждаване за) риска от природни бедствия, включително цунами;

9.

подчертава измеренията на проблема на европейско равнище, с 447 крайбрежни региони в 22 държави и шест основни морски басейна. 41 % от населението на Европа живее в тези региони, съотношение, което съответства на 41 % от активното население на Съюза (15) 35 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на 22-те страни с крайбрежни региони, равняващи се на 3,5 трилиона евро, се създава в рамките на 50 км от брега, а стойността на икономическите активи, намиращи се в рамките на 500 м от плажната ивица се оценява на близо 500 – 1 000 милиарда евро (16). Всичко това подчертава значимостта на крайбрежните райони по отношение на производството и тяхната икономическо и социално значение за развитието и териториалното сближаване, ценности, които задължително трябва да бъдат запазени или допълнително укрепени в процеса на приспособяване към изменението на климата;

10.

по тази причина е убеден в неотложността в икономическо и социално отношение от насърчаване на приспособяването в крайбрежните райони, също и предвид по-високата цена на „липсата на действие“, независимо от продължаващата криза на държавния дълг в някои страни от еврозоната. Последните проучвания (17) показват, че липсата на допълнителна защита в сравнение с 1995 г. ще доведе на равнище ЕС до щети, възлизащи средно на 11,7 милиарда евро годишно за периода 2041–2070 г. и 17,4 милиарда на година за периода 2071–2100 г., като броят на хората, които понастоящем са изложени на риск от наводнения, би могъл да се увеличи с около 40 000 и 80 000 единици за същите референтни периоди. Годишният разход за приспособяването обаче се оценява на около 1 млрд. евро за периода 2041–2070 г. и 0,7 млрд. евро за периода 2071–2100 г., като по този начин се показва ясно, че ползите от приспособяването далеч надхвърлят цената на „липсата на действие“. Отбелязва, освен това, че в същото проучване препоръчва, че е необходимо приспособяване, независимо от наличието на изменение на климата и в резултат на социално-икономическото развитие на крайбрежните региони и следователно на по-голямата стойност на активите и инвестициите, които трябва да бъдат защитени;

11.

подчертава също така, че разходите, както за щетите, така и за приспособяването, варират значително между различните държави членки пропорционално на техния БВП, и че по-специално островите ще трябва да понесат по-високи разходи за предприемане на мерки на територията поради специфичните си географски особености;

12.

изтъква, че крайбрежните региони приютяват важни природни местообитания и допринасят за опазване на биологичното разнообразие  (18) , ландшафта, деликатни екосистеми като, например, влажните зони, и използването на екосистемните услуги, от запазването на които зависи привлекателността и устойчивостта на тези региони, както и тяхната културна идентичност, освен това отбеляза, че мрежата „Натура 2000“ защитава значителна част от крайбрежните (19) и морските райони;

13.

изтъква сложния и мултидисциплинарен характер на приспособяването на крайбрежните региони. Тези региони, в действителност, са междинно звено между земни (градски центрове, промишленост, селското стопанство, гори, реки) и морски системи (рибарство, аквакултури, пристанищна дейност, морски транспорт, туризъм), освен това те притежават управленски умения (отнасящи се например до рискове от наводнения, доставка на питейна вода или използването на земята) често разпределени на различни равнища на управление (20).

В.   Европейски подход, субсидиарност и пропорционалност

14.

одобрява волята на Комисията да създаде интегрирана стратегия на европейско равнище и общи инструменти за приспособяване и е убеден, че един европейски подход за приспособяване към вече случващите се и бъдещи изменения на климата, може да добави стойност към мерките на държавите членки или териториалните власти, без да нарушава принципа на субсидиарност, и с оглед на факта, че последиците от изменението на климата са с трансграничен характер;

15.

все пак смята, че бъдещата европейска стратегия за приспособяване трябва да бъде достатъчно детайлна, за да обхване регионалните различия по отношение на: (i) вид на въздействието, (ii) степен на уязвимост и последици в дългосрочен план, (iii) икономически условия (например активи и ресурси, изложени на риск), (iv) социална структура (например гъстота на населението и капацитет на човешките системи), и (v) структурни характеристики (например периферен характер или наличие на неблагоприятни условия като силна уязвимост от изменението на климата, характерна за крайбрежните зони и островите, както и за планинските региони (21) и най-отдалечените региони);

16.

отбеляза също така възможността за бъдещата стратегия за определяне на мерки за приспособяване, които, както инструментите за финансиране, да бъдат достатъчно гъвкави, за да се приспособят към регионалните различия, от една страна, и към непрекъснатото развитие на процеса на приспособяване – от друга; освен това тези мерки ще трябва да бъдат приведени в съответствие с мерките за смекчаване, за да не се стигне до несполучливо приспособяване, което може да доведе до увеличаване на отделянето на парникови газове или до повишена уязвимост;

17.

смята, че ролята на ЕС в спецификата на приспособяването в крайбрежните райони трябва да се съсредоточи върху инициативи за: (i) координация и сътрудничество между различните равнища на управление там, където съществува трансгранично измерение на въздействието или на мерките; (ii) обучение;(iii) създаването на знания, които да запълнят пропуските, които за крайбрежните райони често включват сложни динамични процеси и необходимост от мултидисциплинарни подходи; (iv) разпространение на знанията, най-добрите практики и успешните опити; (v) техническа и финансова подкрепа за усъвършенстването на интегрирани регионални и местни стратегии за приспособяване; (vi) изследвания и развитие на иновативни технологии за приспособяване; (vii) определяне и финансово-техническа подкрепа за програми за транснационално сътрудничество за приспособяването на макрорегионално равнище;

18.

също така смята, че Комисията трябва да играе определяща роля в координирането и оценката на многобройните изследователски и инвестиционни проекти, съфинансирани от европейски фондове, като се избягва дублирането, максимално се използват възможностите на синергиите и се благоприятства разпространението и широкомащабното прилагане на най-добрите решения и инструменти; във връзка с това Европейската комисия трябва да се погрижи за координация на съвместните мерки на съседните страни и съответно крайбрежните региони, както и за реализирането на общи изследователски и инвестиционни проекти;

19.

отново подчертава (22) необходимостта от търсене на по-голяма съгласуваност между европейските политики, по-специално с тази за околната среда; отбелязва, например, че прилагането на Директивата за местообитанията (92/43/ЕИО) и Директивата за птиците (79/409/ЕИО), може да бъде изложена на риск от мерки за приспособяване, особено ако са от инфраструктурно естество, и отбелязва, че, в този контекст, е важно да се разработват ефективни и прозрачни механизми за местни консултации за определяне на коригиращи и/или компенсиращи мерки, насочени към онези обекти от интерес за Общността, които ще понесат отрицателно въздействие или щети в резултат на действията за приспособяване;

20.

признава, че Инструментът за интегрирано управление на крайбрежните зони – ICZM, е от основно значение за улесняване на интеграцията на политиките в крайбрежните зони, особено за въпроси, които все още не са напълно урегулирани, като ерозията, приспособяването към изменението на климата и екологичните инфраструктури; и за насърчаването на регионалното сътрудничество между местните участници, посредством инициативи като например Sardinia Charter (Хартата от Сардиния) в Средиземноморския басейн (23). По тази причина приветства процеса на преразглеждане на препоръката от 2002 г., която отчита по-сложната европейска политическа рамка, създала се през последните години за управлението на морските и крайбрежните райони (24). Във връзка с това се надява това преразглеждане да даде възможност за по-добро съсредоточаване на инструмента за ICZM върху процесите на приспособяване;

21.

приветства перспективата европейската финансова помощ значително да се увеличи през следващата многогодишна финансова рамка 2014 – 2020 г., с поне 20 % от общия размер на разходите за действия, свързани с климата, но подчертава необходимостта от: гарантиране на справедливо и реалистично разпределяне на правомощията за финансиране между различните равнища на управление, като се вземат предвид и настоящите икономически трудности на местните администрации, при спазване на принципите на взаимно допълване и допълняемост, както и да се улесни набелязването на алтернативни ресурси;

22.

във връзка с това отново предлага (25) част от приходите от европейската система за търговия с квоти за емисии да се предостави на разположение на местните и регионални власти за прилагане на мерки за приспособяване (и смекчаване); освен това изразява желание Комисията да разработи препоръки за привличането за участие на частния сектор, включително застрахователни дружества, в оценката и споделянето на рисковете и в повишаването на осведомеността.

Г.   Условия за посрещане на предизвикателствата и предложения на решения за приспособяване

23.

подчертава, че е важно процесът на приспособяване да не се разглежда само от гледна точка на разходите, но също и най-вече от гледна точка на възможностите и ползите в сравнение с „липсата на действие“ и набляга (26) на това, че го смята за едно от потенциалните средства за развитие на конкурентоспособни и екологосъобразни регионални икономики; подчертава обаче, че за тази цел се предполага наличието на местно управление, осъзнаващо рисковете и последиците от изменението на климата, компетентно по отношение на необходимите мерки и способно да приложи на местно равнище интегрирането на политики и мерки, както и да получи достъп до наличните възможности за финансиране;

24.

въпреки че подчертава активната роля на някои региони в борбата с изменението на климата, отбелязва наличието на всеобщо разпространена опасност от недостатъчно осъзнаване на обхвата на проблема. Поради това смята за важно да се организират информационни кампании, обясняващи причинно-следствена връзка между изменението на климата и проблемите, срещани по териториите, като например липсата на вода, намаляването на крайбрежната ивица, горещите вълни, наводненията и свлачищата, и които в същото време могат да предоставят информация и конкретни или успешни примери за прилагане на наличните инструменти към процеса на приспособяване и смекчаване (27);

25.

смята, че използването на Европейския социален фонд е от съществено значение за създаване на местно и регионално равнище на уменията и гъвкавостта, необходими за управлението на приспособяването, както в публичния, така и в частния сектор. Например е добре да се укрепи местното управление, за да се включат стратегиите за приспособяване в съответните секторни политики или за да се насърчи разработването на подходящо териториално законодателство. От друга страна, правомощията в областта на планирането и строителството в частния сектор ще трябва да се приспособят към новите потребности, произтичащи от мултидисциплинарни и интегрирани политики (28);

26.

призовава Комисията да усъвършенства и допълнително да разработи, включително и въз основа на опита на отделните проекти: (i) инструменти за картографиране, за да се предоставят данни и информация на географска основа и в полезен мащаб за подкрепа на процесите на вземане на решения на местно и регионално равнище; (ii) ясна и обща референтна рамка за оценка на уязвимостта, последиците и рисковете, и (iii) насоки за определяне на местните стратегии за приспособяване в крайбрежните региони, в които да се отчита необходимостта от мултидисциплинарност в мерките и аспектите на многостепенно управление на тези зони;

27.

по-специално, смята за подходящо разработването на показатели за уязвимост за крайбрежните региони и на основаващи се на тях показатели за анализ на уязвимостта. Наред с предвиждането на продължителността на събитията и посочването на капацитета за приспособяване, тези показатели могат също така да улеснят набелязването и определянето на приоритетите на мерките по територията така, че да позволят концентриране на ресурсите там, където съществува най-голяма нужда;

28.

приветства създаването на информационни платформи като CLIMATE-ADAPT, но подчертава, че е добре да се подобри достъпността на тяхното съдържание за крайните потребители при спазване на принципите на една обща информационна система за околната среда (SEIS) (29), например чрез превеждане на информацията на достатъчен брой езици; освен това смята за целесъобразно да се помисли за създаването в рамките на платформата на раздел, посветен на финансирането на приспособяването на местно и регионално равнище и на база данни за инвестициите;

29.

посочва важността на по-доброто оползотворяване на резултатите от изследванията: като тези изследвания отговарят в по-голяма степен на нуждите на териториалната политика, например с разработването на стратегии за приспособяване и ефикасни в икономическо отношение мерки, съобразени с местните и регионални характеристики; и като се улесни създаването или подобряването, където вече съществуват, на механизми за диалог и/или партньорство между наука, политика и, доколкото е възможно, на гражданското общество, например чрез съвместно участие в европейски проекти;

30.

отново изтъква (30), че за крайбрежните региони от съществено значение е координацията на приетите политики, както и наличието на научни изследвания, насочени към извършването на оценка на въздействието на тези политики в съседни или презгранични райони, така че проблемът да не бъде просто прехвърлян от една териториална единица към друга. Подходът на участие в набелязването на тези мерки и участието на всички съществени заинтересовани страни биха могли да улеснят прилагането на последователни в териториално отношение мерки;

31.

смята, че цената на приспособяването и невъзможността да се разберат потенциалните възможности и ползи представляват сериозна пречка за подготовката на местни стратегии и още повече за тяхното изпълнение. По тази причина изтъква, че усъвършенстването на инструменти, чрез които да може да се оценят разходите и ползите от приспособяването може да даде силен тласък на онези местни и регионални политически процеси, които стоят в основата на териториалното планиране и мерки и да се създадат условия за определянето на икономически най-ефективните стратегии;

32.

е убеден, че дори и при наличието на умения, осведоменост и достатъчна научна подкрепа, липсата на финансови ресурси на местно и регионално равнище е пречка за ефективни действия; по тази причина смята за необходимо да се определят начини за пряко финансиране на териториалните мерки посредством инструменти на партньорство, като например LIFE + и програма „Хоризонт 2020“; пазарни инструменти, като например плащането за екосистемни услуги или печалба, която може да се получи от схемата за търговия с квотите за емисии; и фискални инструменти като стимулите;

33.

посочва, че е необходимо да не се допуска ограничена гъвкавост на действията за приспособяване, например чрез отдаване на предпочитание на обратими стратегии, със „слаби“ мерки за сметка на „силните“ (например предупредителна система, която е по-ефективна спрямо големите второстепенни съоръжения), или чрез насърчаване на създаването на „екологосъобразна инфраструктура“, чиято цел e да възстанови естествените местообитания и която е в основата на екосистемен подход за приспособяване;

34.

във връзка с това отбелязва, че ICZM е станал задължителен за държавите членки от Средиземноморския басейн с влизането в сила, през март 2011 г., на протокола за ICZM от Конвенцията от Барселона, и че протоколът съдържа конкретно позоваване на използването на екосистемен подход за гарантиране на устойчивото развитие на крайбрежията (31); освен това отбелязва, че стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (32) разглежда екосистемните подходи като икономически ефективни алтернативи с технологични решения за приспособяване и смекчаване и по тази причина гледа с очакване на приноса, който бъдещата европейска стратегия за екологосъобразна инфраструктура ще може да даде в процеса на приспособяване в крайбрежните региони;

E.   Институционален принос на местните и регионалните власти и международно сътрудничество

35.

призовава Комисията да проведе предварителна консултация с представители на местните и регионалните власти, за да се увери, че предложението за европейска стратегия за приспособяване е в съответствие с принципа на пропорционалност и е достатъчно приобщаващо и подробно спрямо местното равнище, особено по отношение на най-уязвимите зони като крайбрежните, островните и планинските региони;

36.

е убеден, че може да играе активна роля в създаването на информационните платформи, като например CLIMATE-ADAPT и OURCOAST, по-специално за да допринесе за това, съдържанието на тези платформи да се съсредоточи върху местните нужди и особености, и следователно да увеличи ползите за местните и регионалните власти, свързани с разпространението на информация;

37.

отново потвърждава (33), че е подходящо да бъде редовно консултиран относно европейските и международните преговори, свързани с климата, и по тази причина призовава за: (i) участието на Комитета в европейска работна група по приспособяването, която да се съсредоточи върху зони с трайно неблагоприятни условия, сред които условия, определени от последиците от изменението на климата, и следователно свързани с крайбрежните зони, островите, планинските и най-отдалечените региони, и (ii) да получи акредитация като наблюдател в Комитета по приспособяване (34);

38.

е убеден, че има нужда от по-голяма солидарност и взаимодействие между регионите, за да се извлече полза от знанията и опита, натрупан от местните и регионалните власти във връзка с процеса на приспособяване, както на европейско, така и на международно равнище. По тази причина приветства онези инициативи, които определят общи ангажименти за местните власти (като например Хартата за приспособяване от Дърбан), които насърчават иновативни партньорства (като териториалния подход към изменението на климата) (35), или които са насочени към създаването на мрежа на споделяне, сътрудничество и обмен на екологично съвместими технологии (като Центъра и Мрежата за климатични технологии) (36).

Брюксел, 10 октомври 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Ramón Luis VALCÁRCEL SISO


(1)  IPCC, 2012: „Managing the Risks of Extreme Events and Disasters to Advance Climate Change Adaptation“ („Управление на риска от екстремни явления и бедствия за ускоряване на приспособяването към изменението на климата“). Специален доклад на работни групи I и II на междуправителствената комисия по изменението на климата

(2)   (Adaptation assessment: „Практика на набелязване на възможности за приспособяване към изменението на климата и оценяването им по отношение на критерии като наличност, преимущества, разходи, ефективност, ефикасност и приложимост“; В човешките системи процесът на приспособяване към действителния или очаквания климат и последиците от него, с цел смекчаване, увреждане или използване на полезните възможности. В природните системи процесът на приспособяване към настоящия климат и последиците от него; човешката намеса може да улесни приспособяването към очаквания климат (дефиниции от речник в позоваването на бележка 1).

(3)  CdR 118/2007 fin, CdR 72/2009 fin.

(4)  COM(2007) 354 fin; COM(2009) 147 fin; Memorandum of Understanding (Меморандум за разбирателство) между Комитета на регионите и Програмата на ООН за околната среда (UNEP), 21 юни 2012 г.

(5)  Споразумения от Канкун, 2010 г.: http://cancun.unfccc.int/.

(6)   на 19 юни 2012 г.

(7)  COM(2011) 615 final/2 от 14.3.2012 г.

(8)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(9)  CdR 72/2009 fin.

(10)  „Крайбрежните региони“ са дефинирани като териториални единици от трета степен (NUTS3) с крайбрежна линия, или с поне половината от населението им, живеещо на по-малко от 50 километра от морето. Хамбург също е крайбрежен регион, въпреки че не отговаря на тези критерии, тъй като се смята, че наличието на море му оказва силно въздействие.

(11)  Данни на EEA (Европейска агенция за околната среда) и Policy Research Corporation (2009) (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas („Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(12)  EEA (2010 г.), 10 Messages for 2010 – Coastal ecosystems (10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми).

(13)  Brown S., Nicholls R.J., Vafeidis A., Hinkel J., and Watkiss P. (2011 г.). Европейската научна фондация оценява загубата на влажни зони в резултат на последиците от изменението на климата от порядъка на 17 % от атлантическото крайбрежие, 31-100 % от средиземноморското крайбрежие и 84-98 % от балтийското крайбрежие (източник: Европейска комисия, ГД „Околна среда“ (2012 г.), LIFE и управление на крайбрежието).

(14)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(15)  Eurostat regional yearbook 2011, Chapter 13 – coastal regions (Регионална книга за 2011 г. на Евростат, Глава 13 – крайбрежни региони).

(16)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(17)  ClimateCost (the Full Costs of Climate Change) (Цената на климата – всички разходи за изменението на климата): http://www.climatecost.cc/home.html. В Brown S., Nicholls R.J., Vafeidis A., Hinkel J., и Watkiss P. (2011 г.). Данните се отнасят до варианта на „стабилизация“ ENSEMBLES E1 (van der Linden и Mitchell, 2009: Lowe и др., 2009a), в който се приема повишаване на морското равнище с 18 см през 2050 г. и с 26 см през 2080 г. и се предполага, че температурите ще се повишат с по-малко от 2 °C спрямо прединдустриалните равнища, или с други думи, че прилаганите настоящи световни политики за смекчаване на последиците от изменението на климата ще бъдат ефикасни. Тази вариант позволява да се постигнат по-благоприятни съотношения разходи-ползи.

(18)  В приложенията на Директивата за местообитанията са изброени 50 вида крайбрежни местообитания и 150 вида (освен птиците), които предпочитат крайбрежните екосистеми (източник: EEA (2010 г.), 10 Messages for 2010 – Coastal ecosystems („10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми“).

(19)  Европейска агенция по околна среда (2010 г.), „10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми“.

(20)  Policy Research Corporation (2009), The economics of climate change adaptation in EU coastal areas (Корпорация за изследване на политиките (2009 г.), „Икономиката на приспособяването към изменението на климата в крайбрежните райони на ЕС“).

(21)  CdR 89/2012 fin.

(22)  CdR 118/2007 fin.

(23)  Договорена в Alghero, Сардиния, през юли 2008 г., Хартата определя принципите и целите на мрежа за диалог и обмен в района на Средиземноморието, на инициативите на ICZM (ICZM Средиземноморски диалог).

(24)  По-специално Интегрираната морска политика (COM(2007) 575) и Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/EC).

(25)  CdR 269/2011 fin; CdR 5/2011 fin; CdR 245/2010 fin; CdR 72/2009 fin.

(26)  CdR 118/2007 fin

(27)  Пример за продукт, предназначен за глобалната кампания „Making Cities Resilient – My City is Getting Ready“ („Да направим градовете издръжливи – моят град се подготвя“) www.unisdr.org/campaign е брошурата „How To Make Cities More Resilient“ („Как да направим градовете по-.устойчиви“), предназначена специално за ръководителите на местните правителства, която предлага структурирано въведение по отношение на намаляването на риска и способностите за реакция. В нея се дават и примери за добри практики и се посочват наличните понастоящем инструменти.

(28)  CdR 72/2009 fin.

(29)  „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – За Обща информационна система за околната среда (SEIS)“, COM(2008) 46 fin.

(30)  CdR 118/2007 fin.

(31)  Европейска агенция по околна среда (2010 г.), „10 послания за 2010 г. – Крайбрежни екосистеми“.

(32)  COM(2011) 244.

(33)  CdR 269/2011 fin.

(34)  Комитетът по приспособяване (Adaptation Committee) беше създаден в рамките на Споразумението от Канкун, с цел да предостави на страните по Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (UNFCCC) техническа подкрепа, ръководство, споделяне на знанията и добри практики, както и синергии.

(35)  Териториален подход към изменението на климата – TACC.

(36)  Climate Technology Centre and Network: http://unfccc.int/ttclear/jsp/CTCN.jsp.


Top